Белгия създаде Алианс SMR

Малките модулни реактори (SMR или познати с българската транскрипция ММР) са технология на бъдещето, която все още на чертожните дъски и в главите на политиците , но фламандското правителство вече се е заело да проучва и да търси терени. За премиера на провинцията Матиас Дипендаеле „все някой и някога“ трябва да предприеми тази стъпка.

Oще по темата: След признатата „стратегическа грешка“: EK насочва вниманието към малките реактори | 3e-news

Засега са набелязани 4 терена, по информация на ежедневника „Де Тейд“ и обществената телевизия на страната. За проекта на бъдещето партньори са заедно правителство, работодателски организации, технологични компании. Всички те са убедени, че трябва да са готови за периода след 2035 година когато се очаква реалната работа. Реалистичните очаквания са не по-рано от 2040 година да се появят първите на бял свят.

Строителството няма да започне за една нощ, но искаме да бъдем пионерите," заявил фламандският премиер пред партньорите. Съвместната инициатива те нарекли Алианс SMR и нейната цел е да извърши възможно най-много подготвителна работа. Вече е проведено първоначално изследване, което е начертало всички предизвикателства. В момента стартира второ проучване за набелязване на потенциални терени. Това, което за екипа е водещо са фактори като наличието на индустриални клъстери, свързване с електрическата мрежа и достъп до охлаждаща вода. Тепърва ще се правят пространственото планиране и екологични оценки.

Едно обаче е сигурно, новите малки модулни реактори няма да са до зона с малки и средни предприятия или жилищни райони. Всяка стъпка се синхронизира с федералното правителство и енергийните власти. В разговорите е ставало дума и за евентуално сътрудничество с Нидерландия. Не е случаен този факт. Двете страни още след 2022 година заговориха заедно да строят нова атомна електроцентрала в пограничния град Борселе. И при предишното правителство с премиер Александър Де Кро и сега идеята е да се разпределят поравно разходите.

За малките модулни реактори вече сме ви разказвали в 3е news с експертния анализ на проф. Георги Касчиев. Така наречените малки модулни реактори все по-активно се презентират като способ за генериране на чиста енергия, намаляване на емисиите и покриване на растящите нужди от енергия. Съгласно класификацията на Международната Агенция по Атомна Енергия, малки са реакторите с мощност до 300 МВте (в САЩ до 350 МВте). Няма ясна дефиниция за модулност, но се счита че са модулни, ако поне 80 % от компонентите им се изработват и частично сглобяват в заводски условия. 

Повечето ММР са в начална фаза на проектиране и критици иронично ги наричат PowerPoint reactors. Независимо от това разработчици, политици, лобисти, инвеститори и медии агресивно представят ММР като евтин, достъпен, сигурен и незаменим начин за решаване на кризата с климатичните промени, а напоследък и за осигуряване на енергия за центрове за данни и AI. „Напълно се неглижират ядрените рискове, които са налице  при всеки ядрен реактор, независимо от мощността му. Резултатът е създаване на погрешни представи и заблуждаване на обществеността и бизнеса, смята енергетикът. Повече за това къде и в каква фаза са проектите можете да прочетете в статията: Новите проекти за реактори с малка и средна мощност: Очаквания и реалности | 3e-news.

ММР са изправени пред същите предизвикателства като своите „големи братя“. Около 75% от световния уран идва от малък брой държави, а обогатяването му се контролира до голяма степен от Русия и Китай. Няколко проучвания показват, че ММР могат да произвеждат повече ядрени отпадъци от конвенционалните реактори. Безопасността остава критичен въпрос.

Според Международната агенция по енергетика, ако всичко върви по план, политическата подкрепа се запази, индустрията успее и технологията заработи, до 2050 г. може да има приблизително 1000 ММР по света с общ капацитет от 120 GW. Това е приблизително една десета от общия ядрен капацитет, който 30 държави са се ангажирали да въведат в експлоатация към тази дата. Сред тях Нидерландия и Франция, силно залагат в енергийните си стратегии за усилено строителство на ММР. С едно скорошно изказване на председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен допълнително създаде вятър в стремежа на тези страни да ускорят процеса. Дадени са обещания за по-бързи лицензионни режими и ускорен процес по издаване на разрешителни. Комисията се надява, че SMR ще станат по-привлекателни за частни инвеститори.

