Сляпото петно в енергийната логистика на НАТО

 НАТО умува как да включи Източна Европа в тръбопроводния щит с дължина 10 000 км

12 европейски държави членки на НАТО разполагат с пълна мрежа от тръбопроводи, с които могат да снабдяват военните бази с нефт и газ в случай на война. Проблемът е голям обаче за страните от Източна Европа, които също настояват пред НАТО за връзка с аварийната мрежа, съобщава агенция Bloomberg, цитирана от нидерландското BNR радио.

С разрастване на конфликта в Близкия изток и прекъсването на доставките по Ормузкия проток, особено притеснение има в Полша и Румъния, че все още не са част от дългата   над 10 000 километра тръбопроводна мрежа. Дипломати от двете страни са заявили, че на следващата Среща на върха на НАТО през юли в Анкара, Турция, ще настояват въпросът да бъде включен в дневния ред.

• Още по темата: Новата визия на източния фланг: инвестиции в сигурност и растеж | 3e-news

Мрежата от тръбопроводи свързва всякакъв вид военна инфраструктура, бази, летища, складове, жп гари и рафинерии. Тя е проектирана да отговаря на нуждите да захранва обектите при внезапно увеличение на търсенето на горива, особено за въздушния транспорт и за зареждане на изтребители.

Четвърт век след края на Студената война малко се е променило в дължината на мрежата. Общо 4,1 милиона кубични метра петрол могат да се съхраняват в нея. Държавите, свързани към мрежата са Гърция, Исландия, Италия, Норвегия, Португалия, Турция, Дания, Германия, Белгия, Франция, Люксембург и Нидерландия.

Европейските страни от НАТО, които не са свързани и зависят от собствената си мрежа от тръбопроводи. Това са Румъния, Полша, Словакия, Испания, Унгария, Чехия и балтийските държави. Източноевропейските страни също са заинтересовани да бъдат свързани с мрежата, защото войната в Украйна няма край. Междувременно нарастват опасенията, че Русия ще търси атаки и в други страни по източния фланг. Путин по-рано нарече тези истории "пълна глупост".

Представител на НАТО разкрил пред агенция Bloomberg, че се работи за осигуряване на "безопасно и устойчиво енергийно снабдяване". Например, вече се работи по подобряване на веригата за доставка на гориво, която включва и тръбопроводите. Вече е направен анализ на възможните разходи за страните от НАТО, ако мрежата трябва да бъде разширена. Пълното разширяване на източния фланг би струвало около 21 милиарда евро. Проблемът е, че вероятно ще отнеме поне 25 години за свързване

Едно от решенията, които се разглеждат, е свързването на източноевропейските страни с други петролни мрежи на европейски съюзници. Например, тръбопроводната система на Полша ще бъде свързана с тази на Централна Европа, която включва Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия. Това би била инвестиция от около 5,5 милиарда евро. Междувременно Гърция, България и Румъния могат да свържат своята петролна мрежа, за която се смята, че ще са нужни 6 милиарда евро разходи, според един от участниците.

Средства биха могли да дойдат по линията на Европейската комисия EastInvest Facility, която е именно за подкрепа и защита на страните от Източния фланг. Механизмът, с мандат от 2 години, бе представен в началото на март в Брюксел пред представители на Алианса и министри на девет страни, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. Пред тях се отварят 28 милиарда евро, стига да имат политическа воля да решат как да подобрят засегнатите области. Към тях с финансова и консултантска помощ се присъединяват още Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Северната инвестиционна банка, Съвета на Европа за развитие, националните насърчителни банки, сред които нашата ББР. Говори се и за осигурен частен капитал.

EK поиска инспектори да оценят щетите по петролопровода „Дружба“

EK поиска инспектори да оценят щетите по петролопровода „Дружба“

Спрените петролни доставки към Словакия и Унгария ще бъдат обсъждани и от енергийните министри на 16 март, научи 3е-news от европейски дипломат

Европейската комисия официално е поискала от Украйна разрешение да позволи на инспекторите да оценят щетите по тръбопровода "Дружба", съобщи белгийското бизнес издание „БизнесАМ“. Запитването идва след като Унгария блокира ключовия заем от 90 милиарда евро на Украйна докато тръбопроводът не бъде отново в експлоатация.

