Влаковете в Белгия натрупали 33000 минути закъснения заради кражби

През миналата година влаковете в Белгия са натрупали 33 000 минути (или 550 часа) закъснения заради нарушена инфраструктура от кражби, отчетоха от националнaта инфраструктурна компания "Инфрабел" (еквивалент на българската НКЖИ).

Заради намесата на федералната полиция, тази година ситуацията е по-добра, но има региони където набезите не намаляват. За да следи едновременно по-големи територии от полицията са включили дронове, разказа в репортаж телевизия Ер Ти Би Еф.

Снимка: Ливен архив

"Търсим подозрително превозно средство, което е паркирано подозрително в близост до релсите или пък хора, които нямат работа там, казва главният инспектор Франсис Варноте.

С въвеждането на дроновете, работата значително е улеснена. Това е невероятна техника, която ни позволява да имаме поглед върху всички железници. Обикновено патрулираме и се надяваме на късмет, признава инспекторът.

През изминалата година дроновете са направили 500 полета. И въпреки тяхното „зорко око“ кражбите са почти толкова, колкото броя на полетите., отчитат със съжаление от „Инфрабел“.

Пред телевизията техникът по сигнализация в компанията Франческо Аркадипан казва, че в рамките на една седмица е връщан след работа общо 17 пъти.

Всяка кражба води след себе си проблеми със сигнализацията, закъснели влакове, недоволни пътници и извънреден труд за работниците по поддръжката. А ремонтните дейности след тези кражби струват скъпо: за суровини и труд само за миналата година общият бюджет възлиза на 7 милиона евро.

Дроновете очевидно навлизат все повече в борбата срещу нарушителите. Не само на провинциално, а и на федерално ниво. От правителството дадоха ясен знак, че устройствата ще се ползват и за наблюдение на критичната инфраструктура и офшорната вятърна зона в Северно море.

• Белгия планира да използва дронове в Северно море

Това е поредната стъпка на страната за внедряване на съвременни технологии в борбата с кражбите. В началото на годината пък бяха поставени камери от последно поколение на кораби и яхти, за да се следи сигурността в Северно море. Мярката бе предприета след взривяването на „Северен поток“ 1 и 2.

Ядреният алианс отправи апел за международни финанси

Лидерите на създадения по-рано през годината проядрен Алианс излязоха с апел към международните финансови институции за подкрепа на сектора.

На проведена среща в Париж през седмицата се срещнаха правителствени лидери с представители на енергийните гиганти EDF, Westinghouse, Mitsubishi,  корейската KHNP. На работна среща те начертаха "пътна карта", която да съпътства възраждането на световната ядрена енергия

В откриващата реч генералният директор на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР (NEA) Уилям Д. Магууд призова да се действа бързо и практично.

В декларация беше отправен призив към Банките за развитие, международните и регионалните финансови институции да обмислят финансиране на ядрената енергетика в светлината на достъпа до енергия, енергийната сигурност и приоритетите в областта на климата. Документът не беше единствено от Белгия и Италия.

Подписалите страни определиха ролята си в енергийния преход като "жизненоважна" благодарение на ниските емисии на CO2 на kWh, като тези на слънчевата и вятърната енергия.

"Ядрената енергия е основен актив както за нашата енергийна сигурност, така и за нашите климатични ангажименти" за въглеродна неутралност до 2050 г., заяви френският министър за енергийния преход Агнес Пание-Рунахер, съорганизатор с NEA - в момент, когато атомът преживява възраждане на интереса в няколко страни, на фона на климатичната криза и енергийното напрежение, изострено от конфликта в Украйна, предаде AFP, цитирана от белгийската преса.

Малко преди началото на конференцията активисти на "Грийнпийс" разпънаха банер на покрива на сградата на ОИСР, осъждайки "климатичното отклонение", преди да бъдат спокойно изместени от полицията.

"Тук сме, за да осъдим зеленото промиване на Франция, която иска да организира масово възраждане на ядрената енергия. Тази операция не е за спасяване на климата, а за спасяване на ядрената индустрия", каза Полин Бойер, ядрена активистка в "Грийнпийс".

Франция, най-ядрената страна в света на глава от населението (56 реактора за 68 милиона жители), се превърна в европейското острие на възраждането на атома, начело на "европейски ядрен съюз", допълва телевизия Би Еф Ем.

"Свидетели сме на завръщане на ядрената енергия в света", заяви наскоро Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика, друга агенция на ОИСР.

През 2022 г. в експлоатация са влезли 7,9 GW ядрени мощности, което е увеличение с 40% на новите инсталации в сравнение с 2021 г. По-голямата част от строителството, започнало през последните години, идва от Китай, за вътрешния му пазар и от Русия за няколко страни.

Според NEA глобалният ядрен капацитет ще трябва да се утрои до 2050 г., за да се постигнат целите за въглеродна неутралност, чрез комбиниране на съществуващи реактори, реактори от ново поколение и малки модулни реактори (SMR).

Но съживяването на атома, изпаднал в немилост след катастрофата във Фукушима в Япония (2011 г.), включва много предизвикателства за страните, които не са строили централи "от дълго време", а това на финансирането не е "по-важно от другите": "умения, верига за доставки, експертиза, управление, всичко това трябва да бъде събрано", за да успеят проектите, каза Уилям Д. Магууд.

Министрите обещаха "да насърчат международното сътрудничество" и "обмена на добри практики" по теми като доставката на уран, рециклирането на отработено гориво и управлението на радиоактивни отпадъци.

