Вълните влизат в енергийния микс на Европа(видео)

След години изпитания от шведска компания, първата технология за производство на електроенергия от морски вълни получи международно признание и отваря пътя към изграждане на първите големи енергийни паркове.

Шведската компания CorPower Ocean е първата в света, след години на изпитания, получи DNV сертификат за своя проект Wave Energy Converter (WEC). Той е признат по целия свят, позволява застраховането на проекти и улеснява финансирането. На практика това означава, че технологията, която от дълго време се разглежда като перспективна, вече може да намери търговско приложение. Шведската компания вече планира изграждането на два вълнови енергийни парка край бреговете на Шотландия и Португалия. „Това е важен етап“, казва изпълнителният директор Патрик Мьолер. „Вълновата енергия вече не е обещаваща технология, а доказана и печеливша.“

Снимка от официален сайта на компанията

Не е изненадващо, че хората търсят начини да преобразуват енергията на морските вълни в електричество вече десетилетия. За разлика от вятъра или слънцето, вълните почти винаги са налице, като се променя основно тяхната височина. Досега обаче технологичните предизвикателства бяха твърде големи, за да направят тази технология търговски привлекателна, поради което развитието ѝ остана на заден план.

Поредица от технологични пробиви, съчетани с постоянния ръст на цените на изкопаемите горива през последните десетилетия, означават, че тази нова форма на устойчива енергия вече е на една ръка разстояние от пазара.

Системата използва огромни буйове, закрепени за морското дъно, които се люлеят под въздействието на вълните. Това движение се преобразува в електричество вътре в буя, обяснява компанията във видеа, представящо технологията.

Едно от основните технически предизвикателства, които шведската компания трябваше да преодолее, е огромният диапазон от сили, на които тази гигантска шамандура е изложена. Понякога морето е бурно, а друг път почти няма вълнение. Тъй като водата има много по-висока плътност от въздуха, натоварванията също са значително по-големи. Благодарение на специален механизъм вече е намалено въздействието на екстремните сили и едновременно с това е засилен ефектът при по-слабо вълнение.

Тестовете на терен край Португалия са доказали, че буйовете издържат на вълни с височина до 18 метра по време на бури, а в дни с минимално вълнение се постига същата мощност, както при вълни с височина от три метра. Това представлява съществен пробив както за безопасността, така и за постоянството на електрозахранването и е ключов фактор за присъждането на сертификата.

В крайна сметка създателите твърдят, че един вълнов енергиен парк може да постигне енергийна плътност от 15 мегавата на квадратен километър. Ако тези очаквания се потвърдят, технологията ще надмине сегашните офшорни вятърни паркове, които също достигат до 15 мегавата на квадратен километър на теория, но на практика не успяват да постигнат този показател.

Ако тази форма на устойчиво производство на енергия получи широко разпространение, това ще бъде особено добра новина за Европа. Северно море и Норвежко море са сред най-подходящите места в света за този вид производство на електроенергия. Самата компания определя вълновата енергия като „един от най-големите неизползвани източници на възобновяема енергия“.

Вълновата енергия се възприема за огромен потенциал в бъдеще и от Европейския иновационен фонд (EIC). Проектът на шведите е оценен като стратегически за Брюксел и е получил 17,5 млн.евро финансиране. От сайта на фонда става ясно, че компанията се разглежда като потенциален доставчик на вълнови енергийни системи и ферми. ЕС е готов да подкрепи целта от инсталиране на 600MW чиста вълнова енергия до 2032 г.

Океанската енергия е една от новите технологии, които Европейската комисия насърчава държавите членки да внедрят в микса си. В момента Европа е световен лидер в разработването и инсталирането на технологии за океанска енергия. До 2050 г. океанската енергия може да осигури 10% от настоящите нужди на Европа от електроенергия.

В насоките Комисията признава системните ползи от океанската енергия, която произвежда в различно време от вятърна и слънчевата енергия. Вълновата енергия продължава да се произвежда след като вятърът спре да духа, и се увеличава през зимата, когато търсенето е по-високо и производството на слънчева енергия е по-ниско. Приливът е 100% предсказуем, което според Комисията може да повиши стабилността на мрежата и да намали разходите за системата. Една от страните в Европа е Великобритания, която вече е сключила договор за тръбопровод с мощност над 120MW приливна енергия.

