Летището в Брюксел ще се разраства за разлика от нидерландското

Националното белгийско летище в Брюксел ще продължи да се  разраства през следващите години. Това се посочва в новото разрешително, което е изготвено от близкия град Завентем, на който е кръстен аеропортът.

Разрешението се дава въпреки протеста на екологичните организации и десетките петиции през годините, подадени от околните селища.

Информацията за това какво се случва с белгийското летище се следи под лупа и от нидерландската общественост, която има същия проблем с летището „Схипхол“.

И Белгия, и Нидерландия от много време насам търсят начини да намалят поетапно броя на излитанията и кацанията до пълното им спиране.

И ако в Амстердам са твърдо категорични за без полети през нощта, фламандското правителство казва, че ще търси баланс между икономическите интереси и последиците за околната среда. Според правителството, летището е важен икономически двигател на страната.

Според новото разрешително летището в Брюксел има право да извършва до 240 000 полети (излитания и кацания) годишно, както впрочем иска и самият мениджмънт на аеропорта, отбелязва нидерландският икономически онлайн сайт nu.nl.

Против забраната не еднократно се е обявявала и отговорният ресорен министър Зухал Демир, която също пренебрегва апелите за забрана на нощните полети. Според нея и експертите й броят на нощните полети обаче трябва да бъде намален с 30% до 2032 година, но в никакъв случаи забранени.

В началото на миналата година беше разпространена петиция от 100 000 местни жители, които искат забрана за нощните полети, тъй като страдали от безсъние. От летището категорично не са съгласни и заявиха, че искането е неоснователно, тъй като през последните години се извършвали много по-малко полети в сравнение с 2007 г. Въпреки, че местните били пратени в глуха полоса, така и остана без отговор въпросът какви биха били последствията при евентуална забрана.

„Да се сравняват големите летища и техните политики е все едно да сравняваме ябълки с портокали“, коментираха тогава транспортни икономисти пред обществената фламандска телевизия. 

Според един от тях Ваутер Деулф, в момента на Брюксел е разрешено да се извършват 16 000 нощни полета годишно. Повечето са на DHL. В годините назад аеропортът си е спечелил славата на основен транспортен център в Западна Европа, отчасти поради експанзията на електронната търговия

„Не можеш просто да премахнеш с лека ръка нощните полети – без да отрежеш ръцете и краката на карго компаниите като DHL, казва образно Деулф.

И същевременно поставя въпроса за лансирана идея да се премести трафикът към Лиеж, който и в момента обслужва доста транспортни компании. Според специалиста няма как за един ден да се преместят хора, техника и сгради. „Не очаквайте изненада като тази на Схипхол“, категоричен е транспортният експерт. И като пример посочва други близки летища.

Във Франкфурт и Цюрих забраната за нощни полети важи от полунощ до 6 сутринта. За „Шарл де Гол“ обаче това никога няма да се случи. Първо, защото е отдалечено от центъра на Париж, намира се далеч от селищна зона. По-важното е, че база на куриерската компания Fedex. Ето защо нощните полети никога няма да бъдат премахнати там", категоричен е специалистът. Близо година по-късно категоричното си становище в тази насока дават и държавните власти.

Далеч по-сложна е ситуацията на „Схипхол“. Въпреки, че през последните две години и ръководството на нидерландското летище и правителството даваха ясни, сигнали, че нощните полети ще бъдат спрени – едно становище далеч отвъд Океана разклати категоричните позиции.

През есента на 2023 година, нидерландската преса разпространява информацията, че Вашингтон е твърдо решен да влоши дипломатическите си отношения с Амстердам, ако спрат нощните полети. Драстичната мярка можела да стигне до там, че националната авиокомпания KLM да получи забрана да каца на американски летища и съответно американски самолети нямало да кацат на „Схипхол“.

От Министерството на инфраструктурата и управлението на водите потвърдили пред NOS за изпратено писмо от Вашингтон. "Ние сме в контакт и също ще изпратим отговор", заяви говорител.

Пред вестник De Telegraaf директорът на KLM Марян Ринтел разказал, че следи отблизо темата и е на мнение, че Нидерландия не може просто да откаже на американските авиокомпании достъп до Схипхол.

Междувременно сдружението, което защитава туристическите интереси ANVR отправи "спешен призив" към Камарата на представителите и кабинета на Марк Рюте (тогава още редовен, б.а.) да обявят решението за полетите на Схипхол като противоречиво. За ANVR е "безотговорно"  да се вземе "такова драстично решение" в момент на оставка.

Според плановете на летището броят на нощните полети трябва да бъде свит до 440 000 годишно през 2024 година, като впоследствие ще бъдат забранени. Забрана ще има и за частните самолети Засега темата остава отворена докато Нидерландия не излъчи редовен кабинет.

Eneco: Строителството на офшорни паркове ще става все по-трудно

Високите цени на стоманата и медта оскъпяват строителството на офшорни вятърни паркове. Като се добави и високите в момента лихвени проценти по отпусканите кредити и заради, много от планираните мощности изостават от сроковете или принуждават кандидатите да се замислят дали да продължат в конкурсните надпревари. 

