F1 може да бъде перфектната лаборатория за изкуствения интелект

Отборът на Williams кара с логото на Claude, модела на Anthropic, върху болида си. Няма съмнение, че тимът е получил тлъста сума, за да постави логото на Meta AI. Върху каската на 19-годишния талант Кими Антонели и неговия съотборник от Mercedes - Джордж Ръсел също сa с реклама на екипировката, разказва белгийският ежедневник „Нюзблад“ и изброява кои още отбори залагат на технологията на бъдещето. 

Снимка на болида на Марк Верстапен, formula1.com

Ferrari също се състезава с AI лого върху своите огненочервени болиди и състезателни костюми. Изкуственият интелект заема челно и видно място наред с HP, Peroni 0%, италианската банка UniCredit, а логото на Perplexity AI също грее в спонсорската палитра на италианците.

Няма съмнение: изкуственият интелект е навсякъде, включително и във Формула 1. Отборите, болидите, технологиите и разработчиците го използват още преди да започнем да го наричаме AI, казва Рут Боскомб. Тя започва кариерата си като анализатор във Ferrari, а днес е стратегически анализатор във Формула 1 и посланик на AWS – AI партньора на най-бързия моторен спорт.

„Всяка кола от Формула 1 генерира повече от 1 милион данни в секунда. Едно състезание от около два часа е еквивалентно на 1600 филма в Netflix според данните. Да оставиш хората да осмислят всичко това, камо ли да свържат началото с края, е просто нечовешко“, казва тя.

„Обработваме около 500 терабайта данни на състезателен уикенд“, казва Райън Сиймън от AWS. „От 2022 г. AWS участва във Формула 1 и разработва технологии и стратегии с нашите облачни и AI услуги. И оттогава има с 30 процента повече маневри за изпреварване.“  А това просто прави състезанията по-забавни и вълнуващи.

Климатичен отпечатък

AI може да послужи и в преследване на друга цел на F1, този път обаче извън спорта – намаляване на климатичния отпечатък. По данни на специализираното електронно издание motorsport.com целта е да стане CO2 неутрална до 2030 г.   

Формула 1 си е поставила за цел да намали емисиите CO2 наполовина до 2030 г. Според данните в публично разпространен доклад фабриките и пътуванията между отделните състезания са генерирали през 2025 г. 148 805 тона еквивалент на CO2 или с 11,8% по-малко в сравнение с 2024 (168 720 т). За последните 8 години статистиката показва, че F1 е намалила емисиите с 35% и дава надежди, че голямата климатична цел може да бъде постигната. 

Като един от факторите, допринесли за тази екологична трансформация, е инсталирането на ВЕИ източници във заводите и по тренировъчните писти. Друг фактор е инвестициите в устойчиво авиационно гориво и наблягане на дистанционната работа, което намалило нуждата  от превоз на товари до всяко състезание. Камионите на DHL вече са биогориво, а на самите събития все по-често се използва чиста енергия. Гран при на Великобритания например се захранва с  2746 слънчеви панела. Същото се случва и на Гран при на Сингапур.

Бъдеще без CO2 отпечатък или пък без пилоти?

Изкуственият интелект (ИИ) играе все по-важна роля във Формула 1 като приложенията варират от анализ на данни до определяне на стратегии. Но докъде стига тази технологична еволюция? Можем ли да очакваме Формула 1 без човешки пилоти в бъдеще, с управлявани от изкуствен интелект състезателни коли, които да поемат целия волан? В статия нидерландският сайт thedataconnection.nl разглежда настоящото състояние в спорта, най-големите препятствия и как топ спортистите гледат на трансформацията.

В момента AI се използва основно за подобряване на представянето на отборите и автомобилите. Екипите използват усъвършенствани алгоритми за анализ на големи обеми данни, което им дава по-добра представа за неща като износване на гуми, разход на гориво и аеродинамична ефективност. Изкуственият интелект също помага за разработването на стратегии за състезания и питстоп чрез провеждане на симулации и изчисляване на сценарии въз основа на исторически данни. Освен това се провеждат експерименти с автономни състезателни автомобили, като например в Abu Dhabi Autonomous Racing League (A2RL). Тук автомобили, задвижвани от изкуствен интелект, се състезават помежду си в състезание, което се върти изцяло около машинно обучение и автономно шофиране.

