Европа влиза в кибервойна, за която все още няма план

От блокирани хранителни вериги, "изпържени" фризери, зейнали пробойни в държавни сайтове и агенции през прекъснати планови операции в болница до заплахи за националната сигурност – хакерите използват AI, за да ускорят атаките, докато институциите изостават в изграждането на дигитална устойчивост.

Серия от кибератаки заля Европа в рамките на по-малко от месец. Първо няколко хранителни вериги в Белгия, Франция и Нидерландия останаха с празни витрини и блокирани онлайн поръчки заради поразен софтуер на ключов дистрибуционен център. Впоследствие едновременни атаки бяха насочени към фризерите на хранителни вериги в още няколко европейски държави. Уредите бяха „изпържени“ до шокиращите 50–70 градуса по Целзий, тонове храна бяха изхвърлени, а щетите се оценяват на милиони евро.

Още по темата: 

• Дистанционно манипулирани хладилници и фризери засегнаха супермаркети в Европа, Италия свика извънредно заседание | 3e-news
• Хакери атакуваха три кръвни банки във Франция, кибератаките срещу хладилници в европейски магазини се повтарят | 3e-news

Кой стои зад атаките и какви са мотивите му засега остава неизвестно? Нидерландски „бял“ хакер, който помага на правителства и компании да откриват уязвимости в системите си, предупреждава, че това е само началото. Според него хакерите ще имат все повече стимули да атакуват, за да демонстрират слабостите и неподготвеността на компаниите и институциите за предизвикателствата на новата дигитална среда.

Снимка: Информационен клип на Съвета на ЕС за киберсигурността

"Пълна загадка е кой стои зад кибератаките с фризерите и каква е целта. Киберпрестъпниците често сами се появяват в пространството и поемат отговорност," казва експертът в областта Ромео Дейкстра от Tesorion пред nu.nl и не скрива изненадата си колко е тихо в момента. "Няма нужда от внимание или откуп, което обикновено виждаме. Въпростът е кой печели от тази атака. Неговият колега Дейв Маасланд от ESET допълва, че всеки може да стои зад атаката. Може да е престъпна банда или тийнейджър в таванска стая, или пък враждебна страна, която иска да сее хаос в европейското общество. "Едно е сигурно: хората зад това искаха да постигнат нещо в реалния свят с дигитална атака", убеден е специалистът

Случаите показват, че киберсигурността вече не се ограничава до защитата на информационните системи. Промишленото оборудване, системите за охлаждане и дистанционното управление на обекти от критично значение също се превръщат във важна част от защитата на бизнеса и веригите за доставки.

Проблемът обаче не се изчерпва с частния сектор. В разгара на хакерските атаки технологични специалисти от нидерландското радио BNR провеждат експеримент, за да проверят сигурността на държавните сайтове на министерства, провинции и общини. Оказва се, че десетки от тях са уязвими, тъй като работят с остарял PHP софтуер. Информацията е предадена на Националния център за киберсигурност (NCSC), който настоява за възможно най-бързо инсталиране на актуализации, тъй като са изложени на риск данните на милиони граждани. Паралелно с това е уведомена и Асоциацията на общините. Проверката на 900 общински сайта установява, че 50 от тях все още са уязвими. В повечето случаи става дума не за основните правителствени страници, а за специализирани сайтове, свързани с убежището, субсидиите за устойчивост или туризма.

Недостигът на финансови ресурси и експертен капацитет е сред основните причини институциите и бизнесът да изостават в борбата с бързо развиващата се киберпрестъпност. 

Хакерите все по-често използват изкуствен интелект, за да правят пробивите по-бързи, по-мащабни и по-ефективни. Това се посочва в обширен доклад на нидерландския институт NCTV, който разглежда значими киберинциденти по света от 2025 г. досега. Сред основните заподозрени са хакерски групи, свързвани с Китай, Русия, Иран и Северна Корея.

С началото на войната в Украйна и последвалата ескалация на конфликтите в Близкия изток кибератаките се превръщат във все по-сериозна заплаха за националната сигурност. Злонамерените групи все по-често се насочват към кражбата на големи масиви от данни, които могат да използват за изнудване на компании и организации, за подготовка на нови атаки или за продажба на трети лица и заинтересовани държави.

