Брюксел издава закон в защита на нощните заведения

Местният парламент гледа на нощния живот като част от икономиката на столицата 

Брюксел предприема редица законодателни промени, които да защитят бизнеса на емблематични нощни клубове. Според местния парламент нощният живот е част от икономиката на столицата.

Снимка: личен архив

Една от поправките казва, че живеещите наблизо до съществуващ от години клуб или заведение живеещите на близо или над подобен обект няма да могат да претендират за неговото затваряне или преместване.

Всеки, който строи или ремонтира жилище в радиус от 20 метра от нощен клуб, трябва да предприеме мерки като постави на шумоизолирана дограма.

Строителните предприемачи и наемодателите също ще трябва да информират потенциалните купувачи и наематели, ако имотът е близо до нощен клуб. Това ще позволи на хората преди покупка да имат информирано решение за евентуални неудобства в бъдеще. 

В миналото е имало не малко случаи, при които след съдебни битки дългогодишни заведения, част от нощната култура и забавление на европейския град, са били принудени да хлопнат кепенци заради недоволни комшии, припомня обществената VRT. Сред тях е бил и легендарният нощен клуб Fuse, който бил принуден временно да затвори през 2023 г. след оплаквания.

Поддръжниците на плана в брюкселския парламент се мотивират, че нощният живот е важна част от идентичността на столицата. Същевременно през последните години нощните заведения са били подложени на нарастващ натиск заради все по-недоволни от шума и тълпите. Проектозаконът предстои да бъде окончателно одобрен от целия парламент на Брюксел. 

Нидерландия тръгва към нови АЕЦ, но мрежата и Ротердам казват „стоп“

Новото нидерландско правителство е решено от лятото на тази година да започне активно търсене на терен за нова атомна електроцентрала. Проектът е един от наследените още от времето на Марк Рюте като премиер. Последвалата оставка и не просъществувалото дълго правителство на Дик Схоф оставиха тази идея висяща и само като добри намерения. Новият премиер Роб Йетън, като пламенен защитник на екологичната идея, е твърдо решен да изгради нови АЕЦ или поне малки модулни реактори. Неговият екип все пак не започват от нулата, защото по темата вече са работили предишните правителства и са начертани три възможни локации. Едната е на терена на съществуващата АЕЦ Борселе на границата с Белгия, а другата е край Ротердам и третата в Грьонинген.

Атомната електроцентрала в Борселе. Снимка: borseletotdekern.nl

• Още по темата: Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news

Именно пристанищният град постави ребром въпроса с няколко мотива, защо не иска две нови АЕЦ на своя територия. От изпратено писмо до правителството на Южна Холандия (Zuid-Holland) става ясно, че за провинцията ще е проблем липсата на терени както и натоварената и остаряла електропреносна система. „Не смятаме, че Маасвлакте е подходящ за 2 конвенционални електроцентрали. Вече ни липсва място в пристанището на Ротердам и негативното въздействие е твърде голямо. Би било неразумно решение да ги сложим тук“, посочват в мотивите си от местната провинция.

Местни медии допълват писмото, че в различни интервюта местни парламентаристи са заявявали, че наред с липсата на пространство проблем ще се окаже допълнителния натиск върху пътната инфраструктура, недостига на жилища за настаняване на работниците. Все пак, ако кабинетът реши, че това е теренът, трябва да покрие напълно всички възникнали допълнителни разходи. От управата на Ротердам заявиха, че са отворени да посрещнат идеята за изграждане на малки модулни реактори (SMR).

Изграждането на нови атомни мощности, макар на приливи и отливи, се дебатира с местните власти вече трета година. С общи усилия на редовните и служебните кабинети, бе създадена вече нова държавна компания (NEO), която ще контролира строителството на новите блокове. Тя ще има стотина специалисти, които след десетилетие ще управляват реакторите. Оптимистичните планове са в далечно бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ. 

Независимо от политическите си различия в коалиционните управления, всички досега са в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни. Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за експлоатацията.  Една от причините за държавното участие е да не се допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти. Две компании засега са кандидати  американската Westinghouse и френската EDF.

Проектът за новите атомни мощности, с обща мощност от 1600 мегавата, ще бъдат от поколение III+. За да започне подготовката правителството вече има 5 милиарда евро на масата. Но за самото строителство ще са необходими още повече пари. Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала 

2035 година е срокът, който според нидерландските депутати е съвсем реалистичен да заработят нови мощности. За енергийните специалисти срокът е абсурдно нереалистичен. Времето няма да стигне за цялото планиране и тестови изпитания, коментира един от тях Вим Туркенбург. Според него нова АЕЦ не по-рано от 2040 и това е най-оптимистичният вариант. Реалистичният е след средата на 2045 г.

Местната власт в Ротердам наред с терените поставя един изключително наболял въпрос на национално равнище – остарялата електропреносна мрежа, нейните „тесни места“ и опасността от енергийна криза заради прекъсвания. Хиляди фирми от години са в списъци на чакащи с невъзможност да разширят мощностите си заради старите кабели, някои още след Втората световна война. Според разчетите на националния оператор TenneT само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване . Проблемът може да се задълбочи още от тази година и да се стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.

До дни ще бъде възстановен петролопроводът „Дружба“

До няколко дни ще бъде пуснат в експлоатация ключовия петролопровод „Дружба“, съобщи преди заседанието на външните министри в Люксембург комисарят по разширяването Марта Кос. Информацията дойде в контекста на последните новини около взаимоотношенията между Брюксел и Украйна.

