Много от нидерландските компании в промишлеността са заявили, че имат готовност да заменят газ с електричество в производствените си процеси. По-този начин ще намалят въглеродния отпечатък в атмосферата и ще спомогнат на страната да постигне климатичните цели до 2030 г. На практика обаче намеренията са едно- осъществяването съвсем друго нещо и зависи от много фактори извън фирмите.
Процесът по преминаване се оказал прекалено сложен и понякога се налагало големите индустриални замърсители да чакат с години докато сменят източника си на гориво.
Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време.
Това е само един от индикаторите, които показвали че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“.
Не е нужно да сте ясновидци, за да видите, че нещо трябва да се направи", казва пред NOS министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс.
Не е тайна, че промишлеността
е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г.
в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки
всички усилия", прогнозира министърът.
Нидерландия
изостава от съседните държави. Германия и Франция вече са планирали милиарди
евро за стоманодобивните си промишлености, за да преминат от замърсяващи
въглища към зелен водород.
Нидерландия води
преговори с двайсетте най-големи
замърсители, сред които Tata Steel и най-големият завод за торове в Европа Yara Shell. След повече от две години все още няма видими резултати. Редица настъпили
събития също допринасят до забавения процес като вече споменатите проблеми с нереформирана
електропреносна система, високите лихвени проценти по заемите, високите разходи
за енергия и управление на мрежата, мудните процедури за издаване на
разрешителни.
Извън Европа?
Енергоемките компании се чудят дали изобщо има бъдеще за тях
в Европа. Бившият италиански
министър-председател Марио Драги отбелязва в своя огромен доклад, че че Европа губи конкуренцията с Китай и САЩ.
Цената на газа в
Европа е повече от 3 пъти по-висока от тази в САЩ. Според Драги това е
достатъчна причина за ускоряване на устойчивостта. Докато Китай субсидира
собствената си индустрия от десетилетия,а администрацията на Байдън в САЩ
хвърля милиарди долари в сектора. Някои компании в Европа заради
инвестиционните субсидии и ниските цени на енергията са предпочели да преместят
мощностите си в Америка.
Измамно чувство
Нужни са спешни
мерки от кабинета „Схооф“ това е повече от видно, ако искат министрите да постигнат
целта. Появилата се наскоро информация, че най-големите замърсители в страната
са намалили въглеродния отпечатък се оказва леко изкривена картина. Причината за
спада е, че са свили производствените си мощности – не, защото са станали по
„зелени“.
Още по-темата: Нидерландската
индустрия отделя по-малко CO2,
но не е станала по-зелена
Това показва, че индустрията все още е изправена пред "голямо предизвикателство" да стане по-устойчива, казва директорът на NEa Марк Бресърс.
Електрифицирането
на индустрията е предизвикателство, което стои и пред новосформираната Европейска
комисия. От бранша вече дълго време напомнят с писма и срещи, че са нужни бързи
действия. Едно от тях е Eurelectric , които представят всяка година свой анализ за
състоянието на индустрията. В последния Power Barometer се казва,
че Европа върви с бавни крачки, но се отказва от изкопаемите горива.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Кристиан
Руби пред 3Е News: ЕС
се нуждае от стабилна стратегия за електрификация
Нейният генерален
секретар Кристиан Руби заявява, че най-важно е да се направи така, че ЕС да има
стабилна стратегия за електрификация, която да е мотор към пълната декарбонизация на промишлеността. Съюзът
има нужда от стимули,
които да повишат търсенето на електроенергия и конкурентоспособността.
Според Eurelectric инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.