Въпреки продължаващите геополитически и икономически
предизвикателства, данните за деветмесечието показват, че белгийското
пристанище Антверпен-Брюж регистрира растеж и устойчиви резултати.
|
Снимки и графика: Пристанище Антверпен |
Портът е регистрирал общ товарооборот от 210,5 милиона
тона, което е увеличение от 3% в сравнение със същия период на миналата година
и е отчетено стабилизиране в сравнение с второто тримесечие.
Meer infortatie (ned)
Продължава да расте търсене на контейнерен транспорт въпреки
усложнената ситуация в Червено море.
През третото тримесечие е продължила добрата тенденция
при обработените контейнери като е отчетен ръст от над 12% в
сравнение със същото тримесечие на миналата година. През първите 9 месеца
общият капацитет на контейнерите се е увеличил с 6,8% до 10 152 000 TEU (Twenty-foot Equivalent Units - мерна единица за международно корабоплаване. Използва се за измерване на капацитета и отчитане на разходите за контейнерен превоз).
Цифрите още веднъж подчертават устойчивостта на
пристанището, което продължава да бъде пионер в сложни времена и да инвестира в
ориентирано към целите на бъдещето като зеления преход, иновативни материали и
декарбонизацията, казва в съобщение до медиите главният изпълнителен директор Жак
Вандермейрен.
Пристанището Антверпен се фокусира върху укрепването на
своята инфраструктура и предлагането на устойчиви логистични решения, които
допринасят за усилията на индустрията в областта на намаляването на CO₂ и
дигитализацията. Дългосрочната цел е да стане климатично неутрално до 2050
година. Вече няколко години портът работи съвместно с университетски учени и
тестват иновативни технологии за намаляване на емисиите. Модернизацията по
разширяване на порта вървят ръка за ръка със „зелената“ идея и кръговата
икономика. За някои от иновативните проекти вече съм ви разказвал в отделни тематични материали през последните години.
Сред последните иновации е изграждането на завод за
производство на пластмаса без изкопаеми горива. Партньор по проекта е компанията Vioneo. За
производството ще се използва зелен метанол.
Заводът ще произвежда приблизително 300 000 тона
пластмаси без изкопаеми горива като по този начин ще редуцира емисиите CO2 с поне 1,5
милиона тона годишно. За изграждането на логистичната база са заделени 1,5 млрд.
евро
Първият производствен комплекс представлява инвестиция от
1,5 милиарда евро с възможно окончателно инвестиционно решение (FID) през 2025 г.
Пластмасовата промишленост е изправена пред значителни
екологични предизвикателства поради зависимостта си от изкопаеми суровини в
производството и липсата на рециклиране в края на жизнения цикъл като само
9-15% се рециклират.
Производството и изхвърлянето на излезли от употреба
пластмаси допринасят за 5% от световните емисии на парникови газове, които се
очаква да нараснат до 15% до 2050 г., ако не бъдат контролирани.
Като се има предвид съществената роля
на пластмасите в различни сектори, от медицински изделия до опаковки за храни,
разработването и комерсиализирането на методи за производство на пластмаса без
изкопаеми горива е от решаващо значение за постигане на целите за нулеви нетни
емисии до 2050 г.
Модернизацията по разширяване на порта вървят ръка за
ръка със „зелената“ идея и кръговата икономика.
Нови пътища без излишни CO2
Един от пилотните проекти в тази насока е
изграждане на 350 метрова велоалея изцяло с електрически машини. Очаква се следващите години велоалеите да нараснат
значително. До момента пристанищната зона разполага с мрежа от над 200 км. За
следващите 10 години в бюджета са заделени 40 милиона евро за подобряване на
инфраструктурата.
Ценете водата!
Друг изследователски проект на територията на порта се
разработва от химическата промишленост с участието на 12 компании (Ashland, BASF, Bayer, Borealis, Envalior, Evonik, ExxonMobil, Ineos, Lanxess, 3M, Monument Chemical и TotalEnergies). Техните мениджъри
искат да видят дали е възможно да се използва по някакъв начин повторно
отпадъчните води за битови цели или чрез филтрация за питейни нужди на града.
Участниците в проекта са твърде разнородни, но ги
обединява едно нещо – водата в тяхната дейност. Макар и натоварени в своя
бизнес те са отделили от своето време за общото благо да помислят за бъдещето
на града и в нужда да гарантират, че ще има непрекъснато вода. Затова са и част
от проекта CHERISH2О като преминат към кръгово използване на
вода, казват от пристанището.
Това е само първата стъпка на проучването. На следващ
етап ще се види дали определени вещества в отпадъчните води могат да служат
като суровини за други процеси. И накрая, тя ще разгледа правната рамка и
бизнес моделите, които могат да се използват за прилагането им в голям мащаб.
Проектът ще
струва приблизително 730 000 евро, които ще бъдат разпределени между
партньорите по проекта и участващите компании и ще бъдат финансово подкрепени
от фондовете на фламандското правителство.
Отделните фази на проекта CHERISH2О се следят от
фламандското правителство, което много залага на него по пътя към изпълнението
на дългосрочната програма за адаптиране в резултат на климатичните промени. В
нея е заложено, че до 2040 година компаниите трябва да рециклират напълно
водата си и да използват възможно най-малко питейни и подземни води.
"Водата е нашият най-голям съюзник и един от
най-ценните ни ресурси. Затова трябва да го използваме съзнателно и пестеливо.
Правим това във Фландрия с нашия план, наречен „Синият пакт“: Науката е в
центъра на нашата политика за водите. Мога само да аплодирам химическия сектор
в пристанището на Антверпен, един от основните стълбове на нашата икономика.
Защото екологичните трусове като недостигът на вода се превръщат и в икономически",
казват от фламандското екоминистерство.
Друг проект е насочен към рационалното повторно използване на топлинната
енергия. С участието на ExxonMobil и
белгийският национален оператор Fluvius ще бъде изградена вътрешна топлопреносна
мрежа, генерирана от остатъчна топлина. Остатъчната топлина ще бъде използвана в общоградската
топлоелектрическа мрежа за осигуряване на отопление на няколко квартала в
Антверпен. Ако се използва пълният й капацитет, това ще намали емисиите на CO2 с 80 000 тона
годишно.