ООН прави нов опит да изведе преговорите за пластмасата от задънената улица

Найроби може да се окаже решаваща спирка по пътя към глобалния пакт за пластмасата. Ако не се направи нищо, пластмасовите отпадъци в океаните да се увеличат четирикратно до 2050 г.

Пластмасовото замърсяване се превръща в следващото голямо глобално предизвикателство след климатичните промени. Докато производството на пластмаса продължава да расте, Организацията на обединените нации прави нов отчаян опит да постави основите на първия международен договор, който да ограничи замърсяването по цялата верига – от производството до отпадъците.

Рециклиране на пластмаса. Снимка: Аудиовизуална снимка на ЕК

След неуспешните преговори през 2025 г. в Швейцария, надеждите вече са насочени към конференцията в Найроби (Кения), която трябва да подготви почвата за решаващия кръг преговори догодина. Залогът е голям. Ако не бъдат предприети по-решителни мерки, световното производство на пластмаса може да достигне около 450 милиона тона годишно до 2060 г., а пластмасовите отпадъци в океаните да се увеличат четирикратно до 2050 г.

Проблемът вече не е пластмасата, а липсата на съгласие

Миналогодишната конференция на ООН в Женева завърши без споразумение. Въпреки продължилите дни наред преговори държавите не успяха да постигнат консенсус за глобален договор, който да ограничи производството на пластмаса. Вместо това делегатите се договориха разговорите да продължат с нов кръг срещи.

Конференцията в Найроби няма да сложи окончателна точка на преговорите. Нейната задача е да подготви основните параметри на бъдещия договор, който се очаква да бъде обсъждан през следващата година. Именно затова срещата се разглежда като ключов етап за излизане от дипломатическата безизходица.

Две философии за един и същ проблем

Преговорите постепенно се оформят около две противоположни визии. От едната страна са Европейският съюз и държавите, които настояват за ограничаване на производството, по-устойчиво потребление, постепенно намаляване на изделията за еднократна употреба и ускорено преминаване към кръгова икономика. Според тях договорът трябва да обхване целия жизнен цикъл на пластмасата, включително използваните химически вещества още в производствения процес.

От другата страна са държави с големи интереси в производството на нефт и газ, сред които Саудитска Арабия, които предпочитат акцентът да бъде поставен върху рециклирането, а не върху ограничения върху производството. Аргументът им е, че пластмасата трябва да се управлява по-ефективно след употреба, вместо да се поставят ограничения върху индустрията.

Китай търси среден път

Китай заема по-балансирана позиция. Като един от най-големите производители на пластмаса в света Пекин подкрепя идеята за технологични решения, включително разработването на нови материали и производствени процеси с по-малко опасни химични вещества. Според китайската позиция иновациите могат едновременно да намалят екологичния отпечатък и да запазят конкурентоспособността на индустрията.

В отговор на предложенията на Саудитска Арабия Европейският съюз заявява, че рециклирането е необходимо, но само по себе си няма да реши проблема. Според европейските представители бъдещият договор трябва да засегне и самото производство на пластмаса, а не само управлението на отпадъците.

Белгийският специален пратеник за океаните Софи Мирго Дилиен определя саудитското предложение като своеобразен „гръмоотвод“, който отклонява вниманието от необходимостта да се търси по-дългосрочно решение.

Найроби като тест за глобалната дипломация

Конференцията в Найроби няма да реши кризата с пластмасовото замърсяване. Тя обаче ще покаже дали държавите са готови да преодолеят противопоставянето между екологичните цели и икономическите интереси.

От резултатите ще зависи дали през следващата година Организацията на обединените нации ще успее да постигне първия глобален, правно обвързващ договор срещу пластмасовото замърсяване, или светът ще продължи да отлага решение на проблем, който расте с всяка произведена тон пластмаса.

Ел Ниньо срещу Брюксел: рекордните жеги увеличават зависимостта от Китай

Екстремните горещини увеличават търсенето на климатици, но над една трета от европейския пазар се контролира от китайски компании, което затруднява усилията на Брюксел да намали стратегическата си зависимост от Пекин.

Световният океан постави нов температурен рекорд, като никога досега не е бил толкова топъл по това време на годината. Средната температура на морската повърхност е достигнала 20,86 градуса по Целзий, надминавайки рекордите от 2023 и 2024 година. Според учените зад това стоят две взаимно подсилващи се тенденции – ускоряващите се климатични промени и завръщането на климатичния феномен Ел Ниньо.

