Климатолог обвини Европа в опасно мълчание

Бесен съм! Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а няма адекватен политически отговор на най-високо ниво, казва Жан-Паскал ван Иперселе

"Бесен съм!“ С тези думи белгийският климатолог Жан-Паскал ван Иперселе се обърна към белгийското правителство и европейските политици като ги обвини в мълчание и пасивност по отношение на климатичната криза. По думите му е време да бъде обявена общоевропейска тревога, тъй като темата системно е била пренебрегвана през последните години.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

„Къде е вниманието към над 2000 смъртни случая от горещините в нашата страна? Нямаше нито минута мълчание, нито официално обръщение от министър-председателя, нито реакция от фламандските, валонските или брюкселските министри. Това ме шокира и вбесява“, заявява той.

Партията "Зелените" в Белгия, заедно със свои европейски партньори, се е опитала да изведе темата на най-високо политическо равнище. Те са поискали свикването на извънредна среща на върха на ЕС, посветена на екстремните горещини и климатичната криза. „Навсякъде в Европа виждаме топлинни вълни, горски пожари и безпрецедентна суша. Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а въпреки това няма адекватен политически отговор на най-високо ниво“, посочват от партията. Мнението напълно се споделя и от климатолога.

Липсата на политическа реакция е отчетена и от политолога Дейв Синардет от Свободния университет в Брюксел (VUB), който коментира темата в подкаста Het Kwartier и намира място в електронното издание vrt.be. „Поразително е, че почти не се говори за общия проблем с горещите вълни и прекомерната смъртност, която те причиняват. Дори за горските пожари се чуват по-малко силни политически послания, отколкото при други бедствия“, казва той.

Според Синардет една от причините е, че последиците от климатичните промени не се възприемат толкова непосредствено, колкото други кризи. „При COVID всеки усещаше заплахата лично. Всеки можеше да се зарази и да се разболее. Данните за смъртността, причинена от горещините, обаче се публикуват едва седмици по-късно и остават по-невидими за обществото.“ По думите му обаче основното обяснение е политическо.

„Политиката винаги е въпрос на приоритети. А през последните години вниманието към климата очевидно отслабна – не само в Белгия, но и в цяла Европа.“ Според него преди няколко години Европейският зелен пакт беше водещ приоритет, но впоследствие индустриалната конкурентоспособност, стратегическата автономия и геополитическата сигурност започнаха да доминират европейския дневен ред.

Синардет свързва тази промяна с войната в Украйна, политиката на президента Доналд Тръмп и нарастващото международно напрежение. По думите му влияние е оказало и засиленото лобиране от страна на индустриите, свързани с изкопаемите горива. „Според мнозина новите приоритети трудно се съчетават с амбициозна климатична политика. В резултат подкрепата за мащабни климатични мерки постепенно престана да бъде политически изгодна. Днес основният фокус е върху спасяването на европейската индустрия.“

Политологът вижда и още една причина – промяната в нагласите на избирателите. „През 2019 г. повече европейци подкрепиха зелените и други прогресивни партии. На изборите през 2024 г. се наблюдава ясно изместване към по-десни политически сили, които имат значително по-различен подход към климатичната политика. Това естествено се отрази и върху медийния дневен ред. В този смисъл намаленото внимание към климата е и резултат от демократичния процес.“

Според него е напълно логично именно партията на зелените да се опитва да върне темата в центъра на обществения дебат. „Климатът е основната идентичност на тази партия. Ако Зелените не реагираха, това би било странно. За тях това е възможност отново да политизират темата и ясно да покажат, че остават най-последователният защитник на климатичната политика.“

В същото време партията обвинява федералното правителство, че постепенно намалява инвестициите в климатичните политики. Синардет обаче отправя по-балансирана оценка. „Настоящото правителство действително има по-малко амбициозни климатични цели от предишното, но това е логично, тъй като Зелените вече не участват в управлението.“

Политологът предупреждава, че остава открит въпросът дали сегашното обществено внимание към климатичната криза ще се задържи. „Медийният цикъл е кратък. Когато настъпят есента и зимата, има риск темата отново да бъде забравена. Днес доминиращото политическо течение в Белгия и Европа е от център-дясно към дясно. А за тези партии климатът вече не е водещ политически приоритет.“

Ниските нива на реките в Европа надуха тарифите до 200 евро за тон

Ограниченото корабоплаване по Рейн и Дунав свива товарните превози, увеличава транспортните разходи и поставя под натиск индустрията, След туризма следващият потърпевш може да се окажат рафинериите

Транспортен колапс в Европа. Горещините вече се превръщат в сериозен икономически проблем. Продължителната суша нанася щети на транспорта, индустрията и туризма, а ниските нива на реките започват да блокират едни от най-важните логистични артерии на континента.

Сред най-засегнатите е река Рейн. С дължина от 1 290 километра – от Швейцария до Северно море – тя е ключов транспортен коридор за въглища, петролни продукти, желязна руда, химикали и контейнери със стоки.

Снимка: Личен архив

Нивото на Рейн се измерва при германския град Кауб, между Кобленц и Майнц. През юли то е спаднало до най-ниската си стойност от 2018 г. насам, показват данни на германското правителство. Очакванията са плавателната дълбочина да намалее още през тази седмица и да достигне най-ниското си ниво от началото на измерванията през 1990 г.

Последиците вече се усещат от транспортния сектор. Ако преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона. Ограниченият капацитет предизвика рязък скок в търсенето на транспорт и съответно в цените. 

• Превоз от Ротердам до Базел вече достига около 200 евро на тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказва Емил де Барбансон от Spotbarge – агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване.

Ако ниските водни нива се задържат, следващите потърпевши ще бъдат рафинериите и производствените предприятия, които зависят от редовните доставки на суровини и износа на готова продукция.

Още по темата: 

• Европа се движи по инфраструктура, неподготвена за новия климат | 3e-news
• Дунав и Рейн пресъхват, ЕС остава без обща водна стратегия | 3e-news
• Европа влиза в битката за водата | 3e-news
• Горските пожари в Европа носят щети за 129 млрд. евро

Сериозни проблеми има и по канала Твенте в Нидерландия – друга ключова точка за вътрешното корабоплаване. Продължителната суша наложи затварянето на шлюзовете и входната точка към канала. От държавната водна агенция Rijkswaterstaat обясняват, че мярката е необходима, за да бъдат предотвратени необратими щети върху почвите, природата и дигите. Местните власти вече настояват за държавна помощ, която да компенсира компаниите, понесли икономически загуби от прекъснатите транспортни връзки.

Подобна е ситуацията и по Дунав – другата стратегическа река за европейската логистика. В българо-румънския участък са отчетени нива от минус 69 сантиметра спрямо кота нула, като тенденцията остава низходяща. Край Видин заседна круизен кораб, а 238 пътници бяха евакуирани.

За да избегнат подобни инциденти, туроператорите вече започват да отменят резервации. Речните круизни кораби все още могат да плават до Унгария, но няколко плавателни съда са заседнали или чакат в пристанища заради ниските води, разказва пред британския вестник The Independent Ласло Сомоди, главен изпълнителен директор на туристическия оператор MAHART-PassNave.

Международните речни круизи са най-важният сегмент на унгарската корабна индустрия. Те превозват около 600 000 туристи годишно и носят значителни приходи за местната икономика. Само през юли ниските водни нива и отменените плавания са довели до 18% спад в резервациите. Операторът Avalon Waterways също съобщи, че е бил принуден да отмени няколко предстоящи круиза по Рейн и Дунав.

Проблемите не се изчерпват с транспорта. Опустошителните горски пожари тази година могат да причинят до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия расте все по-бързо.

Досега Европейският съюз обикновено оценяваше годишните щети от горските пожари на около 2,5 милиарда евро, но тази сума включва основно преките разходи за гасене и овладяване на пожарите. В нея не се отчитат косвените последици за туризма, транспорта, земеделието и останалите икономически сектори.