Белгия планира да използва дронове в Северно море

Белгия планира да използва дронове, за сигурността в Северно море, съобщи ресорният министър , Винсент Ван Куикенборн. От въздуха ще се следят пристанищата и офшорната инфраструктура на страната.

"Северно море е един от най-натоварените морски маршрути в света. Ясно е, че силната служба за брегова охрана, която работи в тясно сътрудничество с европейските си партньори, е от решаващо значение за това, заяви министърът по време на реч на годишната среща на бреговата охрана на европейските страни.

Picture: Wikipedia

Федералният министър, отговарящ за Северно море подчерта, че фиксираните камери, които са въведени, за да гарантират безопасността и сигурността в морето, дават резултат.  Към тях най-вероятно ще се прибавят и дроновете.

Мобилните камери в Северно море бяха инсталирани в началото на годината след саботажите на газопроводите като при "Северен поток 1" и "Северен поток 2".

Руската инвазия в Украйна показа, че критичната инфраструктура в белгийската част на Северно море - 2,2 гигавата вятърни турбини, изходът в морето и десетки подводни кабели и тръбопроводи - трябва да бъде защитена от саботаж и шпионаж, аргументират се властите.

До началото на 2023 година не е било възможно да се инсталират подобни съоръжения, тъй като законът, който регулира неприкосновеността на личния живот, не е адаптиран към ситуацията в морето. От 1 януари обаче, след издаден кралски указ, е позволено  интелигентните стационарни и подвижни камери автоматично да разпознават плавателни съдове. Устройствата могат да бъдат инсталирани на борда на лодки или самолети или да работят чрез дронове.

За да се гарантира неприкосновеността на личния живот, всеки, който използва камера в морето, трябва да спазва законодателството на GDPR и следователно да води регистър за начина, по който се обработват данните и как могат да се гледат изображенията.

Припомням, че инцидентите с газопроводите, свързващи Русия с Германия, през есента на 2022 година в Балтийско море, постави страната в бойна готовност. Министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен незабавно поиска проверка на съоръженията и заяви, че "сигурността на енергийната инфраструктура в Европа и в Белгия е от жизненоважно значение за гарантиране на газовите доставки, електричество и петрол".

Белгия и Нидерландия отчитат рязък спад на инфлацията

Статистическите служби на Белгия и Нидерландия отчитат рязък спад на инфлацията заради драстично поевтиняването на горивата в сравнение с година по-рано.

В Белгия инфлацията сега е на най-ниското си ниво от две години. Последните данни на статистиката е 2,39%, което се доближава до критериите на ЕЦБ от 2%. Месец по-рано инфлацията е била 4,09%.

Снимка: Личен архив

През миналия месец поскъпване е имало в цените на алкохолните напитки. Същевременно са поевтинели  природният газ, захарните продукти, хлябът, зърнените храни, хотелските стаи, месото, зеленчуците, безалкохолните напитки, плодовете и млечните продукти.

Новите данни на статистиката няма да доведат до ръст в заплатите на работниците в частния сектор и на обезщетенията на държавните служители, както настояваше правителството.

Съседна Нидерландия също отчита драстични намаляване на инфлацията на годишна база. Според първи и неокончателни проучвания през септември животът в страната е поскъпнал през септември с 0,2% спрямо август когато е измерена 3% инфлация на годишна база. През юли тя е била 4,6%, а през юни - 5,7%

Според данните единствено по-висока е била инфлацията през май месец. Ключовият фактор за процентното свиване са цените на горивата. За една година намалението е близо 38%. 

С 10% по-високи са цените на хранителните стоки спрямо септември миналата година. Окончателните данни за инфлацията ще излязат на 10 октомври.

На фона на ниските данни, които бележат двете страни, инфлацията във Франция остава стабилна на годишна база – 4,9%, отчита националната статистика на страната Insee.

Белгия ще използва топлината на морската вода за регазификация

Газовият оператор на Белгия „Флуксис“ си е поставил за цел до 2035 година да стане напълно неутрален по отношение на климата. До две години ще бъдат намалени наполовина отделяните емисии въглероден диоксид в атмосферата. Един от успешните проекти за постигането на тази цел е разработен на пристанището в Зеебрюге.

Компанията ще пусне три нови регазификатора, които използват топлината от морската вода, за да преобразуват LNG обратно в газообразна форма. Те осигуряват значително по-ефективно потребление на енергия и значително по-ниски емисии на CO2 на терминала.

Пристанище Зеебрюге: Photo: Fluxys

След нахлуването на Русия в Украйна и загубата на руски газ Европа потърси другаде енергийните си доставки, портът се превърна в една от ключовите входни газови точки за Европа.

• Газовите стожери на Европа
• Войната в Украйна превърна Зеебрюге във фактор на газовата карта
• Санкциите на ЕС не спират Зеебрюге да приема руски LNG 

Статистиката показва, че през първите шест месеца на годината обемите на транспортираните потоци са били с 2% по-високи в сравнение със същия период на миналата година.

Обемите от граница до граница са се увеличили с 4,8% до 203 TWh, докато обемите за потребление на белгийския пазар са намалели леко до 84 TWh (в сравнение с 88 TWh през 2022 г.).

Потоците към Германия са се увеличили до 124 TWh (в сравнение със 113 TWh през 2022 г.), а към Холандия 60 TWh (в сравнение с 64 TWh през 2022 г.)", съобщава държавната агенция „Белга“.

Предстои пускането на нов газопровод, които ще може да пренася и водород в бъдеще. Плановете на „Флуксис“ са първите комбинирани количества да бъдат транспортирани през 2026 г.

