Енергийният суверенитет на ЕС минава през елмрежите

Белгия и Нидерландия пускат нов мрежови интерконектор, а за премиерите – „модел за европейско партньорство“

Електропреносните оператори на Белгия и Нидерландия – Elia и TenneT пуснаха в експлоатация нов трансграничен интерконектор в присъствието на премиерите на двете страни. Проектът е част от усилията за укрепване на електроенергийната инфраструктура и повишаване на енергийния суверенитет и стратегическата автономия на Европа в условията на растящо търсене на електроенергия и все по-сложна геополитическа среда.

Снимка: компанията "Елиа"

Белгия, Нидерландия и останалата част от Европа са изправени пред една и съща задача – търсенето на електроенергия расте бързо заради електрификацията на индустрията, транспорта и домакинствата. Производството обаче невинаги е достатъчно, за да покрие потреблението, а зависимостта от външни енергийни доставки остава стратегически риск.

Трансграничната свързаност на електроенергийните мрежи ще придобива все по-голямо значение. 

От Elia посочват, че когато в Белгия има дни с малко или никакъв вятър, електроенергията от вятърните паркове в Северно море или от други части на Европа може да помогне за покриване на търсенето. При ниско производство както от вятър, така и от слънце, резерв могат да осигурят други източници, включително хидроенергията от Скандинавия. Именно интегрираната европейска електроенергийна мрежа позволява произведената енергия да бъде използвана там и тогава, където е най-необходима.

На фона на все по-сложната геополитическа обстановка достатъчният капацитет на трансграничните връзки се превръща в стратегическа необходимост. Интерконекторите повишават сигурността на доставките, улесняват интеграцията на нисковъглеродната енергия, насърчават сближаването на цените на електроенергията и позволяват по-ефективно използване на наличните енергийни ресурси.

Белгия и Нидерландия са сред пионерите в интеграцията на европейския електроенергиен пазар и от години поддържат тясно свързани електроенергийни системи. Чрез допълнителни инвестиции в трансгранична инфраструктура двете страни подготвят енергийните си системи за бъдещите потребности на индустрията и обществото, като същевременно подкрепят развитието на европейския енергиен пазар и по-голямата европейска стратегическа автономия.

Пристанището на Антверпен е един от ключовите индустриални клъстери в Европа и двигател на белгийската икономика. Проектът Brabo на Elia напълно обнови и модернизира високоволтовата мрежа в и около пристанището, за да осигури необходимия капацитет за продължаващата електрификация на индустрията. Това освобождава допълнителен капацитет, който е жизненоважен за бъдещото индустриално развитие.

Обновеният интерконектор допринася за сигурността на електроснабдяването в Белгия и Нидерландия и позволява по-ефективно използване на наличните енергийни източници. Стратегическото значение на проекта обаче надхвърля границите на двете държави. Европейският съюз го признава за проект от общ интерес (PCI), който подкрепя интеграцията на европейския енергиен пазар и допринася за целите на ЕС в областта на климата, енергетиката и сигурността на доставките.

„Сътрудничеството между нашите страни е модел за европейско партньорство в стратегически области като енергийната инфраструктура. В условията на все по-несигурна геополитическа среда това ще засили нашата открита стратегическа автономия, конкурентоспособност и бъдещо благоденствие“, отбелязва Барт Де Вевер, министър-председател на Белгия.

„И двете ни страни, както и цяла Европа, трябва да поемат много повече отговорност за собствената си енергия. През последните години това бързо се превърна и във въпрос на сигурността“, допълва Роб Йетън, министър-председател на Нидерландия.

„Европа става по-силна, когато страните се обединяват. Чрез допълнителното свързване на нашите мрежи създаваме условия за икономически растеж, индустриално развитие и успешен енергиен преход. Сътрудничеството между Elia Transmission Belgium и TenneT Netherlands демонстрира, че инвестирането в трансграничната инфраструктура не е само инвестиция в енергийната система на утрешния ден, но и в просперитета и устойчивостта на нашите общества“, заявява Бърнард Гъстин, главен изпълнителен директор на Elia Group.

