Европейската
комисия представи нови инициативи за защита на центровете за данни, цифрова
автономност и стратегия за отворен код. От пост на бившия министър Божидар Божанов се вижда, че пред българското правителство стои въпросът по укрепване на националния суверенитет и избор
на офис пакет за администрацията
......
Следващите 5-7
години Европа трябва да утрои капацитета на центровете за данни, съобщи
Европейската комисия с представянето на новите законодателни инициативи в
областта на иновациите и устойчивите технологии. Мерките целят да защитят
сигурността на облачните данни и да намалят влиянието на трети страни по
отношение на чувствителна конфиденциална информация.
 |
| Снимката е генерирана от изкуствен интелект |
Една от насоките
за действия е укрепване на цифровата автономност на ЕС чрез отворен код. В
Европа има над 3 милиона участници с отворен код. Те предоставят
цифрови решения, направени в Европа, за Европа, въз основа на европейските
принципи и ценности, се казва в съобщение на Комисията и се уточнява, ще с
внедряването на нова Стратегия за отворен код ще се увеличи броят на алтернативните
за облачни продукти, изкуствен интелект, интернет технологиите,
киберсигурността и полупроводниците. Инициативата ще даде тласък на стартиращи предприятия за създаване на
продукти с отворен код и подобряване на дългосрочната поддръжка и сигурност на
европейската цифрова инфраструктура.
Още по темата:
Цифровизацията на
европейския енергиен сектор е по-неотложна от всякога, тъй като високите цени
на енергията оказват натиск върху конкурентоспособността на промишлеността и
бюджетите на домакинствата. В същото време растежът на цифровата инфраструктура
на нашия континент се очаква да увеличи търсенето на електроенергия.
Стратегическата пътна карта за цифровизация и ИИ в
енергийния сектор разглежда
и двата аспекта и определя как ИИ и други цифрови решения могат да гарантират
устойчивата интеграция на цифровата инфраструктура в нашата енергийна система,
като същевременно спомагат за повишаване на ефективността на европейската
енергийна система.
Комисията ще
улесни сътрудничеството между енергийния и цифровия сектор, за да се гарантира
ефективното им интегриране в мрежата, както и необходимите доставки на чиста
енергия, като същевременно се опазват водните и енергийните ресурси.
Също така
ще ускори внедряването на цифрови решения и решения с ИИ за
подобряване и интелигентно управление на европейската електроенергийна
инфраструктура, като същевременно ще подкрепи по-бързото внедряване на
интелигентни измервателни уреди, които са от ключово значение, за да се
даде на европейските потребители по-голям контрол върху тяхното потребление на
енергия и в крайна сметка да се намалят сметките за енергия.
Освен това стратегията
ще спомогне за изграждането на суверенни и сигурни модели на ИИ за
енергийния сектор, обучени въз основа на европейски данни и разработени от
европейски дружества. Чрез опростяване на обмена на трансгранични енергийни
данни ще се гарантира навлизането на интелигентни енергийни услуги и гъвкавост,
които могат да доведат до икономии за милиони хора в цяла Европа.
Енергетика и
суверенитет
Стратегията за
навлизането на изкуствения интелект в енергетиката е част от по-голяма мащабна
дейност на ЕК по изграждане на европейски суверенитет. Съвкупността от мерки
целят укрепване капацитета на Европа в областта на полупроводниците,
изкуствения интелект (ИИ), облачните услуги и отворения код.
„Не можем да си
позволим да зависим от други страни в областта на технологиите, които да
поддържат функционирането на нашите болници, стабилността на нашите енергийни
мрежи и сигурността на нашите услуги. Става въпрос за защита на нашите
граждани, защита на нашите интереси и вземане на собствени решения. Европа
разполага с талантите, високите постижения в областта на научните изследвания,
промишлената база и единния пазар. Заедно трябва да превърнем тези силни страни
в технологичен суверенитет, заявява председателят на Комисията
Урсула фон дер Лайен. Този ход идвал, тъй като Европа оставала силно
зависима от доставчици извън Европейския съюз за основни цифрови технологии и
тъй като търсенето на изчислителен капацитет нараства рязко с разпространението
на ИИ. Тя има за цел да намали структурните зависимости и да гарантира, че
Европа може да разработва, внедрява и осигурява технологиите, на които
европейците разчитат. Това бил ясен сигнал за значителна промяна в подхода на
ЕС към технологиите.
Под други
доставчици Европейската комисия визира големите технологични гиганти на САЩ
като Амазон, Майкрософт и Гугъл. Идеята за ограничаване на тяхното влияние се
породи след като Доналд Тръмп влезе за втори път като президент в Овалния
кабинет. Неговите непостоянни решения, създадоха първо смут в Нидерландия, а
впоследствие и в Германия, Франция. Трите големи икономики заявиха, че на
Европа е нужен сигурен европейски софтуер, който да не е подвластен на
прищевките на президента-милиардер. Хага вече имаше печалния опит и спря
огромна корпоративна сделка, при която за малко в американски ръце да попаднат
личната дигитална карта на нидерландците, здравни и осигурителни данни,
правителствени документи. Парламентът категорично се противопостави
нидерландските сървъри да отидат отвъд Океана.
На стария
континент нарасна опасението и политици открито заговориха, че с този
американски президент всеки отказ от страна на Брюксел може да превърне LNG или технологичните гиганти като мощна
бухалка срещу европейската икономика и политика. Именно, за да предотврати
такъв тежък сценарии ЕК започна действия по изготвяне на европейски софтуерен
пакет, разработен от доказани европейски компании.
Ами българският
суверенитет в облака?
Пред българското
правителство стои въпросът за избор на офис пакет за администрацията, както и
изготвяне на цялостен анализ за цифровия суверенитет, става ясно от пост във ФБ
на бившия министър Божидар Божанов, в който засяга именно ролята на
„Майкрософт“, който станало известно, че споделил с американските власти
имената на нидерландски държавни служители, имейли, записки от срещи около
прилагането на Акта за цифровите услуги.
Информацията, за
която разказва Божанов се появи в нидерландската преса около скандала при
придобиването националната компания от американската Solvinity. Случаят обаче не беше потвърден
официално от правителството или друга оторизирана агенция. Официален или не –
според Божанов това е още един аргумент защо използването на облачни услуги от
доставчици от трети страни трябва да бъде обосновано с много добър анализ на
рисковете и ползите. И със сигурност трябва да бъдат разгледани конкуренти,
вкл. с отворен код.
През 2022 г. той
припомня, че е провел вече разговори с представители на Майкрософт и поискал
точно това - данните (вкл. имената) на акаунтите в Office365 да бъдат анонимизирани (за да нямат достъп
Майкрософт до тях) и да може цялото съдържание да бъде криптирано с ключ на
българската държава, за да нямат те достъп до съдържанието.“ Тогава нямаше и
затова не продължихме (сега се поддържат повече възможности)“, завършва
коментара си Божидар Божанов.