Белгия дава на индустрията 270 млн. евро за екология

Всяка година белгийското правителство дава милиони евро на енергоемките компании за екологизиране. Средствата породиха негодувание, че енергоемката индустрия получава субсидията, а същевременно не намалилява емисиите CO2. Съществували и много сигнали, че отпусканите пари не се инвестирали по предназначение.

Снимка от клип на ЕК Fit55

Откъде идват тези пари, преди да стигнат до сметката на индустрията. Само за сравнение тази година сумата възлиза на 270 млн.евро и няма гаранции, че с тях замърсяващите компании (по-голямата част във Фландрия) ще станат по-устойчиви. Според законодателството на Европейския съюз големите промишлени компании са задължени да закупуват квоти емисии за всеки изхвърлен тон въглероден диоксид.

Системата за търговия с емисии на Европейския съюз, СТЕ (European Union Emissions Trading System, EU ETS) въведена от 2005 г. и целта е намаляване на емисиите на парникови газове в страните членки. Тя е от типа „търговия с таван“ (Cap and trade) и позволява на компаниите да търгуват с квоти.

СТЕ покрива около 45% от емисиите на парникови газове в ЕС. Тя задължава компаниите да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират. Компаниите трябва да купуват тези разрешителни на аукциони. Всички големи замърсители са длъжни да представят годишни доклади за количеството изхвърлен в атмосферата.

За 20 години, откакто е въведена системата за ценообразуване на въглеродните емисии, са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. Тази огромна сума, по обещание на председателката Урсула фон дер Лайен, изцяло ще се инвестира в Зеления преход, климат, научноизследователска и развойна дейност в нови технологии и иновации.

Звучи абсурдно, но две петролни компании като ExxonMobil и TotalEnergies, които са причина за климатичната криза -продължават да получават пари от Европейския фонд за климата. На всичкото отгоре няма достатъчно проверки дали, които да гарантират, че използват парите за екологизиране, казва пред белгийската телевизия Ве Ер Те депутатът от „Зелените“ Амиен Хорх. „Забележете, тази година сумата е 270 млн. евро, а през 2019 е била 39 млн. евро. Фламандското правителство хвърля милиони на компании за изкопаеми горива, чиито емисии на CO2 единствено растат“.

Депутатът се разровил за данни в публично достъпни регистри за субсидии. Получил и съответните отговори от ресорните министри за климата и промишлеността. Неговият извод водел натам, че правителството не комуникирало достатъчно прозрачно по отношение на разходите. А 80%  от средствата се връщали към същите замърсяващи компании. „Ето защо смятаме, че фламандското правителство субсидира климатичната криза. И давам пример рафинерията на TotalEnergies в Антверпен е получила малко под 20 милиона евро компенсация през 2024 г. В случая с ExxonMobil това са 15,4 милиона евро. Разбира се, индустрията трябва да бъде субсидирана и подкрепена, за да стане по-зелена. Това е бъдещето. Но въпросът е как и дали тези пари са целесъобразно използвани. При двете видно е, че не са“, смята депутатът. Същевременно има и добри примери. Хорх посочва  стоманодобивната ArcelorMittal, която е получила 42,9 милиона евро през 2024 г., най-много от всички компании, бел. ред.). Но те полагат усилия да станат по-екологични. Емисиите им са намалели. Има огромен брой такива компании. „Нямаме проблем с това.“ „Трябва да подкрепите тези компании. Според Хорх, разпределението на европейските климатични фондове за индустрията трябва да бъде преразгледано.

В отговор на критиките фламандският министър-председател Матиас Дипенделе (N-VA) отговаря, че това е система от компенсации, които компаниите могат да получат, а Европа също го позволява. Той посочва, че големите потребители трябвало да плащат 2 пъти. "Те не само трябва да изкупуват сертификати за емисии, но и плащат повишени цени на енергията. Това е така, защото енергийните компании, които произвеждат електроенергия с газ, например, също трябва сами да купуват права за емисии и да прехвърлят тези разходи на своите клиенти. Следователно това не е субсидия, а компенсация. Правим това в името на конкурентоспособността. Холандия, Франция и Германия също използват тази система. Ако не направим това, нашите компании щяха да бъдат в неизгодно конкурентно положение. "Всеки знае колко трудна е нашата индустрия днес. Искаме да запазим тези компании и тази заетост за хиляди хора във Фландрия", аргументира се министърът.

