Белгия дава на индустрията 270 млн. евро за екология

Всяка година белгийското правителство дава милиони евро на енергоемките компании за екологизиране. Средствата породиха негодувание, че енергоемката индустрия получава субсидията, а същевременно не намалилява емисиите CO2. Съществували и много сигнали, че отпусканите пари не се инвестирали по предназначение.

Снимка от клип на ЕК Fit55

Откъде идват тези пари, преди да стигнат до сметката на индустрията. Само за сравнение тази година сумата възлиза на 270 млн.евро и няма гаранции, че с тях замърсяващите компании (по-голямата част във Фландрия) ще станат по-устойчиви. Според законодателството на Европейския съюз големите промишлени компании са задължени да закупуват квоти емисии за всеки изхвърлен тон въглероден диоксид.

Системата за търговия с емисии на Европейския съюз, СТЕ (European Union Emissions Trading System, EU ETS) въведена от 2005 г. и целта е намаляване на емисиите на парникови газове в страните членки. Тя е от типа „търговия с таван“ (Cap and trade) и позволява на компаниите да търгуват с квоти.

СТЕ покрива около 45% от емисиите на парникови газове в ЕС. Тя задължава компаниите да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират. Компаниите трябва да купуват тези разрешителни на аукциони. Всички големи замърсители са длъжни да представят годишни доклади за количеството изхвърлен в атмосферата.

За 20 години, откакто е въведена системата за ценообразуване на въглеродните емисии, са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. Тази огромна сума, по обещание на председателката Урсула фон дер Лайен, изцяло ще се инвестира в Зеления преход, климат, научноизследователска и развойна дейност в нови технологии и иновации.

Звучи абсурдно, но две петролни компании като ExxonMobil и TotalEnergies, които са причина за климатичната криза -продължават да получават пари от Европейския фонд за климата. На всичкото отгоре няма достатъчно проверки дали, които да гарантират, че използват парите за екологизиране, казва пред белгийската телевизия Ве Ер Те депутатът от „Зелените“ Амиен Хорх. „Забележете, тази година сумата е 270 млн. евро, а през 2019 е била 39 млн. евро. Фламандското правителство хвърля милиони на компании за изкопаеми горива, чиито емисии на CO2 единствено растат“.

Депутатът се разровил за данни в публично достъпни регистри за субсидии. Получил и съответните отговори от ресорните министри за климата и промишлеността. Неговият извод водел натам, че правителството не комуникирало достатъчно прозрачно по отношение на разходите. А 80%  от средствата се връщали към същите замърсяващи компании. „Ето защо смятаме, че фламандското правителство субсидира климатичната криза. И давам пример рафинерията на TotalEnergies в Антверпен е получила малко под 20 милиона евро компенсация през 2024 г. В случая с ExxonMobil това са 15,4 милиона евро. Разбира се, индустрията трябва да бъде субсидирана и подкрепена, за да стане по-зелена. Това е бъдещето. Но въпросът е как и дали тези пари са целесъобразно използвани. При двете видно е, че не са“, смята депутатът. Същевременно има и добри примери. Хорх посочва  стоманодобивната ArcelorMittal, която е получила 42,9 милиона евро през 2024 г., най-много от всички компании, бел. ред.). Но те полагат усилия да станат по-екологични. Емисиите им са намалели. Има огромен брой такива компании. „Нямаме проблем с това.“ „Трябва да подкрепите тези компании. Според Хорх, разпределението на европейските климатични фондове за индустрията трябва да бъде преразгледано.

В отговор на критиките фламандският министър-председател Матиас Дипенделе (N-VA) отговаря, че това е система от компенсации, които компаниите могат да получат, а Европа също го позволява. Той посочва, че големите потребители трябвало да плащат 2 пъти. "Те не само трябва да изкупуват сертификати за емисии, но и плащат повишени цени на енергията. Това е така, защото енергийните компании, които произвеждат електроенергия с газ, например, също трябва сами да купуват права за емисии и да прехвърлят тези разходи на своите клиенти. Следователно това не е субсидия, а компенсация. Правим това в името на конкурентоспособността. Холандия, Франция и Германия също използват тази система. Ако не направим това, нашите компании щяха да бъдат в неизгодно конкурентно положение. "Всеки знае колко трудна е нашата индустрия днес. Искаме да запазим тези компании и тази заетост за хиляди хора във Фландрия", аргументира се министърът.

Като стана дума за съседна Нидерландия, след направено разследване на частната телевизия RTL лъсна голата истина, че 125 компании изхвърлят силно токсични вещества. 

В обекта на проучването, за което разказвах в кореспонденция за 3E News, миналата година, са били потърсени за мнение 224 от най-замърсяващите компании в страната. Половината открито признават, че поради различни причини не само че не са намалили дела на опасните вещества, но са започнали да изхвърлят повече в природата след 2016 г.

Силно критикуваната компания в Нидерландия Tata Steel нескрито заявява, че е представяла неточни данни в миналото. Посочва, че например в 2015 г. е изхвърлила в атмосферата много повече опасни вещества, отколкото е докладвано на провинциалните власти.

В коментара си журналистите казват, че не всички компании, които отделят "вещества, пораждащи сериозно безпокойство", са включени в проучването. Сред тях са асфалтовите заводи, които не са били длъжни да отчитат своите емисии.

ABN Amro: Европа е под заплаха от още китайско свръхпроизводство

С новите вносни мита на Доналд Тръмп , които трябва да влязат от 7 август, ситуацията в Европа спрямо основните конкуренти като Китай, Япония и Южна Корея се променя. Дисбалансът в тарифите създава заплаха за още по-голямо свръхпроизводство на европейския пазар, коментира старши икономистът на ABN Amro Ян-Пол ван дер Керке.

Снимка- пресслужба на Съвета на ЕС

„По-малко износ от еврозоната за Америка със сигурност ще има, според Ван дер Керке, "но това не означава, че трябва да очакваме тежка рецесия". Нидерландската икономика, например е сравнително устойчива на такива сътресения: пазарът на труда е силен, а ръстът на заплатите е над инфлацията. В резултат на това очакваме малко по-малък растеж през следващите тримесечия, но без свиване.

Съседна Германия пък е засегната по-силно от новите мита в сравнение с Холандия, защото изнася много автомобили и химически продукти за САЩ.

И Нидерландия, и Германия са силно зависими от износа и икономиките им са под натиск от известно време, който дължи отчасти на високите цени на енергията, нарастващата бюрокрация и високата данъчна тежест. Митническите тарифи са нов допълнителен шок, който усложнява още повече ситуацията, обяснява старши икономистът.

