Топ компании в енергетиката: Можем да рестартираме немските АЕЦ преди 2030 г.

Няколко големи международни компании за ядрени технологии, включително Westinghouse, Framatome и Urenco, заявиха, че са готови да рестартират до 6 атомни електроцентрали в Германия преди 2030 г. Това съобщи германският вестник Die Welt, цитиран от нидерландското електронно издание industrielinqs.nl.

Компаниите уверяват, че разполагали с необходимия опит и ресурси, за да реализират рестартирането безопасно и ефективно.

Карстен Хаферкамп, управляващ директор на Framatome GmbH, подчертава в Die Welt, че Framatome, като първоначален строител на германските атомни електроцентрали, е запознат с централите и може да приложи необходимите стъпки за безопасно повторно пускане в експлоатация.

Мартин Паше, управляващ директор на Westinghouse Electric Germany, посочва, че рестартирането е възможно преди 2030 г. и че Westinghouse може да предостави необходимите продукти и услуги за рестартирането и експлоатацията на германските атомни електроцентрали.

Йорг Харен, управляващ директор на Urenco Deutschland, добавя, че снабдяването на атомните електроцентрали с гориво е напълно възможно и че сериозното обмисляне на този вариант ще допринесе за опазването на климата, сигурността на доставките и независимостта от руските енергийни източници.

Твърденията на топ мениджърите в атомната енергетика идват в момент, когато германската политика е разделена по отношение на бъдещето на ядрената енергия. Групата ХДС/ХСС призовава за бърза оценка на техническата и финансовата осъществимост на повторното отваряне на наскоро затворените атомни електроцентрали. В същото време ГСДП продължава да се противопоставя на подобни планове, което води до политическо напрежение по темата.

В допълнение към политическите пречки има и правни и логистични предизвикателства. Според действащото германско законодателство експлоатацията на атомни електроцентрали е забранена, което означава, че са необходими законодателни промени за евентуално рестартиране. Освен това трябва да се намерят решения на човешките ресурси и техническите въпроси, за да се гарантира безопасно и ефективно повторно въвеждане в експлоатация.

Нидерландската Gasunie инвестира 12 млрд. евро в енергийния преход

Мрежовата компания в Нидерландия Gasunie планира инвестиции в размер на 12 милиарда евро до 2030 г. за ускоряване на енергийния преход, става ясно от публикуван годишен доклад. По-голямата част от парите са по проекти за съхранение на водород, въглероден диоксид, инфраструктура за устойчива енергия.

Снимка; gasunie.nl

Gasunie investeert tot en met 2030 circa € 12 miljard, waarvan twee derde voor onze infrastructuur voor duurzame gassen - lees meer Jaarverslag

Целта е емисиите на CO2 да бъдат намалени наполовина и по този начин водещите индустриални компании да постигнат заложените цели на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.

В публикуван наскоро доклад стана ясно, че Нидерландия е на път да не постигне заложените климатични цели по ред причини. За Gasunie специално високи тарифи за достъп до мрежата, дългите срокове за подаване на заявления за разрешителни са сред големите проблеми.

"В момента индустрията на  Нидерландия се намира в повратна точка по отношение на това дали ще станем по климатично устойчиви. Ако не направим нещо сега и преходът се забави ще бъде катастрофално не само за страната, но и като цяло за Европа, коментира  главният изпълнителен директор Вилемиен Терпстра.

По време на представянето на финансовите резултати на компанията главният изпълнителен директор е разказал в своята презентация, че няколко страни са проявили интерес към закупуването на водород. Освен това до края на годината се очаква да заработи и ключова водородната мрежа, която да бъде свързана с тези на Белгия и Франция.

В отчета си мениджърът е съобщил, че Gasunie реализирала печалба от 355 милиона евро миналата година. Това е със 75 милиона евро по-малко отколкото през 2023 г. Същевременно разходите за персонал са се увеличили, тъй като са наети 15% повече хора, отколкото година по-рано по проекти за ускоряване на енергийния преход.

