Енергийният урок, който Европа още не е научила

Само за 17 дни кризата с Иран струва €6 млрд. на ЕС – Брюксел бърза да избегне нов шок, но старите грешки дебнат

4 години след руската инвазия в Украйна, Европейският съюз е изправен пред опасността от ново прекъсване на енергийните доставки. Войната в Близкия изток причини сериозно смущение в световните доставки на петрол и газ като повиши драстично цените на енергията. Само през първите 17 дни от кризата с Иран ЕС е похарчил около 6 милиарда евро повече за внос на изкопаеми горива, се казва в обширен доклад на ГД „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, предоставен за разглеждане на Еврогрупата.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

В резюмето на анализа се посочва, че от 2022 г. насам ЕС е постигнал значителен напредък в диверсификацията на енергийните източници и увеличаването на инвестициите във възобновяема енергия. До 2025 г. възобновяемите енергийни източници представляват около 48% от потреблението на електроенергия в ЕС, което намалява зависимостта от изкопаеми горива за електроенергийния микс, макар и да не предпазва напълно от външни сътресения.

Oще по темата: 

• Ефект от войната в Иран: тласък на соларните панели и термопоомрите, в САЩ купуват електромобили, но продажбите на коли в ЕС може да спаднат | 3e-news
• ЕС ще се сблъска с енергиен недостиг, ако войната в Близкия Изток се проточи до лятото | 3e-news

Сектори като транспорта обаче остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху цените. Структурната промяна към нисковъглеродна електрификация остава единственото решение за гарантиране на сигурността на доставките и трайно справяне с проблема. Уязвимост на Европа към външни енергийни шокове. Могат да се обмислят краткосрочни мерки за облекчаване на потребителите (домакинства и промишленост).

След предишната криза ЕС обаче не научи ключов урок - че много от тези мерки бяха широкообхватни и нецеленасочени, което доведе до неефективност и много големи фискални разходи. В тази връзка, според авторите на доклада, в момента са нужни краткосрочни мерки,  насочени са към най-уязвимите домакинства и индустрии. Действията трябва да бъдат съгласувани, както бе решено и на последния Европейски съвет на 19 март. Това е от съществено значение, за да се избегне фрагментацията на единния ни енергиен пазар, да се увеличи максимално въздействието и да се сведат до минимум фискалните разходи за интервенции. Допускането на допълнителна гъвкавост, съгласно фискалните правила на ЕС, в подкрепа на енергетиката би могло да подкопае целостта и доверието във фискалната рамка. „Държавите членки трябва да гарантират, че мерките за подкрепа остават в съответствие с фискалните правила и не компрометират средносрочната фискална устойчивост“, се препоръчва в документа.

Икономическата дирекция на Комисията смята, че евентуалните държавни действия за справяне с високите цени на енергията следва да се ръководят от някои принципи като например: всяка предприета мярка следва да бъде съгласувана с декарбонизацията на енергийната система. Политическите мерки следва да запазят стимулите за пестене на енергия и инвестиции в нисковъглеродна енергия, както и да насърчават електрификацията. Краткосрочната подкрепа не трябва да ограничава въглеродно интензивното поведение или да удължава остарелите бизнес модели, базирани на изкопаеми горива.

Мерките трябва да бъдат внимателно разработени, за да се предотвратят нежелани последици, които биха могли да влошат баланса между търсенето и предлагането на енергийните пазари. Намаляването на пределната цена на петрола и газа ще стимулира търсенето и ще допринесе за по-високи съвкупни цени и ще генерира странични ефекти между държавите членки. Следва да се даде предимство на мерки, които водят до намаляване на потреблението на изкопаеми горива.

За да се ограничи фискалните разходи, държавите членки следва да насочат мерките си към най-уязвимите потребители, включително енергоемките индустрии.

