Роботите, които променят пазаруването в Белгия

Големите търговски вериги в Белгия все повече ще разчитат на автоматизацията, изкуствения интелект  в битката за все повече клиенти. Иновациите със сигурност няма да доведат до загуба на работни места. Механичните помощници по складове, магазинни площи ще освободят време на служителите и ще могат да обръщат повече внимание на самите клиенти и да се концентрират още по-щателно върху качеството, категорични са мениджърите.

Снимка: retaildetail.be

Сред пионерите в технологичния процес са шведската Икеа, която преди няколко години внедри дронове за отчитане на наличностите, нидерландската верига „Алберт Хайн“ (Albert Heijn) залага все повече на автоматични самопочистващи машини между регалите и щандовете като по този начин се дава повече време на служителите да зареждат и да планират заявките.

Конкурентите „Колрайт“ (Colruyt) и „Карфур“ също вдигнаха летвата и след като вече утвърдена практика е да се поръчват стоки до вратата на клиентите, в един от големите градове на Белгия може да се види автомоно камионче, което разнася направените онлайн заявки. На дневен ред идват роботите, които освобождават персонала от ръчното ровене по рафтове. Наскоро компанията открехна вратите на една от логистичните си бази, за да да покаже за футуристичните си намерения и амбиции в онлайн търговията.

Пред смаяния поглед на репортери се разкрива гледка с роботи, които се състезават между рафтове, пълни с храна. Взимат прецизно правилните продукти от онлайн заявката, доставят ги на служител за подреждане в пластмасова фирмена кошница. 

Мениджърът показва, че ако някой продукт е на по-висок рафт, това не е проблем за робота и той може да се качи на височина. 134 интелигентни помощници обработвали 5 пъти по-бързо поръчките, показали първите статистически резултати. Очакванията са големи, но и инвестициите също. Компанията има 2 подобни обекта. За последния са вложени 19 милиона евро, като общите инвестиции в цялата инфраструктура не се споменават заради търговска тайна

Skypod, технология, която електронните търговци използват по целия свят. "В Белгия има няколко доставчици, които предлагат тази технология, но нито една верига супермаркети не я притежава. Също така, никой друг не ги използва в такъв мащаб в нашата страна," казва мениджърът на веригата за доставки Том Малфройд.

Човек и машина

Автоматизацията не трябва да води до загуба на работни места и никой не е уволнен, уверява главният изпълнителен директор Стефан Гьотерт и подчертава, че предпочита да говори за тясно сътрудничество между човек и машина, а не съревнование.

В тази ожесточена конкуренция, според мениджъра, технологичните иновации са важно оръжие. Веригите супермаркети ще се опитват да ускорят всяка стъпка от процеса на пазаруване – от автономни бусове до домовете, умни самосканиращи колички, каси и везни с изкуствен интелект.

Подобни технологии на бъдещето са част от мащабната концепция на Европейската комисия за развитието на единния европейски пазар,  изкуствения интелект, облачните технологии и оптимиацията на процесите във всички индустриални сектори.

След пускането на системата през пролетта, 80% от общата продуктова гама на хранителната верига минават автоматично. Днес всеки втори белгиец използва онлайн пазаруване и се очаква онлайн хранителните стоки да продължат да доминират. Colruyt от своя страна вече не възприема онлайн пазаруването като допълнителна услуга, а като цялостна и структурна част от начина, по който белгийците пазаруват.

"С тази автоматизация вече изграждаме капацитета, качеството и скоростта, които ще ни трябват утре, за да улесним онлайн пазаруване на най-ниски цени за още повече клиенти," казва Стефан Гьотерт, главен изпълнителен директор на Colruyt Group пред онлайн специализирания сайт retaildetail.be "Технологията прави работата на нашите колеги в дистрибуционния център по-ергономична и ефективна. Чрез автоматизиране на повтарящи се задачи създаваме пространство за задачи, където човешката експертиза и вниманието правят разликата, като допълнителни проверки на качеството и ефективен състав на стоките в сгъваемите кутии. Човекът и машината вървят ръка за ръка."

