Daimler: CO2 целите на Брюксел поставят в риск цялата индустрия

Оцеляването на европейската камионна индустрия е застрашено заради строгите регулации на Европейския съюз. Тревогата бие главният изпълнителен директор на производителя на камиони Daimler Карин Родстрьом в интервю за германската агенция ДПА, цитирано от икономическия нидерландски сайт "Ню ЕнЕл" Според нея мерките, които взима Брюксел поставят в риск конкурентоспособността на цялата индустрия.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Мениджърката разяснява, че за да се постигнат климатичните цели на ЕС, емисиите на CO2 от новите тежкотоварни камиони трябва да бъдат намалени с 43% до 2030 г. в сравнение с 2019 г. Според Родстрьом тази регулация предполага, че 35% от всички нови камиони в Европа трябва да се движат на батерии или водород. За сравнение към 2025 година едва 2% са електрическите.

Дамата поставя и друг наболял проблем, който се явява пречка пред тежкотоварната индустрия – недостатъчните зарядни станции по магистралите. "Най-големият проблем остава инфраструктурата и зареждането. Дори клиентите, които искат да преминат към електрически транспорт, не са сигурни дали ще могат да зареждат автомобилите си на пътя в бъдеще, посочва Родстрьом. Daimler ще трябва да плати близо 120 милиона евро глоби за всеки процентен пункт, ако не постигне европейските цели.

Родстрьом също отбелязва, че дизелът все още не е сравнително скъпо гориво. В повечето случаи дизелът все още е най-логичният избор за клиентите, когато искат да купят нов камион. Според шведката е важно първо да се постигне значителен напредък в разширяването на опциите за зареждане. Освен това тя призовава секторът да получи повече време за постигане на климатичните цели.

Климатиците като политическо „оръжие“

В края на юни температурите в Европа надхвърлиха 40 градуса по Целзий, което доведе до бум в търсенето на вентилатори и климатици. Днес, когато горещите вълни се превръщат в новата нормалност, Европа е в дилема – как да се охлажда като същевременно търси алтернативи на традиционните климатици , които допълнително затоплят Земята.  Бързо трябва да се мисли за нови, екологично чисти технологии, които трябва да решат този проблем.

Къщите в Северна Европа, които са построени да задържат топлината вътре през зимата, се превръщат в пещи с настоящите летни температури. В Южна Европа традиционната архитектура с дебели каменни стени и устойчиви на слънчевите лъчи капаци също са на предела на възможностите.

Още по темата: Охлаждане на дома и намаляване на екологичните тревоги: Какви са скритите предимства на слънчевите панели по покривите? | 3e-news

Наскоро ви разказах за едно проучване, което показва че само 20% от европейските домакинства в момента имат климатик при 90% в Съединените щати. Прогнозата на  Международната енергийна агенция (IEA) е , че две трети от домакинствата по света ще притежават климатик до 2050 г.

Този бърз напредък превръща климатизацията в ново „оръжие“ за европейските политици. Тези от десния политически спектър използват темата като обещание за комфорт и свобода. Например, френската крайнодясна Марин Льо Пен обещава да въведе климатизация в цяла Франция, докато британските консерватори искат да отменят регулациите за нулеви нетни емисии, които ограничават инсталациите на климатици в новото строителство.

От лявата страна на политическия спектър се изсипва ожесточена критика. Социалистите смятат, че активното охлаждане основно носи полза за богатите и предупреждават, че Европа ще се окаже в порочен кръг на стремглаво нарастващи енергийни разходи и допълнителни емисии, подобно на ситуацията в САЩ и Азия.

От трета страна се чува критиката на климатолози и учени, според които устройствата, които ни охлаждат, същевременно затоплят Земята. Електричеството за климатици вече е отговорно за 3% от световните емисии на парникови газове – повече от авиационния сектор, отбелязват нидерландски специализирани сайтове.

Традиционните системи често изпускат флуорирани газове, които са хиляди пъти по-вредни от CO2. С постепенното премахване на тези газове от Европейския съюз от 2024 г. насам по тази причина, търсенето на алтернативи е спешно. Естествените хладилни агенти като пропан и амоняк са съответно силно запалими и токсични и оставят у индустрията  желание за алтернатива.

Решението може да се крие в безгазовата технология, която Европа в момента е на преден план. В Университета в Саарланд европейски консорциум работи по система с никел-титан, съобщава Wired, цитиран от nu.nl. Този метал абсорбира топлина когато се разтегне и освободи, прави помещенията до 10 градуса по-хладни в сравнение с обикновен климатик. Други стартъп компании от Обединеното кралство и Германия успешно експериментират с пластмасови кристали и магнитни полета.

