Нидерландската поща ще доставя писма на два дни, за да оцелее

Някога се доставяли по 3 писма на ден, а сега по едно на 3 дни

Държавната пощенска служба на Нидерландия PostNL предприема кардинална реорганизация на работния процес в стремежа си да оцелее финансово.

От средата на юли пощальоните ще доставят писма на всеки два дни, въпреки че операторът е поискал от държавата това да се случва на три. По закон компанията е длъжна да осъществява до всяка точка  в Нидерландия услуга и да се разнасят писма навременно, независимо колко ще струва на бюджета.

Снимка: Nos.nl

С напредване на технологиите, онлайн услугите и навлизането на десетки частни оператори, работата на PostNL е драстично намаляла в сравнение с преди 20 години. Някога се доставяли по 3 писма на ден, а сега по едно на 3 дни, за това било нужно да се направят по-гъвкави задължения.

Редуцираният график, според мениджмънта трябвало да се смята за политиците като начало на един дълъг процес по реформи, ако искат и в бъдеще да продължава да изпълнява вменените задачи. Препоръката е да се предприемат спешни действия, защото само за миналата година загубата възлиза на 35 милиона евро.

След направен анализ се оказало, че при тази субсидия и темп на работа, компанията и занапред ще остане губеща. Едно от решенията е да се премине в режим на всеки три дни да се доставят писма и да се намали броят на пощенските кутии

PostNL твърди, че настоящите правила вече не отговарят на съвременния пощенски пазар. Според компанията обемът на пощата е намалял с 70% за последните 2 десетилетия и този дял нараства с всяка изминала година. Реорганизацията е получила одобрение от синдикатите, както и увеличение на заплатите на 14 000 служители със 7%. Поправките ще влязат в новия колективен договор от 2027 година.

Реформите по спасяване на финансово закъсалата компания не са изненада както за обществото, така и за държавата и текат от няколко години. Сред най-драстичните е решението да започне поетапно премахване на пощенските кутии.

В средата на 2024 година компанията обяви, че емблематичните за Нидерландия оранжеви кутии ще започнат да изчезват поетапно от улиците. Оказва се, че въпреки дигитализацията и големият брой автоматични шкафчета за получаване на писма и колети, много от младите нидерландци са върли почитатели на старата школа. В репортаж за местна телевизия 27-годишен потребител казва, че редовно праща на приятели и възрастни роднини картички, защото било много лично.

В социалните медии също хората показват под новината за закриването на пощенските кутии с натъжени и разплакани емотикони. Един от тях казва: „Картичката ме прави щастлива. Дори само заради усилията, които се полагат. Възрастната ми баба все още чака и се радва на получени картички по Коледа“. Друг потребител пък допълва: „Решението е абсурдно, защото все още има толкова много възрастни хора, които нямат компютър, които трябва да го използват. Не получават онлайн картички, а физическата им доставя истинско удоволствие и усещане за топлина. В отговор на критиките от пощенския оператор заявяват, че вече на места са провели допитвания с общини, срещнали са се и с пенсионерски сдружения. В резултат на това е взето решение, че на места като болници, пенсионерски клубове, независимо от големината на населеното място, няма да се демонтират кутии. Уверени били, че в жилищни райони с повече от 5000 жители винаги има пощенска кутия в радиус от един километър. В квартали с по-малко от 5000 жители винаги има пощенска кутия в радиус от 2,5 километра.

Много пощенски кутии може да изчезват следващите години, но същевременно на тяхно място се поставят автоматични шкафчета. Нидерландците все повече ги предпочитат, защото могат да отидат да си вземат колета и извън работно време, през уикенда, дори посред нощ. Едно обаче е сигурно, независимо от напредъка на технологиите и автоматизацията – пощенски кутии макар и по-малко ще има. Хартиената картичка също ще продължи да се разнася, уверяват от компанията.

