Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

четвъртък, 31 октомври 2024 г.

ЕК отчита най-големия спад на парникови емисии от десетилетия

Европейската комисия публикува Доклада за напредъка на действията в областта на климата за 2024 г., който показва, че нетните емисии на парникови газове в ЕС са намалели с 8,3 % през 2023 г. в сравнение с предходната година. Това е най-големият годишен спад от десетилетия насам, с изключение на 2020 г., когато COVID-19 доведе до намаляване на емисиите с 9,8 %, пише 3E News Portal.

 Понастоящем нетните емисии на парникови газове са с 37 % под равнищата от 1990 г., докато БВП нарасна с 68 % през същия период, което показва продължаващото отделяне на емисиите от икономическия растеж. ЕС продължава да е на път да изпълни ангажимента си за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г.

Емисиите от енергийни и промишлени инсталации, обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии, отбелязаха рекордно намаление от 16,5 % през 2023 г.. Понастоящем емисиите в сектора наСТЕ са с около 47,6 % под нивата от 2005 г. и са на път да постигнат целта за 2030 г. от -62 %.

В рамките на СТЕ на ЕС емисиите от производството и отоплението на електроенергия са намалели с 24 % в сравнение с 2022 г., което се дължи на растежа на възобновяемите енергийни източници, по-специално на вятърната и слънчевата енергия, и на прехода от въглища. Емисиите от въздухоплаването нараснаха с 9,5 %, като продължиха тенденцията си след COVID.

СТЕ на ЕС генерира приходи в размер на 43,6 милиарда евро през 2023 г. за инвестиции в действия в областта на климата. 7,4 милиарда евро са предназначени за Фонда за иновации и Модернизационния фонд, а останалата част от средствата се отпускат пряко на държавите членки.

Сградите, селското стопанство, вътрешният транспорт, малката промишленост и емисиите на отпадъци (обхванати от Регламента за разпределяне на усилията) са намалели с около 2 % през 2023 г. Намалението се дължи на сградния сектор, намалявайки с около 5,5 %. Емисиите от селското стопанство са намалели с 2 %, докато емисиите от транспорта са намалели с по-малко от 1 %.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: EK e събрала за 20 години над 200 млрд. евро от въглеродни емисии

Естественият поглътител на въглерод в ЕС се е увеличил с 8,5 % през 2023 г., като е обърнал тенденцията на спад от последното десетилетие в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Необходими са обаче допълнителни усилия за постигане на целите за 2030 г.

Въпреки че този доклад дава обнадеждаващи новини за намаляването на емисиите в ЕС, през последната година се наблюдават и по-катастрофални събития и загуби на човешки живот и поминък, движени от вече променящия се климат, а глобалните емисии все още не са достигнали своя връх. Необходими са непрекъснати действия, за да се гарантира, че ЕС изпълнява целите си за 2030 г. и се поставя на правилния път за постигане на бъдещата си цел за 2040 г. и целта за 2050 г. за нулеви нетни емисии. ЕС трябва също така да продължи своя международен ангажимент, като започне с 29-ата конференция на страните по РКООНИК следващия месец, за да гарантира, че нашите международни партньори също предприемат необходимите действия.

Въпреки че държавите членки бавно подобряват адаптирането към изменението на климата и изграждането на устойчивост, по-нататъшните действия са от решаващо значение. През 2023 г. в Европа се наблюдават най-големите горски пожари, регистрирани някога — една от най-влажните години в историята, големи морски горещи вълни, широко разпространени опустошителни наводнения и продължаващо повишаване на температурите. В съобщението на Комисията относно управлението на рисковете, свързани с климата, и в Европейската оценка на риска във връзка с климата се подчертава, че излагането на въздействието на климата трябва да се взема предвид на всички равнища на управление при определянето на приоритетите на политиката и във всички секторни политики

През изминалата година ЕС се ангажира продуктивно с международните си партньори за засилване на действията в областта на климата, най-вече по време на 28-ата конференция на страните по РКООНИК в Дубай. На 28-ата конференция на страните по РКООНИК страните сключиха първия глобален преглед съгласно Парижкото споразумение с решения за ускоряване на действията до 2030 г. и след това, включително прехода от изкопаеми горива, утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и удвояване на средния годишен темп на подобрения на енергийната ефективност в световен мащаб до 2030 г. ЕС, неговите държави членки и финансови институции, известни заедно като „Екип Европа“, продължават да бъдат водещият източник на помощ за развитие и най-големият донор на финансиране в областта на климата в света, което представлява около една трета от световното публично финансиране на борбата с изменението на климата.

Докладът за напредъка на действията в областта на климата допълва годишния доклад за състоянието на енергийния съюз. В него се очертава напредъкът, постигнат по отношение на целите на ЕС за намаляване на емисиите, както се изисква от Регламента относно управлението. В доклада се посочват и ключовите постижения и последните развития в борбата с изменението на климата. Тя обхваща действителни (исторически) емисии и прогнозни бъдещи емисии за всяка държава членка, както и информация за политиките и мерките на ЕС, финансирането на борбата с изменението на климата и адаптирането към тях.

сряда, 30 октомври 2024 г.

Нидерландия ще разчита на свой еврокомисар в новата ЕК

Ускоряване на срока за достигане на климатичната неутралност от страните членки е във фокуса на кандидата за комисар “Kлимат, нулеви нетни емисии и чист растеж” Вопке Хукстра.

Бившият външен нидерландски министър влезе в екипа на отиващата си Европейска комисия в края на 2023 г. след оставката на Франс Тимерманс. Той и е твърдо решен да продължи с несвършените политики по време на краткия си мандат.

Вопке Хукстра. Снимка: Аудиовизуален пресцентър на ЕК

В своето мотивирано писмо със зададени отговори от различни парламентарни комисии  той заявява, че е твърдо решен да продължи поетия курс и заедно с неговите колеги да завършат редица отворени досиета и законодателни инициативни, свързани с климатичните предизвикателства, зеления преход, декарбонизацията и редукцията на парниковите емисии.

 Самият Хукстра казва, че по времена първия мандат на екипа на Урсула фон дер Лайен всички са прегърнали идеятаза 2050 година. Според кандидата за еврокомисар обаче можело да се работи този срок да бъде намален с десетилетие.

Реакции в родната Нидерландия

Нидерландия силно разчита да има свои силен еврокомисар във важните за нея теми като климатичен преход и търговия. 

