Секторът с вятърни паркове в Белгия надава сигнали, че изпада в криза. Като причина се посочват поскъпналите материали, разходите за труд, отпускането на банкови заеми.
 |
| Снимката е илюстративна. Личен архив |
Ситуацията е далеч по-спокойна в
сравнение със САЩ където международна компания заплашила да спре ключов проект
заради драстично завишените разходи. Или пък във Великобритания където не се
появил нито един кандидат по време на обявен търг, защото гарантираната изкупна
цената за мегаватчас, обявена от правителството, била безумно ниска и не
гарантирала възвръщане на инвестицията.
Белгия очаква в бъдеще подобни проблеми като в САЩ и Великобритания, казва Анеми Вермейлен от офшорна платформа, която обединява местни инвеститори на вятърни паркове.
Страната планира
изграждането на нов офшорен вятърен парк в Северно море, но правната рамка по
изграждането е все още в процес на създаване. Не е напълно ясно и как ще бъде
финансиран. Ако подкрепата от страна на държавата е твърде малка, нищо чудно и
тук да не се появят кандидати, казва Вермейлен.
"Пазарът на електроенергия
е много непредвидим. Никой не може да предвиди бъдещата цена на тока. Така че
инвеститор, който прави инвестиция от милиарди долари днес, няма никаква
сигурност по отношение на цената на произведената енергия в бъдеще. Поради тази
причина гарантираната изкупна цена за мегаватчас е необходимо условие за
привличане на инвеститори", пояснява още Анеми
Вермейлен пред фламандската телевизия VRT.
Федералният министър на
енергетиката Тине Ван дер Стратен, в чиито ресор са офшорните вятърни паркове заявява,
че е запозната с притесненията на сектора. В отговор казва, че правителството вече
е процес на разработване на механизъм за субсидиране на новите офшорни вятърни
паркове.
На въпрос дали новите
паркове ще струват по-скъпо на данъкоплатцитев сравнение с тези, които работят,
министърът признава, че не може да отговори в момента
Същите опасения съществуват и за
вятърните турбини на сушата. От Фламандската асоциация за вятърна енергия
(VWEA) заявиха, че са получили сигнали, че разходите нарастват.
Вятърните паркове на сушата са
регионална компетентност и в компетентността на фламандския министър на
енергетиката Зухал Демир. Според нея в момента няма необходимост да се увеличи държавната
подкрепа за сектора.
"Във фламандска Белгия се работи се следи внимателно да не се стига до свръхсубсидиране на сектора. Не се допускат грешките от миналото. Следи се ситуацията ежегодно, проучват се пазарните условия и всеки проект се преценява дали е печеливш или не, обяснява министърът.
"Ако има драстични скокове и сътресения, ще видим това в годишния ни мониторинг и проучването ни на пазарните условия. Тогава можем да отговорим как бихме помогнали, не и към този момент. В момента няма нужда от допълнителни субсидии, категорична е Демир.
В началото на годината Белгия обяви, че възнамерява да започне изграждането на втора офшорна зона в района на Остенде, която носи името принцеса Елизабет. Изкуственият остров ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега. Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни. По предварителни разчети, преди шоковото поскъпване на суровините заради войната в Украйна, беше изчислено че ще струва 2 млрд. евро.
В дългосрочен план изкуственият остров ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море.
В тази връзка в началото на април тази година правителствени лидери на 8 страни се събраха край белгийския бряг. Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия. На енергийната среща на високо равнище обсъдиха взаимната свързаност, съвместните проекти, както и ролята на „Принцеса Елизабет“.