Суверенитет, доверие и сигурност - трите изпитания пред дигиталното евро

След даденото „да“ от Европейския парламент започват истинските изпитания дали Европа има нужда от тази електронна валута

Европейскикият парламент подкрепи началото на преговори със Европейския Съвет по предложението за създаване на цифрово евро. Мотивът на евродепутатите е, че с дигиталната валута се предлага на гражданите сигурен начин за намаляване на зависимостта от доставчици извън ЕС. Под чужди доставчици Брюксел има предвид американските разплащателни системи Mastercard и Visa както и тези на технологичните гиганти Apple и Google.

Скрийншот от видеоклип на Пресслужбата на Съвета на ЕС

Гласовете за създаване на собствена система се засилиха след встъпването за втори път в Овалния кабинет на Доналд Тръмп и неговата непостоянна политика, налагане на вносни мита за европейските стоки. Мнозина държави членки, включително и евродепутатите усилено натискат за внедряване на дигиталното евро като своеобразен суверенитет срещу акциите на президента-милиардер. Засега преговорите продължават между европейските институции и страните-членки. Очакванията на Европейската централна банка са да бъде въведена най-рано през 2029 г.  

Все още много неща не са изяснени по отношение на функционирането. Засега е ясно само, че дигиталният вариант на еврото трябва да бъде най-вече сигурна алтернатива на досегашните американски платежни системи. Електронното евро ще позволява на хората да си плащат директно без намесата на банка или неин платежен софтуер. То ще бъде налично винаги дори да няма ток, интернет или проблеми с електронните плащания. Ще може да се плаща както през интернет, така и във всеки магазин.

Сред сериозните критици на дигиталното евро е Нидерландия и нейната централна банка Nederlandsche Bank (DNB). Нейният гуверньор бе един от първите в Европа, който загатна, че няма да се учуди, ако Доналд Тръмп един ден не прибегне до американските разплащателни системи като своеобразно „оръдие“ за натиск срещу политиката на ЕС.

Наред с нидерландците се чуват и критици, които са загрижени за поверителността и защитата на личните данни. Плащането в брой е анонимно, но транзакция с дигиталното евро може да бъде регистрирана. ЕЦБ уверява, че във валутата ще бъдат вградени достатъчни гаранции за поверителност и че ще се гарантира, че плащанията с дигиталното евро ще бъдат толкова анонимни, колкото и кеш.

Въпросите за поверителността тепърва ще бъдат на масата на преговорите с държавите членки и повече яснота ще има най-късно в края на годината.

В своя кореспонденция за 3е-news вече ви загатнах и за друг проблем пред дигиталното евро, който се поставя от съседна Белгия. Малко преди юлския дебат в Европейския парламент, в местната преса излезе коментар на белгийската асоциация Febelfin, която пита политиците дали става въпрос за суверенитет или просто за скъп политически експеримент. Докато европейските институции представяли дигиталното евро като инструмент за стратегически и цифров суверенитет, част от банковия сектор поставял под въпрос дали проектът решава реален проблем.

Белгийските банки, по сондирано мнение от асоциацията, определят идеята като политически амбициозна, но икономически трудно защитима предвид необходимите инвестиции, оценявани на около 18 млрд. евро. Какъв е смисълът да инвестираме 18 милиарда евро в нещо, което никой не чака?“, пита Михаел Ансеу от организацията, определяйки дигиталното евро като „дигитална валута без мисия“.

Банковият сектор предупреждава и за потенциални рискове за финансовата стабилност.

Ако значителна част от средствата бъде прехвърлена от банковите сметки към дигиталните портфейли, банките ще разполагат с по-малко ресурс за кредитиране на домакинства и компании. При кризисни ситуации подобно пренасочване на средства може да ускори банкова паника и да засили финансовото напрежение.

Следващият въпрос

Банките вече приемат, че въвеждането на дигиталното евро трудно може да бъде спряно. Вместо това настояват за постепенно внедряване, допълнителни гаранции срещу измами и максимално използване на вече съществуващата платежна инфраструктура.

Търговците в еврозоната ще бъдат задължени да приемат дигиталното евро, ако вече приемат други електронни средства за плащане. За потребителите услугата ще бъде безплатна, докато за бизнеса ще останат разходи, съпоставими със сегашните такси за картови плащания.

