Климатолог обвини Европа в опасно мълчание

Бесен съм! Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а няма адекватен политически отговор на най-високо ниво, казва Жан-Паскал ван Иперселе

"Бесен съм!“ С тези думи белгийският климатолог Жан-Паскал ван Иперселе се обърна към белгийското правителство и европейските политици като ги обвини в мълчание и пасивност по отношение на климатичната криза. По думите му е време да бъде обявена общоевропейска тревога, тъй като темата системно е била пренебрегвана през последните години.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

„Къде е вниманието към над 2000 смъртни случая от горещините в нашата страна? Нямаше нито минута мълчание, нито официално обръщение от министър-председателя, нито реакция от фламандските, валонските или брюкселските министри. Това ме шокира и вбесява“, заявява той.

Партията "Зелените" в Белгия, заедно със свои европейски партньори, се е опитала да изведе темата на най-високо политическо равнище. Те са поискали свикването на извънредна среща на върха на ЕС, посветена на екстремните горещини и климатичната криза. „Навсякъде в Европа виждаме топлинни вълни, горски пожари и безпрецедентна суша. Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а въпреки това няма адекватен политически отговор на най-високо ниво“, посочват от партията. Мнението напълно се споделя и от климатолога.

Липсата на политическа реакция е отчетена и от политолога Дейв Синардет от Свободния университет в Брюксел (VUB), който коментира темата в подкаста Het Kwartier и намира място в електронното издание vrt.be. „Поразително е, че почти не се говори за общия проблем с горещите вълни и прекомерната смъртност, която те причиняват. Дори за горските пожари се чуват по-малко силни политически послания, отколкото при други бедствия“, казва той.

Според Синардет една от причините е, че последиците от климатичните промени не се възприемат толкова непосредствено, колкото други кризи. „При COVID всеки усещаше заплахата лично. Всеки можеше да се зарази и да се разболее. Данните за смъртността, причинена от горещините, обаче се публикуват едва седмици по-късно и остават по-невидими за обществото.“ По думите му обаче основното обяснение е политическо.

„Политиката винаги е въпрос на приоритети. А през последните години вниманието към климата очевидно отслабна – не само в Белгия, но и в цяла Европа.“ Според него преди няколко години Европейският зелен пакт беше водещ приоритет, но впоследствие индустриалната конкурентоспособност, стратегическата автономия и геополитическата сигурност започнаха да доминират европейския дневен ред.

Синардет свързва тази промяна с войната в Украйна, политиката на президента Доналд Тръмп и нарастващото международно напрежение. По думите му влияние е оказало и засиленото лобиране от страна на индустриите, свързани с изкопаемите горива. „Според мнозина новите приоритети трудно се съчетават с амбициозна климатична политика. В резултат подкрепата за мащабни климатични мерки постепенно престана да бъде политически изгодна. Днес основният фокус е върху спасяването на европейската индустрия.“

Политологът вижда и още една причина – промяната в нагласите на избирателите. „През 2019 г. повече европейци подкрепиха зелените и други прогресивни партии. На изборите през 2024 г. се наблюдава ясно изместване към по-десни политически сили, които имат значително по-различен подход към климатичната политика. Това естествено се отрази и върху медийния дневен ред. В този смисъл намаленото внимание към климата е и резултат от демократичния процес.“

Според него е напълно логично именно партията на зелените да се опитва да върне темата в центъра на обществения дебат. „Климатът е основната идентичност на тази партия. Ако Зелените не реагираха, това би било странно. За тях това е възможност отново да политизират темата и ясно да покажат, че остават най-последователният защитник на климатичната политика.“

В същото време партията обвинява федералното правителство, че постепенно намалява инвестициите в климатичните политики. Синардет обаче отправя по-балансирана оценка. „Настоящото правителство действително има по-малко амбициозни климатични цели от предишното, но това е логично, тъй като Зелените вече не участват в управлението.“

Политологът предупреждава, че остава открит въпросът дали сегашното обществено внимание към климатичната криза ще се задържи. „Медийният цикъл е кратък. Когато настъпят есента и зимата, има риск темата отново да бъде забравена. Днес доминиращото политическо течение в Белгия и Европа е от център-дясно към дясно. А за тези партии климатът вече не е водещ политически приоритет.“

Ниските нива на реките в Европа надуха тарифите до 200 евро за тон

Ограниченото корабоплаване по Рейн и Дунав свива товарните превози, увеличава транспортните разходи и поставя под натиск индустрията, След туризма следващият потърпевш може да се окажат рафинериите

Транспортен колапс в Европа. Горещините вече се превръщат в сериозен икономически проблем. Продължителната суша нанася щети на транспорта, индустрията и туризма, а ниските нива на реките започват да блокират едни от най-важните логистични артерии на континента.