Киев все още не е отговорил на искането. Говорител на Комисията заяви, че се водят интензивни разговори с Украйна. Необходимо е изрично одобрение на украинските власти преди да се определи обхватът и целта на мисията. Ако получи одобрението, това ще бъде първа по рода си инспекция за Брюксел. Липсата на правни прецеденти допълнително усложнява въпроса.

Още по темата: 

• Какво представлява петролопровода „Дружба“ и защо пречи за въвеждането на санкции от ЕС срещу Русия ? | 3e-news
• Унгария гледа за алтернативи заради несигурния нефтопровод „Дружба“

Въпросът за тръбопровода и неговите щети ще бъде обект на дискусия и по време на  заседание на ресорните енергийни министри в Брюксел на 11 март. Темата, макар и да не е във основната програма на заседанието на Съвета на ЕС ще бъде разгледана, потвърди за 3е News европейски дипломат-участник в заседанието. От двете страни ще се поиска информация за последиците от прекъсването на нефтопровода и за сигурността на доставките на петрол.  

Спорът около ключовия още от съветско време петролопровод тлее от доста дълго време, дори през миналата година на няколко пъти прелетяха политически искри от най-високо ниво. Унгарският външен министър първо нападна президента Зеленски, че застрашава енергийната сигурност. Докато Киев обвинява Русия за щетите ударени с дрон.

Впоследствие през миналото лято Унгария и Словакия използваха при гласуване правото си на вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU. Така двете страни продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа. Двете страни членки никога не са крили, че продължават да имат топли приятелски отношения с Москва.

Премиерите на двете страни Робърт Фицо и Виктор Орбан също се включиха в словесните престрелки и остро разкритикуваха ЕК по повод прекратяването на газовите доставки през Украйна. Те нееднократно са заявявали, че ще търсят други алтернативни маршрути.

И докато от всички посоки летят обвинения, Унгария и Словакия призовават за "мисия за установяване на фактите" и за оперативния статус на тръбата. И двете страни твърдят, че разполагат с разузнавателна информация, която показва, че тръбопроводът е в експлоатация и че транспортът е блокиран по "политически причини".

На твърдението Киев отговаря, че тръбопроводът е сериозно повреден по време на руски дрон на 27 януари и се нуждае от ремонт. Но сложността на войната забавя работата по възстановяване.

Унгарска делегация се опитала да инспектира тръбопровода Дружба. Тази визита обаче не била координирана с Комисията и е окачествена от Киев като "туристи". Достъпът от инфраструктурата бил отказан.

Този въпрос умело бе включен в предизборната кампания на премиера Виктор Орбан с надеждата да стопи пасива си срещу по-младия консервативен кандидат Питър Маджар, се отбелязва още в коментара на белгийската медия. "Унгария не е страна, която можеш да принудиш да се подчини с заплахи, нито страна, която се поддава на изнудване. Доставките на петрол са закъснели отдавна, така отворете тръбопровода Дружба", заявил Орбан по време на своя предизборна агитация.

Едно от последните обещания на Зеленски пред Брюксел е. че ще изготви график за възможно възобновяване на доставките на петрол. Въпреки това, все още не е определена конкретна дата. Комисията от своя страна обмисля да предостави финансова подкрепа за ускоряване на ремонтите, но конкретната сума все още не е оповестена. 

Какво e „Дружба“ и защо е толкова важен за Европа, вече разказахме наскоро в 3е-news.

Дружба“ е петролопроводът, предназначен за транспортиране на суров петрол от Русия за Източна Европа като минава през територията на Украйна. През съветския период този петролен коридор беше един от ключовите маршрути за доставка на петрол от Западен Сибир за промишлено развитите страни от Европа, включително и за Белорусия, Германия, Унгария, Полша, Словакия, Чехия и Украйна.

Според информация на руската петролна компания „Траснефт“, през най-добрите си години на работа петролопроводът „Дружба“ е осигурявал добив на над 1 млн. барела на ден, което е съставлявало 1 % от световното предлагане. След началото на войната в Украйна през 2022 г. повечето страни от ЕС прекратиха вноса на руски петрол. Към началото на тази година доставките на петрол през „Дружба“ за Унгария и Словакия са възлизали на около 200 000 барела на ден, посочва агенцията, позовавайки се на официални данни на двете страни.

