Google удари на камък с водата на белгийска провинция

Белгийска провинция, подкрепена от валонския министър на инфраструктурата и мобилността Франсоа Дескен, отказа разрешение на американския технологичен гигант Google за промяна на системата за охлаждане на негов център за данни, пише местният вестник Le Soir. Срещу проекта се обявиха и жители на няколко местни градчета, които организираха подписка.

Още по-темата: 

• Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка
• Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news
• Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите
• Европа влиза в битката за водата

Причината е вода. Google е поискал разрешение да замени въздушното охлаждане на мегакомпютрите с технология, използваща речна вода. Ставало дума за строящ се втори дейта център в Намюр. При съществуващ вече такъв нямало да се сменя инсталацията. Първоначално проектът е получил одобрение от валонските власти, но продължителната суша, безводието и въведените ограничения за опазване на водните ресурси променят отношението към него.

Местните власти разгледали детайлно проекта и установили, че системата ще изисква извличането на огромни количества вода от реката, като в речното корито ще се връща едва около една четвърт от използвания ресурс.

На този фон валонският министър Франсоа Дескен застана на страната на местните жители и блокира проекта. Аргументът му е прост: в условията на климатични промени, рекордни горещини и недостиг на вода Белгия не може да си позволи да превръща ценния воден ресурс в разход за охлаждане на огромни центрове за данни.

Валонският министър и местната водна компания обаче са категорични - не можели да гарантират, че с оглед на бъдещите сухи климатични кризи и очертаващо се безводие, може да положат подпис и да гарантират на Google наличие на вода. "Нямам достатъчно информация и прогнози, за да гарантирам, че регионът ще може да абсорбира изискваното от Google количество през следващите години", казва валонският министър и на практика прехвърля горещия картоф и разправии с американците на правителствено равнище.

Случаят показва нов фронт в битката за водата в Европа. Центровете за данни се превръщат в стратегическа инфраструктура за развитието на изкуствения интелект и цифровата икономика, но едновременно с това потреблението им на електроенергия и вода поставя все по-големи въпроси пред местните власти. За Белгия въпросът вече не е само колко инвестиции може да привлече страната, а колко вода е готова да даде срещу тях.

Решението около Google се вписва и в по-широката политика на белгийското правителство за защита на националния суверенитет и сигурността. Кабинетът на Барт Де Вевер през последните месеци демонстрира готовност да поставя националния интерес над инвестиционните планове на големи корпорации от САЩ и Китай.

По-рано през лятото Белгия блокира и сделка с китайска компания, след като властите прецениха, че чувствителна информация може да попадне в ръцете на Пекин.

Така водата се оказва поредният ресурс, който влиза в сметката на европейския суверенитет. След енергията, технологиите и критичната инфраструктура Европа започва да гледа и на водата като на стратегически актив, който не може да бъде предоставян безусловно дори на най-големите инвеститори. Пред америакнския гигант остава още една възможност - да обжалва министерското решение на по-горна инстанция пред Държавен съвет.

Carrefour забрани електромобилите по покривните паркинги

Електрически автомобили вече няма да се паркират на покривните паркинги, реши френската компания Carrefour. Причината – твърде тежки за по-старите покриви на хипермаркетите и евентуален пожар на батерията е почти невъзможно да се загаси.

Новата разпоредба за момента е влязла при няколко магазина в Белгия, която ще обхване и останалите страни.

Тези паркинги са построени преди десетилетия с определени ограничения на теглото. При електрическите с тегло на батерията до половин тон, много е вероятно в един момент да рухне покривната конструкция. Освен това при пожар е невъзможно да се пожарникарската кола заради тесните пространства и огромното тегло.

Експертите подхождат скептично и с изненада по отношение на решението. "Няма никакви доказателства, че електрическите автомобили имат по-голям риск от пожар от тези на бензин, газ и дизел, коментира пред обществената белгийска телевизия експертът по пожарна безопасност Тим Рендерс. Негов колега оборва тезата с твърдение, че при  класическите коли пожарите са много по-чести. За него най-голямата опасност в хибридните превозни средства.