Редица политици коментират, че новият евентуален пост на Хукстра ще бъде още с по-голяма тежест в ЕК, защото ще отговаря за „чистата промишленост“ и ще му се наложи да се занимава с двама заместник-председатели в новата Комисия, които ще у дишат във врата на всяка крачка – това са испанският социалдемократ Тереза Рибера и френският либерал Стефан Сежурне. Те ще отговарят съответно за климатичния преход и промишлената политика.

По време на конкурсната процедура не е за пренебрегване и още един факт, който може да окаже влияние по време на изслушванията. Става въпрос за 20 000 подписи в неговата страна от сдружение, което смята, че трябва да бъде избран еврокомисар, „който приема сериозно климатичната криза“. Още един фрагмент, който прави изслушването натоварено с оглед на цялостната му аргументация.

Още за писмените мотивирани отговори българския ни кандидат пред ЕК:

неделя, 27 октомври 2024 г.

Нидерландия пред дилема - дали да затвори единствената си АЕЦ

Нидерландия е пред ключова дилема дали единствената АЕЦ в Борселе може да продължи да работи след 2033 година, стана ясно след съобщение на Комисията Комисията за оценка на въздействието върху околната среда.

Според записан текст в Закона за ядрената енергия атомната електроцентрала трябва да бъде затворена до десетина години, но както сегашното, така и предишното правителство иска да запази единствения реактор по-дълго в експлоатация. Това обаче можело да стане само със законодателна промяна.

Преди обаче да се стигне до промени в закона, комисията и експертите ще имат окончателната си дума дали атомната електроцентрала е сигурна и след удължаване на живота ще продължи да бъде безопасна за хората и околната среда.

АЕЦ Борселе. Снимка: Уикипедия

"Докладът, който предстои да изготвим  има за цел да покаже, че удължаването на живота зависи не само от промяната в закона, но и от дългосрочните технически проучвания", казват комисията и на този етап отказват да се наемат с прогноза дали АЕЦ ще остане отворена след 2033 г.

Председателят на комисията Ханс Момаас заявява, че най-добрият вариант в този случай е да се прецени първо дали има смисъл от удължаване на живота, а след това да се правят промени в закона. От думите му стана още ясно, че за окончателното решение ще са необходими и актуализирани данни, тъй като за екооценката си комисията разполагала с остаряла информация.

Атомната централа в Борселе беше определена като стратегически проект с многомилиарни инвестиции през мандата на кабинета „Рюте“. Тя попадна, сред обектите, които предстои да бъдат модернизирани със заделен бюджет от 320 млн. евро. От енергийното министерство съобщиха през миналата година, че на терена й може да бъдат построени нови малки реактори.

Изграждането на нова атомна централа е сред завещаните цели от кабинета на Марк Рюте на неговия наследник Дик Схоф. Още с първите си изяви новият премиер обеща, че енергетиката ще бъде във фокуса на управленската програма и търсенето на терен за нова АЕЦ е сред първите му задачи. Една от опциите е именно Борселе. Другите два терена край Ротердам и в пограничното с Белгия градче Тернузен. Очаква се решението къде ще бъдат разположени двата нови реактора да бъде взето в средата на следващата година.

Подготовката по изграждането на новите два реактора започна в началото на миналата година. Новата АЕЦ ще бъде с два реактора - всеки от тях с мощност 1000-1650 MW. След пускането им през 2035 г. те ще осигуряват между 9 и 13% от общата произведена електроенергия в страната. 

За да започне подготовката, от предишното правителство бяха изчислили, че ще трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и материалите. В тази сума не са включени средствата за същинския строеж. Правителството се надяваше да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала.

Дали Борселе или някой от другите два терена е крайният вариант – решението ще бъде взето едва след обществено допитване до местното население. Според бившия министър на екологията Роб  Джетън, хората в Борселе са положително настроени към проекта, защото с него се осигурява допълнителна заетост и се привличат потенциални инвеститори от други индустрии.  Един от потенциалните партньори е съседна Белгия, която официално е заявила на нидерландската страна, че има интерес да изгражда съвместна АЕЦ.


Според информация от сайта на националната Агенция за ядрено регулиране в страната има 3 места, на които са разположени ядрени реактори – Борселе, Петен и Делфт. 

Последните два обекта са свързани производство на радиоизотопи за медицински цели и изследователски реактор за научни цели.

събота, 26 октомври 2024 г.

Нидерландският кабинет въвежда мерки без да знае дали ще имат ефект

Наследниците на Марк Рюте от кабинета „Схооф“ смутиха медиите в Нидерландия със сигнали, че ще въвеждат мерки без да знаят дали ще има ефект. Такъв е случаят с плана за убежище, който между другото стана причина за предсрочната оставка на предишния кабинет. Премиерът Дик Схооф прегърна намеренията на предшествениците от кабинета „Рюте“ и реши да ограничи със закон притока на търсещи убежище мигранти.

Снимка: Официален профил на премиера в Linkedin

Закон със сигурност ще има, мерките ще бъдат въведени пък ще почакаме и ще видим дали ще дадат резултат, казва премиерът на редовния си брифинг пред слисания поглед на медиите.

Знае се само, че правителството иска да намали притока на мигранти и да ускори тяхното връщане според законите, които им дава европейското законодателство. Проектът за закон ще бъде изготвен възможно най-бързо (или на коляно както казваме в България ) ще бъде изпратен за окончателно становище и пред Камарата на представителите.

Едно от притеснителните неща за провинциалните власти е решение драстично да се съкрати срока за пребиваване до 3 години. Ще бъдат закрити и част от бежанските лагери.

Сред мерките е Нидерландия да се превърне в поредната страна след Германия и Франция, която да въведе граничен контрол за определен период по границите си в опит да намали мигрантския приток.

След настойчивия опит на медиите все пак да разберат дали кабинетът има идея за някакви цифри, премиерът заявява категорично; "Няма да говоря и да боравя с цифри по всяка мярка, това е непостижимо".

Недоумение буди и информацията, че за правителството е "много е трудно да проследи притока на търсещи убежище ".

След чутото на политическия репортер на нидерландското радио BNR не му остава нищо друго освен да каже, че намира за "много озадачаващо", че правителството не знаело какъв ще бъде ефектът от предложените планове. "Ако анонсирате с най-драстичната политика за предоставяне на убежище и нямате представа какъв ще бъде резултатът, това е много странно. Тези мерки безспорно ще имат сериозни последици за хората, които идват тук, докато не е ясно какви ще бъдат резултатите", казва в репортажа си журналистът.

