Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

петък, 14 август 2026 г.

Carrefour забрани електромобилите по покривните паркинги

Електрически автомобили вече няма да се паркират на покривните паркинги, реши френската компания Carrefour. Причината – твърде тежки за по-старите покриви на хипермаркетите и евентуален пожар на батерията е почти невъзможно да се загаси.

Новата разпоредба за момента е влязла при няколко магазина в Белгия, която ще обхване и останалите страни.

Тези паркинги са построени преди десетилетия с определени ограничения на теглото. При електрическите с тегло на батерията до половин тон, много е вероятно в един момент да рухне покривната конструкция. Освен това при пожар е невъзможно да се пожарникарската кола заради тесните пространства и огромното тегло.

Експертите подхождат скептично и с изненада по отношение на решението. "Няма никакви доказателства, че електрическите автомобили имат по-голям риск от пожар от тези на бензин, газ и дизел, коментира пред обществената белгийска телевизия експертът по пожарна безопасност Тим Рендерс. Негов колега оборва тезата с твърдение, че при  класическите коли пожарите са много по-чести. За него най-голямата опасност в хибридните превозни средства.

Електрическите коли постепенно стават неразделна част от уличната сцена и техният брой само се увеличава. Не прогонва ли Carrefour клиентите с тази мярка?, се пита в репортажа на телевизията, а от хипермаркета отговарят уверено:  "Не, имаме достатъчно паркоместа на приземния етаж.

"Ако шофьорите на автомобил с изкопаеми горива положат допълнителни усилия да паркират на покрива, няма проблем. Освен това, нашите зарядни станции винаги са на приземния етаж. Така че е по-лесно за собствениците на електрически автомобили да паркират долу."

Кутии за многократна употреба пусна пощенският оператор на Белгия

Новата директива на ЕК за опаковките дава основание да се мисли за създаване на система, подобна на машините за връщане на пластмасовите бутилки и кенове

Европейската комисия въведе нова директива за опаковките от 12 август. Тя има една единствена цел - да намали огромния обем на изхвърляните отпадъци и да стимулира рециклирането. Според Брюксел мерките са крещящо необходими, защото ако не се направи нищо, отпадъците от опаковки в съюза за много кратко време може да се увеличат с 19%.

Официален сайт на Bpost

В момента всеки европеец изхвърля половин килограм опаковки всеки ден, около 180 килограма годишно, включително 36 килограма пластмаса! Това е прекалено, особено като се има предвид, че много от тези опаковки не са рециклируеми. Половината от отпадъците отиват в морето.

Още по темата: Новите правила на ЕС за опаковките започват да се прилагат от 12 август | 3e-news

Мерките на ЕК са много с дългосрочна цел и всичко няма да стане за един ден. Някои изисквания вече са въведени за индустриите, други са надградени, а трети предстои да влязат през 2028 година. Най-голямата промяна се очаква да стане от 2030 г.

Едно от изискванията е PET опаковките (бутилките за напитки) да са поне с 30% рециклирана пластмаса. Сред засегнатите ще бъдат физическите магазини за електронна търговия, които изхвърлят много опаковки. На място при покупка клиентът ще има право да откаже опаковане. Засега обаче не е твърде ясно как стои въпросът с онлайн поръчките. Секторът ще бъде засегнат и по отношение на дистрибуцията. Търговците вече не може да пращат малки стоки в огромни кашони, в които над 60% е въздух като на снимката отдолу.

За управляващият директор на  Белгийската федерация за електронна търговия Грийт Декокер най-голямото предизвикателство пред тази реформа ще дойде след 2030 година. Тогава 40% от кутиите, пуснати на пазара, трябва да бъдат за многократна употреба. Нещо като системата с вендинг машините и връщането на стъклени бутилки и пластмасови бутилки. Получателите ще получават пратките си с депозит, които при връщане на кутията ще получат парите си обратно. Законодателят казва, че електронните сайтове и онлайн магазини имат 4 години срок да разработят тази система.