От сайта на Агенцията по климат инфраструктура и околна среда виждаме, че по програмата програма EuropeWave са разположени ферми край Великобритания, Испания и Белгия за научноизследователска и развойна дейност. В морето се развиват най-обещаващите дизайни на системи за преобразуване на вълнова енергия до степен, в която те могат да бъдат комерсиално използвани чрез други национални/регионални програми и/или инвестиции от частния сектор. Има обаче определени предизвикателства, които затрудняват използването на тази енергия, като факта, че вълновите енергийни технологии не са успели да постигнат търговска жизнеспособност, както и ниския процент на успех на схемите за подкрепа за тях.

Проектът EuropeWave, с бюджет от близо 23 милиона евро, използва иновативен подход "предкомерсиално снабдяване", за да идентифицира и финансира най-обещаващите технологии за вълнова енергия от разработчици от цяла Европа. Тези проекти ще бъдат валидирани чрез тестове в няколко програмни фази, преминавайки от физическо моделиране в малък мащаб в тестов басейн до прототипи в открито море. Проектът се управлява в сътрудничество с Ocean Energy Europe.

Лоша реколта и безводието може да вдигне цената на тока и храните

Десетки изследователи излизат с препоръки към Европейската комисия

Десетки изследователи от 12 европейски държави, са провели изследване за влиянието на климатичните промени, високите температури и рекордно ниските нива на реките. От началото на летния сезон земеделци, климатолози, туристическият сектор правят разчети и препоръки към Европейската комисия за изготвяне на единни мерки.

Снимка от клипа на Съвета на ЕС Drought in Europe

Нидерландските медии разказват за поредното съвместно проучване на науката и бизнеса за ефекта от засушаването. В него се казва, че от Португалия до Финландия различни междудисциплинарни екипи са разгледали количествата на влагата в почвата и падналите валежи, както и както и колко бързо след това се изпаряват. Отчетено е, че в няколко европейски страни температурата на живака е ударила нетипичните над 40 градуса по Целзии това лято. Изследването потвърждава предположението, че тази екстремна жега е основен фактор за преобладаващата суша.

Изследователите посочват, че праговете на суша са се променили навсякъде. В резултат на това настоящите дефицити на валежи, които преди не биха причинили суша, сега могат да го направят. Въпреки че климатичните промени увеличават тежестта на наблюдаваната суша, ограничените валежи не могат да бъдат пряко свързани с климатичните промени, според изследователите.

Комбинацията от ниски валежи от една страна и високо изпарение от друга - е знак за "екстремни" и "изключителни" условия на суша в Европа, според изследователите.

Сушата нанася тежки щети на европейското земеделие. Във Франция има най-ниската реколта на царевица за последните 50 години, докато в Румъния над милион хектара царевица са загубени. Дългосрочните прогнози не дават надежда за бързо подобрение. Очаква се сухото време да продължи, което ще увеличи натиска върху култури като картофи, лук, зеле и овощни насаждения и може да доведе до още по-строги ограничения върху използването на вода.

В своя кореспонденция вече разказвах за ниските нива на Рейн, Майн, Дунав, поради което е нарушен европейския товарен транспорт, недостигът на вода заплашва производството на енергия в региони, зависими от ВЕЦ-ове.

Частният канал RTL разговаря с един от авторите на изследването Мерел Лаувен от Университета Вагенинген, която предупреждава, че проблемът не се ограничава само до земеделието. „Лошите реколти, ниските нива на реките и ограниченията, въведени от властите, могат да доведат до общо увеличение на цените на енергията и храните.

Европейският съюз вече даде индикации за реакция чрез създаване на резервни земеделски фондове за засегнатите фермери. Изследователите обаче смятат, че е нужен по-широк подход към сушата. Плановете за управление на сушата все още не са задължителни в Европа, което води до непоследователна готовност между държавите членки, пише в анализа.

