Светът бавно и полека започва да се адаптира към новата ковид реалност. Вече свикнахме сутрин заедно с прогнозата за времето да хвърляме по едно око коя държава отпуска мерките и коя осъмва със нови рестрикции.
За едни е
привилегия да се прегърне с близкия, а други трябва да си носят метър за отмерване
на социалната дистанция. От пипалата на пандемията бавно и плахо започна да възкръсва
и авиацията. Как обаче се пътува в новите условия, ако изберем например лоукост.
Както е
известно нискотарифните компании могат да ни поднесат всякакви изненади, дори
да не са в условия на пандемия. Всеки, който пътува с тях знае, че срещу
ниската цена на билета може да очаква закъснял полет, или пък въобще да не
излети колкото и рядко да се случва – на какъвто случай бях главен свидетел.
В Белгия обаче, както и в повечето страни по света, продължава да действат ковид рестрикции. Летището в Шарлероа е наложило вечерен час 23:00, след който не могат да се приемат пътници. Казано иначе – кой излетял- излетял. Изпадаме в ситуация, че над 200 души стоят със самолет на пистата, а летището отказва да ги приеме на своя терминал. След близо половинчасови преговори между компанията и летището все пак хората са прибрани в един ъгъл без право много да се разхождат. Донесена е вода.
Следва няколкочасово чакане за настаняване по хотели (кадър на водещата снимка). В един момент става ясно, че хотелите в близост нямат достатъчно капацитет за всички. Около 2 часа през нощта ваучери за хотели са намерени и пътниците на групи се извозват с един автобус. Моята група беше от последните и настанена около 3:30 с условие, че в 7:30 ще бъде върната отново на летището. В крайна сметка това стана не уречения час, а около 9:00. И започна отново чекиране и издаване на бордни карти. Междувременно се спрягаха различни варианти за излитане -първо в 11:00, после в 14:15 (15:15 бълг.) и накрая в 14:45 (15:45). Одисеята завърши с кацане след 18:30 наше време.
По средата на полета идва и сюрпризът. Пилотът съобщава, че променя курса от Шарлероа за международното летище Завентем в Брюксел. Защото, както вече споменах това в Шарлероа има вечерен час и не приема пътници при никакви обстоятелства. А както е ясно нашият полет закъснява. От Брюксел е осигурен бус до крайната дестинация. За сравнение разстоянието между двете летища е над час. Впоследствие виждам, че на таблото на терминала полетът за София ще излети от Брюксел, а не от Шарлероа. Така че, хората отишли там и в очакване на самолета се наложи да се прехвърлят със същия шатъл до белгийската столица.
По време на полета искам специално да отбележа, че стюардесите неколкократно се извиниха за причинената обстановка. Защото, най-малко е тяхна вината. Опитаха се внимателно да изслушат всеки гневен пътник. Когато разговарях с една от тях, за да разбера какво следва след промяната на курса, момичето между другото ми разказа, че заради ковид мерките в отделните страни където летят всеки ден лоукостът регистрира забавяния на полета, а това води до ежедневни стресови ситуации за служителите на борда. Всеки ден по няколко пъти им се налага да успокояват гневни пътници и да се извиняват. Последвалите въпроси сметнах за излишни и оставих момичето да си върши работата. Изводите оставам за вас. 😉
По време на полета за София сред пътниците имаше и група музиканти, които до един момент седяха. И избухнаха за радост на десетките чакащи. Показаха силата на балканския фолклор.