Не само медиите, но и от местната асоциация на общините нападнаха кабинета и заявиха, че с това създават невъобразим хаос. Кметове негодуват, че са инвестирали милиони евро в създаване на центрове и инфраструктура и сега лекомислено с един законодателен акт се отменя всичко. Това не говорело добре за стабилна правителствена политика с дългосрочна визия.

Браншовата Асоциация на нидерландските общини (VNG) директно обвинява правителството, че създава "хаос" с новите мерки за предоставяне на убежище, с което ще създаде "с негативни последици за всички жители". VNG е особено загрижена за това какво ще се случи с получилите законен статут, ако правителството нареди на общините да им го изземат и да ги лишат от правото на защитено жилище. Ако законът бъде изменен, хаосът е неизбежен, смятат от асоциацията.

В отговор на опасенията министър-председателят Схооф казва, че осъзнава напрежението, имало проведена дискусия и ще кабинетът ще обсъди на по-късен етап с консултации ефектът от мерките с местните власти.

Към списъка на недоволните може да се причисли и гласът на индустрията, която отдавна бие алармата за недостиг на кадри. Кабинетът не дава ясни индикации и какво ще прави с  трудовата миграция. В момента на пазара са обявени 400 000 свободни места и се очаква тази бройка да не намалее през следващите години.

Засега обаче вопълът на нидерландския бизнес оставка като глас в пустиня. Фирмите за момента ще могат да разчитат на мигранти от ЕС. Според изнесена статистика най-многочислените са българи, румънци и поляци.

Трудовите мигранти са най-многобройни в селското стопанство, градинарството, дистрибуторските центрове, строителството, логистиката, хранително-вкусовата промишленост и металургичния сектор. Повечето източноевропейци са директно наети от местни фирми, а една по-малка част чрез агенция по заетостта или чрез HR агенции, които оперират локално в съответните страни.

Германия и Нидерландия на различни полюси за трудовата миграция

Дискусията за трудовата миграция завладя редица страни в Западна Европа. Тази тема е гореща точка за правителствата на Германия и Нидерландия. Берлин  даде знак, че е готов да облекчи трудовия режим за работници извън ЕС, най-вече Индия, докато новоизбраният кабинет с премиер Дик Схоф е на позиция, че трябва да се удари спирачка на мераклиите да се препитават в ниската земя.

Снимка: Аудиовизуален портал на ЕК

Сигналите за затягане на режима в Нидерландия по никакъв начин не кореспондират на сигналите на бизнеса, че много сектори се борят с недостиг на кадри и казват, че не могат без работници-мигранти. В момента на пазара са обявени 400 000 свободни места и се очаква тази бройка да не намалее през следващите години.

В Нидерландия има глад за кадри както за общи работници, така и сред водещите технологични компании, които са готови да приема с отворени обятия най-добрите специалисти от всички краища на света.

Една от притегателните дестинации за работна ръка за германците е Индия. След подписано междуправителствено споразумение между двете страни, техният брой ще нарасне от 20 000 на 90 000, съобщава нидерландският бизнес онлайн сайт Ню Ен Ел.

"Посланието е, че Германия е отворена за квалифицирани работници на Индия", заявил канцлерът Олаф Шолц, след като подписал споразумение с индийският премиер Нарендра Моди.

С облекчения режим Германия ще облекчи процедурите за индийска виза и ще признае индийското професионално обучение. Двете страни преди две години се договориха за обучение на индийски студенти в Германия.

Подписаното споразумение донякъде ще успокои германските компании, които подобно на нидерландските им колеги също от известно време бият тревога за недостиг на персонал.

Засега обаче вопълът на нидерландския бизнес оставка като глас в пустиня. Фирмите за момента ще могат да разчитат на мигранти от ЕС. Според изнесена статистика най-многочислените са българи, румънци и поляци.

Трудовите мигранти са най-многобройни в селското стопанство, градинарството, дистрибуторските центрове, строителството, логистиката, хранително-вкусовата промишленост и металургичния сектор. Повечето източноевропейци са директно наети от местни фирми, а една по-малка част чрез агенция по заетостта или чрез HR агенции, които оперират локално в съответните страни.

петък, 25 октомври 2024 г.

Сърбия може да си докара до 6 млрд.евро на година от секторите на бъдещето

Новите сектори на бъдещето като електромобилна индустрия, чиста енергия и цифров преход може да донесат до 6 милиарда евро в хазната на Сърбия. Това заяви по време на балканската си визита председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен на съвместна пресконференция в Белград  с президента Александър Вучич.

По време на кратката си визита те са обсъдили както ключови проекти, които се изпълняват, така и такива, които ще се очертават стратегически за общността през следващите години. Фон дер лайен е заявила на Вучич по време на разговора си, че страната може да стане стане лидер в производството на батерии и електрически превозни средства и го е поздравила за направените регулаторни стъпки в тази посока.

. ЕС и Сърбия ще си сътрудничат в разработките на батерии за електромобили и суровини

„Ще работим заедно по амбициозни проекти, които ще създадат добри работни места и растеж на Сърбия. Нашето партньорство да разкрие до 20 000 работни места и да добави милиарди евро към вашия БВП. С други думи: Това е богатство, създадено тук, в Сърбия, и то ще остане в Сърбия в полза за цялата страна“, увери председателят на ЕК.

Вучич и фон дер Лайен са обсъдили и бъдещи проекти, свързани с добива на суровини. Председателят на ЕК го е уверила, че народът може да бъде напълно сигурен, че „ЕК ще уважава и съхранява красивата природа и винаги ще се вслушва и сътрудничи с местните общности“.

Припомням, че темата с експлоатацията на литий взриви сръбското общество и предизвика остри протести сред учените, след като Сърбия и Европейският съюз обявиха през лятото, че ще си сътрудничат в секторите с акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства.

Двустранното споразумение през тази година беше направено в момент, в който сръбската страна реши да възобнови проект за изграждане на литийна мина с огромни залежи в близост до град Лозница.

Сърбия получи подкрепа от германския канцлер Олаф Шолц, а компанията  Rio Tinto  заяви, че може да произвежда около 58 000 тона литий годишно, което е достатъчно, за да се направят батерии за 1,1 милиона електрически превозни средства.

Сдружение: Технологиите направиха капитаните на кораби мързеливи

Контейнеровоз изсипа 5 контейнера, след като се заби в мост на Ротердам през септември, друг кораб се заби в железопътен мост на Рейн, в Белгия пък имаше сблъсък  близо до един от шлюзовете. Това са само три от примерите от последните месеци, които показват, че нещо се е объркало и има нужда от спешна корекция.

