About Me

My photo
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание на телевизия Bulgaria On Air, телевизия Канал 3 и агенция БГНЕС. Бил съм и кореспондент на национални медии от Лондон. Ресори: енергетика, инфраструктура и транспорт. От 2020 година живея в Белгия. Работя и специализирам в логистична компания. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, „зелената енергия“, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

Wednesday 31 January 2024

Стар закон бърка ядрените амбиции на Белгия

Стар закон за прекратяване на ядрената енергетика в Белгия остава като нерешен въпрос за следващия кабинет. Текстът, приет още в далечната 2003 година - казва, че страната трябва да е закрила всичките си атомни блокове до 2025 година.

В действителност обаче отиващото си правителството на Александър де Кроо пое съвсем обратен курс. След избухването на войната в Украйна кабинетът реши със законодателна поправка да пренебрегне приетия стар закон и да удължи с десетилетие живота на двете останали най-нови атомни централи Doel 4 и Tihange 3, а останалите 3 (Doel 1,2 и Tihange 1) ще излязат в заслужена „пенсия“.

Законът за прекратяването на ядрената енергетика трябваше да бъде отменен на последното проведено заседание на ресорната парламентарна комисия през януари. Кворумът обаче беше провален след изненадващо решение на председателя да подаде оставка пред смаяните погледи на парламентаристите в залата. И опозиция и управляващи са на мнение, че този закон не може да продължава в този си вид и му е нужен ремонт. В тази връзка за депутатите остава непонятно решението на техния председател и на практика блокиране на важното решение. По търсен за коментар Кристиан Лейсен заявява: „Комисията приключи, защото ме няма“.

По-късно той решава да сподели вижданията си в социалната мрежа X(бивша Туитър), като заявява, че изменението или закриването на закона трябва да е приоритет за следващия парламентарен мандат. Със закон трябва да бъде облечено и решението на правителството за удължаване живота на двете АЕЦ. Ако не бъде закрит, то този закон трябва да бъде трансформиран в Закон за ядреното преминаване към нови технологии. Визира се идеята за строителство на атомни централи от нов тип.

Отмяната на закона изглежда логична с оглед на цялостната политика на кабинета в ядрената сфера. Още от 2022 година енергийният министър Тине ван дер Стратен и лично Де Кроо започнаха тежки преговори с собственика на централите – френската компания Engie за тяхното бъдеще. Основният препъникамък беше сумата, която трябва да плати компанията по изваждането на спрените вече централи и съхранението на отработеното ядрено гориво. Подписано бе споразумение, в което се казва, че французите трябва да заделят за тези дейности следващите години 15 млрд. евро.

За нуждите от нови ядрени мощности се обявява и с разработен доклад до кабинета белгийския преносен оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1,2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление

Изказаните мотиви и опасение показват, че страната има нужда от атомната енергия и респективно законът бива излишен. За следващия кабинет освен неговата съдба остава и темата за изграждането на малки модулни реактори от ново поколение (SMR). Правителството за тази цел задели 100 млн.евро за разработката на проекти и подкрепи включването на страната в международен консорциум заедно със САЩ, Италия и Румъния в тяхната разработка.

  „Намерението е, съвместно с другите страни, да работим по SMR реактори, които са с нова технология за охлаждане, която използва течно олово за разсейване на топлината. Това е иновативно", пояснява за телевизия VRT  Петер Батен, генерален директор на центъра за ядрени изследвания SCK CEN в Мол (провинция Антверпен). 

Според прогнозите на учените новите централи ще доставят първата енергия между 2040 и 2045 г., в зависимост от това колко бързо консорциумът излезе с завършени демонстрационни реактори. Да се говори в момента за тях би било единствено с цел предизборна реторика.

ХРАНИЛИЩЕ

Друга тема, която остава нерешена през този министерски мандат, е бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците. Засега се знае само, че ще бъде на 400 метра под земята. Не стигна времето да се реши къде ще бъде локализирано и по-важното- колко ще струва.

ГРАНИЧНА АЕЦ/ СЛЪНЧЕВИ ПАНЕЛИ

Отворена тема е проектът за строителство на нова атомна централа съвместно с Нидерландия. Още в края на миналата година съседката обяви, че смята да изгражда нова мощност в Борселе. Очаква се изготвянето на ОВОС и да започне търсенето на международно финансиране. 

Самото строителство е планирано за 2028. Планът се стори привлекателен за настоящия фламандски министър на околната среда Зухар Демил (N-VA), която моментално потърси своя нидерландски колега за сътрудничество.

Новият парламент и кабинет ще трябва да се преборят и със съпротивата на досегашния коалиционен партньор CD&V, според който не е разумна идея да се вливат белгийски пари в „нидерландски централи от старо поколение“. Според председателят на партията Сами Махди по-разумно е инвестициите  да се съсредоточат SMR. "Нека го използваме (ресурса, бел. авт.), за да имаме малки модулни атомни електроцентрали от най-ново поколение в нашата страна до 2045 г. А до тогава да използваме сегашните си атомни електроцентрали колкото е възможно повече, за да гарантираме, че светлините ще останат включени.“

Опозиционната партия "Зелените" (Groen) също отхвърля предложението. "Очевидно има допълнителни фламандски пари за енергийни инвестиции. Вложете ги в изолация на сгради и слънчеви панели на всички покриви ...", коментира председателят  Жереми Ванеекхут (Jeremie Vaneeckhout).

