About Me

My photo
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание на телевизия Bulgaria On Air, телевизия Канал 3 и агенция БГНЕС. Бил съм и кореспондент на национални медии от Лондон. Ресори: енергетика, инфраструктура и транспорт. От 2020 година живея в Белгия. Работя и специализирам в логистична компания. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, „зелената енергия“, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

Saturday 30 December 2023

Учени: Дъждовете в Европа са заради затоплянето на океаните

*Материал подготвен и публикуван за агенция БГНЕС*

Дъжд, дъжд и пак дъжд, вече месеци наред. Страни от Западна Европа, сред които Белгия, Нидерландия, Франция и Германия, са приклещени в капана на дъждовното време. Това е най-влажната година откакто се води статистиката, единодушни са метеоролозите.

Pictures: ANP

В Нидерландия например, от началото на пролетта са измерени два пъти повече количества дъжд от обикновеното. В дните преди Коледа също е било нетипично дъждовно. Толкова дъждовно, че почвата вече неспособна да поема неспирните количества, казват в обзорен доклад от кралския хидрологичен институт.

Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, които принудиха няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори в лятната си почивка. Ако въобще можеше да се говори за истинско лято тази година в Западна Европа.

Според Морис Миддендорп, необичаното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.

До същият извод е достигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.

Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.

Щети

Прогнозите, макар и предпазливи, вече се превръщат в кошмар за селскостопанските производители в целия Бенелюкс. Засега няма точна статистика на каква стойност са щетите. Спорадично в Белгия и Нидерландия отделни земеделци обявяват своите загуби.

Не е нужно да се ровите в статистически данни, нужна ви е само една обиколка по главните магистрали, които свързват Белгия с Нидерландия. Стотици ниви стоят и през декември с неприбрана реколта от картофи и царевица. За есенно изораване дори и не може да става дума, защото терените са се превърнали в подгизнали тресавища.

Едно от засегнатите места в ниската земя е Грьонинген. В телевизионно интервю за локална телевизия селскостопански производител казва, че в района не е спирало да вали обилно от месеци. Декари с картофи и захарно цвекло са оставени да гният на полето. "Това е трагедия да виждаш как трудът ти отива на вятъра, а продукцията гние", разказва със сълзи на очи производителят Хенк Нийбур. Въпреки тежките условия, той бил решен да спаси малкото останала продукция. Наел тежка механизирана верижна техника, която му струвала по 500 евро на час. Изчисленията му показали, че ако успее да спаси част от продукцията – може да се надява на 100 000 евро печалба в банковата си сметка, част от които директно ще отидат в държавната хазна под формата на данъци, а друга за закупуване на семена за следващата година.

Picture: vrt.be

Същата тежка съдба разказва и белгийски колега на Хенк Нийбур. През тази година едно от най-силно силно засегнатите места е регионът на  Поперинге, Западна Фландрия, където трудът на стотици малки производители отиде напразно.

Пред фламандската обществена телевизия земеделският производител Филип Росел разказа, че с кредити и помощ от други стопани успял тази година да засее, но цялата продукция е унищожена. 

Производителят работел като фирма-подизпълнител на правителството. От него е било изискано да прибере малкото останали картофи най-късно до ноември и да засее пшеница за следващата година. Иначе го грозяла огромна глоба в размер на 14 000 евро.

Неспирните дъждове и тревогите на хората като Росел дойде да чуе лично премиерът Александър Де Кроо и да потърсят съвместно решение на патовата ситуация. „За съжаление не можем да се борим с природата, сблъскваме се с неща, които са извън нашия контрол. Но можем да видим дали е възможно отлагане на тази задължителна сеитба и какво може да се направи занапред“, успокоява премиерът.

По-добре подготвени

Екстремните дъждове и бурите ще бъдат все по-често явление. Затова хората е нужно да бъдат подготвени и да минимизират щетите. Според световната метеорологична организация, щетите може да се минимизират с 30%, ако хората застраховат имуществото и продукцията си.

Технологиите на помощ

Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят своевременно с населението. В Нидерландия например е създаден национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.

