Барселона гони туристите с двойно по-скъп данък

Барселона усилено продължава тенденцията с политики за намаляване на огромния туристически поток. След като през миналата година започна цялостна реконструкция за намаляване на броя на круизните терминали на пристанището, сега властите са решили да вдигнат двойно туристическия данък за гостите.

Снимка: Личен архия на Димитър Драганов

Местното правителство иска да използва допълнителните приходи за решаване на хроничния недостиг на жилища. От април всеки, който иска да види световното културно наследство на каталунския град вече ще плаща до 15 евро данък на нощ в хотелите. Тези, които са отседнали във ваканционни къщи, ще вече по 13 евро на нощ вместо 6,25 евро. Очаква се това да генерира около 200 милиона евро годишно за каталунските власти. По този начин те се надяват да намалят броя на туристите в града и да освободят повече средства за жилищни проекти.

В каталунската столица туристическият данък в хотел ще се увеличи от 3,50 евро на 7 евро. Към това трябва да се добави общинската такса от 4 евро, въпреки че регламентът позволява и увеличението ѝ до 8 евро. Тоест, общата сума от двете такси може да бъде между 11 и 15 евро на нощувка. В останалата част от областта увеличението на цените за луксозни хотели – четиризвездни и по-висок клас ще бъде 1,50 евро (от 3 на 4,50 евро) през 2026 г. Догодина данъкът може да се удвои до 6 евро, разказва кореспондентът на БНР Димитър Драганов. 

Местните жители на Барселона, както и на други южни испански градове, от доста време  срещу потокът от непрестанни туристи. За имотния пазар обаче това е златна ниша, тъй като много апартаменти се отдават под наем като ваканционни къщи. Около 10 000 апартамента вече са регистрирани като домове под наем за туристи.

От 2025 година Барселона за първи предприе ограничение на туристопотока и  круизите. Като съмишленик бе ангажирано местното пристанище, за което кметството изрази своята благодарност за "усилията и разбирането, че на  свръхтуризма трябва да се сложи край. По данни на кметството от 2018 до 2024 г. броят на круизните пътници се е увеличил с 20%, тъй като последният протокол, подписан между пристанището и Градския съвет, не поставя ограничения на капацитета.

Въпреки икономическите ползи, генерирани от круизната индустрия  - 1 милиард евро годишно и 562 милиона евро пряк принос към БВП на Каталуния, Барселона признава необходимостта от по-балансиран подход към морския туризъм.

Каталунците вече започнаха и цялостно преустройство на пристанищната си инфраструктура с бюджет от 185 млн. евро. Броят на терминалите ще бъде намален от 7 на 5 до 2030 г. Това ще доведе до 16% намаление на дневния круизен капацитет на Барселона. Енергийната ефективност също ще бъде ревизирана, така че да се намалят емисиите въглероден диоксид и да се гарантира, че Барселона отговаря на изискванията на ЕС за брегова енергия.

Гърция ремонтира олимпийския стадион с евросредства

Гърция започва цялостна реконструкция на олимпийския си стадион в Атина с европейски средства, съобщи Европейската комисия. Инвестицията е за 77 милиона евро по  Националния план за възстановяване и устойчивост и национално съфинансиране. Мярката е одобрена като държавна помощ.

Снимка: oaka.com.gr

С парите ще бъде възстановена структурата на стадиона и подобрени енергийните му характеристики. С ремонта ще бъдат отстранени сериозни структурни недостатъци, открити в стоманената покривна конструкция, както и в електромеханичните и осветителните системи. национално съфинансиране. 

Реставрираният стадион ще продължи да служи като многофункционална обществена инфраструктура, домакин на национални и международни спортни събития, както и на културни и други обществени дейности.

Комисията е оценила мярката и установила, че публичното финансиране е подходящо и необходимо, за да се гарантира непрекъснатата безопасна експлоатация на голяма спортна инфраструктура от обществен интерес, предвид потвърдения структурен недостиг на финансиране и липсата на жизнеспособно частно финансиране. 

Мярката гарантира ефективното използване на модерна спортна инфраструктура, обслужваща социални, образователни и културни цели.

Комисията също така заключи, че помощта е пропорционална и ограничена до необходимото за постигане на целите на проекта, като същевременно всички потенциални нарушения на конкуренцията остават ограничени.

Белгийският град Генк инвестира 3 млн. евро в енергийно устойчив космодрум

Близкият до нидерландската граница град Генк предприема редица инициативи, с които да допринесе за общата политика на страната по пътя към климатична неутралност. Един от мащабните проекти е свързан с цялостно реновиране на съществуващ космодрум, който да отговаря на енергийно устойчивата политика на бъдещето, разказва локалната телевизия Limburg.

Снимка; kattevennen.be

Проектът ще започне през есента на 2027 година и трябва да бъде завършен за малко повече от година. През този период ще бъде ремонтирана основната сграда, външната облицовка, смяна на прозорците и допълнителна изолация на стените и покрива . Общата инвестиция възлиза на около 3 милиона евро.

• Още по темата: „Зеленото“ бъдеще на Белгия – от дървото до люшкащия се климатичен план

След реновацията очакванията са сметката за газ да бъде намалена със 70%, а изолираните стени ще направят комфорта на посетителите още по-добър. Проектът е само началото. Искаме с подобни инициативи Генк да стане климатично неутрален до 2045 година, казва в интервю съветникът по енергийна устойчивост Карел Крикеманс.

Космодрумът и към него центърът за астрономия и космически пътувания в Национален парк „Хоге Кемпен“ се посещава от над 50 000 души всяка година.

Подобни проекти са от изключително значение, ако Белгия иска да обърне тренда и да навакса пропуснатото. На този етап различни доклади показват, че страната не може да покрие целите на Европейската комисия за пълна климатична неутралност до 2040 година. В последния публикуван доклад на Федералната обществена служба за обществено здраве от ноември 2025 година се казва, че страната е намалила CO2 емисиите с 28% в сравнение с 1990 г. Темповете и политиките, според агенцията, давали основание да прогнозира, че емисиите няма да намалеят достатъчно бързо в нито един сектор, за да стане климатично неутрална след четвърт век.