Кои са най-големите пречки пред изкуствения интелект?

Човешката реакция

Състезание във Формула 1 е изключително динамична среда, в която пилотите трябва да вземат решения в рамките на милисекунди. Те реагират не само на данни, но и на непредсказуеми фактори като променящи се метеорологични условия, катастрофи и поведение на други шофьори. Човешката интуиция и опит играят ключова роля в това. Въпреки че AI е силен в разпознаването на модели, все още е трудно алгоритъмът да достигне същата гъвкавост и спонтанност.

Индустрия

Формула 1 е повече от просто състезание. Това е спектакъл, в който личностите играят основна роля. Феновете се привързват към емблематични пилоти като Макс Верстапен, Луис Хамилтън и Шарл Льоклер. Замяната на тези пилоти с анонимни AI състезателни коли вероятно би намалила емоционалната връзка на феновете със спорта. Формула 1 не е само състезание на пистата, но и неразривна връзка, в която състезателите, отборите и техните конкуренти играят ключова роля.

Регулация и етика

Международната автомобилна федерация FIA ще трябва да извърши мащабна реформа на правилата, за да позволи автономни автомобили във Формула 1. Остава въпросът дали би имало широко приемане на "състезание с роботи" в спорт, който традиционно се върти около човешки умения и смелост. Освен това това повдигат етични въпроси: дали напълно автоматизираното състезание остава спорт или ще бъде само технологична витрина?

Технически и безопасностни предизвикателства

Въпреки че AI вече постига впечатляващи постижения в симулирани среди, да накараш автономните системи да работят надеждно в състезателна среда с високи скорости и сложни взаимодействия е огромно предизвикателство. В досега тестваните инициативи за автономни състезания, все още има проблеми с времето за реакция и прецизността, особено в непредсказуеми ситуации като катастрофи или неочаквани действия на противници.

Колко време ще отнеме на изкуствения интелект да поеме контрола над човешките шофьори? Въз основа на настоящите технологии и развития в областта на изкуствения интелект, е малко вероятно ИИ напълно да замени човешките шофьори в следващите 20 до 30 години. Въпреки това, можем да очакваме, че изкуственият интелект ще играе все по-важна поддържаща роля във Формула 1. В близко бъдеще AI вероятно ще бъде използван за oптимизиране на стратегиите и решенията в реално време още повече; симулиране на състезателни сценарии; подобряване на мерките за безопасност чрез автономно спиране или корекция при спешни случаи. Въпреки това, пълната замяна на човешките състезатели би изисквала фундаментална промяна на спорта и е съмнително дали феновете и заинтересованите страни биха го приели.

Какво мисли Макс Верстапен за изкуствения интелект във Формула 1?

Няма преки изявления на нидерландския пилот Макс Верстапен относно това изкуственият интелект да замени пилотите. Въпреки това, той често е критикувал прекалено много автоматизация и влиянието на технологиите върху спорта. Той настоява за по-"чист" състезателен формат, в който ролята на пилота остава централна. Критиката му към твърде много правила и ограничения в спорта показва, че цени човешкия фактор в състезанията.то

Вероятно Верстапен и други топ пилоти виждат изкуствения интелект като полезен инструмент, но не и като заместител на човешкия талант и състезателен дух, които правят Формула 1 толкова уникална.

Въпреки че изкуственият интелект играе все по-важна роля в подкрепата и оптимизацията на състезанията във Формула 1, човешкият пилот остава незаменим засега. Спортът не е само за скорост и анализ на данни, но и за човешки интелект, рефлекси и стратегическа проницателност.

В краткосрочен план изкуственият интелект ще се използва основно, за да помага на отборите да вземат по-добри решения и да подкрепя пилотите. В дългосрочен план е възможно автономните състезания да имат собствена конкуренция, както вече виждаме при инициативи като A2RL. Но Формула 1 без човешки пилоти? Това все още изглежда като научна фантастика засега.

