Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

неделя, 1 ноември 2026 г.

Протести на поколението Z заливат Европа

Една от най-отличителните характеристики на новата протестна вълна е явлението „TikTok-изация“ 

Протестната вълна на поколението Z обхваща Европа. Само през септември в четири държави – Нидерландия, Германия, Франция и Сърбия – хиляди млади хора излязоха по улиците, за да изразят гражданското си недоволство от нарастващите разходи за живот, недостъпните жилища, заплахата, която изкуственият интелект представлява за пазара на труда, климатичните промени и влошаващото се състояние на образованието.

Кои са поколението Z? Родени между 1997 и 2012 г. Към днешна дата са на възраст между 14 и 29 години. Тяхна отличителна черта е, че са дигитални поколения, израстват с интернет, смартфони и социални мрежи. TikTok, Instagram и YouTube са естествена част от ежедневието. Използват социалните мрежи за мобилизация, организиране на протести и оказване на натиск върху институциите. Сблъскват се с високи цени на жилищата, разходи за живот, несигурност на пазара на труда и конкуренция с изкуствения интелект. Климатичните промени и енергийният преход са сред темите, които заемат важно място в обществените му нагласи. Често предпочитат директните форми на гражданско участие пред традиционните политически и организационни структури.

Нидерландски медии отбелязват любопитна разлика: докато в повечето държави протестиращите са имали ясно формулирани искания, в Нидерландия недоволството е било насочено срещу не съвсем конкретни проблеми.

Във Франция ученици масово излязоха по улиците в края на септември заради недоволството си от състоянието на образователната система. Недостигът на преподаватели и рушащите се училищни сгради се превърнаха в основни двигатели на протестите, които в няколко френски града прераснаха в мащабни безредици и грабежи. Според Министерството на вътрешните работи в демонстрациите в цялата страна са участвали около 320 000 души, докато младежките синдикати оценяват броя им на над 500 000.

В Германия млади хора протестираха в повече от 30 града срещу бюджетните съкращения, скъпите съоръжения и възможното въвеждане на задължителна военна служба. В открито писмо до правителството организаторите на протестите отправиха категорично послание: „Es reicht uns“ (Стига ни).

Заради демонстрациите беше мобилизиран значителен полицейски ресурс. В очакване на безредици, подобни на френските, германски търговци дори укрепиха витрините си с дървени плоскости. В Берлин, Франкфурт и Хамбург полицаи бяха замеряни с фойерверки. По данни на местните власти няколко служители на реда са пострадали във Франкфурт. В Кьолн планирана демонстрация беше отменена в последния момент, след като част от протестиращите започнаха да изстрелват фойерверки и се появиха с маски. Полицията на няколко пъти прекъсна демонстрация и в Щутгарт по сходни причини.

В Сърбия младежките протести доведоха до историческо политическо поражение за управляващия лагер на Александър Вучич по-рано този месец. Президентът се изправи на изборите срещу листата „Студентска листа“ – политическа формация, родена от националната скръб и гнева след трагичния инцидент със срутването на строителна конструкция на гарата в Нови сад през 2024 г. Въпреки това анализатори поставят под съмнение управленския капацитет и политическия опит на студентската формация.

В Мадрид и Лисабон десетки хиляди млади хора излязоха на улицата срещу непосилните цени на жилищата. Младежи в Брюксел, Рим, Флоренция и Атина също се присъединиха към протестната вълна. Демонстрациите обаче не навсякъде преминаха мирно. В няколко града те прераснаха в насилствени сблъсъци с полицията, при които бяха използвани сълзотворен газ и водни оръдия.

Със стотици хиляди участници в цяла Европа, сред които и значителен брой непълнолетни, младото поколение отправя недвусмислено послание: статуквото вече не е приемливо, а промяната не може да чака.

„TikTok-изация“ на протеста

Една от най-отличителните характеристики на новата протестна вълна е явлението, в Белгия се определя като „TikTok-изация“ на протеста. Все по-често демонстрациите се организират и координират чрез социални платформи като TikTok, Instagram и Telegram, вместо чрез традиционните синдикати и граждански организации. Така социалните мрежи се превръщат не просто в средство за разпространение на информация, а в основен инструмент за мобилизация на младите хора.

