Европа иска енергиен съюз, но бюрокрацията държи мрежите в капан

Европейската комисия лансира план за енергиен съюз и подаване на данни „само веднъж“, с които се надява да ускори затлачените проекти

…..

Борбата на Европейската комисия със свръхрегулацията и целта да се намали бумащината преминават в следваща фаза, стана ясно от изявление на нейния председател Урсула фон дер Лайен пред депутатите в Страсбург.

Заедно с колегата си – председателя на Европейския съвет Антонио Коща, те направиха равносметка на постигнатите резултати от изминалия Европейски съвет и по този начин дадоха тон за темите, които ще бъдат обсъждани на свиканата за 25–25 ноември извънредна среща в Брюксел. В изпратената покана за акредитация на медиите, сред които и до мен като кореспондент на  3e-news, срещата е определена като специален Европейски съвет. Програма и дневен ред няма, но от думите на фон дер Лайен може да се предположи, че премиерите ще обсъждат няколко „горещи“ теми – многогодишната финансова рамка, Украйна, миграцията, конкурентоспособността, енергетиката и високите цени на суровините.

Снимка: Пресцентър на Европейския съвет

Още по темата: 

• ЕС ускорява реформите за конкурентоспособност: по-евтина енергия, по-малко бюрокрация и нови инвестиции | 3e-news
• EU Inc разделя Европа: двигател за бизнеса или врата към социален дъмпинг | 3e-news
• 4 закона на ден - цената на брюкселската бюрокрация | 3e-news

По отношение на енергийния въпрос Антонио Коща заяви, че Европа е силно зависима от вноса на енергийни суровини и че това няма да се промени, докато не започне да осигурява необходимите ресурси сама, от собствени източници. Напредък има, но е твърде бавен. Като пример той посочи, че ЕС вече разполага с 80 гигавата мощности от вятърна и слънчева енергия. Още толкова мощности очакват разрешителни.

В допълнение Урсула фон дер Лайен заяви, че за да се ускори процесът, Комисията ще приеме т.нар. пакт срещу свръхрегулацията. В него ще бъде записано, че приет на европейско ниво закон не може да бъде забавян при прилагането му на национално ниво. Втората мярка, която според Брюксел ще отпуши затлачената бюрокрация, е т.нар. правило „само веднъж“ – данните от фирмите ще се подават само веднъж, а не във всяка държава, в която те развиват бизнес.

„Тъй като вече разполагаме с изкуствен интелект, администрацията трябва да гарантира, че данните ще се използват по ефективен начин“, посочи тя.

Промените, които председателката представи, са част от инициативата EU Inc., с която се цели намаляване на административните пречки пред малките и средните предприятия. Пакетът бе представен в началото на миналата година по време на годишната среща на политическия елит в Давос. Сред най-авангардните идеи е предприемачите и иновативните компании да могат да регистрират дружество във всяка държава членка в рамките на 48 часа, изцяло онлайн. По този начин ще се избегне хаосът, породен от различията между националните законодателства.

В изказването на фон дер Лайен още веднъж бе подчертано, че е необходима синхронизация, този път в енергетиката и по-специално при мрежите. В тази връзка стана ясно, че ЕК обмисля да предложи нов план за енергиен съюз като стъпка към по-голяма независимост от външните доставчици на суровини. Трябва да се използва по-добре целият наличен енергиен капацитет. Това може да стане, като отпаднат излишните бариери и пречки между националните мрежи на държавите членки.

Очакванията на ЕК са, че след като тези мерки бъдат задействани заедно с вече предприетите в рамките на инициативата EU Inc., опростяването на административните процедури ще спести на бизнеса ненужни разходи в размер на 22 милиарда евро, свързани с допълнителни такси и лицензионни режими.

По отношение на една от амбициите на екипа на фон дер Лайен – развитието на мрежите, от доста време работи активно и нашият евродепутат Цветелина Пенкова. Тя предлага конкретни решения за свързаността в Централна и Източна Европа и още от 2023 г. настоява, че решенията на парче не са вариант и че е необходим единен подход за изграждането на цялостен, интегриран пазар. За целта ще са нужни милиарди евро в рамките на новата многогодишна финансова рамка.

Наскоро Великобритания предупреди, че всяко забавяне води до милиарди допълнителни разходи заради забавеното изграждане на електропроводи. Европа разполага с 11 милиона километра електрически мрежи, но голяма част от тях са изградени за друга енергийна епоха. Около 40% от разпределителните мрежи в ЕС са на повече от 40 години.

