Атаките срещу супермаркетите ускоряват киберотбраната на Европа

ЕС създава Академия за умения в областта на киберсигурността, а Европейската агенция за киберсигурност предупреждава, че континентът все още няма достатъчно добре координиран оперативен капацитет за мащабна киберкриза

Вълната от кибератаки срещу европейските супермаркети подчертава необходимостта от навременен обмен на информация и по-добра трансгранична координация. Това настояват евродепутати, които работят по актуализираната версия на Закона за киберсигурността (Cybersecurity Act 2, CSA2). При подготовката на новите текстове са отчетени и препоръките на Европейската агенция за киберсигурност (ENISA), чиито правомощия се очаква да бъдат значително разширени. Тези препоръки идват от новия доклад за състоянието на киберсигурността в Съюза за 2026 г. Той показва, че въпреки напредъка в изграждането на обща система за защита, Европа все още не може да реагира адекватно на мащабни кибератаки и кризи.

Снимката е тематично подготвена с помощна на AI по мои зададени критерии

Предвидените промени дават на агенцията по-активна роля както в ранното предупреждение, така и в координацията на реакцията при инциденти. ENISA ще издава ранни предупреждения за киберзаплахи и инциденти; подпомага компаниите при реакция и възстановяване след атаки; разработва общоевропейски подход към услугите за управление на уязвимости; участва в разработването и прилагането на политиката за сертифициране на киберсигурността; ще създаде Академия за умения в областта на киберсигурността.

Още по темата: 

• Дистанционно манипулирани хладилници и фризери засегнаха супермаркети в Европа, Италия свика извънредно заседание | 3e-news
• "Няма да ме сплашат": Италианският външен министър стана мишена на киберпрестъпници | dnes.dir.bg

Друг основен акцент е усъвършенстването на Европейската рамка за сертифициране на киберсигурността (ECCF). Целта е продуктите и услугите да бъдат защитени още на етапа на проектиране, а процедурите за сертифициране да станат по-ясни и по-лесни за прилагане. ENISA ще разработва сертификационни схеми в стандартен срок от 12 месеца, като процесът ще бъде по-прозрачен чрез публично оповестяване на информация и консултации със заинтересованите страни.

Законодателният пакет предвижда и по-строги правила за сигурността на веригите за доставки на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Предлагат се обща рамка за оценка на риска, ограничаване на компонентите от доставчици с висок риск в електронните комуникационни мрежи и постепенното им извеждане от експлоатация. Мобилните оператори ще трябва да изпълнят това изискване в рамките на 36 месеца от публикуването на списъка с доставчиците с висок риск.

Какво предлага Европейският парламент

В Европейския парламент досието е възложено на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), а докладчик е Маркета Грегорова (Зелени/ЕСА, Чехия). В проектодоклад от 18 септември 2026 г. тя предлага редица съществени промени в първоначалното предложение.

Единна входна точка за докладване. ENISA ще управлява единна входна точка на ЕС за докладване на киберинциденти. Компаниите ще подават един сигнал, който отговаря на изискванията на няколко европейски акта. Националните компетентни органи и CSIRT екипите ще останат основните получатели на сигналите и ще отговарят за реакцията. Ранните предупреждения трябва първо да достигат до националните CSIRT екипи.

Безплатен център. Предвижда се ENISA да създаде безплатен център за помощ при атаки за организациите в обхвата на Директивата NIS2. Агенцията ще се консултира със заинтересованите страни и ще докладва за недостига на специалисти в сектора.

По-широк кръг ключови ИКТ активи. Към активите, подлежащи на засилени изисквания за сигурност, се добавят интернет рутери и модеми, сателитната наземна инфраструктура в ЕС и енергийното оборудване, свързано към мрежата, включително инвертори. Предвижда се и ново приложение, което ще определя приоритетни категории активи в енергетиката, интернет на нещата (IoT), транспорта, здравеопазването и системите за физическо наблюдение и сигурност.

Компенсации. Държавите членки ще могат да компенсират организации, за които премахването на компоненти от доставчици с висок риск е непропорционално голяма финансова тежест, особено при оборудване, закупено преди влизането в сила на правилата. Разходите за подмяна ще могат да се финансират по програмите „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа.

