Рейн вещае още мъки за транспорта, енергетиката и туризма

Рейн продължава да съхне и да чупи исторически рекорди, дъжд не се очаква поне още 2 седмици, а ключова измервателна станция безпрецедентно излезе от строй.

Никак не са добри новините за европейските индустрии, които силно разчитат на водещите реки в Европа. Сред на-силно засегнатите от пролетта насам са Рейн, Майн, Маас, Рона, По,  Шелда и Дунав.

Снимка: hln.be

Нидерландия и Германия, които са силно зависими от дебита на Рейн се очакват кризисни периоди поне още 2-3 седмици, каквито са краткосрочните прогнози на метеорологичната служба на ниската земя. За да стане нагледно ясно, обикновено данните се сбъдват на 90% за седмицата и почти напълно в рамките на деня.

Никак не са оптимистични и данните на нидерландската водна компания Rijkswaterstaat, с които разполага. Най-оптимистичната прогноза за минимални валежи са едва в края на август. За хората, които следят за нивото на водния стълб и функционирането на шлюзовете, спорадични валежи не са достатъчни за справяне с кризисната ситуация. В допълнение горещините не се очаква да спаднат под 30 градуса през целия август.

Още по темата: 

• Европа влиза в битката за водата | 3e-news
• Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия
• Горски пожари, суша и бури преследват Европа| 3e-news
• Горските пожари вече не са бедствие, а новата европейска реалност

Иначе, Рейн продължава да чупи рекорд след рекорд. Историческите справки отвеждат чак до далечната 1906 година. В коментар за медиите от компанията казват, че нива от 6.33-6.36 метра са изключително критични за корабоплаването и за нормалното използване на водния ресурс. От седмици на много места на практика е умряло корабоплаването, една по една започват да изключват и измервателните станции. Сред тях е тази при Лобит, входна точка в Нидерландия, която се ползва като маркер и за съседна Германия. Компанията вече е спряла оборудването и е изнесла мобилна станция за следене на нивото.

Очакванията са оттоците от Рейн леко да се увеличат през следващата седмица, от сегашното ниво около 650 кубични метра в секунда до около 700 кубични метра. Това все още е много ниско за това време  на годината.

Патовата ситуация за корабоплаването се превърна във финансов бич за стотици компании, които разчитат на водния транспорт. Същевременно компаниите-собственици на баржи и кораби надуха цените до нива от 200 евро за тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказвах ви наскоро в своя кореспонденция за една агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване. Ако преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона.

При тези прогнози, следващите потърпевши ще бъдат рафинериите и производствените предприятия, които зависят от редовните доставки на суровини и износа на готова продукция.

Сериозни проблеми има и по канала Твенте в Нидерландия – друга ключова точка за вътрешното корабоплаване. Продължителната суша наложи затварянето на шлюзовете и входната точка към канала. От държавната водна агенция Rijkswaterstaat обясняват, че мярката е необходима, за да бъдат предотвратени необратими щети върху почвите, природата и дигите. Местните власти вече настояват за държавна помощ, която да компенсира компаниите, понесли икономически загуби от прекъснатите транспортни връзки.

Съседна Белгия също се кани да спасява положението с мерки, които никак няма да се понравят на еколозите и на бюрократите в Европейската комисия. Все повече бизнеси са готови отново да върнат товарите и тировете по републиканската мрежа на страната в стремежа си да спасят бизнеса за сметка на тромавия климатичен преход, който натиска Брюксел.

Какво казват данните?

От официалния сайт на нидерландската служба, която следи за водните запаси се казва, че от 23 юли оттокът от Рейн при входната нидерландска точка - Лобит намалява до настоящата стойност от 635^{m 3}/s. 

Оттокът още при Базел е в диапазона около 415^{м 3}/с през последните дни, което е много ниско за това време на годината. Също така, притоците в момента са много ниски. Въпреки очакваните някакви валежи в края на месеца, дебитът в момента остава значително под нивото от 1100^{m 3}/s за август.

Проблемът се натрупва с месеци

Службата казва, че проблемът за сегашната ситуация се корени още от месеците април и май, когато зимното покритие на Алпите е напълно изчезнало. Това е много по-рано от обикновено. Общата картина на водоемите в Швейцария показва, че са 60% (последна актуализация от 27.07.2026) по-малко запълнени от обичайното за този период на годината (~70% спрямо средното за периода 2013-2021).

В един глас от ниската земя апелират към своите европейски колеги и управниците в Брюксел за вземане на колективно решение в борбата срещу сушата. Настоява се Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания.  „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.

Водни резерви в стари мини

Европа трябва да започне стратегически да мисли, че сушата все по-трайно ще се намести в нейните ширини. Затова, в години на обилен валеж или в ранна пролет, трябва превантивно да се съхраняват водни ресурси, които да се използват при продължителни засушавания. Като възможност се  посочва изоставените лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари. Подобни решения могат да бъдат ефективни единствено ако бъдат част от общоевропейска стратегия, изготвена от Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките. 