Picture Eneco

Такъв е случаят с водещият инвеститор в зелени мощности Eneco, който с официално съобщение обяснява мотивите си защо се отказва да продължи в по-нататъшен конкурс на нидерландското правителство за изграждане на ключовия вятърен парк Ijmuiden, на който силно се разчита да увеличи следващите години дела на зелената енергия в микса на ниската земя. 

"Eneco не участва в ценови войни за наддаване. Вятърните паркове стават все по-скъпи и рискът от забавяне по време на строителството нараства", обяснява компанията.

Окончателното строителство трябва да бъде завършено тази година. Любопитното е, че паркът се строи изцяло с частни инвестиции без държавна субсидия.

Строителството на вятърните паркове става с всеки изминал ден все по-скъпо, с това и нараства и рискът от забавяне на сроковете. Факт e, че в момента се строят много вятърни паркове. Ситуацията на практика представлява война за наддаване между кандидатите, посочва компанията.

Друга причина за отказването е, че правителството давало приоритет на кандидата, предложил най-висока цена в допълнение, че ще инвестира допълнително в иновации и корпоративната социална отговорност. Това може да увеличи още разходите, които трябва да бъдат възстановени чрез сметката за енергия, пише Eneco.

Посочва се още като аргумент, че фокусът на тръжната процедура се е изместил твърде много към финансовата страна. "Следователно би било по-лесно да се спечели търга, като се наддават по-големи суми, вместо да се отбележат "качествени" плюс точки, като например внимание към възстановяването на морското дъно".

Енергийната компания предполага, че при евентуални нови оферти за в бъдеще нидерландското правителство ще отдава по-голяма стойност на участниците в търга, които инвестират в зелен водород – нещо, което прави вече друг участник в проекта  германската компания RWE.

Вятърният парк IJmuiden е част от голяма енергийна зона Hollandse Kust Zuid, разположена на 53 киломентра от нидерландското крайбрежие. Разработва се от няколко години. Освен за RWE регионът представлява интерес още за BP, Shell, Total Energies. 

Една част от вятърния парк официално беше пуснат в експлоатация през миналата година лично от крал Вилем-Александър. Паркът е със с 139 турбини и общ капацитет от 1,5 GW, което го прави един от най-големите офшорни вятърни паркове в света.  Собственост е на Vattenfall, BASF и Allianz.

На снимката: Нидерландският крал (по средата) при откриването на парка 

Вятърният парк е важен крайъгълен камък за енергийния преход в Нидерландия и по света. Той показва, че офшорната вятърна енергия вече може да бъде разработвана и експлоатирана без държавни субсидии. Това е важна стъпка към превръщането на офшорната вятърна енергия в по-конкурентоспособна и достъпна за повече държави.

Hollandse Kust Zuid е значителна стъпка напред за енергийния преход и за офшорната вятърна индустрия. Това е демонстрация на това, което може да се постигне, когато правителството, индустрията и инвеститорите работят заедно, за да направят възобновяемата енергия по-конкурентоспособна и достъпна, коментира по повод откриването специализираното издание industryandenergy.eu.

Надеждите са, че с пускането в експлоатация на парка в пълен капацитет, ще се намали зависимостта на Нидерландия от изкопаеми горива. Електроенергията, произведена от Hollandse Kust Zuid ще помогне за захранването на нидерландските домове и предприятия с чиста възобновяема енергия.

Нидерландия силно ще разчита на тази зона, защото си е поставила за цел до 2030 година 20 гигавата от електроенергията да идва от офшорни вятърни паркове.

Реализирането на проект с такъв мащаб ме прави наистина горд и днес е чудесен пример за това, което можем да постигнем, като работим заедно с индустрията. Hollandse Kust Zuid не само ще допринесе за намаляване на CO2 отпечатъка на BASF, но и за търсенето от страна на местните компании и домакинства на електроенергия без изкопаеми горива", каза тогава след официалното откриване Анна Борг, главен изпълнителен директор на Vattenfall.

Паркът играе важна роля в прехода ни към нетна нула. Около половината от електроенергията от Hollandse Kust Zuid ще се използва за намаляване на CO2 отпечатъка на нашите продукти в обектите на BASF в Европа. С този амбициозен проект ние оставаме пионер в сектора и осигуряваме зелена енергия чрез преки инвестиции. Това ме прави много горд, че можем да открием този вятърен парк днес заедно с нашите силни партньори. Очаквам с нетърпение още проекти като този, тъй като ние в BASF твърдо отстояваме ангажимента си за неутралност по отношение на климата, отбелязва д-р Мартин Брудермюлер, председател на Изпълнителния съвет на BASF SE.

Радвам се, че днес отваряме първата си пряка инвестиция в офшорен вятърен парк заедно с BASF и Vattenfall. Това подчертава способността на партньорствата да ускорят действията и да вдъхнат живот на климатичните решения, заявява Оливер Бете, главен изпълнителен директор на Allianz.

Освен този парк в стратегията на правителството са заложени още няколко големи проекта в Северно море през следващите години.

Норвегия планира първия офшорен парк за 2030 г.

