Германия купи дял от съседски мрежови оператор за 3,3 млрд.евро

Германското правителство е закупило 25% от акциите на нидерландския мрежови оператор TenneT за 3,3 милиарда евро. Компанията е изцяло собственост на нидерландското правителство.

Като причина за продажбата от съобщението на компанията става ясно, че кабинетът, който в момента е със статут на служебен, не искал да допълнително да натоварва бюджета с инвестиции зад граница .

Снимка: Личен архив

През следващите години ще трябва да се инвестират огромни суми пари в електроенергийната мрежа както на Нидерландия, така и на Германия. С продажбата правителството предпочита холандските данъци да не се харчат за подобряване на германската електроенергийна мрежа. Разчетите показали, че само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа. Сред големите вложения са проект обща високоволтова мрежа между Нидерландия и Германия за над 5,5 млрд. евро.

Още по темата:

• Старите мрежи и водородни магистрали са ключовите проекти на ЕК през 2026 г. 
• Енергоемката индустрия на ЕС през 2025: обещания и излъгани надежди | 3e-news
• Близо половината от разпределителните мрежи в Европа „плачат“ за ремонт | 3e-news

TenneT управлява наземната и офшорната високоволтова мрежа. В Нидерландия операторите на мрежови системи от няколко години се сблъскват с множество проблеми като не ремонтирана инфраструктура, забавени проекти, списъци на чакащи клиенти по разширяване на капацитет. Всичко това води до решението, че инвестиции в Германия допълнително биха нагнетили ситуацията.

TenneT Holding все пак запазва 28,9% от акциите в TenneT Германия, което му дава право на пълно участие при взимането на важни решения.

Дейността на нидерландската компания е ключова в труден момент за националната енергетика и политическия ступор след бързата смяна на две поредни правителства ( Марк Рюте  и последното на Дик Схоф), които не направиха нещо запомнящо се, за да измъкнат от пропастта индустриите.

За да не се стига до патова ситуация и прекъсвания заедно с своите колеги от  Air Liquide, бяха предприети срещи, за изготвяне на мерки, които да предотвратят  претоварването и прекъсвания  на електрозахранването. Неволята е научила бизнеса, че когато държавата се е оплела в собствените си омотани закони, решението е едно -оправяйте се сами. От репортаж на местна кабелна телевизия става ясно, че компанията и енергото са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси. Другата компания също е добре позната на енергийния бранш с портфолиото си в газовия, технологичния и здравния сектор. Огромна част от консумираната енергия отива и в промишлеността. Идеята на партньорите била да се освободи и рационализира енергията като се намалят производствените мощности в час пик за домакинствата. Решението е било прието от мениджмънта, а с политиката си ще спечели бизнеса на други близо 60 регионални компании. 

Подобни спасителни мерки, с участието на TenneT,  били подготвени и с друга компания - Liander. „Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители – през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика.

Три четвърти от енергоемките индустриални във вътрешността на страната няма да изпълнят начертаните проекти за устойчивост заради нереформираната мрежа и недоразвита инфраструктура, показва допитване сред 400 мениджъри. Най-потърпевши са хартиената, картонената, стъкларската, тухлената и хранително-вкусовата промишлености.

Нидерландия не е изолиран случай. Подобни проблеми с нереформираната елмрежа тресат и друга нейна съседка Франция. В годишен доклад националният оператор RTE, подобно на своите нидерландски колеги, отприщва гнева си в годишен доклад, че държавата губи ценно време и момент да започне ударна модернизация на електропреносната система, за което ще са нужни 100 млрд.евро през следващите 15 години. 

Инфраструктурата отчаяно се нуждаела от модернизация, защото има места които още пазят спомена от Втората световна война. Плановете са такива, че стари далекопроводи ще бъдат напълно подменени до 2030 г. Общо 23 500 км линии и 85 000 стълба, или една четвърт от надземната мрежа на страната трябва да бъде модернизирана до 2040 година. 