Същността на Формула 1 остава дуелът между най-добрите пилоти в света, които извлекат максимума от колата си с кураж и талант. И това е нещо, което изкуственият интелект — колкото и умен да е — далеч не може да достигне.

Може ли Формула 1 и нейните пилоти да се  станат шампиони и в климатичната надпревара?, попита преди няколко години белгийската телевизия VRT след серия от критични позиции на пилота Люис Хамилтън, който е отявлен веган и климатичен активист

Британецът си навлече гнева с коментари, че Формула 1 е много замърсяващ спорт и същевременно уважението на учените по света. Професорът по етика в Университета на Антверпен Кристиен Хенс казва, че неговите изяви показват наболял проблем и надхвърлят индивидуалните решения.

Фактът, че Хамилтън се утвърждава като защитник на климата и околната среда, му печели похвали от някои, които казват, че като спортен идол може да повиши осведомеността. Същевременно в  британската преса той е обвиняван в лицемерие, защото спортът му има, меко казано, значителен екологичен отпечатък.

"Има хора или компании, които само за показност казват, че вече няма да купуват пластмасови сламки и ще живеят живот, щадящ природата. Нямам впечатлението, че това е така при него. Когато чета публикацията му в Instagram, тя наистина показва загриженост за околната среда. Не мисля, че пише нещо такова, за да стане по-популярен, това също личи от реакциите…"Мисля, че някой като Хамилтън може да бъде пример. Някой, който казва: виж, трудно е и не мога да се откажа от страстта си, от това, за което съм живял години наред, но мога да дам най-доброто от себе си за останалото", казва пред VRT ученият.

Примерът с Люис Хамилтън, според белгийския учен, показва, че настоящата климатична криза изисква задълбочен системен подход. Но работата за това може да върви ръка за ръка с разбирането на моралните противоречия и вътрешната борба на индивидите.

Гeрмания набира войници с QR код върху хартия за дюнер

Германия усилено преразглежда стратегията си за набиране на войници и търси съвременни начини да достигне до възможно най-много потенциални кандидати. Бундесверът е предприел иновативен ход – поставя QR код върху хартията за дюнер.

Министерството на отбраната подчертава, че кампанията не е насочена само към младите хора, но и към тези, които искат да сменят кариерата си, както и към квалифицирани работници, които обмислят нова работа.

Опаковката за кебап е част от това, което министерството нарича „амбиентна реклама“ – рекламни материали за набиране на персонал, които се поставят на места, където потенциалните кандидати се намират в ежедневието си.

Самите кебап магазини не получават възнаграждение за кампанията, но доброволно се съгласяват да разпространяват материалите. „Ресторантите ще получат опаковката с логото безплатно“, заяви министерството, цитирано от белгийските медии, където темата периодично отново се появява.

Нетрадиционната германска стратегия за набиране на военнослужещи идва в момент, когато страната се стреми бързо да разшири въоръжените си сили. Към края на юли германската армия има 186 705 активни военнослужещи, но целта е броят им да надхвърли 260 000 до 2035 г., за да бъдат постигнати целите на НАТО.

Германия не е първата европейска страна, която през последните години преразглежда стратегията си за набиране на военнослужещи. В рекламна кампания през 2019 г. британската армия се насочи към „селфи зависими“ и „телефонни зомбита“.

В Белгия също се мисли в тази посока. Правителството обмисля да облекчи процедурите, а министърът на отбраната Тео Франкен очаква това да доведе до повече новобранци. „За определени позиции може да е малко по-гъвкаво“, казва той пред Het Laatste Nieuws.

Кандидатите все пак трябва да са подходящи за изпълнение на задачите си. „Не всеки войник трябва да отговаря на едни и същи суперстроги условия.“ Оттук нататък изискванията ще зависят в по-голяма степен от конкретната позиция.

„Например, ако зрението не е съвсем перфектно, това не трябва да е проблем, освен ако кандидатът не иска да стане пилот на F-35“, посочва Франкен.

Министерството на отбраната обяви преди почти година, че иска да удвои числеността на въоръжените сили до 2035 г. Дотогава армията би трябвало да разполага с 34 500 войници, 12 800 резервисти и 8 500 цивилни служители.

