Белгийският град Генк инвестира 3 млн. евро в енергийно устойчив космодрум

Близкият до нидерландската граница град Генк предприема редица инициативи, с които да допринесе за общата политика на страната по пътя към климатична неутралност. Един от мащабните проекти е свързан с цялостно реновиране на съществуващ космодрум, който да отговаря на енергийно устойчивата политика на бъдещето, разказва локалната телевизия Limburg.

Снимка; kattevennen.be

Проектът ще започне през есента на 2027 година и трябва да бъде завършен за малко повече от година. През този период ще бъде ремонтирана основната сграда, външната облицовка, смяна на прозорците и допълнителна изолация на стените и покрива . Общата инвестиция възлиза на около 3 милиона евро.

• Още по темата: „Зеленото“ бъдеще на Белгия – от дървото до люшкащия се климатичен план

След реновацията очакванията са сметката за газ да бъде намалена със 70%, а изолираните стени ще направят комфорта на посетителите още по-добър. Проектът е само началото. Искаме с подобни инициативи Генк да стане климатично неутрален до 2045 година, казва в интервю съветникът по енергийна устойчивост Карел Крикеманс.

Космодрумът и към него центърът за астрономия и космически пътувания в Национален парк „Хоге Кемпен“ се посещава от над 50 000 души всяка година.

Подобни проекти са от изключително значение, ако Белгия иска да обърне тренда и да навакса пропуснатото. На този етап различни доклади показват, че страната не може да покрие целите на Европейската комисия за пълна климатична неутралност до 2040 година. В последния публикуван доклад на Федералната обществена служба за обществено здраве от ноември 2025 година се казва, че страната е намалила CO2 емисиите с 28% в сравнение с 1990 г. Темповете и политиките, според агенцията, давали основание да прогнозира, че емисиите няма да намалеят достатъчно бързо в нито един сектор, за да стане климатично неутрална след четвърт век.

Белгийското градче е поредният пример, който показва желанието на властите да оборят въпросния доклад и да докажат, че заедно с останалите провинции могат да се справят с това предизвикателство. За подобни „зелени“ и енергоефективни каузи съм разказвал в свои кореспонденции през изминалите години. Всички те са водени от една много известна фраза, която най-точно отразява житейската философия на този народ – "тук расте нашето бъдеще" (hier groeit onze toekomest) или с мисъл за дома, за здравето, за поколенията. Този слоган може да бъде видян на стената на един от най-големите технологични центрове в „икономическото сърце“ на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт. Може да бъде срещнат по пътеките на безбройните екопаркове с образователна насоченост, може да се види в информационните брошури – повече дървета, повече мисъл за намаляване на климатичния отпечатък, за по-здраво общество. Идеите за зелено бъдеще, повече дървета и зеленина се откриват в безброй ежедневни кампании.

„Повече зеленина, растения за охлаждане и абсорбиране на вода и CO2. Това е пътят“, казва климатичният експерт Йост Венкен и препоръчва на бъдещите управници това да бъде водеща политика, независимо коя партия е на власт.

За фламандското правителство политиките по засаждане на дървета са прекрасен начин за намаляване на климатичния отпечатък, но това не е достатъчно – нужни са допълнителни дългосрочни мерки на правителствено ниво с общи усилия от другите две провинции Валония и Брюксел за енергийно ефективни жилища, повече зелени пространства, затягане на мерките в транспортния сектор и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.

С поглед в бъдещето, но и да не допускат повече грешки в миналото, казва един друг доклад, според който Фландрия е допуснала грешка по време на корона пандемията да разхлаби мерките и по този начин да забавила поставените дългосрочни климатични цели.  Не работят в полза на климата и колебливи решения като първоначалната забрана за продажба на автомобили с ДВГ, а впоследствие стъпка назад и отлагане с няколко години до 2035 г. Действия, които между другото много наподобяват тези на самата Европейска комисия при изпълнението на плана за климата – колебливост, компромиси, изоставане от подписаното през 2015 г. Парижко  споразумение. Според глобалния ангажимент на ООН европейските държави членки трябва да са намалили емисиите си с 55% до 2030 г, а до 2050 г. да са напълно климатично неутрални.

