Белгия ще има нужда от 60% повече ток след 10 години

Центровете за данни, електромобилите и термопомпите ще тласнат потреблението до 128 TWh. В доклад се предупреждава за нужда от нови мощности, въглищен ренесанс и внос

Нови центрове за данни, все по-нарастващ автопарк с електромобили и термопомпи в домовете ще увеличат консумацията на ток в Белгия с 60% до десетина години. Това прогнозира излязъл доклад на местен оператор на високоволтова мрежа, който се актуализира на всеки 2 години.

За илюстрира нагледно колко е гладна Белгия, националният оператор „Елиа“ посочи, че през 2035 година ще е нужен поне още един реактор като този в Дул 4 и 30% внос, за да покрие потребностите.

Още по темата: МАЕ: Въглищата се завръщат заради газовия шок, но ВЕИ поемат лидерството в световната енергетика и в Европа | 3e-news

Пред електронния сайт vrt.be експерти коментирали, че само центровете за данни, които планира да построи правителството, ще гълтат два пъти повече енергия в сравнение с днес. Но те не са единствените - отоплението у дома, транспортните и индустриалните процеси стават все по-зависими от електроенергията, за да покрият климатичните цели на ЕС и да забавят глобалното затопляне.

Към 2026 година годишната консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh, прогнозира „Елиа“. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове, камиони и индустриални термопомпи.

Броят на термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от 1,5 млн. в момента до близо  3,5 млн. Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно - нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос.  За последните няколко години Белгия силно разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за не по-малко от 26 TWh.

Докладът на енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.

ТЕЦ-овете изглежда, че остават основен доходоносен бизнес за нидерландската икономика за ужас на ЕС, неговите бюрократи и климатичните амбиции.

Като прибавим високите цени на горивата и сложната геополитическа обстановка в Близкия изток, бъдещето на ТЕЦ-овете в страните членки прибавя мотиви за тяхното запазване след 2030 година.

Силен коз сред поддръжниците да останат работещи дава националният нидерландски мрежови оператор Tennet. В едно негово становище се гледа на тях като опция за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Високата цена на газа прави непривлекателни газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, мотивира се операторът.

Съседна Германия също обмисля включване неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия.

В началото на март самата Европейска комисия също даде индикации, че не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях.  Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност.

Вратата стои отворена и за Международната агенция за енергетика (МАЕ), четем в доклад по темата от лятото на 2026 г. Временният възход на въглищата не е резултат от отстъпление от енергийния преход, а от извънреден ценови и геополитически шок след прекъснатите доставки на втечнен природен газ през Ормузкия проток. Очакванията са за цялата година световното производство на електроенергия от въглища да нарасне с 1,4% през 2026 г., след като през 2025 г. остана почти без промяна. 

REPowerEU се освободи от Русия, но Европа попадна в капана на LNG

ЕС скъса с руската газова връзка, но уви, не успя да скъса зависимостта си

ЕС поиска да се отърве от руския петрол и газ възможно най-скоро, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.,  Само три месеца след инвазията в Брюксел беше представен планът „REPowerEU“. Европейските държави трябваше да скъсат руските енергийни окови и да ускорят прехода към собствена и устойчива енергия. Целта беше Европа да стане по-малко зависима от изкопаемите горива от други държави.

Според Европейската сметна палата това отчасти е успяло. Държавите членки купуват значително по-малко изкопаеми горива от Русия. В същото време одиторите не пропускат да напомнят, че руският петрол все още пробива в ЕС чрез трети страни и сенчестия флот на Кремъл. Това са кораби, които заобикалят санкциите, например като плават под чужди или фалшиви флагове.

Вносът на газ също е намалял, но това не е само резултат от санкциите. Няколко меки зими и по-ниското потребление на енергия заради високите цени също са допринесли за спада, според изследователите.

За плана на ЕС бяха отпуснати стотици милиарди евро за държавите членки. Средствата трябваше да бъдат използвани например за изграждане на вятърни турбини и соларни мощности, както и за укрепване на трансграничните електроенергийни мрежи. Целта беше да бъдат добавени 103 гигавата нови мощности от слънце и вятър. Очаква се обаче реализираните проекти да осигурят по-малко от една пета от тази енергия.

