Броят на соларните паркове в Нидерландия е нараснал 4 пъти от 2020 г. насам

Въпреки че инсталациите никнат като гъби, те заемат едва 0,2% от земеделските площи

За последните пет години броят на соларните паркове в Нидерландия е нараснал четирикратно, съобщават местни медии като се позовават на земеделския регистър. Въпреки този бум обаче едва 0,2 от бившите земеделски земи са били преобразувани в слънчеви ферми.

Точните цифри говорят, че при преброяване през 2020 година е имало на територията на цялата страна 3 100 соларни парка, а в момента над 12 000. Повечето от тях са собственост на компании. Поводът за изсветляването на данните е решение на правителството да вкара ред в двора си и да види кой е собственик на парковете във водата и сушата, колко са големи и дали са в нарушение.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Огромна част от инсталациите са по-малки от 70 квадратни метра, което означава, че заемат сравнително малко пространство. Най-големият слънчев парк в Нидерландия се намира в Дронтен и е с площ от близо 72 хектара. Паркът Флеволанд е с размери на общо 10 600 малки слънчеви парка.

Най-много инвестиции в соларна енергия правят Гелдерланд и бившият дом на най-голямото газово хранилище в Европа- Грьонинген. Провинцията, която от десетилетия се бори са закриване на находището, отново влезе в медиите с друг протест. Този път летвата е вдигната и се директно срещу правителството и неговото намерение на строи в бъдеще АЕЦ. Местни зелени сдружения, жители на няколко населени места и кметове заявиха, че не иска атомни проекти в двора си и ще се борят със зъби и нокти за повече, солари, вятърни паркове и водородни инсталации.

Две трети от земята, на която сега се намират слънчевите панели, някога са били земеделски земи. Особено това важи за Дренте, Гелдерланд и Утрехт. Става дума за около 3 200 хектара. На национално ниво този дял е малък: по-малко от 0,2% от всички земеделски земи вече са соларни паркове.

Бързият растеж на слънчевата енергия се сблъсква с проблемите в електроенергийната мрежа. Докато слънчевата енергия расте стремглаво, все повече провинции достигат границите на възможностите на капацитета на мрежата.

Арктика се топи, учените включват „режим замразяване“

Повторно замразяване на арктически лед дават надежда за бъдещето

Глобалното затопляне е причинило изчезването на близо 3 милиона квадратни километра арктически лед от 1979 година насам, или площ с размерите на Индия. Ледената покривка е изключително важна, тъй като отразява 70% от слънчевата топлина в космоса, докато океаните едва 7%. Международен екип от учени в Канада отдавна правят отчаяни опити да намалят топенето и по този начин да забавят затоплянето на планетата.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Нидерландски медии разказаха, че последните експерименти са били насочени към повторно замразяване на арктически лед и дават надежда за бъдещето. Направен е пробив е леда, при което се изпомпва морска вода върху леда и повторно се замразява. По този начин се осигурява буфер през лятото, когато ледът се топи отново.

Резултатът от това геоинженерство в Северна Канада бил, че при минус 40 градуса били извлечени 50 000 тона морска вода, която изложена на арктическия въздух, веднага замръзнала и добавила 50 сантиметра слой лед с дебелина 1,5 метра.

В свой коментар по темата нидерландският сайт bnr.nl добавя, че идеята можела да сработи, тъй като наподобявало нещо, което се прави за предотвратяване на ерозията по крайбрежната ивица и дюни. Местните власти извличали пясък от морското дъно върху сушата, разнасяли го по ерозиралата почва и по този начин компенсирали липсващите терени край морето.  

Компанията Real Ice, която провежда проучвателното сондиране в Канада, оценила, че ще са необходими много по-големи усилия и инвестиции в сравнение с Нидерландия. Ставало дума за 10 милиарда долара в дългосрочен план, за да се спре годишното топене на полярния лед.

Проектът, колкото и да е полезен, предизвикал негодувание сред еколозите, според които съставът на повторно замразения инжектиран лед е различен от този в естествено състояние. Модифицираният е по-ярък и отразява повече от "нормалния" полярен лед. „Това е добре за целта като отразява повече слънчева топлина, но може би по-малко за флората и фауната, които живеят на, в и под леда.

Паралелно с повторното замразяване се провеждат изследвания върху въздействието върху околната среда, коментирал изследовател на леда пред британския „Гардиън“. "Добре е да знаем как се променя околната среда, за да можем да се адаптираме към нея и да продължим да я защитаваме“, казва той и очаквал повече резултати идните години.