Белгийското градче е поредният пример, който показва желанието на властите да оборят въпросния доклад и да докажат, че заедно с останалите провинции могат да се справят с това предизвикателство. За подобни „зелени“ и енергоефективни каузи съм разказвал в свои кореспонденции през изминалите години. Всички те са водени от една много известна фраза, която най-точно отразява житейската философия на този народ – "тук расте нашето бъдеще" (hier groeit onze toekomest) или с мисъл за дома, за здравето, за поколенията. Този слоган може да бъде видян на стената на един от най-големите технологични центрове в „икономическото сърце“ на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт. Може да бъде срещнат по пътеките на безбройните екопаркове с образователна насоченост, може да се види в информационните брошури – повече дървета, повече мисъл за намаляване на климатичния отпечатък, за по-здраво общество. Идеите за зелено бъдеще, повече дървета и зеленина се откриват в безброй ежедневни кампании.

„Повече зеленина, растения за охлаждане и абсорбиране на вода и CO2. Това е пътят“, казва климатичният експерт Йост Венкен и препоръчва на бъдещите управници това да бъде водеща политика, независимо коя партия е на власт.

За фламандското правителство политиките по засаждане на дървета са прекрасен начин за намаляване на климатичния отпечатък, но това не е достатъчно – нужни са допълнителни дългосрочни мерки на правителствено ниво с общи усилия от другите две провинции Валония и Брюксел за енергийно ефективни жилища, повече зелени пространства, затягане на мерките в транспортния сектор и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.

С поглед в бъдещето, но и да не допускат повече грешки в миналото, казва един друг доклад, според който Фландрия е допуснала грешка по време на корона пандемията да разхлаби мерките и по този начин да забавила поставените дългосрочни климатични цели.  Не работят в полза на климата и колебливи решения като първоначалната забрана за продажба на автомобили с ДВГ, а впоследствие стъпка назад и отлагане с няколко години до 2035 г. Действия, които между другото много наподобяват тези на самата Европейска комисия при изпълнението на плана за климата – колебливост, компромиси, изоставане от подписаното през 2015 г. Парижко  споразумение. Според глобалния ангажимент на ООН европейските държави членки трябва да са намалили емисиите си с 55% до 2030 г, а до 2050 г. да са напълно климатично неутрални.

9 държави срещу план на ЕК за разширяване на администрацията

9 държави от Европейския съюз се противопоставиха на план на  Европейската комисия за наемане на още 2 500 служители. В писмо от Виена, Прага, Берлин, Копенхаген, Талин, Хелзинки, Рига, Хага и Стокхолм, се настоява планът да бъде отхвърлен, защото „Комисията трябва да бъде пример за бюджетна дисциплина - особено в момент, когато призовава държавите членки да приоритизират ефективните разходи“.

Снимка- личен архив

В писмото, разпространено чрез авторитетното издание „Политико“ и адресирано до европейския бюджетен комисар Пьотр Серафин, тези страни-членки подкрепят усилията на Комисията за оптимизиране на следващия дългосрочен бюджет на ЕС (MFF). Същевременно изразяват загриженост по повод искането на Комисията за повече средства за увеличаване на административния ѝ капацитет. Това увеличение, оценено на €1,4 милиарда евро за периода на 2028-2034, се счита за противоречащо на принципите на ефективност и сдържаност, застъпвани от Комисията.

В писмото деветте министри на страните-членки подчертават, че са под нарастващ натиск да оптимизират публичните разходи. Много държави членки вече са въвели трудни реформи, включително съкращения на разходи и оптимизация на персонал, често по настояване на Комисията. Затова те призовават Комисията да подложи собствените си административни процеси на същия контрол и амбиция. Техният аргумент е, че доверието на европейската изпълнителна власт да изисква бюджетна дисциплина от държавите членки, зависи от тяхното собствено спазване на тези принципи.

Министрите предупреждават, че увеличаването на броя на административните постове в момент, когато националните правителства са изправени пред бюджетни ограничения, може да изпрати негативен сигнал към гражданите. Комисията все още не е отговорила на исканията за коментар по този въпрос.

ЕС планира 28 млрд. евро под формата на кредити за източните региони до 2027 г.

ЕС, с няколко събития в рамките на един месец, обяви, че усилено ще насочва средства за подкрепа на източните региони и територии-граница с Русия. Комисията вече обяви план с 5 стъпки, по които ще се пренасочва бюджетът. Времето обаче неумолимо тик-така и време за губене няма. Това го доказват форсираните совалки между институциите и намеренията да бъдат облечени в законодателна инициатива. Първото и най-близко голямо събитие с подписване на декларация EastInvest Facility е насрочено за 26 февруари, става ясно от съобщение на европейската пресслужба.

Снимка; ЕК

В него се посочва, че Европейската комисия е изготвила план да направи 9 държави членки – Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, по-сигурни, устойчиви и привлекателни места за живеене и работа.

Още по темата: България е сред най‑пострадалите от войната в Украйна, Европа затяга източния фланг | 3e-news 

Руската агресивна война срещу Украйна сериозно засегна хората и общностите в тези райони. От нарастващи заплахи за сигурността и икономически сътресения до напрежение върху местните услуги и демографски спад.

От 2022 г. ЕС е категоричен, че „ще подкрепя с всички сили и колкото средства са необходими“, ще предоставя политическа и техническа подкрепа на източните си региони. Тази подкрепа е помогнала за подобряване на инфраструктурата, повишаване на икономическата устойчивост, развитие на отбранителни способности, справяне с предизвикателствата в енергетиката и свързаността и подкрепа на работните места. Освен това, коридорите за солидарност между ЕС и Украйна поддържат устойчиви търговски потоци.

Новият план представя набор от действия за справяне със специфичните и безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени тези региони. Пет приоритетни области, за които подробно разказах в своя кореспонденция.

Под формата на допълнително представени въпроси и отговори и под формата на графики от Брюксел хвърлят повече светлина върху целите на подпомагане. Част от парите ще отидат и до частни структури, бизнес организации, малки общини, които ще имат по-лесен достъп до финансиране. Консултантска подкрепа при изготвянето на заеми от  международни финансови институции и национални насърчителни банки. Общо 28 милиарда евро кредитна подкрепа за засегнатите държави членки до края на 2027 г.

Други области на конкретна подкрепа ще бъдат за увеличено финансиране от ЕС за отбрана, управление на границите и вътрешна сигурност в следващия бюджет на ЕС. Модернизиране на транспортните мрежи и пътната, железопътната и пристанищната инфраструктура с двойно предназначение за сигурност и растеж в общностите на източната граница.

