Нидерландия бие тревога: Запълването на газовите хранилища е трудно

Операторът GTS призовава ЕС да създаде стратегически газови запаси към газохранилищата като предпазна мярка и призовава за активна правителствена политика

Нидерландският обществен доставчик Gasunie гледа с тревога по отношение на газовото осигуряване за следващия зимен сезон. Генералния директор Йерун Зантинг заявява директно пред депутатите, че  нагнетяването на четирите газохранилища ще бъде трудно и е нужна от рано държавна подкрепа. Компанията настоява за бърза реакция на новото правителство и следващите седмици да се реши проблемът с доставките.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Мениджърът е обяснил на парламентаристите, че войната в Иран е основната причина за рязко покачване на цените на газа, което прави непривлекателно закупуването на природен газ в момента.

Според Зантинг, ако властите продължават да се бавят, страната може да се окаже с недостатъчни резерви през юни и юли и да не може да изпълни критериите на Европейската комисия за 87% запълняемост на съоръженията до 1 ноември.

На въпросния технически брифинг пред Камарата на представителите дъщерната компания на Gasunie и операторът на националната мрежа GTS е заявила, че в краткосрочен план страната няма опасност да изпадне в криза, но са нужни допълнителни действия в бъдеще.

За дружествата газът ще продължи да бъде важен източник на енергия за домакинствата, индустрията и производството на електроенергия, през следващите десетилетия. Дебатът е станал повод и за размишления дали Нидерландия не сбърка със затварянето на газовото си хранилище в „Грьонинген. Изказано е мнение, че в миналото, въпреки споровете, е можело да разчита. В момента обаче системата до голяма степен зависи от внос на тръбопроводен газ от Норвегия и втечнен от Съединените щати.

Скорошни изследвания на нидерландската газопреносна компания показват, че Нидерландия и ЕС не са достатъчно подготвени за дългосрочни прекъсвания в доставките на газ, например поради геополитически напреждания или инфраструктурни повреди.

Затова компанията GTS настоява за създаване на стратегически газови запаси в съществуващите хранилища като предпазна мярка при извънредни ситуации. Според GTS е необходим съвместен европейски подход в това отношение. "Кризата не спира на границата. Затова има смисъл решението да се организира и на европейско ниво, с справедливо разпределение на разходите", казва Зантинг.

Освен мерките за сигурност на доставките, GTS подчертава значението на по-нататъшната устойчивост. Според компанията, инвестициите в устойчиви енергийни носители като водород, зелен газ и топлина са от съществено значение, за да се направи енергийната система по-устойчива и по-малко зависима от внос на изкопаеми вещества.

GTS призовава за целенасочени мерки, като поддържане на отворени и пълнени газови хранилища, разработване на стратегически резерви и ускоряване на енергийния преход.

Руският втечнен газ с рекорден внос в ЕС въпреки войната и санкциите

Руският втечнен природен газ (LNG), внасян в ЕС, достигна рекордно ниво спрямо 2022 г., според изследване на Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA), публикувано на13 май. Тези данни. Данните потвърждават изводите от друг анализ на компанията Kpler, че зависимостта на Европа от руския газ идва в момент когато конфликтът в Близкия изток нарушава световното снабдяване с въглеводороди.

Източник: 3eNews, Архив

Водени от Франция, Испания и Белгия вносът на LNG от Русия за ЕС се е увеличи с 16% през първото тримесечие на 2026 г. на годишна база до 6,9 милиарда кубични метра (m3) - най-високият резултат от 2022 г. насам. Тенденцията е подобна и през предходния месец април когато европейският внос е нараснал с още 17% на годишна база, посочва мозъчният тръст.

От руската инвазия в Украйна през 2022 г. Европа, в търсене на диверсификация, увеличи вноса си на LNG, за да намали историческата си зависимост от руския газ, транспортиран по тръбопровод.

Руският газ продължава да тече. Русия остава вторият по големина доставчик на LNG в ЕС, въпреки че Европейската комисия одобри забрана за целия внос на руски газ в Европейския съюз до есента на 2027 г. с цел да лиши Москва от ресурси за финансиране на войната ѝ в Украйна.

Франция внася повече руски LNG от всяка друга европейска страна през първото тримесечие на 2026 г." като рекордът е достигнат през януари, според аналитичния тръст. През първото тримесечие Норвегия е водещ доставчик на Европейския съюз с дял от 31%, следвана от Съединените щати (28%) и Русия (14%) за целия си внос (газопроводи и LNG), според данни на Европейската комисия.

"Ахилесовата пета" на европейската стратегия за енергийна сигурност. "Преминаването на Европа от тръбопроводен газ към LNG трябв да гарантира сигурност на доставките и диверсификацията. Въпреки това смущенията, причинени от войната в Близкия изток и прекомерната зависимост от американския LNG, показват, че европейският план се е провалил и на двата фронта", отбелязва в изявление анализаторът на IEEFA Ана Мария Ялер-Макаревич. "LNG се превърна в ахилесовата пета на европейската стратегия за енергийна сигурност", "излагайки" я на "високи цени и нови форми на прекъсване на доставките", добави тя. Според мозъчния тръст, ЕС може да осигури 80% от вноса на LNG от САЩ до 2028 г.

