Климатичният бежанец е новият проблем пред света

Милиони хора ще се превърнат в изселени лица без гражданство в търсене на спасение, прогнозира ООН

Климатичните промени изправят пред света нов проблем – климатичен бежанец, предупреждава в доклад Организацията на обединените нации. Все по-честите наводнения, пожари и земетресения ще увеличат риска милиони хора да се превърнат в  изселени лица без гражданство в търсене на спасение.

Хората губят домовете или семействата си поради катастрофални бедствия и средата за живот става необитаема. Броят на "климатичните бежанци" се очаква да нарасне само в близко бъдеще, прогнозира световната организация. Нейният анализ се появява само два месеца пред тридесет и първата годишна среща на нациите по проблемите на климата в Анталия, Турция.

Темата за климатичните бежанци поставя въпроса за бъдещето на бедните и малките островни държави, за мерките и финансирането, за неравнопоставеността при изпълнението на целите за глобалните емисии.

Учени от Мелбърн обръщат друг акцент върху климатичния доклад на ООН и извличаните ползи. Интересно заключение е, че наред с това, че получават крайно недостатъчна помощ, по-бедните страни се оказват последните, които ще се възползват, ако глобалните емисии бъдат намалени до нула.

Наблюденията на австралийския екип посочват, че в по-бедните страни температурите са се покачили по-бързо, отколкото в по-богатите и този дисбаланс няма да бъде обърнат отведнъж или с стихийни политики по отделяне на минимални количества парникови емисии.

Количеството въглерод, което вече присъства в атмосферата, е огромно, така че ефектите му върху климата ще се усещат векове напред. Тези щети не могат просто да бъдат обърнати, дори ако намалим емисиите значително. Въпреки това учените подчертават важността на по-бързото намаляване на емисиите до нула, за да се ограничат поне малко ефектите върху глобалното неравенство. Колкото по-скоро това се случи, толкова по-малко ще се усеща ефектът му и има шансове да се забавят процеси като тези на климатичните бежанци.

Европа настоява за глобален регулатор на изкуствения интелект

Предложението e за създаване на международен орган подобен на Международната агенция за атомна енергия

22 държави, сред които Нидерландия, Германия, Канада, Финландия и Норвегия, подкрепиха призива на Европейската комисия за глобални действия за ограничаване на неконтролирания растеж на изкуствения интелект (AI).

В разпространено изявление се посочва, че така наречените "гранични AI модели" трябва да останат строго под човешки контрол. Двете най-големи суперсили в областта на изкуствения интелект, Съединените щати и Китай, все още обаче липсват от списъка на подписалите.

Според технологичния коментатор на нидерландското BNR радио Бен ван дер Бург инициативата, която до голяма степен идва от Норвегия и Финландия, – включва 4 конкретни стълба, които да поддържат контрола върху напредналите AI модели. Преди разработчик да направи нов широко достъпен за обществеността модел, трябва да бъде обстойно тестван за рискове и непредвидено поведение. Отговорността да се докаже, че технологията е безопасна, е изцяло на създателите.

Страните настояват контролът да не се оставя само на самите технологични компании. Независими експерти и оценители трябва обективно да оценят резултатите от теста и да направят обвързващо решение дали AI система може да бъде рекламирана. Ако нещо се обърка въпреки проверките, инцидентът трябва да бъде разследван щателно. Този подход е заимстван от авиационния сектор: чрез установяване на точно какво е причинило грешка, подобни проблеми могат да бъдат предотвратени по целия свят в бъдеще.

За да се прилагат тези правила е необходим международен орган, подобен на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Така може да гарантират световни стандарти. "Трябва да има институт, който да се грижи за целия този надзор.Нее нужно да попада под егидата на Организацията на обединените нации, иначе Тръмп пак ще се ядоса."

Не спирачка, а регламент

Настояването от Брюксел идва след остри предупреждения от технологичния сектор относно рисковете от изкуствения интелект, включително известния инцидент "Hugging Face", при който AI агенти "отклониха от релсата".