Норвегия планира да пусне първия си офшорен вятърен парк през 2030 година. Неговото строителство вече е започнало от белгийската фирма Parkwind, съобщи обществената телевизия на страната.  Базираната в Льовен компания има солиден опит зад гърба си с изграждането на четири вятърни парка край бреговете на Западна Фландрия.  

Picture: Parkwind

Първите турбини в офшорния вятърен парк от 1,5GW трябва да заработят до 2030 г. Вятърният парк ще бъде първият офшорен вятърен парк в Норвегия.  Интересът в Норвегия е бил огромен, тъй като белгийците е трябвало да мерят сили по проекта с гигантите Shell, BP, Equinor, RWE.

След като спечелили конкурса Parkwind са сключили договор за партньорство с Ingka (компанията-майка на ИКЕА) основали консорциум Ventur. Амбициите им са след пускането да генерира годишно по 30 GW енергия.  

Офшорният парк ще се намира в южната част на норвежко Северно море развитието на зоната Sørlige Nordsjø II фаза 1 в южната част на Норвежко Северно море, поясняват в официално съобщение инвеститорите.  

"Развълнувани сме, че осигурихме печелившата оферта за проекта Sørlige Nordsjø II", каза. Очакваме с нетърпение да работим в тясно сътрудничество с нашите партньори и заинтересовани страни, за да осъществим този проект и да постигнем осезаеми ползи за местната общност", казва след подписването Йорне Блукенс, ръководител на проекта във Ventyr.  Компанията гарантира, че общностите в близост до вятърния парк ще се възползват от икономическите възможности и ще им се осигури работни места.  

Чрез стратегически партньорства и ангажираност на общността, ние сме посветени на насърчаването на дългосрочния просперитет и растеж в региона, казват друг участник в проекта - NorSea Group. 

„ Очакваме с нетърпение да подкрепим консорциума с опита на NorSea, натрупан през шестте десетилетия офшорна индустрия, и да го превърнем в нова глава за енергетиката и индустрията за Норвегия, създавайки работни места и изграждайки компетентност ", казва Джон Е. Стангеланд, главен изпълнителен директор.  

"Това е важен крайъгълен камък в офшорното вятърно пътуване на Норвегия и Parkwind се гордее, че играе ключова роля в развитието на Sørlige Nordsjø", каза Франсоа Ван Льов, съизпълнителен директор на Parkwind. 

"Имаме дълъг опит в предоставянето на успешни офшорни вятърни паркове в Северно море и очакваме с нетърпение да вдъхнем живот на нов проект за чиста енергия в норвежки води."  "Радваме се на резултатите от този първи норвежки търг. Това е още една инвестиция, която ще даде възможност за намаляване на отпечатъка върху климата далеч отвъд нашето потребление на дребно и във веригата на стойността на ИКЕА, а също така ще подкрепи прехода към възобновяемо бъдеще. Офшорната вятърна енергия има огромен потенциал да допринесе за целите на Европа за декарбонизирана енергия и ние очакваме с нетърпение следващите стъпки на това партньорство", каза Фредерик де Йонг, ръководител на отдела за възобновяема енергия в Ingka Investments. 

КЛЮЧОВ ИГРАЧ

Норвегия се превърна в ключов играч на газовия пазар след избухване на конфликта в Украйна и прекратените руски доставки за Европа. С увеличен добив от 78 на 90 млрд. куб. м газ годишно, северната страна гарантира, че може да задоволи нуждите на 40% от европейския пазар минимум 4-5 години.

Най-голямото находище се намира на 65 км западно от Берген, вторият по големина град в страната.Платформата Troll A се управлява от норвежката държавна международна енергийна компания Equinor. Газът се доставя по тръбопровод до преработвателно предприятие на западното крайбрежие, преди да бъде прехвърлен отново в ЕС и Великобритания. Платформата лежи върху четири бетонни стълба на морското дъно.

Амбициозни цели си е поставило правителството и в областта на проектите с водород. През ималата година по време на среща беше съобщено, че амбицията е страната да бъде лидер на пазара до няколко години. Като първа крачка в реализацията е задълбочено сътрудничество с Германия. Планът е до 2030 година да бъде изградена необходимата инфраструктура, по която да се транзитират до германските пристанища 130 тераватчаса водород.

Освен на междуправителствено равнище, отделни фирми също действат активно за разширяване на възможностите при търговията със зелен амоняк. Немската компания VNG и норвежката Aker Horizons вече са подписали споразумение за транзитиране на амоняк от Нарвик до Германия. 

Паралелно с други компании се строи съоръжение за производство на водород на норвежкото западно крайбрежие с капацитет 500 тона на ден. В дългосрочен план се обмисля директно изграждане на водороден тръбопровод до Германия.

Зеленият амоняк ще бъде транспортиран от Нарвик до германските терминали, където ще бъде разпределен на клиентите от VNG под формата на амоняк или водород.

Сключеното през 2023 година германо-норвежко споразумение има за цел да утвърди северната страна като значителен доставчик на чист водород за ЕС, насърчавайки нов зелен индустриален растеж и повишавайки европейската енергийна сигурност. В международния контракт е заложено до 2028 г. капацитетът за производство на амоняк на Нарвик да бъде между 1000 и 1500 тона на ден.

