80% от фирмите в Нидерландия отворени за дистанционна работа

Работата от вкъщи продължава да бъде предпочитан вариант за нидерландците,показва проучване на националната статистика. Този метод на работа беше възприет по принуда по света заради корона пандемията, но 80% от компаниите са заявили, че нямат нищо против служителите им дистанционно да вършат задълженията си. Подобно проучване през 2012 година показало, че едва 60% от нидерландския бизнес е склонен на такава форма.

Снимка: ЕК

По-малките фирми между 10 и 50 служители са заявили, че лека полека връщат работниците си в офиса. В компании с над 250 служители са заявили, че и занапред ще дават възможност на служителите си да избират.

Паралелно на националната статистика телевизионният ранал Ер Те Ел прави собствено допитване, което също показало голям процент фирми, които са на дистанционен режим. Същевременно след 2023 г. подкрепата на този тип  работа започнала да отслабва. В самото начало над две трети от бизнеса е бил „за“ работа от вкъщи. В момента е около 65%. Като причина работодателите посочили, че не им е приятно да гледат служителите си от дистанция и подозират, че работят по-малко часове от регламентираните.

През 2025 година някои от по-големите компании въвели забрана за работа от дистанция, а други по-строга политика като поне 2 пъти седмично работа от офиса. Данните на телевизията показали голям брой недоволни служители, които трябвало да заменят бюрото на работа с домашния уют.

Не са малко случаите през последните години, които работа от вкъщи е като бонус-примамка в офертите за търсене на работа. Дистанционната работа е на много места залегнала като част от социални пакет към трудовия договор.

ЕК проверява за теч на информация след извършена кибератака

Централната информационна система на Европейската комисия е била подложена на кибератака на 30 януари, става ясно от нейно съобщение няколко дни по-късно. Подозренията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители.

Снимката е илюстративна. Източник: Пресслужба на ЕК

Комисията не потвърждава с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Не е открито     сериозно компрометиране на служебни мобилни устройства и инфраструктура.

„Комисията приема изключително сериозно сигурността и устойчивостта на вътрешните си системи и данни и ще продължи да наблюдава ситуацията. Ще предприеме всички необходими мерки за осигуряване на сигурността на своите системи. Инцидентът ще бъде подробно прегледан и ще информира продължаващите усилия на Комисията за подобряване на своите киберсигурностни възможности“, гласи кратко и твърде лаконично съобщение до пресата.

В съобщението обаче се дава повече информация как на практика се защитава информацията на Брюксел. CERT-EU действа като централна служба за киберсигурност за всички институции, органи и агенции на Съюза. За да осигури непрекъсната защита, тя предоставя 24/7 мониторинг на заплахи, автоматизирани системи за аларми и бърз отговор при инциденти, за да неутрализира уязвимости, преди да бъдат експлоатирани. Тази оперативна дейност се управлява от Междуинституционалния съвет за киберсигурност (IICB), който оптимизира координацията, определя високи общи стандарти за сигурност и следи прилагането на строги правила за киберхигиена в цялата администрация на ЕС.

На 20 януари 2026 г. Комисията представи нов пакет за киберсигурност, който цели да намали рисковете във веригата за доставки на ИКТ на ЕС от доставчици от трети страни. Това ще позволи на ЕС и държавите членки съвместно да идентифицират и смекчават рисковете в 18 критични сектора.

Няколко инцидента в киберсигурността през 2025 г. са показали наяве основните рискове, свързани с уязвимостта във веригите за доставки на ИКТ. Последният известен е почти по същото време когато е атакувана инфраструктурата на ЕК. В края на миналия месец на кибератака е бил подложен Нидерландският орган за защита на данните (AP) и Съвета за съдебна власт (Rvdr).

Случаят стана известен на медиите, след писмо до Камарата на представителите от бившите държавни секретари Арно Рюте (Правосъдие и сигурност) и Еди ван Марум (Вътрешни работи). Изтекли са лични данни, имейли, телефони. Властите все още разследват данните на колко служители са били „осветлени“. Течът е бил хакнат през „уязвим прозорец“ в Ivanti Endpoint Manager Mobile (EPMM) - програма, използвана за управление на корпоративни мобилни устройства, телефони и лаптопи. Софтуерът се използва от няколко държавни организации.

Националният център за киберсигурност е бил информиран за уязвимостта на 29 януари и заяви, че ще продължи да следи случая. Според държавните секретари са предприети мерки веднага щом изтичането е изляло наяве.

Случаят допълнително налива масло и подклажда огъня от критиците, че подобна инфраструктура трябва да се поддържа от национални компании и да не се дава достъп до трети страни и в частност САЩ заради политиката на Доналд Тръмп. От миналата година правителството усилено говори, че ще налага все повече политика за национален суверенитет и настоява за повече общоевропейски мерки.

Кибератаката в Нидерландия разпалва още един тлеещ въпрос доколко платформи за данни трябва да се поддържа от външни компании на трети страни с оглед на непредвидимата геополитическа ситуация. В страната все още не потушено разразило се несъгласие около платформа за на данни (DigiD), която преминала в ръцете на американската компания Solvinity. Според евродепутата Барт Гроотхюис такива сделки не бива да се случват в бъдеще. "DigiD е добър пример, че това е държавна задача и трябва да остане в  нидерландски ръце", категоричен е той.

Нидерландия насочва милиони за възраждане на библиотеките

В момент, когато информацията и знанията стават все по-важни, библиотеката е безценна. Това не са просто едни места където да си вземеш книга и да си тръгнеш. Те са сърцето на местната общност, смятат от служебното правителство на Дик Схоф, които на изпроводят завещават едно отворено досие на наследниците – грижата за образователните институции.

Снимка: ЕК

"Искаме всеки да може да ходи в библиотека. Правим това, като добавяме задължение за грижа към Закона за библиотеките. Например, родителите могат да намерят книги за четене у дома. А възрастните могат да вземат компютърен курс или да се намерят за чаша кафе", се казва в проект на министерско постановление. Като за начало са предвидени 60 милиона евро годишно и следващите години всяка община и малко населено място да имат среда за четене.

Новите съвременни библиотеки ще предоставят дигитални ресурси, курсове и модерни кръжоци. Правителството е обнадеждено, че все повече общини ще откликнат, защото броят на желаещите младежи с всяка изминала година нараства. През 2024 г. почти три четвърти от всички деца до 18 години са били членове на библиотека, която е безплатна до тази възраст.

Същевременно по-ранна оценка на Закона за библиотеките показал, че заради финансови причини броят на библиотеките намалявал. Много квартали и села били останали без клон. Тази тенденция, според държавата, трябвало да бъде прекратена и занапред ще се отделят значителни инвестиции. Общините могат да кандидатстват за средства за нова или по-добра библиотека. Стъпка по стъпка вече имало изградени 46 нови, а други 100 здания  по-малки селища били преустроени и снабдени с книги.