Снимка: Пряко излъчване на Съвета на ЕС

Още по темата: 

Петрол, вето и война: „Дружба“ се превърна в новото бойно поле на Европа | 3e-news

Повредената от месеци тръба на украинска територия стана повод за дипломатическо напрежение между украинските власти, европейските институции и двете най-силно засегнати и все още зависими от страни Словакия и Унгария.

От началото на военните действие в Украйна петролопроводът бе поразяван и прекъсван неколкократно. Последният пробив бе от руски дрон бе в началото на годината и до момента е извън строя.

След серия от закани от стана на Унгария и Словения и проведени дипломатически преговори и обещания за финансиране от страна на Европейската комисия, ресорният енергиен еврокомисар Дан Йоргенсен получи уверение през март от президента Зеленски, че петролопроводът ще бъде възстановен възможно най-скоро, а екипи на ЕК ще бъдат допуснати за оглед на украинска земя.

Според Марта Кос, че първите количества може да тръгнат до дни, не така оптимистично звучеше прогнозата на украинската страна. От разговорите с Дан Йоргенсен е станало ясно, че дори и да започне в момента възстановяването, първите количества може да тръгнат към Европа най-рано до месец и половина. Повредите не се виждали отвън, но се изисквали сериозни ремонтни дейности.

Нефтопроводът „Дружба“ колосален инфраструктурен обект с дължина от 4000 километра, чиито край се простира от Самарска област, преминава през Брянск, след това се разделя на две части – северна през територията на Беларус, Полша, Германия и южна – през Украйна, Чехия, Словакия, Унгария. От началото на военните действие ракетни удари са поразявали на много места тръбата. Затова той е ту спиран, ту пускан. ЕС обаче предрешава неговата съдба с решение да спре поетапно транзита на петрол за Европа на 1 януари 2026 година.

Нидерландия отлага ключов проект, докато Европа гони климатичните цели

Нидерландия има ясни цели в областта на климата: до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да бъдат редуцирани най-малко с 55% в сравнение с 1990 г., а до 2050 г. трябва да бъде неутрална. Един от начините за постигане на целите е улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (процес, известен още като CCS). От няколко години правителствата на Марк Рюте са започнали различни проекти, свързани с улавянето и съхранението на CO2. Сред тях в най-напреднала фаза е проектът Porthos, който е първият за страната и е признат от Европейската комисия като проект от общ интерес. Пo план хранилището трябваше да заработи през 2026 г., но оглед на усложнената ситуация в Европа от компанията казват, че отлагат пускането за втората половина на 2027 година. От кратко съобщение на официалната страница става ясно, че имало комплекс от причини, които забавили строителството.

Строителството започна в началото на 2024 г. от пристанищната зона на Ротердам и въпреки трудностите напредва, казва директорът на обекта Хемке Хрут, защото при всяко следващо забавяне годишно в атмосферата се натрупват от страната по 2,5 Mton CO₂.

Строителните работи са в разгара си и всичко върви по график, показала журналистическа проверка в началото на септември. Според плана тръбопроводната система ще минава през индустриалната зона на пристанището в Ротердам.

Уловеният CO2 ще преминава през компресорна и помпена станция за охлаждаща вода. 50 километра подземен и надземен тръбопровод ще го складира в празни газови находища под Северно море на 3 км дълбочина под Северно море.

Ползватели на системата ще бъдат различни индустриални компании, които развиват бизнес на порта. Porthos ще съхранява около 37 Mton CO₂, приблизително 2,5 Mton CO₂ годишно в продължение на 15 години.

Ръководителят на проекта Ханс Мьовсен гарантира, че тръбопроводът е напълно безопасен за околната среда и същевременно изключително ценен.  „След 30 километра външни тръби, проектът слиза под земята и става херметически затворен за външния свят. Говорим за складиране на място, където е имало природен газ в продължение на милиони години. Когато находището бъде запълнено отново, почти до налягането, което е имало по времето, когато е започнал добивът на газ, ние ще го запечатаме с 400-метрова циментова тапа . И след това наистина е затворено завинаги“, обяснява специалистът на Porthos

"С изграждането на първата мащабна система за транспорт и съхранение на CO2 в Нидерландия - Porthos прави голяма крачка. Това ще позволи на индустрията да намали емисиите. До момента са сигурни няколко клиента, сред които Air Liquide и Air Products.

Сол в мелницата срещу забавянето на проекта наливаше и проточило се съдебно дело, според което реализацията на Porthos ще отдели твърде много азот по време на строителните работи, припомня сайтът на nos.nl. Съдия обаче взима ключово решение и постановява, че проектът може да продължи, тъй като въздействието върху околната среда природа е незначително. Ако всичко върви добре и няма нови забавяния след 2027 година, 10% от емисиите на пристанището в Ротердам ще могат да се съхраняват по този начин.

Ръка за ръка по пътя към неутралност

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени".

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост.

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще, отбеляза в свои анализ през 2023 г. икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.

Иновация в Нидерландия премахва до 80% от лекарствените остатъци

Как се премахват 13 тона остатъци от лекарства от отпадъчни води на Лимбург? Водният съвет на нидерландската провинция Лимбург е намерил решение, разказва в репортаж локалната телевизия L1. Поради значимостта на иновацията същият материал е ретранслиран на национално ниво и през обществената Nos.

