Най-големите санкции за Русия не идват от Брюксел, а от дроновете

Най-големите санкции за Русия не са европейските, а украинските дронове. Тази интересна трактовка дава в радиоинтервю Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в A/S Global Risk Management. Като аргумент той посочва, че с действията си Киев се цели по рафинерии и енергийна инфраструктура.

Снимка: Production of Drones: Seville, Аудиовизуална служба на ЕК

Само през август е известно, че са поразени 13 обекта. Това е принудило руската страна да спре износа на бензин, за да се гарантират вътрешните доставки, припомня агенция „Блумбърг“. Други инсталации пък са затворили временно за ремонт. Извадените от строя обекти да довели до най-ниския спад в производството от пролетта на 2022 година насам.

По данни на Международната агенция по енергетика само за един месец – този август, не са били произведени 250 000 барела, което се равнява на 5% от годишното производство. Анализатори обаче смятат, че количествата пропуснатите ползи надхвърлят далеч тези в  статистиката.

Още по темата: 

• Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news
• Rheinmetall: Защитаваме НАТО, Европа и нашата демокрация

В нидерландските медии се прокрадва въпроса дали целите са поразени само от украинската армия или с участието на европейските партньори. На този етап няма информация някой да се е похвалил, дори самият президент Володимир Зеленски, който не би пропуснал по време на многобройните европейски визити да благодари персонално на някои свой колега.

С или без участие неоспорим факт е, че руската икономика е под голям натиск, а украинските дронове удрят петролната индустрия все по-силно и по-силно. Последната информация е, че мишена е бика рафинерия в Ленинградска обаст, върху която са се изсипали 200 дрона. Преди това пък големи съоръжения за доставки на бензин и дизел

Дроновете са мощен инструмент и ще играят все по-голяма роля в борбата за край на войната. Европейският съюз вижда това като ключова възможност да противодейства на Путин и ще го налага като средство. 

За ролята на тази безпилотна технология отдели специално внимание председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в годишната си реч пред парламента за състоянието на съюза. До момента Европа е дала на украинците в тази война 170 млрд. евро под формата на военна и финансова помощ и е готова да налее още и още. На дневен ред е нова програма „Качествено военно предимство“, с която ще се модернизират украинските въоръжени сили.

Като например с дронове, посочва Фон дер Лайен от трибуната на парламента в Страсбург и отбелязва, че  преди войната Украйна не разполагала с нито един. Днес, три години по-късно, благодарение на тях, Русия е загубила две трети от военното си оборудване. Председателката предупреждава, че не бива да се залъгваме, че Москва стои със скръстени ръце. Вижда се, че фабриките за дронове работят на пълна мощ и с помощта на създадените от Иран безпилотни апарати Shahed. 

„Затова, за да се подпомогне „украинската изобретателност да бъде превърната в предимство на бойното поле“, по думите на председателката е нужна съвместна индустриализация. За нея Европа ще отпусне предсрочно  6 милиарда евро от заемa за ускоряване на извънредните приходи за Украйна и ще сключи алианс за масово производство.

„Украйна разполага с изобретателност. Това, от което тя се нуждае сега, е мащаб. Заедно ние можем да го осигурим: за да може Украйна да запази своето предимство, а Европа да подсили своето“, заявява Урсула фон дер Лайен под аплодисментите на изправената на крака зала в Европейския парламент.

Сумата на пръв поглед, която отпуска ЕК, е сравнително малка. За сравнение към 11 септенври само Нидерландия под формата на оборудване и стоки от първа необходимост е дала 13,5 млрд., става видно от разпространена справка на правителството. Сред най-големите помощи са  изтребители F-16, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, дронове, радари, боеприпаси за танкове, джипове Mercedes-Benz, медицински консумативи.

Министерството на отбраната се ангажирало да увеличи производствения капацитет на отбранителната промишленост по различни начини, като например чрез плана за действие за безпилотни летателни апарати. Паралелно с държавните помощи от страната на лалетата действат десетки неправителстени организации и доброволци. 

За една от тях, вече ви разказах през миналата година, която е е разработила лодка с дистанционно управление, за да направи доставките в размирните райони по-безопасни. Проектът е създаден от организация Protect Ukraine и са я кръстили аквадрон.  За работата с дроновете ЕС са нужни и квалифицирани кадри. По последни данни над 70 000 украински войници са вече обучени чрез Европейската мисия за военна помощ EUMAM.

По посока субсидии на военна техника се е насочила и Европейската инвестиционна банка. По-рано през годината тя обяви, че разширява портфолиото си  заради променената геополитическа ситуация. По време на заседание на Европейския съвет на 6 август бе решено банката да дава повече заеми за сектора на отбраната и да подобри достъпа до частно финансиране.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат по инструмента SAFE, който ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. 

ЕК ще подпомага закъсалия автомобилен сектор с пари от фондовете за иновации

Европейската комисия и водещи предприятия в автомобилната индустрия се срещнаха за трети път в Брюксел в търсене на решения за излизане от дълбоката криза. Разговорите са инициирани от председателя Урсула фон дер Лайен, а сред присъстващите бе и нашият еврокомисар Екатерина Захариева. Присъствието й бе мотивирано от факта, че с пари от нейния ресор за иновации ще се финансират проекти следващите години.

Снимка: EbS

Подписан бе меморандум за разбирателство в подкрепата на европейската автомобилна промишленост, за да остане конкурентоспособна, устойчива и технологично суверенна. За българския еврокомисар споразумението е като „крайъгълен камък“ в подкрепа на този сектор.

„Чрез обединяване на публичните и частните заинтересовани ще ускорим прехода към нулеви емисии и автоматизирана мобилност", заявява след подписването комисарят по въпросите на стартъпите, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.

Всички участвали в диалога - представители на европейската автомобилна промишленост, социални партньори и други заинтересовани страни са били единни в становището, че са необходими бързи ходове в изпълнението на Плана за действие в областта на автомобилостроенето.

Страните са постигнали договорка да се насочат усилия в търсенето на възможности и пазари, така че Европа да запази водещата си роля на в областта на електрическите превозни средства, ускоряването на иновациите в автономните и укрепването на европейската промишленост за производство на акумулаторни батерии.

От своя страна Комисията е поела ангажимент да защитава европейските дружества от нелоялна конкуренция, подобри достъпа до суровини от критично значение и подкрепи работниците чрез преквалификация. 

Меморандумът за разбирателство включва партньорство с 2Zero с фокус върху автомобилния транспорт с нулеви емисии, с CCAM (свързана с автоматизирана мобилност) и  - иновации в областта на батериите.

