ЕК готви пътна карта за премахване на целия руски внос на изкопаеми горива

Европейската комисия съвсем скоро, в рамките на две седмици, ще представи Пътна карта с конкретни мерки за постепенно премахване на целия внос на руски изкопаеми горива.

Sreenshot: ЕК

 Задачата е поверена на ресорния комисар по енергетика Дан Йоргенсен, съобщи от Лондон председателката Урсула фон дер Лайен. Това е поредната стъпка на Комисията по отношение на водените вече няколко години рестриктивни мерки срещу Кремъл.

·       Газовите стожери на Европа

·       Войната в Украйна превърна Зеебрюге във фактор на газовата карта

 От Обединеното кралство фон дер Лайен обяви, че в момента фокусът е още повече насочен към възможностите на Северно море – политика, която междувременно на приливи и отливи се реализираше и през първия мандат на германката. Според председателката Северно море е мощна сила с огромен потенциал, който все е още е нереализиран. Нужно е обаче да се осигури сигурност и предвидимост за инвеститорите.

Морската шир, за която през 2024 година съм разказвал може да се превърне от гробница на изоставени газохранилища в най-голямата „зелена“ електроцентрала на Европа. А инвеститори от много години били готови да започнат да наливат своите милиони в проекти за офшорни паркове, слънчеви централи. Единственото, по думите на фон дер Лайен, искали регулаторна сигурност. „Така че нека да изпълним тяхното желание“, обещава тя.

Според плановете на ЕК, Северно море може да отвори вратите за мащабен дългосрочен план за действие по пътя към заветната цел – декарбонизация, достъпна енергия, повече междусистемни връзки, които да отвеждат тока от слънце и вятър в Испания до вътрешността на континента.  

8страни обединени заедно

Проектите за които говори фон дер Лайен впрочем не са нещо ново за тази част на региона около Северно море. Само да припомня, че още през 2023 година 8 страни -Германия, Белгия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция и Люксембург сами подеха инициативата да развиват възможностите и да правят междусистеми енергийни връзки по между си. По време на проведена среща на високо равнище между страните бе договорено, че са готови да инвестират десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години.

Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура.

Първата стъпка направиха вече нидерландците като пуснаха нов захранващ до Острова. С капацитет от 2 гигавата цяла провинция Южна Нидерландия след няколко години ще бъде снабдявана с британско електричество от ядрена енергия, ако вятърът не духа. Ако Нидерландия произвежда твърде много електроенергия, както вече се случи в средата на 2024 година, електричеството от нидерландския вятърен парк може да бъде транспортирано директно до Великобритания.

В изказването си за бъдещето на Северно море ЕК говори и за скрития ресурс в неговите недра. И по тази линия вече се действа още от преди две години. Нидерландия и Белгия, с помощта на Вилем-Александър, се договориха да  си сътрудничат при транспортирането и съхранението на въглероден диоксид (CO2) като част от усилията си за насърчаване на устойчивостта в индустрията и укрепване на сигурността в региона. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия. Съседките ще съхраняват белгийски и нидерландски CO2 в изчерпани газови и нефтени находища под Северно море в бъдеще. 

Проектите, които страните развиват, показват, че може да се случат само, ако са заедно и мислят в една посока. И за фон дер Лайен това е единствената възможност да се развива инфраструктурата и да се отварят нови хоризонти извън Европа.

Трябва да изградим мрежи, междусистемни връзки и кабели. Да свържем нашите страни и да диверсифицираме енергийните си доставки. Това е, което правим например с връзката ELMED между Италия и Тунис. Това ще бъде първата директна връзка между Европа и Африка. Ние също така помагаме за развитието на връзката между Гърция и Египет. Тези проекти ще спомогнат за повишаване на енергийната сигурност на двата континента“.

И когато стана дума за мрежи, по-голяма свързаност и повече капацитет – идва на преден план направения доклад Grids for Speed на сдружението Eurelectric, който показва, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.

Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници.

Инвестициите ще ускорят електрификацията и ще помогнат на ЕС да спести 309 милиарда евро всяка година от внос на изкопаеми горива от 2040 до 2050 г. „За успешен енергиен преход ЕС се нуждае от огромни количества допълнителен мрежов капацитет. Обемът на инвестициите за операторите на разпределителните системи трябва да се удвои. За да успеем, се нуждаем от атрактивна възвръщаемост за инвеститорите, за да могат да го финансират, технология и бърза електрификация, за да управляваме таксите за разпространение. ” – казва президентът на Eurelectric и главен изпълнителен директор на E.ON Леонхард Бирнбаум.

Нидерландската индустрия под угроза да губи милиарди евро на година

Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане. Според излязъл наскоро анализ на лице лъсват отново най-наболелите проблеми, за които съм разказвал в блога си и кореспонденциите през последните три години – хаотична и непредвидима правителствена политика, липса на капацитет по мрежата, високи цени на енергията, отслабени конкурентни позиции на европейския пазар.

Снимка: личен архив

„Нужни са спешни мерки, иначе в противен случай бездействието ще струва прескъпо на икономиката“, предупреждава изследователският институт TNO, който за пореден път бие камбаната, че нещата не вървят добре. Този път анализът е поискан от правителствена комисия, която никак не останала очарована от получената картинка.

В допълнение на събраната статистика за ситуацията, правителството може да види и на практика, че индустрията изнемогва. Фактите са красноречиви. 2 химически компании на пристанището в Ротердам за кратко време една след друга вземат решение да спрат мощности. Стоманодобивният гигант Тата Стийл започва цялостна реорганизация на дейността си. В поредица от журналистически интервюта десетки по-малки компании и в други сектори са на прага да хлопнат кепенците.