Темата за бъдещето на ядрената енергетика се очертава ключова и в парламентарната надпревара за симпатизанти. Доколко тази трудна материя и непонятна за голяма част от белгийците ще се окаже ключова – ще стане ясно през юни. Тогава електоратът ще избира наведнъж новите министри, евродепутати и местни парламентаристи. А докато не бъде окомплектован новият кабинет, решения ще продължи да взема настоящият начело с Александър Де Кроо.

Wednesday 24 January 2024

LED осветлението превзема нидерландските стадиони

LED осветлението превзема нидерландските стадиони. ПСВ, Аякс, ФК Утрехт. Адо Ден Хааг е последният клуб в Ередевизи, който е подменил изцяло осветлението, разказва репортаж на местната телевизия Ер Те Ел.

  

Picture: AAA-Lux/rtlnieuws.nl

Новите лампи са далеч по-ефективни и могат да спестят на клубовете от 40 до 80% от месечната сметка за електроенергия. Това зависело дали се използват на официалния стадион по време на мач или на тренировъчните игрища, пояснява Мишел ван Доорен, мениджър на специализираната компания AAA-Lux.

LED лампите работят по съвсем различен начин от познатите до момента. На тях им отнема до 20 минути, за да заработят на пълна мощност. С течение на времето те може да се регулират и светлината да намалее, допълва Мартин Болдерман, директор на друга компания, свързана с осветяването на спортни съоръжения Sportverlichting.com.

Запитани повечето от клубовете отказват да съобщят колко точно им спестява новото осветление. Единствено от Аякс разкрили, че в сравнение със старите лампи, новите спестяват 25% от енергията на годишна база. За ФК Утрехт е 50%.

Но преди да се изчисляват спестяванията в сметките, са необходими инвестиции в съоръженията. Подмяната може да струва до 500 000 евро. При аматьорските клубове инвестицията е по-малка. З един обикновен тренировъчен терен вложението е в рамките между 15 000 и 20 000 евро, ако се използват съществуващите стълбове. Изчисленията показали, че инвестицията се избива до 10 години.

Според предприемачите клубовете не инвестират само в LED осветление, за да спестяват пари. Но и за забавления чрез организиране на музикални концерти. А един голям концерт на световноизвестен изпълнител е и имидж за стадиона.

Подмяната на старото осветление освен всичко останало е и инвестиция в бъдещето. Критериите непрекъснато се променят и мениджърите на стадионите не искат един ден да осъмнат със спрени права, защото не покриват изискванията на футболната федерация.

И на последно място, но не и по значение, според клубовете новото осветление е важно и за телевизиите.

Monday 22 January 2024

Шестдневна стачка парализира влаковете между Германия и Нидерландия

Германските влакови екипажи излизат в шестдневна стачка, заради която ще бъде блокирано движението със съседна Нидерландия, съобщават от националния превозвач на ниската земя.

www.bahn.de

Между 24 и 29 януари няма да се движи влакът от Амстердам до Берлин, спират нощните влакове до Австрия и Швейцария.

Това е най-масовата стачка правена някога в железницата на Германия. Служителите на Deutsche Bahn и железопътния синдикат GDL ще настояват за по-високи заплати и по-кратки работни седмици.

От железопътната компания в Нидерландия са заявили, че закупилите билетите могат да ги анулират безплатно или да ги променят за друга дата след 5 февруари.

Международните влакове ICE се движат от Амстердам до Кьолн, Франкфурт и Мюнхен, преминават през Германия до други дестинации като Цюрих и Виена.

В началото на декември серия от стачки отново объркаха плановете на пътниците. Напълно или частично спряха влаковете в Германия и Белгия, което наруши графика в Нидерландия, Франция и Великобритания.

В Германия протестът беше отново организиран от Синдиката на машинистите GDL със същото искане - по-високи заплати и по-къса работна седмица – от 38 на 35 часа. Заплатата им трябвало да се вдигне с около 500 евро заради инфлацията. По-високата заплата от своя страна щяло да привлече и по-млади кадри.

В съседна Белгия железничарите направиха две 48-часови стачки през ноември и декември с искане за по-предвидими и ясни реформи в националния превозвач.

Saturday 13 January 2024

Смартфонът бавно "убива" билетните каси на железниците в Белгия

Близо 90% от билетите в белгийските железници вече се закупуват или през апликацията на превозвача или от инсталирани автомати на гарите. Последното проучване показало, че под 10% са пътниците, които все още ходят на гише.

Pictures: Wikipedia
 
От проучването светнала червената лампа, че е време за реформи. И първата промяна е вече налице, и то в сърцето на европейските институции. От пролетта, всички които пътуват от възловите гари Брюксел-Люксембург и Етербек, вече ще бъдат със съкратено работно време и отворени само през уикендите. 

Развитието на технологиите е дало своя отпечатък за последното десетилетие. Статистиката на компанията показва, че през 2015 г. около половината от всички билети все още са били купувани на гише.

