Енергийните мрежи – ахилесовата пета на европейската индустрия

България сяда в Брюксел на 16 март с подкрепа за развитието на европейската мрежова инфраструктура TEN-E. Инфраструктурният дефицит се превръща в стратегическа заплаха и поставя Европа на пауза.

...........

Инфраструктурата на енергийните мрежи играе ключова роля за съживяване на конкурентоспособността на ЕС. Същевременно развитието е изправено пред нови и значителни предизвикателства като недостиг на капацитет, който пречи на фирмите да направят своите разширения на мощности, замяна на производства от газ на електричество. Редица страни от Западна Европа, сред които Нидерландия, Франция и Германия, близо пет години се оплакват, че остарелите мрежи (някои от след Втората световна война) пречат да постигнат целите за климатична неутралност до 2040 г. Енергоемки индустрии настоятелно наливат масло в огъня и натискат вече втори екип на Европейската комисия за спешни мерки. Критичната ситуация с инфраструктурата е в основата на два последователни годишни доклада с препоръки на браншовата асоциация Еurelectric. Ясно е, че време няма, нужна е политическа воля от най-високо ниво и огромни инвестиции.

Европейската комисия даде сигнал на индустрията, че вече е взела под внимание всички сигнали, отчела е и прогноза на Международната енергийна агенция, че цените на газа се очаква да останат сравнително ниски през следващите 3-4 години. Този период ще бъде рационално използван, за да се направи изцяло ново законодателство и да се изгради единен енергиен пазар. Заветната цел минава през ревизия на проблемите в  трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E) и за директивата за разрешителни.

Целта е електрификацията на крайното потребление на енергия в Съюза да се увеличи от 23% в момента на 32% през 2030 г., се посочва в приетия през 2025 г. ключов Пакт за чиста енергия.  Там още четем, че мрежите ще трябва да интегрират 2,2-2,4 TW капацитет от възобновяеми източници, за да постигнат целите на ЕС за 2040 г. А за този период от изказване на ресорния климатичен комисар се знае, че ще са нужни  инвестиции от 1,2 трилиона евро , отделно за водородните мрежи -  240 милиарда евро. Офшорните паркове се планира да нараснат с до 360 GW до 2050 г. Водородът ще бъде важен за декарбонизацията на промишлените и транспортните процеси, където електрификацията не е постижимо решение. Водородните мрежи ще свързват центрове за производство и търсене в цяла Европа, където производството на водород на място не е осъществимо.

Европейската комисия, след своя вътрешна преоценка на ситуацията с мрежите, казва, че до голяма степен „целите на Регламента за TEN-E остават до голяма степен валидни, но е необходимо да се отстранят няколко недостатъка, за да се гарантира, че рамката е годна да подкрепи декарбонизирана, конкурентоспособна и устойчива енергийна система до 2050 г., в съответствие с целите на „Пакта за чиста промишленост“ и Европейския законодателен акт за климата. За да продължи напред с плана по модернизация и изчистване на тези недостатъци, направен доклад е на масата на Съвета на ЕС, който е обект на разглеждане по време на редовното мартенско заседание на енергийните министри на общността в Брюксел. За срещата вече повечето страни са се изказали със свои становища, включително и България.

От разпространено становище на правителствената ни пресслужба разбираме, че подкрепяме развитието на европейската трансгранична енергийна инфраструктура и мерките за по-ефективно планиране, ускоряване на разрешителните процедури, намаляване на административната тежест и по-справедливо разпределение на разходите и ползите от проектите с трансгранично значение. Тази позиция ще бъде чута и на заседанието на 16 март в белгийската столица.

България настоява за по-силен регионален подход, активно участие на националните регулатори и запазване на ролята на държавите членки, включително чрез по-гъвкаво прилагане на актовете и гарантиране на принципите на субсидиарност, технологична неутралност и запазване на екологичния интегритет.