Като стана дума за съседна Нидерландия, след направено разследване на частната телевизия RTL лъсна голата истина, че 125 компании изхвърлят силно токсични вещества. 

В обекта на проучването, за което разказвах в кореспонденция за 3E News, миналата година, са били потърсени за мнение 224 от най-замърсяващите компании в страната. Половината открито признават, че поради различни причини не само че не са намалили дела на опасните вещества, но са започнали да изхвърлят повече в природата след 2016 г.

Силно критикуваната компания в Нидерландия Tata Steel нескрито заявява, че е представяла неточни данни в миналото. Посочва, че например в 2015 г. е изхвърлила в атмосферата много повече опасни вещества, отколкото е докладвано на провинциалните власти.

В коментара си журналистите казват, че не всички компании, които отделят "вещества, пораждащи сериозно безпокойство", са включени в проучването. Сред тях са асфалтовите заводи, които не са били длъжни да отчитат своите емисии.

ABN Amro: Европа е под заплаха от още китайско свръхпроизводство

С новите вносни мита на Доналд Тръмп , които трябва да влязат от 7 август, ситуацията в Европа спрямо основните конкуренти като Китай, Япония и Южна Корея се променя. Дисбалансът в тарифите създава заплаха за още по-голямо свръхпроизводство на европейския пазар, коментира старши икономистът на ABN Amro Ян-Пол ван дер Керке.

Снимка- пресслужба на Съвета на ЕС

„По-малко износ от еврозоната за Америка със сигурност ще има, според Ван дер Керке, "но това не означава, че трябва да очакваме тежка рецесия". Нидерландската икономика, например е сравнително устойчива на такива сътресения: пазарът на труда е силен, а ръстът на заплатите е над инфлацията. В резултат на това очакваме малко по-малък растеж през следващите тримесечия, но без свиване.

Съседна Германия пък е засегната по-силно от новите мита в сравнение с Холандия, защото изнася много автомобили и химически продукти за САЩ.

И Нидерландия, и Германия са силно зависими от износа и икономиките им са под натиск от известно време, който дължи отчасти на високите цени на енергията, нарастващата бюрокрация и високата данъчна тежест. Митническите тарифи са нов допълнителен шок, който усложнява още повече ситуацията, обяснява старши икономистът.

След като ЕС и САЩ подписаха трансатлантическото споразумение, а от Белгия дом разпространиха конкретните ставки, за отделните държави, за икономистът, несигурността все още не е изчезнала, но поне имало повече яснота в глобален план. "Може да ви звучи, но тук там има все още кътчета където не са засегнати от новата политика на Доналд Тръмп. 

Преди няколко месеца обаче нямахме представа къде се намираме. Ако сравняваме ситуацията сега има и повече яснота за бъдещите действия на големите икономически сили като Япония, ЕС, Южна Корея и Китай. Тази намалена несигурност е важна, както за мултинационалните компании, така и за малките и средните фирми, важно и за инвестиционния климат“, обяснява още Керке.

Нека разгледаме ситуацията с Китай, който все подлежи на вносни мита от 40%, въпреки че окончателното решение на Тръмп за това беше отложено с 90 дни. А докато Пекин и Вашингтон преговарят, продължаващите преговори, европейските страни може да успеят да се възползват от това, обяснява старши икономистът.

Например Европа изнася много химически продукти за САЩ в конкуренция с Китай. Япония и Южна Корея изнасят предимно автомобили. Тези страни са обект на мита от около 15%, докато Китай трябва да се справи с 40%. Много от тези стоки естествено, че няма да идат в САЩ, остава другата опция – Европа. Това ще доведе до свръхкапацитет и това ще окаже още по-голям натиск върху цените.

За анализаторите ABN Amro следващите месеци обект на интерес ще бъде как се изменят търговските потоци и какъв ефект ще има върху цените в дългосрочен план.

Колегите на Керке от авторитетната компания за консултации и анализи Kpler  смятат, че търговското споразумение между САЩ и ЕС поставяло високи цели за внос на енергия, но логистичните, правните и пазарните ограничения пораждат съмнения относно осъществимостта му. „ЕС ще се затрудни да изпълни ангажиментите си за закупуване на американски енергийни стоки на стойност 250 милиарда долара годишно. Сключеното ново търговско споразумение между САЩ и ЕС, финализирано през уикенда на 26 юли, до голяма степен имитира сделката, сключена с Япония седмица по-рано, при някои нови изисквания“,се казва в анализа. Още за изследването и изводите може да прочетете в статията на 3Е news.

