ЕС иска зелен преход, а малките ни фирми работеща държава

За 58% от българските фирми най-голяма бариера е липсата на институционална подкрепа, недостатъчните публични стимули и ясна законодателна рамка, негативните последствия от климатичните промени. Това показва проучване на групата Generali и Университета Бокони, проведено между януари и февруари 2026 г. В него са включени отговорите на 100 малки и средни предприятия от 11 държави. Анкетата е в рамките на инициативата SME EnterPRIZE.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Анкетираните МСП ясно посочват какво смятат, че ще има най-голям принос за ускоряване на техния преход. Това са възможността за получаване на по-добри условия за финансиране, достъпът до публично финансиране и опростяването на нормативната уредба.

Малките и средните предприятия в Европа разглеждат устойчивото развитие като  неразделна част от управлението на риска и дългосрочната им стратегия. Въпреки икономическата нестабилност, затягащите се регулации и нарастващото въздействие на климатичните промени, повече от 40% от МСП продължават да интегрират устойчивостта в бизнеса си, а 68% я смятат за важно конкурентно предимство.

“Европейските малки и средни предприятия показват, че са ангажирани с устойчивостта дори в условията на предизвикателна икономическа и регулаторна среда. В същото време резултатите от проучването подчертават областите, в които подкрепата е най-необходима. Това са изграждането на по-голяма устойчивост към климатичните промени и повишаването на дела на защитата, тъй като 59% от МСП не са застраховани срещу катастрофични събития. Изводите от проучването потвърждават нуждата от въвеждане на интегриран подход, включващ осведоменост, подходящи финансови решения и защита срещу рискове“, казва Марко Сесана, генерален управител на Група Generali

През 2025 г. “Дженерали Застраховане” се присъединява към SME EnterPRIZE и организира първото издание на конкурса у нас. Компаниите се състезаваха в две категории – “Околна среда” и “Социални дейности и инициативи”. Победителят в първата категория - “Монатекс”, стана и Герой на устойчивостта за България, като представи страната ни на събитието в Брюксел. Дружеството от Монтана произвежда текстил и текстилни изделия от рециклирани пластмасови (PET) бутилки. То прави прежди от преработените бутилки, които като краен продукт се превръщат в готови платове, дрехи, завивки и други текстилни изделия. Компанията е успяла да превърне тази устойчива практика в успешен бизнес модел, като само за 2024 г. е рециклирала над 250 т. пластмасови бутилки. 47% елементите, използвани за производството на готовата стока, която продават на своите клиенти, са от рециклирани материали.

„Грешната“ държавна политика

За препятствията и проблемите, за радостта на наградата, но и за очакванията към държавата разговарям със собственичката на монтанската фирма  Славка Нончева (на снимката)  в специално  интервю за 3е-news от сърцето на Европа.

Питам я как се намира суровина в най-бедния регион не само на България, а и за целия ЕС. С въздишка дамата казва, че е изключително трудно. “Аз винаги казвам, че корена на злото на проблема е в първоначалното събиране. Ако суровината не стига до сметището, а дойде директно при нас, тогава разходите за рециклиране ще бъдат двойно по-малки. Няма да ползвате гореща вода, перилни препарати. Отмиването на мърсотията струва двойно, нагряват се водите и се ползват химикали“, обяснява мениджърът.

Проблемите с мръсните опаковки продължават, защото впоследствие мръсната вода в процеса трябва също да се рециклира. „Индустрията, ако може да взима продукцията директно от сметосъбиращите фирми, рециклирането в България ще процъфтява“, вярва Нончева.  

На въпрос дали е просто до държавна политика, без да се замисля мениджърката отговаря, че е „въпрос на грешна държавна политика“ и пояснява с обикновен пример. Бизнесът плаща такса „смет“, която отива в бюджета на общината, която е направила депо. Същевременно, „на едни хора“ се дават субсидии да събират разделно. Само че един камион събира сортирания отпадък наведнъж и не го рециклират прилично. Дава се на местното сметище да се сортира наново. „Получава се така, вие плащате на държавата веднъж да ви рециклира отпадъка, тя пък плаща един път на сметището, още един път на този, който събира суровините. Накрая прозрачните сортирани бутилки се предават за суровина.

