Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

петък, 31 май 2024 г.

България настоява подкрепата за преход на въглищните региони да продължи и след 2030 г.

Материал, разработен като кореспондент на 3Е News

Крайно необходимо е продължаването на подкрепата за въглищните региони и след 2030 година и опростяване на режима за предоставяне на средствата. В това число и специални условия по отношение на режима на държавни помощи. Това заяви по време на заседанието на ЕС в Брюксел зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова в присъствието на ресорния еврокомисар Кадри Симсон. С позицията си страната ни се присъединява към нота, изложена от Чешката република и Словакия.

Българският заместник-министър отбеляза, че средствата, заделени понастоящем във Фонда за справедлив преход са недостатъчни, за смекчат прехода по устойчив начин.

Ива Петрова беше в панелна сесия заедно със свои колеги, сред които Германия, Италия и Люксембург, които представиха постигнатите резултати и приоритетите на техните страни по отношение на изпълнението на националните планове за ВЕИ и енергийна ефективност.

Пред тях еврокомисарят Кадри Симсон отбеляза, че е изключително важно сега да се изгради капацитет на национално равнище, да се привлекат адекватни частни инвестиции, да се запазят еднакви условия на конкуренция и да се насърчат производствените вериги и веригите на доставки в ЕС.

Окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, които държавите членки ще представят следващия месец, ще бъдат тест за нашите амбиции. Еврокомисарят е категоричен, че не бива да има отлагания и компромиси към държавите членки.

Държавите-членки да не забавят усилията си за диверсификация и да се ангажират с по-нататъшно намаляване на вноса на руски газ. ‚За да постигнем крайната си цел за намаляване на вноса на енергия от Русия до нула, трябва да поддържаме тясна координация, също и на политическо равнище. Трябва да се споразумеем за график и точна пътна карта, за да се справим с последния останал внос и да гарантираме, че всички държави-членки са в състояние да осъществят прехода заедно".

От днешното заседание стана ясно, че за последните 2 години Европа е успяла да намали руския внос на газ от 45% през 2021 година на 15% през миналата. 

Същевременно са увеличени новите инсталирани слънчеви и вятърни мощности. В момента те достигат над 100 GW, или са спестили на домакинствата и бизнеса закупуването на 24 милиарда кубически метра газ.

1.2 млрд. евро

В края на миналата година от Европейската комисия дойде новината, че страната няма да изгуби 1.2 млрд. евро за трансформацията на въглищните региони, независимо че подаде с огромно закъснение своите териториални планове за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник.

С приетите териториални планове за справедлив преход приключва одобряването на инвестиции в общ размер от 11 милиарда евро по политиката на сближаване (2021—2027г.) в подкрепа на по-конкурентоспособна, по-сплотена и по-екологична България, без да се пренебрегва никой, се казва в изпратеното през декември съобщение от Брюксел.

По линия на Фонда за справедлив преход ще бъдат подпомогнати дейности по преход от производство на енергия от въглища, преквалификацията, повишаването на квалификацията и създаването на нови възможности за заетост за над 15 000 работници в трите области.

Ще бъдат рехабилитирани 2190 хектара земя с цел развитие на промишлени зони и изграждане на мощности за възобновяеми енергийни източници.

Мерките за енергийна ефективност на жилищните сгради, насочени към енергийно бедните домакинства и уязвимите потребители, ще спомогнат за справяне с енергийната бедност.

Ще бъдат подкрепени също потребителите, които са производители, както и създаването на общности за енергия от възобновяеми източници. По този начин, освен че ще бъдат подобрени условията на живот, ще бъдат намалени потреблението на енергия, сметките за електроенергия и емисиите на парникови газове, категорични са от Брюксел.

За да се гарантира, че Фондът отговаря на нуждите на място, във всяка една от трите български области ще бъдат създадени местни подкомитети, в които директно ще участват широк кръг заинтересовани страни с цел осигуряване на местно представителство и участие в управлението.

Общо 96 региона от всички държави — членки на ЕС, получават подкрепа от фонда в рамките на 70 плана. След като българските териториални планове за справедлив преход бяха одобрени, програмирането на ФСП в ЕС приключи и сега усилията се съсредоточават върху изпълнението.

Как действа механизмът

Механизмът за справедлив преход е ключов инструмент за осъществяване на прехода към неутрална по отношение на климата икономика по справедлив начин, за да няма изоставени. Чрез него се предоставя целева подкрепа за мобилизирането на около 55 млрд. евро за периода 2021—2027 г. в най-засегнатите региони, като целта е да се смекчи социално-икономическото въздействие на прехода.

Механизмът помага за справянето със социалните и икономическите последици от прехода за регионите, предприятията и работниците, които ще се изправят пред най-големите предизвикателства, посредством три стълба:

  •  Фонд за справедлив преход: има бюджет от 19,2 млрд. евро по текущи цени, чрез който се очаква да бъдат мобилизирани около 25,4 млрд. евро инвестиции.
  • Схема за справедлив преход по линия на InvestEU: чрез нея ще се осигурят бюджетна гаранция по програмата InvestEU в рамките на четирите компонента на политиката и консултантски център InvestEU, който ще действа като централна входна точка за исканията за консултантска подкрепа. Очаква се да бъдат мобилизирани инвестиции в размер на 10—15 млрд. евро предимно от частния сектор.
  • Нов механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор: Чрез механизма ще се съчетаят безвъзмездни средства на стойност 1,5 млрд. евро, финансирани от бюджета на ЕС, и заеми на стойност 10 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка, за да се мобилизират публични инвестиции в размер на 18,5 млрд. евро.