•  Kpler: Търговското споразумение между САЩ и ЕС е финализирано, но амбициозната цел на ЕС за закупуване на енергия ще бъде трудно постижима

Сделката вече предизвика скептичните погледи на редицаенергийни експерти отвъд океана, които я окачествиха като „несбъдната мечта“ . В Европа обаче с всеки изминал ден се засилват критиките на водещите политически лидери. Сред тях френският президент Еманюел Макрон публично разкритикува председателката Урсула фон дер Лайен и заяви, че това „не е краят на историята“ и Франция няма да остави нещата така, не е очарован германският канцлер Фридрих Мерц. За еврокомисаря по търговията Марош Шефчович, сделката отваря вратата за стратегическо сътрудничество и носи нова стабилност. 

Повече подробности за самата сделка и за сключените до момента параметри дава  Европейската комисия в свое становище, което може да видите тук .

След като слегна прахът от голф игрището в Шотландия, Европа се събуди с гняв

Сключеното трансатлантическо търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ започва да набира критическа маса в медиите на 3 от водещите европейски страни – Франция, Германия и Нидерландия.

Снимка: ЕК

В страната на лалетата икономическото национално радио BNR коментира, че „ едва сега когато слегне прахта по голф игрището в Шотландия“ (образна препратка, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети президента Доналд Тръмп в неговия комплекс) се виждало колко грешки са били допуснати от председателката и колко неизгоден за Европа договор е сключила. В допълнение на казаното бих добавил и коментара на българския евродепутат Кристиан Вигенин на фейсбук страницата си който недоумява защо председателката е отишла да преговаря с Тръмп на негова територия. "Така се прави, когато отиваш да капитулираш, не ако имаш намерение да преговаряш. Тази жена развява и мести някакви милиарди, за което никой не я е упълномощил, не за първи път, впрочем. Вместо да водим света чрез примера си, ние - ЕС - показахме на целия свят, че няма смисъл от международното право и от правила в международната търговия, че светът вече е един Див Запад и каубоят с карабината определя правилата и винаги печели", смята бившият външен министър и подчертава, че това е негово лично мнение.

С известно мълчание от няколко дни, критиката си изля накуп президентът Еманюел Макрон пред неговите министри. Според него Европейският съюз и неговите преговарящи не са използвали достатъчно възможностите и арсенала за контрамерки, с които разполага блокът.

Като пример френският премиер е посочил, че ЕС не е показал достатъчно респект на срещата. Самата Фон дер Лайен не застанала с нужната увереност пред милиардера-президент. Върху този факт, между другото, вече няколко дни размишляват сутрешните говорилни на националните телевизии в Нидерландия. 

Не един и двама анализатори обърнаха внимание върху стойката на председателката и нейните жестове, че излъчвала неувереност и примиреност, което изиграла лоша шега при договарянето на условията в сектори като фармация и енергетика.

След президента и премиерът на страната Франсоа Байру описа последствията като „черен ден за Европа“ и осъди нейните лидери, които са я довели до ситуацията „да се подчини".

Германският канцлер Фридрих Мерц също призна, че не е "доволен от този резултат, не очаквал нещо добро, но като се имало предвид от ситуацията, от която тръгнали преговорите, не можело да се надява и на „нещо повече“.

За разлика от по-именитите си колеги, с предпазлив оптимизъм към споразумението погледна премиерът на Белгия Барт Де Вевер. В съобщение, публикувано в социалната медийна платформа X, той написа, че е облекчен от постигането на сделка, но няма причина за радост. "Докато очакваме пълните подробности за новото търговско споразумение между ЕС и САЩ, едно нещо е ясно: това е момент на облекчение, но не и за празнуване. Митата ще се увеличат в няколко области и някои ключови въпроси остават нерешени. Все пак, поздравявам президента и нейния екип за тяхната упорита работа и отдаденост през последните месеци, фокусирани върху запазването на трансатлантическите връзки и гарантирането, че търговията остава възможно най-стабилна при предизвикателни обстоятелства. Искрено се надявам, че Съединените щати с времето отново ще се отрекат от измамата на протекционизма и отново ще прегърнат стойността на свободната търговия – крайъгълен камък на споделения просперитет", пише в поста на премиера.