Работи се и по допълнителен тръбопровод между Гент (Desteldonk) и Брюксел (Opwijk). В дългосрочен план два вместо един тръбопровод ще има между Зеебрюге и германската граница. Разширяването увеличава транспортния капацитет от Зеебрюге с 15 GWh/h, което се равнява на енергийното производство на 15 ядрени реактора.

Разширението на газопровода е част от общата междудържавна политика между Белгия и Германия. По-време на среща по-рано през годината между премиера Алекдандър де Кро и германския канцлер Олаф Шолц бе договорено газовите потоци от Белгия да бъдат удвоени.

Договорено е също водородните инфраструктури да бъдат свързани до 2028 година   С тази инициатива се цели поетапна интеграция на белгийско-германските индустриални клъстери.

През 2021 г. транзитът от Белгия към Германия е бил 20 тераватчаса (TWh) Година по-късно се увеличил десетократно до 256 тераватчаса.

Освен за Германия от пристанището в Зеебрюге има транзит и за Франция, Испания и Италия. Газ влиза и от Нидерландия. В Зеебрюге, освен LNG, норвежкият и британският газ влизат по тръбопроводи.

Всеки пети младеж в Нидерландия страда от климатичен стрес

Всеки пети младеж в Нидерландия казва, че изпитва стрес когато мисли за климатичните промени. Чувства се унил, безсилен и спи лошо. Това е заключението от анкета по поръчка на сдружението Milieudefensie Jong.

Анкетирани са хиляда души на възраст между 16 и 30 години. По-голямата част определят изменението на климата като проблематично и изпитват негативни чувства при мисълта за това.

Picture: NASA

Ядосан, тревожен и тъжен. Това са най-честите чувства, които почти всички анкетирани са заявили когато мислят за климатичните промени. 

21% от тях са казали, че изпитват физически оплаквания като умора и главоболие. Според изследователите тази група е по-често високо образована, повечето са мъже. Въпреки климатичния стрес, жените по-често са убедени, че все още има какво да се направи за глобалното затопляне.

Почти една четвърт от всички анкетирани посочват, че имат съмнения относно желанието да имат деца. Тези хора си казват „защо да имам деца в свят, който става все по-малко годен за живеене", обясни председателят на Milieudefensie Jong Winnie Oussoren (20).

Има няколко начина, по които респондентите се справят със стреса. Някои стават апатични и избягват новините за климата.

Почти половината посочват, че пропускат климатичните новини, 26% пък го правят целенасочено.

41% са заявили, че са променили живота си: започнали са да ядат веган храни или да летят по-малко.

Психологът Йохем Букман редовно влиза в контакт с млади хора, които са стресирани от климатичната криза.  

"Това, което виждам е общо униние, хората си казват наистина не върви добре и въпреки усилията изглежда нищо не може да се направи", разказа Ер Те Ел. Заключенията на изследването не са изненада за него като има предвид личните наблюдения сред младежите.

Норвегия пуска слънчеви панели в Арктика

Норвегия ще инсталира фотоволтаични панели на архипелага Свалбард - експеримент, който може да помогне на отдалечените арктически общности да постигнат своя енергиен преход.

Подредени в шест реда, 360 слънчеви панела ще започнат да осигурят захранване на стара радиостанция, използвана някога за морски трафик (Isfjord Radio), а сега превърната в базов лагер за туристи на този норвежки архипелаг, известен още като Шпицберген.

Очукан от ветровете и достъпен само с лодка или хеликоптер, когато времето позволява, този обект се намира на малко над 1300 километра от Северния полюс.

"Смятаме, че това е най-северната наземна фотоволтаична система в света", каза за AFP Монс Оле Селеволд, технически съветник за възобновяема енергия в държавния оператор Store Norske.

"Това е първият път, когато някой прави това в такъв мащаб в Арктика", каза той - с пушка, преметната през рамо, за да се предпази в крайна сметка от полярни мечки, животни, чието присъствие е доста често срещано в тези географски ширини.

Заедно с още 100 панела, монтирани на бившата радиостанция, устройството трябва, според него, да покрие половината от нуждите от електроенергия и да намали емисиите на CO2 на обекта досега захранван от дизелови генератори.

През лятото слънчевите лъчи падат в изобилие в този регион, окъпан от "среднощното слънце", което никога не залязва. А фотоволтаичните панели също се възползват от ефекта "албедо" (отразяваща мощност) на леда и снега, както и от ниските температури, които повишават тяхната ефективност. Обратно, през зимата мястото е потънало в пълен мрак в продължение на няколко месеца, от началото на октомври до средата на февруари, което все още ни пречи напълно да се освободим от изкопаемите горива, признава Монс Оле Селеволд.

Store Norske казва, че обмисля алтернативни решения като вятърни турбини, за да направи електроснабдяването си още "по-зелено".

В допълнение към екологичните съображения, този енергиен преход се дължи на икономически фактори, дизелът е скъп за закупуване и транспортиране, докато слънчевото оборудване е лесно за поддръжка и не се разпада.

Целта е също така да служи като пилотно съоръжение за тестване на технология, която може да бъде изнесена в арктически обекти или общности.

Според проучване, публикувано миналата година, Арктика се е затоплила близо четири пъти по-бързо от останалата част на света през последните 40 години, което води до ускорено топене на леда, което нарушава екосистемите и местното население, но засяга и останалата част от планетата.

Секторът с вятърни паркове в Белгия заговри за криза

Секторът с вятърни паркове в Белгия надава сигнали, че изпада в криза. Като причина се посочват поскъпналите материали, разходите за труд, отпускането на банкови заеми.

