Тайно руско финансиране за американски LNG проект в Аляска

Проект за съхранение на втечнен газ поставя под въпрос санкциите срещу Москва и енергийните амбиции на Вашингтон.

По време на тайни преговори между Съединените щати и Кремъл за прекратяване на войната в Украйна излиза наяве притеснителна информация за тайно руско финансиране, съобщава нидерландският сайт nu.nl.

Става дума за милиарден проект под името Polar LNG, който трябва да увеличи американския енергиен износ от Аляска. Зад него се спряга името на руския енергиен гигант „Новатек“. Впоследствие главният изпълнителен директор Джоел Ридъл и цялото ръководство подават оставки от опасения, че проектът може да доведе до нарушаване на американските санкции.

Проектът първоначално е представен като типична американска инициатива за постигане на глобално енергийно господство. Целта му е да осигури съхранението и втечняването на природен газ в Аляска с помощта на руска технология. Планът дори е обсъждан по време на разговори между руския президент Владимир Путин и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Бившият главен изпълнителен директор Джоел Ридъл подава оставка през септември, след като разбрал, че първоначалното финансиране не идва от независими инвеститори в Обединените арабски емирства, а директно от „Новатек“ — руска енергийна компания, която е обект на американски санкции.

Съобщения в WhatsApp и правни меморандуми на адвокатската кантора Baker Botts също показват, че висши служители на „Новатек“, включително заместник-председателят Денис Соловьов, са насочвали финансовите потоци за стартирането на проекта. Това съобщава The New York Times, след като е прегледал съобщенията и меморандумите.

Разкритията поставят необичайната дипломация на администрацията на Тръмп под сериозно напрежение. Въпреки че Тръмп наскоро временно облекчи санкциите срещу Русия, за да продължи мирните преговори, критици и законодатели във Вашингтон предупреждават за рисковете от руската намеса.

Проектът се сблъсква пряко със строгото американско законодателство за санкциите, насочени конкретно срещу „Новатек“. В опитите за внедряване на руски технологии в Аляска се появяват имената на фигури с близки връзки със семейството на Тръмп, сред които бизнесменът Джентри Бийч — приятел на Доналд Тръмп-младши от студентските му години.

Белият дом и семейството на Тръмп отричат да са участвали пряко във финансирането на проекта и отхвърлят обвиненията за конфликт на интереси.

Освен изпълнителния директор Джоел Ридъл, финансовият директор Дан Чандра и вицепрезидентът Джим Смит също се оттеглят.

Наред с правните и политическите рискове експертите поставят под съмнение техническата и икономическата жизнеспособност на проекта. Polar LNG трябва да се конкурира с утвърден алтернативен план за изграждане на газопровод на стойност 50 милиарда долара, който се ползва с по-широка подкрепа както в САЩ, така и сред азиатските съюзници.

Критично настроени експерти определят привличането на „Новатек“ към проекта като „ужасна идея“, която подхранва убеждението, че Путин може да действа безнаказано. Министерството на финансите на САЩ заявява, че приема изключително сериозно сигналите за възможни нарушения на санкциите и ги разследва.

В началото на октомври президентът на САЩ обяви, че с руския президент са се договорили за доставка на 300 000 тона дизелово руско гориво за американския и световния пазар. Москва се ангажира да изпрати още 500 000 тона през ноември и допълнителен милион тона след това. Засега не е ясно кога точно ще бъдат осъществени всички обявени доставки и доколко те ще се отразят на цените на дизела на международните пазари.

Като част от споразумението Министерството на финансите на САЩ временно преустановява санкциите върху износа на руски дизел до 7 април. Други ограничения, включително замразяването на руски активи в американски банки, остават в сила. 

Europe’s energy is trapped between red tape and national borders

Von der Leyen steps up the fight against red tape as outdated infrastructure and national barriers threaten Europe’s push for a fully integrated energy market.

....................................................................................................

The European Commission is stepping up its fight against overregulation and bureaucracy, Commission President Ursula von der Leyen told MEPs in Strasbourg, signalling a new phase in Brussels’ drive to simplify EU rules and cut administrative burdens.

Together with European Council President António Costa, von der Leyen reviewed the progress made at the latest European Council meeting, setting the tone for the issues expected to dominate an extraordinary summit in Brussels on 25–26 November. In the accreditation invitation sent to correspondents, including representatives of 3e news, the gathering was described as a special European Council meeting.

