Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

сряда, 1 юли 2026 г.

Оцеляването измества инвестициите на предприемачите в Нидерландия

Под натиска на кризите мениджърите „замразяват“ инвестициите в професионално обучение и поглеждат с надежда към правителството да се събуди от летаргията

Високите цени на енергията и липсата на последователна държавна подкрепа принуждават все повече малки компании в Нидерландия да ограничават инвестициите си. Засегнати вече не са само проектите за разширяване на бизнеса, но и средствата за обучение, квалификация и кариерно развитие на служителите.

Снимка: Пресслужба на ЕС

Това показва годишното проучване на индекса на малкия бизнес в Нидерландия. Едва малка част от анкетираните мениджъри посочват, че отделят около 10% от оборота си за обучения и професионална квалификация.

Най-честото обяснение е, че намаляващите печалби поставят компаниите в режим на постоянно оцеляване. Предприемачите са изправени едновременно пред високи цени на енергията, несигурни пазари, растящи разходи за персонал и данъци, докато държавната политика остава колеблива. Вместо да поемат нов риск, много малки фирми предпочитат да замразят инвестициите си и да изчакат по-благоприятна икономическа среда.

„Щеше да бъде огромно облекчение, ако кабинетът най-накрая предприеме реални мерки срещу високите цени на енергията“, казва един от участниците в проучването на Qredits Ерик Зингс.

Липсата на финансов ресурс вече се отразява пряко върху развитието на работната сила. Според изследването 60% от мениджърите не могат да си позволят инвестиции в обучение, кариерно развитие и коучинг, а повечето признават, че последното им професионално обучение е било преди две или три години.

Разликите между отделните отрасли също се задълбочават. Докато компаниите в здравеопазването продължават да инвестират в квалификацията на служителите си, подобни разходи все по-рядко се срещат в хотелиерството, търговията на дребно и технологичния сектор.

Проучването очертава и друга важна тенденция. Предприятията, които успяват да намерят средства за обучение, инвестират повече и в развитието на бизнеса си и постигат по-добри резултати по отношение на иновациите. Изводът е, че инвестициите в хората се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността.

Според Зингс държавата трябва да реагира с данъчни стимули за обучение, по-добър достъп до финансиране, повече възможности за коучинг и консултации, по-ниска данъчна тежест и мерки за ограничаване на енергийните разходи.

„Стимулирането на ученето през целия живот и по-добрият достъп до финансиране са решаващи за подобряване на бизнес климата за малките предприятия“, казва експертът, който разработва препоръките съвместно със свои колеги от Университета по приложни науки в Утрехт.

Изследването не е изолиран сигнал. По-ранен анализ на ING стига до сходни заключения. Според банката високите цени на енергията, прекратяването на държавните субсидии и забавената модернизация на електропреносната мрежа продължават да възпират инвестициите и устойчивото развитие.

„При непоследователна държавна политика компаниите трудно могат да планират дългосрочно и често не са готови да кажат „да“ на големи инвестиции“, предупреждава директорът „Бизнес банкиране“ в ING Лауренс де Вос. Според авторите на доклада е необходима ясна и дългосрочна стратегия както за устойчивото развитие, така и за модернизацията на енергийната инфраструктура.

Сходна картина показват и официалните статистически данни. През 2024 г. компаниите в Нидерландия са инвестирали с 39% по-малко в мерки за опазване на околната среда спрямо година по-рано. Общият размер на инвестициите е спаднал до 1,6 милиарда евро – най-ниското равнище за последните пет години.

Въпреки това директорът на платформата за устойчиво предприемачество Future-Up Анке ван Верш остава предпазлив оптимист. Според нея устойчивият растеж е невъзможен без стабилна и предвидима държавна политика – нещо, което липсваше през последните години. Новият кабинет ще трябва да възстанови доверието на бизнеса, ако иска компаниите отново да започнат да инвестират.

„За да изградим икономика, ориентирана към бъдещето, трябва да използваме суровините по-разумно, да развиваме кръговата икономика и да инвестираме в устойчиви иновации“, казва Ван Верш.

Икономистите са единодушни, че Нидерландия ще трябва да увеличи инвестициите в енергетика, дигитализация, биотехнологии, земеделие, социално осигуряване и развитие на човешкия капитал, ако иска да запази икономическата си конкурентоспособност. Според техните оценки страната се нуждае от годишен икономически растеж между 1,5 и 2%, което предполага инвестиции в размер на между 151 и 187 милиарда евро до 2035 година.