Нидерландия е изправена пред масово напускащи химически компании

Химически компании в Нидерландия масово напускат страната и местят мощностите си извън Европа, съобщиха местни медии. Началото бе поставено преди повече от година, а сред тях са и водещите гиганти Shell и BP. Прогнозата е, че лавината от напускащи ще продължава.

Screenshot от инфоклип на Съвета на ЕС

Последно химическият завод Fibrant в нидерландската провинция Лимбург е обявил пред Бюрото по труда, че хлопва кепенците. Подобно на другите е имало намерения за изграждане на нови заводи, но всичко е преустановено.

• Още по темата: Тежки години се очертават за двете най-големи пристанища в Европа | 3e-news

Всички до един казват, че напускат, защото не са в състояние да се конкурират с евтините китайски стоки. Продукцията идвала в Европа на тарифи, които са по-ниски от себестойността на европейските, разказва Манон Блумер, директор на VNCI – част от химическата индустрия.

Подобен мотив са изразили и други компании в сектора на пластмасата - Indorama, Vynova и Tronox, които вече са затворили нидерландските си клонове. Според техните мениджъри властите не правели нищо ситуацията да се промени и не очаквали скоро това да се случи.

Страната е в избор на ново правителство и компаниите изпращат отново ясно послание, което така и не бе чуто от последния кабинет на Дик Схоф – опростени процедури, ясна регулаторна рамка, подкрепа по пътя към климатична неутралност и декарбонизация.

„Искаме да бъде сред първенците, които са напълно неутрални по отношение на климата. Но за да се случи, трябват условия“, казва Даниел Вилемс от Chemelot. Попитан защо се получава това лавинообразно напускане в един и същи момент, специалистът разяснява, че в химическия парк Лимбург компаниите са силно свързани помежду си. Те купуват продукти един от друг и споделят разходите например за пречистване на водата. Ако една компания затвори, това често има последствия за другите.

Същият процес на масово напускащи се наблюдава и на пристанището в Ротердам, за което разказах в поредица от кореспонденции за 3е News през изминалото лято. На порта също действа практиката един купува суровина от други, а трети е зависим от предходните двама.

Управителят на пристанището Сяак Попе се опасява, че броят на напускащите ще продължи. "Много компании от химическата индустрия са активни на глобалния пазар. Те гледат коя фабрика дава най-малко добив, намаляват или затварят производството. Същевременно виждаме, че държавните планове за устойчивост се бавят, фирмите са със забавени проекти и от факта, че търсенето буксува“, разказва той.

Мениджмънтът в Ротердам не веднъж са поставяли въпроса за бъдещето и визията пред последното преждевременно паднало правителство на Марк Рюте през 2024 и последвалата го същата съдба на премиер Дик Схоф.

С подкрепата на общината бяха систематизирани и описани всички проблеми в писмо до парламента. В него ясно бе предупредено за той развой от напускащи. Сред предложенията се казваше портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти, изготвяне на специален закон, в който ясно да е регламентирано, че ще има по-бързи процедури, олекотени условия за инвеститорите и обособяване на специално място за иновации по подобие на това в Антверпен. „Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреди през 2024 общинския съветник Робърт Саймънс.

Провинциалните парламентаристи, общината и бизнес общността излязоха с апел правителството да приведе тарифите в съответствие със съседните страни, да инвестира сериозно в съхранение на CO2 със свързаната инфраструктура, да стимулира търсенето на чиста енергия, за да направи този пазар печеливш, като примамва компаниите да използват чиста енергия със субсидии.

Писмото обаче не среща чуваемост от държавата. Последва ново предупреждение – този път от изследователския институт TNO – Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане. Авторите на доклада също като пророци обявиха, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. „Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток“, дебело подчертават специалистите на института. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по  95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. На всичко отгоре бизнесът е принуден да плаща и допълнително данък върху използването на газ, което означава, че плаща два пъти за едни и същи емисии.

И още един проблем, за който маркира институтът - стартиращите предприятия често имат твърде малко възможности за растеж поради липса на финансиране.

Надеждите са в новото правителство, което се задава на хоризонта с водеща партия D66, в чието ДНК е заложено преследването на високи климатични цели, екология, жилищно и технологично облагородяване.

Словакия въвежда до 6 км/ч за тротинетките на тротоара

Не, това не е шега, пишем съвсем сериозно. Словакия ще въведе ограничение на скоростта по пешеходните пътеки от следващата година, разказва още с първите си редове белгийският авторитетен ежедневник „Нюз блад“.  

Снимка: Личен архив

Колоездачите ще бъдат задължени да се движат с 6 километра в час. Ако я надвишат, рискуват глоба. Полицията е взела мерника предимно на скоростните колелета и тротинетките.

Още по темата: Близо половината белгийци смятат мигачите за най-досадното нещо

Словашкият парламент е приел изменение на закона, което ще влезе в сила от 1 януари 2026 г. Поправката е внесена за разглеждане от партията на бившия министър на транспорта Любомир Вазни. Мотивът му бил, че законът ще повиши безопасността на пешеходците по тротоарите.

Предложението, което било представено в парламента преди няколко седмици, предизвикало у едни изненада, а сред други - шеги и възмущение, дори в социалните медии.

В същото време имало експерти, които подкрепили законопроекта, защото според тях 4 - 5 километра в час е обичайната скорост на ходене. "Велосипедистите и скутерите карат по-бързо и не им е мястото на тротоара. Те го правят само опасно за пешеходците“, смятат специалистите. Все още не е ясно колко „солени“ ще са глобите.

Мярката може да влезе в полезрението на белгийските власти, които от 3 години търсят начини и добри европейски практики, с които да намалят пътнотранспортния травматизъм и скоростното каране по пешеходните алеи.

Реформите и борбата с безразборното управление на тротинетки започна от Брюксел през 2022 с решение ползвателите да паркират на определени зони, а не където им падне. Скоростта за движение в централната градска част бе намалена до 6 км/ч. Редуциран бе броят на  споделените превозни средства – от 20 000 на близо 8000.

Въпреки промените броят на инцидентите така и не намаля. В белгийската столица отчитат по 5 инцидента на ден. Затова, депутати направиха предложения за промени в законодателството - намаляване скоростта от 25 км/ч в момента на 20, да се изисква шофьорска книжка и да се въведат регистрационни номера по подобие на Германия. 

Според данни, които ресорната транспортна асоциация Vias представя всяка година за пътния травматизъм показват, че са нужни още по-строги санкции от вече предприетите. За шокираща изненада на авторите на годишните анализи се оказва, че въпреки мащабните информационни кампании, близо половината от белгийците  не са запознати с основните забрани като например, че минималната възраст за каране е 16 години. Една трета от населението (35%) не знае, че е забранено превозването на втори човек. Невъзможно е да се управлява правилно поради малките колела на тротинетката. 

