Ел Ниньо срещу Брюксел: рекордните жеги увеличават зависимостта от Китай

Екстремните горещини увеличават търсенето на климатици, но над една трета от европейския пазар се контролира от китайски компании, което затруднява усилията на Брюксел да намали стратегическата си зависимост от Пекин.

Световният океан постави нов температурен рекорд, като никога досега не е бил толкова топъл по това време на годината. Средната температура на морската повърхност е достигнала 20,86 градуса по Целзий, надминавайки рекордите от 2023 и 2024 година. Според учените зад това стоят две взаимно подсилващи се тенденции – ускоряващите се климатични промени и завръщането на климатичния феномен Ел Ниньо.

Снимка: Служба на ЕК "Коперник"

Данните на европейската служба „Коперник“, събрани чрез сателити, кораби и крайбрежни буйове, показват, че извън полярните региони океаните са били между 0,35 и 0,73 градуса по-топли от климатичната норма. Това е пореден сигнал, че глобалното затопляне все по-силно променя състоянието на световните океани.

„Не сме изненадани от тези резултати и очакваме още температурни рекорди през тази година“, коментира директорът на Службата за климатичните промени към „Коперник“ Карло Буонтемпо. По думите му наблюденията потвърждават дългогодишните прогнози на учените, че океаните ще бъдат сред най-силно засегнатите от климатичната криза.

Допълнителен тласък дава Ел Ниньо, който се завръща след двегодишно отслабване. Феноменът възниква в тропическата част на Тихия океан край бреговете на Перу и е най-мощният естествен фактор, влияещ върху глобалния климат. Неговото развитие се следи непрекъснато от метеоролозите по света, тъй като променя валежите, температурите и атмосферната циркулация на няколко континента.

Името „Ел Ниньо“ се появява много преди науката да започне да изучава явлението. Рибари по крайбрежието на Перу забелязали, че около Коледа морската вода необичайно се затопля, а уловът рязко намалява. Затова го нарекли „Ел Ниньо“ – „Младенецът“. Обратната фаза, при която океанските води се охлаждат, е известна като „Ла Ниня“. Двете явления се редуват през няколко години.

При най-силните проявления учените говорят за „Супер Ел Ниньо“ – когато температурата на повърхността на Тихия океан остава с повече от два градуса над нормата за продължителен период. Последиците могат да бъдат опустошителни – проливни валежи и наводнения в Южна Америка и Източна Африка, тежки суши и мащабни горски пожари в Югоизточна Азия и Австралия. Затопленият океан отделя повече топлина към атмосферата, което повишава температурите в голяма част от света. В Европа ефектът е по-слаб, но често се проявява с по-топло време и по-влажна пролет.

Рекордното затопляне не засяга само климата. Все по-високите температури оказват силен натиск върху морските екосистеми, увеличават риска от избелване на кораловите рифове и застрашават рибните запаси и морските бозайници.

Макар науката да разбира все по-добре механизмите на Ел Ниньо, прогнозирането на най-екстремните му прояви остава трудно. Затова системите за ранно предупреждение срещу наводнения и други природни бедствия стават все по-важен инструмент за ограничаване на щетите. В момента 128 държави вече разполагат с подобни системи.

Вилнеещото „Ел Ниньо“, климатичните промени и адските горещини в Европа никак не помагат на Европейската комисия в търсене за своя суверенитет и борбата с китайската свръхпродукция. На пътя на Брюксел се появява още една пречка – климатиците.

Постоянната жега кара все повече хора да търсят климатик. Логично, защото малко охлаждане не е излишен лукс. Но това огромно търсене има и недостатъци. Европа се опитва да намали търговския дефицит с Китай, но тъй като повечето климатици идват от Китай, това ще бъде сериозно предизвикателство за Брюксел, отбелязва нидерландският сайт nu.nl

Европейският съюз и Китай сключиха в края на юни нови споразумения за подобряване на търговските си отношения. По този начин и двете страни искат да направят търговията по-справедлива и да решат различни проблемни места. Според ЕС и Китай, "конкретни резултати" трябва да бъдат постигнати най-късно до октомври в областите на търговските различия, износните правила и интелектуалната собственост.

За да постигнат това, ЕС и Китай създават съвместна работна група, която ще наблюдава търговията между двете страни. Китай също така увери Брюксел, че настоящите ограничения за износ на редки земни елементи и постоянни магнити няма да нарушат доставките за Европа.

Времето на преговорите едва ли можеше да бъде по-неподходящо. Докато Европа иска да стане по-малко зависима от Китай, екстремната жега през последните седмици доведе до огромно търсене на климатици, по-голямата част от които идват от Китай. Това само ще увеличи търговския дефицит това лято. В момента едно от пет европейски домакинства има климатик. В Съединените щати това е почти девет от десет домакинства, според данни на Международната енергийна агенция (IEA). За китайските производители това означава, че има огромен пазар за растеж в Европа.

