Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

събота, 21 ноември 2026 г.

ЕС чертае червена линия на COP 31 : изкопаемите горива или никаква сделка

"Няма климатично споразумение без да се назове основната причина за климатичната криза – изкопаемите горива", заяви климатичният комисар Вопке Хукстра пред журналисти в кулоарите на комплексния център в Анталия където се провежда COP 31. 

Представителят на ЕС е бил повече от категоричен, че Брюксел е твърдо решен да блокира преговорите. Подобна заплаха той отправи и по време на предходното издание на климатичната среща в Белем, но още на следващия ден Европа в крайна сметка прие споразумение, в което такава пътна карта за постепенното премахване на петрола, газа и въглищата.  „Ще бъда ясен. Не можем да приемем това при никакви обстоятелства. Ще настояваме за изрично споменаване на изкопаемите горива в окончателния текст".

Снимка: vrt.be

Европейският комисар Вопке Хукстра обу маратонките, защото очаквал дълъг ден на преговори. Това ще бъде необходимо, защото ЕС повишава залозите. Съюзът настоява окончателният текст да бъде значително по-амбициозен и да отразява позициите на страните „с цялата яснота, включително всички плюсове и минуси. В противен случай „няма да има споразумение“

ЕС иска на всяка цена да избегне COP31 да остане в историята като „среща на върха на изкопаемите горива“. Затова настоява в окончателния текст отново да бъде включено постепенното премахване на изкопаемите горива – формулировка, отпаднала от последната версия на проектодокумента. 

Европейският съюз настоява и за по-голяма амбиция по отношение на електрификацията, както и за по-ограничено място на технологиите за улавяне на CO₂ като инструмент за постигане на климатичните цели. Тези технологии бяха включени в текста по настояване на държавите производителки на петрол.

Остава обаче въпросът дали тази отстъпка ще бъде достатъчна, за да убеди противниците. Саудитска Арабия и Русия категорично се противопоставят на всякакво споменаване на горивата, от които извличат огромни икономически ползи, коментира в специален репортаж белгийската обществена телевизия.

Турция и Австралия, които председателстват COP31, се опитват да преодолеят съпротивата, като по искане на тези държави включват изрично улавянето на CO₂ в проектоспоразумението. Но дори този компромис се оказва труден за приемане от ЕС.

Колко дълго можеш да отправяш заплахи, без да загубиш доверието в позицията си? И готова ли е Европа да приеме провал на климатичната конференция в името на тази червена линия? Това несъмнено е един от въпросите, пред които е изправен Хукстра в оставащите часове до края на дългите преговори на турска земя.

Припомням, че с участието си на три поредни Срещи на върха за климата, Вопке Хукстра никога не е изразявал удовлетворение от постигнатите резултати. През 2024 година той определи домакинството на Азербайджан като „на ръба на провала“, никак не се изказа ласкаво и по отношение на предходната среща в Бразилия като заяви, че в последния момент са приети решения с много условности, а в последния момент COP30 завърши без обвързващо споразумение. 

Преди една година се видя колко е разцепен светът. Тогава делегати от близо 200 държави — без САЩ — показаха, че могат да постигнат известен напредък, но отлагат най-трудните решения за едно обозримо бъдеще . Резултатът разкри света такъв, какъвто е – колебливо и бавно справящ се с климатичното замърсяване и раздробен от нарастващия икономически национализъм и протекционизъм, а не обединената, оптимистична общност от нации, която преди 10 години постигна Парижкото споразумение за климата.

Множество разногласия между държавите и в Анталия. Дори привидно по-лесната за постигане цел за електрификация – 35% дял на електроенергията в крайното енергийно потребление до 2035 г., предложена от турското председателство на COP31 – предизвика спорове. Причината е, че в нея не беше изрично посочено, че електроенергията трябва да бъде произведена от чисти или поне нисковъглеродни източници. Това предизвика недоволство сред няколко държави, включително Белгия.

Сериозни спорове предизвиква и включването на технологиите за улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS), които са скъпи и чиято ефективност остава несигурна. 

Климатичното финансиране също е сред основните теми в почти всички преговори. Развиващите се държави обвиняват развитите икономики, начело с Европейския съюз, че се представят като лидери в климатичната политика, но в същото време се дистанцират от историческата си отговорност за натрупаните емисии. Те настояват за по-големи финансови ангажименти, особено за адаптация към последиците от климатичните промени. Недоволството им се засилва и от липсата на яснота около целта за утрояване на финансирането за адаптация до 2035 г., договорена миналата година на COP30 в Белем.

