Оцеляването измества инвестициите на предприемачите в Нидерландия

Под натиска на кризите мениджърите „замразяват“ инвестициите в професионално обучение и поглеждат с надежда към правителството да се събуди от летаргията

Високите цени на енергията и липсата на последователна държавна подкрепа принуждават все повече малки компании в Нидерландия да ограничават инвестициите си. Засегнати вече не са само проектите за разширяване на бизнеса, но и средствата за обучение, квалификация и кариерно развитие на служителите.

Снимка: Пресслужба на ЕС

Това показва годишното проучване на индекса на малкия бизнес в Нидерландия. Едва малка част от анкетираните мениджъри посочват, че отделят около 10% от оборота си за обучения и професионална квалификация.

Най-честото обяснение е, че намаляващите печалби поставят компаниите в режим на постоянно оцеляване. Предприемачите са изправени едновременно пред високи цени на енергията, несигурни пазари, растящи разходи за персонал и данъци, докато държавната политика остава колеблива. Вместо да поемат нов риск, много малки фирми предпочитат да замразят инвестициите си и да изчакат по-благоприятна икономическа среда.

„Щеше да бъде огромно облекчение, ако кабинетът най-накрая предприеме реални мерки срещу високите цени на енергията“, казва един от участниците в проучването на Qredits Ерик Зингс.

Липсата на финансов ресурс вече се отразява пряко върху развитието на работната сила. Според изследването 60% от мениджърите не могат да си позволят инвестиции в обучение, кариерно развитие и коучинг, а повечето признават, че последното им професионално обучение е било преди две или три години.

Разликите между отделните отрасли също се задълбочават. Докато компаниите в здравеопазването продължават да инвестират в квалификацията на служителите си, подобни разходи все по-рядко се срещат в хотелиерството, търговията на дребно и технологичния сектор.

Проучването очертава и друга важна тенденция. Предприятията, които успяват да намерят средства за обучение, инвестират повече и в развитието на бизнеса си и постигат по-добри резултати по отношение на иновациите. Изводът е, че инвестициите в хората се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността.

Според Зингс държавата трябва да реагира с данъчни стимули за обучение, по-добър достъп до финансиране, повече възможности за коучинг и консултации, по-ниска данъчна тежест и мерки за ограничаване на енергийните разходи.

„Стимулирането на ученето през целия живот и по-добрият достъп до финансиране са решаващи за подобряване на бизнес климата за малките предприятия“, казва експертът, който разработва препоръките съвместно със свои колеги от Университета по приложни науки в Утрехт.

Изследването не е изолиран сигнал. По-ранен анализ на ING стига до сходни заключения. Според банката високите цени на енергията, прекратяването на държавните субсидии и забавената модернизация на електропреносната мрежа продължават да възпират инвестициите и устойчивото развитие.

„При непоследователна държавна политика компаниите трудно могат да планират дългосрочно и често не са готови да кажат „да“ на големи инвестиции“, предупреждава директорът „Бизнес банкиране“ в ING Лауренс де Вос. Според авторите на доклада е необходима ясна и дългосрочна стратегия както за устойчивото развитие, така и за модернизацията на енергийната инфраструктура.

Сходна картина показват и официалните статистически данни. През 2024 г. компаниите в Нидерландия са инвестирали с 39% по-малко в мерки за опазване на околната среда спрямо година по-рано. Общият размер на инвестициите е спаднал до 1,6 милиарда евро – най-ниското равнище за последните пет години.

Въпреки това директорът на платформата за устойчиво предприемачество Future-Up Анке ван Верш остава предпазлив оптимист. Според нея устойчивият растеж е невъзможен без стабилна и предвидима държавна политика – нещо, което липсваше през последните години. Новият кабинет ще трябва да възстанови доверието на бизнеса, ако иска компаниите отново да започнат да инвестират.

„За да изградим икономика, ориентирана към бъдещето, трябва да използваме суровините по-разумно, да развиваме кръговата икономика и да инвестираме в устойчиви иновации“, казва Ван Верш.

