Фон дер Лайен: Кризата в Близкия изток разкрива колко уязвима е Европа

Европейските лидери се срещат в изключително напрегнат геополитически момент на фона на засилените военни действия в Иран. Френската столица Париж за втори път се превръща в сцена на ключов международен диалог за сигурността на ядрената енергетика и нейното използване за граждански цели.

В центъра на дебата – включително и пред Европейската комисия – са въпросите за нарастващото търсене на електроенергия, възстановяването на енергийната инфраструктура на Украйна и прехода към нисковъглеродна икономика.

В своята встъпителна реч, в присъствието на френския президент Еманюел Макрон, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че въпреки предприетите мерки цените на индустриалната електроенергия в Европа остават твърде високи.

По думите ѝ това трябва да се промени, защото конкурентоспособността на европейската икономика и индустриите на бъдещето ще се изграждат върху достъпна и чиста електроенергия.

„Роботиката и изкуственият интелект ще движат следващата вълна от иновации и продуктивност във всички индустриални сектори. И двете изискват изобилно и достъпно електричество. Затова индустриалната конкурентоспособност все повече ще се определя от това кой може най-добре да произвежда, транспортира, съхранява и използва електроенергия“, заяви тя.

Фон дер Лайен посочи, че Европа не е производител нито на нефт, нито на природен газ и остава силно зависима от вноса на изкопаеми горива – често скъп и нестабилен. „Настоящата криза в Близкия изток отново ни напомня колко уязвими можем да бъдем“, предупреди тя.

Европа обаче разполага със собствени нисковъглеродни енергийни източници – ядрената енергия и възобновяемите източници. Заедно те могат да се превърнат в гаранция за енергийна независимост, сигурност на снабдяването и икономическа конкурентоспособност.

Председателят на Комисията направи и ретроспективна оценка на европейската енергийна политика, като заяви, че намаляването на дела на ядрената енергия през последните десетилетия е било стратегическа грешка. През 1990 г. около една трета от електроенергията в Европа е произвеждана от ядрени централи, докато днес този дял е спаднал до около 15%. „Европа направи стратегическа грешка, когато обърна гръб на надежден, достъпен и нисковъглероден източник на енергия“, посочи Фон дер Лайен. Според нея бъдещата енергийна система на континента трябва да се основава на комбинация между ядрена и възобновяема енергия, подкрепена от системи за съхранение, гъвкавост и модерни електропреносни мрежи.

Ядрената енергия, подчерта тя, осигурява стабилно производство на електроенергия денонощно през цялата година, което я прави ключов елемент в балансирана и надеждна енергийна система.

Фон дер Лайен изтъкна също, че Европа има потенциал отново да бъде глобален лидер в ядрените технологии. Реакторите от следващо поколение, включително малките модулни реактори, могат да се превърнат във високотехнологичен европейски износ с висока добавена стойност. За да се ускори развитието на сектора, председателят на Комисията обяви нова финансова инициатива.

„Ще създадем гаранционен инструмент от 200 милиона евро за подкрепа на частни инвестиции в иновативни ядрени технологии“, съобщи тя. Средствата ще бъдат осигурени чрез европейската система за търговия с емисии.

Целта е да се намали инвестиционният риск в нисковъглеродни технологии и да се привлече допълнителен частен капитал към европейската ядрена индустрия.

Фон дер Лайен подчерта и необходимостта от по-тясно европейско сътрудничество. Бизнес моделът на малките модулни реактори изисква мащаб, което предполага координация между държавите членки, хармонизиране на регулаторните рамки и ускоряване на разрешителните процедури.

Паралелно с това трябва да се инвестира в обучение на кадри и в създаването на европейски вериги за стойност – от научните изследвания до производството на ядрено гориво.

„Надпреварата за ядрените технологии започва. Европа има всички предпоставки да води“, подчерта фон дер Лайен.

Според нея европейската ядрена индустрия разполага с около половин милион висококвалифицирани специалисти – повече, отколкото в Съединените щати и Китай.

„Сега трябва да действаме с бързина и мащаб, за да превърнем Европа в глобален център за ядрената енергия от следващо поколение“, заключи тя.