ЕЦБ пуска тестово дигитално евро от средата на 2027

Пилотният проект ще се проведе в ЕЦБ и 19 национални централни банки в еврозоната, сред които не е България

От средата на 2027 година Европейската централна банка пуска за една година пробен период на дигиталното евро. Избрани са 36 банки и доставчици на платежни услуги сред общо 50 кандидати. Сред тях са нидерланската  Adyen, италианската банка UniCredit, Deutsche Bank, онлайн банката Revolut.

Снимка: Официален сайт на ЕЦБ

"Силният пазарен интерес към пилотния проект показва готовността на частния сектор активно да участва и да постигне бърз напредък по проекта за дигитално евро за укрепване на европейския платежен пейзаж," каза Пиеро Чиполоне, член на борда на ЕЦБ и председател на работната група по дигитално евро.

Тестовият период ще използва бета версия. Технически ще бъде близо до дигиталното евро, но няма да бъде законно платежно средство.

Пилотният проект ще се проведе в ЕЦБ и 19 национални централни банки в еврозоната, а именно в Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Словакия и Финландия, става видно от съобщение на банката.

Пилотният проект ще включва служители от ЕЦБ и участващите национални централни банки, както и търговци в електронната търговия и търговци, които предлагат ежедневни услуги на своите помещения (например столове и ресторанти). Служителите в участващите централни банки ще имат възможност да извършват бета дигитални евро плащания от човек на човек (онлайн и офлайн) и от човек към бизнес (както на физическия пункт за продажба, включително Software Point of Sale, така и чрез електронна търговия, включително мобилни плащания).

Пилотният проект ще помогне и за усъвършенстване на дигиталния евро дизайн и потребителското изживяване. Актуализации за напредъка ще се публикуват редовно в специалния на ЕЦБ Дигитална европилотна уебстраница. 

Като следващи стъпки, избраните доставчици на платежни услуги ще работят в тясно сътрудничество със съответните си национални централни банки и ЕЦБ, за да направят необходимите приготовления за пилотното учение.

Европейският парламент на юлската си сесия гласува в подкрепа на законодателното предложение за въвеждане на дигиталното евро. Въпреки това, финалното въведение все още не е завършено. По прогноза на ЕЦБ дигиталното евро може да бъде въведено през 2029 г.

Европа влиза в битката за водата

Нидерландска асоциация призовава ЕК да направи общи правила за разпределението на речните води при засушаване

В Европа трябва да бъдат въведени по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни остават с минимални количества по време на продължителни засушавания. За това настоява Националният съюз на водните бордове в Нидерландия, който призовава Европейската комисия да изготви общоевропейска регулация.

Снимка: Пресслужба на ЕК

„Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на Съюза на водните бордове Йерун Хан.

След ранното топене на алпийските ледници през пролетта и продължителното засушаване все повече райони в Нидерландия страдат от недостиг на вода и засъхващи земеделски площи. Страната традиционно разчита на водните ресурси, идващи от Швейцария, но тази година и там водните запаси са ограничени.

В отговор на продължаващата суша нидерландските провинции са създали национален комитет, който определя какви количества вода да бъдат разпределяни по реките. Договореностите между местните власти обаче не са правно обвързващи, а се основават на принципа на доброволното сътрудничество.

Според нидерландския воден сектор това вече не е достатъчно. „Става все по-горещо и по-сухо в цяла Европа. Затова смятаме, че е време Европейският съюз да приеме общи правила не само за количеството вода, което се разпределя между държавите, но и за нейното качество“, подчертава Хан.

От водния същз смятат още, че Европа трябва да започне стратегически да съхранява водни ресурси през влажните години, които да се използват при продължителни засушавания. Като пример Хан посочва изоставените лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари.  По думите му подобни решения могат да бъдат ефективни единствено ако бъдат част от общоевропейска стратегия, изготвена от Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките.

В същото време организацията отправя критики и към нидерландското правителство, което според нея също трябва да инвестира в изграждането на национални водни резерви, за да намали зависимостта на страната от трансграничните водни потоци.'

Нидерландия е една от страните в Западна Европа, която наред с рекордните горещини се бори и с трайното засушаване. В коментар местната телевизия „Нос“ посочва че в средата на юли нивата на реките са сякаш е август или ранна есен. Недалеч от мястото, където река Рейн се пресича нидерландската територия, нивото е изключително ниско. Същото положение и с река Маас. Не се очаква скоро време ситуацията да се подобри.

Нивата във водните корита създават проблеми за корабоплаването. Корабите се товарят по-малко натоварени, защото ще се заклещят на дъното.

Това е проблем и за индустрията: тъй като водата е малко, тя се загрява по-бързо, така че фабриките и електроцентралите вече не винаги могат да изхвърлят охлаждащата си вода, защото тя се загрява още повече. Това става за сметка на продуктивността. „Скоро се очаква малко захлаждане и дъждове, но те няма да са достатъчни“, смята хидрометеорологът Ян Веркаде. Той посочва, че причината се дължи на климатичните промени и малкото количества на Рейн в Алпите, които се задържат още на швейцарска територия. По този начин индиректно ученият подтвърждава апела на водния борд, че е нужда обща регулация в ЕС за разпределяне на водните ресурси.