Снимката е илюстративна. Личен архив

Ситуацията е далеч по-спокойна в сравнение със САЩ където международна компания заплашила да спре ключов проект заради драстично завишените разходи. Или пък във Великобритания където не се появил нито един кандидат по време на обявен търг, защото гарантираната изкупна цената за мегаватчас, обявена от правителството, била безумно ниска и не гарантирала възвръщане на инвестицията.

Белгия очаква в бъдеще подобни проблеми като в САЩ и Великобритания, казва Анеми Вермейлен от офшорна платформа, която обединява местни инвеститори на вятърни паркове.

Страната планира изграждането на нов офшорен вятърен парк в Северно море, но правната рамка по изграждането е все още в процес на създаване. Не е напълно ясно и как ще бъде финансиран. Ако подкрепата от страна на държавата е твърде малка, нищо чудно и тук да не се появят кандидати, казва Вермейлен.

"Пазарът на електроенергия е много непредвидим. Никой не може да предвиди бъдещата цена на тока. Така че инвеститор, който прави инвестиция от милиарди долари днес, няма никаква сигурност по отношение на цената на произведената енергия в бъдеще. Поради тази причина гарантираната изкупна цена за мегаватчас е необходимо условие за привличане на инвеститори", пояснява още Анеми Вермейлен пред фламандската телевизия VRT.

Федералният министър на енергетиката Тине Ван дер Стратен, в чиито ресор са офшорните вятърни паркове заявява, че е запозната с притесненията на сектора. В отговор казва, че правителството вече е процес на разработване на механизъм за субсидиране на новите офшорни вятърни паркове.

На въпрос дали новите паркове ще струват по-скъпо на данъкоплатцитев сравнение с тези, които работят, министърът признава, че не може да отговори в момента

Същите опасения съществуват и за вятърните турбини на сушата. От Фламандската асоциация за вятърна енергия (VWEA) заявиха, че са получили сигнали, че разходите нарастват.

Вятърните паркове на сушата са регионална компетентност и в компетентността на фламандския министър на енергетиката Зухал Демир. Според нея в момента няма необходимост да се увеличи държавната подкрепа за сектора.

"Във фламандска Белгия се работи се следи внимателно да не се стига до свръхсубсидиране на сектора. Не се допускат грешките от миналото. Следи се ситуацията ежегодно, проучват се пазарните условия и всеки проект се преценява дали е печеливш или не, обяснява министърът. 

"Ако има драстични скокове и сътресения, ще видим това в годишния ни мониторинг и проучването ни на пазарните условия. Тогава можем да отговорим как бихме помогнали, не и към този момент. В момента няма нужда от допълнителни субсидии, категорична е Демир.

В началото на годината Белгия обяви, че  възнамерява да започне изграждането на втора офшорна зона в района на Остенде, която носи името принцеса Елизабет. Изкуственият остров ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега. Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни. По предварителни разчети, преди шоковото поскъпване на суровините заради войната в Украйна, беше изчислено че ще струва 2 млрд. евро.

В дългосрочен план изкуственият остров ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море.

В тази връзка в началото на април тази година правителствени лидери на 8 страни се събраха край белгийския бряг. Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия. На енергийната среща на високо равнище обсъдиха взаимната свързаност, съвместните проекти, както и ролята на „Принцеса Елизабет“.

Пластмаса от Италия, Испания и Гърция ще се рециклира в Антверпен

Турско-белгийска компания започна строителството на нов завод за рециклиране на пластмаса в Антверпен. Първоначално е било планирано той да бъде изграден в Генк, но впоследствие е решено проектът да се премести в пристанищния град.

Мотивът е, че регионът е един от най-големите и интензивни нефтохимически клъстери в Европа и тук би било по-добре да се вложат 100-те милиона евро бюджет за новаторската технология на рециклирането. Суровината ще бъде внасяна от Испания, Италия и Гърция.

Снимката е илюстративна. Личен архив

Мощностите на завода ще достигнат пълен капацитет до 2030 година. На първия етап през 2025 година ще се преработват по 180 000 южноевропейски пластмасови отпадъци, а през 2030 – до 1 млн. тона. В него ще работят 70 души.

"Първият завод ще на пристанището в Антверпен. Много сме горди да инвестираме „в сърцето на Фландрия‘, в едно от най-известните и добре оборудвани пристанища в Европа", казва в интервю за обществената телевизия VRT Джем Йозсуер, главен изпълнителен директор на Synpet Technologies.

В друго интервю за бизнес вестника De Tijd той разказва, че подобен завод работи успешно в Турция от 8 години. С технологията могат да се преработват замърсени пластмаси, многослойни опаковки, памперси и отпадъци от автомобили.

Пластмасите се преработват в синтетично масло, което може да послужи като основа за нови пластмаси. Нефтохимическите компании вече са проявили интерес към завода. 

Проектът освен с набран капитал ще се осъществи и с банков заем. По-голямата част от нужната сума вече е осигурена.

Инвеститорът заявява, че е избрал Белгия, защото има огромна и развита индустриална инфраструктура, ключово местоположение в близост до големите петролни центрове и в непосредствена близост до страни, където се генерират много отпадъци.

С инвестицията компанията се надява да подпомогне фламандския регион,  да се справи с проблема с пластмасовите и да допринесе към общата национална политика  за намаляване на въглеродния отпечатък в атмосферата.

Плановете на Белгия са да амбициозна цел да намали най-малко с 14 милиона тона емисиите въглероден диоксид следващото десетилетие само от фламандската част.