Gasunie e една от многото компании в страната, които нееднократно с писма, петиции или по време на годишни отчети са заявявали, че тежката бюрокрация, дългите срокове и липсата на дългосрочна визия спъват инвестициите в зеления преход.

Според направено в началото на годината журналистическо разследване три четвърти от енергоемките индустриални компании във вътрешността на страната няма да изпълнят начертаните проекти за устойчивост заради нереформирана мрежа и недоразвита инфраструктура, показва допитване сред 400 мениджъри. Най-потърпевши са хартиената, картонената, стъкларската, тухлената и хранително-вкусовата промишлености.

Някои компании се налагало да чакат с години докато новите мощности бъдат присъединени към мрежата. С апел до правителството те заявяват, че се чувствали като наказани без вина – хем трябвало според изискванията на Брюксел да се реформират, хем да инвестират милиарди евро в проекти, хем трябвало да продължават да плащат колосални суми за квоти въглероден диоксид, защото проектите им седели незавършени заради липса на капацитет до електрическата мрежа. 

Правителството изглежда най-после се вслуша в апела на индустрията и смята да промени законодателството, с което да се ускори изграждането и разширението на електрическата мрежа в цялата страна. Без електричество не можем да разширим жилищните райони и компаниите не могат да се разширяват. Трябва да се отървем от годините на процедури, които спират развитието. Това наистина може да се направи по-бързо и предложението на кабинета е първата стъпка, коментира ресорният екоминистър Софи Херманс.

Енергоемката индустрия има нужда от по-бързи процедури за издаване на разрешителни за проекти за чиста енергия и бързо прилагане на законодателството за устройство на пазара на електроенергия. За това настоява и Европейският парламент в проекторезолюция до Европейската комисия. Според депутатите само с промяна на условията може да се намалят разходите за енергия, да се подобри интеграцията на  енергийните системи и да се увеличат инвестициите в мрежовата инфраструктура.

Опростяването на административните процедури и осигуряването на достъп до критични и вторични суровини са от съществено значение за привличане на частни инвестиции и подпомагане на декарбонизацията, се казва в проектотекста, който се очаква да бъде одобрен от европарламента.

Депутатите следят и очакват отговори от комисарите и по друг въпрос, свързан са тежкото положение на европейската стоманодобивна индустрия. В рамките на няколко срещи между двете водещи институции на общността са предвидени дебати и мнения как бързо да се върне конкурентоспособния курс на стоманодобивните заводи на световния пазар. Този сектор е от решаващо значение за сигурността на доставките в ЕС.

Белгийският износ - път към устойчивост в условия на търговски войни

Фландрия е икономическото сърце на Белгия, моторът на нейната икономика. В тази територия са съсредоточени най-важните експортно ориентирани компании, от които зависи до голяма степен колко влиза в бюджета. Не случайно тяхното име и позиции са определящи при взимането на една или друга правителствена политика.

По данни на националната статистика фламандска Белгия е регистрирала от износ  482 милиарда евро през пандемичната 2022 година. Две години по-късно резултатите отчитат спад от 3,7% до 418 милиарда евро. Причината – по малко изнесени корона ваксини, химикали, електрически автомобили, природен газ газ и диаманти.

На тяхно място са изнесени повече храни и напитки, шоколадови изделия, медицински, хирургически и ортопедични инструменти, части за автомобили. Всички тези сектори обаче са в трескаво притеснение от разразилата се търговска война между САЩ и ЕС, никнещите като гъби след дъжд наложени мита от администрацията на Доналд Тръмп и все още пасивната реакция на Брюксел. Много от тези рестриктивни мерки се очаква да влязат от началото на април.