Според де Рой големите пожари в Южна Европа не само унищожават природни ресурси, но и нанасят тежък удар върху регионалната икономика. Освен разходите за овладяване на огнената стихия са необходими значителни средства за възстановяване на инфраструктурата и за по-добра защита на засегнатите райони. При мащабни пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Горските пожари в Европа носят щети за 129 млрд. евро

Освен преките щети от огнените стихии, под натиск попадат туризмът, земеделието и регионалните бюджети, предупреждават учени от Университета в Манхайм и поставят въпроса каква икономика иска да развива ЕК в бъдеще 

Опустошителните горски пожари тази година могат да нанесат до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия нараства драстично.

През последните години бяха публикувани множество анализи за икономическите последици от горските пожари. Европейският съюз често посочва сума от около 2,5 милиарда евро годишно, но тя обхваща основно преките разходи за овладяване и гасене на пожарите. В тази оценка не са включени косвените щети върху свързаните икономически сектори.

Снимка: ЕК

Горските пожари в Южна Европа не само унищожават природата, но и нанасят сериозен удар върху икономиката. Освен преките разходи за борба с огнената стихия, туристическият поток намалява, а са необходими и значителни инвестиции за възстановяване и по-добра защита на засегнатите региони. По време на големи пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Туристически държави като Франция и Испания са сред най-силно засегнатите заради спада на туристите, посочва изследователят. По негови данни множество резервации вече са били отменени. Според прогнози на Университета в Манхайм и Европейската централна банка туристическият сектор в засегнатите страни ще продължи да изпитва затруднения и през следващите сезони.

Разрастващите се пожари и техният икономически ефект се следят с нарастващо безпокойство и от Европейската комисия. Нейният кризисен координационен център поддържа денонощен контакт със засегнатите държави, координира разпределението на ресурси и активира европейски пожарникарски екипи. Според учените обаче логистиката и гасенето сами по себе си не са достатъчни. Необходими са дългосрочни инвестиции в превенция и адаптация към климатичните промени.

ЕС вече инвестира значителни средства в адаптацията към изменението на климата, но според Де Рой са необходими още усилия, особено в Южна Европа и нейното земеделие, което е под все по-силен натиск.

„Много фермери в Испания напускат земеделието, за да работят в туристическия сектор. Но и той може да се окаже следващият под натиск. Тогава възниква въпросът: каква ще бъде икономиката на бъдещето? Това не е проблем, който една държава може да реши сама. Европа ще трябва да се справи с него заедно“, посочва изследователят.

Според Де Рой повишаването на температурите и горските пожари са само част от последиците от климатичните промени. „Екстремните климатични явления се проявяват в различни форми, включително чрез проливни валежи“, казва той.

По думите му Средиземно море се затопля с тревожни темпове. „Миналата година видяхме, че по-топлото Средиземно море предизвика по-интензивни валежи през есента. Ако туристите започнат да пътуват по-рано или по-късно през годината, вместо през лятото, те ще бъдат изправени пред други форми на екстремни климатични явления“, предупреждава Де Рой.

За потушаване на големите пожари по линия на Механизма за гражданска защита на ЕС във Франция ЕС са изпратени 7 самолета и 4 хеликоптера от Чехия, Хърватия, Германия, Португалия, Словакия, Швеция и Турция. Повечето от тези самолети са част от противопожарния флот на rescEU. В Испания ЕС са мобилизирани 6 самолета от Гърция, Италия и Турция и 134 души персонал и 41 превозни средства от Португалия.

Сателитната услуга „Коперник“ на ЕС също така предоставя бързи карти за извънредни ситуации в подкрепа на реакцията на място. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации на ЕС поддържа тесен контакт с френските и испанските власти, за да оцени каква допълнителна подкрепа може да бъде потенциално мобилизирана, а служител за връзка от Европейската комисия е в Бордо, за да помогне на националните органи да координират помощта на ЕС.

Като част от мерките за готовност на ЕС преди тазгодишния сезон на горски пожари, екипи за гасене на пожари от други европейски страни вече бяха предварително разположени във Франция и Испания преди началото на пожарите, което им позволи незабавно да подсилят националните реагиращи сили.

„В момента стотици хиляди хора са принудени да напуснат домовете си, докато пожарникарите се борят със стени от пламъци в драматични условия, за да спасят животи и общности. Никоя държава не бива да се изправя сама пред бедствие от такъв мащаб. Точно затова Европа изгради общ капацитет за реагиране: самолети във въздуха, пожарникари на земята и повече подкрепа, готова за действие в момента, в който е необходима. Към народа на Франция и Испания: Европа ще бъде с вас, докато пожарите не бъдат потушени“, каза комисарят по готовност, управление на кризи и равенство Хаджа Лахбиб.

Когато дадена държава поиска помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, искането се споделя с всички 37 участващи държави. Всяка може да предложи самолети, хеликоптери, екипи за гасене на пожари, оборудване или експерти, които е в състояние да предостави, а Комисията координира и съфинансира тяхното разполагане. Ако тези национални предложения не са достатъчни, ЕС може да разчита на rescEU, собствения си стратегически резерв, който включва флотилия от 22 самолета и пет хеликоптера.

Научих от свои източници в кризисния щаб в Брюксел, че очакват хватката на пожара да се затегне идните дни и нови огнища в Испания да бъдат обхванати. По техни прогнози огнената стихия се движи със скорост от 6 км на час и липсата на валежи правят непосилна задачата на огнеборците, защото е 10 пъти по-голяма от налични капацитет.

Европейските политици проспиват АI революцията и са уязвими на шантаж

Според директор на рисърч фондация, Европа е изправена пред опасността да изостане толкова много в надпреварата за изкуствен интелект, че да се превърне в геополитическа играчка между Съединените щати и Китай.

„Не трябва да възприемаме изкуствения интелект просто като нова технология или удобна джаджа, а като индустриална революция, която сме на път да загубим. Европейските политици изглежда все още не осъзнават колко спешна е ситуацията за предприемане на ответни действия“, коментира в интервю за технологичния подкаст на нидерландското радио BNR Даан Юйн, директор на фондация за иновативни изследвания.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

В разговора се илюстрират възможностите на ИИ като се взимат примери от получени изследвания на американския институт METR, които показват сложността на задачите, които AI системите могат да изпълняват самостоятелно. Всеки изминал ден тези възможности нарастват експоненциално. „Това е много повече от способността да програмираш с помощта на ИИ.

„Малко политици работят с тези технологии в ежедневието си и затова представата им за възможностите на моделите често е далеч от реалността. Така че, ако Европа не изгради политическа воля и не предприеме конкретни действия, рискува да се превърне в геополитическа играчка, уязвима на технологичен шантаж. Подобен процес e вече започнал “, предупреждава директорът, в чиито портфолио са още климатът, рисърч технологиите, стартъпите и иновативните тенденции, става видно от професионалния му профил в „Линкедин“.

Една от вече потърпевшите в ЕС е Нидерландия, която се оказала между чука и наковалнята в политиките на САЩ и Китай, заради ограниченията върху износа на оборудването на ASML. Това е само един случай. За да остане влиятелна, Европа трябва да разполага със силна позиция в преговорите.  Ако европейските държави не успеят да разработят най-конкурентните модели на ИИ, трябва да изберат алтернативен подход, посочва специалистът. „Как? С  инвестиции в дигитална инфраструктура и изграждане на  големи центрове за данни на европейска територия. Ако процедурите за разрешителни бъдат облекчени, а електроенергийните връзки – ускорени, европейският дял може да нарасне от сегашните около 5% до между 15 и 20% до началото на следващото десетилетие.

Според друго цитирано в разговора изследване „Europe 2031“ - 2029 г. ще бъде повратна точка за ЕС когато търсенето на AI чипове ще надхвърли глобалното предлагане. При положение че около 80% от световните центрове за данни се намират в Съединените щати, Вашингтон би могъл да ограничи достъпа на Европа до най-модерните AI модели и чипове. „От един ден на друг ситуацията за Европа може да се промени напълно“, казва Даан Юйн, който е съавтор на въпросното проучване с възможни сценарии. Само два дни след публикуването му американската компания Anthropic ограничи достъпа до най-мощните си модели за ИИ Mythos и Fable 5 от съображения за сигурност – ситуация, която според него напомня на описания риск.