Снимка: Личен архив

А статистиката на нидерландската браншова асоциация Algemeene Schippers Vereeniging е още по притеснителна. В сдружението, което нарича себе си „капитани говорят на капитани и за капитани“ бият силно камбаната за реформи. Защото, само за 10 години броят на инцидентите по вътрешните морски пътища между Белгия и Нидерландия е нараснал с 10%. Само през 2023 са регистрирани 1221 сигнала при 994 през 2013. Броят на сериозните случаи е нараснал от 140 на 208, съобщава нидерландското радио BNR.

Все по-често се чуват апелите за реформи на различни организации за вътрешно корабоплаване и застрахователи, които предлагат мерки.

Откъде да се започне. Опитни капитани на кораби заявяват, че голяма грешка на колегите им е, че се доверяват прекалено много на технологиите. „Не разчитайте изцяло на тях, не оставяйте управлението без човешки надзор, защото 5 минути може да са фатални. Бъдете нащрек“, препоръчва капитан Махиел Смитсман, който е и председател на Algemeene Schippers Vereeniging (ASV).

За да се намали броят на инцидентите, в Нидерландия е започнало пилотно изпитание на метод за прецизно изчисляване на височина с лазер. Данните достигат до приближаващите кораби и казват на капитаните дали могат безопасно да преминат.

Смитсман обаче препоръчва на капитаните да не се превръщат в мързеливци и да разчитат изцяло на технологиите. Те трябва да си останат просто технологии, които са в помощ на капитана и той с опита си да преценява кое е добре и кое – не за безопасното управление. Бъдете нащрек, не оставяйте кораба без надзор, ако прецените, че е рисковано – спрете преди да е фатално“, казва опитният капитан.

За него зачестилите случаи се дължи на прекалено предоверяване на системите и недобра оценка на ситуацията. "Ако знаете, че мостът е по-висок от канала и имате малък марж заради товара, плавайте бавно до моста, спрете за момент момент, за да проверите физически дали товарът ви наистина може да мине под моста. Така все още го правя. Технологиите са нещо чудесно, но не им вярвайте на сляпо. Оттам трябва да се започне с реформите", смята председателят на сдружението.

125 компании в Нидерландия изхвърлят силно токсични вещества

Нидерландски компании продължават да изхвърлят силно токсични вещества, чиито нива са се увеличили в периода между 2015 и 2022 година, показва разследване на частната телевизия RTL, цитирана и от техните колеги NOSСпоред изводите, компаниите вместо да намалят дела на изхвърляне, той се е увеличил и това се признава от самите индустриалци.

Picture: ANP/ nos.nl

В обекта на проучването са били 224 от най-замърсяващите компании в страната. Половината открито признават, че поради различни причини не само че не са намалили дела на опасните вещества, но са започнали да изхвърлят повече в природата след 2016 г.

RTL Nieuws търси за коментар Националния институт за обществено здраве и околна среда (RIVM),които разкриват, че някои от  вещества са опасни за хората, канцерогенни са или се натрупват в хранителната верига. Сред тях са живак, олово, бензол, формалдехид.

Телевизията отбелязва, че обект на проучването са били само онези компании, за които има налични данни в две производно избрани години 2015 и 2022 г.

В коментара си журналистите казват, че не всички компании, които отделят "вещества, пораждащи сериозно безпокойство", са включени в проучването. Сред тях са асфалтовите заводи, които не са били длъжни да отчитат своите емисии.

"Аз съм в шок", е най-краткият коментар на слисания токсиколог Пол Схеепърс от университета Radboud. Специалистът обяснява тази отрова на практика попада на различни места и хиляди хора са изложени на риск. Дори 1% завишение на нормите е фатално.

От научените изводи токсикологът обобщава, че четири вида токсични вещества са особено опасни за хората и животните. Това са т.нар. „полициклични ароматни въглеводороди), които могат да причинят ръст на раковите заболявания.

Една от причините според репортажа се крие в липсата на ясни правила, които трябва да се спазват от провинциите.  Компаниите трябвало да представят план на всеки 5 години, за да докажат, че правят всичко възможно, за редуциране на емисиите.

Но критериите са твърде неясни, законодателството не е конкретно изчистено и това изкривявало предоставяните резултати, заявили местни депутати като аргумент. "Сложно е да се определи кога са необходими допълнителни изисквания и докъде трябва да стигнат тези изисквания", казва депутатът от нидерландската провинция Лимбург Марк ван Калденберг.

Компаниите казват в отговор на RTL, че работят усилено за намаляване на емисиите на токсичните вещества. Някои отдават ръста на емисиите с  увеличеното производство. Други пък се успокояват, че картината не е чак толкова черна и дават за база 1990 г.

Производителят на каменна вата и изолационен материал Rockwool в Рурмонд казва, че емисиите на формалдехид са намалели от 11 000 килограма на 7500 килограма между 2022 и 2023 г. и това за него е постижение.

Силно критикуваната компания в Нидерландия Tata Steel нескрито заявява, че е представяла неточни данни в миналото. Посочва, че например в 2015 г. е изхвърлила в атмосферата много повече опасни вещества, отколкото е докладвано на провинциалните власти. В момента емисиите драстично по-малко, уверява производителят на стомана.

Икономист: На Германия ще са нужни 400 млрд.евро за инфраструктура

Германия ще трябва да инвестира близо 400 милиарда евро в застаряващата си инфраструктура като магистрали, железопътен транспорт и енергийна мрежа. Това заявява в интервю по време на проучване преподавателят и икономист от университета във Фрайбург Ларс Фелд, цитиран в нидерландски медии.

Снимка личен архив

Пресата следи под лупа развитието на съседката по тези дейности, тъй като част от магистралите на Германия се вливат в тези на Нидерландия. Такъв е случаят с немската А4 и нидерландската А76.

В областта на енергийната свързаност двете страни усилено работят по общи газопроводи и бизнес решения за развитието на пограничните индустрии.

Тези проекти обаче биват спъвани, тъй като от думите на учения става ясно, че немското правителство не е направило нищо дълго време за модернизация на инфраструктурата. По изчисления на Фелд в краткосрочен аспект през следващите няколко години на Германия ще са ще са необходими в спешен порядък над 57 милиарда евро за пътища и 63 млрд. евро за остарелите железници.

В дългосрочен план ще са нужни още милиарди евро инвестиции за енергийния преход и да стане страната климатично неутрална както иска ЕК до 2050 година.

Международният валутен фонд също призовава Германия да инвестира повече, за да стимулира растежа. В становище се казва, че германските публични инвестиции са сравнително по-малко в сравнение с други големи индустриализирани страни.