Местният парламент обяви, че ще инвестира 10 милиона евро в проект за улавяне, транспортиране и съхранение на CO2 от пристанищния комплекс в Антверпен до недрата на Северно море.

• Белгия инвестира 10 млн. евро в проект за улавяне на CО2

Проектът се разработва съвместно с компанията Liquide и регионалния клон на BASF. Това е поредната съвместна дейност между Фламандската агенция за инвестиции, правителството и местния бизнес по пътя за намаляване на въглеродния отпечатък в атмосферата. Власти и фирми са впрегнали усиля да се превърнат в лидер по транспортиране и съхранение не само в региона на бенелюкс, но и в цяла Европа.

На федерално равнище правителството на Александър Де Кро обяви, че ще инвестира следващите години 250 милиона евро в изграждане на водородна инфраструктура и мрежа със съседните страни. Многомилионният проект ще свърже крайграничния германски регион с големите индустриални клъстери в Гент, Антверпен, Монс, Шарлероа и Лиеж.

Отриха огромни залежи на литий в Белгия

Огромни залежи на литий бяха открити в Белгия по време на изпомпване на топла вода. Това е първото подобно огромно находище, съобщава местната преса.

Очевидно откритият е доста голям. Първоначалните анализи показват 100 мг литий на литър вода, което е много добра концентрация, коментира Герт Де Майер, главен изпълнителен директор на компанията Hitа,  която открила находката.

Photo: Wikipedia

Една геотермална електроцентрала във Фландрия може да произвежда 500 тона литиев хидроксид годишно. „Ако умножим тази цифра по 30, колкото централи се очаква да бъдат построени до 2050 г., получаваме 15 000 тона литиев хидроксид, допълва директорът.

Находката вече е привлякла вниманието на Umicore, белгийската компания, специализирана в рециклирането на батерии. Бързите изчисления показали, че експлоатацията на този литий може да донесе приход до 150 милиона евро на година.

Според вестник L'Echo литият от този проект би бил достатъчен за годишното производство на 125 000 батерии за електрически автомобили.

Белгия инвестира 10 млн. евро в проект за улавяне на C02

Белгия има амбициозна цел да намали най-малко с 14 милиона тона емисиите въглероден диоксид следващото десетилетие само от фламандската част.

Местният парламент обяви, че ще инвестира 10 милиона евро в проект за улавяне, транспортиране и съхранение на CO2 от пристанищния комплекс в Антверпен до недрата на Северно море.

Photo: Industry&Energy

Проектът се разработва съвместно с компанията Liquide и регионалния клон на BASF. Това е поредната съвместна дейност между Фламандската агенция за инвестиции, правителството и местния бизнес по пътя за намаляване на въглеродния отпечатък в атмосферата. Власти и фирми са впрегнали усиля да се превърнат в лидер по транспортиране и съхранение не само в региона на бенелюкс, но и в цяла Европа.

На федерално равнище правителството на Александър Де Кро обяви, че ще инвестира следващите години 250 милиона евро в изграждане на водородна инфраструктура и мрежа със съседните страни.

Многомилионният проект ще свърже крайграничния германски регион с големите индустриални клъстери в Гент, Антверпен, Монс, Шарлероа и Лиеж.

Развитието на белгийската водородна мрежа е от изключително значение за цяла Европа. От 1600 километра над 600 се намират на нейна територия.

Германия и Белгия се договориха да свържат своите водородни тръбопроводни мрежи през 2028 г. Партньорството има за цел да повиши енергийната сигурност, да насърчи екологосъобразното поведение и да отвори вратата за постигане на смели климатични цели в световен мащаб. Проектът е част от дългосрочна национална стратегия, коментира специализираният сайт Industry&Energy.

Догодина предстои да бъде избран специален оператор на водородна мрежа, който да контролира операциите на системата.

В края на юни Нидерландия и Белгия обявиха, че ще сътрудничат при транспортирането и съхранението на въглероден диоксид (CO2) като част от усилията си за насърчаване на устойчивостта в индустрията. Решението беше взето по време на държавното посещение на крал Вилем-Александър и кралица Максима в Белгия.

Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съседките ще съхраняват белгийски и нидерландски CO2 в изчерпани газови и нефтени находища под Северно море в бъдеще. Под споразумение за развитие на проекта са се подписали нидерландския министър по икономическите въпроси и климата Мики Адриансенс, белгийският вицепремиер Винсент Ван Куикенборн, заедно с неговите колеги министрите Зухал Демир (Фландрия) и Филип Хенри (Валония).

Емисиите са от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Това е обещаваща климатична технология. Морето може да изиграе ключова роля в това. През септември сключихме споразумение с Дания. Сега предприемаме още една важна стъпка със съседната ни страна, казва след подписването Винсент ван Куикенборн, белгийски министър на Северно море.

На работа с колело – все по-популярно в Белгия

От край време колелото е неразривна част от същността на белгиеца. От най-ранна детска възраст се учи, че то е здраве. Белгиецът при всяка възможност е на колело- до магазина, в парка, на работа.

С разразилата се пандемия, нацията отново преоткри двуколесното превозно средство. А с експанзията на горивата през миналата година – то се превърна в предпочитан транспорт, който спестява огромни средства в и без това отънелия портфейл.

Снимка: Личен архив

За последната година се превърна честа гледка сутрин и вечер да се образуват тълпи от колелета по веломагистралите. Така е поне във фламандската част на страната. Честа гледка е претъпкани паркинги и нахвърляни колелета заради липсата на места. Поради тази причина много работодатели започнаха да се замислят как да превърнат колелото като привлекателен бонус, част от социалния пакет, за нови служители.  