В съседна Белгия пък работи изключително ефективно специално приложение за смартфон, което предупреждава, че в рамките на 20-30 минути се очаква жълт код за дъжд или предстояща буря. Има и информация за следващите няколко дни в процентно отношение до каква степен в даден регион може да превалява обилно или пък се очакват екстремни горещини.

Напредъкът на технологиите има една единствена цел – ранна осведоменост и минимизиране на щетите, които през последните две години силно са се увеличили за застрахователите. Така например за 2022 г. сумите, изплатени след проявено екстремно събитие възлизат на над 886 млн. евро. За сравнение през 2016 г. от градушка са нанесени щети за 210 млн. лева. Информацията на застрахователите е събрана на базата на действащ вече почти две десетилетия Мониторинг на щетите, причинени от мълнии, градушки, валежи, наводнения, слани и бури.

„Екстремните метеорологични условия ще струва все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите.

Спешни държавни политики

Неговият апел към управляващите страната е да помислят от рано за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Защото, бурите се редят една след друга.

В рамките на декември Белгия, Франция, Нидерландия и Великобритания бяха в капана „Кириан“, веднага след това дойде „Домингос“. Още не изчистени от шума, клони и повредена инфраструктура – показа какво може „Пиа“.

Комбинацията от последователни бури повишиха драстично речните нива на „Рейн“, „ Маас“ в Нидерландия, а оттам се прехвърлиха и на немска земя. И макар да беше за кратко, страхът остава и притесненията са че още в началото на следващата година се очакват нови рекордни количества валежи, които трудно ще поемат и без това наситената до краен предел почва.

На този етап място за притеснение няма, уверяват водните власти. Въпреки спокойната привидно обстановка, в готовност стоят стотиците напълнени чували с пясък за диги и готовността да се предотвратяват локални наводнения.

Tuesday 26 December 2023

Франция си върна короната на енергиен износител

В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса на енергиен вносител, в който беше изпаднала заради безводието през лятото на 2021 и половината спрени стари атомни блокове.

В дните около Коледа страната е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW, показват данни на оператора на електропреносната мрежа RTE.

Pictures: RTE

Резултати, които дават основание на страната да забрави тежката 2022 година, малкото произведена енергия от ВЕЦ-ве и почти половината спрени атомни мощности заради ремонт.

Енергетиката на Франция никога няма да забрави онзи 12 декември 2022 г., когато температурите драстично се понижиха и се наложи спешен внос на електроенергия от съседите Белгия и Германия. За да не се стигне до енергиен колапс са внесени през деня 15 гигавата само за един ден, а през цялата година над - 16,5 TWh, което не се е случвало от четири десетилетия

2022 година беше изключително напрегната за френската енергетика. Това е един тежък и „специален епизод в най-новата история на френското електричество, отбелязва RTE в годишния си доклад. 

„Франция беше изправена пред безпрецедентна криза подобна на петролните трусове от 70-те години на миналия век", казва председателят на Борда на Ксавие Пиехачик.

Потреблението на електроенергия отчита спад с 1.7% спрямо 2021 г. - от 467 TWh на 459 TWh, отбелязва докладът, цитиран от телевизия BFM Business

Всички сектори на икономиката са свили потреблението, а домакинствата са изключили копчетата на електроуредите след масираните кампании на правителството за икономии.

Година по-късно картината е на обратния полюс – Франция изнася електроенергия за Германия, Бенелюкс, Испания, Италия, Обединеното кралство и Швейцария. Отново се титулува като надежден износител. 

През изминалата година голяма част от мощностите са ремонтирани и са върнати в експлоатация. Към мрежата са включени вятърни паркове, които са произвели 17 000 MW или ръст от 10% на годишна база.

Като бонус за стабилизиране на обстановката допринася и мекото време, което води след себе си и по-ниска консумация. Според  RTE, потреблението е достигнало нивата от преди коронавируса.

Въпреки националния енергиен рекорд, поставен преди дни, все още има да се извърви дълъг път, преди да се върнем към ситуацията отпреди Covid когато са изнесени  55 TWh електроенергия, казват от оператора и поглеждат с надежда към 2024 година,  готвените инвестиционни планове на правителството, както и предстоящото включване на новите атомни, вятърни и слънчеви мощности.

