Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

петък, 23 октомври 2026 г.

Nu.nl: Александър Вучич се изправя пред най-ожесточената опозиция от години

Наред с предизборната битка в Сърбия, нидерландската медия обръща внимание и на президентската надпревара в България

В продължение на 40 години Александър Вучич има силно влияние върху сръбската политика. Неочаквано той се оттегли от президентския пост в края на септември – стратегически ход, който би му позволил да се върне на власт като министър-председател, ако неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) спечели изборите. Но докато се надяваше лесно да си върне властта, сега той се изправя пред най-ожесточената опозиция от години, разказва в репортаж нидерландският информационен сайт Nu.nl, като същевременно прави препратки и към предстоящите президентски избори в съседна България.

Политическият обрат има своите корени в националната трагедия от края на 2024 г., припомня медията. Тогава покривът на новопостроената гара в Нови Сад се срути и загинаха 16 души. Това, което започна като масов траур, бързо се превърна в гняв заради липсата на мерки за безопасност, корупцията и недостатъчния държавен надзор. От тези протести се роди движението Student Winning – обединение, което кореспондентът на Nu.nl за Източна Европа Стефан Бос описва като израз на поколение, уморено от социалната ситуация в страната. „В продължение на години имаше гняв заради корупцията на най-високо равнище. Когато се случи това бедствие, хората казаха: всичко това е свързано с нарушенията на изискванията за безопасност. Това доведе до огромна опозиция от хора, които са уморени от авторитарни политики и корупция.“

Въпреки че Student Winning успява да мобилизира хората в градовете и младите избиратели, анализаторите и критично настроените граждани поставят под въпрос управленския опит на кандидатите в листата. „Проблемът е, че лидерът на движението и кандидатите нямат реален политически опит. В листата има около 250 кандидати. Те са против корупцията – добре, но какво ще се случи след това? Освен това въпросът е колко широка е подкрепата им извън големите градове и дали движението ще намери достатъчно силно присъствие в селските райони, за да победи окончателно изборната машина на управляващата партия.“

Изборите се следят внимателно и в Брюксел. При управлението на Вучич свободата на медиите е подложена на натиск, съдебната система е отслабена, а Сърбия е постигнала малък напредък в процеса на присъединяване към ЕС. В същото време Белград отказва да се присъедини към европейските санкции срещу Москва.

Една евентуална победа на проевропейското младежко движение би могла да доведе до подобряване на отношенията с Брюксел, въпреки че западните дипломати не бива да прибързват с оптимистичните прогнози. „Не трябва веднага да си мислиш в Брюксел: студентите ще дойдат на власт, така че всичко ще бъде наред“, предупреждава Бос. „Съществуват много важни исторически и религиозни връзки между Сърбия и Русия. Затова Сърбия със сигурност ще продължи да следва собствената си външна политика.“ Oрганизации като Transparency International изразяват загриженост за мащабната корупция в Сърбия, включително в бизнеса.

„В много отношения ситуацията напомня на това, което се случваше в Унгария доскоро“, казва Бос. „Има и проблеми със свободата на медиите. Много независими медии бяха подложени на натиск, а множество критици бяха набелязани. Това не мина добре, меко казано.“

Кореспондентът на Nu.nl в Брюксел се надява Сърбия да промени положително политиката си в тези области и в крайна сметка да напредне в преговорите за членство в Европейския съюз. „Но мисля, че до това има още години, защото в страната все още трябва да се променят много неща.“

Политическото напрежение не се ограничава само до Сърбия. В съседна България гражданите също ще отидат до урните в неделя за президентските избори. Опозицията също се надява на промяна в политическия климат.

Изборите в България обаче са засенчени от напрегнатата ситуация със сигурността заради скорошни атаки с дронове в Черно море, непосредствено до българското и румънското крайбрежие. Морската заплаха доминира в дебата за това кой лидер може да гарантира необходимите сигурност и стабилност. „Въпреки че президентът има предимно церемониална роля, той оказва влияние и върху външната политика“, казва Бос. Ако никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство от над 50% в неделя, през ноември ще се проведе решаващ втори тур.

четвъртък, 22 октомври 2026 г.

Властта в Белгия: няма ли зелена инвестиция, няма субсидия

Белгийската власт заяви директно на индустриалните компании, че инвестиции и подпомагане ще има само при доказани инвестиции в зелени проекти и следване на плановете за климатична неутралност. Изтекла информация в медиите показа, че дори най-големите, като ArcelorMittal, може да попаднат под ударите на тази наказателна акция.

Преди няколко години стоманодобивният гигант обяви мащабна промяна в инвестиционната си политика и представи нови зелени проекти, сероочистващи инсталации и изграждането на модерни електрически пещи в един от обектите си. Инвестиции за над 2 милиарда евро. Много от тези амбиции останали само на хартия, а заради забавянето фламандското правителство не е превело близо 318 милиона евро под формата на субсидии. Това съобщиха вестник „Де Тейд“ и националната телевизия.