За България предложението е едновременно облекчение и предупреждение. Нашите гранични региони — някои вече натоварени от миграционни потоци, други от спад на инвестиции и демографско изтичане — ще могат да разчитат на по‑лесен достъп до финансиране, както и на техническа и експертна помощ.

ЕК осигурява 225 млн.евро за разработване на ваксини от ново поколение

Европейската комисия е заделила бюджет от 225 милиона евро за разработване на  разработване на грипни ваксини от следващо поколение, които ще осигурят защита срещу по-широк спектър от варианти на грип и бързо да се адаптират, ако се появи пандемичен щам.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Това е първият път, когато Комисията ще използва предкомерсиални поръчки, за да усъвършенства продуктите чрез клинични изпитвания, като гарантира, че отговарят на строги критерии за безопасност, качество и ефективност, като същевременно подкрепя иновации, които иначе биха могли да се забавят без обществена намеса. Финансирането ще подкрепи ваксини, предназначени да бъдат по-лесни за прилагане чрез носа и устата, се казва в краткото съобщение на европейската пресслужба.

Грипните вируси се развиват постоянно, което означава, че ваксинационната технология трябва да върви в крак с тях. Тази инвестиция ще ускори разработването на ваксини и ще засили способността на Европа да реагира в мащаб. Чрез пълно клинично разработване на обещаващи кандидати за ваксини, ЕС цели да разшири потока от продукти, като въведе повече продукти в разработка. Това увеличава шансовете нови продукти да излязат на пазара и да преминат от лабораторен пробив към реална защита. Това означава, че новите решения могат да достигнат до националните ваксинационни програми по-бързо, предоставяйки ваксини, подходящи за пациентите, за да помогнат на страните да реагират по-бързо и по-бързо при засилване на огнища. Подписаните договори ще продължат 98 месеца, обхващайки клиничното развитие до одобрението на пазара.

Чрез разширяване на производствения капацитет за ваксини и въвеждане на нови лечения, тази инвестиция ще помогне на Европа и света да бъдат по-добре подготвени за бъдещи огнища на грип или пандемии.

Тази инвестиция използва модел на предкомерсиално снабдяване, който финансира научноизследователска и развойна дейност при благоприятни условия, за да насърчи по-инклузивен пазар, особено за МСП. Той обхваща три етапа на предкомерсиалните поръчки, включително разработване на клинични изпитвания – фази I, II и III, както и развитие преди пазара, което води до одобрение на пазара.

Тези действия се финансират от Агенцията за здравна извънредна готовност и реакция към Комисията по програмата EU4Health и се управляват от Европейската изпълнителна агенция за здравеопазване и дигитални технологии.

Договорите са подписани с Nivi Development P/S, Ethris Gmbh, Statens Serum Institut, Vismederi Srl, Stichting European Clinical Research Alliance On Infectious Diseases, Bavarian Nordic As, Evonik Operations Gmbh, Idt Biologika Gmbh, Sanofi Pasteur Sa и Sclavo Vaccines Association.

С инвестиция на ЕС от €225 милиона – най-голямата някога, посветена на ускоряване на достъпа до иновативни медицински противомерки – ние напредваме в разработването на грипни ваксини от следващо поколение. Иновациите са в основата на подготовката. Това финансиране ще отключи иновативни технологии, включително по-достъпни и разнообразни методи за прилагане на ваксини, като гарантира, че ефективните ваксинални опции достигат до недостатъчно обслужвани и уязвими групи. Тази инвестиция също така укрепва фармацевтичната екосистема на Европа, допринасяйки за нейната конкурентоспособност, и укрепва нашата устойчивост срещу бъдещи здравни заплахи, коментира  Хаджа Лахбиб, комисар по равенство, готовност и управление на кризи.

ВЕИ във Франция носи данъчни облекчения на общините за 2 млрд.евро

„Зеленият“ бизнес е донесъл на френските общини 2,1 млрд. евро под формата на данъчни облекчения, според съвместно проучване на Съюза за възобновяема енергия (SER) заедно с консултантската фирма Colombus.

снимка-личен архив

Изводът на авторите е, че колкото повече се развива инсталираната база от вятърни и слънчеви ферми, толкова повече ще се увеличават тези приходи, казва председателят на съюза Жул Нисен и по този начин опровергава критиките на политици, че ВЕИ натоварва публичните финанси.

От цялата сума над 443 милиона евро да дошли от облагане на компании, свързани с тези сектори като работни места, земя, местен икономически принос, а 462 милиона евро  от косвени данъци, основно свързани с генерирането на дял от ДДС, който след това се плаща на местните власти за инсталиране и поддръжка на оборудване.

Хидроенергията е лидер по отношение на директното местно облагане с 594 милиона евро през 2024 г., следвана от наземната вятърна енергия (212 милиона) и слънчевата енергия (132,6 милиона). Списъкът се допълва от производители на офшорна енергия, от дървесина, биометан, биогорива, топлинни помпи.

Данните за приходите на общините от вятър и перки показват, че Франция ще залага на тези енергии все повече занапред. Направено наскоро ново картографиране на правителството с приоритетните терени показва, че по всички морски брегове ще бъдат изградени вятърни паркове. По този начин ще се постигне целта 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Според дългосрочната правителствена стратегия парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW)  след три десетилетия при 1,5 GW в момента.

Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Новото картографиране и предстоящи проекти, представени след проведен открит дебат, дават пълна яснота за подходящите места, да се обсъдят рисковете и притесненията на риболовците, да се чуе мнението на транспортният сектор и екологичните специалисти. Дебатът е преминал в присъствието на министъра на екологичния преход Ание Пание-Рюнаш, цитирана и в белгийската преса.

Съюзът за възобновяема енергия (SER) е приветствал "желанието на правителството да превърне офшорната вятърна енергия, конкурентоспособна и възобновяема енергия, в основен стълб на енергийния преход".

През 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта  на зелената индустрия в Европа. В програма на правителството от 2023 година се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за фотоволтаични панели през следващите години. Амбицията е тези пари да отидат във френски заводи и по този начин да се пресече хегемонията и хватката на китайската индустрия в Европа, припомня местната телевизия BFM.