Сред най-засегнатите е река Рейн. С дължина от 1 290 километра – от Швейцария до Северно море – тя е ключов транспортен коридор за въглища, петролни продукти, желязна руда, химикали и контейнери със стоки.

Снимка: Личен архив

Нивото на Рейн се измерва при германския град Кауб, между Кобленц и Майнц. През юли то е спаднало до най-ниската си стойност от 2018 г. насам, показват данни на германското правителство. Очакванията са плавателната дълбочина да намалее още през тази седмица и да достигне най-ниското си ниво от началото на измерванията през 1990 г.

Последиците вече се усещат от транспортния сектор. Ако преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона. Ограниченият капацитет предизвика рязък скок в търсенето на транспорт и съответно в цените. 

• Превоз от Ротердам до Базел вече достига около 200 евро на тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказва Емил де Барбансон от Spotbarge – агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване.

Ако ниските водни нива се задържат, следващите потърпевши ще бъдат рафинериите и производствените предприятия, които зависят от редовните доставки на суровини и износа на готова продукция.

Още по темата: 

• Европа се движи по инфраструктура, неподготвена за новия климат | 3e-news
• Дунав и Рейн пресъхват, ЕС остава без обща водна стратегия | 3e-news
• Европа влиза в битката за водата | 3e-news
• Горските пожари в Европа носят щети за 129 млрд. евро

Сериозни проблеми има и по канала Твенте в Нидерландия – друга ключова точка за вътрешното корабоплаване. Продължителната суша наложи затварянето на шлюзовете и входната точка към канала. От държавната водна агенция Rijkswaterstaat обясняват, че мярката е необходима, за да бъдат предотвратени необратими щети върху почвите, природата и дигите. Местните власти вече настояват за държавна помощ, която да компенсира компаниите, понесли икономически загуби от прекъснатите транспортни връзки.

Подобна е ситуацията и по Дунав – другата стратегическа река за европейската логистика. В българо-румънския участък са отчетени нива от минус 69 сантиметра спрямо кота нула, като тенденцията остава низходяща. Край Видин заседна круизен кораб, а 238 пътници бяха евакуирани.

За да избегнат подобни инциденти, туроператорите вече започват да отменят резервации. Речните круизни кораби все още могат да плават до Унгария, но няколко плавателни съда са заседнали или чакат в пристанища заради ниските води, разказва пред британския вестник The Independent Ласло Сомоди, главен изпълнителен директор на туристическия оператор MAHART-PassNave.

Международните речни круизи са най-важният сегмент на унгарската корабна индустрия. Те превозват около 600 000 туристи годишно и носят значителни приходи за местната икономика. Само през юли ниските водни нива и отменените плавания са довели до 18% спад в резервациите. Операторът Avalon Waterways също съобщи, че е бил принуден да отмени няколко предстоящи круиза по Рейн и Дунав.

Проблемите не се изчерпват с транспорта. Опустошителните горски пожари тази година могат да причинят до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия расте все по-бързо.

Досега Европейският съюз обикновено оценяваше годишните щети от горските пожари на около 2,5 милиарда евро, но тази сума включва основно преките разходи за гасене и овладяване на пожарите. В нея не се отчитат косвените последици за туризма, транспорта, земеделието и останалите икономически сектори.

Според де Рой големите пожари в Южна Европа не само унищожават природни ресурси, но и нанасят тежък удар върху регионалната икономика. Освен разходите за овладяване на огнената стихия са необходими значителни средства за възстановяване на инфраструктурата и за по-добра защита на засегнатите райони. При мащабни пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Горските пожари в Европа носят щети за 129 млрд. евро

Освен преките щети от огнените стихии, под натиск попадат туризмът, земеделието и регионалните бюджети, предупреждават учени от Университета в Манхайм и поставят въпроса каква икономика иска да развива ЕК в бъдеще 

Опустошителните горски пожари тази година могат да нанесат до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия нараства драстично.

През последните години бяха публикувани множество анализи за икономическите последици от горските пожари. Европейският съюз често посочва сума от около 2,5 милиарда евро годишно, но тя обхваща основно преките разходи за овладяване и гасене на пожарите. В тази оценка не са включени косвените щети върху свързаните икономически сектори.

