Белгия залага на велосипеда като държавна политика

От край време колелото е неразривна част от същността на белгиеца. От най-ранна детска възраст се учи, че то е здраве. Белгиецът при всяка възможност е на колело- до магазина, в парка, на работа.

Белгийското правителство залага на велосипеда като приоритетна политика във федералния икономически план, става ясно от публикувано съобщение след проведено заседание.

Сред красивата белгийска природа близо до нидерландската граница

В икономическата стратегия с предвидените инвестиции и в момента съществува мярка под името „Бъди велосипедист“ (Be Cyclist). След разглеждане министрите са решили, че тази мярка има своето място и може да се превърне като мощен инструмент за стимулиране на белгийците да оставят автомобилите. Планът, според вносителя министъра на мобилността  Жан-Люк Крюк,  изпълнява целите на федералното коалиционно споразумение за популяризиране на велосипеда като пълноценен, устойчив и здравословен транспорт в Белгия.

Be Cyclist 2026-2029 е изграден върху три стратегически цели: федералната политика да подкрепя мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на велосипеда в сравнение с моторизирания транспорт; разработен план за подобряване на пътната безопасност; велосипедът като икономически лост за въздействие между икономика, индустрия и граждани. Планът признава потенциала на колоездачния сектор по отношение на иновации и заетост и подкрепя инициативи, които насърчават устойчив икономически растеж.

Планът цели да въведе интегриран и структурен подход за увеличаване на използването на велосипедите в Белгия и по този начин да допринесе за по-устойчива, по-безопасна и икономически по-силна система за мобилност.

Велосипедът като основно превозно средство бе предпочетено от белгийците първо по време на корона пандемията и след двете вълни от шокови поскъпвания на горивата заради войната в Украйна и последвалата в Близкия изток. Честа гледка сутрин и вечер е да се образуват тълпи от колелета по веломагистралите, претъпкани паркинги и нахвърляни колелета заради липсата на места.

Интерестът към колелото сее подсилва и от стимулите, въведени от работодателите като възможност за закупуване на нови и плащане за изминат километър. Последните правени данни на Федералната публична служба за мобилност и транспорт през 2024 година са показали, че над 14% от белгийските служители са започнали да ходят на работа основно с колело заради допълнителните пари към заплатата. Условието е обаче да се ходи на работа с обикновено колело, а не със такова на батерии или скоростно.

Снимка: Личен архив

За периода 2022-2025 над 71% от работодателите в страната казват, че са въвели поне една мярка за насърчаване на колоезденето. Най-честата е да се изплаща към заплатата „бонус“ за изминат километър между 25 и 27 цента. Сумата дори беше официално включена като анекс в годишния колективен трудов договор. За да получат парите към месечните си заплати, служителите трябва да изберат един маршрут, по който ще се движат, да го представят пред работодателя и по този начин да бъдат фиксирани точните им километри.

За велосипеда като част от ДНК-то на Белгия подробно съм разказвал в статията си  Трафик без отпечатък – как се дава път на повече велосипеди.

Велосипедната инфраструктура също е изключителен приоритет в Белгия и отделните провинции всяка година отделят милиони евро в проекти за нейното подобряване. В страната има близо 4000 км инфраструктура (2700 във Фландрия и 1480 във Валония и Брюксел). В това число влизат огромни веломагистрали, междуградски пътища, локални комбинирани пътеки за колелета и пешеходци, специални маршрути за трудноподвижни хора или за инвалидни колички.

Всяка провинция определя със свои методи как ще усвоява средствата, какви проекти са приоритетни за съответната година и кои може да стоят „на трупчета“ като резервни. По този начин 5 фламандски провинции са извели като изключителен приоритет реновацията и изграждането на нова велоинфраструктура, а инвестициите пропорционално растат. За сравнение през пандемичната 2020 г. по проекти в инфраструктура за безопасно колоездене само във Фландрия са инвестирани 180 млн.евро. През 2021 година те са скочили почти двойно – до 355 млн., за 2022 г. - 328 млн., а за 2023 – 303 млн. Проектите варират от нови велосипедни алеи, магистрали, сигнализация, светофари, тунели, мостове и др.

Европа търси роля в мирните преговори за Украйна

Според нидерландско радио най-реалната стъпка за ЕС в краткосрочен план не е нов посредник, а присъединяване към съществуващите преговори

Министрите на ЕС предстои да обсъдят за първи път в Кипър възможна европейска роля в бъдещите мирни преговори за Украйна. Но дори преди тези разговори да започнат, в Европа вече е възникнала дискусия по основния въпрос: иска ли ЕС да посредничи или да остане страна в конфликта?, пита в авторски анализ нидерландското Бе Не Ре радио.

Снимка - ЕК, архив

Докато Съединените щати, Русия и Украйна обсъждат възможни споразумения, Европа все още се опитва да си осигури място на масата. Въпреки това, ЕС засега няма обща стратегия.

В брюкселските среди вече се разпространяват няколко имена като възможни европейски пратеници в Москва. Бившият президент на ЕЦБ и бивш премиер Марио Драги е споменат, както и финландският бивш президент Саули Ниинистьо. Името на бившия германски канцлер Ангела Меркел също често се споменава, отчасти заради опита ѝ с Русия и владеенето на руския. Дори бившият канцлер Герхард Шрьодер участва в дискусията, макар че името му се възприема главно като провокативно заради близките му връзки с Владимир Путин и ролята му в Северен поток. Въпреки това, според експертите, дискусията се върти твърде много около хората и твърде малко около съдържанието. Защото зад търсенето на възможен пратеник стои по-фундаментален проблем: самата Европа все още не знае точно каква роля иска да играе.

