Белгия събира 42,5 милиона евро с нов данък върху пакети извън ЕС

Търговци смятат, че такива мерки няма да спрат наплива на нискокачествени стоки

След въвеждането на нов данък върху пакети с произход извън ЕС, в белгийската хазна са влезли 42,5 милиона евро само през юли месец, съобщи националният ежедневник Het Laatste Nieuws.

Основната цел на тази мярка е да ограничи огромния обем евтин въздушен транспорт и да премахне несправедливото конкурентно предимство, от което се възползват китайски гиганти в електронната търговия като Temu, Shein и AliExpress. Преди това тези платформи напълно заобикаляха вносните мита.

Още по-темата: Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news

Такса между 3 и 6 евро се начислява според артикулите в колета.Например, обувки и панталони се таксуват в максимален размер, докато два чифта панталони се броят като една продуктова линия.

Освен това тези компании все по-често заобикалят данъка като използват дистрибуционни центрове в ЕС. Такъв има Shein в Полша. Стратегията не само избягва вносните мита, но и ускорява сроковете за доставка за европейските потребители. Следващата финансова инжекция за хазната се очаква в края на летния сезон и около Черния петък

Въпреки тези промени, представители на местни компании твърдят, че данъкът е недостатъчен. Грийт Декокер от Becom твърди в HLN, че малко увеличение на цените няма да спре наплива на нискокачествени стоки, които не отговарят на стандартите, тъй като тези продукти остават изключително евтини поради ниските си производствени стандарти.

В началото на март Европейската комисия обяви фронт срещу наплива от нискокачествени китайски стоки, лансирани именно чрез търговци като Shein и Temu. За тази цел бе създаден и планът „Произведено в Европа“, за да повиши конкурентоспособността на „родното“ производство. Китай определи предложения от план като дискриминационен и в нарушение на многостранните търговски правила и призова за неговото преразглеждане. Властите в Пекин се заканиха отвърнат на удара, ако ЕС приеме законодателството, което изключва китайския бизнес от единния пазар.

С този план Брюксел показва, че иска с един куршум да уцели няколко мишени - от една страна да засили конкуренцията и позициите на европейските фирми по света, от друга - да запуши наплива на некачествени китайски продукти, а от трета да изгради свой защитен суверенитет.

След анонсирането на плана през пролетта, европейската европейската политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява бизнеса.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в своите традиционни писма-покани преди всяка тримесечна среща на правителствените лидери, напомня, че суверенитътът все по-често ще присъства на масата за дебат и време за разговори и изчакване няма. 

„Без амбициозна, ефективна и прагматична индустриална политика европейската икономика е обречена да бъде просто игрално поле за конкурентите си“, коментира ресорният комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.

Авторитетният вестник "Политико" пък определя разразилия се дебат около „Произведено в Европа“ като начало на дълбока промяна в индустриалната политика на ЕС. Докато през последните десетилетия основният приоритет бил насочен върху свободната конкуренция, днес все по-голямо значение придобиват икономическата сигурност, устойчивостта на веригите за доставки и стратегическата автономия. 

Някои страни, сред които Швеция и Чехия, предупреждават, че изискванията за „снабдяване с местни продукти“ могат да възпрепятстват инвестициите, да повишат цените при държавни поръчки и да навредят на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб.

Белгия обаче от няколко години настоява за драстични действия на ЕК, защото страдат не една и две индустрии. През 2025 в своя кореспонденция разказах как заради нелоялните практики на китайците хиляди работници в текстилната, химическата и стоманодобивната промишлености загубиха работата си. Фирмите все по-трудно издържат на конкуренцията от евтиния внос.

Китай от десетилетия е непрекъснато обвиняван, че продава продукцията си на европейския пазар под себестойност – практика, известна като „дъмпинг“. Ако преди се отнасяше основно за евтини стоки като играчки и текстил, в момента става дума за високотехнологични продукти, соларни панели, електрически автомобили, батерии, полупроводници. Огромни капитали се вливат в стратегически сектори – от инфраструктура и недвижими имоти до изкуствен интелект. Държавата предоставя субсидии, но с ясни условия: ако фирмите не постигнат целите си, подкрепата спира незабавно. За компании като ArcelorMittal това е „глътка въздух“, но според Карла Баселие от компанията Fedustria мерките са закъснели и всеки един ден забавяне в политическа говорилня става фатален. Като пример тя посочва, че европейските предприятия са принудени да плащат за синтетични влакна тарифи, двойно по-високи в сравнение със страни като Турция.

