Новото правителство на Белгия връща ядрената програма

Новото правителство на Белгия с премиер Бард де Вевер официално пое щафетата от своите предшественици, начело с Александър де Кро. Двамата политици са си разменили няколко реплики и на официална церемония са си предали властта.

Снимка: Официален ФБ канал на Александър де Кро

От разпространените кадри във официалния ФБ канал на бившия премиер става ясно, че Де Кро е заявил: "Да бъдеш министър-председател на Белгия никога не е работа за един човек. За мен беше чест и да работя редом с толкова много отдадени хора. Благодаря на всички, които помогнаха за изграждането на тази страна през изминалите години. Всяка отговорност е временна, но ангажиментът към страната ни никога не свършва. Успех на новото правителство и Бард де Вевер“, казва за довиждане Александър Де Кро.

Новото правителство официално положи клетва пред краля. То се състои от 14 министри – 7 от фламандския регион и 7 от френскоговорящите провинции.

Бард де Вевер няма много време за официалности. Веднага, след като положи клетва, той се зае с неотложните неща и първите си срещи. Новият премиер замина директно за срещата на Европейския съвет и неформалната среща на държавните глави от ЕС, където отбраната е на първо място в дневния ред. Сред първите, които подадоха ръка за късмет, бяха бившият премиер на Нидерландия и настоящ шеф на НАТО Марк Рюте, както и френският президент Еманюел Макрон.

Новото правителство на Белгия се окичи с атрактивното име „Коалиция Аризона“, заради цветовете на партиите,които наподобяват знамето на американския щат. Пет партии преговаряха по коалиционното споразумение - N-VA, фламандските християндемократи и социалисти и франкофонските либерали и центристи от Les Engagés. Приоритетите включват, енергийна реформа, данъчна реформа, строга миграционна политика и повече инвестиции в армията и полицията.

Сред първите промени е отмяна на приетия през 2003 г. Закон за излизане от ядрената програма. Според текста атомните електроцентрали трябваше да бъдат затворени до 2025 година. Впоследствие заради кризата с горивата и шоковото поскъпване на газа в Европа, кабинетът "Де Кро" реши да удължи живота на реакторите в най-новите мощности Doel 4 и Tihange 3 с 10 години. Новият кабинет обаче иска да бъде с 20  - т.е. до 2045 г.). За да направи това обаче, правителството ще трябва да проведе нови трудни преговори с оператора Engie. От френската компания по-рано през месеца посочиха, че вече не се интересува от ядрена енергия и че допълнително удължаване всъщност е немислимо.

Правителството също така иска да проучи дали новите атомни електроцентрали могат да играят роля в бъдещия енергиен микс. Целта остава постигането на климатична неутралност до 2050 г. С времето Белгия също иска да стане независима от вноса на изкопаеми горива от страни извън ЕС. Субсидиите за изкопаеми горива ще бъдат постепенно премахнати. ДДС върху термопомпите ще падне до 6%, докато този за котлите, които използват изкопаеми горива и въглища, ще се повиши отново до 21%.

Професията на мелничаря е отново хит в Нидерландия

Нидерландия регистрира бум на желаещите да получат диплома за мелничар. За последните години все повече пълнят залите да усвоят вековния занаят, разказва частната национална телевизия на страната Nos. Само за последната година със сертификат са се сдобили 110 души от 118 явили се. Други 15 от кандидатите са положили успешно изпит за управление на водно колело.

Een recordaantal mensen heeft gisteren hun diploma in ontvangst mogen nemen voor het molenaarsexamen. Nederland heeft er daardoor 110 nieuwe molenaars bij - nos.nl . Er gingen in totaal 118 mensen op voor hun examen. Uiteindelijk wisten 95 mensen te slagen voor het examen voor windmolenaar en 15 voor watermolenaar. lees meer link  

Годишните изпити се правят от браншовата асоциция Hollandsche Molen, която е приела като свое призвание да „люпи“ кадри и да поддържа тази дълголетна традиция за ниската земя. „Нашата мисия е да поддържаме мелниците работещи и в добро състояние“ разказва директорът Никол Бакър.

