ЕК натиска за повече рециклиране, Белгия вкарва AI в битката с отпадъците

Местна компания предприема дързък ход: снимаш боклука, AI и апликация в телефона съветва в кой чувал да отиде

 

Белгия, за разлика от други страни в Западна Европа, няма такса смет. Данъкът е заменен със закупуване на чували за разделно събиране на отпадъците. Идеята на правителството и комуналните фирми е колкото повече хвърляш, толкова повече плащаш. Моделът обаче изглежда издиша и не носи желания резултат, защото в чувалите за нерециклируем отпадък все още се вижда боклук за рециклиране. Въпреки че с всяка изминала година торбите, които обикновено отиват директно в депото за изгаряне, има и пластмасови отпадъци, картонени кутии и кенове – суровина за рециклиращата индустрия и мястото им не е там.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Безотговорността на гражданите пречи на цялостната стратегия на местните парламенти и на фирмите за боклук да изпълняват начертаните планове. Нужни са спешни мерки, още комуникационни срещи по места, дори включване в арсенала на съвременни технологии като изкуствен интелект и приложения на телефона.

По този път се е насочила една от общините в северозападната част на страната Митйесланд (Meetjesland). Пред националната телевизия на Фландрия директорът на комуналното дружество Ким Мартенс казва, че всеки жител при колебание може да публикува снимка с боклука си и изкуствен интелект ще го посъветва в коя от разноцветните торби да попадне. Така вероятността да се сгреши се свежда до минимум. Надеждите са, че до 2030 година ще бъдат двойно намалени количествата, които месечно изхвърля едно домакинство от 122 на 90 килограма за жител.

Неправилното сортиране увеличава обема. Много от опаковките може да бъдат сортирани или директно занесени на градските контейнер паркове, препоръчват от комуналното дружество.

Контейнер паркът като депо от шкафове. В Белгия всяка едно населено място разполага с обособен контейнер парк, който илюстровано показва всеки боклук за коя секция е. Въпреки графичното оформление армия от добре информирани служители кръжат, дават съвети и напътстват заблудени белгийци. Защото, всеки правилно сортиран грам е ценна суровина, спестено евро за федералния бюджет и по-малко отделени емисии за изгаряне.   

По-ранни изчисления показали, че от неправилно сортиране белгийците изхвърлят в кофата по 400 евро под формата на храна или рециклируеми опаковки. За компаниите това е твърде много и са твърдо решени са да затегнат мерките. Как ще стане това, ами с по-високи такси, които да накарат недобросъвестните белгийци да бъдат по-внимателни при сортирането на сметта. 

Ревизия по цялата верига

Европейската търговска асоциация за химическата промишленост Cefic разширява въпроса и предлага да се направи ревизия на цялостния процес по веригата – от отделните домакинства до методиката за рециклиране в химическата индустрия. Според нея чрез значително увеличаване на процента на рециклиране Европа може значително да намали своя отпечатък върху околната среда, да намали зависимостта си от необработени пластмаси и да допринесе за по-устойчиво бъдеще.

За нова методика се говори и в съвместно проучване на изследователския център (JRC) на Европейската комисия, заедно с университетите в Гент и Маастрихт. Резултатите показали, че само малка част от пластмасите в момента се рециклират. Подчертава се спешната необходимост от усъвършенстване на методите за химическо рециклиране, за да се увеличи значително процентът на рециклиране. Според изчисленията на изследователите процентът на пластмасите, които могат да бъдат рециклирани, има потенциал да достигне 80% до 2030 г., което е значително увеличение от сегашния темп от приблизително 18%.

Компании в химическата промишленост на Белгия и техни западни колеги са поели ангажимента за разработване на технологии и проекти за химическо рециклиране на пластмаси, отбелязва специализираният сайт industryandenergy.eu.

Европейските институции също осъзнават, че са нужни промени и още по-бързи резултати. От 2024 в ЕС има нови мерки, насочени към това опаковките да станат по-устойчиви и да се намалят отпадъците. Целта е да бъдат поетапно намалени опаковките с 5% до 2030 г., 10% до 2035 г. и 15% до 2040 г. Някои видове пластмасови опаковки за еднократна употреба ще бъдат забранени от 1 януари 2030 г. Сред тях са опаковките за необработени пресни плодове и зеленчуци, опаковките за храни и напитки, които се пълнят и чието съдържание се консумира в кафенета и ресторанти, единичните порции (например за подправки, сосове, сметана, захар), мини опаковките за тоалетни принадлежности в места за настаняване, както и много тънките пластмасови торбички за пазаруване.

За 2030 г. са предвидени конкретни цели за повторна употреба на опаковките за алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение например на мляко, вино, ароматизирано вино, спиртни напитки), транспортните и търговските опаковки, както и груповите опаковки. При определени условия държавите членки могат да предоставят 5 години отлагане (дерогация) от тези изисквания.

Крайните дистрибутори на напитки и храна за вкъщи ще трябва да предлагат на потребителите възможността да си носят собствен съд. Те също така ще трябва да положат усилия до 2030 г. да предлагат 10% от продуктите в опаковки за многократна употреба.

Съгласно новите правила всички опаковки (с изключение на тези от лека дървесина, корк, текстил, каучук, керамика, порцелан и восък) трябва да могат да се рециклират при спазване на строги критерии.

В срок до 2029 г. трябва да се постигне целта за разделно събиране на 90% от пластмасовите и металните съдове за напитки за еднократна употреба (до три литра) – чрез системи за връщане на празни опаковки и възстановяване на депозита за тях или чрез други решения, които гарантират постигането на целта за събиране на отпадъци.