Държавите членки настояват за по-голяма роля в процеса. Сред темите, които поставят, са разширяването на оперативните правомощия на ENISA, включително при ранните предупреждения, рансъмуера и мрежата на CSIRT екипите. Обсъждат се още определянето на ключовите ИКТ активи, наличието на достатъчно квалифицирани специалисти и въздействието на мерките върху бизнеса. Отделно внимание е отделено на управлението на новата рамка за сигурност на веригите за доставки, използването на изпълнителни актове и механизмите за идентифициране на доставчиците с висок риск. Ирландското председателство на Съвета на ЕС се очаква да представи следващия доклад за напредъка на 1 декември 2026 г.

Докладът на ENISA: напредък, но с неравномерно темпо

Общото ниво на киберсигурност в ЕС се подобрява и повечето държави членки вече имат зряла или напреднала система за защита. Средната оценка в Индекса за киберсигурност за 2026 г. е 71,53 точки от 100. Различията между националните системи обаче остават значителни, а напредъкът не е равномерен във всички сектори.

ENISA оценява нивото на киберзаплаха за ЕС като значително. През 2025 и 2026 г. киберактивността остава интензивна и разнообразна, а геополитическите конфликти продължават да влияят върху характера и интензитета на атаките. Финансово мотивираната престъпност и хактивизмът са сред основните фактори. Изкуственият интелект все по-силно променя възможностите както на нападателите, така и на защитниците: новите технологии ускоряват откриването на уязвимости и съкращават времето, необходимо на хакерите да ги използват. В някои случаи известни уязвимости могат да бъдат експлоатирани само минути след публичното им оповестяване. Едно от основните предизвикателства остава преминаването от законодателство към ефективното му прилагане. Транспонирането на NIS2 напредва, но не е завършено във всички държави членки. Националните администрации изграждат механизми за надзор, управление на риска и докладване на инциденти, но различията в регулаторните рамки затрудняват компаниите, които работят в няколко държави. Особен проблем е припокриването на изискванията за докладване по различни европейски актове. ENISA препоръчва по-добро съгласуване на националните и европейските правила, опростяване на процедурите и по-последователна система за надзор, която да не поставя трансграничния бизнес пред различни административни изисквания.

Сериозен дефицит остава и обменът на информация между организациите, които отговарят за защитата на критичната инфраструктура. Индексът оценява този показател на едва 26,30 точки. Затова агенцията настоява за по-тясно сътрудничество между публичния и частния сектор, по-бързо споделяне на информация за заплахи, инциденти и уязвимости и ясни канали за комуникация. Бизнесът има ключова роля, защото значителна част от цифровата и физическата инфраструктура на Европа е собственост на частни компании или се управлява от тях.

Приетият през 2025 г. Европейски план за управление на киберкризи (EU Blueprint for Cyber Crisis Management) осигурява основа за по-структурирано сътрудничество, но все още не е прилаган в реална кризисна ситуация. Проведените учения дават полезни резултати, но капацитетът на участващите институции и националните CSIRT екипи остава неравномерен. Необходимо е да се подобри координацията между гражданските и военните структури и да се изгради обща, навременна и достоверна картина на ситуацията на европейско равнище. Според ENISA различията в оперативната зрялост могат да се превърнат в структурен риск за целия ЕС.

Критична инфраструктура

Енергетиката, транспортът, здравеопазването и другите критични сектори постепенно подобряват защитата си, но разликите между отраслите и между компаниите в тях остават значителни. Малките и средните предприятия са особено уязвими, защото често разполагат с по-малко финансови и човешки ресурси. ENISA препоръчва мерките да бъдат съобразени с критичността на сектора и реалните оперативни рискове. Наред с техническата защита трябва да се гарантира непрекъсваемост на дейността, включително при прекъсване на основни услуги или компрометиране на системите за управление.

Сигурността на една организация зависи не само от собствените ѝ системи, но и от доставчиците, технологичните компоненти и външните цифрови услуги, които използва. Зависимостта от чуждестранни технологични доставчици може да създаде стратегически рискове, които надхвърлят техническите измерения на киберсигурността. 

ENISA препоръчва киберсигурността да бъде интегрирана във всяка фаза на веригата на стойността, от разработването на технологиите до експлоатацията им. Около 60% от европейците имат поне базови дигитални умения, а целта на ЕС за 2030 г. е 80%. 