От края на миналата година, много преди встъпване във втория си мандат Тръмп, водещи икономически сектори като химията и логистиката прогнозираха тежка 2025 година заради слаби продажби, липса на работна ръка, загубени конкурентни позиции в Европа. А за белгийските фирми, за които вече стана дума, 65% от износа е бил основно за съседите Германия, Холандия или Франция. Все страни, чиито икономики не могат да се похвалят с завидни успехи и финансови резултати през изминалата година.

Само да припомним -  че тежката икономическа ситуация и заредилите се последователни и кратко просъществували френски кабинети; от другата страна на условната граница - кризата в автомобилния сектор в Германия и последвалия трус с предсрочните избори; на север – криза в нидерландската енергоемка индустрия, непоследователна правителствена политика, нов кабинет с нови цели. Всичко това на принципа на доминото се отразява и върху негативните резултати на фирмите в Белгия, които се потвърждават и от националната статистика.

Въпреки обществено-политическите фактори за много анализатори фламандският износ се държи учудващо добре през 2025 г. Една от причините го отдават на утвърдените пазари извън ЕС. За САЩ са изнесени 6% от произведените във Фландрия стоки

11 процента са предназначени за европейски страни извън ЕС, почти една четвърт са отишли за пазари в други части на света. 

"Това разпространение на експортни дестинации извън Европа прави Фландрия по-устойчива на търговските мита на Съединените щати", обяснява фламандският министър-председател Матиас Дипендаеле. "Въпреки протекционисткия курс, който САЩ поемат, те остават нашата петата страна с най-голям износ.

"Продължаващото геополитическо напрежение е допълнително предизвикателство за нашите компании, но Фландрия винаги е успявала да се адаптира много добре към международния пазар в миналото. Преди всичко трябва да се уверим, че можем да продължим да се грижим за себе си, така че по-нататъшната реформа на вътрешния пазар е много важна, за да се създадат нови възможности за нашите дружества както в рамките на ЕС, така и извън него", казва пред обществената фламандска телевизия Дипенделе.

Износът е изключително важен за Фландрия. Десетки хиляди работни места зависят от това, което  продава през границата. Икономическите мисии, чуждестранните партньорства и инвестициите: те са жизненоважни за нашия просперитет.

Германските автомобилни концерни под натиск - лоши продажби и нови мита

Големите германски производители на автомобили BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen са изостанали много от своите глобални конкуренти през миналата година по отношение на продажбите и печалбите. Според проучване на консултантската фирма EY, общият оборот на трите концерна е спаднал с 2,8% в сравнение с 2023 г.

Снимка: Завод на BMW/ Аудиовизуална служба на ЕК

Същевременно съвкупните продажби на шестнадесетте най-големи световни производители на автомобили са нараснали с 1,6%. За първи път през 2024 г. те са надхвърлили границата на продажбите от 2 трилиона евро.

От големите световни играчи Stellantis, компанията майка на Opel, се представила най-зле със 17% спад в продажбите.

Още по темата: Страхът от „търговската война“ на Тръмп доведе до ръст на нидерландския експорт

Германските производители на автомобили се борят основно с разочароващите продажби на електрически автомобили, въпреки милиардите евро, инвестирани в развитието.

"Търсенето не е толкова силно, колкото се очакваше", казва в радиоинтервю за нидерландска медия Константин Гал, експерт в EY.

На всичко отгоре германците трябваше да се сблъскат и множество изтегляния на коли от пазара през миналата година поради дефекти на софтуерни грешки.

Немските производители са изправени пред нарастваща конкуренция от азиатски марки, които предлагат по-евтини автомобили с модерни технологии и много луксозни опции.

Ескалиращата търговска война със САЩ може допълнително да наруши пазара. Президентът Доналд Тръмп обяви вносни мита от 25% за всички автомобили, влизащи в САЩ.

Данъкът удря още повече германските производители, тъй като те изнасят повече автомобили за САЩ от всяка друга страна. Те включват например скъпи модели като Porsche 911 и Mercedes S-Class, с високи маржове на печалба.