Френската енергетика трябва да се стабилизира максимално бързо и да върне доверието и позицията на стабилен износител. От части това беше посланието на президента Еманюел Макрон през годината, който с поредица от речи призова правителството за нов променен енергиен закон с дългосрочна визия. И за няколко месеца той стана факт и одобрен от парламента.

В поправките на закона ясно е разписано, че наред със стабилизирането на отново одържавената EDF, ще се работи за нови 6 реактора от ново поколение, които ще струват най-малко 51 млрд. евро. Според ресорния министър на енергийния преход Ание Пание-Рюнаш до края на отиващата си 2023 би трябвало и да има яснота откъде и как ще се финансират блоковете.

Пробойните в стария ядрен флот поетапно ще се запушват. След като през годината бяха извън строя 7 ключови блока, предстои планирано да бъдат изключени още 5. Други 10 в различни периоди бяха спрени заради корозия. Плановете са през идните години да бъдат реновирани всички 56 реактора в страната.

Все повече ще се разчита и на EDF, която ще получава по 25 милиарда евро годишно инвестиции, за да изпълнява начертания план на модернизация, заяви пред парламентарната икономическа комисия главният изпълнителен директор Люк Ремон

Наред с ядрения парк все повече в микса ще се разчита и на зеления ток. В краткосрочен план се очаква генериране на ток от вятър и слънце между 33,2 и 34,7 GW вятърна енергия на сушата през 2028 г. 

След това страната възнамерява да увеличи дела на вятърната енергия в производството на електроенергия до 20%, като офшорните паркове представляват една четвърт от тази цел. Целта е до 2050 година да техният капацитет да стигне 40 гигавата. Така че Франция да бъде конкурентоспособна на своите съседки около Северно море.

До момента има изграден един вятърен парк край бреговете на Сен Назар в края на 2022. 7 други са в различна проектна готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания.

В дългосрочната енергийна политика на страната е заложено броят на вятърните паркове да нарасне значително през следващите десетилетия като през 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. Очаква се да произвеждат 40 гигавата енергия. 

Изграждането на повече мощности изисква в бъдеще и повече кадри за управлението им. Затова отсега се мисли за обучение на над 100 000 души през следващите години. 

"Ядрената индустрия отново започва да привлича инженери. При всяка среща младите хора казвам: работата в ядрената енергетика работи за климата", отбеляза в телевизионно интервю френският министър Ание Пание-Рюнаш.

Видно от проектната програма на кабинета е, че в енергетиката следващите години ще се залагат огромни инвестиции. Експерти обаче вече се питат дали това няма да окаже влияние върху цената на тока. Според енергийният специалист Никола Голдбърг дали французите ще плащат по-скъп ток, всичко ще зависи от това как ще тръгне дългоочакваната секторна реформа и как ще се финансират всички изброени проекти. Нямало съмнение според него, че ще скочи регулираната цена.

НАВЪН

Наред с приоритетите вътре във Франция, енергийният министър се нагърбва и с още един на европейската сцена. Ание Пание-Рюнаш положи подписа си под декларация, заедно с още 11 министри, за създаването на „ядрен алианс“ в рамките на ЕС. Предвиждат съвместни проекти за обучение, "възможности за засилено научно сътрудничество" и координирано внедряване на най-добри практики в областта на сигурността.

И тази инициатива е пряко свързана с разработваната програма за нови мощности с хоризонт след 2035Париж иска да използва атома, за да постигне климатичните си цели по отношение на "зеления" водород в транспорта и промишлеността, на което яростно се противопоставят няколко държави, включително Германия и Испания. 

"Ядрената енергия е основен актив както за нашата енергийна сигурност, така и за нашите климатични ангажименти" за въглеродна неутралност до 2050 г., заяви френският министър за енергийния преход през декември по време на среща в Париж с участието на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР (NEA).

В декларация беше отправен призив към Банките за развитие, международните и регионалните финансови институции да обмислят финансиране на ядрената енергетика в светлината на достъпа до енергия, енергийната сигурност и приоритетите в областта на климата. Документът не беше единствено от Белгия и Италия.