Мотивите на компанията за отлагането били поскъпналите суровини, скокът в цените на материалите, липсата на достатъчно търсене на „зелена“ стомана и високите цени на квотите за въглеродни емисии. Всичко това би довело до ниска възвръщаемост, обяснява изпълнителният директор Фредерик Ван Де Велде и обещава, че поетият през 2021 г. ангажимент остава в сила. От своя страна той е получил гаранция от правителството, че и то ще спази своята част от договора и че субсидиите отново ще започнат да постъпват по банковата сметка на компанията, когато бъдат отчетени конкретни резултати.

„Искаме зелена индустрия във Фландрия, която показва желание за иновации, инвестиции и повишаване на устойчивостта си. Компаниите трябва да са наясно, че държавните ресурси вървят заедно с конкретните инвестиции на терен“, заявява ресорният икономически министър Матиас Дипендале. В неговия ресор са и политиките в областта на иновациите, както и проблемите на индустрията.

По отношение на ArcelorMittal правителството заявява, че след като компанията е избрала поетапен подход към декарбонизацията, ще получава и държавна подкрепа на етапи — както се казва, на час по лъжичка. Дипендале и федералното правителство очакват стоманодобивният гигант да изпълни целта си и да стане климатично неутрален до 2050 г., тъй като от това до голяма степен зависи и националният ангажимент на страната пред Европейската комисия.

Инвестиции и съмнения

Всяка година белгийското правителство отпуска милиони евро на енергоемките компании за екологизиране на производството. Средствата обаче породиха негодувание заради съмненията, че индустрията получава субсидии, без същевременно да намалява емисиите си на CO₂. Имало и множество сигнали, че отпусканите средства не се инвестират по предназначение.

Откъде идват тези пари, преди да стигнат до сметките на индустриалните компании? В началото на август депутати разкриха, че само за тази година сумата възлиза на 270 млн. евро, без да има гаранции, че с тези средства замърсяващите компании, повечето от които са във Фландрия, ще станат по-устойчиви.

Според законодателството на Европейския съюз големите промишлени компании са задължени да закупуват квоти за емисии за всеки тон въглероден диоксид, който отделят.

Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (European Union Emissions Trading System, EU ETS) е въведена през 2005 г. с цел намаляване на емисиите на парникови газове в държавите членки. Тя функционира на принципа „ограничаване и търговия“ (cap and trade) и позволява на компаниите да търгуват с квоти за емисии. Системата обхваща около 45% от емисиите на парникови газове в ЕС. Тя задължава компаниите да разполагат с квоти за всеки тон въглероден диоксид, който отделят. Квотите се придобиват чрез търгове и на вторичния пазар. Големите замърсители са длъжни да отчитат ежегодно количествата емисии, които отделят в атмосферата.

За 20 години от въвеждането на системата за ценообразуване на въглеродните емисии са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. По обещание на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тези средства трябва да бъдат инвестирани в зеления преход, борбата с климатичните промени, научноизследователската и развойната дейност и разработването на нови технологии и иновации.

„Забележете, тази година сумата е 270 млн. евро, а през 2019 г. е била 39 млн. евро. Фламандското правителство хвърля милиони на компании за изкопаеми горива, чиито емисии на CO₂ единствено растат“, коментира през лятото белгийската телевизия VRT, цитирайки депутата от „Зелените“ Амиен Хорх.

Депутатът се разровил в публично достъпните регистри за субсидии. Получил и съответните отговори от ресорните министри, отговарящи за климата и промишлеността. Изводът му бил, че правителството не осигурява достатъчно прозрачност по отношение на разходите. А 80% от средствата се връщали към същите замърсяващи компании.

„Ето защо смятаме, че фламандското правителство субсидира климатичната криза.“ В отговор на критиките фламандският министър Матиас Дипендале (N-VA) заяви, че става дума за система за компенсации, която компаниите могат да използват и която е разрешена от европейското законодателство. 

Той посочва, че големите потребители на енергия на практика плащат два пъти. „Те не само трябва да купуват квоти за емисии, но и плащат по-високи цени за енергията. Това е така, защото енергийните компании, които произвеждат електроенергия от газ например, също трябва да купуват квоти за емисии и прехвърлят тези разходи на своите клиенти. Следователно това не е субсидия, а компенсация. Правим го в името на конкурентоспособността. Нидерландия, Франция и Германия също използват тази система. Ако не го направим, нашите компании ще бъдат в неизгодно конкурентно положение.

Всеки знае колко трудно е положението на нашата индустрия днес. Искаме да запазим тези компании и работните места на хилядите хора, които те осигуряват във Фландрия“, аргументира се министърът.

Стрела към Брюксел

Именно необходимостта от запазване на работните места и местното производство, както и от насърчаване на инвестициите, беше сред основните послания на стоманодобивния гигант по време на поредица от срещи с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

В началото на 2025 г., именно на белгийска земя и в присъствието на представители на енергоемката индустрия, беше обявен Пактът за чиста индустрия. Браншът не беше очарован от него нито тогава, нито впоследствие, като изрази опасения, че документът няма да реши проблемите му и дори може да принуди компаниите да отложат зелените си инвестиции, за да оцелеят.