Развитието на малките ядрени реактори не само ще допринесе за независимостта на ЕС, но и ще понижи цените на енергията, очаква Комисията. Това е и шанс за стартъпи, които искат да се фокусират трайно върху ядрената енергия. "Финансирането ще действа като гаранция и се очаква да привлече множество частни инвестиции", смята европейският комисар по климата  Вопке Хукстра. "Това е силен сигнал към компаниите и пазара: Европа инвестира в чистата енергия на бъдещето".

В едно свое изследване научният институт TNO и консултантската група NRG Pallas обръщат внимание на още едно предимство. Освен че са лесни за строене, могат да произвеждат енергия и топлина, могат да помогнат за постигане на климатичните цели с намаляване на емисиите CO2 от мащабни индустриални процеси. "Сега за това се използва природен газ и трябва да се отървем от него по устойчив начин", посочва като пример Мартин Шийпърс, старши консултант в института.

По проекта за ММР вече работят и изследователски центрове. Гигантът Google също обяви, че ще построи 7 малки  реактора, които да захранват своите AI центрове за данни. 

Горивният шок закотви риболовната индустрия

Високите цени на горивата принудиха безпрецедентно десетки рибни траулери да останат закотвени. Такова решение е трудно, но нямаме избор, казва директорът на индустриалната асоциация VisNed пред местната новинарска агенция ANP. Впоследствие пред националната телевизия на страната допълва, че очакванията са поне половината от плавателните съдове, които се занимават с риболов да останат на сушата.

В нормални работни дни, по данни на асоциацията между 30-40% от приходите след продажбата на риба отива за гориво. След избухване на войната в Иран разходите скочили двойно, казва Дурк ван Тюинен от рибарската асоциация.

Рибарите, както и други индустрии, следят с тревога динамиката на цените. Казват, че ако влязат в морето, ще понесат още повече загуби. Надяват се, че ще получат държавна подкрепа, тъй като разходите за престой на кея също не са малки.

Герт ван дер Плас , който е собственик на траулер, заявява, че не е редно увеличените разходи на бизнеса да се прехвърлят върху плещите на потребителите с шокови поскъпвания на цената.

"Ако все пак отидем на риболов, ще понесем загуби заради високите разходи за гориво." Той говори за "време, изпълнено с напрежение" и се надява на финансово възнаграждение. "Никой няма да плати двойна цена за същата риба, която е плащат само преди месец", убедени са рибарите.

Проблемите на индустриите и търсенето на решение е топ приоритет и за европейските институции. По време на дебат в Европейския парламент стана ясно, че Комисията е непрекъснат контакт с всички членки и са сформирани кризисни щабове в търсене на решение за намаляване на стреса и щетите върху индустриите.

Европейските институции търсят временни решения, но може да отнеме много време, докато енергийните пазари се върнат към предишните си нива, след като САЩ обяви, че ще спре атаките срещу енергийната инфраструктура на Иран за няколко дни. Въпреки че цената на петрола рязко спадна веднага след съобщението на президента на Доналд Тръмп, сътресенията на пазарите изглежда далеч не са изчезнали. "Ефектите не са временни, а дълготрайни", предупреждава в коментар за друга нидерландска медия – bnr.nl Ханс ван Клиф, енергиен специалист в изследователската агенция EqoLibrium. Въпросът , според него е и доколко спирането на нападението е реалност.

Иранската държавна информационна агенция Fars съобщава, че след обявлението са извършени атаки срещу различни енергийни съоръжения. "Отлагането не е анулиране. Този ултиматум все още виси над пазара, с всички рискове, които носи. И вече видяхме тези рискове миналата седмица", казва Ван Клийф.           

Енергийният експерт посочва атаките, които Иран е извършил срещу различни енергийни обекти в региона на Залива. Например, Иран успя да удари най-голямото LNG съоръжение в света в Катар. Според Катар, различните газови инсталации в страната са били сериозно повредени и възстановяването може да отнеме месеци, може би дори години. "Това са ефекти, които не са временни, а наистина ще се задържат дълго време и ще продължат да влияят на пазарите. Общо 17% от производствения капацитет били спрени при атаките, казва Ван Клийф. И това има последствия за световните енергийни пазари." Докато целият пазар очаква реално да увеличим капацитета на LNG и да се преместим на голям пазар с по-ниски цени, този сценарий всъщност вече е далеч. Всъщност пазарите стават все по-стегнати и това се отразява и в цените. Не само в краткосрочен план, но сега се превръща и в дългосрочен проблем."