9 държави срещу план на ЕК за разширяване на администрацията

9 държави от Европейския съюз се противопоставиха на план на  Европейската комисия за наемане на още 2 500 служители. В писмо от Виена, Прага, Берлин, Копенхаген, Талин, Хелзинки, Рига, Хага и Стокхолм, се настоява планът да бъде отхвърлен, защото „Комисията трябва да бъде пример за бюджетна дисциплина - особено в момент, когато призовава държавите членки да приоритизират ефективните разходи“.

Снимка- личен архив

В писмото, разпространено чрез авторитетното издание „Политико“ и адресирано до европейския бюджетен комисар Пьотр Серафин, тези страни-членки подкрепят усилията на Комисията за оптимизиране на следващия дългосрочен бюджет на ЕС (MFF). Същевременно изразяват загриженост по повод искането на Комисията за повече средства за увеличаване на административния ѝ капацитет. Това увеличение, оценено на €1,4 милиарда евро за периода на 2028-2034, се счита за противоречащо на принципите на ефективност и сдържаност, застъпвани от Комисията.

В писмото деветте министри на страните-членки подчертават, че са под нарастващ натиск да оптимизират публичните разходи. Много държави членки вече са въвели трудни реформи, включително съкращения на разходи и оптимизация на персонал, често по настояване на Комисията. Затова те призовават Комисията да подложи собствените си административни процеси на същия контрол и амбиция. Техният аргумент е, че доверието на европейската изпълнителна власт да изисква бюджетна дисциплина от държавите членки, зависи от тяхното собствено спазване на тези принципи.

Министрите предупреждават, че увеличаването на броя на административните постове в момент, когато националните правителства са изправени пред бюджетни ограничения, може да изпрати негативен сигнал към гражданите. Комисията все още не е отговорила на исканията за коментар по този въпрос.

ЕС планира 28 млрд. евро под формата на кредити за източните региони до 2027 г.

ЕС, с няколко събития в рамките на един месец, обяви, че усилено ще насочва средства за подкрепа на източните региони и територии-граница с Русия. Комисията вече обяви план с 5 стъпки, по които ще се пренасочва бюджетът. Времето обаче неумолимо тик-така и време за губене няма. Това го доказват форсираните совалки между институциите и намеренията да бъдат облечени в законодателна инициатива. Първото и най-близко голямо събитие с подписване на декларация EastInvest Facility е насрочено за 26 февруари, става ясно от съобщение на европейската пресслужба.

Снимка; ЕК

В него се посочва, че Европейската комисия е изготвила план да направи 9 държави членки – Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, по-сигурни, устойчиви и привлекателни места за живеене и работа.

Още по темата: България е сред най‑пострадалите от войната в Украйна, Европа затяга източния фланг | 3e-news 

Руската агресивна война срещу Украйна сериозно засегна хората и общностите в тези райони. От нарастващи заплахи за сигурността и икономически сътресения до напрежение върху местните услуги и демографски спад.

От 2022 г. ЕС е категоричен, че „ще подкрепя с всички сили и колкото средства са необходими“, ще предоставя политическа и техническа подкрепа на източните си региони. Тази подкрепа е помогнала за подобряване на инфраструктурата, повишаване на икономическата устойчивост, развитие на отбранителни способности, справяне с предизвикателствата в енергетиката и свързаността и подкрепа на работните места. Освен това, коридорите за солидарност между ЕС и Украйна поддържат устойчиви търговски потоци.

Новият план представя набор от действия за справяне със специфичните и безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени тези региони. Пет приоритетни области, за които подробно разказах в своя кореспонденция.

Под формата на допълнително представени въпроси и отговори и под формата на графики от Брюксел хвърлят повече светлина върху целите на подпомагане. Част от парите ще отидат и до частни структури, бизнес организации, малки общини, които ще имат по-лесен достъп до финансиране. Консултантска подкрепа при изготвянето на заеми от  международни финансови институции и национални насърчителни банки. Общо 28 милиарда евро кредитна подкрепа за засегнатите държави членки до края на 2027 г.

Други области на конкретна подкрепа ще бъдат за увеличено финансиране от ЕС за отбрана, управление на границите и вътрешна сигурност в следващия бюджет на ЕС. Модернизиране на транспортните мрежи и пътната, железопътната и пристанищната инфраструктура с двойно предназначение за сигурност и растеж в общностите на източната граница.

За България предложението е едновременно облекчение и предупреждение. Нашите гранични региони — някои вече натоварени от миграционни потоци, други от спад на инвестиции и демографско изтичане — ще могат да разчитат на по‑лесен достъп до финансиране, както и на техническа и експертна помощ.