Остатъците от лекарства във водата са все по-голям проблем в Нидерландия. Всяка година се използват 2900 тона лекарства, от които 190 тона попадат в повърхностните води. И това има влияние върху околната среда.

В потоци и реки, например, тези остатъци от лекарства имат огромно въздействие фауната. Доказано е, че остатъците от лекарствата засягат мозъчната дейност на рибите, дезинформират ги и ги правят неспособни полово да се самоопределят. Незнаят дали са мъжки или женски, раказва директорът на Водния борд Арнолд Янсен.

Новата пречиствателна технология наистина е революционна, казват с гордост от нидерландската държавна структура. Те поясняват, че в местната пречиствателна станция към отпадъчните води се добавят стрити на прах въглища, които са ефективни за премахване на микрозамърсители като остатъци от лекарства, PFAS или пестициди от отпадъчните води.

Въглеродният прах съдържал малки „пори“, които абсорбирали замърсителите. Технологията имала доказан ефект и ще бъде представена първо на национално ниво, а след това и в Западна Европа

С новата техника в Симпелвелд е значително по-лесно да се пречистят остатъците от лекарства от канализационната вода. Пречиствателната станция преди е успявала да почисти 30% от водите, а сега успеваемостта е нараснала до 80% при отстраняването на остатъци от лекарства. Пречистената вода се влива в местен водоем, който се използва за снабдяване с питейна вода на няколко селища.

ЕС влиза в ускорен режим за електрификация

Европейската комисия изглежда видимо се забърза в търсене на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел бяха да излезе с нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.

Снимка: личен архив

Още по темата:

• Енергийният урок, който Европа още не е научила
• Хамбург даде посоката, Хага натиска газта с милиарди за Северно море | 
• От Иран до европейските регулации – външните шокове налагат преосмисляне на бизнес моделите | 3e-news

След проведено редовно заседание с комисарите в Колежа, германката е призовала за ударна работа по плановете за електрификация, защото Европа не може повече да се бави по пътя към енергийна независимост. Досега в речите на председателката думи като независимост, суверенитет и повече произведена „родна електроенергия“ звучаха като апел в неопределеното бъдеще. В една от първите си изяви след великденската ваканция Фон дер Лайен обаче иска срокове, и то кратки, защото най-сетне е назовано видимото – изоставане в проектите в сравнение с Китай и САЩ. Още преди лятната ваканция трябва да има амбициозна цел с конкретни мерки и действия за премахване на регулаторните пречки.

Урсула фон дер Лайен призовава страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал. Някои от тези насоки са обсъдени с комисарите, но цялата картина ще стане видна съвсем скоро след Европейския съвет в Кипър следващата седмица.

"Както се вижда има много работа, за да се изправим пред реалността и предизвикателствата, пред които сме изправени. Това със сигурност няма да е последната подобна криза, но след всяка такава Европа ставала по-подготвена", става видно от разпространената цяла реч на председателката по време на заседнието"

През очите на Урсула фон дер Лайен, ЕС има зад гърба си отработени механизми след кризата с Ковид, военните действия в Украйна и последвалия енергиен и ценови шок на Стария континент. Най-важното е, че е изградена стабилна координация между държавите членки. Има също енергийна платформа за търговия с газ, действащи механизми за нагнетяване на подземните газохранилища, работи се по мерки за защита на уязвимите потребители. 

Следващата стъпка е да се работи за по-гъвкави правила за отпускане на държавна помощ. Планира се възможност държавите членки, в условия на кризи, да отпускат временна държавна помощ за най-уязвимите сектори. Личното настояване на председателката е тази промяна да влезе в сила още този месец.

Всички тези бързи действия на ЕК си имат и финансов аргумент. За малко повече от месец военни действия в Близкия изток и прекъсването на доставките на газ и петрол през Ормузкия проток, вносът за ЕС с 22 милиарда евро. Видно е, че с всеки изминал ден сумата главоломно нараства. Ако съдим по разпространени данни ГД „Икономически и финансови въпроси“, в които се посочва, че през първите 17 дни от кризата вносът се е оскъпил с 6 млрд. евро,  то за малко повече от месец сметката е нараснала близо четири пъти.

Сектори като транспорта остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху цените. 

2026 година е определена за реформи и подпомагане на конкурентоспособността. Оставащите месеци се очаква още мерки за интеграцията на енергийния пазар. Същевременно германският мозъчен тръст Agora Energiewende показва с доклад, че ЕС може да спести над 560 млрд. евро между 2030 и 2050 г., ако държавите координират енергийното си планиране между секторите. Ако т. нар. „топ-даун" на ЕК сработи би помогнал да се идентифицират зоните, където инвестициите са най-належащи.

За "тесните места“ по мрежите сме ви разказвали многократно в 3е-news през 2025 година. От изявления на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра (Wopke Hoekstra) се знае, че са необходими 1,2 трлн. евро за периода до 2040 г. Началните стъпки по реформата вече са започнали и се търсят начини за разширяване на капацитета, както и облекчаване на разрешителните режими.

От друго изказване в Европейския парламент на заместник-председателя на Генерална дирекция „Енергетика“ Мехтилд Вьорсдьорфер (Mechthild Wörsdörfer) става ясно, че финансов пакет вече е разгледан по конкретни проекти за 2026 година. Но предстои много работа, защото над 40% от съоръженията в ЕС са на по 40 години и не са в състояние да поемат бума на зелена енергия. В приоритетния списък попадат 235 международни проекта. Над половината от подадените заявления са за модернизация на мрежи за пренос.

Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика, казва националният нидерландски оператор TenneT и призовава политиците да не се бавят и миг.

Белгийският гуверньор: 2025 е годината, в която нашият свят се срина

2025 беше година на трусове, несигурност и геополитически промени. "Светът, основан на правила, изчезва", казва управителят на Националната банка Пиер Вунш. Въпреки това, белгийската икономика останала непокътната. Този контраст между устойчивост и уязвимост преминавал като нишка през годишния доклад на NBB. В същото време натискът най-накрая да се адресират структурните слабости нараства, разказва в аналитичен репортаж  на местната телевизия 21 news.

Белгия показала изключителна устойчивост, въпреки натрупването на кризи. В същото време се увеличава критиката от Европа към нейните собствени икономически операции.

Управителят на Националната банка на Белгия. Снимка, официален сайт

„Международният ред, който години наред разчиташе на правила и консултации, се разпадна. Европа се бори да се адаптира към свят, в който властта и преките сделки са ключови. Този базиран на правила свят, в който държавите спазват фиксирани международни правила и споразумения, изчезва. Тази уязвимост става още по-видима в отношенията със Съединените щати. Докато Вашингтон едновременно залага на търговия, военен натиск и лични интереси, Европа остава заседнала в разделен политически дебат. Резултатът е слаба позиция в една все по-трудна геополитическа игра. Самокритиката се чува и в отношенията с Китай. Европа е доста наивна от дълго време и сега си задава въпроса: Имаме ли добра сделка с Китай?, пита Пиер Вунш.

На технологично ниво картината не изглежда розова. Вунш говори за "Евросклероза 2.0". Европа систематично изостава в ИТ и изкуствения интелект. Често чертае мащабни планове, в които се обещава твърде много, а се изпълнява твърде малко. В същото време има недостиг на ресурси. Нито една европейска компания няма финансово влияние да се състезава в надпреварата за изкуствен интелект, която е доминирана от американски компании, които "контролират нашето технологично бъдеще.

В самата Белгия критиката е силно насочена към правителствената политика, особено към Валония. Държавните разходи са около 70% от БВП. Това ниво е "по-близо до границата на комунистическа държава отколкото до неолиберална държава. Регионът структурно консумира повече отколкото произвежда. Без годишни субсидии от около 7 милиарда евро ситуацията би била сравнима с тази на страни като Гърция или Португалия по време на кризата с еврото. Това само по себе си е "неустойчиво", се казва в телевизионния репортаж.

По отношение на бюджета има ясно предупреждение. Федералният дефицит от 5,3% е "неустойчив" и "парите са свършили". Буферите, натрупани по време на предишни кризи, са изчерпани.

Пазарът на труда също има възпиращ ефект. Автоматичната индексация е "много затрудняваща" и затруднява преместването на работни места в сектори с по-голям растеж. Освен това има силен административен натиск. Дори в рамките на Националната банка въздействието на регулациите се описва като "откровено много инвалидизиращо".

Вунш признава, че икономическите прогнози никога не са напълно обективни. Прогнозите са оцветени и от светогледа на този, който ги прави. Когато определени политически решения срещнат съпротива, негативните сценарии понякога се оценяват по-остро, отколкото е оправдано. Това може да окаже натиск върху доверието към институциите.

В началото на годината излезе информация, че бюджетният дефицит възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което е около 35 милиарда евро. Според изчисленията на бизнес вестника De Tijd, цитирани от електронния сайт businessam.be, това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.

За тежката финансова ситуация вече спомена в едно поредица от интервюта премиерът Бард Де Вевер от началото на 2026 г.. Според неговите прогнози пред страната предстоят 4 тежки финансови години, а за да си стъпи на краката ще се нужни поне десетилетие.

Министър-председателят вярва, че стабилните финансови резултати ще дойдат чрез много икономии, болезнени социални мерки, по-строги миграционни политики.

Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.

По предложение на финансовия министър Ян Ямбон от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Управляващите посегнаха на една от екологичните политики, следвани от предходния кабинет на Александър Де Кро. От началото на годината бе въведен пътен данък за електромобилите  и еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. За по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически. Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, аргументира се фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация.

Политиката на кабинета е обект на постоянни критики от встъпването му вече една година. Проведоха се поредица от протестни шествия на синдикатите, последното от които бе през октомври. Задава се нова 5-днвена стачка на транспортните синдикати в края на януари.

Хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".

Битката с емисиите в Нидерландия минава през гардероба

Правителството инвестира милиони, за да превърне изхвърлените дрехи в ключ към климатичните цели

Кръговата икономика е една от приоритетните области в управленската програма на новото нидерландско правителство. С едно от първите си решения то е решено да започне ударни инвестиции в нова инфраструктура, става ясно от разпространено съобщение.

Със 135 милиона евро държавата ще построи нова иновативна компания  за рециклиране на текстил. Парите са за насърчаване на екологични проекти в рамките на национална инвестиционна програма в индустрията.

Целта е след изграждането обектът да играе ролята на текстилен хъб за събиране. Годишно ще се обработват по 300 милиона тона дрехи от полиестер, които обикновено се изхвърлят в кофите и при изгаряне отделят огромно количество въглероден диоксид. Според екоминистерството обектът може да намали наполовина отделяните въглеродни емисии от текстилната индустрия.