"Не ми пука"

След като още в стъпването си като президент Доналд Тръмп обяви въвеждането на 25% мита върху вноса на стомана и алуминий, последва и нова закана - също 25% мита върху всички автомобили, произведени в чужбина. Решението за тези мита трябва да влезе в сила на 2 април. 

В интервю за NBC, цитирано от БТА, президентът каза, че не е предупреждавал ръководителите на автомобилните компании за повишаване на цените с влизане в сила на митата за вносните превозни средства и "не му пука" за това.

Идеята на Тръмп с новите мите била да се стимулират намиращите се на територията на САЩ производствени мощности. Той е убеден, че с предприетите действия ще се увеличат продажбите на произведените в САЩ автомобили. "Надявам се да повишат цените, защото ако го направят, хората ще купуват произведените в Америка автомобили", убеден е президентът.

Тръмп би бил склонен на преговори за митата, единствено ако "хората са склонни да ни дадат нещо истински ценно". 

Митата са част от усилията на президента да насърчи американското производство и да намали търговския дефицит на САЩ. 

Търговската политика е ключова в неговия мандат и тя е съпроводена с продължаващо напрежение с основните търговски партньори на страната. 

На Европа и останалите страни по света, попаднали под прицела на Тръмп остава да чакат 2 април – определена от президента като "Ден на освобождението в Америка".

В своята социална мрежа  Truth Social държавният глава обяви, че списъкът се увеличава с още една – Венецуела, а може да нарасне драстични и с други, които купуват от нея петрол.

"Всяка страна, която купува петрол и/или газ от Венецуела, ще бъде принудена да плаща 25% мита на Съединените щати за цялата търговия, която води с нашата страна", заяви наскоро в друго свое обръщение Тръмп.

Причината за санкцията била, че Венецуела е изпратила "десетки хиляди престъпници" в САЩ, много от които са убийци и насилници".

От Европейската комисия коментираха, че съжаляват за решението на Тръмп. Нейният председател Урсула фон дер Лайен заяви, че  ЕС "ще продължи да търси решение чрез преговори и същевременно ще защитава икономическите си интереси".

А докато Брюксел намери решението как ще защити пазарните интереси на европейското автомобилостроене, продажбите продължават да падат. Според данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA), цитирани от 3e News, продажбите в ЕС през февруари са намалели с 3,4 % в сравнение със същия месец на миналата година

Броят на новите леки коли, регистрирани в страните от ЕС е бил 853,670 хил. в сравнение с 883,838 хил. през февруари миналата година.

Продажбите в Германия са спаднали с 6,4 %, в Италия с 6,2 %, във Франция – с 0,7 %, докато в Испания са се увеличили с 11 %.

Броят на продадените нови автомобили в Европа като цяло (страните от ЕС плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Великобритания) през миналия месец е спаднал с 3,1 % - до 963,54 хил. Включително във Великобритания продажбите са се свили с 1%.

Продажбите на електрически превозни средства в Европейския съюз обаче са се увеличили с 23,7% през февруари и според данните на АСЕА възлизат на 131 275 хиляди.

Продажбите на групата Volkswagen (включваща Skoda, Audi, Seat, Porsche и др.) в ЕС през февруари са се повишили на 4,9%. На Stellantis са нараснали на 16,4%, а на Renault - с 11,3%. 

Германският производител на автомобили клас "лукс" Bayerische Motoren Werke AG  (BMW) e регистрирал увеличение на продажбите на коли с 5,7%, докато неговият основен конкурент на Mercedes-Benz - спад с 6,1%.

Продажбите на автомобили на японската Toyota Group са се свили с 5,5%, а на южнокорейската Hyundai Group - с 9,4%.

Американският производител на електрически превозни средства Tesla Inc. е продал 11,743 хил. коли в Европейския съюз, което е с 47,1% по-малко от февруари миналата година.

