About Me

My photo
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание на телевизия Bulgaria On Air, телевизия Канал 3 и агенция БГНЕС. Бил съм и кореспондент на национални медии от Лондон. Ресори: енергетика, инфраструктура и транспорт. От 2020 година живея в Белгия. Работя и специализирам в логистична компания. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, „зелената енергия“, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

Monday 31 October 2022

Водна „прахосмукачка“ в Гент засмуква плаващи отломки

Пластмасови опаковки, торбички, чашки, фасове, дори мъртва риба. В речните корита плуват десетки отпадъци, попаднали там благодарение на човешкото безхаберие. А чрез реките тонове боклук отива в моретата и океаните.


                                                              Photo: Nieuwsblad.be

През белгийския рад Гент преминава река, която се влива в океана. Тя по нищо не се отличава от всички останали в страната по отношение на замърсяването. Или поне до тази седмица, когато белгийската неправителствена организация River Cleanup, реши да пусне в употреба „водна прахосмукачка“. Нарекли я „Скимър“ (Skimmer 2.). Проектът е финансово подпомогнат от Кока Кола, разказва местният вестник Nieuwsblad.be.

"Прахосмукачката" ще работи денонощно. Системата, подобно на филтър за басейн, засмуква плаващите отломки през отвори и ги съхранява в контейнер.Седмично се очаква да събира по 20 кг пластмаса и 40 кг органичен материал.

"Това е система, която сякаш е заседнала на брега. С покачване или спад в нивото на водата тя се движи. Вътре има две помпи, които засмукват вода, а с нея и плаващия боклук, обяснява инициаторът Томас Де Груте от River Cleanup.

А защо точно Гент. Изборът не е случаен. Ветровете и теченията донасят огромно количество боклук, а реката се оказва портал към океана. Надяваме с тази технология годишно да пречистваме по 500 000 литра вода и да събераме по 1 тон отпадъци. Ако е по-малко, това е знак за нас, че водата е по-чиста, надява се той.

Събраните отпадъци впоследствие се преработват. Изчисленията на организацията показват, че  приблизително 11 милиарда килограма пластмаса се озовават в океана всяка година. Голяма част от това замърсяване идва чрез реките", River Cleanup има за цел да спре около 100 милиона килограма пластмаса по пътя към океаните до 2025 г.

Подобна прахосмукачка през миналата година е пусната тестово в Антверпен и резултатите обнадеждаващи. "River Skimmer 2 е пилотен проект. Вече направихме тест с по-малко устройство в Антверпен. Но дизайнът се промени напълно. Така че сега тестваме с ново устройство. В зависимост от тези тестове, ще решим още какво трябва да се промени, казва още пред фламандската обществена телевизия VRT Томас Де Груте.

Видео на иновативната технология може да видите тук: River Skimmer 2 zuigt afval uit Gents water aan Dok Noord | VRT NWS: nieuws

Saturday 29 October 2022

Белгия влага 6 млн. евро в развитието на "зелена" стомана

Белгия възнамерява да прати в историята замърсяващите доменни пещи и да ги замени с водородни. 

В тази насока вървят и поредните инвестиционни планове на федералното правителство, което отпуска  6 милиона евро за развитието на „зелена“ стоманаПарите идват от Европейския фонд за възстановяване, пише електронното издание HLN като цитира агенция Белга.

В мотивите на кабинета за отпускането на средствата се казва, че стоманата е незаменима в съвременната икономика. Производството обаче е изключително замърсяващо заради високите температури при топенето на желязна руда в доменна пещ. 

"Зелената" стомана е строителният материал на бъдещето, с който ще изградим вятърните си турбини в морето. Замърсяващите доменни пещи напълно ще изчезнат“, заяви ресорния министър Тинне ван дер Стратен. Според нея инвестицията намалява зависимостта на страната от изкопаемите горива както и се редуцират емисиите въглероден диоксид в атмосфератa.

В страната ArcelorMittal инвестира инвестира 1,1 милиарда евро миналата година в пещи за зелена стомана в завода си в Гент.