Това се отразява и в данните за продажбите. Нито една европейска марка не е сред петте най-големи производители на климатици на европейския пазар. Китайските марки Haier, Gree и Midea заедно съставляват около една трета от всички продадени климатици. Топ пет се допълват от турския Беко и японския Дайкин. Според експертите това показва колко зависима е Европа от чуждестранните производители. Точно тази зависимост Брюксел се опитва да намали през следващите години. Но докато европейските потребители масово избират сравнително евтини китайски климатици, това ще се окаже много по-трудно, отколкото на хартия.

Новата пречка пред ЕС - недостигът на съоръжения за съхранение на ток

Рекордното производство на възобновяема електроенергия ограничи ефекта от газовия шок, но разкри критичния недостиг на съхранение, мрежи и гъвкав капацитет, се казва в анализ на Eurelectric

Снимка: личен архив

Рекордното производство на възобновяема електроенергия е предпазило Европа от нов ценови шок на природния газ през първата половина на 2026 г. Данните обаче очертават следващото голямо предизвикателство пред енергийния преход – недостига на съоръжения за съхранение на електроенергия, модерни електропреносни мрежи и достатъчно гъвкав нисковъглероден капацитет.

До този извод стига шестмесечният анализ на паневропейската платформа ELDA на Eurelectric. Инструментът проследява в реално време производството на електроенергия, потреблението и цените на едро в европейските държави и очертава тенденциите, които ще определят следващия етап от енергийния преход.

Анализът показва, че след началото на конфликта между САЩ и Иран цените на природния газ на нидерландската борса TTF са нараснали с около 60% между февруари и март. В същото време средната цена на електроенергията на европейския пазар „Ден напред“ е намаляла с 9%, подпомогната от по-ниското сезонно търсене и силното производство на възобновяема енергия.

Контрастът между двата пазара показва, че газовият шок вече не определя цената на електроенергията така, както в периодите, когато европейската енергетика беше значително по-зависима от изкопаемите горива.

„Тенденциите през първата половина на 2026 г. потвърждават това, което отдавна защитаваме – заместването на вносните изкопаеми горива с местно производство на чиста електроенергия прави Европа по-независима и по-устойчива на международни кризи“, коментира генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.

Слънчевата енергия има ключова роля за тази устойчивост. През май тя се превръща в най-големия източник на електроенергия в ЕС, осигурявайки 22,57% от производствения микс. Производството достига рекордните 48 TWh – количество, близко до годишното потребление на електроенергия в Унгария. Именно това рекордно производство ограничава необходимостта от газови централи през дневните часове и задържа цените на електроенергията. Опитът от май и юни обаче разкрива нова слабост на европейската енергийна система. Когато слънчевото производство намалява, а вятърната и водната енергия остават под средните си нива, системата продължава да разчита на по-скъпи изкопаеми мощности. Допълнително влияние оказват и планираните ремонти на ядрени мощности в редица държави.

Това се вижда ясно в цените. През май и юни средната цена на електроенергията в ЕС преди 9:00 часа и след 18:00 часа достига 122 евро/MWh при 90 евро/MWh година по-рано. В същото време през часовете с високо производство на слънчева енергия средната цена остава около 56 евро/MWh.Докато производството на електроенергия от газ се увеличава едва с 1% през слънчевите часове, извън тях ръстът достига 15%.

Според Eurelectric именно тук се намира следващото голямо предизвикателство. Европа вече разполага с все повече евтина възобновяема електроенергия, но все още не разполага с достатъчно батерии, системи за съхранение, гъвкаво управление на потреблението, междусистемни връзки и други нисковъглеродни мощности, които да компенсират естествените колебания във вятърното и слънчевото производство.

Скандинавските държави са показателен пример. През първата половина на 2026 г. цените на електроенергията там остават по-високи спрямо година по-рано заради по-слабото производство на водноелектрическа и вятърна енергия, както и заради ремонтите на ядрени мощности.

Между април и края на юни почти целият ядрен парк на страната остава извън експлоатация заради планова поддръжка. Производството на електроенергия намалява с 23%, а потреблението нараства със 7%.

Въпреки това сигурността на доставките е запазена благодарение на 150-процентното увеличение на нетния внос на електроенергия през междусистемните връзки със съседните държави.

„Предизвикателството вече не е само производството на чиста електроенергия. Европа се нуждае от много повече гъвкавост, за да превърне тази устойчивост в стабилни цени през всички часове на деня и през всички сезони“, коментира Руби.