Сред страните, които не са подкрепили инициативата, е Франция. А що се отнася до Съединените щати и Китай, е заради фундаментално различните визии за технологичната политика. Китай традиционно е имал строги регулации. Правителството иска да запази абсолютен контрол върху потока на информация. САЩ традиционно следват пазарно ориентиран подход. Първо на пазара се допуска иновацията, след което правните и административните рамки следват - само когато възникнат проблеми.

Според технологичния коментатор международен надзорен орган може да бъде ефективен без САЩ и Китай. Двете страни в момента са в битка за технологично господство, но европейският натиск все още може да доведе до постепенно обединение. "В крайна сметка те ще се съгласят по един или друг начин, защото трябва да има глобален надзор", казва ван дер Бург. 

Случаите на „изпуснат“ изкуствен интелект са повод Европейската комисия в два доклада да разгледа неговото въздействие и последици в специфична сфера като образованието, както и начина, по който европейските образователни системи реагират на цифровата трансформация.

AI, подрастващите и образованието

В документа „Приятел или враг? Данни от използването на генеративен изкуствен интелект при ученето и преподаването“ се подчертава как генеративният ИИ (genAI) постепенно, но сигурно преминава от технологична иновация към широко разпространен инструмент в образователните практики и процесите на учене в ЕС. Дали генеративният ИИ е полезен за резултатите от обучението, според Комисията, зависи в крайна сметка не от начина, по който се използва технологията, а цялостното ѝ въздействие върху дългосрочното усвояване на умения остава неясно. Поради това учителите се нуждаят от сериозна първоначална и продължаваща професионална подготовка, за да се възползват пълноценно от предимствата на генеративния ИИ, подкрепени от институционални насоки за отговорно използване на технологията.

Вторият доклад, озаглавен „Цифрово образование в училищата в Европа 2026: Преодоляване на пропуските в достъпа, преподаването и ученето“, показва, че макар цифровата трансформация да се осъществява по различни канали в европейските образователни системи, подходите и условията за прилагане варират. Повечето образователни системи обръщат внимание на основните компоненти на цифровата инфраструктура, но все още съществуват разлики по отношение на достъпа на училищно равнище, техническата поддръжка и цифровата среда. Цифровата компетентност е включена в учебните програми за прогимназиалния етап в почти всички анализирани системи, докато националното или стандартизираното оценяване остава рядко явление. Близо две трети от образователните системи са разработили стратегии, насоки или други политически рамки, засягащи въпросите на ИИ.

Констатациите ще допринесат за работата на Комисията и ще осигурят доказателствена база за предстоящия пакет от мерки в областта на образованието, който ще обхване основните умения, ролята на учителите и обучителите, както и инфраструктурата за цифрово образование. Те се опират на данните от неотдавнашния доклад на ОИСР по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA).

По повод докладите изпълнителният заместник-председател с ресор „Социални права и умения, качествени работни места и готовност за бъдещето“ Роксана Мънзату коментира, че цифровите технологии, включително генеративният изкуствен интелект, бързо променят начина, по който живеем, работим и учим. „Макар учениците и учителите да могат да извлекат полза от тези нови възможности, трябва внимателно да подходим към рисковете, свързани с пристрастността, неприкосновеността на личния живот и прекомерната зависимост от технологиите. Цифровите технологии трябва да служат на гражданите и ние трябва да гарантираме, че тези инструменти действително подпомагат процеса на учене“, е позицията на комисарят.

Растящите разходи за енергия - тиктакаща социална бомба със закъснител

Доклад на нидерландска провинция бие тревога за опасностите пред домакинствата и малките фирми, ако не се вземат спешни мерки от властите

Растящите разходи за енергия са "тиктакаща социална бомба със закъснител", предупреждава нидерандският депутат Арно Бонте. Неговата провинция Южна Холандия обърнала внимание на правителството, което може да послужи и за червена лампа към всички страни членки.

