Климатиците като политическо „оръжие“

В края на юни температурите в Европа надхвърлиха 40 градуса по Целзий, което доведе до бум в търсенето на вентилатори и климатици. Днес, когато горещите вълни се превръщат в новата нормалност, Европа е в дилема – как да се охлажда като същевременно търси алтернативи на традиционните климатици , които допълнително затоплят Земята.  Бързо трябва да се мисли за нови, екологично чисти технологии, които трябва да решат този проблем.

Къщите в Северна Европа, които са построени да задържат топлината вътре през зимата, се превръщат в пещи с настоящите летни температури. В Южна Европа традиционната архитектура с дебели каменни стени и устойчиви на слънчевите лъчи капаци също са на предела на възможностите.

Още по темата: Охлаждане на дома и намаляване на екологичните тревоги: Какви са скритите предимства на слънчевите панели по покривите? | 3e-news

Наскоро ви разказах за едно проучване, което показва че само 20% от европейските домакинства в момента имат климатик при 90% в Съединените щати. Прогнозата на  Международната енергийна агенция (IEA) е , че две трети от домакинствата по света ще притежават климатик до 2050 г.

Този бърз напредък превръща климатизацията в ново „оръжие“ за европейските политици. Тези от десния политически спектър използват темата като обещание за комфорт и свобода. Например, френската крайнодясна Марин Льо Пен обещава да въведе климатизация в цяла Франция, докато британските консерватори искат да отменят регулациите за нулеви нетни емисии, които ограничават инсталациите на климатици в новото строителство.

От лявата страна на политическия спектър се изсипва ожесточена критика. Социалистите смятат, че активното охлаждане основно носи полза за богатите и предупреждават, че Европа ще се окаже в порочен кръг на стремглаво нарастващи енергийни разходи и допълнителни емисии, подобно на ситуацията в САЩ и Азия.

От трета страна се чува критиката на климатолози и учени, според които устройствата, които ни охлаждат, същевременно затоплят Земята. Електричеството за климатици вече е отговорно за 3% от световните емисии на парникови газове – повече от авиационния сектор, отбелязват нидерландски специализирани сайтове.

Традиционните системи често изпускат флуорирани газове, които са хиляди пъти по-вредни от CO2. С постепенното премахване на тези газове от Европейския съюз от 2024 г. насам по тази причина, търсенето на алтернативи е спешно. Естествените хладилни агенти като пропан и амоняк са съответно силно запалими и токсични и оставят у индустрията  желание за алтернатива.

Решението може да се крие в безгазовата технология, която Европа в момента е на преден план. В Университета в Саарланд европейски консорциум работи по система с никел-титан, съобщава Wired, цитиран от nu.nl. Този метал абсорбира топлина когато се разтегне и освободи, прави помещенията до 10 градуса по-хладни в сравнение с обикновен климатик. Други стартъп компании от Обединеното кралство и Германия успешно експериментират с пластмасови кристали и магнитни полета.

Експертите предупреждават, че технологичният прогрес сам по себе си не е достатъчен. Според IEA, градовете трябва да приоритизират "йерархия на охлаждане": първо да се предотвратява прегряване с дървета, сянка и отразяващи материали, и да се внедрява активно охлаждане само там, където наистина е необходимо, например в болници и училища. Европа трябва да се адаптира бързо, защото следващата гореща вълна вече дебне.

Белгийското правителство създава дигитална агенция

Федералното правителство на Белгия е решено да ускори процесите по дигитализация във всички сфери на обществения живот и за взаимодействието между отделните публични структури. За тази цел кабинетът е натоварил ресорният министър за модернизиране на публичната администрация Ванеса Мац, която да контролира процеса по създаването на изцяло нова държавна структура към кабинета – дигитална агенция.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

От разпространена стенограма се вижда, че министрите са били единодушни, че дигитализацията има нужда от свой орган, закони и кадрова структура. Само така можело да протичат процесите плавно, последователно и ефективно. Подробности за кои сектори ще следи новият орган не се споменават.

Дигиталната агенция ще разчита на управленска структура, която се състои от Дигитален стратегически съвет (DSB) и Дигитален стратегически офис (DSO). Дейността ще се концентрира и ще развива дигитализацията на базата на  7 стълба:

• Управление и дългосрочна стратегия
• Дигитална основа
• Цифрови компоненти
• Киберсигурност
• Вътрешен ИТ пул
• Данни
• Иновации и изкуствен интелект

Министерският съвет е сметнал, че няма време за размотаване и е дал пълен мандат на ресорния министър да започне първа фаза на изпълнението на проекта.

От структури към суверенитет

Дигиталната трансформация и изграждането на центрове за данни са една от топцелите на това правителство. От излязла наскоро краткосрочна стратегия е заложено  1 млрд. евро инвестиции няколко центрове за данни, съобщават L'Echo и телевизия RTBF. Проектът има за цял да създаде цифров суверенитет на страната. Тези най-съвременни изчислителни инфраструктури ще бъдат проектирани да обработват голям обем от данни, генерирани от дронове, сателити и други бойни единици, разположени на терен в реално време.  Те ще позволят на въоръжените сили да реагират бързо и ефективно като координират действията си въз основа на актуални данни.

