EK променя правилата за обществените поръчки

Европейският съюз е на прага на сериозна промяна в начина, по който се разпределят милиарди евро публични средства всяка година. Изтекъл законопроект на Европейската комисия, видян от нидерландския икономически вестник FD, показва, че Брюксел иска да сложи край на традиционния приоритет на „най-ниската цена“ при обществените поръчки. Вместо това задължителни критерии като качество, зелена трансформация, иновации и европейска стратегическа автономия ще придобият решаваща тежест при избора на изпълнители.

Предложението представлява „истинска повратна точка“, пише друга нидерландска медия – bnr.nl като цитира коментар на Вилем Янсен, професор по право на обществените поръчки в университетите в Гронинген и Утрехт. „Докато социалните и геополитическите цели някога се възприемаха основно като второстепенен фактор, скоро те ще станат задължителна част от процеса“, отбелязва той.

Край на диктатурата на най-ниската цена

Според новата система 30% от точките в крайната оценка на обществените поръчки трябва да се формират въз основа на качеството на предложението. При трудоемки дейности като строителството, минималният дял на критерия „качество“ ще достига половината от всички точки, определящи крайното класиране.

Изборът на изпълнител единствено според критерия „най-ниска цена“ ще се превърне в изключение. Той ще бъде допустим само ако правителствата може да докажат, че качеството вече е гарантирано по друг начин.

„Разбира се, че не искате да плащате твърде много като правителство - това все пак са парите на данъкоплатците. Но искате и работата да бъде свършена както трябва. Ако построите библиотека, не искате тя да се срути след три години“, коментира кореспондентът на FD в Брюксел Даан Балегер. 

€2 трилиона за новата индустриална политика

С приблизителен обем от над 2 трилиона евро годишно, или около 15% от БВП на ЕС, пазарът на обществените поръчки е един от най-мощните икономически инструменти на блока. Брюксел очевидно иска да използва този огромен финансов поток не просто за закупуване на стоки и услуги, а като лост за реализация на европейската индустриална и геополитическа политика. Това обаче поражда и опасения, че задължителните изисквания за качество и допълнителните критерии ще направят обществените поръчки по-скъпи за данъкоплатците. „Вероятно е вярно. В същото време можете да погледнете на това и по друг начин. Библиотека, построена с по-високи изисквания за устойчивост, може да издържи по-дълго. Освен това, ако проектът се изпълнява от местни компании, които наемат местни служители, част от средствата се връщат в бюджета чрез данъци и социални осигуровки, посочва Балегер.

• Oще по темата: ЕС променя концепцията „Произведено в Европа“ – акцентът вече е върху продуктите, а не върху държавата на произход | 3e-news

Единни правила вместо 27 различни режима

Реформата обаче не се изчерпва с качеството. Европейската комисия предлага и значително опростяване на процедурите. Трите действащи европейски директиви трябва да бъдат заменени с една пряко приложима регулация на ЕС. Целта е компаниите да не се сблъскват с различни национални правила във всяка държава членка. Правителствата също така ще получат значително повече възможности да преговарят с участниците в търговете по търговските и техническите условия.

„Купи европейско“ влиза в обществените поръчки

Ревизията е тясно свързана и с новата индустриална политика на ЕС, включително с предложения Закон за индустриалните ускорители. Под слоганите на „Купи европейско“ и „Произведено в Европа“ правителствата ще получат нови инструменти да дават предимство на европейски доставчици. Това може да улесни и изключването на китайски компании от ключови инфраструктурни проекти и стратегически технологии. Така обществените поръчки постепенно престават да бъдат просто механизъм за избор на най-евтиния доставчик. Те се превръщат в инструмент за изграждане на европейска индустриална база, технологична независимост и стратегическа автономия.

Политически фойерверки в Брюксел

Предложението вероятно ще срещне подкрепа в Европейския парламент, особено що се отнася до защитата на критични сектори и европейските вериги на доставки. Но практическото му прилагане може да се окаже далеч по-спорно. Ключовият въпрос е докъде може да стигне европейското предпочитание, преди то да започне да оскъпява проектите, да ограничава конкуренцията или да създава недостиг. Примерът със соларните панели вече показва колко сложен може да бъде този баланс. Брюксел иска повече „Произведено в Европа“, но остава въпросът кой ще плати сметката за тази стратегическа автономия. Именно тук предстои един от най-острите политически сблъсъци около новите правила за обществените поръчки.

Нидерландия пуска най-големия в Европа проект за улавяне на CO₂

Заводът на Yara в Нидерландия започна работа по най-големия търговски проект за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) в Европа.

Въглеродният диоксид ще бъде транспортиран с кораби и съхраняван постоянно под дъното на Норвежко море в съоръжението „Северно сияние“ (Northern Lights), което е финансирано от ЕС по линия на Механизма за свързване на Европа.

Съоръжението на Yara за производство на амоняк и торове се очаква да улавя и втечнява до 800 000 тона CO₂ годишно, отделяни при производството на амоняк.

Трансграничният проект е пряк резултат от подписания през 2023 г. „зелен алианс“ между ЕС и Норвегия и показва как европейското сътрудничество може да съчетава частни инвестиции и публична подкрепа. В проекта участват индустрията, Европейският съюз, държавите членки и Норвегия.

Това партньорство беше подчертано и на днешната церемония по откриването, на която присъстваха комисарят по климата Вопке Хьокстра, норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре, нидерландският премиер Роб Йетен и президентът на Yara International Свеин Торе Холсетер. Очаква се през следващите 15 години да бъдат уловени и съхранени около 12 милиона тона CO₂.

Технологията има потенциал да намали емисиите от енергоемки индустрии като производството на амоняк и торове, като същевременно стимулира иновациите, укрепва европейската индустриална база и ускорява развитието на CCS като чиста технология.

