Битката с емисиите в Нидерландия минава през гардероба

Правителството инвестира милиони, за да превърне изхвърлените дрехи в ключ към климатичните цели

Кръговата икономика е една от приоритетните области в управленската програма на новото нидерландско правителство. С едно от първите си решения то е решено да започне ударни инвестиции в нова инфраструктура, става ясно от разпространено съобщение.

Със 135 милиона евро държавата ще построи нова иновативна компания  за рециклиране на текстил. Парите са за насърчаване на екологични проекти в рамките на национална инвестиционна програма в индустрията.

Целта е след изграждането обектът да играе ролята на текстилен хъб за събиране. Годишно ще се обработват по 300 милиона тона дрехи от полиестер, които обикновено се изхвърлят в кофите и при изгаряне отделят огромно количество въглероден диоксид. Според екоминистерството обектът може да намали наполовина отделяните въглеродни емисии от текстилната индустрия.

Проекти като Reju показват, че устойчивостта и иновациите вървят ръка за ръка и че Нидерландия може да бъде лидер в кръговата икономика. Това е пример за това как работим върху индустрия, устойчива на бъдещето в Нидерландия. Изграждаме вериги, в които суровините се използват отново и отново и в които икономическият растеж върви ръка за ръка с климатичните цели, казва новият екоминистър на страната Стинтйе ван Велховен.

Това е вторият стартирал голям проект за оползотворяване на стари дрехи в рамките 2 месеца.  В средата на февруари бе обявено, че от стари военни униформи и износени текстилни облекла ще се прави облицовъчен материал в строителни панели. Инициативата е на няколко държавни структури – военно министерство, полиция, Агенция по предприемачество и държавна агенция за недвижими имоти. С финансиране по Програма за зелени иновации изхвърлените дрехи ще бъдат щателно преработени за нуждите на строителството от компанията Agricon Nederland.

С производство от 600 тона текстилни отпадъци годишно, Agricon получава 120 тона, което е достатъчно за 12 000 квадратни метра строителен материал. Това може да се използва за външни фасади и вътрешни стени като алтернатива на гипсокартона.

Дронове заменят куриерите в сърцето на европейската търговия

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда край Антверпен. Документи и химически проби се пренасят по въздух от пристанището до центъра на града. Нашият комисар Екатерина Захариева увери наскоро, че ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти

Транспортната компания A Drone Logistics Company (ADLC) стартира нов товарен дрон-хъб, който свързва пристанището Антверпен-Брюж с центъра, съобщи фламандската обществена телевизия.

Снимка: Официален сайт на инвеститора

Хъбът е проектиран да подобри и ускори логистичните операции между пристанището и бизнеса в северната част на Антверпен.

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда. С новата инфраструктура на компанията е изградена търговска мрежа в пристанището, която транспортира проби за химически анализ за големи клиенти като BASF. В момента ежедневно се използват три дрона за тази цел.

Още по темата: ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти | 3e-news

Новият център се намира близо до болница, която обслужва основно компании, разположени в северната част на Антверпен. Сред тях са доставчици на морски услуги. Те ежедневно доставят документи на големи кораби в пристанището. Това може да стане много по-бързо чрез използване на дронове отколкото традиционни куриерски услуги като мотори, коли или ванове.

Александър Йорденс от компанията разказал пред държавната агенция на страната „Белга“, че корабният сектор все още не е дигитализирал определени процедури. Например, когато кораб пристига от Африка, документите трябва да бъдат внесени на борда чрез куриер преди товарът да бъде разтоварен. Просто ще изпратим дрон до терминала със всички необходими документи за подписване.

Йорденс добавя, че логистиката на дронове дава предимства по отношение на скорост, безопасност и устойчивост в сравнение с класическия разнос с куриери. "Потенциалът е огромен. Сега се надяваме да да разширим бизнес районите. Дрон хъбът, стратегически е разположен близо до центъра на града и поставя началото на нова ера на логистика с ниски емисии", убедени са от компанията-иноватор.

Идея на стартъп

Изглежда лесно, на пръв поглед изглежда лесен, но е преминал през огромни изпитания, трудности и спънки. Всичко тръгнало от един стартъп – онези, за които отговаря българската еврокомисарка Екатерина Захариева. Малки, иновативни сдружения с амбиции и мечти да променят бъдещето. Стига да намерят подходящото финансиране.

ADLC е акроним от "A Drone Logistics Company", стартъп, специализиран за бързи индустриални доставки с дронове. За да се осъществи този проект, компанията си партнира със SGS – водеща световна компания за тестване, инспекция и сертификация. Призната като еталон за устойчивост, качество и почтеност в световен мащаб. Разполага с широка мрежа от 98 000 служители в 2 650 офиса и лаборатории.

