Новата пречка пред ЕС - недостигът на съоръжения за съхранение на ток

Рекордното производство на възобновяема електроенергия ограничи ефекта от газовия шок, но разкри критичния недостиг на съхранение, мрежи и гъвкав капацитет, се казва в анализ на Eurelectric

Снимка: личен архив

Рекордното производство на възобновяема електроенергия е предпазило Европа от нов ценови шок на природния газ през първата половина на 2026 г. Данните обаче очертават следващото голямо предизвикателство пред енергийния преход – недостига на съоръжения за съхранение на електроенергия, модерни електропреносни мрежи и достатъчно гъвкав нисковъглероден капацитет.

До този извод стига шестмесечният анализ на паневропейската платформа ELDA на Eurelectric. Инструментът проследява в реално време производството на електроенергия, потреблението и цените на едро в европейските държави и очертава тенденциите, които ще определят следващия етап от енергийния преход.

Анализът показва, че след началото на конфликта между САЩ и Иран цените на природния газ на нидерландската борса TTF са нараснали с около 60% между февруари и март. В същото време средната цена на електроенергията на европейския пазар „Ден напред“ е намаляла с 9%, подпомогната от по-ниското сезонно търсене и силното производство на възобновяема енергия.

Контрастът между двата пазара показва, че газовият шок вече не определя цената на електроенергията така, както в периодите, когато европейската енергетика беше значително по-зависима от изкопаемите горива.

„Тенденциите през първата половина на 2026 г. потвърждават това, което отдавна защитаваме – заместването на вносните изкопаеми горива с местно производство на чиста електроенергия прави Европа по-независима и по-устойчива на международни кризи“, коментира генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.

Слънчевата енергия има ключова роля за тази устойчивост. През май тя се превръща в най-големия източник на електроенергия в ЕС, осигурявайки 22,57% от производствения микс. Производството достига рекордните 48 TWh – количество, близко до годишното потребление на електроенергия в Унгария. Именно това рекордно производство ограничава необходимостта от газови централи през дневните часове и задържа цените на електроенергията. Опитът от май и юни обаче разкрива нова слабост на европейската енергийна система. Когато слънчевото производство намалява, а вятърната и водната енергия остават под средните си нива, системата продължава да разчита на по-скъпи изкопаеми мощности. Допълнително влияние оказват и планираните ремонти на ядрени мощности в редица държави.

Това се вижда ясно в цените. През май и юни средната цена на електроенергията в ЕС преди 9:00 часа и след 18:00 часа достига 122 евро/MWh при 90 евро/MWh година по-рано. В същото време през часовете с високо производство на слънчева енергия средната цена остава около 56 евро/MWh.Докато производството на електроенергия от газ се увеличава едва с 1% през слънчевите часове, извън тях ръстът достига 15%.

Според Eurelectric именно тук се намира следващото голямо предизвикателство. Европа вече разполага с все повече евтина възобновяема електроенергия, но все още не разполага с достатъчно батерии, системи за съхранение, гъвкаво управление на потреблението, междусистемни връзки и други нисковъглеродни мощности, които да компенсират естествените колебания във вятърното и слънчевото производство.

Скандинавските държави са показателен пример. През първата половина на 2026 г. цените на електроенергията там остават по-високи спрямо година по-рано заради по-слабото производство на водноелектрическа и вятърна енергия, както и заради ремонтите на ядрени мощности.

Между април и края на юни почти целият ядрен парк на страната остава извън експлоатация заради планова поддръжка. Производството на електроенергия намалява с 23%, а потреблението нараства със 7%.

Въпреки това сигурността на доставките е запазена благодарение на 150-процентното увеличение на нетния внос на електроенергия през междусистемните връзки със съседните държави.

„Предизвикателството вече не е само производството на чиста електроенергия. Европа се нуждае от много повече гъвкавост, за да превърне тази устойчивост в стабилни цени през всички часове на деня и през всички сезони“, коментира Руби.

По думите му именно инвестициите в електропреносни мрежи, съхранение на електроенергия, управление на потреблението и нисковъглеродни гъвкави мощности ще определят дали европейският енергиен преход ще успее да гарантира едновременно сигурност на доставките, конкурентни цени и по-ниска зависимост от изкопаемите горива.