Експертите предупреждават, че технологичният прогрес сам по себе си не е достатъчен. Според IEA, градовете трябва да приоритизират "йерархия на охлаждане": първо да се предотвратява прегряване с дървета, сянка и отразяващи материали, и да се внедрява активно охлаждане само там, където наистина е необходимо, например в болници и училища. Европа трябва да се адаптира бързо, защото следващата гореща вълна вече дебне.

Белгийското правителство създава дигитална агенция

Федералното правителство на Белгия е решено да ускори процесите по дигитализация във всички сфери на обществения живот и за взаимодействието между отделните публични структури. За тази цел кабинетът е натоварил ресорният министър за модернизиране на публичната администрация Ванеса Мац, която да контролира процеса по създаването на изцяло нова държавна структура към кабинета – дигитална агенция.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

От разпространена стенограма се вижда, че министрите са били единодушни, че дигитализацията има нужда от свой орган, закони и кадрова структура. Само така можело да протичат процесите плавно, последователно и ефективно. Подробности за кои сектори ще следи новият орган не се споменават.

Дигиталната агенция ще разчита на управленска структура, която се състои от Дигитален стратегически съвет (DSB) и Дигитален стратегически офис (DSO). Дейността ще се концентрира и ще развива дигитализацията на базата на  7 стълба:

• Управление и дългосрочна стратегия
• Дигитална основа
• Цифрови компоненти
• Киберсигурност
• Вътрешен ИТ пул
• Данни
• Иновации и изкуствен интелект

Министерският съвет е сметнал, че няма време за размотаване и е дал пълен мандат на ресорния министър да започне първа фаза на изпълнението на проекта.

От структури към суверенитет

Дигиталната трансформация и изграждането на центрове за данни са една от топцелите на това правителство. От излязла наскоро краткосрочна стратегия е заложено  1 млрд. евро инвестиции няколко центрове за данни, съобщават L'Echo и телевизия RTBF. Проектът има за цял да създаде цифров суверенитет на страната. Тези най-съвременни изчислителни инфраструктури ще бъдат проектирани да обработват голям обем от данни, генерирани от дронове, сателити и други бойни единици, разположени на терен в реално време.  Те ще позволят на въоръжените сили да реагират бързо и ефективно като координират действията си въз основа на актуални данни.

Проектът за центровете е част от по-широка стратегия за цифров суверенитет, ръководена от Белгия. Чрез разработването на собствени военни центрове за данни страната възнамерява да ограничи зависимостта си от търговски и особено чуждестранни доставчици, които в момента управляват по-голямата част от публичните и частните данни. Тази ориентация има за цел да предотврати рисковете от кибершпионаж, саботаж или прекъсване на достъпа до данни в случай на международни съдебни спорове или конфликти, разяснява още специалистът

Същевременно Центровете за данни са много енергоемки. Ако проектът се осъществи, само за тяхното поддържане ще са необходими два нови атомни реактора. Световната практика показва, че през 2024 г. подобни центровете за данни са погълнали около 1,5% от генерираната електроенергия  - 415 TWh. Очакванията са, че към 2030 година те ще консумират около 945 тераватчаса TWh, или малко под 3% от общото глобално потребление на електроенергия по това време.

Защитата на информацията и критичната инфраструктура от външно влияние става все по-належаща, нужни са спешни мерки с оглед на хибридната война между Русия и Украйна. Днес се водят боеве на терен, но и в киберпространството. То е по-малко видимо за широката общественост, но не по-малко пагубно, казва Жорж Атая, специалист по киберсигурност в Solvay Business School. 

"Русия има цели батальони от хакери, специализирани в определени области с огромна ударна сила. Типичните цели на тези компютърни атаки са банки, медии, официални правителствени сайтове, стратегическа енергийна инфраструктура, транспорт, И, разбира се, гражданското и военното разузнаване“.

„Следователно интернет се превръща в оръжие като всяко друго, а киберпространството  - дигитално бойно поле. Целта е да се дестабилизира, да се парализира. Кибератаката може да бъде толкова ефективна, колкото и физическата атака и не е нужно да движите хора, за да я направите", отбеляза Федра Клоунер, заместник-директор на Белгийския център за киберсигурност (CCB). Това е, което руските военни определиха като "Война от ново поколение" още преди 10 години.