Германия отчете бум на фалити за последните 20 години

 Застаряващото население и липсата на приемственост карат много бизнеси да хлопнат кепенци

Броят на фалиралите компании в Германия се е увеличил до най-високото ниво за почти 20 години, съобщиха няколко медии в съседна Нидерландия, която следи изкъсо икономическите процеси на нейната съседка. Според института ZEW и кредитната агенция Creditreform основната причина се корени в застаряващото население, икономическите предизвикателства и геополитическите сътресения.

Още по темата: 

• Германия отново „кихна“ и разтревожи ЕС
• Ifo Institute: Компаниите в Германия очакват спад на заплатите заради ИИ
• Климатичният шок вече удря европейската икономика: жегите струват стотици милиарди евро | 3e-news

Общият брой на трайно хлопналите кепенци предприятия е 188 000. Отбелязва се също, че само за периода от последните 2 години фалитите са скочили с 10%. За последно такава негативна тенденция е била отчетена през 2007 година когато 208 000 компании са прекратили дейност.

Статистиката показва, че към 2025 г. засегнати са всички сектори на икономиката. Начело са хотелиерството, ресторантьорството и малки къщи за настаняване. Броят на фалиралите индустриални компании е скочил с 10% до около 11 000. Почти 5500 лекарски практики също затворили, защото лекарите се пенсионирали и не можели да намерят наследник. Все повече германски компании затварят врати по причини като недостиг на квалифицирани работници, високи разходи и липса на хора, готови да поемат компанията.

"Увеличаването на броя на затварянето на бизнеси показва, че натискът върху германската икономика да се адаптира продължава да расте", каза изследователката на ZEW Сандра Готшалк.

Негативните резултати за германската индустрия заораха като баржа в пресъхнал Рейн още в първите дни на настоящата година с негативни данни за производството на стомана. „Честитката“ за тресящото се от проблеми правителство на канцлера Фридрих Мерц донесе браншовата асоциация Wirtschaftsvereinigung Stahl с последващо уточнение, че това е най-ниското ниво от 2009 г. насам по време на финансовата криза. Като причина се посочва по-слабото търсене на световния пазар и вносът отвън. Общото производство за 2025 година възлиза на 34,1 милиона тона, което е почти 9% по-малко в сравнение с 2024 г. Ако се прелисти статистиката назад може да се види, че през 2009 г. са произведени 32,7 милиона тона стомана.

Около една трета от стоманата, използвана в ЕС, сега идва от страни извън ЕС като Индия и Китай. Глобалният свръхкапацитет и все по-агресивната митническа политика на САЩ допълнително влошават ситуацията. Въпреки че германското правителство и Европейската комисия започнаха да предприемат контрамерки през 2025 г., според бранша на най-силната икономика в Европа,  все още обаче нищо не е постигнато. Натискът и темпото трябвало да останат високи. Само така можело да се надяват, че 2026 година, може да се внесе сигурност на пазара.

И като заговорихме за канцлера, чиято искана оставка виси на косъм, трябва да прибавим и призивът на Международният валутен фонд  правителството да инвестира повече, за да стимулира растежа. В становище се казва, че германските публични инвестиции са сравнително по-малко в сравнение с други големи индустриализирани страни.

Фондът също така смята, че Германия трябва да направи повече за борба с бюрократичната регулаторна тежест. И за капак МВФ поля Бундеспрепубликата със студен душ като понижи прогнозата си за растеж Според прогнозите, „Моторът на европейската икономика“ през тази година ще е в застой. По-ранна прогноза беше, че ще бъде отбелязан минимален растеж от 0,2%.

В цифрово изражение преди време преподавателят и икономист от университета във Фрайбург Ларс Фелд бе заявил, че ще трябват инвестиции за близо 400 милиарда евро в застаряващата инфраструктура, магистрали, железопътен транспорт и енергийна мрежа, ако правителството иска да избута икономиката напред.

Черешката на тази сива палитра слага мюнхенският институт „Ифо“, според които компаниите очакват спад на заплатите заради новото „неизвестно“ наречено Изкуствен интелект. Особено засегнати се очаква да бъдат работниците с по-малко от 5 години професионален опит.

Климатът също реши да е неблагосклонен към германската икономика и всички онези страни, които разчитат на вътрешните речни пътища. Все още не е ясно колко ще бъдат загубите и фалиралите индустрии заради пресъхналата Рейн и блокираното корабоплаване. На хоризонта обаче и там не може да се търси оптимизъм. Синоптици обявиха, че идните седмици се очакват обилни валежи в Нидерландия, Германия и Швейцарските Алпи. За да се вдигнат обаче нивата на реката ще са нужни седмици постоянен дъжд. Дори тогава най-оптимистичната прогноза за нормалното възстановяване на трафика е към края на годината.  

По прогноза на ING прекъсванията на корабоплаването по Рейн могат да намалят германския БВП с 0,3 процентни пункта през тази година заради мъките на фирмите в транспорта, енергетиката и туризма.

Климатичният риск стигна до националната сигурност на Белгия

След историческия пожар в местността „Скай Фенс“ политиците се събудиха и започнаха да се питат готова ли е страната, ако се повтори подобен ад и кой какво проспа

Белгия преживя най-големия пожар на своя територия – над 3000 хектара бяха опожарени, а повече от 600 души бяха евакуирани от две селища от двете страни на границата с Германия.

В навечерието на 15 август пламна обширен, високопланински и труднодостъпен терен в природния парк Hoge Venen (Хай Фенс). Районът е с преобладаващи торфени почви, които, по думите на пожарната, могат да продължат да тлеят, да се възпламеняват отново и да създават опасност още месеци.

Критичната ситуация принуди Белгия да поиска европейска помощ. На терен бяха мобилизирани близо 100 белгийски и германски пожарникари, около 70 полицаи отцепиха регионалните пътища във Валония, а в гасенето участваха стотици пожарни автомобили от Белгия и Германия. Нидерландия изпрати два тежки хеликоптера Chinook, а допълнителна техника беше мобилизирана заради труднодостъпния терен.

Въпреки бързата международна логистика кризата постави неудобен въпрос пред белгийските власти: къде е специализираният въздушен капацитет за борба с големи горски пожари?

Оказа се, че базираните в Белгия самолети амфибии на частна компания по това време са били ангажирани на други горещи точки в Европа, където са изпълнявали платени операции.

Случаят принуди правителството да свика извънредно заседание на комисията по сигурността. Целта е да бъдат изяснени действията на отделните институции и да бъде изготвен план за реакция при бъдещи пожари – риск, който според експертите ще нараства с климатичните промени и зачестяващите горещини.

В центъра на политическия спор вече е въпросът дали Белгия има необходимия капацитет да реагира на климатични бедствия, преди те да се превърнат в национална криза. „Имаше ли координация достатъчно бързо? Какви контакти е имало между съответния провинциален губернатор и службите на министъра? Имало ли е достатъчен контрол от федерално ниво и кой какво е правил и по кое време? До каква степен е имало координация със съседните страни?“ – това са част от въпросите, на които се очакват отговори.

PVDA също подкрепи искането за разследване. „Искаме да разберем защо не беше обявена федерална фаза на управление на кризата (...) и какви последици имат съкращенията през последните години в Гражданската защита и спешните служби“, заяви лидерът на партията Софи Меркс. „Тези, които дават всичко от себе си на терен днес, трябва да могат да разчитат и на правителството“, заявиха от „Зелените“. Според партията оборудването, експертизата и плановете трябва да са готови преди, а не след избухването на подобна криза. „Солидарността е нашата сила. Подготовката е отговорност на правителството.“

От „Зелените“ настояват Центърът за оценка на климатичните рискове (CERAC) да получи постоянно място в аструктурата на националната сигурност, а Националният съвет за сигурност систематично да включва климатичните рискове в своята работа.

Оказва се, че още миналата година редица доклади са предупреждавали за нарастващ риск от големи горски пожари. Основният извод е тревожен – Белгия не е подготвена за криза от този мащаб.

Пожарът, който продължава да бушува върху огромните торфища, вече е определян от експерти пред националните телевизии като „последен сигнал за събуждане“.

С подновяването на политическия сезон след ваканцията „Зелените“ ще настояват за повече ресурси за Гражданската защита и борбата с горските пожари, гарантиран въздушен капацитет за реакция при мащабни пожари и последователна политика за управление на природата и водните ресурси.