Сред най-големите компании, които обмислят да спрат дейност е и енергийният гигант Shell, която обяви, че предприема също промени в химическите си подразделения. Всичко това поставя под риск не само бъдещето на тежката индустрия, а въобще конкурентоспособността на пристанищната икономика и лидерската позиция на Нидерландия в Европа.

Авторите на доклада от TNO се опасяват, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по  95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. На всичко отгоре бизнесът е принуден да плаща и допълнително данък върху използването на газ, което означава, че плаща два пъти за едни и същи емисии.

Специалистите на института маркират и друг проблем - стартиращите предприятия често имат твърде малко възможности за растеж поради липса на финансиране.

Освен това Нидерландия е много зависима от американците и китайците в областта на информационните услуги, отбранителното оборудване и суровините от критично значение като литий, който е необходим за енергийния преход.

Над 80% от черногорците искат в ЕС

Черна гора е кандидат-член за присъединяване в ЕС и това може да стане през 2028 година. Страната усилено се подготвя и синхронизира с бързи темпове своето законодателство с това на европейското.

Вицепремиерът Филип Иванович. Скриншот: Живо излъчване на ЕП

Целта е след приемането черногорците да бъдат пълноправен член, който допринася, а не само черпи от привилегиите на европейските фондове и хазна. Уверението направи по време на изслушване в Европейския парламент виепремиерът Филип Иванович, чиито ресор е присъединяването и европейската политика.

Пред депутатите заместник-министър председателят заяви, че над 80% от неговите сънародници искат еврочленството. И парламент и кабинет са фокусирани единствено по пътя към ЕС. Както казва Иванович – дори политическите разногласия са загърбени когато става дума за единната цел.

Виепремиерът не скрива, че страната изпитва затруднения и забавяния, но с общата подкрепа на европейските партньори бележи резултати. Един от ключовите препъникамъни е върховенството на закона и промените в Конституцията. Но след тежки дебати се затварят една по една страниците и се изпълняват препоръките. Последната ключова поправка е министърът на правосъдието да не бъде част от Висшия съдебен съвет и със законодателни поправки, минали преди дни, вече е „изваден“ от състава.

Иванович не скри, че страната усилено се бори със зловредната правителствена пропаганда на „трети страни“ срещу еврочленството. Но решението за това било силна медийна грамотност и работа с подрастващите още в училищата.

Работи се усилено и в борбата с киберсигурността и хибридната война.В Подгорица е  създаден е съвместно с Хърватия и Словения нов Център, който ще се бори и ще предотвратява атаките към институции и ключови структури.

Вицепремиерът вярва, че постигнатите резултати са гаранция пред Европа, че страната може да се присъедини към 27-те членки след 3 години.

Чехия скъса петролните руски окови

Край на 60-годишна руска петролна зависимост, обяви премиерът на Чехия Петр Фиала. В навечерието на Великден  той реши да обяви, че най-сетне е приключил един дълъг процес в отговор на военната инвазия на Путин в Украйна. "За първи път в нашата история Чехия е напълно снабдена с неруски петрол", каза възторжено Фиала пред репортери.

Снимка:tal-oil.com

Новината за поредната прекъсната руска зависимост намери широк отзвук в белгийската специализирана преса, която отбелязва, че тази страна от бившия комунистически блок е изключително много зависела от петролопровода "Дружба", пуснат в експлоатация през 60-те години на миналия век.

През 2024 г. Чехия внасяше над 40 % от петрола си по този маршрут като се възползва от освобождаване от санкциите на Европейския съюз поради липсата на излаз на море, допълва и френската телевизия Би Еф Ем.

В момента Чехия получава целия си петрол по тръбопровода TAL, след работа по разширяване на цена от 60 милиона евро. "Започнаха да пристигат нови доставки" каза Фиала. Планираният годишен обем до 8милиона тона ще направи възможно "покриването на националното потребление при пълна безопасност".

Tръбопроводът TAL свързва Италия с Германия и пренася суров петрол от региона на Каспийско море, Близкия изток и Северна Африка до италианското пристанище Триест. Оттам чрез тръбопровода IKL страната ще осигурява необходимото си потребление

TAL е собственост на консорциум от 8 петролни компании, включително чешката държавна Mero и световните гиганти Shell, Eni и ExxonMobil.

Чехия, която се раздели от Словакия през 1993 г. вече се отказа от руския газ и също иска да спре да използва руския уран за захранване на двете си атомни електроцентрали.

Местни посрещат с гняв €500 млн. инвестиция на летището в Брюксел

Международното белгийско летище „Завентем“ обяви мащабна инвестиция половин милиард евро за разширяване на инфраструктурата, за да може да обслужва по 32 млн. пътници годишно след 2032 г. 

На пресконференция преди великденските празници аеропортът обяви, че смята да разшири залите за заминаващи и пристигащи полети, нов единен център на обществения транспорт, дори парк.

Picture: brusselsairport.be

От мениджмънта са стигнали до извода, че летището има нужда от нова трамвайна линия и нова велоинфраструктура, които да допълват обществения транспорт и влаковете.

Извън територията на летището ще бъде вдигнат идните години нов хотел и по-големи пространства за оставяне на пътници, известни като Kiss&Ride, разказа пред медиите Арно Файст, главен изпълнителен директор на летището. „С обявяването на инвестиционната програма, която е за 10 години, започва и първият етап от изпълнението. Няма време за чакане, защото летището е на предела на възможностите си. Нужни са спешни инвестиции “.  

И ако летището е на предела на капацитета си, местните жители от съседната община Сен-Ламбер са на предела на търпението си. Кметът и хората обвиняват летището, че не прави нищо от години по отношение на шумовото замърсяване. С критика и скептицизъм приемат думите на управата на летището за плановете на стойност половин милиард евро.

