Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

неделя, 20 октомври 2024 г.

Неадаптираната елмрежа спъва устойчивия преход в Нидерландия

Много от нидерландските компании в промишлеността са заявили, че имат готовност да заменят газ с електричество в производствените си процеси. По-този начин ще намалят въглеродния отпечатък в атмосферата и ще спомогнат на страната да постигне климатичните цели до 2030 г. На практика обаче намеренията са едно- осъществяването съвсем друго нещо и зависи от много фактори извън фирмите.

Снимка: Личен архив

Процесът по преминаване се оказал прекалено сложен и понякога се налагало големите индустриални замърсители да чакат с години докато сменят източника си на гориво.

Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време.  

Това е само един от индикаторите, които показвали че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“.

Не е нужно да сте ясновидци, за да видите, че нещо трябва да се направи", казва пред NOS министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс.

Не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия", прогнозира министърът.

Нидерландия изостава от съседните държави. Германия и Франция вече са планирали милиарди евро за стоманодобивните си промишлености, за да преминат от замърсяващи въглища към зелен водород.

Нидерландия води преговори с  двайсетте най-големи замърсители, сред които Tata Steel и най-големият завод за торове в Европа Yara Shell. След повече от две години все още няма видими резултати. Редица настъпили събития също допринасят до забавения процес като вече споменатите проблеми с нереформирана електропреносна система, високите лихвени проценти по заемите, високите разходи за енергия и управление на мрежата, мудните процедури за издаване на разрешителни.

Извън Европа?

Енергоемките компании се чудят дали изобщо има бъдеще за тях в Европа. Бившият италиански министър-председател Марио Драги отбелязва в своя огромен доклад, че  че Европа губи конкуренцията с Китай и САЩ.

Цената на газа в Европа е повече от 3 пъти по-висока от тази в САЩ. Според Драги това е достатъчна причина за ускоряване на устойчивостта. Докато Китай субсидира собствената си индустрия от десетилетия,а администрацията на Байдън в САЩ хвърля милиарди долари в сектора. Някои компании в Европа заради инвестиционните субсидии и ниските цени на енергията са предпочели да преместят мощностите си в Америка.

Измамно чувство

Нужни са спешни мерки от кабинета „Схооф“ това е повече от видно, ако искат министрите да постигнат целта. Появилата се наскоро информация, че най-големите замърсители в страната са намалили въглеродния отпечатък се оказва леко изкривена картина. Причината за спада е, че са свили производствените си мощности – не, защото са станали по „зелени“.

Още по-темата: Нидерландската индустрия отделя по-малко CO2, но не е станала по-зелена

Това показва, че индустрията все още е изправена пред "голямо предизвикателство" да стане по-устойчива, казва директорът на NEa Марк Бресърс.

Електрифицирането на индустрията е предизвикателство, което стои и пред новосформираната Европейска комисия. От бранша вече дълго време напомнят с писма и срещи, че са нужни бързи действия. Едно от тях е Eurelectric , които представят всяка година свой анализ за състоянието на индустрията. В последния Power Barometer се казва, че Европа върви с бавни крачки, но се отказва от изкопаемите горива. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Кристиан Руби пред 3Е News: ЕС се нуждае от стабилна стратегия за електрификация

Нейният генерален секретар Кристиан Руби заявява, че най-важно е да се направи така, че ЕС да има стабилна стратегия за електрификация, която да е мотор към пълната  декарбонизация на промишлеността. Съюзът има нужда  от стимули, които да повишат търсенето на електроенергия и конкурентоспособността.

Според Eurelectric инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.