Захариева: Само 0,1% от обществените поръчки в ЕС отиват за наука

Правителствата могат да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти за иновативните компании

Българският еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева участва в дебат в Европейския парламент, на който представи редица инициативи, които са във фокуса на вниманието на Европейската комисия.

Пред депутатите Захариева съобщи, че европейските правителства годишно изразходват около 2 трилиона евро за обществени поръчки, но само 0,1% от тази сума е насочена към научноизследователска и развойна дейност. „Дружествата се нуждаят от клиенти, не само от грантове и заеми. Правителствата могат да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти“, отбелязва тя.

Още по темата: 

• Европейската комисия улеснява бизнеса и иноваторите с нов законопроект | 3e-news

Според нея, за да се повтори успехът от времето на здравната криза около COVID-19, трябва да се улесни трансграничното сътрудничество в обществените поръчки, както и достъпът до тях за малките и средните предприятия и стартъпите.

Дебатът в Европейския парламент за конкурсните процедури идва само дни след като няколко европейски медии съобщиха за подготвяни промени в правилата за обществените поръчки. Според новата система 30% от точките в крайната оценка на офертите трябва да се формират въз основа на качеството на предложението. При трудоемки дейности като строителството минималният дял на критерия „качество“ ще достига половината от всички точки, определящи крайното класиране.

Изборът на изпълнител единствено според критерия „най-ниска цена“ ще се превърне в изключение. Той ще бъде допустим само ако правителствата могат да докажат, че качеството вече е гарантирано по друг начин. С промените Брюксел иска да сложи край на традиционния приоритет на „най-ниската цена“ при вземането на решения. Вместо това задължителни критерии като качество, зелена трансформация, иновации и европейска стратегическа автономия ще придобият решаваща тежест при избора на изпълнители.

Предложението представлява „истинска повратна точка“, пише нидерландската медия BNR, цитирайки Вилем Янсен, професор по право на обществените поръчки в университетите в Гронинген и Утрехт. „Докато социалните и геополитическите цели някога се възприемаха основно като второстепенен фактор, скоро те ще станат задължителна част от процеса“, коментира професорът.

„Разбира се, че не искате да плащате твърде много като правителство – това все пак са парите на данъкоплатците. Но искате и работата да бъде свършена както трябва. Ако построите библиотека, не искате тя да се срути след три години“, допълва той.

С приблизителен обем от над 2 трилиона евро годишно, или около 15% от БВП на ЕС, пазарът на обществените поръчки е един от най-мощните икономически инструменти на блока. Брюксел очевидно иска да използва този огромен финансов поток не просто за закупуване на стоки и услуги, а като лост за реализация на европейската индустриална и геополитическа политика.

Това обаче поражда и опасения, че задължителните изисквания за качество и допълнителните критерии ще направят обществените поръчки по-скъпи за данъкоплатците.

Реформата обаче не се изчерпва с качеството. Европейската комисия предлага и значително опростяване на процедурите, за което загатна в изложението си и Екатерина Захариева.

Трите действащи европейски директиви трябва да бъдат заменени с една пряко приложима регулация на ЕС. Целта е компаниите да не се сблъскват с различни национални правила във всяка държава членка.

Правителствата също така ще получат значително повече възможности да преговарят с участниците в търговете по търговските и техническите условия.

„Купи европейско“ влиза в обществените поръчки

Ревизията е тясно свързана и с новата индустриална политика на ЕС, включително с предложения Закон за индустриалните ускорители.

Под слоганите „Купи европейско“ и „Произведено в Европа“правителствата ще получат нови инструменти да дават предимство на европейски доставчици.

Това може да улесни и изключването на китайски компании от ключови инфраструктурни проекти и стратегически технологии.

Така обществените поръчки постепенно престават да бъдат просто механизъм за избор на най-евтиния доставчик. Те се превръщат в инструмент за изграждане на европейска индустриална база, технологична независимост и стратегическа автономия.

Политически фойерверки в Брюксел

Предложението вероятно ще срещне подкрепа в Европейския парламент, особено що се отнася до защитата на критични сектори и европейските вериги на доставки.

Но практическото му прилагане може да се окаже далеч по-спорно.

Ключовият въпрос е докъде може да стигне европейското предпочитание, преди то да започне да оскъпява проектите, да ограничава конкуренцията или да създава недостиг.

Примерът със соларните панели вече показва колко сложен може да бъде този баланс. Брюксел иска повече „Произведено в Европа“, но остава въпросът кой ще плати сметката за тази стратегическа автономия.

Именно тук предстои един от най-острите политически сблъсъци около новите правила за обществените поръчки.

Оранжериите в Нидерландия се включват в битката за улавяне на CO2

30 оранжерийни производители в Нидерландия поставят началото на нова инициатива за улавяне на въглероден диоксид. Пилотният проект е подкрепен от правителството и от компанията Skytree, което е разработила специален софтуер, разказва Glastuinbouw Nederland.

Учени, агроспециалисти и държавни експерти в продължение на 2 години работят рамо до рамо по идея, с която въглеродният диоксид да се използва за нуждите на стопанството. В проекта е включен с експертиза също университетът Вагенинген. Планът бил една част въглеродния диоксид, нужен за растежа на посевите, да се доставя директно от въздуха, а другата част от индустрията. Разработчиците гледат на този проект като "важна стъпка в енергийния преход" за оранжерийното градинарство.

След две години на проучвания, тестове десетки работни чертежи и преправяне, няколко инсталации трябва да заработят тази есен. Очаква се технологията да хваща по 22 635 тона CO2 годишно.