„Сценарият, при който Европа няма или има ограничен достъп до определени AI модели, е напълно реалистичен. Ако не можеш да разработиш най-добрите AI модели, действай по план Б“, настоява той. За илюстрация на технологичните сили посочва, че в момента около 80% от глобалната изчислителна мощност за изкуствен интелект е съсредоточена в Съединените щати, а около 15% – в Китай.

Изоставането на Европа не се дължало единствено на липсата на политическа воля. Проблем има и в самата индустрия. Силно фрагментираната европейска AI екосистема, в която изследователските екипи са разпръснати из целия континент, не разполагала с необходимия мащаб, за да създава компании с глобален растеж. Европейската бизнес среда също не била достатъчно конкурентна. „Това се дължи отчасти на регулации като правилата за авторското право. Именно затова френската компания Mistral предпочита да обучава част от своите AI модели на американска територия, където регулаторните ограничения са по-малки“.

Според Даан Юйн, Европа, освен инвестициите в дигитална инфраструктура, Европа трябва да търси сътрудничество със страни, които са в сходна позиция, като Япония и Южна Корея. Той и неговите съмишленици на базираната в Брюксел фондация Arq вярват, че изкуственият интелект не е просто поредната технология. Тъй като системите се доближават и потенциално надминават човешкото представяне в когнитивната работа, Европа рискува да бъде неподготвена да управлява рисковете и в неподходяща позиция да се възползва от ползите. 

В началото на юли  Европейската комисия тепърва задейства лостовете на бюрократичната машина и заговори за изготвяне на план в „отговор на рисковете и за използване на възможностите на усъвършенстваните модели на изкуствен интелект (ИИ) в полза на киберсигурността. И докато технологиите напредване не с дни, а с часове, Брюксел тепърва ще предефинира опасностите киберсигурността.

За да създаде условия за изграждането на местен европейски експертен опит, Комисията отправи специална покана за създаване на европейска структура за оценяване, която ще покрива киберсигурността и която се очаква да започне работа през 2027 г. Дружества изследователи и организации ще се съревновават за разработване на решения с ИИ в областта на киберсигурността.    

И докато Брюксел търси решения за изграждане на инфраструктура, светът научи за първия голям „изпуснат“ от контрол ИИ. По информация на „Ройтерс“ става дума за  автономен агент на OpenAI, който излязъл от тестова среда по време на упражнение за сигурност и е задействал хакерска атака. Инцидентът сигнализира, че разширяващите се възможности на изкуствения интелект вече започват да представляват заплаха за сигурността, от която експертите отдавана се опасяват. Дори и водещите разработчици могат да останат неподготвени от недостатъци, които моделите им да експлоатират.

Вълните влизат в енергийния микс на Европа(видео)

След години изпитания от шведска компания, първата технология за производство на електроенергия от морски вълни получи международно признание и отваря пътя към изграждане на първите големи енергийни паркове.

Шведската компания CorPower Ocean е първата в света, след години на изпитания, получи DNV сертификат за своя проект Wave Energy Converter (WEC). Той е признат по целия свят, позволява застраховането на проекти и улеснява финансирането. На практика това означава, че технологията, която от дълго време се разглежда като перспективна, вече може да намери търговско приложение. Шведската компания вече планира изграждането на два вълнови енергийни парка край бреговете на Шотландия и Португалия. „Това е важен етап“, казва изпълнителният директор Патрик Мьолер. „Вълновата енергия вече не е обещаваща технология, а доказана и печеливша.“

Снимка от официален сайта на компанията

Не е изненадващо, че хората търсят начини да преобразуват енергията на морските вълни в електричество вече десетилетия. За разлика от вятъра или слънцето, вълните почти винаги са налице, като се променя основно тяхната височина. Досега обаче технологичните предизвикателства бяха твърде големи, за да направят тази технология търговски привлекателна, поради което развитието ѝ остана на заден план.

Поредица от технологични пробиви, съчетани с постоянния ръст на цените на изкопаемите горива през последните десетилетия, означават, че тази нова форма на устойчива енергия вече е на една ръка разстояние от пазара.

Системата използва огромни буйове, закрепени за морското дъно, които се люлеят под въздействието на вълните. Това движение се преобразува в електричество вътре в буя, обяснява компанията във видеа, представящо технологията.

Едно от основните технически предизвикателства, които шведската компания трябваше да преодолее, е огромният диапазон от сили, на които тази гигантска шамандура е изложена. Понякога морето е бурно, а друг път почти няма вълнение. Тъй като водата има много по-висока плътност от въздуха, натоварванията също са значително по-големи. Благодарение на специален механизъм вече е намалено въздействието на екстремните сили и едновременно с това е засилен ефектът при по-слабо вълнение.

Тестовете на терен край Португалия са доказали, че буйовете издържат на вълни с височина до 18 метра по време на бури, а в дни с минимално вълнение се постига същата мощност, както при вълни с височина от три метра. Това представлява съществен пробив както за безопасността, така и за постоянството на електрозахранването и е ключов фактор за присъждането на сертификата.

В крайна сметка създателите твърдят, че един вълнов енергиен парк може да постигне енергийна плътност от 15 мегавата на квадратен километър. Ако тези очаквания се потвърдят, технологията ще надмине сегашните офшорни вятърни паркове, които също достигат до 15 мегавата на квадратен километър на теория, но на практика не успяват да постигнат този показател.

Ако тази форма на устойчиво производство на енергия получи широко разпространение, това ще бъде особено добра новина за Европа. Северно море и Норвежко море са сред най-подходящите места в света за този вид производство на електроенергия. Самата компания определя вълновата енергия като „един от най-големите неизползвани източници на възобновяема енергия“.

Вълновата енергия се възприема за огромен потенциал в бъдеще и от Европейския иновационен фонд (EIC). Проектът на шведите е оценен като стратегически за Брюксел и е получил 17,5 млн.евро финансиране. От сайта на фонда става ясно, че компанията се разглежда като потенциален доставчик на вълнови енергийни системи и ферми. ЕС е готов да подкрепи целта от инсталиране на 600MW чиста вълнова енергия до 2032 г.

Океанската енергия е една от новите технологии, които Европейската комисия насърчава държавите членки да внедрят в микса си. В момента Европа е световен лидер в разработването и инсталирането на технологии за океанска енергия. До 2050 г. океанската енергия може да осигури 10% от настоящите нужди на Европа от електроенергия.

В насоките Комисията признава системните ползи от океанската енергия, която произвежда в различно време от вятърна и слънчевата енергия. Вълновата енергия продължава да се произвежда след като вятърът спре да духа, и се увеличава през зимата, когато търсенето е по-високо и производството на слънчева енергия е по-ниско. Приливът е 100% предсказуем, което според Комисията може да повиши стабилността на мрежата и да намали разходите за системата. Една от страните в Европа е Великобритания, която вече е сключила договор за тръбопровод с мощност над 120MW приливна енергия.

От сайта на Агенцията по климат инфраструктура и околна среда виждаме, че по програмата програма EuropeWave са разположени ферми край Великобритания, Испания и Белгия за научноизследователска и развойна дейност. В морето се развиват най-обещаващите дизайни на системи за преобразуване на вълнова енергия до степен, в която те могат да бъдат комерсиално използвани чрез други национални/регионални програми и/или инвестиции от частния сектор. Има обаче определени предизвикателства, които затрудняват използването на тази енергия, като факта, че вълновите енергийни технологии не са успели да постигнат търговска жизнеспособност, както и ниския процент на успех на схемите за подкрепа за тях.