След като ЕС и САЩ подписаха трансатлантическото споразумение, а от Белгия дом разпространиха конкретните ставки, за отделните държави, за икономистът, несигурността все още не е изчезнала, но поне имало повече яснота в глобален план. "Може да ви звучи, но тук там има все още кътчета където не са засегнати от новата политика на Доналд Тръмп. 

Преди няколко месеца обаче нямахме представа къде се намираме. Ако сравняваме ситуацията сега има и повече яснота за бъдещите действия на големите икономически сили като Япония, ЕС, Южна Корея и Китай. Тази намалена несигурност е важна, както за мултинационалните компании, така и за малките и средните фирми, важно и за инвестиционния климат“, обяснява още Керке.

Нека разгледаме ситуацията с Китай, който все подлежи на вносни мита от 40%, въпреки че окончателното решение на Тръмп за това беше отложено с 90 дни. А докато Пекин и Вашингтон преговарят, продължаващите преговори, европейските страни може да успеят да се възползват от това, обяснява старши икономистът.

Например Европа изнася много химически продукти за САЩ в конкуренция с Китай. Япония и Южна Корея изнасят предимно автомобили. Тези страни са обект на мита от около 15%, докато Китай трябва да се справи с 40%. Много от тези стоки естествено, че няма да идат в САЩ, остава другата опция – Европа. Това ще доведе до свръхкапацитет и това ще окаже още по-голям натиск върху цените.

За анализаторите ABN Amro следващите месеци обект на интерес ще бъде как се изменят търговските потоци и какъв ефект ще има върху цените в дългосрочен план.

Колегите на Керке от авторитетната компания за консултации и анализи Kpler  смятат, че търговското споразумение между САЩ и ЕС поставяло високи цели за внос на енергия, но логистичните, правните и пазарните ограничения пораждат съмнения относно осъществимостта му. „ЕС ще се затрудни да изпълни ангажиментите си за закупуване на американски енергийни стоки на стойност 250 милиарда долара годишно. Сключеното ново търговско споразумение между САЩ и ЕС, финализирано през уикенда на 26 юли, до голяма степен имитира сделката, сключена с Япония седмица по-рано, при някои нови изисквания“,се казва в анализа. Още за изследването и изводите може да прочетете в статията на 3Е news.

•  Kpler: Търговското споразумение между САЩ и ЕС е финализирано, но амбициозната цел на ЕС за закупуване на енергия ще бъде трудно постижима

Сделката вече предизвика скептичните погледи на редицаенергийни експерти отвъд океана, които я окачествиха като „несбъдната мечта“ . В Европа обаче с всеки изминал ден се засилват критиките на водещите политически лидери. Сред тях френският президент Еманюел Макрон публично разкритикува председателката Урсула фон дер Лайен и заяви, че това „не е краят на историята“ и Франция няма да остави нещата така, не е очарован германският канцлер Фридрих Мерц. За еврокомисаря по търговията Марош Шефчович, сделката отваря вратата за стратегическо сътрудничество и носи нова стабилност. 

Повече подробности за самата сделка и за сключените до момента параметри дава  Европейската комисия в свое становище, което може да видите тук .

След като слегна прахът от голф игрището в Шотландия, Европа се събуди с гняв

Сключеното трансатлантическо търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ започва да набира критическа маса в медиите на 3 от водещите европейски страни – Франция, Германия и Нидерландия.

Снимка: ЕК

В страната на лалетата икономическото национално радио BNR коментира, че „ едва сега когато слегне прахта по голф игрището в Шотландия“ (образна препратка, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети президента Доналд Тръмп в неговия комплекс) се виждало колко грешки са били допуснати от председателката и колко неизгоден за Европа договор е сключила. В допълнение на казаното бих добавил и коментара на българския евродепутат Кристиан Вигенин на фейсбук страницата си който недоумява защо председателката е отишла да преговаря с Тръмп на негова територия. "Така се прави, когато отиваш да капитулираш, не ако имаш намерение да преговаряш. Тази жена развява и мести някакви милиарди, за което никой не я е упълномощил, не за първи път, впрочем. Вместо да водим света чрез примера си, ние - ЕС - показахме на целия свят, че няма смисъл от международното право и от правила в международната търговия, че светът вече е един Див Запад и каубоят с карабината определя правилата и винаги печели", смята бившият външен министър и подчертава, че това е негово лично мнение.

С известно мълчание от няколко дни, критиката си изля накуп президентът Еманюел Макрон пред неговите министри. Според него Европейският съюз и неговите преговарящи не са използвали достатъчно възможностите и арсенала за контрамерки, с които разполага блокът.

Като пример френският премиер е посочил, че ЕС не е показал достатъчно респект на срещата. Самата Фон дер Лайен не застанала с нужната увереност пред милиардера-президент. Върху този факт, между другото, вече няколко дни размишляват сутрешните говорилни на националните телевизии в Нидерландия. 

Не един и двама анализатори обърнаха внимание върху стойката на председателката и нейните жестове, че излъчвала неувереност и примиреност, което изиграла лоша шега при договарянето на условията в сектори като фармация и енергетика.

След президента и премиерът на страната Франсоа Байру описа последствията като „черен ден за Европа“ и осъди нейните лидери, които са я довели до ситуацията „да се подчини".

Германският канцлер Фридрих Мерц също призна, че не е "доволен от този резултат, не очаквал нещо добро, но като се имало предвид от ситуацията, от която тръгнали преговорите, не можело да се надява и на „нещо повече“.

За разлика от по-именитите си колеги, с предпазлив оптимизъм към споразумението погледна премиерът на Белгия Барт Де Вевер. В съобщение, публикувано в социалната медийна платформа X, той написа, че е облекчен от постигането на сделка, но няма причина за радост. "Докато очакваме пълните подробности за новото търговско споразумение между ЕС и САЩ, едно нещо е ясно: това е момент на облекчение, но не и за празнуване. Митата ще се увеличат в няколко области и някои ключови въпроси остават нерешени. Все пак, поздравявам президента и нейния екип за тяхната упорита работа и отдаденост през последните месеци, фокусирани върху запазването на трансатлантическите връзки и гарантирането, че търговията остава възможно най-стабилна при предизвикателни обстоятелства. Искрено се надявам, че Съединените щати с времето отново ще се отрекат от измамата на протекционизма и отново ще прегърнат стойността на свободната търговия – крайъгълен камък на споделения просперитет", пише в поста на премиера.

