Г-7 събира 500 млн. евро за разрушения саркофаг на АЕЦ „Чернобил“

Защитната метална обшивка на авариралата соццентрала бе надупченa от дрон през 2025 г.

Лидерите на ЕС и стрните от Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада) са започнали активни разговори за събиране на средства, с които да се възстанови разрушения защитен корпус на атомната електроцентрала в Чернобил. Обвивката на взривилия се реактор бе компрометиран от руски дрон през 2025 година.

Една от първите страни, готови да дадат 50 милиона евро, е Германия, съобщиха нидерландски специализиран сайт Energy Insider като се позовава на германския Welt. Бундестагът е заявил, че ще активизира преговорите с партньорите в блока за бързото възстановяване на защитната структура, защото по груби изчисления ще са нужни десет пъти повече средства. Киев вече обяви, че не разполага с подобна сума. От страна на ЕС е получена принципна позиция, че може да се разчита на субсидия от 75 млн.евро.

Снимка: energy.ec.europa.eu

Тъй като общите разходи за възстановяване се очакват да бъдат поне 500 милиона евро, разходите надхвърлят финансовите възможности на Украйна. 

Извън Г-7, Европейската банка за възстановяване и развитие също е дала зелена светлина за финансиране на разрушения реактор на бившата социалистическа централа.

Oще по темата: 

• Кадри от зоната около централата може да видите във видеото на ЕК
• 40 години от аварията в Чернобил: Какво се случва със защитната конструкция над реактора | 3e-news
• Чернобил не спря атома: Светът отново търси ядрената енергия | 3e-news

Германският министър на околната среда Карстен Шнайдер е поискал одобрение от Бюджетната комисия на Бундестага. Средствата ще дойдат от преразпределение в тазгодишния бюджет и с част от сума през 2027 г.

Шнайдер е обяснил на своите колеги, че ситуацията не търпи отлагане и е заложена на карта сигурността на цяла Европа, защото има предпоставки за изпускане на радиация в атмосферата. Украински експерти, обследвали разрушената стоманена обвивка около оригиналния бетонен саркофаг, вече една година бият тревога, че не гарантира пълна защита. „Техническата трудност на проекта изисква координиран глобален подход и не е по силата на една или две страни“, казва пред депутатите министъра.

На 7 юни в свой доклад „Енергоатом“ казва, че макар и да е разрушен, реакторът не съдържа отработено ядрено гориво и нивата на радиация остават стабилни и безопасни.

През 2025, непосредствено след атаките, при посещение на експерти от  Международната агенция за атомна енергия също бе обърнато внимание, че защитният покрив вече не функционира оптимално.

Първоначалнатата бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.

Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти своевременно уведомяват МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.

Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратят още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," се казва в последвал доклад на МААЕ. В него са препоръчани по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.

На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. В ранните часове  се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора.

Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията. Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си.

Облак от радиоактивни отпадъци преминават над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, обширни райони в Украйна, Беларус и Русия. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места.

Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. 

Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона.

Снимка: ЕК, архив

Десетилетна денонощна сигурност

Днес ситуацията около Чорнобил, разположен близо до град Припят, остава крехка. Руската война на агресия срещу Украйна, нейните безмилостни атаки, военната дейност в региона и смущенията на обекта представляват постоянна заплаха за ядрената безопасност, пораждайки опасения относно целостта на задържащите структури и безопасното задържане на радиоактивните материали, пише също ГД „Енергетика“ на ЕК в свой обширен доклад по повод 40-годишнината от най-голямата екологична катастрофа на Земята.

Над 400 служители от Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (СЕСУ) денонощно следят за сигурността на обекта, а Центърът за координиране на спешни реакции (ERCC) на ЕС мобилизира специализирано оборудване като устройства за откриване на радиация, защитно оборудване и спешна помощ на украинските власти. 

Наследството на Чернобил е ярко напомняне, че ядрените рискове не са само технически, но и човешки. Чрез координирани действия ЕС работи за намаляване на тези рискове, като същевременно подкрепя хората, които живеят с техните последствия всеки ден.

Германия отчете бум на фалити за последните 20 години

 Застаряващото население и липсата на приемственост карат много бизнеси да хлопнат кепенци

Броят на фалиралите компании в Германия се е увеличил до най-високото ниво за почти 20 години, съобщиха няколко медии в съседна Нидерландия, която следи изкъсо икономическите процеси на нейната съседка. Според института ZEW и кредитната агенция Creditreform основната причина се корени в застаряващото население, икономическите предизвикателства и геополитическите сътресения.