Припомням, че по отношение на батериите председателят на ЕК обърна специално внимание и по време на годишната си реч в Страсбург пред евродепутатите за състоянието на ЕС и неговите приоритети. От залата Фон дер Лайен обеща, че са предвидени 1.8 млрд. евро за иновационни проекти, свързани с батерии за съхранение на енергия и за електромобили.

• Още по темата в 3eNews: Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news

В началото на годината пък бе обявено, че ЕС разполага със списък от 34 суровини от критично значение за икономиката. Сред тях са литий, иридий и кобалт. Подкрепени бяха 13 стратегически проекта, сред които и този на мината добив на литий в съседна Сърбия с концесионер Rio Tinto.

За стратегическата роля на западната ни съседка Брюксел подчерта още през миналата година с подписано сътрудничество в секторите за акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства.

По данни на Европейската комисия автомобилната промишленост осигурява заетост на над 13 милиона души (преки и непреки работни места) и допринася приблизително 7% за БВП на ЕС. 

„Цялата автомобилна индустрия е в пълна паника“, коментира ситуацията пред Ройтерс един от изпълнителните директори на европейски доставчик на магнити, цитиран в анализ на 3eNews  Големите опасения били, че много автомобилни заводи са под угрозата да останат без редовните доставки на магнити.

Отговорът на индустрията бил комбинация от иновации и старомоден лов на ресурси. Много производители на автомобили инвестират в алтернативни материали и технологии, за да намалят зависимостта си от китайските редкоземни метали.

Няколко големи производители на оригинално оборудване, включително GM, BMW, Stellantis и доставчици като ZF и BorgWarner, разработват електрически двигатели, които изискват малко или никакво съдържание на редки метали, докато други проучват нови състави на магнити или дори говорители и сензори без редки метали.

От BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen признават, че са изостанали много от своите глобални конкуренти през миналата година по отношение на продажбите и печалбите. Според проучване на консултантската фирма EY от март, общият оборот на трите концерна е спаднал с 2,8% в сравнение с 2023 г."Търсенето не е толкова силно, колкото се очакваше", казва в радиоинтервю за нидерландска медия Константин Гал, експерт в EY.

Автомобилната криза засегна и съседна Белгия, която получи одобрение от Европейския парламент за държавна помощ в размер на 8 млн. евро за подпомагане останалите без работа служители на автомобилната компания  Van Hool.

Компанията произвеждаше автобуси, автобуси, тролейбуси и ремаркета. Тя беше обявена в несъстоятелност през април 2024 г. след рязък спад в продажбите, предизвикан от пандемията от COVID-19 и изострен от агресивната война на Русия срещу Украйна, нарастващата инфлация и прекъсванията на веригата за доставки. В резултат на това 2 400 работници бяха уволнени, една трета от тях на възраст 50 или повече години, а 80 % бяха с остарели умения.

Мисли за климат и кръгова икономика в условия на криза

Наред с финансовите неволи, борба за пазарни позици и търсене на начини за запазване на работната ръка, пред автомобилните компании в ЕС стои и още един проблем - редуциране на емисиите CO2 и да се мисли повече за кръговата икономика. Някои от най-големите концерни излязоха с апел към Европейската комисия да забави темпото. Ако не спазват целите за CO2, компаниите рискуват глоби, които могат да достигнат милиарди евро, оплакаха се преди време от  Renault. Глобата се изчислявала въз основа на брой грамове CO2, които производителят отделя средно на продадено превозно средство.

Производителите ще трябва да мислят и по нови изисквания, приети от Европейския парламент. Колите трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват лесно демонтиране на възможно най-много части и компоненти от оторизирани съоръжения за третиране с оглед тяхната замяна, повторна употреба, рециклиране, или обновяване, когато това е технически възможно.

През 2023 г. в ЕС са произведени 14,8 милиона моторни превозни средства, а са регистрирани 12,4 милиона. По пътищата на ЕС се движат 285,6 милиона моторни превозни средства, като всяка година около 6,5 милиона превозни средства достигат края на жизнения си цикъл.

Словакия иска по-ниски цени на тока, а не още санкции срещу Русия

Европейската комисия готви поредния пакет от санкции срещу Русия. Една от членките обаче – Словакия вече не виждала смисъл от тази мярка и обяви, че повече няма да подкрепа.

Според нейния премиер Роберт Фицо санкциите не давали резултат. Той обаче обеща да подкрепя Европейската комисия, ако предприеме мерки за намаляване на цените на електроенергията и облекчаване на климатичните цели. Последното би гарантирало, че европейското производство на автомобили няма да бъде застрашено.

Припомням, че Словакия също блокира предишния пакет от санкции. Страната е силно зависима от руската енергия и се опасява от сериозни последици от плана на ЕС за пълно спиране на вноса на петрол и газ най-късно до 2027 г.

В момента Брюксел работи по деветнадесетия пакет от санкции. Въвеждането изисква одобрението на всички 27 страни-членки. Така че, ако Словакия не даде положителен вот, новият пакет от санкции няма да бъде приложен.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви на пресконференция, че разбира опасенията на Словакия. Председателят на Европейския съвет бе на посещение в страната като част от дългата обиколка сред страните членки.

"Сигурността на енергийните ни доставки за Словакия е приоритет за Европейския съюз. Това е много добър пример за това как сигурността и конкурентоспособността вървят ръка за ръка, особено в такава индустриализирана държава като Словакия, стълб на автомобилната промишленост не само в Европа, но и на световно равнище. Всъщност нашата стратегия за диверсификация на доставчиците и разработване на чиста, местна енергия има пълен смисъл от геополитическа и икономическа гледна точка, заяви Коща след срещата си с Фицо.

Словашкият премиер и цяла Европа са в очакване да разберат как именно Европейската комисия ще отговори на предизвикателствата да реши проблемите на автомобилния сектор, който вече втора година е в тежка криза.

По данни на Европейската комисия автомобилната промишленост осигурява заетост на над 13 милиона души (преки и непреки работни места) и допринася приблизително 7 % за БВП на ЕС. 

Освен защита на автомобилната индустрия, Слокавия заедно с Унгария, непрекъснато надигат глас, че трябва да се защити енергийната им сигурност. През август те поискаха от ЕК намеса по проблема с петролопровода „Дружба на руска територия, след като тръбата бе прекъсната за пореден път след атака на украински дронове.

