НАТО умува как да включи Източна Европа в тръбопроводния щит с дължина 10 000 км
12 европейски
държави членки на НАТО разполагат с пълна мрежа от тръбопроводи, с които могат
да снабдяват военните бази с нефт и газ в случай на война. Проблемът е голям обаче за страните от Източна Европа, които също настояват пред НАТО за връзка с
аварийната мрежа, съобщава агенция Bloomberg, цитирана от нидерландското BNR радио.
С разрастване на
конфликта в Близкия изток и прекъсването на доставките по Ормузкия проток, особено
притеснение има в Полша и Румъния, че все още не са част от дългата над 10
000 километра тръбопроводна мрежа. Дипломати от двете страни са заявили, че на
следващата Среща на върха на НАТО през юли в Анкара, Турция, ще настояват
въпросът да бъде включен в дневния ред.
Мрежата от тръбопроводи
свързва всякакъв вид военна инфраструктура, бази, летища, складове, жп гари и
рафинерии. Тя е проектирана да отговаря на нуждите да захранва обектите при
внезапно увеличение на търсенето на горива, особено за въздушния транспорт и за
зареждане на изтребители.
Четвърт век след
края на Студената война малко се е променило в дължината на мрежата. Общо 4,1
милиона кубични метра петрол могат да се съхраняват в нея. Държавите, свързани
към мрежата са Гърция, Исландия, Италия, Норвегия, Португалия, Турция, Дания,
Германия, Белгия, Франция, Люксембург и Нидерландия.
Европейските
страни от НАТО, които не са свързани и зависят от собствената си мрежа от
тръбопроводи. Това са Румъния, Полша, Словакия, Испания, Унгария, Чехия и балтийските
държави. Източноевропейските страни също са заинтересовани да бъдат свързани с
мрежата, защото войната в Украйна няма край. Междувременно нарастват опасенията,
че Русия ще търси атаки и в други страни по източния фланг. Путин по-рано
нарече тези истории "пълна глупост".
Представител на
НАТО разкрил пред агенция Bloomberg, че се работи за осигуряване на
"безопасно и устойчиво енергийно снабдяване". Например, вече се
работи по подобряване на веригата за доставка на гориво, която включва и
тръбопроводите. Вече е направен анализ на възможните разходи за страните от
НАТО, ако мрежата трябва да бъде разширена. Пълното разширяване на източния
фланг би струвало около 21 милиарда евро. Проблемът е, че вероятно ще отнеме
поне 25 години за свързване
Едно от
решенията, които се разглеждат, е свързването на източноевропейските страни с
други петролни мрежи на европейски съюзници. Например, тръбопроводната система
на Полша ще бъде свързана с тази на Централна Европа, която включва Белгия,
Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия. Това би била инвестиция от около
5,5 милиарда евро. Междувременно Гърция, България и Румъния могат да свържат
своята петролна мрежа, за която се смята, че ще са нужни 6 милиарда евро разходи, според
един от участниците.
Средства биха могли
да дойдат по линията на Европейската комисия EastInvest Facility, която е именно за подкрепа и защита на страните от Източния фланг.
Механизмът, с мандат от 2 години, бе представен в началото на март в Брюксел
пред представители на Алианса и министри на девет страни, Финландия, Естония,
Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България. Пред тях се
отварят 28 милиарда евро, стига да имат политическа воля да решат как да
подобрят засегнатите области. Към тях с финансова и консултантска помощ се
присъединяват още Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за
възстановяване и развитие, Северната инвестиционна банка, Съвета на Европа за
развитие, националните насърчителни банки, сред които нашата ББР. Говори се и
за осигурен частен капитал.