Според него обаче, Европа трябвало да продължи да консолидира вътрешния си пазар, да намали ненужните регулации и да изгради нови партньорства за диверсифициране на търговската мрежа. „Нека Европа се превърне в фар на отворена, справедлива и надеждна търговия, от която светът толкова спешно се нуждае", апелира още  премиерът.

От страните, които формират региона на Бенелюкс“ засега радио тишина има единствено откъм Нидерландия и нейния служебен премиер Дик Схоф. Засега единствено един икономист от Камарата на представителите Хан де Йонг, който заяви, че „това е победа за Тръмп и поражение за ЕС".

Щипка лют пипер поръси и „Политико“ в зейналата рана като обърна внимание на твърдението, че обещанието на ЕС за милиарди евро инвестиции в САЩ е „напълно нереалистично“. Съюзът обеща на Тръмп да купи 750 милиарда евро американска енергия преди края на мандата му, или по 250 милиарда годишно. Това би означавало, че Европа ще получава 80% от енергийните доставки  от САЩ -напълно нереалистично. За сравнение, миналата година ЕС е внесъл енергийни доставки на стойност 375 милиарда евро, от които само 76 милиарда от САЩ. 

Въпреки това Фон дер Лайен и еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис остават оптимисти и твърдят, че целите са постижими. Неочаквано сурова зима, съчетана със забраната на ЕС за газ и петрол от Русия, която ще влезе в сила от 2028 г., все още можело да обърне хода на събитията. Освен това търговската сделка все още не е напълно изработена, "все още има много да се каже за нея", надяват се журналистите от авторитетния вестник, както изглежда и от политическата класа на Европа.

Безпокойство с цифри

На фона на засилената политическа критика, обзела Западна Европа, бившият български финансов министър Симеон Дянков дава своето обяснение с цифри защо сделката е неизгодна. Според него макроикономическият ефект от тарифния шок се очаква да намали годишния БВП на ЕС-27 с ≈0,5%. 

Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 милиарда евро. Спадът от 0,5% в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от ~0,4%, в 0,2% по-малко данъчни приходи от БВП. 

За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, Данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните пропуснатите приходи ще възлизат на около 34 млрд. евро. 

Загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ, пише още българската агенция БГНЕС като цитира Дянков от изявление пред обществената телевизия на страната. 

Бившият финансов министър обръща внимание и на един все още не решен факт, който тържи на нокти ЕС - енергията. По-високите разходи за внос на енергия, според Дянков, ще доведат до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. "Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3%-0,5% от БВП или още 45 млрд. евро годишно", прогнозира Симеон Дянков.

Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 милиарда евро (≈ 0,4%-0,5% от БВП на ЕС). За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8% от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5% от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2% от БВП. 

Шокът изтласквал няколко държави над тавана на дефицита от 3% от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с „извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни.

Изненада с разменени роли

Още не осъзнала истинските параметри на споразумението с Вашингтон, поредната сензация обяви Европейската централна банка и нейните данни за последното тримесечие. Оказва се, че има съществено разминаване и страните в Южна Европа бележат неочакван растеж.

Като цяло еврозоната е регистрирала растеж  0,1%, а за целия ЕС - 0,2%. За банката това е в рязък контраст с развитието през последните 20 години. Южноевропейските страни често са критикувани за лошата си икономическа политика и слабия икономически растеж.

Испания и Португалия водят списъка с темпове на растеж съответно от 0,7 и 0,6%. Въпреки че не са публикувани данни за Гърция, икономическият растеж през първото тримесечие е 2,2%. Добрите резултати се дължат главно на силния туризъм, развитието на логистиката и потребителските разходи.

В дъното на списъка са Германия, Италия и Нидерландия, където икономиките се свили с 0,1% през последното тримесечие.

Както отбеляза и Дянков тези страни са доста зависими от износа за Съединените щати повече от други европейски страни. Освен това Италия се бори с демографски проблеми. Очакванията са свиването на растежа в тези две страни да нарасне допълнително главно поради вносните мита, които ще влязат в сила от 1 август. Много точен е изводът от данните на нидерландският журналист Стефан Де Фрийс, който казва, че „слънцето грее в Южна Европа“.  

Портът в Антверпен не изключва опцията да търси други пазари извън САЩ

Европейският съюз и САЩ постигнаха трансатлантическо споразумение, но то създава смесени чувства по отношение на новите вносни мита, коментираха от пристанището в Антверпен. За мениджмънта все още продължава да витае несигурност, тъй като не е ясно какви ще са окончателните тарифи за алуминия и стоманата след 1 август.

Снимка: ЕК

От една страна, изпълнителен директор на Жак Вандермейрен изпитвал облекчение, че няма да има страховитата 30% тарифа. От друга страна обаче никак не е доволен и от договорените 15% все още са високи. И посочва за пример, че  в момента таксата е 5%. Новата реалност, при 15%, също не е добра за бизнеса за едно от двете най-големи пристанища на континента. Заедно с това в Ротердам носят прозвището „Портите на Европа.

Още по темата в 3Е News: 

• Фон дер Лайен: Залогът е голям - пазар за 1,7 трлн. долара и 800 млн. души

• Еврокомисар Шефчович: Споразумението между САЩ и ЕС носи нова стабилност

• Защо е неизпълнимо „фантастичното“ обещание на ЕС към Тръмп за 750 млрд. долара внос на енергийни продукти?

"Търговското споразумение е по-добро от търговската война", разглежда философски сделката главният изпълнителен директор. Той оставал с резервите си и не бързал да отваря шампанското на победата, защото все още като дамоклов меч висели сегашната закана на Тръмп да обложи с 50% тарифа внасяният европейски алуминий и стомана.

"Ако това продължи така, ще трябва да търсим други пазари. "Трябва да гарантираме оцеляването на стоманодобивните дружества в ЕС, защото те са много притеснени. Това ще има сериозни последици за нас, защото ние сме най-голямото стоманодобивно пристанище в Европа",предупреждава мениджърът за последствията.

С коментар по темата пред медиите се включва и общинският съветник по проблемите на пристанището в Йохан Клапс (N-VA). "Едва ли можем да говорим за балансирано търговско споразумение.

В допълнение към всички инвестиционни обещания, направени от ЕС, американското правителство добавя и 15% данък върху вноса. Бихме искали САЩ да останат важен търговски партньор, но прехвърлянето на стоковите потоци към страни, които са готови да търгуват с нас при равни условия, ще бъде една от нашите стратегии."

