Белгия и Нидерландия отново погледнаха към въглищата

Драстичният скок на цените на горивата отново разпали страстите за бъдещето на въглищните централи.  Темата набира скорост през последния месец в Нидерландия. Според приетото преди години законодателство ТЕЦ-овете трябва да са затворени до 2030 година. Все повече обаче се чуват гласове в полза на ревизия на закона и тяхното поддържане за по-дълъг период  , разказва обществената телевизия Nos.

Picture: nos.nl

Темата бе повдигната на политическо ниво от лидера на партията CDA Анри Бонтенбал, според когото замърсяващите мощности трябва да бъдат оставени като резерв. "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, препоръча партийният лидер.

Газовите и въглищните електроцентрали в момента са важни за стабилността на електропреносната мрежа. Те са фактор и се ползват като допълващи мощности в микса при липса на  вятър и слънце. Шоковото поскъпване на газа през последните седмици обаче ги превърна във енергиен фактор за стабилността на системата. Много от тях се наложи да работят на пълна мощност. Това пък от своя страна даде коз на политици да заговорят, че трябва да останат функциониращи във времена на ценова нестабилност.

 По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия на страната.

Силен коз в поддръжниците да останат работещи се изказва и националния мрежови оператор Tennet, който призова политиците да изготвят план за действие за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Ситуацията в Близкия изток и високата цена на газа принуди оператора отново да се върне към своята теза и да се изкаже колко непривлекателни са газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те също стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, казват от оператора.

Няколко партии като цяло не са против идеята да останат функциониращи. Проблем обаче се оказва, че идеята се повдига от коалиционния партньор на партията-мандатоносител D66. Нейният лидер и настоящ премиер Роб Йетън винаги е бил силен застъпник за затварянето на въглищните централи и с неохота ще му се наложи да води политическа битка с коалиционния партньор CDA. Изглежда, че се задава първата, по-сериозна разлика в мненията в едва стъпилата в мандат коалиция .

Телевизията припомня факт от 2019 година когато Йетън тогава е позирал  с предизборен плакат и апел за затваряне на на електроцентрала. Реакцията е имала ефект и се е стигнало до масови съкращения.

Отвъд границата Белгия също гледа към въглищата като алтернатива. В страната се чуват гласове за запазване на централата в Маасвлакте и след 2030 г. Въглищните електроцентрали нямат бъдеще, всички го знаем, но ако ги преобразуваме с биомаса, няма да сме твърде зависими от един източник, казват белгийски политици.

Биомасата също не е сред щадящите природата, тъй като води до изсичане на гори и огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Тец-овете може да станат щадящи с проекти като например за улавяне на CO2, транспортиране и инжектиране в недрата на Северно море. Такъв отдавна Белгия и Нидерландия разработват още от времето на първата криза в Европа по Ковид.

От компанията  Uniper, която е свързана с пограничния ТЕЦ апелират, че времето неумолимо тече и всеки ден забавяне е фатален. Призовават политиците в Белгия и Нидерландия да има до година яснота и политическа подкрепа, за да не бъдат притискани от времеви граници.

На фона на страховете, европейският климатичен комисар и нидерландец Вопке Хукстра казва в иннтервю за местното BNR радио, че не бива да се предприемат драстични действия. Апелът е не само към неговата родина, а към всички страни членки въобще.

„От началото на американско-израелските атаки срещу Иран, петролът е станал десетки процента по-скъп. Не само, защото Ормузския проток е практически затворен за корабоплаване, но и заради огромния брой повредени енергийни инсталации. Това, което беше бомбардирано днес, няма как да бъде ремонтирано до утре. Дори и войната да приключи в краткосрочен план, сигурността не е гарантирана и доставките на петрол остават несигурни", казва еврокомисарият и на практика повтаря теза на неговия енергиен колега Дан Йоргенсен, за която разказах в своя кореспонденция.

