Руският втечнен газ с рекорден внос в ЕС въпреки войната и санкциите

Руският втечнен природен газ (LNG), внасян в ЕС, достигна рекордно ниво спрямо 2022 г., според изследване на Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA), публикувано на13 май. Тези данни. Данните потвърждават изводите от друг анализ на компанията Kpler, че зависимостта на Европа от руския газ идва в момент когато конфликтът в Близкия изток нарушава световното снабдяване с въглеводороди.

Източник: 3eNews, Архив

Водени от Франция, Испания и Белгия вносът на LNG от Русия за ЕС се е увеличи с 16% през първото тримесечие на 2026 г. на годишна база до 6,9 милиарда кубични метра (m3) - най-високият резултат от 2022 г. насам. Тенденцията е подобна и през предходния месец април когато европейският внос е нараснал с още 17% на годишна база, посочва мозъчният тръст.

От руската инвазия в Украйна през 2022 г. Европа, в търсене на диверсификация, увеличи вноса си на LNG, за да намали историческата си зависимост от руския газ, транспортиран по тръбопровод.

Руският газ продължава да тече. Русия остава вторият по големина доставчик на LNG в ЕС, въпреки че Европейската комисия одобри забрана за целия внос на руски газ в Европейския съюз до есента на 2027 г. с цел да лиши Москва от ресурси за финансиране на войната ѝ в Украйна.

Франция внася повече руски LNG от всяка друга европейска страна през първото тримесечие на 2026 г." като рекордът е достигнат през януари, според аналитичния тръст. През първото тримесечие Норвегия е водещ доставчик на Европейския съюз с дял от 31%, следвана от Съединените щати (28%) и Русия (14%) за целия си внос (газопроводи и LNG), според данни на Европейската комисия.

"Ахилесовата пета" на европейската стратегия за енергийна сигурност. "Преминаването на Европа от тръбопроводен газ към LNG трябв да гарантира сигурност на доставките и диверсификацията. Въпреки това смущенията, причинени от войната в Близкия изток и прекомерната зависимост от американския LNG, показват, че европейският план се е провалил и на двата фронта", отбелязва в изявление анализаторът на IEEFA Ана Мария Ялер-Макаревич. "LNG се превърна в ахилесовата пета на европейската стратегия за енергийна сигурност", "излагайки" я на "високи цени и нови форми на прекъсване на доставките", добави тя. Според мозъчния тръст, ЕС може да осигури 80% от вноса на LNG от САЩ до 2028 г.

ЕС иска зелен преход, а малките ни фирми работеща държава

За 58% от българските фирми най-голяма бариера е липсата на институционална подкрепа, недостатъчните публични стимули и ясна законодателна рамка, негативните последствия от климатичните промени. Това показва проучване на групата Generali и Университета Бокони, проведено между януари и февруари 2026 г. В него са включени отговорите на 100 малки и средни предприятия от 11 държави. Анкетата е в рамките на инициативата SME EnterPRIZE.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Анкетираните МСП ясно посочват какво смятат, че ще има най-голям принос за ускоряване на техния преход. Това са възможността за получаване на по-добри условия за финансиране, достъпът до публично финансиране и опростяването на нормативната уредба.

Малките и средните предприятия в Европа разглеждат устойчивото развитие като  неразделна част от управлението на риска и дългосрочната им стратегия. Въпреки икономическата нестабилност, затягащите се регулации и нарастващото въздействие на климатичните промени, повече от 40% от МСП продължават да интегрират устойчивостта в бизнеса си, а 68% я смятат за важно конкурентно предимство.