Следващият доклад на IPCC също се превърна в спорна тема. Дори науката се оказа предмет на разногласия на COP31. По-конкретно – графикът за публикуване на следващия, седми цикъл от оценъчни доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Целта е трите доклада да бъдат публикувани навреме за втория глобален преглед на климатичния напредък, планиран за края на 2028 г. на COP33. Няколко държави, сред които Саудитска Арабия и Индия, обаче са обвинявани, че се опитват да забавят процеса.

Климатичните конференции на ООН отдавна имат навика да надхвърлят предварително определения си график. Редовни участници и наблюдатели на международните преговори дори са изчислили средната продължителност на закъсненията – около 24 часа. Последната конференция, която успя да приключи точно по график, се е състояла преди цяло поколение – през 2003 г. в Милано, COP9.

С успех или не, равносметките тепърва за Европа предстоят. А първата голяма арена за резултатите в Анталия е на 26 ноември в Европейския парламент, където 15-членната делегация от евродепутати, заедно с Европейската комисия  ще оценят резултатите от Конференцията на ООН за климатичните промени от 9 до 20 ноември 2026 г. и ще изложат своите възгледи за бъдещите действия в областта на климата.

петък, 20 ноември 2026 г.

ЕК чертае възрастова граница за социалните мрежи

Европейската комисия не смята да налага обща забрана за достъп на децата до социалните мрежи, а ще заложи на поетапен подход, заяви пред медиите еврокомисарят по сигурността, демокрацията и технологичният суверенитет Хeнна Виркунен, която участва на заседание на министрите на културата.

„Различията в културните особености и обществените нагласи в отделните държави членки налагат внимателен подход към определянето на възрастовите ограничения за достъп на децата до социалните мрежи. Страните имат различни практики както по отношение на възрастта, на която децата получават първия си мобилен телефон, така и за използването на устройства в училищата и достъпа до онлайн услуги. Предложението ни обаче се основава на препоръките на експертната група и залага на поетапен подход, а не на обща забрана“, каза тя в отговор на журналистически въпрос за готвените законодателни промени по отношение на защитата на децата в онлайн средата.

Снимка от пряко излъчване на Европейската комисия

Идеята е децата, навършили 15-годишна възраст, да могат да създават собствени профили, докато преди това да имат възможност за ограничен достъп до определени услуги чрез родителски акаунт. „Очаквам възрастовите ограничения да бъдат една от ключовите теми в предстоящите преговори със Съвета на ЕС и Европейския парламент. Основният аргумент в полза на общоевропейския подход е възможността правилата да бъдат прилагани ефективно".

Европейската комисия вече има правомощия да следи за спазването на европейското законодателство от големите онлайн платформи, затова е важно новата рамка да осигурява не само реална защита на непълнолетните, но и ефективен механизъм за контрол.

Еднаквите възрастови ограничения във всички държави членки биха били за предпочитане, но това ще бъде предмет на законодателните преговори. Същевременно трябва да избегнем създаването на припокриващи се национални и европейски регулации, които биха затруднили прилагането на правилата и функционирането на единния пазар.

Затова, призоваваме държавите членки, които разработват собствени регулаторни инициативи, да изчакат развитието на преговорите на европейско равнище и да насочат усилията си към общата законодателна рамка. Националните правителства вече са натрупали значителен опит по темата, който може да бъде използван в процеса на изграждане на единен европейски подход“, препоръча еврокомисарката.

COP 31 е напът да счупи рекорди по отделени емисии CO2

Когато спасителите на климата се превърнат в част от проблема

Климатичната конференция на ООН COP31 в Анталия е на път да постави рекорд по въглеродни емисии. Според проучване на нидерландското радио BNR, основано на данни от Нидерландската агенция за оценка на околната среда (PBL) и организацията Oxfam Novib, провеждането на форума може да генерира около 180 000 тона парникови газове.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС, архив

Изчисленията са направени от експерта на PBL Марк Ролфсема. Посоченото количество емисии е съпоставимо с енергийното потребление на цял Лихтенщайн през 2021 г. или с годишния енергиен отпечатък на средно голям нидерландски град.

Още по темата: 

Въздушният транспорт е основният източник на тези емисии. Между 80% и 90% от участниците в климатичните конференции пристигат със самолет. Тази година мащабът на проблема е особено голям, тъй като COP31 привлича над 93 000 посетители и се очертава като най-посещаваната климатична среща досега.

Йост Бринкман, главен изпълнителен директор на консултантската компания Sinkit, изчислява, че средните емисии от самолетното пътуване на един участник могат да достигнат около 2,2 тона CO2. Стойността зависи от разстоянието и броя на пътуващите. Това количество е съпоставимо с годишните емисии, свързани с потреблението на газ за отопление и топла вода на едно средностатистическо домакинство. То се доближава и до годишния въглероден бюджет на един човек. „Само с полета до Анталия всички тези 90 000 души вече са изразходвали годишния си бюджет“, коментира Бринкман.

