Белгийското правителство умува как да отмъкне футбола от платените канали

Световно, Европейско и ШЛ трябва да са безплатни, настоява министър. Негов колега пък предлага промени в закон, с който да няма милост към вандалите на стадиона 

Белгийското правителство иска големите спортни събития от обществен интерес да се дават свободно по телевизионен канал, става ясно от разговор между коалиционните партньори в кабинета на Бард Де Вевер.

Най-вероятно повлияни от Мондиала в Щатите, фокусът на разговора е бил насочен към футбола. Министрите, които в по-голямата си част са на коренно противоположни позиции, по отношение на футбола са били единодушно „за“, че трябва да се излъчва по канал, достъпен за всички.

Снимка: VRT.be

Предложението е постъпило за дискусия лично от фламандския министър за медиите Сиелтйе Ван Ахтер (N-VA). Той се аргументирал, че спорното от години досие кой да излъчва мачовете за купата трябва да получи веднъж завинаги решение.

Спряга се вариант за създаване на нов „социално-достъпен канал“, по който безплатно да се предават мачовете на националния отбор, Мондиали, Европейски първенства, мачовете на Белгийската купа, дори тези на Шампионската лига.

И тъй като предложението идва от фламандски министър, в идеята е да се "да се излъчват по нидерландски канал, на нидерландски език, който да е част от основния пакет на най-големите оператори Telenet и Proximus, пояснява ежедневникът "Нюзблад". "Трябва да се спре с практиката, зрителите да се абонират за допълнителен спортен пакет или дигитално платено приложение, за да гледат спортни събития от обществена значимост", гласи аргументът.

В допълнение на предложението само бих добавил, че в този си вид изглежда малко странно, тъй като и до момента мачовете на Червените дяволи и Световните и Европейските първенства се излъчват напълно безплатно по фламандската обществена телевизия VRT, нейният спортен канал Sporza, а заради повечето мачове в САЩ на това световно първенство дори бяха впрегнати и разместени програмните схеми на други нишови канали за деца, филми и култура. Или казано иначе, жертви всякакви в името на Цар Футбол. 

В разпространената стенограма на правителството от извънредно заседанието на 19 юли четем, че по темата футбол се е отчел и министърът на сигурността и вътрешните работи Бернар Квинтин, който е представил на колегите си предложения за промени в закон от 1998 година, свързан със сигурността на футболните мачове. Според него, въпреки взетите през годините драстични мерки, все още имало вандалски изцепки, които остават леко наказани. 

Новият проектозакон предвижда засилване на безопасността в и около футболните стадиони. Приоритет ще бъде са по-добро идентифициране на нарушителите с най-съвременните технологични средства, въвеждане на строги възпиращи санкции, вменяване на отговорност на клубовете и съдебни процеси.

Белгия въведе такса „мигрант“ за работодателите

Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка на мигрант, ще плаща по 180 евро на заявление

Белгийското правителство търси всевъзможни начини да запуши зейналата дупка в бюджета. Едно от последните решения е насочено директно към работодателите и намерението да наемат законно мигранти.

Снимката е илютративна; Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС

Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка или казано иначе хляб в ръцете на мигрантите, ще бъде задължен да плаща такса от 180 евро за всяко заявление, съобщи фламандският министър на заетостта Зухал Демир (N-VA). Със постъпленията би трябвало да се укрепи социалната система, надяват се управляващите и дават ясен сигнал, че от сега нататък всеки, който иска да наеме мигрантски работници, ще поема сам финансова отговорност.

До момента работодателите кандидатстваха за разрешителни за наемане на мигранти напълно безплатно. Демир обаче иска това да се промени.

Новата такса от 180 евро ще покрива административните разходи за обработка на заявленията и ще се насочат за подобряване на дейности „към по-добро функциониране на услугата“.  Като пример тя посочва, че парите ще се разработват за услуги с изкуствен интелект или пък да повече служители на места където в момента имало слабости в администрацията. Не на последно място с по-добър софтуер и технологии ще се подобри времето за обработка на заявленията. За общи работници то не трябва да надхвърля един месец, а за заявки за високообразовани професии – до 2 седмици.

Таксата може да се приема и като нова мярка в реформата на политиката за трудова миграция, казва ресорният министър Демир пред ежедневника hln. В други нейни интервюта по темата става ясно, че в бъдеще тя ще настоява трудовата миграция извън ЕС да бъде строго ограничена до позиции, за които няма подходящи кандидати в Белгия и Европа. Достъпът за нискоквалифицирани позиции е напълно спрян. Списъкът на професии с недостиг на кадри трябвало да е по-гъвкъв и да се намали от 29 на 21 вакантни позици.