Sunday 23 October 2022

Макрон подписва през декември за тръбопровода BarMar

Франция, Испания и Португалия се договориха за изграждането на нов подводен тръбопровод BarMar. По този повод е планирано през декември пътуване на френския президент Емануел Макрон до Мадрид, пише специализираното белгийско издание Businessam.be.

Тръбата ще доставя газ от Барселона през Средиземно море до Марсилия. По този начин Иберийският полуостров ще продава енергия на Европа. Създава се възможност излишните количества втечнен припроден газ да се доставят на Франция или други европейски страни, допълват Euronews, Euroactiv и Reuters.

Договорката беше обявена в четвъртък от испанския премиер Педро Санчес, френския президент Еманюел Макрон и португалския премиер Антонио Коста, преди срещата на върха на ЕС в Брюксел.

"Това е много добра новина за Европа", каза Санчес пред репортери, преди да се отправи към срещата.

"Целта е да бъдем по-добре свързани с останалата част от континента. За изграждането на  BarMar ще се възползваме от европейско финансиране, допълва Макрон.

Германското правителство на канцлера Олаф Шолц, който се стреми да замени руския газ, също настоява за завършването на газопровода. Сделката от четвъртък слага край на продължилото месеци напрежение.

В разпространено изявление се казва още, че споразумението е важна стъпка в мисията на Европа за поддържане на единството и дългосрочна визия в борбата с изменението на климата.

Изграждането означава, че се изостая един друг дългогодишен проект,  потвърдиха лидерите. 226-километровият газопровод трябваше да свърже газовата мрежа на Испания с тази на Франция като премине през Пиренеите до Южна Франция. MidCat е в застой от 2019 г., когато независим доклад поставя под съмнение цената и рентабилността на тръбопровода. 

Мадрид настояваше тръбопроводът да минава през Пиренеите, което не допадаше на Париж. Отделно френският президент Еманюел Макрон многократно е заявявал, че страната му не се нуждае от допълнителен тръбопровод, тъй като и съществуващите две връзки между двете страни работи само на 55% от пълния капацитет.

Финансовата страна на проекта също беше разделителна линия. Испанците твърдяха, че проектът може да бъде построен за 375 милиона евро до края на 2023 г., докато техните партньори от френска страна смятат, че  той ще глътне много повече пари - около 3 милиарда евро, а и срокът е нереалистичен.

След избухването на енергийната криза в Европа, събитията около нередовните доставки Русия, нещата придобиха драматичен обрат и Европа беше принудена да търси други пазари. Това сложи и край на дългогодишния спор между Франция и Испания. Двете страни обърнаха плочата и започнаха да говорят за тръбопровода като важен проект, който ще балансира газовите нужди на Европа.

Thursday 20 October 2022

Улици, на които колоездачът е господар

Белгия усилено строи специални улици, на които тотален господар е велосипедистът. Автомобили могат да минават само с максимална скорост от 30 км/ч и при определени условия.

Според Закона за движение по пътищата шофьорите нямат право да изпреварват велосипедистите дори да има достатъчно разстояние на платното. Автомобилите са задължени да следват на разстояние велосипедиста. И тук идва недомислица в законодателството, заради която са зачестили и инцидентите.

Текст в закона гласи, че водачът може да изпревари - само ако велосипедистът спре напълно, стъпил с двата крака на пътя. Глобата за шофьор, изпреварил колоездач е 58 евро. Той се счита за нарушител, дори и да е получил знак, че може да изпревари.

Велосипедистите имат право да използват цялата ширина, ако е еднопосочна улица, ако е двупосочна – половината. За тях също важат правилата за движение по пътищата.

Новоизградените пътни артерии ударно се строят във фламандската част на Белгия. Към момента две трети от общините има напълно обособена по една, а в някои селища по две или три улици, които отпушват и без това задръстения трафик. Към момента в 200 общини са изградени такива улици за общо 618 километра. За сравнение френскоговорящата Валония има само 23 км.


Бокрейк (Bokrijk), провинция Лимбург, също може да се похвали, че е сред велопионерите. Дължината на улицата е близо 3 километра и свързва селището с популярния за разходка Алберт канал в Хаселт с Генк. В двата края са поставени специалните за тази цел пътни знаци и максималната скорост. Т.нар легнали полицаи са наредени през стотина метра, а от двете страни в някои участъци платното е допълнително скосено като са поставени кашпи (на снимките долу).