Белгийският премиер: Няма поводи за радост

С предпазлив оптимизъм към споразумението гледа и премиерът на страната Барт де Вевер. В съобщение, публикувано в социалната медийна платформа X, Де Вевер написа, че е облекчен от постигането на сделка, но няма причина за радост. "Докато очакваме пълните подробности за новото търговско споразумение между ЕС и САЩ, едно нещо е ясно: това е момент на облекчение, но не и за празнуване. Митата ще се увеличат в няколко области и някои ключови въпроси остават нерешени. Все пак, поздравявам президента и нейния екип за тяхната упорита работа и отдаденост през последните месеци, фокусирани върху запазването на трансатлантическите връзки и гарантирането, че търговията остава възможно най-стабилна при предизвикателни обстоятелства. Искрено се надявам, че Съединените щати с времето отново ще се отрекат от измамата на протекционизма и отново ще прегърнат стойността на свободната търговия – крайъгълен камък на споделения просперитет", пише в поста на премиера.

Според него обаче, Европа трябвало да продължи да консолидира вътрешния си пазар, да намали ненужните регулации и да изгради нови партньорства за диверсифициране на търговската мрежа. „Нека Европа се превърне в фар на отворена, справедлива и надеждна търговия, от която светът толкова спешно се нуждае", апелира още  премиерът.

"Горчиво хапче за преглъщане"

Белгийската федерация на предприятията (VBO) и федерацията на технологичната индустрия Agoria приветстват споразумението

VBO го вижда като важна стъпка напред и предлага перспектива за по-стабилни трансатлантически отношения. Федерацията на технологичната индустрия обаче остава предпазлива. "Като се има предвид геополитическият контекст, можем да живеем с това споразумение, което предлага поне минимална стабилност. Това е горчиво хапче за преглъщане, но най-лошото е предотвратено", каза главният изпълнителен директор на Agoria Барт Стюкърс.

Както Agoria, така и VBO призовават за диверсификация на търговските отношения и за структурни реформи за подобряване на бизнес климата в дългосрочен план.

За главният икономист на ING Германия Карстен Бжески "това е като да очаквате ураган, но в крайна сметка идва само буря. Има облекчение, но няма радост." Според него несигурността вече е изчезнала, въпреки че новите мита все още имат отрицателно въздействие върху икономиката.

Хърватия развива геотермални и водородни проекти с европейски средства

Хърватия планира да инвестира с европейски средства в проекти за геотермални проучвания и проекти за внедряване на водород, става ясно от съобщение на Европейската комисия, с което страната е уведомена за удовлетворено искане по Механизма за устойчивост.

Снимката е илюстративна. Източник: ЕК

Това е шестото поред плащане от страна на Брюксел на стойност  835,6 милиона евро. След като комисията е разгледала напредъка на страната, заключението е, че е изпълнила задоволително 15 ключови етапа и 11 начертани цели за транша

В мотивите си ЕК е посочила, че реформите и инвестициите, свързани с това плащане, ще доведат до положителна промяна за хърватските граждани и предприятия в областта на здравеопазването, борбата с корупцията, геотермалните проучвания.

С друга част от проектите ще се създаде по-добър бизнес климат в областта на водите, устойчивостта срещу природни бедствия, енергийната свързаност и енергийната сигурност.

Комисията изпратила предварителната си оценка на изпълнението от страна на Хърватия на ключовите етапи и целите, необходими за това плащане, на Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с четири седмици, за да представи становището си. Плащането към Хърватия може да се извърши след становището на ЕФК и приемането на решение за плащане от Комисията.

Планът за възстановяване и устойчивост на Хърватия включва широк спектър от инвестиции и мерки за реформи. Планът ще бъде финансиран с 10 милиарда евро, от които 5,8 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 4,2 милиарда евро под формата на заеми.

Интерактивна карта на проектите, финансирани от МВУ, включително информационното табло за възстановяване и устойчивост, е достъпна онлайн. Повече информация за процеса на искане за плащане по МВУ може да бъде намерена и онлайн.

Дали ЕС не празнува твърде рано?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещат в Шотландия, за да обсъдят търговското споразумение. Брюксел няма много време за разговори, тъй като крайният срок е 1 август преди европейските стоки да започнат да се облагат с 30% вносни мита.

Снимка: Аудиовизуална служба не ЕК

Дали обаче при евентуално стискане на ръцете, няма да се окаже, че Европа празнува твърде рано, казва в интервю за нидерландско радио анализаторът на „Политико“ Коен Верхелст.

„Ако в крайна сметка търговската сделка между ЕС и САЩ се окаже вносна мита от 15%, това ще означава рязко влошаване в сравнение със статуквото отпреди само шест месеца. В такъв случай със сигурност не става въпрос за победа на Европа. Хората сега се преструват, че можем да въздъхнем с облекчение, но най-много можем да замразим новото статукво за известно време", казва журналистът.

Пред радиослушателите, Верхелст разкрива, че чул представител на дипломацията ЕС да прави сравнение с гнила риба, която хвърляте на масата. Започвате преговори как може да се отървете от тази смръдлива риба. Ако преговорите имат успех, ще бъде свалена и всеки ще си отдъхне с облекчение. Но това не променя цялата картина и не сте постигнали никакъв напредък, а само сте насочили вниманието на приказките към смърдящата риба. Такава е общо взето ситуацията и около преговорите“, описва образно спора между Брюксел и Вашинтон.

Анализаторът разглежда и опцията да няма преговори и тогава търговската война ще се развихри в посока на услугите. „Тогава САЩ вече наистина има какво да губят“, смята Коен Ферхелст и прогнозира, че ще е настъпил моментът Европа да извади „голямата базука“ с контрамерки като блокиране на инвестиции, преследване на банки и доставчици на услуги.

"Така че тогава получавате съвсем различен пейзаж, защото ако тази търговска война тръгне в посока на услугите, тогава САЩ имат много за губене. Това включва Netflix, Spotify и най-големите Facebook, Google и Amazon, които редовно срещат критики и санкции от Европейската комисия за неспазване на европейското законодателство.

Всички международни анализатори обаче прогнозират, че няма да се стигне до развоя, който разглежда репортерът на „Политико“. Да срещата на неутрална територия бяха проведени няколко разговора между Фон дер Лайен и Тръмп – последният от които бе на 25 юли. В изявление на ЕК стана ясно, че председателката е определила телефонния разговор със стопанина на Белия дом като „добър“ и възможност да се продължат трансатлантическите преговори. За Тръмп шансовете са 50:50.

Източници в Брюксел разкрили пред „Ройтерс“, че шансовете за договорка са големи. Дори се споменавали цифри като общи мита от 15% за всички стоки от ЕС и 50% мита върху стоманата и алуминия.