Нончева посочи, че в момента тези бутилки се продават на цена от 420 евро за тон. „Ако аз започвам от тази цена и имам разходи за рециклиране, моят материал става на цената на оригиналната суровина, посочва тя и допълва, че за да има ефект от дейността се внася вносна суровина за рециклиране от Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Германия.

Ситуацията с тази държавна политика е принудила много малки компании да затворят врати. В момента като монтанската фирма са останали две-три малки в страната.

Апелът на фирмата е да се учат децата, домакинствата и ресторантите как да се сортират правилно отпадъците. Можело да се вземе пример от съседна Сърбия където всички бутилки отиват в един метален кош, а не на сметището.

България очаква от РС Македония да покаже, че иска да е в ЕС

Външният министър на страната иска реален напредък, а не нови условия

Новоизбраният дипломат номер 1 на България Велислава Петрова участва за първи път на редовно заседание на Европейския съвет в Брюксел. 

Външните министри на общността проведоха редица въпроси, свързани с разширяването на Западните Балкани, ситуацията в Близкия изток, финансовата подкрепа за Украйна и геостратегическото значение по присъединяването към ЕС. 

По отношение на Западните Балкани и в частност присъединяването на Северна Македония българският министър е провела разговор със своя колега Тимчо Муцунски. Тя е ясно заявила, че Скопие трябва да спазва поетите ангажименти и да не губи ценно време в излишни политически спорове. 

Очакваме от нашите севрномакедонски партньори да покажат, че имат готовност наистина да вървят напред.

 България остава изключително подкрепящ фактор и очаква от тях по-силна дейност и линия по отношения на постигнатите договорености. Това, което отбелязах за тях, че че имат уникалната възможност да се възползват от прозореца за разширяване следващите години, ако не го направят може наистина да загубят. 

Министърката е призовала македонците да се придържат към споразумението от 2022 година и да отворят собствения си 

По-рано пред медиите той заяви, че Първото и най-важното е ЕС да се спре фокусирането върху двустранните спорове като този с България, а да се гледа върху реалния напредък по пътя към интеграцията. Според него трябва да се работи по ключови теми, които надхвърлят самия процес на разширяване като сигурността и отбраната, които са от решаващо значение, както и необходимостта от по-добра комуникация по въпросите на икономиката и търговията. Необходим е и по-активен ангажимент по предизвикателства като енергийната сигурност и дигитализацията.  

"Фокусът на държавите членки върху процеса на разширяване е от ключово значение както за Европейския съюз, така и за страните кандидатки. Става дума за това Западните Балкани да престанат да бъдат „сива зона“ на Европа и да се превърнат в държави с ясен и необратим път към членство. Моята страна постигна особено през последните месеци много осезаем напредък по изпълнението на реформите. Ние сме на 100% изпълнили критериите по общата външна и отбранителна политика на ЕС. Това означава не само конкретни реформи, но и ясна стратегическа ориентация към членство в Съюза", отбеляза министърът пред медиите.

Oще по темата: 

• София и Скопие ще правят транспортен комитет на фона на евроразногласия
• Вицепремиерът Гроздан Караджов: Жп връзката с Република Северна Македония и магистрала „Рила“ ще създадат икономическия потенциал на Кюстендил и региона | 3e-news

Припомням, че Скопие вече получи под формата на няколко транша средства от Плана за растеж. През 2024 г. бяха преведени 1.7 млрд.евро през 2024, за да се декарбонизира. Заявените  стратегически проекти бяха оценени положително от Брюксел. Сред тях няколко соларни парка и един вятърен в Богданци.  

С други близо 40 млн.евро от европейските фондове през последните две години бяха закупени разузнавателно оборудване за армията.

Пакет от други 15 млн. евро ще отидат за нуждите на страната да подобри потенциала си в операциите и мисиите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана и във всякакви международни коалиции.

По линия на Европейския механизъм ЕС предоставя средства за разузнавателно оборудване в борбата с хибридната война; мобилността и инженерните транспортни средства; оборудване за боева подготовка. При необходимост ще бъде осигурено и оперативно обучение.

Европейският механизъм за подкрепа на мира е създаден през март 2021 г. за финансиране на действия по линия на общата външна политика и политика на сигурност за предотвратяване на конфликти, опазване на мира и укрепване на международната сигурност и стабилност.  Чрез Механизма може да финансират действия, целящи укрепване на капацитета на трети държави и регионални и международни организации във военно-отбранителната област.