Най-радващото е, че все повече нараства интересът сред тийнейджърите, които с нескрит интерес гледат технологията на мелницата. В последния курс има дори един младеж, които още ненавършил пълнолетие вече има професионална тапия за мелничар, разказват още регионалните телевизии TV Oost и L1.

Запитани защо решават да се запишат, голяма част от кандидатите казват, че заради спокойствието. Други пък казват, че след петъчен работен ден, няма по-голямо удоволствие да се отпуснеш сред тишината на мелничната атмосфера. "Да бъдеш мелничар е не просто професия, а вид опият, вирус – от който никога не се освобождаваш“, казва в интервю млада дама, озарена от щастието на получената диплома.

личен архив

В Нидерландия има окол 1200 вятърни мелници. Обикновено те се управляват и поддържат от доброволци, но има и професионални мелници. Управлението на мелницата е професия, магия, но и доходоносен туристически бизнес. 

Такъв е случаят с Киндердейк (Kinderdijk) - малко селце в Южна Нидерландия. Намира се на около 15 км източно от Ротердам. В буквален превод означава "детска дига". На малка по площ територия е изградена уникална дренажна система от 19 вятърни мелници, чиято основна цел е била да управляват нивото на водата. 

Тази дренажна система  е от особено значение в Нидерландия . Дълго време жителите не само на Киндердейк търсели начини да управляват нивото на нивото на водата и да предпазват прилежащите големи площи от наводнения.

личен архив

Решението било изграждане на редица от вятърни мелници, способни да изпомпват вода и да я задържат във вътрешен басейн, разположен между нивото на полдерите и нивото на водата в реката. 

Безспорна атракция е запазен стар двигател от 1738 година, в отлична форма. В музейната мелница Blokweer от 1630 година пък ще преживеете какъв е бил животът през 50-те години на миналия век.  

Мелниците са сред най-предпочитаните туристически атракции в ниската земя и обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 1997 година. 

България и още 40 проекта получават над 1,2 млрд.евро за енергийна инфраструктура

България и още 40 европейски проекта са били определени от Европейската комисия през 2024 година като стратегически и от общ интерес по трансевропейските мрежи (TEN-E). Това е най-голямата покана за представяне на предложения по настоящата програма на МСЕ "Енергетика" и надхвърля първоначалния индикативен бюджет от 850 милиона евро. Представените планове са за водородни и  електроенергийни мрежи в морето.

Снимка- личен архив

Подобни трансгранични инвестиции в енергийна инфраструктура са от ключово значение за гарантиране на конкурентоспособността на Европа. Те ще допринесат за целите на ЕС за интегриране на енергийните пазари и декарбонизация на енергийната система, счита Европейската комисия.

750 милиона евро ще отидат по инициативи за нови офшорни и интелигентни електроенергийни мрежи, за които говори в доклада си и Марио Драги. Сред тях е първия по рода си хибриден междусистемен електропровод в Балтийско море между Дания и Германия за присъединяване на 3 GW капацитет вятърни паркове.

Друга безвъзмездна помощ за строителни работи в размер на почти 33 милиона евро ще отиде за Danube InGrid - трансграничен проект за интелигентна електроенергия между Унгария и Словакия, който ще интегрира възобновяема енергия и ще балансира по-ефективно системата.

Останалите 6 проекта са от Белгия, България, Дания, Франция, Словакия и Испания, ще получат безвъзмездни средства за подкрепа на проучванията. От детайлната справка на Брюксел става ясно, че близо 2,8 млрд. евро за нашата страна отиват за проекта CARMEN, който има за цел да засили сътрудничеството на източната граница на ЕС. Чрез цифровизация и физическо надграждане на целевата енергийна инфраструктура, изпълнението ще насърчи трансграничното сътрудничество между Румъния, България и други съседни държави като Унгария, Молдова и Украйна. Периодът на изпълнение е до 2030 г.