Вътрешни информатори и на Financial Times разкрили, че екипи на двете страни работили в навечерието на срещата. Така че сделката изглеждала постижима. Въпреки че никой не смеел да каже със сигурност дали ще има „бял дим над Шотландия“, както се изрази в репортажа си кореспондента на телевизия RTL. В края на краищата с непредвидимия Тръмп никога не се знае.

От Европейската комисия с друго изявление, отново предпазливо заявиха, че вярват в постигането на споразумение и шансовете са „постижими“.

Сред обсъжданите варианти да има специална квота за стомана и алуминий за внос в САЩ, които след това ще бъдат изправени пред по-ниски мита. Всички количества над това ще бъдат обложени с 50 процента.

Не е изключено Фон дер Лайен да се съгласи ЕС да внася повече втечнен природен газ (LNG) от САЩ и да поеме други ангажименти по отношение на инвестициите. Затова на срещата е и европейският комисар по търговията Марош Шефчович.

ЕС вече има готов контрапакет с вносни мита за американски стоки на стойност 93 милиарда евро, ако сделката се провали и САЩ наложат 30-процентно мито.

Миналата седмица Вашингтон сключи търговско споразумение с Япония, в което се налагат общи мита от 15% върху японските стоки, включително автомобилите. 50-процентното мито върху стоманата и алуминия от Япония ще остане в сила

Screenshot: https://www.nu.nl/ 

Американският президент реши да съчетае в едно релакс, лични бизнес дела и да види дали може да постигне нещо с Европейският съюз. Тръмп пристигна заради откриването на новото си голф игрище. На зелената морава докато се цели в дупките, американецът ще бъде в компанията на британски политици, сред които и премиерът Киър Стармър.

Само да припомня, че преди голф воаяжа си в страната на поличките, американският президент иззе славата и обезличи с присъствието си спортния блясък  във финала на първото Световно клубно първенство, проведено именно в САЩ. Сега нищо чудно и по зелените морави и сред луксозните голф колички със сделка да се поздравят и британците.

Професор: Ако се запуши устата на пресата, това е заплаха за демокрацията

Американският президент Доналд Тръмп отново е поел пътят на войната срещу медиите. Напоследък виждаме, че той ескалира. Последната жертва е Wall Street Journal (WSJ). Милиардерът впрочем е първият в историята президент, който е дръзвал да съди тази медиа с иска си за 10 милиарда долара. Според Тръмп  бизнес вестникът се е отнесъл позорно с него в репортажите си за Джефри Епщайн.

Снимка: Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС

Американските медии наричат иска на Тръмп "Извънредна ескалация" в неговия кръстоносен поход срещу пресата и ясно послание към вестниците, радиостанциите и телевизионните станции: ако репортажите не се харесат на президента, ще има последствия.

Медийният магнат Рупърт Мърдок, собственик на Wall Street Journal и Fox News, е доста мек към Тръмп през последните години, отбелязва нидерландската телевизия NOS.

"Ако собственикът на Wall Street Journal и Fox News не е в безопасност от съдебните дела на Тръмп, никой не е. С всяка победа Тръмп смята, че може да отиде по-далеч, за да даде урок на пресата, казва Саманта Барбас, която професор по медийно право в университета на Айова.

Атаките на Тръмп срещу пресата не са нови. През първия си мандат той многократно нарече пресата "враг на народа". Но според Саманта Барбас, през втория си мандат той е разширил периметъра си и само за 6месеца е имало лавина от предупреждения, което само по себе си е сигнал за заплаха срещу пресата.

Професорът припомня някои от най-големите заплахи като решението да изключи информационната агенция AP с достъп до брифингите на Белия дом, забраната на журналистите на WSJ да стъпват на борда на президентския самолет AirForce 1 или прекратяването на федералното финансиране на обществените радио- и телевизионни оператори NPR и PBS.

Това не са хаотични и безразборни решения, това е част от цялостна стратегия, подхваната още от първия мандат. Систематичното атакуване на пресата по всички фронтове е опит да се подкопаят основите на свободната преса, която критикува“, смята професорът.

И преди Тръмп да стане за втори път президент имаше съдебни дела срещу The New York Times, CNN, ABC News и CBS и още куп други по-малки медии. По делото с ABC Новини и CBS стигна се до споразумение. Каналите платиха съответно 15 милиона и 16 милиона долара на Тръмп. Фактът, че компаниите са решили да се споразумеят създава опасен прецедент, според професор Барбас. "Тръмп вижда това като победа и е ясно, че с всяка победа той смята, че може да отиде по-далеч, за да "даде урок на пресата".

Засиленият кръстоносен поход води и до друго последствие: автоцензура. Защото независимо дали Тръмп ще спечели съдебните дела или не, ще има сериозен възпиращ ефект, казва Барбас. "Това е изключително вредно. Пресата е единствената институция в страната, която може да информира обществеността за злоупотреби с власт. Ако пресата замълчи, това е заплаха за демокрацията, която не бива да се подценява."

Като скорошен пример Барбас посочва прекратяването на популярното токшоу The Late Show с водещ Стивън Колбърт, яростен критик на Тръмп. "Много хора смятат, че CBS прави това, за да се приспособи към Тръмп."

Американският експерт Каспър Томас също вижда тази връзка. "Този въпрос е свързан с по-широкия въпрос, който се случва в Америка: могат ли медиите да продължат да правят и казват това, което искат? Мисля, че медиите, много повече, отколкото по време на предишния мандат на Тръмп, са нащрек и мислят какво правят и какво не пишат."

"И преди сме имали критични към медиите президенти - Ричард Никсън също не беше приятел на пресата - но тази правна война, която Тръмп води, е напълно нова и направо обезпокоителна."

За да се обърне хода на събитията, са необходими две неща, що се отнася до професора. "На първо място, пресата трябва да отвърне на удара. Големите медийни организации винаги са имали политика да се защитават срещу всякакви дела за клевета, а не да се уреждат. Мисля, че медиите трябва да се върнат към тази политика."

"Второ, крайно време е населението отново да осъзнае колко пагубно е за едно общество, ако свободата на пресата бъде загубена. Ако можем да си припомним това, това ще помогне изключително много в борбата срещу тези атаки."

В заключение американският кореспондент на нидерландската телевизия NOS  Сьорд ден Даас казва: "Тръмп остава един от най-достъпните президенти. Вътре в залата на Белия дом той редовно дава импровизирани пресконференции, всички въпроси са добре дошли. Защото този достъп си има цена. Ако сте полезни за Белия дом, не сте твърде критични или ако провъзгласите посланието на Тръмп, ще бъдете възнаградени с повече достъп. До Овалния кабинет, например.

