Само за 17 дни кризата с Иран струва €6 млрд. на ЕС – Брюксел бърза да избегне нов шок, но старите грешки дебнат
4 години след
руската инвазия в Украйна, Европейският съюз е изправен пред опасността от ново прекъсване на
енергийните доставки. Войната в Близкия изток причини сериозно смущение в
световните доставки на петрол и газ като повиши драстично цените на енергията.
Само през първите 17 дни от кризата с Иран ЕС е похарчил около 6 милиарда евро
повече за внос на изкопаеми горива, се казва в обширен доклад на ГД „Икономически
и финансови въпроси“ към ЕК, предоставен за разглеждане на Еврогрупата.
Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК
В резюмето на анализа се посочва, че от 2022 г. насам ЕС е постигнал значителен напредък в диверсификацията на енергийните източници и увеличаването на инвестициите във възобновяема енергия. До 2025 г. възобновяемите енергийни източници представляват около 48% от потреблението на електроенергия в ЕС, което намалява зависимостта от изкопаеми горива за електроенергийния микс, макар и да не предпазва напълно от външни сътресения.
Oще по темата:
- Ефект от войната в Иран: тласък на соларните панели и термопоомрите, в САЩ купуват електромобили, но продажбите на коли в ЕС може да спаднат | 3e-news
- ЕС ще се сблъска с енергиен недостиг, ако войната в Близкия Изток се проточи до лятото | 3e-news
Сектори като
транспорта обаче остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти.
Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си
към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в
чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху
цените. Структурната промяна към нисковъглеродна електрификация остава
единственото решение за гарантиране на сигурността на доставките и трайно
справяне с проблема. Уязвимост на Европа към външни енергийни шокове. Могат да
се обмислят краткосрочни мерки за облекчаване на потребителите (домакинства и
промишленост).
След предишната
криза ЕС обаче не научи ключов урок - че много от тези мерки бяха
широкообхватни и нецеленасочени, което доведе до неефективност и много големи
фискални разходи. В тази връзка, според авторите на доклада, в момента са нужни
краткосрочни мерки, насочени са към
най-уязвимите домакинства и индустрии. Действията трябва да бъдат съгласувани,
както бе решено и на последния Европейски съвет на 19 март. Това е от
съществено значение, за да се избегне фрагментацията на единния ни енергиен
пазар, да се увеличи максимално въздействието и да се сведат до минимум
фискалните разходи за интервенции. Допускането на допълнителна гъвкавост,
съгласно фискалните правила на ЕС, в подкрепа на енергетиката би могло да
подкопае целостта и доверието във фискалната рамка. „Държавите членки трябва да
гарантират, че мерките за подкрепа остават в съответствие с фискалните правила
и не компрометират средносрочната фискална устойчивост“, се препоръчва в
документа.
Икономическата дирекция на Комисията смята, че евентуалните държавни действия за справяне с високите цени на енергията следва да се ръководят от някои принципи като например: всяка предприета мярка следва да бъде съгласувана с декарбонизацията на енергийната система. Политическите мерки следва да запазят стимулите за пестене на енергия и инвестиции в нисковъглеродна енергия, както и да насърчават електрификацията. Краткосрочната подкрепа не трябва да ограничава въглеродно интензивното поведение или да удължава остарелите бизнес модели, базирани на изкопаеми горива.
Мерките трябва да бъдат внимателно разработени, за да се предотвратят нежелани последици, които биха могли да влошат баланса между търсенето и предлагането на енергийните пазари. Намаляването на пределната цена на петрола и газа ще стимулира търсенето и ще допринесе за по-високи съвкупни цени и ще генерира странични ефекти между държавите членки. Следва да се даде предимство на мерки, които водят до намаляване на потреблението на изкопаеми горива.
За да се ограничи фискалните разходи, държавите членки следва да насочат мерките си към най-уязвимите потребители, включително енергоемките индустрии.
- Мерки за насърчаване на потребителите да пестят енергия като например информационни кампании и целенасочени стимули . Те следва да насърчават използването на обществен транспорт, да ускорят обновяването на сградите и да продължат да повишават енергийната ефективност в промишлеността.
