Глобалният глад за пясък променя реките

В доклад се обръща внимание за последиците от извличането на пясъка от речните корита и лавина от препоръки, които надхвърлят обсега на екологията. Те индиректно са индиректно свързани с бъдещото функциониране на икономиките. За една от тях- засоляването, Нидерландия вече сериозно бие тревога.

През 2024 г. в света са използвани около 28 милиарда тона пясък и чакъл за изграждането на жилища, пътища и друга инфраструктура – два пъти повече в сравнение с 2000 г. Около 80% от тези количества са добити от речни корита в Азия, където през последните две десетилетия градското строителство бележи бум, а търсенето на строителни суровини непрекъснато расте.

Изследване, публикувано в Reviews of Geophysics, прави исторически преглед на наличните данни, картографира засегнати участъци и проследява глобалните последици от добива на пясък и чакъл – основни суровини за производството на бетон. Учените предупреждават за трайни щети върху речните системи и за по-широки промени в природната среда.

Изследователите са се сблъскали с редица проблеми при събирането на информация – липсват актуални данни за състоянието на много реки, а част от използваните карти са остарели. Това затруднява оценката на реалното състояние на отделни речни системи и мащаба на нанесените щети. Въпреки ограниченията в данните изводите са тревожни. В много случаи речните корита са трайно увредени, а възстановяването им може да отнеме десетилетия.

Пясъкът и чакълът са ключови за стабилността на речния поток и за задържането на плодородни материали, включително семена, растителност и водорасли. При ограничен добив реката може естествено да възстанови част от иззетия материал. Това обаче се променя, когато извличането достигне индустриални мащаби. 

„В повечето документирани случаи годишният добив многократно надвишава запасите от почвен материал“, посочват изследователите. Според тях това води до ерозия на речните корита, срутване на бреговете, спад на нивата на подпочвените води, влошаване на качеството на водата и проникване на солена вода навътре в крайбрежните райони.

Физическите промени в речните системи имат и пряко отражение върху хората. Флората и фауната се променят, а водата може да стане негодна за употреба, което засяга местните общности. Именно тези социално-екологични последствия трябва да получат по-голямо внимание при бъдещото регулиране на добива на пясък и чакъл.

Европа вече вижда риска

Европа получи ясен сигнал колко сериозни могат да бъдат последствията от ниските речни нива. Само през юли и август туризмът, земеделието, транспортът и енергетиката в няколко европейски държави, сред които и България, бяха поставени под сериозен натиск. Бизнеси бяха блокирани, а щетите достигнаха милиони евро.

Засушаването, ниските речни нива и нарастващата соленост, за които предупреждава изследването, вече са червена лампа и за Нидерландия и нейните водни власти. В отделни теми това лято в климатичната рубрика на 3е-news с примери ви показахме, че проблемът не принадлежи на далечното бъдеще и не е само въпрос на компютърни симулации. Част от рисковете вече са реалност и изискват решения, които не търпят отлагане.

Солената вода настъпва в Нидерландия

Солеността на водата се превръща в един от най-сериозните проблеми пред Нидерландия – страната, изградена в постоянна битка с водата. Причината е комбинацията от продължителни периоди на засушаване и покачването на морското равнище.

Прогнозата на учените, представена за обсъждане в парламента, е, че морското равнище може да се повиши с около половин метър до 2070 г. Това ще затрудни оттичането на излишната вода от вътрешността на страната към Ваденско море. Паралелно с това солената вода ще прониква все по-навътре в речните системи и почвите.

Огромни количества вода ще продължат да постъпват в океаните заради топенето на полярните ледени шапки и ледниците, което допълнително ще засилва натиска върху ниско разположените крайбрежни територии.

В свой репортаж нидерландската частна телевизия RTL потърси експерти, според които през следващите години водните обеми в каналите, потоците и реките ще намаляват.

Солената вода ще прониква през почвата към обширни земеделски площи. При недостиг на прясна вода тя ще навлиза все по-навътре по реките и през шлюзовете.

Това може да се превърне в сериозен проблем и за водоснабдителните дружества, които разчитат на достатъчни количества прясна вода за производството на питейна вода.

Проблемът вече не е само опазване на природата. За Нидерландия той се превръща във въпрос на земеделие, питейна вода, икономика и национална устойчивост.

Въпроси и дилеми далеч извън пределите на климата

Този доклад поставя и редица външни за климата проблеми, свързани с логистиката, инфраструктурата и вътрешния транспорт. Казано иначе функционирането на цялата икономика. Днес това е валидно за Нидерландия, но утре или в обозримото бъдеще за всички страни, които са пряко свързани с речния и морския път.

Нидерландия се опитва да задържи все по-ценната прясна вода, защото огромни количества от нея се изливат в морето през пристанището на Ротердам. Решението на проблема със засоляването може да постави страната пред труден избор – да намали дълбочината на достъпа до пристанището или дори да затвори напълно свързващия канал Nieuwe Waterweg, с потенциално сериозни последици за корабоплаването и икономиката.