Критичните журналисти или организации, които не са в съответствие с Белия дом, трябва да се страхуват за този достъп, както се случи с AP и WSJ. "Разделяй и владей" е стратегията, която Тръмп използва спрямо медиите, надявайки се да сплаши новинарските организации."

Поне 200 млрд.евро струва модернизацията на старата елмрежа в Нидерландия

Нидерландия е на прага на енергийна криза заради нереформираната електропреносна мрежа. Проблемът с капацитета, чакащите за присъединяване стотици малки и големи индустриални компании в цялата страна не е от днес. Две правителства – второто на Марк Рюте и последното на Дик Схоф така и не направиха нещо запомнящо се, за да измъкнат от пропастта индустриите.

Снимка: www.tennet.eu

В апели и петиции до парламента бяха мотивирани проблемите на няколко електроразпределителни компании и обосновката, че са спешни мерки, ако страната иска да покрие климатичните цели на ЕК и в частност амбициите на родния й ресорен еврокомисар Вопке Хукстра.

Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители – през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика. Проблемите на компаниите изглежда няма да бъдат решени и батакът в енергетиката ще бъде оставен на трупчета поне още няколко месеца докато бъде избрано редовно правителство. Единственото, което остава е да се правят текущи инвестиции, с които да се поддържа мрежата стабилна.

Разчетите на националния оператор TenneT показали, че само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа. Сред големите вложения са проект обща високоволтова мрежа между Нидерландия и Германия за над 5,5 млрд. евро. А такива предстоят още на няколко места при осигурено финансиране.

От компанията признават в интервю, че въпреки наличния бюджет, много проекти са забавени пак заради държавата и дългото отлагане на промяна в закона, според който да се опростят тръжните процедури, издаването на разрешителни и дългите срокове за доставка на части.

Един от големите проблеми пред енергодружествата е присъединяването на нови мощности към мрежата. В моментното състояние, ако не се направят нужните ремонти, поне още 10 години няма да може да бъдат присъединени нови бизнеси, предупреди преди време  TenneT в писмо до правителството.

Списъкът с чакащите нараства с всеки изминал ден. Проблемът може да се задълбочи от 2026 г. когато заради неадаптираната елмрежа може да се стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.

За да не се стига да спирания на тока мениджърите два двата оператора TenneT и Liander са започнали срещи, за да изготвят мерки, които да предотвратят  претоварването и прекъсвания  на електрозахранването. Ако не се направи нещо сега – може да бъдат засегнати и домакинствата, казват от TenneT. От оператора вече неколкократно са апелирали към големите индустриалци да избягват пиковите часове. Съветите обаче се оказали безрезултатни. Само 66 от 606-те големи потребители имали възможности да не използват енергия в най-натоварените часове на деня - 16:00 и 20:00 ч. Домакинствата също можели да помогнат като използват електричество извън пиковите часове, доколкото е възможно, пише още TenneT. Зареждането на електромобилите се препоръчвало да става в нощните часове или рано сутринта. Защо се стигнало дотук. 

Операторът пояснява, че недостигът на капацитет е заради бума и нарастващото търсене на енергия от огромния наброй появили се през последните години центрове за данни, зарядни станции, термопомпи.

Година след Олимпиадата в Париж – очаквано на загуба, но дивидент в бъдещето

Точно една година след отриването на Олимпийските игри в Париж равносметката показала, че са стрували драстично повече пари отколкото се очаквало. Ако се погледнат от счетоводна гледна точка приходите, игрите са провал, коментира по искане на нидерландската обществена телевизия Нос икономистът Пиер Рондо от Училището по спортен мениджмънт в Париж.

Снимка- www.olympics.com 

Дефицит от над 1,5 милиарда евро

На първо място Олимпиадата имала "преки разходи", които са платени от организационния комитет и от специалния орган Solideo който изгражда инфраструктурата. "Заедно те разполагали с бюджет от 8,8 милиарда евро. Но според наличната документация приходите от игрите възлизат на 7,1 милиарда евро. Това е нетен дефицит от 1,7 милиарда.

Освен преките разходи има и непреки. Френското правителство изцеди максимално държавния бюджет, за да осигури добра организация и да подобри обществения транспорт. По данни на Сметната палата тези непреки разходи възлизат на 5,9 милиарда евро - два пъти повече отколкото е било предвидено в предварителния бюджет.

Според икономиста Рондо правителството - противно на по-добрата си преценка - е подценило разходите. Голяма част от разходите се отишли за сигурността. Бюджетът бил по-малко от 400 милиона евро. Но всички знаят, че осигуряването на Олимпиадата винаги струва повече от милиард евро. В Париж се оказало, че сигурността струва 1,4 милиарда.

Освен това френската държава трябвало да отдели солиден резерв срещу планирани стачки, за които се знаело, че ще се проведат по време на Игрите. За да удовлетвори желанията на полицаите и на транспортните работници – кабинетът „им запушил устата“ с тези пари.

„Правителството на Макрон искаше да предотврати този сценарий. "Затова персоналът на обществения транспорт получи специални бонуси над 1200 евро на човек по време на игрите. Допълнителните разходи за обществен транспорт възлизат на 600 милиона", разкрива икономистът.

В крайна сметка Олимпийските игри струваха повече, отколкото се очакваше и беше предвидено в бюджета. Но това също е само част от историята, подчертава Рондо.

"Въпросът всъщност е дали виждате всички тези разходи като зейнала финансова дупка или пък като инвестиции. Защото, ако погледнете възвръщаемостта в дългосрочен план, картината се променя." Например сигурността струва 1,4 милиарда, но пък Игрите поставиха Париж на картата.  Бяха добре организирани, безопасни и без инциденти. Това даде положителен тласък в имиджа на френската столица за туристите“, посочва като позитиви икономистът.

Освен това градът има и нова инфраструктура. Северно от Париж са издигнати олимпийски плувен басейн и олимпийско село. В покрайнините на Париж е построен голям нов спортен комплекс и са построени или реновирани пътища. Сега всички тези придобивки се използват от местните жители. Обикновените французи могат да се възползват от олимпийската инфраструктура за десетилетия напред.

"Това наистина е наследството в дългосрочен план. Северозападно от Париж, например, е стадионът Коломб, използван за Олимпийските игри още през 1924 г. И този стадион все още е там. И все още се използва сега, сто години по-късно.