Фондът също така смята, че Германия трябва да направи повече за борба с бюрократичната регулаторна тежест. По-рано тази седмица МВФ понижи прогнозата си за растеж на Германия. Според института, най-голямата икономика в Европа през тази година ще е в застой. По-ранната прогноза беше, че ще бъде отбелязан минимален растеж от 0,2%.

ЕС дава 1,7 млрд.евро на Северна Македония за чиста енергия

Европейската комисия е предвидила над 1,7 милиарда евро за Северна Македония, за да се декарбонизира и да е в съответствие с политиката за чиста енергия, става ясно от съобщение след проведената среща между председателя Урсула фон дер Лайен и министър-председателя Христиан Мицкоски.

На съвместна пресконференция след срещата тя маркира ключовите цели на балканската страна по пътя към присъединява в ЕС. Сред тях са конституционни промени, транспорт и енергетика.

В областта на енергетиката председателят на комисията обърна внимание върху зелената енергия, която генерират соларните паркове в страната. По данни на ЕК ВЕИ източниците генерират една четвърт от микса. Затова Брюксел ще инвестира следващите години именно в проекти за увеличаване на капацитета за възобновяеми енергийни източници.

Сред стратегическите проекти, които се оценяват положително от Брюксел са соларните паркове в Осломей и Битоля, както и вятърния в Богданци.

По отношение на транспортната свързаност фон дер Лайен обърна внимание, че водена от ключовата политика Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., ЕК ще инвестира в чист транспорт за по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Това включва много важния проект за железопътен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката се пресича с друг коридор X от Гърция. „Инвестициите в тези проекти ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център“, смята председателят на ЕК.

В дипломатичен стил, фон дер Лайен  не пропусна да отправи критики към властите в Скопие по отношение на забавените преговори по пътя за еврочленството и най-вече по историческия спор с България.

„Скъпи Християн, както знаете, редовно посещавам Северна Македония. Спомням си много добре, преди три години беше специален момент, когато празнувахме 30-годишнината на вашата страна. И по този повод се срещнах с млади хора. И беше много трогателно да видя колко много от тях се стремят и копнеят за общото си бъдеще – младите хора на Северна Македония от Западните Балкани в ЕС. Мисля, че те никога няма да ни простят, ако не се справим с това предизвикателство. Затова заедно трябва да решим проблемите и да гара

Северна Македония измина дълъг път и показа решителност, гласи съобщение със снимка на ЕК между Урсула фон дер Лайен и президентът на страната Гордана Силяновска-Давкова. От официалния профил на ЕК в социалните мрежи става ясно, че Скопие ще получи 750 милиона евро допълнителни инвестиции от ЕС като първия транш ще бъде до края на годината.

Страната е част от поредната балканска визита на Урсула фон дер Лайен. Междувременно от нейния пресцентър разпространиха информация, че Комисията е одобрила програмите за реформи на Албания, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Петте правителства на Западните Балкани са се ангажирали със социално-икономически реформи, с които ще се стимулира растежа и сближаването с ЕС в рамките на плана за растеж през периода 2024—2027 г. Тази стъпка е от ключово значение, за да се даде възможност за плащания по линия на Механизма за реформи и растеж на ЕС в размер на 6 милиарда евро, които ще бъдат извършени след приключване на договорените стъпки за реформи.

сряда, 23 октомври 2024 г.

Германия ще задели 19 млрд.евро за водородна свързаност

До 8 години Германия ще има изградена водородна мрежа, която ще бъде свързана със съседна Нидерландия. За проекта са заделени 19 млрд. евро. Плановете са след 2030 година да са свързани повечето индустриални зони между двете съседни страни.

Снимка: Аудиовизуален пресцентър на ЕК

Германското правителство иска да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата на кабинета мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра, съобщава кореспондентът на нидерландската телевизия. Тя ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.

Проектът може да е още в начална фаза, но миналия месец норвежката Equinor вече обяви, че планира износ на водород за Германия.

Едно от големите предизвикателства на правителството е да се увеличи търсенето на водород. В тази връзка държавата ще продължи да стимулира  стоманодобивните компании с милиарди евро, за да преминат от газ и въглища на водород.

За изграждането на междусистемата водородна свързаност се говори от няколко години.

Според ревизираната информация заради високите цени на суровините в Европа трасето е било намалено с 600 километра в сравнение с първоначалния вариант. Целта е да се намалят разходите по изграждането с близо 1 млрд.евро. Приблизително 60% от новата инфраструктура  ще се състои от преустроени газопроводи, останалата част ще напълно нова.

Плановете за изграждането на водородната мрежа бяха представени и пред Европейската комисия, която одобри държавна помощ в размер на 3 милиарда евро. В мотивите си за помощта от ЕК Германия е заявила, че тази вътрешна инфраструктура впоследствие ще се разрасне в мрежа на дълги разстояния, за да се превърне в гръбнака на европейския водопровод.

Изграждането и експлоатацията ще бъде финансирано от операторите на водородни преносни системи, които ще бъдат избрани от германската федерална мрежова агенция Bundesnetzagentur

Първият голям газопровод се очаква да заработи от 2025 г. Очаква се 5 години по-късно да заработи и 700-километров участък до Франция, изграден от енергийния гигант  Engie.

Най-късно до 2028 година трябва да бъдат свързана мрежата на Германия с Белгия, за което все още редовното правителство на Александър де Кро отдели  250 милиона евро.

Браншовите организации също работят усилено в подкрепа на правителствата за развитие на водородната икономика, съобщи тази пролет фламандският секторен клъстер WaterstofNet.

Белгийският водороден съвет (BHC), нидерландският NLHydrogen (NLH) и германският Nationaler Wasserstoffrat (NWR) имат сключен меморандум за сътрудничество, с който ще направят единна платформа за привличане на университети, научноизследователски институции и гражданското общество за насърчаване на иновациите и устойчивостта във водородния сектор.

вторник, 22 октомври 2024 г.

40 нидерландски града въвеждат зони с нулеви емисии от 2025 г.

40 нидерландски града ще създадат от 1 януари 2025 година зони с нулеви емисии. Това означава, че в централните градски части ще се движат само електрически автомобили.

Screenshot: Пресслужба на ЕК

Решението не се приема никак радушно от собствениците на търговски площи, които все още използват бусове на дизел, газ и бензин. Пред регионални медии някои търговци са заявили, че не могат да си позволят екологични возила, а едно такова решение ги обрича на фалит.