Франция трябва да започне час по-скоро ударно строителство на вятърни паркове, ако иска следващите години да не изпитва недостиг на енергия, пише SER в друг по-ранен доклад  В момента 9000-те вятърни турбини произвеждат по 120 тераватчаса или 9% от микса на страната. Така че има една значителна ниша, която трябва да бъде запълнена, за да не се стигне до недостиг.

Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

Миналата година делът на вятърната енергия съставлява близо 8% от микса на страната (6,3% през 2019 г.), което я прави третият източник след ядрената (около 3%) и водноелектрическата енергия.

Изкуствен интелект и митата на САЩ водят до лавина от безработни в Белгия

Митническата тарифна политика на САЩ и икономическото затруднение, в което е изпаднал Европейския съюз, са сред основните причини за много от фирмите във фламандската част на Белгия да затворят мощности през миналата година. С това и е нараснал броят на съкратените служители, показва проучване на HR агенцията Acerta.

Близо 1/5 от всички постоянни договори в източната провинция Лимбург са прекратени от работодателя, което от ръст над 35% в сравнение с преди 5 години. Регионът се слави като индустриалната артерия на страната, където са съсредоточени големи промишлени заводи, логистични бази, технологични паркове и възлово пристанище с Нидерландия. По отношение на това кой е поел инициативата, проучването показва, че в 38% от всички съкратени служителят е решил сам да си тръгне, а в 31% това се случва по взаимно съгласие.

Снимка: Тренировъчен курс за безработни, Аудиовизуална служба на ЕК

Още по-темата: Белгийската икономика - тих растеж сред глобални бури

"Навременната професионална подкрепа остава от съществено значение за служителите при прехода им към нова работа или самонаета дейност," директорът на агенцията Герт Мертенс. Същевременно той набляга и на факта, че процесът по раздяла си има и друго болезнено измерение – лоялността. Оказва се, че провинцията се слави с най-лоялните служители. Тези, които сменят работодателя го правят средно след 8,5 години служба. В другите белгийски провинции промяната на местоработата ставала средно на 7 години. При лични наблюдения сред белгийски мога да допълня, че има такива, които са започнали на едно място до своето пенсиониране. Като причини посочват колектив, добра локация и липса на желание да започнат нещо ново отначало.

Това е истинска драма. В моята 25-годишна кариера никога не сме разглеждали толкова много колективни съкращения. В момента работя едновременно по досиета на 3 фирми. Не мога да назова имена, но те не са малки и средни компании. Една от компаниите има 1200 служители." Ема Ван Кенегем от Алтиус също вижда за кратко време драстичен скок на случаите на фирми пред фалити. "Има и доста файлове в процес на подготовка, които ще бъдат официално обявени от компаниите от началото на следващата година", казва тя.

"Много компании сега се реорганизират в резултат на икономическа несигурност", допълва картинката Виржини Фрема от компанията DLA Piper. Нейното наблюдение е, че все повече компании се опитват да „изплуват“ като се съсредоточават върху основните си дейности и закриват второстепенни отдели и бизнеси

Как се вписват младите в тази картина? Мениджъри заявили пред агенцията, че все по-трудно младите хора или се задържат на едно място, или получат постоянен трудов договор. Работодателите все повече не са склонни да наемат млади, неопитни тийнейджъри директно от ученическата банка - особено сега когато изкуственият интелект може да поеме определени задачи.

Al и последиците

Белгия се утвърждава като европейски лидер в използването на изкуствен интелект (AI), но това има и своите недостатъци. Докато компаниите възприемат технологиите с рекордна бързина, младите хора и административните служители са изложени на все по-висок риск да останат без работа, казва в доклад по темата Висшия съвет по заетостта (HRW).

Напредъкът на изкуствения интелект в белгийската икономика е неоспорим. Фалитите и ръстът на безработните също, отчита на пресконференция федералният министър по заетостта Дейвид Кларинвал  и се опитва да вмъкне шегичка, че докладът не е изготвен с помощта на ChatGPT.

До края на 2024 г. почти 35% от компаниите във фламандска Белгия са използваха под някаква форма изкуствен интелект. За по-малко от 2 години технологията най-силно е пробила в енергийния сектор и логично в ИКТ сектора, където AL е станал е станал незаменим помощник. Тази мащабна дигитализация има директни последици за работното място. "Често чуваме, че изкуственият интелект ще унищожи работни места масово. За федералния министър това е преувеличено. Факт е обаче, че някои професии са по-засегнати от технологиите.

Професии в недостиг и криза на кадри

Въздействието е най-голямо при административните професии като мениджъри или такива, свързани с интелектуален труд. Най-малка опасност има в строителството и там,където се изисква физически трус, смята Дейвид Кларинвал .

Висшия съвет по заетостта предупреждава за допълнително негативно въздействие на изкуствения интелект върху младите хора. Младите работници често изпълняват задачи, базирани на теоретични знания и рутина, за да натрупат опит. Точно тези задачи са сравнително лесни за автоматизация. "Имплицитното знание" и натрупаната експертиза по-добре защитават по-възрастните служители от замяна. В резултат на това става по-трудно за начинаещите да направят първите стъпки в кариерната стълбица. Освен това белгийската младеж изглежда не е подготвена за тази нова реалност. Само 36% от хората на възраст от 16 до 24 години имат дигитални умения над базовото ниво. Тази цифра е под европейската средна стойност от 43% и значително изостава от лидера Нидерландия с 63%. Съветът настоява за спешна промяна в образованието и повече внимание към STEM предметите, за да се направи бъдещото поколение устойчиво на пазара на труда.

Реалностите

Белгийската икономика изглежда е изправена пред нови предизвикателства в наред с вносните американски мита, високите цени на енергията, борбата в конкуренцията с китайците, все по-силното навлизане на АL и дигитално неподготвената младеж за пазара на труда. Към тях трябва да се прибави лавината от фалити и съкращения, за които вече говорят агенциите за подбор на персонал.

