Стар закон бърка ядрените амбиции на Белгия

Стар закон за прекратяване на ядрената енергетика в Белгия остава като нерешен въпрос за следващия кабинет. Текстът, приет още в далечната 2003 година - казва, че страната трябва да е закрила всичките си атомни блокове до 2025 година.

В действителност обаче отиващото си правителството на Александър де Кроо пое съвсем обратен курс. След избухването на войната в Украйна кабинетът реши със законодателна поправка да пренебрегне приетия стар закон и да удължи с десетилетие живота на двете останали най-нови атомни централи Doel 4 и Tihange 3, а останалите 3 (Doel 1,2 и Tihange 1) ще излязат в заслужена „пенсия“.

Законът за прекратяването на ядрената енергетика трябваше да бъде отменен на последното проведено заседание на ресорната парламентарна комисия през януари. Кворумът обаче беше провален след изненадващо решение на председателя да подаде оставка пред смаяните погледи на парламентаристите в залата. И опозиция и управляващи са на мнение, че този закон не може да продължава в този си вид и му е нужен ремонт. В тази връзка за депутатите остава непонятно решението на техния председател и на практика блокиране на важното решение. По търсен за коментар Кристиан Лейсен заявява: „Комисията приключи, защото ме няма“.

По-късно той решава да сподели вижданията си в социалната мрежа X(бивша Туитър), като заявява, че изменението или закриването на закона трябва да е приоритет за следващия парламентарен мандат. Със закон трябва да бъде облечено и решението на правителството за удължаване живота на двете АЕЦ. Ако не бъде закрит, то този закон трябва да бъде трансформиран в Закон за ядреното преминаване към нови технологии. Визира се идеята за строителство на атомни централи от нов тип.

Отмяната на закона изглежда логична с оглед на цялостната политика на кабинета в ядрената сфера. Още от 2022 година енергийният министър Тине ван дер Стратен и лично Де Кроо започнаха тежки преговори с собственика на централите – френската компания Engie за тяхното бъдеще. Основният препъникамък беше сумата, която трябва да плати компанията по изваждането на спрените вече централи и съхранението на отработеното ядрено гориво. Подписано бе споразумение, в което се казва, че французите трябва да заделят за тези дейности следващите години 15 млрд. евро.

За нуждите от нови ядрени мощности се обявява и с разработен доклад до кабинета белгийския преносен оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1,2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление. 

Изказаните мотиви и опасение показват, че страната има нужда от атомната енергия и респективно законът бива излишен. За следващия кабинет освен неговата съдба остава и темата за изграждането на малки модулни реактори от ново поколение (SMR). Правителството за тази цел задели 100 млн.евро за разработката на проекти и подкрепи включването на страната в международен консорциум заедно със САЩ, Италия и Румъния в тяхната разработка.

  „Намерението е, съвместно с другите страни, да работим по SMR реактори, които са с нова технология за охлаждане, която използва течно олово за разсейване на топлината. Това е иновативно", пояснява за телевизия VRT  Петер Батен, генерален директор на центъра за ядрени изследвания SCK CEN в Мол (провинция Антверпен). 

Според прогнозите на учените новите централи ще доставят първата енергия между 2040 и 2045 г., в зависимост от това колко бързо консорциумът излезе с завършени демонстрационни реактори. Да се говори в момента за тях би било единствено с цел предизборна реторика.

ХРАНИЛИЩЕ

Друга тема, която остава нерешена през този министерски мандат, е бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците. Засега се знае само, че ще бъде на 400 метра под земята. Не стигна времето да се реши къде ще бъде локализирано и по-важното- колко ще струва.

ГРАНИЧНА АЕЦ/ СЛЪНЧЕВИ ПАНЕЛИ

Отворена тема е проектът за строителство на нова атомна централа съвместно с Нидерландия. Още в края на миналата година съседката обяви, че смята да изгражда нова мощност в Борселе. Очаква се изготвянето на ОВОС и да започне търсенето на международно финансиране. 

Самото строителство е планирано за 2028. Планът се стори привлекателен за настоящия фламандски министър на околната среда Зухар Демил (N-VA), която моментално потърси своя нидерландски колега за сътрудничество.

Новият парламент и кабинет ще трябва да се преборят и със съпротивата на досегашния коалиционен партньор CD&V, според който не е разумна идея да се вливат белгийски пари в „нидерландски централи от старо поколение“. Според председателят на партията Сами Махди по-разумно е инвестициите  да се съсредоточат SMR. "Нека го използваме (ресурса, бел. авт.), за да имаме малки модулни атомни електроцентрали от най-ново поколение в нашата страна до 2045 г. А до тогава да използваме сегашните си атомни електроцентрали колкото е възможно повече, за да гарантираме, че светлините ще останат включени.“

Опозиционната партия "Зелените" (Groen) също отхвърля предложението. "Очевидно има допълнителни фламандски пари за енергийни инвестиции. Вложете ги в изолация на сгради и слънчеви панели на всички покриви ...", коментира председателят  Жереми Ванеекхут (Jeremie Vaneeckhout).

Темата за бъдещето на ядрената енергетика се очертава ключова и в парламентарната надпревара за симпатизанти. Доколко тази трудна материя и непонятна за голяма част от белгийците ще се окаже ключова – ще стане ясно през юни. Тогава електоратът ще избира наведнъж новите министри, евродепутати и местни парламентаристи. А докато не бъде окомплектован новият кабинет, решения ще продължи да взема настоящият начело с Александър Де Кроо.