Електрическите коли постепенно стават неразделна част от уличната сцена и техният брой само се увеличава. Не прогонва ли Carrefour клиентите с тази мярка?, се пита в репортажа на телевизията, а от хипермаркета отговарят уверено:  "Не, имаме достатъчно паркоместа на приземния етаж.

"Ако шофьорите на автомобил с изкопаеми горива положат допълнителни усилия да паркират на покрива, няма проблем. Освен това, нашите зарядни станции винаги са на приземния етаж. Така че е по-лесно за собствениците на електрически автомобили да паркират долу."

Кутии за многократна употреба пусна пощенският оператор на Белгия

Новата директива на ЕК за опаковките дава основание да се мисли за създаване на система, подобна на машините за връщане на пластмасовите бутилки и кенове

Европейската комисия въведе нова директива за опаковките от 12 август. Тя има една единствена цел - да намали огромния обем на изхвърляните отпадъци и да стимулира рециклирането. Според Брюксел мерките са крещящо необходими, защото ако не се направи нищо, отпадъците от опаковки в съюза за много кратко време може да се увеличат с 19%.

Официален сайт на Bpost

В момента всеки европеец изхвърля половин килограм опаковки всеки ден, около 180 килограма годишно, включително 36 килограма пластмаса! Това е прекалено, особено като се има предвид, че много от тези опаковки не са рециклируеми. Половината от отпадъците отиват в морето.

Още по темата: Новите правила на ЕС за опаковките започват да се прилагат от 12 август | 3e-news

Мерките на ЕК са много с дългосрочна цел и всичко няма да стане за един ден. Някои изисквания вече са въведени за индустриите, други са надградени, а трети предстои да влязат през 2028 година. Най-голямата промяна се очаква да стане от 2030 г.

Едно от изискванията е PET опаковките (бутилките за напитки) да са поне с 30% рециклирана пластмаса. Сред засегнатите ще бъдат физическите магазини за електронна търговия, които изхвърлят много опаковки. На място при покупка клиентът ще има право да откаже опаковане. Засега обаче не е твърде ясно как стои въпросът с онлайн поръчките. Секторът ще бъде засегнат и по отношение на дистрибуцията. Търговците вече не може да пращат малки стоки в огромни кашони, в които над 60% е въздух като на снимката отдолу.

За управляващият директор на  Белгийската федерация за електронна търговия Грийт Декокер най-голямото предизвикателство пред тази реформа ще дойде след 2030 година. Тогава 40% от кутиите, пуснати на пазара, трябва да бъдат за многократна употреба. Нещо като системата с вендинг машините и връщането на стъклени бутилки и пластмасови бутилки. Получателите ще получават пратките си с депозит, които при връщане на кутията ще получат парите си обратно. Законодателят казва, че електронните сайтове и онлайн магазини имат 4 години срок да разработят тази система.

Националният пощенски оператор на Белгия Bpost вече има изградена подобна система, която функционира от няколко месеца. Тя е разработена съвместно с бизнес партньори и университета в Антверпен.При онлайн поръчка клиентът плаща депозит от 3.95 евро за опаковката, след което пратката му се доставя в многократна опаковка. При получаване той връща кутията в пощенска станция или я пуска в уличните пощенски кутии. Първите резултати са обнадеждаващи - един на всеки десет души е съгласен да плати депозита. При анкета на сайта на компанията голяма част са отбелязали, че искат да видят различни по обем кашони и писма. 

По пилотния проект за страната се изказва положително и Федерацията за електронна търговия, според която внедряването на подобна система няма да направи пратките по-скъпи.

Депонирането на отпадъците е ключов приоритет на Европейския съюз в борбата за намаляване на CO2 в атмосферата. В много страни отпадъкът се изгаря в заводи, а отделената енергия отива за отопление, други пък като Белгия са се насочили към кръговата икономика, чрез който се вдъхва втори живот на употребената опаковка. 

Според независимия британски мозъчен тръст Chatham House правителствата и компаниите по света инвестират най-малко 1,100 милиарда евро в инициативи, които спомагат за намаляване на отпадъците, например като се съсредоточават повече върху рециклирането и стават по-малко зависими от изчерпаеми ресурси.