Икономистите са единодушни, че Нидерландия ще трябва да увеличи инвестициите в енергетика, дигитализация, биотехнологии, земеделие, социално осигуряване и развитие на човешкия капитал, ако иска да запази икономическата си конкурентоспособност. Според техните оценки страната се нуждае от годишен икономически растеж между 1,5 и 2%, което предполага инвестиции в размер на между 151 и 187 милиарда евро до 2035 година.

Дигиталното евро: суверенитет или скъп политически експеримент?

ЕС иска да намали зависимостта си от Visa и Mastercard, но белгийските банки поставят под съмнение икономическата логика на проекта.

В Европейския парламент, чрез Комисията по икономически и парични въпроси, беше направена важна крачка към създаването на правната рамка за дигиталното евро. Засега няма официален срок за въвеждането му, но очакванията са това да стане след 2028 г. Основната цел е Европейският съюз да намали зависимостта си от американските платежни оператори Visa и Mastercard и да изгради собствена цифрова платежна инфраструктура.

Снимка; Пресслужба на ЕК, архив

Именно тук обаче започва големият дебат. Докато европейските институции представят дигиталното евро като инструмент за стратегически и цифров суверенитет, част от банковия сектор поставя под въпрос дали проектът решава реален проблем. Белгийските банки например определят идеята като политически амбициозна, но икономически трудно защитима предвид необходимите инвестиции, оценявани на около 18 млрд. евро.

Как ще работи дигиталното евро?

По своя замисъл дигиталното евро ще бъде цифровият еквивалент на евробанкнотите и евромонетите, емитирани от Европейската централна банка. Потребителите ще разполагат с дигитален портфейл, в който ще могат да прехвърлят средства от банковите си сметки. Плащания ще могат да се извършват дори офлайн – при липса на интернет или временно прекъсване на електронните комуникации, стига мобилното устройство да има захранване.

Проектът идва в момент, когато навиците за разплащане в Европа се променят бързо. По данни, цитирани от белгийската обществена телевизия VRT, през 2016 г. 79% от покупките в магазините са били платени в брой. През 2024 г. този дял вече е спаднал до 52%, докато електронната търговия и безконтактните плащания продължават да растат.

Банките: „Дигитална валута без мисия“

Именно тук белгийската банкова асоциация Febelfin вижда най-сериозния проблем.

„Какъв е смисълът да инвестираме 18 милиарда евро в нещо, което никой не чака?“, пита Михаел Ансеу от организацията, определяйки дигиталното евро като „дигитална валута без мисия“.

Според него аргументът на Европейската комисия, че проектът ще гарантира платежен суверенитет, не е достатъчен. Ако американските платежни системи някога престанат да функционират в Европа, както се случи в Русия, вече съществуват алтернативи. В Белгия например работи националната система Bancontact, а европейските банки развиват общата платежна платформа Wero.

Опасения за банковата система

Банковият сектор предупреждава и за потенциални рискове за финансовата стабилност.

Ако значителна част от средствата бъде прехвърлена от банковите сметки към дигиталните портфейли, банките ще разполагат с по-малко ресурс за кредитиране на домакинства и компании. При кризисни ситуации подобно пренасочване на средства може да ускори банкова паника и да засили финансовото напрежение.

Заради тези опасения първоначално Европейският парламент обсъждаше възможността дигиталното евро да бъде ограничено само до офлайн плащания. Докладчикът по законодателството, испанският евродепутат Фернандо Наварете Рохас, предложи онлайн използването да бъде разрешено само ако европейските банки не успеят да изградят собствена платежна система.

Геополитиката промени дебата

Междувременно международната обстановка промени политическите приоритети.

След войната в Украйна, нарастващото напрежение в глобалната икономика и стремежа към по-голяма стратегическа автономия, Европейската комисия, Европейският парламент и държавите членки определиха дигиталното евро като един от ключовите проекти за европейски цифров суверенитет.