За Белгия въпросът вече не е дали ще има нови климатични пожари. Въпросът е дали държавата ще бъде готова, когато те избухнат.

Прокуратурата също обяви, че започва досъдебно разследване да установи има ли виновник. Това обаче ще стане едва когато пламъците стихнат и теренът позволи щателен оглед. Засега обаче това е невъзможно. Университетски учени прогнозираха, че следователите ще могат да влязат най-рано след месеци, защото толкова е необходимо да угасне дебелата торфена покривка.

А докато политиците се дрънкат и замерят с кал, умората си казва думата. С последни сили пожарната иска да се чуе и нейната дума. Представител на огнеборците коментира пред телевизия VRT, че са недофинансирани и няма капацитет за борба с такива пожари, липсват кадри, които са обучени за работа в тежки условия на такъв терен. Част от проблемите на място отиде да чуе лично крал Филип и да види щетите с очите си.

Тази година в Белгия  са регистрирани 234 горски пожара, което е двойно повече в сравнение с цялата 2025 година.

Google удари на камък с водата на белгийска провинция

Белгийска провинция, подкрепена от валонския министър на инфраструктурата и мобилността Франсоа Дескен, отказа разрешение на американския технологичен гигант Google за промяна на системата за охлаждане на негов център за данни, пише местният вестник Le Soir. Срещу проекта се обявиха и жители на няколко местни градчета, които организираха подписка.

Още по-темата: 

• Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка
• Как китайският дъмпинг разтърсва белгийската индустрия? | 3e-news
• Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите
• Европа влиза в битката за водата

Причината е вода. Google е поискал разрешение да замени въздушното охлаждане на мегакомпютрите с технология, използваща речна вода. Ставало дума за строящ се втори дейта център в Намюр. При съществуващ вече такъв нямало да се сменя инсталацията. Първоначално проектът е получил одобрение от валонските власти, но продължителната суша, безводието и въведените ограничения за опазване на водните ресурси променят отношението към него.

Местните власти разгледали детайлно проекта и установили, че системата ще изисква извличането на огромни количества вода от реката, като в речното корито ще се връща едва около една четвърт от използвания ресурс.

На този фон валонският министър Франсоа Дескен застана на страната на местните жители и блокира проекта. Аргументът му е прост: в условията на климатични промени, рекордни горещини и недостиг на вода Белгия не може да си позволи да превръща ценния воден ресурс в разход за охлаждане на огромни центрове за данни.

Валонският министър и местната водна компания обаче са категорични - не можели да гарантират, че с оглед на бъдещите сухи климатични кризи и очертаващо се безводие, може да положат подпис и да гарантират на Google наличие на вода. "Нямам достатъчно информация и прогнози, за да гарантирам, че регионът ще може да абсорбира изискваното от Google количество през следващите години", казва валонският министър и на практика прехвърля горещия картоф и разправии с американците на правителствено равнище.

Случаят показва нов фронт в битката за водата в Европа. Центровете за данни се превръщат в стратегическа инфраструктура за развитието на изкуствения интелект и цифровата икономика, но едновременно с това потреблението им на електроенергия и вода поставя все по-големи въпроси пред местните власти. За Белгия въпросът вече не е само колко инвестиции може да привлече страната, а колко вода е готова да даде срещу тях.

Решението около Google се вписва и в по-широката политика на белгийското правителство за защита на националния суверенитет и сигурността. Кабинетът на Барт Де Вевер през последните месеци демонстрира готовност да поставя националния интерес над инвестиционните планове на големи корпорации от САЩ и Китай.

По-рано през лятото Белгия блокира и сделка с китайска компания, след като властите прецениха, че чувствителна информация може да попадне в ръцете на Пекин.

Така водата се оказва поредният ресурс, който влиза в сметката на европейския суверенитет. След енергията, технологиите и критичната инфраструктура Европа започва да гледа и на водата като на стратегически актив, който не може да бъде предоставян безусловно дори на най-големите инвеститори. Пред америакнския гигант остава още една възможност - да обжалва министерското решение на по-горна инстанция пред Държавен съвет.