Зелен обрат в Бразилия: обезлесяването падна до най-ниско ниво от години

Обезлесяването в Бразилия и в частност по поречието на Амазонка е една от политиките, които се следят под лупа по целия свят. Природозащитници, еколози и най-вече най-големият радетел за възстановяване на горите - Луис Инасио Лула да Силва, могат да си поемат глътка въздух преди поредната битка. Последните данни показват, че през миналата година страната е загубила 20% по-малко растителност в сравнение с 2024 година. Това означава, че обезлесяването е отчело най-ниското си ниво от няколко години.

Река Амазонка. Инфоклип на ЕК.

Страната е разделена на 6 наблюдавани екосистеми и при всички е отчетен спад, казват със задоволство от организацията MapBiomas, която следи данните за Амазонската дъждовна гора.

„Резултатите са видими след драстично завишените санкции, посочва като пример член на организацията в коментар за Франс прес и допълва, че това е само малка крачка по пътя на голямата цел и срок до 2030 година да се пресече поголовното обезлесяване

Бразилската амазонска дъждовна гора е най-голямата гора е естествен запас на CO2. Над 985 000 хектара са обезлесени с цел освобождаване на терени за соеви плантации и за свободно пасящи крави. Засегнатата площ далеч надхвърля споменатите хектари, защото към нея не се причисляват зоните след вилнеещите горски пожари.

Река Амазонка е най-ценният екологичен актив на Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. С дължина от над 7000 километра за тях е носител на ценна климатична икономика и същевременно символ на глобалната екологична кауза. Площта е източник на стратегически ресурси, сладка вода и биоразнообразие. Стимулира развитието на обширни логистични маршрути - като водни пътища, железопътни линии и пристанища - в подкрепа на разрастването на агробизнеса, водноелектрическите централи и минната промишленост. Сред основните туристически атракции е уловът на пирани чрез сурово месо за стръв. Популярни са дневни и нощни разходки с кану.

В края на миналата година Бразилия бе домакин на тридесетата климатична конференция (COP). Амазонка, бразилската дъждовна гора и обезлесяването бяха във фокуса на световния елит в продължение на 2 седмици. Не мина и без скандал. Организаторите от град Белем се прочуха, че са изсекли от ценния ресурс, за да построят път по средата на Амазонка в североизточната провинция. 10 000 дървета са изсечени заради четирилентов път. Местните се опитаха да замажат положението с обяснението, че плановете за изграждането на пътя били още 2012 г., но заради протести на екологични движения и високи разходи за общините, проектът бил спрян. С организирането на Срещата на върха на ООН,  на правителството били отпуснати пари и бил поставен срок спешно да се построи тази инфраструктура. Централната власт се опита да успокои недоволните и да поизлъска накърнения имидж по света с обещание, че пътят  ще бъде екологичен проект, ще има нови дървета и специални места за преминаване на животните. На тези сладки приказки обаче никой не повярва. Реалността била друга – изкоренени ценни видове и поголовно измряла риба.  

За ролята на президента Лула да Силва и неговия принос за намаляване на обезлесяването вече съм разказвал в една своя статия за портала Dir.bg в контекста на миналогодишното домакинство COP’30  и какво може да се направи за „белите дробове на Земята“. Според разпространена графика на "Тера Бразилис", цитирана в нидерландските медии, през първия му мандат между 2003 и 2010 г., сечите са били намалени с 80%. При президента Болсонеро има драстичен скок на обезлесяването, за да се върне отново Лула и да поеме контрола в свои ръце и се закани да бъде безкомпромисен. Властите също, които наложили глоба на фермер за над 47 милиона евро за нанасяне на щети в амазонската гора. Срещу Дирсеу Крюгер е заведено най-голямото гражданско дело за климата някога в страната. Той е обвинен в обезлесяване на 5600 хектара тропически гори на Амазонка в градовете Бока де Акре и Лабреа между 2003 и 2016 г., Северозападна Бразилия. Фермерът изкоренил дърветата и растителността с верижни триони и след това подпалил земята, за да я превърне в пасище за добитъка си. Като доказателство в съда са приложени сателитни снимки. Пред камера той направил пълни самопризнания за нанесените щети. Глобата е едната част на страната. За съда обаче това не е достатъчно. Виновникът ще трябва да възстанови и тропически гори и вече няма право да отглежда добитък. Решението се обжалва.