В териториалните планове за справедлив преход се определят териториите, в които ще се използва Фондът за справедлив преход. Определянето на тези територии се извършва чрез диалог с Комисията. В плановете се посочват предизвикателствата пред всяка територия, както и потребностите от развитие и целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. В тях се определят видовете планирани операции и се посочват механизмите за управление. Одобрението на плановете за справедлив преход дава възможност за целево финансиране по другите два стълба на механизма за справедлив преход.

Крайъгълен камък

Крайъгълен камък за декарбонизацията на България и Плана за възстановяване и устойчивост. Така най-кратко може да се определи политическата аргументация и мотив, на които стъпват Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони в страната, отразявайки целите, заложени в Интегрирания план за енергетика и климат, по чийто вариант след ревизиране трябва да се произнесе Европейската комисия, писа по темата 3Е Portal в свой анализ от лятото на 2023.

Териториалните планове за справедлив преход - крайъгълен камък за декарбонизация на България или нова разделителна линия в обществото?

Общо казано, това са трудни промени в енергийния сектор на България с тежки социални последици, които ще продължат и след 2030 г. и ще се отразят на и без това лошата демографска ситуация. 

Териториалните планове за справедлив преход подчертават силното обезлюдяване на въглищните региони и не крият очакваните последствия от решението за затваряне на въгледобива в периода до 2030 г.

четвъртък, 30 май 2024 г.

Симсон: Силата на Европа е в единството и солидарността

За последните 2 години Европа е успяла да намали руския внос на газ от 45% през 2021 година на 15% през миналата. 

Същевременно са увеличени новите инсталирани слънчеви и вятърни мощности. В момента те достигат над 100 GW, или са спестили на домакинствата и бизнеса закупуването на 24 милиарда кубически метра газ.

Това са част от постигнатите резултати, които са били обсъдени днес на Съвета на ЕС в Брюксел и бяха накратко представени пред журналисти от ресорния еврокомисар Кадри Симсон и белгийският енергиен министър Тине ван Дер Стратен.

Еврокомисарят започна обръщението си с благодарност и похвала за добре свършената работа на Белгийското председателство. Пред колегите си тя е споделила, че когато са стартирали изпълнението на Зелената сделка, още тогава са си давали ясната сметка, че това е една от най-амбициозните програми на Европа за реформи и модернизация. 

"Преработихме почти всяка част от нашето енергийно законодателство. Повишихме целите си за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, създадохме благоприятна рамка за насърчаване на санирането на сградите, реформирахме пазарите както на електроенергия, така и на газ, пренаписахме приоритетите на нашата инфраструктурна политика и подготвихме почвата за развитие на пазара на водород. И тогава, през февруари 2022 г., се сблъскахме с нахлуването на Русия в Украйна и най-тежката енергийна криза, с която Европа някога се е сблъсквала. А енергийната ни система трябваше да се промени дори по-бързо, отколкото възнамерявахме", изброи еврокомисарят.

За нея и колегите и в ЕК отговорът е бил планът REPowerEU. "Взехме стратегическо решение да сложим край на зависимостта си от руските изкопаеми горива чрез диверсификация, енергийна ефективност и ускоряване на възобновяемите енергийни източници. Когато цените на енергията се изстреляха до безпрецедентни нива, трябваше да предприемем бързи и решителни действия. Предприехме някои смели стъпки, като координирано намаляване на търсенето, обща политика за съхранение и няколко извънредни разпоредби, които се намесват на пазарите на електроенергия и газ"

REPowerEU даде тласък на прехода към чиста енергия и повиши енергийната сигурност на Европа и нейната устойчивост. Днес мога да докладвам на министрите, че планът REPowerEU работи.

На срещата в белгийската столица освен за постигнатото на кръглата маса са поставени следващите стъпки за Зелената сделка, а също и за REPowerEU.

На заседанието Симсон  е подчертала колко е важно сега да се изгради капацитет на национално равнище, да се привлекат адекватни частни инвестиции, да се запазят еднакви условия на конкуренция и да се насърчат производствените вериги и веригите на доставки в ЕС.

Окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, които държавите членки ще представят следващия месец, ще бъдат тест за нашите амбиции. Еврокомисарят е категоричен, че не бива да има отлагания и компромиси към държавите членки.

"Призовах държавите-членки да не забавят усилията си за диверсификация и да се ангажират с по-нататъшно намаляване на вноса на руски газ. Всички се съгласихме, че за да постигнем крайната си цел за намаляване на вноса на енергия от Русия до нула, трябва да поддържаме тясна координация, също и на политическо равнище. Трябва да се споразумеем за график и точна пътна карта, за да се справим с последния останал внос и да гарантираме, че всички държави-членки са в състояние да осъществят прехода заедно".

Краят на транзита на руски газ през Украйна ще бъде много важна следваща стъпка. Работих с държавите-членки по вариантите за диверсификация и днес докладвах на министрите за резултатите от тази работа.

Европа може да задоволи търсенето си за следващата зима и да напълни отново газовото си хранилище през пролетта на 2025 г., без да използва руски тръбопроводен газ. С приемането на газовия пакет държавите-членки разполагат и с правни инструменти за ограничаване на вноса на руски газ в своите мрежи.