Според експерти вдъхновение за европейското поколение Z могат да бъдат и протестите в Индия, свързвани с движението „Хлебарки“ – младежка инициатива, насочена към проблемите на образованието и младежката безработица.

Една белгийска индустриална история продължава под български флаг

Bellis - от забравените корабостроителници на Белгия до новата мисия на „Бриз“

Част от военноморската история на Белгия от 30 октомври продължава да живее и да защитава български териториални води след сключено споразумение между България, Белгия и Нидерландия за даряване на общо 7 кораба минни ловци клас Tripartite, които ще бъдат заменени с изцяло ново поколение многофункционални кораби за противоминна борба от програмата rMCM (replacement Mine Counter Measures). 

M916 Bellis е прекръстен на "Бриз". Снимка: mil.be

Документът за предаване на кораба от Военноморските сили на Кралство Белгия и приемането му от Военноморските сили на Република България беше подписан от белгийския национален директор по въоръженията генерал-лейтенант Бернард Фалег и от контраадмирал Кирил Михайлов.

M916 Bellis е построен през 80-те години на XX век от белгийския консорциум Tijdelijke Vereniging Mercantile Béliard (TVMB) с участие на корабостроителниците в Остенде и Рупелмонде. В продължение на близо четири десетилетия той е част от противоминните способности на белгийските военноморски сили и участва в операции и учения на НАТО в европейски води. 

С документ за предаване на кораба, подписан от белгийския национален директор по въоръженията генерал-лейтенант Бернард Фалег и от контраадмирал Кирил Михайлов на пристанището в Зеебрюге, минният ловец ще бъде пребазиран в Бургас.

Историята на Bellis започва с белгийско-нидерландско-френското сътрудничество за създаване на ново поколение минни ловци, програмата Tripartite. Тя е разработена през 70-те години, когато трите държави решават да обединят индустриалните си и военноморски възможности. Целта е създаването на специализирани кораби, способни да откриват и идентифицират морски мини, без да излагат екипажа и плавателния съд на излишен риск.

Белгийският корабостроителен сектор участва в изграждането на корабите, а конструкцията им се отличава с едно особено важно решение – корпус от стъклопластов композит (GRP – Glass Reinforced Plastic). Сайтът marinebelge.be пояснява, че този материал има много ниска магнитна сигнатура, което е съществено предимство при операции в минни полета, където част от мините се задействат от магнитното поле на преминаващ кораб.

Bellis е сравнително малък военен кораб, но е проектиран за специфична и изключително сложна задача – откриване, класифициране и унищожаване на морски мини.

Показатели

Характеристика

Дължина

51,5 м

Ширина

8,89 м

Водоизместимост

550 тона

Водоизместимост при пълен товар

595 тона

Максимална скорост

15 възла

Крейсерска скорост

7 възла

Далечина на плаване

3000 морски мили при 12 възла

Основен двигател

1370 kW Werkspoor A-RUB 215 V12 1860 к.с., допълнителен за операции по прочистване от мини

Основен сонар

DUBM-21B

Витла

Фиксирани, задвижвани с електрически мотор 180 kW и подрулващо устройство (HOLEC).

Екипаж

До 47 души - 5 офицери, 17 подофицери и 25 моряци в 5 команди (операции, техническа, оръжейна и медицинско обслужване, водолази)

Особено интересна е системата за маневриране. Освен основния дизелов двигател корабът разполага с два електрически двигателя с активни рулеви устройства и допълнително носово задвижване /подрулващо/. Това позволява прецизно движение при ниски скорости по време на противоминни операции.

В оборудването му влизат: два самоходни противоминни апарата P.A.P. с подводни заряди; дистанционно управляван подводен апарат; сонар за откриване и класифициране на мини; навигационни и радиолокационни системи; оборудване за водолазна група. Корабът разполага и с две картечници калибър 50 и едно 20-милиметрово оръдие.

Корпусът от стъклопласт и смола е специално разработен за ниска магнитна сигнатура и устойчивост на механични въздействия. Bellis има и система за филтриране и свръхналягане, осигуряваща защита срещу ядрени, биологични и химически заплахи.

