Експертен доклад: Стабилността в Нидерландия изисква болезнени мерки

Нидерландия трябва да инвестира сега сектори енергетика, социално осигуряване, дигитализация, биотехнологии, земеделие ако иска да запази просперитета си. Препоръката е направена в обширен доклад в съавторство с водещия икономически съветник Питър Венинк. "Нидерландия има всичко необходимо, за да бъде не само страна, която консумира, но и произвежда. "Изборите обаче, които правим сега, определят дали децата ни ще живеят в силна или слаба страна".

Снимка: Инфоклип на Съвета на ЕС

В доклада се казва, че икономиката трябва да расте между 1,5-2% годишно, за да може да продължи да плаща за всичко. Това е много повече, отколкото се очаква в момента. За да се постигне това, според Венинк са необходими значителни инвестиции. Споменават се инвестиции в между  151-187 милиарда евро до 2035 г. Идентифицирани са 4 икономически сфери, които трябва да бъдат приоритетно подпомогнати.

Подобно на много други автори с препоръки до правителството и Венинк казва, че трябва да се реши проблема с тегавата бюрокрация около разрешителните, да се подобри електропреносната мрежа, разходите за енергия, дигитализация и климатични технологии. Само така Нидерландия може да бъде по-малко независима от САЩ и Китай. Страната в момента е в застой, защото разрешителните се издават твърде трудно, а бюрократичните процедури пречат и задушават компаниите, казва авторът и не скрива, че управляващите са изправени пред трудни решения.

Едно от тях е свързано с намаляване на азотните емисии в селското стопанство. Мярка, която от години е изправила на нож фермерите и държавата. Според Венинк, ако Нидерландия иска да постигне климатичните цели на ЕС трябва да намали отглеждането на добитък и да инвестира ударно в пречистващи инсталации.

Друг болезнен проблем е свързан с енергоемката индустрия. Според автора, няма друг начин освен някои от най-замърсяващите индустрии като стомана, рафинерии и химикали да бъдат закрити.

Според доклада трябва да се предприемат действия и на пазара на труда. За да растат стартъпите и малките и средни предприятия е необходимо да се увеличи броя на постоянните договори, а гъвкавите да дават повече сигурност.

Според Венинк е добра идея да се назначи независим експерт, който да премахне бариерите между различните министерства, да засили сътрудничеството между държавните агенции и частния сектор.

Венинк също така настоява за национална инвестиционна банка с поне 10 милиарда евро оборотен капитал. Държавна агенция с бюджет от 2 милиарда евро също трябва да стимулира иновациите.

Настоящият доклад излиза паралелно с поредната надигаща се вълна от недоволни фермери по отношение на азотните изисквания, стабилност на сектора, срещу готвен нов бизнес данък, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.

Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензиите на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.

Модерни ферми за милиони в съгласие с природата.

Други пък протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок – до средата на 2026.

Чиновници, които не различават главата от задника на кравата

Репортаж на локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant)  разказва, че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.  

И банката и стопаните са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят на критериите за азотни редукции.

Сърбия и Македония стоят интерконектор за газ и водород

Северна Македония и Сърбия дадоха заявка за реализиране на газопровод между двете страни. По проекта вече има подписано споразумение за финансиране с европейски средства, а Световната банка също е проявила интерес. За бъдещите строителни са се срещнали в Белград двустранни делегации, става ясно от съобщения в македонската преса.

Проектът се смятал за стратегически с оглед на регионалната свързаност. Тръбата ще е дълга близо 67 километра (23 км на територията на Северна Македония и 44 км в Сърбия), ще свърже газовите системи на двете страни – от македонската страна с връзка в Клечовце, а от сръбската с националната газопроводна мрежа във Вранье. Очаква се първите газови доставки да потекат през 2028 година.

От справка на македонското енергийно министерство става ясно, че интерконекторът ще може да пренася водород в съответствие с европейските дългосрочни енергийни цели и зелени политики.

Пред своите колеги в Белград икономическият министър на РС Македония Саня Божиновска е подчерта, че проектът напредвал в график, установен по-рано от двете работни групи. „Това е и една от най-важните инфраструктурни връзки за целия регион – важна не само за Северна Македония и Сърбия, но и за цяла Европа. Завършихме проучванията, координирахме маршрутите и координираните действия, които вече се прилагат. Нашата цел е интерконекът да стане реалност възможно най-скоро, защото всеки ден е важен за сигурността на гражданите и икономиката", заявява македонската министърка.

Сръбският министър Ханданович Джурович подчерта значението на споделена регионална визия. "Газовият интерконектор е част от визия за енергийно свързан регион, устойчив и в съответствие с европейските цели. С подкрепата на "Транспорт Газ Сърбия" и "Номагас" ще създадем нова енергийна ос на стабилност между двете страни," казва от своя страна сръбският й ресорен колега Дубравка Ханданович Джурович.

За проекта се споменава и от финансовата платформа за Западните Балкани Western Balkans Investment Framework, която подкрепяла подготовката на проучване за осъществимост и оценката на въздействието върху околната среда и социалното въздействие на газовата връзка.

След пускането страните ще разполагат с устойчив газопровод на бъдещето, ще са осъществили стъпка в прехода от въглищна към нискоемисионна газова инфраструктура; ще предложат на региона широко достъпен, сигурен и достъпен източник на енергия, който ще поддържа конкурентоспособността на региона, като същевременно значително подобрява качеството на въздуха и намалява емисиите, се отчита като ключови ползи от проекта. От графиката на институцията се вижда, че за инвестицията се очаква да бъдат привлечени заеми близо 27 млн. евро, от тях националното финансиране е само 110 000 евро или едва 0,4%.

От справка за дейността на Европейската банка за възстановяване и развитие се вижда, че е предвиден заем за близо  100 млн.евро в полза на NOMAGAS за изграждане на комбинирана тръба за газ и водород между РС Македония и Гърция 

Информацията за стратегическите проекти идват в навечерието на поредната среща в Брюксел където лидерите на РС Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Сърбия и Украйна ще се срещнат, за да отчетат постигнатите резултати и да начертаят бъдещите планове по пътя към Обединена Европа.

В свой обзорен материал електронното издание balkangreenenergynews.com припомня, че Srbijagas също подписа меморандум за разбирателство с националния оператор на газопреносна система на Румъния SNTGN Transgaz. Проектът включва изграждане на нов газопровод, който да свърже газопровода BRUA в Румъния с хъба Мокрин в Сърбия. Планът се очаква да включва и изграждането на газопровод между Южни Мокрин и Белград, през подземното газохранилище Банатски двор и град Панчево. 