Комисията е готова да подкрепи държавите-членки в използването на този инструмент и да осигури възможно най-голяма координация и днес взех под внимание искането на държавите-членки за повече насоки за това как могат да използват този нов инструмент.

"Европейските граждани отиват на избори след една седмица. Можем да се гордеем с работата си за тях в енергийния сектор. Наистина вярвам, че работейки съвместно, Парламентът, Съветът и Комисията доказаха, че силата на Европа е в единството и солидарността.

Предстои много работа за изпълнение на Зелената сделка и за завършване на плана REPowerEU. Но ние сме на прав път и считам, че съвместната ни работа е основата за завършването на истински енергиен съюз през следващите 5 години, убедена е Кадри Симсон.

сряда, 29 май 2024 г.

Повече кръгова икономика за по-чиста природа в България

Екологичните проблеми имат пряко въздействие върху ежедневието на европейските. Това са заявили близо 80% от запитаните в последното проучване на „Евробарометър“.

Снимката е илюстративна. Личен архив

В мотивирания отговор четири от петима са подчертали, че стриктното спазване на законодателството на ЕС в областта на околната среда е необходимо за опазването на околната среда в тяхната страна.

Хората ясно осъзнават ролята на кръговата икономика и за заявили, че това е най-ефективния начин за справяне с екологичните проблеми в 11 държави членки, сред които и България.

Гражданите са изразили загриженост и за цената на замърсяването. 92 % от респондентите заявяват, че дружествата следва да плащат разходите за почистване на замърсяването си, докато 74% са съгласни, че публичните органи следва да заплатят разходите.

Като цяло е налице готовност за по-устойчиво поведение на потребителите, като почти 6 от всеки 10 респонденти са готови да плащат повече за устойчиви продукти, които са по-лесни за поправка, рециклируеми и/или произведени по екологично устойчив начин.

Като част от една по-кръгова икономика гражданите подкрепят намаляването на количеството отпадъци чрез правилно сортиране на отпадъците им за рециклиране и използване на опаковки за многократна употреба.

Снимка: Личен архив

С приетия от Европейския парламент регламент по време на последната сесия през април, е записано, че някои видове пластмасови опаковки за еднократна употреба ще бъдат забранени от 1 януари 2030 г. Сред тях са опаковките за необработени пресни плодове и зеленчуци, опаковките за храни и напитки, които се пълнят и чието съдържание се консумира в кафенета и ресторанти, единичните порции (например за подправки, сосове, сметана, захар), мини опаковките за тоалетни принадлежности в места за настаняване, както и много тънките пластмасови торбички за пазаруване.

За 2030 г. са предвидени конкретни цели за повторна употреба на опаковките за алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение например на мляко, вино, ароматизирано вино, спиртни напитки), транспортните и търговските опаковки, както и груповите опаковки. При определени условия държавите членки могат да предоставят 5 години отлагане (дерогация) от тези изисквания.

Крайните дистрибутори на напитки и храна за вкъщи ще трябва да предлагат на потребителите възможността да си носят собствен съд. Те също така ще трябва да положат усилия до 2030 г. да предлагат 10% от продуктите в опаковки за многократна употреба.

Съгласно новите правила всички опаковки (с изключение на тези от лека дървесина, корк, текстил, каучук, керамика, порцелан и восък) трябва да могат да се рециклират при спазване на строги критерии.

Мерките включват и минимални цели за рециклирано съдържание на пластмасовите опаковки и минимални цели за рециклиране според теглото на отпадъците от опаковките.

В срок до 2029 г. трябва да се постигне целта за разделно събиране на 90% от пластмасовите и металните съдове за напитки за еднократна употреба (до три литра) – чрез системи за връщане на празни опаковки и възстановяване на депозита за тях или чрез други решения, които гарантират постигането на целта за събиране на отпадъци.

Докладчикът Фредерик Рийс (Renew, Белгия) заяви, че за първи път в законодателството в областта на околната среда ЕС поставя цели за намаляване на опаковките, независимо от използвания материал. Новите правила насърчават иновациите и включват изключения за микропредприятията.

“Забраната на т.нар. „вечни химикали“ в опаковките на храните е голяма победа за здравето на европейските потребители. Сега призоваваме всички промишлени сектори, страните от ЕС и потребителите да дадат своя принос в борбата срещу прекомерните опаковки”, казва той в Страсбург по време на представянето на доклада пред евродепутатите.

Според статистиката през 2018 г. опаковките са генерирали оборот от 355 милиарда евро в ЕС. Те представляват все по-голям източник на отпадъци, като общият им обем в ЕС се е увеличил от 66 милиона тона през 2009 г. до 84 милиона тона през 2021 г. Всеки европеец е генерирал 188,7 кг отпадъци от опаковки през 2021 г. – цифра, която се очаква да нарасне до 209 кг през 2030 г., ако не бъдат взети допълнителни мерки.

С приемането на това законодателство Парламентът отговаря на очакванията на гражданите за изграждане на кръгова икономика, избягване на отпадъците, постепенно премахване на неустойчивите опаковки и справяне с използването на пластмасови опаковки за еднократна употреба.

Редица страни, сред които Белгия, Нидерландия и Германия, отдавна работят по въпроса за намаляване на опаковките в микса на общия отпадък и да бъдат отново върнати в употреба, така че да се стимулира кръговата икономика.