През лятото отново двете страни наложиха вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU и така продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа.

Междувременно Словакия и Унгария ще търсят други алтернативни маршрути. Като вариант се обсъжда изграждане на съвместен петролопровод между Унгария, Сърбия и Русия. Планът е да бъде с капацитет до 5 милиона тона годишно. Ако всичко върви добре, новата тръба ще заработи най-късно до 2027 г.

Белгия тества автономни автобуси за трансфер на хора и поща

Белгийската обществена транспортна компания De Lijn започна пилотен проект с автономни микробуси в Льовен. В момента превозните средства се движат през града без пътници, но от средата на ноември за два месеца ще превозват и пътници, съобщи ежедневникът HLN.

Снимка: De Lijn

Превозните средства ще пътуват по фиксиран маршрут. Вносител на парка е технологичната компания WeRide, в която Renault Group е акционер. Те вече се използват в търговската мрежа в Китай и преди това са били успешно тествани в Цюрих, Барселона и наскоро в Париж.

Местната власт в подкрепя пилотния проект и подчертава значението на безопасния и поетапен подход. "Льовен е град, който прегръща иновациите. Ето защо ние правим нашите улици достъпни, за да помогнем за този проект възможен", казва Дирк Вансина, общински съветник. "В същото време смятаме, че е от решаващо значение тази фаза на изпитване да предлага необходимите гаранции за безопасност. Обучен стюард винаги ще присъства на борда, за да се намеси, ако е необходимо. По този начин подготвяме стъпка по стъпка безопасно въвеждане на този тип превозни средства за пътниците от Льовен, започвайки от средата на ноември."

Автономните превозни средства предлагат уникална възможност за трансформиране на градовете и мобилността, според компанията за обществен транспорт. "С този първи проект ние използваме потенциала на автономните превозни средства, за да повишим пътната безопасност, да намалим задръстванията и да облекчим проблемите с паркирането", казва Аник Де Ридер (N-VA), фламандски министър на мобилността.

Синдикатите ACOD и ACV обаче гледат критично към самоуправляващите се микробуси, но засега не се притесняват от възможна загуба на работни места. 

"Всичко все още е в начален стадий", казва представителят на ACOD Димитри Ван Кан. "Не очакваме никакво въздействие в краткосрочен или средносрочен план."Освен това законодателството все още не е готово за това", добавя секретарят на ACV Барт Рейнс.

Подобен проект бе тестван и в столицата на провинция Хаселт. Бусче пилотно изпълняваше курсове на паркинг по определен маршрут. Впоследствие бяха поканени да се возят доброволци. При една от маневрите обаче на пътя изскочило животно и автобусът се озовал в близката ограда. 

Снимка: VRT

При друг случай, случаен минувач „притеснил“ автономното возило и то излязло от пътя и се дръннало в жив плет. За щастие без сериозни щети върху други спрели наоколо автомобили. Пътуващи вътре доброволци разказали, че автоматичната аварийна спирачка не сработила, въпреки че трябвало да идентифицира всякакви предмети, хора или автомобили.

„Автономният автобус може да е бъдещето, но това бъдеще е все още далеч“, е заключението на експерта по мобилност Крис Петерс,който преподава инженерство в местния университет. Професионалното му любопитство го накарало и той да седне сред малцината в тесния салон.

Забелязах колко стресиран беше стюардът. Логично е, той ми каза, че нещо подобно се е случило по-рано същия ден, разкри пред радио 2 транспортният специалист. Попитан защо е нужен стюард, преподавателят заяви, че при проект в толкова ранна фаза е нужен такъв, за да гарантира, че всичко протича гладко, но дори той не е успял да предотврати инцидента.

„Стюардът правилно активира аварийната спирачка, но нищо- автобусът не реагира и просто продължи по пътя си направо в оградата. Цяло щастие, че нямаше минувачи, а само живия плет пострада“, казва Петерс.

В Белгия усилено се говори, че това е бъдещето, но транспортните специалисти са скептични. „Едно далечно бъдеще, но не и сега. Първите пилотни тестове на такива проекти са започнали в страната през 2022 година. Резултатите, очевидно не са надеждни и проектът е спрян.

„Винаги съм бил скептичен и очевидно не без основание. Разгадаването на поведението на  другите участници в движението е по-трудно, отколкото си мислите. Този тест, при минимална скорост, пострада само жив плет и причини стрес на няколко души. А когато се вдигне скоростта и се включат и изскачащите велосипедисти и пешеходци, какво става“, пита специалистът.

В довода си посочва още един пример. Когато на пътя двама велосипедисти се засекат, могат да се погледнат в очите и да преценят кой по кой път да поеме. При автономния автобус не можете да погледнете шофьора в очите. Велосипедист или пешеходец отстрани на пътя е последното нещо, което искаме.

От местната община също с неохота казват, че ще се наложи да прекратят проекта на този етап заради няколко инцидента, при които технологията на борда не е сработила не е според очакванията. Управниците в Хаселт биха се върнали отново по проекта при гаранции за модернизирана и сигурна система.

Автономният бус като поща на поискване

През 2022 в индустриалната зона на Мехелен също започна пробен тест на автономно бусче за превоз на пътници на кратки разстояния и на малки колети, разказа тогава общинският съветник Вики Ванмарке. Идеята е в бусчето да бъдат инсталирани шкафчета на пощенския оператор Би Пост. Получателите могат да посочат час, в който возилото ще пристигне при тях. Или обратно – да заявят час, в който да си поставят пакета. Пилотният тест продължи 2 месеца, в който не са посочени сериозни инциденти.

От първия плах опит преди 3 години до сегашният проект в Льовен са били използвани и проиграни стотици ситуации, а системата коренно променена, уверява компанията WeRide. Кръстили са автобуса Robobus,който вече бил успешно тестван в Китай, Цюрих, Барселона и Париж. За неговата надеждност в бъдещето застанала с името си  и експертизата френската Renault Group, която акционер, разказва вестник „Де Tейд.“

Robobus е оборудван с 20 сензора, включително техника за измерване на разстояния с помощта на лазерна светлина и HD камери. Автобусът има 360-градусова видимост до 200 метра и може да прогнозира и вече предвижда движението на други превозни средства, велосипедисти и пешеходци.

"Навлизането в Белгия е стратегическа стъпка в растежа на WeRide", казва Дженифър Ли, ръководител на международните отношения в китайската компания. "Европа е важен пазар за автономни превозни средства със силни публични инвестиции, като Белгия се откроява като иновационен център с фокус върху мобилността."