Горските пожари вече не са бедствие, а новата европейска реалност

Разразила се неконтролируема стихия в парка „Фонтенбло“ край Париж показва показва как климатичният риск се измества към северните държави. Дори за пожарникарите това е безпрецедентен пожар, който не са виждали в Южна Франция

Голям горски пожар пламна югоизточно от Париж. През района преминава магистрала A6, известна още като Route du Soleil – традиционният маршрут към къмпингите в Южна Франция. Пожарната не изключва гасенето в природния резерват „Фонтенбло“ да продължи от няколко дни до няколко седмици. По оценки на властите през следващите дни пожарът може да обхване между 800 и 1000 хектара. Екстремните горещини, силният вятър и сухата торфена почва правят овладяването на огъня изключително трудно, посочват пожарникарите.

Френските власти съобщават, че има индикации пожарът да е бил умишлено запален. Открити са няколко по-малки огнища в радиус от един километър, включително от двете страни на магистрала A6. Според разследващите това насочва към версията за умишлен палеж. По случая вече тече полицейско разследване.

„Фонтенбло“ е природен резерват с площ около 250 кв. км, известен с вековните си гори и скалните си образувания. Към момента около 5% от територията му вече е унищожена.

Президентът Еманюел Макрон определи бедствието като пожар „с огромни размери“. Нидерландската обществна телевизия Nos цитира местна радиостанция, според която подобни пожари досега са били характерни основно за Южна Франция. 

„Намираме се в регион, който не е свикнал с подобен тип бедствия“, заяви говорител на френското правителство. За да овладеят стихията, властите незабавно изпратиха няколко противопожарни самолета от южната част на страната към района на Париж, включително два самолета Canadair CL-415. Според няколко френски медии това е безпрецедентен случай – за първи път в този регион се използват самолети за гасене на горски пожар.

Добре познатите жълто-червени самолети са най-мощното средство, с което разполага френската противопожарна служба. Машините могат да загребват над 6000 литра вода при всеки полет като в случая използват водите на река Сена. Към района вече се придвижват и допълнителни противопожарни екипи от южната част на страната

Междувременно жителите на селата около горите на парка все още трудно осмислят преживяното. Местна жителка разказва, че е видяла облаци дим, каквито никога досега не е виждала. „Гъстият дим е наистина впечатляващ. Никога не сме преживявали подобно нещо в този регион“, казва тя.

Половината от жителите на село на няколко минути от пожара – също бяха евакуирани. „Полицаи и служители на общината минаха с високоговорители. Всички получиха разпореждане да се евакуират“, разказва друг местен очевидец. „Нямахме време за размисъл. Трябваше набързо да съберем най-необходимото, взехме няколко бутилки вода и отидохме в приемния център на общината.“ По данни на властите около 1000 жители и туристи са били евакуирани. Кметът заяви, че това е било единствената възможност, защото „пламъците достигнали селото като стена със светкавична скорост“ и скоро обхванали първите къщи.

„Целият горист край на селото гори. Дори пожарникарите казват, че никога не са виждали подобно нещо тук“, посочва кметът. Началникът на доброволната пожарна служба допълва: „Това е безпрецедентен пожар, какъвто досега сме виждали само в Южна Франция.“

От началото на летния сезон пожарите вече са унищожили над 32 000 хектара гори във Франция. Само за ден са регистрирани 250 пожара, от които близо 30 са определени като критични. В 37 департамента е обявен червен код заради продължителните горещини и сушата.

Дълго време големите горски пожари бяха характерни предимно за Южна Европа. Днес рискът все по-бързо се измества на север. Според Кателайн Стооф, доцент по география на горските пожари в Университета и научноизследователския център във Вагенинген, Нидерландия. Подобни бедствия за нея вече не са изключение. „Много хора смятат, че големите горски пожари са нещо от бъдещето, но ние вече сме в средата на това бъдеще“, казва тя.

През следващите години пожарите ще стават все по-чести в Северна и Северозападна Европа. 

Докато в Нидерландия досега те се случваха основно през пролетта, когато растителността е суха, климатичните промени удължават периода на засушаване и заедно с него – сезона на горските пожари.

Същата тенденция наблюдава и метеорологът Морис Мидендорп. Според него продължителните сухи периоди, липсата на валежи и изсъхналата растителност създават идеални условия за възникване и бързо разпространение на пожари. Макар че най-често те възникват вследствие на човешка дейност, именно метеорологичните условия определят колко бързо ще се разрасне огънят. 

Според Стоф най-голямото предизвикателство не е само климатът, а и неподготвеността на Северозападна Европа. Държави като Нидерландия и Великобритания имат ограничен практически опит с подобни бедствия. За разлика от тях, страните в Южна Европа от десетилетия развиват специализирани противопожарни структури, натрупали са значителен опит и инвестират в обучение, превенция и научни изследвания. „Там пожарните служби са разработили ефективни методи за борба с горските пожари. Хората са добре информирани за риска, темата присъства в образованието и се събират големи масиви от данни“, обяснява Стооф. По думите ѝ в Нидерландия горските пожари все още твърде често се третират като обикновени пожари в сгради.

„Горският пожар непрекъснато се движи. Това е съвсем различен тип бедствие и изисква различен подход. Затова традиционните методи невинаги са достатъчно ефективни.“ Стооф смята, че управлението на риска от горски пожари трябва да получи далеч по-важно място както в политиката, така и в професионалното обучение.

„Първо хората трябва да осъзнаят, че горските пожари вече ще се случват много по-често. Това изисква образование, информираност и дългосрочна подготовка. Темата трябва да бъде интегрирана и в пространственото планиране, и в управлението на природните ресурси“, заключава тя.

Миналата седмица тежки горски пожари взеха жертви и в южна Испания, североизточно от курорта Алмерия. Загинаха най-малко 12 души, като част от тях бяха открити в изгорели автомобили. Властите в Андалусия определиха случилото се като „безпрецедентна трагедия“.