Отговор обаче по водната криза от ресорните министри на Фон дер Лайен няма. Самата германка също до момента показва, че не смята да си разваля августувската почивка с каквито и да било коментари по темата докато нейната Европа се пържи. 

Берлин реже ВЕИ и водородни проекти за сметка на газа

За икономическия министър Катерина Райхе енергийният преход в този си вид е неефективен

Германия се насочва към реформа в енергийния сектор, свързана с по-малко субсидии за ВЕИ и с поглед към газа, стана ясно от проведена пресконференция в Берлин. За икономическия министър Катерина Райхе това не е енергийният преход, който иска да следва. Резултатите показвали, че е „икономически неефективен“.

Снимка: Личен, архив

Министърката твърди, че благодарение на безпроблемните щедри субсидии от страна на държавата зелената енергия е претърпяла неконтролирано разширяване и това трябвало да се промени. Тази цел ще се разчита на 2 форми – ограничаване на финансирането за нови ВЕИ ферми и мерки за отпушване на тесните места по електроенергийната мрежа.

Още по темата: 

• Германия ще съкрати субсидиите за ВЕИ, след като бумът при соларната енергия поставя пред изпитание електропреносните мрежи | 3e-news
• Германия дава зелена светлина на френско-руски ядрен проект | 3e-news

По данни на министерството се харчат между 15 и 17 милиарда евро годишно за възобновяемата енергия. Очаквано редица индустрии подкрепиха реформата, а НПО-та и зеленият бизнес заявиха, че това ги обрича на фалит.

От  Федерацията на германската индустрия (BDI) приветства "важния и дългоочакван импулс за ефективна и конкурентоспособна енергийна система". На другия полюс - Германската федерация за възобновяема енергия (BEE) е загрижена за възможен срив от две трети в търсенето на малки фотоволтаични системи.

Според анонсираните промени операторите на соларни и вятърни паркове, които досега получаваха гарантирана субсидия, вече ще продават електроенергията на пазарен принцип. Спира се и помощта за водородни проекти. „Край на практиката обществото да финансира енергия, независимо дали е необходима или не“, закани се консервативната министърка.

 "Разходите в момента се поемат от общността, независимо дали електричеството е необходимо или не," казва тя. Отсега нататък субсидията ще бъде премахната и новите инсталации ще трябва да продават електроенергията си директно на пазара, за да се адаптират по-добре към търсенето. Помощта за проекти, свързани с водорода, също ще бъде премахната.

С друга реформа, Катерина Райхе иска да въведе синхронизирано разширяването на възобновяемите инсталации с електропреносната мрежа. Говори се за създаване на т.нар. ‚зони с ограничен капацитет". Това са територии, на които поради икономически неизгодни съображения няма да има бъдещо изграждане на паркове.

В същото време Катерина Райхе иска да стимулира производството и вноса на газ в Германия. Леви партии и НПО-та само чакаха този миг, за да обвинят министърът-реформатор в конфликт на интереси. Медии припомнят, че Райхе ръководеше дъщерно дружество на енергийния доставчик E.ON, свързано с газа. Въпреки това компанията потвърди ангажимента си към целта да произвежда 80% от електроенергията на страната от възобновяема енергия до 2030 г.

Сигнали като този от страна на държавата поставят под въпрос до колко ще бъде осъществена идеята до 8 години Германия да има изградена водородна мрежа със съседнаНидерландия. За проекта бяха заделени 19 млрд. евро. Плановете са след 2030 година да са свързани повечето индустриални зони между двете съседни страни.

Плановете за изграждането на водородната мрежа бяха представени и пред Европейската комисия през 2024 г., която пък одобри държавна помощ в размер на 3 милиарда евро. В мотивите си за помощта от ЕК Германия е заявила, че тази вътрешна инфраструктура впоследствие ще се разрасне в мрежа на дълги разстояния, за да се превърне в гръбнака на европейския водопровод.

Германското правителство иска да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата на кабинета мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра, съобщава кореспондентът на нидерландската телевизия. Тя ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.

Браншовите организации също работят усилено в подкрепа на правителствата за развитие на водородната икономика, съобщи тази пролет фламандският секторен клъстер WaterstofNet.

Промяната в стратегията на Германия изглежда слага прът в инициативата на Белгийския водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR), които вече имат сключен меморандум за сътрудничество. В свои кореспонденции за 3e-news многократно съм разказвал за техни мащабни проекти като газовия коридор "Делта Рейн" или пък за единната платформа за привличане на университети, научноизследователски институции и гражданското общество за насърчаване на иновациите и устойчивостта във водородния сектор.