Остава обаче най-важният въпрос – ще използват ли европейските граждани дигиталното евро?, пита в свой репортаж фламандската обществена медия VRT. Отговорът не зависи само от законодателството, а и от готовността на търговците, онлайн платформите и потребителите да възприемат новия начин на разплащане. Именно това ще покаже дали дигиталното евро ще се превърне в инструмент на европейския цифров суверенитет или ще остане скъпа инфраструктура с ограничено практическо приложение.

ЕЦБ не очаква скоро дигитално евро

Европейската централна банка не очаква скоро появата дигитален портфейл. В един свой коментар по темата подчертава, че все още е в подготвителна фаза. След това Управителният съвет ще реши дали да продължи - но само след приключване на законодателния процес и одобрението на всички държави членки. Дори при одобрение, внедряването ще отнеме време.

ЕЦБ очаква разработката да продължи между две и три години, което съвпада и с визирания от нидерландското правителство срок от 2029 г. Президентът на Deutsche Bundesbank Йоахим Нагел също прогнозира, че това няма да се случи по-рано от края на 2028 или 2029 г.

Дигиталното евро няма да се конкурира с частните платежни средства. То ще ги допълни, улеснявайки европейските частни платежни решения да разширят обхвата и функциите, които предлагат, казва еврокомисарят Валдис Домбровскис "Еврото се превърна в знак на икономическата сила на Европа и символ на европейското единство в света. Наложително да насърчаваме стратегическата си автономия и да използваме максимално възможностите на дигиталната епоха. Проектът за дигитално евро е в основата на нашата програма за дигитални финанси. Приветствам скорошния напредък, постигнат от съзаконодателите и очаквам трилоговите преговори, започващи следващата седмица", заявява комисарят след среща на еврогрупата.

Преговорната рамка 

Пътят на дигиталното евро ще докато стигне до портфейла на бизнеса и гражданите ще е труден и трънлив, както се вижда още от пленарния дебат на евродепутатите. От разпространено съобщение стана ясно, че някои политически групи са оспорили решението за междуинституционални разговори. Никак няма да е лесно и на испандския докладчик Фернандо Наварете Рохас (ЕНП), който ще ръководи преговарящия екип на Парламента. Скоро ще започнат преговорите с Ирландското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки. Преговорите ще бъдат проведени на базата на изяснена рамка с правила

Цифровото евро ще бъде нова електронна форма на пари, емитирани от Европейската централна банка (ЕЦБ), и ще работи онлайн и офлайн.

В цифровото евро ще бъдат включени гаранции за неприкосновеността на личния живот. Транзакциите ще бъдат проверявани, без да се разкриват лични данни, които ще бъдат обработвани само до степента, строго необходима за функционирането на системата.

От повечето фирми ще се изисква да приемат цифровото евро. Изключения ще се прилагат за самостоятелно заетите лица и малките предприятия и микропредприятията, които не приемат други цифрови плащания.

Основните услуги, като откриване на сметка, държане и управление на средства и достъп до поне един платежен инструмент, ще бъдат безплатни.

За да се защити финансовата система, ще има таван за това колко цифрови евро може да притежава всяко лице.

Банките и доставчиците на платежни услуги от държави от ЕС извън еврозоната ще могат да разпространяват цифровото евро.

Държавите от еврозоната ще бъдат задължени да поддържат достъпа до пари в брой, предприятията няма да имат право да забраняват парите в брой, а държавите членки ще трябва редовно да наблюдават наличността на пари в брой, като обръщат специално внимание на уязвимите групи, като възрастните хора, лицата с ниски доходи и хората без достъп до традиционната банкова система.

А личното пространство?

Друг въпрос, който не е все още ясно изразен в преговорната рамка е за личното пространство. Доцентът по финанси в университета в Утрехт Лабрини Зарпала поставя на внимание притеснение, че правителствата ще могат да проследяват всяко плащане с дигитални евро. Според нея, въпреки че ЕЦБ нямала да има достъп до лични данни за транзакции, все пак щяло да има определена проследимост. „Пълната анонимност не е реалистична, нито е желана. Правилата са необходими просто за предотвратяване на измами и пране на пари. Затова е напълно възможно ЕЦБ да постави лимити за офлайн плащания", прогнозира икономистката и прави уговорка, че всичко зависи от преговорния процес между институциите и държавите членки.