Подписалите страни определиха ролята си в енергийния преход като "жизненоважна" благодарение на ниските емисии на CO2 на kWh, като тези на слънчевата и вятърната енергия.

Франция, най-ядрената страна в света на глава от населението (56 реактора за 68 милиона жители), се превърна в европейското острие на възраждането на атома, начело на "европейски ядрен съюз". 

"Свидетели сме на завръщане на ядрената енергия в света", заяви наскоро Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика.

През 2022 г. в експлоатация са влезли 7,9 GW ядрени мощности, което е увеличение с 40% на новите инсталации в сравнение с 2021 г. По-голямата част от строителството, започнало през последните години, идва от Китай, за вътрешния му пазар и от Русия за няколко страни.

Според NEA глобалният ядрен капацитет ще трябва да се утрои до 2050 г., за да се постигнат целите за въглеродна неутралност, чрез комбиниране на съществуващи реактори, реактори от ново поколение и малки модулни реактори (SMR).

Но съживяването на атома, изпаднал в немилост след катастрофата във Фукушима в Япония (2011 г.), включва много предизвикателства за страните, които не са строили централи "от дълго време", а това на финансирането не е "по-важно от другите": "умения, верига за доставки, експертиза, управление, всичко това трябва да бъде събрано", за да успеят проектите, смята генералният директор на NEA Уилям Д. Магууд.

Фалшив сигнал за бомба вдигна на крак пристанището в Антверпен

Сигнал за бомба на контейнеровоз е получен на спешния телефон 101 на връх Коледа. Дежурният екип на пристанището в Антверпен веднага е наредил контейнеровозът MSC Bhavya 5 да пусне котва в Средиземно море.

Снимката е илюстративна

Уведомена федералната полиция. Според сигнала на плавателния съд, който по маршрут се е движел от Турция за Антверпен, е имало кола-бомба. След претърсване е установено, че няма опасност и взривно устройство не е намерено.

Белгийското Координационно звено за оценка на заплахите (OCAD) и Националният орган за морска сигурност (NAMB) са взели решение корабът да продължи по маршрута си до белгийския порт. Той обаче ще бъде под строго наблюдение. Разследва се евентуална връзка с наркотрафиканти.

Случаят напомня много на подобна бомбена заплаха през същия период в края на миналата година. В нощта на 21 декември 2022 г. MSC Lorena, който беше на път за Антверпен от Сенегал, трябваше да промени курса си в река Шелда след телефонно обаждане, в което беше отправена бомбена заплаха, оказала се фалшива. 

Арестувани бяха двама холандски граждани на възраст около 20 години. На борда на кораба обаче седмица и половина по-късно бяха открити 2444 килограма кокаин.

Нидерландия очаква пик на водната стихия в четвъртък

Нидерландия обяви бедствено положение в няколко региона заради покачващите се нива на реките. Най-сериозно е положението в източната част на страната, където вече повече от 48 часа работят помпи и се изграждат допълнителни диги.

Picture: ANP, rtlnieuws.nl/

Най сериозно е положението в Оверейсел, Гелдерланд, Дренте, Брабант, Вейсел и Нейвердал. До момента над 11 000 домакинства са с нарушено електрозахранване. Електростанция е аварийно изключена заради частично наводнение. Очаква се пикът на водната стихия да достигне в четвъртък.

От Съюза на водните бордове в страната обявиха, че ситуацията се следи отблизо и има постоянен контрол на проблемните реки. Най-сериозно е положението във водосборния район на Рейн, която вече наводни от другата страна на границата в Германия.

И докато едни се борят с водната стихия, отиващият си премиер Марк Рюте реши да даде кураж на всички през социалната мрежа Х и да благодари на Генерална дирекция "Благоустройство и управление на водите", на водните бордове и на охраната на дигите, наред с други, за тяхната работа, дори и по време на празниците.

Припомням, че ниската земя очакваше покачването на нивата от преди две седмици. Заради проливните дъждове и в комбинация с бушуващата буря „Пиа“ нидерландските власти прибегнаха преди дни до затваряне на защитната водна стена близо до Hoek van Holland. Тя е изградена през 1997 година и е използвана само още два пъти -  2007 и 2018 г. ВИДЕО. 