Това на практика и се случва. Регионалният мениджър на завода в Гент Герт Полворде предупреди, че очаква повече конкретика за това как ще бъдат защитени търговските интереси на компанията в Европа. Докато Брюксел не предприеме мерки в полза на индустрията, компанията ще спре да инвестира в екологични инсталации. В един момент дори може да се стигне до преместване на бизнеса извън Стария континент.

През 2024 г. базираната в Люксембург стоманодобивна компания първа в Европа заговори за необходимостта от спешни мерки, за да не пострада целият сектор на континента. Дъмпинговите цени на китайската стомана бяха посочени като сериозен повод за безпокойство.

 

сряда, 21 октомври 2026 г.

Европа иска енергиен съюз, но бюрокрацията държи мрежите в капан

Европейската комисия лансира план за енергиен съюз и подаване на данни „само веднъж“, с които се надява да ускори затлачените проекти

…..

Борбата на Европейската комисия със свръхрегулацията и целта да се намали бумащината преминават в следваща фаза, стана ясно от изявление на нейния председател Урсула фон дер Лайен пред депутатите в Страсбург.

Заедно с колегата си – председателя на Европейския съвет Антонио Коща, те направиха равносметка на постигнатите резултати от изминалия Европейски съвет и по този начин дадоха тон за темите, които ще бъдат обсъждани на свиканата за 25–25 ноември извънредна среща в Брюксел. В изпратената покана за акредитация на медиите, сред които и до мен като кореспондент на  3e-news, срещата е определена като специален Европейски съвет. Програма и дневен ред няма, но от думите на фон дер Лайен може да се предположи, че премиерите ще обсъждат няколко „горещи“ теми – многогодишната финансова рамка, Украйна, миграцията, конкурентоспособността, енергетиката и високите цени на суровините.

Снимка: Пресцентър на Европейския съвет

Още по темата: 

По отношение на енергийния въпрос Антонио Коща заяви, че Европа е силно зависима от вноса на енергийни суровини и че това няма да се промени, докато не започне да осигурява необходимите ресурси сама, от собствени източници. Напредък има, но е твърде бавен. Като пример той посочи, че ЕС вече разполага с 80 гигавата мощности от вятърна и слънчева енергия. Още толкова мощности очакват разрешителни.

В допълнение Урсула фон дер Лайен заяви, че за да се ускори процесът, Комисията ще приеме т.нар. пакт срещу свръхрегулацията. В него ще бъде записано, че приет на европейско ниво закон не може да бъде забавян при прилагането му на национално ниво. Втората мярка, която според Брюксел ще отпуши затлачената бюрокрация, е т.нар. правило „само веднъж“ – данните от фирмите ще се подават само веднъж, а не във всяка държава, в която те развиват бизнес.

„Тъй като вече разполагаме с изкуствен интелект, администрацията трябва да гарантира, че данните ще се използват по ефективен начин“, посочи тя.

Промените, които председателката представи, са част от инициативата EU Inc., с която се цели намаляване на административните пречки пред малките и средните предприятия. Пакетът бе представен в началото на миналата година по време на годишната среща на политическия елит в Давос. Сред най-авангардните идеи е предприемачите и иновативните компании да могат да регистрират дружество във всяка държава членка в рамките на 48 часа, изцяло онлайн. По този начин ще се избегне хаосът, породен от различията между националните законодателства.

В изказването на фон дер Лайен още веднъж бе подчертано, че е необходима синхронизация, този път в енергетиката и по-специално при мрежите. В тази връзка стана ясно, че ЕК обмисля да предложи нов план за енергиен съюз като стъпка към по-голяма независимост от външните доставчици на суровини. Трябва да се използва по-добре целият наличен енергиен капацитет. Това може да стане, като отпаднат излишните бариери и пречки между националните мрежи на държавите членки.

Очакванията на ЕК са, че след като тези мерки бъдат задействани заедно с вече предприетите в рамките на инициативата EU Inc., опростяването на административните процедури ще спести на бизнеса ненужни разходи в размер на 22 милиарда евро, свързани с допълнителни такси и лицензионни режими.

По отношение на една от амбициите на екипа на фон дер Лайен – развитието на мрежите, от доста време работи активно и нашият евродепутат Цветелина Пенкова. Тя предлага конкретни решения за свързаността в Централна и Източна Европа и още от 2023 г. настоява, че решенията на парче не са вариант и че е необходим единен подход за изграждането на цялостен, интегриран пазар. За целта ще са нужни милиарди евро в рамките на новата многогодишна финансова рамка.

Наскоро Великобритания предупреди, че всяко забавяне води до милиарди допълнителни разходи заради забавеното изграждане на електропроводи. Европа разполага с 11 милиона километра електрически мрежи, но голяма част от тях са изградени за друга енергийна епоха. Около 40% от разпределителните мрежи в ЕС са на повече от 40 години.

В същото време електропотреблението трябва рязко да нарасне заради електромобилите, термопомпите, центровете за данни, водорода и електрификацията на индустрията. От изявленията на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра (Wopke Hoekstra) става ясно, че са необходими 1,2 трилиона евро за периода до 2040 г. Началните стъпки по реформата вече са предприети и се търсят начини за разширяване на капацитета и облекчаване на разрешителните режими.