Антверпен тества бъдещето без шофьори (видео)

Пилотен проект на пристанището е първата стъпка към автономната логистика, ново законодателство, иновативни решения и опростена бюрокрация в рамките на Бенелюкс

Пилотен проект с автономен камион бе представен за първи път в Европа по време на изложение в Антверпен. Проeктът е дело на технологичната компания Inceptio Technology и логистичния доставчик Group-GTS. С подкрепата на мениджмънта да белгийския порт е решено тежкотоварното превозно средство от есента да върти първоначално курсове на малки разстояния, а впоследствие чак до Ротердам.

Снимка от презентация на новия автономен камион

Камионът е оборудван с автономна технология  и ще превозва контейнери денонощно между депо и различни контейнерни терминали. При доказана ефективност ще бъдат внедрени още камиони без шофьори за логистичните операции на пристанището. 

Още по темата:

• Пристанище Антверпен „отвори шлюзовете си“ за автономните технологии на бъдещето | 3e-news
• Кореспондентът на 3eNews Апостол Апостолов получи отличие „Зелено перо“ за екологични европейски политики | 3e-news

С високия си обем трафик, редовни транспортни потоци и относително контролирана среда, пристанищата са идеални за тестване и разширяване на автономните технологии, които да направят логистиката по-ефективна, по-безопасна и по-устойчива. Автономната тежка механизирана техника без шофьори ще помогне в бъдеще да се реши проблема с недостига на персонал за нощна смяна.

За иновативната мисия и дългосрочната визия на пристанището Антверпен-Брюж вече разказвах подробно в няколко статии през миналата година по повод първото издание на изложението за автономна техника. Ръководството още тогава заяви, че е амбицирано да обедини партньори и да подкрепи конкретни приложения за формирането на подходяща регулаторна рамка.

За една година иновационните предложения на стартъпи и утвърдени логистични оператори, кандидати за тестване на десетки пилотни проекти, са се умножили многократно. Справка показва, че автономните идеи засягат авиация, железопътен транспорт, морска и пристанищна логистика.

С нотка на задоволство пристанището заявява, че на бял свят са се появили и показани  демонстрации за възможностите на дистанционно управляван влак, дистанционно управляван кораб за вътрешна навигация, дори прототип на автомобил с разрешение разрешен да се движи сам по обществени пътища в Белгия.

На среща с медиите мениджъри и иноватори си обещаха публично да работят бързо за създаването на среда, в която иновациите се тестват, внедряват и мултиплицират. Пристанището пък обещава да дава все по-голяма арена на проектите и по този начин да допринася за укрепването на европейската конкурентоспособност и в частност бленуваното от ЕК „родно“ производство.

Автономната мобилност предлага големи възможности за нашите пристанища и логистични вериги, включително като прави транспортните потоци по-безопасни, по-ефективни и по-устойчиви. Но внедряването му трябва да бъде безопасно, отговорно и подкрепено от ясна правна рамка. Затова тестването е важно, докато паралелно се осигуряват ясни и координирани правила.

В рамките на инициативата, портът казва, че се работи на ниво Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург) по създаването ефективна правна рамка, така че автономните приложения да могат да функционират безопасно и гладко в дългосрочен план. „По този начин целим да позиционираме Белгия като един от пионерите в автономната мобилност“, заявява Жан-Люк Крюк, федерален министър по мобилността, климата и екологичния преход.

За пристанището разрастващият се капацитет на контейнерите изисква не само допълнителна инфраструктура, но и по-умни начини за максимално използване на тази инфраструктура. С автономни технологии изграждаме както по-ефективна логистика, така и силна международна екосистема, допълва амбициите на държавните власти пристанищният съветник Йохан Клапс.

Порт, мениджъри и иноватори гледат към Екатерина Захариева

Автоматизацията в автомобилния транспорт е сред приоритетите и във втория мандат на Европейската комисия, начело с Урсула фон дер Лайен, която и наскоро по време на годишния отчет също акцентира на тези приоритети. Повечето проекти попадат точно в ресора на нашия еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева. По водещата програма "Хоризонт Европа" идните години ще бъдат инвестирани най-малко половин милиард евро под формата на публично-частно партньорство. Средствата са екологизиране и цифровизация на транспортния сектор.