Анкетите сред пътниците пък били категорични: през последните години за тях станало много по-лесно да се купуват билети онлайн отколкото да се редят на досадни опашки.

Picture: www.belgiantrain.be/

Според регламента на компанията билетът, закупен през онлайн апликацията трябва да бъде активен в момента на качване на влака. Билет не може да бъде закупен когато дойде кондуктор. Такъв може да се закупи от него, но на драстично по-висока цена. 

От няколко години държавната железница се опитва да подобри услугата и да намали закъсненията на влаковете, макар и да са минимални. През 2022 година Съветът на директорите взима под внимание препоръките на своите клиенти и приема 10-годишен инвестиционен план за периода 2023-2032 г. В него се казва, че подкрепя също целите на правителството за устойчива мобилност.

Документът отчита и плановете на инфраструктурната компания Infrabel по отношение на очакваното развитие на капацитета на мрежата и инвестициите, които ще бъдат направени съвместно в станциите.

Заедно с подмяната на подземната инфраструктура започва и цялостна модернизация на пероните и гарите. За тази цел за осигурени близо 2 милиарда евро. Освен това за подмяна на парка е взет заем от Европейската инвестиционна банка на стойност 400 милиона евро. Закупени са двуетажни влакове, които се движат по най-дългите трасета като Генк-Дендермонде /нидерландска граница-крайбрежието.

Това е амбициозна и реалистична програма с хоризонт 10 години, насочена към подобряване на финансовото здраве  на компанията. Очакванията са да намалее дългът на оператора с до 1 милиард евро през периода.

Наред с финансовите проблеми и търсенето на решения за по-добри услуги, от компанията казват, че голям проблем са и непрекъснатите кражби, заради които 2022 година влаковете са натрупали 33 000 минути (или 550 часа) закъснения. Благодарение на помощта на федералната полиция година по-късно те са значително намалели, но има райони където набезите са все така често явление. За да следи едновременно по-големи територии от полицията са започнали да облитат инфраструктурата с дронове

"Търсим подозрително превозно средство, което е паркирано подозрително в близост до релсите или пък хора, които нямат работа там, казва главният инспектор Франсис Варноте.

С въвеждането на дроновете, работата значително е улеснена. Това е невероятна техника, която ни позволява да имаме поглед върху всички железници. Обикновено патрулираме и се надяваме на късмет, признава инспекторът.

През изминалата година дроновете са направили 500 полета. И въпреки тяхното „зорко око“ кражбите са почти толкова, колкото броя на полетите., отчитат със съжаление от „Инфрабел“.

Пред телевизията техникът по сигнализация в компанията Франческо Аркадипан казва, че в рамките на една седмица е връщан след работа общо 17 пъти.

Всяка кражба води след себе си проблеми със сигнализацията, закъснели влакове, недоволни пътници и извънреден труд за работниците по поддръжката. А ремонтните дейности след тези кражби струват скъпо: за суровини и труд само за миналата година общият бюджет възлиза на 7 милиона евро.

Де Кроо. От Белгия се очаква много по европейските въпроси

Финализирането на пакта на ЕС за миграцията, постигането на решения за по-зелена икономика, както и нов пакет от мерки за подкрепа на Украйна са сред топ приоритетите на белгийското председателство. Това открои премиерът Александър Де Кроо на събитие, с което официално страната поема щафетата от Испания. Телевизионни кадри разпространиха момент, в който той заедно с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен отхапват шоколад в чест на събитието.

Picture: www.vrt.be

"Летвата е вдигната високо, но сме свикнали много да се очаква от Белгия по отношение на европейските въпроси", заяви Де Кроо пред камерите на двете обществените телевизии. За него просперитетът и работните места в страната са пряко свързани с реализирането на ключовите цели по време на европредседателството.

Амбициозните цели на ЕС в областта на климата са добре известни. Те бяха откроени и по време на неотдавнашната конференция за климата COP28 в Дубай, на която участва и белгийският лидер. „Екологията и индустрията вървят ръка за ръка. Ако нашите малки и средни предприятия успеят да въведат тези зелени технологии, това ще бъде победа за климата, но също така ще донесе работни места и просперитет", каза тогава пред световните лидери премиерът.

Намирането на споразумение за нов пакет от подкрепа за Украйна, кандидат за членство в ЕС, която стана жертва на руската агресия, също е основна цел: "Надяваме се да намерим достатъчно разум около масата за преговори, за да постигнем споразумение, което позволява на народа на Украйна да не губи надежда", каза още Де Кроо.

Споразумение за нов пакт за миграцията беше постигнато с Европейския парламент, но голяма част от субсидиарното законодателство все още трябва да бъде финализирано и одобрено. Тук фламандският политик вижда работа за Белгия: "Трябва да приложим това споразумение и да осигурим необходимите средства".

Белгия, подобно на толкова много страни по света, отива на избори тази година. Европейските, белгийските федерални и регионални избори се провеждат на 9 юни, тъй като шестмесечното председателство на Белгия тогава ще бъде към своя край. Де Кроо може би се надява, че успехът на европейската сцена може да засили представянето на фламандската му либерална партия Open VLD, която в момента не стои добре според анкетите, коментира vrt.be.