В писмо до парламента новият нидерландски премиер Роб Йетън, предупреждавам че трябва да се търсят мерки в дългосрочен план, за да има достатъчно LNG.

Темата за шоковия скок на цените не се вижда в предварителния дневен ред на Съвета по земеделие, но едва ли ще бъде подмината. От кратката справка се вижда, че в програмата са заложени още селскостопански въпроси, свързани с търговията, енергийният преход в рибарството и аквакултурите на ЕС и въпроси, свързани с „други бизнеси“.

4 закона на ден - цената на брюкселската бюрокрация

 Брюксел говори за „опростяване“, но статистиката показва обратното. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването.

....

В началото на тази година германският вестник Die Welt публикува статия за успеха на Европейската комисия в областта на дерегулацията. Вестникът отбеляза, че въпреки цялата реторика, при Урсула фон дер Лайен през 2025 г. имало повече нови законодателни решения отколкото през предишните години. В материала се обръща внимание, че по данни на индустриалната асоциация Gesamtmetall, през миналата година институцията е започнала 1 456 законодателни акта, предложила 21 директиви, 102 наредби, издала 137 делегирани и 1 196 изпълнителни акта – повече от всякога от 2010 г. насам. Статистиката говори, че въпреки амбициите на председателката, регулациите не намаляват.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив

Първият мандат на Фон дер Лайен, между 2019 и 2024 г., бе доминиран от "зеления курс" и лавината от регулации, наложени върху компаниите. Втория мандат на Комисията показва, че за бизнеса ситуацията можела да се влоши още повече и да излезе „извън контрол“, пише авторът Питър Клепе в белгийското онлайн издание „Бизнес АМ“. Той разговаря с главния изпълнителен директор на въпросната индустриална асоциация Оливър Зандер, който споделя любопитна статистика.

Още по темата:

• Ще намали ли ЕС административната тежест за бизнеса? | 3e-news
• Европа пренаписва играта под натиск | 3e-news
• Зелената енергийна империя на Европа започва от Северно море | 3e-news
• ЕК дава на бизнеса EU Inc – „лек“ за премахване на задушаващата бумащина | 3e-news

"Настоящата Европейска комисия постоянно обещава да намали тежестта върху икономиката. Същевременно на ден налага по 4 нови закона за компаниите: "Това е точно обратното на идеята за намаляване на бюрокрацията. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването“, оплаква се мениджърът. В отговор на Die Welt, от Европейската комисия коментирали, че  "значителна част от законодателството, прието по време на миналия мандат на Фон дер Лайен, било изрично насочено към намаляване на административните тежести.

Европейската комисия предпочита да използва термина "опростяване" вместо "дерегулация" с т.нар. пакет за опростяване "Omnibus I. Фактът, че одобрението на първия пакет се случва едва сега, показва колко бавно вървят нещата.Още през март 2023 г. лидерите на Франция, Германия, Белгия и Европейската либерална партия (ЕНП) призоваха за "регулаторна пауза" в зеления курс, припомня този факт Клепе и разширява тезите си, че от тази политика страдат и трети страни. Междувременно ЕК все по-настойчиво говори за внедряване на втори пакет.

Нидерландското бизнес радио припомня и друг факт - През годините ЕС все по-често включва различни регулации в своята търговска политика, които предизвикват възмущение сред неевропейските производители от различни части на света. Такъв е примерът с правила за обезлесяване, които налагат изцяло нов набор от бюрократични задължения върху индонезийските и малайзийските производители на палмово масло, въпреки че е постигнат значителен напредък в намаляването на обезлесяването. В Малайзия статистиката на неправителствени организации сочи значително подобрение към 2024 г. В тази връзка Памела Коук-Хамилтън, изпълнителен директор на ITC, съвместна агенция на ООН и Световната търговска организация, предупреждава партньорите от ЕК, че нови и нови правила рискуват да имат "катастрофално" въздействие върху световната търговия, тъй като по-малките доставчици са изложени на риск да бъдат "изключени" от търговските потоци. Същевременно опростяването на режимите, както го нарича ЕК, всъщност се оказвало или „отслабване или отлагане на регулации, които все още не са влезли в сила.