Подобни технологии на бъдещето са част от мащабната концепция на Европейската комисия за развитието на единния европейски пазар,  изкуствения интелект, облачните технологии и оптимизацията на процесите във всички индустриални сектори. А докато Брюксел задвижи бюрократичната машина и нейните законодателни лостове, правителството на Белгия няма никакво намерение да чака бял дим, запретва само ръкави и напредва по процесите за дигитализация.

В разгара на тазгодишната лятна ваканция, докато Европа се бореше с безводие, суши, пожари и климатични кризи, кабинетът на Бард де Вевер заяви, че ще ускори процесите по дигитализация във всички сфери на обществения живот и за взаимодействието между отделните публични структури и частния бизнес. За тази цел кабинетът е натоварил ресорният министър за модернизиране на публичната администрация Ванеса Мац, която да контролира процеса по създаването на изцяло нова държавна структура към кабинета – дигитална агенция.

От разпространена стенограма се вижда, че министрите са били единодушни, че дигитализацията и опростяването на операциите имат нужда от свой орган, закони и кадрова структура. Само така можело да протичат процесите плавно, последователно и ефективно.

Дигиталната агенция ще разчита на управленска структура, която се състои от Дигитален стратегически съвет (DSB) и Дигитален стратегически офис (DSO). Дейността ще се концентрира и ще развива дигитализацията на базата на  7 стълба:

Управление и дългосрочна стратегия

• Дигитална основа
• Цифрови компоненти
• Киберсигурност
• Вътрешен ИТ пул
• Данни
• Иновации и изкуствен интелект

Министерският съвет е сметнал, че няма време за размотаване и е дал пълен мандат на ресорния министър да започне първа фаза на изпълнението на проекта.

От структури през бизнеса и обществото  към национален суверенитет

Дигиталната трансформация и изграждането на центрове за данни са една от топцелите на това правителство, с които се цели опростяването на оперативните процеси в логистични бази като на хранителната верига. От излязла краткосрочна стратегия е заложено  1 млрд. евро инвестиции няколко центрове за данни, съобщават L'Echo и телевизия RTBF. Проектът има за цял да създаде цифров суверенитет на страната. Тези най-съвременни изчислителни инфраструктури ще бъдат проектирани да обработват голям обем от данни, генерирани от дронове, сателити и други бойни единици, разположени на терен в реално време.  Те ще позволят на въоръжените сили да реагират бързо и ефективно като координират действията си въз основа на актуални данни.

Проектът за центровете е част от по-широка стратегия за цифров суверенитет, ръководена от Белгия. Чрез разработването на собствени военни центрове за данни страната възнамерява да ограничи зависимостта си от търговски и особено чуждестранни доставчици, които в момента управляват по-голямата част от публичните и частните данни. Тази ориентация има за цел да предотврати рисковете от кибершпионаж, саботаж или прекъсване на достъпа до данни в случай на международни съдебни спорове или конфликти, разяснява още специалистът

Същевременно Центровете за данни са много енергоемки. Ако проектът се осъществи, само за тяхното поддържане ще са необходими два нови атомни реактора. Световната практика показва, че през 2024 г. подобни центровете за данни са погълнали около 1,5% от генерираната електроенергия  - 415 TWh. Очакванията са, че към 2030 година те ще консумират около 945 тераватчаса TWh, или малко под 3% от общото глобално потребление на електроенергия по това време.

Защитата на информацията и критичната инфраструктура от външно влияние става все по-належаща, нужни са спешни мерки с оглед на хибридната война между Русия и Украйна. Днес се водят боеве на терен, но и в киберпространството. То е по-малко видимо за широката общественост, но не по-малко пагубно, казва Жорж Атая, специалист по киберсигурност в Solvay Business School. 

"Русия има цели батальони от хакери, специализирани в определени области с огромна ударна сила. Типичните цели на тези компютърни атаки са банки, медии, официални правителствени сайтове, стратегическа енергийна инфраструктура, транспорт, И, разбира се, гражданското и военното разузнаване“.

„Следователно интернет се превръща в оръжие като всяко друго, а киберпространството  - дигитално бойно поле. Целта е да се дестабилизира, да се парализира. Кибератаката може да бъде толкова ефективна, колкото и физическата атака и не е нужно да движите хора, за да я направите", отбеляза Федра Клоунер, заместник-директор на Белгийския център за киберсигурност (CCB). Това е, което руските военни определиха като "Война от ново поколение" още преди 10 години.

