Адвокат по руските санкции: Мерките на ЕС имат ефект, но няма да спрат войната

Европейски фирми използват вратички Казахстан или Армения и пак пробиват на руския пазар. Било рисковано, но доходоносно, след като мултинационалните гиганти се изтеглили

От началото на войната между Русия и Украйна Европейският съюз включи хиляди руски компании и физически лица в санкционните списъци. Въпреки наложените ограничения в рамките на 21 санкционни пакета забранените стоки все още достигат до руския пазар по заобиколни маршрути. Компаниите, които участват в подобни схеми, могат да спечелят много пари, но същевременно си играят с огъня.

Една от мерките, с които Брюксел се надява да постигне ефект, е включването на компании и физически лица в санкционните списъци. Това води до замразяване на активите им и забрана да използват финансови средства или други икономически ресурси. Последното разширяване на списъка беше обявено на 12 октомври и засяга 826 руски компании и 743 физически лица, свързани с тях.

Въпреки тези мерки стоките, чиято търговия е забранена, все още могат да достигнат до Русия. Това е възможно например когато европейски доставчик продава продукт на държава като Казахстан, Киргизстан или Армения чрез посредник. Впоследствие продуктът може да бъде препродаден на руска компания.

Нидерландският новинарски портал NU.nl представя схемата чрез разказа на адвокат, специализиран в санкциите срещу Русия.

„Ако първо търгуваш с компании в Русия, а после изведнъж смениш тактиката и започнеш да търгуваш през Киргизстан или Казахстан, някъде неизбежно светва червена лампа и започват да те проверяват. Обратната схема все още е печеливша, но остава рискована“, обяснява Хелийн де Линден.

Друг събеседник на медията, също запознат отблизо с търговските отношения с Русия, признава, че е изумен как все още има предприемачи, които се осмеляват да търгуват директно с Москва.

„В моите среди редовно чувам, че санкциите така или иначе не слагат край на войната и затова нямат особен смисъл. Това може да е причина мнозина да продължават да поемат риска“, казва Овър де Линден.

Според него икономическият мотив за този дързък ход се крие в цените и потенциалните приходи за европейските търговци.

„Рисковано е, но е много доходоносно. Цените могат да се повишат рязко, ако определени стоки станат по-трудни за намиране. Освен това се откриват възможности за по-малки компании да запълнят нишата, останала след изтеглянето на мултинационалните корпорации“, обяснява той.

Адвокатът, специализиран в санкциите срещу Русия, Иво Амар смята, че ограничителните мерки на ЕС имат ефект. Макар европейски стоки все още да достигат до руския пазар по заобиколни маршрути, техният обем е само малка част от предлагането, което е съществувало преди. Освен това заобикалянето на санкциите струва пари на Русия. Посредниците също искат високо заплащане.

„Санкциите определено имат смисъл и са ефективни. Но все още не са поставили Русия на колене. Колкото повече се заобикалят те, толкова по-дълго може да продължи тази война“, казва Амар.

Русия също не стои със скръстени ръце. За да продължи да изнася петрол въпреки ограниченията, тя разчита на т.нар. сенчест флот от танкери, много от които също са включени в санкционните списъци на Брюксел.

Според информация на Financial Times танкерите вече използват променена тактика, за да затруднят проследяването си и да заобиколят западните санкции и украинските атаки. Те манипулират системите си за определяне на местоположението, като предават фалшиви GPS данни и създават впечатление, че се намират на две места едновременно.

Морски анализатори коментират пред изданието, че тази промяна е била забелязана в Черно море. Докато преди корабите просто изключвали автоматичната си идентификационна система (AIS) или ръчно манипулирали данните за местоположението си, сега няколко танкера използват идентично, усъвършенствано оборудване за заблуда на системите за проследяване.

Оли Балинджър, експерт по откриването на кораби от сенчестия флот в University College London, установил, че поне 12 санкционирани танкера предават фалшиви координати.

Тъй като турските власти изискват корабите да докладват местоположението си при преминаване през Босфора, танкерите временно включвали реалните си координати. Такъв е случаят с руския танкер „Пироп“. На 27 август той изпратил сигнал, че се намира близо до Босфора, докато по същото време докладвал местоположение на около 800 километра от турското крайбрежие.

Според морската агенция Windward руският сенчест флот се състои от над 1200 кораба. Обикновено става дума за по-стари танкери с трудно проследима собственост, които плават извън западната система за застраховане. Повече от три четвърти от този флот са включени в санкционните списъци на САЩ, Обединеното кралство или ЕС.

