Ниските нива на реките в Европа надуха тарифите до 200 евро за тон

Ограниченото корабоплаване по Рейн и Дунав свива товарните превози, увеличава транспортните разходи и поставя под натиск индустрията, След туризма следващият потърпевш може да се окажат рафинериите

Транспортен колапс в Европа. Горещините вече се превръщат в сериозен икономически проблем. Продължителната суша нанася щети на транспорта, индустрията и туризма, а ниските нива на реките започват да блокират едни от най-важните логистични артерии на континента.

Сред най-засегнатите е река Рейн. С дължина от 1 290 километра – от Швейцария до Северно море – тя е ключов транспортен коридор за въглища, петролни продукти, желязна руда, химикали и контейнери със стоки.

Снимка: Личен архив

Нивото на Рейн се измерва при германския град Кауб, между Кобленц и Майнц. През юли то е спаднало до най-ниската си стойност от 2018 г. насам, показват данни на германското правителство. Очакванията са плавателната дълбочина да намалее още през тази седмица и да достигне най-ниското си ниво от началото на измерванията през 1990 г.

Последиците вече се усещат от транспортния сектор. Ако преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона. Ограниченият капацитет предизвика рязък скок в търсенето на транспорт и съответно в цените. 

• Превоз от Ротердам до Базел вече достига около 200 евро на тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказва Емил де Барбансон от Spotbarge – агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване.

Ако ниските водни нива се задържат, следващите потърпевши ще бъдат рафинериите и производствените предприятия, които зависят от редовните доставки на суровини и износа на готова продукция.

Още по темата: 

• Европа се движи по инфраструктура, неподготвена за новия климат | 3e-news
• Дунав и Рейн пресъхват, ЕС остава без обща водна стратегия | 3e-news
• Европа влиза в битката за водата | 3e-news
• Горските пожари в Европа носят щети за 129 млрд. евро

Сериозни проблеми има и по канала Твенте в Нидерландия – друга ключова точка за вътрешното корабоплаване. Продължителната суша наложи затварянето на шлюзовете и входната точка към канала. От държавната водна агенция Rijkswaterstaat обясняват, че мярката е необходима, за да бъдат предотвратени необратими щети върху почвите, природата и дигите. Местните власти вече настояват за държавна помощ, която да компенсира компаниите, понесли икономически загуби от прекъснатите транспортни връзки.

Подобна е ситуацията и по Дунав – другата стратегическа река за европейската логистика. В българо-румънския участък са отчетени нива от минус 69 сантиметра спрямо кота нула, като тенденцията остава низходяща. Край Видин заседна круизен кораб, а 238 пътници бяха евакуирани.

За да избегнат подобни инциденти, туроператорите вече започват да отменят резервации. Речните круизни кораби все още могат да плават до Унгария, но няколко плавателни съда са заседнали или чакат в пристанища заради ниските води, разказва пред британския вестник The Independent Ласло Сомоди, главен изпълнителен директор на туристическия оператор MAHART-PassNave.

Международните речни круизи са най-важният сегмент на унгарската корабна индустрия. Те превозват около 600 000 туристи годишно и носят значителни приходи за местната икономика. Само през юли ниските водни нива и отменените плавания са довели до 18% спад в резервациите. Операторът Avalon Waterways също съобщи, че е бил принуден да отмени няколко предстоящи круиза по Рейн и Дунав.

Проблемите не се изчерпват с транспорта. Опустошителните горски пожари тази година могат да причинят до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия расте все по-бързо.

Досега Европейският съюз обикновено оценяваше годишните щети от горските пожари на около 2,5 милиарда евро, но тази сума включва основно преките разходи за гасене и овладяване на пожарите. В нея не се отчитат косвените последици за туризма, транспорта, земеделието и останалите икономически сектори.

Според де Рой големите пожари в Южна Европа не само унищожават природни ресурси, но и нанасят тежък удар върху регионалната икономика. Освен разходите за овладяване на огнената стихия са необходими значителни средства за възстановяване на инфраструктурата и за по-добра защита на засегнатите райони. При мащабни пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Горските пожари в Европа носят щети за 129 млрд. евро

Освен преките щети от огнените стихии, под натиск попадат туризмът, земеделието и регионалните бюджети, предупреждават учени от Университета в Манхайм и поставят въпроса каква икономика иска да развива ЕК в бъдеще 

Опустошителните горски пожари тази година могат да нанесат до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия нараства драстично.

През последните години бяха публикувани множество анализи за икономическите последици от горските пожари. Европейският съюз често посочва сума от около 2,5 милиарда евро годишно, но тя обхваща основно преките разходи за овладяване и гасене на пожарите. В тази оценка не са включени косвените щети върху свързаните икономически сектори.