Рециклиране с мисъл за природата

Депонирането на отпадъците и опаковките е ключов приоритет на Европейския съюз в борбата за намаляване на CO2 в атмосферата. В много страни отпадъкът се изгаря в заводи, а отделената енергия отива за отопление, други пък като Белгия са се насочили към кръговата икономика, чрез който се вдъхва втори живот на употребената опаковка. 

В западна Европа сортирането и рециклирането е дълбоко вкоренено в социалната култура на обществата. Още от ранна детска възраст са добре познати практиките, които са ключът към успеха на кръговата икономика. Добре известни са практиките различни продукти в различни чували – независимо тяхната форма, цвят и ли големина. В зависимост от технологичната напредналост на инсталациите в едни страни пластмаса от опаковки, метални кенчета, картонени кутии от млека може да са в един чувал, а на други места в отделен. 

Навсякъде обаче са едни чувалите за смесен отпадък и приоритетна цел на общините и сметосъбиращите компании е той да бъде сведен до миниум. А това се получава чрез добра осведоменост на домакинствата, обучение от най-рано и най-важното отношение към природата, с поглед към икономиката и разбиране, че опаковката може да има втори живот.

Всяко домакинство знае, че ако не разделя правилно- ще бъде санкционирано със солена глоба към годишните данъци. Има наказания, но има и стимули – като например да не се плаща такса „смет“, а на базата на реално изхвърлените отпадъци от домакинствата. Как става това? В големите хипермаркети са изградени специални щандове за разноцветните торбички. Идеята е колкото повече изхвърляш, толкова повече чували ще купуваш и толкова повече средства ще влизат през магазините в общинската хазна.

Вендинг машини

Освен с торбички рециклирането може да става чрез машини за връщане на бутилки. На потребителите при закупуване на вода, алкохол или безалкохолни напитки в стъклени шишета се начислява депозит, които се приспада при връщане. Машината взима бутилките, предварително ги сортира според вида, размера и степента на замърсяване и по този начин подпомага процеса на рециклиране.

Към момента в Белгия, за разлика от Нидерландия и Германия, може да се върнат в магазините срещу депозит  само стъклени шишета. От години сдружение под името Депозитен алианс настоява страната да последва примера на съседите, защото освен че печели кръговата икономика, печели  и природата. Според направено проучване през 2021 година в общия боклук попадат едва 0,3% от кенчета. 90% от анкетираните са заявили, че са готови да сортират и върнат пластмасови и метални кутии, срещу което ще получат депозита си.

Показаните иновативни проекти за рационално сортиране на отпадъците и връщането им отново за изготвяне на суровини са част от сложна социална схема, която започва от навиците на обществото правилно да сортират през отделните камиони за чувалите до многомилионните инвестиции в площадки и заводи. Освен за природата, местните правителства го правят да отговорят на изискванията на Европейската комисия по разработения още през 2015 година Пакт за кръговата икономика. Този пакт впоследствие бе преработен през 2020 година в нов план, който според Брюксел е един от основните градивни елементи на Европейския зелен пакт. В новия план за действие се обявяват инициативи през целия жизнен цикъл на продуктите, насочени например към тяхното проектиране, насърчаване на процесите на кръгова икономика, насърчаване на устойчивото потребление и с цел да се гарантира, че използваните ресурси се съхраняват в икономиката на ЕС възможно най-дълго.

С чашка от вкъщи

От средата на 2023 година, за да намали опаковките, чашките и кутиите,  Нидерландия въведе нови правила за доставките на храни за вкъщи. Правителството на Марк Рюте, което все още не беше подало оставка, реши още повече да затегне контрола, тъй като се оказало, че годишно в обществения боклук попадали по 7 милиарда чашки за еднократна употреба.

Фирмите за разделно сметосъбиране са отчели, че след забраната на ЕК през 2021 година за употреба на пластмасови чашки, сламки и чинийки, техният брой е драстично намалял в боклука на домакинствата. Затова сега е ред да се реши и проблемът с безразборното хвърляне на картонени чашки.

С новите рестрикции за потребителите оставали две възможности - едната от да си вземат бургер и напитка в хартиена опаковка, която след употреба внимателно да я измиете и да я поставите в контейнера (или чувал) за хартия.

Другата-  да получат чашка за многократна употреба, за която ще платят депозит – между 25 евроцента и 1 евро. След щателно измиване можете да я върнат и да получите депозита си обратно. Или пък може да донесат собствена чашка.

В барове, вериги за бързо хранене, на стадиони или концертни зали вече се допуска консумация само в опаковки и чашки за еднократна употреба, които не са пластмасови. Ако все пак сред публиката има и такива, които да влезли с пластмасови прибори, задължение на организатора е след това да ги сортира и предаде за рециклиране.

Редица заведения за бързо хранене в ниската земя обмислят са принудени да отговорят на критериите Макдоналдс например, работи по нови опаковки и чашки. Сосовете вече ще се поставят в картонени тубички за изстискване както и в чашки за многократна употреба. Това налагало и различен подход за сортиране на отпадъците и съответните контейнери.

Чашки и чинийките ще бъдат за еднократна и многократна употреба. Ако клиентът избере чашка за многократна – плаща депозит. Промяната налага и изграждане на нова сервизна инфраструктура и нови контейнери. В едни ще се слагат чашките и чинийките за еднократна употреба, а в други – за многократна. Освен това, ще трябва да бъде направена и отделно помещение за измиване на приборите за многократна употреба. Плановете са те да се измиват до 60 пъти. 