Над 70% не знаят, че трябва да използват само велосипедни алеи, а не тротоарите. Най-пренебрегваното правило е, че може да се завива надясно на червен светофар. Масово не се знае, че тротинетките, подобно на велосипедистите, може да се движат срещу посоката на движение. Четири от десет анкетирани са заявили, че си нямат на представа за тази възможност. 

Брюксел много внимателно следеше как действа съседен Париж в политиката със споделените превозни средства. След като френската столица обяви, че ще премахне тротинетките от улиците, политици от местния парламент белгийският град също надигнаха глас да се последва примера на техните колеги край Айфеловата кула. В крайна сметка беше решено за момента да не се премахват превозните средства, но ще се затегне драстично контролът.

Проблемът в Германия

Белгия е поредната страна, която се опитва с промени в законите да намали броят на инцидентите и жертвите след катастрофи с тротинетки. Оказва се, че нейната съседка Германия има същия проблем, посочва като пример електронното издание Еuractiv.

Нарастващият проблем лъснал, след като германско дружество по травматологична хирургия е започнало да документира сериозните инциденти от 2020 г. Университетската болница TUM вече анализирала тези данни. През първите три години от събирането на данните 538 души са получили сериозни наранявания при катастрофи с тротинетки. По-голямата част са били с наранявания на главата и лицето. Над 80% от пострадалите били преминали през интензивно отделение. 26 души загиват от травмите. По-голямата част от ранените водачи на скутери са мъже, при които фактор е алкохолът. Средната възраст е 44,3 години, а приблизително 78 процента са мъже. За сравнение, средната възраст при подобни тежки инциденти с велосипеди е 54,5 години, като мъжете представляват 72% от случаите.

Над половината от всички документирани инциденти са се случили през нощта или през уикендите. Наличните данни не показват дали пострадалите са носили каски или дали са карали частни или наети скутери, уточнява д-р Фредерик Харц, съавтор на изследването.

Германските власти вече са започнали да обсъждат и примери от други страни, сред които Австралия. Едно от тях е дали да се забрани шофиране през нощта. Засега това е все още на ниво първичен дебат без конкретни решения. Сред препоръките на авторите е да се ограничи движението на скутери през нощта и във високорискови зони.  Друга препоръка е да се въведе задължителна каска, както вече е направила Италия.

Политическият вакуум в Нидерландия „засмука“ вятърния сектор и АЕЦ амбициите

Секторът с изграждане на нови вятърни паркове в Нидерландия навлиза в криза и период на забавяне. Потвърждението на тази ситуация идва, след като бе провален търг заради липса на интерес и анонс от кабинета, че ще намали стратегическата си цел за 2040 г.

Нидерландия търси изход както пише на табелата. Личен архив

В инвестиционната програма на правителството е записано, че след петнайсетина години страната трябва да разполага с 50 гигавата вятърни мощности. Последният кабинет на Дик Схоф обаче ревизира документа и заложи, че до този период ще бъдат пуснати между 30 и 40 гигавата.

Още по темата от кореспонденциите ми за 3е News: 

• Нидерландия губи кадри и позиции заради липсващи центрове за данни | 3e-news
• Тежки години се очертават за двете най-големи пристанища в Европа | 3e-news

Промяната идва поради няколко причини. Най-решаващата е решение на правителството да ореже субсидиите за кандидат-инвеститорите на нови перки в Северно море. По ефекта на доминото това довежда до забавяния на стартирали проекти и до отказ на други в процес на проектиране.

Проваленият през ноември търг за нови мощности в Северно море показвал, че страната е навлязла в пазарна ситуация, в която отново е нужна държавната подкрепа, за да продължи възходящият тренд на сектора, пише в писмо до парламента служебният климатичен министър Софи Херманс.

Правителството едва ли е изненадано от този развой на събитията, след като от години е предупреждаван, че ще се стигне до застой заради нарастващите разходи за инвеститорите и не така добрите финансови резултати от продажбата на енергия. В мотивите си бизнесът е разказал на правителството, че се нуждаел от големи клиенти, които да закупуват много енергия. Ситуацията обаче с боледуващата икономика, напускането на големи компании и тежката бюрократична обстановка, водели да отлив на стратегически инвеститори.

Ето защо министърката, макар и в оставка и е ясно, че предложението ще се разглежда от нейния наследник на поста, предлага  отново да се отпускат субсидии за бъдещи вятърни паркове. За 2026 година в бюджета са заложени 1 милиард евро субсидия за вятърните паркове, които след това ще бъдат обявени на търг.

В дългосрочен план правителството в оставка предлага да работи с механизъм, който да гарантира на производителите на вятърна енергия по-висока цена на електроенергията когато пазарните цени са ниски. И обратното, компаниите ще трябва да дадат генерираните свръхпечалби на правителството когато пазарните цени са високи.

Медиите в страната отбелязват, че към момента в Северно море има изградени 5 гигавата вятърни паркове. Няколко големи проекта са забавени и едва ли ще се случи желаното удвояване на мощностите след 2032 г. Така Нидерландия се присъединявала в списъка с неуспешно завършени навреме проекти в морето наред с Дания, Великобритания и Германия.

Завещанието

Отиващият си кабинет оставя на наследниците си още една тема за размисъл – дали иска да строи и повече атомни електроцентрали. Ядрената енергетика бе във фокуса на два последователно подали оставка кабинета – на Рюте и на Схоф. Но заради по-важни теми като икономическа стабилност и миграцията, бъдещето на атома остана като мило пожелание и под формата на документ, затрупан в нечие чекмедже.

Провелите в края на октомври избори излъчиха победител- партия, в чието ДНК е заложено преследването на политики като климат, екология, енергетика и зелени идеи. В тази връзка, независимо в какви колаборации и коалиционни връзки ще се обвърже D66, изглежда, че бъдещето на АЕЦ отново е на дневен ред. Точно в този момент идва и документ, който е изготвен от последния управлявал кабинет. Стратегия за нова АЕЦ и създаване на нова компания, която да стопанисва новите мощности.

Министерството на климата изпраща писмо до Камарата на представителите, в което ясно се вижда, че дългосрочният фокус е да има 2 нови атомни централи, а съществуващата да продължи да работи с още десетилетие. Странно звучи обаче предложението сама трябва да финансира изграждането.

Медиите отново напомнят, че както във ВЕИ сектора и в атомната енергетика, липсва ентусиазъм от страна на частни инвеститори за нови АЕЦ, защото смятат риска за твърде голям. Засега единствен траен интерес имат френската EDF и американската Westinghouse.

При тази липса на желание от страна на частници държавата можела да заеме банков кредит  с по-ниска лихва и по този начин да намали разходите за целия проект. Затова ресорният министър Софи Херманс настоявала за  изцяло публично финансиране в размер между 20- 30 милиарда евро без лихвите. Все пак тя не затваряла напълно вратата за частни инвестиции, защото проектантът можел да поиска някои от тях да станат съсобственици.