Пилотният проект в Льовен е част от европейска инициатива, финансирана от EIT Urban Mobility (Европейски институт за иновации и технологии), орган на ЕС, който ускорява прехода към устойчива мобилност. Бюджетът на проекта е 600 000 евро.

От Robobus до Robosweeper

WeRide, която е основана през 2017 г. и е със седалище в Гуанджоу, Китай, има батерия от самоуправляващи се превозни средства под покрива си. Произвежда самоуправляващи се таксита (Robotaxi), микробуси (Robovan), автобуси (Robobus) и улични метачни машини (Robosweeper).

Китайската технологична компания е листната на американската технологична борса Nasdaq от края на октомври миналата година. WeRide регистрира оборот от 17,8 милиона долара (15,2 милиона евро) през второто тримесечие на 2025, което е увеличение от 61% на годишна база, но също така отбеляза загуба от 57 милиона долара за същия период.

Това лято WeRide в Париж предостави автономен трансфер за гостите по време на тенис турнира Ролан Гарос. В Сингапур WeRide получи зелена светлина през юли за превоз на пътници със своя самоуправляващ се микробус. В Шенжен, Китай, наред с други, робобусите вече се използват в обществения транспорт.

Подобна практика за автономни бусчета заговори да внедри белгийското летище „Завентем“, а тестове вече бяха направени на „Схипхол“ през 2024 г. Нидерландскот летище иска всички превозни средства да се движат без емисии и автономно до 2050 г. Това означава, че пътниците също ще бъдат извозвани до самолета си с автобус без шофьор в даден момент.

Автоматизацията, интелигентните решения и участието на ЕК  

 Автоматизацията в автомобилния транспорт е сред приоритетите и във втория мандат на Европейската комисия, начело с Урсула фон дер Лайен. Повечето проекти попадат точно в ресора на нашия еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева. От разпространена справка до медиите през 2024 г. става ясно, че по водещата програма "Хоризонт Европа" идните години ще бъдат инвестирани най-малко половин милиард евро под формата на публично-частно партньорство. От 2021 г. насам са инвестирани други 159 милиона евро в научноизследователски и иновационни дейности в подкрепа на 19 европейски проекта за изпълнение на т.нар. инициатива Съвместна, свързана и автоматизирана мобилност (CCAM).

Коща: ЕС има програма, но се нуждае от дългосрочен бюджет

Цената на електроенергията, конкурентоспособност и единност – това бяха фокусните цели пред ЕС, които открои председателят на Европейския съвет Антонио Коща по време на среща с германския канцлер Фридрих Мерц. На практика той допълва дългата и напоителна реч на колежката си Урсула Фон дер Лайен пред евродепутатите в Страсбург. 

Председателката на ЕК мина като по конспект по целия дневен и дългосрочен план за блока като не пропусна да подчертае подкрепата си за Украйна, инвестициите във военно и технологично оборудване, конкурентоспособност, енергетика и политиката в Близкия изток.

Председателят на ЕС използва възможността и отново подчерта, че успехът на страните членки може да бъде постигнат само с единство. За да има резултати, Брюксел силно щял да разчита на силна Германия като европейски икономически мотор и „ключов стълб за ЕС“.

Още по темата в 3е News: Фон дер Лайен: Секторът на чистите технологии трябва да си остане европейски | 3e-news

След като вече посетихме повече от половината държави-членки на Европейския съюз, е ясно, че основните ни приоритети са сигурността и конкурентоспособността. Те са тясно свързани помежду си. Без сигурност не можем да имаме стабилна икономика, а без стабилна икономика е много трудно да подобрим общата си сигурност, отбелязва Коща и сякаш още под емоциите на пламенната реч на Фон дер Лайен продължава темата, че са нужни още много усилия по политиките за повишаване на конкурентоспособността, опростяването, намаляването на регулаторната и административната тежест, намаляването на цените на енергията, диверсифицирането на търговските отношения, мобилизирането на частен капитал, разширяване мрежата от партньори по целия свят и изграждане на нови съюзи.

Би било странно, ако в речта на европейски политик през последните 3 години да отсъства темата за Украйна и отбранителните способности. И Коща, разбира се, не пропуска. „За да можем да играем пълноценно ролята си на геополитически фактор, трябва също така да увеличим отбранителните си способности. Постигнахме исторически напредък през 2025 г.“, казва той и анонсира, че двете заседания на Европейския съвет през октомври ще бъдат от решаващо значение за ускоряване на тази работа.

В заключение от срещата с германския канцлер, Коща европейски дългосрочен бюджет, който да отговаря на тази програма, на нашите амбиции. „Бюджет, подходящ за целта, който ще ни позволи да изпълним приоритетите си. За целта е важно да подготвим добре обсъжданията си и да имаме дух на колективна отговорност, когато дойде моментът за вземане на решения“. Това беше една от основните теми в срещите ми с 27-те лидери по време на тази обиколка на столиците.

Френската енергетика в остава глух коловоз след поредния паднал кабинет

Поредно правителство пада във Франция, а с това се задълбочава и енергийната криза. Вече трета година браншът очаква приемане на Многогодишна енергийна програма, която да отпуши проекти и многомилиардни инвестиции.

С оставката на премиера Франсоа Байру (на преден план на снимката) на 8 септември, който сам поиска вот на доверие и го загуби, енергийният сектор остава без ясен план поне до избирането на следващия кабинет.

Screenshot: Аудиовизуална служба на ЕК 

Още по темата: Франция и Макрон една година търсятстабилния кабинет

На трупчета остават незнайно докога редица проекти във ВЕИ сектора, които чакат заветната пътна карта още от началото на 2023 година, припомня националната бизнес телевизия Би Еф ЕМ и цитира досегашният министър Марк Ферачи, който таял все пак надежда, че кабинетът ще се промуши през вота на депутатите и ще продължи с начертаната програма. Уви! Не така обаче мислеха мнозинството в парламента. Просъществувалият едва 9 месеца кабинет получи подкрепата на 194 депутати, а 364 натиснаха копчето „против“.

С вота се изпариха за неопределено време и надеждите, че най-сетне  третата поред многогодишна енергийна пътна карта на Франция до 2035 г. ще види бял свят. В нея е заложено енергийният сектор да се освободи от изкопаемите горива и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Заложено е и изпълнението на бленуваната мечта на президента Еманюел Макрон за повече атомни реактори от ново поколение EPR2.