За местния общински съвет отношението към жителите е „презрително“, без да се вслушват в оплакванията им, разказва обществената телевизия на страната.

"Как да не бъдем изненадани от подобна инвестиция, докато в същото време летището не спазва законовите си задължения по отношение на екологичните стандарти?", питат администрацията на брюкселската община в съобщение за пресата и припомнят, че заради шумовото замърсяване и нощните полети държавата е била осъдена в началото на годинатa.

План за растеж гарантира 6 млрд. евро на Западните Балкани до 2027 г.

ЕС е основният търговски партньор, инвеститор и донор за Западните Балкани и предоставя значителна помощ и финансова подкрепа на шест страни: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, които са подписали споразумение за стабилизиране и асоцииране. Всеки документ е различен за отделната кандидат-членка и носи със себе си специфични условия.

Снимки: Аудиовизуална пресслужба на ЕК

За да се подпомогнат страните по европейския им път и да се насърчи едно по-бързо социално-икономическо сближаване с ЕС, през 2023 г. е  представен план за растеж, който допълва средствата по друга линия Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III).

По плана за растеж са предвидени 6 милиарда евро за периода 2024 – 2027 г. 2 милиарда евро от общата сума ще бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства, а 4 милиарда евро под формата на заеми. Инструментът ще помогне на партньорите да проведат реформи, свързани с ЕС, въз основа на амбициозни програми за реформи, приети от всеки партньор.

Плащанията са предмет на строги условия за постигане на реформите, включени в програмата за реформи. Също така, за да се получи подкрепа от ЕС от Инструмента за реформи и растеж, се прилагат някои условия и за ефективни демократични механизми. Сред тях са многопартийната парламентарна система, свободните и честни избори, плуралистичните медии, независимата съдебна система, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Друго условие за Сърбия и Косово е те да се ангажират конструктивно, с измерим напредък и осезаеми резултати, в нормализирането на отношенията си.

ЕС е най-важният търговски партньор на региона на Западните Балкани, като две трети от общата стокова търговия извън региона са с него. По данни на Съвета на ЕС през 2023 г. стойността на търговията между ЕС и Западните Балкани надхвърля 82 милиарда евро. От 2013 г. насам увеличението на търговията между ЕС и Западните Балкани е повече от двойно.

Инфографика: Пресслужба на Съвета на ЕС

Отделно от текущите процеси на присъединяване лидерите от ЕС провеждат със своите партньори от Западните Балкани и редовни срещи на върха. Това са най-важните политически срещи между лидерите от ЕС и Западните Балкани.

ЕС провежда и други срещи с партньорите от Западните Балкани, а именно: съвети за стабилизиране и асоцииране; неформален обмен на министерско равнище в рамките на Съвета по външни работи; министерски форуми ЕС – Западни Балкани в областта на правосъдието и вътрешните работи; директни посещения на еврокомисари и от първите жени на блока – Кая Калас и Урсула фон дер Лайен. 

Последното посещение на първия дипломат на Европа Кая Калас бе в началото на април, а преди това поредната за няколко месеца визита в Западните Балкани направи и фон дер Лайен. Председателката не крие, че Сърбия е ценен партньор, но и не скрива критиките си по отношение на спора с Прищина. Когато трябва да се действа решително дори е готова на дръзки действия като например да откаже среща с премиера заради топлите връзки към руския лидер Владимир Путин.

Не са малко средствата предвидени и отвъд границата към РС Македония. При последната си среща с премиера Христиан Мицкоски през 2024 стана ясно, че от джоба на европейския данъкоплатец по посока Скопие ще потекат близо 2 млрд.евро за декарбонизация и реформи в енергийния сектор.

По отношение на транспортната свързаност фон дер Лайен обърна внимание, че водена от ключовата политика Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., ЕК ще инвестира в чист транспорт за по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Това включва много важния проект за железопътен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката се пресича с друг коридор X от Гърция.

За Брюксел разширяването на Западните Балкани и развитието на икономиките е важно, но просперитетът зависи и от междусъседските отношения като тези между Белград – Прищина и София – Скопие. Споровете предизвикват „умора“, която трябвало да се преодолее, смята еврокомисарят Марта Кос, чиито портфейл е именно разширяването. Подобно на нейните колежки Калас и Фон дер Лайен, тя също предпочита директните срещи на място и направи двудневна визита в българската столица София, за да се срещне с премиера Росен Желязков и с държавния глава Румен Радев. И при двамата посланието бе ясно и кратко – да се инвестира в реформи и да се преодолее болката от миналото. Това можело да стане само с лидерско поведение.

От своя страна отговорът на българският премиер е бил, че ангажираността към реформите трябва да е двустранна. ‚Трябва честност, яснота, предвидимост и диалог. Интегрирането на Западните Балкани е отговорност с особено значение за България.  Интеграцията на тези страни ще направи ЕС по-силен и по-устойчив“.

Визитата на еврокомисаря в София даде възможността при участие в бизнес форум да напомни, за някои от грешниците, които спъват така желаното за Брюксел разширяване. Кос не говори с имена, но за всички, които следят политическите търкания в тази част на Европа знаят за кого бяха адресирани посланията. Както каза Кос  " някои страни (кандидатки) трябва да се потрудят в посока на човешките права, основните свободи и демократичните принципи".

Испания ще произвежда водород от ВЕИ с бюджет от 400 млн. евро

Испания ще инвестира 400 млн. евро в развиването на нови мощности за производство на водород от ВЕИ. Средствата са под формата на държавна помощ и са получили одобрение от Европейската комисия. Капиталът чрез инструмента "Търгове като услуга" на Европейската водородна банка.