• Улици, на които колоездачът е господар

И усилията на фирмите в тази насока започват да дават първите плодове. Според последните данни на Федералната публична служба за мобилност и транспорт над 14% от белгийските служители са започнали да ходят на работа основно с колело. Разгледано по провинции данните показват: 20,8% във Фландрия, 7,2% в Брюксел и 2,4% във Валония.

• Белгия организира най-дългата велосипедна верига

Същевременно над 71% от работодателите в страната казват, че са въвели поне една мярка за насърчаване на колоезденето. Най-честата е да се изплаща към заплатата „бонус“ за изминат километър между 25 и 27 цента. Сумата дори беше официално включена като анекс в тазгодишния колективен трудов договор. За да получат парите към месечните си заплати, служителите трябва да изберат един маршрут, по който ще се движат, да го представят пред работодателя и по този начин да бъдат фиксирани точните им километри. Плащането е за двупосочно придвижване като помощта е за изминати до 40 км на ден. Условието важи за класическо колело, а не за електрическо, високоскоростно или скутер.

Други пък помагат на служителите си да закупят колело на изключително изгодни цени. Например, наскоро водещата транспортна фирма „Есерс“ заедно с фирма за колела, направи импровизирано изложение в една от логистичните си бази и даде възможност на служителите си да закупят с 25% отстъпка от цената в магазина. В случай че служителите искат да закупят две – отстъпката стига до 60 на сто. Цената на колелото варира между 1000 и 2500 евро.

Има работодатели, които пък посредничат за закупуването на скъпи скоростни колела на лизинг. Служителят плаща минимална лизингова вноска за 36 месеца и ако желае може след това да си закупи колелото на тройно по-ниска цена. Тази практика набира популярност основно във фламандската част на страната, но не и във Валония и Брюксел.

Според проучването на HR агенцията изключително радващо е, че работодателите мислят допълнителни инициативи за насърчаване на колоезденето до работното място. Над половината от белгийските работодатели са заявили, че планират допълнителни стимули.

Инициативите на работодателите се приветстват от правителството Федералният министър на мобилността Жорж Гилкинет (Ecolo) изрази задоволство за сключеното споразумение между социалните партньори по отношение на бонус „изминат километър с колело“ и го определи като допълнителна стъпка към по-активна мобилност, която да намали емисиите CO₂ в атмосферата. 

Федералното правителство също не стои безучастно и заяви, че планира да изгради над 1000 км нова велоинфраструктура до 2025 г. В страната има близо 4000 км инфраструктура (2700 във Фландрия и 1480 във Валония и Брюксел). В това число влизат огромни веломагистрали, междуградски пътища, локални комбинирани пътеки за колелета и пешеходци, специални маршрути за трудноподвижни хора или за инвалидни колички.

•  Трафик без отпечатък – как се дава път на повече велосипеди

Министрите са наясно, че интересът към този вид транспорт несъмнено расте. През пандемичната 2020 г. по проекти в инфраструктура за безопасно колоездене само във Фландрия са инвестирани 180 млн.евро. През 2021 година те са скочили почти двойно – до 355 млн., за 2022 г. - 328 млн., а за 2023 – 303 млн. 

Справка показва за настоящата година са разработени и чакат своето финансиране 420 велосипедни проекта. Сред тях се открояват велосипедни алеи, велосипедни магистрали, тунели, мостове и др.

Калифорния изправя на съд енергийни гиганти

Американският щат Калифорния се изправя пред съда срещу пет големи петролни и газови компании. Според прокурора те са виновни за омаловажаването на информация, свързана с рисковете от използването на изкопаеми горива от десетилетия.

Щатът също обвинява компаниите отговорни за последиците от изменението на климата като се мотивира с доказателства за зачестилите наводнения, екстремни горещини и загуба на биологично разнообразие.

На подсъдимата скамейка са Chevron, BP, ConocoPhillips, Shell и ExxonMobil, търговската асоциация American Petroleum Institute.

Губернаторът на Калифорния Нюсъм заяви, че неговият щат "предприема действия, за да държи големите замърсители отговорни".

Според обвинението компаниите са знаели още от 50-те години, че използването на изкопаеми горива затопля земята, но са избрали пренебрегнали този факт.

"Те ни представяха лъжи и лъжи, за да реализираме рекордни печалби, за сметка на нашата околна среда. Стига толкова", каза прокурорът. 

Според щата милиарди долари са похарчени за разпространение на дезинформация за климатичните промени.

Що се отнася до ищеца, петролните компании трябва да платят за претърпените вреди и да допринесат за със средства в създаден фонд, който да подпомага за справяне с  последиците от изменението на климата. Например – укрепване на домове след земетресения или за справяне с покачването на морското равнище

"Big Oil ни лъже повече от петдесет години", заяви губернаторът демократ Нюсъм и смята, че тези компании, все още „промиват“ съзнанието на хората със зелени идеи като популяризират определени горива като екологични.

Търговската асоциация American Petroleum Institute заяви пред агенция Ройтерс, че Конгресът на САЩ трябва да вземе решение за политиката в областта на климата, а не съдилищата.

Shell излиза с подобен отговор. "Не вярваме, че съдебната зала е правилното място за справяне с изменението на климата", заявиха от петролната и газовата компания.

Новината за прикрита информация гръмна по световните медии в началото на годината, след като група изследователи са открили архиви на ExxonMobil, в които още през 1977 г. се прогнозира глобалното затопляне с изненадваща точност. Информация, която петролната компания, разбира се, е запазила скрита, разказа специализираният  белгийски автомобилен сайт Gocar.be.