След 9 юни белгийският лидер ще оглави служебна администрация с ограничени възможности за действие, но Де Крoo е категоричен, че през първите пет месеца на годината ще бъде постигнат напредък: "Надпреварата често се печели в спринта, а белгийците имат репутация на добри спринтьори", вярва федералният премиер.

Friday 12 January 2024

Белгия въвежда онлайн гласуване за евроизборите

На 9 юни ще се проведат във всички страни-членки на ЕС. В Белгия обаче е решено да се гласува онлайн и електронно в избирателна секция, става ясно от официалния сайт за евроизборите verkiezingen.fgov.be, който поддържа и българска версия.  

158 фламандски общини, всички в региона Брюксел-столица и тези от пограничната немскоезична общност ще гласуват по електронен път, докато всички общини във Валония ще упражнят "хартиен" вот в избирателна секция.

Picture: www.consilium.europa.eu

Всеки може да провери как ще се гласува в неговата община на електронния адрес: Hoe wordt er in mijn gemeente gestemd? | Verkiezingen België 2024 - FOD Binnenlandse Zaken - Directie van de verkiezingen (fgov.be) или да се свърже с избирателната служба в общината. Вече тече и информационна кампания за гласуването с машина на трите официални езика - френски, нидерлански и немски.  

Държавата започна вече да изпраща напомняния и покани за европейските избори. В специални поименни брошури, разпратени по пощите се уточнява, че гражданите на ЕС с пребиваване в Белгия имат право да гласуват за кандидат евродепутати, но трябва официално с документ да декларират, че няма да гласуват за евродепутатите от своята страна. Необходимо е да подадат декларация за включване в избирателните списъци.  

Тъй като Белгия в един и същи ден ще проведе избори и за местни органи на властта, чуждите граждани могат да подадат заявление, че желаят да гласуват за Камарата на представителите и на парламентите по общност и регион. Съответната избирателна служба преглежда заявката и решава дали да я одобри или не. 

За първи път лица, навършили 16 години ще имат право да гласуват по тяхно желание на предстоящите евроизбори. Това става възможно след направени законодателни поправки през миналата пролет.  Желаещите трябва да се регистрират в специално създадена онлайн платформа или с формуляр в общината.  По този начин ще бъдат включени в избирателните списъци.  

С поправката в закона, Белгия става четвъртата страна от ЕС (след Малта, Германия и Австрия), която позволява на 16- и 17-годишните да участват в изборите за Европейски парламент. Веднъж регистрирани, младите белгийци са задължени да гласуват  

"Решенията, които се взимат от общинските власти, често се отнасят до въпроси, свързани с младите хора като мобилността и климата. Затова е важно да дадем и тяхната дума по тези въпроси", казва вътрешният министър Анелис Верлинден.

Справка за избирателната активност на страната на предните избори през 2019 година показва, че е регистриран резултат от 88,47%. За сравнение в България избирателната активност е била 32,64%.

Де Кроо ще търси отговори за китайския шпионаж в Белгия

Белгийска делегация, начело с премиера Александър Де Кроо и външния министър Хаджа Лахбиб, е на дългочакано посещение в Китай. Последното такова е направено преди 8 години.

Белгийският премиер и външният министър. пicture: www.vrt.be

Европейската страна е европредседател от 1 януари, но от акцента на двете водещи национални обществени медии VRT и RTBF е повече ширещия се от месеци скандал за китайски шпионаж и вербуване на местни депутати, отколкото теми от европейския дневен ред.

Сред дебатираните теми ще бъде ролята на бившият крайнодесен депутат Франк Крейелман (Vlaams Belang), който е бил информатор на китайците в продължение на три години. Още преди заминаването си Де Кроо заяви, че манипулирането на белгийската демократична система е неприемливо.

В Белгия има и други примери за шпионаж и изнасяне на ценна информация, припомня фламандската телевизия VRT. През 2023 г. белгийското разузнаване e започнало разследване на логистичния център на Alibaba в близост до летището в Лиеж. Уеб магазинът е обвинен, че е предоставил на китайските власти чувствителна информация, която можело да бъде използвана за други цели.

При посещението си на китайска земя членовете на белгийската делегация взели предпазни мерки, за да гарантират, че техните смартфони и други носители на данни няма да бъдат хакнати.

Освен скандала със шпионажа, в списъка с теми е включена търговските отношения между Белгия и Китай, които през последните години отчитали дисбаланс. От Брюксел ще настояват Китай да отвори пазара си повече за белгийски стоки и услуги.

Френскоезичната белгийска телевизия RTBF също акцентира на шпионажа и допълва, че Александър Де Кроо се срещнал и с китайския си колега Ли Цян. Известно е, че той е много близък до президента Си Дзинпин. Двамата премиери са имали 45-минутна среща.

"Китай е глобален „играч“. Това е втората по големина икономика в света. Не можем да пренебрегнем това, особено като се имат предвид предизвикателствата, били те климатични или геостратегически, пред които сме изправени днес. Така че, трябва да се съобразяваме с Китай, но с по-ясни правила, с по-балансирани отношения", заявила след срещата в забранения град външният министър Хаджа Лахбиб. Нейният колега  Ван Ий я уверил, че страната му е готова да работи с ЕС за „насърчаване на стабилния напредък“.