Суверенитет преди капитала

Белгия е една от страните, които обявиха курс към залагане на национален суверенитет, битка за статут на местните компании и търсене на всевъзможни начини за запушване на огромната зейнала дупка в бюджета - като този с колетния налог. С идване на власт преди повече от година премиерът Бард ДеВевер заяви, че страната е изправена пред неизбежни институционални промени, ако искат всички спокойно икономическо бъдеще и по-малко критични проблеми от финансов характер. Според него ще необходимо десетилетие, за да се преработи цялостно управлението на кралството и да се установи структурно стабилен бюджет. Сред драстичните мерки са още постигане на структурен бюджетен излишък, по-строги миграционни политики и осигуряване на надеждна енергия и безопасност за гражданите. 

Белгия е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП след Гърция Италия и Франция (114,1%). През 2025 година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024. Общият федерален дълг е над 550 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки. 

Данъците върху енергията също са преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години. С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност

Белгийското правителство сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Причината е, че има опасения да бъде осветлена чувствителна информация. Продажбата на базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders от ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност. Проверява се също дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове. В заключението си, излязло през август, Комисията е видяла  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия". Затова продажбата е отменена.

Кабинетът търси всевъзможни начини да запуши зейналата дупка в бюджета. Едно от последните решения е насочено директно към работодателите и намерението да наемат законно мигранти. Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка или казано иначе хляб в ръцете на мигрантите, ще бъде задължен да плаща такса от 180 евро за всяко заявление, съобщи фламандският министър на заетостта Зухал Демир (N-VA). Със постъпленията би трябвало да се укрепи социалната система, надяват се управляващите и дават ясен сигнал, че от сега нататък всеки, който иска да наеме мигрантски работници, ще поема сам финансова отговорност.

Белгия въвежда и пътен данък за електромобилите от 1 януари 2026 еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. „Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, казва фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Горите в Нидерландия на ръба, а политиката на кръстопът

Сценарий чертае стабилни количества на вода от Рейн най-рано през декември, а цели гори изчезват. Усилено се апелира за кардинална ревизия и нов поглед към горския фонд на бъдещето

Най-рано през декември може да се очаква стабилизиране на водните нива на Рейн, съобщи в радиоинтервю нидерландският хидролог Йорис Шаап. Според него това е най-реалистичният сценарий. Подобна песимистична прогноза, която засяга пряко редица индустрии, идва и от националната компания, отговаряща за поддръжката на речната инфраструктура.

От началото на лятото Нидерландия е сред най-силно засегнатите страни по течението Рейн-Майн-Дунав заради малкото количества вода, постъпващи във водоемите от Алпите. Ситуацията принуди водните бордове в провинциите да предприемат драстични мерки.

Проблем натрупван с месеци

От официалния сайт на нидерландската служба, която следи за водните запаси цифрите ясно говорят, че от 23 юли оттокът от Рейн при входната нидерландска точка - Лобит намалява. Също така, притоците в момента са много ниски. 

Службата казва, че проблемът за сегашната ситуация се корени още от месеците април и май, когато зимното покритие на Алпите е напълно изчезнало. Това е много по-рано от обикновено. Общата картина на водоемите в Швейцария показва, че са 60% (последна актуализация от 27.07.2026) по-малко запълнени от обичайното за този период на годината (~70% спрямо средното за периода 2013-2021).

Снимка: staatsbosbeheer.nl

Тези данни трябва да бъдат червена лампа за Нидерландия, както и останалите европейски държави по течението, че трябва да мислят отвъд настоящата криза и да започнат подготовка за трайни решения. „Мерките, които предприемаме сега, наистина са необходими и полезни. Те са предназначени основно да се справят със сушата в краткосрочен план. Но възможностите се изчерпват и правителствата трябва да мислят за бъдещето“, предупреждава Шаап.