Въпросът е достигнал и до националната Камара на представителите, която е излязла с решение, че на този етап търговците на търговците трябва да им се даде гратисен период от няколко години, за да подменят парка си. Решението е било подкрепено от повечето политически партии.

Идеята за въвеждането на зоните е сред темите, по които няма единодушие между новата управляваща коалиция на Нидерландия.

По-голямата част от партиите (PVV, BBB, SGP, FvD, Denk и JA21) са на мнение, че трябва да има гратисен период, докато левите опозиционни партии не подкрепят отлагането. Те посочват, че от 10 години се говори за такива зони и че предприемачите са имали достатъчно време да се подготвят.

Според направена статистика на Министерството на инфраструктурата и управлението на водите необходими, за да има ефект в национален мащаб ще са необходими като за начало 115 000 електрически микробуса и 10 000 камиона с нулеви емисии. Задача, която изглежда трудно постижима с оглед на желаещите и високата цена.

Броят на електрическите търговски автомобили в Нидерландия е все още твърде нищожен за постигане на целите без емисии до 2030 година. 

В регистъра на Централното статистическо бюро(CBS) е записано, че по пътищата се движат над 14 000 търговски превозни средства - микробуси, камиони, трактори с полуремаркета, боклукчийски камиони, пожарни коли, мобилни кранове и въздушни работни платформи. От тях към 1 януари  2023 г. само 1.2% не отделят въглеродни емисии. Следователно, „заветната цел“ е на километри, коментира цифрите телевизия RTL.

Най-голямата част търговския подвижен парк се състои от микробуси – над 13 000. Електрическите камиони са малко над 200, влекачите са 42, а колите със специално предназначение 65. 

За тях са на разположение 13! (полу)обществени места за зареждане. Очаква се до няколко години техният брой да се увеличи. Но заради мудни търгове, азотните рестрикции процесът е бавен.

понеделник, 21 октомври 2024 г.

След Германия и Франция въвежда граничен контрол

След Германия и Франция затяга контрола по границите в опита си да пресече мигрантския поток. Мярката се въвежда от 1 ноември и е до пролетта на следващата година.

Снимката е илюстративна

Съседна Нидерландия е сред най-силно засегнатите страни, тъй като основния трафик на тирове за Испания и Португалия минава по френските магистрали.

"Всяко забавяне струва пари"

От браншовата търговска асоциация TLN (Transport and Logistics Netherlands) заявиха, че тази мярка ще струва на нидерландските компании не само забавени срокове на доставки, но и много щети

За всеки забавен час, през който камион е в застой струва на превозвача средно по 100 евро. Дори да закъснее на границата само с 15 минути на границата, също струва много за целия сектор, посочват като пример от асоциацията пред нидерландските медии.

Все още не е възможно да се каже с колко ще се забави трафика на границите.

Топ 3 търговски партньори

Франция е един от най-важните търговски партньори в продължение на много години. Тя е в топ 3 на внос и износ за Нидерландия според националната Агенция за предприемачество (RVO). През 2023 г. са изнесени стоки за Франция на стойност 60 милиарда евро докато вносът на стоки възлиза на 25 милиарда евро.

Нидерландия  изнася телекомуникационна техника, електрически уреди и химически продукти за Франция. Сред вносните стоки за ниската земя е зърно. Търговията с Испания и Португалия е с много по-малък дял от френската.

Франция планира вятърни перки по всички брегове

Френското правителство представи ново картографиране с приоритетните терени по всички на морски брегове, където ще бъдат изградени вятърни паркове. По този начин ще се постигне целта 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Според дългосрочната правителствена стратегия парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW)  след три десетилетия при 1,5 GW в момента.

Снимката е илюстративна. Личен архив

Набелязаните райони отварят пътя на държавата да обяви нови търгове за офшорна енергия следващите месеци, съобщиха от енергийното министерство на страната.

Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Новото картографиране и предстоящи проекти, представени след проведен открит дебат, дават пълна яснота за подходящите места, да се обсъдят рисковете и притесненията на риболовците, да се чуе мнението на транспортният сектор и екологичните специалисти. Дебатът е преминал в присъствието на министъра на екологичния преход Ание Пание-Рюнаш, цитирана и в белгийската преса.

Съюзът за възобновяема енергия (SER) е приветствал "желанието на правителството да превърне офшорната вятърна енергия, конкурентоспособна и възобновяема енергия, в основен стълб на енергийния преход".

Сдружението отбелязва , че тази технология в момента дава прехрана на 8 300 работни места във Франция и се очаква техният брой да нарасне до 20 000 през 2035 г.

Два ключови проекта също са в ход и са на стойност 10 млрд.евро, стана през това лято ясно от съобщение на Европейската комисия, след като е поискано одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени 2 дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.

По-рано през годината бе подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации.  Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

Припомням, че през 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта  на зелената индустрия в Европа.

Франция с нов енергиен закон: Нови реактори и жестоки глоби за екоактивистите

В програмата на правителството се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за фотоволтаични панели през следващите години. При представянето на програмата в края на 2023 г. бившият министър Брюно Льомер настоя тези пари да отидат във френски заводи и по този начин да се пресече хегемонията и хватката на китайската индустрия в Европа, припомня местната телевизия BFM.

По отношение на другия стълб на френската енергийна стратегия – атомната енергетика Бруно льо Мер заявява, че 6 реактора EPR2 трябва да бъдат построени до 2050 г. и "EDF има задължение да постигне резултати" по отношение на разходите и сроковете.

Проекти под лупа

Политиката на Франция във вятърния сектор се следи внимателно от съседната белгийска преса, след като двете страни водят отдавна съдебен спор в тази област. Той е породен след инвестиционно намерение на енергийните компании EMD и RTE да построят парк на около 10 километра от брега на индустриалния и пристанищен град Дюнкерк, Северна Франция, съобщи фламандската обществена медия VRT. Планът е да има 46 турбини с височина 300 метра. 

Белгия се е противопоставила за терена, защото вятърният парк ще пречи на корабоплаването по маршрута между Остенде и Великобритания. Местни също са се обявили против, защото закрива гледката към Северно море.

Белгия е предложила алтернативно място за офшорния вятърен парк, но проектантите категорично държали на избраното място.

След като страните не стигнали да компромисно решение, оставили на съда да прецени бъдещето място на проекта. Държавният съвет на Франция е отхвърлил иска.

неделя, 20 октомври 2024 г.