В свое съобщение държавната телевизия CCTV отбелязва, че Китай и ЕС са основни търговски партньори, но в последно време от блока имало спад в търговията с технологии.

Държавната медия цитира думи на Си, които изрекъл пред Де Кроо, че  в условията на хаотична международна ситуация и турбулентност е необходимо изграждане на повече мостове, „насърчаване световния мир, стабилност и просперитет“.

Датско приложение спестява тонове изхвърлена храна

Край на безразборното хвърляне на храна от магазини и ресторанти. Датско мобилно приложение набира все по-голяма популярност в Белгия. Целта на Too Good To Go е да намали хранителните отпадъци в световен мащаб. То свързва ресторанти и магазини, които имат непродадена, излишна храна с клиентите, които могат да закупят останалата храна в обекта без да могат да избират.

Source : www.unileverfoodsolutions.ch

Храната в приложението е на цена от една трета от първоначалната си цена. Сред партньорите на проекта са ресторантите на „Карфур“ и „Икеа“ десетки пекарни и закусвални.

Потребителите правят заявка през смартфона си. Отиват 15 минути преди да затвори обекта, показват апликацията и си тръгват с селектираната храна. Препоръчително е да носят със себе си повече кутии от вкъщи. Избраната стока се финализира, след като купувачът потвърди пред служителя в магазина с плъзгане в приложението, че е приел „магическата чанта“.

Доставчикът може да анулира поръчката по всяко време, ако очакваният излишък е изчерпан, а купувачът е уведомен чрез текстово съобщение. Купувачът също може да анулира поръчката си с двучасово предизвестие.

От коментарите на потребителите се вижда, че някои ресторанти са доста щедри, а други все още слагат от всичко по малко в кутията. Затова, не е случайно и че рейтингите на редица ресторанти в Google са по-ниски.

Компанията е създадена през 2015 г. в Дания. 4 години по-късно е набрала допълнителен капитал от 9 милиона евро и постепенно започва да се разширява.

Създадената през 2015 година инициатива набира с всеки изминал ден все повече последователи и към момента са се включили над 7600 компании с 2,6 милиона потребители, работят 1300 служители. За близо десет години се е разширила по целия свят. Освен в Белгия, където е хит, приложението работи в Австрия, Франция, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ, Канада, Фарьорските острови. Работят близо 1300 служители.

Всяка година се изхвърлят по 2,5 милиарда тона храна. Всеки ден непродадената стока от ресторанти, супермаркети, кафета и магазини се губи по кофите, просто, защото е останала. С приложението може – хем потребителя да е доволен и да хапва вкусна храна на символична цена, хем и магазините ще печелят, казват датските собственици.

Проблемът с изхвърлянето на храната придобива заплашителни размери и държавните власти в Белгия от година насам усилено обмислят различни решения в отделните провинции. Изчисленията показали, че белгиецът изхвърля месечно средно по 369 евро несортирана храна.

От името на Too Good To Go е проведено проучване в последния месец на миналата година за отношението на белгийците към хранителните отпадъци и поведенческите модели по време на празничния сезон. Резултатите показали, че 4 от 5 белгийци редовно купуват твърде много храна, докато 82% се чувстват виновни, когато изхвърлят остатъците от празника.

Хранителните отпадъци са един от най-належащите проблеми на нашето време и предстоящият празничен сезон не е изключение. През този период около Коледа и Нова година виждаме, че сосове, сурови зеленчуци и гарнитури (крокети, картофи, макаронени изделия) най-много се изхвърлят. И това е жалко, защото има толкова много начини да обработим тези остатъци и да се насладим на цялата тази вкусна храна, която сме приготвили с толкова много любов за по-дълго!", отбелязва с огромна тъга Гертйе Зегерс, директор на Too Good To Go Belgium. 

Wednesday 10 January 2024

Европа ще разчита на норвежкия газ и през 2024 г.

Европа ще продължи да разчита на норвежкия газ и през 2024 година. Страната се превърна в спасителен пояс за Стария континент след началото на войната в Украйна. През 2022 година северната страна дори задмина по експорт Руската федерация.

Picture: Gassco

От държавната компания Gassco заявиха, че са постигнали добри резултати и през 2023 година макар и малко по-скромни. На годишна база доставките са намалели с 6,7% спрямо 2022 година, но това си имало своето обяснение. Компанията планирано е спряла някои от тръбопроводите си, за да извърши разширение на капацитета.

За цялата година норвежците са транзитирали109,1 милиарда кубически метра газ до европейски страни в сравнение със 116,9 милиарда кубически метра година по-рано.

Пред „Ройтерс“ говорител на държавната компания заявил, че планираното спиране давало своите плодове и през декември отново е регистриран рекорд по износ на природен газ.

От началото на новата година всички мощности работят на пълни обороти, а ремонтните дейности за завършени в срок.

Извършваните инвестиции в инфраструктурата показват, че страната ще бъде ключов фактор на газовия европейски пазар и през следващите години. Според норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, на Норвегия ще се разчита поне още 4-5 години. Изказването му беше направено през миналата пролет в присъствието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Основно ще се разчита на газовото находище Трол, разположено на 65 километра от Берген. Платформата Troll A се управлява от норвежката държавна международна енергийна компания Equinor 

Газът се доставя по тръбопровод до преработвателно предприятие на западното крайбрежие на Норвегия, преди да бъде прехвърлен отново в Европейския съюз и Великобритания. Платформата лежи върху четири бетонни стълба на морското дъно. Друга е предназначен още за Полша, Нидерландия, Франция а през пристанището в Зеебрюге за Белгия и Германия.