Снимка: Аудиовизуална пресслужба на ЕК

Правителството очаква новата схема да допринесе за постигането на целите на Пакта за чиста промишленост за ускоряване на декарбонизацията на промишлеността на ЕС, като същевременно се засили нейната конкурентоспособност, на плана REPowerEU за намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива и ускоряване на екологичния преход, както и на стратегията на ЕС за водорода, става ясно още от мотивираното съобщение на Брюксел, в което се пояснява защо се дава „зелена светлина“ на европейската страна.

Кралството е уведомило Комисията, че с парите ще бъден изграден 345 мегавата инсталиран капацитет за електролизьори и ще се произвеждат до 221 000 тона „зелен“ водород. Очакванията са, че мощностите ще намалят до 1 млн.тона въглероден диоксид и ще бъде постигната националната цел за инсталиране на 12 гигавата капацитет електролизьори до 2030 г.

Тръжната процедура, по която ще се отпускат средствата, ще се контролира от Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA). Тя ще получава, оценява, класира офертите за проекти и на останалите държави членки.

Подкрепата, предоставена по схемите, ще бъде отворена за компании, които планират да изградят нови електролизьори в Испания. Съгласно схемата помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства за килограм произведен водород от възобновяеми източници.

От становището на ЕК става ясно, че Испания е обявила на 18 ноември 2024 г. участието си в схемата "Търгове като услуга" на Европейската водородна банка за втория търг за 2024/2025 г.

Припомням, че Европейската водородна банка е инициатива за улесняване на вътрешното производство и вноса на водород от възобновяеми източници в ЕС във и за Европа. Целта му е да се преодолее недостигът на инвестиции и да се свържат бъдещите доставки на водород от възобновяеми източници за потребителите, за да се постигне планираната цел от 20 милиона тона до 2030 г., като се допринесе за целите на REPowerEU и прехода към неутралност по отношение на климата.

ЕК предлага удължаване регламента за нагнетяване на газ преди зимата

С още две години се удължава изискването за държавите-членки да нагнетяват на 90% газохранилищата си преди всеки зимен сезон, става ясно от съобщение на Съвета на ЕС.

Според Европейската Комисия така ще се осигурява предвидимост и прозрачност за енергийния Също така ще да спомогне за подобряване на енергийната сигурност и стабилността на пазара на газ до създаването на потенциална рамка за енергийна сигурност в целия ЕС през следващите години.

Според новите изисквания капацитетът на запълване трябва да бъде постигнат между 1 октомври и 1 декември вместо сегашния краен срок 1 ноември.

В случай на неблагоприятни пазарни условия държавите членки могат да се отклонят с до 10 % от целта за запълванe.  

Комисията може допълнително да увеличи това отклонение (с делегиран акт) в случай на трайни неблагоприятни пазарни условиq.

 Ако националното производство на газ в държавите членки надвишава средното годишно потребление през предходните две години или в случай на бавни темпове на нагнетяване на съоръженията за съхранение с капацитет над 40 TWh, държавите членки могат да се отклонят с до 5 % от целта за запълване.

Последната гъвкавост може да се използва, стига да не оказва отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар на газ или върху способността на пряко свързаните държави членки да доставят газ на своите защитени клиенти. Очаква се преговорите по новия регламент да започнат през май.

Благодарение на целите за съхранение на газ, определени през 2022 г., положението с енергийната сигурност на Европа се подобри след енергийната криза, предизвикана от агресивната война на Русия срещу Украйна. Тези задължения за съхранение на газ изтичат в края на 2025 г.

Продължаващата затегната ситуация на световния газов пазар обаче изисква удължаване на срока на действие на тези разпоредби след 2025 г.

Съоръженията за съхранение на газ осигуряват 30 % от потреблението на газ в Съюза през зимните месеци. Освен това добре запълнените подземни съоръжения за съхранение на газ могат да помогнат за осигуряването на допълнителен газ в случай на голямо търсене или прекъсване на доставките. 

ЕК ще ревизира енергийните си проекти, а България - АЕЦ „Белене“

Енергийната инфраструктура и инвестициите през следващите години попадат на дневен ред в дългосрочната стратегия на Европейската комисия. От нейно съобщение става ясно, че за трансгранични проекти са предвидени 600 милиона евро. В тази връзка  Изпълнителната агенция за климата, инфраструктурата и околната среда отправила допитване чрез покана до страните членки да заявят своите проекти, които ще бъдат включени в проектите от общ и взаимен интерес на ЕС.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Поканата, свързана с Механизма на ЕС за свързване на Европа в областта на енергетиката (МСЕ "Енергетика"), е насочена към предложения за финансиране на проучвания и строителни работи и ще бъде отворена до средата на септември. Резултатите ще бъдат известни в началото на следващата година.

С друга инициатива, също под формата на покана, ЕК започнала сондажи за инвестиционните нужди на сектора. Получените резултати ще бъдат основа за актуализиране на т.нар. Ядрената програма ( известан още като PINC), която се предвижда да бъде публикувана преди края на 2025 г.

Основната цел за актуализацията на програмата е да се направи преглед на инвестициите в ядрена енергия в целия ЕС в съответствие с целите за декарбонизация и целите на REPowerEU и Споразумението за чиста промишленост. Като обхваща целия жизнен цикъл на ядрените инсталации, програмата ще идентифицира инвестиционните тенденции, нужди и предизвикателства в сектора въз основа на целите, преследвани от държавите от ЕС.

PINC също така се стреми да стимулира действията на заинтересованите страни и да улеснява координираното развитие на техните инвестиции в ядрената енергетика.