В Нидерландия вече се обсъжда изграждането на подземни водни буфери, в които през дъждовните сезони и зимата да се съхранява излишната вода. За това обаче е необходимо пространство. Според Шаап идеята е отлично решение и може да се окаже от съществено значение в критични моменти – за питейното водоснабдяване, безопасността и защитата на уязвимите природни райони от изсъхване.

Хидрологът призовава проектът да започне още сега, защото екстремните суши ще стават все по-чести. В същото време властите трябва да променят подхода си и да не разчитат единствено на забрани за напояване. Необходимо е да се преразгледа кои земеделски култури все още са подходящи за новите климатични условия и дали други не трябва да бъдат преместени на различни терени. Това означава цялостно преосмисляне на начина, по който се използва пространството.

За подобна ревизия на политиките призовават и лесовъдите. Апелът им към държавата е още отсега да започне да планира насаждения, способни да издържат на по-високи температури и продължителни суши.

Не става дума за цялостна подмяна на горския фонд, а за постепенно изграждане на смесени гори, които да могат да издържат при критични климатични условия. В противен случай през следващите години Нидерландия може да се изправи пред десетки обезлесени и изсъхнали терени, чието възстановяване ще изисква десетилетия.

За мащаба на щетите разказва и местната телевизия RTL. Нейният екип заснема на терен увяхващи смърчове, както и брези и букове, останали без листа още в разгара на лятото. Последиците от сушата са катастрофални за нидерландските гори.

Докато вниманието към проблема се засили едва през тази година, експертите на организацията Staatsbosbeheer наблюдават процесите от години и предупреждават за влошаващото се състояние на дърветата на фона на променящия се климат. Според тях още от 2018 г. през няколко години се появяват ясни индикации, че е необходима промяна. За 15 години броят на изсъхналите дървета се е удвоил.

Последиците са пряко свързани с ниските подпочвени води и повишения риск от горски пожари. Горските служители вече наблюдават дървета, които още през август преминават в своеобразен „есенен режим“.

Изследователят от университета във Вагенинген Бас Леринк следи с тревога случващото се в горите, особено нетипичната трансформация при брезите и буковете. По думите му от близо десетилетие горещините и сушите са се превърнали в бич за тези дървета, които просто не получават достатъчно време, за да се възстановят.

Ако се търси ясна тенденция, тя се вижда най-силно в източната част на Нидерландия, където голяма част от горския фонд е разположен върху песъчливи почви. На много места норвежките смърчове, характерен вид за региона, са почти изчезнали. За сравнение, широколистните дървета върху глинестите почви на запад са по-малко податливи на сушата.

Какво е решението?

Според Леринк успешна практика в някои горски стопанства е при засаждането да се избира по-голямо разнообразие от дървесни видове. „В никакъв случай не става дума за драстични интервенции. Постепенно трябва да се работи с мисълта за гора, устойчива на бъдещето. Не да засаждаме дървесни видове, които не се срещат естествено в Нидерландия, а да експериментираме с местни видове, които са по-устойчиви на сухи условия “,аа посочва ученият.

Така сушата поставя пред Нидерландия не просто въпроса как да премине през настоящата водна криза, а много по-голям политически проблем – как трябва да изглеждат водната, земеделската и горската политика на страната в условията на бъдещ климат, към който старите модели вече не са достатъчно устойчиви.

По-рано през лятото в отчаяния хор на апелиращите се включиха и от националния воден борд, който настоя Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания.  „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.

Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите

Белгия и Нидерландия пускат нов мрежови интерконектор, а за премиерите – „модел за европейско партньорство“

Електропреносните оператори на Белгия и Нидерландия – Elia и TenneT пуснаха в експлоатация нов трансграничен интерконектор в присъствието на премиерите на двете страни. Проектът е част от усилията за укрепване на електроенергийната инфраструктура и повишаване на енергийния суверенитет и стратегическата автономия на Европа в условията на растящо търсене на електроенергия и все по-сложна геополитическа среда.

