Европейските политици проспиват АI революцията и са уязвими на шантаж

Според директор на рисърч фондация, Европа е изправена пред опасността да изостане толкова много в надпреварата за изкуствен интелект, че да се превърне в геополитическа играчка между Съединените щати и Китай.

„Не трябва да възприемаме изкуствения интелект просто като нова технология или удобна джаджа, а като индустриална революция, която сме на път да загубим. Европейските политици изглежда все още не осъзнават колко спешна е ситуацията за предприемане на ответни действия“, коментира в интервю за технологичния подкаст на нидерландското радио BNR Даан Юйн, директор на фондация за иновативни изследвания.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

В разговора се илюстрират възможностите на ИИ като се взимат примери от получени изследвания на американския институт METR, които показват сложността на задачите, които AI системите могат да изпълняват самостоятелно. Всеки изминал ден тези възможности нарастват експоненциално. „Това е много повече от способността да програмираш с помощта на ИИ.

„Малко политици работят с тези технологии в ежедневието си и затова представата им за възможностите на моделите често е далеч от реалността. Така че, ако Европа не изгради политическа воля и не предприеме конкретни действия, рискува да се превърне в геополитическа играчка, уязвима на технологичен шантаж. Подобен процес e вече започнал “, предупреждава директорът, в чиито портфолио са още климатът, рисърч технологиите, стартъпите и иновативните тенденции, става видно от професионалния му профил в „Линкедин“.

Една от вече потърпевшите в ЕС е Нидерландия, която се оказала между чука и наковалнята в политиките на САЩ и Китай, заради ограниченията върху износа на оборудването на ASML. Това е само един случай. За да остане влиятелна, Европа трябва да разполага със силна позиция в преговорите.  Ако европейските държави не успеят да разработят най-конкурентните модели на ИИ, трябва да изберат алтернативен подход, посочва специалистът. „Как? С  инвестиции в дигитална инфраструктура и изграждане на  големи центрове за данни на европейска територия. Ако процедурите за разрешителни бъдат облекчени, а електроенергийните връзки – ускорени, европейският дял може да нарасне от сегашните около 5% до между 15 и 20% до началото на следващото десетилетие.

Според друго цитирано в разговора изследване „Europe 2031“ - 2029 г. ще бъде повратна точка за ЕС когато търсенето на AI чипове ще надхвърли глобалното предлагане. При положение че около 80% от световните центрове за данни се намират в Съединените щати, Вашингтон би могъл да ограничи достъпа на Европа до най-модерните AI модели и чипове. „От един ден на друг ситуацията за Европа може да се промени напълно“, казва Даан Юйн, който е съавтор на въпросното проучване с възможни сценарии. Само два дни след публикуването му американската компания Anthropic ограничи достъпа до най-мощните си модели за ИИ Mythos и Fable 5 от съображения за сигурност – ситуация, която според него напомня на описания риск.

„Сценарият, при който Европа няма или има ограничен достъп до определени AI модели, е напълно реалистичен. Ако не можеш да разработиш най-добрите AI модели, действай по план Б“, настоява той. За илюстрация на технологичните сили посочва, че в момента около 80% от глобалната изчислителна мощност за изкуствен интелект е съсредоточена в Съединените щати, а около 15% – в Китай.

Изоставането на Европа не се дължало единствено на липсата на политическа воля. Проблем има и в самата индустрия. Силно фрагментираната европейска AI екосистема, в която изследователските екипи са разпръснати из целия континент, не разполагала с необходимия мащаб, за да създава компании с глобален растеж. Европейската бизнес среда също не била достатъчно конкурентна. „Това се дължи отчасти на регулации като правилата за авторското право. Именно затова френската компания Mistral предпочита да обучава част от своите AI модели на американска територия, където регулаторните ограничения са по-малки“.

Според Даан Юйн, Европа, освен инвестициите в дигитална инфраструктура, Европа трябва да търси сътрудничество със страни, които са в сходна позиция, като Япония и Южна Корея. Той и неговите съмишленици на базираната в Брюксел фондация Arq вярват, че изкуственият интелект не е просто поредната технология. Тъй като системите се доближават и потенциално надминават човешкото представяне в когнитивната работа, Европа рискува да бъде неподготвена да управлява рисковете и в неподходяща позиция да се възползва от ползите. 

В началото на юли  Европейската комисия тепърва задейства лостовете на бюрократичната машина и заговори за изготвяне на план в „отговор на рисковете и за използване на възможностите на усъвършенстваните модели на изкуствен интелект (ИИ) в полза на киберсигурността. И докато технологиите напредване не с дни, а с часове, Брюксел тепърва ще предефинира опасностите киберсигурността.

За да създаде условия за изграждането на местен европейски експертен опит, Комисията отправи специална покана за създаване на европейска структура за оценяване, която ще покрива киберсигурността и която се очаква да започне работа през 2027 г. Дружества изследователи и организации ще се съревновават за разработване на решения с ИИ в областта на киберсигурността.    