Киберсигурността все още не е достатъчно застъпена в учебните програми на началното и средното образование. Компаниите срещат все по-големи затруднения не просто да намират служители, а да привличат специалисти с конкретни умения. Изкуственият интелект променя профила на професията и увеличава търсенето на експерти, които съчетават познания по киберсигурност с компетенции в областта на ИИ. ENISA призовава за дългосрочни инвестиции в образование, квалификация, привличане и задържане на специалисти и постоянно надграждане на уменията им.Следващият етап в развитието на киберсигурността трябва да бъде насочен не толкова към създаване на нови правила, колкото към ефективното им прилагане и изграждането на общ оперативен капацитет. Това изисква по-добра координация между държавите членки, по-бърз обмен на информация, по-висока устойчивост на критичната инфраструктура и последователна политика за технологичните зависимости.

Киберсигурността вече не е само въпрос на технологична защита, а стратегическо условие за икономическата сигурност, функционирането на единния пазар и устойчивостта на европейската индустрия и общество.

Европа влиза в кибервойна, за която все още няма план

От блокирани хранителни вериги, "изпържени" фризери, зейнали пробойни в държавни сайтове и агенции през прекъснати планови операции в болница до заплахи за националната сигурност – хакерите използват AI, за да ускорят атаките, докато институциите изостават в изграждането на дигитална устойчивост.

Серия от кибератаки заля Европа в рамките на по-малко от месец. Първо няколко хранителни вериги в Белгия, Франция и Нидерландия останаха с празни витрини и блокирани онлайн поръчки заради поразен софтуер на ключов дистрибуционен център. Впоследствие едновременни атаки бяха насочени към фризерите на хранителни вериги в още няколко европейски държави. Уредите бяха „изпържени“ до шокиращите 50–70 градуса по Целзий, тонове храна бяха изхвърлени, а щетите се оценяват на милиони евро.

Още по темата: 

• Дистанционно манипулирани хладилници и фризери засегнаха супермаркети в Европа, Италия свика извънредно заседание | 3e-news
• Хакери атакуваха три кръвни банки във Франция, кибератаките срещу хладилници в европейски магазини се повтарят | 3e-news

Кой стои зад атаките и какви са мотивите му засега остава неизвестно? Нидерландски „бял“ хакер, който помага на правителства и компании да откриват уязвимости в системите си, предупреждава, че това е само началото. Според него хакерите ще имат все повече стимули да атакуват, за да демонстрират слабостите и неподготвеността на компаниите и институциите за предизвикателствата на новата дигитална среда.

Снимка: Информационен клип на Съвета на ЕС за киберсигурността

"Пълна загадка е кой стои зад кибератаките с фризерите и каква е целта. Киберпрестъпниците често сами се появяват в пространството и поемат отговорност," казва експертът в областта Ромео Дейкстра от Tesorion пред nu.nl и не скрива изненадата си колко е тихо в момента. "Няма нужда от внимание или откуп, което обикновено виждаме. Въпростът е кой печели от тази атака. Неговият колега Дейв Маасланд от ESET допълва, че всеки може да стои зад атаката. Може да е престъпна банда или тийнейджър в таванска стая, или пък враждебна страна, която иска да сее хаос в европейското общество. "Едно е сигурно: хората зад това искаха да постигнат нещо в реалния свят с дигитална атака", убеден е специалистът

Случаите показват, че киберсигурността вече не се ограничава до защитата на информационните системи. Промишленото оборудване, системите за охлаждане и дистанционното управление на обекти от критично значение също се превръщат във важна част от защитата на бизнеса и веригите за доставки.

Проблемът обаче не се изчерпва с частния сектор. В разгара на хакерските атаки технологични специалисти от нидерландското радио BNR провеждат експеримент, за да проверят сигурността на държавните сайтове на министерства, провинции и общини. Оказва се, че десетки от тях са уязвими, тъй като работят с остарял PHP софтуер. Информацията е предадена на Националния център за киберсигурност (NCSC), който настоява за възможно най-бързо инсталиране на актуализации, тъй като са изложени на риск данните на милиони граждани. Паралелно с това е уведомена и Асоциацията на общините. Проверката на 900 общински сайта установява, че 50 от тях все още са уязвими. В повечето случаи става дума не за основните правителствени страници, а за специализирани сайтове, свързани с убежището, субсидиите за устойчивост или туризма.

Недостигът на финансови ресурси и експертен капацитет е сред основните причини институциите и бизнесът да изостават в борбата с бързо развиващата се киберпрестъпност. 