Какво всъщност се получава,  размишлява авторът на статията Питър Клапе. Докато едното подразделение на машината на ЕС искрено се опитва да спре прекомерната регулация, другото просто продължава "бизнеса както обикновено". Това се наблюдава например при климатичната политика, удрянето на спирачката на забраната за двигателите с вътрешно горене до 2035 г. и ревизираната климатична цел за пълна неутралност до 2040 г. Като прибавим и все по-гръмогласните призиви от химическата индустрия, начело с Италия, да се справи с огромното бреме за сектора, който нанася Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) – де факто климатичен данък не се предприема под никаква форма.

Дори новото предложение на Европейската комисия за подкрепа на европейската индустрия съдържа нова климатична политика. Т.нар. "Закон за индустриалния ускорител" (IAA), който в статия на „Политико“ бе дефиниран като "климатичен закон под прикритие". В него се настоява правителствата да харчат парите си за нисковъглеродни материали и технологии с нулеви нетни емисии, произведени основно в ЕС. Така например, една четвърт от стоманата за строителство, която правителствата купуват, трябва да отговаря на зелените критерии на ЕС. Няма значение, че този тип проект за "зелена стомана" е оценен като нерентабилен от индустрията.

Бившият нидерландски дипломат Йоханес Вервлоед определя „Индустриалния ускорител“ и политиката като „абсурд“, а подобни грешки можело да продължат с години. Но като се имало предвид състоянието на енергоемката индустрия подобни проекти, Европа трябвало да си позволява подобни авантюри все по-рядко.

В допълнение на казаното, че ЕК внедрява нови и нови регламенти непрекъснато, трябва да добавим, че това се случва под натиск на променената геополитическа обстановка. Каъо доказателство за прибързаността можем да посочим ключовия Европейски съвет на 19 март, който по трябваше да бъде в два дни, но по настояване на председателя Антонио Коща се състоя в един ден и по-късни доби медиите получихме нещо като конспект за държавен изпит, в който имаше и геополитика, и Украйна, и енергетика и климат и какво ли не. Един дълъг списък с решения, мерки и препоръки, които индустриите едва биха смогнали да прочетат и да си преведат до следващия Европейски съвет през юни, камо ли да започнат да се оглеждат за тяхното прилагане.

Да не забравяме и апела на португалецът, който в писмо до премиерите на общността предвидливо анонсира, че  оставащите месеци до края на годината се очакват още мерки за интеграцията на енергийния пазар, телекомуникационния сектор, опростяване на регулациите. На хоризонта се задават и коренно нови сектори, които нетърпеливо чакат своя ред и инвестиционно внимание като изкуствен интелект и квантови изчисления.

И като теглим чертата, ще се запитаме къде е позитивното и светлината за индустрията. Нали за това все говори ЕК. Надеждата остава и тя се нарича EU Inc- лекът за премахване на задушаващата бумащина. Набор от корпоративни правила, които ще улеснят старта, разрастването и дейността на европейските компании. Стимул да останат в Европа.

·       създаване на дружество в рамките на 48 часа за по-малко от 100 евро и без изисквания за минимален акционерен капитал;

·       Подаване на фирмена информация само веднъж чрез общ интерфейс, свързващ националните търговски регистри. Като следваща стъпка Комисията ще създаде нов централен европейски регистър.

·       Дружествата ще получават своите данъчни идентификационни номера, включително по ДДС, без да се налага да подават документи повторно;

·       Подаване на информация само веднъж, а бизнес регистрите ще предават информацията за компанията на други национални компетентни органи;

·       Премахване на формалностите с лично присъствие, опростява се прехвърлянето на акции. Вече няма да има задължително участие на посредници при прехвърлянето на акции и процедурите по ликвидация. Предложението ще позволи на държавите членки да предоставят достъп на тези компании до Фондовата борса.

„Всяка година Европа създава повече компании от всеки друг регион в света.  И все пак, една трета от основателите казват, че макар да предпочитат да растат от Европа, може да се наложи да се преместят. Това, което ни казват е, че не става дума само до капитал. Те искат клиенти. А за клиентите им е необходим достъп до пазара. Единен пазар. Искаме да направим Европа естествен дом за стартъпи - място, където амбициозните основатели могат да стартират, да растат и да излязат на глобално ниво оттук нататък“, казва нашият български еврокомисар Екатерина Захариева.

Един от възможните пътища за постигане на тази заветна цел е по-малко закони, по-малко бумащина и повече въздух да се развива този измъчен от пандемии, цени и войни европейски бизнес.