Това е вторият по големина проект на полярния кръг в опит да се спасят ледовете, който се базира на отхвърлена преди повече от десетилетие идея.  През 2023 година базираната в Делфт стартъп компания Arctic Reflections също разработва план за разпръскване на огромни количества морска вода на Северния полюс, за да забави топенето. Инициатор е предприемачът Фонгер Ипма,според когото се задава огромен проблем с изменението на климата и с темпове, много по-бързи от очакваното. Според направени от екипа му климатични модели Северният полюс може да бъде напълно без от лед през лятото за първи път още през 30-те или 40-те години на това хилядолетие.

„Може да е минимален ефектът на забавянето, но да не правиш нищо не е опция", коментира той в интервю за нидерландското електронно издание NRC. В цифрово изражение моделите на стартъпа показали, че всяка година трябвало да се впръсква площ от 100 000 квадратни километра, 2,5 пъти по-голяма от Нидерландия.

Реалистично ли е?  "По принцип трябва да може да работи", казва макар и малко неуверено Херман Рушенберг, професор по атмосферно дистанционно наблюдение в същия университет. Самият той не участва и отстрани вижда редица предизвикателства, пред които са изправени. Едно от тях е логистично да бъдат доставени десетки плаващи турбини в океана. За професора логистиката не е най-големия проблем. По трудното ще бъде изчислението на различни странични фактори като морските течения или последствията за екосистемите в Арктическо море.

Михиел ван ден Брьоке, професор по полярна метеорология в университета в Утрехт, е колкото любопитен, толкова и скептичен по отношение на "Арктически отражения". "Знаем, че изкуственото запазване на леда може да работи. Това се прави успешно например при някои ледници в Алпите чрез разтягане на големи отразяващи платна над останалите ледници. "Но тук говорим за Северния полюс и това е съвсем различен мащаб".

За да работи това, трябва да се разработят нови технически решения, за да се постигне необходимият размер. "Но със сигурност трябва да се приветства, че този вид стартиращи фирми се опитват", казва Ван ден Брьоке. "Може би ще открият нещо полезно."

В допълнение към всички технически нововъведения, набирането на колосална сума в порядъка на над 10 млрд. долара, изисква безпрецедентна политическа организационна сила и международно сътрудничество.

В университета в Кеймбридж има Центъра за изследване на климата, където се правят проучвания по този въпрос, във Финландия има младежко движение Operaatio Arktis, в Америка неправителствената организация Ocean Visions, има стартъп в Уелс: Real Ice. "Имаме добър контакт с тях. Добре е само, ако участват повече хора, защото тогава Ипма също така се обръща към офшорната индустрия за сътрудничество.

Но дори ако това може да бъде увеличено, все още стои въпросът какво прави изпомпването на морска вода и изкуственото създаване на лед с арктическата екосистема. Ами ако освен морска вода, инсталациите пръскат и всякакви риби, раци, планктон върху леда? Решението на един проблем понякога може да доведе до всякакви нови проблеми. Това предотвратимо ли е? Това е едно от нещата, които искат да проучат по време на полевия тест, според Ипма. Освен това той казва, че е важно да се претеглят добре рисковете. "Важно е да не приемаме ситуацията днес като отправна точка, а ситуацията след двадесет години." Във всеки случай, ако не се направи нищо, ще бъдат нанесени огромни щети на арктическата природа от изчезването на леда.

Технологии, разрешителни, изключително предизвикателни метеорологични условия. Ипма среща доста проблеми. „Но някой трябва да предложи противоотрова срещу отчаянието. Надявам се, че след четиридесет или петдесет години ще можем да кажем: беше трудно, но успяхме да запазим полярния лед", завършва разказа си с оптимизъм.

Брюксел разширява финансирането за стартъпи с двойно предназначение

С промените в условията  стартиращите предприятия и МСП, разработващи технологии с граждански и с отбранителни приложения ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства

Европейският съюз разширява финансирането си за научни изследвания и иновации, така че да обхване отбранителните технологии и тези с двойна употреба както с граждански, така и с отбранителни приложения. Промяната е резултат от изменение на годишната работна програма на Европейския съвет по иновациите (EIC), прието на 17 юни от Европейската комисия. Целта е да се укрепи европейската отбранителна промишлена база и намали на зависимостта от външни доставчици – две от дългосрочните мерки в мандата на тази комисия след началото на войната в Украйна.