Оцеляването измества инвестициите на предприемачите в Нидерландия

Под натиска на кризите мениджърите „замразяват“ инвестициите в професионално обучение и поглеждат с надежда към правителството да се събуди от летаргията

Високите цени на енергията и липсата на последователна държавна подкрепа принуждават все повече малки компании в Нидерландия да ограничават инвестициите си. Засегнати вече не са само проектите за разширяване на бизнеса, но и средствата за обучение, квалификация и кариерно развитие на служителите.

Снимка: Пресслужба на ЕС

Това показва годишното проучване на индекса на малкия бизнес в Нидерландия. Едва малка част от анкетираните мениджъри посочват, че отделят около 10% от оборота си за обучения и професионална квалификация.

Най-честото обяснение е, че намаляващите печалби поставят компаниите в режим на постоянно оцеляване. Предприемачите са изправени едновременно пред високи цени на енергията, несигурни пазари, растящи разходи за персонал и данъци, докато държавната политика остава колеблива. Вместо да поемат нов риск, много малки фирми предпочитат да замразят инвестициите си и да изчакат по-благоприятна икономическа среда.

„Щеше да бъде огромно облекчение, ако кабинетът най-накрая предприеме реални мерки срещу високите цени на енергията“, казва един от участниците в проучването на Qredits Ерик Зингс.

Липсата на финансов ресурс вече се отразява пряко върху развитието на работната сила. Според изследването 60% от мениджърите не могат да си позволят инвестиции в обучение, кариерно развитие и коучинг, а повечето признават, че последното им професионално обучение е било преди две или три години.

Разликите между отделните отрасли също се задълбочават. Докато компаниите в здравеопазването продължават да инвестират в квалификацията на служителите си, подобни разходи все по-рядко се срещат в хотелиерството, търговията на дребно и технологичния сектор.

Проучването очертава и друга важна тенденция. Предприятията, които успяват да намерят средства за обучение, инвестират повече и в развитието на бизнеса си и постигат по-добри резултати по отношение на иновациите. Изводът е, че инвестициите в хората се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността.

Според Зингс държавата трябва да реагира с данъчни стимули за обучение, по-добър достъп до финансиране, повече възможности за коучинг и консултации, по-ниска данъчна тежест и мерки за ограничаване на енергийните разходи.

„Стимулирането на ученето през целия живот и по-добрият достъп до финансиране са решаващи за подобряване на бизнес климата за малките предприятия“, казва експертът, който разработва препоръките съвместно със свои колеги от Университета по приложни науки в Утрехт.

Изследването не е изолиран сигнал. По-ранен анализ на ING стига до сходни заключения. Според банката високите цени на енергията, прекратяването на държавните субсидии и забавената модернизация на електропреносната мрежа продължават да възпират инвестициите и устойчивото развитие.

„При непоследователна държавна политика компаниите трудно могат да планират дългосрочно и често не са готови да кажат „да“ на големи инвестиции“, предупреждава директорът „Бизнес банкиране“ в ING Лауренс де Вос. Според авторите на доклада е необходима ясна и дългосрочна стратегия както за устойчивото развитие, така и за модернизацията на енергийната инфраструктура.

Сходна картина показват и официалните статистически данни. През 2024 г. компаниите в Нидерландия са инвестирали с 39% по-малко в мерки за опазване на околната среда спрямо година по-рано. Общият размер на инвестициите е спаднал до 1,6 милиарда евро – най-ниското равнище за последните пет години.

Въпреки това директорът на платформата за устойчиво предприемачество Future-Up Анке ван Верш остава предпазлив оптимист. Според нея устойчивият растеж е невъзможен без стабилна и предвидима държавна политика – нещо, което липсваше през последните години. Новият кабинет ще трябва да възстанови доверието на бизнеса, ако иска компаниите отново да започнат да инвестират.

„За да изградим икономика, ориентирана към бъдещето, трябва да използваме суровините по-разумно, да развиваме кръговата икономика и да инвестираме в устойчиви иновации“, казва Ван Верш.

Икономистите са единодушни, че Нидерландия ще трябва да увеличи инвестициите в енергетика, дигитализация, биотехнологии, земеделие, социално осигуряване и развитие на човешкия капитал, ако иска да запази икономическата си конкурентоспособност. Според техните оценки страната се нуждае от годишен икономически растеж между 1,5 и 2%, което предполага инвестиции в размер на между 151 и 187 милиарда евро до 2035 година.

Дигиталното евро: суверенитет или скъп политически експеримент?

ЕС иска да намали зависимостта си от Visa и Mastercard, но белгийските банки поставят под съмнение икономическата логика на проекта.