ООН прави нов опит да изведе преговорите за пластмасата от задънената улица

Найроби може да се окаже решаваща спирка по пътя към глобалния пакт за пластмасата. Ако не се направи нищо, пластмасовите отпадъци в океаните да се увеличат четирикратно до 2050 г.

Пластмасовото замърсяване се превръща в следващото голямо глобално предизвикателство след климатичните промени. Докато производството на пластмаса продължава да расте, Организацията на обединените нации прави нов отчаян опит да постави основите на първия международен договор, който да ограничи замърсяването по цялата верига – от производството до отпадъците.

Рециклиране на пластмаса. Снимка: Аудиовизуална снимка на ЕК

След неуспешните преговори през 2025 г. в Швейцария, надеждите вече са насочени към конференцията в Найроби (Кения), която трябва да подготви почвата за решаващия кръг преговори догодина. Залогът е голям. Ако не бъдат предприети по-решителни мерки, световното производство на пластмаса може да достигне около 450 милиона тона годишно до 2060 г., а пластмасовите отпадъци в океаните да се увеличат четирикратно до 2050 г.

Проблемът вече не е пластмасата, а липсата на съгласие

Миналогодишната конференция на ООН в Женева завърши без споразумение. Въпреки продължилите дни наред преговори държавите не успяха да постигнат консенсус за глобален договор, който да ограничи производството на пластмаса. Вместо това делегатите се договориха разговорите да продължат с нов кръг срещи.

Конференцията в Найроби няма да сложи окончателна точка на преговорите. Нейната задача е да подготви основните параметри на бъдещия договор, който се очаква да бъде обсъждан през следващата година. Именно затова срещата се разглежда като ключов етап за излизане от дипломатическата безизходица.

Две философии за един и същ проблем

Преговорите постепенно се оформят около две противоположни визии. От едната страна са Европейският съюз и държавите, които настояват за ограничаване на производството, по-устойчиво потребление, постепенно намаляване на изделията за еднократна употреба и ускорено преминаване към кръгова икономика. Според тях договорът трябва да обхване целия жизнен цикъл на пластмасата, включително използваните химически вещества още в производствения процес.

От другата страна са държави с големи интереси в производството на нефт и газ, сред които Саудитска Арабия, които предпочитат акцентът да бъде поставен върху рециклирането, а не върху ограничения върху производството. Аргументът им е, че пластмасата трябва да се управлява по-ефективно след употреба, вместо да се поставят ограничения върху индустрията.

Китай търси среден път

Китай заема по-балансирана позиция. Като един от най-големите производители на пластмаса в света Пекин подкрепя идеята за технологични решения, включително разработването на нови материали и производствени процеси с по-малко опасни химични вещества. Според китайската позиция иновациите могат едновременно да намалят екологичния отпечатък и да запазят конкурентоспособността на индустрията.

В отговор на предложенията на Саудитска Арабия Европейският съюз заявява, че рециклирането е необходимо, но само по себе си няма да реши проблема. Според европейските представители бъдещият договор трябва да засегне и самото производство на пластмаса, а не само управлението на отпадъците.

Белгийският специален пратеник за океаните Софи Мирго Дилиен определя саудитското предложение като своеобразен „гръмоотвод“, който отклонява вниманието от необходимостта да се търси по-дългосрочно решение.

Найроби като тест за глобалната дипломация

Конференцията в Найроби няма да реши кризата с пластмасовото замърсяване. Тя обаче ще покаже дали държавите са готови да преодолеят противопоставянето между екологичните цели и икономическите интереси.

От резултатите ще зависи дали през следващата година Организацията на обединените нации ще успее да постигне първия глобален, правно обвързващ договор срещу пластмасовото замърсяване, или светът ще продължи да отлага решение на проблем, който расте с всяка произведена тон пластмаса.