Изкуственият интелект – едновременно щит и оръжие

Изкуственият интелект ще играе все по-ключова роля в киберпространството. Той може да се окаже едновременно спасителна лодка и мощно оръжие за поразяване на цели – една от основните прогнози в доклада на NCTV. AI ще подпомага предотвратяването на хакерски атаки и разпознаването на фишинг имейли, но същевременно ще позволява създаването и усъвършенстването на зловреден софтуер в пъти по-бързо. Злонамерените програми могат дори да комуникират с AI модели, които да им предоставят инструкции или да пренаписват кода им по време на самата атака.

Заплахата не се ограничава до кражбата на данни или блокирането на корпоративни системи. Хакерите все по-често търсят достъп до камери за наблюдение, критична енергийна инфраструктура и подземни комуникационни кабели. Според публикация на нидерландското радио BNR, която цитира примери от The Wall Street Journal, подобни злонамерени действия вече се използват и във военни конфликти.

Хакнати камери могат да изпълняват задачи, които преди са били възложени на човешки шпиони или на въздушното разузнаване. Въоръжените сили и хакерски групи използват изображенията от тях, за да проследяват движението на войски, кораби и хеликоптери. Хакерската група Team OneFist например е помогнала на украинските въоръжени сили да проследят и атакуват неизвестна дотогава руска авиобаза близо до Севастопол.

По данни на консултантската компания за киберсигурност S-RM около 1,2 милиарда камери по света са свързани към интернет. Тъй като много от тези устройства са слабо защитени, те могат да бъдат превърнати в дигитални наблюдателни пунктове. Според украинската служба за сигурност около 40 000 високорискови камери са идентифицирани и деактивирани от началото на руската инвазия през 2022 г.

Групи, свързвани с Иран, са хакнали стотици уязвими израелски камери, включително устройства за разчитане на регистрационни номера и наблюдение на военни постове. Израел също използва хакнати камери за контрол на трафика за събиране на разузнавателна информация.

Изкуственият интелект ще продължи да променя пейзажа на киберсигурността през следващите години. Ако дигиталната устойчивост на държавните институции и компаниите не бъде значително подобрена, броят на инцидентите може да нарасне рязко, а хакерските групи ще разполагат с все по-големи възможности да атакуват сложни и критични системи.

Киберустойчивостта вече не е въпрос само на защита

ИТ експертът и бивш член на Камарата на представителите Кийс Верховен настоява за по-голяма киберустойчивост. Според него дигиталните сривове ще стават все по-чести и обществото трябва да бъде подготвено за тях. „Виждате как дигиталните инциденти могат да доведат до съвсем конкретни проблеми“, коментира той.

Киберустойчивостта означава компаниите не просто да предотвратяват атаки и системни сривове, но и да могат бързо да възстановят дейността си след инцидент. За тази цел те трябва предварително да имат ясни планове за действие при извънредни ситуации.

Рик ван дер Клей, преподавател по киберустойчивост на организациите в Университета по приложни науки „Аванс“, смята, че много организации могат значително да подобрят подготовката си. Според него компаниите трябва да се откажат от философията „точно навреме“ (just in time) и да възприемат подхода „за всеки случай“ (just in case). Вместо да оптимизират дейността си единствено за максимална ефективност, те трябва да предвидят резерви, които да им позволят да продължат работа при извънредни обстоятелства. „Физическото мислене бавно изчезва от живота ни. Но винаги съществуват рискове. Смятам, че е логично да мислим за офлайн резервни планове“, допълва Верховен.

Националният център за киберсигурност (NCSC) подчертава, че компаниите трябва да знаят кои са техните „коронни бижута“ – най-ценните им данни, продукти, услуги и търговски тайни. Те трябва да преценят доколко дейността им зависи от информационните технологии и какъв е правилният баланс между рисковете, които трябва да управляват, и онези, които могат да приемат. Една от възможностите е използването на аналогови алтернативи и офлайн процеси. Дали подобен подход е подходящ обаче, трябва да се преценява в рамките на цялостното управление на риска. В някои случаи друго решение може да бъде по-ефективно. Освен това аналоговите алтернативи не винаги са приложими – например когато доставчикът работи изцяло дигитално и компанията не може да направи поръчка по друг начин.

Цената на липсващия резервен план

Компаниите често не желаят да инвестират в алтернативни планове и по-висока киберустойчивост, тъй като това изисква допълнителни средства. „Това се възприема като инвестиция в нещо, което може никога да не се отплати“, казва Ван дер Клей. „Обществото е до голяма степен дигитализирано и това носи много предимства. Но същевременно прави компаниите уязвими към престъпници, които искат да се възползват от тези възможности.“

Последните години показват, че последствията от подобни уязвимости могат да засегнат различни обществени сектори. Технически проблем в болница „Маастад“ в Ротердам по-рано тази година доведе до невъзможност за извършване на операции. След хакерска атака срещу системите на прокуратурата хиляди съдебни дела бяха забавени миналата година. А през 2024 г. технически срив в компютърните системи на летище Айндховен парализира въздушния трафик за един ден.

