Ормузкият капан: Aramco и МАЕ чертаят мрачна прогноза за петрола

Най-големият енергиен шок за пазарите няма да бъде решен поне още няколко месеца. Очакванията на саудитския петролен гигант Aramco, че нормализиране на ситуацията заради войната в Близкия изток може да се очаква не по-рано от 2027 година.

Снимка: Аудивизуална снимка на ЕК

Дори днес да бъде отворен напълно Орузкия проток, ще отнеме месеци пазарите да се върнат към нормалността, коментирал наскоро пред инвеститори главният изпълнителен директор на водещата саудитска компания Амин Насер.

Очакванията на компанията са, че при евентуална нормализация и възстановяване на трафика ще се стигне до рязко увеличение на търсенето, тъй като компаниите ще се опитат максимално да възстановят загубите и стратегическите запаси.

• Още по темата: Ескалацията в Близкия изток преначертава търговските маршрути между Азия и Европа | 3e-news

На въпрос на медии, ако кризата продължи, от Aramco смятат, че и за напред ще разчитат на техния тръбопровод Изток-Запад, който се оказал спасителна сламка и глътка свеж въздух за компаниите като алтернативен маршрут. По данни на компанията тръбопроводът е достигнал максимален капацитет от 7 милиона барела петрол на ден и е помогнал за смекчаване на въздействието на глобалния енергиен шок.

В началото на месеца, малко преди коментара на компанията, позиция изказа Фатих Бирол, директор на Международната енергийна агенция (IEA), който в свое изявление определи случващото като най-голямата енергийна криза в историята. Според него не трябва да се вярва, че всичко ще се върне към нормалното като с магическа пръчка когато един ден Ормузкият проток не е обсаден. „Ще отнеме време, значителни усилия и значителни инвестиции, за да се върне до нивата преди кризата. Може да отнеме и две години, за да се върне до предвоенните нива на доставки“, прогнозира директорът. Като причини за този дълъг срок от IEA посочват, че над една трета от енергийната инфраструктура на страните от Залива е била сериозно повредена по време на конфликта, предизвикан на 28 февруари от офанзивата на САЩ и Израел срещу Иран, на което Техеран е отговорил с блокиране на протока.

Какви са алтернативните маршрути, разглежда в свой репортаж икономическата телевизия Би Еф Ем. Сред силно засегнатите са Кувейт, Катар и Бахрейн, които са разположени в горната част по течението на протока и без друг морски достъп. За  Саудитска Арабия и ОАЕ все пак има частичен изход благодарение на тръбопроводите към Червено море и Оманския залив. Но тази инфраструктура предлага ограничен допълнителен капацитет, оценен от МАЕ между 3,5 и 5 милиона барела на ден.

"Истината е, че диверсификацията ще бъде от решаващо значение през следващите години. Ясно е, че ще отнеме време преди тези алтернативни пътища да видят бял свят“, коментира Робърт Могиелницки от Арабския институт на държавите от Залива във Вашингтон. Той посочва, че кризата възражда една стара идея за трансарабски газопровод, която така и не е реализирана заради огромните разстояния, политическата обстановка и разходите.

Вариант за пътно-железопътен транспорт. Оказва се много по-скъп от морския транспорт. Повечето от големите пристанища в Залива, южно от пролива, включително Джебел Али – вече са недостъпни, контейнеровозите се насочват към тези на Оман или западното крайбрежие на Саудитска Арабия в Червено море. Страната цели да се превърне в регионален логистичен център и наскоро стартира търговски коридори в комбинация с железопътни превози, за да свържат залива с Червено море и йорданската граница.

Сред вариантите, френската телевизия посочва, железопътен проект на Съвета за сътрудничество в Залива (GCC), който трябва да свърже шест държави до 2030 г. Той обаче също търпи забавяния и на този етап е ненадежден.

Кризата възражда Икономически коридор Индия-Близък изток – Европа (IMEC), стартиран през 2023 г., който частично заобикаля Ормузкия проток и Суецкия канал, като комбинира железопътни връзки през Арабския полуостров с морски връзки с Индия и Европа. Той остава "крехък, дори хипотетичен на този етап", посочват икономисти, заради сложните политически отношения между Израел и Саудитска Арабия.

Ситуацията около освобождаването и преминаването през Ормузкия проток остава изключително динамична и противоречива поради военното напрежение в региона. За Европейската комисия е ясно, че трябва да се подготви за „продължителна“ енергийна криза. Блокът обмисля ограничаване на доставките на гориво и освобождаване на повече петрол от стратегическите резерви. Това ще бъде продължителна криза…цените на енергоносителите ще са високи още много дълго, казва пред FT енергийният комисар Дан Йоргенсен. „Имам предвид, че е по-добре да сме готови, вместо след това да съжаляваме“.