Още по темата: 

• Германия отново „кихна“ и разтревожи ЕС
• Ifo Institute: Компаниите в Германия очакват спад на заплатите заради ИИ
• Климатичният шок вече удря европейската икономика: жегите струват стотици милиарди евро | 3e-news

Общият брой на трайно хлопналите кепенци предприятия е 188 000. Отбелязва се също, че само за периода от последните 2 години фалитите са скочили с 10%. За последно такава негативна тенденция е била отчетена през 2007 година когато 208 000 компании са прекратили дейност.

Статистиката показва, че към 2025 г. засегнати са всички сектори на икономиката. Начело са хотелиерството, ресторантьорството и малки къщи за настаняване. Броят на фалиралите индустриални компании е скочил с 10% до около 11 000. Почти 5500 лекарски практики също затворили, защото лекарите се пенсионирали и не можели да намерят наследник. Все повече германски компании затварят врати по причини като недостиг на квалифицирани работници, високи разходи и липса на хора, готови да поемат компанията.

"Увеличаването на броя на затварянето на бизнеси показва, че натискът върху германската икономика да се адаптира продължава да расте", каза изследователката на ZEW Сандра Готшалк.

Негативните резултати за германската индустрия заораха като баржа в пресъхнал Рейн още в първите дни на настоящата година с негативни данни за производството на стомана. „Честитката“ за тресящото се от проблеми правителство на канцлера Фридрих Мерц донесе браншовата асоциация Wirtschaftsvereinigung Stahl с последващо уточнение, че това е най-ниското ниво от 2009 г. насам по време на финансовата криза. Като причина се посочва по-слабото търсене на световния пазар и вносът отвън. Общото производство за 2025 година възлиза на 34,1 милиона тона, което е почти 9% по-малко в сравнение с 2024 г. Ако се прелисти статистиката назад може да се види, че през 2009 г. са произведени 32,7 милиона тона стомана.

Около една трета от стоманата, използвана в ЕС, сега идва от страни извън ЕС като Индия и Китай. Глобалният свръхкапацитет и все по-агресивната митническа политика на САЩ допълнително влошават ситуацията. Въпреки че германското правителство и Европейската комисия започнаха да предприемат контрамерки през 2025 г., според бранша на най-силната икономика в Европа,  все още обаче нищо не е постигнато. Натискът и темпото трябвало да останат високи. Само така можело да се надяват, че 2026 година, може да се внесе сигурност на пазара.

И като заговорихме за канцлера, чиято искана оставка виси на косъм, трябва да прибавим и призивът на Международният валутен фонд  правителството да инвестира повече, за да стимулира растежа. В становище се казва, че германските публични инвестиции са сравнително по-малко в сравнение с други големи индустриализирани страни.

Фондът също така смята, че Германия трябва да направи повече за борба с бюрократичната регулаторна тежест. И за капак МВФ поля Бундеспрепубликата със студен душ като понижи прогнозата си за растеж Според прогнозите, „Моторът на европейската икономика“ през тази година ще е в застой. По-ранна прогноза беше, че ще бъде отбелязан минимален растеж от 0,2%.

В цифрово изражение преди време преподавателят и икономист от университета във Фрайбург Ларс Фелд бе заявил, че ще трябват инвестиции за близо 400 милиарда евро в застаряващата инфраструктура, магистрали, железопътен транспорт и енергийна мрежа, ако правителството иска да избута икономиката напред.

Черешката на тази сива палитра слага мюнхенският институт „Ифо“, според които компаниите очакват спад на заплатите заради новото „неизвестно“ наречено Изкуствен интелект. Особено засегнати се очаква да бъдат работниците с по-малко от 5 години професионален опит.

Климатът също реши да е неблагосклонен към германската икономика и всички онези страни, които разчитат на вътрешните речни пътища. Все още не е ясно колко ще бъдат загубите и фалиралите индустрии заради пресъхналата Рейн и блокираното корабоплаване. На хоризонта обаче и там не може да се търси оптимизъм. Синоптици обявиха, че идните седмици се очакват обилни валежи в Нидерландия, Германия и Швейцарските Алпи. За да се вдигнат обаче нивата на реката ще са нужни седмици постоянен дъжд. Дори тогава най-оптимистичната прогноза за нормалното възстановяване на трафика е към края на годината.  

По прогноза на ING прекъсванията на корабоплаването по Рейн могат да намалят германския БВП с 0,3 процентни пункта през тази година заради мъките на фирмите в транспорта, енергетиката и туризма.