В речта си европейският климатичен комисар Вопке Хукстра подчерта, че Европа се нуждае от практически решения, които едновременно да намаляват реално емисиите и да повишават конкурентоспособността на индустрията. „Проектът за улавяне и съхранение на въглерод показва какво е възможно, когато иновациите и трансграничното сътрудничество се съчетаят. Това е точно такъв проект, от който Европа се нуждае, за да съчетае климатичната амбиция със силна и устойчива индустриална база“, заяви Хукстра.

Европа строи домовете по климатичните правила на миналото

Европа строи домовете на бъдещето по правилата на климата от миналото. Къщите, които се изграждат днес, трябва да издържат десетилетия, но са проектирани според климатични условия, които вече се променят. Резултатът е риск новите жилища да се превърнат в непоносими парници при все по-честите горещи вълни.

Нидерландия вече вижда проблема отблизо. Домовете там стават нетърпимо горещи през лятото, докато 2026 г. донесе исторически високи температури в Западна Европа. А това не е само въпрос на комфорт. С всяка нова гореща вълна расте рискът за възрастните хора и другите уязвими групи. Много от жилищата в Европа просто не са проектирани за температурите, с които континентът все по-често се сблъсква заради климатичните промени.

За новото строителство в Нидерландия действат специални изисквания от 2021 г., чиято цел е да ограничат риска от прегряване. Експертите обаче предупреждават, че правилата вече изостават от темпа на промяната на климата, пише нидерландският сайт „НюЕнЕл“.

„Домовете, които проектираме сега, ще останат там и през 2050 г.“, казва Йерон Клук от Амстердамския университет за приложни науки. Той е специалист по урбанистика и устойчивост на градската среда към климатичните промени. По думите му вече се работи по нови стандарти, които да отчитат по-топлия климат. Но докато те станат част от строителните правила, ще минат години. Проблемът е заложен още на чертожната дъска

Новото жилище трябва да отговаря на всички национални изисквания. За защита от студа има правила за изолацията и стъклопакетите. Има и изисквания срещу прегряване през лятото. Архитектите трябва да отчитат количеството стъкло, ориентацията на сградата, вентилацията и слънцезащитата. Oт 2021 г. тези изисквания се основават на исторически климатични данни от периода 1996–2015 г., а не на климатичните условия, които се очакват през следващите десетилетия. Така се появява парадоксът: сградите на бъдещето се проектират с данни от миналото.

„Съществува недоразумение, че новопостроените къщи са устойчиви на топлина“, казва Саския Хегеман, съветник в инженерната фирма Nieman, която изследва въздействието на климатичните промени върху сградите.

Проблемът се задълбочава в градовете и големите села. Там топлината се задържа по-дълго през нощта, отколкото извън населените места. Зеленината е по-малко, а асфалтът и камъкът акумулират топлина. Температурната разлика може да достигне до 8 градуса. Именно все по-горещите нощи се превръщат в сериозен проблем. Ако сградата не се охлади през нощта, топлината от деня се натрупва вътре.

„Тялото не може да се освободи правилно от тази топлина и сърцето трябва да работи по-усилено“, казва термофизиологът Коен ван дер Санден от изследователския институт TNO. Най-застрашени са възрастните хора, хронично болните и бременните. Дори новите и добре изолирани домове не са имунизирани

Проблемът вече е сериозен при съществуващия жилищен фонд. За него няма законови изисквания срещу прегряването. Предишни изследвания показват, че почти 10 милиона нидерландци живеят в домове, които могат да станат прекалено горещи. Около два милиона от тях са на възраст над 65 години. Дори сравнително нови и добре изолирани жилища могат да се превърнат в капан по време на гореща вълна.

Изолацията е предимство през зимата. Но през лятото, без достатъчна вентилация и слънцезащита, тя може да означава, че натрупаната топлина остава вътре по-дълго.

Прегряването на домовете не е само здравен проблем. То има и енергийна цена. Колкото по-горещи стават жилищата, толкова повече хора включват климатици. Енергийната компания Essent отчете пик на потреблението на електроенергия по време на тропическите дни през юни, отчасти заради климатизацията.

Климатикът безспорно може да бъде ефективно решение, особено в домовете за възрастни хора и обществените институции. Но според Клук той не трябва да бъде универсалният отговор на проблема. Истинското решение започва още с проектирането.

Най-важната защита е сградата да не допуска топлината вътре. Това означава външна слънцезащита, по-малко прозорци от слънчевата страна на фасадата и добра естествена вентилация. Клук отбелязва, че при проектирането традиционно се обръща много внимание на изолацията, но значително по-малко – на защитата от летните жеги.

Правилата изостават, а новите домове продължават да се строят

Самото Министерство на жилищното строителство и пространственото планиране признава, че стандартите за прегряване в новопостроените домове „вече не са актуални“ и в момента се преразглеждат. Новите правила вероятно ще станат част от строителните разпоредби около 2030 г. За Клук и Хегеман това е добра новина, но и твърде бавна реакция.

Нидерландия иска да строи по 100 000 нови жилища годишно. Това означава, че през следващите години ще бъдат издигнати стотици хиляди домове по правила, които може да се окажат недостатъчни за климатичните условия само няколко десетилетия по-късно.

Строителите не могат да чакат 2030 г.

Според Хегеман строителните компании и жилищните корпорации не трябва да чакат законодателната промяна. Те могат доброволно да отчитат ефекта на градския топлинен остров и все по-топлите нощи още сега. В противен случай рискуват след години да се сблъскат с недоволство от страна на наемателите и сериозни проблеми с прегряването. „Много е тъжно да разбереш след десет години, че това, което си мислел, че е добро, не работи“, казва Хегеман.