Показаните иновативни проекти за рационално сортиране на опаковките и връщането им отново за изготвяне на суровини са част от сложна социална схема, която започва от навиците на обществото правилно да сортират през отделните камиони за чувалите до многомилионните инвестиции в площадки и заводи.

Освен за природата, местните правителства го правят да отговорят на изискванията на Европейската комисия по разработения още през 2015 година Пакт за кръговата икономика - е един от основните градивни елементи на Европейския зелен пакт. 

 Кръгова икономика и ползи

Кръговата икономика има за цел да запази стойността на продуктите, материалите и ресурсите възможно най-дълго, като ги върне в продуктовия цикъл в края на тяхната употреба, като същевременно сведе до минимум генерирането на отпадъци. Колкото по-малко продукти изхвърляме, толкова по-малко материали извличаме, толкова по-добре за нашата околна среда.

Кръговата икономика предлага възможност за преоткриване на нашата икономика, като я направи по-устойчива и конкурентоспособна. Това носи ползи за европейските предприятия, отрасли и граждани, като например по-иновативни и ефективни начини за производство и потребление; защита на предприятията срещу недостиг на ресурси и нестабилни цени; възможности за местни работни места и социална интеграция; оптимизиране на управлението на отпадъците, което стимулира рециклирането и намалява депонирането на отпадъци; икономии на енергия, тъй като по-малкото производствени процеси изискват по-малко енергия; ползи за околната среда по отношение на климата и биологичното разнообразие, замърсяването на въздуха, почвите и водите.

вторник, 28 май 2024 г.

Изоставените мини вече ще се проверяват периодично за емисии на метан

Изоставените въглищни мини и неактивни кладенци ще трябва периодично да се проверяват за емисии на метан, реши Европейският съвет с нов регламент, който е част от пакета "Fit for 55".

Screenshot от инфоклип на ЕК Fit55

Националните органи ще извършват периодични проверки, за да проверяват и гарантират спазването от страна на операторите на изискванията на регламента, включително предприемането на последващи коригиращи мерки.

Според новите правила операторите ще трябва да откриват и ремонтират течове на метан. При откриване ще трябва да ремонтират или да заменят всички компоненти веднага след откриването и не по-късно от пет дни след това. Определеният срок за пълен ремонт по новите правила е 30 дни.

Освен това регламентът забранява изпускането и изгарянето на метан от отводнителните станции до 2025 г. и от вентилационните шахти до 2027 г., освен ако не е строго необходимо или в случай на авария или неизправност.

С новия регламент ще бъдат проследени и емисиите на метан от вноса на енергия в ЕС.

Новите правила ще въведат глобални инструменти за мониторинг, за да се увеличи прозрачността на емисиите на метан от вноса на нефт, газ и въглища в ЕС.

Операторите ще трябва да измерват емисиите на метан на ниво източник и да изготвят мониторингови доклади, които ще бъдат проверявани от независими акредитирани проверяващи.

Регламентът ще влезе в сила на 20 ден след публикуването му в Официален вестник на ЕС.

Европейската комисия ще направи преглед на прилагането на регламента през 2028 г., включително постигнатото ниво на намаляване на емисиите.

Комисията (под ръководството на комисаря по енергетиката Кадри Симсон) представи предложението за регламент за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор през декември 2021 г.

Метанът е до 30 пъти по-мощен замърсител от CO2, е вторият най-важен парников газ. За да постигнем целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 ° C и постигане на климатична неутралност до 2050 г., трябва да намалим емисиите на метан в нефтения, газовия и въглищния сектор. Това законодателство гарантира подходящ мониторинг и справяне с емисиите по тези вериги за създаване на стойност, коментира след приемането на новия регламент енергийният министър на Белгия Тине ван дер Стратен.

Европейският съюз за първи път поставя на дневен ред емисиите на метан чрез стратегия, приета през 1996 г. През следващите години Съюзът приема регулаторни инициативи, които допринасят за намаляването на емисиите на метан в ключови сектори.

Селското стопанство е с най-голям потенциал за намаляване на емисиите на метан след енергийния. Емисиите на метан от селскостопанските животни произхождат главно от преживните животни, управлението на оборския тор и отглеждането на ориз .

В енергийния сектор метан изтича от обектите за добив на изкопаеми горива, от преносните системи, корабите и разпределителните системи.

В сектора на отпадъците основните идентифицирани източници на метан са неконтролираните емисии на сметищен газ в депата за отпадъци, третирането на утайките от пречистването на отпадъчни води и течовете от инсталации за биогаз поради лошо проектно решение или поддръжка.

Навременното намаляване на количествата метан в атмосферата според Агенцията на ООН по околна среда (UNEP) може да спести четвърт милион преждевременни смъртни случаи. Това би могло да предотврати и загубата на 26 милиона тона култури годишно.

Световната организация "Грийнпийс" посочва, че навременното намаляване на метана в атмосферата е изключително важно, за да се ограничи климатичната криза. "Поради бързия растеж на индустриалното земеделие, което води до свръхконсумация на месо и млечни продукти, селското стопанство вече е отговорно за 40% от глобалните емисии на метан", казват в свой доклад екоактивистите.

неделя, 26 май 2024 г.

Макрон и Шолц ще се опитат на смажат "зъбците" на ЕС

Френският президент Еманюел Макрон пристигна на официално държавно посещение в Германия след близо четвърт век. Жак Ширак е последният френски президент, който направи такова през 2000 година.

