Брюксел залага 2 млрд. евро на Северна Македония, но само срещу реформи

Пред премиера Христиан Мицкоски стои европейската дилема: реформи, милиарди или „национално достойнство“

Европейската комисия одобри Програмата за реформи на Северна Македония през октомври 2024 г. В рамките на ключовия за Западните Балкани финансов Механизъм за реформи и растеж на страната са отпуснати 750,4 милиона евро под формата на безвъзмездни средства или преференциални заеми срещу доказване на реформи за интеграция.

Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

Програмата за реформи на Северна Македония разглежда критични въпроси и определя ясни цели за напредък в ключови области на политиката - публични финанси, администрация, цифрова трансформация, зелен преход, развитие на човешкия капитал, съдебна реформа, борба с корупцията и организирана престъпност. При доказани успехи в тези области от справка на Европейската комисия следващите години може да бъдат мобилизирани общи инвестиции в размер на 1,9 милиарда евро, показва справка на ГД по разширяване на ЕК.

С част от отпуснатите средства вече се работи по редица проекти като модернизация на железопътната жп линия от Куманово до границата с България, увеличаване на капацитета на вятърния парк „Богданци“ с до 15 MW, което би трябвало да позволи на съоръжението да снабдява 22 000 домакинства, изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води за Скопие, която да обслужва 492 000 души и да смекчи замърсяването.

ЕС инвестира, но и разчита като икономически партньор на Северна Македония. По последни данни от 2024 година Скопие е 59,9% от произведените стоки в балканската страна са изнесени за европейския пазар, 49,1% е бил вносът. Същевременно добри партньорски отношения има между северномакедонски и европейски фирми в областта на отбраната.

Политиците на Брюксел при всяка визита отчитат ключовата роля на Северна Македония в мисии и операции на ЕС за управление на кризи в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана. За тази цел страната през 2025 г. получи 15 милиона евро по мярка за помощ за укрепване на отбранителните способности по линия на Европейския механизъм за мир. Отделно експертна и финансова подкрепа за справянето с хибридни заплахи, манипулиране, намеса в киберпространството.

От 2010 г. гражданите на Северна Македония се възползват от безвизово пътуване. ЕС е финансирал над 39 900 образователни обмена на граждани по програма ERASMUS+.

Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. С инвестиции, икономическа интеграция и по-тясно сътрудничество приближаваме Западните Балкани към Европейския съюз и заедно изграждаме по-силна Европа. В момент на нарастващи геополитически предизвикателства, разширяването е стратегическа инвестиция в нашата споделена стабилност, просперитет и сигурност, напомня на лидерите на шестте кандидат-членки председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

В същия тон, че Европейският съюз е най-надеждният партньор на Западните Балкани и Северна Македония, основен инвеститор и търговски партньор бе заявен и при последната визита в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща. „Ние сме ангажирани да ви подкрепяме още повече – както политически, така и финансово“, заявява той на срещата си с премиера Мицкоски и напомня, че и страната има поети ангажименти като конституционни поправки.

“Това е единственият начин да се отключат пълните ползи от членството в Европейския съюз за народа на Северна Македония. Но в крайна сметка силата да оформяш бъдещето си е във вашите ръце. Единственият начин да се постигне напредък към европейската интеграция е да се води конструктивен диалог със съседите си, да се предприемат прагматични стъпки за изграждане на доверие и да се осъществят необходимите реформи“, казва европейският дипломат и с това ясното условие за началото на преговорения процес.

От своя страна премиерът Християн Мицкоски увери европейските си партньори, че задачата на правителството е да запази този темп на растеж, да напредват по изпълнението на поетите ангажименти и същевременно да не “губят достойнството“, както е било през последните десетилетия . “Нашата цел е да останем страната, която осъществява най-много реформи, и в същото време да останем фокусирани върху разширяването и запазването на националното достойнство", заявява по време на регионалната среща на шестте лидери от Западните Балкани в Тиват, Черна гора (5 юни) премиерът на югозападната ни съседка.

Белгия премахва предупредителния триъгълник

От следващата година предупредителният триъгълник вече няма да е задължителен при повреда на автомобила на пътя, пишат белгийски медии и предизвикаха недоумение в техните нидерландски колеги.

Според белгийското министерство на мобилността е опасно шофьорът да излиза на магистралата и да поставя триъгълник на 100 метра от авариралия автомобил както е по закон. За сравнение в съседна Нидерландия правилникът казва, че трябва да е на 30 метра. Това е голям риск, коментират лаконично без мотивировка държавните власти.

Снимка: Уикипедиа

Говорител на полицията се опитал да хвърли светлина пред местния вестник „Нюзблад“ и обяснил, че от 1 юни догодина шофьорът ще бъде задължен единствено да натисне бутона за авариен сигнал и да застане зад предпазната мантинела възможно най-бързо.

В момента законът казва, че ако шофьорите не поставят триъгълника на нужните 100 метра ги грози глоба от 58 евро.

Нидерландските транспортни власти и сдружения реагирали с недоумение на решението и побързали да заявят, че не смятат да променят Закона за движение по пътищата както техните комшии. Сдружението  Veilig Verkeer Nederland е категорично, че предупредителният триъгълник е важен инструмент в движението и сигурен сигнал за всички участници при извънредна ситуация препятствие на пътя. 

"Този предупредителен триъгълник е там с причина. Съветвам шофьорите просто да следват настоящите насоки", заявил експерт на сдружението в коментар.

ЕС започва преговори за роуминга с шестте кандидат-членки от Западните Балкани

Европейският съвет е одобрил решение за откриване на преговори с Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия ( известни още като WB6) с цел разширяване на роуминг зоната на ЕС Roam Like at Home (RLAH).

Решението изпраща ясен сигнал за ангажимента на ЕС към региона. По-голямата свързаност означава по-големи възможности за гражданите, бизнеса и икономическото сътрудничество. „Като работим за разширяване на общ роуминг зона, правим ползите от европейската интеграция осезаеми в ежедневието на хората. Това е повече от техническа стъпка – това е конкретна демонстрация на нашето споделено бъдеще, укрепване на връзките в целия регион и потвърждаване на европейския път на Западните Балкани, заявява заместник-министър по европейските въпроси на Кипър Марилена Рауна.

Зоната RLAH позволява на потребителите да извършват обаждания, да изпращат текстови съобщения и да използват мобилни данни по време на пътуване в чужбина без да плащат допълнителни такси за роуминг при същите условия като у дома. В момента обхваща ЕС, страните от Европейското икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия – както и Молдова и Украйна.

Предстои Европейската комисия ще започне преговори за секторни споразумения с всеки от партньорите на WB6. Тези споразумения ще бъдат свързани с съществуващите Споразумения за стабилизация и асоцииране (SAA), които подкрепят стабилността, икономическата интеграция и сближаването на региона с ЕС.

Секторните споразумения ще установят институционалната рамка, необходима за тяхното изпълнение и управление. Преди да се присъедини към зоната на RLAH, всеки партньор на WB6 трябва напълно да се съобрази с и да приложи роуминг придобивките на ЕС. Комисията ще оцени спазването и, когато резултатът е положителен, ще потвърди, че необходимите условия са изпълнени. 

След положителна оценка, съвместният орган, създаден по всяко от съответните споразумения, ще може да взема решение за взаимното отваряне на роуминг пазарите на партньорите от ЕС и Световна банка, което позволява на гражданите и бизнеса да се възползват от роуминг услугите без допълнителни такси.