Проектът EuropeWave, с бюджет от близо 23 милиона евро, използва иновативен подход "предкомерсиално снабдяване", за да идентифицира и финансира най-обещаващите технологии за вълнова енергия от разработчици от цяла Европа. Тези проекти ще бъдат валидирани чрез тестове в няколко програмни фази, преминавайки от физическо моделиране в малък мащаб в тестов басейн до прототипи в открито море. Проектът се управлява в сътрудничество с Ocean Energy Europe.

Лоша реколта и безводието може да вдигне цената на тока и храните

Десетки изследователи излизат с препоръки към Европейската комисия

Десетки изследователи от 12 европейски държави, са провели изследване за влиянието на климатичните промени, високите температури и рекордно ниските нива на реките. От началото на летния сезон земеделци, климатолози, туристическият сектор правят разчети и препоръки към Европейската комисия за изготвяне на единни мерки.

Снимка от клипа на Съвета на ЕС Drought in Europe

Нидерландските медии разказват за поредното съвместно проучване на науката и бизнеса за ефекта от засушаването. В него се казва, че от Португалия до Финландия различни междудисциплинарни екипи са разгледали количествата на влагата в почвата и падналите валежи, както и както и колко бързо след това се изпаряват. Отчетено е, че в няколко европейски страни температурата на живака е ударила нетипичните над 40 градуса по Целзии това лято. Изследването потвърждава предположението, че тази екстремна жега е основен фактор за преобладаващата суша.

Изследователите посочват, че праговете на суша са се променили навсякъде. В резултат на това настоящите дефицити на валежи, които преди не биха причинили суша, сега могат да го направят. Въпреки че климатичните промени увеличават тежестта на наблюдаваната суша, ограничените валежи не могат да бъдат пряко свързани с климатичните промени, според изследователите.

Комбинацията от ниски валежи от една страна и високо изпарение от друга - е знак за "екстремни" и "изключителни" условия на суша в Европа, според изследователите.

Сушата нанася тежки щети на европейското земеделие. Във Франция има най-ниската реколта на царевица за последните 50 години, докато в Румъния над милион хектара царевица са загубени. Дългосрочните прогнози не дават надежда за бързо подобрение. Очаква се сухото време да продължи, което ще увеличи натиска върху култури като картофи, лук, зеле и овощни насаждения и може да доведе до още по-строги ограничения върху използването на вода.

В своя кореспонденция вече разказвах за ниските нива на Рейн, Майн, Дунав, поради което е нарушен европейския товарен транспорт, недостигът на вода заплашва производството на енергия в региони, зависими от ВЕЦ-ове.

Частният канал RTL разговаря с един от авторите на изследването Мерел Лаувен от Университета Вагенинген, която предупреждава, че проблемът не се ограничава само до земеделието. „Лошите реколти, ниските нива на реките и ограниченията, въведени от властите, могат да доведат до общо увеличение на цените на енергията и храните.

Европейският съюз вече даде индикации за реакция чрез създаване на резервни земеделски фондове за засегнатите фермери. Изследователите обаче смятат, че е нужен по-широк подход към сушата. Плановете за управление на сушата все още не са задължителни в Европа, което води до непоследователна готовност между държавите членки, пише в анализа.

В обобщение се препоръчва на ЕК унифицирана политика за управление на сушата на европейско ниво, в комбинация с вече съществуващата Европейска стратегия за устойчивост на водата. Това трябва да подобри способността на Европа да смекчава потенциалните ефекти от бъдещи суши.

В средата на юли от нидерландския воден борд призоваха Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания. 

Създалата се криза в Европа поставя и един друг въпрос пред ЕС – кой на кого и дали да подаде съседка ръка в условия на криза. Казусът отново е поставен от Нидерландия и е свързан с Швейцария. Ранното топене на алпийските Алпи и последвалото засушаване принудило швейцарците да отбият притоците и много нидерландски провинции останали на сухо. Това също повдигнало въпроса, че е нужен общоевропейски подход и равни условия за страните-членки.

Сред идеите бе лансиран апел, че Европа трябва да започне стратегически. В години на обилен валеж или в ранна пролет, превантивно да се съхраняват водни ресурси, които да се използват при продължителни засушавания. Като възможност се  посочва изоставени лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари.  

Подобни решения могат да бъдат ефективни единствено, ако бъдат част от общоевропейска стратегия на Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките.

Германия дава зелена светлина на френско-руски ядрен проект

Властите в провинция Долна Саксония позволиха на Framatome да развива дейност съвместно с руската „Росатом“.

Германия даде одобрение на френската компания Framatome за производство на горивни пръти в сътрудничество с руска държавна компания „Росатом“. Проектът е определен във френската и нидерландската преса като изключително спорен.`

Снимката е илюстративна от изложение на руската корпорация, личен архив

През март 2022 г. дъщерното дружество на Framatome - ANF e подало заявление за разрешение за производство и снабдяване с руски ядрени горива в Централна и Източна Европа. Лицензът е за обект в Линген (в близост до нидерландската граница), посочва френската телевизия “ БиЕфЕм“. След проучване се потвърдено, че германските власти са дали зелена светлина за реализация на партньорството.

Oще по темата: "Росатом" прехвърля стотици милиони евро през Нидерландия

Този проект е за доставка на ядрени електроцентрали със съветски или руски дизайн, които все още функционират в Централна и Източна Европа и все още се нуждаят от подходящо гориво. Сред тях е и българската в Козлодуй. 

Министерството на околната среда на Долна Саксония подчерта в изявлението си, че "ако бъдат идентифицирани нови рискове", особено "по отношение на националната сигурност", разрешението може да бъде преразгледано.  Институцията многократно е "изразявала резерви" и че този въпрос е "специален", защото "руската държава води агресивна война в Европа в противоречие с международното право и счита Европейския съюз, и Германия в частност, за противници", допълва в своя статия нидерландското радио „БеНеРе“

Същевременно, властите е Германия отбелязват, че не може да се блокира проекта от правна гледна точка, тъй като „Росатом“ не попада в санкционния списък на Европейската комисия. Авторитетният вестник „Политико“ връща още по-назад лентата и посочва, че разрешението е било поискано още през март 2022 г. и оттогава досието блокирано.

 Двустранното сътрудничество е обект на силен политически натиск, особено от германските „зелени“ политици.  Месеци наред Framatome, която е собственост на френската EDF,  е била обект на дискусия и решения лично от президента на Франция Еманюел Макрон с германския канцлер Фридрих Мерц.

"Решенията по заявленията за разрешение се вземат в стриктно съответствие със закона. Когато всички необходими условия са изпълнени и идентифицираните рискове могат да бъдат адекватно контролирани чрез подходящи мерки и изисквания, наложени от властите“, заяви Федералното министерство в изявление.

Германският политик Родерих Кизеветер от ХДС  също поиска федералното правителство да се намеси, защото проектът "опасен за сигурността", защото се дава възможност на Москва за шпионаж и саботаж.

Опасенията националната сигурност се подсилват още повече, след като станало ясно, че за производството се налага пристигане на руски експерти и оборудване

На всички опасения Framatome отговаря в кратко изявление, че "това  "това решение укрепва европейската енергийна сигурност, подкрепя индустриалния суверенитет и потвърждава ангажимента да предоставя безопасни и разнообразни решения за доставка на гориво на ядрени оператори в цяла Европа". Сътрудничеството е междинна стъпка за подпомагане на клиентите, управляващи руски реактори, да се диверсифицират далеч от директните руски покупки, докато не развият собствена производствена технология.

Лицензът включва редица условия за намаляване на всички рискове, включително забрана за влизане в съоръжението за служители на TVEL или Росатом, както и външни одити за сигурност на оборудване и горивни пръти, пристигащи от Русия.

До момента няма споразумение от ЕС за разширяване на санкциите срещу Русия към ядрения енергиен сектор, но Германия работи за това, заявил пред "Ройтерс" говорител на германското министерство.

Защо все още няма санкции срещу руската ядрена индустрия

Една от причините за липсата на санкции е зависимостта на някои европейски страни от руски технологии в областта на ядрената енергия. Затова ЕС все още не е наложил ограничения върху руската ядрена индустрия, въпреки че санкциите срещу други сектори на икономиката са в сила от няколко години.

