Последният за годината Европейски съвет трябва да вземе едно безпрецедентно до сега решение – дали да използва замразените в белгийския Euroclear 140 милиарда евро руски активи. Белгия от месеци се бори със зъби и нокти срещу намерението на Европейската комисия.
В дните преди заседанието на 18 декември премиерът Бард де Вевер, на който лепнаха прозвището лошото момче на Европа, си спечели съюзници в лицето на Италия, Mалта и България.
Бившията президент на Централната банка на Нидерландия Нут Велинг смята, че планът е изпълнен с рискове за Европа и се поставя под риск високото реноме на белгийската компания. „Стъпката на ЕК може да има фундаментално въздействие върху цялата финансова система на съюза", предупреждава банкерът.
В свой
репортаж нидерландската телевизия Ер Те Ел коментира, че планът на Брюксел с руските
пари на пръв поглед изглежда очевиден план да се помогне на Украйна. „В момент, когато Америка си измива
ръцете от Украйна, Европа отчаяно търси пари, за да помогне във войната с
Русия. В Белгия има едни пари, руски пари и защо да не ги използваме, за да
помогнем“, пита телевизията в репортажа си.
Никой обаче от европейските лидери не е предполагал, че премиерът на страната Бард Де Вевер ще възрази така яростно. Няма да е чудно и ако сполетелите ги дронове по летища и критична инфраструктура имат нещо общо с решението на белгийския премиер. Освен това, Москва вече явно е предупредила правителството, че няма да позволи и ще си търси правата по всички възможни начини. Бард Де Вевер в интервю за белгийския вестник La Libre също е признал, че са получили предупреждение от Kремъл.
Специалистът по геополитика Роб де Вейк вижда сериозни рискове в плана на Европейската комисия. Не заради заплашителните думи от Москва или дроновете, а защото руснаците заканят ли се ще направят всичко по силите си, за да си върнат парите.
Има няколко начина могат да опитат да го направят, допълва колегата си Веерле Коларт, професор по финансово право в KU Leuven. Например, Белгия има инвестиционен договор с Русия. Този договор някога бил сключен от Белгия, за да се защити законно от експроприация от Съветския съюз, но сега може да се използва срещу страната. Русия може да отиде пред арбитражен съд с този договор под ръка. "Не е ясно какво ще излезе от това," казва Коларт. Ако руснаците спечелят такова дело, парите трябва да бъдат върнати заедно с начислените глоби. Първото такова заседание изглежда се задава на хоризонта. Централната банка на Русия обяви, че завежда дело срещу Euroclear. Самата Европейска централна банка, по думите на професорката, няма как да отрече, че Европа върви по тънък лед с този план.
Веерле Коларт предупреждава,
че нещата може още да се объркат в бъдеще. Ако санкциите изтекат, например като
част от мирно споразумение и Русия откаже да плати репарации, Euroclear ще има
сериозни проблеми. В такъв случай белгийският депозирар е договорно задължена
да върне парите на Русия. Но парите не са там. Затова гаранциите от държавите
членки са важни, но в предложението на Комисията не е заложено, че всички
държави членки ще са задължени да бъдат гаранти, както би искал Де Вевер.
Euroclear,
компанията, която притежава руските активи, е своеобразен вход към европейската
фондова борса. Колаерт обяснява нагледно защо е толкова важен статутът на тази
компания: "Ако искате да инвестирате в Европейска фондова борса като трета
страна извън Европа, трябва да имате сметка в Euroclear."
Репутация е на
карта
Белгийският
депозитар се възприема като вид финансово посолство: политически неутрална
територия. "Като използваме руските активи сега за европейската
политическа програма, тази репутация е застрашена," отбелязва Коларт.
Въпросът е дали занапред чуждестранните партньори ще имат достатъчно доверие в
Euroclear като сигурен пазител на техните резерви и дали ще искат да инвестират
в европейски акции и облигации.
Това надхвърля
просто доверието в Euroclear, казва бившият президент на Нидерландската
централна банка Нут Велинк. "Разбирам белгийците," казва той в интервю
по телефона. Водещият икономист подкрепя предоставянето на финансова подкрепа
на Украйна, но не смята, че това е правилният начин. "Много централни
банкери, включително ЕЦБ, се страхуват, че това може да има фундаментално
въздействие върху международната финансова система. Чрез използване на руските
активи, също и като заем, се създава прецедент. В бъдеще и други страни могат
да направят същото. Освен това използването на руски активи подкопава доверието
в Европа като надежден финансов партньор.
Европа не
възприемала, според него, това като конфискация на руски пари, защото е заем,
но в чужбина вероятно го възприемат по друг начин, мисли. И тогава Европа вече
няма да се възприема като сигурно хранилище. Тогава те вече няма да инвестират
в европейски компании или европейски облигации. Въпросът е дали искаш да поемеш
този риск", пита професорът.
Велинк би искал Европа да поеме различен подход, да отпусне пари на Украйна по различен начин, без руските активи като обезпечение. "До какво всъщност се свежда въпросът ? Че Европа не е готова или способна да помогне на Украйна от собствения си джоб ли?, пита още професорът пред камерата на нидерландската телевизия.
Позицията на самата компания Euroclear вече ви разказахме в 3Е News и опасенията на нейната изпълнителна директорка Валери Урбен, която научила от медиите за шокиращата инициатива на германския канцлер Фридрих Мерц да се използват средствата за финансиране на „репарационен заем“ за Украйна
Euroclear управлява депозити на обща стойност 52 500 милиарда евро - 14 пъти БВП на Франция. Централата ѝ в сърцето на Брюксел обаче няма сейфове. Всички активи се държат в дематериализирана форма, а данните се съхраняват в няколко центъра за данни, разпръснати по целия свят.
Урбен предупреди, че тези пари при никакви обстоятелства не трябва да се присвояват за собствена изгода. „Най-важното за Euroclear е доверието“, настоява тя в интервюто си за френския ежедневник Le Monde. „Ние сме жизненоважна връзка, която трябва да поддържа своята надеждност, за да гарантира стабилността на финансовите пазари.“
Урбен предупреждава, че всяка мярка, дори отдалечено наподобяваща конфискация, би била незаконна. „Трябва да бъдем изключително бдителни. [Това би противоречило] на международното право относно суверенитета върху държавни активи. Тогава Русия би могла да ни съди.“
Що се отнася до белгийския премиер той е последователен и от 24 октомври чака отговорите от европейските си колеги. "Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“.