Според него обаче, Европа трябвало да продължи да консолидира вътрешния си пазар, да намали ненужните регулации и да изгради нови партньорства за диверсифициране на търговската мрежа. „Нека Европа се превърне в фар на отворена, справедлива и надеждна търговия, от която светът толкова спешно се нуждае", апелира още  премиерът.

От страните, които формират региона на Бенелюкс“ засега радио тишина има единствено откъм Нидерландия и нейния служебен премиер Дик Схоф. Засега единствено един икономист от Камарата на представителите Хан де Йонг, който заяви, че „това е победа за Тръмп и поражение за ЕС".

Щипка лют пипер поръси и „Политико“ в зейналата рана като обърна внимание на твърдението, че обещанието на ЕС за милиарди евро инвестиции в САЩ е „напълно нереалистично“. Съюзът обеща на Тръмп да купи 750 милиарда евро американска енергия преди края на мандата му, или по 250 милиарда годишно. Това би означавало, че Европа ще получава 80% от енергийните доставки  от САЩ -напълно нереалистично. За сравнение, миналата година ЕС е внесъл енергийни доставки на стойност 375 милиарда евро, от които само 76 милиарда от САЩ. 

Въпреки това Фон дер Лайен и еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис остават оптимисти и твърдят, че целите са постижими. Неочаквано сурова зима, съчетана със забраната на ЕС за газ и петрол от Русия, която ще влезе в сила от 2028 г., все още можело да обърне хода на събитията. Освен това търговската сделка все още не е напълно изработена, "все още има много да се каже за нея", надяват се журналистите от авторитетния вестник, както изглежда и от политическата класа на Европа.

Безпокойство с цифри

На фона на засилената политическа критика, обзела Западна Европа, бившият български финансов министър Симеон Дянков дава своето обяснение с цифри защо сделката е неизгодна. Според него макроикономическият ефект от тарифния шок се очаква да намали годишния БВП на ЕС-27 с ≈0,5%. 

Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 милиарда евро. Спадът от 0,5% в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от ~0,4%, в 0,2% по-малко данъчни приходи от БВП. 

За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, Данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните пропуснатите приходи ще възлизат на около 34 млрд. евро. 

Загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ, пише още българската агенция БГНЕС като цитира Дянков от изявление пред обществената телевизия на страната. 

Бившият финансов министър обръща внимание и на един все още не решен факт, който тържи на нокти ЕС - енергията. По-високите разходи за внос на енергия, според Дянков, ще доведат до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. "Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3%-0,5% от БВП или още 45 млрд. евро годишно", прогнозира Симеон Дянков.

Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 милиарда евро (≈ 0,4%-0,5% от БВП на ЕС). За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8% от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5% от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2% от БВП. 

Шокът изтласквал няколко държави над тавана на дефицита от 3% от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с „извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни.

Изненада с разменени роли

Още не осъзнала истинските параметри на споразумението с Вашингтон, поредната сензация обяви Европейската централна банка и нейните данни за последното тримесечие. Оказва се, че има съществено разминаване и страните в Южна Европа бележат неочакван растеж.

Като цяло еврозоната е регистрирала растеж  0,1%, а за целия ЕС - 0,2%. За банката това е в рязък контраст с развитието през последните 20 години. Южноевропейските страни често са критикувани за лошата си икономическа политика и слабия икономически растеж.

Испания и Португалия водят списъка с темпове на растеж съответно от 0,7 и 0,6%. Въпреки че не са публикувани данни за Гърция, икономическият растеж през първото тримесечие е 2,2%. Добрите резултати се дължат главно на силния туризъм, развитието на логистиката и потребителските разходи.

В дъното на списъка са Германия, Италия и Нидерландия, където икономиките се свили с 0,1% през последното тримесечие.

Както отбеляза и Дянков тези страни са доста зависими от износа за Съединените щати повече от други европейски страни. Освен това Италия се бори с демографски проблеми. Очакванията са свиването на растежа в тези две страни да нарасне допълнително главно поради вносните мита, които ще влязат в сила от 1 август. Много точен е изводът от данните на нидерландският журналист Стефан Де Фрийс, който казва, че „слънцето грее в Южна Европа“.