През 2015 г. журналистическо проучване, проведено от Inside Climate News и Los Angeles Times, разкрива някои от документите, но случаят не получил особен отзвук. Днес това се потвърждава и в статия на реномираното списание Science, в която се казва, че ExxonMobil имала много точни модели за прогнозиране на глобалното затопляне в началото на 80-те години. Петролната компания знаела, че това се дължи на масовото изгаряне на въглеводороди в атмосферата. Графиките и данните на учените обаче не били взети под внимание по онова време.

ExxonMobil отрича да е скрила случая. Същевременно и не отрича автентичността на разкритите документи. Което означава, че компанията можела да предупреди света или да предприеме действия още преди почти четиридесет години. 

Според Джефри Супран, съавтор на публикацията в Science, учените от компанията правилно са изчислили количеството въглерод, което все още не е отделено, за да остане под прага на концентрация от 550 ppm CO2 във въздуха (и да предотврати затоплянето до около + 2 ° C), но компанията не е съобщила тези данни.

Изследователите на научното списание са анализирали над 32 вътрешни документа, изготвени от учените на ExxonMobil между 1977 и 2002 г., както и 72 други публикации, на които са съавтори от 1982 до 2014 г. От 16-те температурни прогнози, изчислени от учените на петролната компания, 10 са в съответствие с наблюденията, направени през годините и днес. 6 други проучвания прогнозират още по-катастрофален сценарий за повишаване на температурата с 0,2 ° C на десетилетие. Това всъщност е нивото, което сега е достигнато.

ExxonMobil заяви пред АФП, че компанията не знае какво ще се случи. Така ли е? Не, казват авторите на Science, които посочват, че ExxonMobil, напротив, е допринесла за" поставянето под въпрос на знанията" за климата по онова време.

Проучването цитира бившия главен изпълнителен директор на ExxonMobil Лий Реймънд през 2000 г., който казва, че ExxonMobil няма достатъчно научно разбиране за изменението на климата, за да направи разумни прогнози.

През 2013 г. друг главен изпълнителен директор, Рекс Тилърсън посочва, че все още има "неяснота" около "основните причини за изменението на климата".

В момента има няколко съдебни производства срещу ExxonMobil за тези несподелени документи, както в Съединените щати, така и в Европа.

ExxonMobil едва през 2022 г. се ангажира да стане въглеродно неутрална до 2050 г. Тя, обаче, не е единствената, която знае за глобалното затопляне. Според френския вестник Libération географът Франсоа Дюран-Дастес пише още през 1971 г. във вътрешното списание на Total, че огромни количества въглероден диоксид се натрупват в атмосферата в резултат на изгарянето на въглеводороди. И в същото време подчерта "катастрофалните" последици, които предстоят. Това мълчание, разбира се, насърчава добива на изкопаеми горива, който се е увеличил седем пъти през последните 70 години.

В нефтения и газовия сектор най-малко 20 компании са отговорни за над една трета от общите емисии на парникови газове в света от 1965 г. насам.

Белгийски министър: Жп транспортът е гръбнакът на нашата икономика

"Искаме да дадем тласък на железопътния транспорт и смятаме, че той е гръбнакът на нашата мобилност и на устойчивата икономика, заявява министърът на мобилността Жорж Гилкинет по време на посещение в Гент.

Поводът е стартът на нов етап от модернизацията на ключовото пристанище на стойност над 12 милиона евро. Част от парите са по европейски програми, а друга от федералното правителство.

Амбицията е след 2025 година да се удвоят железопътните товарни превози в цялата страна и по-този начин да се облекчи от тирове и без това задръстените магистрали. Очакванията с новите релси товарите към порта да се увеличат с 10 млн. тона годишно, което 15% ръст.

„Пристанището на Северно море и град Гент са изключително доволни от инвестициите, защото ще намалеят задръстванията", казва кметът на Гент Матиас Де Клерк (Open VLD), цитиран в репортаж на фламандската телевизия VRT.

Мегапроектът се реализира на няколко етапа. Предстои удължаване на девет коловоза с още 750 метра, за да се побират по-дълги композиции, които да превозват до нови 45 камиона, обяснява Брит Монтен от железопътния мениджър Infrabel (компанията еквивалент на българската НКЖИ, б. ред.).

За да могат влаковете да преминават гладко, предстои разширяване и на мост с три паралелни коловоза. В момента по него може да минава само една композиция.

"Значението на тази инвестиция и строителните работи са изключително важни с оглед на големите национални планове, казва Питър Ван Парис, оперативен директор на пристанище „Северно море“.

От порта оперират ключови компании като Volvо, Stukwerkers и ArcelorMittal, които също ще могат да изнасят много повече продукция наведнъж също ще може да извършва повече едновременно. От стоманобивния гигант многократно са заявявали, че бъдещият им фокус е да се преориентират изцяло от товарния към жп транспорта.

Брюксел намалява драстично броя на споделените тротинетки от 2024 г.

Край на безразборното спиране на тротинетки от следващата година в Брюксел. Местната община е взела решение ползвателите да паркират на определени зони, а не където им падне.

Скоростта за движение в централната градска част ще бъде 8 км/ч като това правило поетапно ще бъде въведено и в другите зони на белгийската столица.

Photo: Brusselstimes.com

Друга мярка е да бъде намален броят на споделените превозни средства. Към момента по улиците на града се движат 20 000 тротинетки, но техният брой ще бъде намален на 8000

Brussels Mobility ще избере трима оператора за споделяне за споделени велосипеди - общо 7500, два за скутери -600 и два за т.нар. товарни велосипеди тип „гондола“ - общо 300 броя.

