75 евро глоба, ако караш тротинетка без каска в Белгия

През последните години броят на тротинетките се увеличи драстично особено в градските райони. С нарастването на популярността се увеличават и случаите на сериозни катастрофи с този вид транспорт.

Снимка: politie.be

Затова, инициатива на федералното министерство на мобилността, от 1 септември се въвежда задължително носене на каска за тротинетка със скорост над 25 км/ч. Тя трябва да защитава слепоочието и задната част на тила, се казва в препоръката на правителството.

От сайта на федералното правителство се напомня още, че само електрически тротинетки, чиято максимална скорост, по конструкция, е ограничена до 25 км в час, имат право да се движат по обществени пътища и за тях каската не е задължителна, но силно препоръчително.

По отношение на операторите на споделени тротинетки ще се наложи да ограничат скоростта на своя автопарк до 20 км/ч като част от лиценза за експлоатация. Наемателите няма да са задължени да носят каска, при положение че тротинетките съответстват на държавните изисквания.

От разпространено съобщение на полицията четем, че  всеки, който не носи каска, рискува глоба от 74,67 евро. Освен това се напомня, че  трябва да сте поне на 16 години, за да карате електрически скутер по обществени пътища. Возенето на втори човек е забранено. В трафика задължително се спазват същите правила като за колоездачите.

Битка от няколко години с ялови резултати

Белгия въведе първите по-сериозни мерки в борбата с хаотичното каране на тротинетки през 2022 година. Сред първите поправки в закона бе максимална скорост от 6 км/ч в пешеходни зони и широка информационна кампания къде може да се кара и къде не. Според тогавашни данни над 70% от анкетираните не знаели, че трябва да използват само велосипедни алеи, а не тротоарите. 

Въпреки наложените мерки, всеки ден има поне по 5 инцидента с тротинетки по улиците на Брюксел. Много от тях приключват със сериозни наранявания, дори фатален край. За 2024 година са регистрирани 1825 произшествия или ръст от 13% спрямо 2023 г, отчитат в своя статистика след национално проучване от Института по пътна безопасност.

Резултатите показаха, че са нужни още по-строги санкции. Друга анкета направо взривява пътните специалисти. Въпреки мащабните информационни кампании, близо половината от белгийците  не са запознати с основните забрани като например, че минималната възраст за каране е 16 години. Една трета от населението (35%) не знае, че е забранено превозването на втори човек. Невъзможно е да се управлява правилно поради малките колела на тротинетката.

Според наблюденията на Института най-пренебрегваното правило е, че може да се завива надясно на червен светофар. Масово не се знае, че тротинетките, подобно на велосипедистите, може да се движат срещу посоката на движение. Четири от десет анкетирани са заявили, че си нямат на представа за тази възможност. 

За да сложи ред в хаоса с тротинетките, белгийската столица взе решение ползвателите да паркират на определени зони, а не където им падне. Въведена бе максимална скорост за движение в централната градска част до 8 км/ч. Друга мярка беше намаляване на броя на споделените превозни средства – от 20 000 на под 8000.

Брюксел много внимателно следеше как действа съседен Париж в политиката със споделените превозни средства. След като френската столица обяви, че ще премахне тротинетките от улиците, политици от местния парламент белгийският град също надигнаха глас да се последва примера на техните колеги край Айфеловата кула. В крайна сметка беше решено за момента да не се премахват превозните средства, но ще се затегне драстично контролът.

Книжки и регистрационни номера?

Сред политическите среди дори се заговори, че това не може повече така да продължава. Предложено бе в законодателството да се изисква шофьорска книжка и да се въведат регистрационни номера по подобие на Германия.  "Тези, които карат електрически тротинетки и скоростни колелета не осъзнават, че времето им за реакция е много по-бавно. Следователно ограничаването на скоростта е логична първа стъпка", казва депутатът Тине Гилис от вносителите на предложението и апелира, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват от всички.

„Трябва да си кажем, че този клас към момента се чувстват ненаказани и могат спокойно да развиват високи скорости в райони като училища и детски градини. Те не могат да носят каквито и да било санкции, защото тротинетките не са регистрирани и не подлежат на санкции. Затова са нужни промени в законите“, мотивират се депутатите.