Неадаптираната елмрежа спъва устойчивия преход в Нидерландия

Много от нидерландските компании в промишлеността са заявили, че имат готовност да заменят газ с електричество в производствените си процеси. По-този начин ще намалят въглеродния отпечатък в атмосферата и ще спомогнат на страната да постигне климатичните цели до 2030 г. На практика обаче намеренията са едно- осъществяването съвсем друго нещо и зависи от много фактори извън фирмите.

Снимка: Личен архив

Процесът по преминаване се оказал прекалено сложен и понякога се налагало големите индустриални замърсители да чакат с години докато сменят източника си на гориво.

Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време.  

Това е само един от индикаторите, които показвали че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“.

Не е нужно да сте ясновидци, за да видите, че нещо трябва да се направи", казва пред NOS министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс.

Не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия", прогнозира министърът.

Нидерландия изостава от съседните държави. Германия и Франция вече са планирали милиарди евро за стоманодобивните си промишлености, за да преминат от замърсяващи въглища към зелен водород.

Нидерландия води преговори с  двайсетте най-големи замърсители, сред които Tata Steel и най-големият завод за торове в Европа Yara Shell. След повече от две години все още няма видими резултати. Редица настъпили събития също допринасят до забавения процес като вече споменатите проблеми с нереформирана електропреносна система, високите лихвени проценти по заемите, високите разходи за енергия и управление на мрежата, мудните процедури за издаване на разрешителни.

Извън Европа?

Енергоемките компании се чудят дали изобщо има бъдеще за тях в Европа. Бившият италиански министър-председател Марио Драги отбелязва в своя огромен доклад, че  че Европа губи конкуренцията с Китай и САЩ.

Цената на газа в Европа е повече от 3 пъти по-висока от тази в САЩ. Според Драги това е достатъчна причина за ускоряване на устойчивостта. Докато Китай субсидира собствената си индустрия от десетилетия,а администрацията на Байдън в САЩ хвърля милиарди долари в сектора. Някои компании в Европа заради инвестиционните субсидии и ниските цени на енергията са предпочели да преместят мощностите си в Америка.

Измамно чувство

Нужни са спешни мерки от кабинета „Схооф“ това е повече от видно, ако искат министрите да постигнат целта. Появилата се наскоро информация, че най-големите замърсители в страната са намалили въглеродния отпечатък се оказва леко изкривена картина. Причината за спада е, че са свили производствените си мощности – не, защото са станали по „зелени“.

Още по-темата: Нидерландската индустрия отделя по-малко CO2, но не е станала по-зелена

Това показва, че индустрията все още е изправена пред "голямо предизвикателство" да стане по-устойчива, казва директорът на NEa Марк Бресърс.

Електрифицирането на индустрията е предизвикателство, което стои и пред новосформираната Европейска комисия. От бранша вече дълго време напомнят с писма и срещи, че са нужни бързи действия. Едно от тях е Eurelectric , които представят всяка година свой анализ за състоянието на индустрията. В последния Power Barometer се казва, че Европа върви с бавни крачки, но се отказва от изкопаемите горива. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Кристиан Руби пред 3Е News: ЕС се нуждае от стабилна стратегия за електрификация

Нейният генерален секретар Кристиан Руби заявява, че най-важно е да се направи така, че ЕС да има стабилна стратегия за електрификация, която да е мотор към пълната  декарбонизация на промишлеността. Съюзът има нужда  от стимули, които да повишат търсенето на електроенергия и конкурентоспособността.

Според Eurelectric инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.

събота, 19 октомври 2024 г.

Швеция строи първия в света завод за „зелена“ стомана

Първият в света завод за "зелена" стомана се строи в далечния север на Швеция и скоро ще произвежда без да отделя никакви емисии въглероден диоксид, разказва в репортаж нидерландската телевизия RTL. Инвестицията е за 6 милиарда евро.

Screenshot:RTL Nieuws 

Стоманата е материал, без който не можем. Има го във вашия велосипед, пералня, мостове и сгради. Единственият проблем е, че производството е изключително замърсяващо.

Стоманата се произвежда чрез смесване на желязна руда с въглища  при изключително висока температура. По време на този процес се отделя огромно количество CO2. Големите производители са отговорни за 8% от всички емисии в световен мащаб, отбелязва в встъпителния си коментар кореспондентът на медията до далечния Север.

В шведския град Боден в момента се строи стоманодобивен завод, където не се използват въглища, а водород, произведен на място от зелена електроенергия. "Това е стоманодобивният завод на бъдещето. Благодарение на тази технология редуциране емисиите CO2 с 95%", казва с гордост Ан Граф от компанията Stegra.

Заводът е все още е в процес на изграждане, но клиенти като BMW, Volkswagen и IKEA вече са поръчали тонове зелена стомана. Инвеститори и правителството вече са инвестирали милиарди евро. Сред големите вложители са нидерландски компании, пенсионен фонд на държавните служители и местна голяма застрахователна компания.

Медията хвърля предизвикателно ръкавицата към местната стоманодобивна компания Тата в Айсмунден като подчертава, че това, което става в далечния Север местните в Нидерландия само може да гледат със завист. Коментарът има своя далечна предистория, тъй като не са един и два протестите срещу Тата за замърсяване на въздуха. Вярно е, че се работи върху това да направи стоманодобивния си завод по-устойчив, но ще отнеме години, преди това да се случи - ако изобщо успее, заявява RTL.

"Целият свят наблюдава какво се случва в Северна Швеция. Това е много важно в борбата с изменението на климата и глобалното затопляне, защото стоманодобивният сектор е огромен замърсител. И за да има ефект следващите години трябва да има компании като тази в Швеция, които дръзко експериментират и правят нещата по съвсем различен начин“, казва климатологът Ян Ротманс.

Не всички обаче са ентусиазирани от тази революционна технология. Сред върлите противници въобще да се строи завод са коренните жители на Северна Швеция - саамската общност. Те живеят на тази земя от  векове със своите северни елени. Често мигрират от едно място на друго. Навлизането на индустриализацията прави животът им труден.

Елените се страхуват от хората, електрическите кабели и вятърните паркове, казва саамският пастир Хенрик Андерсон.  Той открито използва възможността да изрази възмущението си пред камерата на нидерландската телевизия, за да заяви, че не одобрява инвестициите на пенсионния фонд ABP, с които се стои завода и се разширява вятърния парк в тази отдалечена част на шведската пустош."Вашият пенсионен фонд инвестира в изкореняването на нашата култура и общност", смята той.

Междувременно изграждането лека полека напредва. И  фонд и инвеститори са наясно, че това е пилотен проект – за първи път в света. Нищо не е гарантирано. Но ентусиазмът е огромен. Всички се надяват, че първата зелена стомана ще излезе от поточната линия през 2026 г. 