За модернизацията на инфраструктурата норвежкото правителство се готви буквално още от първите дни на критичната обстановка в ЕС. То набързо одобри 19 петролни и газови проекта. Планираните инвестиции за нови и продължаване на съществуващи са в размер на 17 млрд. евро.

Един от тях е на Yggdrasil, където са планирани дейности в 55 нови кладенеца и се смята за един от най-големите проекти край бреговете на Норвегия през последните години.

Енергийният икономист Ханс ван Клийф от консултантската фирма Public Affairs отбелязва през лятото на миналата година пред нидерландската телевизия „Нос“, че е добра новина, че се правят инвестиции в рамките на Европа. "Често се чуваме, че в бъдеще няма да се нуждаем от нефт и газ. Но в действителност ще са ни нужни още много години".

Йюлес ван ден Бьокел, енергиен експерт в Хагския център за стратегически изследвания, казва, че една трета от европейският газов пазар е зависим от норвежкия газ. "Ако нито една европейска страна не инвестира повече, ще станете зависими от страни като Саудитска Арабия и Русия."

Европа се нуждае и от втечнен природен газ, който извън континента най-много се доставя от САЩ. За да се използва, той трябва да се регазифицира. Според Бьокел норвежкият газ е с 30-35% по-чист, защото не е нужна повторна регазификация.

Природозащитните организации не са доволни от одобрението на норвежкото правителство. Норвежкият клон на "Грийнпийс" изрази неодобрението си в Twitter.

Междувременно доста критики отнесе белгийският порт, че освен норвежки през него минава и огромни количества руски газ за Европа.

Според данни на федералното министерство на икономиката през западнофламандското пристанище през миналата година над 50% от руския втечнен природен газ е минал оттам и директно реекспортиранс кораб или камиони за вътрешността на Стария континент. 15% от останалите количества LNG са доставени от САЩ, 30% от Катар.

За постъпващите количества води своя статистика и държавния газов оператор Fluxys. От нея става ясно, че Белгия е реекспортирала два пъти повече газ, отколкото е консумирала (357 TWh). Най-много от количествата, 212 тераватчаса, са заминали за съседна Германия.

Sunday 7 January 2024

Белгийски учен: Шарл Мишел постави личните си интереси пред тези на Европа

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел хвърля оставка и ще се кандидатира за европейските избори догодина. Новината шокира и политически анализатори, и наблюдатели на ЕС, и дори тези, които от седмици говорят как той ще изкара мандата си до ноември следващата година. Часове след обявяването на оставката заваляха и първите критики, че моментът е изключително неподходящ и може да доведе до хаос във висшите етажи на Брюксел. Един от несъгласните с решението е професорът по европейски политики в Льовен (Белгия) Стивън ван Хеке, който през седмицата в интервю прогнозирал, че няма да бъде кандидат.

Picture: www.facebook.com/CharlesMichel/

„Предсрочно прекратеният му мандат завършва с черна точка. Като цяло може да се каже, че нямаше успешно управление. Докато бе начело на Европейския съвет се случиха редица провалени срещи, за които беше критикуван, че не си е свършил работата. Не успа да накара страните-членки да гледат в една и съща в посока. Списъкът може да се допълни и още и още. Най-големият проблем беше, че от началото на мандата, че имаше напрежение между него и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен“, казва професорът в интервю за белгийското радио 1.

Според учения поводът за напрежението е желанието и на двамата за преследване на апетитни политически постове в бъдеще. „Защото от предшествениците на Мишел - Херман Ван Ромпой и Доналд Туск, сега начело на ЕС стоят двама политици, които все още не са твърде стари и мислят за политическото си бъдеще…. по този начин се превърнаха в политически противници. Това е срамота. Политиците на това ниво трябва да покажат известен професионализъм и да оставят настрана личната враждебност. Те не трябва да ходят на почивка заедно, но да обядват или вечерят заедно веднъж, за да прегледат и обсъдят наболелите проблеми и нерешени въпроси.

Стивън ван Хеке очаква, че наследникът на Мишел ще бъде бързо назначен, защото нямало време за интервюта и дебати. Той, по думите му, ще изкара оставащия мандат до ноември. А от януари следващата година същият човек може да продължи новият мандат на чисто.

Като цяло според професора, в професионалната кариера на Мишел ще остане черно петно с тази предсрочна оставка и сигналът, който давал е, че личните му интереси имат предимство пред тези на европейските институции. 

"Трябваше да помисли, че когато започна преди 5 години, мандатът му ще бъде до края на ноември. Но това очевидно е по-маловажно", завършва коментара си Стивън ван Хеке.

Friday 5 January 2024

Германски фермери щурмуваха ферибот с икономическия министър

Стотина гневни фермери щурмуваха ферибот в Северна Германия, на който се е прибирал от коледна почивка икономическият министър Роберт Хабек. Протестът им е заради намерението на правителството да премахне някои данъчни облекчения.