И докато Брюксел търси решения за изграждане на инфраструктура, светът научи за първия голям „изпуснат“ от контрол ИИ. По информация на „Ройтерс“ става дума за  автономен агент на OpenAI, който излязъл от тестова среда по време на упражнение за сигурност и е задействал хакерска атака. Инцидентът сигнализира, че разширяващите се възможности на изкуствения интелект вече започват да представляват заплаха за сигурността, от която експертите отдавана се опасяват. Дори и водещите разработчици могат да останат неподготвени от недостатъци, които моделите им да експлоатират.

Вълните влизат в енергийния микс на Европа(видео)

След години изпитания от шведска компания, първата технология за производство на електроенергия от морски вълни получи международно признание и отваря пътя към изграждане на първите големи енергийни паркове.

Шведската компания CorPower Ocean е първата в света, след години на изпитания, получи DNV сертификат за своя проект Wave Energy Converter (WEC). Той е признат по целия свят, позволява застраховането на проекти и улеснява финансирането. На практика това означава, че технологията, която от дълго време се разглежда като перспективна, вече може да намери търговско приложение. Шведската компания вече планира изграждането на два вълнови енергийни парка край бреговете на Шотландия и Португалия. „Това е важен етап“, казва изпълнителният директор Патрик Мьолер. „Вълновата енергия вече не е обещаваща технология, а доказана и печеливша.“

Снимка от официален сайта на компанията

Не е изненадващо, че хората търсят начини да преобразуват енергията на морските вълни в електричество вече десетилетия. За разлика от вятъра или слънцето, вълните почти винаги са налице, като се променя основно тяхната височина. Досега обаче технологичните предизвикателства бяха твърде големи, за да направят тази технология търговски привлекателна, поради което развитието ѝ остана на заден план.

Поредица от технологични пробиви, съчетани с постоянния ръст на цените на изкопаемите горива през последните десетилетия, означават, че тази нова форма на устойчива енергия вече е на една ръка разстояние от пазара.

Системата използва огромни буйове, закрепени за морското дъно, които се люлеят под въздействието на вълните. Това движение се преобразува в електричество вътре в буя, обяснява компанията във видеа, представящо технологията.

Едно от основните технически предизвикателства, които шведската компания трябваше да преодолее, е огромният диапазон от сили, на които тази гигантска шамандура е изложена. Понякога морето е бурно, а друг път почти няма вълнение. Тъй като водата има много по-висока плътност от въздуха, натоварванията също са значително по-големи. Благодарение на специален механизъм вече е намалено въздействието на екстремните сили и едновременно с това е засилен ефектът при по-слабо вълнение.

Тестовете на терен край Португалия са доказали, че буйовете издържат на вълни с височина до 18 метра по време на бури, а в дни с минимално вълнение се постига същата мощност, както при вълни с височина от три метра. Това представлява съществен пробив както за безопасността, така и за постоянството на електрозахранването и е ключов фактор за присъждането на сертификата.

В крайна сметка създателите твърдят, че един вълнов енергиен парк може да постигне енергийна плътност от 15 мегавата на квадратен километър. Ако тези очаквания се потвърдят, технологията ще надмине сегашните офшорни вятърни паркове, които също достигат до 15 мегавата на квадратен километър на теория, но на практика не успяват да постигнат този показател.

Ако тази форма на устойчиво производство на енергия получи широко разпространение, това ще бъде особено добра новина за Европа. Северно море и Норвежко море са сред най-подходящите места в света за този вид производство на електроенергия. Самата компания определя вълновата енергия като „един от най-големите неизползвани източници на възобновяема енергия“.

Вълновата енергия се възприема за огромен потенциал в бъдеще и от Европейския иновационен фонд (EIC). Проектът на шведите е оценен като стратегически за Брюксел и е получил 17,5 млн.евро финансиране. От сайта на фонда става ясно, че компанията се разглежда като потенциален доставчик на вълнови енергийни системи и ферми. ЕС е готов да подкрепи целта от инсталиране на 600MW чиста вълнова енергия до 2032 г.

Океанската енергия е една от новите технологии, които Европейската комисия насърчава държавите членки да внедрят в микса си. В момента Европа е световен лидер в разработването и инсталирането на технологии за океанска енергия. До 2050 г. океанската енергия може да осигури 10% от настоящите нужди на Европа от електроенергия.

В насоките Комисията признава системните ползи от океанската енергия, която произвежда в различно време от вятърна и слънчевата енергия. Вълновата енергия продължава да се произвежда след като вятърът спре да духа, и се увеличава през зимата, когато търсенето е по-високо и производството на слънчева енергия е по-ниско. Приливът е 100% предсказуем, което според Комисията може да повиши стабилността на мрежата и да намали разходите за системата. Една от страните в Европа е Великобритания, която вече е сключила договор за тръбопровод с мощност над 120MW приливна енергия.