В отговор на журналистически въпроси, от проектантите не отговорили с точност колко средства е глътнала технологията. Заявили, че всяка компания е вложила "няколко милиона" евро държавни субсидии и собствени инвестиции.

Оранжерийното градинарство е силно зависимо от CO2 и непрекъснато среща проблеми с доставките. С новия пилотен проект секторът н практика се превръща в основен конкурент на тези, които печелят от подземното инжектиране.

Краят на нидерлaндския модел - диги, вода и милиарди не са достатъчни

Обемен доклад разкрива болезнената истина – най-малко 11 млрд. евро, нов строителен модел, различно селско стопанство и управление на водата

Начинът, по който e живяла Нидерландия в продължение на векове, ще трябва да се промени драстично през следващите години. Ако лятото на 2026 г. е показало нещо, то е, че е уязвима към климатичните промени и техните последици, пише в доклад на правителството под името „Делта“, който е вече на масата за дебати с отделните агенции и ресорни сдружения

Горещи лета, недостиг на вода, ниски нива на реките, морско засоляване, инфраструктурни решения. Настоящият подход очевидно не е достатъчен и практиката показва, че само техническите решения не помагат. Нужна е промяна на мисленето, която да коригира курса, казва ръководителят на изследването и специален комисар Йоханес Ко Вердаас. „На всички ни се иска да стане бързо, отново да ни е сигурно и сухо под краката, да знаем как да контролираме водата.

Oще по темата:

• Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия
• Горите в Нидерландия на ръба, а политиката на кръстопът

„Можем да успеем, но няма бързи решения“, казва с увереност политикът и напомня на правителството, че освен желание, воля, експертиза ще са нужни милиарди евро. По днешни изчисления от държавната торба ще трябва да излязат минимум 11 милиарда евро. Сред най-спешните мерки са укрепване на 1 400 километра диги, строителство на буферни зони, адаптиране на помпените станции към новите климатични промени.

От водните съвети говорят за изграждане на тъй наречените терени-гъби, които да събират вода за сухи периоди, изграждане на огромни подземни кладенци в стари мини където да се отвежда и съхранява вода, цялостна ревизия на селскостопанските култури, различно строителство и нова визия на енергоефективните жилища.

От индивидуални решения до препоръки за изчезващи вековни занаяти. Сред силно засегнатите е този на производителите на луковици – емблемата на Нидерландия. След две десетилетие по части от крайбрежието в северната и южната част от страната това ще е краят за много производители.

„Много е болно, тежко и трудно да го признаем, но още по-лошо е да мълчим и да не информираме хората, за нещо, което е неизбежно“, казва по време на една от дискусиите ръководителят на програмата.

Горите на ръба, а политиката на кръстопът

Последиците от климатичните промени не се ограничават само до земеделието и природата. Компаниите за питейна вода, болниците и електроцентралите също ще трябва да станат по-устойчиви на екстремни метеорологични условия. Нови жилищни райони вече не могат да се строят навсякъде. Това трябва да е ясно на идните управляващи и този консултативен доклад е длъжен да го съобщи. Според Ко Вердаас, „Делта“ не може да чака, а трябва да влезе в действие и да получи необходимото финансиране. Програмата е вече под зоркото внимание на ресорния министър за инфраструктурата и управлението на водите Винсент Кареманс.

От началото на лятото Нидерландия е сред най-силно засегнатите страни по течението Рейн-Майн-Дунав заради малкото количества вода, постъпващи във водоемите от Алпите. Ситуацията принуди водните бордове в провинциите да предприемат драстични мерки и призиви за дълготрайни решения в бъдеще. Хидрологът Йорис Шаап призова изграждането на подземни водни буфери да започне още сега, защото екстремните суши ще стават все по-чести.  

Лесовъди обърнаха внимание, че ниските нива на Рейн през лятото, проблемите и забраните с напояването изискват да се преразгледа кои земеделски култури все още са подходящи за новите климатични условия и дали други не трябва да бъдат преместени на различни терени. Това означава цялостно преосмисляне на начина, по който се използва пространството. Апелът им към държавата е още отсега да започне да планира насаждения, способни да издържат на по-високи температури и продължителни суши. Не ставало дума за цялостна подмяна на горския фонд, а за постепенно изграждане на смесени гори, които да могат да издържат при критични климатични условия. В противен случай през следващите години Нидерландия може да се изправи пред десетки обезлесени и изсъхнали терени, чието възстановяване ще изисква десетилетия.

За мащаба на щетите разказа преди време и местната телевизия RTL. Нейният екип се натъква на терен с увяхващи смърчове, брези и букове, останали без листа още в разгара на лятото.

Променящият се климат никак не е изненада за експертите на организацията Staatsbosbeheer, които наблюдавали процесите от години и предупреждавали няколко поредни правителства за влошаващото се състояние на дърветата. Според тях още от 2018 г. през няколко години се появяват ясни индикации, че е необходима промяна. За 15 години броят на изсъхналите дървета се е удвоил.

Последиците са пряко свързани с ниските подпочвени води и повишения риск от горски пожари. Горските служители вече наблюдават дървета, които още през август преминават в своеобразен „есенен режим“.

Изследователят от университета във Вагенинген Бас Леринк следи с тревога случващото се в горите, особено нетипичната трансформация при брезите и буковете. По думите му от близо десетилетие горещините и сушите са се превърнали в бич за тези дървета, които просто не получават достатъчно време, за да се възстановят. Ако се търси ясна тенденция, тя се вижда най-силно в източната част на Нидерландия, където голяма част от горския фонд е разположен върху песъчливи почви. На много места норвежките смърчове, характерен вид за региона, са почти изчезнали. За сравнение, широколистните дървета върху глинестите почви на запад са по-малко податливи на сушата.