Като обичаме да казваме копче вече имаме, но не и балтон, та и нидерландските управляващи вече имат нова държавна компания, в която да налее като за начало 45 милиона евро. Следващите 2 години бюджетът можел да набъбне до 222 милиона евро. Амбициите за две атомни, но крайните разходи щели да станат известни след 2 години, т.е. през мандат на един следващ кабинет.

Въпросителните не свършват дотук. Не е ясно и къде ще бъдат построени. В началото на тази година се заговори за 2 потенциални терена – на функциониращата в Бореселе и при Ротердам. До решение и по този въпрос не се стигна.

АЕЦ Борселе трябва да работи до 2033. Последните 2 кабинета, управлявали Нидерландия, заявяваха, че искат да се удължи нейния живот с поне десетилетие. Но и това остава като задание на бъдещето правителство, което да промени закона и да развърже ръцете на ядрения регулатор ANVS за одобрение.

Проектът за нова или нови атомни електроцентрали не бива да се реализира за сметка на данъкоплатеца и във финансов ущърб на системата, препоръча в аванс изследователският институт TNO. „За да има ефект от новите АЕЦ, важно за Нидерландия е да запази и да има работеща тежка индустрия. В един момент, ако тя се свие и има по-малко промишлено търсене на електроенергия, ще има допълнителни разходи за атомните електроцентрали‘.

Проектът

Припомням, че идеята за изграждане на нова АЕЦ се дъвче още от правителството на Марк Рюте през 2022 година. Тя ще бъде с два реактора от поколение III+, всеки от тях с мощност 1000-1650 MW. За да започне подготовката, кабинетът „Рюте“ е изчислил, че ще му трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и материалите. Отделно за самото строителство ще са необходими още повече пари. За разлика от последния кабинет Схоф, предходните министри в правителствата на Марк Рюте се надяваха да привлекат частни компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала. 

Като един от потенциалните партньори се спрягаше предишното правителство на Белгия, което официално бе заявило на нидерландската страна, че има интерес да изгражда съвместна АЕЦ. Темата обаче захладня и при съседите в новото правителство на Бард Де Вевер, който се хвърли да оправя пенсионната система, да кърпи зейналия бюджет и да реформира социалните закони. Темата за енергетиката бе зачекната само встъпителната реч с амбициозна програма, но засега само до там.

Новият кабинет на Нидерландия трябва да реши бъдещето на единствената АЕЦ

Енергийната и климатична политика се завръщат като водещи теми в Нидерландия, след като проевропейската либерална партия изненадващо спечели предсрочните избори. D66 с още по колоритния си 38-годишен лидер и открит гей Роб Йетен пледира за повече климат и екология в предсрочната кампания. Младият председател заяви в първите си коментари, че най-голямата победа е отстраняването на антиисламистката популистка партия на Герд Вилдерс и с нетърпение очаква да започнат коалиционните преговори.

Щастливият лидер на D66 и кандидат-премиер. Роб Йетен

Няма съмнение, че ако поеме премиерското кресло климатът ще бъде във фокуса на Йетън. Просто, защото професионалната му биография е неразривно свързана с тези теми. През 2017 година той влиза в Камарата на представителите именно с тези ресори.

Смяната на властта идва точно в подходящ момент за атомната енергетика, зеления преход и климатичните цели на Нидерландия, които бяха изтласкани от социалните и мигрантските въпроси в предишния кабинет на Дик Схоф.

Преговорите за съставяне на нов кабинет съвпадат с излязло решение на досегашното правителство в оставка за удължаване живота на единствената атомна електроцентрала в Борселе след 2033 г. и да инвестира 20 милиона евро в разработването на малки модулни реактори (SMR).

От съобщение на Министерството на климатичната политика и зеления растеж, че внесена поправка в Закона за ядрената енергия, която ще позволи на централата в пограничния с Белгия град Борселе да продължи да работи. "С тези стъпки Нидерландия е твърдо ангажирана с надеждни енергийни доставки без CO2, в допълнение към вятърната и слънчевата енергия", заявиха от министерството.

В отделно изявление правителството заяви, че ако изменението бъде прието, операторът на Борселе EPZ може да кандидатства до регулатора ANVS, за да продължи атомната електроцентрала да работи след 2033 г. "Това ще позволи на Нидерландия да продължи да консумира енергия без CO2 за по-дълъг период от време", се казва в доклада.

АЕЦ Борселе е пусната в търговска експлоатация през 1973 г. Според Международната агенция за атомна енергия през 2024 г. тя е осигурила 2,8% дял от производството на електроенергия в страната. През декември 2022 г. бившето правителство на Марк Рюте избра площадката в Борселе като предпочитано място за предложеното изграждане на два нови ядрени блока поколение III+, които трябва да заработят до 2035 г.

Нидерландия може да е в предизборна обстановка, но по закон досегашният кабинет има функцията на служебен и продължава да изпълнява поетите политики докато не мине клетвата на следващия. Затова и не спират проектите, за да има приемственост. Наскоро стана ясно, че държавата смята да създаде нова държавна компания NEO NL, която ще подписва договори за изграждане и експлоатация на новите блокове.

Още един повод кабинетът „Схоф“ да отиде в забрава

Енергийната политика след предсрочната оставка на кабинета „Рюте“ сякаш отиде надолу в политическите приоритети. С идване на власт на Дик Схоф преди година бе шумно афиширано, че Нидерландия смята да стои нова атомна електроцентрала. Бързо обаче ентусиазмът охладня. На политическия фронт климат и енергетика бяха заменени  със социална, жилищна политика, миграция, икономическа стабилност, грандомански проекти във военната област. Всичко обаче остана на хартия. Резултатът е ясен – политически хаос, недоволни енергоемки компании, затлачена електроенергийна система, изоставане в климатичния преход, рязък ръст на въглеродните емисии – теми, за които подробно съм разказвал през последната година в кореспонденциите си специално за 3eNews.

Какво очаква новия кабинет. Стабилизиране на системата, отпушване на мрежата, успокояване на енергоемкия бизнес с предвидими регулаторни мерки. Наваксване в климатичната политика, тъй като към момента Нидерландия няма да успее да покрие променените критерии на ЕК до 2040 г.

В атомната енергетика стои не леката задача, ако иска правителството да прави нова АЕЦ да потърси повече инвеститори. Трябва и да се реши дали държавата сама ще финансира проекта или ще търси частна инициатива, каквато смяташе Марк Рюте.

В изтекъл документ на ресорния  климатичен министър Софи Херманс се казва, че държавата може да заеме банков кредит  с по-ниска лихва и по този начин да намали разходите за целия проект. Затова Херманс настоявала за  изцяло публично финансиране в размер между 20- 30 милиарда евро без лихвите. Все пак тя не затваряла напълно вратата за частни инвестиции, защото проектантът можел да поиска някои от тях да станат съсобственици.