„Всеки интерконектор намалява зависимостта от външни страни и засилва стратегическата автономия на Европа. Интерконекторите позволяват обмен на енергия – например внос, когато съседните страни разполагат с евтина възобновяема енергия, или износ при излишък от вятърна и слънчева енергия. Така те допринасят за по-висока надеждност на електроенергийните мрежи в свързаните държави“, посочва Ян-Пол Дейкманс, изпълнителен директор на TenneT.

Новият интерконектор показва и по-широката промяна в европейската енергетика – енергийният суверенитет вече не означава всяка държава да произвежда сама цялата необходима ѝ енергия. Той все повече означава Европа да разполага с достатъчно собствен производствен капацитет, мрежи и връзки, за да може да пренасочва енергията си там, където е необходима, и да намалява зависимостта си от външни доставчици.

Германия създава ново звено за борба с дроновете

Решението на кабинета идва след засечен дрон с експлозиви в Лайпциг, сигнал за друг в Бон и все по-настоятелното искане за оставка на канцлера Фридрих Мерц.

Германия създава ново федерално звено за борба с дронове с численост от 300 души. Мярката на правителството е след серията от засечени летателни апарати около летища. Последно модифициран дрон, натоварен с експлозии, бе засечен в Лайпциг.

Създаването на новото звено трябвало да стане бързо, защото страната не можела да си позволи да чака общоевропейско решение от Брюксел. Новата структура е част от цялостна ударна законодателна дейност на правителството на Мерц в борбата с дроновете

С друго решение вече е създаден национален съвет за сигурност от експерти, които да предоставят инструменти на правителството в Берлин, за да реагира адекватно на бъдещи инциденти.

Oще по темата: 

• Белгия открива фабрика за дронове с двойна употреба
• Германски спецчасти ще помагат на Белгия за дроновете 

Кореспондент на нидерландско радио разговарял с няколко източници от въоръжените сили на Германия (Бундесвер), според които германското правителство досега е реагирало "изключително умерено" по повод инцидента с дрона, в Лайпциг. 

Политици пък признали, че Германия в момента е много уязвима. Един от тях е членът на Бундестага Родерих Кизеветер, според който Германия в момента е "слаба, тромава и разделена." Според парламентариста това не е само в областта на дроновете, но и за сигурността на подводната инфраструктура в Балтийско море и железопътната линия.

В коментар нидерландската медия определя Германия като "лесна плячка", въпреки че сигурността на летищата вече е затегната. Още не отшумял случая с Лайпциг, вече се появили съобщения за неизвестни дронове на летището в Бон.

Междувременно канцлерът Мерц също застъпва европейски подход към този атаки. Хукс. Настоява се за "единно за европейско решение", защото такива неща просто "не могат да чакат повече". Докато Брюксел се събуди, Германия вече е предприела действия самостоятелно.

Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт коментира пред Bild, че Германия не е във война, но страната е обект на хибридна война "ежедневно". Той има предвид "шпионаж, саботаж, кибератаки или тайни операции от чужди сили с цел дестабилизация.

Ситуацията с несигурността на летищата и икономическата политика на страната подклаждат още повече огъня за оставката на германския канцлер. В Der Spiegel дори се появи прогноза, че трябва да бъде факт най-късно до септември.

Вътрешнополитическите действия довели до поредица от оставки и назначения в правителството и парламентарната група, спад в доверието, влошаване на изборните перспективи на оглавявания от него Християндемократически съюз (ХДС).