Претоплена манджа с политически дивидент

Ако следим само информацията в македонската преса, ще останем с впечатление, че се подготвя съвсем нов проект, а всъщност не е така. Несъмнено в репортажите на македонците се цели да се подчертае, че проектите в посока Белград са по-приоритетни и стратегически, отколкото в посока България.

Бегъл преглед назад в официалните кореспонденции се вижда, че за интерконекторът Скопие и Белград работят още от есента на 2024 година с подписването на меморандум за сътрудничество Впоследствие в началото на годината е имало още една среща, за да се стигне до въпросната в Белград. 

Отделно на правителствено ниво също е обсъждан този проект между премиерите Мицкоски и Вучевич. Последният разговор между тях е от октомври, след което е подписано междуправителствено споразумение.

Този ход ще позволи на Сърбия, която е силно зависима от Русия за доставките си, да диверсифицира енергийните си източници, коментира полската държавна телевизия TVP като цитира сръбският премиер Милош Вучевич и допълва, че интерконекторът, който минава от Александруполис, Гърция, ще има годишен капацитет от около 1,2 милиарда кубични метра природен газ.

Топ банкер: ЕК залага на карта финансовата стабилност на Европа

Последният за  годината Европейски съвет трябва да вземе едно безпрецедентно до сега решение – дали да използва замразените в белгийския Euroclear 140 милиарда евро руски активи. Белгия от месеци се бори със зъби и нокти срещу намерението на Европейската комисия. 

В дните преди заседанието на 18 декември премиерът Бард де Вевер, на който лепнаха прозвището лошото момче на Европа, си спечели съюзници в лицето на Италия, Mалта и България. 

Бившията президент на Централната банка на Нидерландия Нут Велинг смята, че планът е изпълнен с рискове за Европа и се поставя под риск високото реноме на белгийската компания. „Стъпката на ЕК може да има фундаментално въздействие върху цялата финансова система на съюза", предупреждава банкерът.

В свой репортаж нидерландската телевизия Ер Те Ел коментира, че планът на Брюксел с руските пари на пръв поглед изглежда очевиден план да се помогне на Украйна. „В момент, когато Америка си измива ръцете от Украйна, Европа отчаяно търси пари, за да помогне във войната с Русия. В Белгия има едни пари, руски пари и защо да не ги използваме, за да помогнем“, пита телевизията в репортажа си.

Никой обаче от европейските лидери не е предполагал, че премиерът на страната Бард Де Вевер ще възрази така яростно. Няма да е чудно и ако сполетелите ги дронове по летища и критична инфраструктура имат нещо общо с решението на белгийския премиер. Освен това, Москва вече явно е предупредила правителството, че няма да позволи и ще си търси правата по всички възможни начини. Бард Де Вевер в интервю за белгийския вестник La Libre също е признал, че са получили предупреждение от Kремъл.

Специалистът по геополитика Роб де Вейк вижда сериозни рискове в плана на Европейската комисия. Не заради заплашителните думи от Москва или дроновете, а защото руснаците заканят ли се ще направят всичко по силите си, за да си върнат парите.

Има няколко начина могат да опитат да го направят, допълва колегата си Веерле Коларт, професор по финансово право в KU Leuven. Например, Белгия има инвестиционен договор с Русия. Този договор някога бил сключен от Белгия, за да се защити законно от експроприация от Съветския съюз, но сега може да се използва срещу страната. Русия може да отиде пред арбитражен съд с този договор под ръка. "Не е ясно какво ще излезе от това," казва Коларт. Ако руснаците спечелят такова дело, парите трябва да бъдат върнати заедно с начислените глоби. Първото такова заседание изглежда се задава на хоризонта. Централната банка на Русия обяви, че завежда дело срещу Euroclear. Самата Европейска централна банка, по думите на професорката, няма как да отрече, че Европа върви по тънък лед с този план.

Веерле Коларт предупреждава, че нещата може още да се объркат в бъдеще. Ако санкциите изтекат, например като част от мирно споразумение и Русия откаже да плати репарации, Euroclear ще има сериозни проблеми. В такъв случай белгийският депозирар е договорно задължена да върне парите на Русия. Но парите не са там. Затова гаранциите от държавите членки са важни, но в предложението на Комисията не е заложено, че всички държави членки ще са задължени да бъдат гаранти, както би искал Де Вевер.

Euroclear, компанията, която притежава руските активи, е своеобразен вход към европейската фондова борса. Колаерт обяснява нагледно защо е толкова важен статутът на тази компания: "Ако искате да инвестирате в Европейска фондова борса като трета страна извън Европа, трябва да имате сметка в Euroclear."

Репутация е на карта

Белгийският депозитар се възприема като вид финансово посолство: политически неутрална територия. "Като използваме руските активи сега за европейската политическа програма, тази репутация е застрашена," отбелязва Коларт. Въпросът е дали занапред чуждестранните партньори ще имат достатъчно доверие в Euroclear като сигурен пазител на техните резерви и дали ще искат да инвестират в европейски акции и облигации.

Това надхвърля просто доверието в Euroclear, казва бившият президент на Нидерландската централна банка Нут Велинк. "Разбирам белгийците," казва той в интервю по телефона. Водещият икономист подкрепя предоставянето на финансова подкрепа на Украйна, но не смята, че това е правилният начин. "Много централни банкери, включително ЕЦБ, се страхуват, че това може да има фундаментално въздействие върху международната финансова система. Чрез използване на руските активи, също и като заем, се създава прецедент. В бъдеще и други страни могат да направят същото. Освен това използването на руски активи подкопава доверието в Европа като надежден финансов партньор.

Европа не възприемала, според него, това като конфискация на руски пари, защото е заем, но в чужбина вероятно го възприемат по друг начин, мисли. И тогава Европа вече няма да се възприема като сигурно хранилище. Тогава те вече няма да инвестират в европейски компании или европейски облигации. Въпросът е дали искаш да поемеш този риск", пита професорът.

Велинк би искал Европа да поеме различен подход, да отпусне пари на Украйна по различен начин, без руските активи като обезпечение. "До какво всъщност се свежда въпросът ? Че Европа не е готова или способна да помогне на Украйна от собствения си джоб ли?, пита още професорът пред камерата на нидерландската телевизия.