Брюксел залага 2 млрд. евро на Северна Македония, но само срещу реформи

Пред премиера Христиан Мицкоски стои европейската дилема: реформи, милиарди или „национално достойнство“

Европейската комисия одобри Програмата за реформи на Северна Македония през октомври 2024 г. В рамките на ключовия за Западните Балкани финансов Механизъм за реформи и растеж на страната са отпуснати 750,4 милиона евро под формата на безвъзмездни средства или преференциални заеми срещу доказване на реформи за интеграция.

Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

Програмата за реформи на Северна Македония разглежда критични въпроси и определя ясни цели за напредък в ключови области на политиката - публични финанси, администрация, цифрова трансформация, зелен преход, развитие на човешкия капитал, съдебна реформа, борба с корупцията и организирана престъпност. При доказани успехи в тези области от справка на Европейската комисия следващите години може да бъдат мобилизирани общи инвестиции в размер на 1,9 милиарда евро, показва справка на ГД по разширяване на ЕК.

С част от отпуснатите средства вече се работи по редица проекти като модернизация на железопътната жп линия от Куманово до границата с България, увеличаване на капацитета на вятърния парк „Богданци“ с до 15 MW, което би трябвало да позволи на съоръжението да снабдява 22 000 домакинства, изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води за Скопие, която да обслужва 492 000 души и да смекчи замърсяването.

ЕС инвестира, но и разчита като икономически партньор на Северна Македония. По последни данни от 2024 година Скопие е 59,9% от произведените стоки в балканската страна са изнесени за европейския пазар, 49,1% е бил вносът. Същевременно добри партньорски отношения има между северномакедонски и европейски фирми в областта на отбраната.

Политиците на Брюксел при всяка визита отчитат ключовата роля на Северна Македония в мисии и операции на ЕС за управление на кризи в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана. За тази цел страната през 2025 г. получи 15 милиона евро по мярка за помощ за укрепване на отбранителните способности по линия на Европейския механизъм за мир. Отделно експертна и финансова подкрепа за справянето с хибридни заплахи, манипулиране, намеса в киберпространството.

От 2010 г. гражданите на Северна Македония се възползват от безвизово пътуване. ЕС е финансирал над 39 900 образователни обмена на граждани по програма ERASMUS+.

Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. С инвестиции, икономическа интеграция и по-тясно сътрудничество приближаваме Западните Балкани към Европейския съюз и заедно изграждаме по-силна Европа. В момент на нарастващи геополитически предизвикателства, разширяването е стратегическа инвестиция в нашата споделена стабилност, просперитет и сигурност, напомня на лидерите на шестте кандидат-членки председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

В същия тон, че Европейският съюз е най-надеждният партньор на Западните Балкани и Северна Македония, основен инвеститор и търговски партньор бе заявен и при последната визита в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща. „Ние сме ангажирани да ви подкрепяме още повече – както политически, така и финансово“, заявява той на срещата си с премиера Мицкоски и напомня, че и страната има поети ангажименти като конституционни поправки.

“Това е единственият начин да се отключат пълните ползи от членството в Европейския съюз за народа на Северна Македония. Но в крайна сметка силата да оформяш бъдещето си е във вашите ръце. Единственият начин да се постигне напредък към европейската интеграция е да се води конструктивен диалог със съседите си, да се предприемат прагматични стъпки за изграждане на доверие и да се осъществят необходимите реформи“, казва европейският дипломат и с това ясното условие за началото на преговорения процес.

От своя страна премиерът Християн Мицкоски увери европейските си партньори, че задачата на правителството е да запази този темп на растеж, да напредват по изпълнението на поетите ангажименти и същевременно да не “губят достойнството“, както е било през последните десетилетия . “Нашата цел е да останем страната, която осъществява най-много реформи, и в същото време да останем фокусирани върху разширяването и запазването на националното достойнство", заявява по време на регионалната среща на шестте лидери от Западните Балкани в Тиват, Черна гора (5 юни) премиерът на югозападната ни съседка.

Белгия премахва предупредителния триъгълник

От следващата година предупредителният триъгълник вече няма да е задължителен при повреда на автомобила на пътя, пишат белгийски медии и предизвикаха недоумение в техните нидерландски колеги.

Според белгийското министерство на мобилността е опасно шофьорът да излиза на магистралата и да поставя триъгълник на 100 метра от авариралия автомобил както е по закон. За сравнение в съседна Нидерландия правилникът казва, че трябва да е на 30 метра. Това е голям риск, коментират лаконично без мотивировка държавните власти.

Снимка: Уикипедиа

Говорител на полицията се опитал да хвърли светлина пред местния вестник „Нюзблад“ и обяснил, че от 1 юни догодина шофьорът ще бъде задължен единствено да натисне бутона за авариен сигнал и да застане зад предпазната мантинела възможно най-бързо.

В момента законът казва, че ако шофьорите не поставят триъгълника на нужните 100 метра ги грози глоба от 58 евро.

Нидерландските транспортни власти и сдружения реагирали с недоумение на решението и побързали да заявят, че не смятат да променят Закона за движение по пътищата както техните комшии. Сдружението  Veilig Verkeer Nederland е категорично, че предупредителният триъгълник е важен инструмент в движението и сигурен сигнал за всички участници при извънредна ситуация препятствие на пътя. 

"Този предупредителен триъгълник е там с причина. Съветвам шофьорите просто да следват настоящите насоки", заявил експерт на сдружението в коментар.