Защитата от наводнения се затваря автоматично при ниво на водата от 3 метра край Ротердам или 2,9 метра при Дордрехт. Всяка от вратите е с ширина 210 метра и височина 22 метра. Компютърната система автоматично определя дали бариерата трябва да бъде затворена. Въпреки това, екип от водната компания Rijkswaterstaat присъства, за да надзирава.

Германската провинция Долна Саксония посрещна Коледата със страх заради скъсани диги. Стотици чували са наредени в град Леер. На жителите е казано да се подготвят за евентуална евакуация. Жители на Олденбург са били евакуирани. Край Хамбург нивата на река Елба наближават метър и половина.

Във Виндерхаузен, източната част на страната, 500 жители са в готовност да напуснат домовете си и да се приютят в спортна зала.

Нидерландия, Германия и Белгия още помнят наводненията през лятото на 2021 г. когато хиляди домове бяха разрушение и погуби стотици човешки животи.

Monday 25 December 2023

Maersk смята да възобнови плаването през Червено море

Датската корабоплавателна компания Maersk възнамерява да поднови плаването през Червено море и Аденския залив. Причината е решението на САЩ да ръководят многонационалната операция за сигурност в района, става ясно от официално прессъобщение

Picture: EPA/ NosTV
В началото на този месец няколко корабни компании спряха да плават през Суецкия канал, след като бунтовниците-хуси в Йемен атакуваха кораби с дронове и хеликоптери.

Хутите нарекоха действията си демонстрация в подкрепа на палестинците и заявиха, че ще се насочат само към кораби, които имат връзки с Израел. Според САЩ акцията е била подкрепена зад кулисите от Иран. От своя говорител на Външното й министерство нарече обвиненията неоснователни, съобщи nos.nl

След атаките много държави отклониха маршрута на корабите си в момента прекосяват целия африкански континент през нос Добра надежда.

От датския контейнерен превозвач заявиха, че съвсем скоро ще предоставят повече подробности за точните маршрути, по които корабният трафик ще поеме.

Кои са хутите?

Хутите произлизат от племенна организация от планински район в северен Йемен, който граничи със Саудитска Арабия. Като вероизповедание тази племенна организация принадлежи към заидите - разклонение на шиитския ислям. За разлика от много други шиити, заидите обаче не вярват в завръщането на скрития имам, т.нар. Махди.

Въпреки това връзката с шиитския ислям е важна основа за добрите отношения на хутите с Иран, който се смята за върховен представител на шиитските интереси в региона.

Около една трета от населението на Йемен са заиди. А историята на движението на хутите започва от 1990-те години като политическо, а впоследствие и като военно движение, тръгнало от редиците на заидите. Предшестващата го организация е основана през 1994 от Хюсеин Бадредин ал Хути, бивш депутат от парламента на Йемен. С нея той се противопоставя на политиката на тогавашния президент Али Абдула Салех, разказва „Дойче веле“. 

От Арабската пролет през 2011 насам хутите все по-често обвиняват централното йеменско правителство в Сана, че маргинализира заидите и потиска техните права. Същевременно те обвиняват властите и че са прекалено близки до Израел и САЩ. С тези обвинения хутите се надигнаха през 2014 срещу правителството на тогавашния президент Абед Раббо Мансур Хади. Той успя да се задържи на поста си само благодарение на международния военен съюз, воден от Саудитска Арабия. Алиансът се бори срещу хутите от 2015 - в крайна сметка безуспешно.

Подкрепяното от Саудитска Арабия правителство контролира южната част на страната. А хутите контролират северната част - с подкрепата на Иран. Затова и гражданската война в Йемен се смята за индиректен сблъсък между Рияд и Техеран, т.нар. прокси война. Хутите разполагат с танкове, превозни средства, управляеми ракети и снаряди, за които казват, че са завзети най-вече от редовната йеменска армия.

Според ООН войната в Йемен е довела до една от най-тежките хуманитарни кризи в света. През април 2022 страните в конфликта се споразумяха за шестмесечно прекратяване на огъня. Въпреки че то отдавна е изтекло и враждуващите страни не успяха да се споразумеят за неговото удължаване, оттогава оръжията до голяма степен са замлъкнали.