Позицията на самата компания Euroclear вече ви разказахме в 3Е News и опасенията на нейната изпълнителна директорка Валери Урбен, която научила от медиите за шокиращата инициатива на германския канцлер Фридрих Мерц да се използват средствата за финансиране на „репарационен заем“ за Украйна

Euroclear управлява депозити на обща стойност 52 500 милиарда евро - 14 пъти БВП на Франция. Централата ѝ в сърцето на Брюксел обаче няма сейфове. Всички активи се държат в дематериализирана форма, а данните се съхраняват в няколко центъра за данни, разпръснати по целия свят.

Урбен предупреди, че тези пари при никакви обстоятелства не трябва да се присвояват за собствена изгода. „Най-важното за Euroclear е доверието“, настоява тя в интервюто си за френския ежедневник Le Monde. „Ние сме жизненоважна връзка, която трябва да поддържа своята надеждност, за да гарантира стабилността на финансовите пазари.“

Урбен предупреждава, че всяка мярка, дори отдалечено наподобяваща конфискация, би била незаконна. „Трябва да бъдем изключително бдителни. [Това би противоречило] на международното право относно суверенитета върху държавни активи. Тогава Русия би могла да ни съди.“

Що се отнася до белгийския премиер той е последователен и от 24 октомври чака отговорите от европейските си колеги. "Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“.

ЕС и Западните Балкани се срещат на вечерна софра

Лидерите на ЕС и Западните Балкани се събират на вечеря в Брюксел, за да отбележат напредъка по присъединяване на кандидат-членките. На 17 декември, за поредна година, извън обектива на медиите, ще се припомнят постигнатите през 2025 година резултати и недовършените цели. От българска страна ще участва премиерът в оставка Росен Желязков.

Семейна снимка, архив пресслужба на Съвета на ЕС 

Най-гласовитият и вечно недоволен от България Христиан Мицкоски и неговите колеги от Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Сърбия и Украйна ще изслушат наставленията и приветствията от президента на Европейския съвет Антонио Коща. От предварителната програма е ясно, че за поредна година ще бъдат потвърдени добрите стратегически отношения между ЕС и Западните Балкани и ползите, които те носят за гражданите. На приятелската маса ще седне и дипломат номер 1 на блока Кая Каллас.

Още по темата: План за растеж гарантира 6 млрд. евро на Западните Балкани до 2027 г.

В края на срещата ще бъде публикувана декларацията за срещата на върха ЕС-Западни Балкани и кратка пресконференция, става ясно от предварителната програма на EbS.. Очаква се партньорите от Западните Балкани да се присъединят към декларацията, става ясно от кратко съобщение на Съвета на ЕС. „Срещата на върха ще отбележи значението на политическите и икономическите отношения между ЕС и партньорите от Западните Балкани, особено в настоящия геополитически контекст и необходимостта от все по-силни връзки между ЕС и Западните Балкани“.

Очаква се ЕС да приветства конкретен напредък в постепенната интеграция на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, особено чрез Плана за растеж за Западните Балкани.

Стартиран през 2023 г., Планът за растеж цели по-нататъшна интеграция на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, да насърчи регионалното икономическо сътрудничество, както и да стимулира необходимите реформи, свързани с ЕС, чрез предоставяне на до 6 милиарда евро за реформи и инвестиции.

Планът има потенциала да ускори икономическия растеж в региона през следващото десетилетие и да ускори социално-икономическото сближаване между Западните Балкани и ЕС, при условие че партньорите приложат реформите, свързани с ЕС.

ЕС е основният и най-надежден партньор на Западните Балкани. Той е основният търговски партньор, инвеститор и дарител на региона. В средата на годината стана ясно при посещение на европейския комисар Марта Кос в Скопие, че в краткосрочен план Европейският съюз е планирал да вложи нови над 480 млн. евро по проекти на територията на Западните Балкани.

Сумата, която Брюксел отпуска ще бъде разпределена в  8 нови проекта за чиста енергия в Албания, Черна гора и Сърбия. От справка на Европейската комисия става ясно, че ще бъдат изградени нови далекопроводи и подстанции в Албания и Черна гора, ще ремонтирани ВЕЦ-ове в Албания и Сърбия. Предвижда се проект за интегриране на ВЕИ енергия към ТЕЦ в сръбския град Нови Сад.

Нейният колега Антонио Коща по време на друг форум пък обърна внимание, че предизвикателствата в региона не са от финансово естество и реформите, а историята. "Най-голямата трудност не са необходимите реформи или договарянето на различни глави и клъстери. Истинското предизвикателство се крие във възприемането на нов културен начин на мислене: преодоляване на историческите конфликти, за да се изгради споделено бъдеще". С тази ключова фраза се обърна по време на стртегически форум в Блед председателят на Европейския съвет Антонио Коща, с която ясно визира отношенията между София и Скопие или Белград и Прищина.

България иска от ЕК спешни мерки по повод земеделските блокади

Последният Европейски съвет за тази година се очаква да премине на фона за фермерски протести, научихме от свои източници. За такава нагласа се прокрадва информация в последните дни и в местната белгийска преса.

Снимка: ЕК, архив

Проблемът за блокадите по границите не е в дневния ред на транспортните министри на 15 декември, които ще се занимават с Украйна, енергийни мрежи  и пр., но българският вицепремиер ги е уведомил с писмо, че са нужни спешни мерки. 

От официалната фейсбук страница на нашето министерство става ясно, че Караджов е изпратил писмото до комисаря по устойчив транспорт и туризъм на Апостолос Дзидзикостас във връзка с блокадите на гръцки земеделски производители. В нвго е подчертал, че стачните действия блокират ключови пунктове и транзитни коридори, като през последните дни са довели до над 30 км колони от тежкотоварни автомобили по автомагистрала „Марица“.

„Това не само нарушава свободното движение на стоки в ЕС, но и сериозно пречи на свързаността между България, ЕС и трети държави“, заявява Караджов.

Вицепремиерът настоява Европейската комисия да приложи незабавни мерки по Регламент (ЕО) № 2679/1998, който задължава държавите членки да гарантират свободното движение на стоки и да предотвратяват действия, застрашаващи международните превози.

„Трябва да бъдат предприети всички необходими стъпки за недопускане на бъдещи блокади по ключови международни пътни артерии и границата между България и Гърция“, се казва още в писмото.

Проблемът с фермерското недоволство тлее от месеци по повод субсидиите в новата многогодишна финансова рамка на ЕС. Гневът на хиляди земеделци се изля по прозорците на европейските чиновници още през юли и бе дадена заявка, че това няма да е единствената среща в Брюксел.

Фермерски организации от всички страни на блока единодушно изразиха страхове, че селскостопанските бюджети ще бъдат сериозно намалени в окончателния вариант на макрорамката. Недоволството е, че за периода 2028-2034 г.  ще бъдат преразпределени повече пари за отбрана отколкото за нуждите на селското стопанство.