Снимка: компанията "Елиа"

Белгия, Нидерландия и останалата част от Европа са изправени пред една и съща задача – търсенето на електроенергия расте бързо заради електрификацията на индустрията, транспорта и домакинствата. Производството обаче невинаги е достатъчно, за да покрие потреблението, а зависимостта от външни енергийни доставки остава стратегически риск.

Трансграничната свързаност на електроенергийните мрежи ще придобива все по-голямо значение. 

От Elia посочват, че когато в Белгия има дни с малко или никакъв вятър, електроенергията от вятърните паркове в Северно море или от други части на Европа може да помогне за покриване на търсенето. При ниско производство както от вятър, така и от слънце, резерв могат да осигурят други източници, включително хидроенергията от Скандинавия. Именно интегрираната европейска електроенергийна мрежа позволява произведената енергия да бъде използвана там и тогава, където е най-необходима.

На фона на все по-сложната геополитическа обстановка достатъчният капацитет на трансграничните връзки се превръща в стратегическа необходимост. Интерконекторите повишават сигурността на доставките, улесняват интеграцията на нисковъглеродната енергия, насърчават сближаването на цените на електроенергията и позволяват по-ефективно използване на наличните енергийни ресурси.

Белгия и Нидерландия са сред пионерите в интеграцията на европейския електроенергиен пазар и от години поддържат тясно свързани електроенергийни системи. Чрез допълнителни инвестиции в трансгранична инфраструктура двете страни подготвят енергийните си системи за бъдещите потребности на индустрията и обществото, като същевременно подкрепят развитието на европейския енергиен пазар и по-голямата европейска стратегическа автономия.

Пристанището на Антверпен е един от ключовите индустриални клъстери в Европа и двигател на белгийската икономика. Проектът Brabo на Elia напълно обнови и модернизира високоволтовата мрежа в и около пристанището, за да осигури необходимия капацитет за продължаващата електрификация на индустрията. Това освобождава допълнителен капацитет, който е жизненоважен за бъдещото индустриално развитие.

Обновеният интерконектор допринася за сигурността на електроснабдяването в Белгия и Нидерландия и позволява по-ефективно използване на наличните енергийни източници. Стратегическото значение на проекта обаче надхвърля границите на двете държави. Европейският съюз го признава за проект от общ интерес (PCI), който подкрепя интеграцията на европейския енергиен пазар и допринася за целите на ЕС в областта на климата, енергетиката и сигурността на доставките.

„Сътрудничеството между нашите страни е модел за европейско партньорство в стратегически области като енергийната инфраструктура. В условията на все по-несигурна геополитическа среда това ще засили нашата открита стратегическа автономия, конкурентоспособност и бъдещо благоденствие“, отбелязва Барт Де Вевер, министър-председател на Белгия.

„И двете ни страни, както и цяла Европа, трябва да поемат много повече отговорност за собствената си енергия. През последните години това бързо се превърна и във въпрос на сигурността“, допълва Роб Йетън, министър-председател на Нидерландия.

„Европа става по-силна, когато страните се обединяват. Чрез допълнителното свързване на нашите мрежи създаваме условия за икономически растеж, индустриално развитие и успешен енергиен преход. Сътрудничеството между Elia Transmission Belgium и TenneT Netherlands демонстрира, че инвестирането в трансграничната инфраструктура не е само инвестиция в енергийната система на утрешния ден, но и в просперитета и устойчивостта на нашите общества“, заявява Бърнард Гъстин, главен изпълнителен директор на Elia Group.

„Всеки интерконектор намалява зависимостта от външни страни и засилва стратегическата автономия на Европа. Интерконекторите позволяват обмен на енергия – например внос, когато съседните страни разполагат с евтина възобновяема енергия, или износ при излишък от вятърна и слънчева енергия. Така те допринасят за по-висока надеждност на електроенергийните мрежи в свързаните държави“, посочва Ян-Пол Дейкманс, изпълнителен директор на TenneT.

Новият интерконектор показва и по-широката промяна в европейската енергетика – енергийният суверенитет вече не означава всяка държава да произвежда сама цялата необходима ѝ енергия. Той все повече означава Европа да разполага с достатъчно собствен производствен капацитет, мрежи и връзки, за да може да пренасочва енергията си там, където е необходима, и да намалява зависимостта си от външни доставчици.