През януари-февруари продажбите на автомобили в ЕС са намалели с 3% до 1,686 млн. броя. Делът на електрическите превозни средства в общите продажби е достигнал 15,2%, спрямо 11,5% година по-рано.

Продажбите на автомобили в България, чийто пазар е доста малък, също е намалял с 5,8%.

Изненадващо Нидерландия поиска повече пари за отбрана след 2028 г.

През лятото на тази година се очаква Европейската комисия да представи предложението си за новата Многогодишна финансова рамка. Настоящата изтича в през 2028 година, но страните-членки и институциите започват подготовката и дебатите много по-рано.

Дългосрочният бюджет на общността е сложна тема с оглед на тежките приоритети, войната в Украйна, мерките за превъоръжаване, проблемите с конкурентоспособността на индустриите, миграцията и кибератаките.

Всяка една от страните в един период от следващите години ще се наложи да вземе позиция по този въпрос. Нидерландия обаче иска да е преди всички и да и да изложи своите приоритети и опасения. По този повод правителството на Дик Схоф е изпратило писмо до парламента, в което се казва, че „страната трябва да направи труден избор в новия европейски дългогодишен бюджет“.

Още по темата:

• Нидерландия сензационно отхвърли плана на ЕС ReArm Europe
• Нидерландия изгражда нов център на военната си индустрия

Позицията на Хага е, че той трябва да допринася и да бъде ориентиран към укрепване на европейската конкурентоспособност, стабилна политика в областта на миграцията и убежището, както и за сигурността и отбраната. Все приоритети, които са застъпени в националните цели, заложени в политиката на кабинета.

В писмото, подписано от ресорните министерства на отбраната и финансите, се подчертава, че Нидерландия ще настоява пред Брюксел за по-силна позиция на ЕС на световната икономическа сцена. „Европейските фондове трябва да се използват ефективно и прозрачно, със силен акцент върху спазването на върховенството на закона“.

Когато се говори за новата многогодишна финансова рамка, според нидерландския кабинет, не е нужно да се вдигат вносните на държавите от тези, договорени в настоящото споразумение с ЕС. Правителството е на мнение, че може да се прави амбициозна европейска политика- дори без увеличаване на вноските.

Идеята за пестеливо използване на средствата за пореден път показва националната външна черта на страната, че не е привърженик на раздутите бюджети. Тази своя отколешна политика още по времето на Марк Рюте и спечели прозвището „скъперната четворка“ в компанията още 3 в Европа - Австрия, Швеция и Дания .

Писмото на правителството може да се разглежда и малко като изненадващ ход по отношение на сигурността и отбраната, при положение, че само преди по малко от месец страната шокира Европа с позицията, че не е одобрява плана на ЕК  на ReArm за превъоръжаване с бюджет от 800 млрд.евро и тегленето на колективни заеми от държавите членки.

След като премиерът хвърли бомбата в Брюксел пред смаяните и невяващи погледи на собствените си евродепутати, последваха бързи совалки между коалиционните партньори, парламент и министерства за излизане от конфузната ситуация. В крайна сметка кабинетът замаза положението с половин уста заяви, че решението за превъоръжаване не зависи само от мнението на една страна, което давало право на Нидерландия да не спъва процеса и при гласуване в зала ще си запази правото да се въздържи по теми, които са в разрез с националните виждания.

А едно от националните виждания показва, че ниската земя не смята да чака укрепване на сигурността единствено с европейски средства. Последният проект на вътрешната сцена показа идея на Министерството на отбраната и водещи компании за военно оборудване да изградят собствен център за производство на военно оборудване. От държавата е осигурен терен, на който ще се произвеждат военни дронове и техника. Наемът за обекта е поет от националния бюджет.

ЕП настоява да се издават по-бързи разрешителни по проекти за чиста енергия

Енергоемката индустрия има нужда от по-бързи процедури за издаване на разрешителни за проекти за чиста енергия и бързо прилагане на законодателството за устройство на пазара на електроенергия. За това настоява Европейският парламент в проекторезолюция до Европейската комисия. Според депутатите само с промяна на условията може да се намалят разходите за енергия, да се подобри интеграцията на  енергийните системи и да се увеличат инвестициите в мрежовата инфраструктура.