Network fees under the microscope as EU energy ministers weigh grid fix

BRUSSELS — Network charges that are inflating household bills are now squarely on energy ministers’ agenda. On the table is a European Commission proposal for urgent legislative changes to head off a further shock to consumers and industry across the EU.

The Commission has been pressing the European Council and national ministers to move fast since the start of 2026. This summer it put forward a concrete proposal on network charges, which make up roughly a quarter of household electricity bills.

The goal is to make electricity bills more affordable and “future-proof” by targeting the regulatory components of energy costs, chiefly network charges and taxation, while supporting greater electrification and digitalization.

Under the proposed rules on network tariff design, tariffs would have to be transparent and reflect the actual costs incurred by the system, including transmission and distribution costs. Special tariffs for certain users would still be allowed, as long as the cost-reflectivity principle is preserved.

A document circulated by the Council of the EU ahead of the meeting of transport ministers in Luxembourg stresses that the proposal aims to give both system operators and grid users stronger incentives to use existing network infrastructure in a cost-effective, transparent and innovative way, including through non-grid, smart and digital solutions.

The proposal sets minimum smart-meter targets: at least half of electricity end users should be equipped by 2030, rising to three quarters by 2033. To speed things up, the Commission is also pushing a friendlier tax framework for electricity, under which the excise duty on power should be no higher than that on natural gas.

Ursula von der Leyen’s team is under no illusions about the bill. Rolling out smart meters and hitting the EU’s climate goals will require €660 billion in investment a year until 2030, climbing to €695 billion between 2031 and 2040. Grids alone will need €1.2 trillion. Nuclear, hydrogen and carbon capture will require tens of billions more.

3eNews has already looked at the grid problem, the EU’s Achilles’ heel, from several angles, including the views of Commissioner Wopke Hoekstra and Bulgarian MEP Tsvetelina Penkova.

“Our common goal is a better connected and energy-independent Europe, and lower electricity costs for households and industry. The modernization of European energy infrastructure that we are working on will have an impact not only on EU member states, but also on our neighbors and partners,” Penkova said at one of her latest appearances on the issue, before members of the European Economic Area (EEA) Joint Parliamentary Committee. She spoke about progress in negotiations on the Regulation on electricity transmission grids, where she is Parliament’s lead negotiator.

Separately, the Commission president told lawmakers in Strasbourg during her latest visit to the European Parliament in October that the process needs to speed up, which is why a Pact against over-regulation will be adopted. It will establish that once an EU law is adopted, its national implementation cannot be delayed. Penkova, an MEP since 2023, has repeatedly argued that piecemeal solutions are not an option and that a single approach is needed to build a fully integrated market. That, she says, will take billions of euros in the next multiannual financial framework.

Electricity still accounts for only a quarter of final energy consumption. The EU has installed more than 80 gigawatts of renewable capacity, yet six times that amount is still waiting to be connected. According to von der Leyen herself, bottlenecks and aging infrastructure mean 10 terawatt-hours of renewable electricity are lost because of insufficient grid or storage capacity. That is equivalent to the annual consumption of 3 million households. The Commission chief called this unacceptable and said Europe must invest faster in cross-border grid connections and make better use of existing infrastructure.

The EU’s power grids stretch over more than 11 million kilometers, but they need to be rebuilt for far more decentralized generation and mass electrification. The Netherlands is among the countries with a glaring need for modernization.

Beyond the funding framework, investment needs and policy targets, the grid question is directly tied to one of Brussels’ top goals: building European sovereignty. Belgium’s Elia and the Netherlands’ TenneT have just commissioned a new cross-border interconnector. The two neighbors are pioneers in integrating Europe’s electricity market and have long run closely linked power systems. Through additional investment in cross-border infrastructure, they are preparing their energy systems for the future needs of industry and society, while supporting the development of the EU energy market and greater European strategic autonomy.

The new interconnector shows in practice what a shift in European energy could look like. Energy sovereignty no longer means every country producing all the energy it needs on its own. Increasingly, it means Europe having enough of its own generation capacity, grids and connections to redirect energy where it is needed and reduce its dependence on external suppliers.