Снимка: Aудиовизуална пресслужба на ЕК

Визитата на Макрон в Берлин се възприема като изключително важна с оглед на обтегнатите отношения между двете страни. Ето защо е крайно необходимо да се засилят връзките. 

Париж и Берлин исторически са движещата сила зад Европейския съюз, но изглежда, че вече няколко години са на път да се сблъскат, отбелязва нидерландската обществена медия NOS.

Френските им колеги пък виждат "раздразнения и от двете страни". Вестник "Либерасион" пише за "взаимно напрежение и фрустрации"- две седмици преди европейските избори. Да не се пропуска и че в периферията на Европа бушува война.

Еманюел Макрон и Олаф Шолц са не само показват политически различни, но и създават несигурност за бъдещето на ЕС. Шолц почти не се намесва в Европа, а на Макрон му остават само три години като президент", отбелязва Le Monde.

През последните години Париж и Берлин се сблъскаха по редица различни въпроси - от енергетиката до икономиката. Войната в Украйна беше своеобразен катализатор: тя разкри нови и съществуващи напрежения.

Макрон от години настоява за собствен европейски курс що се отнася до отбраната, по-малко зависима от САЩ. Шолц продължава да разчита на връзката с Вашингтон.

Французите и британците решиха да доставят ракети с голям обсег на Украйна в началото на тази година. Берлин отказа. Шолц се застъпва за противоракетна система с американска технология - без френски принос.

И понякога дипломатическият език се пропуска, напрежението се разгаря и става малко дипломатическа улична борба.

Макрон заяви през февруари, че не изключва възможността Западът да изпрати войски в Украйна. Хладният отговор на Шолц: "Нито европейските страни, нито страните от НАТО ще изпратят нито един войник в Украйна". След което Макрон разкритикува "малодушието" на някои страни, а Берлин заяви, че не иска да води дискусия за това кой е "най-корав".

Въпреки това специалистите смятат, че оста Париж-Берлин не е в непосредствена опасност. "Това е време на изключително напрежение. Заради кризата в Украйна всичко е в светлината на прожекторите", заяви изследователката Мари-Сиксте Имбер по френска медия. "Френско-германските отношения никога не са били ромоляща река. Единствената разлика е, че сега всичко се бори публично."

И в Париж, и в Берлин знаят, че и двете страни и Европейският съюз се обслужват от добре смазан тандем. Двамата се нуждаят един от друг, за да продължат напред заедно. Кавгите между Макрон и Шолц отслабват Европа и никой не иска това с непредсказуем Путин точно зад ъгъла.

Германската кореспондентка Михаела Вигел, която работи в Париж от 1998 г. за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", каза миналата година"Няма истински разрив в отношенията, но светът се променя и това предизвиква разделение. Но връзката е достатъчно силна, за да изчисти недоразуменията."

Затова тридневното посещение на Макрон в Германия трябва да "подчертае уникалните взаимни отношения", се казва в Елисейския дворец. Страните работят интензивно заедно от 50-те години на миналия век. Това сега се подчертава с държавна вечеря с германския президент Щайнмайер, разговори с млади хора, посещение на мемориала на Холокоста в Берлин и разговори за изкуствения интелект, спорта и културата.

Това би трябвало да осигури ново смазочно масло в мудната машина, която Франция и Германия образуват заедно, се изтъква в репортаж на нидерландската медия. "Берлин редовно се изненадва през последните месеци от изявления от Париж. По-специално, твърдият език на Макрон за войната на Русия в Украйна доведе до видимо раздразнение.

Канцлерът Шолц публично се изказа срещу предложението на Макрон, че изпращането на войски в Украйна е опция. Тя създаде имидж, че Франция иска да направи повече за Украйна, отколкото Германия, докато реалността е обратната. Берлин доставя много повече военна и финансова подкрепа от Париж. Освен това Германия беше изненадана от призива на Макрон миналия месец за повече протекционизъм в ЕС, докато Берлин отдава голямо значение на свободния пазар, отбелязва кореспондентът на нидерландскта телевизия в германската столица.

Ясно е, че двамата правителствени ръководители имат доста различни характери. В германските медии Шолц и Макрон са сравнявани с приливи и отливи, наред с други неща, като германският канцлер е земният северняк, а френският президент - прекалено ревностна подскачаща топка. Но, както посочват германските журналисти, отношенията между Макрон и предшественика на Шолц Меркел също първоначално бяха обтегнати. Те се сближиха, за да станат дуото с прякор "Mercron".

Все още не се споменава за двойката "Шокрон", но политическата воля е налице. Следователно през следващите дни двамата ще излъчват единство към външния свят. Програмата на държавното посещение също е много подходяща за това: има много тържества и церемонии. Консултациите по същество се провеждат главно на заден план."

В схватка за атома

Последната голяма словесна битка между двамата се разрази в сърцето на Европа през пролетта на 2023. „Арената“ е среща на правителствените ръководители на държавите-членки.

Европейските лидери са в задънена улица по отношение на признаването на ядрената енергия като пълноценен възобновяем ресурс.

Припомням, че във Франция над 70% от електроенергията се произвежда в ядрени реактори. Ето защо не е изненадващо, че президентът Еманюел Макрон продължава да настоява в ЕС за по-благоприятно третиране на ядрената енергия.

В другия лагер попада германския канцлер Олаф Шолц. Неговата страна, заедно с още няколко яростно се противопоставят на френските усилия да се даде „зелен“ статут“ на ядрената енергия.

