Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

вторник, 31 март 2026 г.

Германия отново „кихна“ и разтревожи ЕС

Министрите на енергетиката умуват за шоковите цени на горивата докато 90% от германските предприемачи очакват войната в Близкия изток да засегне бизнес операциите,  Нидерландия натиска за „Дружба“

……………..

Енергийните министри на блока проведоха спешна неформална видеo конференция, за да обсъдят как ще се процедира заради високите цени на горивата заради ситуацията в Близкия изток. Срещата се проведе в хибриден вариант от разстояние след призив на Европейската комисия към държавите членки да разгледат възможността за ограничаване на потреблението на петрол при подготовка за "продължителни смущения" в енергийните доставки вследствие на войната с Иран.

Енергийният еврокомисар Дан Йоргенсен също апелира в писмо до премиерите на блока да обмислят доброволни мерки за ограничаване на търсенето, гражданите да шофират по-малко, за да се запазят горивата за по-неотложни нужди - практика, която вече се прилага в някои азиатски държави.

Според Йоргенсен транспортният сектор в Европа е изправен пред нарастващи разходи и недостиг на доставки, тъй като е силно зависим от региона на Персийския залив, откъдето ЕС получава над 40% от вноса на авиационно гориво и дизел.

За големината на проблема и очакванията вече ви разказахме през погледна на една от най-големите транспортни компании в Белгия, която изчисли, че 700 000 евро на месец допълнително струва войната. Един от начините да се излезе от ситуацията в кризата е неминуемо да вдигнат тарифите за клиентите. Пред локална телевизия мениджър на логистичната компания разказа, че за всеки нает камион ще се налага начисление от 500 евро допълнителни разходи. Други негови колеги от транспортни фирми се опасяват, че ако ситуацията с кризата в Иран продължи, фалитите са неизбежни.

Пред европейските лидери стои и друг назряващ проблем – стабилността на германската икономика и нейната индустрия. Според информация от Института за икономически изследвания на IFO германските компании подготвят повишаване на цените.

90% от предприемачите в германската производствена индустрия очакват войната в Близкия изток да засегне бизнес операциите. Последствията от по-високите цени на енергията са веднага забележими в енергоемкия сектор. "Конфликтът създава още по-голяма несигурност за бъдещето.

Освен високите цени на енергията, повече от една трета от предприемачите се страхуват от проблеми с доставките, причинени от прекъснати морски маршрути. Една четвърт се страхуват, че търсенето в важни износни области ще намалее поради спада в икономическия растеж. Освен това компаниите се страхуват от нарастващите разходи за застраховки и повишен риск от длъжници.

Германски завод. Снимка: ЕК, архив

Икономическите последици от конфликта вече са осезаеми и се увеличават по различни канали. "Колкото по-дълго продължава несигурността, толкова по-големи ще са икономическите последици за тези компании."

Покачващите се цени на енергията ще засегнат и стоките и услугите чрез по-високи производствени и транспортни разходи. Компаниите в строителството, търговците на едро и потребителските услуги също въвеждат повишаване на цените, показват данните.

Германската статистическа служба Destatis изчисли инфлацията за март  от 2,7% при 1,9% месец по-рано. Федералното правителство се надяваше да върне болната икономика на правилния път с милиарди евро инвестиции в отбраната и инфраструктурата. Конфликтът в Близкия изток обаче затрудни тази амбиция.

Главоболията за енергийните министри стават двойно по-големи като към проблема с войната в Залива, болната германска индустрия се прибави и натискът на нейната съседка Нидерландия по отношение на нерешения проблем с петролопровода „Дружба“.

В навечерието на извънредната среща излезе информация в икономическото BNR радио, че новият външен министър на страната Том Берендсен е настоял пред украинския вицепремиер Тарас Качка да се осигури по-бързо разрешение на екипа на Европейската комисия да инспектира повредения участък от тръбопровода на украинска земя. Правителството трябваше да осигури достъп до 18 март, но това така и не бе сторено. Нидерландският дипломат е посочи пред радиото, че е настоял също ЕК да засили натиска си върху непокорната Унгария.

Повреденият соц тръбопровод обтегна отношенията между Унгария, Словакия, Украйна и Брюксел. Според Украйна тръбопроводът е бил повреден от руски атаки и ще бъде труден за ремонт, докато Унгария и Словакия твърдят, че Украйна умишлено блокира преноса на руски петрол за двете страни. След това Унгария блокира европейски заем от милиард долара за Украйна в знак на протест срещу предполагаемия саботаж.