Снимка: ЕК

Горските пожари в Южна Европа не само унищожават природата, но и нанасят сериозен удар върху икономиката. Освен преките разходи за борба с огнената стихия, туристическият поток намалява, а са необходими и значителни инвестиции за възстановяване и по-добра защита на засегнатите региони. По време на големи пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Туристически държави като Франция и Испания са сред най-силно засегнатите заради спада на туристите, посочва изследователят. По негови данни множество резервации вече са били отменени. Според прогнози на Университета в Манхайм и Европейската централна банка туристическият сектор в засегнатите страни ще продължи да изпитва затруднения и през следващите сезони.

Разрастващите се пожари и техният икономически ефект се следят с нарастващо безпокойство и от Европейската комисия. Нейният кризисен координационен център поддържа денонощен контакт със засегнатите държави, координира разпределението на ресурси и активира европейски пожарникарски екипи. Според учените обаче логистиката и гасенето сами по себе си не са достатъчни. Необходими са дългосрочни инвестиции в превенция и адаптация към климатичните промени.

ЕС вече инвестира значителни средства в адаптацията към изменението на климата, но според Де Рой са необходими още усилия, особено в Южна Европа и нейното земеделие, което е под все по-силен натиск.

„Много фермери в Испания напускат земеделието, за да работят в туристическия сектор. Но и той може да се окаже следващият под натиск. Тогава възниква въпросът: каква ще бъде икономиката на бъдещето? Това не е проблем, който една държава може да реши сама. Европа ще трябва да се справи с него заедно“, посочва изследователят.

Според Де Рой повишаването на температурите и горските пожари са само част от последиците от климатичните промени. „Екстремните климатични явления се проявяват в различни форми, включително чрез проливни валежи“, казва той.

По думите му Средиземно море се затопля с тревожни темпове. „Миналата година видяхме, че по-топлото Средиземно море предизвика по-интензивни валежи през есента. Ако туристите започнат да пътуват по-рано или по-късно през годината, вместо през лятото, те ще бъдат изправени пред други форми на екстремни климатични явления“, предупреждава Де Рой.

За потушаване на големите пожари по линия на Механизма за гражданска защита на ЕС във Франция ЕС са изпратени 7 самолета и 4 хеликоптера от Чехия, Хърватия, Германия, Португалия, Словакия, Швеция и Турция. Повечето от тези самолети са част от противопожарния флот на rescEU. В Испания ЕС са мобилизирани 6 самолета от Гърция, Италия и Турция и 134 души персонал и 41 превозни средства от Португалия.

Сателитната услуга „Коперник“ на ЕС също така предоставя бързи карти за извънредни ситуации в подкрепа на реакцията на място. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации на ЕС поддържа тесен контакт с френските и испанските власти, за да оцени каква допълнителна подкрепа може да бъде потенциално мобилизирана, а служител за връзка от Европейската комисия е в Бордо, за да помогне на националните органи да координират помощта на ЕС.

Като част от мерките за готовност на ЕС преди тазгодишния сезон на горски пожари, екипи за гасене на пожари от други европейски страни вече бяха предварително разположени във Франция и Испания преди началото на пожарите, което им позволи незабавно да подсилят националните реагиращи сили.

„В момента стотици хиляди хора са принудени да напуснат домовете си, докато пожарникарите се борят със стени от пламъци в драматични условия, за да спасят животи и общности. Никоя държава не бива да се изправя сама пред бедствие от такъв мащаб. Точно затова Европа изгради общ капацитет за реагиране: самолети във въздуха, пожарникари на земята и повече подкрепа, готова за действие в момента, в който е необходима. Към народа на Франция и Испания: Европа ще бъде с вас, докато пожарите не бъдат потушени“, каза комисарят по готовност, управление на кризи и равенство Хаджа Лахбиб.

Когато дадена държава поиска помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, искането се споделя с всички 37 участващи държави. Всяка може да предложи самолети, хеликоптери, екипи за гасене на пожари, оборудване или експерти, които е в състояние да предостави, а Комисията координира и съфинансира тяхното разполагане. Ако тези национални предложения не са достатъчни, ЕС може да разчита на rescEU, собствения си стратегически резерв, който включва флотилия от 22 самолета и пет хеликоптера.

Научих от свои източници в кризисния щаб в Брюксел, че очакват хватката на пожара да се затегне идните дни и нови огнища в Испания да бъдат обхванати. По техни прогнози огнената стихия се движи със скорост от 6 км на час и липсата на валежи правят непосилна задачата на огнеборците, защото е 10 пъти по-голяма от налични капацитет.