С ПОГЛЕД НАПРЕД

Страната очевидно вижда, че Европа се нуждае от нейния газ и не стои със скръстени ръце, а гледа напред в бъдещето. През миналата година норвежкото правителство е одобрило разработване и проучване на 19 петролни и газови проекта. Планираните инвестиции за нови и продължаване на съществуващи са в размер на 17 млрд. евро. Според експертите обаче са необходими и европейски инвестиции, за да се държат цените под контрол. Това се отнася главно за проекти в Северно море и Норвежко море.

Един от тях е на Yggdrasil, където са планирани дейности в 55 нови кладенеца и се смята за един от най-големите проекти край бреговете на Норвегия през последните години.

Енергийният икономист Ханс ван Клийф от консултантската фирма Public Affairs отбелязва в интервю пред нидерландската телевизия „Нос“, че е добра новина, че се правят инвестиции в рамките на Европа. "Често се чуваме, че в бъдеще няма да се нуждаем от нефт и газ. Но в действителност ще са ни нужни още много години".

Йюлес ван ден Бьокел, енергиен експерт в Хагския център за стратегически изследвания, казва, че една трета от европейският газов пазар е зависим от норвежкия газ. "Ако нито една европейска страна не инвестира повече, ще станете зависими от страни като Саудитска Арабия и Русия."

Европа се нуждае и от втечнен природен газ, който извън континента най-много се доставя от САЩ. За да се използва, той трябва да се регазифицира. Според Бьокел норвежкият газ е с 30-35% по-чист, защото не е нужна повторна регазификация.

Природозащитните организации не са доволни от одобрението на норвежкото правителство. Норвежкият клон на "Грийнпийс" изрази неодобрението си в Twitter.

ИНОВАТИВНИ

Извън сектора с газ, петрол и водород, Норвегия се опитва да бъде лидер и в нишата със соларни панели, и то на Северния полюс. В началото на миналата година стана ясно, че ще инсталира фотоволтаични панели на архипелага Свалбард - експеримент, който може да помогне на отдалечените арктически общности да постигнат своя енергиен преход.

Подредени в шест реда, 360 слънчеви панела ще започнат да осигурят захранване на стара радиостанция, използвана някога за морски трафик (Isfjord Radio), а сега превърната в базов лагер за туристи на този норвежки архипелаг, известен още като Шпицберген. Очукан от ветровете и достъпен само с лодка или хеликоптер, когато времето позволява, този обект се намира на малко над 1300 километра от Северния полюс.

"Смятаме, че това е най-северната наземна фотоволтаична система в света", каза за AFP Монс Оле Селеволд, технически съветник за възобновяема енергия в държавния оператор Store Norske. Заедно с още 100 панела, монтирани на бившата радиостанция, устройството трябва, според него, да покрие половината от нуждите от електроенергия и да намали емисиите на CO2 на обекта досега захранван от дизелови генератори.

През лятото слънчевите лъчи падат в изобилие в този регион, окъпан от "среднощното слънце", което никога не залязва. А фотоволтаичните панели също се възползват от ефекта "албедо" (отразяваща мощност) на леда и снега, както и от ниските температури, които повишават тяхната ефективност. Обратно, през зимата мястото е потънало в пълен мрак в продължение на няколко месеца, от началото на октомври до средата на февруари, което все още ни пречи напълно да се освободим от изкопаемите горива, признава Монс Оле Селеволд.

Store Norske казва, че обмисля алтернативни решения като вятърни турбини, за да направи електроснабдяването си още "по-зелено".

В допълнение към екологичните съображения, този енергиен преход се дължи на икономически фактори, дизелът е скъп за закупуване и транспортиране, докато слънчевото оборудване е лесно за поддръжка и не се разпада. Целта е също така да служи като пилотно съоръжение за тестване на технология, която може да бъде изнесена в арктически обекти или общности.

Белгийският премиер: Имаме нужда и от ядрена, и от ВЕИ енергия

Близо 300 изпълнителни директори, предприемачи, 37 държавни и правителствени ръководители присъстват в Брюксел за първата по рода си среща на върха за ядрената енергетика.

Photo: FB на премиера

В откриващата си реч премиерът Александър Де Кроо заяви, че за да се постигнат европейските климатични цели, ядрената енергия трябва да се активизира. А за да се постигне това, трябва да се преразгледа противоречието между възобновяемата енергия и ядрената енергетика, защото и двете ще са необходими за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.

Photo: FB на премиера

Де Кроо описа ядрената енергия като форма на "възобновяема енергия", която се предлага в "огромни, безопасни и надеждни количества". Ето защо той заяви, че лично подкрепя удължаването на живота на двете атомни централи Doel 4 и Tihange 3 с 20 години, вместо 10-годишното удължаване, решено от сегашното правителство, отбелязва в обширна статия вестник Nieuwsblad

"Белгия има дългосрочна енергийна стратегия, свързана с възобновяемата енергия. На срещата на върха по въпросите на ядрената енергетика ние правим крачката от точките на захранване към изпълнението на стратегии и планове", постваминистър-председателят в своя официален ФБ профил.