Мащабът на климатичните форуми се промени значително през последните десетилетия. Първите конференции на ООН по климата в Германия и Швейцария привличат около 1000 участници. Постепенно броят им нараства, като COP21 във Франция, на която е прието Парижкото споразумение, събира около 40 000 души. Миналата година COP30 в Белем, Бразилия, привлича приблизително 42 000 посетители. В Анталия броят им вече е повече от два пъти по-голям.

Според проучването емисиите от самолетните пътувания до годишните климатични конференции на ООН са се увеличили приблизително 25 пъти между COP1 и COP29. Разстоянието, което участниците трябва да изминат до съответната страна домакин, също оказва съществено влияние върху въглеродния отпечатък на форума. COP29 в Азербайджан е генерирала общо под 80 000 тона емисии. За COP31 в Турция прогнозата е за около 180 000 тона – увеличение, което според анализа се дължи преди всичко на значително по-големия брой посетители. Допълнителен фактор е използването на частни самолети. Според анализа на Oxfam Novib около 150 такива самолета вече са кацнали в Анталия във връзка с климатичната конференция – два пъти повече спрямо предишната среща. Полетите им са генерирали близо 1200 тона CO2.

Противоречието между климатичните амбиции и реалната екологична цена на тези международни форуми не е ново. Предишната конференция COP30 в Бразилия показа, че проблемът далеч не се изчерпва с емисиите от самолетните пътувания. В името на организацията на климатичната среща в Белем беше унищожена част от тропическа гора в Амазония.

За случая ви разказахме в 3Еnews през 2025г. близо месец и половина преди срещата. За изграждането на 14-километров четирилентов път, предназначен да облекчи трафика около града и да осигури достъп до инфраструктурата на форума, властите отсякоха около 10 000 дървета. Проектът предизвика сериозно недоволство сред местните жители и природозащитниците.  „Да изсечеш гора, за да направиш климатична конференция, звучи противоречиво“, коментира тогава активистката.

Случаят в Белем постави неудобен въпрос пред организаторите на COP30: доколко една среща, посветена на опазването на климата, може да оправдае унищожаването на част от екосистемата на Амазония в името на собствената си инфраструктура?

Двете последователни конференции показват различни измерения на един и същ проблем. В Анталия основният въпрос са емисиите от въздушния транспорт и бързото увеличаване на броя на участниците. В Белем екологичната цена се материализира в унищожаването на природна територия за изграждането на инфраструктура. Това поставя под въпрос не необходимостта от международни климатични преговори, а начина, по който те се организират и как се измерва тяхната устойчивост. Все по-мащабните форуми изискват повече транспорт, настаняване, енергия и строителство, а екологичният им отпечатък нараства заедно с броя на участниците. Въпросът вече не е само какви ангажименти ще поемат държавите за ограничаване на глобалното затопляне. Той е и дали самите климатични срещи могат да бъдат организирани така, че да не подкопават целите, заради които съществуват.

Още по-сериозно е противоречието между екологичната цена на COP31 и резултатите от самите преговори. Ден преди края на конференцията преработеният проект на заключителен документ отслабва ангажиментите за отказ от изкопаемите горива – петрол, газ и въглища, а конкретната цел за финансиране на мерките за адаптация към климатичните промени отпада.  Електрификацията остава сред запазените приоритети, но компромисът между държавите е далеч от първоначалните амбиции. 

Рекордната посещаемост на COP31 показва, че климатичната тема продължава да мобилизира институции, организации и представители на бизнеса. Но броят на участниците не може да замести политическото лидерство. Около 70 държави изпратиха президенти или министър-председатели в Анталия, но сред отсъстващите бяха ръководителите на някои от най-големите световни икономики – Германия, Франция, Италия, Индия и Китай. Както отбелязаха екологични организации, присъствието на държавните лидери е показател за политическия приоритет, който правителствата поставят върху климатичната политика.

Така COP31 се оказва изправена пред три взаимно свързани противоречия: рекорден въглероден отпечатък от самото провеждане на форума, отслабване на ангажиментите за постепенно премахване на изкопаемите горива и недостатъчно политическо представителство на част от водещите световни сили. Предупреждението на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва обобщава проблема: „Започнахме да говорим повече за оръжия и данъци, отколкото за оцеляването на бъдещите поколения“. Въпросът вече не е само дали светът може да постигне консенсус за климата, а дали климатичната криза все още заема мястото на стратегически приоритет в политиката на държавите, които имат най-голямо влияние върху глобалните емисии.