Снимка: Screenshot от клип на ЕК

Опростяването на административните процедури и осигуряването на достъп до критични и вторични суровини са от съществено значение за привличане на частни инвестиции и подпомагане на декарбонизацията, се казва в проектотекста, който се очаква да бъде одобрен от европарламента.

Депутатите следят и очакват отговори от комисарите и по друг въпрос, свързан са тежкото положение на европейската стоманодобивна индустрия. В рамките на няколко срещи между двете водещи институции на общността са предвидени дебати и мнения как бързо да се върне конкурентоспособния курс на стоманодобивните заводи на световния пазар. Този сектор е от решаващо значение за сигурността на доставките в ЕС.

От разпространена програма за дневния ред на Европарламента става ясно, че депутатите планират обстойно да обсъдят предложенията на ЕК в подкрепа на стоманодобивната и металургичната промишленост на ЕС, както и подхода си към други енергоемки отрасли.

По отношение на мярката за опростяване на регулациите се очаква в Страсбург да бъдат представени вече някои конкретни набелязани мерки и срокове, тъй като ЕК я обяви още през февруари, а оттогава изтече цял месец. За тази политика, вече разказахме в 3eNews . Очакванията на ресорния еврокомисар Марош Шевчивич са да има видими резултати още до края на годината, защото бизнесът нямал време да чака, „нужни са смели и бързи действия за икономическа устойчивост“.

През последните години различни бизнеси в Европа апелираха, че не могат да изпълнят целта си за климатична неутралност до 2050 година, защото тежката бюрокрация, поставена от Брюксел, дългите срокове по обжалвания понякога забатачват проекти с години.

Въпросът не търпи отлагане и по друга причина – ЕС не може да си позволи дълги разтакавания и забавени енергоемки индустрии, ако иска бърза модернизация на военния парк, както е заложено в наскоро приетия план ReArm. Или както още отбелязва в свои анализ „Политико“. Спасяването и екологизирането на европейските стоманодобивни заводи вече е ключова част от отбранителната стратегия на ЕС. ЕС трябва да построи повече танкове - и няма причина тези танкове да не бъдат екологични.

По отношение на критичните суровини, за които настояват евродепутатите, ЕК изпреварва тяхното искане и обяви, че е изготвила списък от 47 стратегически проекта за засилване капацитета от суровини.

Новите стратегически проекти, според ЕК, са крайъгълен камък за прилагането на Закона за критичните суровини (CRMA), който има за цел да гарантира, че европейският добив, преработка и рециклиране на стратегически суровини отговарят съответно на 10%, 40% и 25% от търсенето на ЕС до 2030 г.

Новите стратегически проекти, освен че ще са от помощ за постигане на тези цели се очаква да допринесат значително за екологичния и цифров преход на Европа. Същевременно те ще подкрепят и европейската отбранителна и космическата индустрии, се казва в съобщението на ЕК.

Портът "Зеебрюге" и краят на руския LNG транзит

Над 200 танкери с руски втечнен природен газ акостират на белгийското пристанище Зеебрюге всяка година. Те разтоварват разтоварват над 8 милиона тона по силата на сключен преди две десетилетия договор между порта и руския консорциум  "Ямал СПГ". От транспортирането се печели над 1 милиард евро всяка година. Всичко това обаче спира от 26 март с влизането на новите санкции на ЕК и променя коренно картата на руския газов транзит в посока Китай.

Снимка: "Флуксис"

Дългогодишната инвестиция включва изграждане на огромен подземен резервоар за съхранение на LNG, който може да побере на един път товара на цял танкер. Количеството е достатъчно да захрани нуждите на средно голямо градче като Аалст за цяла а година, разказва в репортаж за обекта обществената медия Ве Ер Те.