Какво всъщност подкрепя България и какво иска да се промени. Отговор ни дава предложението на ЕК от декември 2025 г. и неговият обяснителен меморандум. „Съществуващите и планираните инфраструктурни проекти не са достатъчно насочени към постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Съществува значителна разлика между нуждите ни от трансгранична електроенергийна инфраструктура и скоростта и нивото на развитие на инфраструктурата както на ниво преносна, така и на разпределителна мрежа. Около половината от трансграничните нужди от електроенергия за 2030 г. (41 от 88 GW) ще останат нерешени и се очаква тази разлика да се увеличи през следващото десетилетие. До 2040 г. нуждите от трансграничен електроенергиен капацитет ще възлизат на 108 GW. Забавянето може да възпрепятства декарбонизацията на системата, да подкопае сигурността на доставките и потенциално да доведе до по-нататъшна фрагментация на пазара и по-високи цени на енергията.

Подобреното планиране и интеграция на водородната мрежа ще бъде от решаващо значение за осигуряване на оптимизация на системата и декарбонизация на промишлеността.

Изпълнението на трансгранични инфраструктурни проекти е твърде бавно, което увеличава общите разходи по проекта и възпрепятства развитието на мрежата.

Завършването на проекти за електроенергийна инфраструктура отнема до 10 години за преносните мрежи. Закъсненията често се дължат на трудности при постигането на споразумение за споделяне на разходите , когато проектите носят ползи извън приемащите ги държави членки.

Забавените процедури за издаване на разрешителни продължават да представляват ключова пречка, като представляват повече от половината от времето, необходимо за завършване на проект за инфраструктура за пренос на електроенергия.

Опасения относно сигурността на инфраструктурата. Неотдавнашни инциденти, свързани с физическа и киберсигурност, подчертаха риска от враждебни лица, насочени към енергийната инфраструктура на Съюза, с икономически последици за разходите и последици за стабилността на нашата енергийна система. Наблюдава се и нарастващ интерес от страна на участници от трети държави към инвестиции в ЕС.

Освен умишлените актове на саботаж, нововъзникващите рискове, включително природни бедствия и свързани с климата въздействия, също влияят върху устойчивостта на енергийната инфраструктура на ЕС.

Европейският парламент също с няколко заседания през отминалата година даде заявка, че проблемът е сред топ приоритетите през този мандат. По време на изслушване в пленарна зала заместник-председателят на Генерална дирекция „Енергетика“ Мехтилд Вьорсдьорфер (Mechthild Wörsdörfer) съобщи, че вече е разгледан финансов пакет вече е по конкретни проекти за 2026 година. В приоритетния списък попадат 235 международни проекта. Над половината от подадените заявления са за модернизация на мрежи за пренос на по 40 години и не са в състояние да поемат бума на зелена енергия.

Припомням, че с друга изява от Европейската комисия дадоха обещание, че паралелно с модернизацията на мрежата се мисли за „ремонт“ и на енергийното  данъчно облагане. Докато разходите за енергия намаляват, националните данъци върху енергията се увеличават. А данъците, които индустрията плаща върху електроенергията, по данни на ЕК, са 15 пъти по-високи от тези върху газа. Вече се работело с националните правителства за намаляване на данъчната тежест и на цените. В целия спектър от мерки се говори и за по-широко използване на Договора за разлика (CFD) сегмента „Ден напред“. За по-бързи действия се обяви и самата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, която в началото на годината застана лице в лице срещу енергоемкия бизнес и си призна, че всяко забавяне ще натежи върху тях глобалният натиск. А сектори като химия и стомана са в основата на цели вериги. Технологиите са жизненоважни за независимостта на Европа.

В заключение не бива да пропускаме, че извън стратегията има една друга реалност с цифри – 15 000 компании само в Нидерландия (малки и големи) чакат вече няколко години да видят най-после какво ще измъдрят политиците. Зад тези, компании се крият хиляди човешки съдби и прехраната на семейства.

Бизнеси, които докато чакат една по-добра свързаност по между си със партньорите от Белгия, Нидерландия, а един ден и в Източна Европа, правят чудеса от храброст с местните енерго дружества да си споделят енергия като парче хляб. Едни променят графици и работят нощем, за да има ток по мрежата за други сутрин. Едни успяват някак си, други просто хлопват кепенците и търсят пристан извън Европа, а трети – за тях говорим в минало време, които паднаха жертва на високите цени на енергията. Като завода за автомобили Van Hool в Брюксел,  като хилядите вече безработни на Volkswagen или пък колегите им по професия и съдба във Враца и списъкът може да стигне до без край, ако първите лидери на Европа не се забързат, ама наистина, не само на думи и на маса.