Случайно посещение в белгийски контейнер парк служител разказа, че за някои вносни китайски стоки не могат да се рециклират или се трупат накуп в един ъгъл, или се горят.
Европа от няколко
години е отворила няколко фронта срещу инвазията на нискокачествените китайски
стоки в защита на конкурентоспособността. Едно посещение обаче в градски контейнер
парк за сметосъбиране показва, че стоките от онлайн магазините като Temu, Shein, Aliexpress крият още една невидима опасност – рециклирането.
Контейнер паркът
като депо от огромни метални шкафове. В Белгия всяка едно населено място
разполага с такова място, на което илюстровано показва всеки боклук за коя
секция е. Въпреки графичното оформление армия от добре информирани служители
кръжат, дават съвети и напътстват заблудени белгийци. Защото, всеки правилно
сортиран грам е ценна суровина, спестено евро за федералния бюджет и по-малко
отделени емисии за изгаряне.
Кухненски уреди,
градински маркучи, поливни системи, всякаква градинска техника ежедневно
пристига с тонове. Някой от тях, като тази стара поливна система на снимката, са направени от материали, които при
рециклиране замърсяват суровините и не стават за повторна употреба, разказа в
разговор с мен служител на контейнер парк, чиято роля е да следи на място дали
правилно се разпределят отпадъците от посетителите.
Засега такива
стоки не се събират отделно, а единственото решение е да се поставят в чували
за директно горене в инсталираните на място пещи. Това от своя страна води до
друг проблем, отделянето на допълнителни количества въглероден диоксид в атмосферата.
Служителите на центровете
за сметосъбиране са изправени и пред друг проблем – много от битовата техника,
която се донася не винаги е подходяща за изхвърляне в контейнери за твърда
пластмаса. Част от нея впоследствие се отново ръчно разпределя, защото създава
проблем за компаниите, свързани с рециклирането. Засега подробни инструкции
няма, информационни етикети – също. Надеждата на белгийските служители е, че с очаквано
пускане на апликация ще улесни тяхната работа. А дотогава обемът от неподходящи
китайски стоки ще нараства, броят на върнатите посетители с неподходящи стоки -също, а с това и ежедневната работа на контейнерните работници. Но да се върнем на моя случаи - от въпросната поливна система би могло да се използва единствено пластмасовата синя и зелена дюза. Условието е обаче предварително всеки елемент да се разглоби, да се почисти от замърсения кабел и повторно да се донесе. А сега за миг си представете, че имате за изхвърляне и разглобяване стотици метри от тази система.
Към новите
технологии и силата на изкуствения интелект се е насочила само една белгийска
община - Митйесланд (Meetjesland). Пред национална телевизия през лятото директорът на комуналното
дружество Ким Мартенс разказа, че всеки жител при колебание може да публикува
снимка с боклука си и AI ще
го посъветва в коя от разноцветните торби да попадне. Така вероятността да се
сгреши се свежда до минимум. Надеждите са, че до 2030 година ще бъдат двойно
намалени количествата, които месечно изхвърля едно домакинство от 122 на 90
килограма за жител.
Как ще се рециклират
тези нискокачествени китайски продукти е въпрос, който стои и пред регулаторните
власти на ЕС в Брюксел. Европейската търговска асоциация за химическата
промишленост Cefic вече
е поставяла с други казуси същия въпрос и е направила предложение за ревизия на
цялостния процес по веригата – от отделните домакинства до методиката за
рециклиране в химическата индустрия. Според нея чрез значително увеличаване на
процента на рециклиране Европа може значително да намали своя отпечатък върху
околната среда, да намали зависимостта си от необработени пластмаси и да
допринесе за по-устойчиво бъдеще.
Компании в
химическата промишленост на Белгия и техни западни колеги също са поели
ангажимент за разработване на технологии и проекти за химическо рециклиране на подобни
китайски пластмаси, но това е още в тестов период.
В началото на
септември пък се появи информация, че Компанията Denovia е разработила технология
за молекулярно рециклиране, способна да разгражда трудни за преработка
полиестерни отпадъци обратно до химическите градивни елементи. Всяка година в
световен мащаб се произвеждат над 400 милиона тона пластмаса, а едва малка част
от нея се превръща отново в използваеми материали. Прогнозите сочат, че до 2040
г. , при тези темпове, глобалните разходи за събиране и обезвреждане на
пластмаса ще достигнат 140 милиарда долара годишно.
27-те страни
членки на ЕС в рамките на Комитета на постоянните представители (Coreper) също мислят в тази насока и в началото
на годината подкрепиха предложение на Европейската комисия за химическо
рециклиране, въпреки изказани възражения относно енергоемката природа на тази
технология.
В рубриката „Индустрия
на фокус“ вече сме ви разказвали за процеса, който разгражда
пластмасата до нейните базови молекули (мономери), позволявайки създаването на
"чиста" пластмаса с качество на първична суровина. Индустрията
разглежда технологията не като заместител, а като допълнение към механичното
рециклиране за отпадъци, които са твърде замърсени или сложни за традиционна
обработка.
Технологията може
да е решение на за европейските бюрократи, но за бизнеса е допълнителен камък
на шията и многомилионни инвестиции в технология. Въпросът засега стои отворен
както и купищата китайски боклуци по контейнер парковете на Европа.