Френската икономическа телевизия БиЕфЕм, с препечатки в белгийски медии, акцентира на сравнение между Катерина Райхе и нейния предшественик екологът Робърт Хабек, който беше на поста от 2021 до 2025 г.. В неговата визия германското правителство трябва да замени замърсяващите въглища с водород, за да постигне климатична неутралност до 2045 г. Според програмата, мрежата ще бъде с обща дължина над 9000 километра и ще свързва с пристанища с външни водородопроводи.

Климатолог обвини Европа в опасно мълчание

Бесен съм! Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а няма адекватен политически отговор на най-високо ниво, казва Жан-Паскал ван Иперселе

"Бесен съм!“ С тези думи белгийският климатолог Жан-Паскал ван Иперселе се обърна към белгийското правителство и европейските политици като ги обвини в мълчание и пасивност по отношение на климатичната криза. По думите му е време да бъде обявена общоевропейска тревога, тъй като темата системно е била пренебрегвана през последните години.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

„Къде е вниманието към над 2000 смъртни случая от горещините в нашата страна? Нямаше нито минута мълчание, нито официално обръщение от министър-председателя, нито реакция от фламандските, валонските или брюкселските министри. Това ме шокира и вбесява“, заявява той.

Партията "Зелените" в Белгия, заедно със свои европейски партньори, се е опитала да изведе темата на най-високо политическо равнище. Те са поискали свикването на извънредна среща на върха на ЕС, посветена на екстремните горещини и климатичната криза. „Навсякъде в Европа виждаме топлинни вълни, горски пожари и безпрецедентна суша. Това е най-смъртоносната криза след COVID-19, а въпреки това няма адекватен политически отговор на най-високо ниво“, посочват от партията. Мнението напълно се споделя и от климатолога.

Липсата на политическа реакция е отчетена и от политолога Дейв Синардет от Свободния университет в Брюксел (VUB), който коментира темата в подкаста Het Kwartier и намира място в електронното издание vrt.be. „Поразително е, че почти не се говори за общия проблем с горещите вълни и прекомерната смъртност, която те причиняват. Дори за горските пожари се чуват по-малко силни политически послания, отколкото при други бедствия“, казва той.

Според Синардет една от причините е, че последиците от климатичните промени не се възприемат толкова непосредствено, колкото други кризи. „При COVID всеки усещаше заплахата лично. Всеки можеше да се зарази и да се разболее. Данните за смъртността, причинена от горещините, обаче се публикуват едва седмици по-късно и остават по-невидими за обществото.“ По думите му обаче основното обяснение е политическо.

„Политиката винаги е въпрос на приоритети. А през последните години вниманието към климата очевидно отслабна – не само в Белгия, но и в цяла Европа.“ Според него преди няколко години Европейският зелен пакт беше водещ приоритет, но впоследствие индустриалната конкурентоспособност, стратегическата автономия и геополитическата сигурност започнаха да доминират европейския дневен ред.

Синардет свързва тази промяна с войната в Украйна, политиката на президента Доналд Тръмп и нарастващото международно напрежение. По думите му влияние е оказало и засиленото лобиране от страна на индустриите, свързани с изкопаемите горива. „Според мнозина новите приоритети трудно се съчетават с амбициозна климатична политика. В резултат подкрепата за мащабни климатични мерки постепенно престана да бъде политически изгодна. Днес основният фокус е върху спасяването на европейската индустрия.“

Политологът вижда и още една причина – промяната в нагласите на избирателите. „През 2019 г. повече европейци подкрепиха зелените и други прогресивни партии. На изборите през 2024 г. се наблюдава ясно изместване към по-десни политически сили, които имат значително по-различен подход към климатичната политика. Това естествено се отрази и върху медийния дневен ред. В този смисъл намаленото внимание към климата е и резултат от демократичния процес.“

Според него е напълно логично именно партията на зелените да се опитва да върне темата в центъра на обществения дебат. „Климатът е основната идентичност на тази партия. Ако Зелените не реагираха, това би било странно. За тях това е възможност отново да политизират темата и ясно да покажат, че остават най-последователният защитник на климатичната политика.“

В същото време партията обвинява федералното правителство, че постепенно намалява инвестициите в климатичните политики. Синардет обаче отправя по-балансирана оценка. „Настоящото правителство действително има по-малко амбициозни климатични цели от предишното, но това е логично, тъй като Зелените вече не участват в управлението.“

Политологът предупреждава, че остава открит въпросът дали сегашното обществено внимание към климатичната криза ще се задържи. „Медийният цикъл е кратък. Когато настъпят есента и зимата, има риск темата отново да бъде забравена. Днес доминиращото политическо течение в Белгия и Европа е от център-дясно към дясно. А за тези партии климатът вече не е водещ политически приоритет.“