Въпросителните продължават. Не е ясно и къде ще бъдат построени. Само да припомня, че същата министърка в началото на мандата си, още не влязла в кабинета, се юрна да търси терени за АЕЦ и набързо наобиколи два в крайграничния град Борселе където и в момента работи АЕЦ. Другият терен бе при Ротердам. Резултат от воаяжа нямаше.

АЕЦ Борселе трябва да работи до 2033. Последните 2 кабинета, управлявали Нидерландия, заявяваха, че искат да се удължи нейния живот с поне десетилетие. Но това остава като задание на бъдещето правителство, което да промени закона и да развърже ръцете на ядрения регулатор ANVS за одобрение.

Проектът за една или две атомни електроцентрали не бива да се реализира за сметка на данъкоплатеца и във финансов ущърб на системата, препоръча в аванс изследователският институт TNO в отделно писмо до парламента по темата. За да има ефект от новите АЕЦ, важно за Нидерландия е да запази и да има работеща тежка индустрия. В един момент, ако тя се свие и има по-малко промишлено търсене на електроенергия, ще има допълнителни разходи за атомните електроцентрали.

Проектът

Припомням, че идеята за изграждане на нова АЕЦ се дъвче още от правителството на Марк Рюте през 2022 година. Тя ще бъде с два реактора от поколение III+ - всеки от тях с мощност 1000-1650 MW. За да започне подготовката, кабинетът „Рюте“ е изчислил, че ще му трябват най-малко 5 милиарда евро. Калкулацията е направена преди избухването на войната между Русия и Украйна, скокът на суровините и материалите. Отделно за самото строителство ще са необходими още повече пари. За разлика от кабинета Схоф, предходните министри се надяваха да привлекат частни компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала. Един от потенциалните партньори се спрягаше предишното правителство на Белгия, което официално бе заявило на нидерландската страна, че има интерес да изгражда съвместна АЕЦ.

Кои са D66?

D66 означава демократи 66, годината, в която партията е основана от Ханс Ван Миерло. Тя се ангажира освен с климатичен просперитет, с достъпни жилища, по-добра инфраструктура в 10 нови града, политика за по-добра за планета, спорт, достъпна здравословна храна.

ЕС инвестира милиарди, за да съживи производството на боеприпаси в България

Европейският съюз инвестира милиарди евро, за да съживи наследството на производството на боеприпаси от съветската епоха както в България, така и в Румъния , коментира авторитетното белгийско икономическо издание „Бизнес АМ“ по повод сключеното стратегическо споразумение с германския отбранителен гигант Rheinmetall. Според медията инициативата имала за цел до попълни острия недостиг на снаряди за съвременна война в Европа.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Oще по темата: Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

Белгийските журналисти припомнят, че германците планират да инвестират в двете страни и да внедрят най-съвременните производствени мощности за милиарди евро. Фабриките ще заменят амортизиралите заводи от съветската епоха, които се използват още от седемдесетте години на миналия век. Част от инвестицията идва по линия на Европейския съюз под формата на заеми.

Белгийското издание обръща внимание, че в България Rheinmetall ще си партнира с държавната компания ВМЗ в Сопот, за да създаде завод за боеприпаси и барут на стойност 1 милиард евро. България ще има 49% дял в съвместното предприятие. Цитира се също българският министър на икономиката и индустрията Петър Дилов, който е очертал стратегическото значение на този проект за региона като цяло и подчертал потенциала му за създаване на устойчива и независима отбранителна способност.

България и Румъния се стремят да осигурят над 20 милиарда евро заеми чрез инструмента SAFE на ЕС, който има за цел да ускори готовността за отбрана при управление на бюджетните дефицити. Очаква се тези инвестиции да привлекат повече капитал и допълнително да стимулират производството.

Многомилиардните инвестиции на германския гигант бяха обявени през това лято. За компанията обаче се знае твърде малко, въпреки че има 126-годишна история. Нейната практика е да бъде капсулирана, затворена за международната преса, от която често си е патила през годините.

През юни пък Комисията отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Въз основа на данните ЕК по-късно през годината ще излезе със законодателен акт. Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. Как ще стане това, всички по веригата може да получат по-пълна картинка най-рано в края на август. 

Базираната в Дюселдорф отбранителна компания очаква продажбите да се увеличат между 25 и 30% през 2025 г при оборот от 9,8 милиарда евро и печалба в края на годината след данъци от 1,5 милиарда евро. На годишна база оборотът се е повишил с 50%, говорят още документите. Името на главния изпълнителен директор на компанията може и да е непознато за широката общественост, но не и за висшите етажи на Европейската комисия. 

Още при сформирането на втория екип на Фон дер Лайен неговото име сe e спрягало усилено за комисар. В една своя статия от миналата година „Политико“ казва, че докато се водели дебати за имената около новите еврокомисари, Папергер вече се срещал с други титани от оръжейната индустрия, както и с ключови национални политици и движел реални политически решения.

Списъкът му се увеличава с още един партньор - България, за която казва, че ще разчита много. Надеждите си ги сподели в София по време на подписване със сопотския завод. „Скоростта на България е както никога досега. Още с втората ни среща създаваме един от най-добрите заводи в Европа,“ заявява Папергер, цитиран от пресслужбата на българското икономическо министерство.

‘‘Европа и НАТО имат нужда от 50 милиона амуниции, а България ще има своя значим принос. Благодарни сме за доверието. Тук сме не само като бизнес партньори, но и като приятели,“ допълни той и изрази увереност, че и други европейски компании ще инвестират в България, защото страната има добре образовани хора и стабилно правителство. Папергер отбеляза, че заводът ще бъде изграден в рамките на 14 месеца. Общата инвестиция възлиза на близо 1 млрд. eвро.

С реализацията на завода ще бъдат създадени около 1000 нови работни места, а България ще възстанови ключов елемент от своя отбранителен капацитет. Производството ще обхваща барут, 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи по най-съвременни технологични стандарти.

Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов заяви, че проектът бележи нова фаза в развитието на българската индустрия и ще даде силен импулс за модернизацията ѝ. “С подписването на този договор ние поставяме началото на едно стратегическо партньорство между българската държава и германския технологичен концерн, което ще промени бъдещето на българската отбранителна индустрия. Проектът ще ни даде възможност да изградим устойчив и независим отбранителен капацитет, който ще подкрепя сигурността на целия регион“.

Премиерът Росен Желязков акцентира върху политическите, икономически и социални измерения от съвместната работа. „Поставяме основите на партньорство, което обединява технологичния опит на Германия и индустриалния потенциал на България, за да изградим по-сигурно бъдеще за Европа“.