В същото време електропотреблението трябва рязко да нарасне заради електромобилите, термопомпите, центровете за данни, водорода и електрификацията на индустрията. От изявленията на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра (Wopke Hoekstra) става ясно, че са необходими 1,2 трилиона евро за периода до 2040 г. Началните стъпки по реформата вече са предприети и се търсят начини за разширяване на капацитета и облекчаване на разрешителните режими.

Нидерландски банкер: Инфлацията ще расте заради климатичните промени

Климатичните промени, екстремните температури, засушаването,  не само нанасят щети на природата, но и силно ни удрят в портфейла, се казва в анализ на нидерландската централна банка.  Повишаването на глобалните температури може да повиши инфлацията в еврозоната с над 1,1 процентни пункта следващите три години.

Последните кризисни моменти от това лято с безводието по вътрешните реки на Европа показа колко пагубно е за икономиките, цените и растежа в дългосрочен план.

Ефектът от такъв глобален топлинен шок не видим в момента или в рамките на няколко месеца забележим, но за период от няколко години ще се види негативното влияние върху инфлацията, разказва икономистът на банката и съизследовател Камий Мелбаум.

От една страна производителността на труда се влияе, "защото хората работят по-малко или спят по-лошо". От друга страна, екстремните метеорологични условия, сушата и наводненията водят до съсипана реколта, проблеми с транспорта, нарушени доставки и ръст на превозите.

Според изследователя е почти сигурно е, че европейската икономика ще усети ефекта от последните горещи лета. Въпреки че точни данни за тазгодишната жега все още не са анализирани, миналото показва, че изключително топлите години систематично водят до по-ниска икономическа активност и по-висока инфлация.

Политиците имат ясна задача да ограничат икономическите щети в бъдеще. Мелбаум подчертава, че трябва да се следват два пътя. Единият е свързан с адаптация и устойчиви политики като по-добро управление на водите, подготовка за воден недостиг, както и диверсификация на вноса на храни и енергийни източници, за да бъдат по-малко уязвими към местни шокове.

Вторият път трябва да се справи с причината: емисиите на парникови газове. "Ако наистина искаме да намалим шоковете и тези последици, тогава ще трябва да намалим емисиите на парникови газове.

В началото на юли десетки изследователи от 12 европейски държави, направиха изследване за влиянието на климатичните промени, високите температури и рекордно ниските нива на реките. 

Различни междудисциплинарни екипи са разгледали количествата на влагата в почвата и падналите валежи, както и както и колко бързо след това се изпаряват. Отчетено е, че в няколко европейски страни температурата на живака е ударила нетипичните над 40 градуса по Целзии това лято. Изследването потвърждава предположението, че тази екстремна жега е основен фактор за преобладаващата суша.

Частният канал RTL разговаря с един от авторите на изследването Мерел Лаувен от Университета Вагенинген, която предупреждава, че проблемът не се ограничава само до земеделието. „Лошите реколти, ниските нива на реките и ограниченията, въведени от властите, могат да доведат до общо увеличение на цените на енергията и храните.

Ниските нива на Дунав пък обърка транспортния трафик през цялото лято. Превозвачи заявиха, че преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона. Ограниченият капацитет води до рязък скок в търсенето на транспорт и съответно в цените. Превоз от Ротердам до Базел удари около 200 евро на тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказва Емил де Барбансон от Spotbarge – агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване.

Международните речни круизи са най-важният сегмент на унгарската корабна индустрия. Те превозват около 600 000 туристи годишно и носят значителни приходи за местната икономика. Само през юли ниските водни нива и отменените плавания са довели до 18% спад в резервациите. Операторът Avalon Waterways също съобщи, че е бил принуден да отмени няколко предстоящи круиза по Рейн и Дунав.

Проблемите не се изчерпват с транспорта. Опустошителните горски пожари тази година могат да причинят до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия расте все по-бързо.

Досега Европейският съюз обикновено оценяваше годишните щети от горските пожари на около 2,5 милиарда евро, но тази сума включва основно преките разходи за гасене и овладяване на пожарите. В нея не се отчитат косвените последици за туризма, транспорта, земеделието и останалите икономически сектори.

Според де Рой големите пожари в Южна Европа не само унищожават природни ресурси, но и нанасят тежък удар върху регионалната икономика. Освен разходите за овладяване на огнената стихия са необходими значителни средства за възстановяване на инфраструктурата и за по-добра защита на засегнатите райони. При мащабни пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Тезата на нидерландската банка бе потвърдена и в по-ранна позиция на Европейската централна банка, според която екстремните горещини, промяната в климата. Тези външни фактори са толкова преплетени с икономическите показатели, че Банката вече не може да ги избягва при определянето на политиката си. Въпреки това все още било трудно да се измери влиянието на природните рискове,коментира членът на Борда на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ) Франк Елдерсън.