"Европа е континент без собствени естествени енергийни източници. Следвайки примера на страни като Дания, Швеция и Финландия, страните от ЕС ще трябва да инвестират повече в устойчиви енергийни източници като вятър, слънчева енергия и вода, но също така и в изграждането на ядрена енергия. "Това е единственият път напред напред от блатото, в което сме сега. Създаването на единен енергиен пазар и инвестирането в батерии също са част от решението за бъдещето. Така правиш нещо, което очевидно помага по отношение на климата, но също така гарантираш по-ниски цени". Коментар на климатичния комисар, който по никакъв начин не кореспондира с амбициите на неговата родина и някои политици отново да вперят отчаян спасителен поглед към въглищата като алтернативен ресурс.

Германия отново „кихна“ и разтревожи ЕС

Министрите на енергетиката умуват за шоковите цени на горивата докато 90% от германските предприемачи очакват войната в Близкия изток да засегне бизнес операциите,  Нидерландия натиска за „Дружба“

……………..

Енергийните министри на блока проведоха спешна неформална видеo конференция, за да обсъдят как ще се процедира заради високите цени на горивата заради ситуацията в Близкия изток. Срещата се проведе в хибриден вариант от разстояние след призив на Европейската комисия към държавите членки да разгледат възможността за ограничаване на потреблението на петрол при подготовка за "продължителни смущения" в енергийните доставки вследствие на войната с Иран.

Енергийният еврокомисар Дан Йоргенсен също апелира в писмо до премиерите на блока да обмислят доброволни мерки за ограничаване на търсенето, гражданите да шофират по-малко, за да се запазят горивата за по-неотложни нужди - практика, която вече се прилага в някои азиатски държави.

Според Йоргенсен транспортният сектор в Европа е изправен пред нарастващи разходи и недостиг на доставки, тъй като е силно зависим от региона на Персийския залив, откъдето ЕС получава над 40% от вноса на авиационно гориво и дизел.

За големината на проблема и очакванията вече ви разказахме през погледна на една от най-големите транспортни компании в Белгия, която изчисли, че 700 000 евро на месец допълнително струва войната. Един от начините да се излезе от ситуацията в кризата е неминуемо да вдигнат тарифите за клиентите. Пред локална телевизия мениджър на логистичната компания разказа, че за всеки нает камион ще се налага начисление от 500 евро допълнителни разходи. Други негови колеги от транспортни фирми се опасяват, че ако ситуацията с кризата в Иран продължи, фалитите са неизбежни.

Пред европейските лидери стои и друг назряващ проблем – стабилността на германската икономика и нейната индустрия. Според информация от Института за икономически изследвания на IFO германските компании подготвят повишаване на цените.

90% от предприемачите в германската производствена индустрия очакват войната в Близкия изток да засегне бизнес операциите. Последствията от по-високите цени на енергията са веднага забележими в енергоемкия сектор. "Конфликтът създава още по-голяма несигурност за бъдещето.

Освен високите цени на енергията, повече от една трета от предприемачите се страхуват от проблеми с доставките, причинени от прекъснати морски маршрути. Една четвърт се страхуват, че търсенето в важни износни области ще намалее поради спада в икономическия растеж. Освен това компаниите се страхуват от нарастващите разходи за застраховки и повишен риск от длъжници.

Германски завод. Снимка: ЕК, архив

Икономическите последици от конфликта вече са осезаеми и се увеличават по различни канали. "Колкото по-дълго продължава несигурността, толкова по-големи ще са икономическите последици за тези компании."

Покачващите се цени на енергията ще засегнат и стоките и услугите чрез по-високи производствени и транспортни разходи. Компаниите в строителството, търговците на едро и потребителските услуги също въвеждат повишаване на цените, показват данните.

Германската статистическа служба Destatis изчисли инфлацията за март  от 2,7% при 1,9% месец по-рано. Федералното правителство се надяваше да върне болната икономика на правилния път с милиарди евро инвестиции в отбраната и инфраструктурата. Конфликтът в Близкия изток обаче затрудни тази амбиция.

Главоболията за енергийните министри стават двойно по-големи като към проблема с войната в Залива, болната германска индустрия се прибави и натискът на нейната съседка Нидерландия по отношение на нерешения проблем с петролопровода „Дружба“.

В навечерието на извънредната среща излезе информация в икономическото BNR радио, че новият външен министър на страната Том Берендсен е настоял пред украинския вицепремиер Тарас Качка да се осигури по-бързо разрешение на екипа на Европейската комисия да инспектира повредения участък от тръбопровода на украинска земя. Правителството трябваше да осигури достъп до 18 март, но това така и не бе сторено. Нидерландският дипломат е посочи пред радиото, че е настоял също ЕК да засили натиска си върху непокорната Унгария.