Прясна вода или достъп до пристанище

За да се защити от високите морски води, страната е изградила по крайбрежието система от шлюзове, диги и язовири (Delta Works), които задържат морската вода и така предпазват запасите от прясна. Но в тази защита има огромна пролука – водният път, който осигурява директен достъп до пристанището на Ротердам. През последните десетилетия той е задълбочаван, за да могат да преминават все по-големи кораби. Днес 16-метровият канал обаче се превръща в коридор за проникване на солена вода навътре в страната и поставя под натиск снабдяването с прясна вода. За да бъде ограничено засоляването, през канала трябва непрекъснато да се пропуска огромно количество прясна вода – стотици хиляди литри в секунда. „Всъщност трябва постоянно да мием дъното с отворен кран“, казва професор Маартен Клайнханс от Университета в Утрехт.

Когато през Рейн преминават големи водни количества, това не представлява сериозен проблем. При суша обаче ситуацията се променя драматично. Както през това лято, повече от половината от водата на Рейн, която достига до Нидерландия, може да бъде използвана за промиване на Nieuwe Waterweg. И дори това не гарантира успех. Солената вода прониква все по-дълбоко във вътрешността, докато наличните количества прясна вода намаляват. Водните власти вече предприемат извънредни мерки, за да ограничат последиците. Сред тях са действия за запазване на прясната вода в своеобразен „воден резервоар“ за Западна Нидерландия. На него разчитат индустрията, земеделските производители и оранжерийните комплекси в района. Заради недостига на вода обаче градинарите вече са ограничени в използването ѝ за напояване.

Проблемът вероятно ще се задълбочава. Изследователи от Deltares и Нидерландската агенция за оценка на околната среда (PBL) предупредиха по-рано тази година, че климатичните промени ще увеличават натиска върху водната система. Повишаването на температурите и морското равнище означава едновременно по-малко налична прясна вода и по-силен натиск от соленото Северно море.

PBL предлага два възможни сценария за действие. При първия Нидерландия продължава да управлява водната си система до голяма степен по досегашния начин, но Nieuwe Waterweg постепенно се прави по-плитък. Вторият вариант е значително по-радикален – предприемат се по-мащабни мерки, включително възможно пълно затваряне на канала с язовир. Проучвания показват, че подобна система сама по себе си няма да реши проблема, тъй като заедно с корабите през шлюзовете ще продължава да преминава значително количество солена вода.

За да бъде защитена прясната вода в пълна степен, би било необходимо практически пълно разделяне между морското и вътрешното корабоплаване. Това означава изграждане на язовир, а товарите, които днес пристигат директно по вода, да бъдат прехвърляни към сухопътен транспорт. Подобна промяна би преобърнала начина, по който функционира пристанището на Ротердам. Икономическите последици досега не са били изследвани в пълния им мащаб, но се очаква да бъдат значителни.

Една от възможностите е вместо пълно затваряне Nieuwe Waterweg постепенно да бъде оставен да се запълва с наноси и да възстанови част от естествения си профил. Според почетния професор по градско планиране Хан Майер това би било разумно решение както заради недостига на вода и проникването на сол, така и заради риска от високи води.

Заедно с две природозащитни организации преди шест години той предлага план за възстановяване на естуарния характер на района на Ротердам. По-плиткият канал до порта би изисквал по-малко прясна вода за ограничаване на засоляването. Освен това каналът би могъл да действа като своеобразна естествена „гъба“, която да задържа част от водата при високи речни нива. Професор Клайнханс също смята, че трябва поне да бъде проучен вариантът за естествено затлачване и намаляване на дълбочината. Според него пълното затваряне би било „драконовска мярка“ с редица недостатъци. Един от тях е необходимостта от огромни пространства за съхранение на речната вода при високи нива, която впоследствие да бъде изпомпвана. В крайна сметка обаче най-важната мярка срещу недостига на вода остава ограничаването на климатичните промени. „Виждаме проблемите, с които се сблъскваме сега, вече двадесет години“, казва Клайнханс. „И това все още е много хубаво, приятелско, меко лято в сравнение с това, което предстои.“ Изводът му е кратък: превенцията е по-добра от лечението.

Гърция ограничава ВЕИ, за да спаси историческия си пейзаж

Нов закон спира строителството на централи в културно-исторически местности

Гърция предприема действия, за да опази културно-историческото си наследство от все по-нарастващия дял на възобновяемата енергия.

През последните няколко години делът на ВЕИ в страната е надхвърлил 50% от електроенергийния микс. Все повече обаче инсталации и вятърни турбини започват да се разполагат в близост до исторически забележителности. За да предотврати това, правителството въвежда по-строга рамка за изграждането на обекти за производство на възобновяема енергия.

• Вятърната индустрия като приоритетна политика
• Гърция показва нагледно на България как се усвояват пари по ПВУ
• Гърция поиска от Брюксел задействане на клаузата за дерогация| 3e-news

Новата рамка въвежда по-строги ограничения и разширява зоните, в които строителството на ВЕИ обекти е забранено. Особен акцент се поставя върху опазването на природното и културното наследство на Гърция, нейните пейзажи и местните общности, се посочва в становище на Министерството на околната среда и енергетиката от 19 август. В свой репортаж икономическата телевизия БиЕФЕм казва, че документът е подписан от ресорния министър Ставрос Папаставру.