ЕС иска зелен преход, а малките ни фирми работеща държава

За 58% от българските фирми най-голяма бариера е липсата на институционална подкрепа, недостатъчните публични стимули и ясна законодателна рамка, негативните последствия от климатичните промени. Това показва проучване на групата Generali и Университета Бокони, проведено между януари и февруари 2026 г. В него са включени отговорите на 100 малки и средни предприятия от 11 държави. Анкетата е в рамките на инициативата SME EnterPRIZE.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Анкетираните МСП ясно посочват какво смятат, че ще има най-голям принос за ускоряване на техния преход. Това са възможността за получаване на по-добри условия за финансиране, достъпът до публично финансиране и опростяването на нормативната уредба.

Малките и средните предприятия в Европа разглеждат устойчивото развитие като  неразделна част от управлението на риска и дългосрочната им стратегия. Въпреки икономическата нестабилност, затягащите се регулации и нарастващото въздействие на климатичните промени, повече от 40% от МСП продължават да интегрират устойчивостта в бизнеса си, а 68% я смятат за важно конкурентно предимство.

“Европейските малки и средни предприятия показват, че са ангажирани с устойчивостта дори в условията на предизвикателна икономическа и регулаторна среда. В същото време резултатите от проучването подчертават областите, в които подкрепата е най-необходима. Това са изграждането на по-голяма устойчивост към климатичните промени и повишаването на дела на защитата, тъй като 59% от МСП не са застраховани срещу катастрофични събития. Изводите от проучването потвърждават нуждата от въвеждане на интегриран подход, включващ осведоменост, подходящи финансови решения и защита срещу рискове“, казва Марко Сесана, генерален управител на Група Generali

През 2025 г. “Дженерали Застраховане” се присъединява към SME EnterPRIZE и организира първото издание на конкурса у нас. Компаниите се състезаваха в две категории – “Околна среда” и “Социални дейности и инициативи”. Победителят в първата категория - “Монатекс”, стана и Герой на устойчивостта за България, като представи страната ни на събитието в Брюксел. Дружеството от Монтана произвежда текстил и текстилни изделия от рециклирани пластмасови (PET) бутилки. То прави прежди от преработените бутилки, които като краен продукт се превръщат в готови платове, дрехи, завивки и други текстилни изделия. Компанията е успяла да превърне тази устойчива практика в успешен бизнес модел, като само за 2024 г. е рециклирала над 250 т. пластмасови бутилки. 47% елементите, използвани за производството на готовата стока, която продават на своите клиенти, са от рециклирани материали.

„Грешната“ държавна политика

За препятствията и проблемите, за радостта на наградата, но и за очакванията към държавата разговарям със собственичката на монтанската фирма  Славка Нончева (на снимката)  в специално  интервю за 3е-news от сърцето на Европа.

Питам я как се намира суровина в най-бедния регион не само на България, а и за целия ЕС. С въздишка дамата казва, че е изключително трудно. “Аз винаги казвам, че корена на злото на проблема е в първоначалното събиране. Ако суровината не стига до сметището, а дойде директно при нас, тогава разходите за рециклиране ще бъдат двойно по-малки. Няма да ползвате гореща вода, перилни препарати. Отмиването на мърсотията струва двойно, нагряват се водите и се ползват химикали“, обяснява мениджърът.

Проблемите с мръсните опаковки продължават, защото впоследствие мръсната вода в процеса трябва също да се рециклира. „Индустрията, ако може да взима продукцията директно от сметосъбиращите фирми, рециклирането в България ще процъфтява“, вярва Нончева.  

На въпрос дали е просто до държавна политика, без да се замисля мениджърката отговаря, че е „въпрос на грешна държавна политика“ и пояснява с обикновен пример. Бизнесът плаща такса „смет“, която отива в бюджета на общината, която е направила депо. Същевременно, „на едни хора“ се дават субсидии да събират разделно. Само че един камион събира сортирания отпадък наведнъж и не го рециклират прилично. Дава се на местното сметище да се сортира наново. „Получава се така, вие плащате на държавата веднъж да ви рециклира отпадъка, тя пък плаща един път на сметището, още един път на този, който събира суровините. Накрая прозрачните сортирани бутилки се предават за суровина.

Нончева посочи, че в момента тези бутилки се продават на цена от 420 евро за тон. „Ако аз започвам от тази цена и имам разходи за рециклиране, моят материал става на цената на оригиналната суровина, посочва тя и допълва, че за да има ефект от дейността се внася вносна суровина за рециклиране от Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Германия.

Ситуацията с тази държавна политика е принудила много малки компании да затворят врати. В момента като монтанската фирма са останали две-три малки в страната.

Апелът на фирмата е да се учат децата, домакинствата и ресторантите как да се сортират правилно отпадъците. Можело да се вземе пример от съседна Сърбия където всички бутилки отиват в един метален кош, а не на сметището.