Демир подчертава, че реформата вече дава резултати. Броят на първите заявления след началото на реформата за хора със средна или ниска квалификация е намалял с 61%. Същевременно тези на висококвалифицирани позиции се отчита ръст - категорията, която министърката иска да се превърне в притегателен фокус за трудовата система на Белгия.

Европейската енергетика с руски „дигитални ключове“

Разследване показало, че руски софтуер достигнал до критичната енергийна инфраструктура на Европа

Енергийните мрежи са изключително уязвими на кибератаки и въпросът вече не е дали, а кога ще се случат, пише в свой анализ нидерландският икономически сайт NU.nl. Медията обръща внимание, че това може да се превърне в поредното сериозно изпитание за амортизираната електропреносна система на страната. Според експерти една кибератака може индиректно да засегне големите електропреносни оператори, слънчеви и вятърни паркове, батериите на крайните потребители, а в най-лошия случай да доведе до прекъсване на електрозахранването в национален мащаб.

Сайтът разказва за подобен случай в Полша, където операторът на електроенергийната мрежа внезапно загубил връзка с десетки слънчеви и вятърни паркове в края на миналата година. Местна топлоелектрическа централа също била засегната от кибератака. По данни на полския център за киберсигурност целта на хакерите е била националната електропреносна мрежа. За щастие сериозни последствия за енергийната система не е имало. „Този случай е много показателен и трябва да се разглежда като червена лампа за енергийните оператори в ЕС. Без съмнение той представлява интерес и за Русия“, коментира експертът по киберсигурност Крис ван 'т Хоф от Нидерландския институт за разкриване на уязвимости (DIVD). 

Неговите колеги работят със стотици доброволци и заедно търсят уязвимости в инвертори, соларни панели и друго енергийно оборудване. Благодарение на симулации и тестове преди пет години те открили пробив, който е можел едновременно да изключи над 10 гигавата европейски соларни мощности. „Истинско чудо е, че това още не се е случило. Като погледнем настоящата геополитическа ситуация, за мен въпросът не е дали, а кога.“

И докато нидерландските експерти още размишлявали върху последиците от хакването на полската енергийна система и прекъсването на тока в Испания, като гръм от ясно небе им дошли новините след проведено съвместно разследване, че широко използван в Европа софтуер за управление на пароли Passwork всъщност произхожда от Русия. Няколко европейски компании са използвали този софтуер през последните години. Пред NU.nl експерти коментирали, че е „самоубийствено да дадеш ключовете от къщата си на руснаците“.

Не е известно колко европейски клиенти има Passwork, но разследването показва, че софтуерът е използван от голям нидерландски оператор на соларни паркове, френска пристанищна агенция и ирландски правителствени служби.

Passwork представлява своеобразен „сейф за пароли“, в който служителите на компании могат да съхраняват всички свои пароли. Именно затова е изключително важно зад подобен продукт да стои надежден доставчик, тъй като той работи с чувствителни данни, посочват експертите.

На англоезичната версия на сайта изглеждало, че продуктът бил напълно надежден. Посочва се, че е разработен в ЕС и отговаря на европейските правила за поверителност и киберсигурност. В действителност обаче Passwork е основана през 2014 г. в Русия. Няколко години по-късно нейните администратори открито признават в руски технологичен блог, че руският софтуер трудно печели доверие извън страната. „За да популяризираме Passwork на Запад, ни трябва компания в 'нормална' държава“, пишат те.

Първоначално е създадено партньорство с финландски предприемач, който е работил като съветник на руското правителство. След инвазията в Украйна финландската компания е закрита, а впоследствие са създадени нови дружества в Испания и Обединените арабски емирства. Оттогава като адрес на „централата“ е посочена Барселона. Разследването обаче установява, че става дума единствено за куха "пощенска кутия". На същия адрес се намира рускоезична адвокатска кантора, която помага на клиенти да регистрират компании в Испания.

Не са открити доказателства, че Passwork умишлено съдържа „задни врати“ или е използван за кражба на пароли. Според експерта по киберсигурност Роналд Принс обаче софтуерът така или иначе осъществява връзка с централен сървър, например за проверка на абонамента. Това означава, че паролите могат да останат уязвими, дори когато по принцип се съхраняват локално, а сървърът се намира в Европа. „Разбира се, могат да проникнат и в него от Москва.“

На руския си сайт Passwork посочва като свои клиенти държавни компании като „Газпром“. Производителите на ракети „Алмаз-Антей“ и „Авангард“ също фигурират сред клиентите. И трите компании са обект на европейски санкции.