Проекти като Reju показват, че устойчивостта и иновациите вървят ръка за ръка и че Нидерландия може да бъде лидер в кръговата икономика. Това е пример за това как работим върху индустрия, устойчива на бъдещето в Нидерландия. Изграждаме вериги, в които суровините се използват отново и отново и в които икономическият растеж върви ръка за ръка с климатичните цели, казва новият екоминистър на страната Стинтйе ван Велховен.

Това е вторият стартирал голям проект за оползотворяване на стари дрехи в рамките 2 месеца.  В средата на февруари бе обявено, че от стари военни униформи и износени текстилни облекла ще се прави облицовъчен материал в строителни панели. Инициативата е на няколко държавни структури – военно министерство, полиция, Агенция по предприемачество и държавна агенция за недвижими имоти. С финансиране по Програма за зелени иновации изхвърлените дрехи ще бъдат щателно преработени за нуждите на строителството от компанията Agricon Nederland.

С производство от 600 тона текстилни отпадъци годишно, Agricon получава 120 тона, което е достатъчно за 12 000 квадратни метра строителен материал. Това може да се използва за външни фасади и вътрешни стени като алтернатива на гипсокартона.

Дронове заменят куриерите в сърцето на европейската търговия

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда край Антверпен. Документи и химически проби се пренасят по въздух от пристанището до центъра на града. Нашият комисар Екатерина Захариева увери наскоро, че ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти

Транспортната компания A Drone Logistics Company (ADLC) стартира нов товарен дрон-хъб, който свързва пристанището Антверпен-Брюж с центъра, съобщи фламандската обществена телевизия.

Снимка: Официален сайт на инвеститора

Хъбът е проектиран да подобри и ускори логистичните операции между пристанището и бизнеса в северната част на Антверпен.

Дроновете отдавна са позната гледка над река Шелда. С новата инфраструктура на компанията е изградена търговска мрежа в пристанището, която транспортира проби за химически анализ за големи клиенти като BASF. В момента ежедневно се използват три дрона за тази цел.

Още по темата: ЕК гледа на морските пристанища като хъбове за иновации, сигурност и офшорни проекти | 3e-news

Новият център се намира близо до болница, която обслужва основно компании, разположени в северната част на Антверпен. Сред тях са доставчици на морски услуги. Те ежедневно доставят документи на големи кораби в пристанището. Това може да стане много по-бързо чрез използване на дронове отколкото традиционни куриерски услуги като мотори, коли или ванове.

Александър Йорденс от компанията разказал пред държавната агенция на страната „Белга“, че корабният сектор все още не е дигитализирал определени процедури. Например, когато кораб пристига от Африка, документите трябва да бъдат внесени на борда чрез куриер преди товарът да бъде разтоварен. Просто ще изпратим дрон до терминала със всички необходими документи за подписване.

Йорденс добавя, че логистиката на дронове дава предимства по отношение на скорост, безопасност и устойчивост в сравнение с класическия разнос с куриери. "Потенциалът е огромен. Сега се надяваме да да разширим бизнес районите. Дрон хъбът, стратегически е разположен близо до центъра на града и поставя началото на нова ера на логистика с ниски емисии", убедени са от компанията-иноватор.

Идея на стартъп

Изглежда лесно, на пръв поглед изглежда лесен, но е преминал през огромни изпитания, трудности и спънки. Всичко тръгнало от един стартъп – онези, за които отговаря българската еврокомисарка Екатерина Захариева. Малки, иновативни сдружения с амбиции и мечти да променят бъдещето. Стига да намерят подходящото финансиране.

ADLC е акроним от "A Drone Logistics Company", стартъп, специализиран за бързи индустриални доставки с дронове. За да се осъществи този проект, компанията си партнира със SGS – водеща световна компания за тестване, инспекция и сертификация. Призната като еталон за устойчивост, качество и почтеност в световен мащаб. Разполага с широка мрежа от 98 000 служители в 2 650 офиса и лаборатории.

Сътрудничеството между ADLC и SGS е довело до революционния проект за дронове, наречен Samplifly в пристанището Антверпен-Брюж. В самото начало бизнес се обърнало към един от разработчиците Марк Кегелерс да бъде ментор на двама магистри, които разработили бизнес план за компания, свързана с дронове. „Първоначално се фокусирах върху доставката на потребителски стоки като пици, но ги насочих към намиране на сегмент с по-голяма стойност, което в крайна сметка ги доведе до SGS", разказал той пред сайта на белгийския порт.

Друг „виновник“ да се случи тази революционна идея е Кристоф ван Хоке, според когото това било правилното решение в подходящия момент. Изследвахме алтернативни начини за транспортиране на проби от пристанището до нашите лаборатории - процес, който често отнема време и не е интегриран в нашите операции. Дроновете ни дадоха решение, което ни позволи да транспортираме проби 4 пъти по-бързо, което значително влияе на ефективността и разходите. Освен това този вид въздушен транспорт намалява емисиите на CO2 с впечатляващите 80%.

Белгия като пионер

Преди този реален вече проект в Белгия е имало няколко подобни инициативи. Преди 2 години местна болница се прочу с намерението си да транспортира кръв за нуждите на болниците с дрон. Инвестицията е на местната компания Helicus, известна с разработването на приложения за дронове и технологии за въздушен медицински транспорт, които бяха оператори на полета. 

