Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

понеделник, 10 август 2026 г.

Германия създава ново звено за борба с дроновете

Решението на кабинета идва след засечен дрон с експлозиви в Лайпциг, сигнал за друг в Бон и все по-настоятелното искане за оставка на канцлера Фридрих Мерц.

Германия създава ново федерално звено за борба с дронове с численост от 300 души. Мярката на правителството е след серията от засечени летателни апарати около летища. Последно модифициран дрон, натоварен с експлозии, бе засечен в Лайпциг.

Създаването на новото звено трябвало да стане бързо, защото страната не можела да си позволи да чака общоевропейско решение от Брюксел. Новата структура е част от цялостна ударна законодателна дейност на правителството на Мерц в борбата с дроновете

С друго решение вече е създаден национален съвет за сигурност от експерти, които да предоставят инструменти на правителството в Берлин, за да реагира адекватно на бъдещи инциденти.

Oще по темата: 

Кореспондент на нидерландско радио разговарял с няколко източници от въоръжените сили на Германия (Бундесвер), според които германското правителство досега е реагирало "изключително умерено" по повод инцидента с дрона, в Лайпциг. 

Политици пък признали, че Германия в момента е много уязвима. Един от тях е членът на Бундестага Родерих Кизеветер, според който Германия в момента е "слаба, тромава и разделена." Според парламентариста това не е само в областта на дроновете, но и за сигурността на подводната инфраструктура в Балтийско море и железопътната линия.

В коментар нидерландската медия определя Германия като "лесна плячка", въпреки че сигурността на летищата вече е затегната. Още не отшумял случая с Лайпциг, вече се появили съобщения за неизвестни дронове на летището в Бон.

Междувременно канцлерът Мерц също застъпва европейски подход към този атаки. Хукс. Настоява се за "единно за европейско решение", защото такива неща просто "не могат да чакат повече". Докато Брюксел се събуди, Германия вече е предприела действия самостоятелно.

Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт коментира пред Bild, че Германия не е във война, но страната е обект на хибридна война "ежедневно". Той има предвид "шпионаж, саботаж, кибератаки или тайни операции от чужди сили с цел дестабилизация.

Ситуацията с несигурността на летищата и икономическата политика на страната подклаждат още повече огъня за оставката на германския канцлер. В Der Spiegel дори се появи прогноза, че трябва да бъде факт най-късно до септември.

Вътрешнополитическите действия довели до поредица от оставки и назначения в правителството и парламентарната група, спад в доверието, влошаване на изборните перспективи на оглавявания от него Християндемократически съюз (ХДС).

„Ръководството на партията с недоумение наблюдава как Мерц подкопава и пропилява собствения си авторитет“, пише Der Spiegel като се позовава на разговори с разговори с представители на алианса между ХДС и Християнсоциалния съюз (ХСС). Според изданието почти никой вече не вярва, че канцлерът има политическо бъдеще. Един от тях определил случващото се като "немислимо". В SMS съобщение той пише, че Мерц се намира "в тунел", тоест, загубил е връзка с реалността, живее в собствен свят и не е способен "да възстанови контакта с партията".

неделя, 9 август 2026 г.

Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка

Белгия е втората страна след Нидерландия в ЕС, която не се поколеба да развали на финалната права международна сделка за хеликоптери

Белгийското правителство сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Причината е, че има опасения да бъде осветлена чувствителна информация.

Продажбата на базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders от ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност. Проверява се също дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове.

В заключението си, излязло през август, Комисията е видяла  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия". Затова продажбата е отменена.

Правителството определя решението като "напълно навременно" и подчертава, че това е първият път от 3 години когато след негова намеса е спряна такава инвестиция.

Къде са рисковете? Белгийската компания разполага с 400 служители и 30 хеликоптера, който обслужват нефтени и газови платформи, офшорни вятърни паркове и друга критична инфраструктура. Наред с това нейните специалисти разполагат с чувствителна софтуерна информация и знания за други вятърни паркове и съоръжения в Европа. Всички тези данни щяха да попаднат китайски ръце чрез придобиването.