Брюксел многократно е заявявал, че историческите спорове между България и Република Северна Македония не са обект на внимание. За управниците на общността са важни делата и проектите – например като транспортния Коридор 8, екологичният транспорт, по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Затова е важен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката, която ще се пресича с друг коридор X от Гърция. „Инвестициите в тези проекти ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център“, смята председателят на ЕК.

В началото на годината бе подписано споразумение за довършването на последния жп участък между България и РС Македония. Железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия. В България остава да бъде построен 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

Подписването на споразумението за тунела под е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор VIII и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион, беше отчетено по време на подписването на проекта от българското транспортно министерство.

От информация на НК “Железопътна инфраструктура” става видно, че обществената поръчка за новото железопътно трасе ще бъде проектирана и изградена 2,4 км жп линия, както и реконструкция на жп гара Гюешево, която ще стане гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Последните 420 метра от трасето са обособени като отделна позиция в търга, защото тяхното изграждане ще започне след завършване на строителството на трансграничния тунел. Само така няма да се възпрепятства дейността на тежката механизация, използвана за тунелните работи. Индикативната стойност на поръчката е 114 млн. лева, а срокът за приключване на дейностите – до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на посочените 420 метра.

Eлитен университет обучава хакерите и шпионите на Путин

Зад величествените фасади на Техническия университет "Бауман" в Москва, институция с почти двестагодишна история, се крие голяма тайна. Докато президентът Владимир Путин говори за амбициозни космически мисии до Луната и Марс миналата година, над 2000 изтекли документа разкриват истинската мисия на следването: да обучава следващото поколение хакери за руската външна разузнавателна служба (ГРУ).

Снимката е от инфоклип на Съвета на ЕС

Международен консорциум от медии, сред които The Insider, Le Monde и Der Spiegel, са получили достъп до вътрешни файлове, които разкриват работата на тайния "Отдел 4", разказва нидерландския политематичен сайт bnr.nl.

Документите, които съдържат информация до 2027 г., показват сътрудничество между студентските общежития и най-известните хакерски звена в света като Fancy Bear и Sandworm.

Официално Отделът е известен като "специално обучение", но вътрешно най-важният поток се нарича с код 093400: Специална разузнавателна служба. Ръководител е подполковник Кирил Ступаков, разузнавач, който според договора си е пряко свързан с ГРУ.

Образователната програма е всичко друго, но не и теоретична. Студентите са потопени в дисциплината "Отбрана срещу техническо разузнаване" за 144 часа. На практика това означава хакерство, хардуерен шпионаж и информационна война, създаване на компютърни вируси, използване на димни детектори, създаване на кампании за дезинформация в социалните медии. Във втория курс има практика за използване на "психологическа манипулация" с цел желано възприятие от аудиторията.

Документите проследяват отделни кариери, като тази на Даниил Поршин. На хартия примерен студент: топ спортист в университетския футболен отбор и почти перфектни оценки. В действителност той е подготвян за Unit 26165 (Fancy Bear) - групата, държана като отговорна за хакването на Американската демократическа партия и френските президентски избори.

Поршин не е единственият. 15 от състудентите му са се преместили директно в подразделенията на ГРУ. Друг пък е настанен в Unit 74455 (Sandworm) в крайбрежния град Анапа. Sandworm е известен като най-разрушителното киберзвено в света, отговорно за спирането на украинската електропреносна мрежа и атаките срещу Зимните олимпийски игри.

Един от учителите е генерал-майор Виктор Нетикшо. Той е издирван от Съединените щати заради ролята си в манипулацията на изборите през 2016 г. Сега той подписва формуляри за изпити в Москва и оценява дали студентите имат достатъчно "разбиране за атаките срещу външни мрежи".

Индоктринацията също е част от учебната програма. Учебните материали са пропити с кремълска пропаганда. Учениците научават, че войната в Украйна е била "неизбежна" и че Западът иска да унищожи Русия.

Най-тревожното откритие се отнася до предпазните мерки за бъдещи тайни операции. Студент на име Иван Макаров, чийто баща вече работи за ГРУ, официално смени името си на общозвучното Марк Фишър през 2023 г. С нов паспорт и социален осигурителен номер, той изглежда подготвен за кариера като "нелегален" – таен агент, който прониква на Запад под фалшива самоличност.