От предвидените около 300 милиарда евро досега са използвани само 55 милиарда евро. Това може да се дължи на факта, че част от средствата са под формата на заеми, които държавите са по-малко склонни да използват. Сметната палата предупреждава, че по този начин планът не постига целите си и препоръчва ЕС да поеме по-голям контрол.

„Този план се нуждае от силен тласък. Според него европейските държави като действат заедно по плана - особено в периоди на геополитически сътресения, каквито се наблюдават и сега в Близкия изток. Не трябва да чакаме следващата криза. Колкото по-скоро станем независими, толкова по-добре, препоръчва анализаторът казва авторът Михаилс Козловс.

От 2027 година вносът и разтоварването на по европейските пристанища ще бъде напълно забранен. Белгия вече е напълно спряла доставките. Очаква се до края на годината това да стори и Нидерландия.  В доклад на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA) от август’26 се посочва, че Франция и Испания са останали единствените вносители, които все още през трети страни набавят LNG. Като цяло обаче вносът драстично е намалял на месечна база с над 40%. Все още има и единични клиенти, чиито доставки  правят ЕС най-големият вносител от руснаците. Но и това ще се промени през оставащите няколко месеца.

Нова дилема

Скъсването на оковите с Русия обаче създава нови дилеми за Европа заради войната в Близкия изток, отбелязва в коментар за NU Луиз ван Шайк, експерт в Clingendael. Високите цени на горивата, непредвидимите пазари правят по-трудно сбогуването с изкопаемите горива от чужбина. Докато има война, Европа не може да стои спокойно краката си и ще продължава да внася замърсяващ LNG. Според ван Шайк и заключенията на Сметната палата показват, че ЕС е направил първите важни стъпки, но най-трудната част тепърва предстои.

„Всички са съгласни, че Европа трябва да стане по-малко зависима от Русия“, казва тя. В същото време енергийният преход се сблъсква с множество препятствия – бавни процедури за разрешителни, недостиг на персонал и претоварени електроенергийни мрежи“, казва тя и припомня, че промяната на курса създава друга опасност и зависимост – от американците.

„Ами, ако Тръмп реши да използва това като бухалка срещу ЕС и реши да спре крана на газа, това ще бъде катастрофа за пристрастената Европа“, казват в телевизионно интервю от началото на 2026 г. експерти от нидерландския институт Клингендал“. Същото предупреждение идва и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “. Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.

Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само и на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС след като бе врътнато кранчето на Москва. 

Като конкурент на норвежците от скоро претендира да бъде Канада, която през пролетта на тази година обяви договор с Германия за доставки на 1 милион тона втечнен природен газ годишно. Страната разполага с огромни запаси от LNG и до момента по-голямата част от добитото гориво транспортира по западното крайбрежие до Съединените щати чрез тръбопроводи. За най-голямата икономика в Европа ще идва по съвсем нова инсталация в северозападната част на провинция Британска Колумбия. Планът е първите количества да потекат към немска земя едва в началото на 2030 година.

Ситуацията около LNG вноса в Европа и решението на Брюксел първо да  първо да се проверява произхода, а след това да се допуска до газопроводите на ЕС, допълнително затруднява процеса по запълване на газохранилищата. „Това е илюзия за спокойствие, която предвещава нова криза за газовия пазар“, предупредиха преди време от нидерландския оператор Gasunie. В свои доклад до правителството, но и с референция към Европейската комисия, прогнозираха, че още тази година страните членки ще имат проблем със запълването на резервите преди зимния сезон.

Експертите назоваха проблема с една дума „уязвимост“. Тя произтича от комбинацията между нарастваща зависимост от внос, геополитическа нестабилност и енергийна система, която остава силно обвързана с природния газ. Разгледани бяха сценарии с геополитически конфликти, саботаж на инфраструктура или продължителни смущения в доставките. При подобно развитие първият удар ще понесе индустрията, докато домакинствата остават „защитени клиенти“ съгласно европейските правила. Сред предложените мерки от страна на търсенето е по-широкото използване на договори с клауза за прекъсване, особено за големите индустриални потребители. Те позволяват временно ограничаване на доставките при натиск върху системата.