По данни на S&P Global запасите от суров петрол са намалели с почти 200 млн. барела (или с 6,6 млн. барела на ден).  Goldman Sachs допълва, че световните запаси от петрол се доближават до най-ниското ниво за последните 8 години. Банката добавя, че в света са останали резерви от петролни продукти (бензин, дизел и керосин) само за 45-дневно потребление. Заради войната световният пазар вече е загубил 1 млрд. барела суров петрол.

Белгия иска дебат за „Евровизия“ и мястото на Израел

България и нейният представител Дара спечелиха сензационно седемдесетото издание на музикалния фестивал „Евровизия“ с песента Bangaranga. Финалната надпревара във Виена бе съпроводена с редица протести и откази от участие заради присъствието на израелски представител. 5 страни, сред които Белгия и Нидерландия, вече обявиха бойкот и на следващото състезание, ако не се промени регламента.

Снимка; Официален сайт на Евровизия

Фламандският обществен оператор VRT категорично настоя участващите страни официално, че иска дебат относно участието на Израел. Според медията участващите страни трябва също да "заемат ясна позиция срещу войната и насилието". Ако това не се случи, телевизията счита, че шансът белгийски участник да участва на конкурса за песен на Евровизия догодина за малък.

"Вратата все още не затворена, но организаторите на "Евровизия" EBU трябва да седнат веднъж завинаги на масата и да дадат някои отговори. Засега има много въпросителни около участието на Белгия догодина", заяви журналистът на VRT и експерт по песенния конкурс Джани Палинк, за който не било изненада, че израелците получили толкова висока оценка. 

Като потвърждение, че е нужна дискусия за бъдещето участие на Израел, според музикалния специалист, била реакцията на публиката в залата когато при финалното обявяване графиката изпреварила резултатът на израелците. "Това показва, че този въпрос продължава да тежи с пълна сила върху конкурса и е все ощетрънлив въпрос. VRT остава обезпокоена от участието на Израел", смята журналистът и настоя организаторите да спрат да го заобикалят.

Освен това общественият радио- и телевизионен оператор очаква ясно изявление срещу войната и насилието от EBU, както и ясна рамка относно това кои страни могат да участват.

Нидерландски асоциации също не са сигурни дали страната на лалетата ще има представител в София идната година където ще се проведе Евровизия’27. Засега предпочитали да изчакат обобщението на организаторите EBU пред да вземат окончателно решение,

Испанската телевизия RTVE коментира през социалните мрежи по време на началото на финала, че "Евровизия е състезание, но човешките права не са. Няма място за безразличие. Мир и справедливост за Палестина".

Въпреки политическата нотка, нито една от западните медии не омаловажава успеха на балканския изпълните. Повечето медии поставят успеха на челно място и поясняват, че страната печели за първи път реномирания конкурс. RTL и Nos припомнят, че най-доброто досега класиране е второ място през 2017 г. От 2022 г. България отсъства поради финансови проблеми и слаб интерес. Но тази година се завърнала с гръм и трясък и за мнозина победата е неочаквана.

Медиите обръщат внимание и на изказване на Дара, която минути след като е приключил първия кръг и преди вота на зрителите, обяснява какво е Bangaranga -  "специална енергия, която всеки носи в себе си, усещането, че всичко е възможно." Дума,която идва от ямайския жаргон и означава нещо като бунт и непокорство, отбелязва нидерландски ежедневник.

Климат, инфлация и Gen Z разклащат винената индустрия

Консумацията на вино в световен мащаб намалява, съобщава Международната организация за лозарство и винарство (OIV) в годишен доклад. В него като симптоматичен сигнал за световен спад в консумацията е посочена Нидерландия, която само за 2 години населението е драстично намалило консумацията с близо 13%. Това се счита за рязък спад в навиците спрямо годините преди 2024.

Снимка: Пресслужба на ЕК

За емблематична година секторът определя 2007, когато са регистрирани най-добрите резултати откакто се води статистика. От тогава насам обаче се забелязва тренд на спад от 17 на сто в глобален мащаб.

• Още по темата за европейското вино през призмата на Меркосур, сблъсък между страни и интереси и какво означава за България: Търговското споразумение с Меркосур влиза в сила, въпреки че няма решение на Съда на ЕС. Какво означава за България | 3e-news

Анализаторите на OIV имат своето обяснение – промяна в потребителското поведение на младото поколение. В допълнение към вкусовите предпочитания негативен ефект върху тренда оказва нарастващата инфлация. Това можело да се види в резултатите на страни с видени традиции като САЩ и Франция и Италия, които съставляват една трета от световното потребление. Същевременно, световната организация посочва че трендът във възходяща посока върви добре в Бразилия с ръст на продажбите от 42% , Португалия +5,6%.