Сътрудничеството между ADLC и SGS е довело до революционния проект за дронове, наречен Samplifly в пристанището Антверпен-Брюж. В самото начало бизнес се обърнало към един от разработчиците Марк Кегелерс да бъде ментор на двама магистри, които разработили бизнес план за компания, свързана с дронове. „Първоначално се фокусирах върху доставката на потребителски стоки като пици, но ги насочих към намиране на сегмент с по-голяма стойност, което в крайна сметка ги доведе до SGS", разказал той пред сайта на белгийския порт.

Друг „виновник“ да се случи тази революционна идея е Кристоф ван Хоке, според когото това било правилното решение в подходящия момент. Изследвахме алтернативни начини за транспортиране на проби от пристанището до нашите лаборатории - процес, който често отнема време и не е интегриран в нашите операции. Дроновете ни дадоха решение, което ни позволи да транспортираме проби 4 пъти по-бързо, което значително влияе на ефективността и разходите. Освен това този вид въздушен транспорт намалява емисиите на CO2 с впечатляващите 80%.

Белгия като пионер

Преди този реален вече проект в Белгия е имало няколко подобни инициативи. Преди 2 години местна болница се прочу с намерението си да транспортира кръв за нуждите на болниците с дрон. Инвестицията е на местната компания Helicus, известна с разработването на приложения за дронове и технологии за въздушен медицински транспорт, които бяха оператори на полета. 

„Дроновете правят възможно извършването на сложни мисии от първостепенна необходимост с ефективност, нечувана досега, като в същото време са екологични и икономични“, каза тогавашния вицепремиер и министър на мобилността Жорж Гилкинет от правителството на Александър Де Кро.

По същото време голяма търговска верига тества пилотно в страната дронове за нуждите на магазините и в логистичните бази. Идеята е с прелитане да правят снимки на рафтовете през нощта без да е необходимо да бъдат пилотирани. На сутринта персоналът ще анализира данните докато дроновете се презареждат за следващата смяна. Само един от магазините имал 11 000 локации. При ръчна проверка на служителите отнемало за инвентаризация 3 месеца. Пред медиите тогава от мениджмънта успокоили, че дроновете няма да "изяде хляба" на никой от служителите, а просто ще ги облекчи и ще се използват за други задачи. Освен това, тестовете показали, че намалял и броят на грешките при броенето на артикулите.

Примерите за търговска употреба на дронове с всеки изминал ден ще се множат, смятат производители и оператори на дронове, които апелират към Европейската комисия да промени законодателството и "не е в крак с технологиите и иновациите в този сектор".  Първият тестов полет в Белгия обаче бил стъпка в правилната посока.

Дали обаче европейските институции мислят в същата посока. Индикациите, които дойдоха наскоро от изказване на самата Захариева, са че ЕК гледала на морските пристанища като хъбове за иновации в високотехнологично корабостроене, специализирани кораби специално за нуждите на офшорния бизнес с ферми в открито море, разработване на  подводни дронове и авангардно пристанищно оборудване.

За Европейската комисия, ако стоманата е ДНК-то на Европейския съюз, то пристанищата са нейният гръбнак. През тях минава над две трети от външната търговия и всяка година обработват над 3,4 милиарда тона стоки и близо 395 милиона пътници. След руската инвазия в Украйна пристанищата на ЕС са не само транспортни и индустриални клъстери, а и центрове за енергийна и газова дистрибуция. 

В една от своите кореспонденции в началото на войната през 2022 година в рубриката на 3еNews „Индустрия на фокус“ не случайно обърнахме внимание на тази ключова инфраструктура, защото се превърнаха в „газовите стожери на Европа“. Впоследствие показаха, че са част от сигурността, отбраната и синята икономика на ЕС. Все повечето функции резонно показва, че пристанищата имат нужда от нов поглед, още инвестиции и цялостна стратегия. 

И когато говорим за иновации в пристанищна инфраструктура, ресорните комисари на Урсула фон дер Лайен ще видят точно под носовете им на белгийска земя десетки пилотни и вече действащи проекти на пристанището в Антверпен-Брюж. За много от тях както винаги първи сме ви разказвали през последните няколко години. А лайтмотив през 2026 година за неговия мениджмънт е: безопасност, иновативни инвестиции, зелен преход. Само с общи усилия и помощ от правителствата може да се предотврати напускането на компании и инвестиции в индустриално обновление и декарбонизация. Тясно сътрудничество от друга страна с пристанищните компании, други пристанища и власти ще ни позволи да продължим да растем конкурентоспособно, безопасно и с ориентиран към бъдещето подход", казва в едно изявление изпълнителният директор Жак Вандермейрен.