Picture: ndr.de

След като видял накъде вървят нещата, капитанът на кораба взел решение да не акостира на германското пристанище и да се върне от първоначалната отправна точка малък остров близо до Дания. 

При потегляне обратно протестиращите щурмували ферибота. Само заради намесата на полицията, не се стигнало до сериозни инциденти. Няма пострадали. Наложило се обаче до разпръскване на лютив спрей.   

Говорител на министъра впоследствие заявил, че Хабек имал намерение да говори само част от протестиращите, но офертата му не била приета и фериботът направил обратен завой към острова. По неофициална информация министърът все още е на острова.

Фермерите са гневни, защото правителството възнамерява постепенно да премахне субсидиите за сектора през следващите години. Говорител на правителството нарекъл протестът "възмутителен", който противоречи на демокрацията.

След случката с ферибота, земеделците се заканили за още протести, първият от който е планиран за 15 януари в Берлин.

Това е поредната протестна акция срещу правителството. През декември се състоя подобен протест срещу планираните увеличения на данъците върху дизеловата селскостопанска техника. Недоволните се събраха пред Бранденбургската врата и заявиха, че ако не бъдат чути, министрите да се готвят за още протести през 2024 г.

Thursday 4 January 2024

Емисиите CO2 на Германия спаднали до ниво отпреди 70 години


Въглеродните емисии на Германия са спаднали до най-ниското си ниво от 70 години насам - 673 милиона тона през 2023 г., показва проучване на  мозъчния тръст Agora Energiewende. Година по-рано са били 746 млн.

Picture: Личен архив

Резултатите до голяма степен се дължат на свитото потребление на електроенергия от въглища. Въпреки че през 2022 година страната беше принудена заради войната в Украйна да увеличи енергията от замърсяващите ТЕЦ-ве в микса, като цяло се отчита, че използването им с всяка изминала година все повече се ограничава. Каквато е и дългосрочната политика на федералното правителство, оглавявано от Олаф Шолц.

Авторите на изследването посочват, че ТЕЦ-вете са използвани по-малко през 2023 година, тъй като цяло потреблението на енергия в Германия е спаднало с 3,9% на годишна база, отразявайки трудностите в индустриалния сектор.

Емисиите от индустриалния сектор са намалели с 20 милиона тона или 12% на годишна база. Освен това страната е генерирала повече електроенергия през 2023 г., половината от която от възобновяеми източници, а една четвърт от ядрена енергия, отбеляза мозъчният тръст. Делът на енергията от въглища е спаднал до 26% при 34% през 2022 година.

Преобладаващият дял на зелената енергия е микса беше отбелязан и в друг доклад на ресорната организация BDEW. Посочено бе, че вятърните паркове са произвели 13.4% енергия и донякъде са компенсирали спадът на офшорните (-8,6%). При фотоволтаиците е отчетен ръст от 4,6% и исторически нива през юни - 113,5 милиарда киловатчаса.

"Цифрите показват, че сме на прав път", казва в изявление Керстин Андреа, президент на BDEW и припомня, че правителството си е поставило за цел до 2030 година делът на ВЕИ енергията в микса да достигне 80%

Припомням, че Германия се отказа от ядрената енергетика, след като през миналата година затвори последните три електроцентрали и заяви, че до 2030 година ще затвори и въглищните ТЕЦ-ве. Към момента в цялата страна действат двайсетина такива. Същевременно Берлин усилено инвестира в LNG терминали. Плановете са през 2024 да бъдат общо 9.

Освен на втечнен газ, Германия ще разчита много и на синьо гориво от своята съседка Белгия. През пролетта, по време на среща между белгийския премиер Александър де Кро и немският канцлер Олаф Шолц, бе договорено газовите доставки да бъдат двойно увеличени. 

СЪСЕДКО ПРИЗНАНИЕ

Добрите резултати в зелената енергия се отчитат и от съседската нидерландска преса. В публикация на специализирания икономически портал nu.nl се казва, че 56% от произведения в Германия ток е вече „зелен“ докато в Нидерландия този процент е около 50. 

Към чистата енергия се посочва и ролята на ВЕЦ-овете, които са генерирали близо 17% в микса за миналата година, посочва се и многото изградени вятърни и слънчеви паркове. Мощности, с които Германия иска да стане климатично неутрална до 2045 година.

Tuesday 2 January 2024

Белгия се готви за интензивни валежи и наводнения

Белгия се готви за интензивни валежи следващите дни. Очаква се между 50-70 литра на квадратен метър. Според прогнозите на метеоролозите най-много количества дъжд се очаква във Валония и по белгийско-френската граница. За там е обявен жълт код. Денонощно се следят нивата на реките Дендер и Горна Шелда.

Picture: nieuwsblad.be

Ситуацията допълнително се усложнява от пориви на вятъра на места до 100 км/ч, чиито пик се очаква по крайбрежието в ранния следобед.

Катрийн Смет от Фламандската агенция по околна среда предупреди по обществената телевизия, че се очаква доста критична ситуация в късния следобед.

