Дигитална суперсила с аналогова мрежа: нидерландският парадокс

Депутати от долната камара на парламента са против изграждането на "нови, грозни и големи" технологични центрове, които се превръщат бреме за електроенергийната система

7 огромни центрове за данни ще се появят в Нидерландия на фона на критиките, че проектите допълнително ще създадат проблеми в остарялата енергийна мрежа, разказаха в предаване на обществената телевизия Нос от индустриалната асоциация Dutch Data Centers Association (DDA). Същевременно инициативата политически раздор, тъй като от парламента е приета наскоро резолюция за спиране на строителството на такива големи центрове. За седемте изглежда било твърде късно, защото повечето разрешителни са издадени.

Снимка: Архив, ЕК

Решението за строеж не се приема с охота сред някои от Камарата на представителите (долната камара на парламента, която е основният законодателен орган). Сред тях е Питър Гринвис от ChristenUnie, който недоумява как е възможно това – за големите чужди корпорации може, а за малките национални бизнеси не може

Проектът се състои от 7 огромни сгради, т.нар. hyperscale, който ще се простират на площ от няколко хектара. За кубовете (както ги наричат местните) ще е нужна енергия, с която може да се захранят нуждите на 200 000 домакинства. Те ще се намират в Амстердам. Подобен мегацентър е планиран и в Лелистад. По данни на операторите тези технологични обекти черпят 5% от общото енергопотребление на страната. Очакванията са през следващите години да се удвои.

Нидерландия вече разполага с 3 такива мегацентъра за данни където Google съхранява данни. Според парламентарното мнозинство и провинции, освен че са грозни и големи, се превръщат в огромно бреме за електроенергийната система. 

Погледите и надеждте сега са насочени към новата министърка на жилищното строителство и пространствено планиране Еланор Букхолт-О'Съливан, която може да спре стоежа на още 4 проекта в ранна фаза в жилищен район край националното летище “Схипхол”. Сред жителите вече назрява недоволство, тъй като на тяхна територия вече има над 30 малки центъра, а капацитетът на мрежата е все така стар, пространството - малко и никой не иска в двора си да има data център.

Oще 2021 г. много общини поетапно забраняват строителството на такива центрове на тяхна територия. Тази тенденция искрено изненадвала компаниите за данни. Според Стейн Гроув, председател на търговската асоциация DDA, центровете за данни са просто отчаяно необходими. "Дискусията сега е съсредоточена върху центровете за данни, управлявани от Microsoft или Google. Но болниците, университетите и данъчната и митническа администрация също се нуждаят. Не искаме да зависим от чуждестранни компании. Тогава направете така, че да съхранявате тези данни тук", казва той с гняв и упрек към политиците.

Не толкова отдавна Нидерландия все се смяташе за водещ международен център по дигитализация. Дали това ще остане така зависи от министъра на D66 Еланор Букхолт-О'Съливан и доколко тя ще се вслуша в призива на Камарата на представителите.

Припомням, че страната бе първата в Европа, която публично се обяви за създаване на суверенитет и по-малка зависимост от американските технологични компании. Предишният кабинет, начело с Дик Схоф, дори бе подхванал политическа линия с проекти, които да направят Нидерландия „Силициевата долина на Европа“. Сред тях дом за „технологиите на утрешния ден“ , Център за изкуствен интелект върху руините на бившето газово хранилище в Грьонинген, нов център на военната индустрия, милиарди инвестиции в разработване на интелигентни материали като композити, 3D печат, космически технологии, квантови, интелигентни системи, технология с изкуствен интелект, дронове, сензори и радари. За всичко това е нужна огромна енергия, която обаче на този етап не може да бъде осигурена заради „тесните“ места по остарялата енергийна инфраструктура.

А докато политиците се боричкат да има или няма нови технологични мегаструктури, пропускат ценно време за реновиране на електрическата мрежа и да са в помощ на хиляди малки бизнеси и домакинства. Разказвал съм многократно как години над 15000 компании са в списък на чакащи за разширение на мрежата, други пък отчаяно променят графика си на работа, за да освободят енергия на трети. Отделно домакинствата са в ступор дали един ден няма да осъмнат с дискотека на тока   

Топ приоритет или нови главоболия

Проблемът с мрежата е сред топ приоритетите в 5-годишната управленска стратегия на правителството с премиер Роб Йетен. Коалицията смята да направи отделен закон, с който да не се допуска бъдеще недостиг на капацитет. По изчисления на местния оператор TenneT ще са необходими за следващите десетина години инвестиции от порядъка на 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа.

Един от нерешените досиета е свързано не с кого да е - "Майкрософт", който има план да вдигне 3 центъра за данни в Амстердам. Въпреки че не е разрешено, гигантът с законодателни вратички и политически хватки е успял да си издейства правото, разказва ежедневникът NRC. Става дума за 3 небостъргача с височина 85 метра, които заедно консумират приблизително толкова енергия, колкото градче като Харлем. Според действащата забрана компаниите нямат право да вдигат кули, ако консумират над 70MW и надхвърлят площ от 10 хектара. От общината заявили с гордост, че е постигнат добър баланс и изгодна оферта, тъй като привличат до себе си най-големият технологичен играч. 