Снимка: Пресслужба на ЕК

С промените в условията стартиращите предприятия и малките и средни фирми, разработващи технологии с граждански и с отбранителни приложения – като ИИ, квантови изчислителни технологии, авангардни материали или роботика ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро и капиталови инвестиции в размер до 30 милиона евро по линия на инструмента EIC Accelerator и схемата за мащабиране на стратегически технологии за Европа „STEP Scaleup“.

Наред с това Съветът по иновациите отправя нова покана за представяне на предложения за разрастване в областта на отбраната на стойност 100 милиона евро – EIC STEP Defence Scale Up. Компаниите могат да получат до 30 милиона евро пряко капиталово финансиране, за да ускорят разрастването на промишлените си способности в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана, безпилотните летателни апарати и други критични отбранителни технологии. За първи път по европейска програма за финансиране ще се инвестира директно капитал в отбранителни компании.

Войната на Русия срещу Украйна разкри критични пропуски в способностите и зависимостта на Европа от технологии извън ЕС, докато фрагментираните инвестиции продължават да ограничават растежа на иновативните отбранителни компании, като никоя друга програма на ЕС не може да инвестира директен капитал в отбранителни компании, отчитат от Европейския съвет по иновации и ресорната Агенция за МСП.

По повод направените промени във финансирането българският комисар Екатерина Захариева, която отговаря именно за тези сектори казва, че Съветът по иновациите е бил създаден да поема рискове когато става въпрос за разработване на европейски технологии, които ни осигуряват безопасност. „Трябва да инвестираме в критични технологии, за да гарантираме стратегическата автономност на Европа – когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, киберотбрана или квантови технологии. Това е в основата на технологичното лидерство и иновациите на Европа през следващите десетилетия“, казва тя в разпространено съобщение до медиите. В допълнение от Брюксел казват, че освен повече възможности за стартъпите се прави и нов, опростен подход при кандидатстването- с намалени формуляри и съкратени срокове за оценка.

Двойната употреба

Това е поредната инициатива, ускорено задействана и влязла в политическия дневен ред на европейските лидери от началото на годината. Първо за нея в областта на инфраструктурата заговори председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който заяви, че това ще бъде една от горещите точки за дискусии по време на бъдещите регулярни срещи в Брюксел с премиерите на страните от блока.  Според португалеца ЕС е взел вече редица ключови решения, които дават плодове но мерки като двойната употреба трябва да се задействат, за да се ускори напредъка в общата отбранителна готовност на Европа до 2030 г. и да се разгледа темата за бъдещото финансиране. Досега по тази линия се знае, че европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г.

Военен Шенген без бумащина и спънки по границите

Наред с това Европейската комисия ще отдели допълнителни инвестиции за подсилване на критичната инфраструктура в Европа, за да могат бързо и безпроблемно да се придвижват войски и военна техника. Мерките са заложени в нов пакет, който носи краткото наименование „военен „Шенген“. Плановете са най-късно до 2027 година да бъде изградено общоевропейско пространство за военна мобилност - по-бързо, по-безопасно и по-координирано придвижване на войски и военна техника чрез премахване на регулаторните бариери. Планът въвежда първите по рода си хармонизирани правила на ниво ЕС за военна мобилност и определя ясни правила и процедури за трансгранични военни движения, с максимално бърза обработка на митническите документи. Създава се нова Европейска система за засилено реагиране с военна мобилност (EMERS) за ускорени процедури и приоритетен достъп до критична инфраструктура на ЕС или НАТО.  Ще бъде подобрена устойчивостта на транспортната инфраструктура и ключови коридори за военна мобилност на ЕС до стандарти за двойно предназначение и защита на стратегическата инфраструктура с нов набор от инструменти за устойчивост.

Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия и Чехия вече предприеха важна стъпка за укрепване на военната готовност по развитие на проекти за двойна употреба. В края на миналата година, много преди екипите на Екатерина Захариева и Урсула фон дер Лайен да заговорят за опростени мерки и възможности подписаха документ за създаване на Централноевропейска зона за военна мобилност (CNE MMA). Това ново партньорство трябва да направи движението на войници и оборудване през националните граници по-лесно, по-бързо и по-ефективно. Участващите страни обявиха, че ще си партнират за опростяване и хармонизиране на процедурите за военни движения; подобряване на инфраструктурата и съгласуването на графиците; обмен на информация и координация и подобряване на дигиталните процеси.