Освен това "дългосрочното наследство" е трудно да се измери. Трудно е да се изчисли какво ще донесат допълнителните туристи, повече градски транспорт и нови стадиони след няколко години, ако изобщо могат да бъдат изразени в пари."Може би не трябва да съдите за този вид големи спортни събития само в краткосрочен план и финансово. Всъщност те винаги са губещи. Но в дългосрочен план със сигурност може да имат своите положителни ефекти."

Откриването - церемония като никоя друга

Откриването на 33-ите Летни олимпийски игри. Исторически препратки, звездната поява на Селин Дион и парад на нациите, какъвто не бяхме виждали. Спектакълът обаче предизвика полярни мнения - дали провокациите в него в случая са изкуство и част от духа на Париж или са част от така наречената нова политкоректност?, попита тогава в свой репортаж след откриването Българската национална телевизия.

Сценарият

Легендата на френския футбол Зинедин Зидан носи олимпийския огън. Група деца го взимат и го отнасят в парижките катакомби, където ненадейно попада в ръцете а мистериозен факлоносец. Начало, което обещаваше да разкаже една вълнуваща история. 6-километрово трасе, което атлетите от 206-те делегации преминаха на лодки - от моста Аустерлиц, до площад "Трокадеро", до Айфеловата кула. Смела идея, която не беше помрачена дори от проливния дъжд, който се изливаше над Париж.

Провокация

Не липсваха и провокативни елементи, които мнозина нарекоха "насилствен опит за налагане на либерални идеи". Организаторите обаче казват - посланието ни е, че тук всеки е добре дошъл и церемонията е не е имала за цел да подкопава морала или да шокира хората.

С напредването на нощта дойде време и за кулминацията. Финалните и най-емоционални минути ни върнаха в началото - към Зидан, който отново пое щафетата с огъня, само за да я предаде на други легенди Рафаел Надал, Серена Уилямс, Карл Люис. Запалването на огъня пред Лувъра беше поверено на лекоатлетката Мари-Жозе Перек и джудиста Теди Ринер.

Но преди да приключи церемонията, видяхме най-знаковия момент - Селин Дион, която за първи път излезе на сцена след като призна, че страда от нелечима болест. Канадската певица показа на милиардите зрители, че талантът ѝ е все така силен. Емоциите бяха огромни както за нея, така и за всички, които видяха триумфалното ѝ завръщане.

Екоорганизациите в делириум след „историческото“ решение на Съда в Хага

Международният съд на ООН в Хага излезе за първи път в историята си с решение по климатично дело, заведено от островната държава в Тихия океан Вануату. В документа, който има повече статут на препоръка и няма обвързваща стойност, се казва, че страните по света са длъжни да защитават климата. А индустриализираните богати нации трябва да поемат водеща роля и да помагат финансово на по-бедните.

Снимка: www.abc.net.au

Текстът, може да няма обвързваща стойност, но може да натежи при други дела, беше първият коментар на юристи. Новината беше посрещана с аплодисменти, а различните природозащитни организации, събрали се пред сградата в нидерландската столица, изпаднаха в делириум и  започнаха да се надпреварват независимо един от друг, че е „историческо решение, което не би могло да дойде в по-подходящ момент“.

Oще климатични новини в 3Е News: 

• Страх от неизвестното и безсилни погледи - от изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка
• ЕС и Япония заедно ще стиковат предложения за COP 30 в Бразилия
• Докладчикът за COP’30: Това е „историческа възможност“ за климата

Текстът ясно показва, че правителства като нидерландското, което вече имам статут на служебно, вече няма да пренебрегват споразуменията за климата. Така прочетоха заключенията от местната неправителствена организация Oxfam Novib. "С това консултативно становище Международният съд дава на всички онези страни, които се съпротивляват, твърд правен шамар за нежеланието им да защитят правата на хората", се казва в изявление.

Последва друго становище на организацията Milieudefensie, в което се казва, че страните вече не могат да седят безучастно редом до големите замърсяващи компании и по този начин да изострят климатичната криза. "Те трябва да се намесят и да принудят компании като Shell да намалят емисиите си. „Решението  е новаторско и трябва да бъде основа при климатичните спорове по целия свят. То е голяма стъпка в борбата за международна климатична справедливост."

Очаквано „Грийнпийс“ също са доволни, тъй като съдът дава насока, с която няма как да не се съобразят по време на процеса на 100 текущи дела по света. Световната природозащитна организация не пропуска шанса да шамароса и самата Нидерландия, която също не е сред отличниците по отношение на парниковите емисии.

Клонът на хуманитарната организация CARE също набляга на факта, че "богатите страни вече не могат да избягват отговорността си. Действията в областта на климата не са избор, те са задължение."

Дори Организацията за правата на жените ActionAid  има мнение по темата и с напоително прессъобщение заявява, че трябва да се работи за бърз, справедлив енергиен преход и да се подкрепят уязвимите страни".

Делото, заведено от островната държава в Тихия океан, с население малко над 300 000 души, бе заведено в края на миналата година. Процесът придоби прозвището „най-малката държава завежда най-голямото климатично дело“.

Близо 100 държави и 12 международни организации са получили възможност да свидетелстват пред 15 съдии, начело с Юджи Ивасава.

Разглеждани са два правни въпроса. Какви задължения имат държавите-членки на ООН съгласно международното право, за да защитят други държави-членки и бъдещите поколения от изменението на климата? И вторият въпрос: какви са правните последици, ако държавите-членки продължат да отделят много парникови газове и не предприемат достатъчно действия, за да ги намалят?

Въпросите са внимателно формулирани, така че съдът трябва да разгледа и други договори и международни закони", коментира в телефонно интервю професорът по международно право и климатично право Маргарет Йънг от университета в Мелбърн.

Нашата държава е допринесла за по-малко от 0,0001 процента за глобалните емисии. Ние не сме причинили този проблем. Светът трябва да признае това", казва бившият министър на климата на страната Ралф Регенвану.

Вануату се намира в средата на Тихия океан. Жителите изпитват последиците от изменението на климата ежедневно, докато на практика не са допринесли с нищо за него. Но с покачването на водите разходите също се увеличават. Ето защо Вануату иска богатите и замърсяващи страни да поемат отговорност за своя исторически и продължаващ принос към изменението на климата. Уязвимите страни търсят репарации, ако големите замърсители не направят достатъчно, за да спрат изменението на климата.

Решението на Международния съд на ООН идва наистина, както беше определено в „най-подходящия момент“ когато светът е на прага на тридесетата поред климатична конференция COP в Бразилия в късната есен. Тогава силните и мощни икономики в света ще разпределят поредната порция средства за по-бедните страни като Вануату.