За първи път в историята половината от тока идва от вятър и слънце

За първи път в историята почти половината от електроенергията в света идва от зелени източници. Това е според нови данни на международната енергийна агенция IRENA. Над три четвърти от всички нови зелени мощности през 2025 г. идват от слънчеви панели. Те вече са толкова евтини и лесни за инсталиране, че бързо изместват изкопаемата енергия. 

Зелена енергия в Африка. Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

За сравнение: за всяка нова нефтена или газова електроцентрала, пусната в експлоатация през миналата година са инсталирани 6 пъти повече зелени инсталации. Голяма част са инсталирани по покриви, в ливади и в пустинята. Вятърната енергия е на второ място и се разраства с по-бавни темпове.

Още по темата: Шокът при газа отново отвори дебата за въглищата в Европа

Съвкупността от вятърна и слънчева енергия се разглежда от Международната агенция за възобновяема енергия като скъпоценен ресурс в условия на геополитическа криза. В нидерландската преса е цитиран нейният генерален директор Франческо Ла Камера, който посочва, че страните, инвестирали повече във ВЕИ, са по-малко засегнати от високите цени на петрола

Припомня се също, че на климатичната среща COP28 през 2023 г. над 100 държави се съгласиха да утроят световния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. С настоящия темп на растеж от 15,5 процента годишно, страните са близо до тази цел, но за реално постигане е необходимо да ускорят плановете си с 1% годишно.

Данни от мозъчния тръст Ember по-рамп също показаха, че възобновяемата енергия произвежда повече електричество от въглищата в световен мащаб за първи път през първата половина на 2025 г. През цялата 2025 г. зелената енергия представлява 34 процента от реално произведената електроенергия.

Зелената енергия се превърна в обединяващ приоритет за лидерите на ЕС и нейния все така фрагментиран пазар. Потенциалът, който има бе оценен, а под политическа декларация бе обещано да се работи по време на третата среща на върха в енергетиката през януари в Хамбург.

Срещата се проведе в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, регулации задушават инвеститорите, а геополитическата криза в Близкия изток ненадейно почука на вратата с шокови цени на горивата и върна кошмара от тежката 2022 г. На хоризонта е и намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво.

Духът на миналото срещу зелените амбиции

Едно от скритите решения, по което се работи още преди три години, е потенциалът на Северно море от гробище на изоставени газови и петролни сонди да се превърне в най-голямата зелена електроцентрала на Европа. Идея, за която сме ви разказвали в 3е News 2024 година. 

Предизвикателствата пред Брюксел и енергийните министри на блока се мултиплицират с такава скорост, че е трудно да се опишат камо ли да се намери решение. Още не отшумяла бурята „Тръмп“ и нейните непредвидими последици, се развихри нов проблем войната в Иран, затварянето на Ормузкия проток, поредното шоково поскъпване на горивата и нещо неочаквано – от бутилката изскочи духа от миналото за въглищните централи. Три от страните-гръбнак на ЕС (Белгия, Германия и Нидерландия) дадоха индикации, че смятат и занапред да залагат на тях. Сигналът по никакъв начин не кореспондира с заявените само преди два месеца намерения за чиста енергия и пълен отказ от въглищата. Парламентът в Хага даде знак, че темата е на дневен ред и е готов на всякакви варианти, за да запази енергийната си сигурност и суверенитет.  "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, казва лидерът на CDA Анри Бонтенбал.

Дали пък не се задава втори живот за въглищните централи. Засега правителството няма ясна индикация, но пък показва, че вятърният бизнес е топ приоритет. В бюджета са заделени още 3,9 милиарда евро за нов вятърен парк в Северно море, който от 2032 г. трябва да доставя 1 гигават електроенергия, достатъчно за около един милион домакинства. Средствата са за разработвания от години обект Ijmuiden на 60 километра от крайбрежието. По информация на местното BNR радио, компаниите, които искат да построят вятърна ферма до няколко месеца ще трябва да подадат оферти за конкурса. Още от сега обаче те са предупредени, че ако цената на електроенергията бъде по-висока през следващите години, правителството ще плаща по-малко субсидии. Очакванията са към търга да бъдат по-големи, след като през миналата година заради липса на инвеститорски интерес бяха отменени две конкурсни процедури.