ЕК проверява за теч на информация след извършена кибератака

Централната информационна система на Европейската комисия е била подложена на кибератака на 30 януари, става ясно от нейно съобщение няколко дни по-късно. Подозренията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители.

Снимката е илюстративна. Източник: Пресслужба на ЕК

Комисията не потвърждава с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Не е открито     сериозно компрометиране на служебни мобилни устройства и инфраструктура.

„Комисията приема изключително сериозно сигурността и устойчивостта на вътрешните си системи и данни и ще продължи да наблюдава ситуацията. Ще предприеме всички необходими мерки за осигуряване на сигурността на своите системи. Инцидентът ще бъде подробно прегледан и ще информира продължаващите усилия на Комисията за подобряване на своите киберсигурностни възможности“, гласи кратко и твърде лаконично съобщение до пресата.

В съобщението обаче се дава повече информация как на практика се защитава информацията на Брюксел. CERT-EU действа като централна служба за киберсигурност за всички институции, органи и агенции на Съюза. За да осигури непрекъсната защита, тя предоставя 24/7 мониторинг на заплахи, автоматизирани системи за аларми и бърз отговор при инциденти, за да неутрализира уязвимости, преди да бъдат експлоатирани. Тази оперативна дейност се управлява от Междуинституционалния съвет за киберсигурност (IICB), който оптимизира координацията, определя високи общи стандарти за сигурност и следи прилагането на строги правила за киберхигиена в цялата администрация на ЕС.

На 20 януари 2026 г. Комисията представи нов пакет за киберсигурност, който цели да намали рисковете във веригата за доставки на ИКТ на ЕС от доставчици от трети страни. Това ще позволи на ЕС и държавите членки съвместно да идентифицират и смекчават рисковете в 18 критични сектора.

Няколко инцидента в киберсигурността през 2025 г. са показали наяве основните рискове, свързани с уязвимостта във веригите за доставки на ИКТ. Последният известен е почти по същото време когато е атакувана инфраструктурата на ЕК. В края на миналия месец на кибератака е бил подложен Нидерландският орган за защита на данните (AP) и Съвета за съдебна власт (Rvdr).

Случаят стана известен на медиите, след писмо до Камарата на представителите от бившите държавни секретари Арно Рюте (Правосъдие и сигурност) и Еди ван Марум (Вътрешни работи). Изтекли са лични данни, имейли, телефони. Властите все още разследват данните на колко служители са били „осветлени“. Течът е бил хакнат през „уязвим прозорец“ в Ivanti Endpoint Manager Mobile (EPMM) - програма, използвана за управление на корпоративни мобилни устройства, телефони и лаптопи. Софтуерът се използва от няколко държавни организации.

Националният център за киберсигурност е бил информиран за уязвимостта на 29 януари и заяви, че ще продължи да следи случая. Според държавните секретари са предприети мерки веднага щом изтичането е изляло наяве.

Случаят допълнително налива масло и подклажда огъня от критиците, че подобна инфраструктура трябва да се поддържа от национални компании и да не се дава достъп до трети страни и в частност САЩ заради политиката на Доналд Тръмп. От миналата година правителството усилено говори, че ще налага все повече политика за национален суверенитет и настоява за повече общоевропейски мерки.

Кибератаката в Нидерландия разпалва още един тлеещ въпрос доколко платформи за данни трябва да се поддържа от външни компании на трети страни с оглед на непредвидимата геополитическа ситуация. В страната все още не потушено разразило се несъгласие около платформа за на данни (DigiD), която преминала в ръцете на американската компания Solvinity. Според евродепутата Барт Гроотхюис такива сделки не бива да се случват в бъдеще. "DigiD е добър пример, че това е държавна задача и трябва да остане в  нидерландски ръце", категоричен е той.

Нидерландия насочва милиони за възраждане на библиотеките

В момент, когато информацията и знанията стават все по-важни, библиотеката е безценна. Това не са просто едни места където да си вземеш книга и да си тръгнеш. Те са сърцето на местната общност, смятат от служебното правителство на Дик Схоф, които на изпроводят завещават едно отворено досие на наследниците – грижата за образователните институции.

Снимка: ЕК

"Искаме всеки да може да ходи в библиотека. Правим това, като добавяме задължение за грижа към Закона за библиотеките. Например, родителите могат да намерят книги за четене у дома. А възрастните могат да вземат компютърен курс или да се намерят за чаша кафе", се казва в проект на министерско постановление. Като за начало са предвидени 60 милиона евро годишно и следващите години всяка община и малко населено място да имат среда за четене.

Новите съвременни библиотеки ще предоставят дигитални ресурси, курсове и модерни кръжоци. Правителството е обнадеждено, че все повече общини ще откликнат, защото броят на желаещите младежи с всяка изминала година нараства. През 2024 г. почти три четвърти от всички деца до 18 години са били членове на библиотека, която е безплатна до тази възраст.