В същото време Долна Саксония отбеляза, че разрешителното може да бъде преразгледано, ако възникнат нови рискове, особено свързани с националната сигурност. Трябва да се отбележи, че Линген е един от центровете на ядрената индустрия в Германия. От 1979 г. тук се произвеждат горивни пръти за ядрени електроцентрали,

Експертът по ядрена сигурност Олга Кошарна, коментира в интервю за Channel 24, че консолидирано решение под формата на пакет санкции срещу Росатом не може да бъде взето в Европа, главно поради специалните отношения на Унгария с Русия, както и със Словакия. Сред други европейски държави, например Франция също продължава да  сътрудничи с руската ядрена индустрия и въпреки санкциите е увеличила вноса на ядрени материали. Освен това най-уязвимата група в ЕС по този въпрос са страните, които оперират съветски тип ВВЕР реактори, тъй като исторически те са доминирани от руския доставчик на гориво и части от услугата. Това се отнася основно за Унгария, Словакия, Чехия, България и Финландия. Въпреки опитите на западните страни да диферсифицират източниците си, проучване на норвежката екологична организация Bellona показало, че европейският внос на ядрено гориво от Русия продължава да расте. 

Дълбоките руско-френски връзки

Припомням, че Европейската комисия е твърдо решена да се откаже от руските изкопаеми горива, с които Кремъл финансира военните си действия в Украйна. Твърдо решение за спиране е взето по отношение на конвенционалния и втечнения природен газ от началото на 2027. Деликатната тема, по която преговарят Брюксел и Париж вече четвърта година в опит да намерят консенсусно решение.

Глобалното потребление на уран е около 65 000 тона годишно, докато текущото производство е 55 000–60 000 тона, което води до постоянен дефицит от 5 000–10 000 тона годишно. Казахстан осигурява около 40% от световния добив.  Заедно с Русия надхвърлят половината от глобалния добив - фактор, който засилва геополитическата премия и търсенето на доставки от „политически стабилни“ юрисдикции като САЩ, Канада, Австралия, (Европа?).

През 2021 година, точно когато Русия нападна Украйна и целият европейски бизнес и търговски отношения с Москва замряха, целият френски износ на преработен уран (URT) бе изпратен за Москва. Еколози осветлиха процеса пред медиите, че уранът, добит от мините, трябва да бъде обогатен за използване като гориво в атомните електроцентрали. Франция има фабрика такава фабрика в Дром, Югоизточна Франция, управлявана от компанията Orano. "Целият френски износ на преработен уран (URT) продължава да се изпраща, а целият внос на повторно обогатен уран (URE) – все още идва от Русия", коментираха от "Грийнпийс". Тогава нито държавната EDF, нито Orano отговориха или оспориха тази информация.

След като бе лансирана тази информация френски медии поразровиха фактологията и извадиха наяве, че огромни количества, с произход от Казахстан и Узбекистан, са внесени за нуждите на енергетиката. "Росатом" контролира транспортирането на всички ядрени суровини, преминаващи на руска земя - през железопътни конвои до пристанището на Санкт Петербург, след това товарни кораби до Франция. Тези превози могат да се извършват само при условие на получаване на лиценз, издаден от държавната корпорация. Обобщението бе, че „по този начин Париж е в плен и под влияние на Москва“. 

Край на алкохола по гарите в Германия

 Без алкохол по гарите в Германия! Националната компания Deutsche Bahn планира да забрани консумацията на алкохол на всички 5 400 гари. Пътниците остават на сухо в залите за чакане и по пероните, въпреки че алкохолните напитки все още са разрешени в официалните зони за хранене. Забраната ще бъде въведена най-късно до края на октомври.

Директорът на компанията Евелин Пала казва, че строгите мерки са необходими с цел да се въведе малко повече ред на територията на гарите. „Искаме по-безопасна среда както за пътниците, така и за служителите“.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Подобни забрани вече са въведени на някои от големите железопътни хъбове, сред които Кьолн, Хамбург и Франкфурт. През следващите седмици компанията ще работи с местните власти и общини, за да коригира конкретните вътрешни правила за всяко място.

Надзорът на забраната ще се осъществява от федералната полиция и служителите по сигурността на DB. Лицата, хванати да консумират алкохол в забранени зони, ще бъдат незабавно изведени от помещенията, а рецидивистите могат да бъда осъдени на доживотна забрана за достъп до гарите.

Пушенето в момента е строго забранено във влаковете и ограничено в определени зони. Засега няма обща забрана за алкохол в самите влакове.

Компанията вярва, че тази стратегия ще намали конфликтите с употребили алкохол  и ще повиши общото усещане за сигурност. Тези очаквания се основавали след въведен пробен период на централната гара в Хамбург през април 2024 г. Служителите отбелязали значително намаляване на съдебните дела и намаляване на необходимите почистващи дейности.

Дунав и Рейн пресъхват, ЕС остава без обща водна стратегия

Водната ни граница с Румъния, макар и да не удря исторически ниски нива, поставя редица въпроси, за които трябва да се замисли Брюксел на общоевропейско ниво

Трите големи реки в Европа – Рейн, Майн и Дунав удрят критично ниски нива заради адските горещини и липсата на дъжд от няколко месеца. Данните за нашата водна граница са, че  регистрира най-ниските си нива от три десетилетия насам. Ниските обеми в коритата вече повдигат въпроси за предприемане на държавни мерки, които да помогнат на земеделието и транспорта в този критичен момент.

Снимка; Пресслужба на Съвета на ЕС, архив

Основните причини за кризисната ситуация според климатолози и университетски учени са глобалното затопляне и влиянието на климатичния феномен „Ел Ниньо“, който носи в едни части на света наводнения, а в други като Западна и Южна Европа адски пек, пожари и главоболие за фермерите.  

Още по темата: 

• Европа влиза в битката за водата | 3e-news
• Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия
• Горски пожари, суша и бури преследват Европа| 3e-news
• Горските пожари вече не са бедствие, а новата европейска реалност

Нивата на водата в река Дунав в Румъния паднаха до най-ниското си ниво от 1996 г. насам през уикенда, което доведе до ограничения за напояване за фермерите и частично наруши корабоплаването и туризма по бреговете ѝ. Продължителни горещи е покачило средната максимална температура в Западна Европа в близо 3 градуса, отчитат нидерландските медии като се позовават на данни от агенция „Ройтерс“. В материалите се споменава и Държавната агенция за управление на водите на Румъния, според които нивото на Дунав във входната румънска точка е било 1 700 кубични метра вода в секунда на 19 юли при среден приток в други години през същия месец от 4 700 кубични метра.

Телевизионни кадри нагледно показват оголени участъци по бреговете до границата с България, спрени фериботи и баржи за зърно. Същата картина се описва в белгийската и немската преса за състоянието на Рейн във нейната входна точка с Нидерландия. Ниската земя, подобно на румънските си колеги, забраниха напояването и призоваха за спешни действия на общоевропейско ниво и реакция на Европейската комисия.

България също следи под око ниското ниво на Дунав, става видно от разпространено съобщение на Изпълнителната агенция по проучване и поддържане на реката. Най-проблемни са участъците около островите Белене, Батин, Вардим и Попина. Там са се образували пясъчни прагове, които стесняват плавателния път.  Въведени са препоръки за корабите, които пренасят зърно, въглища, руда и горива. Те трябва да са с товар 40–50% от пълния си капацитет, за да избегнат засядане. 

От българската агенция са го определили феноменът като „плитък Дунав“ и припомнят, че не нещо ново за българското поречие. През последните две десетилетия обаче заради глобалното затопляне  явлението се появявало все по-често.  Абсолютният исторически минимум е регистриран през септември 2003 г., когато при Русе е отчетено най-ниското ниво откакто съществуват официални измервания (от 1941 г.) — минус 73 см спрямо кота „нула“. Корабоплаването в българския участък е напълно блокирано за седмици.