Местните власти и анализатори направили симулационен модел с колко ще натежи сметката на домакинствата следващите две десетилетия при условие, че се задържат високи цени на енергията и суровините.

Още по темата: 

• Нидерландия ще активира NL-Alert при натоварена мрежа
•  Оцеляването измества инвестициите на предприемачите

Изводите в разпространен доклад показват, че семействата с ниски доходи и малки предприятия са изложени на риск да бъдат засегнати от шоково нарастващите цени на енергията.

Проучването служи като основа на парламента и правителството да обсъдят мерки за минимизиране на разходите за електроенергия. Според депутати кабинетът на Роб Йетен трябва да се намеси, за да предотврати финансови проблеми на определени групи.

Апелът е, че са нужни още от сега дългосрочни мерки за домакинства, защото разходите за енергия могат да се удвоят – от 1400 до 2800 евро годишно. Средно домакинство ще плаща около 4400 евро годишно през 2050 г., което е с повече от 2000 евро повече от сега. Разходите за малките и средните фирми ще набъбнат от 118 000 на 215 000 евро годишно, според изследователите. Докадът е определен като "сметката за енергия на бъдещето", която е обсъдена за бъдещи дискусии по мерки с няколко работодателски организации.

Милиарди за старите мрежи

Депутати обръщат внимание и на друг наболял проблем, който засяга не само Нидерландия, а целия ЕС – старите мрежи, тесните връзки и плановете за модернизация. Не че и до сега не се знаеше, но отново се отбелязва, че операторите на мрежата трябва да инвестират милиарди евро за разширяване на електрическата мрежа. Разходите за газова свързаност също ще се повишат рязко.  Причината - все повече домове и бизнеси се отказват от газ, затова разходите за мрежата трябва да се покриват от по-малко потребители. Тези, които нямат средства за термопомпа, соларни панели и батерии, може да се наложи да плащат двойно по-висока фактура. "Ако политиката не се промени, разходите за енергия ще се увеличат за почти всички", според предупреждението на провинцията.

"Най-голямото увеличение ще отиде при хора, които не могат или не искат да станат по-устойчиви. Наемателите, малките и средни предприятия и хората с малък бюджет също са засегнати сравнително тежко."

Според Бонте е необходим "активен ангажимент от страна на правителството", за да се предотвратят проблемите. "Помислете например за изолация на стари домове, изграждане на колективни топлинни мрежи или за подкрепа на местни енергийни общности", казва депутатът с надеждата, че някои от мерките ще им бъде обърнато внимание.

С различни кореспонденции съм разказвал подробно за закъснелите планове на последните правителства, апелите на индустрията и отчаяните еквилибристики на електропреносните оператори в страната да спасят от криза на тока. Засега само единствено сътрудничеството между бит, индустрия и енерго успява да закрепи положението. 

NL-Alert

С идването на власт на новото правителство в началото на годината бяха дадени обещания ситуацията да се промени. Кризата обаче изглежда още се задълбочава. Изнесени този месец данни показват, че мрежата е все по-натоварена, същевременно от началото на годината са постъпили хиляди заявки на новодомци. Близо 100 000 са попаднали в списък на чакащи. Според операторите това не означавало, че всички не могат да бъдат свързани. Плановете непрекъснато се променяли, но колкото и да коригират графиците половината така или иначе ще се окажат с жилище без електроенергия.

Сигнал за тревога и в Брюксел

Европа не може да постигне сигурна, достъпна и климатично неутрална енергийна система без координирано планиране между електроенергийната, водородната и газовата инфраструктура. Това е изводът в доклад на на браншовата асоциация Gas Infrastructure Europe (GIE) в момент, когато Европейската комисия обяви ударни реформи и планове за инвестиции в енергийната мрежа на ЕС.

Цифрите

Европейските правителства и техните оператори може да си послужат като ориентировъчен маркер колко би била нужна инвестицията в една нова мрежа. Според направени разчети на националния нидерландски оператор националния оператор TenneT само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа.