Барселона гони туристите с двойно по-скъп данък

Барселона усилено продължава тенденцията с политики за намаляване на огромния туристически поток. След като през миналата година започна цялостна реконструкция за намаляване на броя на круизните терминали на пристанището, сега властите са решили да вдигнат двойно туристическия данък за гостите.

Снимка: Личен архия на Димитър Драганов

Местното правителство иска да използва допълнителните приходи за решаване на хроничния недостиг на жилища. От април всеки, който иска да види световното културно наследство на каталунския град вече ще плаща до 15 евро данък на нощ в хотелите. Тези, които са отседнали във ваканционни къщи, ще вече по 13 евро на нощ вместо 6,25 евро. Очаква се това да генерира около 200 милиона евро годишно за каталунските власти. По този начин те се надяват да намалят броя на туристите в града и да освободят повече средства за жилищни проекти.

В каталунската столица туристическият данък в хотел ще се увеличи от 3,50 евро на 7 евро. Към това трябва да се добави общинската такса от 4 евро, въпреки че регламентът позволява и увеличението ѝ до 8 евро. Тоест, общата сума от двете такси може да бъде между 11 и 15 евро на нощувка. В останалата част от областта увеличението на цените за луксозни хотели – четиризвездни и по-висок клас ще бъде 1,50 евро (от 3 на 4,50 евро) през 2026 г. Догодина данъкът може да се удвои до 6 евро, разказва кореспондентът на БНР Димитър Драганов. 

Местните жители на Барселона, както и на други южни испански градове, от доста време  срещу потокът от непрестанни туристи. За имотния пазар обаче това е златна ниша, тъй като много апартаменти се отдават под наем като ваканционни къщи. Около 10 000 апартамента вече са регистрирани като домове под наем за туристи.

От 2025 година Барселона за първи предприе ограничение на туристопотока и  круизите. Като съмишленик бе ангажирано местното пристанище, за което кметството изрази своята благодарност за "усилията и разбирането, че на  свръхтуризма трябва да се сложи край. По данни на кметството от 2018 до 2024 г. броят на круизните пътници се е увеличил с 20%, тъй като последният протокол, подписан между пристанището и Градския съвет, не поставя ограничения на капацитета.

Въпреки икономическите ползи, генерирани от круизната индустрия  - 1 милиард евро годишно и 562 милиона евро пряк принос към БВП на Каталуния, Барселона признава необходимостта от по-балансиран подход към морския туризъм.

Каталунците вече започнаха и цялостно преустройство на пристанищната си инфраструктура с бюджет от 185 млн. евро. Броят на терминалите ще бъде намален от 7 на 5 до 2030 г. Това ще доведе до 16% намаление на дневния круизен капацитет на Барселона. Енергийната ефективност също ще бъде ревизирана, така че да се намалят емисиите въглероден диоксид и да се гарантира, че Барселона отговаря на изискванията на ЕС за брегова енергия.

Гърция ремонтира олимпийския стадион с евросредства

Гърция започва цялостна реконструкция на олимпийския си стадион в Атина с европейски средства, съобщи Европейската комисия. Инвестицията е за 77 милиона евро по  Националния план за възстановяване и устойчивост и национално съфинансиране. Мярката е одобрена като държавна помощ.

Снимка: oaka.com.gr

С парите ще бъде възстановена структурата на стадиона и подобрени енергийните му характеристики. С ремонта ще бъдат отстранени сериозни структурни недостатъци, открити в стоманената покривна конструкция, както и в електромеханичните и осветителните системи. национално съфинансиране. 

Реставрираният стадион ще продължи да служи като многофункционална обществена инфраструктура, домакин на национални и международни спортни събития, както и на културни и други обществени дейности.

Комисията е оценила мярката и установила, че публичното финансиране е подходящо и необходимо, за да се гарантира непрекъснатата безопасна експлоатация на голяма спортна инфраструктура от обществен интерес, предвид потвърдения структурен недостиг на финансиране и липсата на жизнеспособно частно финансиране. 

Мярката гарантира ефективното използване на модерна спортна инфраструктура, обслужваща социални, образователни и културни цели.

Комисията също така заключи, че помощта е пропорционална и ограничена до необходимото за постигане на целите на проекта, като същевременно всички потенциални нарушения на конкуренцията остават ограничени.