По думите му именно инвестициите в електропреносни мрежи, съхранение на електроенергия, управление на потреблението и нисковъглеродни гъвкави мощности ще определят дали европейският енергиен преход ще успее да гарантира едновременно сигурност на доставките, конкурентни цени и по-ниска зависимост от изкопаемите горива.

Оцеляването измества инвестициите на предприемачите в Нидерландия

Под натиска на кризите мениджърите „замразяват“ инвестициите в професионално обучение и поглеждат с надежда към правителството да се събуди от летаргията

Високите цени на енергията и липсата на последователна държавна подкрепа принуждават все повече малки компании в Нидерландия да ограничават инвестициите си. Засегнати вече не са само проектите за разширяване на бизнеса, но и средствата за обучение, квалификация и кариерно развитие на служителите.

Снимка: Пресслужба на ЕС

Това показва годишното проучване на индекса на малкия бизнес в Нидерландия. Едва малка част от анкетираните мениджъри посочват, че отделят около 10% от оборота си за обучения и професионална квалификация.

Най-честото обяснение е, че намаляващите печалби поставят компаниите в режим на постоянно оцеляване. Предприемачите са изправени едновременно пред високи цени на енергията, несигурни пазари, растящи разходи за персонал и данъци, докато държавната политика остава колеблива. Вместо да поемат нов риск, много малки фирми предпочитат да замразят инвестициите си и да изчакат по-благоприятна икономическа среда.

„Щеше да бъде огромно облекчение, ако кабинетът най-накрая предприеме реални мерки срещу високите цени на енергията“, казва един от участниците в проучването на Qredits Ерик Зингс.

Липсата на финансов ресурс вече се отразява пряко върху развитието на работната сила. Според изследването 60% от мениджърите не могат да си позволят инвестиции в обучение, кариерно развитие и коучинг, а повечето признават, че последното им професионално обучение е било преди две или три години.

Разликите между отделните отрасли също се задълбочават. Докато компаниите в здравеопазването продължават да инвестират в квалификацията на служителите си, подобни разходи все по-рядко се срещат в хотелиерството, търговията на дребно и технологичния сектор.

Проучването очертава и друга важна тенденция. Предприятията, които успяват да намерят средства за обучение, инвестират повече и в развитието на бизнеса си и постигат по-добри резултати по отношение на иновациите. Изводът е, че инвестициите в хората се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността.

Според Зингс държавата трябва да реагира с данъчни стимули за обучение, по-добър достъп до финансиране, повече възможности за коучинг и консултации, по-ниска данъчна тежест и мерки за ограничаване на енергийните разходи.

„Стимулирането на ученето през целия живот и по-добрият достъп до финансиране са решаващи за подобряване на бизнес климата за малките предприятия“, казва експертът, който разработва препоръките съвместно със свои колеги от Университета по приложни науки в Утрехт.

Изследването не е изолиран сигнал. По-ранен анализ на ING стига до сходни заключения. Според банката високите цени на енергията, прекратяването на държавните субсидии и забавената модернизация на електропреносната мрежа продължават да възпират инвестициите и устойчивото развитие.

„При непоследователна държавна политика компаниите трудно могат да планират дългосрочно и често не са готови да кажат „да“ на големи инвестиции“, предупреждава директорът „Бизнес банкиране“ в ING Лауренс де Вос. Според авторите на доклада е необходима ясна и дългосрочна стратегия както за устойчивото развитие, така и за модернизацията на енергийната инфраструктура.

Сходна картина показват и официалните статистически данни. През 2024 г. компаниите в Нидерландия са инвестирали с 39% по-малко в мерки за опазване на околната среда спрямо година по-рано. Общият размер на инвестициите е спаднал до 1,6 милиарда евро – най-ниското равнище за последните пет години.

Въпреки това директорът на платформата за устойчиво предприемачество Future-Up Анке ван Верш остава предпазлив оптимист. Според нея устойчивият растеж е невъзможен без стабилна и предвидима държавна политика – нещо, което липсваше през последните години. Новият кабинет ще трябва да възстанови доверието на бизнеса, ако иска компаниите отново да започнат да инвестират.

„За да изградим икономика, ориентирана към бъдещето, трябва да използваме суровините по-разумно, да развиваме кръговата икономика и да инвестираме в устойчиви иновации“, казва Ван Верш.

Икономистите са единодушни, че Нидерландия ще трябва да увеличи инвестициите в енергетика, дигитализация, биотехнологии, земеделие, социално осигуряване и развитие на човешкия капитал, ако иска да запази икономическата си конкурентоспособност. Според техните оценки страната се нуждае от годишен икономически растеж между 1,5 и 2%, което предполага инвестиции в размер на между 151 и 187 милиарда евро до 2035 година.