Инициативата е с дългосрочна визия и сигурен китайски пазар. Тогава обаче никой не е предполагал, че ще настъпят времена, в които Русия ще воюва в братска Украйна, цените на горивото ще ударят рекордни стойности, а Кремъл няма да бъде хегемон на Стария континт. Единственото, което било сигурно, че проектът ще носи дивиденти и на руската хазна, и за обществения белгийски оператор „Флуксис“, и за дружеството Ямал.

Всичко тръгнало още в края на миналия век когато руското правителство разбрало за огромните запаси от газ и петрол под ледените слоеве на Северен Сибир. Западният полуостров Ямал се оказал златна находка, от която  Русия от 2007 г. започнала да се възползва.

Сибирският природен газ веднага намерил купувачи - Китай и Индия. Но изграждането на тръбопровод от повече от 3000 километра от запад на изток през Сибир към Китай щяло отнеме много време и пари. Затова, компанията „Ямал ВПГ“ избрала да транспортира газа с кораби, замразен до минус 162 градуса. Природният газ става течен и е 600 пъти по-компактен отколкото в газообразна форма. Така че може да се транспортират огромни количества в един танкер.

Може да се транспортира до Китай през Северния ледовит океан по т.нар. северен маршрут, който е свободен от лед само през лятото. През зимата, когато полярният лед е твърде дебел, за да се премине дори със специални танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ – на компаниите е нужен друг маршрут. Ето защо руснаците намират друг път -  През Баренцово, Норвежко и Северно море до Европа, нататък през Средиземно море и Суецкия и Индийския океан към Китай. Скъпите танкери за ледоразбивачи за втечнен природен газ вече не били необходими за този маршрут. По-евтино се оказало да се прехвърли товара от танкер-ледоразбивач на обикновен танкер за втечнен природен газ, който може да се погрижи за по-голямата част от маршрута. Но изпомпването на леденостудения втечнен природен газ от един танкер в друг не е нещо, което се прави с лека ръка. Това изисква специални инсталации. И Зебрюге се сдобива с такива инсталации.

Зебрюге спечели лъвския пай от договора с Ямал. Има още един терминал за втечнен природен газ в Европа, който претоварва природния газ от Ямал. Това е Монтоар в устието на Лоара във Франция, южно от Бретан. Но само малка част от това, което Зебрюге обработва, се доставя там.

Но тези дейности по претоварване ще приключат на 26 март, след взето през миналата година решение на Европейската комисия реши. С поредния пакет от санкции да забрани транзита на руски природен газ към трети страни извън Европа през европейски пристанища. Забраната ще влезе в сила на 26 март 2025 г.

Досега операторът „Флуксис“ твърдеше, че не може просто да развали договора за Ямал. Само - ако има забрана от Европа или белгийската държава, може да се позове на форсмажорни обстоятелства и да избегне искове за обезщетение. Всичко това приключва сега.

Означава ли това, че вече няма да видим нито един руски танкер за втечнен природен газ на терминала в Зеебрюге?, пита белгийската телевизия и си отговаря – Не! Защото, Европа се опитва да попречи на търговията на Русия с трети страни извън Европа, но все още позволява навлизането на руския газ в собствените си граници.

В края на краищата самата Европа все още не се е отказала от пристрастеността си към руския газ. Миналата година не по-малко от 19% от вносния газ в Европа е от руски произход. 

Ако Европа предприеме наистина решителни санкции, тя ще трябва да ограничи и тези доставки. Но тогава рискува да се сблъска с недостиг на газ и нова енергийна криза, прогнозира медията.

Според екологичните движения, европейската политика на санкции е „откровено лицемерна, защото Европа продължава да финансира руската инвазия в Украйна, като продължава да внася газ“.

Експерти допълват еколозите с твърдения, че забраната за транзит на руски газ към Далечния изток просто ще увеличи доставките на руски природен газ за Европа. 