Националният пощенски оператор на Белгия Bpost вече има изградена подобна система, която функционира от няколко месеца. Тя е разработена съвместно с бизнес партньори и университета в Антверпен.При онлайн поръчка клиентът плаща депозит от 3.95 евро за опаковката, след което пратката му се доставя в многократна опаковка. При получаване той връща кутията в пощенска станция или я пуска в уличните пощенски кутии. Първите резултати са обнадеждаващи - един на всеки десет души е съгласен да плати депозита. При анкета на сайта на компанията голяма част са отбелязали, че искат да видят различни по обем кашони и писма. 

По пилотния проект за страната се изказва положително и Федерацията за електронна търговия, според която внедряването на подобна система няма да направи пратките по-скъпи.

Депонирането на отпадъците е ключов приоритет на Европейския съюз в борбата за намаляване на CO2 в атмосферата. В много страни отпадъкът се изгаря в заводи, а отделената енергия отива за отопление, други пък като Белгия са се насочили към кръговата икономика, чрез който се вдъхва втори живот на употребената опаковка. 

Според независимия британски мозъчен тръст Chatham House правителствата и компаниите по света инвестират най-малко 1,100 милиарда евро в инициативи, които спомагат за намаляване на отпадъците, например като се съсредоточават повече върху рециклирането и стават по-малко зависими от изчерпаеми ресурси.

четвъртък, 13 август 2026 г.

Белгия събира 42,5 милиона евро с нов данък върху пакети извън ЕС

Търговци смятат, че такива мерки няма да спрат наплива на нискокачествени стоки

След въвеждането на нов данък върху пакети с произход извън ЕС, в белгийската хазна са влезли 42,5 милиона евро само през юли месец, съобщи националният ежедневник Het Laatste Nieuws.

Основната цел на тази мярка е да ограничи огромния обем евтин въздушен транспорт и да премахне несправедливото конкурентно предимство, от което се възползват китайски гиганти в електронната търговия като Temu, Shein и AliExpress. Преди това тези платформи напълно заобикаляха вносните мита.

Още по-темата: Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news

Такса между 3 и 6 евро се начислява според артикулите в колета.Например, обувки и панталони се таксуват в максимален размер, докато два чифта панталони се броят като една продуктова линия.

Освен това тези компании все по-често заобикалят данъка като използват дистрибуционни центрове в ЕС. Такъв има Shein в Полша. Стратегията не само избягва вносните мита, но и ускорява сроковете за доставка за европейските потребители. Следващата финансова инжекция за хазната се очаква в края на летния сезон и около Черния петък

Въпреки тези промени, представители на местни компании твърдят, че данъкът е недостатъчен. Грийт Декокер от Becom твърди в HLN, че малко увеличение на цените няма да спре наплива на нискокачествени стоки, които не отговарят на стандартите, тъй като тези продукти остават изключително евтини поради ниските си производствени стандарти.

В началото на март Европейската комисия обяви фронт срещу наплива от нискокачествени китайски стоки, лансирани именно чрез търговци като Shein и Temu. За тази цел бе създаден и планът „Произведено в Европа“, за да повиши конкурентоспособността на „родното“ производство. Китай определи предложения от план като дискриминационен и в нарушение на многостранните търговски правила и призова за неговото преразглеждане. Властите в Пекин се заканиха отвърнат на удара, ако ЕС приеме законодателството, което изключва китайския бизнес от единния пазар.

С този план Брюксел показва, че иска с един куршум да уцели няколко мишени - от една страна да засили конкуренцията и позициите на европейските фирми по света, от друга - да запуши наплива на некачествени китайски продукти, а от трета да изгради свой защитен суверенитет.

След анонсирането на плана през пролетта, европейската европейската политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява бизнеса.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в своите традиционни писма-покани преди всяка тримесечна среща на правителствените лидери, напомня, че суверенитътът все по-често ще присъства на масата за дебат и време за разговори и изчакване няма. 