Продължителните периоди на ниски води засягат не само логистиката и търговията по европейския транспортен коридор №7, но и застрашават водоснабдяването на крайдунавските селища, охладителните системи на промишлени предприятия и водните екосистеми в съседните резервати като „Сребърна“, природните паркове по островите, казват още от българската агенция и настояват за по-тясно сътрудничество с Румъния за регулиране на речното корито и постоянни драгажни дейности.

Същият апел за съвместни действия, взаимопомощ и нови общоевропейски регулации на големите реки прозвуча от нидерландската държавна компания Rijkswaterstaat. Според тях  разпределението на наличните ресурси трябва да бъде поставено в бъдеще под засилен контрол, за да се гарантира снабдяването на природните екосистеми. „Сушата нанесе сериозни щети на флората и фауната. Именно затова предприемаме тези мерки и обявяваме червен код. Осъзнаваме, че предлагаме ограничения, които за мнозина са крайни, но ситуацията го налага. Това е новата нормалност пред Европа“, казва пред медиите Саския Боргерс, член на воден съвет в една от провинциите.

Дългосрочните прогнози не дават надежда за бързо подобрение. Очаква се сухото време да продължи, което ще увеличи натиска върху култури като картофи, лук, зеле и овощни насаждения и може да доведе до още по-строги ограничения върху използването на вода.

Настоящата суша е необичайно тежка за този период от годината. Дебитът на реките Рейн, Майн, Маас и Дунав е значително под средните стойности, а водните мениджъри очакват натискът върху ресурсите да се засили през следващите седмици.

С поглед към Брюксел

В един глас от ниската земя апелират към своите европейски колеги и управниците в Брюксел за вземане на колективно решение в борбата срещу сушата. Настоява се Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания.  „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.

Водни резерви в стари мини

Европа трябва да започне стратегически да мисли, че сушата все по-трайно ще се намести в нейните ширини. Затова, в години на обилен валеж или в ранна пролет, трябва превантивно да се съхраняват водни ресурси, които да се използват при продължителни засушавания. Като възможност се  посочва изоставените лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари.  Подобни решения могат да бъдат ефективни единствено ако бъдат част от общоевропейска стратегия, изготвена от Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките.

В същото време организацията отправя критики и към нидерландското правителство, което според нея също трябва да инвестира в изграждането на национални водни резерви, за да намали зависимостта на страната от трансграничните водни потоци. Критиката може обаче да послужи като червена лампа за останалите членки на ЕС, които също да се замислят в тази насока

Ефектът на доминото. 

Сушата бавно разгръща своите пипала върху земеделието, транспорта, туризма, индустрията и енергетиката. По-малко наличната вода оказва негативен ефект върху електроцентралите и влияе на продуктивността.

"Речните круизни кораби все още могат да влизат в Унгария, но няколко кораба са заседнали или чакат в пристанища поради ниското ниво на водата, разказва пред британския „Индипендънт“, Ласло Сомоди, главен изпълнителен директор на туристическия оператор MAHART-PassNave.

Международните речни круизи са се превърнали в най-икономически важния сегмент в унгарската корабна индустрия с разрастването на туризма. Те превозват около 600 000 пътници годишно и генерират значителни по-широки икономически ползи. Ниското ниво и провалените круизи да довели до 18% спад в резервациите само през юли месец. Операторът на речни круизи Avalon Waterways също заяви, че е бил принуден да отмени няколко предстоящи плавания по Рейн и Дунав.

От колективни решения към индивидуален егоизъм. Създалата се криза в Европа поставя и един друг въпрос пред ЕС – кой на кого и дали да подаде съседка ръка в условия на криза. Казусът отново е поставен от Нидерландия и е свързан с Швейцария. Ранното топене на алпийските Алпи и последвалото засушаване принудило швейцарците да отбият притоците и много нидерландски провинции останали на сухо. Това също повдигнало въпроса, че е нужен общоевропейски подход и равни условия за страните-членки

Брюксел отбелязва националния празник със сърдити, стачка и нарушена забрана

Белгийската столица сякаш напук на фламандските провинции пренебрегна забраната за фойерверките. За властите проблем не е дали ще пламне пожар, а защо приотехническите ефекти са френски

Белгия отбелязва националния си празник със стачка и пищно пренебрегване на собствените си правила. Страната, както и Западна Европа, се пържат от високите температури и само една иска е нужда да пламне горски пожар. За Брюксел обаче, сякаш напук на фламандските провинции, наложената забрана за фойерверки и пиротехнически средства не важи и бива лекомислено пренебрегната.

От изявление на пожарната се вижда, че заря в небето ще има, по-големият проблем бил защо е френско производство, а не родно. Дълго време брюкселските пожарникари се колебаели дали да се съобразят с мнението на техните фламандски колеги, но в крайна сметка решили, че няма да развалят празника на туристите и на брюкселските жители. Аргументът за дадената зелена светлина бил, че в Jubel Park, където ще се изстрелват фойерверките, не е в близост до гориста местност и няма опасност от пожари. В други част на белгийската столица обаче забраната важи.

Браншовата асоциация, която защитава интересите на производителите на фойерверки, пък се загрижила не за сигурността и рисковете от пожари в сухото време, а защо по време на националния празник не са предпочели родното производство. Неин член заявил пред VRT, че можел поне на националния празник да бъдат малко по-шовинистични - особено в момент, когато нещата вече са много трудни за федерацията.

Почивният за нацията ден е избран от пожарната служба в Брюксел да стачкува. Синдикатите протестират срещу недостига на персонал, задължителни трансфери на кадри от един район в друг без консултация, въвеждането на годишна система за оценяване, която, според тях, оказва допълнителен натиск върху персонала.

Синдикатите също обвиняват политици и ръководството, че не са изпълнили ангажиментите, поети по време на предишните срещи.

Пожарната служба уверява, че макар и в стачка, се предприемат необходимите мерки "за осигуряване на непрекъснатостта на спешните услуги за жителите на Брюксел и многобройните посетители на столицата". За да поддържа тези минимални нива на обслужване, пожарната разчита на полицията, Червения кръст и спешните служби.

Извън столицата властите във фламандската част на страната националният празник се отбелязва с пищни тържества, карнавали и градски инициативи без фойерверки. Откриването и първият уикенд на световноизвестният фестивал Tomorrowland също мина без пиротехнически ефекти и фойерверки, които бяха заменени със стотици ефектни led светлини по четиринадесетте сцени на парка Boom край Антверпен.

Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия

Солеността на водата се превръща в един от най-сериозните проблеми пред Нидерландия. Причината е комбинацията от продължителното засушаване и покачването на морското равнище. Според публикуван наскоро доклад най-засегнати ще бъдат фермерите и компаниите за питейно водоснабдяване.

Прогнозата на учените, представена за обсъждане в парламента, е, че морското равнище ще се повиши с около половин метър до 2070 г. В резултат на това бързото оттичане на излишната вода от вътрешността на страната към Ваденско море вече няма да бъде възможно. Същевременно нивото на солената вода ще се покачва с по 2 до 3 милиметра годишно. Огромни количества вода ще постъпват в океаните заради топенето на полярните ледени шапки и ледниците.

Снимка: rijkswaterstaat.nl

В същото време Нидерландия ще става все по-суха. През следващите години водните обеми в каналите, потоците и реките ще намаляват. Солената вода ще прониква през почвата от дълбочина към обширните земеделски площи. Заради недостига на прясна вода солеността ще навлиза все по-навътре по реките през шлюзовете. Това ще се превърне в сериозен проблем за водоснабдителните дружества, които разчитат на прясна вода за производството на питейна.

Климатичните промени създават и сериозни технически предизвикателства за институциите, които управляват системата от шлюзове, разказва телевизионният канал RTL.