В извънредни ситуации може да се стигне и до задължително намаляване на потреблението до минимални нива. Това се предвижда в плановете за защита и възстановяване на газовата система, включително чрез въвеждане на минимални доставки за не зaщитени потребители – основно индустрията.

Опитът от газовата криза през 2022 г. показва мащабът на потенциалния риск. Тогава загубата на голяма част от руските доставки доведе до скок на цените на TTF пазара до над 300 евро за мегаватчас. Последствията бяха рязко свиване на индустриалното производство и инфлация от около 10% в ЕС. Подобен сценарий остава възможен и в бъдеще. При нови сътресения Европа може да стане още по-зависима от втечнен природен газ (LNG), което носи допълнителни ценови рискове и експозиция към глобалните пазари. Като отговор на тези предизвикателства, нидерландските експерти предлагат създаването на стратегически газов резерв на европейско ниво. Съществуващите подземни хранилища могат да играят ключова роля в подобна система. Според Gasunie подобен резерв би ограничил ценовите пикове и паническите реакции на пазара. В извънредни ситуации той може да стабилизира предлагането и да намали спекулативния натиск.

 

Нидерландия ще активира NL-Alert при натоварена мрежа

Съобщението за спешност на енергото ще призовава да се изключат уреди. Призивът е и за властите, че над 100 000 нови домове няма да имат достъп до ток

Липсата на капацитет и остарялата мрежа на Нидерландия не е изненада за никого от няколко години насам. С различни кореспонденции съм разказвал подробно за закъснелите планове на последните правителства, апелите на индустрията и отчаяните еквилибристики на електропреносните оператори в страната да спасят от криза на тока. Засега само единствено сътрудничеството между бит, индустрия и енерго успява да закрепи положението. С идването на власт на новото правителство на Роб Йетен в началото на годината бяха дадени обещания ситуацията да се промени и новопостроените домове няма да останат без ток.

Още по темата: 

• Мрежата - новото тясно място на енергийния преход: Европа може да има евтин ток, но няма как да го пренесе | 3e-news

Кризата обаче изглежда още се задълбочава. Изнесени данни показват, че мрежата е все по-натоварена, същевременно от началото на годината са постъпили хиляди заявки на новодомци. Близо 100 000 са попаднали в списък на чакащи. Според операторите това не означавало, че всички не могат да бъдат свързани. Плановете непрекъснато се променяли, но колкото и да коригират графиците половината така или иначе ще се окажат с жилище без електроенергия.

До тази година енергото имало задължение да запазва място в мрежата за новото жилищно строителство. От 1 юли обаче това изискване отпада и голата истина лъсва с изявление на компанията Enexis, че нови 140 000 заявления са задръстили клоновете за следващите 3 години. От тях половината нямат никакъв шанс да бъдат включени.

NL-Alert

Ситуация като за извънредна ситуация в енергетиката. Впрочем, като стана дума за спешност, частната телевизия RTL съобщи, че енергото в Утрехт възнамерява да разпраща до телефоните на абонатите алармен сигнал NL-Alert, ако мрежата е претоварена. Подобна нотификация вече се използва във Франция и Великобритания с призив да се изключат електрически уреди и ли да се спре зареждането на електромобила. Оказало се, че помага.

Дискотека на тока

За нарастващите проблеми с капацитета NL-Alert бият единодушно и трите електроразпределителни дружества. През 2025 година те в един глас заявиха, че трябват мерки сега, защото утре вече може да е късно. Оставката на кабинета „Рюте“, смяната му с този на Дик Схоф и последвалата предизборна суматоха, на практика оставиха пожара да си гори на самотек. Най-тежко се оказвало положението в Утрехт, за който предупреждавал мрежовият оператор TenneT. Ако не се вземат мерки,след 2029 година прекъсванията на тока може да се превърнат в ежедневие за 200 000 домове, фирми и индустрии. 

Неуспешни се оказаха и десетките коментари и позиции по темата, събрани от националната телевизия Нос, която информира, че стотици са компаниите, които стоят в лист на чакащи, за разширение на мрежата, а оттам и да разгърнат своя бизнес. Краткия коментар на държавата бе, че знаели за проблема.