Хакерите все по-често използват изкуствен интелект, за да правят пробивите по-бързи, по-мащабни и по-ефективни. Това се посочва в обширен доклад на нидерландския институт NCTV, който разглежда значими киберинциденти по света от 2025 г. досега. Сред основните заподозрени са хакерски групи, свързвани с Китай, Русия, Иран и Северна Корея.

С началото на войната в Украйна и последвалата ескалация на конфликтите в Близкия изток кибератаките се превръщат във все по-сериозна заплаха за националната сигурност. Злонамерените групи все по-често се насочват към кражбата на големи масиви от данни, които могат да използват за изнудване на компании и организации, за подготовка на нови атаки или за продажба на трети лица и заинтересовани държави.

Изкуственият интелект – едновременно щит и оръжие

Изкуственият интелект ще играе все по-ключова роля в киберпространството. Той може да се окаже едновременно спасителна лодка и мощно оръжие за поразяване на цели – една от основните прогнози в доклада на NCTV. AI ще подпомага предотвратяването на хакерски атаки и разпознаването на фишинг имейли, но същевременно ще позволява създаването и усъвършенстването на зловреден софтуер в пъти по-бързо. Злонамерените програми могат дори да комуникират с AI модели, които да им предоставят инструкции или да пренаписват кода им по време на самата атака.

Заплахата не се ограничава до кражбата на данни или блокирането на корпоративни системи. Хакерите все по-често търсят достъп до камери за наблюдение, критична енергийна инфраструктура и подземни комуникационни кабели. Според публикация на нидерландското радио BNR, която цитира примери от The Wall Street Journal, подобни злонамерени действия вече се използват и във военни конфликти.

Хакнати камери могат да изпълняват задачи, които преди са били възложени на човешки шпиони или на въздушното разузнаване. Въоръжените сили и хакерски групи използват изображенията от тях, за да проследяват движението на войски, кораби и хеликоптери. Хакерската група Team OneFist например е помогнала на украинските въоръжени сили да проследят и атакуват неизвестна дотогава руска авиобаза близо до Севастопол.

По данни на консултантската компания за киберсигурност S-RM около 1,2 милиарда камери по света са свързани към интернет. Тъй като много от тези устройства са слабо защитени, те могат да бъдат превърнати в дигитални наблюдателни пунктове. Според украинската служба за сигурност около 40 000 високорискови камери са идентифицирани и деактивирани от началото на руската инвазия през 2022 г.

Групи, свързвани с Иран, са хакнали стотици уязвими израелски камери, включително устройства за разчитане на регистрационни номера и наблюдение на военни постове. Израел също използва хакнати камери за контрол на трафика за събиране на разузнавателна информация.

Изкуственият интелект ще продължи да променя пейзажа на киберсигурността през следващите години. Ако дигиталната устойчивост на държавните институции и компаниите не бъде значително подобрена, броят на инцидентите може да нарасне рязко, а хакерските групи ще разполагат с все по-големи възможности да атакуват сложни и критични системи.

Киберустойчивостта вече не е въпрос само на защита

ИТ експертът и бивш член на Камарата на представителите Кийс Верховен настоява за по-голяма киберустойчивост. Според него дигиталните сривове ще стават все по-чести и обществото трябва да бъде подготвено за тях. „Виждате как дигиталните инциденти могат да доведат до съвсем конкретни проблеми“, коментира той.

Киберустойчивостта означава компаниите не просто да предотвратяват атаки и системни сривове, но и да могат бързо да възстановят дейността си след инцидент. За тази цел те трябва предварително да имат ясни планове за действие при извънредни ситуации.

Рик ван дер Клей, преподавател по киберустойчивост на организациите в Университета по приложни науки „Аванс“, смята, че много организации могат значително да подобрят подготовката си. Според него компаниите трябва да се откажат от философията „точно навреме“ (just in time) и да възприемат подхода „за всеки случай“ (just in case). Вместо да оптимизират дейността си единствено за максимална ефективност, те трябва да предвидят резерви, които да им позволят да продължат работа при извънредни обстоятелства. „Физическото мислене бавно изчезва от живота ни. Но винаги съществуват рискове. Смятам, че е логично да мислим за офлайн резервни планове“, допълва Верховен.