Снимка: Служба на ЕК "Коперник"

Данните на европейската служба „Коперник“, събрани чрез сателити, кораби и крайбрежни буйове, показват, че извън полярните региони океаните са били между 0,35 и 0,73 градуса по-топли от климатичната норма. Това е пореден сигнал, че глобалното затопляне все по-силно променя състоянието на световните океани.

„Не сме изненадани от тези резултати и очакваме още температурни рекорди през тази година“, коментира директорът на Службата за климатичните промени към „Коперник“ Карло Буонтемпо. По думите му наблюденията потвърждават дългогодишните прогнози на учените, че океаните ще бъдат сред най-силно засегнатите от климатичната криза.

Допълнителен тласък дава Ел Ниньо, който се завръща след двегодишно отслабване. Феноменът възниква в тропическата част на Тихия океан край бреговете на Перу и е най-мощният естествен фактор, влияещ върху глобалния климат. Неговото развитие се следи непрекъснато от метеоролозите по света, тъй като променя валежите, температурите и атмосферната циркулация на няколко континента.

Името „Ел Ниньо“ се появява много преди науката да започне да изучава явлението. Рибари по крайбрежието на Перу забелязали, че около Коледа морската вода необичайно се затопля, а уловът рязко намалява. Затова го нарекли „Ел Ниньо“ – „Младенецът“. Обратната фаза, при която океанските води се охлаждат, е известна като „Ла Ниня“. Двете явления се редуват през няколко години.

При най-силните проявления учените говорят за „Супер Ел Ниньо“ – когато температурата на повърхността на Тихия океан остава с повече от два градуса над нормата за продължителен период. Последиците могат да бъдат опустошителни – проливни валежи и наводнения в Южна Америка и Източна Африка, тежки суши и мащабни горски пожари в Югоизточна Азия и Австралия. Затопленият океан отделя повече топлина към атмосферата, което повишава температурите в голяма част от света. В Европа ефектът е по-слаб, но често се проявява с по-топло време и по-влажна пролет.

Рекордното затопляне не засяга само климата. Все по-високите температури оказват силен натиск върху морските екосистеми, увеличават риска от избелване на кораловите рифове и застрашават рибните запаси и морските бозайници.

Макар науката да разбира все по-добре механизмите на Ел Ниньо, прогнозирането на най-екстремните му прояви остава трудно. Затова системите за ранно предупреждение срещу наводнения и други природни бедствия стават все по-важен инструмент за ограничаване на щетите. В момента 128 държави вече разполагат с подобни системи.

Вилнеещото „Ел Ниньо“, климатичните промени и адските горещини в Европа никак не помагат на Европейската комисия в търсене за своя суверенитет и борбата с китайската свръхпродукция. На пътя на Брюксел се появява още една пречка – климатиците.

Постоянната жега кара все повече хора да търсят климатик. Логично, защото малко охлаждане не е излишен лукс. Но това огромно търсене има и недостатъци. Европа се опитва да намали търговския дефицит с Китай, но тъй като повечето климатици идват от Китай, това ще бъде сериозно предизвикателство за Брюксел, отбелязва нидерландският сайт nu.nl

Европейският съюз и Китай сключиха в края на юни нови споразумения за подобряване на търговските си отношения. По този начин и двете страни искат да направят търговията по-справедлива и да решат различни проблемни места. Според ЕС и Китай, "конкретни резултати" трябва да бъдат постигнати най-късно до октомври в областите на търговските различия, износните правила и интелектуалната собственост.

За да постигнат това, ЕС и Китай създават съвместна работна група, която ще наблюдава търговията между двете страни. Китай също така увери Брюксел, че настоящите ограничения за износ на редки земни елементи и постоянни магнити няма да нарушат доставките за Европа.

Времето на преговорите едва ли можеше да бъде по-неподходящо. Докато Европа иска да стане по-малко зависима от Китай, екстремната жега през последните седмици доведе до огромно търсене на климатици, по-голямата част от които идват от Китай. Това само ще увеличи търговския дефицит това лято. В момента едно от пет европейски домакинства има климатик. В Съединените щати това е почти девет от десет домакинства, според данни на Международната енергийна агенция (IEA). За китайските производители това означава, че има огромен пазар за растеж в Европа.

Това се отразява и в данните за продажбите. Нито една европейска марка не е сред петте най-големи производители на климатици на европейския пазар. Китайските марки Haier, Gree и Midea заедно съставляват около една трета от всички продадени климатици. Топ пет се допълват от турския Беко и японския Дайкин. Според експертите това показва колко зависима е Европа от чуждестранните производители. Точно тази зависимост Брюксел се опитва да намали през следващите години. Но докато европейските потребители масово избират сравнително евтини китайски климатици, това ще се окаже много по-трудно, отколкото на хартия.