Преди германците

Друга германка – Урсула фон дер Лайен също дойде на крака в България, за да огледа потенциала на отбранителната ни индустрия. В края на август председателят на ЕК прелетя, за да се разходи във ВМЗ. ''Тук се произвеждат огромни количества боеприпаси. Голяма част от които отиват в Украйна. От началото на войната една трета от оръжията, използвани в Украйна, идват от България. Затова искам да ви благодаря преди всичко за желязната подкрепа за нашия смел съсед, партньор и бъдещ член на ЕП“, заяви председателката.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат от новия инструмент SAFE, за който говорят Урсула фон дер Лайен и Росен Желязков. Той ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. Други средства ще дойдат от частен капитал чрез ускоряване на Спестовния и инвестиционен съюз и чрез Европейската инвестиционна банка, която планира да разшири портфолиото си.

С друго свое решение, извън тези в Бялата книга, Комисията вече отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. 

Дан Йоргенсен: Вертикалният газов коридор носи сигурност за ЕС

България получи комплименти от ресорния енергиен комисар Дан Йоргенсен, който на място посети региона на Варна, за да се убеди как върви строежа на ключовия за ЕС вертикален газов коридор.

Снимка; Пряко излъчване на EbS

В компанията на българския министър на енергетиката Жечо Станков, Йоргенсен отново подчерта, че проектът е изключително важен за сигурността на Европа. Защото, без енергийна сигурност, континентът е уязвим.

В своята реч европейският дипломат отдели внимание да поздрави професионализма на всички наши експерти, които правят  от идеите реални видими тръби.

„Винаги е било трудно да се превърне от идея в реалност един такъв амбициозен проект. Но вие го правите. И от името на Европейската комисия искам да ви благодаря за това“, каза Йоргенсен с обръщението си към изпълнителите и строителите на терен.

Посещението на европейския комисар е част от балканска визита. Преди да огледа българския участък на газовия коридор, Йоргенсен посети Румъния. В тази връзка той подчерта, че взаимопомощта и просперитета между страните вървят ръка за ръка в тежък за Европа момент когато конкурентоспособността е уязвима.

В речта си на българска земя еврокомисарят отбеляза още, че Вертикалния газов коридор е не на последно място важен и за постигането на климатичните цели на ЕС.

Вертикалният газов коридор е съвместна инициатива на Гърция, България, Румъния, Унгария, Украйна, Молдова и Словакия. Целта е подобряване на сигурността и осигуряване диверсификация на източниците и маршрутите за пренос на газ. Проектът е стратегически не само за България, а и за цяла Европа, като за реализацията му е необходимо увеличаване на капацитета за пренос на българо-гръцката и българо-румънската граница. 

Българската част от коридора включва три основни участъка: Кулата - Кресна, Пиперево - Перник и Рупча - Ветрино. Проектът се реализира съвместно между газопреносния ни оператор "Булгартрансгаз" и определените изпълнители – консорциуми между български и американски компании.  

Подписаните договори са на стойност близо 485 млн. лева за устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови обекти за разширение на газопреносната инфраструктура.  

Извън значимата роля на проекта, Дан Йоргенсен нямаше как да не засегне темата за Русия, войната и прекратяването на газовите доставки. Еврокомисарят през българските медии напомни на Кремъл, че ЕС повече няма да налива пари в руската хазна, с която да води войната в Украйна.

Припомням, че само няколко дни преди визитата еврокомисаря,  Брюксел одобри деветнадесетият пореден пакет от санкции срещу Русия, в който е заложено, че най-късно до началото на 2028 година окончателно ще бъде прекъснат вноса на газ и нефт за ЕС. Санкциите засягат и руския „сенчест“ флот.

Нидерландия пуска пилотно автономен t влак

Нидерландската железопътна компания Prorail започна изпитание на автономен товарен влак. Пилотният проект е в продължение на една година. За мениджърката на компанията Хотске Зейлстра това е уникален шанс за сектора, ако бъде успешен – ще може да се управляват повече влакове с по-малко персонал. Всъщност, ролята на машиниста няма да изчезне, просто той ще замени кабината с център за управление на композициите.

Снимка: Prorail

"Това е бъдещето", казва накратко и с оптимизъм държавният секретар в оставка Тиери Артсен, който също присъствал  на шоуто. Запитан дали се притеснява, че професията на машиниста „ще бъде изядена“ от технологиите, той отговаря спокойно, че за професионалистите винаги ще има бъдеще, просто един ден от монитора ще контролират по няколко автономни влака.

Следващата година, по време на изпитанията, композицията ще продължи да се движи с машинист, който ще е просто пътник и ще се намеси в случай, че нещо се обърка.

Реализацията на проекта коствала на компанията "кръв, пот и сълзи", наред техническите трудности докато накарат локомотива и офиса да си „заговорят“ помежду си дистанционно. Антени, интернет връзки, монитори, сървъри. Подготовката отнела години и десетки хора работили по осъществяването.

Какво прави Proef уникален

Тестовият влак Proef ще се движи сред наред влакове в разписание. Контролер ще следи колко бързо да кара и ще позволява на операторите да знаят къде да спрат или да забързат според графика. Самата система също може да спре влака.Системата ERTMS има за цел да улесни международното пътуване с влака.

АТО

ATO (Automatic Train Operation) е терминът, който се използва на жаргон за самоуправляващи се влакове. Степента на "независимост" на влака се класифицира въз основа на различни нива. В този тест локомотив се движи с празни вагони на най-високото четвърто ниво. Това означава, че влакът се движи напълно автономно и може да се управлява дистанционно, уточнява нидерландската телевизия Ер Те Ел.

Проектър струва 55 милиона евро, от които 40 милиона евро са събрани от Германия. Двете правителства искат да дадат ново иновативно начало на жп транспорта. Не напразно самоуправляващият се локомотив на германския превозвач Deutsche Bahn (DB) носи логото на германското министерство на транспорта и германския флаг. Фактът, че изпитанието не се провежда в Германия, се дължи на факта, че маршрутът Betuwe  - важен товарен маршрут между пристанище Ротердам и Германия е подходящ.  

"Товарният транспорт ще расте, докато ние сме на границите на капацитета на железницата", обяснява Зейлстра. Според нея самоуправляващите се влакове могат да се движат много по-ефективно, което позволява на повече влакове да се движат по релсите едновременно. Според нея тези предимства важат и за пътническите влакове.

ЕК анонсира нов план RESourceEU, за да няма криза с критичните суровини

Европейската комисия работи по нов механизъм, подобен на инициативата REPowerEU, който ще търси алтернативни доставки на критични суровини. Засега не е ясно кога ще влезе в сила, стана ясно по време на изказване на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на визита в Германия.

Screenshot: Пряко излъчване на Аудиовизуалната служба на ЕК

Пред индустриалци тя не скри, че има притеснение за недостиг на критични материали, след като от седмици основният износител Китай е драстично затегнал  контрола върху износа на редкоземни елементи и материали за батерии. Тази политика оказвала огромно въздействие върху европейския пазар и по конкретно автомобилостроене, полупроводници и военното оборудване.