Националният център за киберсигурност (NCSC) подчертава, че компаниите трябва да знаят кои са техните „коронни бижута“ – най-ценните им данни, продукти, услуги и търговски тайни. Те трябва да преценят доколко дейността им зависи от информационните технологии и какъв е правилният баланс между рисковете, които трябва да управляват, и онези, които могат да приемат. Една от възможностите е използването на аналогови алтернативи и офлайн процеси. Дали подобен подход е подходящ обаче, трябва да се преценява в рамките на цялостното управление на риска. В някои случаи друго решение може да бъде по-ефективно. Освен това аналоговите алтернативи не винаги са приложими – например когато доставчикът работи изцяло дигитално и компанията не може да направи поръчка по друг начин.

Цената на липсващия резервен план

Компаниите често не желаят да инвестират в алтернативни планове и по-висока киберустойчивост, тъй като това изисква допълнителни средства. „Това се възприема като инвестиция в нещо, което може никога да не се отплати“, казва Ван дер Клей. „Обществото е до голяма степен дигитализирано и това носи много предимства. Но същевременно прави компаниите уязвими към престъпници, които искат да се възползват от тези възможности.“

Последните години показват, че последствията от подобни уязвимости могат да засегнат различни обществени сектори. Технически проблем в болница „Маастад“ в Ротердам по-рано тази година доведе до невъзможност за извършване на операции. След хакерска атака срещу системите на прокуратурата хиляди съдебни дела бяха забавени миналата година. А през 2024 г. технически срив в компютърните системи на летище Айндховен парализира въздушния трафик за един ден.

Експертите съветват компаниите и организациите да провеждат по-често симулации на дигитални извънредни ситуации. Чрез възпроизвеждане на различни инциденти в контролирана среда могат бързо да бъдат открити слабите звена във веригата.

NCSC също подчертава необходимостта резервните копия на данните да бъдат проверявани и тествани редовно. „Мониторингът и тестването на резервните копия са важни аспекти, на които понякога се обръща внимание едва когато възстановяването на данните действително стане необходимо“, предупреждава институцията.

Новата европейска директива за киберсигурност NIS2 трябва да допринесе за подобряване на защитата. Тя въвежда изисквания за дигиталната устойчивост по отношение на управлението на рисковете и сигурността на доставчиците. „Определете кои доставчици са най-важни за вашата дейност. Така ще знаете къде могат да възникнат рискове. Продължавайте също така взаимно да проверявате системите си за потенциални слабости“, съветва Маасланд. Сътрудничеството между компаниите е от съществено значение, допълва Ван дер Клей. „Всички сме взаимно зависими. В миналото компаниите по-често пазеха киберинцидентите в тайна. Сега виждаме, че стават все по-открити по тези въпроси. Това е много добро развитие. Така всички могат да се учат един от друг.“

Каква е ролята на ЕК? Организирала е две срещи. Едната е с представители на европейските служби, включително Европол, а втората – с представители на държавите от ЕС. "Не е наша работа да определяме извършителите на подобни действия, проверките се извършват от засегнатите държави, но е важно да бъдем подготвени", коментира лаконично нейн говорител и призова за "предпазливост" и изказване на заключения кои може да стои зад хакерската атака в няколко европейски страни.

Европейската комисия ще оцени доколко супермаркетите са подготвени да се справят с кибератаки, заяви пред "Политоко" комисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен. Инцидентите ще бъдат обсъдени на следващата среща на Колежа по сигурност, за да се оценят плановете за извънредни ситуации на търговците и тяхната способност да реагират на инциденти. "Хранителната верига на Европа трябва да бъде подготвена за нови и развиващи се заплахи. Повтарящите се кибератаки срещу супермаркети са дълбоко тревожни, причинявайки икономически загуби за търговците на дребно и празни рафтове за потребителите."

Колежът по сигурност бе създаден от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през март 2025 г., за да се обсъжда с комисарите стратегически развития по направления и заплахи за вътрешната и външната сигурност на ЕС. Изводът на Брюксел е, че на този етап продоволствената сигурност на блока не е застрашена, но това  е умишлен опит да се наруши веригата за доставки на храни и да се подкопае доверието на потребителите в нея — предупреждение, което трябва да се приеме сериозно 

ЕС отива на COP31 с големи амбиции, но и с нарастващи емисии

Отказът от изкопаемите горива, електрификацията и климатичното финансиране са сред приоритетите на ЕС на конференцията в Анталия

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да намали нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Прогнозите на Европейската агенция за околна среда обаче показват, че при изпълнение на съществуващите и допълнително планираните политики намалението би достигнало около 54%. В същото време предварителните данни на Евростат показват, че емисиите от икономиката и домакинствата са се увеличили с 1% между 2024 и 2025 г. Това разминаване не бива да се задълбочава, заявиха евродепутатите по време на октомврийската си пленарна сесия в Страсбург. 