„Една Европа, един пазар“, но и един страх

В писмо-покана на председателя на Европейския съвет Антонио Коща за заседанието на 19 и 20 март се вижда, че ЕС бърза да спасява конкурентоспособността

Европейската политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява конкурентоспособността на бизнеса. От традиционното писмо-покана на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, което той изпраща всеки път при срещи с премиерите на Общността, става видно за намерението да се окомплектова нова програма (като на пожар) под името „Една Европа, един пазар“. В нея обаче изпъква силно думата суверенитет. Документът има амбицията да съдържа конкретни мерки за решаване в спешен порядък с конкретни срокове.

Oще по темата: Бизнесът е разделен преди лидерската среща в Брюксел за цените на енергията, индустриалния план и пазара на емисии | 3e-news

„Основната цел на тази програма е да засили европейската конкурентоспособност, да засили нашата стратегическа автономия и да укрепи основите на нашия социален модел. Прилагането на тези мерки, взети заедно, ще допринесе за нашия просперитет и цялостната достъпност на ежедневието за нашите граждани и ще направи Европейския съюз по-устойчив на бъдещи кризи. Всичко това изисква ясни и устойчиви политически насоки от Европейския съвет още през март“, казва председателят в документа.

Какви са спешните мерки, които ще са обект на дебат. Като оставим превърналият се в традиция видео гастрол на президента Зеленски, върху плещите на премиерите е отговорността да вземат мерки по отношени на военната ескалация в Близкия изток, конфликта в Иран и региона и  политическият отговор на Европа по отношение на цените на енергията и енергийната сигурност.

Във поканата се обръща внимание, че за ЕС е предизвикателство не само военната сигурност, но и икономическата. Затова под отделен документ на масата стои въпросът да се „облекат“ в законодателни инициативи десетките устни договорки взети на срещата в белгийския замък Алден Бизен по-рано тази година.

И не на последно място политическо решение чака Многогодишната финансова рамка (MFF) за 2028-2034. Коща призовава премиерите да проведат честен разговор за това как могат да съчетаят амбициите на отделните страни членки с подходящото финансиране. И обещава да се връщат многократно към MFF през 2026 г., за да създадат необходимите условия за своевременно споразумение.

Но нека да се върнем отново на думата суверенитет. Това желание вече се породи и стана като политически приоритет на Нидерландия, Германия и Франция. За него заговори и самата Европейска комисия амбицията да изгради дигитален суверенитет. Срещу какво и кого? Трите водещи страни в Европа ясно назоваха причината: страх от непредвидимата политика, която води Доналд Тръмп. Нидерландците с новия си премиер Роб Йетен заявиха, че ще работят за изграждане на свои собствени дигитални платформии по този начин да не допускат трети страни да боравят с лични данни. Париж и Берлин също работят по въпроса да ограничат ролята на гиганта „Майкрософт“ в разработката на приложения за видео и чат комуникации. Правителствата дори са започнали разработките на собствени комуникационни системи.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.

Акциите на трите страни на практика подготвят почвата за ЕК и плановете за ново законодателство за дигитален суверенитет. Очаква се подробности по тази тема през март. Засега е ясно само, което ще се изисква държавите членки да преразгледат критично своята дигитална и жизненоважна инфраструктура.

Суверенитет се гради обаче със силна политика, ясна визия и единомислие между партньорите. За последното обаче може да се поспори, дали Антонио Коща и Фон дер Лайен имат отсреща такива в лицето на бизнеса. И нещо още по-важно в правенето на политика е нужна и честност. Последните разкрития на авторитетното издание „Политико“ показват, че някои от браншовите организации никак не са били лоялни при представянето на данни за представителност. Големи лобистки инициативи представяли раздуто „представителство“ на индустрията, за да оказват натиск за промени в Европейската схема за търговия с емисии (ETS). По мнението на анализатори, независимо дали става дума за целенасочена манипулация или за лоша координация, ефектът е един и същ — загуба на легитимност за претендираните „гласове на бизнеса“. 

Слуховете за раздор и подкопаване на доверието се появяват в момент когато набира сила новите инициативи на ЕК „Произведено в Европа“ и „Индустриален ускорител“ с акцент да се използват местно произведени материали като стомана и да се дава приоритет на партньори, близки до ЕС като Великобритания и Норвегия. Намеренията са регионът на Близкия изток/Северна Африка, Индия, Индонезия и Виетнам да бъдат изключени, тъй като точно те създават свръхкапацитет и са в ущърб на европейския бизнес.