След катастрофалното наводнение през 1953 г. Нидерландия изгражда мащабна система от диги и бариери, които предпазват страната от морските приливи. Съоръженията обаче са проектирани да издържат на вълни с височина до 3 метра. Ако морското равнище се повиши с половин метър или повече, както показват прогнозите, механизмите ще трябва да се отварят и затварят значително по-често. Това ще доведе до ускорена амортизация, по-високи разходи за поддръжка и необходимост от нови инвестиции, обяснява правителственият комисар по програмата „Делта“ Ко Вердаас, който отговаря за защитата на Нидерландия от наводнения. Другият вариант е изграждането на много по-високи диги – решение, което ще струва милиарди евро на държавния бюджет.

Афсльоитдейк (Afsluitdijk) е най-известната защитна дига на Нидерландия, която отделя Ваденско море от сладководното езеро Ейселмер. Построена е през 1932 година. С дължина от 32 километраж, тя задържа солените води на Ваденско море от сладководното езеро Ейселмер и е ключова за водното управление на страната.

Белгия прави футболен билет с биометрични данни и нов регистър на вандалите

Правителството на Бард де Вевер, клубове и Лига работят по ново законодателство и глоби

Белгийското правителство предприема драстични финансови и административни мерки срещу футболното хулиганство. Последният повод, попаднал в полезрението на властите е тазгодишният финал за купата между „Шарлероа“ и „Стандард“ (Лиеж), помрачен от сблъсък между маскирани вандали и фенове по трибуните.

Снимка; Аудиовизуална служба на ЕК

Още през пролетта силовото министерство на страната даде сигнал, че това няма да толерира повече и е готови с всякакви законови и технологични мерки да спре ширещия се вандализъм и своеволия на феновете по трибуните.

Лично с реформите се ангажира ресорният министър Бърнард Куинтин (MR) заедно с фракции на привържениците и с помощта на клубовете. Предложенията бяха представени на вниманието на правителството, което даде „зелена“ светлина да продължи с промените в закона. За всички е ясно, че поправките няма да влязат в сила от тази година, защото първите мачове чукат на вратата, но някои технологични иновации са предвидени след 2028 г.  

Най-бързите решения срещу вандалите са свързани с драстично завишение на санкциите Най-ниските глоби ще бъдат удвоени от 250 на 500 евро. За расизъм провинилите се ще отнесат 2000 евро и забрана да посещават футболни мачове до 3 години. За неразрешено използване на пиротехнически материали внеслите я ще се бръкнат 2500 евро. Толкова е и за сбиване.

Дотук с финансовата страна на реформата. Наред идва технологичната и възможностите на технологиите. Правителството създава изцяло ново национална база с данни, които ще съхранява имената на всички вандали и наложените забрани, административни глоби, съдебни решения и издадени граждански актове – такива от специализираните за целта полицейски съдилища. Отварям една скоба – дребните кокошкарски, както ги наричаме изцепки, в Белгия се занимават обособен към полицията съд, който по същия начин със съдия и прокурор разглежда дребните нарушения. Процесът може да бъде с експресна за деня присъда, но може да продължи и години.

Реформата засяга и самите билети. Феновете ще влизат на стадиона само с поименния си билет без да имат право да го дават на друг. Професионалните клубове и Лигата вече работят по изграждане на нова система за допуск, която ще бъде въведена до 2 години. Забавянето е защото пропускът ще бъде обвързан с биометрични данни.

През сезон 2024-25 на 1 357 души е издадена забрана да влизат на стадиона, а по 1 219 сигнала са издадени заповеди за административни санкции и нарушения на Закона за футбола. 

Новият футболен закон разглежда и как по-ефективно да се използват камерите на паркингите и пътищата за достъп до стадиона. Полицията ще използва камерите от стадиона, които ще работят на живо. Привърженици, които са маскирани, ще биват задържани в радиус от 5 километра

Световно, Европейско и ШЛ трябва да са безплатни

Белгийското правителство иска още големите спортни събития от обществен интерес да се дават свободно по телевизионен канал, става ясно от разговора между коалиционните партньори в кабинета на Бард Де Вевер, проведен на 18 юли.

Най-вероятно повлияни от Мондиала в Щатите, фокусът на разговора е бил насочен към футбола. Министрите, които в по-голямата си част са на коренно противоположни позиции, по отношение на футбола са били единодушно „за“, че трябва да се излъчва по канал, достъпен за всички.

Фламандският министър за медиите Сиелтйе Ван Ахтер (N-VA)  се аргументирал, че спорното от години досие кой да излъчва мачовете за купата трябва да получи веднъж завинаги решение. Спряга се вариант за създаване на нов „социално-достъпен канал“, по който безплатно да се предават мачовете на националния отбор, Мондиали, Европейски първенства, мачовете на Белгийската купа, дори тези на Шампионската лига.

И тъй като предложението идва от фламандски министър, в идеята е да се "да се излъчват по нидерландски канал, на нидерландски език, който да е част от основния пакет на най-големите оператори Telenet и Proximus. "Трябва да се спре с практиката, зрителите да се абонират за допълнителен спортен пакет или дигитално платено приложение, за да гледат спортни събития от обществена значимост", гласи аргументът, цитиран от няколко местни печатни издания.

Предложението в този си вид изглежда малко странно, тъй като и до момента мачовете на Червените дяволи и Световните и Европейските първенства се излъчват напълно безплатно по фламандската обществена телевизия VRT, нейният спортен канал Sporza, а заради повечето мачове в САЩ на това световно първенство дори бяха впрегнати и разместени програмните схеми на други нишови канали за деца, филми и култура. Или казано иначе, жертви всякакви в името на Цар Футбол. 

 

Белгия въведе такса „мигрант“ за работодателите

Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка на мигрант, ще плаща по 180 евро на заявление

Белгийското правителство търси всевъзможни начини да запуши зейналата дупка в бюджета. Едно от последните решения е насочено директно към работодателите и намерението да наемат законно мигранти.

Снимката е илютративна; Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС

Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка или казано иначе хляб в ръцете на мигрантите, ще бъде задължен да плаща такса от 180 евро за всяко заявление, съобщи фламандският министър на заетостта Зухал Демир (N-VA). Със постъпленията би трябвало да се укрепи социалната система, надяват се управляващите и дават ясен сигнал, че от сега нататък всеки, който иска да наеме мигрантски работници, ще поема сам финансова отговорност.

До момента работодателите кандидатстваха за разрешителни за наемане на мигранти напълно безплатно. Демир обаче иска това да се промени.

Новата такса от 180 евро ще покрива административните разходи за обработка на заявленията и ще се насочат за подобряване на дейности „към по-добро функциониране на услугата“.  Като пример тя посочва, че парите ще се разработват за услуги с изкуствен интелект или пък да повече служители на места където в момента имало слабости в администрацията. Не на последно място с по-добър софтуер и технологии ще се подобри времето за обработка на заявленията. За общи работници то не трябва да надхвърля един месец, а за заявки за високообразовани професии – до 2 седмици.

Таксата може да се приема и като нова мярка в реформата на политиката за трудова миграция, казва ресорният министър Демир пред ежедневника hln. В други нейни интервюта по темата става ясно, че в бъдеще тя ще настоява трудовата миграция извън ЕС да бъде строго ограничена до позиции, за които няма подходящи кандидати в Белгия и Европа. Достъпът за нискоквалифицирани позиции е напълно спрян. Списъкът на професии с недостиг на кадри трябвало да е по-гъвкъв и да се намали от 29 на 21 вакантни позици.

Демир подчертава, че реформата вече дава резултати. Броят на първите заявления след началото на реформата за хора със средна или ниска квалификация е намалял с 61%. Същевременно тези на висококвалифицирани позиции се отчита ръст - категорията, която министърката иска да се превърне в притегателен фокус за трудовата система на Белгия.

Европейската енергетика с руски „дигитални ключове“

Разследване показало, че руски софтуер достигнал до критичната енергийна инфраструктура на Европа

Енергийните мрежи са изключително уязвими на кибератаки и въпросът вече не е дали, а кога ще се случат, пише в свой анализ нидерландският икономически сайт NU.nl. Медията обръща внимание, че това може да се превърне в поредното сериозно изпитание за амортизираната електропреносна система на страната. Според експерти една кибератака може индиректно да засегне големите електропреносни оператори, слънчеви и вятърни паркове, батериите на крайните потребители, а в най-лошия случай да доведе до прекъсване на електрозахранването в национален мащаб.