Радикална антиизраелска идеология

Идеологията на хутите се подразбира от техния лозунг: "Бог е най-великият, смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие над евреите, победа за исляма". В контролирана от тях територия в северната част на Йемен те са установили строг ислямистки ред. Те съчетават религиозната войнственост със строг антизападен и антиизраелски курс. Името, което хутите използват за себе си - "Ансар Аллах" (Божии помощници, Божии поддръжници) - също отразява този дух.

Подобно на повечето арабски правителства, йеменските правителства в повечето случаи са заемали ясна пропалестинска позиция - не само след обединението на страната през 1990 година. Хутите обаче ясно са радикализирали тази базова позиция. Покрай нея те се радват на голяма популярност сред населението.

Отношенията с Иран

Хутите са смятани за близки съюзници на правителството в Техеран. Самите те се възприемат като част от т. нар. "ос на съпротивата" срещу Израел и САЩ, включваща ливанската Хизбула, различни иракски милиции и сирийския режим, обяснява политологът Хамидреза Азизи от базираната в Берлин фондация "Наука и политика".

Хутите обаче се различават от останалите партньори на Иран. От една страна, те са по-малко зависими от Техеран, отколкото е например ливанската Хизбула, а от друга - не са директно подчинени на иранската система за командване и контрол, посочва Азизи.

Това обаче не може да бъде доказано безспорно. Защото все още не е напълно ясно в каква степен Иран подкрепя хутите, както и доколко те следват инструкциите на Техеран. Специалистът по отбрана и военни анализи в Международния институт за стратегически изследвания (IISS) Фабиан Хинц обаче смята, че има съмнения за това дали Иран действително е играл голяма роля при нападенията на хутите срещу кораби в Червено море.

Вътрешнополитически мотиви

За войната в ивицата Газа хутите обвиняват единствено Израел - въпреки кървавото нападение, извършено от Хамас на 7 октомври. Хутите разглеждат нападенията срещу корабите в Червено море, както и ракетите, които са изстреляли към Израел до момента, като "отмъщение" за израелските нападения срещу ивицата Газа.

Според много експерти атаките на хутите все още не представляват сериозна военна заплаха за Израел - досега всички те са били прехванати. Според експерта за Близкия изток и Северна Африка Фареа ал Муслими, те са по-скоро вътрешнополитическо послание от страна на хутите. "Тази война е уникална възможност за хутите да демонстрират пред местното население своята пропалестинска, антиизраелска и антиамериканска позиция", казва той пред ДВ. 

Ескалацията в Червено море

САЩ и други държави, включително Германия, призовават хутите да сложат край на нападенията си в Червено море. Те обаче не се впечатляват особено от предупрежденията и възнамеряват да продължат да "подкрепят палестинската кауза", обясни техен говорител.

Ако възникне международен съюз срещу хутите, воден от САЩ, при евентуална пряка конфронтация той би могъл да им нанесе огромни военни щети. Подобен конфликт обаче би могъл да доведе и до солидаризиране на части от населението с хутите, както и до по-нататъшно укрепване на управлението им. Не е ясно какво поведение би възприел Иран при подобен сценарий.

От седмици насам йеменските милиции на хутите атакуват кораби в Червено море с дронове и други оръжия - на фона на войната между Израел и радикалната ислямистка терористична организация Хамас.

В средата на ноември хутите отвлякоха кораба "Galaxy Leader", собственост на компанията на израелски бизнесмен, в чийто екипаж имаше и българи.

Sunday 24 December 2023

Шпионски скандал разтресе крайнодясна белгийска партия

Шпионски скандал разтресе крайнодясната белгийска партия Vlaams Belang. Редица авторитетни медии по света, сред които Файненшъл таймс“, „Монд“ и „Шпигел“ гръмнаха, че набиращата популярност фламандска партия, има сред редиците си депутати, които работят в интерес на Китай.

Франк Крейелман (вляво). Picture: VRT

Пресата осветлява името на Франк Крейелман, за който се твърди, че в продължение на повече от 3 години китайски шпиони са го използвали като информатор в опит да повлияят на политиката в полза на Пекин. Като доказателство се прилагат стотици изтекли чат съобщения и текстове.