Béliard–Mercantile: белгийската корабостроителна традиция зад M916 Bellis

Историята на корабостроителницата, участвала в изграждането на M916 Bellis, е интересна сама по себе си. Тя е част от индустриалната история на белгийското крайбрежие и на пристанищата Антверпен и Остенде. Длъжни сме да направим едно важно уточнение Bellis не е построен в една-единствена традиционна корабостроителница, а от консорциум като производството на корпуса и окончателното оборудване са извършени на различни места.

Историята на Béliard започва през 1877 г., когато френският корабен инженер Гюстав Белиард (Gustave Béliard) основава предприятие за корабостроене и ремонт в Антверпен. Първоначално компанията се занимава основно с ремонт на кораби, но постепенно разширява дейността си.

Остенде е мястото, където започва строителството и има дълга корабостроителна традиция. Предприятието Béliard-Crighton е основано като подразделение на антвeрпенската компания и се превръща в най-голямата следвоенна корабостроителница в града. Между 1945 и 1983 г. там са построени 132 кораба. Основната продукция включва стоманени риболовни траулери. Изграждат се и кораби за военноморските сили. През 1973 г. територията на предприятието достига 4,5 хектара. Впоследствие корабостроителницата се специализира и в нова технология – изграждането на корпуси от стъклопласт, подсилен с полиестерна смола. Именно тази технология е избрана за минните ловци от класа Tripartite. През 1982 г. в Остенде е изградено специализирано производствено съоръжение за работа с тези композитни материали. Втората важна локация е Рупелмонде (Rupelmonde) край река Шелда. Тук се извършва значителна част от оборудването на корабите след изработването на композитните корпуси в Остенде.

През 80-те години европейската корабостроителна индустрия е изправена пред сериозни структурни проблеми. Намалява броят на поръчките, конкуренцията се засилва, а разходите за производство нарастват. Béliard също е засегната. През 1989 г. е предприет план за преструктуриране и диверсификация. Компанията се опитва да използва натрупания опит в производството на композитни конструкции за други индустрии. Сред новите направления са: корабни ремонти и модернизации; разработване на високоскоростни пътнически кораби; производство на специализирани вътрешни облицовки за обществения транспорт с високи изисквания за пожарна безопасност. Въпреки усилията през 1994 г. Béliard Polyship изпада в несъстоятелност поради липса на нови поръчки. Между 1983 и 1990 г. предприятието е построило общо 10 минни ловци от стъклопласт за белгийския флот.

4 десетилетия славна история и мисии

На 26 април 1989 г. Bellis успява да открие останките на белгийския риболовен кораб Тил Ойленшпигел, изчезнал 6 седмици по-рано в Ирландско море. Това е един от ранните документирани примери за използването на специализираните му способности при извънредно лоши метеорологични условия извън непосредственото противоминно предназначение.

На 8 юни 1999 г. Bellis и друг белгийски минен ловец – Aster, се насочват към Адриатическо море след участие в учения в Средиземно море. Задачата им е да откриват и обезвреждат бомби и други боеприпаси, останали в морето след военни полети на НАТО. Според историческия архив на белгийския флот целта е неутрализирането на приблизително 150 боеприпаса.

През 2003 г. се присъединява към постоянната противоминна група на НАТО в Южна Европа. По време на мисията корабът оперира в международна група с кораби от Нидерландия, Тунис, Германия и Гърция. По време на мисията корабът оперира в международна група с кораби от Нидерландия, Тунис, Германия и Гърция.

Между 28 юни и 3 юли 2005 г. Bellis участва заедно с белгийските кораби Westdiep и Godetia в международния военноморски парад Trafalgar 200 International Fleet Review край Портсмут. В събитието участват стотици кораби от 36 държави. То е посветено на 200-годишнината от победата на британския адмирал Хорацио Нелсън при Трафалгар през 1805 г.

2008–2010 г. – подготовка и специализирани учения. През този период Bellis преминава през акустични и магнитни измервания, специализирана подготовка за противоминни операции и учения с белгийските военноморски учебни структури.

На 11 април 2014 г. Bellis се присъединява за три месеца към операции в Балтийско море; международно учение; операцията Open Spirit край бреговете на Латвия; посещения в Полша, Литва, Латвия и Естония. Open Spirit е особено важна операция за региона, тъй като е насочена към откриването и обезвреждането на морски мини и невзривени боеприпаси, останали от двете световни войни. За Bellis това е поредното доказателство, че корабът е използван не само за обучение, но и в реалната международна система за морска сигурност на НАТО. 