Ормуз, горива и риск от фалити: транспортът в Белгия под двойна атака

700 000 евро допълнителни разходи на месец ще струват шоковото поскъпване на горивата заради войната в Иран, разказа транспортната компания „Есерс“ пред една от локалните телевизии на Белгия.

Превозвачът има стотици камиони по пътищата на Европа. Един от начините, според мениджъра за транспортния парк на превозвача Кристофър ван ден Деле, да се излезе от ситуацията в кризата е неминуемо да вдигнат тарифите за клиентите. Изчисленията показали, че за всеки нает камион ще се налага начисление от 500 евро допълнителни разходи.  

Други колеги в транспортния бранш се опасяват, че ако ситуацията с кризата в Ормузкия проток и военните действия в Иран продължат, фалитите са неизбежни.

На фона на тежката ситуация белгийските превозвачи са изправени и пред друг проблем – правителството и неговото намерение да вдигне таксата за изминати километри по магистралите от 1 юли. Браншовите федерации настойчиво апелират за отлагане на тази мярка, защото последиците от нея ще са катастрофални за сектора още в средата на тази година.

Още в началото на годината стана ясно, че фламандското правителство планира значително да увеличи тарифите като за класически EURO 6 камиони ще се начислява 40% повече. Според една от федерациите Фебетра това в момента е неприемливо. 

„Вярно е, че правителството няма контрол върху цената на петрола Brent, но може да осигури време за дишане като временно замрази това увеличение. Отлагането щяло да даде възможност на компаниите да се адаптират към тежките пазарни условия.

Фландрия е икономическото сърце на Белгия и има интерес да защитава доброто здраве на транспортния сектор, казват превозвачите и пак апелират за разумни действия от кабинета.

Енергийният урок, който Европа още не е научила

Само за 17 дни кризата с Иран струва €6 млрд. на ЕС – Брюксел бърза да избегне нов шок, но старите грешки дебнат

4 години след руската инвазия в Украйна, Европейският съюз е изправен пред опасността от ново прекъсване на енергийните доставки. Войната в Близкия изток причини сериозно смущение в световните доставки на петрол и газ като повиши драстично цените на енергията. Само през първите 17 дни от кризата с Иран ЕС е похарчил около 6 милиарда евро повече за внос на изкопаеми горива, се казва в обширен доклад на ГД „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, предоставен за разглеждане на Еврогрупата.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

В резюмето на анализа се посочва, че от 2022 г. насам ЕС е постигнал значителен напредък в диверсификацията на енергийните източници и увеличаването на инвестициите във възобновяема енергия. До 2025 г. възобновяемите енергийни източници представляват около 48% от потреблението на електроенергия в ЕС, което намалява зависимостта от изкопаеми горива за електроенергийния микс, макар и да не предпазва напълно от външни сътресения.

Oще по темата: 

• Ефект от войната в Иран: тласък на соларните панели и термопоомрите, в САЩ купуват електромобили, но продажбите на коли в ЕС може да спаднат | 3e-news
• ЕС ще се сблъска с енергиен недостиг, ако войната в Близкия Изток се проточи до лятото | 3e-news

Сектори като транспорта обаче остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху цените. Структурната промяна към нисковъглеродна електрификация остава единственото решение за гарантиране на сигурността на доставките и трайно справяне с проблема. Уязвимост на Европа към външни енергийни шокове. Могат да се обмислят краткосрочни мерки за облекчаване на потребителите (домакинства и промишленост).

След предишната криза ЕС обаче не научи ключов урок - че много от тези мерки бяха широкообхватни и нецеленасочени, което доведе до неефективност и много големи фискални разходи. В тази връзка, според авторите на доклада, в момента са нужни краткосрочни мерки,  насочени са към най-уязвимите домакинства и индустрии. Действията трябва да бъдат съгласувани, както бе решено и на последния Европейски съвет на 19 март. Това е от съществено значение, за да се избегне фрагментацията на единния ни енергиен пазар, да се увеличи максимално въздействието и да се сведат до минимум фискалните разходи за интервенции. Допускането на допълнителна гъвкавост, съгласно фискалните правила на ЕС, в подкрепа на енергетиката би могло да подкопае целостта и доверието във фискалната рамка. „Държавите членки трябва да гарантират, че мерките за подкрепа остават в съответствие с фискалните правила и не компрометират средносрочната фискална устойчивост“, се препоръчва в документа.

Икономическата дирекция на Комисията смята, че евентуалните държавни действия за справяне с високите цени на енергията следва да се ръководят от някои принципи като например: всяка предприета мярка следва да бъде съгласувана с декарбонизацията на енергийната система. Политическите мерки следва да запазят стимулите за пестене на енергия и инвестиции в нисковъглеродна енергия, както и да насърчават електрификацията. Краткосрочната подкрепа не трябва да ограничава въглеродно интензивното поведение или да удължава остарелите бизнес модели, базирани на изкопаеми горива.