Темата предизвиква напрежение не само между двете съседки, но и в рамките на Съюза. Германия, заедно с няколко страни, включително Австрия и Люксембург, не са фенове на ядрената енергия.

Франция, от друга страна, създаде "ядрен съюз" в рамките на ЕС. Заедно с още десет други държави, сред които България, иска да гарантира, че ядрената енергия отново играе все по-голяма роля в европейските енергийни доставки. Страните, които участват, като Полша например, също говориха на европейската среща за необходимостта да се даде на ядрената енергия същия статут като възобновяемите източници.

Сред тях е Белгия, която не е част от ядрения съюз. Въпреки това премиерът Александър Де Кро би искал страната да получи статут на наблюдател в рамките на алианса. Де Кро също така заяви пред Financial Times, че страните трябва да предприемат "прагматичен" подход по отношение на атома.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ядрената енергия може да играе роля в европейските енергийни планове. Новите ядрени технологии биха могли да използват средства от Европейския закон за нулевата нетна индустрия, европейският еквивалент на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ. Под нови технологии тя разбира малки модулни реактори (SMR), които вече се разработват.

Откакто Германия реши да се оттегли от ядрената енергетика след катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г., Париж и Берлин воюват помежду си за ядрената енергия.

Франция и Германия стоят в основата за това как ще изглежда бъдещия европейския пазар на електроенергия и  начините за развитие на конкурентоспособна “зелена промишленост” в Европейския съюз в условията на китайски и американски офанзиви.

Някои от тези регламенти, които се разработват и остават като наследство на новата Европейска комисия, се отнасят до съдбата на нисковъглеродния водород, т.е. произведен с ядрена енергия за декарбонизиране на промишлеността и транспорта на дълги разстояния заедно с възобновяемия водород. Други ще бъдат от голямо значение за икономическата жизнеспособност на френския ядрен сектор и конкурентоспособността на страната.

ЕК отпуска на Франция 4 млрд.евро по проекти за намаляване на емисиите

Европейската комисия одобри 4 милиарда евро за Франция в подкрепа на мерки, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове в производствения сектор и подпомагане на прехода към икономика с нулеви нетни емисии.

Помощта ще бъде под формата на преки безвъзмездни средства в размер до 30% от инвестиционните разходи по проекта. Мярката ще бъде отворена за компании, работещи в производствения сектор във Франция.

Screenshoot: EC AV Portal

Според Комисията допустимите проекти за електрификация трябва да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове от промишлени процеси с най-малко 40% следващите години в сравнение с днешна дата, докато проектите за енергийна ефективност трябва да доведат до намаляване на потреблението на енергия в промишлените процеси с най-малко 20%.

Инвестициите трябва да бъдат завършени в рамките на 36 месеца след предоставянето на помощта.

След обстоен анализ Комисията е стигнала до заключението, че френската схема е необходима за ускоряване на Зеления преход и улесняване на развитието на някои икономически дейности, които са от значение за изпълнението на плана на ЕС REPower и индустриалния план на Зелената сделка.

Тази схема ще подпомогне производствения сектор в ускоряването на неговия зелен преход. Тя ще даде стимул на компаниите да адаптират промишлените си процеси, като използват по-малко замърсяващо и по-малко енергоемко оборудване. Това ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата“, казва Маргрете Вестагер, изпълнителен заместник-председател, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията.

Милиардният транш идва в изключително важен етап за френската енергетика след критичен период от 2 години.

Страната е етап на разработване на нови проекти в атомната енергетика, ВЕИ и водния сектор. Работи се по модернизиране на инфраструктурата, високоволтовата мрежа с оглед да издържи на очакваното натоварване с бума на електромобили.

През лятото на 2022 страната, както и повечето в Западна Европа, беше обхваната от невиждана суша. Това на практика остави без дейности ключовите водноелектрически централи. Впоследствие проблеми започнаха и амортизиралите атомни мощности.

Стигна се дори до там, че половината от 51 атомни блока бяха спрени за непредвидени ремонти заради корозия. Авариите превърнаха френската енергетика от износител в вносител на енергия – най-вече от съседите Белгия и Германия.  

След патовата ситуация с авариралия парк, президентът Еманюел Макрон в пламенна реч през пролетта на 2023 г. буквално нареди на правителството да изготви спешни мерки и дългосрочна програма за модернизиране на атомните централи, изграждане на блокове от ново поколение и работа по стратегически проекти във областта на възобновяемата енергия. Също така отново беше одържавена закъсалата финансово компания EDF, която ще разчита годишно на бюджет от на 20 млрд. евро.

Другата водеща френска компания  - Engie обяви, че планира да изгради 700 км водородопроводи в Европа до 2030 година. Един от тези ключови проекти е свързан с преобразуване на газопроводи за транспортиране на водород между Франция и съседна Германия. За целта са предвидени 110 млн. евро.

Държавния френски мрежови оператор RTE заедно с Hitachi и световният лидер в офшорните инсталации Chantiers de l'Atlantique подписаха колосален договор за 4,5 млрд. евро и създадоха консорциум, който ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

Франция цели до 2035 година да има 20% зелена енергия в микса, т.е. около 18 гигавата, еквивалент на 11 ядрени реактора, казва уверено Бруно льо Мер. Да припомним, че същите думи изрече Макрон преди година в прословутата си реч в Белфорт, която се превърна като стратегически манифест за бъдещето на френската енергетика.