Енергийни експерти, след като виждаха крехкия кабинет, още през лятото апелираха за публикуване на пътната карта, за да може да се осъществяват проектите – дори в условия на предсрочни избори. Опасенията бяха, че в ситуация на политически хаос се забавят покани за тръжни конкурси, осигуряването на инвестиции, обучения и подготовка на инфраструктура. От всички сектори най-потърпевш се оказвал този на вятърната енергия.

Енергийният бизнес никак не останал доволен като чул мотива на вече бившия премиер Байру и енергиен министър, че бавели пътната карта, за да може да се проведат още консултации и да се окомплектоват по-добре мненията на отделните страни,  партии и парламентарни групи. Сега, след като каруцата се обърнала енергийният бизнес хвърля вината именно на тях за батака, който оставят след себе си.

В очакване на по-добри времена

С оставката неясен остава планът на държавата и извършеното картографиране с приоритетни терени по всички на морски брегове, където ще бъдат изградени вятърни паркове. Очакваше се, ако всичко върви по план при редовен кабинет, постигане на цел 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW)  след три десетилетия при 1,5 GW в момента.

Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Други два ключови проекта също са в ход и са на стойност 10 млрд.евро, стана през това лято ясно от съобщение на Европейската комисия, след като е поискано одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени 2 дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.

По-рано през годината бе подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации.  Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

По отношение на другия стълб на френската енергийна стратегия – атомната енергетика - 6 реактора EPR2 трябва да бъдат построени до 2050 г.

В енергийната инфраструктура Испания и Франция поставиха през пролетта начало по изграждане на нова междусистема свързаност, с която ще се увеличи с близо 80% капацитета за обмен на електроенергия до 5 000 MW, което се равнява на потреблението на 5 милиона домакинства. Проектът бе започнат точно в период когато двете страни бяха засегнати от масови спирания на електрозахранването. Очаква се по план проектът да бъде завършен през 2028 г.

Водородният сектор също остава в разкрачена поза, след като вече надигна глас заради пасивната позиция на държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и Зеления преход. Няколко браншови организации вече изпратиха петиция, в която изразяват притеснение и недоумение по отношение на редица сигнали, които поставяли под съмнение водещата роля на водорода за икономиката.

И климатът ще почака

В  допълнение на забатачените проблеми като кинжал над главата на новия френски енергиен министър вече виси становището, че Франция не е "готова да посрещне" последиците от изменението на климата. Изводът на Висшия съвет по климата, които излиза това лято с доклад от 200 страници и препоръчва на правителството най-спешните мерки, свързани с екологията, климатичните промени и ускоряване на декарбонизацията.

Франсоа Байру е четвъртият министър-председател на Еманюел Макрон по отношение на най-дълго задържал се на поста, след Елизабет Борн (603 дни между 2022 и 2024 г.), Жан Кастекс (682 дни между 2020 и 2022 г.) и Едуар Филип (1145 дни между 2017 и 2020 г.). Наградата за най-кратък мандат начело на правителство отива бившият еврокомисар Мишел Барние, назначен на 5 септември 2024 г и останал на остана на поста едва 99 дни.

Европарламентът се заема с мерки за разхищението на храна

Все повече се чуват гласове в Европа, че е нужда единна цялостна стратегия за храните. Очевидно е, че по-отделно страните правят нещо, но не е достатъчно.

Надеждите са в ръцете на евродепутатите, които още с първата си среща след летния отпуск, че ще дадат някаква насока за действия. В дневния ред на Европарламента е включена точка за актуализиране на законодателството, въвеждане задължителни цели за намаляване на отпадъците от храни до 2030 г. и установяване схеми за отговорност на производителите за управление на събирането, сортирането и рециклирането на отпадъци от текстил. 

Парламентът и Съветът на ЕС вече постигнаха споразумение по-рано тази година, след което Съветът прие позицията си на първо четене. Сега се очаква Парламентът да одобри официално новите правила преди публикуването им в Официален вестник на ЕС.

През юли 2023 г. Европейската комисия също предложи преразглеждане на правилата на ЕС за отпадъците, насочено към хранителните и текстилните отпадъци.

По данни на Европейския парламент всяка година в ЕС се генерират почти 60 милиона тона хранителни отпадъци (132 кг на човек) и 12,6 милиона тона текстилни отпадъци. Само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона отпадъци, което се равнява на 12 кг отпадъци на човек годишно. Смята се, че по-малко от 1% от всички текстилни изделия в света се рециклират в нови продукти.

Една трета от произведената храна в Нидерландия отива в кофата

Усилените действия на нидерландското правителство да намали разхищението на разхищението на  храна дават резултати, сочи правителствена справка до медиите.

Цялостен анализ за период между 2015 и 2023 година показва, че изхвърлянето е намалено със 17%, но плановете са до 2030 да спадне наполовина, посочва в писмо земеделското министерство до  Камарата на представителите в парламента.

Снимка- Аудиовизуална служба на ЕК

Идеята на държавните власти била храната, която е годна за консумиране да не попада в кофите, а при нуждаещите се. Помощ за целта оказват Фондация "Заедно срещу разхищаването на храни" (STV) и хранителен център.

Шокиращи се оказват най-новите данни от Мониторинг на хранителните отпадъци, разпространени чрез правителствения пресцентър. През 2023 г. са били изхвърлени общо 2 271 килотона или 2 271 милиона килограма храна от заводи, ресторанти и домакинства – въпросният 17% спад в сравнение с 2015 г. Това е достатъчно за 86 милиона хранения седмично. И до днес обаче 1/5 от цялата произведена храна в Холандия никога не се яде. „Това не само губи ценни хранителни вещества и суровини, съвестната работа на хиляди хора и милиони евро инвестиции за производството“, казва в коментар на данните министерството.

Министърът и правителството отдават заслужените успехи за по-малко храна в кофата на фондации и партньори като STV, които поне от десетилетие работят с хранителните магазини и индивидуални производители по осведомителна кампания за рационално използване на произведената храна.

Съвместните усилия да довели до създаването на механизъм за наблюдение и сътрудничество между 130 компании. Паралелно се водят кампании и се провеждат срещи за съвети как още може да се намали разхищението. Регулярни ежегодни срещи има и непрекъснато с отделните домакинства, които за радост откликвали на тях.

С бавни стъпки и увереност към бъдещето

Резултатите показват, че страната бавно, но успешно върви в прав път. Сега поставената цел е 2030 година. Още наполовина да намали разхищението на произведена храна и правилно да се прогнозира, за да не се стига до излишно производство.