Докато европейски страни като Нидерландия, Германия и Швеция предупреждават за увеличаване на руските саботажи и кибератаки срещу критична инфраструктура, машината на Бауман работи с пълна скорост. Документите показват, че настоящата група стажанти няма да завърши до края на 2027 г.

Щети за 5,5 трилиона евро

По данни на Съвета на ЕС 5,5 трилиона евро е струвала киберпрестъпността в света през 2020 година. Кибератаките не само нарастват по обем, но и се развиват по сложност, тъй като престъпниците вече използват усъвършенствани техники, включително генеративен изкуствен интелект (ИИ), за да затруднят откриването и противодействието на своите атаки. Почти 20% от кибератаките са насочени към организации в публичната администрация – сектор, който е от съществено значение за обществените услуги и сигурността. Следват секторите на транспорта (11%), финансите (9%), цифровата инфраструктура (9%), бизнес услугите (8%), широката общественост (8%) и преработващата промишленост (6%).

Хибридни дейности на Русия и санкции на ЕС

ЕС прие санкции срещу 69 лица и 19 организации, отговорни за хибридни заплахи и кампании срещу ЕС и неговите държави членки. Институциите осъждат продължаващите хибридни дейности като: саботаж; смущения в критичната инфраструктура, кибератаки, манипулиране на информация и вмешателство (FIMI), опити за подкопаване на демокрацията и изборния процес

 Хибридните заплахи и кампании срещу ЕС се увеличиха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Тези дейности илюстрират безразсъдното и безотговорно поведение на Русия и незачитането от нейна страна на основания на правила международен ред и международното право. Те са част от по-широки, координирани и дългогодишни хибридни кампании, насочени към застрашаване и подкопаване на сигурността, устойчивостта и демократичните основи на ЕС, неговите държави членки и неговите партньори.

ЕС остава решен да разобличава и противодейства на хибридните дейности на Русия и, заедно с международните партньори, да подкрепя непосредствените си съседи, по-специално Украйна и Република Молдова.

ЕС и неговите държави членки ще продължат да използват пълния набор от налични инструменти (в т.ч. и санкции) за защита, предотвратяване, възпиране и противодействие на това злонамерено поведение. ЕС е решен да противодейства на тези дейности и да потърси отговорност от извършителите.

На 8 октомври 2024 г. ЕС прие рамка за санкции срещу лицата, отговорни за дестабилизиращи действия срещу ЕС и неговите държави членки. Рамката позволява на ЕС да предприема действия срещу лицата и образуванията, участващи в действия и политики на правителството на Руската федерация, които подкопават основните ценности на ЕС и неговите държави членки, тяхната сигурност, независимост и цялост, както и тези на международни организации и държави извън ЕС.

На 20 май 2025 г. ЕС разшири обхвата на рамката за санкциите, за да позволи насочването им към материални активи, свързани с дестабилизиращите дейности на Русия, като плавателни съдове, въздухоплавателни средства, недвижими имоти и физически елементи на цифровите и комуникационните мрежи, както и трансакции на кредитни институции, финансови институции и образувания, предоставящи услуги за криптоактиви.

Санкционираните физически лица включват пропагандисти, телевизионни водещи, водещи новини, културни дейци, анализатори на външната политика, инфлуенсъри и блогъри.

Сред санкционираните образувания са, наред с другото, медийни дружества, риболовни дружества, държавната „Руска мрежа за телевизионно и радиоразпръскване“ и Асоциацията на журналистите от БРИКС.

Санкциите, свързани с хибридните атаки от страна на Русия, включват забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активите на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Последното удължение на срока на действието им е до 9 октомври 2026 г.

В допълнение към санкциите в отговор на хибридните атаки на Русия ЕС наложи мащабни и безпрецедентни санкции с оглед на военната агресия на Русия срещу Украйна. Те включват икономически санкции, индивидуални санкции, дипломатически и визови мерки.

Тези санкции включват също спирането на лицензите за излъчване на редица руски медии под контрола на руското ръководство и забрана за излъчване на тяхно съдържание в ЕС. Тези медии подкрепят системната кампания на Русия за медийна манипулация и изопачаване на фактите, насочена към дестабилизиране на съседните държави и ЕС. Санкции бяха наложени и във връзка с нарушения на правата на човека в Русия.