В Европейския парламент, чрез Комисията по икономически и парични въпроси, беше направена важна крачка към създаването на правната рамка за дигиталното евро. Засега няма официален срок за въвеждането му, но очакванията са това да стане след 2028 г. Основната цел е Европейският съюз да намали зависимостта си от американските платежни оператори Visa и Mastercard и да изгради собствена цифрова платежна инфраструктура.

Снимка; Пресслужба на ЕК, архив

Именно тук обаче започва големият дебат. Докато европейските институции представят дигиталното евро като инструмент за стратегически и цифров суверенитет, част от банковия сектор поставя под въпрос дали проектът решава реален проблем. Белгийските банки например определят идеята като политически амбициозна, но икономически трудно защитима предвид необходимите инвестиции, оценявани на около 18 млрд. евро.

Как ще работи дигиталното евро?

По своя замисъл дигиталното евро ще бъде цифровият еквивалент на евробанкнотите и евромонетите, емитирани от Европейската централна банка. Потребителите ще разполагат с дигитален портфейл, в който ще могат да прехвърлят средства от банковите си сметки. Плащания ще могат да се извършват дори офлайн – при липса на интернет или временно прекъсване на електронните комуникации, стига мобилното устройство да има захранване.

Проектът идва в момент, когато навиците за разплащане в Европа се променят бързо. По данни, цитирани от белгийската обществена телевизия VRT, през 2016 г. 79% от покупките в магазините са били платени в брой. През 2024 г. този дял вече е спаднал до 52%, докато електронната търговия и безконтактните плащания продължават да растат.

Банките: „Дигитална валута без мисия“

Именно тук белгийската банкова асоциация Febelfin вижда най-сериозния проблем.

„Какъв е смисълът да инвестираме 18 милиарда евро в нещо, което никой не чака?“, пита Михаел Ансеу от организацията, определяйки дигиталното евро като „дигитална валута без мисия“.

Според него аргументът на Европейската комисия, че проектът ще гарантира платежен суверенитет, не е достатъчен. Ако американските платежни системи някога престанат да функционират в Европа, както се случи в Русия, вече съществуват алтернативи. В Белгия например работи националната система Bancontact, а европейските банки развиват общата платежна платформа Wero.

Опасения за банковата система

Банковият сектор предупреждава и за потенциални рискове за финансовата стабилност.

Ако значителна част от средствата бъде прехвърлена от банковите сметки към дигиталните портфейли, банките ще разполагат с по-малко ресурс за кредитиране на домакинства и компании. При кризисни ситуации подобно пренасочване на средства може да ускори банкова паника и да засили финансовото напрежение.

Заради тези опасения първоначално Европейският парламент обсъждаше възможността дигиталното евро да бъде ограничено само до офлайн плащания. Докладчикът по законодателството, испанският евродепутат Фернандо Наварете Рохас, предложи онлайн използването да бъде разрешено само ако европейските банки не успеят да изградят собствена платежна система.

Геополитиката промени дебата

Междувременно международната обстановка промени политическите приоритети.

След войната в Украйна, нарастващото напрежение в глобалната икономика и стремежа към по-голяма стратегическа автономия, Европейската комисия, Европейският парламент и държавите членки определиха дигиталното евро като един от ключовите проекти за европейски цифров суверенитет.

Очакванията са до края на годината да бъде постигнато окончателно политическо споразумение по законодателството. Вече има подкрепа дигиталното евро да може да се използва както офлайн, така и онлайн още от самото начало. Предвижда се и лимит върху средствата, които могат да се съхраняват в дигиталния портфейл. Засега се обсъжда таван от около 3000 евро.

Следващият въпрос

Банките вече приемат, че въвеждането на дигиталното евро трудно може да бъде спряно. Вместо това настояват за постепенно внедряване, допълнителни гаранции срещу измами и максимално използване на вече съществуващата платежна инфраструктура.

Търговците в еврозоната ще бъдат задължени да приемат дигиталното евро, ако вече приемат други електронни средства за плащане. За потребителите услугата ще бъде безплатна, докато за бизнеса ще останат разходи, съпоставими със сегашните такси за картови плащания.

Остава обаче най-важният въпрос – ще използват ли европейските граждани дигиталното евро?

Отговорът не зависи само от законодателството, а и от готовността на търговците, онлайн платформите и потребителите да възприемат новия начин на разплащане. Именно това ще покаже дали дигиталното евро ще се превърне в инструмент на европейския цифров суверенитет или ще остане скъпа инфраструктура с ограничено практическо приложение.