„Като имате предвид, че над 90% от потреблението идва от внос от Китай, виждате рисковете за Европа и нейните най-стратегически промишлени сектори. В краткосрочен план се фокусираме върху намирането на решения с нашите китайски колеги. Но ние сме готови да използваме всички инструменти в нашия инструментариум, за да реагираме, ако е необходимо. И ще работим с нашите партньори от Г-7 за координиран отговор“, заявява Фон дер Лайен.

Но за председателката тази зараждаща се криза не може да се потушава ден за ден, нужен е нов план и на хоризонта се задава RESourceEU. Целта е да се осигури достатъчна база от  алтернативни източници на суровини от критично значение в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

Фон дер Лайен също обърна внимание да се залага повече на кръговата икономика -освен по екологични причини, може да се спестяват и огромни средства, пък и наличен ресурс. Спред нея някои компании в автомобилостроенето могат да рециклират до 95% от критичните суровини в батериите. Това означава добив на ценни суровини, намаляване на отпадъците и насърчаване на устойчивото управление на ресурсите.

„Ще се съсредоточим върху всичко - от съвместно закупуване до натрупване на запаси. Ще увеличим инвестициите в стратегически проекти за производство и преработка на суровини от критично значение тук, в Европа. Ще ускорим работата по партньорства в областта на суровините от критично значение със страни като Украйна и Австралия, Канада, Казахстан, Узбекистан, Чили или Гренландия. И ще инвестираме в проекти, от които Европа може да се възползва по целия свят чрез Global Gateway.

Председателят на ЕК казва, че Европа вече си е научила този урок болезнено по време на енергийната криза и няма да го повтори с критичните суровини.

Припомням, че по инициативата за осигуряване на достатъчно налични суровини, Европейската комисия работи още от лятото, когато подкрепи 13 стратегически проекта. Сред тях и този на компанията Rio Tinto в Сърбия, която даде заявка, че може да произвежда около 58 000 тона литий годишно, достатъчно, за да се направят батерии за 1,1 милиона електромобила. Според Брюксел подобни проекти ще диверсифицират източниците на доставки на ЕС и ще повишат икономическата сигурност. Към момента общият брой на проектите е над 60.

Още по темата: Китайските ограничения върху износа на батерии могат да пренаредят глобалната верига на доставки | 3e-news

Новите ограничения на Китай за износ на материали и технологии за литиеви батерии накараха и други световни производители да преосмислят своите стратегии за снабдяване.

Новите правила влизат в сила на 8 ноември 2025 г., обхващат износа на високоефективни литиево-йонни батерии, катодни материали, аноди на базата на графит и свързаните с тях производствени технологии.

Ходът е част от по-широката стратегия на Китай да защити националната си сигурност, да изпълни международните си ангажименти по неразпространение и да регулира износа на критични стоки с двойна употреба – продукти, софтуер и технологии, които могат да се използват както за цивилни, така и за военни цели.

Нидерландия поема нов подход, „за да не загуби икономическото си бъдеще“

Нидерландия има риск да загуби контрол върху икономическото си бъдеще. Най-ценните ресурси като човешкия капитал напускат, а иновациите изостават. Икономиката става зависима силно от трети страни. В свят, в който бързината и фокусът определят кой ще спечели, изборът е единственото решение за укрепване на нашите работни места, просперитет и независимост, се казва в разпространена позиция на кабинета, който макар и в изборна обстановка продължава да работи като служебен по най-важните политики до назначаването на нов.

Снимка: Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС

В страната предстоят предсточни парламентарни избори, а впоследствие по закон кралят назначава медиатор за сформиране на правителство. Такава практика е и Белгия и излъчването на нов състав може да продължи с месеци. Редки са случаите в тези две страни когато в условия на „смяна на караула“ да се чертаят дългосрочни стратегии, но ситуацията го изисква.

Нидерландия от повече от година е в тежка икономическа и политическа криза. Предсрочната оставка на правителството на Марк Рюте и сравнително неуспешното на Дик Схоф отвориха икономическа пропаст между Хага и останалите членки. Изоставане в климатичните цели, проблеми с остарялата електроенергийна система, бягащи компании, проблеми за водещото пристанище в Ротердам, са само част от предизвикателствата за новата власт. 

А докато бъде избрана тя настоящият министър по икономическите въпроси Винсент Кареманс предлага да се започне от някъде. Като за начало ревизия на индустриалната политика и коренно нов подход – да не се хвърлят безразборно средства по много направления, а фокус върху 6 обещаващи пазара. Стратегията в завършен вид трябва да е готова най-късно до януари идната година.

Предложението на правителството е приоритет в инвестициите да имат секторите с полупроводници, биотехнологии, приложения, свързани с отбраната като 6G радар, ново поколение сателитна комуникация, квантови технологии, цифрови услуги и AI, машиностроене и иновативна химия.

В мотивите си министърът е посочил, че не може да си позволят да седят на едно място и да не се прави избор. Ако държавата иска да бъде на върха през 2040 г., трябва да се осмели да избира сега. „Като инвестираме в тези 6 пазара, където наистина можем да променим ситуацията и наистина да спечелим. Укрепваме нашата сигурност, икономически растеж и бъдещ просперитет. В крайна сметка е много просто: ако не изберете, губите."

В съобщението до парламента, синдикати и бизнес се посочва също, че основните конкуренти на ЕС - САЩ и Китай инвестират милиарди в технологии и индустрия, привличат компании, знания и таланти и по този начин изграждат пазарна мощ. За Нидерландия старият начин на разпределение на ресурсите в много сектори и инициативи дава твърде малко ползи. Фокусът означава изграждане на програми за пазарите с ресурси и действия.

Като нов подел на финансиране се посочва, че занапред ще бъдат строго променен подходът на действие по отношение на програмите, ще се стимулира търсенето чрез стратегически обществени поръчки от страна на правителството и ЕС, така че иновациите да имат възможност да „пробият“ по-бързо и по-ефективно.

Финансиране и рамкови условия: по-добър достъп до капитал, по-малко рестриктивни правила, по-бързи и олекотени процедури за да се разшири капацитета на мрежата.

На международния фронт също са нужни корекции на поведението, се вижда от стратегията. Нидерландия ще укрепва пазарната си позиция чрез стимулиране на търговията, привличане на чуждестранни компании и инвестиции и участие в европейски програми като "Хоризонт Европа" или Пакта за чиста промишленост. Два документа, по които залага и в момента правителството.

Извън тези 6 стратегически пазара, държавата смята занапред да работи по-най-наболелите проблеми на индустрията като по-леки режими, по-бързи разрешителни, създаване на условия за още пазари

Новата промишлена политика трябва да гарантира, че промишлеността представлява най-малко 15% от БВП до 2030 г. и съвместни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в размер на най-малко 3 % от БВП.