От белгийската браншова асоциация ABS Бруно Винсент заявяват, че подобни акции показват, че проблемът е голям и трябва да бъдат "сигнал за събуждане" за политиците.

"Искаме да кажем, че някои точки от предварителната версия на многогодишния бюджет не са приемливи за фермерите", коментира през лятото председателят на белгийското сдружение пред националната радиостанция. "Говори се за намаляване на бюджета с 20%. Това е неприемливо за нас. Хората казват, че земеделието е стратегически сектор, но ние не виждаме това в техните действия."

Предложението на Европейската комисия за обединяване на Европейския фонд за земеделски гаранции и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в един единен фонд, който да се управлява на национално ниво, не е приветствано.

Европейската фермерска организация Copa-Cogeca призова за "силен ангажимент към обща селскостопанска политика с защитен бюджет, коригиран с темповете на инфлацията и защитен от всякаква форма на ренационализация". Нейният заместник-председател Патрик Пагани заяви по време на участие на форум в Гърция, че инвестициите в селскостопанския сектор, са инвестиции в бъдещето на Европа. "Бюджетът обаче трябва да отчита включително и инфлацията, защото секторът има нужда от стратегически инвестиции". Още по темата: Инвестициите в селскостопанския сектор са вложения в бъдещето на Европа | 3e-news

В началото на пролетта, по време на друг протест в белгийската столица, бе издигната къща от карти - символ на аграрната политика на Европейския съюз. Според фермерите тя ще рухне много бързо, ако не бъдат осигурени достатъчно финансови средства.

Наред с исканията за субсидии, стабилност на сектора, протестиращи земеделци от Нидерландия дадоха заявка, че не е изключено да се присъединят на 18 декември в знак на несъгласие срещу готвен нов бизнес данък в Нидерландия и срещу завишени азотни изисквания, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.

Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензи на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.

Модерни ферми за милиони в съгласие с природата.

Други пък протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок – до средата на 2026.

Чиновници, които не различават главата от задника на кравата

Репортаж на локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant)  разказва, че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.  

И банката и стопаните са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят на критериите за азотни редукции.

1,2 трлн. евро ще са нужни на ЕК за "отпушване" на енергийната мрежа до 2040 г.

Европейската комисия даде заявка, че с промяна в законодателството ще търси начини да разшири капацитета на задъхващата се и на много места амортизирала енергийна мрежа в Европа. Сред страните, които изпитват на плещите си този проблем, е Нидерландия. Нейният еврокомисар Вопке Хукстра, е твърдо убеден, че планът за модернизация на мрежата трябва да бъде изпълнен, ако ЕС иска да стане по-чиста и климатично неутрална.

Снимка: Личен архив

Като за начало нидерландецът смята да предложи на своите колеги в Брюксел да разгледат възможност да облекчаване на разрешителните режими, разказва една от местните телевизии в Нидерландия. Надеждите на Хукста са, че при съкратени срокове за изпълнение на проекти и по-лесни бюрократични условия за изпълнителите, ще се отпушат проблемите с капацитета в много жилищни зони.

На дневен ред излиза за преразглеждане и друг препъникамък за компаниите – проблемът с отделянето на азотни емисии по време на строителството от багери и тежка строителна техника. Хукстра иска да премахне тези пречки пред строителните фирми.

Част от мерките, свързани с мрежата бяха вече представени на 10 декември пред широка публика в Брюксел. За Олоф ван дер Гааг, председател на Нидерландската асоциация за устойчива енергия планът е добър.  Според него планът е добър и подкрепя идеята, че отделянето на минимални азотни количества по време на строителството е по-приемлива опция при мисълта, че от инвестицията по мрежата ще бъдат спестени многократно повече емисии през следващите десетилетия.

От браншовата асоциация гледат на плана на ЕК не като да направят поредната кръпка на регулациите, а като на нещо напълно ново и на чисто.

Вопке Хукстра също смятал, че трябва да се започне от самото начало. „Електричеството трябва да може да се пренася по-бързо между отделните енергийни мрежи. Защото, в момента е все едно Белгия и Нидерландия  да са свързани само с една магистрала и по нея да караш с 50 км/ч. А имаме още 26 мрежи, които трябва да работят като една.

Според него, ако тези европейски връзки бъдат изградени, това ще осигури много по-голям капацитет и ще бъде по-добро за портфейлите на европейците. Комисията е изчислила, че до 2040 г. са необходими 1,2 трилиона евро за модернизиране и „отпушване“ на електроенергийните мрежи. При по-добра интеграция се очаква да бъдат спестени и върнати отново в бюджета около 40 милиарда евро.

Всяко следващо забавяне е фатално, затова бързаме, казва Вопке Хукстра като се надява да постигне окончателно споразумение  по въпроса до няколко месеца. Бързо решение очевидно трябва да бъде взето, тъй като за задъхваща се мрежа се появиха сигнали и в най-голямата икономика на блока – Германия. Макар и под формата на корпоративен апел от страна на E.OН проблемът трябва да се счита за още една червена лампа след този на съседна Нидерландия.

На кратко казано двете съседки заявяват, че мрежите са на ръба на предела, бизнеси са в застой, страда строителството, а домакинства са принудени да се ограничават в най-натоварените вечерни часове. В Нидерландия няколко енергодружества вече търсят сами решение докато чакат какво ще измислят по високите етажи на Европейската комисия. В началото на декември със съобщения през медиите мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide обявиха, че са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси.

С апел до правителството част от най-големите енергоемки компании в Нидерландия заявиха, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет до електрическата мрежа. 

През пролетта на 2024 година проблемите и рисковете бяха представени още на предния състав на Европейската комисия от браншовата организация Eurelectric. В издавания годишен анализ за състоянието на пазара Grids for Speed се казва, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.

Постигане на скорост на мрежата значително ще намали вноса на изкопаеми горива, ще създаде повече от 2 милиона работни места, ще доведе до по-големи икономии на енергия и ще осигури по-надеждно електроснабдяване, като същевременно ще ускори декарбонизацията на европейската икономика, прогнозират експертите на сдружението.

До 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Заявките за свързване се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. Тези развития натоварват мрежата. 

За да се облекчи напрежението, годишните инвестиции в нова и модернизирана инфраструктура, включително цифровизация, трябва да достигнат 67 милиарда евро от 2025 до 2050 г., около 0,4% от БВП на ЕС.

Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници.