Сред целите, които са си поставили държава, ангажираните неправителствени и индустрията са подобряване на производствените процеси и комуникация между преработката и производството, отговорни за една трета от общите хранителни отпадъци в Нидерландия.

По-ясна и прозрачна информация за сроковете на годност. Липсата на ясни индикации на опаковката води до изхвърляне на около 60 милиона килограма добра храна, която се хвърля, а може да се консумира. Правителството посочва и конкретен пример. „Вземете една консервена кутия с нарязани на кубчета домати. Виждате една дата „най-добър до…“. И какво става след тази дата кутията се хвърля. А не бива, тя е запечатана и може да стои с години без риск за здравето.

Информационните кампании показвали, че хората трябва да правят ясна разлика между „най-добър до“ и „срок на годност“. Тук съществен принос имала създадена Коалиция за устойчивост, която е като медиатор между супермаркетите и хранително-вкусовата промишленост. По нейна инициатива върху над 3500 продукти вече се вижда иконата "look-fashion-test" и ръка върху опаковката. Броят на продуктите продължава да расте, което означава, че производителите и търговците на дребно също поемат отговорността си да разхищават по-малко, казват със задоволство от правителството. За отделния нидерландец това е ясен знак: виж, помириши и опитай преди да хвърлиш преди посочената дата.

И докато едни безразборно хвърлят, други отчаяно се нуждаят от тази храна. Със средства от държавния бюджет и с помощта на ангажираните сдружения, правителството развива мрежата на хранителната банка. Всички са единодушни, че храни с такъв етикет може бързо да стигнат до нуждаещите се социално-слаби хора.

300 евро в кофата

Подобно на Нидерландия, същият проблем с изхвърлянето на храната се бори и нейната съседка Белгия. За сравнение, пак по същото време от 2023 г., предишното правителство на Александър Де Кро заедно с местните парламенти предприеха подобни действия. Аналогичен анализ шокира властите с факта, че се изхвърлят месечно над 300 евро под формата на неконсумирана храна. Решено бе също магазините в Брюксел, площ над 1000 кв. м да предават храната с изтичащ срок на годност на хранителни банки. На този етап, 2 години по-късно, не са излизали данни дали това има резултат.

От Дания, едно приложение бързо набра популярност в цяла Европа. Too Good To Go свързва ресторанти и магазини, които имат непродадена, излишна храна с клиентите, които могат да закупят останалата храна в обекта без да могат да избират. Храната в приложението е на цена от една трета от първоначалната. Потребителите правят заявка през смартфона си. Отиват 15 минути преди да затвори обекта, показват апликацията и си тръгват с селектираната храна. Сред големите партньори са „Карфур“ и „Икеа“.

Други хранителни вериги като нидерландската Юмбо (Jumbo, да не се бърка с българския съименик) „Кауфланд“ и „Лидл“ пък залагат на практики купуваш 2-взимаш 3 или микс от хранителни продукти в пакетче на символична цена. За съжаление една бърза разходка при немските вериги може все още да се види тъжната гледка продавачи празни торби и масово изхвърляне на едно място кифли, хляб, сладки изделия, изпечени през деня, все още ароматни, но непродадени. Веднъж попитах едни от тях какво я правят, а той със съжалителен поглед само ми посочи зелената кофа, предназначена за хранително компостиране.

RTL: Последните независими медии в Сърбия - "без нас само пропаганда"

На един колега му беше хвърлен камък в главата, друг беше заплашен със смърт. След десет месеца протести в Сърбия "стрелите'' на правителството са насочени и към журналисти, разказва нидерландският частен канал RTL  за ексцесиите в западната ни съседка.

За събитията от първи ред разказва журналистът от сръбския канал N1 Душан Младенович. "Има и няколко случая, в които полицията ни заплашваше или нападаше, докато още носим жълтите жилетки с надпис "преса". Когато загасим камерите и вече не се записваме какво се случва на улицата, Вучич може да прави каквото си поиска", започва разказът на колегата и подчертава, че последните няколко месеца са били много трудни за журналистите", казва Душан Младенович.

Журналистът уточнява за непросветения западен зрител, че масовата вълна от протести в Сърбия е започнала преди десет месеца, след като внезапно се срутил покривът на новопостроена жп гара сграда. Загинали 16 души. Голяма част от населението държи правителството отговорно и го подозира в корупция.

Въпреки ежедневните протести, правителството така и продължава да отказва публикуване на съответните документи и това кара хората да са още на улицата. През последните седмици обаче полицейското насилие ескалирало и върху журналистите.

Чашата на търпението вече преливала, след като президентът Вучич се опитвал да запуши устата на последните независими медии в страната. От известно време била затруднена работата на медията, спъвана била да прави репортажи, а много сърби изведнъж спрели да получават сигнал в пакета на кабелните оператори, разказва нидерландската телевизия.

Журналистите на N1 вече нямали достъп до пресконференциите на президента. Поредният скандал бил изтекъл телефонен разговор, който показвал, че президентът наредил директорът на N1 незабавно да бъде уволнен. Главният изпълнителен директор на компанията майка United Group също казва, че е обещал да го направи, но все още се нуждаел от "допълнително време".

Снимка: RTL

"Ние сме последните, които имат камера на улицата, която може да покаже на хората какво се случва. Задаваме въпроси, които никой друг не задава. Така че, ако Вучич успее да ни затвори, тогава ще има пълен контрол над медиите в Сърбия", казва Младенович.

Новината за изтеклото телефонно обаждане било разпространето от OCCRP, международна мрежа от разследващи журналисти. "Ако N1 изчезне от ефира, това ще бъде голям удар за свободата на пресата, защото това е една от малкото национални медии, които все още отразяват критично протестното движение", казва Ингрид Геркама от OCCRP.  "Без N1 остава почти само пропаганда. В държавните медии студентите са представяни като терористи и подстрекатели на революция, в която искат да свалят Вучич с подкрепата на чужди сили."

Геркама следи студентските протести от самото начало и вижда, че политическата игра на Вучич става все по-"мръсна". "Неговата власт все още е много голяма и твърдо установена. Вучич има контрол над парламента, полицията, армията и почти всички медии. Но той губи подкрепа сред гражданите и тези демонстрации просто няма да спрат. Вучич е в затруднение, така че виждаме, че сега той се намесва още по-силно."

Геркама не смята, че N1 ще трябва да затвори врати просто така, но е ясно, че новинарският канал го чакат още по-трудни времена. Компанията майка на N1 е United Group, телекомуникационен доставчик, който има и няколко медии на Балканите. Компанията е базирана в Нидерландия, а сръбска общност излязлезе на протест пред централата в Хофдорп, защото главният изпълнителен директор се съгласил със заповедта на Вучич да уволни директора на N1.

Изведнъж Нидерландия става новина в Сърбия. Протестът нможе да бъде проследен на живо по N1. "Шокирани сме, че компания, базирана в Нидерландия , страна, която се гордее с демократичните си ценности, си позволява да допринесе за потискането на свободните медии в Сърбия", каза един от протестиращите пред N1.

Сърбите не само искат отговор от Нидерландия, но и са разочаровани, че има малък или никакъв отговор от Европейския съюз. Сърбия е кандидатка за членство и трябва да подобри върховенството на закона и демокрацията по пътя към членството. "Но всичко, което виждаме, са срещи между Урсула фон дер Лайен и Вучич, където те се ръкуват с приятелска усмивка", казва друг простестиращ.

"Хората в Сърбия просто си мислят: какво, по дяволите, прави ЕС? Защо не настояват за прилагането на ценностите на ЕС като свободата на медиите, функционирането на върховенството на закона и антикорупционните закони?", пита журналистът Душан Младенович

Тийс Ройтен е един от малкото евродепутати, които обръщат внимание на ситуацията в Сърбия и споделят критиките на Младенович към ЕС: "Защитавайки Вучич, ЕС се прави смешен в Сърбия, но и към собствените си граждани на ЕС. Защото колко сериозно приемате собствените си ценности, ако не спрете поведението на Вучич?"

Говорител на Вучич отговорил писмено и отрекъл намесата на президента в политиката на медиите. Той се мотивирал, че самите протестиращи използвали насилие и че следователно той трябвало да се намеси. Студенти и неправителствени организации казват, че това насилие е причинено от хулигани, които се разхождат сред студентите като инфилтратори, тактика, която се използва все по-често в Сърбия.

"Хората излязоха на улицата, защото искат да се сложи край на корупцията", казва Младенович. "Те искат да се сложи край на тази система на политически репресии и политически атаки срещу всеки, който има различни възгледи от управляващата партия." След интервюто Младенович прави обиколка на редакцията на N1. Той цинично се шегува: "Може би това е последният ви шанс да видите тази редакция". Журналистите ще продължат да вършат работата си, докато все още могат.

Слух за продажбата на заводи на ExxonMobil разтревожи профсъюзите в Белгия

Непотвърдена информация за продажбата на три завода на ExxonMobil извади набързо от лятната летаргия профсъюзите в Белгия. Новината първо се появи в материал на британския вестник Financial Times, който също не заявява с категоричност, а подчертава че ставало дума за обмисляне. Въпросните мощности са на пристанището на Антверпен, в Звейндрехт и Меерхут.

Снимка: corporate.exxonmobil.com

ExxonMobil е една от най-големите петролни и химически компании в света. Гигантът има стратегическа роля при формирането на инвестиционните и финансовите резултати на белгийския порт.  

Фламандската обществена телевизия VRT също задействала своите източници, но и тя ударила на камък. От компанията отказали коментар. Синдикати и профсъюзи в завода обаче не мислят така, след като имали информация как процедирали американците в Италия и Франция.

„Забелязахме, че ExxonMobil е прибегнала до подобни сценарии и в други европейски страни“, казва Леви Соли, синдикален представител на ABVV (лейбъристка партия). Компанията вече е прекратила дейността си в Италия през последните години. Същото ще се случи тази година и с нейните петролни и химически съоръжения във Франция. 

Синдикалистът виждал сходен сценарий, че тези планове се появявали като слух и в крайна сметка се стигало до продажба. Във Франция например такъв ''слух'' се очаква да доведе до загуба на 700 работни места.

Мога да ви уверя, че служителите в нашите клонове гледат към бъдещето със страх, казва синдикалният представител на ABVV Леви Соли. Засега те не обмисляли никакви действия, но ясна комуникация ще е необходима следващата седмица. Продажбата на фабрика означавало за тях и съкращаване на работниците.

Общинският съветник в порта Йохан Клапс също не е запознат с планирана продажба. Той обаче отбелязва, че химическите компании, които изискват много енергия, все повече се оттеглят. „Наблюдаваме увеличение на вноса на химикали и огромен спад на износа.“

Според Клапс тази тенденция е резултат от ожесточена конкуренция. „Европейските химически компании сега губят от компании от други континенти. Затова спешно трябва да се запитаме дали не налагаме твърде много регулации на нашите компании.“

Ако това се потвърди идните седмици, може да се окаже поредният изстрелян „фатален куршум“ по боледуващата тежка индустрия на Европа.

Припомням, че наред с борбата за запазване на позиции и пазарен дял в Европа, Белгия и Нидерландия се опитват да задържат няколко от ключовите гиганти. В допълнение мениджърите да двата порта няколко пъти заявиха, че с бавните си действия ЕК  никак не им помагала. Последно от порта в Антверпен апелираха за по-бързо внедряване на Пакта за чиста индустрия, а колегите им от Ротердам пък настояват за опростени процедури, повече предвидимост в опит да задържат стратегическите си партньори.

Докато ЕК още мотае, по думите на индустрията, Пакта, вече редица компании с традиции пристанищата на Белгия и Нидерландия (известни още като „Портите на Европа“) започнаха да обявяват изтегляне или отлагане на проекти.

В началото на май серията от негативни новини за пристанищната икономика поде Shell със съобщението, че отлага пускането на завод за производство на биогориво на пристанището в Ротердам. Мощностите трябваше да заработят през тази година, но се отлагат за 2030. Заради тези действия загубите се оценяват на най-малко половин милиард евро. Загубите може да нараснат идните години до милиард. В мотивите си Shell твърди, че е принудена до тази стъпка, защото е „изправена както пред технически предизвикателства при изграждането на завода, така и пред неблагоприятни пазарни условия“.

След това последва анонс на още няколко компании, че обмислят да намерят пристан и бизнес извън Европа. Като мотиви също се изтъкват митата на Тръмп, непредвидимата бизнес среда в Европа и тежките административни регулации.

Още по темата: Нидерландската индустрия е под заплаха да губи милиарди евро на година | 3e-news

Патовата ситуация на нидерландската индустрия не бива да е изненада, след като от месеци един от водещите анализаторски центрове TNO предупреждава, че ако политиците направят спешни мерки за реформи и подпомагане на пристанището, може да се стигне до загуби по 40 милиарда евро годишно. Според излязъл анализ на лице лъсват отново най-наболелите проблеми, за които съм разказвал през последните три години – хаотична и непредвидима правителствена политика, липса на капацитет по мрежата, високи цени на енергията, отслабени конкурентни позиции на европейския пазар.