Адвокат по руските санкции: Мерките на ЕС имат ефект, но няма да спрат войната

Европейски фирми използват вратички Казахстан или Армения и пак пробиват на руския пазар. Било рисковано, но доходоносно, след като мултинационалните гиганти се изтеглили

От началото на войната между Русия и Украйна Европейският съюз включи хиляди руски компании и физически лица в санкционните списъци. Въпреки наложените ограничения в рамките на 21 санкционни пакета забранените стоки все още достигат до руския пазар по заобиколни маршрути. Компаниите, които участват в подобни схеми, могат да спечелят много пари, но същевременно си играят с огъня.

Една от мерките, с които Брюксел се надява да постигне ефект, е включването на компании и физически лица в санкционните списъци. Това води до замразяване на активите им и забрана да използват финансови средства или други икономически ресурси. Последното разширяване на списъка беше обявено на 12 октомври и засяга 826 руски компании и 743 физически лица, свързани с тях.

Въпреки тези мерки стоките, чиято търговия е забранена, все още могат да достигнат до Русия. Това е възможно например когато европейски доставчик продава продукт на държава като Казахстан, Киргизстан или Армения чрез посредник. Впоследствие продуктът може да бъде препродаден на руска компания.

Нидерландският новинарски портал NU.nl представя схемата чрез разказа на адвокат, специализиран в санкциите срещу Русия.

„Ако първо търгуваш с компании в Русия, а после изведнъж смениш тактиката и започнеш да търгуваш през Киргизстан или Казахстан, някъде неизбежно светва червена лампа и започват да те проверяват. Обратната схема все още е печеливша, но остава рискована“, обяснява Хелийн де Линден.

Друг събеседник на медията, също запознат отблизо с търговските отношения с Русия, признава, че е изумен как все още има предприемачи, които се осмеляват да търгуват директно с Москва.

„В моите среди редовно чувам, че санкциите така или иначе не слагат край на войната и затова нямат особен смисъл. Това може да е причина мнозина да продължават да поемат риска“, казва Овър де Линден.

Според него икономическият мотив за този дързък ход се крие в цените и потенциалните приходи за европейските търговци.

„Рисковано е, но е много доходоносно. Цените могат да се повишат рязко, ако определени стоки станат по-трудни за намиране. Освен това се откриват възможности за по-малки компании да запълнят нишата, останала след изтеглянето на мултинационалните корпорации“, обяснява той.

Адвокатът, специализиран в санкциите срещу Русия, Иво Амар смята, че ограничителните мерки на ЕС имат ефект. Макар европейски стоки все още да достигат до руския пазар по заобиколни маршрути, техният обем е само малка част от предлагането, което е съществувало преди. Освен това заобикалянето на санкциите струва пари на Русия. Посредниците също искат високо заплащане.

„Санкциите определено имат смисъл и са ефективни. Но все още не са поставили Русия на колене. Колкото повече се заобикалят те, толкова по-дълго може да продължи тази война“, казва Амар.

Русия също не стои със скръстени ръце. За да продължи да изнася петрол въпреки ограниченията, тя разчита на т.нар. сенчест флот от танкери, много от които също са включени в санкционните списъци на Брюксел.

Според информация на Financial Times танкерите вече използват променена тактика, за да затруднят проследяването си и да заобиколят западните санкции и украинските атаки. Те манипулират системите си за определяне на местоположението, като предават фалшиви GPS данни и създават впечатление, че се намират на две места едновременно.

Морски анализатори коментират пред изданието, че тази промяна е била забелязана в Черно море. Докато преди корабите просто изключвали автоматичната си идентификационна система (AIS) или ръчно манипулирали данните за местоположението си, сега няколко танкера използват идентично, усъвършенствано оборудване за заблуда на системите за проследяване.

Оли Балинджър, експерт по откриването на кораби от сенчестия флот в University College London, установил, че поне 12 санкционирани танкера предават фалшиви координати.

Тъй като турските власти изискват корабите да докладват местоположението си при преминаване през Босфора, танкерите временно включвали реалните си координати. Такъв е случаят с руския танкер „Пироп“. На 27 август той изпратил сигнал, че се намира близо до Босфора, докато по същото време докладвал местоположение на около 800 километра от турското крайбрежие.

Според морската агенция Windward руският сенчест флот се състои от над 1200 кораба. Обикновено става дума за по-стари танкери с трудно проследима собственост, които плават извън западната система за застраховане. Повече от три четвърти от този флот са включени в санкционните списъци на САЩ, Обединеното кралство или ЕС.