Според експерта по Източна Европа Боб Дийн, дискусията за имената разкрива по-дълбок проблем: Европа не е съгласна за стратегията си за Русия от години. "Сега използваме името като вид заместител на съществената дискусия, която трябваше първо да проведем", казва той.

Тази дискусия е за фундаментални въпроси. Иска ли Европа основно да направи преговорите възможни? Или иска да продължи да дава максимална подкрепа на Украйна, дори ако това затрудни преговорите? И колко натиск е готова Европа да окаже върху Русия, ако Москва не спазва споразуменията?

Конкретни теми също са чувствителни в рамките на ЕС като гаранции за сигурност за Украйна, допълнителни санкции срещу Русия и въпросът дали примирието в крайна сметка може да доведе до дългосрочен замразен конфликт.

Източноевропейските държави членки са предпазливи към европейската медиация. Те се страхуват, че преговорите в крайна сметка ще доведат до натиск върху Украйна да направи териториални отстъпки на Русия.

Европейският политически репортер на медията Герт Ян Хан смята, че ситуацията е много различна от Минските споразумения от 2014 и 2015 г. По това време Франция и Германия все още са действали като относително неутрални посредници между Украйна и Русия. Дийн допълва, че неутралитетът вече не помага, защото Европа е страна в този конфликт, подкрепя Украйна и иска Русия да спре да напада. "Сега би  било много неудобно да се организира нещо като Минск 3", смятат журналистите.

Най-реалната стъпка в краткосрочен план не е нов европейски посредник, а присъединяване към съществуващите преговори между САЩ, Русия и Украйна. "Нека представители на Германия, Франция и Обединеното кралство се присъединят. Досега Русия не искаше това. Но това е най-лесното нещо."

8 от 10 фирми в Нидерландия: Липсата на ясна политика спъва устойчивостта

Над 90% от мениджърите в допитване искат спешна реформа на остарялата електропреносна мрежа и без фриволни действия от страна на властимащите

Прилагането на плановете за устойчиво развитие става все по-сложно за изпълнение заради високите цени на енергията, премахване на държавните субсидии и не реформираната електропреносна мрежа. Това са изводите в анализ на ING. Въпреки проблемите обаче нидерландският бизнес е посочил, че устойчивостта е важен и необходим фактор и ще продължат да преследват целите на ЕС.  

Снимка; ЕК

8 от 10 запитани компании са казвали, че устойчивостта е пътят към успеха и е необходимо да се продължи, заявил пред медиите в коментар управляващия директор по бизнес банкиране Лауренс де Вос.

• Още по темата: Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news
• Близо половината от разпределителните мрежи в Европа „плачат“ за ремонт | 3e-news

Впечатление прави, че над 90% от анкетираните предприемачи свързват развитието на бизнеса си, екологичните политики, устойчивостта със стратегическата автономия на Нидерландия и Европа.

Като голям проблем от банката посочват непоследователните политики на правителствата, които пречат за формиране на дългосрочните стратегии и инвестиции на големите компании. "При видима колебаеща се държавна политика, фирмите не знаят точно къде се намират, каква стратегия да предприемат и много често е трудно да кажат „да“  на голяма инвестиция", посочва де Вос.

В резултат на това компаниите не инвестират, или в някаква малка степен се възползват от субсидиите. В допълнение на практиката, че правителствата с лекота решават да премахнат или отложат една или друга субсидия, дава основателна причина на много международни компании да изберат друга държава и да преместят бизнеса си. Особено важи за онези, които са зависими от електроенергията и са уязвими към високите цени на борсата.

Попитан какво може да се направи, авторите на доклада препоръчват в спешен порядък не само нидерландското правителство, въобще държавните власти да помислят за изграждане на дългосрочни политики по устойчивост и модернизация на мрежата.

Проблемът с тесните места по мрежата и остарялата преносна артерия не е нов нито за Нидерландия, нито за останалата част от Западна Европа. Вече няколко години в кореспонденциите си за 3e-news съм разказвал за различни аспекти и неволи, които са принуден да търпят бизнесите в Белгия и Нидерландия.  

Проблемът за изготвените списъци с хиляди чакащи компании за разширение на капацитета е до болка известен и на Европейската комисия, като се има предвид, че в екипа на Фон дер Лайен има комисар нидерландец – Вопке Хукстра, който е и натоварен да отговаря за  климатичния напредък на общността.

Към тях можем да причислим също Франция и нейният национален оператор RTE, които директно нападна управляващите, че губят ценно време и момент за ударна модернизация на електропреносната система.

Хилядите фирми наскоро получиха лъч светлина, че може скоро време да видят мерките за желаната устойчивост, ако Европейската комисия изглежда се забърза в търсенето на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел са да има нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.

Урсула фон дер Лайен призовава също страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал.

Наред с това се заговори за нов „топ-даун“ подход при изграждането на трансграничната енергийна мрежа, за да се предотвратят милиарди загуби от тесни места по мрежата и неспособност да се балансират производството и потреблението.

Брюксел обеща на европейските индустрии да разработи централен план, който да посочва къде са нужни инвестиции и да определя проекти за запълване на тези празноти. Целта е държавите членки да бъдат стимулирани към по-добра координация на енергийната инфраструктура през граници и сектори. По изчисления на Комисията до 2040 г ще са нужни 1,2 трлн.евро за премахване на тесните места по мрежата.

Прогнозите са, че до 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Заявките за свързване ще се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. На фона на тази прогноза близо половината от мрежата е на възраст от 40 години. Времето за изчакване на разрешения за усилване и разширяване на електроенергийната мрежа е между 4 и 10 години, а за високото напрежение — между 8 и 10 години.