Белгийският град Генк инвестира 3 млн. евро в енергийно устойчив космодрум

Близкият до нидерландската граница град Генк предприема редица инициативи, с които да допринесе за общата политика на страната по пътя към климатична неутралност. Един от мащабните проекти е свързан с цялостно реновиране на съществуващ космодрум, който да отговаря на енергийно устойчивата политика на бъдещето, разказва локалната телевизия Limburg.

Снимка; kattevennen.be

Проектът ще започне през есента на 2027 година и трябва да бъде завършен за малко повече от година. През този период ще бъде ремонтирана основната сграда, външната облицовка, смяна на прозорците и допълнителна изолация на стените и покрива . Общата инвестиция възлиза на около 3 милиона евро.

• Още по темата: „Зеленото“ бъдеще на Белгия – от дървото до люшкащия се климатичен план

След реновацията очакванията са сметката за газ да бъде намалена със 70%, а изолираните стени ще направят комфорта на посетителите още по-добър. Проектът е само началото. Искаме с подобни инициативи Генк да стане климатично неутрален до 2045 година, казва в интервю съветникът по енергийна устойчивост Карел Крикеманс.

Космодрумът и към него центърът за астрономия и космически пътувания в Национален парк „Хоге Кемпен“ се посещава от над 50 000 души всяка година.

Подобни проекти са от изключително значение, ако Белгия иска да обърне тренда и да навакса пропуснатото. На този етап различни доклади показват, че страната не може да покрие целите на Европейската комисия за пълна климатична неутралност до 2040 година. В последния публикуван доклад на Федералната обществена служба за обществено здраве от ноември 2025 година се казва, че страната е намалила CO2 емисиите с 28% в сравнение с 1990 г. Темповете и политиките, според агенцията, давали основание да прогнозира, че емисиите няма да намалеят достатъчно бързо в нито един сектор, за да стане климатично неутрална след четвърт век.

Белгийското градче е поредният пример, който показва желанието на властите да оборят въпросния доклад и да докажат, че заедно с останалите провинции могат да се справят с това предизвикателство. За подобни „зелени“ и енергоефективни каузи съм разказвал в свои кореспонденции през изминалите години. Всички те са водени от една много известна фраза, която най-точно отразява житейската философия на този народ – "тук расте нашето бъдеще" (hier groeit onze toekomest) или с мисъл за дома, за здравето, за поколенията. Този слоган може да бъде видян на стената на един от най-големите технологични центрове в „икономическото сърце“ на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт. Може да бъде срещнат по пътеките на безбройните екопаркове с образователна насоченост, може да се види в информационните брошури – повече дървета, повече мисъл за намаляване на климатичния отпечатък, за по-здраво общество. Идеите за зелено бъдеще, повече дървета и зеленина се откриват в безброй ежедневни кампании.

„Повече зеленина, растения за охлаждане и абсорбиране на вода и CO2. Това е пътят“, казва климатичният експерт Йост Венкен и препоръчва на бъдещите управници това да бъде водеща политика, независимо коя партия е на власт.

За фламандското правителство политиките по засаждане на дървета са прекрасен начин за намаляване на климатичния отпечатък, но това не е достатъчно – нужни са допълнителни дългосрочни мерки на правителствено ниво с общи усилия от другите две провинции Валония и Брюксел за енергийно ефективни жилища, повече зелени пространства, затягане на мерките в транспортния сектор и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.

С поглед в бъдещето, но и да не допускат повече грешки в миналото, казва един друг доклад, според който Фландрия е допуснала грешка по време на корона пандемията да разхлаби мерките и по този начин да забавила поставените дългосрочни климатични цели.  Не работят в полза на климата и колебливи решения като първоначалната забрана за продажба на автомобили с ДВГ, а впоследствие стъпка назад и отлагане с няколко години до 2035 г. Действия, които между другото много наподобяват тези на самата Европейска комисия при изпълнението на плана за климата – колебливост, компромиси, изоставане от подписаното през 2015 г. Парижко  споразумение. Според глобалния ангажимент на ООН европейските държави членки трябва да са намалили емисиите си с 55% до 2030 г, а до 2050 г. да са напълно климатично неутрални.