Държавен контрол

Превърналите се в ежедневие инциденти с тротинетки принудиха държавата през 2025 г. да се замисли за сериозни промени в търговските лицензи. В телевизионно интервю по това време тогавашният министър Роб Бийндърс, който отговаряше за защитата на потребителите, се обяви за цялостна ревизия на сектора и за чистка на търговци. Най-често се споменава за китайски високоскоростни колелета с широки гуми, за които неофициално се твърди, че не отговаряли на критериите за безопасност. За първи път обаче някой от държавата директно изплю камъчето, че на пазара има и опасни превозни средства, които трябва да бъдат изтеглени. „Трябва да направим всичко възможно, за да премахнем от пазара колкото се може повече опасни електрически тротинетки“, казва министърът без да уточнява в какво точно се изразява тяхната опасност. Намеква само, че имало такива, които се движели по-бързо от законоустановените 25 км/ч, имало случаи на сигнали за неправилно затегнати колела и лесно разхлабващи се кормила. Ето защо било нужно държавните контролни власти да прилагат по-строг какво се внася и продава на белгийския пазар. Че проблем има, става ясно от признание на министъра за вече забранени няколко модела тротинетки.

Две години след плана „Драги“, Брюксел още се мота с реформите

Спoред нидерландски професор има напредък, но всяка реформа отнема 2-3 години

Европейската комисия представи нов Закон за иновациите, който трябва да улесни растежа на европейските стартъпи и разрастващите се компании в Европа. Новият законодателен акт идва на бял свят точно 2 години след като „гуруто“ на Брюксел Марио Драги представи вижданията си за спасяване на европейската икономика.

Докладът на бившия италиански премиер съдържа 383 препоръки, които трябва да се реформират, в противен случай ЕС изправен пред „екзистенциална“ заплаха от икономически упадък. От тях една много малка част са задвижени.

Още по темата: 

• Европейската комисия улеснява бизнеса и иноваторите с нов законопроект | 3e-news
• Планът "Драги" на две години: Кръстоносният поход за конкурентоспособност се сблъсква със старата европейска политика | 3e-news
• За ЕК докладът на Драги е Библия, в която енергията се споменава 700 пъти

По време на своя реч през 2025 година Драги не звучеше особено доволен от скоростта, с която се прилага планът му. Впоследствие той създаде заедно с ръководителя на Stripe Патрик Колисън т.нар. Rhine Group, която обединява бизнес лидери, икономисти и бивши политици с цел Европа да премине от диагностициране на проблемите към конкретни действия.

Въпреки раздразнението на италианеца и видимото неудовлетворение има икономисти, които смятат, че реформи се случват-макар и мудно. Сред тях е, професорът по международна икономика в Университета в Гронинген Стивън Бракман, който в радиоинтервю разказва, че все пак има напредък. Една от причините да стават нещата бавно е тежката бюрокрация и разнородното законодателство от отделните страни-членки, което създава спънки за компаниите. По наблюдения на икономиста, за да се промени една регулация и да се задвижи механизма отнемат 2-3 години.

Законът за иновациите, за който говори и нашият еврокомисар Екатерина Захариева пред Парламента по време на дебат, трябва да направи правилата за стартъпите в различните страни от ЕС по-равнопоставени. Това би трябвало да улесни иновативните компании да се разрастват и да привличат финансиране  без да се сблъскват с националните специфики на законодателствата.

Според Стивън Бракман това е добра стъпка особено за компаниите областта на изкуствения интелект и софтуерните решения, които изпитват затруднения да набират капитал в Европа.

Само този пример е показател, че в Европа започват да се случват нещата, набелязани от Драги. Но, според Бракман, е твърде да се направи генерален извод, че се постига твърде малко. „Има напредък. И не трябва бъде чак такива песимисти. Нека изчакаме 2-3 години преди да кажем дали са се реализирали направените промени. Известно е, че регулациите изискват по-дълъг период, за да бъдат адаптирани“, съветва нидерландският професор.

В независим коментар и икономическият вестник FD вижда промени и посочва като пречка различните интереси на държавите членки.  Това най-ясно се вижда в концепциите за бъдещето на вътрешния и капиталовия пазар. Според анализа на медията в този сегмент трябва да се работи в по-тясно сътрудничество.

Новите мерки на ЕК предвиждат въвеждане на общи правила за оценка на интелектуалната собственост в целия ЕС, въвеждане на обща процедура за обществени поръчки за научноизследователска и развойна дейност, допълнителни мерки за ускоряване на прехода от иновативните идеи към реални продукти и услуги.

Компании, изследователи и публични институции ще могат временно да тестват нови технологии, продукти и услуги в контролирана среда, преди да бъдат пуснати на пазара.

Законът за иновациите трябва да даде тласък и на финансирането. От изказването на ресорния комисар Екатерина Захариева стана още нещо ясно, по което трябва да се фокусира блока следващите години - правителствата да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти за иновативните компании. Към момента годишно се изразходват около 2 трилиона евро за обществени поръчки. Само 0,1% от тази сума е насочена към научноизследователска и развойна дейност. 