• Мерки за насърчаване на потребителите да пестят енергия като например информационни кампании и целенасочени стимули . Те следва да насърчават използването на обществен транспорт, да ускорят обновяването на сградите и да продължат да повишават енергийната ефективност в промишлеността.
• Мерки за доходите. Това е предпочитан вариант. Той защитава най-уязвимите домакинства покупателната способност, без да се изкривяват пазарните ценови сигнали, въпреки че изисква прецизно насочване, за да се избегне неефективна подкрепа и прекомерна фискална тежест.
• Адаптиране на структурата на данъците и таксите върху електроенергията, така че да се бори с високите цени на електроенергията, като същевременно се подкрепя електрификацията.

За финансирането на такива мерки държавите членки могат да използват приходите от Схемата за търговия с емисии и да обмислят облагането с данък на евентуални неочаквани печалби, свързани с високите цени на енергията. 

Освен управлението на непосредствения енергиен шок и защитата на икономиката на ЕС, трябва бързо да се предприемат мерки, които ще намалят разходите за енергия по-трайно. За да се направи това, трябва да се действа в посока на четирите основни компонента, които определят цените на електроенергията: цената на самата електроенергия;  мрежови такси; данъци и такси; и разходи за въглеродни емисии.

Европейската индустрия е изправена пред трудна година, но за някои компании може да има изключение: това са предимно доставчици и монтажници на слънчеви системи. Това става ясно от съобщенията за повишено търсене от германския и британския пазар и покачващата се цена на акциите на китайските производители. Според анализатори „слънчевият бум“ от периода след руската инвазия в Украйна може да се повтори, според публикация на ЕUobserver.

Петролната криза сега съживява интереса и към електрическите автомобили и термопомпите. „Всеки път сме виждали как внезапните колебания в цените на горивата и ненадеждната електропреносна мрежа ускоряват внедряването на малки фотоволтаични системи“, каза Лара Хаим, анализатор на слънчевата енергия в BloombergNEF.

Въпреки заглавията, според които до април в Европа може да възникне недостиг на енергия, в действителност континентът разполага с достатъчно природен газ, възобновяеми енергийни източници и въглища, които да му стигнат до лятото, когато търсенето на енергия се повишава след намаляването на отоплението на домовете през пролетта поради по-топлите температури.

Илюзия за спокойствие

Доклад на нидерландския национален газов оператор предупреждава, че комбинацията от ниски запаси и скъпи доставки може да върне сценария от 2022 г. Предлага се създаване на стратегически газов резерв на европейско ниво

Зимата е към своя край, но ключовият въпрос за Европа тепърва предстои – запълването на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. Последните данни на нидерландската компания Gasunie показват, че нивата на газовите резерви са исторически ниски. При налична запълняемост от около 7,2% не се очаква непосредствен недостиг на синьо гориво, но ситуацията поставя редица стратегически въпроси.

Анализатори от компанията Eqolibrium отбелязват, че сходна е картината в цяла Европа, като с всеки изминал ден нарастват и опасенията. Според нейния директор Ханс ван Клиф на пазара се създава илюзия за стабилност, която може да се окаже подвеждаща през следващите месеци. Именно затова, по думите му, Европейската комисия трябва да подходи с повишено внимание.

Обичайно нагнетяването на газохранилищата започва през март. Тази година обаче се очакват затруднения в предлагането, породени от високите цени и напрежението в Близкия изток. Основният въпрос остава колко дълго ще продължи тази ситуация и дали Европейският съюз ще успее да запълни запасите си навреме. Според Клиф дори при бързо разрешаване на конфликта, възстановяването на газовия пазар ще отнеме време. „Видяхме това и след Covid – промените са структурни и връщането към нормалност не се случва за седмици, а за месеци“, подчертава той.

В Нидерландия вече се чуват призиви за по-активна подготовка. Националният газов оператор предупреждава, че страната не е достатъчно готова за сериозен недостиг, особено след спирането на добива в находището „Грьонинген“ и рязкото намаляване на руските доставки. По оценка на Gasunie, продължително прекъсване на доставките може да доведе до рязък скок на цените, сериозни икономически щети и задълбочаване на енергийната бедност. В доклад до новото правителство в Хага операторът подчертава, че както Нидерландия, така и Европа като цяло не са достатъчно подготвени за дългосрочни сътресения в доставките.