Брюксел много внимателно следеше как действа съседен Париж в политиката със споделените превозни средства. След като френската столица обяви преди година, че ще премахне тротинетките от улиците, политици от местния парламент белгийският град също надигнаха глас да се последва примера на техните колеги край Айфеловата кула.

• Париж прави референдум за тротинетките
• Низвергнатите тротинетки от Париж отиват Белгия, Германия и Израел

В крайна сметка беше решено за момента да не се премахват превозните средства, но ще се затегне драстично контролът.

През лятото на 2022 година бяха въведени правила за движение на тротинетките по обществените пътища. Година по-късно проучване показало, че много от правилата не се познават от ползвателите. Оказало се, че статистиката с инцидентите никак не е добра. За периода 2021-2022 година броят на регистрираните инциденти е нараснал с 63% или 1700 катастрофи с участието на тротинетки.

„Ако статистиката остане в този вид и нещо не се промени, мерките трябва да се затегнат още повече“, категорични са от института, който отговаря за правилата VIAS.

Сред въведените правила бяха минималната възраст за управление на тротинетка да е 16 години, максималната скорост от 25 км/ч и 6 км/ч в пешеходни зони, забрана за возене на втори човек

Според VIAS най-пренебрегваното правило е, че може да се завива надясно на червен светофар. Масово не се знае, че тротинетките, подобно на велосипедистите, може да се движат срещу посоката на движение. Четири от десет анкетирани са заявили, че си нямат на представа за тази възможност.

Не се знае също, че максималната скорост за тези превозни средства е 25 км/ч. Също така не се знае, че карането по пешеходните зони е забранено. А това е най-честата причина за инциденти с пешеходци. От анкетирани над 1000 души, 70% не знаят, че трябва да използват само велосипедни алеи, а не тротоарите. 

Подпалиха училища в Белгия заради въведено сексуално образование

Няколко училища са подпалени в рамките на два дни във френскоезичната община Шарлероа. Започналото разследване води към мотив при четири от училищата - протест срещу въведено сексуално образование. За други две все още не може да се каже каква е причината. Случаите получиха широк отзвук в медиите в Белгия и съседна Нидерландия.

Photo: Belga/demorgen.be

Учебната година в Белгия започна на 1 септември. По закон всяка провинция има право да определя образователната политика на нейната територия. Така например във фламандската част се изучава като първи език нидерландски и втори английски, а във Валония и Брюксел – само френски. По същия начин местните парламенти решават и приемат указ, че в двете области ще се преподава сексуално образование в началните класове.

Досега училищата под френскоезичната администрация на Белгия имаха право да решават индивидуално дали да провеждат часове по сексуално образование - за разлика от холандскоговорящите училища, където това вече е задължително. Промяната означава, че учениците ще имат два часа в 6-ти клас (на възраст 11-12 години) и още два в 4-ти клас (15-16). Те ще бъдат преподавани от специално обучени преподаватели.

Така нареченият указ "Еврас" обаче не се понравил и започнали в много населени места протести, включително от мюсюлмански и католически общности.

В Брюксел гневни родители излезли на протест пред общината, а в Шарлероа четири основни училища са подпалени през нощта на 12 срещу 13 септември. Сградите осъмнали с надпис върху стените "No Evras".

Picture: RTL/Hln.be

Фламандската обществена телевизия пояснява, че образователната методика съществува от 2012 година като незадължителна дисциплина. Всяко училище решава дали да образова най-малките за взаимоотношенията между хората, чувствата и променящото се тяло. От тази година обаче във Валония и Брюксел решават да ги направят задължителни.

Кметът на Шарлероа Пол Магнет реагирал яростно в социалната мрежа X (доскоро Туитър): "Да атакуваш нашите училища означава да нападаш нашите деца. Тези варварски действия са още по-престъпни, защото вредят на бъдещето на учениците: тяхното образование, растеж, еманципация.

Разпространяват се абсурдни твърдения, сякаш учениците се учат да мастурбират или че в класовете ще се показва порно, реагира гневно и Белгийският експертен център за сексуалност Sensea. Според него това е кампания за фалшиви новини, която се заиграва с чувствата на родителите.

Вандалските прояви привлякоха вниманието на управляващите. Премиерът Александър Де Кро заяви, че насилствените действия срещу новата политика са напълно неприемливи. "Едно училище трябва да бъде безопасно място за всички деца. Ще направим всичко възможно да установим извършителите и да ги преследваме. Правото на сексуално образование не може да бъде поставяно под въпрос".

Министърът на вътрешните работи Верлинден поиска от федералната полиция да подкрепи местните полицейски райони. "Не пипайте нашите училища", написа тя в X.

Министърът на образованието за френскоезичната общност Каролин Дезир заяви, че не бива да се всява паника с фалшиви новини и абсурдни твърдения по радиото, че учителите ще налагат на децата „правилната“ ориентация. „Нито пък, че ще ги учим на сексуални действия и мастурбация".

Тя добави, че това е било изрично изяснено многократно и също така подчерта, че родителите "не трябва да бъдат слепи за това, което децата им виждат през смартфоните си, независимо дали несъзнателно или не".

За Дезир именно затова часовете по сексуално образование са важни: "Децата понякога се сблъскват рано с неща, които не разбират и които дори могат да бъдат опасни. Искаме да ги предпазим от това, но и да дадем отговори на въпросите, които си задават още в юношеството."