Центровете за данни – новият петрол в съвременната война

Военен юрист прогнозира, че връзките в центровете за данни ще стават все по-притегателна цел за нападение и армиите трябва да подсигурят резервни системи

Физическите центрове за данни играят все по-важна роля във войната между Русия и Украйна. Киев наскоро нападна няколко центъра за данни на руската технологична компания Яндекс. В резултат на това интернет услугите се сринаха в Русия и няколко съседни страни.

• Още по темата: 11 антени на Телепорт Плана са подпалени | 3e-news

Военният юрист и професор по кибервойна в университета в Амстердам Пол Дюшен коментира последните атаки и прогнозира, че центровете за данни все повече ще стават мишена на военни атаки, тъй като са важен елемент от комуникационните мрежи.

Професорът посочва и още един факт - центровете за данни са трудни за подмяна. Необходимото оборудване е скъпо и ремонтът може да отнеме много време. Точно затова те са интересни като цел, казва Дюшен.  "Като нападател, всъщност се опитваш да генерираш колкото се може повече ефекти с възможно най-малко ресурси. Фокусът е основно върху връзките, чието изключване има сериозни последици за комуникацията. Така че всичко, което е възел в комуникационната инфраструктура, е потенциална цел.

Нарастващата зависимост от дигиталните системи прави въоръжените сили по-уязвими. Според Дюшен армиите трябва да осигурят добри резервни системи и по-добра сигурност. Например, има военна версия на Starlink, която е по-добре защитена с криптиране в сравнение с обикновената сателитна комуникация. Но пълната защита е невъзможна.

Физическата защита също може да помогне. Франция, например, работи по подземен център за данни. Дюшен очаква центровете за данни да станат постоянна цел в съвременната война. "Казват, че данните са новият петрол." Докато нефтените компании някога бяха най-големите, днес те са технологични компании". Според него войната в крайна сметка означава премахване на ресурси, на които разчита противникът. Това също са храни, петрол, гориво, дизел, но също така са данни и информация.

Според Дюшен, това прави центровете за данни също толкова важна част от военната стратегия. "Ако някой зависи от определени предварителни условия, нападателят се опитва да се възползва от тях, като ги деактивира."

Украинските атаки срещу руския технологичен гигант болезнено разкриват колко зависима е Русия от местните центрове за данни, коментира нидерландският политематичен сайт bnr.nl като се позовава на информация от независимата медия Медуза. В рамките на няколко дни украинските атаки извадиха от строя три от шестте основни центъра на Яндекс и причиниха масови прекъсвания на интернет. Ефектът засегна бита на руснаците, таксиметровите услуги, поръчване на храна, банки, търговци на дребно, онлайн пазари и други бизнеси, които разчитат на интернет инфраструктурата.

Атаките бяха отговор на Украйна на серия руски атаки срещу украински центрове за данни, които руското Министерство на отбраната с пренебрежение нарече "дигитален детокс".

„Атаките срещу руските центрове за данни се оказаха по-разрушителни, според разследващата журналистка Мария Коломиченко от The Bell. Докато Украйна премести част от данните си в чужбина след руската инвазия, Русия ги държеше ревностно близо до дома. С всички последствия, които това носи, сега изглежда. Русия държи почти всички дигитални яйца в една кошница се дължи на факта, че руските компании са частично законово задължени да съхраняват определени видове данни в границите на страната. В същото време руските власти насърчават и оказват натиск върху компаниите да използват вътрешни хостинг и облачни доставчици. "Роскомнадзор и други власти намекнаха (...), че трябва да използват руски хостинг и руски облачни услуги," каза Коломиченко. Според руски официални лица, чуждестранни доставчици като Amazon Web Services и Google Cloud са ненадеждни. В резултат на това огромен брой руски интернет източници се озоваха в Yandex Cloud.

През октомври България бе засегната след атаки по кораби в икономическата зона на Черно море и бяха подпалени 11 антени на Starlink край софийското село Плана. За ударите по плавателните съдове правителството с категоричност не може да назове за виновник руската страна. Липсват каквито и да било доказателства, заяви пред европейските лидери в Брюксел премиерът Румен Радев. За Центъра по стратегически изследвания в Хага (HCSS) и неговият експерт Патрик Болдър обаче няма съмнение, че Русия стои зад атаките. Според него целта не е да провокира НАТО, а да удари икономическите приходи на Украйна с експорта на зърно. "Като ударят кораби, става по-скъпо за корабните компании да плащат на персонала и да сключват застраховки", обяснява той и посочва съвсем различна цел на Кремъл от това да засегне пряко България или Румъния.