Read more: Bulgaria joins the expanded list of EC strategic projects

No programme or agenda has yet been published. However, von der Leyen’s remarks suggest that EU leaders will tackle several pressing issues: the multiannual financial framework, Ukraine, migration, competitiveness, energy and soaring raw material prices.

On energy, Costa stressed that Europe remains heavily dependent on imports of energy commodities — a situation that will not change until the bloc can meet more of its needs from its own resources. Progress is being made, but far too slowly. As an example, he pointed out that the EU already has 80 GW of wind and solar capacity, with a further 80 GW awaiting permits.

photo: ec.europa.eu

Von der Leyen added that, to speed up the process, the Commission would adopt what she called an anti-overregulation pact. Under the proposed approach, legislation adopted at EU level should not be held up when it comes to implementation at national level.

A second measure Brussels hopes will unclog the bureaucratic system is the so-called “once-only” principle: businesses would submit their data just once, rather than having to provide the same information separately in every country where they operate.

“Now that we have artificial intelligence, administrations must ensure that data is used efficiently,” von der Leyen said.

The changes outlined by the Commission President form part of the EU Inc. initiative, which aims to reduce administrative barriers for small and medium-sized enterprises. The package was unveiled early last year at the annual gathering of the political and business elite in Davos.

Among its most ambitious proposals is a system allowing entrepreneurs and innovative companies to register a business in any EU member state within 48 hours, entirely online. The aim is to bypass the complexity created by differences between national legal systems.

Von der Leyen’s remarks also underscored the need for greater coordination in the energy sector, particularly when it comes to electricity grids. In this context, the Commission is considering proposing a new plan for an Energy Union, as part of a broader push to reduce dependence on external suppliers of energy commodities.

Europe must make better use of all the energy capacity available to it. That means removing unnecessary barriers and bottlenecks between member states’ national grids.

The Commission expects that, once these measures are implemented alongside those already introduced under the EU Inc. initiative, simplified administrative procedures could save businesses €22 billion in unnecessary costs associated with additional fees and licensing requirements.

Grid development — one of von der Leyen’s key priorities — has also been a longstanding focus for Bulgarian MEP Tsvetelina Penkova. She has put forward concrete proposals to improve connectivity across Central and Eastern Europe, arguing since 2023 that piecemeal solutions will not work and that a coordinated approach is essential to building a fully integrated market.

That ambition will require billions of euros in investment under the next multiannual financial framework.

The UK recently warned that every delay in building electricity transmission lines leads to billions in additional costs. Europe has 11 million kilometres of electricity grids, but much of this infrastructure was built for a different energy era. Around 40% of the EU’s distribution grids are more than 40 years old.

At the same time, electricity demand is expected to rise sharply as electric vehicles, heat pumps, data centres, hydrogen production and industrial electrification expand.

Statements by EU Climate Commissioner Wopke Hoekstra indicate that €1.2 trillion in investment will be needed by 2040. The first steps towards reform have already been taken, with policymakers looking for ways to expand grid capacity and streamline permitting procedures.

Apostol Apostolov, 3Enews correspondent in the BeNeLux region

Бивш нидерландски министър: Ако Украйна не успее, ЕС също няма да оцелее

ЕС да чака Тръмп да си отиде не е решение, според Бен Кнапен

Европа наблюдава как отношенията между Вашингтон и Киев се влошават с всеки изминал ден. САЩ спират санкции срещу Русия и забавят доставките на оръжие за Украйна. Според бившия министър на външните работи на Нидерландия Бен Кнапен Европа трябва да потърси собствен отговор на ситуацията. „Ако Украйна не успее да се справи, Европейският съюз може да не оцелее“, заявява Кнапен в предаването BNR De Wereld.

Американският президент Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин искат да разговарят с украинския президент Володимир Зеленски през ноември в Обединените арабски емирства (ОАЕ), но Кнапен не очаква пробив в преговорите. По думите му Путин преследва две цели: да задълбочи разделението в Европа и да използва суровата зима в Украйна, за да изтощи украинците. Освен това опитите Тръмп да бъде умилостивен не дават резултат. „Не съм психолог, но при Тръмп значение имат единствено силата и противодействието“, казва дипломатът

Заплашва ни драматична партизанска война

Европейският съюз трябва да намери отговор на ситуацията, защото при евентуална капитулация на Украйна съществува опасност от „драматична партизанска война“. Според Кнапен залогът е още по-голям - под заплаха ще бъде поставена и самата Европа. „Опасявам се, че Европейският съюз може и да не оцелее“, заявява той.