Същевременно по-ранна оценка на Закона за библиотеките показал, че заради финансови причини броят на библиотеките намалявал. Много квартали и села били останали без клон. Тази тенденция, според държавата, трябвало да бъде прекратена и занапред ще се отделят значителни инвестиции. Общините могат да кандидатстват за средства за нова или по-добра библиотека. Стъпка по стъпка вече имало изградени 46 нови, а други 100 здания  по-малки селища били преустроени и снабдени с книги.

14 000 компании в Нидерландия страдат заради държавното бездействие

Нидерландия ще има нов редовен кабинет в края на месеца. Най-вероятен премиер е Роб Йетен, 38-годишният амбициозен лидер на партията победител D66. Името идва от съкращението „Демократи“, а цифрата е годината на създаването от Ханс Ван Мирло. Коалиционни партньори са още VVD и CDA. Тримата лидери на партии вече представиха коалиционно споразумение за управление, в което се виждат реформи в климатичната политика, изграждане на нови вятърни паркове в Северно море и най-болезнената тема – остарялата електроенергийна мрежа, заради която от години страда енергоемката индустрия.

По последни данни над 14 000 компании са на практика с вързани ръце и чакат по-добри дни от новото правителство. Те нито могат да се разрастват, нито могат да покрият климатичните цели на Европейския съюз, стана ясно след среща с напускащия  климатичен министър  Софи Херманс. Дамата след няколко гастроли в кабинетите на Марк Рюте и Дик Схоф опакова кашоните и се захваща с военното дело на страната.

Снимката е илюстративна от инфоклип на Европейската комисия

Преди обаче да започне да мисли за патрони и отбрана в кабинета на Роб Йетън, на изпроводяк Херманс е разговаряла с операторите на мрежи и индустриалци и съвместно са изготвили съвместен план за справяне с тесните места по мрежата, който да завещае на новите управляващи. С 8 точки за действия се надяват да „отпушат“ амортизиралата мрежа и до 2032 година проблемите да са само лош спомен от миналото. 

• Още по темата: 1,2 трлн. евро ще са нужни на ЕК за премахване на тесните места по енергийната мрежа до 2040 г. | 3e-news
• ЕС планира стратегически ремонт на регламенти за премахване на тесните места по енергийната система | 3e-news

Преди обаче да започне да мисли за патрони и отбрана в кабинета на Роб Йетън, на изпроводяк Херманс е разговаряла с операторите на мрежи и индустриалци и съвместно са изготвили съвместен план за справяне с тесните места по мрежата, който да завещае на новите управляващи. С 8 точки за действия се надяват да „отпушат“ амортизиралата мрежа и до 2032 година проблемите да са само лош спомен от миналото.

За дръзките идеи, обаче са нужди големи компромиси. Големите консуматори на енергия са поели ангажимент за гъвкавост като намалят консумацията в пиковите часове, за да няма „дискотека“ за битовите потребители и още по-лошо да се стига до криза на тока. Ако планът сработи може да освободи между 5 и 10 гигавата допълнителен капацитет по мрежата до 2030 г. "Ясно е на всички, че така няма да решим напълно тесните места по на мрежата, но временно ще я закрепим докато правителството не реши проблема с инвестиции, заявили от бизнеса.

До 6 месеца ще бъдат сключени споразумения и с петдесетте най-големи потребители на електроенергийната мрежа. Това ще даде глътка въздух за десетки други компании, които вече могат да помислят за разширение на мощности в и без това напрегнатата геополитическа ситуация.

Проблемът с мрежата е сред топ приоритетите в 5-годишната управленска стратегия. Коалицията смята да направи отделен закон, с който да не се допуска бъдеще недостиг на капацитет. Ресорният министър ще има по-голяма отговорност и ще държи по-изкъсо инвестиционните планове. Още две ключови обещания бяха дадени наред със закона - инвестиции в офшорна вятърна енергия; инвестиции в производство и доставка на зелен водород; повече ядрена енергия от нови малки реактори (SMR); съхранение на CO2 в Северно море.

С ПОЛЪХ НА ВЯТЪР

В коалиционното споразумение партиите са си поставили достигане на 40 гигавата вятърна енергия до 2040 г. За да възобнови строителството на вятърни паркове, коалицията иска да създаде нов вид държавна подкрепа: договори за разлика – система, позната вече в някои  европейски страни. Как работи тя? Ако правителството иска да построи нов вятърен парк, провежда се търг. Кандидатите наддават най-ниската да фиксирана продажна цена за произведената енергия. Ако в един момент е по-ниска от пазарната цена, правителството субсидира разликата. Ако е по-висока, собственикът на вятърната централа връща излишната печалба на държавата. Тази система дава на строителите по-голяма сигурност относно доходите им и прави инвестициите в вятърна енергия по-привлекателни. Цените на електроенергията също остават по-стабилни за потребителите

НАСЛЕДЕНИЯТ БАТАК

За проблемите с остарялата мрежа периодично разказвам в 3Е News и в блога като отделям внимание на различните проблеми, които се натрупват с годините пред фирмите и битовите потребители. Местни медии също отделиха не един и два репортажа за климатичния ефект и последствията от забавените действия на държавата. В прав текст индустриалци заявиха в лицето на властите, че Нидерландия не само, че не покрива целите, но дори изостава. Илюзия е, че е станала по-климатично неутрална и по-малко отделя емисии. Причината за статистическата изкривена картина е заради това, че фирмите са със свити мощности и оттам по-малко отделен CO2.