Изминаха 8 години от последната оценка на нуждите от инвестиции в ядрения сектор. Оттогава енергийният и ядреният пейзаж на ЕС претърпяха значителни промени, водени от програмата на ЕС за декарбонизация и по-големия акцент върху конкурентоспособността, достъпността, сигурността на доставките и иновациите.

"Сега повече от всякога трябва да увеличим инвестициите си, за да гарантираме истински енергиен съюз. Това е от ключово значение за нашата конкурентоспособност, гарантиране на енергийната ни сигурност и намаляване на енергийните разходи за всички. Изграждането на ключовите липсващи звена за безпрепятствени трансгранични енергийни потоци е от съществено значение и приносът на Механизма за свързване на Европа е от основно значение в това отношение, казва комисарят по въпросите на енергетиката и жилищното настаняване Дан Йоргенсен.

И понеже стана дума за дългосрочни инвестиции, сега е моментът за България ясно да заяви пред Европа, че отново пореден път гледа като на стратегически проект изграждането на втората атомна централа в Белене.

Сега е моментът българските власти да кажат на своите европейски партньори, че имаме проект от национален интерес, на който ще се разчита. Още повече, че и вицепремиерът Атанас Зафиров заяви пред медиите, че ще отсвирим офертата на украинците и ще си задържим опакованите два реактора за втората ни АЕЦ, за която мине се не мине и отново започваме да я строим….за кой ли път. Поне аз като енергиен репортер вече забравих броя на „рестартите“ копките и плановете. И винаги се сещам за една баба, която по времето на тройната коалиция при поредния рестарт ми каза, че от толкова церемонии, копки, вече политиците са прекопали веднъж цялото беленско поле около площадката на централата, "ма ток-йок". 

За пореден път управляващите получиха прозрение, че „развитието на ядрената енергетика е правилния път за страната и за хората“.

И отново – познатият от последните 20 години един и същи мотив - цената на тока в световен мащаб расте, „светът е в перманентна енергийна несигурност и затова ядрената енергия е стабилна и предвидима.

„Имаме площадка, имаме реактори, имаме и кадри, всичко е в наши ръце“, казва уверено Зафиров, но нищо не казва за валидността на ОВОС, за това, че преди време румънците не бяха възторжени по време на един референдум. Нищо не се говори и за цената, която ще платят българите. Сигурно е едно, че парламентът за пореден път ще каже „да“ на енергийната дъвка, която да се обзаложим ли -  отново ще затихне като държавните бензиностанции и като онези пощенски магазини от типа „клинци, подкови, грес и кашкавал на един рафт“… и за цвят една кисела пощальонка.

Виненият и биреният сектор носят още тревоги за Германия

Изпадналата в продължение на две години Германия има нови главоболия с два от водещите сектори – на бирата и виното. Производители обявиха, че са крайно притеснени за бизнеса си, след като разбраха за вносните мита на Доналд Тръмп. Първоначално той обяви, че ще ги въведе от 2 април, но впоследствие направи 90-дневна пауза.

Инфоклип, пресслужба на Съвета на ЕС

Сред най-засегнатите и широки клонове отвъд Океана са производителите на световноизвестната марка „Карлсберг“, техни колеги от винения сектор, както и обувната индустрия.

Германската продукция е била за САЩ най-големият  през 2024 г. на стойност 253 милиарда евро. Въведените мита ще се отразят негативно както за европейските производители, така и американските потребители, коментира пред „Ройтерс“ Роджър Вегнер, койтое председател на Асоциацията на пивоварните износители на немски бири.

Зa германския производител Томас Лоузен "това ще бъде горчиво хапче за преглъщане". Въпреки тежката ситуация той и неговите колеги не смятат да вдигат белия флаг и ще продължат начертаната си стратегия в САЩ с отваряне на нови магазини.

Сигналите за отлагане на новите мита с месец и половина, обявените контрамерки от страна на Европейската комисия идват на фона на обявените прогнози на  Deutsche Bank, че има голям риск Германия да се окаже в рецесия за трета поредна година. Германско проучване прогнозира свиване на германския БВП с 1,2 процентни, пишат по темата нидерландските медии. Развитието на тяхната съседка се следи под лупа, тъй като е най-близкият и ключов партньор. Отношенията между двете страни са толкова близки и важни, че даде повод на един депутат да произнесе фразата, кихне ли се Германия, се поглежда дали не е настинала и Нидерландия. 

Ако Тръмп продължи с 20-процентните си мита за всички стоки от ЕС и много по-високите мита за много други страни, размерът на икономиката в ЕС ще се свие с 0,6% през следващите три години, заяви еврокомисарят  Валдис Домбровскис след среща на финансовите министри на ЕС.

Ако Тръмп се придържа към 10-процентно увеличение, европейската икономика ще падне с 0,2%, а световната - с 1,2%. Това е видно от симулациите на Европейската комисия.

Прогнозите не отчитат допълнителна загуба на доверие сред инвеститорите и компаниите в икономиката на САЩ, отбеляза Домбровскис. Според него това може да има допълнителни негативни икономически последици.

Търговската война между САЩ и Китай също оказва отрицателно въздействие върху икономическия растеж в световен мащаб. Също и в Европа.

Фармацията поиска от ЕК цифровизация на европейската здравна система

Опростяване на процедурите за клинични изпитвания, цифровизацията на европейската здравна система и защита на интелектуалната собственост. Това са част от най-наболелите проблеми, които представиха от фарамцевтичния сектор на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. В рамките на срещата на високо равнище са засегнати и евентуалните последици от въведените от САЩ мита върху фармацевтичните продукти .