Проектът за центровете е част от по-широка стратегия за цифров суверенитет, ръководена от Белгия. Чрез разработването на собствени военни центрове за данни страната възнамерява да ограничи зависимостта си от търговски и особено чуждестранни доставчици, които в момента управляват по-голямата част от публичните и частните данни. Тази ориентация има за цел да предотврати рисковете от кибершпионаж, саботаж или прекъсване на достъпа до данни в случай на международни съдебни спорове или конфликти, разяснява още специалистът

Същевременно Центровете за данни са много енергоемки. Ако проектът се осъществи, само за тяхното поддържане ще са необходими два нови атомни реактора. Световната практика показва, че през 2024 г. подобни центровете за данни са погълнали около 1,5% от генерираната електроенергия  - 415 TWh. Очакванията са, че към 2030 година те ще консумират около 945 тераватчаса TWh, или малко под 3% от общото глобално потребление на електроенергия по това време.

Защитата на информацията и критичната инфраструктура от външно влияние става все по-належаща, нужни са спешни мерки с оглед на хибридната война между Русия и Украйна. Днес се водят боеве на терен, но и в киберпространството. То е по-малко видимо за широката общественост, но не по-малко пагубно, казва Жорж Атая, специалист по киберсигурност в Solvay Business School. 

"Русия има цели батальони от хакери, специализирани в определени области с огромна ударна сила. Типичните цели на тези компютърни атаки са банки, медии, официални правителствени сайтове, стратегическа енергийна инфраструктура, транспорт, И, разбира се, гражданското и военното разузнаване“.

„Следователно интернет се превръща в оръжие като всяко друго, а киберпространството  - дигитално бойно поле. Целта е да се дестабилизира, да се парализира. Кибератаката може да бъде толкова ефективна, колкото и физическата атака и не е нужно да движите хора, за да я направите", отбеляза Федра Клоунер, заместник-директор на Белгийския център за киберсигурност (CCB). Това е, което руските военни определиха като "Война от ново поколение" още преди 10 години.

Нидерландската поща ще доставя писма на два дни, за да оцелее

Някога се доставяли по 3 писма на ден, а сега по едно на 3 дни

Държавната пощенска служба на Нидерландия PostNL предприема кардинална реорганизация на работния процес в стремежа си да оцелее финансово.

От средата на юли пощальоните ще доставят писма на всеки два дни, въпреки че операторът е поискал от държавата това да се случва на три. По закон компанията е длъжна да осъществява до всяка точка  в Нидерландия услуга и да се разнасят писма навременно, независимо колко ще струва на бюджета.

Снимка: Nos.nl

С напредване на технологиите, онлайн услугите и навлизането на десетки частни оператори, работата на PostNL е драстично намаляла в сравнение с преди 20 години. Някога се доставяли по 3 писма на ден, а сега по едно на 3 дни, за това било нужно да се направят по-гъвкави задължения.

Редуцираният график, според мениджмънта трябвало да се смята за политиците като начало на един дълъг процес по реформи, ако искат и в бъдеще да продължава да изпълнява вменените задачи. Препоръката е да се предприемат спешни действия, защото само за миналата година загубата възлиза на 35 милиона евро.

След направен анализ се оказало, че при тази субсидия и темп на работа, компанията и занапред ще остане губеща. Едно от решенията е да се премине в режим на всеки три дни да се доставят писма и да се намали броят на пощенските кутии

PostNL твърди, че настоящите правила вече не отговарят на съвременния пощенски пазар. Според компанията обемът на пощата е намалял с 70% за последните 2 десетилетия и този дял нараства с всяка изминала година. Реорганизацията е получила одобрение от синдикатите, както и увеличение на заплатите на 14 000 служители със 7%. Поправките ще влязат в новия колективен договор от 2027 година.

Реформите по спасяване на финансово закъсалата компания не са изненада както за обществото, така и за държавата и текат от няколко години. Сред най-драстичните е решението да започне поетапно премахване на пощенските кутии.

В средата на 2024 година компанията обяви, че емблематичните за Нидерландия оранжеви кутии ще започнат да изчезват поетапно от улиците. Оказва се, че въпреки дигитализацията и големият брой автоматични шкафчета за получаване на писма и колети, много от младите нидерландци са върли почитатели на старата школа. В репортаж за местна телевизия 27-годишен потребител казва, че редовно праща на приятели и възрастни роднини картички, защото било много лично.

В социалните медии също хората показват под новината за закриването на пощенските кутии с натъжени и разплакани емотикони. Един от тях казва: „Картичката ме прави щастлива. Дори само заради усилията, които се полагат. Възрастната ми баба все още чака и се радва на получени картички по Коледа“. Друг потребител пък допълва: „Решението е абсурдно, защото все още има толкова много възрастни хора, които нямат компютър, които трябва да го използват. Не получават онлайн картички, а физическата им доставя истинско удоволствие и усещане за топлина. В отговор на критиките от пощенския оператор заявяват, че вече на места са провели допитвания с общини, срещнали са се и с пенсионерски сдружения. В резултат на това е взето решение, че на места като болници, пенсионерски клубове, независимо от големината на населеното място, няма да се демонтират кутии. Уверени били, че в жилищни райони с повече от 5000 жители винаги има пощенска кутия в радиус от един километър. В квартали с по-малко от 5000 жители винаги има пощенска кутия в радиус от 2,5 километра.

Много пощенски кутии може да изчезват следващите години, но същевременно на тяхно място се поставят автоматични шкафчета. Нидерландците все повече ги предпочитат, защото могат да отидат да си вземат колета и извън работно време, през уикенда, дори посред нощ. Едно обаче е сигурно, независимо от напредъка на технологиите и автоматизацията – пощенски кутии макар и по-малко ще има. Хартиената картичка също ще продължи да се разнася, уверяват от компанията.