ИНДУСТРИЯ, ЗАЛОЖЕНА НА КАРТА

И друг факт трябва да бие силно в камбанарията на новия кабинет. По изчисления на местния оператор TenneT ще са необходими за следващите десетина години инвестиции от порядъка на 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа. Сред големите вложения са проект обща високоволтова мрежа между Нидерландия и Германия за над 5,5 млрд. евро. А такива предстоят още на няколко места при осигурено финансиране. Самият оператор е също в безизходица и прави чудеса от храброст „на мускули“ да удържа фронта, за да не се стига до ежедневни аварии и режим на тока. Наскоро бе обявено, че продава част от дела си на германското правителство, за да се фокусира с националните приоритети.

Водещата позиция на Нидерландия и в частност на пристанището в Ротердам е заложена на карта, ако не се направи нещо от правителството. Това също е известно с изпратено писмо от мениджмънта, който  предлага портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти.

ЗАВЕЩАНИЕТО

Нидерландия трябва да инвестира сега сектори енергетика, социално осигуряване, дигитализация, биотехнологии, земеделие ако иска да запази просперитета си, препоръчва в обширен доклад в съавторство с водещия икономически съветник Питър Венинк. "Нидерландия има всичко необходимо, за да бъде не само страна, която консумира, но и произвежда. "Изборите обаче, които правим сега, определят дали децата ни ще живеят в силна или слаба страна", казва специалистът.

В доклада се казва, че икономиката трябва да расте между 1,5-2% годишно, за да може да продължи да плаща за всичко. Това е много повече, отколкото се очаква в момента. За да се постигне това, според Венинк са необходими значителни инвестиции. Споменават се инвестиции в между  151-187 милиарда евро до 2035 г.

Подобно на много други автори, Венинк казва, че трябва да се реши проблема с тегавата бюрокрация около разрешителните, да се подобри електропреносната мрежа, разходите за енергия, дигитализация и климатични технологии. Само така Нидерландия може да бъде по-малко независима от САЩ и Китай. Страната в момента е в застой, защото разрешителните се издават твърде трудно, а бюрократичните процедури пречат и задушават компаниите, казва авторът и не скрива, че управляващите са изправени пред трудни решения. Едно от тях е свързано с намаляване на азотните емисии в селското стопанство. Мярка, която от години е изправила на нож фермерите и държавата. Според Венинк, ако Нидерландия иска да постигне климатичните цели на ЕС трябва да намали отглеждането на добитък и да инвестира ударно в пречистващи инсталации. Друг болезнен проблем е свързан с енергоемката индустрия. Според автора, няма друг начин освен някои от най-замърсяващите индустрии като стомана, рафинерии и химикали да бъдат закрити.

БЕЛЕЗНЕНАТА ИСТИНА

Нидерландия има риск да загуби контрол върху икономическото си бъдеще. Най-ценните ресурси като човешкия капитал напускат, а иновациите изостават. Икономиката става зависима силно от трети страни. В свят, в който бързината и фокусът определят кой ще спечели, изборът е единственото решение за укрепване на нашите работни места, просперитет и независимост, се казва в разпространена позиция на отиващия си кабинета, който макар и досега в обстановка на политически вакуум продължаваше да работи по най-важните политики до предаването на министерската щафета. А ротацията с очертаващия се като нов премиер Роб Йетън идва точно в подходящ момент за атомната енергетика, зеления преход и климатичните цели на Нидерландия, които бяха изтласкани от социалните и мигрантските въпроси в неговите предшественици начело с Дик Схоф.

Освен с поглед към задаващия се нов кабинет, индустрията като цяло в ЕС таи огромни надежди и от сигналите, които идват от Европейската комисия. 2026 година изглежда, че се очертава за инвестиции в реновация на европейските енергийни мрежи. Така поне изглежда от представен доклад в Европейския парламент, за който разказах в 3Е news в първите дни на годината. Пред депутатите заместник-председателят на Генерална дирекция „Енергетика“ Мехтилд Вьорсдьорфер (Mechthild Wörsdörfer) обърна внимание, че големият проблем за бизнеса се оказва състоянието на мрежите за разпространение, които на възраст над 40 години. Над 40% от съоръженията обаче са за тотална модернизация, защото не са в състояние да поемат бумът на зелена енергия.  Новините, които идват от високите етажи на европейските институции, няма как да не създават усещането, че най-после ще бъдат отпушени проблемите на стотици компании най-вече в страни като Нидерландия и Германия.