Белгийски и Нидерландски медии коментират, че отхвърлената покупка беше е считана и за рискова белгийското Министерство на отбраната. През миналата година компанията е закупила 20 нови хеликоптера Airbus. Ако сделката станеше факт, китайската компания щеше да получи достъп до белгийските военни хеликоптери и редица изпълнявани поръчки като подизпълнител.

Белгия е втората страна от региона на Бенелюкс, която предприема такъв дързък ход и блокира международна инвестиционна сделка в името на своя национален суверенитет. Няколко месеца преди този случай същото стори и нейната съседка Нидерландия, която за малко да даде личните данни, застрахователна информация и здравните досиета на цялата нация в ръцете на американците.

Припомням, че скандалната продажба избухна наяве в началото на тази година. Киберексперти, администрация и целия парламент настръхнаха като разбраха, че  компанията Solvinity, която поддържа дигиталната карта на населението DigiD (аналогичен вариант в Белгия е Its me) бе пред финална продажба, а с нея и сървърите. Само заради бързата намеса на току-що влязлото в мандат ново правителство бе спряна продажбата.  „Тази компания е активна по целия свят и има около 73 000 служители, разказва телевизия RTL и илюстративно описва случващото се: Ако си представите, че DigiD е колата, а Solvinity осигурява Спукаш ли гумите, логично колата спира.

Случаят бе сигнал за други бъдещи сделки в Европа и червена лампа за европейските институции. Експерти предупредиха, че подобни сделки може дадат ценна информация за европейската индустрия на техни преки конкуренти каквито са американците и китайците. А чрез компании като Solvinity и Noordzee Helicopters Flanders - достъп до редица правителствени системи и досиета на милиони потребители и правителствени сайтове.

Двете европейски страни в един глас от доста време са първите, които натискат Европейската комисия, че трябва да се защити националния суверенитет. В крайна сметка, сигналите най-сетне са стигнали до високите етажи на „Берлемонт“, че в средата на юни, ресорната комисарка  Хана Виркунен излезе с призива, че ЕС и нейните национални администрации не може да бъдат под никаква форма заложник на „шепа технологични доставчици“. Имена тя не спомена, но на всички е ясно, че става дума за технологичните гиганти Microsoft и Google, чиито пакети са основен инструмент за работа.

Самата Комисия също си изпати. В края на януари 2026 г. бе хакната централна информационна система. Съмненията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители. Комисията така и не потвърди с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Виновникът така и не бе намерен, или поне публично назован. В обществото останаха обаче съмненията, че витае несигурност и конкурентът дебне отвсякъде.

събота, 8 август 2026 г.

Белгия открива фабрика за дронове с двойна употреба

Нова фабрика за дронове в Белгия започва да произвежда по 50 бройки на ден. Летателните апарати няма да бъдат предназначени само за военни цели, но ще се използват и за превоз на малки колети или защита на критична инфраструктура, съобщиха от компанията пред медиите.

Обектът е разположен на територията на пристанището в Гент и ще създаде стотици работни места – за инженери, разработчици, специалисти по тестване и дистрибуция. 

Собственик е местната компания Sol.one, от чиито сайт разбираме, че не е напълно нов "играч", а вече има един обект в Брюж. С инвестиция от 2 млн.евро собствен капитал и 750 мнл.евро заем е направена релокация на нов терен от 8000 кв.м и е закупено ново оборудване.

Снимка: Официален сайт на компанията

„Ситуацията в Европа е такава, че ако други компании имат лукса да разполагат с време от 6 месеца да организират производство на поточната линия, ние нямаме такова“, казва управляващият директор Филип Верхеге и мечтае да се издигне до топ 5 на производителите на безпилотни апарати в Европа.

Oще по темата: 

Планът е в рамките на една година да се надхвърли целта от 50 дрона на ден. Какви точно ще бъдат летателните апарати? Компанията ги определя като малки самолети с дължина 4 метра и тегло до 150 кг, пригодени за изстрелване на ракети. Когато не са в защитен режим, ще се използват за най-различни граждански цели.

Клиенти ще бъдат правителства, но компанията много внимателно ще подбира на кого ще ги предоставя. Мениджърът не споменава за списъци със забранени клиенти - освен Русия, разбира се. Със сигурност ще се предлагат Украйна.