Нидерландия забранява изкуствения интелект в началното образование

Нидерландия е сред европейските пионери в усилията за защита на здравето, сигурността и пълноценния учебен процес. Страната беше сред първите в ЕС, които въведоха забрана за използването на мобилни телефони по време на учебните занятия, като предвидиха изключения за децата със специални образователни потребности. Сега правителството е на път да ограничи и използването на изкуствения интелект в началното училище.

Законопроектът вече е внесен в парламента и получава подкрепата на мнозинството от партиите. Според депутатите използването на изкуствен интелект може да навреди на развитието на критичното мислене и креативността при малките деца.

Предложението е подкрепено от 10 партии, сред които управляващата D66, SP, JA21 и ChristenUnie. Заедно те разполагат с 88 от общо 150 места в Камарата на представителите, което означава, че зад инициативата стои парламентарно мнозинство.

Според лидера на Volt Лауренс Дасен децата първо трябва да се научат да четат, пишат и мислят критично, преди да започнат самостоятелно да използват изкуствен интелект. Той предупреждава, че технологията може да задълбочи затрудненията в ученето. „Не трябва да правим същата грешка, както когато социалните медии бяха приети безкритично“, казва Дасен.

Християндемократическата партия CDA също смята, че ученето от книги трябва да остане приоритет. Партията не отхвърля възможностите на изкуствения интелект и предимствата на дигиталните технологии, но според нея те могат да бъдат използвани за други творчески цели в образователната система, а не непременно в обучението на най-малките.

След смартфоните – ограничения и за социалните медии

В началото на 2025 г. Нидерландия отново беше сред европейските държави, които предприеха решителни действия за ограничаване на влиянието на смартфоните и социалните медии върху децата. Правителството, лекари, психолози, здравни експерти и представители на училищните власти обърнаха внимание на необходимостта от ограничения за използването на телефони по време на учебните занятия.

По инициатива на училищни директори и родителски организации използването на таблети и мобилни телефони беше ограничено в редица училища по време на час. Посланието към родителите беше ясно: отложете достъпа на децата до социалните медии до 15-годишна възраст. Изключения бяха предвидени за деца със специални образователни или здравни потребности, които се нуждаят от устройствата. Допуска се и използването им в отделни случаи с образователна цел. Ефектът от ограниченията беше определен като впечатляващ. Децата започнаха да се концентрират по-добре, а най-важното – да общуват повече помежду си.

Още по темата:

• Лекари и учени в Нидерландия искат забрана за смартфони в ранна възраст
• Без телефон в училище отчита успех в Нидерландия

„Помислете за проблемите, до които може да доведе прекомерната употреба на социални медии – нарушения на съня, депресия, понижено самочувствие и липса на концентрация“, призоваха представители на предишното правителство, представяйки национални насоки за здравословно и отговорно използване на компютри и социални медии.

Препоръките са основани на изследвания на учени и експерти, както и на становища на неправителствени организации. Основният съвет е децата под 15-годишна възраст да не използват платформи като Instagram и TikTok.

В насоките се прави ясно разграничение между два вида приложения: услуги за чат като WhatsApp и Signal и социални медии като Instagram и TikTok. Препоръката е децата да започнат да използват приложения за чат едва след постъпването си в средното училище. Според цитираните изследвания през първите години на съзряването родителите все още могат да упражняват контрол върху използването на тези приложения.

Навлизането в света на социалните медии трябва да бъде постепенно. „Първо се научете да общувате чрез чат, след това се запознайте със социалните медии“, съветват авторите на националните препоръки.

За да се установи ясен стандарт, се препоръчва минимална възраст от 15 години за използване на социални платформи като Instagram и TikTok. Тази граница е в съзвучие с подхода на други европейски държави, които също препоръчват отлагането на достъпа до социалните медии.

Освен съвети за родителите насоките съдържат и препоръки за максималното време пред екрана според възрастта. За деца под 2-годишна възраст използването на телефони и таблети не се препоръчва. За младежите на 12 и повече години препоръчителното ограничение е до три часа дневно пред екрана.