Експертите съветват компаниите и организациите да провеждат по-често симулации на дигитални извънредни ситуации. Чрез възпроизвеждане на различни инциденти в контролирана среда могат бързо да бъдат открити слабите звена във веригата.

NCSC също подчертава необходимостта резервните копия на данните да бъдат проверявани и тествани редовно. „Мониторингът и тестването на резервните копия са важни аспекти, на които понякога се обръща внимание едва когато възстановяването на данните действително стане необходимо“, предупреждава институцията.

Новата европейска директива за киберсигурност NIS2 трябва да допринесе за подобряване на защитата. Тя въвежда изисквания за дигиталната устойчивост по отношение на управлението на рисковете и сигурността на доставчиците. „Определете кои доставчици са най-важни за вашата дейност. Така ще знаете къде могат да възникнат рискове. Продължавайте също така взаимно да проверявате системите си за потенциални слабости“, съветва Маасланд. Сътрудничеството между компаниите е от съществено значение, допълва Ван дер Клей. „Всички сме взаимно зависими. В миналото компаниите по-често пазеха киберинцидентите в тайна. Сега виждаме, че стават все по-открити по тези въпроси. Това е много добро развитие. Така всички могат да се учат един от друг.“

Каква е ролята на ЕК? Организирала е две срещи. Едната е с представители на европейските служби, включително Европол, а втората – с представители на държавите от ЕС. "Не е наша работа да определяме извършителите на подобни действия, проверките се извършват от засегнатите държави, но е важно да бъдем подготвени", коментира лаконично нейн говорител и призова за "предпазливост" и изказване на заключения кои може да стои зад хакерската атака в няколко европейски страни.

Европейската комисия ще оцени доколко супермаркетите са подготвени да се справят с кибератаки, заяви пред "Политоко" комисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен. Инцидентите ще бъдат обсъдени на следващата среща на Колежа по сигурност, за да се оценят плановете за извънредни ситуации на търговците и тяхната способност да реагират на инциденти. "Хранителната верига на Европа трябва да бъде подготвена за нови и развиващи се заплахи. Повтарящите се кибератаки срещу супермаркети са дълбоко тревожни, причинявайки икономически загуби за търговците на дребно и празни рафтове за потребителите."

Колежът по сигурност бе създаден от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през март 2025 г., за да се обсъжда с комисарите стратегически развития по направления и заплахи за вътрешната и външната сигурност на ЕС. Изводът на Брюксел е, че на този етап продоволствената сигурност на блока не е застрашена, но това  е умишлен опит да се наруши веригата за доставки на храни и да се подкопае доверието на потребителите в нея — предупреждение, което трябва да се приеме сериозно 

ЕС отива на COP31 с големи амбиции, но и с нарастващи емисии

Отказът от изкопаемите горива, електрификацията и климатичното финансиране са сред приоритетите на ЕС на конференцията в Анталия

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да намали нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Прогнозите на Европейската агенция за околна среда обаче показват, че при изпълнение на съществуващите и допълнително планираните политики намалението би достигнало около 54%. В същото време предварителните данни на Евростат показват, че емисиите от икономиката и домакинствата са се увеличили с 1% между 2024 и 2025 г. Това разминаване не бива да се задълбочава, заявиха евродепутатите по време на октомврийската си пленарна сесия в Страсбург. 

Снимка от инфоклип Fit55 на ЕК

В резолюцията на Европейския парламент се подчертава, че необходимостта от спешни климатични мерки е по-голяма от всякога и няма място за ново забавяне. 2025 г. остава в историята като една от най-горещите години, а Европа е континентът с най-бързо затопляне. Евродепутатите призовават всички държави да ускорят отказа от изкопаемите горива в съответствие с договореното на предходната климатична конференция COP30 в Бразилия.

По-бърз отказ от изкопаемите горива

Европейският парламент настоява ЕС да поеме водеща роля в международните преговори за договор за неразпространение на изкопаемите горива, както и за разработването на конкретни планове с ясни срокове за постепенно премахване на субсидиите и производството им.

Съюзът трябва да даде пример със собствена стратегия и график за поетапно прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива. Според евродепутатите това е необходимо не само за изпълнението на климатичните цели, но и за укрепването на европейската енергийна сигурност и стратегическата автономия на ЕС. Ускорената декарбонизация трябва да се разглежда като инструмент за намаляване на стратегическите зависимости на Европа.

