Белгия иска отказ от газа, но сама блокира изхода

Депутати обръщат внимание, че на домакинствата доброволното врътване на кранчето и преминаване на термопомпа струва поне 1000 евро от техния джоб

Белгия има дългосрочна енергийна програма, която предвижда до 2050 година домакинствата вече да не се отопляват на газ, а на термопомпи. Местни депутати обаче обръщат внимание, че едно са намеренията, а съвсем друго се получава на практика и за самите домакинства никак не е евтино.

Новото строителство в момента се прави с термопомпи, но собствениците на по-стари домове ще трябва да се бръкнат с най-малко хиляда евро, за да се откачат от газопреносната мрежа.

По време на заседание на фламандския парламент депутатът Робрехт Ботхуин обърнал внимание на своите колеги и на федералното правителство, че законодателството в този си вид на практика отблъсква белгийците да заменят синьото гориво с електроенергия.

„Да предположим, че сте инсталирали термопомпа и уведомявате оператора на мрежата Fluvius, че може да дойде да си вземе газовото устройство за изразходвани кубици и да ви откачат от мрежата на улицата. В този момент собствениците са с хилядарка на минус от собствения джоб, казва депутатът и обяснява с пример.

Отказ от доставка на газ по закон тарифата е 105 евро. Тези, които имат газов уред в къщата за деинсталация плащат още 151 евро. Ако подадете заявка за премахване на газовата връзка до улицата, олеквате с още 839 евро. Така че всеки, който иска да се отърве от газа, веднага ще получи фактура за над 1 000 евро, само за да спре връзката и да я премахне безопасно. Това, според народния избраник, е пречката да няма желаещи да сменят топлоподаването към домовете си.

Затова неговата партия CD&V смята да работи по посока за безплатен изход от газ. "Време е федералното правителство да поеме последователна енергийна политика. Ако министърът на енергетиката Мелиса Депретере иска да спрем използването на газ, тогава изходът на газ също трябва да бъде безплатен", настоява фламандецът.

Газовият оператор на мрежата има разработен план по искане на фламандското правителство да спре окончателно газоподаването до 2050 г. На последвали журналистически питания не отрекли за високите тарифи и се мотивирали, че спазват регламентите на настоящето законодателство. „В крайна сметка тези дейности включват оперативни разходи и трябва да се извършват по безопасен и надежден начин", отговаря операторът.

В началото на септември националният икономически ежедневник „Де тейд“ гръмна с новината, че операторът на газовата мрежа е получил нареждане за поетапно прекратяване и премахване на газоизмервателни уреди не на отделни домакинства по тяхно желание, а на провинциално ниво. Стъпката се предприема в резултат на взето по-рано през лятото решение на федералното правителство да се разработи стратегия за извеждане от експлоатация на ненужна газова инфраструктура. Плановете ще се обнародват на четири години следващото десетилетие.

Въпреки наличието на различни алтернативи за отопление, кабинетът на Бард Де Вевер си давал сметка, че поне до 2050 година природният газ няма алтернатива за някои домакинства. Сред първите задачи на Fluvius е да определи конкретни зони или селища където газът не е вече необходим ще бъде прекъснат. Приоритет на картографирането ще се дава на региони където централното отопление на фирмите и бита вече е напълно преминало на термопомпи. За да няма сътресения, при взимането на решение за конкретен район жителите ще бъдат информирани за крайната дата.

Към момента природният газ остава основният източник на отопление за 65% от фламандските домакинства, като Fluvius управлява  около 2,4 милиона връзки за малки предприятия и частни домове. Въпреки че стремежът към климатична неутралност до 2050 г. предполага край на използването на газ, все още не е официално определена окончателна дата за Фландрия.

Кабинетът на фламандския министър на енергетиката Мелиса Депретере (Vooruit) е уточнил, че този проектоуказ е само първата фаза от въвеждането на европейска директива. Процесът ще продължи със серия от официални консултации, след които въпросът отново ще бъде препратен към фламандското правителство и парламента за окончателно обсъждане.

Нужда от 60% повече ток след 10 години

Политиката по изваждане на газовата инфраструктура трябва да бъде заменена с модернизирана енергийна мрежа. Към 2026 година годишната консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове, камиони и индустриални термопомпи.

Броят на термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от 1,5 млн. в момента до близо 3,5 млн. Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно - нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос.  За последните няколко години Белгия силно разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за не по-малко от 26 TWh.

Докладът на енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.

Нидерландия иска промяна на правилата за нагнетяване на газохранилищата

Нидерландия иска да промени европейските правила, така че разходите за нагнетяване на газохрахилищата да се разпределят по-справедливо между страните. Предложението се вижда в писмо на правителството до парламента.

Припомням, че след разразилата се газова криза заради войната в Украйна, Европейската комисия задължи страните до ноември да нагнетяват достатъчно количества преди всеки отоплителен сезон. Сегашното законодателство казва, че ако търговските газови дружества не го сторят, правителството трябва да предприеме мерки за постигане на европейската цел. Текст, който Хага иска да се ревизира.

Още по темата: 

• Ниските запаси от газ в Европа засилват икономическия и политическия натиск | 3e-news
• REPowerEU се освободи от Русия, но Европа попадна в капана на LNG | 3e-news

Сметката показвала, че само за текущата газова година на бюджета струва над 900 милиона евро, отделно разходи за съхранение. След като теглило чертата, правителството не смята, че разпределението на разходите е справедливо.