„Без амбициозна, ефективна и прагматична индустриална политика европейската икономика е обречена да бъде просто игрално поле за конкурентите си“, коментира ресорният комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.

Авторитетният вестник "Политико" пък определя разразилия се дебат около „Произведено в Европа“ като начало на дълбока промяна в индустриалната политика на ЕС. Докато през последните десетилетия основният приоритет бил насочен върху свободната конкуренция, днес все по-голямо значение придобиват икономическата сигурност, устойчивостта на веригите за доставки и стратегическата автономия. 

Някои страни, сред които Швеция и Чехия, предупреждават, че изискванията за „снабдяване с местни продукти“ могат да възпрепятстват инвестициите, да повишат цените при държавни поръчки и да навредят на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб.

Белгия обаче от няколко години настоява за драстични действия на ЕК, защото страдат не една и две индустрии. През 2025 в своя кореспонденция разказах как заради нелоялните практики на китайците хиляди работници в текстилната, химическата и стоманодобивната промишлености загубиха работата си. Фирмите все по-трудно издържат на конкуренцията от евтиния внос.

Китай от десетилетия е непрекъснато обвиняван, че продава продукцията си на европейския пазар под себестойност – практика, известна като „дъмпинг“. Ако преди се отнасяше основно за евтини стоки като играчки и текстил, в момента става дума за високотехнологични продукти, соларни панели, електрически автомобили, батерии, полупроводници. Огромни капитали се вливат в стратегически сектори – от инфраструктура и недвижими имоти до изкуствен интелект. Държавата предоставя субсидии, но с ясни условия: ако фирмите не постигнат целите си, подкрепата спира незабавно. За компании като ArcelorMittal това е „глътка въздух“, но според Карла Баселие от компанията Fedustria мерките са закъснели и всеки един ден забавяне в политическа говорилня става фатален. Като пример тя посочва, че европейските предприятия са принудени да плащат за синтетични влакна тарифи, двойно по-високи в сравнение със страни като Турция.

Суверенитет преди капитала

Белгия е една от страните, които обявиха курс към залагане на национален суверенитет, битка за статут на местните компании и търсене на всевъзможни начини за запушване на огромната зейнала дупка в бюджета - като този с колетния налог. С идване на власт преди повече от година премиерът Бард ДеВевер заяви, че страната е изправена пред неизбежни институционални промени, ако искат всички спокойно икономическо бъдеще и по-малко критични проблеми от финансов характер. Според него ще необходимо десетилетие, за да се преработи цялостно управлението на кралството и да се установи структурно стабилен бюджет. Сред драстичните мерки са още постигане на структурен бюджетен излишък, по-строги миграционни политики и осигуряване на надеждна енергия и безопасност за гражданите. 

Белгия е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП след Гърция Италия и Франция (114,1%). През 2025 година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024. Общият федерален дълг е над 550 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки. 

Данъците върху енергията също са преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години. С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност

Белгийското правителство сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Причината е, че има опасения да бъде осветлена чувствителна информация. Продажбата на базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders от ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност. Проверява се също дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове. В заключението си, излязло през август, Комисията е видяла  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия". Затова продажбата е отменена.

Кабинетът търси всевъзможни начини да запуши зейналата дупка в бюджета. Едно от последните решения е насочено директно към работодателите и намерението да наемат законно мигранти. Всеки собственик, който се наеме да подаде ръка или казано иначе хляб в ръцете на мигрантите, ще бъде задължен да плаща такса от 180 евро за всяко заявление, съобщи фламандският министър на заетостта Зухал Демир (N-VA). Със постъпленията би трябвало да се укрепи социалната система, надяват се управляващите и дават ясен сигнал, че от сега нататък всеки, който иска да наеме мигрантски работници, ще поема сам финансова отговорност.

Белгия въвежда и пътен данък за електромобилите от 1 януари 2026 еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. „Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, казва фламандският министър на финансите Бен Вейтс.