Инвестициите ще ускорят електрификацията и ще помогнат на ЕС да спести 309 милиарда евро всяка година от внос на изкопаеми горива от 2040 до 2050 г.

От устата на европейския ресорен комисар Вопке Хукстра чуваме думи като интегрирана мрежа, единна свързаност, бързи магистрали – нещо, което отдавна апелира нашият евродепутат Цветелина Пенкова. В интервю за 3е News много преди нидерландския еврокомисар тя заяви, че не можем да чакаме нови кризи или спирания на тока, за да действаме.  „Трябва ни по-добра свързаност и сътрудничество – не 27 отделни и затворени национални системи, а една обща европейска енергийна мрежа“.

Българският депутат е на мнение, че ЕС има нужда не само от добри регулации, а и от тяхното изпълнение също така и координация между държавите членки. Констатация, за която вече усилено апелира и самият Хукстра.

За да се справим с пазарната нестабилност, трябва да инвестираме в мрежи, съхранение и гъвкавост. В същото време, бавното търсене остава пречка за устойчивите инвестиции“, коментира ситуацията в Югоизточна Европа и Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric. „Стимулирането на електрификацията ще бъде ключово за постигане на целта от 32% до 2030 г., определена от Сделката за чиста промишленост.

На какво ще разчита ЕК

От официално представяне на пакет от мерки еврокомисарите Дан Йоргенсен и Тереса Рибера става ясно, че ще се разчита на развитието на 235 ключови проекта в ЕС, с които ще се търси така желаната единна интеграция на енергийния пазар. Ще се работи по плавно преминаване от фрагментирани национални планове към единно планиране в ЕС, което определя мрежовата инфраструктура, необходима за изпълнение на нашия.

„Внедряваме устойчивост по дизайн, за да гарантираме, че инфраструктурата ни може да се справя с климатични, кибер- и физически заплахи, ускоряваме разрешителните, за да намалим значително времето, отделено за внедряване на електрическата инфраструктура. За преносните мрежи няма да се налага да чакаме около 5 години за реализация както е сега“, отбелязва на пресконференция изпълнителният вицепрезидент на ЕК Тереса Рибера.

Нейният колега Дан Йоргенсен описва тежката ситуация с фрагментирания пазар по следния начин: Представете си, че се опитвате да сглобите пъзел без да гледате кутията със снимката. До известна степен това всъщност правим в момента с енергийната инфраструктура на Европа. В момента подхождаме отдолу нагоре към планирането: добавяме и съгласуваме национални планове и секторни стратегии като липсва истински европейска и междусекторна перспектива. Добавете към това редица основни предизвикателства.

Няколко болезнени факти от еврокомисаря Средното време за изпълнение на проект за преносна мрежа е над 10 години, от които повече от половината са посветени на издаване на разрешителни. Освен това трябва да се да повиши сигурността и устойчивостта. Само през 2022 г. енергийната инфраструктура на Европа е била засегната от 48 успешни кибератаки.

Първата стъпка: идентифициране и работа по развитието на 8 енергийни магистрали – от Балтийско море до Кипър и от Югоизточна Европа до Иберийския полуостров. Следва нов начин за картографиране и планиране на инфраструктурата.  Европейската комисия трябва да разработи генерален сценарий на нуждите, да идентифицира от какво се нуждае, къде е необходимо и кога е нужно.  Процесите по издаване на разрешителни не трябва да продължават повече от 2 години като за най-сложните проекти – 3 години. „Време е да направим крачка напред, да завършим единна енергийна връзка си и да отприщим пълния потенциал на истински Енергиен съюз.

Европейски страни с писмо: Замразените руски активи са най-изгодното решение

7 европейски държави (Полша, Швеция, Литва, Естония, Финландия, Ирландия и Латвия) и няколко от Източна Европа са изготвили писмо до председателите на ЕК и на Европейския съвет – Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, в което се подчертава, че размразяването на руските активи, държани в белгийския депозитар, са „финансово най-изгодното и политически реалистично решение." В материална на местната телевизия Ве Ер Те обаче не се казва кои са останалите държави.

"Ние силно подкрепяме предложението на Комисията. Няма време за губене. Като вземаме решение за репарационен заем в Европейския съвет през декември, имаме възможност да поставим Украйна в по-силна позиция да се защити и да преговаря за справедлив и траен мир", пишат страните.

Oще по темата:

• Европейска солидарност: България ще трябва да гарантира 1,2 млрд. евро за заем за Украйна | 3e-news
• Гордиев възел: Euroclear* предупреждава ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи | 3e-news

Писмото не се отнася изрично за белгийския премиер Барт Де Вевер, който усилено се противопоставя на колегите си за размразяване на активите на Руската централна банка. Според него Белгия поема големи правни и финансови рискове, тъй като замразените руски активи се държат от търговеца на ценни книжа Euroclear в Брюксел. Белгия смята, че рисковете не са достатъчно споделени с другите държави членки в настоящите планове.

Германският канцлер Фридрих Мерц вече пътува до Брюксел, за да обсъди възраженията на Белгия с премиера Де Вевер и председателя на комисията Фон дер Лайен. Резултатите от преговорите не се споменават, единствено, че е имало "конструктивен разговор". Решение ще бъде взето на европейска среща на 18 декември когато е последният съвет на премиерите за тази година.

Вече ви разказахме в 3еNews как базираният в Брюксел депозитар, който управлява активи на обща стойност 52 500 милиарда евро, предупреди ЕС за съдебни искове, ако се пристъпи към конфискация на руски активи.

Ако Европейският съюз в крайна сметка реши да предприеме стъпка, която би довела до конфискация, изпълнителният директор на депозирара Валери Урбен заяви, че е готова да отговори в съда следното: „Има закони. В зависимост от правната рамка, ние ще решим какво можем и желаем да направим.“

Нито Мерц, нито френският президент Еманюел Макрон са се консултирали с нея по този въпрос (относно използването на руски активи). „Аз не съм държавен глава“, казва тя. Но Урбен е обсъдила ситуацията с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Банката вече заяви, че отказа да действа като финансов гарант. Според източници на вестник FT, „предложението на Комисията се свежда до предоставяне на директно финансиране на правителствата, тъй като централната банка би покрила финансовите задължения на държавите членки“.

Тази европейска солидарност специално на България ще струва 1,2 млрд.евро. Поотделно страните от ЕС ще се ангажират с гаранции за общо €210 милиарда. Сумите за всяка държава може да се увеличат, ако някоя страна откаже да подкрепи инициативата.

 

Сърбия ще финансира здравни проекти с евросредства от 2026 г.