„Дроновете правят възможно извършването на сложни мисии от първостепенна необходимост с ефективност, нечувана досега, като в същото време са екологични и икономични“, каза тогавашния вицепремиер и министър на мобилността Жорж Гилкинет от правителството на Александър Де Кро.

По същото време голяма търговска верига тества пилотно в страната дронове за нуждите на магазините и в логистичните бази. Идеята е с прелитане да правят снимки на рафтовете през нощта без да е необходимо да бъдат пилотирани. На сутринта персоналът ще анализира данните докато дроновете се презареждат за следващата смяна. Само един от магазините имал 11 000 локации. При ръчна проверка на служителите отнемало за инвентаризация 3 месеца. Пред медиите тогава от мениджмънта успокоили, че дроновете няма да "изяде хляба" на никой от служителите, а просто ще ги облекчи и ще се използват за други задачи. Освен това, тестовете показали, че намалял и броят на грешките при броенето на артикулите.

Примерите за търговска употреба на дронове с всеки изминал ден ще се множат, смятат производители и оператори на дронове, които апелират към Европейската комисия да промени законодателството и "не е в крак с технологиите и иновациите в този сектор".  Първият тестов полет в Белгия обаче бил стъпка в правилната посока.

Дали обаче европейските институции мислят в същата посока. Индикациите, които дойдоха наскоро от изказване на самата Захариева, са че ЕК гледала на морските пристанища като хъбове за иновации в високотехнологично корабостроене, специализирани кораби специално за нуждите на офшорния бизнес с ферми в открито море, разработване на  подводни дронове и авангардно пристанищно оборудване.

За Европейската комисия, ако стоманата е ДНК-то на Европейския съюз, то пристанищата са нейният гръбнак. През тях минава над две трети от външната търговия и всяка година обработват над 3,4 милиарда тона стоки и близо 395 милиона пътници. След руската инвазия в Украйна пристанищата на ЕС са не само транспортни и индустриални клъстери, а и центрове за енергийна и газова дистрибуция. 

В една от своите кореспонденции в началото на войната през 2022 година в рубриката на 3еNews „Индустрия на фокус“ не случайно обърнахме внимание на тази ключова инфраструктура, защото се превърнаха в „газовите стожери на Европа“. Впоследствие показаха, че са част от сигурността, отбраната и синята икономика на ЕС. Все повечето функции резонно показва, че пристанищата имат нужда от нов поглед, още инвестиции и цялостна стратегия. 

И когато говорим за иновации в пристанищна инфраструктура, ресорните комисари на Урсула фон дер Лайен ще видят точно под носовете им на белгийска земя десетки пилотни и вече действащи проекти на пристанището в Антверпен-Брюж. За много от тях както винаги първи сме ви разказвали през последните няколко години. А лайтмотив през 2026 година за неговия мениджмънт е: безопасност, иновативни инвестиции, зелен преход. Само с общи усилия и помощ от правителствата може да се предотврати напускането на компании и инвестиции в индустриално обновление и декарбонизация. Тясно сътрудничество от друга страна с пристанищните компании, други пристанища и власти ще ни позволи да продължим да растем конкурентоспособно, безопасно и с ориентиран към бъдещето подход", казва в едно изявление изпълнителният директор Жак Вандермейрен.

За първи път в историята половината от тока идва от вятър и слънце

За първи път в историята почти половината от електроенергията в света идва от зелени източници. Това е според нови данни на международната енергийна агенция IRENA. Над три четвърти от всички нови зелени мощности през 2025 г. идват от слънчеви панели. Те вече са толкова евтини и лесни за инсталиране, че бързо изместват изкопаемата енергия. 

Зелена енергия в Африка. Снимка:Пресслужба на Съвета на ЕС

За сравнение: за всяка нова нефтена или газова електроцентрала, пусната в експлоатация през миналата година са инсталирани 6 пъти повече зелени инсталации. Голяма част са инсталирани по покриви, в ливади и в пустинята. Вятърната енергия е на второ място и се разраства с по-бавни темпове.

Още по темата: Шокът при газа отново отвори дебата за въглищата в Европа

Съвкупността от вятърна и слънчева енергия се разглежда от Международната агенция за възобновяема енергия като скъпоценен ресурс в условия на геополитическа криза. В нидерландската преса е цитиран нейният генерален директор Франческо Ла Камера, който посочва, че страните, инвестирали повече във ВЕИ, са по-малко засегнати от високите цени на петрола

Припомня се също, че на климатичната среща COP28 през 2023 г. над 100 държави се съгласиха да утроят световния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. С настоящия темп на растеж от 15,5 процента годишно, страните са близо до тази цел, но за реално постигане е необходимо да ускорят плановете си с 1% годишно.

Данни от мозъчния тръст Ember по-рамп също показаха, че възобновяемата енергия произвежда повече електричество от въглищата в световен мащаб за първи път през първата половина на 2025 г. През цялата 2025 г. зелената енергия представлява 34 процента от реално произведената електроенергия.

Зелената енергия се превърна в обединяващ приоритет за лидерите на ЕС и нейния все така фрагментиран пазар. Потенциалът, който има бе оценен, а под политическа декларация бе обещано да се работи по време на третата среща на върха в енергетиката през януари в Хамбург.