През следващите месеци програмите за всеки пазар ще бъдат допълнително разработени. По този начин правителството също така разглежда как могат да бъдат предоставени или преразпределени допълнителни ресурси.

В заключение кабинетът казва, че с този курс Нидерландия избира скорост, фокус и сила. „По този начин изграждаме икономика, която създава работни места, осигурява широк просперитет и ни подготвя за пазарите на утрешния ден“, завършва документът.

Малко късно

Стратегията, която изглежда променя фокуса на икономическата активност, на пръв поглед изглежда авангардна с мисъл за бъдещето на страната. Документът обаче излиза малко късно, ако припомним, че ключови отрасли вече втора година викат с цял глас за решаване на именно тези проблеми – мрежа, регулации, климатичен фокус.

Само да припомним някои факти, за които съм разказвал в специалните си кореспонденции за 3е News или в блога и едва ли са убягнали на две поредни правителства.

В областта на климатичния преход, телевизионни разследвания и доклади показаха, че вместо да става климатично неутрална, над 100 компании от енергоемката индустрия отделя още повече токсични вещества.

Водещата позиция на Нидерландия и в частност на пристанището в Ротердам е заложена на карта, ако не се направи нещо от правителството. Това също е известно с изпратено писмо от мениджмънта, който  предлага портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти.

Здравният сектор обяви код „червено“, тъй като до няколко години няма да достигат кадри. По всичко изглежда, че ще се наложи да привлича повече специалисти извън Европа. Същевременно правителството хвърля вина върху HR компаниите, за начина, по който „внасят“ трудови мигранти.

Никак не изглежда розово положението и за обикновените домакинства, които може да останат и без постоянно електричество заради проблемите с мрежата. За „дискотека на тока“ отдавна говори мрежовият оператор TenneT, който заедно със свои колеги неистово се опитват да привлекат вниманието на последните две правителства с апел за крещяща нужда от инвестиции в модернизация и разширение на капацитета.

И за финал най-красноречивият пример, че не бива да се хвърля ресурс на сляпо в няколко посоки, е идеята за изграждане на нова атомна електроцентрала. Проектът не нов, още от втория кабинет на „Рюте“. В края на 2022 беше обявен нов курс и политика в атомната енергетика. С предсрочната оставка и проектът замря. С идване на власт на премиера Дик Схоф се заговори и се хвърли бомбастичен прах, че ще се строят не една, а цели 2 АЕЦ. Още не влезли в управление от кабинета тръгнаха да търсят терени в пограничния регион Борселе, край Ротердам и на още няколко места. Дори бе създадена нова държавна компания с капитал и огромни средства от бюджета, отделно за ОВОС и пр. Оказа се обаче, че целият този ресурс няма да стигне, защото няма инвеститорски интерес.

Не бива да се хвърлят пари на сляпо, препоръча в средата на октомври и изследователският институт TNO в отделно писмо до парламента. Проектът за една или две атомни електроцентрали не бива да се реализира за сметка на данъкоплатеца и във финансов ущърб на системата. За да има ефект от новите АЕЦ, важно за Нидерландия е да запази и да има работеща тежка индустрия. В един момент, ако тя се свие и има по-малко промишлено търсене на електроенергия, ще има допълнителни разходи за атомните електроцентрали.

Туркменистан намекна на EK, че е готов да замени руския газ

Европейският съюз очевидно бърза и е твърдо решен колкото се може по-бързо да спре вноса на газ и нефт от Русия. Първоначално се говореше като крайна дата 1 януари 2028 година за дългосрочните сключени договори. След проведените обаче поредни заседания на ресорните министри на блока, а впоследствие и редовно заседание Европейския съвет стана ясно, че кранчето на Москва може да секне още дори през 2026-2027 година. Такива поне са индикациите в поредния 19 пакет от санкции срещу Русия заради войната.

Снимката е илюстративна. Архив, ЕК

Макар и още решенията да са на хартия, вече се появиха кандидати за заместници на руската тръба. Водени от принципа желязото се кове докато е топло и първият – печели, сред мераклиите се самопокани Туркменистан. Няколко френски медии с препечатка на информацията в Белгия се казва, че страната е един от най-големите производители на газ в света. Нейни мениджъри са заявили, че имат качества и готовност да доставят достатъчно количества за Европа. Количества имало, но не и инфраструктура. Досега предимно страната е изнасяла основно за китайския пазар. Както се казва – „викам ти дъще, сещай се снахо“. Тънък намек към Брюксел за инвестиции в тази насока.

"Винаги сме заинтересовани от диверсификация на експортните маршрути включително по транскаспийския маршрут към Европа", заявява  Максат Бабаев, председател на държавния "Туркменгаз" и министър на газа по време на енергиен форум в столицата Ашхабад. Той е посочил, че неговата страна е една от най-затворените страни в света и търси нови възможности докато европейските страни, включително Унгария, все повече ще проявяват интерес.

Министърът е уверил международните журналисти, че са готови са преговори. Газопроводът „изток-запад“ е с годишен капацитет от 30 милиарда кубически метра и може да се използва за снабдяване на Европа с газ. Като препятствие обаче в момента се явява Каспийско море, няма тръбопровод до Кавказ откъдето ще бъде транспортиран до Европа през Турция.

Френската телевизия Би Еф Ем напомня, че въпросният проект за транскаспийски газопровод преди време се спрягал в редиците на Брюксел преди 2022 г., но било нужно значително финансиране. С нахлуването на руснаците в Украйна и прекъснатите доставки броженията около този газопровод отново се надигнали.

Припомням, че гласът на Туркменистан има основание да предявява претенции, след като през пролетта бяха обещани солидни европейски инвестиции по време на проведенaта първа по рода си Среща на върха ЕС- Централна Азия. В присъствието на президентите на Узбекистан, Казахстан, Киргизката република, Таджикистан и Туркменистан, председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща засилване на сътрудничеството и съвместни икономически инициативи. 

Традиционно за такива речи бяха хвърлени помпозни фрази в пространството като „нова ера“, „партньори в несигурно време“. По важното е, че тези страни получиха уверение, че освен проекти ще могат да разчитат на 12 млрд. евро именно за нови и укрепване на съществуващи транспортни и газови коридори. Договорени бяха бъдещи инициативи в енергийния сектор,  суровините от критично значение, цифровата свързаност.

Срещата на върха се завъртя и идеята, за която говорят туркменистанците. По линия на европейската стратегия Global Gateway може да се разшири Транскаспийския коридор между Европа и Централна Азия. Дори бе обсъден и приет план за мобилизиране на  международен инвестиционен пакет в размер на 10 милиарда евро в подкрепа на устойчивата транспортна инфраструктура и логистични мрежи в Централна Азия. 

Сред финансиращите институции се споменаха клоновете Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, които вече имали солидна практика в специфични области като енергетиката, управлението на водите, свързаността, транспорта и суровините от критично значение. 