Европейският съюз открехва вратата на възможностите на своя стратегически партньор Сърбия в областта на здравеопазването. От разпространения дневен бюлетин до базираните в Брюксел кореспонденти става ясно, че Белград ще има възможности да се възползва от европрограма в подкрепа на здравето. С парите ще се подпомагат на равни начала проекти, така както се възползват държавите-членки и Норвегия, Исландия, Украйна, Молдова, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Снимка: официална страница на EU4Health

От 1 януари 2026 г. субекти от публичния и частния здравен сектор в Сърбия ще имат достъп до възможности за финансиране чрез открити покани за представяне на предложения, преки безвъзмездни средства и съвместни действия. Те ще бъдат насочени към критични области като подобряване на диагностиката, лечението и грижите за сърдечносъдовите заболявания и рака, допринасяне за европейското пространство на здравни данни, разработване на стратегии за критично важни лекарства и натрупване на запаси от лекарства, укрепване на услугите в областта на психичното здраве, особено за младите хора, и инициативи, свързани с трансгранични заплахи за здравето.

Във връзка с подписаната договорка Оливер Вархеи, комисар по въпросите на здравеопазването и хуманното отношение към животните, коментира, че това допълнително ще укрепи тясното сътрудничество със Сърбия по въпросите на здравеопазването и ще даде възможност на нейната здравна система да отговори на непосредствените нужди и дългосрочните цели. „Това споразумение е още едно доказателство за ангажимента на ЕС за подобряване на здравеопазването в Съюза и извън него в тясно сътрудничество с нашите партньори.“

Програмата EU4Health беше приета като отговор на пандемията от COVID-19 и за засилване на готовността за кризи в ЕС. Пандемията подчерта крехкостта на националните здравни системи. Програмата EU4Health ще допринесе за дългосрочните здравни предизвикателства чрез изграждане на по-силни, по-устойчиви и по-достъпни здравни системи, се казва още в позицията на Брюксел

EU4Health носи добавена стойност от ЕС и допълва политиките на държавите членки за преследване на четири общи цели, отразяващи амбициите на програмата, и десет конкретни цели, представящи областите на интервенция: превенция на заболявания, особено рака; международни здравни инициативи и сътрудничество; превенция, подготовка и реакция на трансгранични здравни заплахи; допълване на националните запаси от основни продукти, свързани с кризата; създаване на резерв от медицински, здравен и помощен персонал.

Photo EC: Visit of Ursula von der Leyen, President of the European Commission, to Serbia

Припомням, че Брюксел и Белград подписаха няколко ключови споразумения в различни области през последните две години. Самата председателка на ЕК Урсула Фон дер Лайен при всяка от своите визити в балканската столица не пропуска да подчертае, че страната е основен стратегически партньор на Западните Балкани. Още през миналия мандат на Комисията, начело с германката, беше скрепен стратегически акт за суровините. Определено бе, че на страната ще се разчита за развитието на  новите сектори на бъдещето като електромобилна индустрия, чиста енергия и цифров преход, които може да донесат до 6 милиарда евро в държавната хазна.

„Ще работим заедно по амбициозни проекти, които ще създадат добри работни места и растеж на Сърбия. Нашето партньорство да разкрие до 20 000 работни места и да добави милиарди евро към вашия БВП. С други думи: Това е богатство, създадено тук, в Сърбия, и то ще остане в Сърбия в полза за цялата страна“, увери при една от визитите си през 2024 г. председателят на ЕК. Фон дер Лайен увери президентът Александър Вучич, че ЕК ще уважава и съхранява красивата природа и винаги ще се вслушва и сътрудничи с местните общности.

Сърбия разполага с огромни залежи на литий в близост до западния град Лозница. Концесионер англо-австралийският миннодобивен гигант Rio Tinto, който е под непрекъснати атаки от страна на учени, местни общности и екологични организации. Въпреки протестите  през 2024 година даде повторно разрешение за минен проект, след като 2 години по-рано бе отменило разрешенията. От Европейската комисия пък сметнаха, че инвестицията е от ключово значение за блока и включиха мината сред 13 стратегически проекти за критични суровини

Вучич намекна за нов газов доставчик и дестабилизация на финансовата ситема

Нов удар е на път да се стовари върху сръбската икономика. След като САЩ наложи санкции на единствената рафинерия в страната NIS, президентът Вучич обяви, че под въпрос стои газовите доставки. Настоящият договор с руската корпорация „Газпром“ изтича в края на годината, но до момента нов не е предложен. Не е изключен вариант в последните дни на изминаващата година да започнат преговори с друга страна, съобщават в кореспонденции френски и белгийски медии.

В момента 90% от доставките на синьо гориво идват от Русия. Двете традиционно приятелски страни са в поохладнели отношения заради санкциите на Вашингтон и продажбата на руския дял в сръбската корпорация. Ситуацията и липсата на купувач усложнява процеса и NIS започна спиране на дейност заради липса на суров петрол.

Oще по темата: 

• Единствената сръбска рафинерия спря производствата си, поддържа системите в готовност | 3e-news
• OFAC разреши бензиностанциите на Лукойл в чужбина да удължат дейността си до 29 април 2026 г. | 3e-news

Сърбия се надява от седмици, че руснаците ще се съгласят да продадат дяла си, а американците ще вдигнат санкциите. Но нито Москва, нито Вашингтон изглежда обаче са склонни да променят позициите си.

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че правителството ще позволи на NIS да извършва финансови транзакции до края на седмицата, за да се позволи изплащането на заплати и на доставчици. За компанията работят близо 14 000 души.

В западните медии усилено се тиражира и притеснително изказване на Вучич, че ако не се намери в скоро време развръзка на казуса, възниква опасност от "пълно дестабилизиране на финансовата система на Сърбия".

Централната банка вече изрази опасения, че финансовата система ще бъде засегната от вторични санкции – насочени към всеки субект под санкции – ако позволи транзакции между местни банки и NIS.

"Ще доставяме нефтени деривати и всичко останало на всички, които не са част от NIS. Ще имаме достатъчно гориво – дизел и бензин. Няма да има абсолютно никакви проблеми с керосин, така че въздушният трафик ще продължи да функционира нормално и ефективно. Ще има достатъчно гориво, но хората ще трябва да използват други бензиностанции, уверява Вучич.

Сърбия продаде 51% дял в NIS на Газпром и Газпром нефт през 2008 г. за 400 милиона евро. Сръбската държава все още притежава почти 30% от компанията, а останалото се споделя между няколко по-малки акционери. От 2009 г. насам в компанията са инвестирани над 4 милиарда евро, според годишния ѝ отчет за 2024 г.

