"Няма климатично споразумение без да се назове основната причина за климатичната криза – изкопаемите горива", заяви климатичният комисар Вопке Хукстра пред журналисти в кулоарите на комплексния център в Анталия където се провежда COP 31.
Представителят на ЕС е бил повече от категоричен, че Брюксел е твърдо решен да блокира преговорите. Подобна заплаха той отправи и по време на предходното издание на климатичната среща в Белем, но още на следващия ден Европа в крайна сметка прие споразумение, в което такава пътна карта за постепенното премахване на петрола, газа и въглищата. „Ще бъда ясен. Не можем да приемем това при никакви обстоятелства. Ще настояваме за изрично споменаване на изкопаемите горива в окончателния текст".
- Oще по темата: COP 31 е напът да счупи рекорди по отделени емисии CO2
![]() |
| Снимка: vrt.be |
Европейският комисар Вопке Хукстра обу маратонките, защото очаквал дълъг ден на преговори. Това ще бъде необходимо, защото ЕС повишава залозите. Съюзът настоява окончателният текст да бъде значително по-амбициозен и да отразява позициите на страните „с цялата яснота, включително всички плюсове и минуси. В противен случай „няма да има споразумение“
ЕС иска на всяка цена да избегне COP31 да остане в историята като „среща на върха на изкопаемите горива“. Затова настоява в окончателния текст отново да бъде включено постепенното премахване на изкопаемите горива – формулировка, отпаднала от последната версия на проектодокумента.
Европейският съюз настоява и за по-голяма амбиция по отношение на електрификацията, както и за по-ограничено място на технологиите за улавяне на CO₂ като инструмент за постигане на климатичните цели. Тези технологии бяха включени в текста по настояване на държавите производителки на петрол.
Остава обаче въпросът дали тази отстъпка ще бъде достатъчна, за да убеди противниците. Саудитска Арабия и Русия категорично се противопоставят на всякакво споменаване на горивата, от които извличат огромни икономически ползи, коментира в специален репортаж белгийската обществена телевизия.
Турция и
Австралия, които председателстват COP31, се опитват да преодолеят съпротивата,
като по искане на тези държави включват изрично улавянето на CO₂ в
проектоспоразумението. Но дори този компромис се оказва труден за приемане от
ЕС.
Колко дълго можеш да отправяш заплахи, без да загубиш доверието в позицията си? И готова ли е Европа да приеме провал на климатичната конференция в името на тази червена линия? Това несъмнено е един от въпросите, пред които е изправен Хукстра в оставащите часове до края на дългите преговори на турска земя.
Припомням, че с участието си на три поредни Срещи на върха за климата, Вопке Хукстра никога не е изразявал удовлетворение от постигнатите резултати. През 2024 година той определи домакинството на Азербайджан като „на ръба на провала“, никак не се изказа ласкаво и по отношение на предходната среща в Бразилия като заяви, че в последния момент са приети решения с много условности, а в последния момент COP30 завърши без обвързващо споразумение.
Преди една година се видя колко е разцепен светът. Тогава делегати от близо 200 държави — без САЩ — показаха, че могат да постигнат известен напредък, но отлагат най-трудните решения за едно обозримо бъдеще . Резултатът разкри света такъв, какъвто е – колебливо и бавно справящ се с климатичното замърсяване и раздробен от нарастващия икономически национализъм и протекционизъм, а не обединената, оптимистична общност от нации, която преди 10 години постигна Парижкото споразумение за климата.
Множество разногласия между държавите и в Анталия. Дори привидно по-лесната за постигане цел за електрификация – 35% дял на електроенергията в крайното енергийно потребление до 2035 г., предложена от турското председателство на COP31 – предизвика спорове. Причината е, че в нея не беше изрично посочено, че електроенергията трябва да бъде произведена от чисти или поне нисковъглеродни източници. Това предизвика недоволство сред няколко държави, включително Белгия.
Сериозни спорове предизвиква и включването на технологиите за улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS), които са скъпи и чиято ефективност остава несигурна.
Климатичното финансиране също е сред основните теми в почти всички преговори. Развиващите се държави обвиняват развитите икономики, начело с Европейския съюз, че се представят като лидери в климатичната политика, но в същото време се дистанцират от историческата си отговорност за натрупаните емисии. Те настояват за по-големи финансови ангажименти, особено за адаптация към последиците от климатичните промени. Недоволството им се засилва и от липсата на яснота около целта за утрояване на финансирането за адаптация до 2035 г., договорена миналата година на COP30 в Белем.
Следващият доклад на IPCC също се превърна в спорна тема. Дори науката се оказа предмет на разногласия на COP31. По-конкретно – графикът за публикуване на следващия, седми цикъл от оценъчни доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Целта е трите доклада да бъдат публикувани навреме за втория глобален преглед на климатичния напредък, планиран за края на 2028 г. на COP33. Няколко държави, сред които Саудитска Арабия и Индия, обаче са обвинявани, че се опитват да забавят процеса.
Климатичните конференции на ООН отдавна имат навика да надхвърлят предварително определения си график. Редовни участници и наблюдатели на международните преговори дори са изчислили средната продължителност на закъсненията – около 24 часа. Последната конференция, която успя да приключи точно по график, се е състояла преди цяло поколение – през 2003 г. в Милано, COP9.
С успех или не, равносметките тепърва за Европа предстоят. А първата голяма арена за резултатите в Анталия е на 26 ноември в Европейския парламент, където 15-членната делегация от евродепутати, заедно с Европейската комисия ще оценят резултатите от Конференцията на ООН за климатичните промени от 9 до 20 ноември 2026 г. и ще изложат своите възгледи за бъдещите действия в областта на климата.