Ограниченията засягат и инсталирането на вятърни турбини и слънчеви панели в районите около Атина и Солун. Въведени са и конкретни правила за застрояването на островите, включително изискване за „специфична оценка на ландшафта“. Максимално разрешеното покритие за вятърни паркове остава ограничено до 4% от територията на всяка община. Целта на новата рамка е развитието на ВЕИ да се основава на по-добро планиране, ефективно опазване на околната среда и ясни правила за всички, посочва министърът.

В опит да се съобрази с зелената политика на ЕС, Гърция работи усилено през последните години, за да навакса изоставането си в енергийния преход. Страната разви значително слънчевата и вятърната енергия, а делът на възобновяемите източници в производството на електроенергия достигна малко над 50% през 2024 г., според данни на Евростат.

Разпространението на вятърните паркове, финансирани с европейски субсидии, предизвика силно недоволство сред местни жители и природозащитници. Според критиците изграждането на съоръженията вече е излязло извън контрол. Инвеститорите във вятърни паркове често са обвинявани, че причиняват или насърчават горски пожари, които всяко лято опустошават части от страната, унищожават земеделски земи и нанасят сериозни щети на природни обекти и ландшафти – всичко това в името на борбата с климатичните промени.

Френската преса припомня и последния случай, при който трима души са били осъдени, сред тях и кмет, заради обвинения, че са предизвикали горски пожар край Атина вследствие на дефект в електрическата мрежа на вятърна централа. Според пожарната 90% от планалите пожари се дължат на човешка небрежност.

От 2024 година страната получи над 2,3 млрд. евро заеми по Механизма за устойчивост и възстановяване, срещу които увери Брюксел, че ще ги инвестира в Зеления преход и цифровизация. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана  NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, беше отчетено от гръцката власт пред кореспондента на 3е-news по време на годишен икономически форум в Брюксел. Въглищата поетапно ще бъдат изместени от водородна инфраструктура , повече слънчеви панели по покривите. С парите от Европа дори ще бъдат подобрени енергийните характеристики на олимпийския стадион в Атина.

На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между  компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни паркове, с които да се постигне заветната цел на Европа- нулеви емисии и нисковъглеродна икономика. 

Кризата с горивата удря бензиностанциите в Нидерландия

Доклад на ING показва, че крайграничните бензиностанции без магазин може да изчезнат

Бензиностанциите в Нидерландия са изправени пред риск от драстично намаляване на броя им през следващите години заради високите цени на горивата и войната в Близкия изток. Това показва прогноза на ING, която разглежда основно ситуацията на нидерландския пазар.

Сред най-застрашените са редица крайгранични бензиностанции без магазини, включително тези по границите с Белгия и Германия. Те са сред обектите с най-висок риск да изчезнат от магистралите, посочва в радиоинтервю Дирк Мълдър, банкер в ING, който следи сектора.

В проучването са използвани данни на новинарската агенция ANP, както и коментари от автомобилната ресорна асоциация Bovag. Статистиката показва, че броят на бензиностанциите в Нидерландия вече намалява. Към юни 2026 г. те са 4084 – с 16 по-малко спрямо година по-рано.

Председателят Мартин ван Ейк от търговската асоциация на бензиностанциите Drive посочва, че „някои“ бензиностанции по границата вече са затворили, тъй като клиентите са твърде малко заради по-ниските цени на горивата в съседните държави.

Индустрията на бензиностанциите от известно време се оплаква от по-високите цени на горивата в Нидерландия, особено в сравнение с Белгия. Като една от основните причини се посочват по-високите акцизи върху горивата в страната.

Цените на петрола са се повишили от февруари заради блокадата на Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните петролни доставки. Според данни на потребителския колектив United Consumers цените на бензина и дизела са достигнали нови рекордни равнища по-рано тази година.

Малко преди началото на войната, в края на февруари, Мълдър прогнозира, че броят на бензиностанциите в Нидерландия може да намалее наполовина през следващите 5–10 години. Заради по-високите цени на горивата вследствие на блокадата на Ормузкия проток този процес може да се ускори и да се развие по-бързо от очакваното още през първите пет години, смята той.

Много собственици на бензиностанции в граничните райони вече се сблъскват с по-малко продадени литри гориво и по-нисък оборот. Все повече хора зареждат автомобилите си от другата страна на границата заради по-ниските цени, отчасти вследствие на по-високите акцизи върху горивата в Нидерландия. Белгия също прилага система с максимални цени.

Тези тенденции могат да доведат до финансови проблеми за операторите и до намаляване на инвестициите, посочва Мълдър.

„Все повече се насочваме към кетъринг и търговия на дребно на бензиностанциите, както и към електрическото шофиране“, казва той.

Бензиностанциите трябва да инвестират и в зарядна инфраструктура за електромобили. „В момента, в който способността ви да инвестирате намалее, започвате да изоставате от останалата част на пазара“, предупреждава Мълдър.

По думите му предприемачите ще трябва да преценят дали да затворят колонките си или да продадат бизнеса на друг оператор.