Докладът обръща внимание и на друга негативна тенденция – спад в количеството произведено вино също намалява заради климатичните промени. Екстремни метеорологични явления като ранни слани, обилни валежи и продължителна суша, са довели до по-малко производство на вино за трета поредна година. Такава лоша реколта е била отчетена  през 2023 и 2024 г.

Експертите добавят и още един фактор в картината -  намаленото производство е резултат още на променящия се пазар. В България имаме една изключително подходяща поговорка за този случай „страх лозе пази“. Точно като за този маркер, изследван от световната асоциация - много лозари са предпочели да произведат по-малко вино заради намаляващото търсене от страна на големите дистрибутори.

Лозаро-винарският сектор в Европа е въплъщение на вековни умения, култура и регионална идентичност, казва министърът на земеделието, храните и рибарството на Дания Якоб Йенсен по повод началото на редица мерки в ЕС за стабилизиране на сектора и в помощ на производителите.

В края на декември 2025 година, с подписано споразумение между Европейския съвет и Европейския парламент, се поставя началото на разработване и изпълнение на дългогодишна стратегия за адаптация на винопроизводителите в новите климатични условия, въвеждане на иновации, конкурентни на световния пазар, по-добро съгласуване между производството и търсенето

Увеличава се подкрепата на ЕС за инвестиции, свързани с климата, включително смекчаване на последиците и адаптиране към тях – до 80% от допустимите разходи, което ще даде възможност за по-бърз преход към устойчиво производство.

Правилата за етикетиране стават по-опростени в целия ЕС, с което ще се намалят административните разходи и ще се улесни трансграничната търговия в полза на потребителите и производителите. Потребителите вече получават по-пряк достъп до информацията, включително чрез цифрови етикети и пиктограми.

Винопроизводителите могат да получат целенасочена подкрепа за разработване на инициативи за винен туризъм, които да стимулират икономическия растеж в селските райони.

Терминът „без съдържание на алкохол“ ще се прилага за продукти с алкохолно съдържание под 0,5%, като за продукти с алкохолно съдържание под 0,05% се използва обозначението „0,0%“.

За вината с намалено алкохолно съдържание (над 0,5%, но най-малко с 30% по-ниско от стандартното алкохолно съдържание) ще се използва по-ясното наименование „с намалено алкохолно съдържание“, което ще замени предложения по-рано термин „нискоалкохолен“.

Вината, предназначени за износ, са освободени от изискването за изброяване на съставките и обявяване на хранителната стойност, което важи за вътрешния пазар на ЕС, като по този начин се намалява ненужната административна тежест.

Целенасочените действия за борба с болести по растенията като златисто пожълтяване на лозата – включително наблюдение, диагностика, обучение и научни изследвания – вече получават допълнителна подкрепа, за да се преодолее тази сериозна заплаха за лозята.

В споразумението от 2025 година се пояснява, че виното rosé може да се използва като основа за други регионални ароматизирани лозаро-винарски продукти, което разширява възможностите за разработване на продукти. Това ще насърчи иновациите в нововъзникващи видове продукти и ще помогне на производителите да отговорят на новите потребителски вкусове.

Лозаро-винарският сектор на ЕС е крайъгълен камък на европейската културна и икономическа структура. Той също така спомага за противодействие на обезлюдяването на селските райони чрез създаване на стабилни работни места и поддържане на местните икономики. Освен това допринася за опазването на европейското културно наследство, като 88% от лозята в ЕС са предназначени за географски указания.

Понастоящем секторът е изправен пред редица предизвикателства, включително продължаващи демографски промени, променящи се модели на потребление, предизвикателства, свързани с климата, и несигурност на пазара. За да се отговори на тези предизвикателства, е създадена политическа група на високо равнище в областта на лозаро-винарството, която да обсъжда нуждите на сектора и да предлага решения.

По данни на Европейската комисия от 2024 година ЕС остава водещ износител на вино в света по обем като представлява половината от общия световен износ. Въпреки лекия спад през последните години, ЕС запазва средния дял от 49,7% в общия световен износ на вино, следван от Чили (13,5%) и Австралия (11,43%).

ЕС силно разчита на спорното временно търговско споразумение с държавите от латиноамериканския блок Меркосур, което започва да се прилага от 1 май 2026 година. Това ще позволи незабавно премахване на част от митата. ЕС ще увеличи износа на автомобили, машини, вина и спиртни напитки към Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай като същевременно улесни вноса в ЕС на говеждо и птиче месо, захар, ориз, мед и соя от Южна Америка.

През януари Европейският парламент реши да поиска правна оценка от Съда на Европейския съюз относно оспорваното споразумение за свободна търговия между ЕС и четирите държави от латиноамериканския блок, на което се противопоставиха европейски фермери и Франция, но което беше подкрепено от Германия и Испания.