Според публикациите, цитирани от белгийската обществена медия Ве Ер Те, член на шпионската агенция на китайското министерство на държавната сигурност на име Даниел Ву е накарал Крейелман да повлияе на дебата в Европа по теми свързани с интересите на Хонконг в ЕК и преследването на уйгурите.

С избухване на скандала изпълнителният комитет на Vlaams Belang отстрани Франк Крейелман. В изявление лидерът на партията Том Ван Гриекен заяви, че поведението на бившия им вече съпартиец е напълно неприемливо и противоречи на целите на партията.

Още неотърсени от скандала с Франк Крейелман името на партията се замесва с друг неин член Филип Девинтер, политик с над 40-години опит. Самият той заявява в телевизионно интервю, че никога не е получавал пари от Китай. 

„Единствените неща, които някога са били платени, са разходи за вечери и други видове разходи като пътуване и други подобни. По време на интервюто депутатът с половин уста признава, че разходите, които му се плащат, са минимални, но предпочитал да не дава повече подробности. Казва, че ако има разследване срещу него, разбира се, ще съдейства доброволно.

След изтегнлата информация от „Зелената партия“ поискали разследване и подали жалба до местата Етична комисия към фламандския парламент. Един от нейните членове Жерон Тибо, заявява че случаят ще бъде разследван в последните дни на отиващата си година. Според него е добре, че обвиненият депутат сам ще съдействал. Хубаво било не само да се изчисти името на депутата, но и на самата партия. 

"Първо ще проверим дали жалбата е допустима. Ще има още няколко сесии, за да се провери колко сериозен е случаят". Ако г-н Девинтер е виновен, може да има сериозни последствия за него – най-малкото публично порицание“, казва Тибо.

Кьолнската катедрала била потенциална мишена на терористи

Няколко души са задържани в Германия и Австрия по подозрение, че готвят терористични атентати. Една от целите била кьолнската катедрала по време на празниците, разкрива германският вестник "Билд".

Pictures: DW

Полицията е засили мерките за сигурност в Кьолн. След вечерната литургия в събота катедралата е претърсена за експлозиви. Посетителите на Коледа в неделя вечер ще се проверяват и се изисква да не носят чанти.

"Въпреки че информацията се отнася за Нова година, от тази вечер ще направим всичко възможно, за да гарантираме безопасността на посетителите на катедралата на Бъдни вечер", заяви началникът на полицията в Кьолн Майкъл Есер, цитиран от ДПА и ДВ.

Службите за сигурност в Испания и Австрия също са получили сигнали за възможни нападения. 

Според „Билд“ става дума за ислямска терористична клетка, която е искала да извърши нападения на Бъдни вечер, вероятно в Кьолн, Виена или Мадрид.

Полицията във Виена е информирала германския вестник, че е повишено нивото на заплаха и че са взети различни предпазни мерки.

Катедралата, най-голямата готическа църква в Северна Европа, е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1996 година. Тя привлича милиони посетители всяка година. Строежът на църквата започва около 1248 г. и е завършен през 1880 г. Той издържа на бомбардировките на Германия по време на Втората световна война и е приветстван като символ на следвоенното възстановяване.

Saturday 23 December 2023

Местен съдия остави и тази зима отворено находището в Грьонинген

Нидерландското газово хранилище в Грьонинген не трябва да спира тази зима и при силни студове може компенсира недостига. Това реши местен съдия, след като беше заведено дело срещу държавата.

Picture: www.nrc.nl/

В началото на годината правителството реши да спре окончателно добива на газ от най-голямото находище в Европа на 1 октомври. Причината е стотици компрометирани къщи, напуквания и заведени жалби на граждани. Към иска се присъединиха от местната власт. Държавният съвет на страната обаче е на друго мнение.

Според съдията максимално количество газ при повторно отваряне на находището в студено време при дневни температури от минус 6,5 градуса по Целзий нямало да има кой знае какво значително въздействие върху почвата и да предизвика нови земетресения.

Решението на практика потвърждава и становището на кабинета в оставка. От съдийското заключение остават недоволни местните активисти от Движение за почвата, които настояват да не се развъртa повторно кранчето от „Грьонинген“.