Евродепутатите настояват преходът към чиста енергия да бъде подкрепен с по-амбициозни цели за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност като: ускорена електрификацията, инвестиции в електропреносната инфраструктура, в системи за съхранение на енергия и в гъвкавостта на електроенергийните мрежи.

Същевременно евродепутатите признават, че нарастващото потребление на електроенергия, включително от центровете за данни и изкуствения интелект, поставя допълнителни изисквания към европейската енергийна система. Това налага ускорено развитие на чистите енергийни мощности, мрежовата инфраструктура и технологиите за съхранение, така че увеличеното търсене да не доведе до нов ръст на емисиите.

Европейският парламент подчертава, че отказът от изкопаемите горива трябва да бъде част от по-широка стратегия за енергийна трансформация, която съчетава климатичните ангажименти с енергийната сигурност, достъпността на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия.

Паралелно Европейската комисия поставя акцент върху ускоряването на глобалния енергиен преход.  Предстоящата конференция в Анталия трябва да даде нов тласък на изпълнението на Парижкото споразумение и на резултатите от първия глобален преглед на напредъка по него. Европейската комисия възнамерява да затвърди ролята на ЕС като международен партньор, който не само изпълнява собствените си климатични ангажименти, но и насърчава сътрудничеството и декарбонизацията в световен мащаб. Един от инструментите за постигането на тези цели е глобалната инициатива Electrify Now, стартирана през юни 2026 г. Тя обхваща три основни направления – електрификация на промишлеността, транспорта и сградите, модернизация и разширяване на електроенергийните мрежи и увеличаване на производството на чиста електроенергия. Особено внимание се отделя на системите за съхранение и гъвкавостта на енергийните системи, които трябва да гарантират надеждно снабдяване при нарастващо потребление.

Европейската комисия ще бъде представена на COP31 от председателя Урсула фон дер Лайен и еврокомисарите  Вопке Хукстра, Дан Йоргенсен, Дубравка Шуица, Костас Кадис и Джесика Росуол. За първи път след COP28 ЕС отново ще има собствен павилион на климатичната конференция, в който са планирани близо 40 съпътстващи събития. Те ще представят европейските политики и технологии за чист преход, климатична устойчивост, енергийна сигурност, финансиране и опазване на околната среда. Павилионът ще бъде организиран съвместно от Европейската комисия и ирландското председателство на Съвета на ЕС, като националните павилиони на държавите членки ще бъдат обединени в обща зона – „Европейско село“.

„Оставаме на път да станем първият климатично неутрален континент. Подкрепяме електрификацията по целия свят и мобилизираме климатично финансиране, така че всеки да може да се възползва от прехода към чиста енергия. Ангажирани сме с успеха на тази COP“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Градовете и регионите искат реално място в климатичните преговори и поставят на масата 4 приоритета

Докато ЕС настоява за по-бърз енергиен преход и по-амбициозни глобални климатични действия, местните и регионалните власти в Европа призовават да получат по-значима роля в изпълнението на тези цели. Според тях градовете и регионите трябва да бъдат официално признати като ключови участници в климатичната политика, с реално влияние върху решенията и с по-добър достъп до финансиране за декарбонизация и адаптация към климатичните промени. „Посланието ни е ясно: COP31 трябва да бъде конференцията на изпълнението. Ангажиментите вече са на масата. Сега трябва да ги превърнем в конкретни резултати за гражданите. Реалното изпълнение се случва на местно равнище – чрез по-бърза електрификация, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и защита на хората от екстремни метеорологични явления“, заявява Костас Бакоянис (Гърция/ЕНП), член на Общинския съвет на Атина и председател на комисията на Комитета по околна среда, изменение на климата и енергетика. Според него местните и регионалните власти се нуждаят от ясни правомощия, по-пряк достъп до климатично финансиране и структурирано участие в международните решения, а не само от възможност да бъдат консултирани в края на процеса.

В сътрудничество с останалата част от делегацията на ЕС и представители на местните и регионалните власти от цял свят в рамките на групата LGMA (Local Governments and Municipal Authorities) Европейският комитет на регионите ще настоява за четири основни приоритета.

Първият е официално и структурирано участие на местните и регионалните власти в климатичните преговори. Техните позиции трябва да бъдат отразявани в процеса на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, както и в националните климатични планове и стратегии. Това трябва да бъде подкрепено с ясни механизми за отчетност, прозрачност и измерими резултати.