Някои от проектите, вече съм разказвал с кореспонденции aпрез 2023 и 2024 година, които вече са стартирали и чакат своите следващи стъпки на развитие в преследване на климатична неутралност през 2050г. Припомням накратко някои от тях

Проектът CHERISH2O и е насочен към пречистване и повторно използване на отпадъчните води. Парньори са ExxonMobil, белгийският национален оператор Fluvius и още няколко компании с бизнес на пристанището. Идеята е за изграждане на първата в Белгия топлоелектрическа мрежа с отворен достъп. Тръбопроводите ще минават през технологични обекти, условно наречени „район на следващото поколение“. Всички те на свои ред ще мога да черпят или отдават на други остатъчна топлина и по този начин ще се оформи кръгова икономика. Заводът ще произвежда приблизително 300 000 тона пластмаси без изкопаеми горива като по този начин ще редуцира емисиите CO2 с поне 1,5 милиона тона годишно. За изграждането на логистичната база са заделени 1,5 млрд. евро

Нов координационен център, който ще оптимизира процесите по цялата морска верига – от клиента до контейнера. Проектът е от решаващо значение за съкращаване на времето на обработка и редуциране на отделяните въглеродни емисии. Всеки елемент е направен от рециклирани материали, така че е в цялостната концепция за кръгова икономика. Покривът е изцяло зелен, а водата от дъждовете се събира в огромен контейнер.  С 10 000 m² екологично външно пространство, портът и прилежащият център и занапред ще насърчава биоразнообразието.

Зелената идеология е дори при крановете. От две години насам пристанището използва екологични автоматични кранове. Те работят с ток от вятър и инсталация за биогаз на обекта. До края на 2026 година техният брой ще бъде 17. С тях товарите ще могат да се подреждат на още по-голяма височина, а портът ще разполага с повече налично пространство.

Завод за производство на пластмаса без изкопаеми горива. За производството ще се използва зелен метанол. Очаква се от мощностите да излиза годишно по 300 000 тона пластмаси без изкопаеми горива като по този начин ще редуцира емисиите CO2 с поне 1,5 милиона тона годишно. За изграждането на логистичната база са заделени 1,5 млрд. евро.

Човешкият фактор е също ключов елемент от цялостната концепция за зеленото пристанище на бъдещето. Наред с иновативните проекти с партньорите ударно се изгражда прилежаща инфраструктура и велоалеи за велосипедисти. Подобно на много компании в Белгия и пристанищните власти адмирират идеята идване на работа с колело. Инициативата се подкрепа и от общината, която наскоро анонсира, че смята да коригира коритото на близката река Шелда и да изгради подводен тунел за армията от фенове на двете гуми.

Да бъде пристанище на бъдещето – това е дългосрочната и не лека задача на порта в Антверпен, който широко е „отворил шлюзове си“ за технологичните иновации на бъдещето. 

Белгия ще има нужда от 60% повече ток след 10 години

Центровете за данни, електромобилите и термопомпите ще тласнат потреблението до 128 TWh. В доклад се предупреждава за нужда от нови мощности, въглищен ренесанс и внос

Нови центрове за данни, все по-нарастващ автопарк с електромобили и термопомпи в домовете ще увеличат консумацията на ток в Белгия с 60% до десетина години. Това прогнозира излязъл доклад на местен оператор на високоволтова мрежа, който се актуализира на всеки 2 години.

За илюстрира нагледно колко е гладна Белгия, националният оператор „Елиа“ посочи, че през 2035 година ще е нужен поне още един реактор като този в Дул 4 и 30% внос, за да покрие потребностите.

Още по темата: МАЕ: Въглищата се завръщат заради газовия шок, но ВЕИ поемат лидерството в световната енергетика и в Европа | 3e-news

Пред електронния сайт vrt.be експерти коментирали, че само центровете за данни, които планира да построи правителството, ще гълтат два пъти повече енергия в сравнение с днес. Но те не са единствените - отоплението у дома, транспортните и индустриалните процеси стават все по-зависими от електроенергията, за да покрият климатичните цели на ЕС и да забавят глобалното затопляне.

Към 2026 година годишната консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh, прогнозира „Елиа“. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове, камиони и индустриални термопомпи.

Броят на термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от 1,5 млн. в момента до близо  3,5 млн. Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно - нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос.  За последните няколко години Белгия силно разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за не по-малко от 26 TWh.

Докладът на енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.

ТЕЦ-овете изглежда, че остават основен доходоносен бизнес за нидерландската икономика за ужас на ЕС, неговите бюрократи и климатичните амбиции.

Като прибавим високите цени на горивата и сложната геополитическа обстановка в Близкия изток, бъдещето на ТЕЦ-овете в страните членки прибавя мотиви за тяхното запазване след 2030 година.

Силен коз сред поддръжниците да останат работещи дава националният нидерландски мрежови оператор Tennet. В едно негово становище се гледа на тях като опция за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Високата цена на газа прави непривлекателни газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, мотивира се операторът.

Съседна Германия също обмисля включване неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия.

В началото на март самата Европейска комисия също даде индикации, че не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях.  Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност.

Вратата стои отворена и за Международната агенция за енергетика (МАЕ), четем в доклад по темата от лятото на 2026 г. Временният възход на въглищата не е резултат от отстъпление от енергийния преход, а от извънреден ценови и геополитически шок след прекъснатите доставки на втечнен природен газ през Ормузкия проток. Очакванията са за цялата година световното производство на електроенергия от въглища да нарасне с 1,4% през 2026 г., след като през 2025 г. остана почти без промяна. 

REPowerEU се освободи от Русия, но Европа попадна в капана на LNG

ЕС скъса с руската газова връзка, но уви, не успя да скъса зависимостта си

ЕС поиска да се отърве от руския петрол и газ възможно най-скоро, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.,  Само три месеца след инвазията в Брюксел беше представен планът „REPowerEU“. Европейските държави трябваше да скъсат руските енергийни окови и да ускорят прехода към собствена и устойчива енергия. Целта беше Европа да стане по-малко зависима от изкопаемите горива от други държави.

Според Европейската сметна палата това отчасти е успяло. Държавите членки купуват значително по-малко изкопаеми горива от Русия. В същото време одиторите не пропускат да напомнят, че руският петрол все още пробива в ЕС чрез трети страни и сенчестия флот на Кремъл. Това са кораби, които заобикалят санкциите, например като плават под чужди или фалшиви флагове.

Вносът на газ също е намалял, но това не е само резултат от санкциите. Няколко меки зими и по-ниското потребление на енергия заради високите цени също са допринесли за спада, според изследователите.

За плана на ЕС бяха отпуснати стотици милиарди евро за държавите членки. Средствата трябваше да бъдат използвани например за изграждане на вятърни турбини и соларни мощности, както и за укрепване на трансграничните електроенергийни мрежи. Целта беше да бъдат добавени 103 гигавата нови мощности от слънце и вятър. Очаква се обаче реализираните проекти да осигурят по-малко от една пета от тази енергия.

От предвидените около 300 милиарда евро досега са използвани само 55 милиарда евро. Това може да се дължи на факта, че част от средствата са под формата на заеми, които държавите са по-малко склонни да използват. Сметната палата предупреждава, че по този начин планът не постига целите си и препоръчва ЕС да поеме по-голям контрол.

„Този план се нуждае от силен тласък. Според него европейските държави като действат заедно по плана - особено в периоди на геополитически сътресения, каквито се наблюдават и сега в Близкия изток. Не трябва да чакаме следващата криза. Колкото по-скоро станем независими, толкова по-добре, препоръчва анализаторът казва авторът Михаилс Козловс.

От 2027 година вносът и разтоварването на по европейските пристанища ще бъде напълно забранен. Белгия вече е напълно спряла доставките. Очаква се до края на годината това да стори и Нидерландия.  В доклад на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA) от август’26 се посочва, че Франция и Испания са останали единствените вносители, които все още през трети страни набавят LNG. Като цяло обаче вносът драстично е намалял на месечна база с над 40%. Все още има и единични клиенти, чиито доставки  правят ЕС най-големият вносител от руснаците. Но и това ще се промени през оставащите няколко месеца.