Белгийският премиер: Нарочиха ме за лошото момче на Европа

Белгийският премиер Бард Де Вевер даде обширна пресконференция ден след проведения редовен Европейски съвет. Той се ожали пред местната преса, че от международните медии е бил нарочен за лошото момче на Европа, без да е напълно разбран по отношение на замразените в Белгия руски активи.

Снимка; Европейски съвет

Премиерът заяви, че основният фокус на срещата на премиерите в Брюксел е бил да се реши как ще се използват тези средства в помощ на Украйна. Белгия обаче имала своите възражения, а когато ставало дума за различни варианти и поемане на отговорности, по думите на премиера, не виждал „гора от ръце в подкрепа“.

В какво се изразявало неразбирането и недоволството от страна на Белгия. Премиерът и местната преса се опитват по най-ясния начин да обяснят на международната общественост същността на съпротивата. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. близо 185 милиарда евро от Руската централна банка стоят „блокирани“ в Euroclear, финансова компания със седалище в Брюксел.

От известно време обаче, дивидентите от блокираните пари, се прехвърляли в помощ на Украйна. Европейската комисия обаче иска още повече – да използва авоарите за нов заем 140 милиарда евро. Пари, от които Украйна спешно се нуждае, за да продължи да се защитава и да поддържа страната функционираща, докато войната продължава.

Повечето европейски държави членки изглежда подкрепят идеята на Комисията, но Белгия не желае да се включва в общия хор. „Това никога не е правено преди и рисковете са твърде големи“, казва Бард Де Вевер. Поради това Белгия поискала твърди гаранции от останалите държави членки, че например един ден, ако се наложи, парите да бъдат върнати на Русия.

Премиерът представил на Срещата на върха списък с условия, изготвен от юристи и очаквал останалите лидери да одобрят. Едва тогава той щял да вдигне утвърдително пръст. Няколко европейски лидери били убедени в дните преди 23 октомври, че условията на белгийците ще минат, но премиерът така и не видял „гората от вдигнати ръце на подкрепа“. До споразумение така и не се стигнало.

Резултатът - неясен окончателен текст и желание да се доизпипва оставащите два месеца до последния за година Европейски съвет. Ситуацията изглежда се забатачила и от факта, че Комисията не била натоварена със задачата да изготви законодателно предложение относно руските активи, а по-скоро да проучи „варианти“ за финансиране на заема за Украйна. Следователно трябва да се проучат и други възможности. 

„Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“, аргументира се той.

Отново ясно подчертал, че единствено настоява за необходимата гаранция, че парите трябва да са налични бързо, ако трябва да бъдат върнати на Русия.

Де Вевер се надява, че Комисията ще може да представи по-конкретни документи относно използването на руски активи до следващата среща на върха през декември. Самият той казва, че е отворен и за други варианти като например поемане на дълг на европейско ниво за финансиране на заема, както беше направено по време на периода на коронавируса. Въпреки че не вярва, че може да се постигне единодушие по този въпрос. Друга възможност е търсене на финансиране от така наречената „Коалиция на желаещите“. 45 милиарда евро годишно не са чак толкова много, като се има предвид размерът на тази група държави“, казва той.

Де Вевер имал усещането, че Комисията и останалите държави членки ще се съсредоточат предимно върху тези руски активи. Че нещата са започнали и вече не могат да бъдат спрени. „Впечатлението ми е, че ще продължат с това. Не мисля, че ще обмислят варианта с дълга. Подозирам, че ще излязат с решения на проблемите, които изброих, и ще представят конкретно предложение.“

ЕС ще настоява на COP 30 за утрояване на ВЕИ капацитета по света

Европейският съвет е одобрил заключенията относно подготовката на ЕС за 30 ата конференция на страните (COP30) , която ще се проведе от 10 до 21 ноември 2025 г. в Белем, Бразилия. 

Снимка: ЕК, архив

В заключенията се очертават основните приоритети и позиции на ЕС за конференцията като се поставя акцент върху спешната необходимост от глобални действия и сътрудничество в областта на климата.

В разпространено до медиите съобщение се цитира министъра на енергетиката, климата и комуналните услуги на Дания Ларс Агаард, според когото в Бразилия Европа трябва да има централна роля в напредъка на глобалните усилия в областта на климата, като настоява за по-високи амбиции за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него както и за по-динамично финансиране на борбата с изменението на климата. В позицията на ЕС са очертани няколко приоритета:

- засилване на глобалните амбиции за смекчаване на последиците от изменението на климата и призив за колективен глобален отговор, за да се запази целта от 1,5°C според Парижкото споразумение

- засилено финансиране за борба с изменението на климата

- насърчаване на енергийния преход

- ангажимент на ЕС за спешни действия в областта на климата

В съответствие със спешната необходимост от справяне с изменението на климата в заключенията се подчертава необходимостта от бърз глобален преход към неутрална икономика. ЕС потвърждава ангажимента си по Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5°C.

В заключенията се подчертава и критичната роля на енергийния преход за постигането на глобалните цели в областта на климата. Те подчертават необходимостта от утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и удвояване на средния годишен темп на подобрения на енергийната ефективност до 2030 г., съчетано с ускоряване на технологиите с нулеви и ниски емисии и постепенно премахване на производството и потреблението на енергия от изкопаеми горива в световен мащаб

ЕС призовава за справедлив и равноправен преход от изкопаеми горива в енергийните системи, който гарантира, че никоя държава няма да бъде изоставена, за да се постигне нулеви нетни емисии до 2050 г. в съответствие с най-добрите налични научни данни.

ЕС приветства новата колективна цел (NCQG) относно финансирането на борбата с изменението на климата, приета на COP29 в Баку, и във връзка с това в заключенията се подчертава необходимостта от определяне на действия и мерки, които биха спомогнали за увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата и отключване на 1,3 трилиона щатски долара до 2035 г. в подкрепа на развиващите се страни в усилията им за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него. 

Подчертава се значението на привеждането на финансовите потоци в съответствие с целите на Парижкото споразумение, включително призив към всички участници да работят заедно за постигането на тази цел.

Всяка година Конференцията на страните (COP) заседава, за да определи амбициите и отговорностите в областта на климата и да определи и оцени мерките в областта на климата.

ЕС и неговите държави членки са страни по Конвенцията, която наброява общо 198 страни (197 държави плюс Европейския съюз). Ротационното председателство на Съвета, заедно с Европейската комисия, представлява ЕС на тези международни срещи на върха по въпросите на климата.

COP30 ще се съсредоточи върху изпълнението на Парижкото споразумение и оценката на актуализираните планове за действие в областта на климата на държавите (НОП).

На 10 октомври 2025 г. Съветът одобри заключения относно финансирането на борбата с изменението на климата, които допълват общата позиция на ЕС преди конференцията по въпросите на климата COP30.