„Нашата страна разполага с много повече складови площи отколкото е необходимо за собственото ѝ потребление на газ. В същото време съхраненият газ не остава автоматично в Нидерландия. Европейските газови пазари са взаимосвързани и във всеки един момент може да се използва за нуждите  на други държави членки. Чуждестранни фирми се възползват от това, а допълнителните разходи по съхранение остават на гърба на нидерландския данъкоплатец. Затова е нужна кардинална промяна. Настоящата европейска система за складиране не предлага достатъчно възможности тези разходи да се прехвърлят на други страни или чуждестранни купувачи, се казва в писмото на министрите.

Местният политематичен сайт Nu в своя статия припомня, че Нидерландия вече се е опитала да постигне европейско споразумения по този въпрос. Все още обаче няма достатъчна подкрепа за сред другите държави членки.

Правителството иска да използва предстоящата ревизия на европейските правила, за да постигне споразумения по този въпрос. Ако настоящите цели за запълване останат в сила, Нидерландия иска, наред с други неща, разходите да бъдат по-добре разпределени между европейските държави членки.

Пред европейските си партньори правителството не еднократно е изтъквало мотивите си, че процесът по нагнетяване вече не работи както преди. Задължителното попълване на резервите от европейските страни създава допълнително търсене през лятото. В резултат на това газът през лятото  е по-скъп в сравнение с доставката през зимата и ще стане по-малко привлекателно за компаниите да съхраняват газ. Ако компаниите след това складират по-малко газ, правителството ще трябва да направи повече, за да постигне целите, заложени от ЕК. Европейската комисия също признава, че правилата за пълнене могат да изкривят пазара. Затова Брюксел е дал повече възможности да постигнат целите по гъвкав начин.

Правителството също така иска доставчиците физически да съхраняват част от необходимия им газ при екстремни условия. Такова задължение все още не съществува и тепърва ще бъде обсъждано на национално ниво, а впоследствие ще се предложи на Европейски съвет за общовалидна мярка.

Настоящият регламент на ЕК за 90% запълване на хранилищата преди всеки зимен сезон изтича през 2027г.  Капацитетът трябва да бъде постигнат между 1 октомври и 1 декември вместо сегашния краен срок 1 ноември. В случай на неблагоприятни пазарни условия държавите членки могат да се отклонят с до 10 % от целта за запълванe.  

Ако националното производство на газ в държавите членки надвишава средното годишно потребление през предходните две години или в случай на бавни темпове на нагнетяване на съоръженията за съхранение с капацитет над 40 TWh, държавите членки могат да се отклонят с до 5 % от целта за запълване.

Икономически и политически натиск

2026 година изглежда ще бъде далеч от изискванията за запълняемост. Заради проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток се стигна до значително намаляване на доставките на втечнен природен газ. Към края на август запасите по данни на Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура Gas Infrastructure Europe (GIE) са малко под 70%, което в пъти по-ниско спрямо средното за последните 5 години. Германия и Нидерландия, които заедно разполагат с 35% от капацитета за съхранение на газа в ЕС.

Закъснението на Европа при попълването на газовите хранилища, съчетано с цени, близки до рекордните, на дизела и другите преработени петролни продукти, засилва натиска върху правителствата, докато те се опитват да овладеят общественото недоволство и възхода на крайната десница.

Германия иска да се откаже от петрола, газа и въглищата до 2045 г.

Германия иска напълно да се откаже от петрола, газа и въглищата до 2045 г. Най-мощната европейска икономика представи амбициозния си план не къде да е, а от трибуната на ООН в Ню Йорк.

Страната предприема тази кардинална промяна в енергийната си стратегия, след като последва анонса на нейните съседи Франция и Нидерландия. По-рано през годината на среща в Колумбия още 80 държави се обявиха за изготвяне на пътна карта без замърсяващи горива.

Но да се върнем на немските амбиции. По време на общото събрание на ООН стана ясно, че германските електроцентрали, които все още работят на изкопаеми горива, ще трябва да затворят или да бъдат модифицирани, съобщи обществената телевизия на съседна Белгия, която зорко отразява как се променя енергийната карта отвъд границата.

Газовите електроцентрали, които получават държавна помощ, най-късно до 2045  трябва да са затворени или да са преминали на зелен водород или биогаз, до 2045 г. Междувременно правителството вече разглежда опции дали въглищните ТЕЦ-ве могат да бъдат затворени още през 2035 г. - 3 години по-рано от предвиден в закона срок.

Германия иска да компенсира недостига на капацитет в микса с 2 000 нови вятърни турбини, повече енергия в батерийни паркове, както и с 215 гигавата слънчеви централи. 

„Отдалечаването от изкопаемите горива ни носи и независимост, достъпност и защита на климата. Парите, които сега използваме за внос на петрол и газ, все повече ще отиват за местно създаване на местна добавена стойност и продукти", казва германският министър на околната среда Карстен Шнайдер.

Освен това германското правителство ще отдели 2,8 милиарда евро за субсидиране на електрически автомобили за хора с ниски и средни доходи.

За отопление на домове Германия преминава към термопомпи. А тези, които все още имат газов котел или отопление с мазут, ще трябва да използват климатично неутрални горива от 2029 г. 

Индустрията ще трябва да работи с електричество и водород колкото е възможно повече. Останалите емисии трябва да бъдат уловени или съхранени дълбоко в недрата на земята или в океана.

Справка показва, че само през 2024 година Германия е похарчила 76 милиарда евро за петролни продукти, газ и въглища.