Снимка: ЕК

Горските пожари в Южна Европа не само унищожават природата, но и нанасят сериозен удар върху икономиката. Освен преките разходи за борба с огнената стихия, туристическият поток намалява, а са необходими и значителни инвестиции за възстановяване и по-добра защита на засегнатите региони. По време на големи пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Туристически държави като Франция и Испания са сред най-силно засегнатите заради спада на туристите, посочва изследователят. По негови данни множество резервации вече са били отменени. Според прогнози на Университета в Манхайм и Европейската централна банка туристическият сектор в засегнатите страни ще продължи да изпитва затруднения и през следващите сезони.

Разрастващите се пожари и техният икономически ефект се следят с нарастващо безпокойство и от Европейската комисия. Нейният кризисен координационен център поддържа денонощен контакт със засегнатите държави, координира разпределението на ресурси и активира европейски пожарникарски екипи. Според учените обаче логистиката и гасенето сами по себе си не са достатъчни. Необходими са дългосрочни инвестиции в превенция и адаптация към климатичните промени.

ЕС вече инвестира значителни средства в адаптацията към изменението на климата, но според Де Рой са необходими още усилия, особено в Южна Европа и нейното земеделие, което е под все по-силен натиск.

„Много фермери в Испания напускат земеделието, за да работят в туристическия сектор. Но и той може да се окаже следващият под натиск. Тогава възниква въпросът: каква ще бъде икономиката на бъдещето? Това не е проблем, който една държава може да реши сама. Европа ще трябва да се справи с него заедно“, посочва изследователят.

Според Де Рой повишаването на температурите и горските пожари са само част от последиците от климатичните промени. „Екстремните климатични явления се проявяват в различни форми, включително чрез проливни валежи“, казва той.

По думите му Средиземно море се затопля с тревожни темпове. „Миналата година видяхме, че по-топлото Средиземно море предизвика по-интензивни валежи през есента. Ако туристите започнат да пътуват по-рано или по-късно през годината, вместо през лятото, те ще бъдат изправени пред други форми на екстремни климатични явления“, предупреждава Де Рой.

За потушаване на големите пожари по линия на Механизма за гражданска защита на ЕС във Франция ЕС са изпратени 7 самолета и 4 хеликоптера от Чехия, Хърватия, Германия, Португалия, Словакия, Швеция и Турция. Повечето от тези самолети са част от противопожарния флот на rescEU. В Испания ЕС са мобилизирани 6 самолета от Гърция, Италия и Турция и 134 души персонал и 41 превозни средства от Португалия.

Сателитната услуга „Коперник“ на ЕС също така предоставя бързи карти за извънредни ситуации в подкрепа на реакцията на място. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации на ЕС поддържа тесен контакт с френските и испанските власти, за да оцени каква допълнителна подкрепа може да бъде потенциално мобилизирана, а служител за връзка от Европейската комисия е в Бордо, за да помогне на националните органи да координират помощта на ЕС.

Като част от мерките за готовност на ЕС преди тазгодишния сезон на горски пожари, екипи за гасене на пожари от други европейски страни вече бяха предварително разположени във Франция и Испания преди началото на пожарите, което им позволи незабавно да подсилят националните реагиращи сили.

„В момента стотици хиляди хора са принудени да напуснат домовете си, докато пожарникарите се борят със стени от пламъци в драматични условия, за да спасят животи и общности. Никоя държава не бива да се изправя сама пред бедствие от такъв мащаб. Точно затова Европа изгради общ капацитет за реагиране: самолети във въздуха, пожарникари на земята и повече подкрепа, готова за действие в момента, в който е необходима. Към народа на Франция и Испания: Европа ще бъде с вас, докато пожарите не бъдат потушени“, каза комисарят по готовност, управление на кризи и равенство Хаджа Лахбиб.

Когато дадена държава поиска помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, искането се споделя с всички 37 участващи държави. Всяка може да предложи самолети, хеликоптери, екипи за гасене на пожари, оборудване или експерти, които е в състояние да предостави, а Комисията координира и съфинансира тяхното разполагане. Ако тези национални предложения не са достатъчни, ЕС може да разчита на rescEU, собствения си стратегически резерв, който включва флотилия от 22 самолета и пет хеликоптера.

Научих от свои източници в кризисния щаб в Брюксел, че очакват хватката на пожара да се затегне идните дни и нови огнища в Испания да бъдат обхванати. По техни прогнози огнената стихия се движи със скорост от 6 км на час и липсата на валежи правят непосилна задачата на огнеборците, защото е 10 пъти по-голяма от налични капацитет.

Европейските политици проспиват АI революцията и са уязвими на шантаж

Според директор на рисърч фондация, Европа е изправена пред опасността да изостане толкова много в надпреварата за изкуствен интелект, че да се превърне в геополитическа играчка между Съединените щати и Китай.