Вторият приоритет е по-лесен и пряк достъп до климатично финансиране. Според Комитета международните финансови инструменти трябва да бъдат по-достъпни, предвидими и опростени за местните и регионалните власти. Необходимо е също да има по-голяма прозрачност за това каква част от средствата действително достига до местно равнище и как се привличат частни инвестиции.

Третият акцент е ускоряване на изпълнението на енергийните ангажименти от COP28. Комитетът подчертава, че по-бързият преход към чиста енергия е от съществено значение както за справянето с енергийната криза, така и за укрепването на индустриалната конкурентоспособност и устойчивостта на европейските региони.

Четвъртият приоритет е засилване на мерките за адаптация и климатична устойчивост. Местните власти трябва да разполагат с необходимите ресурси, експертен капацитет и инструменти, за да включват климатичните рискове в териториалното планиране и инвестиционните решения. Необходимостта от подобни действия беше особено видима през лятото на 2026 г., когато Европа беше засегната от опустошителни горещи вълни и горски пожари.

Климатичното финансиране: 32,3 млрд. евро от публични източници

Финансирането остава един от ключовите въпроси пред глобалния енергиен и климатичен преход. ЕС и неговите държави членки продължават да бъдат най-големият доставчик на публично климатично финансиране в света. През 2025 г. те са предоставили 32,3 млрд. евро от публични източници и са мобилизирали допълнителни 9,3 млрд. евро частно финансиране. Средствата подкрепят развиващите се държави в усилията им да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към последиците от климатичните промени.

В 3eNews вече разказахме за тревожните данни, според които около 3,6 милиарда души живеят в условия на висока уязвимост към климатичните промени. В този контекст ЕС ще настоява за утрояване на финансирането за климатична адаптация до 2035 г. и за осигуряване на предвидими и достъпни средства за Фонда за реагиране при загуби и щети, бързо задействане на Механизма за справедлив преход, договорен на COP30 в Белем. Климатичните действия трябва да вървят ръка за ръка с мерки за създаване на зелени работни места, преквалификация на работниците и социален диалог. Целта е държавите да разполагат с обща основа за проследяване на напредъка и за подобряване на готовността си за климатичните последици.

Европа остава на път към климатична неутралност до 2050 г.

ЕС вече е намалил емисиите си на парникови газове с близо 40% спрямо 1990 г., докато икономиката му е нараснала с почти 70%. Съюзът се стреми към намаляване на нетните емисии с най-малко 55% до 2030 г., с 90% до 2040 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. През 2025 г. ЕС представи и новия си национално определен принос към Парижкото споразумение (NDC), с ангажимент за намаляване на нетните емисии с 66,25–72,5% до 2035 г. спрямо нивата от 1990 г.

Предизвикателството пред Европа обаче остава не само да изпълни собствените си климатични цели, но и да намери баланса между декарбонизацията, растящото търсене на електроенергия, енергийната сигурност и конкурентоспособността на индустрията. Именно този баланс ще определи доколко амбициите за отказ от изкопаемите горива могат да се превърнат в реална промяна за европейската икономика.

Белгийските линейки получават достъп до нидерландски болници

Тясното сътрудничество между Белгия и Нидерландия се задълбочава още повече в областта на здравеопазването. Белгийските линейки вече ще имат право да транспортират пациенти до всички болници в Нидерландия, които разполагат със спешни отделения. Досега това беше възможно единствено за университетската болница Maaстрихт. Новата регулация трябва да гарантира, че пациентите в граничните райони ще получават най-подходящата медицинска помощ в по-кратки срокове, съобщи локалната телевизия L1.

Снимка: Wikipedia

В момента белгийските линейки нямат право да транспортират пациенти до нидерландски болници, дори когато те се намират по-близо или могат да осигурят по-подходящо лечение.

Според нидерландския министър на здравеопазването Софи Херманс (VVD) подготовката на новите правила е почти приключила. Очаква се те да влязат в сила преди края на тази година.

При спешен случай в граничните райони диспечерските центрове ще могат да определят коя болница е най-подходяща за пациента, независимо дали се намира в Белгия или Нидерландия.

Остава обаче един нерешен въпрос – възстановяването на разходите за медицинска помощ. Двете държави прилагат различни системи за финансиране и заплащане на лечението, поради което в момента обсъждат механизъм за уреждане на плащанията.

За нидерландските линейки промяна няма да има. Те и сега имат право да транспортират пациенти до всички белгийски болници.