Проектът Carmen. Снимка: Официален сайт

От българския Електоенергиен системен оператор допълват в съобщение до медиите, че ЕК е одобрила отпускането на 50% безвъзмездно финансиране за прединвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес. 

С парите ще бъде изпълнен цялостен пакет от проучвания и предварителни инвестиционни дейности за изграждане на три нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV - Свобода, Добрич 2 и Генерал Тошево 2; за реконструкция и модернизация на подстанция 400/110 kV Варна 750 и за изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 kV, необходими за свързване на новите подстанции към интелигентната електропреносна система на националния оператор. Целта е модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг.

Освен за България безвъзмездните средства са предназначени за проекти в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Испания и Швеция и водородните коридори и маршрути в Балтийския регион.

Освен това финансиране в размер на 250 милиона евро ще подкрепи изграждането на 3 проекта и финансирането на 9 подготвителни проучвания за CO₂ инфраструктура. Сред тях са  съоръжението Prinos в Северна Гърция за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в региона на Югоизточното Средиземноморие.

От Европейската комисия с официално съобщение учточняват, че решението за финансиране и положителното становище е дадено на 28 януари 2025 г. След това Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) ще изготви споразумения за отпускане на безвъзмездни средства с бенефициентите.  

За спешна модернизация на неадаптираната елмреца крещи с цял глас енергоемката индустрия от няколко години. С петиции и писма още по времето на предния състав на комисията „Фон дер Лайен“ 1 беше заявено, че бизнесът няма време за чакане и това пречи на енергийния преход и амбициите за въглеродна неутралност до 2050 г. Сред най-изявените говорители с конкретни предложения е базираната в Брюксел браншова асоциация Eurelectric. В поредица от експертни доклади тя изчислява, че за периода 2025-2050 са нужди инвестиции в порядъка на 67 милиарда евро или 0,4% от БВП на ЕС.

От сърцето на Европа – съседна Нидерландия и нейната енергоемка индустрия викат с цял глас за помощ вече втора година, че нереформираната мрежа в ниската земя спъва зеления преход на стотици малки и големи компании. Липсата на капацитет за свързаност ги е оставила за десетилетие в списък на чакащи  за присъединяване. Сигналът за проблема беше изпратен до предишния кабинет на Марк Рюте, който се разпадна в лятото на 2024. Сигналите стигната и до ушите на неговия наследник Дик Схоф, който изглежда, че засега по-належащи са му проблемите с миграцията, отколкото на енергоемката индустрия.

„За успешен енергиен преход ЕС се нуждае от огромни количества допълнителен мрежов капацитет. Обемът на инвестициите за операторите на разпределителните системи трябва да се удвои. За да успеем, се нуждаем от атрактивна възвръщаемост за инвеститорите, за да могат да го финансират, технология и бърза електрификация, за да управляваме таксите за разпространение. ” – казва главният изпълнителен директор на E.ON Леонхард Бирнбаум.   

С стъпването си за втори мандат като председател Урсула фон дер Лайен показа, че проблемът на енергоемките компании ще бъде сред фокуса и приоритетите още първите 100 дни на ЕК. Самата германка показа, че осъзнава сериозността на проблема, който спъва конкурентоспособността на блока. Не случайно една от първите визити на новите еврокомисари Стефан Сежурне и Тереза Рибера дойдоха на крак в Гент, за да уверят водещия стоманодобивен гигант ArcelorMittal, че Комисията е запретнала ръкави и в най-спешен срок ще изготви план за спасяване на индустрията. От мениджмънта пък заявиха, че няма да екологизират завода си в белгийския град, докато не видят че Брюксел защитава индустрията от наводнената евтина китайска продукция.