Срещата Китай - ЕС - разделителните линии очевидно натежават

 Европейският съюз и Китай проведоха среща на високо равнище по повод 50-години установяване на дипломатически отношения и десетилетие от подписаното Парижко споразумение. Срещата ежду Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща с премиера и президента на страната отбеляза и 10-годишнината от подписването на ключовото за климата Парижко споразумение. В допълнение преговорите и бъдещата двустранна икономическа рамка нямаше как да не включва и още един фактор – непостоянните капризи на президента на САЩ Доналд Тръмп, който откакто дойде на власт сутрин и вечер налага или отлага мита на вносни стоки.

Снимка и инфографика: Съвет на ЕС

Визитата на първите дипломати на Европа никак не се очаква с оптимизъм по отношение на международните анализатори. Някои нидерландски коментатори дори се обзаложиха, че единствената сигурна тема, по която може да имам консенсус е редуцирането на въглеродните емисии при положение, че Китай предложи някакви гаранции. 

От кратко изявление на Съвета на ЕС може да се предположи, че двете страни са направили климатичен пробив, тъй като станало ясно, че „зеленото“ било любимия цвят и на Брюксел, и на Пекин. 

Със задоволство от пресслужбата на Съвета на ЕС маркират, че по време на двустранни срещи са били постигнати конструктивни решения по стиковането на общи позиции за предстоящата през есента среща COP 30 в Бразилия.

Постигнат е също напредък по проекти за внедряването на нови китайски ВЕИ мощности,  улесняване на достъпа до качествени зелени технологии и продукти, така че те да могат да бъдат налични, достъпни и полезни за всички държави, включително развиващите се страни. 

Без съществена конкретика само е маркирано, че европейската делегация е постигнала напредък и е предоговорила дейности в области като управлението и контрола на емисиите на метан, пазарите на въглеродни емисии.

Толкова по общите теми. 

Различията обаче чертаят дълбоки граници, които засягат основно редица индустрии в Европа. Да започнем с най-чувствителния въпрос – войната в Украйна. Европейският съюз е на мнение, че Китай помага на Русия като търгува с дронове. Друг фактор, който разделя двете страни е, че Китай купува петрол от Русия като по този начин косвено финансира войната. Освен това властите в Пекин нито един път не осъдиха руската инвазия. Нещо повече – дори след сладките усмивки и стиснатите ръце в общите кадри на Фон дер Лайен и Коща с президента Си Дзинпин и премиера Ли Цян – източната страна категорично няма намерение да води различна политика и няма да се вслуша във апелите на ЕС.

От своя страна ЕС и неговата автомобилна индустрия  са загрижени, че континентът е наводнен от китайски продукти, отбелязва като друго различие пред нидерландско национално радио икономистът и изследовател на Китай Андрю Полк. "Ако китайските производители вече не могат да влизат в САЩ със стоките си, те могат да наводнят Европа с евтини продукти. Това може да е добре за потребителите, но не и за европейската промишленост. Компаниите не могат да се конкурират с евтини китайски части и суровини. В дългосрочен план за европейската индустрия може да се стигне до непоправими фалити и да коства хиляди  работни места", прогнозира той. По тази тема не се очакват кой знае някакви резултати.

Колкото и да не му се ще да го признае Брюксел, европейската автомобилна индустрия е твърде зависима от Китай. Производителите използват например магнити за двигатели, почти всички от които са произведени в Китай.

Китайските правителствени рестрикции, наложени на някои редоземни метали и суровини, причиняват забавяния в доставките и от това страдат големите европейски автомобилни концерни отбелязва анализаторът и консултант Йост Вюбеке. "Досега имаше само минимални забавяния в производствения процес, защото производителите все още имат запаси. Може да се окаже обаче, че Китай умишлено причинява това забавяне". Като друг пример той посочва, че в някои случаи в Европа няма доставчици на определени части, а за създаването на съответните заводи са нужни между 5 и 10 години. Така, че зависимостта на Европа от Китай е голяма.

Пропастта между Пекин и Брюксел зейва още като се има предвид, че европейската стоманодобивна индустрия си пати именно заради китайското нискокачествено нашествие, което прави дъмпинг на цените в ущърб на компаниите в ЕС. Този сектор генерира 80 милиарда евро в БВП на ЕС и осигурява препитание на 2,5 млн. души в 22 страни членки. Редица от водещите компании, начело с Аселор Митал, надигнаха силно глас срещу бездействието на Европейската комисия, че не прави нищо за техния интерес.  

В отговор на заканите,  в началото на втория мандат на Фон дер Лайен беше заявено в, че бъдещето на сектора е сред топ приоритетите за решаване на наболелите проблеми като пазарен дял, конкурентоспособност и климатични цели. Засега Коща и Фон дер Лайен са получили единствено уверение от китайските власти, че осъзнават проблема, който дори си имал термин „инволюция“ и обещали занапред да инвестират повече в потреблението и по-малко в производството. „Въпреки нашите различия – а ние имаме такива – можем да намерим прагматични решения.

Европа винаги ще защитава интересите си, както би направил Китай. Европа е готова да засили двустранното сътрудничество и да запази пазарът за китайски стоки отворен, но трябва да е балансиран и да има реципрочност, е краткото обобщение след тази визита.

По данни на Евростат през 2024 г. търговията със стоки и услуги между ЕС и Китай е надхвърлила 845 млрд. евро. Страната е третият най-голям търговски партньор на блока. През изминалата година  ЕС е изнесъл стоки на стойност 213,2 млрд. евро за Китай, а е внесъл стоки на стойност 519 млрд. евро. Това представлява търговски дефицит от над 300 млрд. евро.В сравнение с 2023 г. вносът и износът са намалели (съответно с 0,3% и 4,6%).

Между 2014 г. и 2024 г. вносът в ЕС от Китай се е увеличил с над 102%, а износът на ЕС за Китай е нараснал с почти 47%.

Размерът на инвестициите на ЕС в Китай възлизаше на почти 232 млрд. евро през 2023 г., а преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на ЕС достигнаха 10,1 млрд. евро през 2024 г. Трите водещи сектора са автомобилният сектор, основните материали и информационните и комуникационните технологии.

Размерът на китайските инвестиции в ЕС възлизаше на почти 65 млрд. евро през 2023 г., а потокът на ПЧИ от Китай достигна общо 9,4 млрд. евро през 2024 г. (спрямо 5,2 млрд. евро през 2023 г.). Трите водещи области са: автомобилна промишленост; развлечения, медии и образование; потребителски продукти и услуги