Климатичният риск стигна до националната сигурност на Белгия

След историческия пожар в местността „Скай Фенс“ политиците се събудиха и започнаха да се питат готова ли е страната, ако се повтори подобен ад и кой какво проспа

Белгия преживя най-големия пожар на своя територия – над 3000 хектара бяха опожарени, а повече от 600 души бяха евакуирани от две селища от двете страни на границата с Германия.

В навечерието на 15 август пламна обширен, високопланински и труднодостъпен терен в природния парк Hoge Venen (Хай Фенс). Районът е с преобладаващи торфени почви, които, по думите на пожарната, могат да продължат да тлеят, да се възпламеняват отново и да създават опасност още месеци.

Критичната ситуация принуди Белгия да поиска европейска помощ. На терен бяха мобилизирани близо 100 белгийски и германски пожарникари, около 70 полицаи отцепиха регионалните пътища във Валония, а в гасенето участваха стотици пожарни автомобили от Белгия и Германия. Нидерландия изпрати два тежки хеликоптера Chinook, а допълнителна техника беше мобилизирана заради труднодостъпния терен.

Въпреки бързата международна логистика кризата постави неудобен въпрос пред белгийските власти: къде е специализираният въздушен капацитет за борба с големи горски пожари?

Оказа се, че базираните в Белгия самолети амфибии на частна компания по това време са били ангажирани на други горещи точки в Европа, където са изпълнявали платени операции.

Случаят принуди правителството да свика извънредно заседание на комисията по сигурността. Целта е да бъдат изяснени действията на отделните институции и да бъде изготвен план за реакция при бъдещи пожари – риск, който според експертите ще нараства с климатичните промени и зачестяващите горещини.

В центъра на политическия спор вече е въпросът дали Белгия има необходимия капацитет да реагира на климатични бедствия, преди те да се превърнат в национална криза. „Имаше ли координация достатъчно бързо? Какви контакти е имало между съответния провинциален губернатор и службите на министъра? Имало ли е достатъчен контрол от федерално ниво и кой какво е правил и по кое време? До каква степен е имало координация със съседните страни?“ – това са част от въпросите, на които се очакват отговори.

PVDA също подкрепи искането за разследване. „Искаме да разберем защо не беше обявена федерална фаза на управление на кризата (...) и какви последици имат съкращенията през последните години в Гражданската защита и спешните служби“, заяви лидерът на партията Софи Меркс. „Тези, които дават всичко от себе си на терен днес, трябва да могат да разчитат и на правителството“, заявиха от „Зелените“. Според партията оборудването, експертизата и плановете трябва да са готови преди, а не след избухването на подобна криза. „Солидарността е нашата сила. Подготовката е отговорност на правителството.“

От „Зелените“ настояват Центърът за оценка на климатичните рискове (CERAC) да получи постоянно място в аструктурата на националната сигурност, а Националният съвет за сигурност систематично да включва климатичните рискове в своята работа.

Оказва се, че още миналата година редица доклади са предупреждавали за нарастващ риск от големи горски пожари. Основният извод е тревожен – Белгия не е подготвена за криза от този мащаб.

Пожарът, който продължава да бушува върху огромните торфища, вече е определян от експерти пред националните телевизии като „последен сигнал за събуждане“.

С подновяването на политическия сезон след ваканцията „Зелените“ ще настояват за повече ресурси за Гражданската защита и борбата с горските пожари, гарантиран въздушен капацитет за реакция при мащабни пожари и последователна политика за управление на природата и водните ресурси.

За Белгия въпросът вече не е дали ще има нови климатични пожари. Въпросът е дали държавата ще бъде готова, когато те избухнат.

Прокуратурата също обяви, че започва досъдебно разследване да установи има ли виновник. Това обаче ще стане едва когато пламъците стихнат и теренът позволи щателен оглед. Засега обаче това е невъзможно. Университетски учени прогнозираха, че следователите ще могат да влязат най-рано след месеци, защото толкова е необходимо да угасне дебелата торфена покривка.

А докато политиците се дрънкат и замерят с кал, умората си казва думата. С последни сили пожарната иска да се чуе и нейната дума. Представител на огнеборците коментира пред телевизия VRT, че са недофинансирани и няма капацитет за борба с такива пожари, липсват кадри, които са обучени за работа в тежки условия на такъв терен. Част от проблемите на място отиде да чуе лично крал Филип и да види щетите с очите си.

Тази година в Белгия  са регистрирани 234 горски пожара, което е двойно повече в сравнение с цялата 2025 година.