Г-7 събира 500 млн. евро за разрушения саркофаг на АЕЦ „Чернобил“

Защитната метална обшивка на авариралата соццентрала бе надупченa от дрон през 2025 г.

Лидерите на ЕС и стрните от Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада) са започнали активни разговори за събиране на средства, с които да се възстанови разрушения защитен корпус на атомната електроцентрала в Чернобил. Обвивката на взривилия се реактор бе компрометиран от руски дрон през 2025 година.

Една от първите страни, готови да дадат 50 милиона евро, е Германия, съобщиха нидерландски специализиран сайт Energy Insider като се позовава на германския Welt. Бундестагът е заявил, че ще активизира преговорите с партньорите в блока за бързото възстановяване на защитната структура, защото по груби изчисления ще са нужни десет пъти повече средства. Киев вече обяви, че не разполага с подобна сума. От страна на ЕС е получена принципна позиция, че може да се разчита на субсидия от 75 млн.евро.

Снимка: energy.ec.europa.eu

Тъй като общите разходи за възстановяване се очакват да бъдат поне 500 милиона евро, разходите надхвърлят финансовите възможности на Украйна. 

Извън Г-7, Европейската банка за възстановяване и развитие също е дала зелена светлина за финансиране на разрушения реактор на бившата социалистическа централа.

Oще по темата: 

• Кадри от зоната около централата може да видите във видеото на ЕК
• 40 години от аварията в Чернобил: Какво се случва със защитната конструкция над реактора | 3e-news
• Чернобил не спря атома: Светът отново търси ядрената енергия | 3e-news

Германският министър на околната среда Карстен Шнайдер е поискал одобрение от Бюджетната комисия на Бундестага. Средствата ще дойдат от преразпределение в тазгодишния бюджет и с част от сума през 2027 г.

Шнайдер е обяснил на своите колеги, че ситуацията не търпи отлагане и е заложена на карта сигурността на цяла Европа, защото има предпоставки за изпускане на радиация в атмосферата. Украински експерти, обследвали разрушената стоманена обвивка около оригиналния бетонен саркофаг, вече една година бият тревога, че не гарантира пълна защита. „Техническата трудност на проекта изисква координиран глобален подход и не е по силата на една или две страни“, казва пред депутатите министъра.

На 7 юни в свой доклад „Енергоатом“ казва, че макар и да е разрушен, реакторът не съдържа отработено ядрено гориво и нивата на радиация остават стабилни и безопасни.

През 2025, непосредствено след атаките, при посещение на експерти от  Международната агенция за атомна енергия също бе обърнато внимание, че защитният покрив вече не функционира оптимално.

Първоначалнатата бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.

Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти своевременно уведомяват МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.

Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратят още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," се казва в последвал доклад на МААЕ. В него са препоръчани по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.

На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. В ранните часове  се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора.

Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията. Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си.

Облак от радиоактивни отпадъци преминават над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, обширни райони в Украйна, Беларус и Русия. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места.

Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. 

Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона.

Снимка: ЕК, архив

Десетилетна денонощна сигурност

Днес ситуацията около Чорнобил, разположен близо до град Припят, остава крехка. Руската война на агресия срещу Украйна, нейните безмилостни атаки, военната дейност в региона и смущенията на обекта представляват постоянна заплаха за ядрената безопасност, пораждайки опасения относно целостта на задържащите структури и безопасното задържане на радиоактивните материали, пише също ГД „Енергетика“ на ЕК в свой обширен доклад по повод 40-годишнината от най-голямата екологична катастрофа на Земята.

Над 400 служители от Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (СЕСУ) денонощно следят за сигурността на обекта, а Центърът за координиране на спешни реакции (ERCC) на ЕС мобилизира специализирано оборудване като устройства за откриване на радиация, защитно оборудване и спешна помощ на украинските власти. 

Наследството на Чернобил е ярко напомняне, че ядрените рискове не са само технически, но и човешки. Чрез координирани действия ЕС работи за намаляване на тези рискове, като същевременно подкрепя хората, които живеят с техните последствия всеки ден.