Химията бяга от Белгия: старият индустриален модел вече не работи

Учен твърди, че да се прави още от същото, вече няма да проработи в конкуренцията със САЩ и Китай

Химическите компании, които напускат Белгия, няма да се върнат. За това предупреждава професор Вутер Ван Бокхавен от Antwerp Management School след новина за поредната вълна от съкращения. Препоръката му е, ако иска да запази пазарно присъствие Белгия, химическата индустрия трябва да преосмисли своя модел на развитие. „Да продължаваме да правим същото няма да проработи“, убеден е ученият.

Химическата и фармацевтичната индустрия изпитват затруднения от няколко години насам. Част от компаниите на пристанището в Антверпен или редуцираха персонала, или обявиха, че променят бизнес модела. Списъкът със съкратени набъбва през тази есен с още над 1000 специалисти, след като фармацевтична компания реши да редуцира бройките заради намалени обеми. Германски концерн пък изцяло спира производство и оттам на борсата отиват още над 300 души. Че се задава буря и то дълготрайна заговориха през 2024 концерните BASF и ExxonMobil.

„Днес химическата ни индустрия се намира в условията на нещо като перфектна буря“, коментира Ван Бокхавен в предаването De Wereld Vandaag на телевизия VRT. Той изследва химическия клъстер в Антверпен, като част от работата му е посветена на рентабилността на зелената химия.

Химическата индустрия в Белгия е притисната между САЩ и Китай. Енергията в САЩ е 3,5 пъти по-евтина, отколкото в Белгия, а страната същевременно ограничава достъпа на европейски продукти до своя пазар. Междувременно Европа е залята от евтини китайски стоки.

Очаква се в цяла Европа да изчезнат още 39 милиона тона производствен капацитет за химически продукти. Разбира се, това няма да засегне само Белгия, но ударът върху нас ще бъде непропорционално по-силен. "Имаме втория по големина химически клъстер в света. Големият проблем е, че изгубеното няма да се върне. Това е структурна промяна. Обръщането на тази тенденция няма да бъде лесно", смята Ван Бокхавен

„Да, това е въпросът за един милиард. Не разполагаме с много лостове за въздействие. В миналото бяха направени избори, които ни направиха изключително уязвими. Затварянето на ядрените централи е само един пример.“

В краткосрочен план може да се потърсят начини за смекчаване на удара. Доколкото разбирам, този въпрос присъства и в дневния ред на преговорите за бюджета. Но в дългосрочен план трябва да се осигури по-голяма сигурност за инвестициите и например действително да се предприемат стъпки за осигуряване на нови енергийни източници.

Тези мерки могат да бъдат предприети на национално ниво. Възможности има и на европейско равнище. „Предприемат се мерки за ограничаване на нелоялната конкуренция от Китай, където например производителите трябва да спазват значително по-малко екологични изисквания.“

Ван Бокхавен посочва европейския механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който оскъпява вноса на продукти с висок въглероден отпечатък от страни извън ЕС. „Но трябва да се действа бързо. Вече е пет минути след дванадесет.“

Изтеглянето на химическата индустрия неминуемо ще се отрази на благосъстоянието на страната. Само в една от провинциите - Фландрия секторът формира над 30% от добавената стойност и осигурява 30% от износа. Като се има предвид, че от 2022 г. насам индустрията е загубила около 10% от производствения си капацитет и че осигурява 65 000 работни места, лесно можело да се направи извод за мащаба на последствията. Затова според Ван Бокхавен трябва незабавно да се приложи политика в две направления. От една страна правителството да  защити това, което има днес. От друга  - да потърси пазарни ниши, в които все още има потенциал за растеж.

Запитан как ще изглежда химическата индустрия на бъдещето? Вероятно ще има по-голям дял на специализираните химикали, макар че за съжаление при тях обикновено става дума за по-малки производствени обеми. Ще са необходими също устойчива химия, критични материали и други подобни направления. "Секторът ще трябва до известна степен да преоткрие себе си. Да продължаваме да правим същото няма да проработи, препоръчва Вутер Ван Бокхавен.