Срещата се проведе в момент когато вятърният сектор изпитва затруднения, проекти са в застой, регулации задушават инвеститорите, а геополитическата криза в Близкия изток ненадейно почука на вратата с шокови цени на горивата и върна кошмара от тежката 2022 г. На хоризонта е и намерението на Европейската комисия веднъж завинаги да прекъсне зависимостта на Европа от руския газ и гориво.

Духът на миналото срещу зелените амбиции

Едно от скритите решения, по което се работи още преди три години, е потенциалът на Северно море от гробище на изоставени газови и петролни сонди да се превърне в най-голямата зелена електроцентрала на Европа. Идея, за която сме ви разказвали в 3е News 2024 година. 

Предизвикателствата пред Брюксел и енергийните министри на блока се мултиплицират с такава скорост, че е трудно да се опишат камо ли да се намери решение. Още не отшумяла бурята „Тръмп“ и нейните непредвидими последици, се развихри нов проблем войната в Иран, затварянето на Ормузкия проток, поредното шоково поскъпване на горивата и нещо неочаквано – от бутилката изскочи духа от миналото за въглищните централи. Три от страните-гръбнак на ЕС (Белгия, Германия и Нидерландия) дадоха индикации, че смятат и занапред да залагат на тях. Сигналът по никакъв начин не кореспондира с заявените само преди два месеца намерения за чиста енергия и пълен отказ от въглищата. Парламентът в Хага даде знак, че темата е на дневен ред и е готов на всякакви варианти, за да запази енергийната си сигурност и суверенитет.  "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, казва лидерът на CDA Анри Бонтенбал.

Дали пък не се задава втори живот за въглищните централи. Засега правителството няма ясна индикация, но пък показва, че вятърният бизнес е топ приоритет. В бюджета са заделени още 3,9 милиарда евро за нов вятърен парк в Северно море, който от 2032 г. трябва да доставя 1 гигават електроенергия, достатъчно за около един милион домакинства. Средствата са за разработвания от години обект Ijmuiden на 60 километра от крайбрежието. По информация на местното BNR радио, компаниите, които искат да построят вятърна ферма до няколко месеца ще трябва да подадат оферти за конкурса. Още от сега обаче те са предупредени, че ако цената на електроенергията бъде по-висока през следващите години, правителството ще плаща по-малко субсидии. Очакванията са към търга да бъдат по-големи, след като през миналата година заради липса на инвеститорски интерес бяха отменени две конкурсни процедури.

Шокът при газа отново отвори дебата за въглищата в Европа

Нидерландия, Германия и Белгия преосмислят закриването на ТЕЦ-овете, а климатичния комисар призовава: Без драстични действия. Ами България?

........

Драстичният скок на цените на горивата отново разпали страстите за бъдещето на въглищните централи.  Темата набира скорост през последния месец в Нидерландия. Според приетото преди години законодателство ТЕЦ-овете трябва да са затворени до 2030 година. Все повече обаче се чуват гласове в полза на ревизия на закона и тяхното поддържане за по-дълъг период  , разказва обществената телевизия Nos.

Picture: nos.nl

Темата бе повдигната на политическо ниво от лидера на партията CDA Анри Бонтенбал, според когото замърсяващите мощности трябва да бъдат оставени като резерв. "Ако оцията е без електричество или въглища, мисля, че много хора биха предпочели временно мръсна въглищна енергия. Те трябва да бъдат модернизирани и преобразувани като централи от биомаса“, препоръча партийният лидер.

Газовите и въглищните електроцентрали в момента са важни за стабилността на електропреносната мрежа. Те са фактор и се ползват като допълващи мощности в микса при липса на  вятър и слънце. Шоковото поскъпване на газа през последните седмици обаче ги превърна във енергиен фактор за стабилността на системата. Много от тях се наложи да работят на пълна мощност. Това пък от своя страна даде коз на политици да заговорят, че трябва да останат функциониращи във времена на ценова нестабилност.

 По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия на страната.

Силен коз в поддръжниците да останат работещи се изказва и националния мрежови оператор Tennet, който призова политиците да изготвят план за действие за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Ситуацията в Близкия изток и високата цена на газа принуди оператора отново да се върне към своята теза и да се изкаже колко непривлекателни са газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те също стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, казват от оператора.

Няколко партии като цяло не са против идеята да останат функциониращи. Проблем обаче се оказва, че идеята се повдига от коалиционния партньор на партията-мандатоносител D66. Нейният лидер и настоящ премиер Роб Йетън винаги е бил силен застъпник за затварянето на въглищните централи и с неохота ще му се наложи да води политическа битка с коалиционния партньор CDA. Изглежда, че се задава първата, по-сериозна разлика в мненията в едва стъпилата в мандат коалиция .

Телевизията припомня факт от 2019 година когато Йетън тогава е позирал  с предизборен плакат и апел за затваряне на на електроцентрала. Реакцията е имала ефект и се е стигнало до масови съкращения.

Отвъд границата Белгия също гледа към въглищата като алтернатива. В страната се чуват гласове за запазване на централата в Маасвлакте и след 2030 г. Въглищните електроцентрали нямат бъдеще, всички го знаем, но ако ги преобразуваме с биомаса, няма да сме твърде зависими от един източник, казват белгийски политици.

Германското правителство също обмисля да включи неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия пред Politico. Спорният ход, който вероятно ще увеличи емисиите на CO2 в страната, има за цел да спести газ, чиято цена се покачи рязко след първоначалните атаки срещу Техеран в края на февруари, обясниха източниците.