С течение на времето компанията иска да произвежда и други видове дронове – за наблюдение, охрана на граници или пристанища. Тогава те ще се използват за цивилни цели – нещо коренно различно от мисията им в истинска война.

Появата на защитни дронове в страната е логичен процес след масовите атаки срещу летищата в Завентем и Лиеж, военни обекти и дори АЕЦ в края на миналата година.

Още в нощта на 10 срещу 11 ноември, когато буквално беше спрян трафикът на националното летище в Брюксел, правителството се закани, че смята да промени политиката си и с всички средства ще защитава критичната си инфраструктура. Виновник така и не беше намерен, но витаеха съмнения за руска намеса.

За белгийския министър на отбраната Тео Франкен инвазията с дронове не е дело на аматьори, защото си личало, че става дума за план на професионалисти, летящи във формация – нещо, което не всеки може да направи. Различни индикации сочели, че става дума за структурирана операция.

Пред местни медии в онази ноемврийска нощ друг правителствен източник подхвърли тезата, че руснаците се опасяват, че могат да загубят замразените пари в брюкселския депозитар. А Белгия е на мушката и ще продължи да бъде, докато упорства и се съпротивлява срещу идеята на ЕК те да бъдат предоставени в помощ на Украйна.

Ситуацията с въздушното нападение показа, че белгийското правителство мисли в посока с подобна безпилотна апаратура да защитава въздушното си пространство и обекти. Самият премиер в последвали интервюта даде знак, че серийното производство е обект на дискусии, защото не може постоянно да се разчита на специалните части на съседите от Великобритания или Германия.

Доказан ефект в Северно море

Летателните дронове вече доказаха, че са ефективни при защитата на инфраструктурата в Северно море. Припомням, че след взривяването на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ белгийците бяха първите в ЕС, които пилотно направиха площадки за кацане и въведоха наблюдение във въздуха и под водата, видеокамери и подводни „щитове“ за акустично откриване на руски шпионски кораби.

С 50 000 преминавания годишно Северно море е по-натоварено от всякога. Критичната инфраструктура само в белгийската част се състои от 2,2 гигавата вятърни турбини и десетки подводни кабели и тръбопроводи.

Двойната употреба

Белгийската фирма може да се окаже флагман на поредица от стартъпи за дронове, които в най-близко бъдеще ще изникнат в района на Бенелюкс. Картбланш за това дава и самата Европейска комисия с финансирането на разработки на технологии за граждански и отбранителни приложения.

Проектите ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро и капиталови инвестиции в размер до 30 милиона евро по линия на инструмента EIC Accelerator и схемата за мащабиране на стратегически технологии за Европа STEP Scaleup.

„Трябва да инвестираме в критични технологии, за да гарантираме стратегическата автономност на Европа, когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, киберотбрана или квантови технологии. Това е в основата на технологичното лидерство и иновациите на Европа през следващите десетилетия“, смята ресорният комисар Екатерина Захариева.

Освен дронове, много критични технологии имат потенциал за двойно предназначение и могат да помогнат за подобряване на целите на ЕС, свързани с конкурентоспособността, отбраната и сигурносттаЗа да запази конкурентното си предимство, в Бяла книга през януари 2024 г. Комисията предложи опции за засилване на научноизследователската и развойна дейност в технологиите с двойно предназначение, включително преглед на текущите програми за финансиране, за да се оцени дали те адекватно подкрепят тези технологии. 


През юли 2025 г. бе представено предложение за Horizon Europe, в което се предлага програмата да се отвори за изследвания, свързани с двойна употреба и отбрана  под два различни стълба – конкурентоспособност и Европейски иновационен съвет.

С друго свое решение извън Бялата книга, но също свързано с ролята на техниката за двойна употреба, Комисията поиска от държавите- членки да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. 

Военната мобилност е изключително важна за европейската сигурност и отбрана, както е необходимо преодоляване на някои пречки, отчита със свое съобщение Комисията. Европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г. 

В началото на отпускарския август пък бе анонсирано, че са направени последните финални стъпки за създаване на фонда Scaleup Europe, който ще стимулира разрастващите се европейски предприятия в критични технологични области, включително изкуствен интелект, квантови технологии, биотехнологии и чисти технологии.