Passwork притежава лицензи от руското Министерство на отбраната и от Федералната служба за сигурност (ФСБ) за обслужване на отбранителни компании. За издаването на подобен лиценз руската държава трябва да получи подробна информация за функционирането на продукта.

Според Барт ван ден Берг от института Clingendael това може да означава, че Кремъл разполага със „задълбочена информация за софтуера и неговите уязвимости“. Той предупреждава, че Русия би могла да използва тези знания срещу европейски компании, тъй като европейската и руската версия на Passwork са почти идентични. По думите му това напълно се вписва в хибридната война, която Москва води срещу Европа. „Не трябва да си правим илюзии. Русия е в конфликт с Европа. Затова не мисля, че е разумно да поверяваш дигиталните ключове от къщата си на подобно място. Това е прекалено опасно.“

Миналия понеделник (13 юли) върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас осъди „злонамерената киберекосистема“ на руската служба за сигурност ФСБ. По думите ѝ службата стои зад шпионски операции и кибератаки срещу правителства и критична инфраструктура в десет държави от ЕС. В резултат на това руски посланици бяха привикани в няколко европейски столици.

„Този пример показва, че винаги може да се появи нещо, за което изобщо не сте се сетили“, казва Маайке Бийнес от браншовата организация Holland Solar. Според нея енергийните компании трябва не само да се защитават от кибератаки, но и да имат готовност за действие, когато защитата бъде пробита. „Защото в крайна сметка вероятно е невъзможно да предотвратиш абсолютно всичко.“

Не е известно какви пароли е съхранявала компанията Novar в системата на Passwork и какво биха могли да направят злонамерени лица с тях. Сигурно е обаче, че европейската енергийна инфраструктура все по-често става обект на кибератаки.

„Можеш да атакуваш от разстояние и да нанесеш огромни щети за много кратко време, без дори да присъстваш физически“, казва Ван 'т Хоф. Според него подобни атаки срещу електроенергийната система се вписват напълно в хибридната война, която Русия води срещу Европа. „Това е много по-ефективно от самолет или бомба.“

Европейската комисия също предупреждава за нарастващите киберрискове пред енергийните доставки. За да се отговори на заплахата, в ЕС се въвежда законодателство, което задължава операторите на критична инфраструктура да спазват строги изисквания за киберсигурност. Според Бийнес обаче не всички производители на соларни инвертори за домакинствата попадат в обхвата на новите правила.

„Затова смятаме, че това законодателство трябва да бъде разширено.“

Рискът не се ограничава само до големите компании. „Малката“ енергийна инфраструктура по покривите и в домовете също може да създаде сериозни проблеми, предупреждава Ван 'т Хоф.

Според доклад на SolarPower Europe може да има „значителни последици“ за електропреносната мрежа, ако хакер успее да поеме контрол над 3 гигавата соларни мощности. Само Novar управлява 1,3 гигавата соларни паркове в Нидерландия, а върху покривите в страната са инсталирани около 15 гигавата фотоволтаици.

Ван 'т Хоф се тревожи не само от нарастващия брой инвертори, но и от интелигентния софтуер, който играе все по-важна роля в енергийната система.

„Това е огромен и бързо растящ пазар. Но виждаме, че иновативните компании невинаги обръщат достатъчно внимание на сигурността. Допускат се много грешки още при проектирането на софтуера.“

Според Бийнес от Holland Solar не всички компании подхождат еднакво сериозно към киберсигурността. Затова тя приветства предстоящото европейско законодателство, което ще изисква всички производители да гарантират необходимото ниво на защита на устройствата си като условие за получаване на CE маркировка.

След мащабно прекъсване на електрозахранването възстановяването на електричеството може да отнеме много време, както показа случаят в Испания миналата година. Тогава технически неизправности оставиха без ток големи части от Испания и Португалия. Отстраняването на всички проблеми отне шестнадесет часа, но според Ван 'т Хоф при мащабна кибератака възстановяването може да продължи значително по-дълго.

„Затова всяко домакинство трябва да разполага със спешен комплект за поне три дни. За щастие холандското правителство и операторите на електропреносната мрежа са наясно с този риск и вече предприемат мерки. Но все още има много работа за вършене.“