„Ръководството на партията с недоумение наблюдава как Мерц подкопава и пропилява собствения си авторитет“, пише Der Spiegel като се позовава на разговори с разговори с представители на алианса между ХДС и Християнсоциалния съюз (ХСС). Според изданието почти никой вече не вярва, че канцлерът има политическо бъдеще. Един от тях определил случващото се като "немислимо". В SMS съобщение той пише, че Мерц се намира "в тунел", тоест, загубил е връзка с реалността, живее в собствен свят и не е способен "да възстанови контакта с партията".

Суверенитет преди капитала: Белгия блокира китайска сделка

Белгия е втората страна след Нидерландия в ЕС, която не се поколеба да развали на финалната права международна сделка за хеликоптери

Белгийското правителство сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Причината е, че има опасения да бъде осветлена чувствителна информация.

Продажбата на базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders от ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност. Проверява се също дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове.

В заключението си, излязло през август, Комисията е видяла  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия". Затова продажбата е отменена.

Правителството определя решението като "напълно навременно" и подчертава, че това е първият път от 3 години когато след негова намеса е спряна такава инвестиция.

Къде са рисковете? Белгийската компания разполага с 400 служители и 30 хеликоптера, който обслужват нефтени и газови платформи, офшорни вятърни паркове и друга критична инфраструктура. Наред с това нейните специалисти разполагат с чувствителна софтуерна информация и знания за други вятърни паркове и съоръжения в Европа. Всички тези данни щяха да попаднат китайски ръце чрез придобиването.

Белгийски и Нидерландски медии коментират, че отхвърлената покупка беше е считана и за рискова белгийското Министерство на отбраната. През миналата година компанията е закупила 20 нови хеликоптера Airbus. Ако сделката станеше факт, китайската компания щеше да получи достъп до белгийските военни хеликоптери и редица изпълнявани поръчки като подизпълнител.

Белгия е втората страна от региона на Бенелюкс, която предприема такъв дързък ход и блокира международна инвестиционна сделка в името на своя национален суверенитет. Няколко месеца преди този случай същото стори и нейната съседка Нидерландия, която за малко да даде личните данни, застрахователна информация и здравните досиета на цялата нация в ръцете на американците.

Припомням, че скандалната продажба избухна наяве в началото на тази година. Киберексперти, администрация и целия парламент настръхнаха като разбраха, че  компанията Solvinity, която поддържа дигиталната карта на населението DigiD (аналогичен вариант в Белгия е Its me) бе пред финална продажба, а с нея и сървърите. Само заради бързата намеса на току-що влязлото в мандат ново правителство бе спряна продажбата.  „Тази компания е активна по целия свят и има около 73 000 служители, разказва телевизия RTL и илюстративно описва случващото се: Ако си представите, че DigiD е колата, а Solvinity осигурява Спукаш ли гумите, логично колата спира.

Случаят бе сигнал за други бъдещи сделки в Европа и червена лампа за европейските институции. Експерти предупредиха, че подобни сделки може дадат ценна информация за европейската индустрия на техни преки конкуренти каквито са американците и китайците. А чрез компании като Solvinity и Noordzee Helicopters Flanders - достъп до редица правителствени системи и досиета на милиони потребители и правителствени сайтове.

Двете европейски страни в един глас от доста време са първите, които натискат Европейската комисия, че трябва да се защити националния суверенитет. В крайна сметка, сигналите най-сетне са стигнали до високите етажи на „Берлемонт“, че в средата на юни, ресорната комисарка  Хана Виркунен излезе с призива, че ЕС и нейните национални администрации не може да бъдат под никаква форма заложник на „шепа технологични доставчици“. Имена тя не спомена, но на всички е ясно, че става дума за технологичните гиганти Microsoft и Google, чиито пакети са основен инструмент за работа.

Самата Комисия също си изпати. В края на януари 2026 г. бе хакната централна информационна система. Съмненията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители. Комисията така и не потвърди с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Виновникът така и не бе намерен, или поне публично назован. В обществото останаха обаче съмненията, че витае несигурност и конкурентът дебне отвсякъде.