Новата пречка пред ЕС - недостигът на съоръжения за съхранение на ток

Рекордното производство на възобновяема електроенергия ограничи ефекта от газовия шок, но разкри критичния недостиг на съхранение, мрежи и гъвкав капацитет, се казва в анализ на Eurelectric

Снимка: личен архив

Рекордното производство на възобновяема електроенергия е предпазило Европа от нов ценови шок на природния газ през първата половина на 2026 г. Данните обаче очертават следващото голямо предизвикателство пред енергийния преход – недостига на съоръжения за съхранение на електроенергия, модерни електропреносни мрежи и достатъчно гъвкав нисковъглероден капацитет.

До този извод стига шестмесечният анализ на паневропейската платформа ELDA на Eurelectric. Инструментът проследява в реално време производството на електроенергия, потреблението и цените на едро в европейските държави и очертава тенденциите, които ще определят следващия етап от енергийния преход.

Анализът показва, че след началото на конфликта между САЩ и Иран цените на природния газ на нидерландската борса TTF са нараснали с около 60% между февруари и март. В същото време средната цена на електроенергията на европейския пазар „Ден напред“ е намаляла с 9%, подпомогната от по-ниското сезонно търсене и силното производство на възобновяема енергия.

Контрастът между двата пазара показва, че газовият шок вече не определя цената на електроенергията така, както в периодите, когато европейската енергетика беше значително по-зависима от изкопаемите горива.

„Тенденциите през първата половина на 2026 г. потвърждават това, което отдавна защитаваме – заместването на вносните изкопаеми горива с местно производство на чиста електроенергия прави Европа по-независима и по-устойчива на международни кризи“, коментира генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.

Слънчевата енергия има ключова роля за тази устойчивост. През май тя се превръща в най-големия източник на електроенергия в ЕС, осигурявайки 22,57% от производствения микс. Производството достига рекордните 48 TWh – количество, близко до годишното потребление на електроенергия в Унгария. Именно това рекордно производство ограничава необходимостта от газови централи през дневните часове и задържа цените на електроенергията. Опитът от май и юни обаче разкрива нова слабост на европейската енергийна система. Когато слънчевото производство намалява, а вятърната и водната енергия остават под средните си нива, системата продължава да разчита на по-скъпи изкопаеми мощности. Допълнително влияние оказват и планираните ремонти на ядрени мощности в редица държави.

Това се вижда ясно в цените. През май и юни средната цена на електроенергията в ЕС преди 9:00 часа и след 18:00 часа достига 122 евро/MWh при 90 евро/MWh година по-рано. В същото време през часовете с високо производство на слънчева енергия средната цена остава около 56 евро/MWh.Докато производството на електроенергия от газ се увеличава едва с 1% през слънчевите часове, извън тях ръстът достига 15%.

Според Eurelectric именно тук се намира следващото голямо предизвикателство. Европа вече разполага с все повече евтина възобновяема електроенергия, но все още не разполага с достатъчно батерии, системи за съхранение, гъвкаво управление на потреблението, междусистемни връзки и други нисковъглеродни мощности, които да компенсират естествените колебания във вятърното и слънчевото производство.

Скандинавските държави са показателен пример. През първата половина на 2026 г. цените на електроенергията там остават по-високи спрямо година по-рано заради по-слабото производство на водноелектрическа и вятърна енергия, както и заради ремонтите на ядрени мощности.

Между април и края на юни почти целият ядрен парк на страната остава извън експлоатация заради планова поддръжка. Производството на електроенергия намалява с 23%, а потреблението нараства със 7%.

Въпреки това сигурността на доставките е запазена благодарение на 150-процентното увеличение на нетния внос на електроенергия през междусистемните връзки със съседните държави.

„Предизвикателството вече не е само производството на чиста електроенергия. Европа се нуждае от много повече гъвкавост, за да превърне тази устойчивост в стабилни цени през всички часове на деня и през всички сезони“, коментира Руби.

По думите му именно инвестициите в електропреносни мрежи, съхранение на електроенергия, управление на потреблението и нисковъглеродни гъвкави мощности ще определят дали европейският енергиен преход ще успее да гарантира едновременно сигурност на доставките, конкурентни цени и по-ниска зависимост от изкопаемите горива.