Гръция строи хранилище за CO2 с пари по Плана за възстановяване

Седмият транш ускорява CO₂ инфраструктурата, ВЕИ и амбицията страната да стане въглероден хъб в Югоизточна Европа до 2030 г.

Гърция получи одобрение по седмото поред плащане от Фонда за възстановяване и устойчивост. Средствата, под формата на грантове и заеми, са на стойност  1,18 милиарда евро. Една част от сумата отново ще бъде използвана за проекти в енергетиката и климатичната неутралност. Пред Европейската комисия съседката ни е заявила, че ще изгради първото съоръжение за съхранение на въглероден диоксид заедно с измервателна система в помощ индустрията.

Снимка: ЕИБ

Поредно искане за плащане е било заявено от Атина в края на миналата година. Комисията е разгледала и оценила, че страната коректно е изпълнила начертаните цели. До този момент от европейския фонд са преведени близо 24 милиарда евро. Правителството, както и останалите държави членки, имат срок до есента да подадат последните искания за плащания преди да бъде закрит  фонда в края на годината.

Още по темата: 

• Вятърната индустрия като приоритетна политика

По проекта за съхранение на въглероден диоксид правителството е кандидатствало за помощ и от Европейската инвестиционна банка. От сайта на институцията е видно, че за изграждането на съоръжението Prinos ще са нужни 270 милиона евро грантове от европейската програма Connecting Europe Facility, и Фондът за възстановяване. Консултантска помощ е била направена от екип на Банката.

Въглеродните емисии, които ще бъдат отделени във въздуха, ще се събират от индустриалните обекти в Гърция и други близките страни. След това компресираният CO2 ще бъде транспортиран до хранилището.

"Въглеродът ще бъде инжектиран дълбоко под земята", разказва Зоран Станич, ръководител на Innovation Fund Unit, част от инициативата EIB Advisory Project. Ще се използват стари неизползваеми нефтени платформи на дълбочина 4 километра под морското дъно.  Теренът е сигурен, защото разполагаме с данни от десетилетия, които потвърждават тяхната пригодност. Направените сеизмологични карти също потвърждават, че теренът е безопасен за дългосрочно съхранение.

Първите количества компресиран въглерод може се очаква да бъдат складирани през 2027 г.  Плановете са годишният капацитет да достигне 2,8 милиона тона въглерод през 2030 г. Общият потенциал на обекта е 66 милиона тона.

Гърция, Италия, Словения и Хърватия се очаква да използват хранилището за транспортиране на големи емисии въглерод от химическата, циментовата и стоманената индустрии.

От банката определят проекта като изключително важен за региона, защото ще стимулира икономическото развитие в залива Кавала.

Преди този проект гръцкото правителство вече многократно е показал на Брюксел, че отпусканите траншове се използват целенасочено по проекти в областта на „зелената“ икономика, както и се променя законодателството за внедряването на водорода в индустриите. При едно от предните плащания по възстановителния фонд бяха инсталирани слънчеви панели за домове и ферми.

„Зелената“ икономика върви ръка за ръка и с промяната в инфраструктурата. Такъв проект е за цялостна модернизация на олимпийския стадион, който страна започна през 2024. Инвестицията е за 77 милиона евро. С парите ще бъде възстановена структурата на стадиона и подобрени енергийните му характеристики. С ремонта ще бъдат отстранени сериозни структурни недостатъци, открити в стоманената покривна конструкция, както и в електромеханичните и осветителните системи. национално съфинансиране. 

Един от ключовите сектори, които усилено се влагат огромни инвестиции е ВЕИ. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана  NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, заяви през 2024 г. пред кореспондента на 3е-news по време на годишния икономически форум в Брюксел икономическият тогава министър Костис Хацидакис. „Преди години въведохме Зелената програма в Гърция и срещнахме остри реакции имахме реакции от засегнати региони и социални групи. Благодарение на финансовата помощ от Комисията въведохме амбициозен план за справедлив преход, особено по отношение на двата най-засегнати региона - Западна Македония и община Мегалополис в Пелопонес“, разказа пред делегатите гръцкият дипломат.

На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между  компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни паркове, с които да се постигне заветната цел на Европа- нулеви емисии и нисковъглеродна икономика. 