петък, 18 октомври 2024 г.

ЕСП: България и Румъния спешно се нуждаят от мерки срещу глобалното затопляне

Негативното въздействие върху климата продължава и ефектът от човешката дейност става видима със всяка изминала година. Последните такива примери от тази година се проявиха в България и Румъния където двете страни бяха в капана на силни горещини, суша и впоследствие последвала буря. На запад пък Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания трябваше да се борят в незапомнени валежи.

Снимката е илюстративна. Личен архив

Ето защо светът трябва да предприеме спешно мерки за забавяне на глобалното затопляне, се казва в репортаж на белгийската телевизия VRT.

С проблема вече работят климатолози, държавни институции дори Европейската сметна палата, според която пред страните стоят големи предизвикателства при адаптирането към новата климатична реалност

Клаус-Хайнер Лене от Палатата разказва, че институцията е проучила как се справя ЕС с екстремните климатични явления. Изводът бил, че правителствата изпитват проблеми с политиките на практика. С други думи на теория законодателството е в крак, но има проблеми при изпълнението. Ако нещо не се подобри в тази насока може да се окаже, че амбициите вече не отговарят на действителната реалност.

„Ако Европа не се адаптира достатъчно бързо, рискува да плати висока цена както в човешко, така и в икономическо отношение. Икономическите загуби вследствие на екстремните метеорологични условия като засушавания или наводнения вече възлизат средно 26 милиарда евро годишно през последните 10 години“, отбелязват от ЕСП.

„Ако Земята продължи да се затопля до още 3 градуса над прединдустриалните, годишните икономически загуби за Стария континент могат да набъбнат от 42 млрд. до 175 милиарда евро.

Одиторите на ЕСП са разгледали 36 конкретни проекта за адаптиране във Франция, Полша, Естония и Австрия. На терен открили много добри примери, които по различни причини все още не давали очакваните резултати.

От Палатата посочват, че в Австрия са построени допълнителен водоем като басейн и дренажна инсталация за събиране на излишната дъждовна вода. Това предлагало допълнителна защита, но в същото време властите са издадени разрешителни за строеж на нови къщи в район, застрашен от наводнение. Пример за десинхронизирани политики.

В югозападната част на Франция са посетили плантация за киви с новопостроен е водоем за напояване в сухи периоди. През зимата обаче резервоарът се пълни с вода от близка река, което само по себе и било добра мярка, но с недообмислени решения. Едно от предложенията на институцията било да се смени културата – да се замени вечножадното киви с култури, които не изискват вода.

Наред с други неща, одиторите провели проучване сред 400 общини, за да разберат дали финансирането подкрепя местните нужди. Резултатите били доста притеснителни по отношение на информацията

Почти 70 % от анкетираните заявили, че не са запознати със стратегията на ЕС за адаптиране. 60% казали, че не са запознати с националните планове за приспособяване. Половината от общините казали, че не са съгласни с регионалните планове за адаптация.

Според последни данни на Европейския парламент за последните 30 години наводненията в Европа за причинили щети за над 170 млрд. евро, засегнати са над 5,5 млн. души.

Зачестилите екстремни явления и особено разразилото се наскоро водно бедствие в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят безпокойство у евродепутатите, се казва в разпространена  обща декларация още по време на първата пленарна сесия на новия ЕП през септември. С единодушие бе прието, че ЕП настоява от ЕК да излезе със спешни мерки.

В приета резолюция се подчертава, че европарламентът не одобрява направените бюджетни съкращения във важния Механизъм за гражданска защита на ЕС.

Като начало в кратък срок Парламентът призова Комисията да ускори подпомагането на засегнатите държави. В дългосрочен план да се мисли за повече инвестиции в сферата на регионалната и местната политика, за да се смекчи негативния ефект от изменението на климата.

Евродепутатите настояха още Комисията бързо да представи Европейски план за адаптиране към изменението на климата, включително конкретни законодателни предложения, както е обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Комисията за периода 2024—2029 г., за укрепване на устойчивостта на ЕС, адаптиране към последиците от изменението на климата и координиране на националните действия за готовност, планиране и трансгранично сътрудничество. 

Сред препоръките още се казва, че е необходимо бързо да се вземат спешни мерки за предотвратяване на риска от наводнения.

Проблемът с нетипичните количества валежи тормози още от преди 2 години учените в Нидерландия. Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, които принудиха няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори в лятната си почивка през миналата година. За истинско лято не може да се говори и през 2024 г. в Западна Европа.

Според Морис Миддендорп, необичайното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.

До същият извод е достигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.

Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.

Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят своевременно с населението. В Нидерландия например е създаден национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.

Фактът, че градушките стават все по-големи на Стария континент е очевиден и от проучване на Европейската лаборатория за тежки бури (ESSL), която изследва тежките метеорологични условия в Европа и Средиземноморието.

Щети

Според анализ, направен въз основа на метеорологични данни между 1950 и 2021 година, наблюдава се нарастваща тенденция, а ледените късове с все по-големи размери. През последните години е измерен лед с диаметър над 10 сантиметра, нещо нехарактерно за петдесетте години на миналия век.

Според световната метеорологична организация, щетите може да се минимизират с 30%, ако хората обезопасят имуществото си навреме, да затворят плътно прозорците или да преместят на сигурно място автомобилите си, ако са под дървета.

Напредъкът на технологиите има една единствена цел – ранна осведоменост и минимизиране на щетите, разказа в репортаж нидерландския обществен оператор NOS в началото на 2023 г. Медията тогава цитира данни на националната асоциация на застрахователите, според които през последните години драстично е нараснал размерът на щетите. Като пример посочва, че за 2022 г. сумите от екстремното време са възлизали на над 886 млн. евро. За сравнение през 2016 г. от градушка са нанесени щети за 210 млн. лева.

Информацията на застрахователите е събрана на базата на действащ вече почти две десетилетия Мониторинг на щетите, причинени от мълнии, градушки, валежи, наводнения, слани и бури.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Застраховател: Екстремното време ще струва все повече пари на страните

„Екстремните метеорологични условия ще струва все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите. Неговият апел към управляващите на страната е да помислят спешно за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Нека подчертаем, че този апел е една година преди европейските институции да се задвижат и осъзнаят, че проблемът става все по-голяма с всяка следваща година.

Страните трябва да бъдат подготвени както за обилни валежи каквито се случиха през 2021 в Белгия и Нидерландия и Германия, така и за дълги засушавания като това лятото на 2022 г., заради които най-силно си изпати френската енергийна система.