Белгийски министър: Завършиха преговорите с Engie за атомните централи

Удължаването живота на двете белгийски атомни електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 няма да струва нищо на данъкоплатеца. Това увери в телевизионно участие федералният енергиен министър Тине ван дер Стратен.

Всички параметри са вече оформени, правителството на Александър де Кро и компанията-майка на централите Engie след почти двугодишни преговори са постигнали споразумение. Очаква се документацията да бъде завършена скоро време и най-късно до изборите през юни догодина договорът да мине и през парламента.

Тине ван дер Стратен

Запазването на двете атомни електроцентрали отворени с десетилетие има за цел да гарантира, че енергийната сигурност на страната е гарантирана. На въпрос дали не е по-удачно да се мисли за по-дълъг период, в порядъка на 20 години, енергийният министър смята, че подобен дебат в момента й изглежда "абсурден". „Най-малкото, защото на всеки 10 години трябва да се ревизира дали централите отговарят на изискванията за безопасност. Такъв дебат е за следващото правителство“, казва тя.

Според приет и одобрен от парламента преди години Закон за прекратяване на ядрената дейност, Doel 4 и Tihange 3 трябва да бъдат затворени най-късно 2025 г. Впоследствие настоящото правителство, водено от страховете да не се стигне до енергийна криза заради войната в Украйна, направи поправка и реши да ги отвори за зимата на 2025-2026 година, преди да започне цялостния ремонт за следващия десетгодишен период на експлоатация.

Повторното отваряне на атомна електроцентрала е технически сложен въпрос и струва пари на Engie, точно както ще струва пари, за да остане отворена по-дълго и да управлява ядрените отпадъци. Това беше един от спорните моменти между правителството и компанията, заради които финализирането на сделката се проточи повече година.

Финалните преговори и подписването на споразумението бяха обявени от Белгийското правителство и Engie през юни. Според предварителните разчети това ще струва на французите между 20 и 22 млрд. евро.

Мисълта за по-дълъг живот на атомните централи идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление. 

Основният спор, както го наричат експертите на жаргон, е окончателната фактура за французите. За напълното извеждане от експлоатация на мощностите френската компания и правителството се подготвят от десетилетия. Още от 2003 година дъщерната фирма Engie Electrabel е задължена да внася във фонд, предназначен за демонтиране на електроцентралите и управление на ядрените отпадъци. Към 31 декември 2021 г. по сметката на този фонд има натрупани над 14 милиарда евро. Но остава още огромна сума да се събере.

Френският мениджмънт през последните месеци силно „бие камбаната“, че времето ги притиска и става невъзможно да се пуснат отново в експлоатация в набелязания срок.

„Ако искаме да рестартираме Doel 4 и Tihange 3 до ноември 2026 г., е от решаващо значение да постигнем споразумение  колкото се може по-бързо, заяви главният изпълнителен директор на Engie Катрин Макгрегър през май и отправи критики към белгийското правителство, че прекалено дълго е проточило тези преговори.

Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Остават в експлоатация Doel 1,2 и 4 и Tihange 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“.

По план работата по погребването ще продължи десетилетия. Същинското депониране няма да започне преди 2040 година. Първите отпадъци може да слязат под земята през 2070 г., а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката ще бъде окончателно затворена.

• Заравяне на ядрени отпадъци и строителна площадка с несигурен бюджет

"Говорим за отпадъци, които ще са опасни стотици хиляди години. Затова днешните решения до голяма степен засягат бъдещите поколения. Ето защо е важно те да се заравят в стабилен геоложки слой", казва в интервю за RTBF говорителят на Националната агенция за радиоактивни отпадъци (ONDRAF) Зигрид Еекхаут и без колебание сравнява строителната площадка с големите катедрали на Средновековието. „Няколко поколения са дали живота си по този проект с мисълта, че взимат решения за много години напред“, казва говорителят.

Бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците ще бъде на 400 метра под земята. Засега това е сигурното в сложната схема. Тепърва предстои това или някое следващо правителство на Белгия да реши къде точно ще бъде разположено както и колко ще струва на данъкоплатеца.