Сайтът разказва за подобен случай в Полша, където операторът на електроенергийната мрежа внезапно загубил връзка с десетки слънчеви и вятърни паркове в края на миналата година. Местна топлоелектрическа централа също била засегната от кибератака. По данни на полския център за киберсигурност целта на хакерите е била националната електропреносна мрежа. За щастие сериозни последствия за енергийната система не е имало. „Този случай е много показателен и трябва да се разглежда като червена лампа за енергийните оператори в ЕС. Без съмнение той представлява интерес и за Русия“, коментира експертът по киберсигурност Крис ван 'т Хоф от Нидерландския институт за разкриване на уязвимости (DIVD). 

Неговите колеги работят със стотици доброволци и заедно търсят уязвимости в инвертори, соларни панели и друго енергийно оборудване. Благодарение на симулации и тестове преди пет години те открили пробив, който е можел едновременно да изключи над 10 гигавата европейски соларни мощности. „Истинско чудо е, че това още не се е случило. Като погледнем настоящата геополитическа ситуация, за мен въпросът не е дали, а кога.“

И докато нидерландските експерти още размишлявали върху последиците от хакването на полската енергийна система и прекъсването на тока в Испания, като гръм от ясно небе им дошли новините след проведено съвместно разследване, че широко използван в Европа софтуер за управление на пароли Passwork всъщност произхожда от Русия. Няколко европейски компании са използвали този софтуер през последните години. Пред NU.nl експерти коментирали, че е „самоубийствено да дадеш ключовете от къщата си на руснаците“.

Не е известно колко европейски клиенти има Passwork, но разследването показва, че софтуерът е използван от голям нидерландски оператор на соларни паркове, френска пристанищна агенция и ирландски правителствени служби.

Passwork представлява своеобразен „сейф за пароли“, в който служителите на компании могат да съхраняват всички свои пароли. Именно затова е изключително важно зад подобен продукт да стои надежден доставчик, тъй като той работи с чувствителни данни, посочват експертите.

На англоезичната версия на сайта изглеждало, че продуктът бил напълно надежден. Посочва се, че е разработен в ЕС и отговаря на европейските правила за поверителност и киберсигурност. В действителност обаче Passwork е основана през 2014 г. в Русия. Няколко години по-късно нейните администратори открито признават в руски технологичен блог, че руският софтуер трудно печели доверие извън страната. „За да популяризираме Passwork на Запад, ни трябва компания в 'нормална' държава“, пишат те.

Първоначално е създадено партньорство с финландски предприемач, който е работил като съветник на руското правителство. След инвазията в Украйна финландската компания е закрита, а впоследствие са създадени нови дружества в Испания и Обединените арабски емирства. Оттогава като адрес на „централата“ е посочена Барселона. Разследването обаче установява, че става дума единствено за куха "пощенска кутия". На същия адрес се намира рускоезична адвокатска кантора, която помага на клиенти да регистрират компании в Испания.

Не са открити доказателства, че Passwork умишлено съдържа „задни врати“ или е използван за кражба на пароли. Според експерта по киберсигурност Роналд Принс обаче софтуерът така или иначе осъществява връзка с централен сървър, например за проверка на абонамента. Това означава, че паролите могат да останат уязвими, дори когато по принцип се съхраняват локално, а сървърът се намира в Европа. „Разбира се, могат да проникнат и в него от Москва.“

На руския си сайт Passwork посочва като свои клиенти държавни компании като „Газпром“. Производителите на ракети „Алмаз-Антей“ и „Авангард“ също фигурират сред клиентите. И трите компании са обект на европейски санкции.

Passwork притежава лицензи от руското Министерство на отбраната и от Федералната служба за сигурност (ФСБ) за обслужване на отбранителни компании. За издаването на подобен лиценз руската държава трябва да получи подробна информация за функционирането на продукта.

Според Барт ван ден Берг от института Clingendael това може да означава, че Кремъл разполага със „задълбочена информация за софтуера и неговите уязвимости“. Той предупреждава, че Русия би могла да използва тези знания срещу европейски компании, тъй като европейската и руската версия на Passwork са почти идентични. По думите му това напълно се вписва в хибридната война, която Москва води срещу Европа. „Не трябва да си правим илюзии. Русия е в конфликт с Европа. Затова не мисля, че е разумно да поверяваш дигиталните ключове от къщата си на подобно място. Това е прекалено опасно.“

Миналия понеделник (13 юли) върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас осъди „злонамерената киберекосистема“ на руската служба за сигурност ФСБ. По думите ѝ службата стои зад шпионски операции и кибератаки срещу правителства и критична инфраструктура в десет държави от ЕС. В резултат на това руски посланици бяха привикани в няколко европейски столици.

„Този пример показва, че винаги може да се появи нещо, за което изобщо не сте се сетили“, казва Маайке Бийнес от браншовата организация Holland Solar. Според нея енергийните компании трябва не само да се защитават от кибератаки, но и да имат готовност за действие, когато защитата бъде пробита. „Защото в крайна сметка вероятно е невъзможно да предотвратиш абсолютно всичко.“

Не е известно какви пароли е съхранявала компанията Novar в системата на Passwork и какво биха могли да направят злонамерени лица с тях. Сигурно е обаче, че европейската енергийна инфраструктура все по-често става обект на кибератаки.

„Можеш да атакуваш от разстояние и да нанесеш огромни щети за много кратко време, без дори да присъстваш физически“, казва Ван 'т Хоф. Според него подобни атаки срещу електроенергийната система се вписват напълно в хибридната война, която Русия води срещу Европа. „Това е много по-ефективно от самолет или бомба.“

Европейската комисия също предупреждава за нарастващите киберрискове пред енергийните доставки. За да се отговори на заплахата, в ЕС се въвежда законодателство, което задължава операторите на критична инфраструктура да спазват строги изисквания за киберсигурност. Според Бийнес обаче не всички производители на соларни инвертори за домакинствата попадат в обхвата на новите правила.

„Затова смятаме, че това законодателство трябва да бъде разширено.“

Рискът не се ограничава само до големите компании. „Малката“ енергийна инфраструктура по покривите и в домовете също може да създаде сериозни проблеми, предупреждава Ван 'т Хоф.

Според доклад на SolarPower Europe може да има „значителни последици“ за електропреносната мрежа, ако хакер успее да поеме контрол над 3 гигавата соларни мощности. Само Novar управлява 1,3 гигавата соларни паркове в Нидерландия, а върху покривите в страната са инсталирани около 15 гигавата фотоволтаици.

Ван 'т Хоф се тревожи не само от нарастващия брой инвертори, но и от интелигентния софтуер, който играе все по-важна роля в енергийната система.

„Това е огромен и бързо растящ пазар. Но виждаме, че иновативните компании невинаги обръщат достатъчно внимание на сигурността. Допускат се много грешки още при проектирането на софтуера.“

Според Бийнес от Holland Solar не всички компании подхождат еднакво сериозно към киберсигурността. Затова тя приветства предстоящото европейско законодателство, което ще изисква всички производители да гарантират необходимото ниво на защита на устройствата си като условие за получаване на CE маркировка.

След мащабно прекъсване на електрозахранването възстановяването на електричеството може да отнеме много време, както показа случаят в Испания миналата година. Тогава технически неизправности оставиха без ток големи части от Испания и Португалия. Отстраняването на всички проблеми отне шестнадесет часа, но според Ван 'т Хоф при мащабна кибератака възстановяването може да продължи значително по-дълго.

„Затова всяко домакинство трябва да разполага със спешен комплект за поне три дни. За щастие холандското правителство и операторите на електропреносната мрежа са наясно с този риск и вече предприемат мерки. Но все още има много работа за вършене.“