"Ядрената енергия в момента представлява една четвърт от възобновяемата енергия в света, в Европа е половината. Но е необходимо повече. Това не е конкурс за красота, а борба, в която се нуждаем от всички налични енергийни източници без CO2, за да се декарбонизираме възможно най-бързо", заяви генералния директор Рафаел Гроси от Международната агенция за атомна енергия

В рамките на друг форум обаче, почти по едно и също време с премиера, говори федералният министър на енергетиката Тине Ван дер Стратен, която не пропусна да се похвали за направените инвестиции в сектора по отношение на възобновяемата енергия и да подчертае, че Белгия е на второ място в света по вятърна енергия на глава от населението".

„Инвестирането в устойчиви и възобновяеми енергийни източници трябва да продължи да бъде общата нишка в белгийската енергийна политика и в бъдеще. Устойчивата енергия ни дава надежда и ни дава поглед към светло бъдеще", казва министърът.

Ядрена декларация

В рамките на срещата на върха участниците ще приемат Декларация за ядрената енергия . В нея страните повтарят целта си да утроят ядрените мощности до 2050 г. За да се постигне това, трябва да се осигурят необходимите финанси, но също така трябва да се насърчават иновациите. Повече от 80 страни по света в момента работят по този въпрос.

Ядрената енергия представлява около 10% от световното електроснабдяване, като 370 гигавата са генерирани в 413 атомни електроцентрали в 31 страни. Други 30 страни обмислят да използват ядрена енергия в енергийния преход, докато няколко страни - включително Белгия - обмислят да удължат живота на сегашните електроцентрали или вече са го направили.

Photo: Belga/ Vrt.be

Около 40 активистки асоциации предприехa протест срещу срещата на върха в Брюксел в четвъртък сутринта. Активисти от "Грийнпийс" Франция дори се опитаха да блокират няколко пътя за достъп до срещата на върха.

Полицията в Брюксел е извършила 24 административни ареста. Тъй като активистите блокираха няколко кръстовища и пътища.

KLM осъдена за подвеждаща рекламна политика

Природозащитната организация Fossielvrij спечели дело срещу нидерландската авиокомпания KLM. В иска е посочено, че превозвачът е представил "прекалено розова картина" на своите инициативи за устойчивост, постанови съдията.

В рекламните кампании KLM заблуждаващо е създала впечатлението, че е възможно да се лети устойчиво чрез компенсиране на емисиите на CO2 с проекти за повторно залесяване или чрез използване на алтернативни горива, съобщава местният сайт nu.nl.

Но тези мерки "само незначително намаляват негативните екологични аспекти и погрешно създават впечатлението, че летенето с KLM е устойчиво", заявил съдията.

При закупуване на квоти CO2 KLM не можела действително да докаже, че "намалява, абсорбира или компенсира част от въздействието на летенето върху климата".

На практика KLM все още лети изцяло с с изкопаеми горива. Използването на по-устойчиви горива все още е несигурно в бъдеще, според съда.

Екологичната група настоява KLM да спре подобни реклами и да ги свали от своите интернет платформи.

Потребителите "не са информирани честно и конкретно. Авиокомпанията може да продължи да рекламира полети, но не и да ги обвързва с въздействието върху климата.

Заради случаи като този с нидерландската авиокомпания, в Европа подобни практики ще бъдат пресечени за вбъдеще с нова наредба на ЕС.

През март Европейският парламент прие нова директива, с която ще се налагат солени санкции за фирмите, които твърдят, че техните продукти са еко, но в действителност няма нищо общо със зелените стандарти. Нарушителите ги грози санкции като изключване от търгове за обществени поръчки или глоба в размер на най-малко 4% от годишния си оборот. 

Нови етикети в ЕС ще казват дали наистина един продукт е екологичен | 3e-news

Директивата за екологосъобразност ще задължи дружествата да представят доказателства за своите твърдения за екологичен маркетинг, преди да рекламират продукти като „биоразградими“, „незамърсяващ“, „спестяващи вода“ или „базирани на био съдържание“.  

С новите правила ще се забрани използването на общи екологични твърдения като "екологични", "естествени", "биоразградими", "неутрални по отношение на климата" или "еко". Това ще става ако няма конкретни доказателства за спазване на зелените политики и избягване на greenwashing-a. 

За да се прекрати тази порочна практика, държавите от ЕС ще трябва да определят проверяващи органи, които да докажат твърденията на производителите и по този начин със своята експертиза да защитят купувачите от неоснователна и двусмислена реклама. 

В Австрия асоциацията на потребителите VKI спечели подобно дело срещу Austrian Airlines миналото лято. Съдът постанови, че терминът "CO2 неутрален", използван от авиокомпанията, е подвеждащ в контекста на пътуването със самолет с алтернативно гориво (SAF). Подобно дело в момента е висящо в САЩ срещу Delta Air Lines.

Делата са в унисон със световната тенденция на съдебни производства за климата. От 1986 г. насам са заведени над 2000 дела срещу компании и правителства. 