Картинката се допълва и от строителните компании, които още в края на 2023 г. казват, че заради калпавата мрежа изпитват трудности при изграждането на нови жилища. Не са малко случаите на завършени жилища, но без изградена инсталация. Същевременно електромобилите, термопомпите продължават да се множат, което може да доведе до претоварване на мрежата много по-рано, а не през 2032 както се смятало по-рано.

Енергото се надявало проблемът с претоварването и евентуалните чести прекъсвания да остане само като хипотетичен сценарии с откриването на нова високоволтова подстанция близо до Утрехт, но проектът бил отложен за не по-рано по 2033 г. Всичко това се говорело и обсъждало при вариант на редовен кабинет, какъвто страната вече има. Надеждите за решение се подхранват и от факта, че жилищното строителство стои в основата на предизборната кампания и сключената впоследствие коалиционна управленска платформа. А докато обещанията станат реалност, енергодружествата казват, че ще продължат да правят всичко възможно, за да предотвратят сривовете, но шансът да избегнат този сценарий намалява.

Знаем приказката за неволята

Неволята е научила бизнеса, че когато държавата се е оплела в собствените си омотани закони, решението е едно -оправяйте се сами. Това прави от доста време мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide. От репортаж на местна кабелна телевизия става ясно, че компанията и енергото са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси.

Air Liquide е добре позната на енергийния бранш с портфолиото си в газовия, технологичния и здравния сектор. Огромна част от консумираната енергия отива в промишлеността. Една подхвърлена идея от бившия премиер Дик Схоф се оказала спасителен пояс. По време на една среща той предложил на индустрията да смени работните си графици като се намалят производствените мощности в час пик в помощ на домакинствата. Решението е било прието от 60 регионални компании.  

Съвместната инициатива дава шанс на проекти, които трябвало да стоят на трупчета още поне десетилетия, разказал говорителят на фабриката за торове Yara Гийсбрехт Гюнтер. Като пример той посочил, че бъдещето на много компании изглежда е по-ясно и предвидимо и няма опасност да затворят или да съкращават персонал заради недостига на електроенергия. Сред проектите, които са в изчакване е и инсталация за съхранение на въглероден диоксид, чието бъдеще било доскоро несигурно.

Два от мрежовите оператори също гледат малко по-ведро от към бъдещето на инвестиционните си програми. Операторът за високо напрежение Tennet и колегите им за ниско - Stedin вярват, че с подобни партньорства ще могат първоначално да помогнат на 19 клиенти, а намерението е да се премахне целият списък с чакащи през следващите месеци. Има шанс и за нас и за компаниите да се рарастват и да участват в активно енергийния преход", коментирали и от управата на провинцията .

Танто за кукуригу

Индустрията направила жест, но домакинствата също трябвало да отвърнат. Затова двата оператора TenneT и Liander поискали домакинствата да използват електричество извън пиковите часове, доколкото е възможно. Зареждането на електромобилите се препоръчвало да става в нощните часове или рано сутринта.  Недостигът на капацитет бил заради бума и нарастващото търсене на енергия от огромния наброй появили се през последните години центрове за данни, зарядни станции, термопомпи.

Направени разчети показали, че проблемите си имат решения на колосална цена. Само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа.

Сигнал за тревога и в Брюксел

Европа не може да постигне сигурна, достъпна и климатично неутрална енергийна система без координирано планиране между електроенергийната, водородната и газовата инфраструктура. Това е изводът в доклад на на браншовата асоциация Gas Infrastructure Europe (GIE) в момент, когато Европейската комисия обяви ударни реформи и планове за инвестиции в енергийната мрежа на ЕС.

Българският евродепутат Цветелина Пенкова, като заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и докладчик по Регламента за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), търси решения и води активни диалози за излизане на кризата с тесните връзки, липсата на капацитет и трансграничната свързаност.  По време на пряко участие през Фейсбук тя призова приоритетно да се залагат инвестиции и техническа подкрепа за тези места в мрежата, които водят до свърхпретоварвания като Нидерландия, например. Тоест да се смени модела - решаване на системни проблеми вместо отделни регионални проекти.