Задънена улица

За да излезе от задънената улица, ЕС настоя да приеме технически експерти от Европа, които да могат независимо да оценят щетите. Украйна се съгласи, след което инспекторите пътуваха в страната на 18 март. До момента обаче не е бил разрешен достъп до мястото на повредата. Според украинския заместник-премиер Тарас Качка, това е по съображения за сигурност, каза той пред БНР. 'Щом разрешителните и разрешенията им бъдат подготвени, съм сигурен, че това ще бъде разрешено.'

Том Берендсен смята, че Унгария ненужно политизира въпроса с петролопровода, след като е видно, че Виктор Орбан се опитва да мобилизира редовите партийни членове срещу ЕС и Украйна. В същото време факт е, че Украйна бави излишно нещата  като не позволява на инспекторите да влязат до обекта.

От провелата се пресконференция след видеоконферентната връзка еврокомисарят Дан Йоргенсен също не даде индикация след журналистически въпрос, че има кой знае какъв развой след това, което се знае от последния Европейски съвет през март – украинците „правели всичко възможно да възстановят петролопровода“, а ЕК ще помогне с финансова и техническа помощ

Франция планира да изгради 6 реактора между 2038 и 2044 г.

Франция планира да изгради 6 реактора между 2038 и 2044 година. Те ще бъдат по двойки в 3 съществуващи централи - Penly, Gravelines and Bugey с общ капацитет за производство на електроенергия от 9 990 мегавата. За целта страната е предвидила €72,8 милиарда. За проектите Париж се е допитал до Европейската комисия, която ще започне обстойна оценка дали не са нарушени правилата за държавна помощ. Това е честа практика когато става дума за сложни и комплексни проекти като тези в енергетиката.

Намерението за изграждане на 6 блока Комисията е получила през ноември 2025 г. В съобщение на ЕК се припомня, че съгласно договорите на ЕС, държавите членки са свободни да определят своя енергиен микс. Франция е избрала да насърчава ядрената енергия като част от своята национална енергийна политика.

Проектът цели да повиши сигурността на електроснабдяването за Франция и съседните страни, както и да допринесе за целите на Съюза за декарбонизация. Бенефициентът на подкрепата е Électricité de France S.A. (EDF), собственик и оператор на целия ядрен енергиен флот във Франция.

Франция планира да подкрепи този проект чрез три мерки: субсидиран заем с преференциален лихвен процент, покриващ 60% от очакваните строителни разходи; договор за разлика, който работи за 40 години, за да осигури стабилни приходи на заводите; механизъм за споделяне на риска с конкретен списък от събития, с цел осигуряване на защита срещу рискове извън контрола на EDF, като непредвидими природни бедствия и промени в националното законодателство.

На този етап, въз основа на предварителната си оценка, Комисията е установила проекта за необходим и смята, че помощта улеснява развитието на икономическа дейност. Комисията също така признава потенциалния принос на проекта за сигурността на снабдяването и декарбонизацията.

Въпреки това Комисията счита за необходимо да се оцени дали мярката е напълно в съответствие с правилата за държавна помощ на ЕС. Поради тази причина Комисията реши да започне задълбочено разследване и ще проучи и дали има достатъчни гаранции, за да се гарантира, че търговската стратегия на EDF няма да доведе до пазарни изкривявания и да предотврати прехвърлянето на помощ към конкретни участници на

Държавната помощ за подкрепа на ядрената енергия може да се оценява директно по член 107(3)(в) от ДФЕС, който позволява на държавите членки да улесняват развитието на определени икономически дейности при определени условия.

неделя, 29 март 2026 г.

Дигитална суперсила с аналогова мрежа: нидерландският парадокс

Депутати от долната камара на парламента са против изграждането на "нови, грозни и големи" технологични центрове, които се превръщат бреме за електроенергийната система


7 огромни центрове за данни ще се появят в Нидерландия на фона на критиките, че проектите допълнително ще създадат проблеми в остарялата енергийна мрежа, разказаха в предаване на обществената телевизия Нос от индустриалната асоциация Dutch Data Centers Association (DDA). Същевременно инициативата политически раздор, тъй като от парламента е приета наскоро резолюция за спиране на строителството на такива големи центрове. За седемте изглежда било твърде късно, защото повечето разрешителни са издадени.