Корабът Fremantle, който пламна в открито море, ще има втори живот

Товарният кораб Fremantle Highway, който пламна с над 3000 автомобила през миналата година в открито море, може да има втори живот в Китай. Преди обаче да отплава за азиатската страна собственикът трябва да полути разрешение от нидерландската инспекция по околна среда, която е категорична, че в полуразрушено състояние няма да замине и трябва да бъде разрушен като отпадък.

Собственикът на кораба – нидерландската компания Koole не смята така, защото според нейните експерти плавателния съд е технически годен след обстоен ремонт и може да превозва отново товари. Докато тече спора между инспекцията и собственика Fremantle Highway е закотвен в нидерландска корабостроителница. Решение по казуса ще вземе съда.

Базираната във Вийфхюзен компания Koole купи кораба през октомври за символичната сума от 1 евро от японския собственик Luster Maritime.

През юли миналата година на борда на 200-метровия плавателен съд избухна пожар, когато той се намираше в морето северно от Амеланд. Един човек загина, а няколко души бяха ранени. Fremantle беше натоварен с 3700 автомобила, сред които 500 електрически. Кадри от разрушения кораб, на които се вижда как се разчистват изгорените автомобили, разпространи нидерландският сайт nu.nl.

След инцидента, новият собственик и китайска корабостроителница са си стиснали ръцете за покупка срещу 11 милиона евро, след като станало ясно, че дори в полуразрушено състояние – той е технически изправен и може да плава още дълги години.

След като нидерландската инспекция даде зелена светлина, Fremantle ще бъде транспортиран до Китай със специален транспортен кораб. Според експерти, новият китайски собственик ще бъде на печалба, тъй като дори след ремонт ще му излезе по-евтино. Един нов би струвал 160 милиона евро.

За модернизация на френската мрежа ще са необходими 100 млрд.евро

Електрическата мрежа на Франция трябва да бъде модернизирана, за което ще бъдат необходими инвестиции за близо 100 милиарда евро за периода до 2040 година.

С парите ще бъдат разработени проекти, съобразно националната стратегия за Зеления преход и бумът на електромобилите, отбелязва операторът на мрежата RTE по време на консултации по дългосрочната инвестиционна програма.

Войната в Украйна и поскъпналите суровини и материали наложили ревизия на програмата. В последното й издание от 2019 година е посочено, че за следващото десетилетие ще са необходими 33 милиарда евро, което означава че необходимата сума е нараснала тройно.

В доклад е посочено, че сред причините за исканите повече средства са отчетени включването на допълнителни мощности в ядрената сфера, слънчеви и офшорни вятърни паркове, изграждане на инфраструктура до нови нисковъглеродни индустриални и пристанищни зони.

Според плановете на правителството са в периода между 2030 и 2050 година в страната да бъдат изградени 10 офшорни вятърни парка, с които офшорната енергия да достигне 45 GW.

Наскоро и президентът Еманюел Макрон по време на изявление заяви, че са планирани „близо 200 милиона евро инвестиции, да бъде Франция един от лидерите в плаващите вятърни турбини".

Офшорната вятърна енергия ще генерира "хиляди работни места" по време на строителството и ще донесе приходи от 2,5 милиарда евро "между 2023 и 2035 г.", което ще "финансира нашите приоритети". 

Една трета от парите, произведени от „зелена енергия“ ще отидат за риболов и затова го казвам за нашите рибари: офшорният вятър ще ни позволи да финансираме 700 милиона евро за риболов", обеща гръмко държавният глава.

Френската енергетика си върна короната на енергиен износител, след като в продължение на 2 години беше разтърсвана от проблеми по ядрения парк. Почти половината от 56-те атомни блока бяха извън строй заради корозия и други дефекти. 

В допълнение на налегналата суша през лятото на 2022 година ВЕЦ-овете останаха почти неизползваеми. Едва преди Коледата на 2023, RTE плахо обяви, че сякаш бурята е отминала и са изнесени 18 680 мегавата електроенергия.

Резултатите обаче е видно, че не задоволяват нито оператора, нито Еманюел Макрон, който в поредица от изявления през миналата година даде да се разбере, че е нужда кардинална промяна в политиката както на инфраструктурата, така и на парка, за да се надминат добрите резултати от времето преди корона кризата. За президента е необходима дългосрочна визия и нов променен енергиен закон.

В него ясно е разписано, че наред със стабилизирането на отново одържавената EDF, ще се работи за нови 6 реактора от ново поколение, които ще струват най-малко 51 млрд. евро и нова съпътстваща инфраструктура.

Все повече ще се разчита и на EDF, която ще получава по 25 милиарда евро годишно инвестиции, за да изпълнява начертания план на модернизация.

Наред с ядрения парк все повече в микса ще се разчита и на зеления ток. С оглед на начертания план, не е случаен и призивът на RTE, че всички заинтересовани страни трябва да стиковат плановете, за да се върви в една посока.

По тази причина е насрочено и първата съвместна консултация между отделните участници в края на април.

Великобритания и Нидерландия все още изнасят коли за Русия

Британски и нидерландски производители на автомобили все още изнасят за Русия в голям мащаб през съседни страни, твърди в свое разследване телевизия Sky News.