В обобщение се препоръчва на ЕК унифицирана политика за управление на сушата на европейско ниво, в комбинация с вече съществуващата Европейска стратегия за устойчивост на водата. Това трябва да подобри способността на Европа да смекчава потенциалните ефекти от бъдещи суши.

В средата на юли от нидерландския воден борд призоваха Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания. 

Създалата се криза в Европа поставя и един друг въпрос пред ЕС – кой на кого и дали да подаде съседка ръка в условия на криза. Казусът отново е поставен от Нидерландия и е свързан с Швейцария. Ранното топене на алпийските Алпи и последвалото засушаване принудило швейцарците да отбият притоците и много нидерландски провинции останали на сухо. Това също повдигнало въпроса, че е нужен общоевропейски подход и равни условия за страните-членки.

Сред идеите бе лансиран апел, че Европа трябва да започне стратегически. В години на обилен валеж или в ранна пролет, превантивно да се съхраняват водни ресурси, които да се използват при продължителни засушавания. Като възможност се  посочва изоставени лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари.  

Подобни решения могат да бъдат ефективни единствено, ако бъдат част от общоевропейска стратегия на Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките.

Германия дава зелена светлина на френско-руски ядрен проект

Властите в провинция Долна Саксония позволиха на Framatome да развива дейност съвместно с руската „Росатом“.

Германия даде одобрение на френската компания Framatome за производство на горивни пръти в сътрудничество с руска държавна компания „Росатом“. Проектът е определен във френската и нидерландската преса като изключително спорен.`

Снимката е илюстративна от изложение на руската корпорация, личен архив

През март 2022 г. дъщерното дружество на Framatome - ANF e подало заявление за разрешение за производство и снабдяване с руски ядрени горива в Централна и Източна Европа. Лицензът е за обект в Линген (в близост до нидерландската граница), посочва френската телевизия “ БиЕфЕм“. След проучване се потвърдено, че германските власти са дали зелена светлина за реализация на партньорството.

Oще по темата: "Росатом" прехвърля стотици милиони евро през Нидерландия

Този проект е за доставка на ядрени електроцентрали със съветски или руски дизайн, които все още функционират в Централна и Източна Европа и все още се нуждаят от подходящо гориво. Сред тях е и българската в Козлодуй. 

Министерството на околната среда на Долна Саксония подчерта в изявлението си, че "ако бъдат идентифицирани нови рискове", особено "по отношение на националната сигурност", разрешението може да бъде преразгледано.  Институцията многократно е "изразявала резерви" и че този въпрос е "специален", защото "руската държава води агресивна война в Европа в противоречие с международното право и счита Европейския съюз, и Германия в частност, за противници", допълва в своя статия нидерландското радио „БеНеРе“

Същевременно, властите е Германия отбелязват, че не може да се блокира проекта от правна гледна точка, тъй като „Росатом“ не попада в санкционния списък на Европейската комисия. Авторитетният вестник „Политико“ връща още по-назад лентата и посочва, че разрешението е било поискано още през март 2022 г. и оттогава досието блокирано.

 Двустранното сътрудничество е обект на силен политически натиск, особено от германските „зелени“ политици.  Месеци наред Framatome, която е собственост на френската EDF,  е била обект на дискусия и решения лично от президента на Франция Еманюел Макрон с германския канцлер Фридрих Мерц.

"Решенията по заявленията за разрешение се вземат в стриктно съответствие със закона. Когато всички необходими условия са изпълнени и идентифицираните рискове могат да бъдат адекватно контролирани чрез подходящи мерки и изисквания, наложени от властите“, заяви Федералното министерство в изявление.

Германският политик Родерих Кизеветер от ХДС  също поиска федералното правителство да се намеси, защото проектът "опасен за сигурността", защото се дава възможност на Москва за шпионаж и саботаж.

Опасенията националната сигурност се подсилват още повече, след като станало ясно, че за производството се налага пристигане на руски експерти и оборудване

На всички опасения Framatome отговаря в кратко изявление, че "това  "това решение укрепва европейската енергийна сигурност, подкрепя индустриалния суверенитет и потвърждава ангажимента да предоставя безопасни и разнообразни решения за доставка на гориво на ядрени оператори в цяла Европа". Сътрудничеството е междинна стъпка за подпомагане на клиентите, управляващи руски реактори, да се диверсифицират далеч от директните руски покупки, докато не развият собствена производствена технология.

