Нидерландия е изправена пред кадрова криза в здравеопазването

Нидерландия ще бие код „червено“ в здравеопазването, тъй като до няколко години няма да достигат кадри. По всичко изглежда, че ще се наложи да привлича повече специалисти извън Европа. Същевременно правителството хвърля вина върху HR компаниите, за начина, по който „внасят“ трудови мигранти.

Снимка: ec.europa.eu

Alles wijst erop dat Nederland in de toekomst meer mensen van buiten Europa gaat halen. Dan moet je daar beleid op maken en tot een visie komen (bnr.nl) - lees meer link

Проблемът е затлачен поне от десетилетие, припомня в радиоинтервю Франк ван Гул, който е бивш директор на една от най-големите компании за подбор на персонал в страната Otto Workforce. Още преди пет години той и негов екип са изготвили 50 препоръки и изпратени до ресорна комисия в правителството на бившия премиер Марк Рюте. От тогава папката най-вероятно си отлежавала в нечие депутатско чекмедже.

„Считам, че политиците в крайна сметка трябва да бъдат по-отворени за привличане на хора извън ЕС. В противен случай тук ще обявим  код червен  първо в сферата на здравеопазването. Но политиката, разбира се, е доста късогледа", казва ван Гул във връзка с рестриктивната политика на премиера Дик Схооф по отношение на трудовата миграция.

За бившия директор стигне ли се до тази критична ситуация, управляващите не им остава нищо друго освен наведнъж да „отворят всички шлюзове“ в търсене на недостигащи кадрови пробойни.

Франк ван Гул предупреждава това и следващите правителства, че наред с търсенето на качествени кадри, трябва хубаво да внимават и за кои посреднически фирми довеждат кандидати извън ЕС. Не бивало да се стига до „необуздана трудова миграция“. Предложението му е да се извършва циклична политика, в рамките на пет години. След това ресорното министерство да ревизира професионалната квалификация на пристигналите мигранти, да е сигурно, че идват с потенциал от страната по произход.

С идването на власт на коалиционното правителство в Нидерландия стана ясно, че ще следва рестриктивна политика по отношение на трудовите мигранти. В една от първите си изяви премиерът заяви, че няма точно представа колко точно са чуждите работници в страната. За ван Гул това е абсурдна теза и това показвало слабостите на една лоша администрация. "Всеки месец се подава данъчна декларация чрез данъка върху заплатите на хората, които получават по светлия и редовен начин“, казва той и отхвърля твърденията на правителството.

Какво е нужно да се направи оттук нататък? Има твърде много вратички в законите и разпоредбите, което означава, че санкциите и глобите са просто твърде ниски. Това изкушава много работодатели да си платят глобите и да продължат по същия начин. А от лошите политики на такива недобросъвестни компании страдат и добрите работодатели. Правителството трябва да започне да изчиства тези, които пораждат нелоялна конкуренция, призовава HR специалистът.

Първи стъпки

Апелът на ван Гул сякаш има чуваемост от този кабинет и дава индикации, че са доловени част от проблемите, за които стана дума. Една от мерките, които са предприети е по отношение на глобите и затягане на режимите за наемане на нелегални мигранти. До края на 2024 година трудовата инспекция налагаше глоба от 8000 евро на фирма, чиито работник е без необходимите документи за пребиваване, трудов договор, адресна регистрация и социални плащания. От началото на 2025 година глобата е завишена с 4000 евро. При засечено нарушение на работника ще се отнема паспорта.

Трудовите мигранти са най-многобройни в селското стопанство, градинарството, дистрибуторските центрове, строителството, логистиката, хранително-вкусовата промишленост и металургичния сектор. Повечето източноевропейци са директно наети от местни фирми, а една по-малка част чрез агенция по заетостта или чрез HR агенции, които оперират локално в съответните страни.

Кой е отговорен? Според географa по икономическа политика Тон ван Ритберген работодателите и общините си прехвърлят проблема като топка един на друг. "Когато става въпрос за успех, всеки е там, за да го заяви. Но когато възникнат проблеми, единият се опитва да го прехвърли на другия. Това е въпрос на морална и правна отговорност. От морална гледна точка агенциите по заетостта са отговорни и от чисто техническа и правна гледна точка общините са отговорни."

Реформи на парче

Много от общините казват, че се прави реформа на парче, която създава хаос в и без това затруднената ситуация около уреждането на статута им и осигуряване на жилище.

В допитване от началото на годината от местен телевизионен канал, три четвърти от администрациите заявили, че проблемите с политиката за трудовите мигранти се увеличили през последната година – периодът съвпада точно с разпадането на управляващата коалиция в кабинета на Марк Рюте, последвалото служебно правителство и встъпването в длъжност на новия кабинет.

Кметовете са заявили по време на интервютата, че на практика продължават да се сблъскват с нерешени въпроси от преди петилетка. По този въпрос дори е издаден обширен доклад на бивш депутат, в който са дадени препоръки за подобряване на положението на наемните чужди работници. Всичко обаче си останало на хартия. 

Сред най-силно препоръчителните мерки е да се затегне контролът по наемането; да се следи стриктно за легитимността на тези, които наемат; да не се допуска наплив на  фалшиви и недобросъвестни HR-агенции; стриктно следене дали трудовите работници са регистрирани в общините.