Снимка от инфоклип Fit55 на ЕК

В резолюцията на Европейския парламент се подчертава, че необходимостта от спешни климатични мерки е по-голяма от всякога и няма място за ново забавяне. 2025 г. остава в историята като една от най-горещите години, а Европа е континентът с най-бързо затопляне. Евродепутатите призовават всички държави да ускорят отказа от изкопаемите горива в съответствие с договореното на предходната климатична конференция COP30 в Бразилия.

По-бърз отказ от изкопаемите горива

Европейският парламент настоява ЕС да поеме водеща роля в международните преговори за договор за неразпространение на изкопаемите горива, както и за разработването на конкретни планове с ясни срокове за постепенно премахване на субсидиите и производството им.

Съюзът трябва да даде пример със собствена стратегия и график за поетапно прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива. Според евродепутатите това е необходимо не само за изпълнението на климатичните цели, но и за укрепването на европейската енергийна сигурност и стратегическата автономия на ЕС. Ускорената декарбонизация трябва да се разглежда като инструмент за намаляване на стратегическите зависимости на Европа.

Евродепутатите настояват преходът към чиста енергия да бъде подкрепен с по-амбициозни цели за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност като: ускорена електрификацията, инвестиции в електропреносната инфраструктура, в системи за съхранение на енергия и в гъвкавостта на електроенергийните мрежи.

Същевременно евродепутатите признават, че нарастващото потребление на електроенергия, включително от центровете за данни и изкуствения интелект, поставя допълнителни изисквания към европейската енергийна система. Това налага ускорено развитие на чистите енергийни мощности, мрежовата инфраструктура и технологиите за съхранение, така че увеличеното търсене да не доведе до нов ръст на емисиите.

Европейският парламент подчертава, че отказът от изкопаемите горива трябва да бъде част от по-широка стратегия за енергийна трансформация, която съчетава климатичните ангажименти с енергийната сигурност, достъпността на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия.

Паралелно Европейската комисия поставя акцент върху ускоряването на глобалния енергиен преход.  Предстоящата конференция в Анталия трябва да даде нов тласък на изпълнението на Парижкото споразумение и на резултатите от първия глобален преглед на напредъка по него. Европейската комисия възнамерява да затвърди ролята на ЕС като международен партньор, който не само изпълнява собствените си климатични ангажименти, но и насърчава сътрудничеството и декарбонизацията в световен мащаб. Един от инструментите за постигането на тези цели е глобалната инициатива Electrify Now, стартирана през юни 2026 г. Тя обхваща три основни направления – електрификация на промишлеността, транспорта и сградите, модернизация и разширяване на електроенергийните мрежи и увеличаване на производството на чиста електроенергия. Особено внимание се отделя на системите за съхранение и гъвкавостта на енергийните системи, които трябва да гарантират надеждно снабдяване при нарастващо потребление.

Европейската комисия ще бъде представена на COP31 от председателя Урсула фон дер Лайен и еврокомисарите  Вопке Хукстра, Дан Йоргенсен, Дубравка Шуица, Костас Кадис и Джесика Росуол. За първи път след COP28 ЕС отново ще има собствен павилион на климатичната конференция, в който са планирани близо 40 съпътстващи събития. Те ще представят европейските политики и технологии за чист преход, климатична устойчивост, енергийна сигурност, финансиране и опазване на околната среда. Павилионът ще бъде организиран съвместно от Европейската комисия и ирландското председателство на Съвета на ЕС, като националните павилиони на държавите членки ще бъдат обединени в обща зона – „Европейско село“.