„Не трябва да възприемаме изкуствения интелект просто като нова технология или удобна джаджа, а като индустриална революция, която сме на път да загубим. Европейските политици изглежда все още не осъзнават колко спешна е ситуацията за предприемане на ответни действия“, коментира в интервю за технологичния подкаст на нидерландското радио BNR Даан Юйн, директор на фондация за иновативни изследвания.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

В разговора се илюстрират възможностите на ИИ като се взимат примери от получени изследвания на американския институт METR, които показват сложността на задачите, които AI системите могат да изпълняват самостоятелно. Всеки изминал ден тези възможности нарастват експоненциално. „Това е много повече от способността да програмираш с помощта на ИИ.

„Малко политици работят с тези технологии в ежедневието си и затова представата им за възможностите на моделите често е далеч от реалността. Така че, ако Европа не изгради политическа воля и не предприеме конкретни действия, рискува да се превърне в геополитическа играчка, уязвима на технологичен шантаж. Подобен процес e вече започнал “, предупреждава директорът, в чиито портфолио са още климатът, рисърч технологиите, стартъпите и иновативните тенденции, става видно от професионалния му профил в „Линкедин“.

Една от вече потърпевшите в ЕС е Нидерландия, която се оказала между чука и наковалнята в политиките на САЩ и Китай, заради ограниченията върху износа на оборудването на ASML. Това е само един случай. За да остане влиятелна, Европа трябва да разполага със силна позиция в преговорите.  Ако европейските държави не успеят да разработят най-конкурентните модели на ИИ, трябва да изберат алтернативен подход, посочва специалистът. „Как? С  инвестиции в дигитална инфраструктура и изграждане на  големи центрове за данни на европейска територия. Ако процедурите за разрешителни бъдат облекчени, а електроенергийните връзки – ускорени, европейският дял може да нарасне от сегашните около 5% до между 15 и 20% до началото на следващото десетилетие.

Според друго цитирано в разговора изследване „Europe 2031“ - 2029 г. ще бъде повратна точка за ЕС когато търсенето на AI чипове ще надхвърли глобалното предлагане. При положение че около 80% от световните центрове за данни се намират в Съединените щати, Вашингтон би могъл да ограничи достъпа на Европа до най-модерните AI модели и чипове. „От един ден на друг ситуацията за Европа може да се промени напълно“, казва Даан Юйн, който е съавтор на въпросното проучване с възможни сценарии. Само два дни след публикуването му американската компания Anthropic ограничи достъпа до най-мощните си модели за ИИ Mythos и Fable 5 от съображения за сигурност – ситуация, която според него напомня на описания риск.

„Сценарият, при който Европа няма или има ограничен достъп до определени AI модели, е напълно реалистичен. Ако не можеш да разработиш най-добрите AI модели, действай по план Б“, настоява той. За илюстрация на технологичните сили посочва, че в момента около 80% от глобалната изчислителна мощност за изкуствен интелект е съсредоточена в Съединените щати, а около 15% – в Китай.

Изоставането на Европа не се дължало единствено на липсата на политическа воля. Проблем има и в самата индустрия. Силно фрагментираната европейска AI екосистема, в която изследователските екипи са разпръснати из целия континент, не разполагала с необходимия мащаб, за да създава компании с глобален растеж. Европейската бизнес среда също не била достатъчно конкурентна. „Това се дължи отчасти на регулации като правилата за авторското право. Именно затова френската компания Mistral предпочита да обучава част от своите AI модели на американска територия, където регулаторните ограничения са по-малки“.

Според Даан Юйн, Европа, освен инвестициите в дигитална инфраструктура, Европа трябва да търси сътрудничество със страни, които са в сходна позиция, като Япония и Южна Корея. Той и неговите съмишленици на базираната в Брюксел фондация Arq вярват, че изкуственият интелект не е просто поредната технология. Тъй като системите се доближават и потенциално надминават човешкото представяне в когнитивната работа, Европа рискува да бъде неподготвена да управлява рисковете и в неподходяща позиция да се възползва от ползите. 

В началото на юли  Европейската комисия тепърва задейства лостовете на бюрократичната машина и заговори за изготвяне на план в „отговор на рисковете и за използване на възможностите на усъвършенстваните модели на изкуствен интелект (ИИ) в полза на киберсигурността. И докато технологиите напредване не с дни, а с часове, Брюксел тепърва ще предефинира опасностите киберсигурността.

За да създаде условия за изграждането на местен европейски експертен опит, Комисията отправи специална покана за създаване на европейска структура за оценяване, която ще покрива киберсигурността и която се очаква да започне работа през 2027 г. Дружества изследователи и организации ще се съревновават за разработване на решения с ИИ в областта на киберсигурността.    

И докато Брюксел търси решения за изграждане на инфраструктура, светът научи за първия голям „изпуснат“ от контрол ИИ. По информация на „Ройтерс“ става дума за  автономен агент на OpenAI, който излязъл от тестова среда по време на упражнение за сигурност и е задействал хакерска атака. Инцидентът сигнализира, че разширяващите се възможности на изкуствения интелект вече започват да представляват заплаха за сигурността, от която експертите отдавана се опасяват. Дори и водещите разработчици могат да останат неподготвени от недостатъци, които моделите им да експлоатират.