Снимка: www.mil.be

Какво означава историята на Bellis за България?

- Натрупан опит в НАТО. Bellis е участвал в международни противоминни групи, учения и операции в Средиземно и Балтийско море. България получава платформа с история на съвместна работа със съюзнически военноморски сили.

-  Проверена специализация. Това не е универсален боен кораб, а специализиран минен ловец. Неговата стойност е в способността да открива и обезврежда морски мини, включително в сложни условия.

-  Възможност за продължаване на експлоатацията. Въпреки възрастта си, корабите от класа Tripartite остават използваеми. Именно затова Белгия и Нидерландия могат да ги предадат на съюзник, вместо да прекратят експлоатацията им.

„Днешното прехвърляне има особено значение. Противоминните способности, морското наблюдение и защитата на морските пътища отново се превръщат в ключови елементи от колективните усилия на Европа за гарантиране на сигурността. С предоставянето на кораба на България една доказана оперативна способност се запазва в рамките на НАТО. По този начин укрепваме съюзник, подкрепяме сигурността в Черноморския регион и гарантираме, че инвестициите и експертизата, натрупвани в продължение на десетилетия, продължават да носят полза на Алианса“, казва по време на церемонията белгийският генерал-лейтенант Бернар Фалег.

Споразумението в детайли

За споразумението в детайли разбираме от официални съобщения на белгийските власти, които датират от 2025 година. Ресорният военен министър Тео Франкен също хвърля светлина с изказвания по време на заседание на кабинета по темата и подробности при посещението си на срещата на НАТО в Истанбул това лято. От правителствени стенограми на Брюксел научаваме, че споразумението предвижда България да обучава и украински екипажи, които ще управляват кораби от същия клас. Така инициативата ще допринесе и за укрепването на по-широката регионална морска сигурност. България ще поеме финансирането на поддръжката, възстановяването на оперативната готовност и експлоатацията на корабите. За целта ще бъдат използвани в максимална степен белгийските експертни знания, техническа подкрепа и индустриален опит, за да се запази техният капацитет и да се гарантира готовността им за изпълнение на оперативни задачи. Предвидена е многогодишна финансова рамка за поддръжка на корабите. За всеки от седемте плавателни съд са предвидени до 6 милиона евро, което формира обща максимална стойност от 42 милиона евро. Сумата ще бъде финансирана изцяло от българското Министерство на отбраната.

„Така трябва да изглежда сътрудничеството в отбраната. Оборудването, което заменяме, продължава да бъде полезно в рамките на НАТО. България ще получи кораби, които може да разполага в Черно море, а белгийската ни индустрия ще получи тласък от 24 милиона евро за заетост и високотехнологични договори. По този начин не само укрепваме НАТО, но и собствената си икономика. Конкретно това означава много години на задачи, възможности за износ и укрепване на позицията на белгийската отбранителна индустрия в Европа", казва Тео Франкен по време на едно правителствено заседание през 2025 г. 

Белгия вече е предавала кораби на България в миналото, всеки път в конструктивно сътрудничество. От 2009г част от българските ВМС е минен ловец Цибър, също част от програмата Tripartite. България е купила още два миночистача от този клас, но от Нидерландия, Миндор и Струма. 

По думите на министъра съвместното сегашно дарение с Нидерландия избягва дипломатическите напрежения, които традиционният модел за продажби и търгове би последвал, и също така предлага прагматично решение на логистичната и правна сложност. Процедурата по продажба би била дълга и несигурна, с рискове от високи разходи за поддръжка или разглобяване на непродадени кораби. Благодарение на дарението, Министерството на отбраната ще спести тези разходи и Военноморските сили ще могат да се съсредоточат върху въвеждането в експлоатация на новото поколение противоминни кораби.

Така историята на един славен белгийски кораб се превръща в разказ за европейското индустриално сътрудничество. Bellis е продукт на една вече изчезнала белгийска корабостроителна структура, която е успяла да създаде специализирана технология за противоминна борба. Почти четири десетилетия по-късно един от нейните продукти продължава службата си в друг европейски флот - българският, само че под името „Бриз“.