„Оставаме на път да станем първият климатично неутрален континент. Подкрепяме електрификацията по целия свят и мобилизираме климатично финансиране, така че всеки да може да се възползва от прехода към чиста енергия. Ангажирани сме с успеха на тази COP“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Градовете и регионите искат реално място в климатичните преговори и поставят на масата 4 приоритета

Докато ЕС настоява за по-бърз енергиен преход и по-амбициозни глобални климатични действия, местните и регионалните власти в Европа призовават да получат по-значима роля в изпълнението на тези цели. Според тях градовете и регионите трябва да бъдат официално признати като ключови участници в климатичната политика, с реално влияние върху решенията и с по-добър достъп до финансиране за декарбонизация и адаптация към климатичните промени. „Посланието ни е ясно: COP31 трябва да бъде конференцията на изпълнението. Ангажиментите вече са на масата. Сега трябва да ги превърнем в конкретни резултати за гражданите. Реалното изпълнение се случва на местно равнище – чрез по-бърза електрификация, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и защита на хората от екстремни метеорологични явления“, заявява Костас Бакоянис (Гърция/ЕНП), член на Общинския съвет на Атина и председател на комисията на Комитета по околна среда, изменение на климата и енергетика. Според него местните и регионалните власти се нуждаят от ясни правомощия, по-пряк достъп до климатично финансиране и структурирано участие в международните решения, а не само от възможност да бъдат консултирани в края на процеса.

В сътрудничество с останалата част от делегацията на ЕС и представители на местните и регионалните власти от цял свят в рамките на групата LGMA (Local Governments and Municipal Authorities) Европейският комитет на регионите ще настоява за четири основни приоритета.

Първият е официално и структурирано участие на местните и регионалните власти в климатичните преговори. Техните позиции трябва да бъдат отразявани в процеса на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, както и в националните климатични планове и стратегии. Това трябва да бъде подкрепено с ясни механизми за отчетност, прозрачност и измерими резултати.

Вторият приоритет е по-лесен и пряк достъп до климатично финансиране. Според Комитета международните финансови инструменти трябва да бъдат по-достъпни, предвидими и опростени за местните и регионалните власти. Необходимо е също да има по-голяма прозрачност за това каква част от средствата действително достига до местно равнище и как се привличат частни инвестиции.

Третият акцент е ускоряване на изпълнението на енергийните ангажименти от COP28. Комитетът подчертава, че по-бързият преход към чиста енергия е от съществено значение както за справянето с енергийната криза, така и за укрепването на индустриалната конкурентоспособност и устойчивостта на европейските региони.

Четвъртият приоритет е засилване на мерките за адаптация и климатична устойчивост. Местните власти трябва да разполагат с необходимите ресурси, експертен капацитет и инструменти, за да включват климатичните рискове в териториалното планиране и инвестиционните решения. Необходимостта от подобни действия беше особено видима през лятото на 2026 г., когато Европа беше засегната от опустошителни горещи вълни и горски пожари.

Климатичното финансиране: 32,3 млрд. евро от публични източници

Финансирането остава един от ключовите въпроси пред глобалния енергиен и климатичен преход. ЕС и неговите държави членки продължават да бъдат най-големият доставчик на публично климатично финансиране в света. През 2025 г. те са предоставили 32,3 млрд. евро от публични източници и са мобилизирали допълнителни 9,3 млрд. евро частно финансиране. Средствата подкрепят развиващите се държави в усилията им да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към последиците от климатичните промени.

В 3eNews вече разказахме за тревожните данни, според които около 3,6 милиарда души живеят в условия на висока уязвимост към климатичните промени. В този контекст ЕС ще настоява за утрояване на финансирането за климатична адаптация до 2035 г. и за осигуряване на предвидими и достъпни средства за Фонда за реагиране при загуби и щети, бързо задействане на Механизма за справедлив преход, договорен на COP30 в Белем. Климатичните действия трябва да вървят ръка за ръка с мерки за създаване на зелени работни места, преквалификация на работниците и социален диалог. Целта е държавите да разполагат с обща основа за проследяване на напредъка и за подобряване на готовността си за климатичните последици.

Европа остава на път към климатична неутралност до 2050 г.

ЕС вече е намалил емисиите си на парникови газове с близо 40% спрямо 1990 г., докато икономиката му е нараснала с почти 70%. Съюзът се стреми към намаляване на нетните емисии с най-малко 55% до 2030 г., с 90% до 2040 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. През 2025 г. ЕС представи и новия си национално определен принос към Парижкото споразумение (NDC), с ангажимент за намаляване на нетните емисии с 66,25–72,5% до 2035 г. спрямо нивата от 1990 г.

Предизвикателството пред Европа обаче остава не само да изпълни собствените си климатични цели, но и да намери баланса между декарбонизацията, растящото търсене на електроенергия, енергийната сигурност и конкурентоспособността на индустрията. Именно този баланс ще определи доколко амбициите за отказ от изкопаемите горива могат да се превърнат в реална промяна за европейската икономика.