- Мерки за доходите. Това е предпочитан вариант. Той защитава най-уязвимите домакинства покупателната способност, без да се изкривяват пазарните ценови сигнали, въпреки че изисква прецизно насочване, за да се избегне неефективна подкрепа и прекомерна фискална тежест.
- Адаптиране на структурата на данъците и таксите върху електроенергията, така че да се бори с високите цени на електроенергията, като същевременно се подкрепя електрификацията.
За финансирането
на такива мерки държавите членки могат да използват приходите от Схемата за
търговия с емисии и да обмислят облагането с данък на евентуални неочаквани
печалби, свързани с високите цени на енергията.
Освен управлението на непосредствения енергиен шок и защитата на икономиката на ЕС, трябва бързо да се предприемат мерки, които ще намалят разходите за енергия по-трайно. За да се направи това, трябва да се действа в посока на четирите основни компонента, които определят цените на електроенергията: цената на самата електроенергия; мрежови такси; данъци и такси; и разходи за въглеродни емисии.
Европейската индустрия е изправена пред трудна година, но за някои компании може да има изключение: това са предимно доставчици и монтажници на слънчеви системи. Това става ясно от съобщенията за повишено търсене от германския и британския пазар и покачващата се цена на акциите на китайските производители. Според анализатори „слънчевият бум“ от периода след руската инвазия в Украйна може да се повтори, според публикация на ЕUobserver.
Петролната криза сега съживява интереса и към електрическите автомобили и термопомпите. „Всеки път сме виждали как внезапните колебания в цените на горивата и ненадеждната електропреносна мрежа ускоряват внедряването на малки фотоволтаични системи“, каза Лара Хаим, анализатор на слънчевата енергия в BloombergNEF.
Въпреки заглавията, според които до април в Европа може да възникне недостиг на енергия, в действителност континентът разполага с достатъчно природен газ, възобновяеми енергийни източници и въглища, които да му стигнат до лятото, когато търсенето на енергия се повишава след намаляването на отоплението на домовете през пролетта поради по-топлите температури.
Доклад на нидерландския национален газов оператор предупреждава, че комбинацията от ниски запаси и скъпи доставки може да върне сценария от 2022 г. Предлага се създаване на стратегически газов резерв на европейско ниво
Зимата е към своя край, но ключовият въпрос за Европа тепърва предстои – запълването на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. Последните данни на нидерландската компания Gasunie показват, че нивата на газовите резерви са исторически ниски. При налична запълняемост от около 7,2% не се очаква непосредствен недостиг на синьо гориво, но ситуацията поставя редица стратегически въпроси.
Анализатори от компанията Eqolibrium отбелязват, че сходна е картината в цяла Европа, като с всеки изминал ден нарастват и опасенията. Според нейния директор Ханс ван Клиф на пазара се създава илюзия за стабилност, която може да се окаже подвеждаща през следващите месеци. Именно затова, по думите му, Европейската комисия трябва да подходи с повишено внимание.
Обичайно нагнетяването на газохранилищата започва през март. Тази година обаче се очакват затруднения в предлагането, породени от високите цени и напрежението в Близкия изток. Основният въпрос остава колко дълго ще продължи тази ситуация и дали Европейският съюз ще успее да запълни запасите си навреме. Според Клиф дори при бързо разрешаване на конфликта, възстановяването на газовия пазар ще отнеме време. „Видяхме това и след Covid – промените са структурни и връщането към нормалност не се случва за седмици, а за месеци“, подчертава той.
В Нидерландия вече се чуват призиви за по-активна подготовка. Националният газов оператор предупреждава, че страната не е достатъчно готова за сериозен недостиг, особено след спирането на добива в находището „Грьонинген“ и рязкото намаляване на руските доставки. По оценка на Gasunie, продължително прекъсване на доставките може да доведе до рязък скок на цените, сериозни икономически щети и задълбочаване на енергийната бедност. В доклад до новото правителство в Хага операторът подчертава, че както Нидерландия, така и Европа като цяло не са достатъчно подготвени за дългосрочни сътресения в доставките.