Снимката е илюстративна. Личен архив

След инвазията на руснаците в Украйна рязко се е увеличил износът на двете страни за съседни на Русия „посреднически и приятелски“ съседи, заявили експерти пред британската медия.

Най-яркият пример за твърденията бил Азербайджан. До 2022 година Обединеното кралство не е продало нито един автомобил в тази страна. След избухването на войната и сриналият се износ за Русия заради наложените санкции, експортът се увеличил с цели 1860% в сравнение преди конфликта.

Експорт на автомобили от Великобритания. Graphic: rtlnieuws.nl

Изглежда малко вероятно изведнъж да има толкова голяма нужда от автомобили в Азербайджан, а това не е така. Същевременно износът на автомобили от Азербайджан за Русия също драстично нараства. А тази страна няма търговски ограничения с Русия, така че това е лесен начин за британските производители да заобиколят собствените си санкции, коментира медията.

Sky не разполагала с твърди доказателства, защото след като автомобилите напуснели Великобритания, е невъзможно да се проследи какво се случва с тях. Но анонимни източници заявили с факти пред канала, че Азербайджан е била любима страна на богатите руснаци за закупуване на коли от Острова. Същото важало и за германските, но през Киргизстан. Така че санкциите за руските богаташи едва ли се отразявали на скъпите им европейски покупки.

Друг пример, който посочва Sky като се позовава на New York Times, e че ресторант от висок клас в Москва все още получавал френски стриди през трети „приятелски страни“. Руска верига супермаркети също продължава да продава френско шампанско и италиански трюфели.

Нидерландските компании също изглежда участват в заобикалянето, според данни на държавната статистическа служба Statistics Netherlands. Например, преди войната в Украйна Нидерландия е внасяла петролни продукти, въглища, злато, бижута, стомана и желязо от Русия. Това вече не е позволено. 

Нидерландски експорт за съседни на Русия страни: Graphic: rtlnieuws.nl

Факт е обаче, че в момента се внася същата продукция от съседните на Русия страни и по-специално Казахстан. През 2021 г. от тази страна са внесени стоки за е внесла стоки 476 млн. евро, през 2023 г. те са били близо 6 пъти повече.

Преди войната Нидерландия е изнасяла машини, луксозни стоки и технологии за Русия. След войната това се стигна до впечатляващ завой по отношение на руските съседски, разказва нидерландската телевизия RTL.

Няма как този драстичен скок в експорта да е станал отведнъж от съседните на Русия страни, коментира с учудване пред медията Иво Амар, който е адвокат в част по санкциите. „За мен това е индикация, че се извършва заобикаляне на санкциите“.

Тогава има ли нужда от санкциите, се пита в журналистическото разследване? "Няма спор, че руската икономика понесе удар когато западните санкции започнаха през 2022 година. Но Русия има силна икономика. И ако Западът вече не иска да купува петрол, тогава има много други страни, които искат да търгуват с Русия, завършва разследването на Sky.

Северно море – от нефтено гробище до зелена централа и златна ниша за съхранение на въглерод

* Материал, подготвен за рубриката Зелен преход на сайта 3e-news

Дъното на Северно море е „гробище“ от хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища. След направено картографско изследване станало ясно, че  съществуват 23 000 изчерпани находища, 500 потенциално опасни петролни платформи, които причиняват замърсяване, 8 км тръбопроводи, стотици неизползвами съпътстващи инфраструктури,  собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies.

Съществува обаче международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се оценяват на 30 милиарда евро, коментират в свои разследвания белгийската телевизия RTBF и нидерландският вестник De Tijd.

С бума на зелените инвестиции се измества фокусът към тези обширни морски територии, които идните години се очертават да станат златна мина за газовия и ВЕИ бизнеса.

Един от първите афиширани мегапроекти е съвместно дело на  8 страни - Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство, които искат да превърнат гробището в най-голямата „зелена“ електроцентрала в Европа. Планът е те да направят взаимосвързаност между вятърните си паркове.

За планираното разширяване на вятърните паркове страните ще трябва да похарчат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура, разказва нидерландската телевизия Nos.

Първата стъпка в тази посока вече е направена чрез полагането на нов захранващ кабел между Нидерландия и Англия към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове.

Освен това, по време на по време на първата регионална среща през май 2022 г. в Есберг, Белгия, Дания, Германия и Нидерландия се договориха да увеличат четворно офшорния капацитет на вятърните паркове  до минимум 150 гигавата (GW) към 2050 г. За сравнение, белгийските атомни електроцентрали, които в момента са в експлоатация, осигуряват 4 GW, а белгийските вятърни паркове в Северно море произвеждат 2,3 GW.

Извън колективното споразумение Белгия самостоятелно движи свой мечтан от години проект в Северно море – създаването на първия в света изкуствен енергиен остров „Принцеса Елизабет“. Той ще е с площ от 5 хектара и ще се намира в близост до брега на Остенде.

Мрежовият оператор на страната „Елиа“ е получил разрешителното за строеж. Изграждането на острова се смята за втората офшорна зона в Северно море, която ще свързва новоизградените вятърни паркове и междусистемни връзки между Обединеното кралство и Дания с наземната електропреносна мрежа на Белгия.

