Местна компания предприема дързък ход: снимаш боклука, AI и апликация в телефона съветва в кой чувал да отиде
Белгия, за разлика от други страни в Западна Европа, няма такса смет. Данъкът е заменен със закупуване на чували за разделно събиране на отпадъците. Идеята на правителството и комуналните фирми е колкото повече хвърляш, толкова повече плащаш. Моделът обаче изглежда издиша и не носи желания резултат, защото в чувалите за нерециклируем отпадък все още се вижда боклук за рециклиране. Въпреки че с всяка изминала година торбите, които обикновено отиват директно в депото за изгаряне, има и пластмасови отпадъци, картонени кутии и кенове – суровина за рециклиращата индустрия и мястото им не е там.
 |
| Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС |
Безотговорността
на гражданите пречи на цялостната стратегия на местните парламенти и на фирмите
за боклук да изпълняват начертаните планове. Нужни са спешни мерки, още
комуникационни срещи по места, дори включване в арсенала на съвременни
технологии като изкуствен интелект и приложения на телефона.
По този път се е
насочила една от общините в северозападната част на страната Митйесланд (Meetjesland). Пред националната телевизия на Фландрия
директорът на комуналното дружество Ким Мартенс казва, че всеки жител при
колебание може да публикува снимка с боклука си и изкуствен интелект ще го
посъветва в коя от разноцветните торби да попадне. Така вероятността да се
сгреши се свежда до минимум. Надеждите са, че до 2030 година ще бъдат двойно
намалени количествата, които месечно изхвърля едно домакинство от 122 на 90
килограма за жител.
Неправилното
сортиране увеличава обема. Много от опаковките може да бъдат сортирани или
директно занесени на градските контейнер паркове, препоръчват от комуналното
дружество.
Контейнер паркът
като депо от шкафове. В Белгия всяка едно населено място разполага с обособен
контейнер парк, който илюстровано показва всеки боклук за коя секция е. Въпреки
графичното оформление армия от добре информирани служители кръжат, дават съвети
и напътстват заблудени белгийци. Защото, всеки правилно сортиран грам е ценна
суровина, спестено евро за федералния бюджет и по-малко отделени емисии за
изгаряне.
По-ранни изчисления
показали, че от неправилно сортиране белгийците изхвърлят в кофата по 400 евро
под формата на храна или рециклируеми опаковки. За компаниите това е твърде
много и са твърдо решени са да затегнат мерките. Как ще стане това, ами с
по-високи такси, които да накарат недобросъвестните белгийци да бъдат
по-внимателни при сортирането на сметта.
Ревизия по цялата
верига
Европейската
търговска асоциация за химическата промишленост Cefic разширява въпроса и предлага да се направи
ревизия на цялостния процес по веригата – от отделните домакинства до
методиката за рециклиране в химическата индустрия. Според нея чрез значително
увеличаване на процента на рециклиране Европа може значително да намали своя
отпечатък върху околната среда, да намали зависимостта си от необработени
пластмаси и да допринесе за по-устойчиво бъдеще.
За нова методика
се говори и в съвместно проучване на изследователския център (JRC) на
Европейската комисия, заедно с университетите в Гент и Маастрихт. Резултатите
показали, че само малка част от пластмасите в момента се рециклират. Подчертава
се спешната необходимост от усъвършенстване на методите за химическо
рециклиране, за да се увеличи значително процентът на рециклиране. Според
изчисленията на изследователите процентът на пластмасите, които могат да бъдат
рециклирани, има потенциал да достигне 80% до 2030 г., което е значително
увеличение от сегашния темп от приблизително 18%.
Компании в
химическата промишленост на Белгия и техни западни колеги са поели ангажимента
за разработване на технологии и проекти за химическо рециклиране на пластмаси,
отбелязва специализираният сайт industryandenergy.eu.
Европейските
институции също осъзнават, че са нужни промени и още по-бързи резултати. От
2024 в ЕС има нови мерки, насочени към това опаковките да станат по-устойчиви и
да се намалят отпадъците. Целта е да бъдат поетапно намалени опаковките с 5% до 2030 г.,
10% до 2035 г. и 15% до 2040 г. Някои видове пластмасови опаковки за
еднократна употреба ще бъдат забранени от 1 януари 2030 г. Сред тях са
опаковките за необработени пресни плодове и зеленчуци, опаковките за храни и
напитки, които се пълнят и чието съдържание се консумира в кафенета и
ресторанти, единичните порции (например за подправки, сосове, сметана, захар),
мини опаковките за тоалетни принадлежности в места за настаняване, както и
много тънките пластмасови торбички за пазаруване.
За 2030 г. са предвидени конкретни цели за повторна употреба
на опаковките за алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение например на
мляко, вино, ароматизирано вино, спиртни напитки), транспортните и търговските
опаковки, както и груповите опаковки. При определени условия държавите членки
могат да предоставят 5 години отлагане (дерогация) от тези изисквания.
Крайните дистрибутори на напитки и храна за вкъщи ще трябва
да предлагат на потребителите възможността да си носят собствен съд. Те също
така ще трябва да положат усилия до 2030 г. да предлагат 10% от продуктите в
опаковки за многократна употреба.
Съгласно новите правила всички опаковки (с изключение на
тези от лека дървесина, корк, текстил, каучук, керамика, порцелан и восък)
трябва да могат да се рециклират при спазване на строги критерии.
В срок до 2029 г.
трябва да се постигне целта за разделно събиране на 90% от пластмасовите и
металните съдове за напитки за еднократна употреба (до три литра) – чрез
системи за връщане на празни опаковки и възстановяване на депозита за тях или
чрез други решения, които гарантират постигането на целта за събиране на
отпадъци.