„Всеки елемент от инфраструктурата ще бъдат обновен, за да издържа на капризите на климата. А тези, които ще бъдат построени в периода 2025 – 2040 трябва да служат най-малко до 2100 година“, заявяват от RTE. подобни картини на Европейската комисия са известни и в останалите страни членки. 

В края на миналата година в своя кореспонденция за 3Е News разказах, че Европейската комисия дала вече заявка с промяна в законодателството, че ще търси начини да разшири капацитета на задъхващата се енергийна мрежа. Сред страните, които изпитват на плещите си този проблем, е Нидерландия, нейните оператори, индустрия и граждани. Нейният еврокомисар Вопке Хукстра, е твърдо убеден, че планът за модернизация на мрежата трябва да бъде изпълнен, ако ЕС иска да стане по-чиста и климатично неутрална. За премахване на тесните места по енергийната мрежа до 2040 г. ще са нужни 1,2 трлн.евро.

ЕС подгрява почвата за изграждане на дигитален суверенитет

Новото нидерландско правителство, което се очаква да се закълне до месец, влиза ударно с послания за повече национална независимост и скъсване с американските технологични гиганти. Трите партии, които в края на януари сключиха коалиционно споразумение, искат да инвестират в собствени облачни компании, за да не са зависими от Google и Microsoft като се има предвид непрекъснатите заплахи за санкции от президента Доналд Тръмп.

Снимкa от видеоклип за киберсигурността на Съвета на ЕС. 

D66, VVD и CDA са единодушни, че Европа е изправена пред огромна задача: да се освободи от американските технологии. Дори в споразумението за управление е залегнал въпрос, че трябвало да се действа бързо, не само Нидерландия, а въобще Европа, да избере своята дигитална автономия и да започне изграждане на собствена дигитална инфраструктура. Така облачните зависимости от САЩ постепенно щели да се намалят, а данните и ключовите системи ще станат още по-сигурни.

Ами ако американците внезапно блокират достъпа ни до Google и Microsoft? В разгара на напрежението между САЩ и Европа миналия месец, този немислим въпрос изведнъж се появи на масата на преговорите за съставяне на редовен нидерландски кабинет. Мирът привидно се е върнал донякъде, но отношенията със САЩ изглежда са се променили завинаги.

Европейските лидери открито говорят за начини да станат по-малко зависими от Америка и нейните технологични гиганти, коментира телевизия RTL и допълва, че Нидерландия не е единствената държава членка, която иска да стъпи на собствените си крака в дигиталната сфера. Френското правителство реши миналия месец да спре използването на американски софтуер, който позволява дигитални срещи като Zoom и Microsoft Teams.

В близко бъдеще ще се провеждат срещи чрез Visio, френска алтернатива, с цел „възстановяване на дигиталната независимост“.

Освен това, Париж и Берлин решиха да работят с европейски технологични компании, за да създадат инструмент за изкуствен интелект, който да може да се използва в техните правителства. За всяка голяма американска технологична компания често вече има европейска алтернатива. Например има Ecosia, германската търсачка аналог на Google. Или Le Chat, френската алтернатива на ChatGPT.

Акциите на трите страни на практика подготвят почвата за ЕК и плановете за ново законодателство за дигитален суверенитет. Очаква се подробности по тази тема през март. Засега е ясно само, което ще се изисква държавите членки да преразгледат критично своята дигитална и жизненоважна инфраструктура.

Малко реализъм в тази на пръв поглед неприложима идея внася евродепутатът от VVD Барт Гроотхюис като подчертава, че не е реалистично да се очаква Европа да премине от американска към европейска технология във всички области. "Ние не ставаме просто европейски суверени. Европа изостава със светлинни години от Америка. А нашите предприемачи, които искат да се възползват от възможности с големи данни или изкуствен интелект, не трябва да бъдат поставяни в неравностойно положение, като вече не правят нищо с американските технологии." За правителствата и други организации с критична инфраструктура, като болниците, е разумно да преминат към европейски алтернативи в краткосрочен план, казва Гроотхюис.