През последните 12 месеца (до края на февруари) 11 000 компании вече са обявили фалит в Белгия. Загубени са 33 000 работни места. Половината от тях са във Фландрия, известна като „икономическото сърце на Белгия“. Сектори като химическата промишленост, стоманата и пластмасите са изправени пред спад от 20 до 30 % от края на 2019 г. насам. На европейско и местно ниво вече има планове за подкрепа на индустрията. От 2025 година синдикати, индустриални федерации и правителство са започнали консултативни преговори, който ще продължат със заседания поне още половин година. Екип на Агенцията по заетостта VDAB прави посещения по места, за да уточни със засегнатите фирми условията по колективните съкращения. За подпомагане на фирмите правителството ще похарчи допълнителни 2,5 милиона евро. Към тях ще се добави и помощ в размер на 1 млн.евро от Европейския социален фонд за преквалификация на служители.  Част от сумата ще отиде в помощ на работещи в автомобилната индустрия където фалираха заводът за автобуси Van Hool фалира, а Audi Brussels реши да затвори. На борсата отидоха още принудително компания за автомобилни кабели и редица предприятия от ИКТ сектора.

Отчаян поглед към Брюксел

Лавината от фалити принудиха Белгия да поиска помощ и получи разрешение от Европейския парламент за пакет от държавна помощ в размер на 8 млн. евро. Евродепутатите са единодушни, че "европейската автомобилна индустрия и доставчиците са изправени пред безпрецедентен натиск както от външни, така и от вътрешни предизвикателства, като нарушаване на конкуренцията и високи разходи за енергия".

Фирми като Van Hool, които произвеждаха автобуси, автобуси, тролейбуси и ремаркета трябва да бъдат подпомогнати.  Компанията беше обявена в несъстоятелност през април 2024 г. след рязък спад в продажбите, предизвикан от пандемията от COVID-19 и изострен от агресивната война на Русия срещу Украйна, нарастващата инфлация и прекъсванията на веригата за доставки. В резултат на това 2 400 работници бяха уволнени, една трета от тях на възраст 50 или повече години, а 80 % бяха с остарели умения. Пакетът за подкрепа финансира консултации, професионално ориентиране, помощ при търсене на работа и обучение за нови професионални и цифрови умения. Тя е на обща стойност 9,4 милиона евро, като ЕФПГ предоставя 8 милиона евро, а белгийската фламандска служба за заетост и професионално обучение (VDAB) финансира 1,4 милиона евро. След съкращенията са налични мерки за подкрепа.

Субсидията идва от  Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ). Средствата по тази линия са насочени за всички лица, засегнати от неочаквани големи събития на преструктуриране, включително икономическите последици от пандемията от COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна, както и от по-широки тенденции, като например декарбонизация и автоматизация. Държавите членки могат да кандидатстват за финансиране от ЕС, когато най-малко 200 работници загубят работата си в рамките на определен референтен период. След като държава членка подаде заявление, в което подробно се описват съкращенията и планираните мерки за подпомагане, Комисията го оценява. Ако заявлението отговаря на критериите на ЕФПГ, Комисията прави предложение за мобилизиране на средства, което трябва да бъде одобрено от Парламента и Съвета. От 2007 г. насам ЕФПГ се е намесил в 182 случая, като е отпуснал 700 милиона евро за подпомагане на повече от 170 000 души в 20 държави членки.

България като част от проблема

България също попадна в списъка със закъсалите предприятия в автомобилния сектор. Тежката икономическа ситуация е засегнала завода за автомобилни компоненти във Враца. Взето е окончателно решение за затваряне на мощностите, съобщил пред местните медии кметът Калин Каменов. 500 души ще бъдат съкратени. Причината: свити поръчки, затруднени пазари и китайска инвазия – взе „заболявания“, за които усилено търси лек Брюксел.  

Белгия и Нидерландия: Нови АЕЦ без държавно участие не става

Нидерландия прави още една малка крачка по пътя си към строителството на нова атомна електроцентрала. Създадена бе нова държавна компания (NEO), която ще контролира строителството на новите блокове. Тя ще има стотина специалисти, които след десетилетие ще управляват реакторите. Оптимистичните планове са в далечно бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ. 

От правителството, което до дни ще предаде щафетата на своите наследници на поста в кабинета на Роб Йетън бързат да уточнят, че в дългосрочната стратегия на страната не е записано задължително изграждане на класическа АЕЦ, може и да са малки модулни реактори – между 2 и 4.  Засега е ясно, че два реактора ще струват между 20 и 30 милиарда евро и няма да бъдат в експлоатация преди втората половина на следващото десетилетие. Техният капацитет ще е в пъти по-голям от действащата в момента Борселе.

Подготовката за новата АЕЦ стартира преди повече от 2 години през мандата на тогавашния премиер (сега шеф на НАТО) Марк Рюте. Досието бе завещано на Дик Схоф, който пък го предаде на 38-годишния Роб Йетън. Новото правителство вече заяви, че енергетиката е сред ключовите области за неговия мандат, в това число и нови АЕЦ.

Трите изминали кабинета, независимо от политическите си различия в коалиционното управление в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни. Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за експлоатацията.  Една от причините за държавното участие е да не се допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти.

Нидерландският проект е в твърде начална фаза. Две компании засега са кандидати американската Westinghouse и френската EDF. Служебният климатичен министър Софи Херманс заяви наскоро, че страната има амбицията да ускори програма за програмата за малки ядрени реактори, офшорната компания Allseas вече работи по дизайн за такъв  малък реактор.

Бъдещето на новите атомни блокове и мястото на Нидерландия на европейската карта са сред приоритетите на новия кабинет, който трябва да положи клетва в края на февруари. Премиерът Йетън обаче още с предизборната си кампания показа, че енергийната и климатична политика се завръщат като водещи теми, след като проевропейската либерална партия D66 изненадващо спечели предсрочните избори миналия октомври 

От съобщение на Министерството на климатичната политика и зеления растеж се знае, че е внесена поправка в Закона за ядрената енергия, която ще позволи на централата в пограничния с Белгия град Борселе да продължи да работи. "С тези стъпки Нидерландия е твърдо ангажирана с надеждни енергийни доставки без CO2, в допълнение към вятърната и слънчевата енергия", заявиха от министерството.

В отделно изявление правителството заяви, че ако изменението бъде прието, операторът на Борселе EPZ може да кандидатства до регулатора ANVS, за да продължи атомната електроцентрала да работи след 2033 г.

АЕЦ Борселе е пусната в търговска експлоатация през 1973 г. Според Международната агенция за атомна енергия през 2024 г. тя е осигурила 2,8% дял от производството на електроенергия в страната. През декември 2022 г. правителството на Рюте избра площадката в Борселе като предпочитано място за предложеното изграждане на два нови ядрени блока поколение III+, които трябва да заработят до 2035 г.