Захариева: Само 0,1% от обществените поръчки в ЕС отиват за наука

Правителствата могат да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти за иновативните компании

Българският еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева участва в дебат в Европейския парламент, на който представи редица инициативи, които са във фокуса на вниманието на Европейската комисия.

Пред депутатите Захариева съобщи, че европейските правителства годишно изразходват около 2 трилиона евро за обществени поръчки, но само 0,1% от тази сума е насочена към научноизследователска и развойна дейност. „Дружествата се нуждаят от клиенти, не само от грантове и заеми. Правителствата могат да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти“, отбелязва тя.

Още по темата: 

• Европейската комисия улеснява бизнеса и иноваторите с нов законопроект | 3e-news

Според нея, за да се повтори успехът от времето на здравната криза около COVID-19, трябва да се улесни трансграничното сътрудничество в обществените поръчки, както и достъпът до тях за малките и средните предприятия и стартъпите.

Дебатът в Европейския парламент за конкурсните процедури идва само дни след като няколко европейски медии съобщиха за подготвяни промени в правилата за обществените поръчки. Според новата система 30% от точките в крайната оценка на офертите трябва да се формират въз основа на качеството на предложението. При трудоемки дейности като строителството минималният дял на критерия „качество“ ще достига половината от всички точки, определящи крайното класиране.

Изборът на изпълнител единствено според критерия „най-ниска цена“ ще се превърне в изключение. Той ще бъде допустим само ако правителствата могат да докажат, че качеството вече е гарантирано по друг начин. С промените Брюксел иска да сложи край на традиционния приоритет на „най-ниската цена“ при вземането на решения. Вместо това задължителни критерии като качество, зелена трансформация, иновации и европейска стратегическа автономия ще придобият решаваща тежест при избора на изпълнители.

Предложението представлява „истинска повратна точка“, пише нидерландската медия BNR, цитирайки Вилем Янсен, професор по право на обществените поръчки в университетите в Гронинген и Утрехт. „Докато социалните и геополитическите цели някога се възприемаха основно като второстепенен фактор, скоро те ще станат задължителна част от процеса“, коментира професорът.

„Разбира се, че не искате да плащате твърде много като правителство – това все пак са парите на данъкоплатците. Но искате и работата да бъде свършена както трябва. Ако построите библиотека, не искате тя да се срути след три години“, допълва той.

С приблизителен обем от над 2 трилиона евро годишно, или около 15% от БВП на ЕС, пазарът на обществените поръчки е един от най-мощните икономически инструменти на блока. Брюксел очевидно иска да използва този огромен финансов поток не просто за закупуване на стоки и услуги, а като лост за реализация на европейската индустриална и геополитическа политика.

Това обаче поражда и опасения, че задължителните изисквания за качество и допълнителните критерии ще направят обществените поръчки по-скъпи за данъкоплатците.

Реформата обаче не се изчерпва с качеството. Европейската комисия предлага и значително опростяване на процедурите, за което загатна в изложението си и Екатерина Захариева.

Трите действащи европейски директиви трябва да бъдат заменени с една пряко приложима регулация на ЕС. Целта е компаниите да не се сблъскват с различни национални правила във всяка държава членка.

Правителствата също така ще получат значително повече възможности да преговарят с участниците в търговете по търговските и техническите условия.

„Купи европейско“ влиза в обществените поръчки

Ревизията е тясно свързана и с новата индустриална политика на ЕС, включително с предложения Закон за индустриалните ускорители.

Под слоганите „Купи европейско“ и „Произведено в Европа“правителствата ще получат нови инструменти да дават предимство на европейски доставчици.

Това може да улесни и изключването на китайски компании от ключови инфраструктурни проекти и стратегически технологии.

Така обществените поръчки постепенно престават да бъдат просто механизъм за избор на най-евтиния доставчик. Те се превръщат в инструмент за изграждане на европейска индустриална база, технологична независимост и стратегическа автономия.

Политически фойерверки в Брюксел

Предложението вероятно ще срещне подкрепа в Европейския парламент, особено що се отнася до защитата на критични сектори и европейските вериги на доставки.

Но практическото му прилагане може да се окаже далеч по-спорно.

Ключовият въпрос е докъде може да стигне европейското предпочитание, преди то да започне да оскъпява проектите, да ограничава конкуренцията или да създава недостиг.

Примерът със соларните панели вече показва колко сложен може да бъде този баланс. Брюксел иска повече „Произведено в Европа“, но остава въпросът кой ще плати сметката за тази стратегическа автономия.

Именно тук предстои един от най-острите политически сблъсъци около новите правила за обществените поръчки.