Снимка: Архив, ЕК

Решението за строеж не се приема с охота сред някои от Камарата на представителите (долната камара на парламента, която е основният законодателен орган). Сред тях е Питър Гринвис от ChristenUnie, който недоумява как е възможно това – за големите чужди корпорации може, а за малките национални бизнеси не може

Проектът се състои от 7 огромни сгради, т.нар. hyperscale, който ще се простират на площ от няколко хектара. За кубовете (както ги наричат местните) ще е нужна енергия, с която може да се захранят нуждите на 200 000 домакинства. Те ще се намират в Амстердам. Подобен мегацентър е планиран и в Лелистад. По данни на операторите тези технологични обекти черпят 5% от общото енергопотребление на страната. Очакванията са през следващите години да се удвои.

Нидерландия вече разполага с 3 такива мегацентъра за данни където Google съхранява данни. Според парламентарното мнозинство и провинции, освен че са грозни и големи, се превръщат в огромно бреме за електроенергийната система. 

Погледите и надеждте сега са насочени към новата министърка на жилищното строителство и пространствено планиране Еланор Букхолт-О'Съливан, която може да спре стоежа на още 4 проекта в ранна фаза в жилищен район край националното летище “Схипхол”. Сред жителите вече назрява недоволство, тъй като на тяхна територия вече има над 30 малки центъра, а капацитетът на мрежата е все така стар, пространството - малко и никой не иска в двора си да има data център.

Oще 2021 г. много общини поетапно забраняват строителството на такива центрове на тяхна територия. Тази тенденция искрено изненадвала компаниите за данни. Според Стейн Гроув, председател на търговската асоциация DDA, центровете за данни са просто отчаяно необходими. "Дискусията сега е съсредоточена върху центровете за данни, управлявани от Microsoft или Google. Но болниците, университетите и данъчната и митническа администрация също се нуждаят. Не искаме да зависим от чуждестранни компании. Тогава направете така, че да съхранявате тези данни тук", казва той с гняв и упрек към политиците.

Не толкова отдавна Нидерландия все се смяташе за водещ международен център по дигитализация. Дали това ще остане така зависи от министъра на D66 Еланор Букхолт-О'Съливан и доколко тя ще се вслуша в призива на Камарата на представителите.

Припомням, че страната бе първата в Европа, която публично се обяви за създаване на суверенитет и по-малка зависимост от американските технологични компании. Предишният кабинет, начело с Дик Схоф, дори бе подхванал политическа линия с проекти, които да направят Нидерландия „Силициевата долина на Европа“. Сред тях дом за „технологиите на утрешния ден“ , Център за изкуствен интелект върху руините на бившето газово хранилище в Грьонинген, нов център на военната индустрия, милиарди инвестиции в разработване на интелигентни материали като композити, 3D печат, космически технологии, квантови, интелигентни системи, технология с изкуствен интелект, дронове, сензори и радари. За всичко това е нужна огромна енергия, която обаче на този етап не може да бъде осигурена заради „тесните“ места по остарялата енергийна инфраструктура.

А докато политиците се боричкат да има или няма нови технологични мегаструктури, пропускат ценно време за реновиране на електрическата мрежа и да са в помощ на хиляди малки бизнеси и домакинства. Разказвал съм многократно как години над 15000 компании са в списък на чакащи за разширение на мрежата, други пък отчаяно променят графика си на работа, за да освободят енергия на трети. Отделно домакинствата са в ступор дали един ден няма да осъмнат с дискотека на тока   

Топ приоритет или нови главоболия

Проблемът с мрежата е сред топ приоритетите в 5-годишната управленска стратегия на правителството с премиер Роб Йетен. Коалицията смята да направи отделен закон, с който да не се допуска бъдеще недостиг на капацитет. По изчисления на местния оператор TenneT ще са необходими за следващите десетина години инвестиции от порядъка на 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа.

Един от нерешените досиета е свързано не с кого да е - "Майкрософт", който има план да вдигне 3 центъра за данни в Амстердам. Въпреки че не е разрешено, гигантът с законодателни вратички и политически хватки е успял да си издейства правото, разказва ежедневникът NRC. Става дума за 3 небостъргача с височина 85 метра, които заедно консумират приблизително толкова енергия, колкото градче като Харлем. Според действащата забрана компаниите нямат право да вдигат кули, ако консумират над 70MW и надхвърлят площ от 10 хектара. От общината заявили с гордост, че е постигнат добър баланс и изгодна оферта, тъй като привличат до себе си най-големият технологичен играч.