Снимка: Пресслужба на ЕК

Браншът е призовал за бързи действия от страна на Брюксел и по-специално по-специално разработвания Законодателен акт на ЕС за биотехнологиите и стратегиите за биоикономиката и науките за живота, от който се очаква да укрепи позицията на ЕС като световен лидер в областта на биотехнологиите и биопроизводството.

В дебата участниците единодушно са подчертали, че трябва спешно да се действа, тъй като този сектор има стратегическа стойност за целия ЕС.

От разпространено впоследствие съобщение до медиите става ясно, че мениджъртите и фармацевтите са изразили пред председателката техните силни опасения относно широките последици от американските мита, които биха навредили и на двете страни на Атлантическия океан, с последици за глобално взаимосвързаните вериги за доставки и наличието на лекарства както за европейските, така и за американските пациенти. Техният апел е бил Европейската комисия да укрепи допълнително единния пазар чрез преодоляване на регулаторните пречки и подкрепа за иновативните индустрии.

Председателят на Комисията и секторът се споразумяха да останат в тесен контакт, за да гарантират, че интересите на промишлеността, на нейните работници и на европейските пациенти са добре защитени в този нестабилен период.

Страните членки на ЕС одобриха 9 юни 25% мита върху широка гама от американски продукти в отговор на митата, наложени от САЩ върху вноса на стомана и алуминий. „Тези контрамерки богат да бъдат прекратени по всяко време, ако САЩ се съгласят на съгласувано, справедливо и балансирано решение“, се казва в съобщението на Европейската комисия.

След като стана ясна реакцията на Брюксел, президентът Доналд Тръмп промени своето решение и обяви 90-дневна пауза в увеличаването на реципрочните мита за всички държави с изключение на Китай.

Проблемите на фармацевтичната индустрия се трупат от години. Секторът все още чака решение по проблема с недостиг на кадри. Белгия е една от страните в общността, която усилено тръби от доста време, че нещо трябва да се направи. А сега, когато конкурентоспособността на цялата европейска икономика е застрашена, е просто задължително.  

От нуждата за свежи и млади кадри се оплакват белгийската химическа и фармацевтична индустрия още след корона пандемията. В редица интервюта мениджъри предупреждаваха, че ако ЕС иска в бъдеще да бъде конкурентоспособен на останалия свят са нужни мерки

В страната има компании на световно ниво, но драстичният скок на енергията, породена от войната в Украйна, направи догонващи спрямо европейските конкуренти, отбелязва той.

За съжаление не виждам на хоризонта млади кадри, които искат да работят в тази сфера. Като погледна към университетите виждам, че напливът към научно-техническите дисциплини е твърде нисък, за да се запълнят нужните за пазара  работни места, разказва за един от проблемите в интервю от 2023 г. говорителят на браншовата организация Essenscia Герт Веред.

"В нашия сектор всеки трети служител в химическата и фармацевтичната промишленост е над 50. В следващите 10-15 години ще напуснат около 35 000 души, които ще трябва да бъдат заменени, а млади кадри не се задават и трябва да се мисли по този въпрос", препоръчва още говорителят на организацията, допълва картинката още той.

ЕС разработва стриктни мерки за пластмасовите пелети

Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха предварително съгласие по регламент за предотвратяване на загубата на пластмасови пелети (промишлени суровини, използвани за производството на пластмасови изделия)  в околната среда.

Понастоящем няма правила на ЕС да обхващат конкретно загубите на пластмасови пелети, въпреки неблагоприятното им въздействие върху околната среда, климата, икономиката и потенциално човешкото здраве. 

Пластмасовите пелети се нареждат на трето място сред най-големите източници на неволно изпускане на микропластмаса след боите и гумите.

Смята се, че през 2019 г. в околната среда в ЕС са загубени между 52 140 и 184 290 тона пелети. Загубите могат да възникнат на различни етапи по веригата

Снимка: АФП/ Официален сайт на Съвета на ЕС

Новите правила ще спомогнат за подобряване на обработката на пластмасови пелети на всички етапи от веригата на доставки, както на сушата, така и по море, се казва в съобщение на Европейския съвет.

Микропластмасата, включително пластмасовите пелети, сега се намират навсякъде - в нашите океани, морета и дори в храната, която ядем. Всяка година еквивалентът на до 7 300 камиона с пластмасови пелети се губи в околната среда.

ЕС предприе забележителна стъпка към намаляване на замърсяването с пелети, като прие мерки за справяне със загубите и осигуряване на правилно боравене, включително в морския транспорт, отбелязва след постигнатото съгласия Паулина Хениг-Клоска, министър на климата и околната среда на Полша.

Съгласно новите правила предотвратяването на загубите на пластмасови пелети ще бъде основната цел за операторите и превозвачите от ЕС и извън него. Ясна регулаторна рамка ще определя задълженията в случаите на случайни загуби, като се съсредоточават върху операциите по почистване.

Ще се разработят ясни мерки, които ще бъдат включени в План за управление на риска, изготвен от всяка инсталация за работа с пелети. Тези мерки ще се отнасят, наред с другото, до опаковането, товаренето и разтоварването, обучението на персонала, както и до необходимото оборудване.

За да се осигурят еднакви условия на конкуренция между превозвачите от ЕС и извън ЕС и да се гарантира отчетност и прозрачност за всички превозвачи на пластмасови пелети, превозвачите извън ЕС ще трябва да определят упълномощен представител в ЕС.

Операторите, които обработват над 1 500 тона пластмасови пелети годишно, ще трябва да получат сертификат, издаден от независима трета страна. Малките предприятия, които също обработват над 1 500 тона годишно, ще се възползват от по-леки задължения, като например еднократно сертифициране, което трябва да се извърши след 5 години след влизането им в сила. И накрая, дружествата, които обработват по-малко от 1 500 тона годишно, и микропредприятията ще трябва само да издадат декларация за съответствие.

