Ядрената енергетика се очертава ключова за предизборната надпревара в Белгия

Ядрената енергетика се очертава една от темите, по които ще се спори на предстоящите парламентарни избори в Белгия през следващия юни. Риториката обаче леко полека навлиза в деловия тон на политиците още отсега.

Picture: istockphoto.com

За някои опозиционни лидери самият премиер Александър Де Кроо е звучал на Срещата на върха за климата в Дубай повече като кандидат за нов мандат, не като действащ министър-председател. На срещата, в присъствието на френския президент Макрон и пратеника на САЩ за климата Джон Кери, той обяви че страната е сред двайсетте, които искат до утроят ядрената енергия до 2050 г.

"Изявлението ме изненада. Той (Де Кроо, б.а.) не звучеше като премиер, а като кандидат на Open VLD", коментира федералният министър на климата Закия Хатаби (Ecolo) пред RTL-TVI.

В своя статия авторитетният ежедневник Nieuwsblad, уточнява, че картинката всъщност е малко по-различна и може да създаде погрешна представа. Белгия изобщо не е подписала въпросния договор в Дубай за утрояване на ядрената енергетика. Вярно е, че премиерът предложи двете най-нови атомни централи да се удължи техният живот с 20 години. Но това е решение за следващия кабинет, не за отиващото си правителство.

По темата за удължаване живота на АЕЦ Doel 3 и Tihange 2 далеч по трезво и извън предизборната реторика се изказа федералният министър на енергетиката Тине ван дер Стратен, за която темата за 20 годишния живот на мощностите в момента изглеждала „абсурдна“. 

"Най-малкото, защото на всеки 10 години трябвало да се ревизира дали централите отговарят на изискванията за безопасност. „Такъв дебат е за следващото правителство“, категорична е тя.

В телевизионно интервю министърът избегна темата за допълнителното удължаване живота на двете АЕЦ и по този начин предпочете да се съсредоточи върху постигнатото в момента. А именно, че кабинетът е успял окончателно да се договори с компанията-майка на централите – френската Engie за новия десетгодишен цикъл след 2026 година. За министъра най-важното е, че нямало да струва нищо на данъкоплатеца.

Очаква се документацията да бъде завършена скоро време и най-късно до изборите през юни догодина договорът да мине и през парламента. Запазването на двете атомни електроцентрали отворени с десетилетие има за цел да гарантира, че енергийната сигурност на страната е гарантирана.

SMR

За следващия кабинет остава и темата за изграждането на малки модулни реактори от ново поколение (SMR). Правителството за тази цел задели 100 млн.евро за разработката на проекти и преди дни стана ясно, че страната се е включила в международен консорциум заедно със САЩ, Италия и Румъния в тяхната разработка.

  „Намерението е, съвместно с другите страни, да работим по SMR реактори, които са с нова технология за охлаждане, която използва течно олово за разсейване на топлината. Това е иновативно", пояснява за телевизия VRT  Петер Батен, генерален директор на центъра за ядрени изследвания SCK CEN в Мол (провинция Антверпен). 

Според прогнозите на учените новите централи ще доставят първата енергия между 2040 и 2045 г., в зависимост от това колко бързо консорциумът излезе с завършени демонстрационни реактори. Да се говори в момента за тях би било единствено с цел предизборна реторика.

ХРАНИЛИЩЕ

Друга тема, която ще влезе в ключовата надпревара за новия парламент е бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците. Засега се знае само, че ще бъде на 400 метра под земята. Не стигна времето на това правителство да реши къде ще бъде локализирано и по-важното- колко ще струва.

ГРАНИЧНА АЕЦ/ СЛЪНЧЕВИ ПАНЕЛИ

Не е изключено в предизборния арсенал да бъде въвлечена и темата за строителството на нова атомна централа съвместно с Нидерландия. Още в края на миналата година съседката обяви, че смята да изгражда нова мощност в Борселе. Очаква се идната година да се изгорви ОВОС и да започне търсенето на международно финансиране. 

Самото строителство е планирано за 2028. Планът се стори привлекателен за настоящия фламандски министър на околната среда Зухар Демил (N-VA), която моментално потърси своя нидерландски колега за сътрудничество.

Тази инициатива обаче никак не се хареса на някои политици, сред които и коалиционният партньор CD&V, според който не е разумна идея да се вливат белгийски пари в „нидерландски централи от старо поколение“. Според председателят на партията Сами Махди по-разумно е инвестициите  да се съсредоточат SMR. "Нека го използваме (ресурса, бел. авт.), за да имаме малки модулни атомни електроцентрали от най-ново поколение в нашата страна до 2045 г. А до тогава да използваме сегашните си атомни електроцентрали колкото е възможно повече, за да гарантираме, че светлините ще останат включени.“

Фламандският министър никак не очарова с намерението си и другия коалиционен партньор Open Vld. Според лидера на фламандската фракция Вилем-Фредерик Шилц, атомната енергетика не е от компетенцията на Демир. 

Опозиционната партия "Зелените" (Groen) също отхвърля предложението. "Очевидно има допълнителни фламандски пари за енергийни инвестиции. Вложете ги в изолация на сгради и слънчеви панели на всички покриви ...", коментира председателят  Жереми Ванеекхут (Jeremie Vaneeckhout).

ВЕЧНИЯТ СБЛЪСЪК ФЛАНДРИЯ-ВАЛОНИЯ

Всекидневникът Het Laatste Nieuws първи съобщи, че фламандските националисти ще издигнат кандидати във Валония на изборите през юни. Пред VRT лидерът на фламандската националистическа партия N-VA и настоящ кмет на Антверпен заяви, че не е поел конкретни ангажименти.

"N-VA е процес на подготовка. Честно казано нямам намерение да пробивам там, но Валония трябва да бъде освободена от класическия социализъм, който се плаща от фламандците. Това е истината, която не се изговаря. Трябва да се отървем от финансовите трансфери от Фландрия към Валония. Сегашната система ни държи бедни", смята той.