Повреденият соц тръбопровод обтегна отношенията между Унгария, Словакия, Украйна и Брюксел. Според Украйна тръбопроводът е бил повреден от руски атаки и ще бъде труден за ремонт, докато Унгария и Словакия твърдят, че Украйна умишлено блокира преноса на руски петрол за двете страни. След това Унгария блокира европейски заем от милиард долара за Украйна в знак на протест срещу предполагаемия саботаж.

Задънена улица

За да излезе от задънената улица, ЕС настоя да приеме технически експерти от Европа, които да могат независимо да оценят щетите. Украйна се съгласи, след което инспекторите пътуваха в страната на 18 март. До момента обаче не е бил разрешен достъп до мястото на повредата. Според украинския заместник-премиер Тарас Качка, това е по съображения за сигурност, каза той пред БНР. 'Щом разрешителните и разрешенията им бъдат подготвени, съм сигурен, че това ще бъде разрешено.'

Том Берендсен смята, че Унгария ненужно политизира въпроса с петролопровода, след като е видно, че Виктор Орбан се опитва да мобилизира редовите партийни членове срещу ЕС и Украйна. В същото време факт е, че Украйна бави излишно нещата  като не позволява на инспекторите да влязат до обекта.

От провелата се пресконференция след видеоконферентната връзка еврокомисарят Дан Йоргенсен също не даде индикация след журналистически въпрос, че има кой знае какъв развой след това, което се знае от последния Европейски съвет през март – украинците „правели всичко възможно да възстановят петролопровода“, а ЕК ще помогне с финансова и техническа помощ

Франция планира да изгради 6 реактора между 2038 и 2044 г.

Франция планира да изгради 6 реактора между 2038 и 2044 година. Те ще бъдат по двойки в 3 съществуващи централи - Penly, Gravelines and Bugey с общ капацитет за производство на електроенергия от 9 990 мегавата. За целта страната е предвидила €72,8 милиарда. За проектите Париж се е допитал до Европейската комисия, която ще започне обстойна оценка дали не са нарушени правилата за държавна помощ. Това е честа практика когато става дума за сложни и комплексни проекти като тези в енергетиката.

Намерението за изграждане на 6 блока Комисията е получила през ноември 2025 г. В съобщение на ЕК се припомня, че съгласно договорите на ЕС, държавите членки са свободни да определят своя енергиен микс. Франция е избрала да насърчава ядрената енергия като част от своята национална енергийна политика.

Проектът цели да повиши сигурността на електроснабдяването за Франция и съседните страни, както и да допринесе за целите на Съюза за декарбонизация. Бенефициентът на подкрепата е Électricité de France S.A. (EDF), собственик и оператор на целия ядрен енергиен флот във Франция.

Франция планира да подкрепи този проект чрез три мерки: субсидиран заем с преференциален лихвен процент, покриващ 60% от очакваните строителни разходи; договор за разлика, който работи за 40 години, за да осигури стабилни приходи на заводите; механизъм за споделяне на риска с конкретен списък от събития, с цел осигуряване на защита срещу рискове извън контрола на EDF, като непредвидими природни бедствия и промени в националното законодателство.

На този етап, въз основа на предварителната си оценка, Комисията е установила проекта за необходим и смята, че помощта улеснява развитието на икономическа дейност. Комисията също така признава потенциалния принос на проекта за сигурността на снабдяването и декарбонизацията.

Въпреки това Комисията счита за необходимо да се оцени дали мярката е напълно в съответствие с правилата за държавна помощ на ЕС. Поради тази причина Комисията реши да започне задълбочено разследване и ще проучи и дали има достатъчни гаранции, за да се гарантира, че търговската стратегия на EDF няма да доведе до пазарни изкривявания и да предотврати прехвърлянето на помощ към конкретни участници на

Държавната помощ за подкрепа на ядрената енергия може да се оценява директно по член 107(3)(в) от ДФЕС, който позволява на държавите членки да улесняват развитието на определени икономически дейности при определени условия.