Устойчивостта на пластмасовите пелети във водна среда може да бъде измерена в продължение на десетилетия или повече, тъй като пластмасовите пелети не са биоразградими. Освен това морският транспорт представлява около 38 % от всички пелети, транспортирани в ЕС през 2022 г.

Поради това съзаконодателите се споразумяха също така да определят задължения за транспортирането на пластмасови пелети по море (в товарни контейнери), включително осигуряване на добро качество на опаковките и предоставяне на информация за транспорта и товарите, следвайки насоките на Международната морска организация.

Предварителното споразумение следва да бъде одобрено от Съвета и Парламента. След това то ще бъде официално прието от двете институции след правен и езиков преглед и публикуван в Официален вестник на ЕС. След това регламентът ще започне да се прилага 2 години след публикуването. За да се улесни спазването в морския сектор, съзаконодателите се споразумяха да отложат прилагането на съответните правила с една година (в сравнение с останалите правила, определени в регламента.

Де Вевер: Чакаме F-35 и даваме F-16 в Украйна, толкова е просто

Белгийска делегация от индустриалци и министри, начело с премиера Бард Де Вевер заминаха на посещение в Украйна с влак. Двамата премиери проведоха среща в Киев, на която стана ясно, че Белгия ще даде на Украйна нов пакет от 1 млрд. евро и ще предостави  в рамките на тази и следващата година 4 изтребители  F-16 – два за резервни части и два в бойна готовност.

Снимка: Официален профил на премиера в linkedin

„Надяваме се на повече самолети, но разчитахме на доставката на F-35. В Белгия няма закъснения, но от производителите на F-35 има. Веднага щом пристигне, F-16 напуска Белгия, толкова е просто", уверява белгийският премиер пред фламандската обществена телевизия и допълва, че ЕС трябва да продължи подкрепата си в украинската армия, която е  „независима, демократична и най-добрата гаранция за европейската сигурност в краткосрочен план".

"Ако гражданите се чудят защо даваме 1 милиард евро на Украйна, тогава това е отговорът. Най-добре изразходваното евро за нашата сигурност в момента е голяма, силна украинска армия в свободна, западна, европейска Украйна. Междувременно можем да направим това, което трябваше да направим преди много време: да възстановим собственото си военно доверие", допълва още аргументите си премиерът.

В рамките на двустранната среща стана още ясно, че са сключени 3 споразумения с белгийски отбранителни компании. "Говорихме за съвместно производство на оръжие и инвестиции в производство на украинска територия, стъпки, които ще бъдат от полза за цяла Европа", написа по-късно след срещата  Володимир Зеленски.

Грьонинген остава в ремонт поне до 2034г.

Нидерландия спря преди година добива от газовото находище в Грьонинген, което беше най-голямото в Европа. Помпите са спрени, битката на местните жители с властите е спечелена, но не и ужасът и щетите.

Picture: www.nu.nl, архив

Разрушенията  от почти шест десетилетната експлоатация са колосални. По направени проучвания на Държавния надзор на мините (SodM) възстановяването върви на приливи и отливи. При тези темпове то ще приключи не по-рано от 2034 г.

По-ранен доклад на държавата казваше, че укрепването на 27 000 домове може да бъде завършено през 2028 г. През 2024 са ремонтирани едва 6000.

Между 10 000 и 11 000 жилища се нуждаят от цялостно възстановяване. За целта от бюджета са отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година.

Точно така- още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си. А за тези семейства, чиито домове са напълно неизползваеми, ще останат още доста дълго време в дом под наем – докато държавата им построи собствен.

Какво предстои?

Газовото находище официално започва да се експлоатира от края на 50-те години. Има 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. Концесионер е нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil.

Експерти разказват пред RTL, че оттук насетне започва тежката работа пред НМА по демонтажа и почистването на инсталациите. Визуално може да се определи в 4 фази.

Инсталациите ще бъдат изключени от системата, която транспортира газа. След това ще бъде поставена метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.

Върху част от терените правителството обяви, че иска да построи голямо производствено съоръжение в Северно море, за преобразуване вятърната енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г.

Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Митата на Тръмп удрят 70% от износа на ЕС

Европейският съюз се намира в доста сложна ситуация по отношение на експорта към САЩ заради въведените мита. Износът на блока отвъд океана се оценява на 380 милиарда евро или 70% от общата продукция ще бъде облагана с 20-25% вносни мита. Това е ситуацията към момента, която представи еврокомисарят по търговията Марош Шевчович по време на Заседание на външните министри в Люксембург.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

За ЕС увеличението на митата е над 11 пъти, което означава, че САЩ ще прибират по 80 милиарда евро при 7 милиарда в момента. Именно заради тези колосални суми, председателят на ЕК и самият Марош Шевчович още от първия ден, когато Доналд Тръмп е обявил намеренията си да облага с мита европейските стоки, са започнати сондажи за „смислени преговори“ с президентската администрация

От първия ден фокусът ми беше върху започването на смислени преговори с администрацията на САЩ, като набирам инерция на всяка стъпка. Оценявам усилията на моите колеги, министъра на търговията Лютник и посланика Гриър, за поддържането на открита и откровена линия за комуникация с нас.

Къде се намираме, посочва Шефчовиц и отговаря, че ЕС е изправен пред ситуация на непредвидими предизвикателства в света, глобален свръхкапацитет, предизвикан от непазарни практики, надпревара за лидерство в пазарите с полупроводници или осигуряване на критични минерали. „Ако се обединим, бихме могли да изградим истински трансатлантически пазар, който да е от полза и за двете страни“, предлага еврокомисарят.