Като решение на всички споменати проблеми, Европейската комисия представи през февруари стратегическия си план Пакт за чиста индустрия. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия. 

Още с представянето си председателката Урсула фон дер Лайен реши да отиде до Антверпен, за да събере флаш отзиви от мастити индустриалци. Нито тя остана доволна от чутото, нито пък те от плановете на Брюксел. За мениджърите Планът е неясен и в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай.

ЕК залага на датско ноу-хау, за да увеличи добива на чиста енергия

Европа е под натиск. Геополитическата сцена се променя, глобалната конкуренция е по-интензивна, веригите за доставки са напрегнати, а последиците от изменението на климата се увеличават. Важна част от отговора на предизвикателствата се крие създаването на енергийно независима Европа, заяви по време на неформална среща на енергийните министри в Копенхаген домакинът Ларс Аагаард . Срещата на 4-5 септември се проведе под надслов Чао на руските горива-повече чиста европейска енергия е отговорът.

Снимка: Преслужба на Съвета на ЕС

"Руските изкопаеми горива не са част от бъдещето на Европа. За да укрепим нашата сигурност, енергийни доставки и конкурентоспособност, трябва окончателно да затворим вратата, така че да е невъзможно руският газ да влезе в ЕС. В същото време трябва да увеличим производството на чиста европейска енергия и да станем по-добри в използването на нашето енергийно разнообразие. Енергийната независимост е от решаващо значение за по-силна Европа и като страна-председател до края на мандата ни ще работим неуморно, за да я реализираме", заяви министърът на климата, енергетиката и комуналните услуги Ларс Аагаард.

Наред с други неща, министрите на енергетиката са обсъдили как да се увеличи производството на чиста енергия в Европа и как да се преодолеят пропуските в енергийната инфраструктура. Необходимо е да се засили сигурността на доставките на Европа – и е много необходимо, за да се осъществи постепенното спиране на руския петрол и газ по начин, който засилва конкурентоспособността на Европа.

Концепцията за "тристранни" споразумения е добре позната и успешна практика в Дания с началото на Зелената сделка през 2024 г. Тогава с огромно мнозинство в датския парламент, земеделските и екологичните организации, както и представителите на индустрията се обединили, за да преговарят за зелена сделка, да търсят начини за сътрудничество и да преодоляват по-лесно възникналите пречки. Колаборацията довела до появата на първия по рода си данък върху емисиите от селското стопанство, припомнят от Съвета на ЕС.

Вдъхновена от датския модел, Комисията решила да внедри практиката и да  настоява за провеждане на срещи и намиране на допирни точки между публичния сектор, организациите по интереси и индустрията.

По време на неформалната среща на министрите на енергетиката в Копенхаген комисарят по енергетиката Дан Йоргенсен е постави началото на първите две европейски тристранни срещи — едната относно вятърната енергия в морето, а другата — съхранението и гъвкавостта. Целта е да се произвежда повече чиста енергия в Европа, което изисква по-тясно сътрудничество между публичния сектор, предприемачите и потребителите, за да може да се премахнат бариерите.

От Комисията са разкрили, че ще последват и други тристранни споразумения, а датското председателство на ЕС ще подкрепи работата по този въпрос през следващите месеци.

Секторните договори за достъпна енергия за европейската индустрия бяха анонсирани от Комисията в началото на годината като част от мащабния План за действие за достъпна енергия. Те ще се развиват под формата споразумения между производителите на енергия, промишлените предприятия и публичния сектор. Целта е да се засили сътрудничеството и да се премахнат бариерите за увеличаване на производството на чиста и достъпна европейска енергия.

Още по темата: ВЕИ ще задминат въглищата в световното производство на електроенергия в следващите шест месеца | 3e-news

Енергийната тристранка на Европа

В рамките на посещението в датската столица ресорният еврокомисар Дан Йоргенсен е хвърлил малко повече светлина за новата форма на сътрудничество в търсене на благоприятен инвестиционен климат. „Идеята е да се улесни и подпомогне и без това задъхващият се промишлен сектор на ЕС и да се създадат качествени работни места.

„От една страна, европейските дружества се нуждаят от надеждна и достъпна енергия, за да останат конкурентоспособни, особено в контекста на днешните глобални икономически предизвикателства. От друга страна, разгръщането на местни проекти за чиста енергия е недостатъчно. За да обърнат тази тенденция, производителите на чиста енергия се нуждаят от стабилно търсене, което може да подкрепи техните инвестиции с финансовите институции на ЕИБ, обясним еврокомисарят при посещение на електроцентралата Avedøre.

Първият тристранен договор е  офшорната вятърна енергия и мрежите. Въз основа на амбициите, посочени от държавите-членки, бихме могли да имаме до 88 GW възобновяеми енергийни източници в морето до края на това десетилетие и до 360 GW до средата на века.

За да го поставим в перспектива, това е еквивалентно на сегашните инсталирани производствени мощности в Германия, Полша и Гърция, взети заедно. За да достигнем този потенциал, ще трябва също така да укрепим капацитета си за мрежа и съхранение, поясни Йоргенсен.

Вторият секторен договор е фокусиран върху съхранението на енергия ще позволи проникването на повече възобновяема енергия в нашата система, като същевременно оптимизира използването на мрежата и смекчава скоковете на цените. На ниво ЕС някои проучвания сочат нужда от приблизително 200 GW съхранение на енергия до 2030 г., става ясно от справка на ГД "Енергетика"на ЕК.

В бъдеще мислим за биометан, енергийна ефективност, ядрена енергия, енергийна интеграция на центрове за данни... за да назовем само няколко. Очаквам с нетърпение да обсъдя тези възможности с държавите-членки и частния сектор. Европа винаги е била лидер в областта на чистата енергия. Но надпреварата не е приключила. Всъщност това е само началото, заявява Дан Йоргенсен.

Новината за новата енергийна тристранка идва точно в момент когато от ЕК обявиха, че ще ускоряват енергийния преход с одобряването на 5 нови трансгранични проекта, смятани за ключови в укрепване на енергийната сигурност на Европа, насърчаване на трансграничното сътрудничество и внедряването на технологии за възобновяема енергия в подкрепа на енергийните и климатичните цели на ЕС.