Белгия залага на велосипеда като държавна политика

От край време колелото е неразривна част от същността на белгиеца. От най-ранна детска възраст се учи, че то е здраве. Белгиецът при всяка възможност е на колело- до магазина, в парка, на работа.

Белгийското правителство залага на велосипеда като приоритетна политика във федералния икономически план, става ясно от публикувано съобщение след проведено заседание.

Сред красивата белгийска природа близо до нидерландската граница

В икономическата стратегия с предвидените инвестиции и в момента съществува мярка под името „Бъди велосипедист“ (Be Cyclist). След разглеждане министрите са решили, че тази мярка има своето място и може да се превърне като мощен инструмент за стимулиране на белгийците да оставят автомобилите. Планът, според вносителя министъра на мобилността  Жан-Люк Крюк,  изпълнява целите на федералното коалиционно споразумение за популяризиране на велосипеда като пълноценен, устойчив и здравословен транспорт в Белгия.

Be Cyclist 2026-2029 е изграден върху три стратегически цели: федералната политика да подкрепя мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на велосипеда в сравнение с моторизирания транспорт; разработен план за подобряване на пътната безопасност; велосипедът като икономически лост за въздействие между икономика, индустрия и граждани. Планът признава потенциала на колоездачния сектор по отношение на иновации и заетост и подкрепя инициативи, които насърчават устойчив икономически растеж.

Планът цели да въведе интегриран и структурен подход за увеличаване на използването на велосипедите в Белгия и по този начин да допринесе за по-устойчива, по-безопасна и икономически по-силна система за мобилност.

Велосипедът като основно превозно средство бе предпочетено от белгийците първо по време на корона пандемията и след двете вълни от шокови поскъпвания на горивата заради войната в Украйна и последвалата в Близкия изток. Честа гледка сутрин и вечер е да се образуват тълпи от колелета по веломагистралите, претъпкани паркинги и нахвърляни колелета заради липсата на места.

Интерестът към колелото сее подсилва и от стимулите, въведени от работодателите като възможност за закупуване на нови и плащане за изминат километър. Последните правени данни на Федералната публична служба за мобилност и транспорт през 2024 година са показали, че над 14% от белгийските служители са започнали да ходят на работа основно с колело заради допълнителните пари към заплатата. Условието е обаче да се ходи на работа с обикновено колело, а не със такова на батерии или скоростно.

Снимка: Личен архив

За периода 2022-2025 над 71% от работодателите в страната казват, че са въвели поне една мярка за насърчаване на колоезденето. Най-честата е да се изплаща към заплатата „бонус“ за изминат километър между 25 и 27 цента. Сумата дори беше официално включена като анекс в годишния колективен трудов договор. За да получат парите към месечните си заплати, служителите трябва да изберат един маршрут, по който ще се движат, да го представят пред работодателя и по този начин да бъдат фиксирани точните им километри.

За велосипеда като част от ДНК-то на Белгия подробно съм разказвал в статията си  Трафик без отпечатък – как се дава път на повече велосипеди.

Велосипедната инфраструктура също е изключителен приоритет в Белгия и отделните провинции всяка година отделят милиони евро в проекти за нейното подобряване. В страната има близо 4000 км инфраструктура (2700 във Фландрия и 1480 във Валония и Брюксел). В това число влизат огромни веломагистрали, междуградски пътища, локални комбинирани пътеки за колелета и пешеходци, специални маршрути за трудноподвижни хора или за инвалидни колички.