От сайта на Агенцията по климат инфраструктура и околна среда виждаме, че по програмата програма EuropeWave са разположени ферми край Великобритания, Испания и Белгия за научноизследователска и развойна дейност. В морето се развиват най-обещаващите дизайни на системи за преобразуване на вълнова енергия до степен, в която те могат да бъдат комерсиално използвани чрез други национални/регионални програми и/или инвестиции от частния сектор. Има обаче определени предизвикателства, които затрудняват използването на тази енергия, като факта, че вълновите енергийни технологии не са успели да постигнат търговска жизнеспособност, както и ниския процент на успех на схемите за подкрепа за тях.

Проектът EuropeWave, с бюджет от близо 23 милиона евро, използва иновативен подход "предкомерсиално снабдяване", за да идентифицира и финансира най-обещаващите технологии за вълнова енергия от разработчици от цяла Европа. Тези проекти ще бъдат валидирани чрез тестове в няколко програмни фази, преминавайки от физическо моделиране в малък мащаб в тестов басейн до прототипи в открито море. Проектът се управлява в сътрудничество с Ocean Energy Europe.

Лоша реколта и безводието може да вдигне цената на тока и храните

Десетки изследователи излизат с препоръки към Европейската комисия

Десетки изследователи от 12 европейски държави, са провели изследване за влиянието на климатичните промени, високите температури и рекордно ниските нива на реките. От началото на летния сезон земеделци, климатолози, туристическият сектор правят разчети и препоръки към Европейската комисия за изготвяне на единни мерки.

Снимка от клипа на Съвета на ЕС Drought in Europe

Нидерландските медии разказват за поредното съвместно проучване на науката и бизнеса за ефекта от засушаването. В него се казва, че от Португалия до Финландия различни междудисциплинарни екипи са разгледали количествата на влагата в почвата и падналите валежи, както и както и колко бързо след това се изпаряват. Отчетено е, че в няколко европейски страни температурата на живака е ударила нетипичните над 40 градуса по Целзии това лято. Изследването потвърждава предположението, че тази екстремна жега е основен фактор за преобладаващата суша.

Изследователите посочват, че праговете на суша са се променили навсякъде. В резултат на това настоящите дефицити на валежи, които преди не биха причинили суша, сега могат да го направят. Въпреки че климатичните промени увеличават тежестта на наблюдаваната суша, ограничените валежи не могат да бъдат пряко свързани с климатичните промени, според изследователите.

Комбинацията от ниски валежи от една страна и високо изпарение от друга - е знак за "екстремни" и "изключителни" условия на суша в Европа, според изследователите.

Сушата нанася тежки щети на европейското земеделие. Във Франция има най-ниската реколта на царевица за последните 50 години, докато в Румъния над милион хектара царевица са загубени. Дългосрочните прогнози не дават надежда за бързо подобрение. Очаква се сухото време да продължи, което ще увеличи натиска върху култури като картофи, лук, зеле и овощни насаждения и може да доведе до още по-строги ограничения върху използването на вода.

В своя кореспонденция вече разказвах за ниските нива на Рейн, Майн, Дунав, поради което е нарушен европейския товарен транспорт, недостигът на вода заплашва производството на енергия в региони, зависими от ВЕЦ-ове.

Частният канал RTL разговаря с един от авторите на изследването Мерел Лаувен от Университета Вагенинген, която предупреждава, че проблемът не се ограничава само до земеделието. „Лошите реколти, ниските нива на реките и ограниченията, въведени от властите, могат да доведат до общо увеличение на цените на енергията и храните.

Европейският съюз вече даде индикации за реакция чрез създаване на резервни земеделски фондове за засегнатите фермери. Изследователите обаче смятат, че е нужен по-широк подход към сушата. Плановете за управление на сушата все още не са задължителни в Европа, което води до непоследователна готовност между държавите членки, пише в анализа.

В обобщение се препоръчва на ЕК унифицирана политика за управление на сушата на европейско ниво, в комбинация с вече съществуващата Европейска стратегия за устойчивост на водата. Това трябва да подобри способността на Европа да смекчава потенциалните ефекти от бъдещи суши.

В средата на юли от нидерландския воден борд призоваха Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания. 

Създалата се криза в Европа поставя и един друг въпрос пред ЕС – кой на кого и дали да подаде съседка ръка в условия на криза. Казусът отново е поставен от Нидерландия и е свързан с Швейцария. Ранното топене на алпийските Алпи и последвалото засушаване принудило швейцарците да отбият притоците и много нидерландски провинции останали на сухо. Това също повдигнало въпроса, че е нужен общоевропейски подход и равни условия за страните-членки.

Сред идеите бе лансиран апел, че Европа трябва да започне стратегически. В години на обилен валеж или в ранна пролет, превантивно да се съхраняват водни ресурси, които да се използват при продължителни засушавания. Като възможност се  посочва изоставени лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари.  

Подобни решения могат да бъдат ефективни единствено, ако бъдат част от общоевропейска стратегия на Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките.