Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия

Солеността на водата се превръща в един от най-сериозните проблеми пред Нидерландия. Причината е комбинацията от продължителното засушаване и покачването на морското равнище. Според публикуван наскоро доклад най-засегнати ще бъдат фермерите и компаниите за питейно водоснабдяване.

Прогнозата на учените, представена за обсъждане в парламента, е, че морското равнище ще се повиши с около половин метър до 2070 г. В резултат на това бързото оттичане на излишната вода от вътрешността на страната към Ваденско море вече няма да бъде възможно. Същевременно нивото на солената вода ще се покачва с по 2 до 3 милиметра годишно. Огромни количества вода ще постъпват в океаните заради топенето на полярните ледени шапки и ледниците.

Снимка: rijkswaterstaat.nl

В същото време Нидерландия ще става все по-суха. През следващите години водните обеми в каналите, потоците и реките ще намаляват. Солената вода ще прониква през почвата от дълбочина към обширните земеделски площи. Заради недостига на прясна вода солеността ще навлиза все по-навътре по реките през шлюзовете. Това ще се превърне в сериозен проблем за водоснабдителните дружества, които разчитат на прясна вода за производството на питейна.

Климатичните промени създават и сериозни технически предизвикателства за институциите, които управляват системата от шлюзове, разказва телевизионният канал RTL.

След катастрофалното наводнение през 1953 г. Нидерландия изгражда мащабна система от диги и бариери, които предпазват страната от морските приливи. Съоръженията обаче са проектирани да издържат на вълни с височина до 3 метра. Ако морското равнище се повиши с половин метър или повече, както показват прогнозите, механизмите ще трябва да се отварят и затварят значително по-често. Това ще доведе до ускорена амортизация, по-високи разходи за поддръжка и необходимост от нови инвестиции, обяснява правителственият комисар по програмата „Делта“ Ко Вердаас, който отговаря за защитата на Нидерландия от наводнения. Другият вариант е изграждането на много по-високи диги – решение, което ще струва милиарди евро на държавния бюджет.

Афсльоитдейк (Afsluitdijk) е най-известната защитна дига на Нидерландия, която отделя Ваденско море от сладководното езеро Ейселмер. Построена е през 1932 година. С дължина от 32 километраж, тя задържа солените води на Ваденско море от сладководното езеро Ейселмер и е ключова за водното управление на страната.

Белгия прави футболен билет с биометрични данни и нов регистър на вандалите

Правителството на Бард де Вевер, клубове и Лига работят по ново законодателство и глоби

Белгийското правителство предприема драстични финансови и административни мерки срещу футболното хулиганство. Последният повод, попаднал в полезрението на властите е тазгодишният финал за купата между „Шарлероа“ и „Стандард“ (Лиеж), помрачен от сблъсък между маскирани вандали и фенове по трибуните.

Снимка; Аудиовизуална служба на ЕК

Още през пролетта силовото министерство на страната даде сигнал, че това няма да толерира повече и е готови с всякакви законови и технологични мерки да спре ширещия се вандализъм и своеволия на феновете по трибуните.

Лично с реформите се ангажира ресорният министър Бърнард Куинтин (MR) заедно с фракции на привържениците и с помощта на клубовете. Предложенията бяха представени на вниманието на правителството, което даде „зелена“ светлина да продължи с промените в закона. За всички е ясно, че поправките няма да влязат в сила от тази година, защото първите мачове чукат на вратата, но някои технологични иновации са предвидени след 2028 г.  

Най-бързите решения срещу вандалите са свързани с драстично завишение на санкциите Най-ниските глоби ще бъдат удвоени от 250 на 500 евро. За расизъм провинилите се ще отнесат 2000 евро и забрана да посещават футболни мачове до 3 години. За неразрешено използване на пиротехнически материали внеслите я ще се бръкнат 2500 евро. Толкова е и за сбиване.

Дотук с финансовата страна на реформата. Наред идва технологичната и възможностите на технологиите. Правителството създава изцяло ново национална база с данни, които ще съхранява имената на всички вандали и наложените забрани, административни глоби, съдебни решения и издадени граждански актове – такива от специализираните за целта полицейски съдилища. Отварям една скоба – дребните кокошкарски, както ги наричаме изцепки, в Белгия се занимават обособен към полицията съд, който по същия начин със съдия и прокурор разглежда дребните нарушения. Процесът може да бъде с експресна за деня присъда, но може да продължи и години.

Реформата засяга и самите билети. Феновете ще влизат на стадиона само с поименния си билет без да имат право да го дават на друг. Професионалните клубове и Лигата вече работят по изграждане на нова система за допуск, която ще бъде въведена до 2 години. Забавянето е защото пропускът ще бъде обвързан с биометрични данни.

През сезон 2024-25 на 1 357 души е издадена забрана да влизат на стадиона, а по 1 219 сигнала са издадени заповеди за административни санкции и нарушения на Закона за футбола. 

Новият футболен закон разглежда и как по-ефективно да се използват камерите на паркингите и пътищата за достъп до стадиона. Полицията ще използва камерите от стадиона, които ще работят на живо. Привърженици, които са маскирани, ще биват задържани в радиус от 5 километра

Световно, Европейско и ШЛ трябва да са безплатни

Белгийското правителство иска още големите спортни събития от обществен интерес да се дават свободно по телевизионен канал, става ясно от разговора между коалиционните партньори в кабинета на Бард Де Вевер, проведен на 18 юли.

Най-вероятно повлияни от Мондиала в Щатите, фокусът на разговора е бил насочен към футбола. Министрите, които в по-голямата си част са на коренно противоположни позиции, по отношение на футбола са били единодушно „за“, че трябва да се излъчва по канал, достъпен за всички.

Фламандският министър за медиите Сиелтйе Ван Ахтер (N-VA)  се аргументирал, че спорното от години досие кой да излъчва мачовете за купата трябва да получи веднъж завинаги решение. Спряга се вариант за създаване на нов „социално-достъпен канал“, по който безплатно да се предават мачовете на националния отбор, Мондиали, Европейски първенства, мачовете на Белгийската купа, дори тези на Шампионската лига.

И тъй като предложението идва от фламандски министър, в идеята е да се "да се излъчват по нидерландски канал, на нидерландски език, който да е част от основния пакет на най-големите оператори Telenet и Proximus. "Трябва да се спре с практиката, зрителите да се абонират за допълнителен спортен пакет или дигитално платено приложение, за да гледат спортни събития от обществена значимост", гласи аргументът, цитиран от няколко местни печатни издания.

Предложението в този си вид изглежда малко странно, тъй като и до момента мачовете на Червените дяволи и Световните и Европейските първенства се излъчват напълно безплатно по фламандската обществена телевизия VRT, нейният спортен канал Sporza, а заради повечето мачове в САЩ на това световно първенство дори бяха впрегнати и разместени програмните схеми на други нишови канали за деца, филми и култура. Или казано иначе, жертви всякакви в името на Цар Футбол. 

 

Белгия въведе такса „мигрант“ за работодателите

Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка на мигрант, ще плаща по 180 евро на заявление

Белгийското правителство търси всевъзможни начини да запуши зейналата дупка в бюджета. Едно от последните решения е насочено директно към работодателите и намерението да наемат законно мигранти.

Снимката е илютративна; Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС

Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка или казано иначе хляб в ръцете на мигрантите, ще бъде задължен да плаща такса от 180 евро за всяко заявление, съобщи фламандският министър на заетостта Зухал Демир (N-VA). Със постъпленията би трябвало да се укрепи социалната система, надяват се управляващите и дават ясен сигнал, че от сега нататък всеки, който иска да наеме мигрантски работници, ще поема сам финансова отговорност.

До момента работодателите кандидатстваха за разрешителни за наемане на мигранти напълно безплатно. Демир обаче иска това да се промени.

Новата такса от 180 евро ще покрива административните разходи за обработка на заявленията и ще се насочат за подобряване на дейности „към по-добро функциониране на услугата“.  Като пример тя посочва, че парите ще се разработват за услуги с изкуствен интелект или пък да повече служители на места където в момента имало слабости в администрацията. Не на последно място с по-добър софтуер и технологии ще се подобри времето за обработка на заявленията. За общи работници то не трябва да надхвърля един месец, а за заявки за високообразовани професии – до 2 седмици.

Таксата може да се приема и като нова мярка в реформата на политиката за трудова миграция, казва ресорният министър Демир пред ежедневника hln. В други нейни интервюта по темата става ясно, че в бъдеще тя ще настоява трудовата миграция извън ЕС да бъде строго ограничена до позиции, за които няма подходящи кандидати в Белгия и Европа. Достъпът за нискоквалифицирани позиции е напълно спрян. Списъкът на професии с недостиг на кадри трябвало да е по-гъвкъв и да се намали от 29 на 21 вакантни позици.

Демир подчертава, че реформата вече дава резултати. Броят на първите заявления след началото на реформата за хора със средна или ниска квалификация е намалял с 61%. Същевременно тези на висококвалифицирани позиции се отчита ръст - категорията, която министърката иска да се превърне в притегателен фокус за трудовата система на Белгия.