Всяка провинция определя със свои методи как ще усвоява средствата, какви проекти са приоритетни за съответната година и кои може да стоят „на трупчета“ като резервни. По този начин 5 фламандски провинции са извели като изключителен приоритет реновацията и изграждането на нова велоинфраструктура, а инвестициите пропорционално растат. За сравнение през пандемичната 2020 г. по проекти в инфраструктура за безопасно колоездене само във Фландрия са инвестирани 180 млн.евро. През 2021 година те са скочили почти двойно – до 355 млн., за 2022 г. - 328 млн., а за 2023 – 303 млн. Проектите варират от нови велосипедни алеи, магистрали, сигнализация, светофари, тунели, мостове и др.

Европа търси роля в мирните преговори за Украйна

Според нидерландско радио най-реалната стъпка за ЕС в краткосрочен план не е нов посредник, а присъединяване към съществуващите преговори

Министрите на ЕС предстои да обсъдят за първи път в Кипър възможна европейска роля в бъдещите мирни преговори за Украйна. Но дори преди тези разговори да започнат, в Европа вече е възникнала дискусия по основния въпрос: иска ли ЕС да посредничи или да остане страна в конфликта?, пита в авторски анализ нидерландското Бе Не Ре радио.

Снимка - ЕК, архив

Докато Съединените щати, Русия и Украйна обсъждат възможни споразумения, Европа все още се опитва да си осигури място на масата. Въпреки това, ЕС засега няма обща стратегия.

В брюкселските среди вече се разпространяват няколко имена като възможни европейски пратеници в Москва. Бившият президент на ЕЦБ и бивш премиер Марио Драги е споменат, както и финландският бивш президент Саули Ниинистьо. Името на бившия германски канцлер Ангела Меркел също често се споменава, отчасти заради опита ѝ с Русия и владеенето на руския. Дори бившият канцлер Герхард Шрьодер участва в дискусията, макар че името му се възприема главно като провокативно заради близките му връзки с Владимир Путин и ролята му в Северен поток. Въпреки това, според експертите, дискусията се върти твърде много около хората и твърде малко около съдържанието. Защото зад търсенето на възможен пратеник стои по-фундаментален проблем: самата Европа все още не знае точно каква роля иска да играе.

Според експерта по Източна Европа Боб Дийн, дискусията за имената разкрива по-дълбок проблем: Европа не е съгласна за стратегията си за Русия от години. "Сега използваме името като вид заместител на съществената дискусия, която трябваше първо да проведем", казва той.

Тази дискусия е за фундаментални въпроси. Иска ли Европа основно да направи преговорите възможни? Или иска да продължи да дава максимална подкрепа на Украйна, дори ако това затрудни преговорите? И колко натиск е готова Европа да окаже върху Русия, ако Москва не спазва споразуменията?

Конкретни теми също са чувствителни в рамките на ЕС като гаранции за сигурност за Украйна, допълнителни санкции срещу Русия и въпросът дали примирието в крайна сметка може да доведе до дългосрочен замразен конфликт.

Източноевропейските държави членки са предпазливи към европейската медиация. Те се страхуват, че преговорите в крайна сметка ще доведат до натиск върху Украйна да направи териториални отстъпки на Русия.

Европейският политически репортер на медията Герт Ян Хан смята, че ситуацията е много различна от Минските споразумения от 2014 и 2015 г. По това време Франция и Германия все още са действали като относително неутрални посредници между Украйна и Русия. Дийн допълва, че неутралитетът вече не помага, защото Европа е страна в този конфликт, подкрепя Украйна и иска Русия да спре да напада. "Сега би  било много неудобно да се организира нещо като Минск 3", смятат журналистите.

Най-реалната стъпка в краткосрочен план не е нов европейски посредник, а присъединяване към съществуващите преговори между САЩ, Русия и Украйна. "Нека представители на Германия, Франция и Обединеното кралство се присъединят. Досега Русия не искаше това. Но това е най-лесното нещо."