Очакванията са до края на годината да бъде постигнато окончателно политическо споразумение по законодателството. Вече има подкрепа дигиталното евро да може да се използва както офлайн, така и онлайн още от самото начало. Предвижда се и лимит върху средствата, които могат да се съхраняват в дигиталния портфейл. Засега се обсъжда таван от около 3000 евро.

Следващият въпрос

Банките вече приемат, че въвеждането на дигиталното евро трудно може да бъде спряно. Вместо това настояват за постепенно внедряване, допълнителни гаранции срещу измами и максимално използване на вече съществуващата платежна инфраструктура.

Търговците в еврозоната ще бъдат задължени да приемат дигиталното евро, ако вече приемат други електронни средства за плащане. За потребителите услугата ще бъде безплатна, докато за бизнеса ще останат разходи, съпоставими със сегашните такси за картови плащания.

Остава обаче най-важният въпрос – ще използват ли европейските граждани дигиталното евро?

Отговорът не зависи само от законодателството, а и от готовността на търговците, онлайн платформите и потребителите да възприемат новия начин на разплащане. Именно това ще покаже дали дигиталното евро ще се превърне в инструмент на европейския цифров суверенитет или ще остане скъпа инфраструктура с ограничено практическо приложение.

Горещините вече диктуват енергийните инвестиции

EDF отпуска 80 млн. евро за охлаждане на училища, докато Франция пренасочва средства към адаптация на обществената инфраструктура към климатичните промени.

Екстремните горещини вече принуждават западноевропейските държави да инвестират не само в енергийния преход, но и в адаптацията на обществената инфраструктура към климатичните промени. След поредната топлинна вълна с температури над 40 градуса по Целзий Белгия, Нидерландия, Франция и Германия бяха изправени пред затворени училища, претоварени болници и сериозни затруднения в ежедневния живот.

Снимка: ЕК

Докато климатолозите от години предупреждават, че горещите вълни ще стават все по-чести и по-продължителни, реакцията постепенно се измества от предупреждения към конкретни инвестиции. Сред първите мащабни мерки е инициативата на държавната енергийна компания EDF, която отпуска 80 милиона евро за охлаждане на училища, детски градини и обществени центрове. Само през последната топлинна вълна в края на юни във Франция над 3500 училища затвориха врати, а повече от 10 000 преминаха на съкратен режим – сценарий, който се повтори почти едно към едно и през предходното лято.

• Още по темата: Необходими са инвестиции в адаптацията към климата, бездействието ще струва скъпо | 3e-news

В свое изявление EDF съобщава, че половината от средствата ще бъдат насочени към фонд за закупуване на вентилатори, мобилни и стационарни климатични системи. Другата част ще бъде инвестирана в дългосрочни решения – термопомпи, които през лятото ще охлаждат, а през зимата ще отопляват сградите. До началото на следващото лято се предвижда близо 4000 училища, детски градини и обществени центрове да бъдат оборудвани с подобни системи.

„Докато горещите вълни превземаха страната ни, съвместно с асоциацията Je passe à l'électrique решихме да предприемем конкретни действия, като помогнем на училищата, детските градини и развлекателните центрове да се оборудват както с бързо достъпни охладителни решения, така и с устойчиви съоръжения“, заявява главният изпълнителен директор на EDF Бернар Фонтана.

Компанията определя инициативата като продължение на социалната си политика, започнала по-рано тази година. През април EDF обяви програма за подпомагане на 80 000 социално уязвими домакинства с инсталирането на термопомпи. Всяко домакинство може да получи субсидия от 1000 евро за закупуване на оборудването.

Инвестицията от 80 милиона евро е част от инициативите, с които EDF отбелязва своята 80-годишнина. Паралелно с това компанията подпомага малките и средните предприятия при подмяната на дизелови и бензинови камиони с електрически превозни средства. През следващите три години се предвижда и изграждането на нова зарядна инфраструктура за тежкотоварния транспорт.