Мерките трябва да бъдат внимателно разработени, за да се предотвратят нежелани последици, които биха могли да влошат баланса между търсенето и предлагането на енергийните пазари. Намаляването на пределната цена на петрола и газа ще стимулира търсенето и ще допринесе за по-високи съвкупни цени и ще генерира странични ефекти между държавите членки. Следва да се даде предимство на мерки, които водят до намаляване на потреблението на изкопаеми горива.

За да се ограничи фискалните разходи, държавите членки следва да насочат мерките си към най-уязвимите потребители, включително енергоемките индустрии.

• Мерки за насърчаване на потребителите да пестят енергия като например информационни кампании и целенасочени стимули . Те следва да насърчават използването на обществен транспорт, да ускорят обновяването на сградите и да продължат да повишават енергийната ефективност в промишлеността.
• Мерки за доходите. Това е предпочитан вариант. Той защитава най-уязвимите домакинства покупателната способност, без да се изкривяват пазарните ценови сигнали, въпреки че изисква прецизно насочване, за да се избегне неефективна подкрепа и прекомерна фискална тежест.
• Адаптиране на структурата на данъците и таксите върху електроенергията, така че да се бори с високите цени на електроенергията, като същевременно се подкрепя електрификацията.

За финансирането на такива мерки държавите членки могат да използват приходите от Схемата за търговия с емисии и да обмислят облагането с данък на евентуални неочаквани печалби, свързани с високите цени на енергията. 

Освен управлението на непосредствения енергиен шок и защитата на икономиката на ЕС, трябва бързо да се предприемат мерки, които ще намалят разходите за енергия по-трайно. За да се направи това, трябва да се действа в посока на четирите основни компонента, които определят цените на електроенергията: цената на самата електроенергия;  мрежови такси; данъци и такси; и разходи за въглеродни емисии.

Европейската индустрия е изправена пред трудна година, но за някои компании може да има изключение: това са предимно доставчици и монтажници на слънчеви системи. Това става ясно от съобщенията за повишено търсене от германския и британския пазар и покачващата се цена на акциите на китайските производители. Според анализатори „слънчевият бум“ от периода след руската инвазия в Украйна може да се повтори, според публикация на ЕUobserver.

Петролната криза сега съживява интереса и към електрическите автомобили и термопомпите. „Всеки път сме виждали как внезапните колебания в цените на горивата и ненадеждната електропреносна мрежа ускоряват внедряването на малки фотоволтаични системи“, каза Лара Хаим, анализатор на слънчевата енергия в BloombergNEF.

Въпреки заглавията, според които до април в Европа може да възникне недостиг на енергия, в действителност континентът разполага с достатъчно природен газ, възобновяеми енергийни източници и въглища, които да му стигнат до лятото, когато търсенето на енергия се повишава след намаляването на отоплението на домовете през пролетта поради по-топлите температури.

Илюзия за спокойствие

Доклад на нидерландския национален газов оператор предупреждава, че комбинацията от ниски запаси и скъпи доставки може да върне сценария от 2022 г. Предлага се създаване на стратегически газов резерв на европейско ниво

Зимата е към своя край, но ключовият въпрос за Европа тепърва предстои – запълването на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. Последните данни на нидерландската компания Gasunie показват, че нивата на газовите резерви са исторически ниски. При налична запълняемост от около 7,2% не се очаква непосредствен недостиг на синьо гориво, но ситуацията поставя редица стратегически въпроси.

Анализатори от компанията Eqolibrium отбелязват, че сходна е картината в цяла Европа, като с всеки изминал ден нарастват и опасенията. Според нейния директор Ханс ван Клиф на пазара се създава илюзия за стабилност, която може да се окаже подвеждаща през следващите месеци. Именно затова, по думите му, Европейската комисия трябва да подходи с повишено внимание.

Обичайно нагнетяването на газохранилищата започва през март. Тази година обаче се очакват затруднения в предлагането, породени от високите цени и напрежението в Близкия изток. Основният въпрос остава колко дълго ще продължи тази ситуация и дали Европейският съюз ще успее да запълни запасите си навреме. Според Клиф дори при бързо разрешаване на конфликта, възстановяването на газовия пазар ще отнеме време. „Видяхме това и след Covid – промените са структурни и връщането към нормалност не се случва за седмици, а за месеци“, подчертава той.

В Нидерландия вече се чуват призиви за по-активна подготовка. Националният газов оператор предупреждава, че страната не е достатъчно готова за сериозен недостиг, особено след спирането на добива в находището „Грьонинген“ и рязкото намаляване на руските доставки. По оценка на Gasunie, продължително прекъсване на доставките може да доведе до рязък скок на цените, сериозни икономически щети и задълбочаване на енергийната бедност. В доклад до новото правителство в Хага операторът подчертава, че както Нидерландия, така и Европа като цяло не са достатъчно подготвени за дългосрочни сътресения в доставките.