Със зараждането на дебата „за или против“ американските технологии в европейската критична инфраструктура, в Нидерландия набира сила още един локален въпрос.  Платформата за на данни  DigiD преминава в ръцете на американската компания Solvinity. За евродепутата такива сделки не бива да се случват в бъдеще. "DigiD е добър пример, че това е държавна задача и трябва да остане в  нидерландски ръце."

Подобно на Нидерландия, ако всички страни, изградят своя дигитална инфраструктура, се създава пазар за европейските облачни доставчици, което от своя страна е важно за разработването на собствена AI технология и AI чипове. И именно тази технология скоро ще бъде преплетена с всичко. Така че, когато става въпрос за технологична независимост, трябва да разгледаме "целия пакет", казва евродепутатът.

Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен, също вижда тази необходимост и би искала да развие собствен облак заедно с разработването на собствен изкуствен интелект, е един от водещите приоритети за следващите години в крак с модернизацията на армията.

Брюксел вече познава тази идея на Хага от визитите на досегашния премиер Дик Схоф. За нидерландското правителство дългосрочната политика в иновации и цифрови технологии не е въпрос избор, а необходимост. Затова ще се отделя в бюджета в бъдеще все повече средства в дигитализация, за да си гарантира икономическа устойчивост. Един от източниците на финансиране е европейската програма „Цифрова Европа“, по която ще бъдат привлечени 1,7 млрд. евро следващите две години, става ясно от правителствена стенограма през 2025 г.

По друг проект също ще се търси национална независимост. Правителството и няколко компании в средата на миналата година си стиснаха ръцете под мегапроект за изграждане на технологичен център за изкуствен интелект. С 200 милиона евро центърът ще бъде среда, в която ще се развиват предприемачи, изследователи, правителства, за да изградят технологиите на утрешния ден и да споделят знания. В своя нов Al дом компаниите ще експериментират с приложения за изкуствен интелект, ще съхраняват данни на сигурно и ще използват суперкомпютър с огромна изчислителна мощност. Това ще бъде среда за иновации — от интелигентно селско стопанство до по-добро здравеопазване и от енергийни мрежи до сигурност, отбрана и производство, казват от кабинета в оставка. Колосалната сума ще е набрана между централния бюджет, няколко администрации от региона на Грьонинген/Северен Дренте и европейските партньори. Ще се търси и европейско финансиране. За целта е сформиран консорциум компаниите SURF, AIC4NL, TNO и Cooperation North.

Грьонинген, който десетилетия наред доставяше на Европа газ от най-голямото находище, сега ще доставя иновационни технологии. Регионът разполага със силна мрежа от образователни институции и иновативни компании, технически знания и пространство. Тази инвестиция е нещо повече от технология. Това е избор за икономически растеж, за независимост и за силно бъдеще за Нидерландия, казват от кабинета и очакват,  ако проектът върви по план, фабриката за изкуствен интелект да бъде пусната в експлоатация през 2026 г., а суперкомпютърът ще работи на пълна мощност в началото на 2027 г. "Изкуственият интелект ще промени фундаментално нашата икономика и общество. Но тези, които не разработват технологията сами, са зависими от другите. Ето защо сме напълно ангажирани за създаването на  инфраструктура за изкуствен интелект. Това не е лукс, а чиста необходимост да запазим нашата дигитална независимост и конкурентоспособност, казва в едно свое интервю бившият вече икономически министър Винсент Кареманс. А държавният секретар в кабинета „Схоф“ Гейс Туйман допълва, че това е важен момент за отбраната и индустрията, защото AI вече променя войната завинаги.“ Правим фундаментална промяна: от огън и стомана към битове и байтове. AI засяга целия ни начин на работа, от планирането на поддръжката до всичко, което движи, лети или плава. Това води до събиране, обработка и анализ на разузнавателна информация и вземане на оперативни решения. Благодарение на значителните ни усилия, включително значителния принос на Министерството на отбраната, ние правим тази стъпка възможна. По този начин ние изграждаме не само военни иновации, но и нидерландска цифрова и стратегическа автономност“.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги в реч в белгийския университет KU Leuven.“ От всички, които днес са притиснати между САЩ и Китай, само европейците имат възможност да се превърнат в истинска сила. Затова трябва да решим: оставаме ли просто голям пазар, подчинен на приоритетите на другите? Или предприемаме необходимите стъпки, за да станем единна сила?". 