Все по-честите горещи вълни показват, че климатичните промени вече не се разглеждат единствено като екологичен проблем. Те се превръщат в двигател на нови инвестиции в обществената инфраструктура, електрификацията и енергийната ефективност. Именно в тази посока Франция започва да пренасочва все по-голям публичен и корпоративен ресурс.

150 млд. души в риск

По данни на Ройтерс в момента 150 милиона души живеят под екстремна жега и стотици са починали, казва генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейесус в платформата X. "Подтикнат от климатичните промени и глобалното затопляне, феноменът "веднъж на поколение" гореща вълна вече се случва почти всяка година. Бяхме предупредени", написа той, добавяйки, че домовете, работните места и училищата в Европа не са подготвени за екстремна жега.

Горещата вълна щеше да бъде "практически невъзможна" без климатичните промени, причинени от човека, които според учени направиха покачването на нощните температури тази седмица 100 пъти по-вероятни, отколкото преди само две десетилетия.

Температурите надскочиха исторически рекорди в Австрия, Чехия, Германия и Полша, докато бури избухнаха в части от Франция. В Германия влаковете по основна железопътна линия в западната провинция Северен Рейн-Вестфалия бяха редуцирани, а трамваите бяха спрени в източния град Лайпциг. Много хора останаха по домовете докато слънцето залезе, съобщават местните медии.

В Рим папа Лъв благодари на вярващите, че са присъствали на неделната молитва на площад "Свети Петър" въпреки задушаващите условия.

Екстремната жега засегна реките в Европа и за поредна година създаде проблеми за производството на електроенергия и земеделието. Унгарската атомна електроцентрала Пакш намали производството на електроенергия поради високата температура на река Дунав, която използва като охладител, съобщи правителството.

В Италия потокът на река По е намалял толкова, че позволил на морската вода да навлезе до 18 км навътре в сушата. Това породило опасения за земеделието и защитените влажни зони в речната делта.

Чешките власти призоваха хората да избягват физическа активност и издадоха предупреждения за смог в централната и северната част на страната заради високите нива на озон, причинени от жегата.

Гръмотевични бури са възможни в части от Франция, Германия и Чехия през следващия ден-два, като тази седмица се очаква по-хладно време в голяма част от Западна Европа, тъй като горещата вълна се придвижва по-дълбоко в Централна Европа и Балканите, казват метеоролозите. Силен вятър и мощна буря се разрази в белгийската столица Брюксел и премина към Ротердам и Амстердам.

Все повече пари

Екстремните метеорологични условия ще струват все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите. Неговият апел към управляващите страната е да помислят от рано за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Страните трябва да бъдат подготвени както за обилни валежи (каквито се случиха през 2021 в Белгия и Нидерландия и Германия), така и за дълги засушавания като през лятото на 2022 г., заради които най-силно си изпати френската енергийна система. Страната още ближе раните от резкия спад в произведената електроенергия, милиони загуби за бюджета и търсене на помощ под формата на внесена енергия от съседна Белгия.

Европа е сред най-уязвимите

Подобен извод излиза напреден план и в наскорошно проучване на Allianz Trade, което анализира икономическите последствия от все по-честите и интензивни горещи вълни. Екстремните горещини вече не са само климатичен или здравен проблем. Те се превръщат в структурен риск за икономическия растеж, конкурентоспособността и публичните финанси на Европа.  Според авторите Европа е сред най-уязвимите региони в света. От 80-те години насам броят на регистрираните горещи вълни е нараснал седемкратно, а средният брой жертви на едно събитие е скочил пет пъти. Южна, Западна и Източна Европа концентрират най-високата смъртност, като Русия, Италия, Франция, Испания и Германия формират близо 70% от всички регистрирани смъртни случаи, свързани с горещини в световен мащаб. Анализът идентифицира ключов праг от около 30°C, след който икономическите щети започват да растат експоненциално.