Лицензът включва редица условия за намаляване на всички рискове, включително забрана за влизане в съоръжението за служители на TVEL или Росатом, както и външни одити за сигурност на оборудване и горивни пръти, пристигащи от Русия.

До момента няма споразумение от ЕС за разширяване на санкциите срещу Русия към ядрения енергиен сектор, но Германия работи за това, заявил пред "Ройтерс" говорител на германското министерство.

Защо все още няма санкции срещу руската ядрена индустрия

Една от причините за липсата на санкции е зависимостта на някои европейски страни от руски технологии в областта на ядрената енергия. Затова ЕС все още не е наложил ограничения върху руската ядрена индустрия, въпреки че санкциите срещу други сектори на икономиката са в сила от няколко години.

В същото време Долна Саксония отбеляза, че разрешителното може да бъде преразгледано, ако възникнат нови рискове, особено свързани с националната сигурност. Трябва да се отбележи, че Линген е един от центровете на ядрената индустрия в Германия. От 1979 г. тук се произвеждат горивни пръти за ядрени електроцентрали,

Експертът по ядрена сигурност Олга Кошарна, коментира в интервю за Channel 24, че консолидирано решение под формата на пакет санкции срещу Росатом не може да бъде взето в Европа, главно поради специалните отношения на Унгария с Русия, както и със Словакия. Сред други европейски държави, например Франция също продължава да  сътрудничи с руската ядрена индустрия и въпреки санкциите е увеличила вноса на ядрени материали. Освен това най-уязвимата група в ЕС по този въпрос са страните, които оперират съветски тип ВВЕР реактори, тъй като исторически те са доминирани от руския доставчик на гориво и части от услугата. Това се отнася основно за Унгария, Словакия, Чехия, България и Финландия. Въпреки опитите на западните страни да диферсифицират източниците си, проучване на норвежката екологична организация Bellona показало, че европейският внос на ядрено гориво от Русия продължава да расте. 

Дълбоките руско-френски връзки

Припомням, че Европейската комисия е твърдо решена да се откаже от руските изкопаеми горива, с които Кремъл финансира военните си действия в Украйна. Твърдо решение за спиране е взето по отношение на конвенционалния и втечнения природен газ от началото на 2027. Деликатната тема, по която преговарят Брюксел и Париж вече четвърта година в опит да намерят консенсусно решение.

Глобалното потребление на уран е около 65 000 тона годишно, докато текущото производство е 55 000–60 000 тона, което води до постоянен дефицит от 5 000–10 000 тона годишно. Казахстан осигурява около 40% от световния добив.  Заедно с Русия надхвърлят половината от глобалния добив - фактор, който засилва геополитическата премия и търсенето на доставки от „политически стабилни“ юрисдикции като САЩ, Канада, Австралия, (Европа?).

През 2021 година, точно когато Русия нападна Украйна и целият европейски бизнес и търговски отношения с Москва замряха, целият френски износ на преработен уран (URT) бе изпратен за Москва. Еколози осветлиха процеса пред медиите, че уранът, добит от мините, трябва да бъде обогатен за използване като гориво в атомните електроцентрали. Франция има фабрика такава фабрика в Дром, Югоизточна Франция, управлявана от компанията Orano. "Целият френски износ на преработен уран (URT) продължава да се изпраща, а целият внос на повторно обогатен уран (URE) – все още идва от Русия", коментираха от "Грийнпийс". Тогава нито държавната EDF, нито Orano отговориха или оспориха тази информация.

След като бе лансирана тази информация френски медии поразровиха фактологията и извадиха наяве, че огромни количества, с произход от Казахстан и Узбекистан, са внесени за нуждите на енергетиката. "Росатом" контролира транспортирането на всички ядрени суровини, преминаващи на руска земя - през железопътни конвои до пристанището на Санкт Петербург, след това товарни кораби до Франция. Тези превози могат да се извършват само при условие на получаване на лиценз, издаден от държавната корпорация. Обобщението бе, че „по този начин Париж е в плен и под влияние на Москва“.