За да ускори прехода, Бруно льо Мер обещава да опрости процедурите, да намали времето, необходимо за обявяване на търгове, и да увеличи броя на служителите, които разглеждат досиетата.

Електрическата мрежа на Франция трябва да бъде модернизирана, за което ще бъдат необходими инвестиции за близо 100 милиарда евро за периода до 2040 година. С парите ще бъдат разработени проекти, съобразно националната стратегия за Зеления преход и бумът на електромобилите и офшорната енергия, отбелязва през март операторът на мрежата RTE по време на консултации по дългосрочната инвестиционна програма.

събота, 25 май 2024 г.

ЕС отправи препоръки за бъдещата индустриална политика

Европейският съвет прие редица препоръки, по инициатива на белгийското председателство, свързани с приоритетите европейската промишленост. Повишаването на конкурентоспособността трябва да бъде на челно място в политическия дневен ред на следващата Европейска комисия, става ясно от разпространено съобщение до медиите.


В заключенията се анализира положението на промишления сектор на ЕС, проучват се начини за подобряване на иновациите, достъпа до финансиране и бизнес средата за производителите и се предлагат основните принципи, залегнали в основата на бъдещата промишлена политика на ЕС.

Амбициозните цели на Съюза за водещи позиции в областта на цифровите технологии и неутралност по отношение на климата предлагат важни възможности за изграждане на водещи позиции в промишлеността и създаване на висококачествени работни места.

С новия мандат на Европейската комисия трябва да се положат градивните елементи на бъдещата промишлена политика и да се дадат насоки за пътя напред към ново споразумение за европейска конкурентоспособност, заявява фламандският министър на икономиката, иновациите, труда, социалната икономика и селското стопанство Йо Бронс.

На фона на значителните технологични, икономически и геополитически промени Европа се нуждае от конкурентоспособна промишленост със силна производствена база, за да стимулира иновациите, производителността, качествените работни места, устойчивостта и растежа.

Промишлеността на ЕС обаче е изправена пред много предизвикателства, включително нарастващата конкуренция в световен мащаб и последователните кризи (например COVID-19, руската агресивна война срещу Украйна, напрежението в Червено море и др.), които обтегнаха веригите за доставки и повишиха цените на енергията.

Приетият на 24 май документ подчертава значението на зеления и цифровия преход, който създаде както възможности, така и предизвикателства за предприятията и гражданите.

В заключенията се препоръчва да се даде приоритет на технологичните области, които са от решаващо значение за икономическата сигурност на ЕС.

Иновации и конкурентоспособност

 В заключенията на Съвета се счита, че иновациите са движещата сила на европейската конкурентоспособност. Във връзка с това в заключенията се призовава за определяне на ограничен брой стратегически приоритети в политиката на ЕС в областта на индустриалните научни изследвания и иновации. Ключова задача за следващата Комисия ще бъде да се опита да преодолее "парадокса на иновациите" (т.е. факта, че знанието не винаги се превръща в продаваеми продукти и услуги).

Финансиране и индустриална политика

Финансирането също се разглежда и е основен градивен елемент на промишлената политика на ЕС. Поради това в заключенията се проучва как да се стимулират инструментите за частно и публично финансиране, като същевременно се запазят политиките в областта на конкуренцията и държавната помощ.

За да се подобри финансирането, наред с другото, в заключенията се призовава за напредък в съюза на капиталовите пазари и използването на съществуващи инструменти като Европейската инвестиционна банка, политиката на сближаване, важни проекти от общ интерес (IPCEI) и програмата InvestEU.

Освен това съществуващите европейски механизми за финансиране следва да бъдат оценени и, ако е необходимо, подобрени, следва да бъдат проучени структурни начини за увеличаване на частните инвестиции, и накрая, Комисията е призована от Съвета да прецени дали инструментариумът за финансиране на промишлеността е ефективен за своевременното постигане на общите цели на Съюза.

Подобряване на бизнес средата

В заключенията на Съвета се подчертава необходимостта от създаване на подходящи рамкови условия за успех на промишлеността. Това включва добре функциониращ единен пазар; ясна регулаторна рамка, която улеснява инвестициите, като същевременно защитава конкуренцията; енергиен пазар, който осигурява устойчива, сигурна и достъпна енергия; добре обучена и висококвалифицирана работна сила; открита и амбициозна търговска политика; стандарти за качество; и защитата на интелектуалната собственост и валоризацията на знанията.

Съвместни бъдещи действия

И накрая, в заключенията се призовава за всеобхватна европейска промишлена политика, която да е в съответствие със зелените и цифровите приоритети на Съюза. Бъдещата рамка на промишлената политика на Европа следва да се основава на основани на факти инструменти, показатели, пазарни принципи и основни икономически прогнози и констатации. Тя следва също така да интегрира най-новите икономически резултати в анализа на промишлената политика и да включи екологичните, устойчивите, устойчивостта и социалните фактори в своите базови модели, които идентифицират потенциалните стратегически бъдещи пазари за растеж. 

Бъдещата индустриална политика на ЕС трябва да се основава на съществуващата индустриална стратегия на ЕС за 2020 г. и нейната актуализация, индустриалния план на Зелената сделка за 2021 г. и цифровото десетилетие, а също така трябва да вземе предвид неотдавнашното законодателство като Закона за чиповете, Закона за критичните суровини и Закона за индустрията с нулеви нетни емисии.