Дълбоко в недрата

Не изостават апетитите към Северно море и от страна на  Норвегия, която си е поставила за цел да съхранява до 50 милиона тона годишно въглероден диоксид в неговите недра. По този начин северната страна се стреми да се превърне във водещ център за депониране в Европа.

Поредната стъпка към реализирането на голямата цел е разкриване на две зони за потенциално съхранение на CO2. Министерството на енергетиката на страната вече е обявило обществена поръчка за две от зони.

Норвежкият регион на Северно море може да се похвали с изобилие от изчерпани нефтени и газови находища и резервоари, което го прави идеален кандидат за съхранение на CO2. Освен търговският дивидент ще се допринесе за глобалните усилия за смекчаване на изменението на климата. Кандидатите имат срок до края на април да се запознаят с условията и в рамките на тази година да се присъединят към вече стартиралите проекти за съхранение.

Един от проектите е  Longship / Northern Lights, който трябва реално да стартира в началото на 2025 г. Той се реализира в сътрудничество между норвежкото правителство и водещи енергийни компании и  има за цел да транспортира и съхранява CO2, уловен от промишлени обекти в Северна Европа.

Подобен проект обяви, че ще започне Нидерландия. През 2023 година Държавният съвет на страната даде зелена светлина за изграждането на мегапроект за съхранение на въглероден диоксид в Северно море. Той ще бъде отвеждан чрез тръбопроводи под пристанището в Ротердам. Връзката ще се разработва от няколко компании, сред които Shell и ExxonMobil. Според правителството в оставка проектът е изключително важен с оглед намеренията да се намали CO2 в атмосферата с 55% до 2030 година. Проектът за хранилище Porthos се очаква да съхранява 2,5 мегатона годишно или 1,5% от ежегодните емисии на страната. Строителството ще струва 2 млрд. евро.

Началото на строежа се очаква с голям интерес от енергийната общност на ниската земя. Това е първият за страната, след като няколко подобни вече се провалиха, припомня обществената телевизия на страната.

Пионери в разработката преди десетина години са Shell. След поредица от обществени протести, правителството взело решение да бъде спрян. Подобни проекти имало в района на пристанището в Ротердам, но заради финансови проблеми не били реализирани.

Инвеститорите освен собствен опит следят как се развиват проектите и в други страни в региона. Такива има в Норвегия, която има десетилетен опит и милиони тонове складиран CO2 под морето.

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени", отбеляза през юни икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост. 

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.

Емисиите са от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Това е обещаваща климатична технология. Морето може да изиграе ключова роля в това. През септември сключихме споразумение с Дания. Сега предприемаме още една важна стъпка със съседната ни страна, казва след подписването на двустранното споразумение Винсент ван Куикенборн, белгийски министър на Северно море.

ЕК дава 3,7 млн. евро за строежа на изкуствен енергиен остров в Белгия

Европейската комисия отпуска 3,7 милиона евро на Белгия за изграждането на първия в света изкуствен енергиен остров, наречен „Принцеса Елизабет“. Той ще е с площ от 5 хектара в Северно море, на 45 километра от брега на Остенде. Цялата инфраструктура и подводните кабели се очаква да бъдат окончателно завършени до 2030.

Конструктивно островът ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни.

В дългосрочен план изкуственият остров ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море.

В тази връзка миналата пролет правителствените лидери на Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия се събраха, за да обсъдят съвместните проекти, както и ролята на „Принцеса Елизабет“.

Освен това островът има за цел да служи като модел за екологично развитие на инфраструктурата, като дава приоритет на защитата и опазването на морските екосистеми.

Остров Принцеса Елизабет притежава потенциала да революционизира офшорната енергийна инфраструктура и да допринесе значително за целите на Европа в областта на възобновяемата енергия, коментира специализираният електронен сайт Industry&Energy.

Като централен център за пренос на електроенергия, островът подобрява надеждността на мрежата и позволява ефективното интегриране на офшорната вятърна енергия в по-широката енергийна система.

Северно море – от нефтено гробище до зелена централа и златна ниша за съхранение на въглерод

Остров Принцеса Елизабет се ползва със значителна подкрепа както от националните, така и от европейските органи.  Съвместно вече работят пристанището в Остенде и електропреносният оператор „Елия“, който ще изгради собствен сервизен център

А централно място ще има пристанището на Остенде - известно като родното място на офшорната вятърна енергия в Европа. Затова не случайно и мрежовият оператор е избрал района да построи бъдещия си сервизен център, които ще

Многофункционалната сграда ще е на площ от 500 м². Ще има контролна зала за наблюдение, склад за съхранение на строителна техника и резервни части. До 30 души, предимно техници по поддръжката на парковете ще работят в офисите на място.

Проектът има за цел да създаде чисто административен и експлоатационен обект без изграждане на пилони или високоволтови инсталации. Сградата е планирана за въвеждане в експлоатация до края на 2025 г.

Центърът за услуги ще играе решаваща роля за улесняване на текущото развитие и поддръжка на офшорни енергийни проекти, допринасяйки за по-устойчива и устойчива енергийна система, се казва в съобщение до медиите по повод сключено партньорство между порта и „Елиа“.