Удобството е, че минаващите директно спестяват излишни 4 километра по възловата междуградска веломагистрала N75, която е основната пътна артерия между двете селища.

Веломагистрала N75

Веломагистрала N75

Веломагистрала N75

Веломагистрала N75

На пръв поглед на общините не излиза скъпо. Но отне много години да се задвижи този проект, коментира за hln.be Уис Калън от Fietsersbond и припомня, че първата такава улица се е появила в Гент през 2011. Същевременно съседите от Ниддерландия са започнали този проект още през 1996 г.

И когато стана дума за Алберт канал новопостроената улица стига до едно от техническите бижута в региона – воден асансьор, който с пълнене и изпразване на канални улеи повдига и сваля натоварени баржи. А над него се извива огромен веломост -връзка между двата бряга на Хаселт (на снимките долу).     

Алберт канал
Алберт канал

Велосипеден мост над Алберт канал

Междуградска велоалея 


Wednesday 19 October 2022

Шофьорите ни начело в класация на Белгия по неплащане на глоби


Българските шофьори са начело в класация по неплащане на наложени глоби, извършени в Белгия. Това показва проучване на специализирания уебсайт Gocar, цитиран от hln.be

За миналата година от наложените в кралството глоби на нашенци едва 27% от тях съвестно са си ги платили. В топ 4 на класацията следват испанците (30%), поляците (36%) и португалците (37%), пише електронното издание.

През 2021 г. белгийската полиция е изпратила 560 000 писма за глоби на чужденци, което е ръст с 30% в сравнение с пандемичната 2020. Едва половината са събрани. Според официални данни миналата година хазната е загубила 29 млн.евро. Никак не са добри резултатите и за тази. Само за шестмесечието са хванати и глобени над половин милион чужди шофьори от страни в ЕС.

Интересен факт е, че въпреки жестоките правила и солените сакнции, шофьорите от съседна Нидерландия са най-често глобяваните от всички чужденци. За сметка на това пък съседите са сред най-съвестните по отношение на плащането. В клуба на прилежните влизат още австрийците и германците. Добрата събираемост се дължи на т.нар. система Eucaris, която дава възможност за обмен на трансгранична информация и събиране на глоби в други държави от Общността.

Photo: ln24.be

Friday 14 October 2022

Тоалетната хартия- поредната жертва на войната в Украйна

Последиците от войната в Украйна и санкциите срещу Русия могат да доведат до промени в производството на тоалетна хартия. Това се дължи на нарасналите производствени разходи и проблеми при доставките на целулоза. А оттам тоалетните ролки стават по-тънки и по-скъпи, пише електронното издание hln.be.

В отговор на санкциите Москва наложи забрана за износ на брезова дървесина. Този тип дърво има къси влакна и е изключително подходящo за омекотяване на санитарните продукти.

Заради усложнената обстановка много фабрики по света бяха принудени да затворят врати, което пък намали производството и оскъпи цената на целулозата.

Проблемите с производството на хартиените ролки започнаха още в началото на лятото. Първо във Финландия беше намалено производството заради стачка на работници, припомня белгийското електронно издание.

Впоследствие налегналата суша в Европа принуди испански производител да затвори завода си в Понтеведра за 3 месеца. Бразилският Сузано спря производството на целулоза в Аракрус за близо 2 месеца заради планирани ремонти. Следователно в началото на септември пазарът не можеше да разчита на близо 1,4 милиона тона.

Очаква се да има недостиг на пазара на целулоза поне до средата на 2023 г., според експерти. Надеждите са цените на световния пазар да започнат да падат постепенно едва когато заработят две новостроящи се фабрики  в Чили и Уругвай. Двете мощности трябва да стартират през следващата година.

А докато се чака малко по-светло бъдеще за търговията с целулоза, потребителят ще трябва да се настрои за по-тънка, не толкова мека ролка и по-скъпа хартиена ролка. 

Финландският производител на хартия и опаковки Stora Enso Oyj предупреди, че намаляващите запаси от Русия са го принудили да промени състава си и да използва целулоза с дълги влакна. Този вид целулоза прави хартията по-силна, но за сметка на мекотата.