Припомням, че около тази АЕЦ белгийското правителство на Александър Де Кро също бе заявило инвестиционен интерес за съвместен с нидерландците строеж на нови мощности. Проектът може в един момент отново да влезе на дневен ред, след като стана ясно от доклад оператора на високоволтовата мрежа Елиа, изготвен съвместно с инженерната фирма Tractebel (Engie), че Белгия ще изпитва все по-голям недостиг на електроенергия и към 2035 година ще са й нужни поне 4,4 гигавата. Препоръката на авторите на доклада е, ако страната иска да има нова атомна централа през 2039 година, то е най-уместно още от тази да започне подготвителни дейности. Специалистите дават оптимистичен срок, но реално първите нови реактори при тези темпове може да заработят 2042-2044 година.

Белгийският кабинет с премиер Бард Де Вевер също, подобно на нидерландските си колеги, заяви с идването на власт през 2025 година, че ще рестартира ядрената програма и ще върне страната на подобаващото й място в Европа. Едно от първите решения бе да отмени стар закон, с който трябваше да бъдат закрити всички атомни електроцентрали.С друго решение правителство реши  да бъде съсобственик в две от атомните електроцентрали и одобри да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC. Придобиването на акциите бе част от споразумение между белгийската държава и Engie/Electrabel за удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10 години.

И Белгия създаде нова компания, която ще стопанисва модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ от 15 милиарда евро.

2035 за 2 АЕЦ в Нидерландия – абсурд

Двете държави усилено говорят, че до десетина година може да имат нови мощности. Но дали е така? Да провери на терен отива в Чехия нидерландската обществена телевизия NOS където в АЕЦ "Дуковани" започва строеж на нови блокове. В края на ноември 2025 правителството официално потвърди, че южнокорейската компания KHNP е спечелила търга за два нови реактора. Резултатите бяха оспорени от другия кандидат френската компания EDF, но съдът отхвърли претенциите. Новите реактори ще допълнят четирите стари 512-мегаватни блока от осемдесетте години на миналия век. Държавата ще осигури заем, който националната ЧЕЗ ще изплаща в продължение на 30 години. Проектът е на стойност 19 млрд.долара.

2035 година е срокът, който според нидерландските депутати е съвсем реалистичен да заработят нови мощности. Репортерът му се струва, че е твърде кратък, но дали греши – ще попита специалистите. „Не мисля, че някой може да вдигне АЕЦ за този кратък период, казва Пьотр Заводски, директор на бъдещите блокове в АЕЦ "Дуковани" и подчертава, че за новия проект са започнали подготовка още през 2015 г.

Какво се получава, чехите вече имат избрана локация, конкурсна процедура стопанин на новите мощности. Планират пусков срок 2038 г.. А нидерланците – нямат нито едно от трите условия и се надяват на 2035 г., отбелязва телевизията и припомня с архивни коментари в парламента, от които политици казват, че срокът е достатъчен, ако по-бързат и действат по-експедитивно с избора на новия собственик и документация. В отговор на коментарите, чешкия мемиджър заявява, че ще се опита дипломатично да каже, че това „би било изключително трудно“.

Срокът е нереалистичен, който поставят политиците. Времето няма да стигне за цялото планиране и тестови изпитания, казва енергийният експерт Вим Туркенбург. Според него нова АЕЦ не по-рано от 2040 и това е най-оптимистичният вариант. Реалистичният е след средата на 2045 г.

Нидерландия прави от стари военни униформи облицовъчен материал

Стари военни униформи и износени текстилни облекла намират още едно приложение в Нидерландия – като облицовъчен материал в строителни панели.

Инициативата е на няколко държавни структури – военно министерство, полиция, Агенция по предприемачество и държавна агенция за недвижими имоти. Изхвърлените дрехи ще бъдат щателно преработени за нуждите на строителството от компанията Agricon Nederland. Инициативата се финансира  с държавни средства по Програма за зелени иновации.

Снимка:marshallmuseum.nl

В съобщение до медиите от правителството заявяват, че се надяват с тази стъпка да намалят все по-нарастващата текстилна планина в контейнер парковете. Годшно средно нидерландец изхвърля по 15 килограма дрехи и текстил всяка година.

С производство от 600 тона текстилни отпадъци годишно, Agricon получава 120 тона, което е достатъчно за 12 000 квадратни метра строителен материал. Това може да се използва за външни фасади и вътрешни стени като алтернатива на гипсокартона.

"Като министерство на отбраната носим отговорност за целия жизнен цикъл на нашите материали. Униформите, които са загубили оперативната си функция, получават нова цел в строителството чрез това сътрудничество. По този начин правим конкретен принос за по-устойчивото използване на суровините си", казва пред nu.nl подполковник Кьорт Ян Еефтинг. Той е мениджър на категорията за корпоративно облекло в правителството.  Настоящото партньорско споразумение е една година с опция да се удължи до три.

Белгия очаква инвестициите в отбраната да тласнат растежа на еврозоната

Икономиката на еврозоната се представи по-добре от очакваното през 2025 г. с ръст от 1,5% спрямо 0,9% през 2024 г.  Прогнозите са, че растежът ще остане стабилен през 2026 и 2027 г. съответно с 1,3% и 1,4%. Вътрешното търсене ще бъде основният негов двигател, пише в документ за одобрение от белгийското правителство.

Снимка: Европейска комисия

Като фактори за стимулиране на растежа в еврозоната се посочват инвестициите по модернизация на европейската отбрана и бъдещите планирани вложения в германската инфраструктура. Очаква се растежът на частното потребление да остане стабилен.

Износът, от друга страна, би бил възпрепятстван от силното поскъпване на еврото и свръхпредлагането на китайски стоки на световния пазар. В средносрочен план се очаква растежът на БВП в еврозоната леко да се забави до 1,1%, тъй като застаряващото население забавя растежа на работоспособното население.

За Белгия в частност прогнозите са, че през 2024 и 2025 г. растежът на БВП (съответно 1,1% и 1,0%) е бил основно движен от частното потребление. Бизнес инвестициите и държавните разходи също са имали значителен принос, докато нетният износ и инвестициите на домакинствата в жилища са оказали негативно въздействие. За 2026  година се очаква икономическият растеж да се ускори леко до 1,1%, подкрепен от ускоряване на инвестициите както от компаниите, така и от правителството. Освен това, износът показва умерено възстановяване, а спадът в жилищното строителство е значително по-малък спрямо предходните години.