„Очаква се в близките часове да бъдат наводнени много ниви и ливади по поречието на Дендер и Горна Шелда. Не е изключено и наводнения в ниските части по поречието също да бъдат наводнени. Следим ситуацията на място и вече сме уведомили различните служби за извънредни ситуации и кризи“ каза още тя.

Кметът на белгийското селище Нинове Таня Де Йонге вече е предупредила за опасността жителите. Информирала ги е, че могат да отидат и предварително да се снабдят с чували с пясък. Такива ще бъдат поставени превантивно на най-уязвимите точки на селището.

Пред медиите кметицата заяви, че през почивните празнични дни около нова година са разчистени всички огради, храсти и трева по речното корито на Нинове. Премахнат е и цяла мостова конструкция като превантивна мярка. Нивото на водата се следи денонощно.

Активиран е спешен телефон и всеки, който има щети от бурята, наводнения или има нужда от пожарната. Сигнали се приемат и на авариен електронен портал  вътрешните работи активираха спешния номер 1722 вчера. Само най-неотложните ситуации ще се приемат на спешния телефон 112.

Междувременно и Франция се готви за интензивни валежи. 10 френски департамента са в повишена готовност за борба с наводненията. Сред тях е и силно засегнатият през миналата година Па дьо Кале, където бяха затворени училищата в 74 общини.

Нидерландия също е в повишена готовност, макар и да няма пряка опасност. Властите следят изкъсно ситуацията, след като Рейн повиши нивата си както в нидерландска, така и в германската част.

Monday 1 January 2024

Белгия отбелязва историческо ниско ниво на безработицата

Белгия отбелязва най-ниското ниво на безработицата от седемдесетте години на миналия век. В края на ноември в трите регионални служби по заетост са записани близо 273 000 души. 

Цифрите дават основание на анализаторите на пазара на труда да говорят за историческо дъно, съобщава фламандската обществена телевизия.

На снимката: Фламандската служба по заетост VDAB

Данните показват значителен спад на безработните в сравнение с предходните години. През 2019, 2020 и 2021 г. над 300 000 са били безработни в края на всяка година. Ако искаме да намерим по-ниски стойности, тогава трябва да се поровим далеч назад в годините след 1970, казва анализаторът от HR компанията „Ранстад“

„Спадът на безработицата по всяка вероятност се дължи на усилията за регионалните служби по заетост да върнат максимално бързо безработните обратно на пазара на труда като им се предлагат форми на подкрепа. Освен това, по време на последните две правителства – на  Шарл Мишел и Де Кроо бяха разкрити много нови работни места, повече от всякога“, отбелязва специалистът.

Наблюденията на Денис са, че Белгия се фокусира все повече върху услугите и по-малко върху индустрията. Според анализатора много от работещите пенсионери са заменени от по-млади и по-добре квалифицирани търсещи работа.

Как изглежда регионалната картина на заетостта? Според данните на „Ранстад“ тя е неравномерна. Във Фландрия пълната заетост вече не е утопична мечта, докато в региона Брюксел-столица и на Валония безработицата е малко по-висока. 

Фламандската част е приключила годината с 3,83% безработни (-5,5% спрямо година по-рано). В Брюксел 14,13% от работната сила е безработна (-3,9% спрямо 2022) и  9,76% във Валония.

От 1 януари се въвежда нов пилотен проект за уязвими младежи без диплома. Те ще могат да "чиракуват" в компания и да получат професионална квалификация. Новият инструмент засега ще тръгне само във фламандска Белгия. Стажуването в продължение на две години и ще завършва с тест за продобита квалификация.

Друг проблем за страната, освен младежката безработица, е тези, които нито работят- нито търсят работа. Тази социална група се превръща като пречка пред амбициите на отиващото си федерално правителство да си гарантира 80% работещо активно население. Според направено проучване на университета в Гент, въпреки че нивата на заетост от последните две години значително са се завишили, целта все още е трудно постижима. А това рефлектира съществено върху приходите за пенсии в бюджета.

Разглеждана на европейско равнище, около половината от държавите-членки на ЕС вече отговаряли на този праг от 80 % работещо активно население. Съседите на Белгия - Нидерландия отчита 83,2 %, а Германия - 81,8 %.

"Основният проблем на белгийския пазар на труда не е безработицата, която е под средната за Европа, а високата неактивност", коментира пред The Brussels Times  Стейн Барт, професор по икономика на труда от университета в Гент. По негови данни към есента на 2023 г. над 1,2 млн. души на възраст между 25 и 64 години нито работят, нито търсят работа.

Тази група, по думите му, се наричала "неактивна" популация. Ученият прави уточнение, че те не спадат към групата на безработните, които чрез бюрата по труда все пак търсят работа. Това са дългогодишни безработни, които са без помощи, домакини или такива с трайни заболявания, които могат да извършват дейност от дома, но не желаят.

"Тези, които са виновни" за високия процент на неактивност, са мъжете (16,5%), а не жените. Само в Италия и Хърватия, процентът на неактивност сред мъжете на възраст 25-64 години е по-висок от този на Белгия, посочва Стейн Барт.

Възрастните хора също са по-склонни да бъдат неактивни: един на всеки трима души на възраст между 50 и 64 години няма работа, нито търси такава. Изследователите твърдят, че решението на проблема се крие в цялостна реформа на пазара на труда.