Централноевропейските държави членки, които се чувстват изоставени или застрашени, могат да се изправят срещу страните, наблюдавали конфликта по-пасивно и без да проявят достатъчно солидарност. Според Кнапен това може да се превърне в мощен фактор за разединение — с пагубни последици за сплотеността, от която ЕС се нуждае именно сега.

Тръмп отправя поредни остри нападки срещу Европа, но Кнапен не се ангажира с категоричен отговор дали с действията си американският президент вече е преминал Рубикон. Подобна оценка би предполагала, че американската политика следва права линия от точка А до точка Б. „Не е толкова лесно да се начертае права линия в поведението на Тръмп“, отбелязва той.

Според Кнапен Европа изпитва затруднения в отношенията си с американския президент. „Въпреки че понякога прави крачка назад от собствените си решения, атаките му постепенно стават все по-болезнени за нас.“

Кнапен проследява европейската политика на Тръмп до влиянието на няколко организации, сред които консервативният мозъчен тръст The Heritage Foundation, стоящ зад инициативата Project 2025, известна още като Presidential Transition Project.

Project 2025 е противоречив сборник от консервативни политически предложения и план за действие с обем над 900 страници, изготвен от The Heritage Foundation съвместно с десетки други десни организации. Сред целите му са мащабно преструктуриране на федералната администрация на САЩ и разширяване на правомощията на президента.

Още от началото на втория си мандат Тръмп действа без забавяне, като подкрепя крайнодесни политически формации в ЕС — от Виктор Орбан до „Алтернатива за Германия“ (AfD), посочва Кнапен. По думите му тази политика подкопава основните европейски ценности: „Трябва да има последствия“

Европа трябва да предприеме конкретни ответни действия срещу политиката на Тръмп, за да може да следва самостоятелен курс. Като първа стъпка готовите за сътрудничество държави трябва да организират по-тясно и по-надеждно сътрудничеството си в областта на отбраната, тъй като зависимостта от Вашингтон все още е твърде голяма.

„Нямаме европейска командна структура“, подчертава Кнапен. Според него на Европа не ѝ липсват ресурси, а политическа воля. „Най-важното, което липсва, е готовността да правим жертви един за друг.“

Да изчакаме Тръмп да си отиде не е решение

Кнапен подчертава, че този път Европа не може да разчита на идеята, че просто трябва да изчака края на мандата на Тръмп, както направи при първото му управление. Подобен подход вече не е достатъчен. Той се е надявал на по-силен отпор срещу политиката на Белия дом от самите Съединени щати, но такъв в голяма степен липсва.

Според Кнапен част от американските представители и техните поддръжници в най-добрия случай приемат случващото се или смятат, че „поне не си струва да влизат в сериозен конфликт с президента заради това“.

Дори избирането на нов президент няма автоматично да реши проблема, смята той. Възможно е на власт отново да дойде човек като Джо Байдън, „който все още носи Европа в сърцето си“. Непредвидимостта на американската политика обаче затруднява постигането на устойчиви договорености. „Винаги съществува риск след четири години всичко отново да бъде зачеркнато“, предупреждава Кнапен.

Опасности отвсякъде

Според Кнапен НАТО не разполага с адекватен отговор на хибридната война, която в момента се води срещу Запада. Саботажът, подривните действия и повреждането на подводни кабели остават предизвикателства, на които Алиансът не успява да отговори достатъчно ефективно. „За това не можеш да мобилизираш НАТО“, отбелязва той.

По думите му и член 5 от Северноатлантическия договор не е създаден за подобен тип заплахи. Затова Брюксел трябва съвместно с държавите членки да договори пакет от възможни ответни мерки, вместо да се ограничава до периодичното експулсиране на дипломати.

Кнапен смята, че Европа не е безсилна. Проблемът е друг: европейските държави трудно успяват да мобилизират общата си воля за действие. Нарастващо безпокойство буди и развитието на политическата ситуация вътре в ЕС. Според него е „изключително тревожно“, че Марин льо Пен от дясната партия „Национален сбор“ (Rassemblement National) във Франция и Алис Вайдел от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ искат подкрепата за Украйна да бъде прекратена или намалена.

Ако Льо Пен спечели френските избори, постигането на общи европейски решения ще стане значително по-трудно, смята Кнапен. Въпреки това той не вижда основания за песимизъм. „Големите мнозинства в Европа продължават да подкрепят Украйна. Трябва да се възползваме от това“, завършва интервюто с бившия нидерландски външен министър.