В периода 2027-2031 се очаква растежът на БВП да варира между 1,1% и 1,4% (средно 1,2%), което е в съответствие с темпа на растеж на еврозоната. В сравнение с периода 2024-2026 г., приносът на частното потребление и публичните разходи се очаква да бъде по-нисък в резултат на различни мерки, докато възстановяването на износа и инвестициите в жилища се очаква да продължи.

Инфлацията на потребителските цени се очаква да спадне от 1,9% през 2026 г. до 1,7% до края на прогнозния хоризонт. Очаква се растежът на здравния индекс да следва подобен път, като спадне от 2,6% през 2025 г. на 2,1% през 2026 г., до 1,7% в средносрочен план.

През целия период 2026-2031 г. заетостта ще се увеличи с 276 200 души. Поради повишаването на законовата пенсионна възраст и продължаващото увеличаване на броя на пенсионерите с гъвкава работа, повече от една трета от очаквания ръст на заетостта ще се отнася до хора на възраст 65 и повече години, които не са включени в този индикатор.  

Очаква се държавният дефицит да нарасне от 4,4% от БВП през 2024 г. до 5,3% през 2025 г. Този резултат за 2025 г. е предварителен, тъй като се базира на наблюдения, които все още не са пълни. 

Прогнозата за 2026 г. предвижда дефицит от 4,9%, което съответства на дефицита в проектобюджетния план, представен от Белгия на Европейската комисия на 14 януари 2026 г. През следващите години дефицитът ще се увеличи отново – от 5,1% през 2027 г. до 5,7% през 2029 г. и 6,3% през 2031 г. Публичният дълг на Белгия, оценен на 107% от БВП през 2025 г., ще нарасне до 117% през 2029 г. и 122% през 2031 г.

Отговорът на ЕС

Белгийското правителство задава в документа параметрите на очакванията, но какво казва отсреща Европейската комисия. Отговорът идва от участие на председателката Урсула фон дер Лайен на престижната ежегодна Мюнхенска конференция. „ Европа трябва да направи повече по отношение на отбраната и да стане по-независима, с повече инвестиции. „Направихме повече за отбраната в Европа през изминалата година, отколкото през предходните 10 години“ и припомня за плана ReArm както и за възможностите на механизма SAFE.

Председателката акцентира, че две трети от продуктите за отбраната в бъдеще трябва да са произведени в Европа или в Украйна и да не трябва да се купуват отвън. „Милиардите, похарчени за отбрана, са за създаване на работни места, насърчаване на иновациите и развитието. Това е възвръщаемостта на инвестицията, от която всички имаме нужда“. С една дума растежът на ЕС, за който се говори и в доклада на белгийците.

Дигиталната карта цяла Нидерландия се оказва в американски ръце

Един наглед рутинен казус за покупка на технологична компания изправи косите на цялото нидерландско общество. Оказа се, че цялата дигитална същност на нацията е напът да се окаже ръцете на американците. И когато казвам всичко – значи, пенсионни, здравни осигуровки, лична информация, административни актове. Причината е, че компанията Solvinity, която поддържа дигиталната карта на населението DigiD (аналогичен вариант в Белгия е Its me) е продадена, а с нея и сървърите.

Снимка: 

Този казус бе даден по-рано през месеца като пример от новото коалиционно правителство, че такива данни не бива да преминават под контрола на американските технологични гиганти с оглед на усложнената геополитическа обстановка и непрекъснатите заплахи от страна на Доналд Тръмп. Новите министри, които трябва да влязат в мандат в края на месеца, се обявиха, че ще настояват ЕС да работи за национален суверенитет и да не се получават в бъдеще подобни казуси. Местния парламент също изрази недоволство и е против сделката.

Още по темата:  ЕС подгрява почвата за изграждане на дигитален суверенитет | 3e-news

Депутати открито казват, че са против, но не могат да попречат на сливането на сделката. В разпространена петиция в Камарата на представителите ясно е заявено, че това не е просто сделка, а ясен политически сигнал.

Експертите по киберсигурност посочват 2 конкретни риска. Първо, правителството на САЩ може да поиска достъп до данните на Solvinity. Дори данни, съхранявани в Европа, могат да бъдат възстановени благодарение на американски закон. Освен това, вашингтон може да прекрати дейността на DigiD. Тогава нидерландците вече няма да могат да влизат в държавни услуги, което би имало сериозни последици.

Парламентът на Нидерландия е изискал от Вътрешното министерство в оставка, макар да му остават още няколко дни мандат, да се намеси и да гарантира сигурността на данните, в случай, че Solvinity изцяло под контрол на новата американска компания.

Скандалът става още по-голям, тъй като по случая и опасенията е имало в края на януари цяла експертна дискусия. Тя обаче е минала някак на заден план заради очакванията по сформирането на новото правителство. На срещата експерти са предупредили, че евентуалната сделка и нейното приключване праща нидерландската компания в ръцете на американски индустриален конкурент. А чрез  Solvinity достъп до редица правителствени системи и досиета на 16,6 милиона потребители, които само през 2025 година са генерирали 645 милиона влизания до различни правителствени сайтове.

Сделката по продажбата е обявена в края на миналата година. Знае се, че Solvinity може да бъде придобита от американската компания Kyndryl. Тази компания е активна по целия свят и има около 73 000 служители, разказва телевизия RTL и илюстративно описва случващото се: Ако си представите, че DigiD е колата, а Solvinity осигурява Спукаш ли гумите, логично колата спира.

Експерти по киберсигурност казват, че посягането на чуждестранни държавни услуги е крайна стъпка и едва ли Вашингтон би прибегнал до това в момента. Това не отменя опасността от саботаж с оглед на влошаващите се отношения между ЕС и САЩ.   

Придобиването на Solvinity все още не е завършено и трябва да бъде одобрено от регулаторите. Бюрото за преглед на инвестициите също в момента разследва придобиването. Тази агенция е част от Министерството на икономическите въпроси и разглежда подобни сделки, които могат да представляват риск за националната сигурност. Въз основа на мнението на тази агенция, министърът на икономическите въпроси може да забрани поглъщането. Но това носи и рискове и такава намеса може бързо да прерасне в международен спор. Друга възможност е държавната агенция Logius да намери друга компания, с която да работи. Но това също е юридически трудно договорът между Logius и Solvinity изтича до август 2028 г.