От общината коментирали пред телевизионния канал RTV Noord, че ще настояват да имат информация кои точно кладенци ще бъдат отворени повторно и колко газ ще се извлича.

Засега намерението е това да се случи само в изключително кризисна ситуация и газовото находище да бъде напълно затворено през есента на 2024 година.

Thursday 21 December 2023

Германия отчита 50% дял на "зеления" ток в микса

Делът на „зелената енергия“ в микса на Германия достигна рекордните 50% през тази година. Същевременно делът на тока от въглищните ТЕЦ-ове е все още е над средния за ЕС, се казва в становище на ресорната организация BDEW.

Picture: RTV Nord

Чистите енергийни източници "са покрили 52% от потреблението на електроенергия през 2023 г." в Германия, което е с 5 пункта повече от година по-рано.

Според сдружението резултатите са постигнати благодарение на увеличеното производство на ВЕИ. На годишна база вятърните паркове са произвели 13.4% енергия и донякъде са компенсирали спадът на офшорните (-8,6%).

При фотоволтаиците е отчетен ръст от 4,6% и исторически нива през юни - 113,5 милиарда киловатчаса.

Делът на ток от въглищата бележи лек спад през 2023 - 26% при 31,6% година по-рано. Германия обаче остава много по-зависима от въглищата от средното за ЕС, отбелязва сдружението.

"Цифрите показват, че сме на прав път", казва в изявление Керстин Андреа, президент на BDEW и припомня, че правителството си е поставило за цел до 2030 година делът на ВЕИ енергията в микса да достигне 80%

Припомням, че Германия се отказа от ядрената енергетика тази година като затвори последните три електроцентрали. Не мина много време и в политическите среди се чуха гласове, че това е грешка и трябвало да бъдат отново отворени.

По отношение на въглищните централи планът е да бъдат затворени до 2030 година. Нямало промени в намеренията на кабинета, потвърди през октомври в телевизионно интервю икономическият министър Роберт Хабек.

Към момента в страната действат двайсетина замърсяващи мощности. Същевременно Берлин усилено инвестира в LNG терминали. Очаква се догодина те да станат 9.

Според Хабек страната бавно започвала да се освобождава от шока, след като Москва прекрати доставките на синьо гориво след разразилата се война в Украйна.

Ситуацията в страната не изисквала "резервни" въглищни електроцентрали от следващата година. Освен на втечнен газ, Германия ще разчита много и на синьо гориво от своята съседка Белгия. През пролетта, по време на среща между белгийския премиер Александър де Кро и немският канцлер Олаф Шолц, бе договорено газовите доставки да бъдат двойно увеличени. 

За тази цел общественият оператор на Белгия „Флуксис“ започна изграждане на дублираща втора тръба от пристанището в Зеебрюге в посока към Германия.

Белгийският стадион "Крал Бодуен" с ново осветление и трева до 2030 г.

Националният стадион на Белгия "Крал Бодуен" (известен още като „Хейзъл“) ще бъде поетапно реновиран до 2030 година, стана ясно при обсъждането на бюджета на Брюксел за следващата година.

Picture: www.demorgen.be

От разбивката за средствата се вижда, че общинските власти са приготвили 4 млн. евро за проучване по подмяна на осветлението. Поставен е срок това да се случи от 3 до 5 години.

Над 800 000 евро ще отидат за реновиране на тревното покритие, което не издържа на проливните дъждове. Заради подгизналия терен по спешност „червените дяволи“ трябваше да приемат Сърбия в Льовен на 15 ноември (1:0). Преместването на мача лиши домакините от верните си фенове.

От общината уточняват, че парите, отпуснати за подновяване на тревата, авансово се отпускат от бюджета на общината, но в последствие ще бъдат възстановени от организаторите на концерти.

Междувременно стана ясно, че на закрита комисия е решено да се предприемат правни действия срещу бившия мениджър по поддръжката на тревното покритие.

Никак не им върви на феновете през последните няколко месеца. Първо те трябваше да изживеят ужаса на бомбения атентат срещу Швеция, а още на следващата среща трябваше да гледат Лукаку и компания по телевизията, въпреки че се бяха снабдили с билети.