Биомасата също не е сред щадящите природата, тъй като води до изсичане на гори и огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Тец-овете може да станат щадящи с проекти като например за улавяне на CO2, транспортиране и инжектиране в недрата на Северно море. Такъв отдавна Белгия и Нидерландия разработват още от времето на първата криза в Европа по Ковид.

От компанията  Uniper, която е свързана с пограничния ТЕЦ апелират, че времето неумолимо тече и всеки ден забавяне е фатален. Призовават политиците в Белгия и Нидерландия да има до година яснота и политическа подкрепа, за да не бъдат притискани от времеви граници.

Апел за без драстични действия

На фона на страховете, европейският климатичен комисар и нидерландец Вопке Хукстра казва в иннтервю за местното BNR радио, че не бива да се предприемат драстични действия. Апелът е не само към неговата родина, а към всички страни членки въобще.

„От началото на американско-израелските атаки срещу Иран, петролът е станал десетки процента по-скъп. Не само, защото Ормузския проток е практически затворен за корабоплаване, но и заради огромния брой повредени енергийни инсталации. Това, което беше бомбардирано днес, няма как да бъде ремонтирано до утре. Дори и войната да приключи в краткосрочен план, сигурността не е гарантирана и доставките на петрол остават несигурни", казва еврокомисарият и на практика повтаря теза на неговия енергиен колега Дан Йоргенсен, за която разказах в своя кореспонденция. Още по темата: 

• Дан Йоргенсен: Войната в Близкия изток няма да е краткотрайна
• Иранският шок върна инфлацията в Европа, България влиза в него с отслабен бизнес климат | 3e-news
• Колко ще се влоши енергийната криза в Европа? | 3e-news

"Европа е континент без собствени естествени енергийни източници. Следвайки примера на страни като Дания, Швеция и Финландия, страните от ЕС ще трябва да инвестират повече в устойчиви енергийни източници като вятър, слънчева енергия и вода, но също така и в изграждането на ядрена енергия. "Това е единственият път напред напред от блатото, в което сме сега. Създаването на единен енергиен пазар и инвестирането в батерии също са част от решението за бъдещето. Така правиш нещо, което очевидно помага по отношение на климата, но също така гарантираш по-ниски цени". Коментар на климатичния комисар, който по никакъв начин не кореспондира с амбициите на неговата родина и някои политици отново да вперят отчаян спасителен поглед към въглищата като алтернативен ресурс.

Стартъпи, въглищаи стомана

Самата Европейска комисия също не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях. Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност. На заседанието министрите са обсъдили неговата реформа и увеличено процентно съфинансиране при кандидатстване с иновативни решения.

Регионалните министри са постигнали консенсус, че в условия на търсене на решения за стабилизиране на стоманената индустрия, че фондът трябва да продължи да работи до 2034 година, а не както предлага Европейската комисия до 2030 г.

Изследователският фонд за въглища и стомана (Research fund for coal and steel) е създаден през 2002 г. след изтичането на Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Той подкрепя проекти за научни изследвания и иновации, които повишават конкурентоспособността на европейската въгледобивна и стоманодобивна промишленост. Отделно от многогодишната финансова рамка, той функционира със свое собствено правно основание.

Има ли нужда България от тези ТЕЦ-ове?

През студения януари най-голям дял от близо 35% в енергийния микс на България имат ТЕЦ-овете на въглища. Именно те са и причината да не сме останали без електрическа енергия в най-големите студове, разказахме по този въпрос в 3ЕNews. Данните са официално оповестени от специализираната информационна и аналитична международната платформа Monte. Потвърдено е и от месечния анализ на Електроенергийния системен оператор.

Още ли смятате, че нямаме нужда от мощности на въглища и да разчитаме на милостинята на майката природа? - се питат енергетиците. Енергийният министър Трайчо Транков отговаря, че държавата има добър план за развитие на комплекса „Марица-изток“ и никой няма да бъде изоставен в прехода, икономическите дейности ще се развиват, а енергетиката ще запази възможностите си за реакция – като готовност и като възможност за мобилизация при необходимост. "Преходът, освен технологична промяна, е преди всичко социален процес, който изисква внимателно планиране, партньорство и доверие между институциите, бизнеса и синдикалните организации, допълва заместничката на Трайков - Ива Петрова.

По програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за трите въглищни региона в страната е предвидено чрез Фонда за справедлив преход и с национално съфинансиране да бъдат мобилизирани около 60 милиона евро, които да подпомогнат адаптацията към новите икономически реалности чрез преквалификация и повишаване на квалификацията, подобряване на достъпа до пазара на труда, подкрепа за самостоятелна заетост и създаване на нови бизнес инициативи. 

Месец преди да се разрази дебата в Западна Европа икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев заявиха в интервю пред обществената телевизия, че ТЕЦ-овете ще стават все по-важен резерв. Войната в Близкия изток е още една причина Европа да мисли повече за енергийната сигурност. Освен това трябва да се мисли за намаляване на зависимостта от чужди страни. „Преди Европа беше повече зависима от Газпром, сега от други доставчици. В края на отоплителния сезон трябва да мислим какво правим след зимата. „Трябва да имаме стратегия за Тец-овете като резерв, а да не се изненадваме всяка зима“, смятат те.