МААЕ: Корпусът на АЕЦ "Чернобил" не функционира оптимално

Защитният покрив на АЕЦ „Чернобил“ вече не функционира оптимално след масирана атака с дронове, съобщава Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и нидерландски медии.

Снимка: МААЕ

Първоначалната бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.

Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти са уведомили МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.

Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратият още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," категорични са от МААЕ. Добрата новина е, че няма трайни повреди по носещата конструкция или на системите за наблюдение.

При друга мащабна руска атака с дронове и ракети в 8 украински региона са причинени значителни щети на енергийната инфраструктура. Това е довело до прекъсвания на електрозахранването, ядрените електроцентрали трябвало да ограничат производството си, съобщават украинските власти и Международната агенция за атомна енергия.

Според украинската армия, само в нощта на 5 срещу 6 декември в страната са изпратени 653 дрона и 51 ракети. В областите Чернигов, Запорожие и Лвов бяха засегнати електроцентрали и топлинни централи. Част от пристанището в Одеса е без ток и работи на генератори. В южния регион на Одеса 9500 жители са останали без отопление и 34 000 без вода, съобщават властите в социалната мрежа „Телеграм“.

Руското министерство на отбраната заявява, че масираната атака е отговор на украинските атаки. Според Кремъл Русия е разположила ракетите и дроновете по "военно-промишлени цели, енергийни доставки и пристанища, използвани за военни цели".

За деформираната конструкция се говори и в излязъл доклад на Агенцията от 5 декември. В него също се описва, че мисията е установила „загуба на основните функции за безопасност без трайни повреди по носещите конструкции“. Въз основа на резултатите от мисията, МААЕ е препоръчала по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.

Разрушеният реактор на бившата социалистическа АЕЦ предстои да бъде укрепен и ремонтиран през 2026 г. с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие. "МААЕ – която има екип постоянно на обекта – ще продължи да прави всичко възможно да подкрепя усилията за пълно възстановяване на ядрената безопасност и сигурност на обекта в Чернобил", каза генералният директор Рафаел Гроси.

Като част от цялостната програма за помощ, агенцията организира три нови доставки на оборудване и доставки за Украйна, с което общият брой достигна 188 от началото на конфликта. Медицинското звено на обекта на Чернобилската АЕЦ получи лекарства, а Централното предприятие за управление на радиоактивни отпадъци получи различни лични предпазни средства. Доставките бяха подкрепени с средства от Европейския съюз и Обединеното кралство. С тези доставки общата стойност на оборудването и доставките, необходими за ядрена безопасност и сигурност, които достигнаха Украйна от началото на въоръжения конфликт, надвишава 21 милиона евро.

Атаките се случват часове преди поредната среща между САЩ и Украйна  за край на почти четиригодишната война. 

На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. 

В ранните часове  се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора, припомня хронологията на трагедията 3е News.

Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията.

Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си. Инцидентът се превърна в най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.

Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който премина над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия бяха замърсени, а около 200 хил. души бяха евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци паднаха на територията на Беларус.

Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона, допълва Euronews България.

Белгия иска по-строги мерки към вносителите на евтини текстилни стоки

Белгия бие тревога, че трябва да се предприемат мерки срещу наплива от нискокачествени текстилни стоки, които не подлежат на рециклиране. За проблема е сезирала фламандската част на страната и нейните сортировъчни центрове.

Picture: hln.be

Проучването за последните две години показало, че наред с културата на белгиеца все повече и щателно да пакетира и сортира дрехи, в белите контейнери (познати и в България) попадат китайски нискокачествени стоки, които отново се озовавали на купищата боклук за изгаряне. Тази стока идвала основно от магазини за втора употреба, които за периода 2022-2025 нараснали с над 30%. Много от предлаганите парцалки тип „бърза мода“ за едни сезон са произведени от нискокачествени материали.

От фламандската структура, която следи  за устойчивото управление на отпадъците (OVAM) оплакали, че тази инвазия на нискокачествена мода затруднявала работата на екипите и увеличавала разходите на сортировъчните центрове. С писмо до националните власти е предложено да се въведе по-строг критерии за вносителите. Те ще бъдат задължени да внесат на пазара по-устойчиви и рециклируеми дрехи.

Пред пресата фламандският министър на околната среда Жо Брунс коментирал, че разчита на по-строги европейски мерки срещу евтините, нискокачествени текстилни потоци.

А докато тези мерки един ден видят бял свят белгийските власти призовава потребителите да вземат по-съзнателни решения, особено сега, когато наближават коледните празници и емоциите надделяват. Съзнателният избор на качество пред количеството допринася за устойчивата текстилна система, казват в апела си отговорните институции.

Е.ОN бие тревога за запълване капацитета на германската елмрежа

Германската електроенергийна мрежа е на предела си, ако продължат с тези темпове да се присъединяват нови вятърни и слънчеви паркове. Предупреждението идва от страна на главния изпълнителен директор на E.ON Леонхард Бирнбаум. Според него трябва за момент да се даде „крачка назад“ и да се позабави включването на нови мощности преди да бъде разширена.

Снимка: инфоклип на ЕК

Капацитетът на мрежата е блокиран точно както в Нидерландия, а масовото съхранение на енергия е все още е в зародиш. На този етап не е разумно да се стимулира изграждането на нови ВЕИ мощности, казва германецът пред Süddeutsche Zeitung и цитиран от нидерландското радио BNR.

Коментарът на изпълнителния директор обаче в никакъв случай не означавало, че енергийната компания е променила зелената си посока и внезапно е завила по посока на изкопаемите горива, обръща внимание енергийният експерт Ремко де Бор и допълва, че изказването е по-скоро да се наблегне на по-голямо съгласуване между търсенето и предлагането.

Проблемите в Германия са много сходни с тези в Нидерландия. „За разлика от нас обаче германците са "малко по-прогресивни" по отношение на зараждащия се проблем, казва енергийният експерт. "В Нидерландия твърде дълго търпяхме и стояхме на едно място, казвахме си, че не е чак толкова зле ситуацията. Шефът на Е.ОN обаче е много по-директен. Разбира се, че не иска да спира прехода, а желае да бъде по-плавен. Нещо, което ние не направихме“, коментира с критика към правителствата Ремко де Бор.