Сделката Solvinity влезе в реториката с обещанията и дори стана част от изграждането на новата управленска стратегия на трипартийната коалиция D66, VVD и CDA, чиито министри се очаква да се закълнат на 23 февруари. Вече се говори за политики по изграждане на собствени облачни компании, за да не са зависими от Google и Microsoft.

В 3Е News вече ви разказахме за сигнали на европейски лидери открито говорят за начини да станат по-малко зависими от Америка и нейните технологични гиганти. Сред тях са френското правителство, което реши да спре използването на американски софтуер, който позволява дигитални срещи като Zoom и Microsoft Teams. В близко бъдеще ще се провеждат срещи чрез Visio, френска алтернатива, с цел „възстановяване на дигиталната независимост“.

Берлин пък работи по инструмент за изкуствен интелект, който да може да се използва в техните правителства. Например има Ecosia, германската търсачка аналог на Google. Или Le Chat, френската алтернатива на ChatGPT.

80% от фирмите в Нидерландия отворени за дистанционна работа

Работата от вкъщи продължава да бъде предпочитан вариант за нидерландците,показва проучване на националната статистика. Този метод на работа беше възприет по принуда по света заради корона пандемията, но 80% от компаниите са заявили, че нямат нищо против служителите им дистанционно да вършат задълженията си. Подобно проучване през 2012 година показало, че едва 60% от нидерландския бизнес е склонен на такава форма.

Снимка: ЕК

По-малките фирми между 10 и 50 служители са заявили, че лека полека връщат работниците си в офиса. В компании с над 250 служители са заявили, че и занапред ще дават възможност на служителите си да избират.

Паралелно на националната статистика телевизионният ранал Ер Те Ел прави собствено допитване, което също показало голям процент фирми, които са на дистанционен режим. Същевременно след 2023 г. подкрепата на този тип  работа започнала да отслабва. В самото начало над две трети от бизнеса е бил „за“ работа от вкъщи. В момента е около 65%. Като причина работодателите посочили, че не им е приятно да гледат служителите си от дистанция и подозират, че работят по-малко часове от регламентираните.

През 2025 година някои от по-големите компании въвели забрана за работа от дистанция, а други по-строга политика като поне 2 пъти седмично работа от офиса. Данните на телевизията показали голям брой недоволни служители, които трябвало да заменят бюрото на работа с домашния уют.

Не са малко случаите през последните години, които работа от вкъщи е като бонус-примамка в офертите за търсене на работа. Дистанционната работа е на много места залегнала като част от социални пакет към трудовия договор.

ЕК проверява за теч на информация след извършена кибератака

Централната информационна система на Европейската комисия е била подложена на кибератака на 30 януари, става ясно от нейно съобщение няколко дни по-късно. Подозренията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители.

Снимката е илюстративна. Източник: Пресслужба на ЕК

Комисията не потвърждава с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Не е открито     сериозно компрометиране на служебни мобилни устройства и инфраструктура.

„Комисията приема изключително сериозно сигурността и устойчивостта на вътрешните си системи и данни и ще продължи да наблюдава ситуацията. Ще предприеме всички необходими мерки за осигуряване на сигурността на своите системи. Инцидентът ще бъде подробно прегледан и ще информира продължаващите усилия на Комисията за подобряване на своите киберсигурностни възможности“, гласи кратко и твърде лаконично съобщение до пресата.

В съобщението обаче се дава повече информация как на практика се защитава информацията на Брюксел. CERT-EU действа като централна служба за киберсигурност за всички институции, органи и агенции на Съюза. За да осигури непрекъсната защита, тя предоставя 24/7 мониторинг на заплахи, автоматизирани системи за аларми и бърз отговор при инциденти, за да неутрализира уязвимости, преди да бъдат експлоатирани. Тази оперативна дейност се управлява от Междуинституционалния съвет за киберсигурност (IICB), който оптимизира координацията, определя високи общи стандарти за сигурност и следи прилагането на строги правила за киберхигиена в цялата администрация на ЕС.

На 20 януари 2026 г. Комисията представи нов пакет за киберсигурност, който цели да намали рисковете във веригата за доставки на ИКТ на ЕС от доставчици от трети страни. Това ще позволи на ЕС и държавите членки съвместно да идентифицират и смекчават рисковете в 18 критични сектора.

Няколко инцидента в киберсигурността през 2025 г. са показали наяве основните рискове, свързани с уязвимостта във веригите за доставки на ИКТ. Последният известен е почти по същото време когато е атакувана инфраструктурата на ЕК. В края на миналия месец на кибератака е бил подложен Нидерландският орган за защита на данните (AP) и Съвета за съдебна власт (Rvdr).

Случаят стана известен на медиите, след писмо до Камарата на представителите от бившите държавни секретари Арно Рюте (Правосъдие и сигурност) и Еди ван Марум (Вътрешни работи). Изтекли са лични данни, имейли, телефони. Властите все още разследват данните на колко служители са били „осветлени“. Течът е бил хакнат през „уязвим прозорец“ в Ivanti Endpoint Manager Mobile (EPMM) - програма, използвана за управление на корпоративни мобилни устройства, телефони и лаптопи. Софтуерът се използва от няколко държавни организации.

Националният център за киберсигурност е бил информиран за уязвимостта на 29 януари и заяви, че ще продължи да следи случая. Според държавните секретари са предприети мерки веднага щом изтичането е изляло наяве.

Случаят допълнително налива масло и подклажда огъня от критиците, че подобна инфраструктура трябва да се поддържа от национални компании и да не се дава достъп до трети страни и в частност САЩ заради политиката на Доналд Тръмп. От миналата година правителството усилено говори, че ще налага все повече политика за национален суверенитет и настоява за повече общоевропейски мерки.

Кибератаката в Нидерландия разпалва още един тлеещ въпрос доколко платформи за данни трябва да се поддържа от външни компании на трети страни с оглед на непредвидимата геополитическа ситуация. В страната все още не потушено разразило се несъгласие около платформа за на данни (DigiD), която преминала в ръцете на американската компания Solvinity. Според евродепутата Барт Гроотхюис такива сделки не бива да се случват в бъдеще. "DigiD е добър пример, че това е държавна задача и трябва да остане в  нидерландски ръце", категоричен е той.