Брюксел залага на стабилност в нестабилен Вашингтон

САЩ остават търговски партньор номер едно за ЕС, въпреки сложните отношения с администрацията и президента Доналд Тръмп. Това послание прозвуча от залата на Европейския парламент в Брюксел по време на дебат по трансатлантическото споразумение.

Снимка: Пресслужба на ЕП

От изказването на икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис стана ясно, че въпреки непоследователната политика и непредвидими решения на президента „сделката си е сделка“ и Европа трябвало да спази договорените вече по-рано тази година тарифни споразумения.

През миналата година ЕС е направил търговия със САЩ за 1.7 трлн. евро, инвестирал е 4,8 трлн. евро. Делът на търговията отвъд океана съставлява 21% от общата в световен мащаб.

„Искам да съм ясен. Ние ще продължим усилията за конструктивни отношения със САЩ и избягване на нестабилност, но няма да си затваряме очите за рискове при нарушени интереси. Комисията остава бдителна и готова да защити индустриите, ако е необходимо. Следим отблизо промените в тарифите и ако е необходимо ще са в положителна за нас посока.

Изказването на еврокомисаря пред депутатите е по повод гласуване на сключеното търговско споразумение между ЕК и САЩ за вносните мита. Добровскис смята, че едно гласувано положително становище е силен коз за ЕК да продължи да отстоява позициите на блока пред администрацията на Тръмп.

От своя страна Парламентът иска да се приеме мандат за преговори с държавите членки по две законодателни предложения, които ще премахнат повечето мита за промишлени и селскостопански стоки от САЩ.

Евродепутатите настоява да се въведе и клауза за суспендиране, ако САЩ въведат нови мита. 

Проектът на позиция, приет от комисията на ЕП по международна търговия, включва и предложение за т.нар. „клауза за изтичане на срока на действие“, което би означавало, че ако бъдат приети, новите мита ще влязат в сила едва когато САЩ изпълнят ангажиментите си.

Редица депутати обаче в изказванията си бяха прекалено крайни и призоваха споразумението да бъде прекратено, тъй като президентът-милиардер непрекъснато и ежедневно си променя мнението, а това създава несигурност за европейските индустрии. Въпреки оформения текст по сделка по време на срещата с Урсула фон дер Лайен в Шотландия и последвалите преговори във Вашингтон, все още обаче виси голяма неяснота около вносните мита за алуминия и стоманата. 

Чуха се  изказвания, че трябва да има санкции срещу САЩ, а не да се сключва споразумение, защото заради „незаконната“ война на САЩ в Иран, Европа не може да купува газ оттам.

От редиците на Renew Europe също веднага излязоха с позиция:  Докато Европейският парламент се готви да гласува мандат за тристранни преговори по двете законодателни предложения, прилагащи тарифните елементи на рамковото споразумение между ЕС и САЩ от типа „Търнбери“, Renew Europe обявява подкрепата си за позицията, приета от Комисията по международна търговия (INTA) на 19 март. Ключов приоритет е да гарантира, че сделката осигурява реална предвидимост и стабилност – за бизнеса, работниците и гражданите. ЕС ще продължи напред, но въз основа на справедливост и яснота: никакви по-високи тарифи, никакви повече заплахи за тарифи и никакви заплахи за сигурността срещу държавите членки на ЕС.

Припомням, че Европейският парламент вече веднъж замрази ратифицирането на подписаното през юли миналата година търговско споразумение със Съединените щати заради възникналото напрежение около апетитите на Тръмп едностранно да придобие на Гренландия и заканата за 200% вносни мита за френските вина.

През февруари тази година и сега от втория опит за гласуване от залата на Европейския парламент се чуха призиви, че търговските преговори трябва да останат на пауза докато ЕС не получи ясна гаранция от Вашингтон, че условията по сделката ще бъдат уважавани.

На 27 юли 2026 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещнаха за първи път в Шотландия, за да обсъдят търговското споразумение. Тогава председателката наблегна, че залогът е изключително голям тъй като ставало дума за търговия на стойност 1,7 трилиона долара и 800 000 души от двете страни на Атлантика.