Нова дилема

Скъсването на оковите с Русия обаче създава нови дилеми за Европа заради войната в Близкия изток, отбелязва в коментар за NU Луиз ван Шайк, експерт в Clingendael. Високите цени на горивата, непредвидимите пазари правят по-трудно сбогуването с изкопаемите горива от чужбина. Докато има война, Европа не може да стои спокойно краката си и ще продължава да внася замърсяващ LNG. Според ван Шайк и заключенията на Сметната палата показват, че ЕС е направил първите важни стъпки, но най-трудната част тепърва предстои.

„Всички са съгласни, че Европа трябва да стане по-малко зависима от Русия“, казва тя. В същото време енергийният преход се сблъсква с множество препятствия – бавни процедури за разрешителни, недостиг на персонал и претоварени електроенергийни мрежи“, казва тя и припомня, че промяната на курса създава друга опасност и зависимост – от американците.

„Ами, ако Тръмп реши да използва това като бухалка срещу ЕС и реши да спре крана на газа, това ще бъде катастрофа за пристрастената Европа“, казват в телевизионно интервю от началото на 2026 г. експерти от нидерландския институт Клингендал“. Същото предупреждение идва и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “. Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.

Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само и на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС след като бе врътнато кранчето на Москва. 

Като конкурент на норвежците от скоро претендира да бъде Канада, която през пролетта на тази година обяви договор с Германия за доставки на 1 милион тона втечнен природен газ годишно. Страната разполага с огромни запаси от LNG и до момента по-голямата част от добитото гориво транспортира по западното крайбрежие до Съединените щати чрез тръбопроводи. За най-голямата икономика в Европа ще идва по съвсем нова инсталация в северозападната част на провинция Британска Колумбия. Планът е първите количества да потекат към немска земя едва в началото на 2030 година.

Ситуацията около LNG вноса в Европа и решението на Брюксел първо да  първо да се проверява произхода, а след това да се допуска до газопроводите на ЕС, допълнително затруднява процеса по запълване на газохранилищата. „Това е илюзия за спокойствие, която предвещава нова криза за газовия пазар“, предупредиха преди време от нидерландския оператор Gasunie. В свои доклад до правителството, но и с референция към Европейската комисия, прогнозираха, че още тази година страните членки ще имат проблем със запълването на резервите преди зимния сезон.

Експертите назоваха проблема с една дума „уязвимост“. Тя произтича от комбинацията между нарастваща зависимост от внос, геополитическа нестабилност и енергийна система, която остава силно обвързана с природния газ. Разгледани бяха сценарии с геополитически конфликти, саботаж на инфраструктура или продължителни смущения в доставките. При подобно развитие първият удар ще понесе индустрията, докато домакинствата остават „защитени клиенти“ съгласно европейските правила. Сред предложените мерки от страна на търсенето е по-широкото използване на договори с клауза за прекъсване, особено за големите индустриални потребители. Те позволяват временно ограничаване на доставките при натиск върху системата.

В извънредни ситуации може да се стигне и до задължително намаляване на потреблението до минимални нива. Това се предвижда в плановете за защита и възстановяване на газовата система, включително чрез въвеждане на минимални доставки за не зaщитени потребители – основно индустрията.

Опитът от газовата криза през 2022 г. показва мащабът на потенциалния риск. Тогава загубата на голяма част от руските доставки доведе до скок на цените на TTF пазара до над 300 евро за мегаватчас. Последствията бяха рязко свиване на индустриалното производство и инфлация от около 10% в ЕС. Подобен сценарий остава възможен и в бъдеще. При нови сътресения Европа може да стане още по-зависима от втечнен природен газ (LNG), което носи допълнителни ценови рискове и експозиция към глобалните пазари. Като отговор на тези предизвикателства, нидерландските експерти предлагат създаването на стратегически газов резерв на европейско ниво. Съществуващите подземни хранилища могат да играят ключова роля в подобна система. Според Gasunie подобен резерв би ограничил ценовите пикове и паническите реакции на пазара. В извънредни ситуации той може да стабилизира предлагането и да намали спекулативния натиск.