“Европейските малки и средни предприятия показват, че са ангажирани с устойчивостта дори в условията на предизвикателна икономическа и регулаторна среда. В същото време резултатите от проучването подчертават областите, в които подкрепата е най-необходима. Това са изграждането на по-голяма устойчивост към климатичните промени и повишаването на дела на защитата, тъй като 59% от МСП не са застраховани срещу катастрофични събития. Изводите от проучването потвърждават нуждата от въвеждане на интегриран подход, включващ осведоменост, подходящи финансови решения и защита срещу рискове“, казва Марко Сесана, генерален управител на Група Generali

През 2025 г. “Дженерали Застраховане” се присъединява към SME EnterPRIZE и организира първото издание на конкурса у нас. Компаниите се състезаваха в две категории – “Околна среда” и “Социални дейности и инициативи”. Победителят в първата категория - “Монатекс”, стана и Герой на устойчивостта за България, като представи страната ни на събитието в Брюксел. Дружеството от Монтана произвежда текстил и текстилни изделия от рециклирани пластмасови (PET) бутилки. То прави прежди от преработените бутилки, които като краен продукт се превръщат в готови платове, дрехи, завивки и други текстилни изделия. Компанията е успяла да превърне тази устойчива практика в успешен бизнес модел, като само за 2024 г. е рециклирала над 250 т. пластмасови бутилки. 47% елементите, използвани за производството на готовата стока, която продават на своите клиенти, са от рециклирани материали.

„Грешната“ държавна политика

За препятствията и проблемите, за радостта на наградата, но и за очакванията към държавата разговарям със собственичката на монтанската фирма  Славка Нончева (на снимката)  в специално  интервю за 3е-news от сърцето на Европа.

Питам я как се намира суровина в най-бедния регион не само на България, а и за целия ЕС. С въздишка дамата казва, че е изключително трудно. “Аз винаги казвам, че корена на злото на проблема е в първоначалното събиране. Ако суровината не стига до сметището, а дойде директно при нас, тогава разходите за рециклиране ще бъдат двойно по-малки. Няма да ползвате гореща вода, перилни препарати. Отмиването на мърсотията струва двойно, нагряват се водите и се ползват химикали“, обяснява мениджърът.

Проблемите с мръсните опаковки продължават, защото впоследствие мръсната вода в процеса трябва също да се рециклира. „Индустрията, ако може да взима продукцията директно от сметосъбиращите фирми, рециклирането в България ще процъфтява“, вярва Нончева.  

На въпрос дали е просто до държавна политика, без да се замисля мениджърката отговаря, че е „въпрос на грешна държавна политика“ и пояснява с обикновен пример. Бизнесът плаща такса „смет“, която отива в бюджета на общината, която е направила депо. Същевременно, „на едни хора“ се дават субсидии да събират разделно. Само че един камион събира сортирания отпадък наведнъж и не го рециклират прилично. Дава се на местното сметище да се сортира наново. „Получава се така, вие плащате на държавата веднъж да ви рециклира отпадъка, тя пък плаща един път на сметището, още един път на този, който събира суровините. Накрая прозрачните сортирани бутилки се предават за суровина.

Нончева посочи, че в момента тези бутилки се продават на цена от 420 евро за тон. „Ако аз започвам от тази цена и имам разходи за рециклиране, моят материал става на цената на оригиналната суровина, посочва тя и допълва, че за да има ефект от дейността се внася вносна суровина за рециклиране от Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Германия.

Ситуацията с тази държавна политика е принудила много малки компании да затворят врати. В момента като монтанската фирма са останали две-три малки в страната.

Апелът на фирмата е да се учат децата, домакинствата и ресторантите как да се сортират правилно отпадъците. Можело да се вземе пример от съседна Сърбия където всички бутилки отиват в един метален кош, а не на сметището.

България очаква от РС Македония да покаже, че иска да е в ЕС

Външният министър на страната иска реален напредък, а не нови условия

Новоизбраният дипломат номер 1 на България Велислава Петрова участва за първи път на редовно заседание на Европейския съвет в Брюксел. 

Външните министри на общността проведоха редица въпроси, свързани с разширяването на Западните Балкани, ситуацията в Близкия изток, финансовата подкрепа за Украйна и геостратегическото значение по присъединяването към ЕС. 

По отношение на Западните Балкани и в частност присъединяването на Северна Македония българският министър е провела разговор със своя колега Тимчо Муцунски. Тя е ясно заявила, че Скопие трябва да спазва поетите ангажименти и да не губи ценно време в излишни политически спорове. 

Очакваме от нашите севрномакедонски партньори да покажат, че имат готовност наистина да вървят напред.