За Шефчович САЩ гледат на митата не като на тактическа стъпка, а като на коригираща мярка. Той отново казва, за пореден път, че ЕК са напълно готови да седнат на масата за преговори, когато американските партньори са готови.

Марош Шефчович обърна внимание и по отношение на митата върху стоманата и алуминия. Сметната палата на ЕС е получи ценна обратна информация от държавите членки и 660 заинтересовани страни. „След като внимателно прегледахме всичко това, ние работихме за изготвянето на стабилен списък с мерки за противодействие“, казва еврокомисарят.

Залогът

По време на срещата министрите са обсъдили търговските отношения на блока със САЩ като са предоставили насоки за предстоящата работа, допълва пресслужбата на Съвета на ЕС.

Европейският съюз и Съединените щати са свързани с най-мащабните двустранни търговски и инвестиционни отношения и с най-интегрираните икономически взаимоотношения в света. Взети заедно, те представляват почти 30% от световната търговия със стоки и услуги и 43% от световния БВП.

През 2023 г. трансатлантическата търговия със стоки и услуги е достигнала 1,6 трилиона евро. Както ЕС, така и САЩ са водещите търговски партньори в търговията със стоки помежду си.

През 2024 г. търговията със стоки между ЕС и САЩ е възлизала на 865 млрд. евро. Това означава, че тя се е удвоила през последните 10 години.

САЩ са водещият търговски партньор на ЕС за износа на ЕС и вторият по важност партньор (след Китай) за вноса на ЕС. 

Повече подробности в графики за търговските отношения между САЩ и ЕС може да видите в инфографиката на Съвета на ЕС. 

Отговорът на Тръмп

След поредните коментари от различни форуми на европейския континент, американският президент отговори, че въвеждането на вносни мита от САЩ по отношение на чуждестранните търговски партньори все пак не са повлияли за увеличение на цените. Отговорът му идва и като опровержение на опасенията на експерти, че вносните мита ще забавят икономическия растеж и ще ускорят инфлацията.

Още по темата в 3e News:  Отговорът на Тръмп

Президентът се аргументирал, че цените на петрола се понижавали, акциите са стабилни, цените на продуктите също се понижавали и нямало инфлация. "САЩ, които дълго време се натискаха със злоупотреби, получават милиарди долари през седмицата от страната, в отношението на които вече действат вносните мита“, написа Тръмп в понеделник в социалната мрежа Truth Social.

Инвестиционен съвет

Търговската война между САЩ и ЕС се следи ежесекундно от инвеститори и акционери. Според нидерландската Асоциация на притежателите на ценни книжа (VEB) най-разумното нещо, което би направила Европа в този момент е да не отвръща на удара веднага, а главно да търси преговори с Тръмп.

И това със сигурност няма да е лесно. Трудно е да се преговаря с някой, който действа ирационално", коментира в интервю за BNR радио  заместник-председателят на Асоциацията Ерол Кейнър, според когото всички преговарящи имат нужда от психолог, а не от икономист, който да ви посъветва как да се справите с това.

Съветът на VEB към инвеститорите е: Не се паникьосвайте!, не инвестирайте пари назаем в момента, мислете за проекти в дългосрочен план. Сега всичко става по-евтино. Ако инвестиционният ви хоризонт е 1, 2 или 3 години, тогава е рисковано, но ако е 20 или 30 години, тогава няма за какво да се притеснявате“.

ЕКА зове за международна регулация на космическия боклук

Количеството космически отпадъци около Земята се е увеличило драстично през миналата година, предупреждава Европейската космическа агенция (ЕКА).

Screenshot: esa.int 

Милиони големи и малки отломки от сателити и ракети се превръща във все по-голям проблем за Агенцията. По този повод нейните експерти, които наблюдават движението на отпадъците казват, че само европейския глас не е достатъчен, защото е като „глас в пустиня“.

Нуждаем се от международна регулация, апелира в интервю за нидерландска медия Филип Шунеянс, временен директор на Noordwijk Space Expo. Той заявява, че европейският сектор от години говори за проблема, за разлика от техните колеги в САЩ, Русия и Китай.

„Няма съмнение, че проблемът е голям: всяко парче отломки около Земята, което е по-голямо от сантиметър, трябва да бъде наблюдавано, за да се предотвратят инциденти. Орбитата на някои сателити вече трябва да се коригира ежемесечно, за да се предотвратят сблъсъци. "Ако тези неща продължат да се сблъскват, около Земята ще се образува нещо като супа от космически отломки, така че вече няма да можем да достигнем Космоса", казва директорът.

С всяка изминала година проблемите за ЕК стават все по-големи заради напредването на сателитните технологии. Ако в миналото е имало няколко големи сателита, то през 2030 г. се очаква да наброяват близо 100 000. Бумът на изстреляните спътници и комуникационна технология драстично увеличавало рисковете от сблъсъци.

 „Трудностите се увеличават, защото сателитният свят се промени бързо.Трябва да направим нещо сега", апелира ЕКА.

Филип Шунеджанс вижда решение в международните споразумения. И пак сравнява миналия си опит от три десетилетия в ЕКА със сегашната обстановка. Трябва да се мисли за нещо различно в условия на война и прекъснати дипломатически отношения с Русия.

"Ако тези неща продължат да се сблъскват около Земята, за мисиите ще бъде все по-трудно да достигнат космоса. В момента повече от всякога животът на Земята се нуждае от космически пътувания всеки ден, всяка минута. Затова са нужни спешни решения, още сега", завършва интервюто космическият специалист.