Учени: Дъждовете в Европа са заради затоплянето на океаните

*Материал подготвен и публикуван за агенция БГНЕС*

Дъжд, дъжд и пак дъжд, вече месеци наред. Страни от Западна Европа, сред които Белгия, Нидерландия, Франция и Германия, са приклещени в капана на дъждовното време. Това е най-влажната година откакто се води статистиката, единодушни са метеоролозите.

Pictures: ANP

В Нидерландия например, от началото на пролетта са измерени два пъти повече количества дъжд от обикновеното. В дните преди Коледа също е било нетипично дъждовно. Толкова дъждовно, че почвата вече неспособна да поема неспирните количества, казват в обзорен доклад от кралския хидрологичен институт.

Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, които принудиха няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори в лятната си почивка. Ако въобще можеше да се говори за истинско лято тази година в Западна Европа.

Според Морис Миддендорп, необичаното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.

До същият извод е достигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.

Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.

Щети

Прогнозите, макар и предпазливи, вече се превръщат в кошмар за селскостопанските производители в целия Бенелюкс. Засега няма точна статистика на каква стойност са щетите. Спорадично в Белгия и Нидерландия отделни земеделци обявяват своите загуби.

Не е нужно да се ровите в статистически данни, нужна ви е само една обиколка по главните магистрали, които свързват Белгия с Нидерландия. Стотици ниви стоят и през декември с неприбрана реколта от картофи и царевица. За есенно изораване дори и не може да става дума, защото терените са се превърнали в подгизнали тресавища.

Едно от засегнатите места в ниската земя е Грьонинген. В телевизионно интервю за локална телевизия селскостопански производител казва, че в района не е спирало да вали обилно от месеци. Декари с картофи и захарно цвекло са оставени да гният на полето. "Това е трагедия да виждаш как трудът ти отива на вятъра, а продукцията гние", разказва със сълзи на очи производителят Хенк Нийбур. Въпреки тежките условия, той бил решен да спаси малкото останала продукция. Наел тежка механизирана верижна техника, която му струвала по 500 евро на час. Изчисленията му показали, че ако успее да спаси част от продукцията – може да се надява на 100 000 евро печалба в банковата си сметка, част от които директно ще отидат в държавната хазна под формата на данъци, а друга за закупуване на семена за следващата година.

Picture: vrt.be

Същата тежка съдба разказва и белгийски колега на Хенк Нийбур. През тази година едно от най-силно силно засегнатите места е регионът на  Поперинге, Западна Фландрия, където трудът на стотици малки производители отиде напразно.

Пред фламандската обществена телевизия земеделският производител Филип Росел разказа, че с кредити и помощ от други стопани успял тази година да засее, но цялата продукция е унищожена. 

Производителят работел като фирма-подизпълнител на правителството. От него е било изискано да прибере малкото останали картофи най-късно до ноември и да засее пшеница за следващата година. Иначе го грозяла огромна глоба в размер на 14 000 евро.

Неспирните дъждове и тревогите на хората като Росел дойде да чуе лично премиерът Александър Де Кроо и да потърсят съвместно решение на патовата ситуация. „За съжаление не можем да се борим с природата, сблъскваме се с неща, които са извън нашия контрол. Но можем да видим дали е възможно отлагане на тази задължителна сеитба и какво може да се направи занапред“, успокоява премиерът.

По-добре подготвени

Екстремните дъждове и бурите ще бъдат все по-често явление. Затова хората е нужно да бъдат подготвени и да минимизират щетите. Според световната метеорологична организация, щетите може да се минимизират с 30%, ако хората застраховат имуществото и продукцията си.

Технологиите на помощ

Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят своевременно с населението. В Нидерландия например е създаден национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.

В съседна Белгия пък работи изключително ефективно специално приложение за смартфон, което предупреждава, че в рамките на 20-30 минути се очаква жълт код за дъжд или предстояща буря. Има и информация за следващите няколко дни в процентно отношение до каква степен в даден регион може да превалява обилно или пък се очакват екстремни горещини.

Напредъкът на технологиите има една единствена цел – ранна осведоменост и минимизиране на щетите, които през последните две години силно са се увеличили за застрахователите. Така например за 2022 г. сумите, изплатени след проявено екстремно събитие възлизат на над 886 млн. евро. За сравнение през 2016 г. от градушка са нанесени щети за 210 млн. лева. Информацията на застрахователите е събрана на базата на действащ вече почти две десетилетия Мониторинг на щетите, причинени от мълнии, градушки, валежи, наводнения, слани и бури.

„Екстремните метеорологични условия ще струва все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите.

Спешни държавни политики

Неговият апел към управляващите страната е да помислят от рано за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Защото, бурите се редят една след друга.

В рамките на декември Белгия, Франция, Нидерландия и Великобритания бяха в капана „Кириан“, веднага след това дойде „Домингос“. Още не изчистени от шума, клони и повредена инфраструктура – показа какво може „Пиа“.

Комбинацията от последователни бури повишиха драстично речните нива на „Рейн“, „ Маас“ в Нидерландия, а оттам се прехвърлиха и на немска земя. И макар да беше за кратко, страхът остава и притесненията са че още в началото на следващата година се очакват нови рекордни количества валежи, които трудно ще поемат и без това наситената до краен предел почва.

На този етап място за притеснение няма, уверяват водните власти. Въпреки спокойната привидно обстановка, в готовност стоят стотиците напълнени чували с пясък за диги и готовността да се предотвратяват локални наводнения.