 България остава изключително подкрепящ фактор и очаква от тях по-силна дейност и линия по отношения на постигнатите договорености. Това, което отбелязах за тях, че че имат уникалната възможност да се възползват от прозореца за разширяване следващите години, ако не го направят може наистина да загубят. 

Министърката е призовала македонците да се придържат към споразумението от 2022 година и да отворят собствения си 

По-рано пред медиите той заяви, че Първото и най-важното е ЕС да се спре фокусирането върху двустранните спорове като този с България, а да се гледа върху реалния напредък по пътя към интеграцията. Според него трябва да се работи по ключови теми, които надхвърлят самия процес на разширяване като сигурността и отбраната, които са от решаващо значение, както и необходимостта от по-добра комуникация по въпросите на икономиката и търговията. Необходим е и по-активен ангажимент по предизвикателства като енергийната сигурност и дигитализацията.  

"Фокусът на държавите членки върху процеса на разширяване е от ключово значение както за Европейския съюз, така и за страните кандидатки. Става дума за това Западните Балкани да престанат да бъдат „сива зона“ на Европа и да се превърнат в държави с ясен и необратим път към членство. Моята страна постигна особено през последните месеци много осезаем напредък по изпълнението на реформите. Ние сме на 100% изпълнили критериите по общата външна и отбранителна политика на ЕС. Това означава не само конкретни реформи, но и ясна стратегическа ориентация към членство в Съюза", отбеляза министърът пред медиите.

Oще по темата: 

• София и Скопие ще правят транспортен комитет на фона на евроразногласия
• Вицепремиерът Гроздан Караджов: Жп връзката с Република Северна Македония и магистрала „Рила“ ще създадат икономическия потенциал на Кюстендил и региона | 3e-news

Припомням, че Скопие вече получи под формата на няколко транша средства от Плана за растеж. През 2024 г. бяха преведени 1.7 млрд.евро през 2024, за да се декарбонизира. Заявените  стратегически проекти бяха оценени положително от Брюксел. Сред тях няколко соларни парка и един вятърен в Богданци.  

С други близо 40 млн.евро от европейските фондове през последните две години бяха закупени разузнавателно оборудване за армията.

Пакет от други 15 млн. евро ще отидат за нуждите на страната да подобри потенциала си в операциите и мисиите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана и във всякакви международни коалиции.

По линия на Европейския механизъм ЕС предоставя средства за разузнавателно оборудване в борбата с хибридната война; мобилността и инженерните транспортни средства; оборудване за боева подготовка. При необходимост ще бъде осигурено и оперативно обучение.

Европейският механизъм за подкрепа на мира е създаден през март 2021 г. за финансиране на действия по линия на общата външна политика и политика на сигурност за предотвратяване на конфликти, опазване на мира и укрепване на международната сигурност и стабилност.  Чрез Механизма може да финансират действия, целящи укрепване на капацитета на трети държави и регионални и международни организации във военно-отбранителната област.

Брюксел многократно е заявявал, че историческите спорове между България и Република Северна Македония не са обект на внимание. За управниците на общността са важни делата и проектите – например като транспортния Коридор 8, екологичният транспорт, по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Затова е важен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката, която ще се пресича с друг коридор X от Гърция. „Инвестициите в тези проекти ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център“, смята председателят на ЕК.

В началото на годината бе подписано споразумение за довършването на последния жп участък между България и РС Македония. Железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия. В България остава да бъде построен 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

Подписването на споразумението за тунела под е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор VIII и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион, беше отчетено по време на подписването на проекта от българското транспортно министерство.

От информация на НК “Железопътна инфраструктура” става видно, че обществената поръчка за новото железопътно трасе ще бъде проектирана и изградена 2,4 км жп линия, както и реконструкция на жп гара Гюешево, която ще стане гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Последните 420 метра от трасето са обособени като отделна позиция в търга, защото тяхното изграждане ще започне след завършване на строителството на трансграничния тунел. Само така няма да се възпрепятства дейността на тежката механизация, използвана за тунелните работи. Индикативната стойност на поръчката е 114 млн. лева, а срокът за приключване на дейностите – до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на посочените 420 метра.