Последният Европейски съвет за тази година се очаква да премине на фона за фермерски протести, научихме от свои източници. За такава нагласа се прокрадва информация в последните дни и в местната белгийска преса.
 |
| Снимка: ЕК, архив |
Проблемът за блокадите по границите не е в дневния ред на транспортните министри на 15 декември, които ще се занимават с Украйна, енергийни мрежи и пр., но българският вицепремиер ги е уведомил с писмо, че са нужни спешни мерки.
От официалната фейсбук страница на нашето министерство става ясно, че Караджов е изпратил писмото до комисаря по устойчив транспорт и туризъм на Апостолос Дзидзикостас във връзка с блокадите на гръцки земеделски производители. В нвго е подчертал, че стачните действия блокират ключови пунктове и транзитни коридори, като през последните дни са довели до над 30 км колони от тежкотоварни автомобили по автомагистрала „Марица“.
„Това не само
нарушава свободното движение на стоки в ЕС, но и сериозно пречи на свързаността
между България, ЕС и трети държави“, заявява Караджов.
Вицепремиерът
настоява Европейската комисия да приложи незабавни мерки по Регламент (ЕО) №
2679/1998, който задължава държавите членки да гарантират свободното движение
на стоки и да предотвратяват действия, застрашаващи международните превози.
„Трябва да бъдат
предприети всички необходими стъпки за недопускане на бъдещи блокади по ключови
международни пътни артерии и границата между България и Гърция“, се казва още в
писмото.
Проблемът с фермерското
недоволство тлее от месеци по повод субсидиите в новата многогодишна финансова
рамка на ЕС. Гневът на хиляди земеделци се изля по прозорците на европейските чиновници
още през юли и бе дадена заявка, че това няма да е единствената среща в
Брюксел.
Фермерски
организации от всички страни на блока единодушно изразиха страхове, че селскостопанските
бюджети ще бъдат сериозно намалени в окончателния вариант на макрорамката. Недоволството
е, че за периода 2028-2034
г. ще бъдат преразпределени повече
пари за отбрана отколкото за нуждите на селското стопанство.
От белгийската
браншова асоциация ABS Бруно
Винсент заявяват, че подобни акции показват, че проблемът е голям и трябва да бъдат
"сигнал за събуждане" за политиците.
"Искаме да кажем,
че някои точки от предварителната версия на многогодишния бюджет не са
приемливи за фермерите", коментира през лятото председателят на
белгийското сдружение пред националната радиостанция. "Говори се за
намаляване на бюджета с 20%. Това е неприемливо за нас. Хората казват, че
земеделието е стратегически сектор, но ние не виждаме това в техните
действия."
Предложението на
Европейската комисия за обединяване на Европейския фонд за земеделски гаранции
и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в един единен
фонд, който да се управлява на национално ниво, не е приветствано.
Европейската фермерска организация Copa-Cogeca призова за "силен ангажимент към обща селскостопанска политика с защитен бюджет, коригиран с темповете на инфлацията и защитен от всякаква форма на ренационализация". Нейният заместник-председател Патрик Пагани заяви по време на участие на форум в Гърция, че инвестициите в селскостопанския сектор, са инвестиции в бъдещето на Европа. "Бюджетът обаче трябва да отчита включително и инфлацията, защото секторът има нужда от стратегически инвестиции". Още по темата: Инвестициите в селскостопанския сектор са вложения в бъдещето на Европа | 3e-news
В началото на пролетта, по време на друг протест в белгийската столица, бе издигната къща от карти - символ на аграрната политика на Европейския съюз. Според фермерите тя ще рухне много бързо, ако не бъдат осигурени достатъчно финансови средства.
Наред с исканията за субсидии, стабилност на сектора, протестиращи земеделци от Нидерландия дадоха заявка, че не е изключено да се присъединят на 18 декември в знак на несъгласие срещу готвен нов бизнес данък в Нидерландия и срещу завишени азотни изисквания, които ще бръкнат в джоба на земеделските асоциации със хиляди евро.
Според новите спрягани цели на нидерландското правителство лицензи на производители ще бъдат отнемани, ако не намалят емисиите си на азот средно с 46% до 2035 г. в сравнение с 2019 г. За земеделските земи около природните резервати рестриктивните мерки са още по-големи – редукция на емисиите със 70%. Това означавало - по-малко добитък, за да има по-малко азот.
Модерни ферми за
милиони в съгласие с природата.
Други пък
протестират срещу убийствените критерии и кратки срокове, които трябва да
модернизират оборите – пак в унисон на климатичните цели. В нидерландската
провинция Северен Брабант например, провинциалните парламентаристи решили, че
стопаните трябва ударно да модернизират фермите си в убийствено кратък срок –
до средата на 2026.
Чиновници, които
не различават главата от задника на кравата
Репортаж на
локалната онлайн медия „Другият вестник“ (De Andere krant) разказва,
че чашата на търпението на стопаните е изчерпано и гневът им е достигнал до
връхната си точка. В статията авторът Сйоке Дейсктра казва, че това е
резултат от политика, произхождаща от ново поколение администратори, които нямали
познания за живота на фермата. "Те не знаят разликата между предната и
задната част на кравата, но определят как трябва да работим," казва пред
авторката Марк ван ден Оевер от Сдружението за защита на фермерите (FDF). Подобен тон е изпъстрено и критично писмо
на Нидерландската банкова асоциация до парламента на провинцията.
И банката и стопаните
са единодушни, че няма как да изпълнят изискванията на парламентаристите за
цялостна модернизация на стопанствата до юли 2026 и по този начин да отговорят
на критериите за азотни редукции.