Белгийският град Гент диктува нови правила в борбата с шума

Белгийският град Гент е изготвил специален план, с който да се адаптира и пригоди към критериите на Европейската комисия за шумово замърсяване, разказаха от туристическата община. Ежегодно по каналите преминават милиони туристи, които макар и да оставят огромни средства в хазната, създават дискомфорт за местните жители.

Снимка: Gent.be

Планът „Шум“ е картографирал най-невралгичните точки, които създават проблеми за местните. Той съдържа 55 точки, сред които нови изисквания към туроператорите. Вече ще са задължени при обиколките с групи да имат слушалки, за да не се надвикват постоянно. "Местните са изключително толерантни и се радват на посетителите. Но, ако живеете или работите в района на туристическа забележителност и слушате обиколка с екскурзовод веднъж на ден е поносимо, но при 30 такива е вече досадно. Затова въвеждаме мерки, обясняват пред VRT общински съветници.

Планът няма спор, че ще оскъпи туристическите фирми, защото вече ще са задължени да подменят шумните лодки с електрически. Данните показват, че към момента 75% от тях разполагат с такива. Те вече не са с високоговорители под краката на туристите, а на парапетите, обяснява собственик на такава компания за атракционни превози.

Променя се и обучението за нови лодкари. Те са инструктирани да контролират нивото на звука на тонколоните, да поддържат постоянна скорост и да не се задържат дълго време на едно място. Задължително трябва да се внимава в тихите зони на града.

Общинските съветници са взели на мушката и лодките с DJ или музикални прояви на борда, след като са получили десетки оплаквания през летните натоварени месеци.

Европейската комисия още през 1993 г. определя шума като един от най-належащите проблеми в градските райони в цяла Европа и подчертава необходимостта да се предприемат действия срещу различни източници на шум като част от своя екологичен план за действия. 

Директива за екологичен шум е основният закон на ЕС за определяне на нивата. Той се фокусира върху 4 области на действие: определяне на излагането на екологичен шум и оценка на здравните му ефекти на ниво единично жилище; гарантиране, че информацията за екологичния шум и неговите ефекти е достъпна за обществеността; предотвратяване и намаляване на екологичния шум; запазване на качеството на шума в околната среда

Директивата изисква страните от ЕС да подготвят и публикуват карти за шума и планове за действие за управление на шума на всеки 5 години за: агломерации с над 100 000 жители; основни пътища (над 3 милиона превозни средства годишно); основни железници (над 30 000 влака годишно); големи летища (над 50 000 излитания или кацания годишно, включително малки самолети и хеликоптери)

При разработване на планове за управление на шума националните власти трябва да се консултират със съответната общественост. Плановете са достъпни тук чрез избор: държава членка, задължения на ЕС, Директива за екологичен шум, карти/планове за действие за шум.

Директивата не определя гранични или целеви стойности за екологичен шум, нито предписва мерките, които да бъдат включени в плановете за действие. Това е въпрос на компетентните органи на държавите-членки.

Бегъл поглед на законодателството и мерките се вижда, че до момента Брюксел отделя основно внимание върху шумовото замърсяване от транспорта, но не и в туризма.  Почти 16,9 милиона европейци изпитват дългосрочно раздразнение поради шум от транспорт, а приблизително 4,6 милиона страдат от тежки нарушения на съня. Според нови изследвания, шумът може също да допринесе за хиляди случаи на депресия и деменция.

Според настоящите прогнози е малко вероятно ЕС да постигне целта, заложена в плана за действие на ЕС за 2021 г. "Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата" с цел намаляване на броя на хората, хронично обезпокоявани от транспортния шум, с 30% до 2030 г. (в сравнение с нивата през 2017 г.) без допълнителни мерки, включително регулаторни или законодателни промени.