Друг ракурс – личен бизнес изгода, се прокрадва в намерението според кореспондента на нидерландската медия Дерк Марсилия. „Системата е организирана така, че при излишък на електроенергия енергийните компании да трябва да изключват своите мощности. Това струва пари, а EON трябва да ги компенсира с парите на абонатите. Всяко спиране и пускане ще струва още на енергийното дружество и ще трябва да се начисляват допълнителни пари към фактурите“, разсъждава журналистът.

Направено преди годишна изследване показва, че за модернизация на мрежата и пътната инфраструктура ще са необходими най-малко 400 млрд.евро. Негов автор е преподавателят и икономист от университета във Фрайбург Ларс Фелд. В материала си той специално внимание обръща върху модернизацията на инфраструктурата между двете съседки и дебело подчертава, че не бива да се чака още дълго време.

По изчисления на Фелд в краткосрочен аспект през следващите няколко години на Германия ще са ще са необходими в спешен порядък над 57 милиарда евро за пътища и 63 млрд. евро за остарелите железници. В дългосрочен план ще са нужни още милиарди евро инвестиции за енергийния преход и да стане страната климатично неутрална както иска ЕК до 2050 година.

Международният валутен фонд също призовава Германия да инвестира повече, за да стимулира растежа. В становище се казва, че германските публични инвестиции са сравнително по-малко в сравнение с други големи индустриализирани страни.

Далеч по-трагична е ситуацията в Нидерландия. На последните няколко правителства (Рюте и Схоф) така и не стигна времето да направят ключовата начална стъпка за модернизацията на мрежата. Преждевременните оставки доведоха до там, че стотици енергоемки компании са в списък на чакащи и може да отнеме десетилетие докато получат мечтания капацитет за разширение на бизнесите. Старата мрежа е принудила други да стоят на газ, за да продължат да функционират. Заговори се усилено дори, че може да се стигне в някои части на страната до режим на тока.

Ситуацията е далеч по-зле в сравнение с Германия и по отношение на целите на енергийния преход. За Нидерландия е ясно, че към този момент и с тази мрежа не може да постигне целите за климатична неутралност.

Неволята е научила бизнеса, че когато държавата се е оплела в собствените си омотани закони, решението е едно -оправяйте се сами. Това прави и мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide. От репортаж на местна кабелна телевизия става ясно, че компанията и енергото са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси. Други оператори също смятат да подходят с различни мерки, за да се избегне патовата ситуация.

Тоталната блокада и решението си има цена – малко по-ниска от германската, но също толкова колосална – 200 млрд.евро според националния оператор TenneT .

Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители – през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика.

Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане.  Изследователският институт TNO се опасява, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Индустриалците от своя страна казват, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет.

Ситуацията не се променила кой знае колко от есента на 2024 година, когато в кореспонденция за 3e News разказах как най-големите индустриални компании са намалили въглеродния си отпечатък, но не защото са станали по екологични, а заради намалени производствени мощности. Изводите са направени като са проследени резултатите на 300 предприятия, които се считат за най-големите замърсители.

Проблемите на компаниите изглежда няма да бъдат решени и батакът в енергетиката ще бъде оставен на трупчета поне докато не бъде избрано редовно правителство. Единственото, което остава е да се правят текущи инвестиции, с които да се поддържа мрежата стабилна.

Петролният гигант на Сърбия: на кръстопът под санкции

Националната петролна компания на Сърбия NIS, която управлява единствената рафинерия в страната – тази в Панчево, предупреди, че без нови доставки производството ще бъде напълно спряно още до края на седмицата. Причината са американските санкции, наложени заради руското участие в капитала на компанията.

Снимка: nis.rs

За да помогне на своите съседи да не изпаднат в енергийна криза, унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че страната му ще увеличи износа на петролни продукти към Сърбия, за да компенсира очаквания недостиг.

Енергийната група MOL вече е удвоила доставките си от ноември насам, а според Сиярто са възможни и нови увеличения. „Сърбия винаги може да разчита на Унгария за енергийни доставки. Никога няма да ви оставим сами“, уверил по време на визита в Белград Сиярто.

Проблемът с доставките започна след наложени санкции от Вашингтон, насочени срещу руското участие в NIS. Президентът Александър Вучич заяви, че компанията разполага със запаси до края на годината, но даде срок от 50 дни на руските акционери и потенциални купувачи – сред които унгарски и емирски кандидати – да постигнат сделка за излизане на Русия от капитала.

Сърбия обсъжда и законодателна промяна, която би позволила национализация на NIS, ако преговорите се провалят, отбелязват белгийски и френски медии. Компанията вече поиска временно изключение от санкциите, но отговор от Вашингтон все още няма. Вучич предупреди, че продължаването на ограниченията може да доведе до вторични мерки, включително срещу централната банка, ако тя продължи да работи с NIS.

От началото на санкциите международните карти Mastercard и Visa вече не се приемат на бензиностанциите на NIS – плащанията са възможни само в брой или с местната карта Dina, гарантирана от централната банка. В отговор Националната банка на Сърбия заяви, че ще прекрати всякакво сътрудничество с NIS, ако до края на срока не бъде намерено решение.

Правителството уверява, че "икономиката и гражданите нямат причина да се тревожат, тъй като има достатъчно количество петролни продукти", без да се дават допълнителни подробности. За икономиста Горан Радосавлевич само вносът нямало да спаси ситуацията

 През 2008 г. Белград продаде мажоритарния дял от 51% в NIS на руските компании „Газпром“ и „Газпром нефт“ за 400 млн. евро. Сръбската държава все още притежава почти 30%, а останалото се разпределя между няколко по-малки акционери. Налагането на санкции от САЩ на  Белград на 9 октомври, принуди сръбските власти да преразгледат дяловото участие и все по-открито говорят за национализация – вариант, който дълго време бе избягван заради близките връзки на Сърбия с Москва. Опцията за конфискация на руски активи въобще не стои на масата, отбелязва АФП и цитира свои източници в кабинета.

Последният коз

„Национализацията е възможност, но това ще е последното нещо, което ще направя," казва Вучич. Нидерландската обществена телевизия коментира изказването и допълва, че залогът е твърде голям: петролната компания е една от най-големите и най-печеливши в Сърбия и се счита за важен стълб на икономиката и държавата.

NIS притежава единствената нефтена рафинерия в страната, разположена в близост до столицата Белград. Разполага с над  300 бензиностанции. Дава прехрана на над 5000 души,

Бъдещето под санкции изобщо не изглежда розово. След Mastercard и Visa, още банки вероятно  се отдръпнат от NIS, защото и те ще понесат сериозни щети. В крайна сметка, Съединените щати вече забраняват всякаква форма на бизнес с компанията, се казва в репортаж на тв Нос.