Министрите на енергетиката умуват за шоковите цени на горивата докато 90% от германските предприемачи очакват войната в Близкия изток да засегне бизнес операциите, Нидерландия натиска за „Дружба“
……………..
Енергийните министри на блока проведоха спешна неформална видеo конференция, за да обсъдят как ще се процедира заради високите цени на горивата заради ситуацията в Близкия изток. Срещата се проведе в хибриден вариант от разстояние след призив на Европейската комисия към държавите членки да разгледат възможността за ограничаване на потреблението на петрол при подготовка за "продължителни смущения" в енергийните доставки вследствие на войната с Иран.
Енергийният
еврокомисар Дан Йоргенсен също апелира в писмо до премиерите на блока да
обмислят доброволни мерки за ограничаване на търсенето, гражданите да шофират
по-малко, за да се запазят горивата за по-неотложни нужди - практика, която
вече се прилага в някои азиатски държави.
Според Йоргенсен
транспортният сектор в Европа е изправен пред нарастващи разходи и недостиг на
доставки, тъй като е силно зависим от региона на Персийския залив, откъдето ЕС
получава над 40% от вноса на авиационно гориво и дизел.
За големината на
проблема и очакванията вече ви разказахме през погледна на една от най-големите
транспортни компании в Белгия, която изчисли, че 700 000 евро на месец допълнително струва войната. Един от начините да се излезе от ситуацията в
кризата е неминуемо да вдигнат тарифите за клиентите. Пред локална телевизия
мениджър на логистичната компания разказа, че за всеки нает камион ще се налага
начисление от 500 евро допълнителни разходи. Други негови колеги от транспортни
фирми се опасяват, че ако ситуацията с кризата в Иран продължи, фалитите са
неизбежни.
Пред европейските
лидери стои и друг назряващ проблем – стабилността на германската икономика и
нейната индустрия. Според информация от Института за икономически изследвания
на IFO германските компании
подготвят повишаване на цените.
90% от
предприемачите в германската производствена индустрия очакват войната в Близкия
изток да засегне бизнес операциите. Последствията от по-високите цени на
енергията са веднага забележими в енергоемкия сектор. "Конфликтът създава
още по-голяма несигурност за бъдещето.
Освен високите цени на енергията, повече от една трета от предприемачите се страхуват от проблеми с доставките, причинени от прекъснати морски маршрути. Една четвърт се страхуват, че търсенето в важни износни области ще намалее поради спада в икономическия растеж. Освен това компаниите се страхуват от нарастващите разходи за застраховки и повишен риск от длъжници.
![]() |
| Германски завод. Снимка: ЕК, архив |
Икономическите
последици от конфликта вече са осезаеми и се увеличават по различни канали.
"Колкото по-дълго продължава несигурността, толкова по-големи ще са икономическите
последици за тези компании."
Покачващите се
цени на енергията ще засегнат и стоките и услугите чрез по-високи
производствени и транспортни разходи. Компаниите в строителството, търговците
на едро и потребителските услуги също въвеждат повишаване на цените, показват
данните.
Германската
статистическа служба Destatis изчисли инфлацията за март от 2,7%
при 1,9% месец по-рано. Федералното правителство се надяваше да върне болната
икономика на правилния път с милиарди евро инвестиции в отбраната и
инфраструктурата. Конфликтът в Близкия изток обаче затрудни тази амбиция.
Главоболията за
енергийните министри стават двойно по-големи като към проблема с войната в
Залива, болната германска индустрия се прибави и натискът на нейната съседка
Нидерландия по отношение на нерешения проблем с петролопровода „Дружба“.
В навечерието на
извънредната среща излезе информация в икономическото BNR радио, че новият външен министър на страната Том
Берендсен е настоял пред украинския вицепремиер Тарас Качка да се осигури
по-бързо разрешение на екипа на Европейската комисия да инспектира повредения
участък от тръбопровода на украинска земя. Правителството трябваше да осигури
достъп до 18 март, но това така и не бе сторено. Нидерландският дипломат е
посочи пред радиото, че е настоял също ЕК да засили натиска си върху
непокорната Унгария.
Повреденият соц тръбопровод
обтегна отношенията между Унгария, Словакия, Украйна и Брюксел. Според Украйна
тръбопроводът е бил повреден от руски атаки и ще бъде труден за ремонт, докато
Унгария и Словакия твърдят, че Украйна умишлено блокира преноса на руски петрол
за двете страни. След това Унгария блокира европейски заем от милиард долара за
Украйна в знак на протест срещу предполагаемия саботаж.
Задънена улица
За да излезе от
задънената улица, ЕС настоя да приеме технически експерти от Европа, които да
могат независимо да оценят щетите. Украйна се съгласи, след което инспекторите
пътуваха в страната на 18 март. До момента обаче не е бил разрешен достъп до
мястото на повредата. Според украинския заместник-премиер Тарас Качка, това е
по съображения за сигурност, каза той пред БНР. 'Щом разрешителните и
разрешенията им бъдат подготвени, съм сигурен, че това ще бъде разрешено.'
Том Берендсен смята,
че Унгария ненужно политизира въпроса с петролопровода, след като е видно, че
Виктор Орбан се опитва да мобилизира редовите партийни членове срещу ЕС и
Украйна. В същото време факт е, че Украйна бави излишно нещата като не позволява на инспекторите да влязат
до обекта.
От провелата се пресконференция след видеоконферентната връзка еврокомисарят Дан Йоргенсен също не даде индикация след журналистически въпрос, че има кой знае какъв развой след това, което се знае от последния Европейски съвет през март – украинците „правели всичко възможно да възстановят петролопровода“, а ЕК ще помогне с финансова и техническа помощ