Експертът по втечнен природен газ Алекс Фроли от ICIS казва, че "ако Русия не може да транзитира газ през Европа до други дестинации и с все още високите европейски цени на газа, може да се окаже, че Русия изпраща повече газ директно в Европа за използване в самата Европа, след като забраната влезе в сила."

Неговият колега Бен МакУилямс от брюкселския мозъчен тръст Bruegel е съгласен: "Русия може да използва капацитета си за претоварване в Зебрюге, за да внася повече природен газ в Европа"

На въпрос към самия оператор "Флуксис" какво планира да направи "Ямал LNG" с резервоара за съхранение на терминала в Зеебрюге, не дава контретен отговор. Също не е ясно какво ще се случи с временните слотове, в които руските ледоразбивачи ще могат да акостират, за да прехвърлят ценния си товар на обикновени танкери за втечнен природен газ.

Shell и дилемата на европейската индустрия: високи разходи и затваряния

Shell започва цялостна ревизия на химическите си подразделения по целия свят. Това означава, че през следващите няколко години може да се стигне до частично или някъде напълно затваряне на клонове. Засега се говори за два от тях в американския град Пермис и нидерландския Мурдайк, пишат NOS и Wall Street Journal.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Енергийният гигант наскоро е представил пред инвеститори дългосрочна стратегия, която разкрива планове за още по-печеливши бизнеси идните години. В нея е споменат химическият сектор. За САЩ се говори, че ще се търси стратегическо партньорство, но за Европа може и да се стигне до частични затваряния на мощности.

"Трябва да се направи нещо"

Компанията посочва, че до решението се е стигнало заради "много предизвикателните пазарни условия" в Европа, свързани с високите разходи за енергия, емисии CO2 и разходи по поддръжка на мрежата.

"Трябва да се направи нещо. Опитваме се да подобрим още повече работещите звена, но също сме принудени да се освободим от неработещите“, казват от компанията.

Засега Shell не иска да разкрива много за бъдещето на холандското подразделение, защото било твърде рано. Но пак повтаря, гоорителят, „трябва да се направи нещо“.

Че трябва да се направи нещо „биха камбаната“ пред Брюксел и други големи промишлени компании. В среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен те в прав текст заявиха, че се страхуват за бъдещето си поради високите разходи за енергия.

Същата участ и тревоги тресе цялата тежка промишленост в съседна Нидерландия, която с няколко писма до Камарата на представителите и до премиера Дик Схоф заявиха, че трябва да се действа бързо, защото фалитите напират, а плановете за декарбонизация остават неизпълнени. Проблемът според бранша е голям, тъй като касае не само един сектор, а цялостния държавен ангажимент пред Брюксел за пълна климатична неутралност до 2040 година.

Главният изпълнителен директор на Shell Нидерландия Франс Евертс отваря и друг сериозен проблем пред бранша- неясната правителствена политика, която ще срине цялата индустрия.

Медиите в ниската земя припомнят, че и друг американски химически гигант LyondellBasell съобщи, че фабриката в Ротердам ще затвори. Такива сигнали идват и от  компанията Tronox за клона си  също на ключовото пристанище.

Сигналите за напускащи стратегически компании от ключовото нидерландско пристанище затвърждава притесненията на общини и мениджмънт до правителството, че „Портите на Европа“, както е известно по света, може да загуби стратегическата си водеща позиция и лидерство в пристанищната икономика.

В началото на февруари, ви разказах, че десетки мениджъри и кметове апелират портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти. В документа за пореден път се споменава думата предвидимост и ясна политика – нещо честно споменавано през последните месеци не само от химическата, но и от енергоемката индустрия. „Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреждава общински съветник Робърт Саймънс, a само няколко седмици по-късно и започват да се оправдават неговите опасения. Две от американските компании вече са предприели стъпки, докато Shell не казва, но обмисля.

Защо?

Сигналите за напускащи стратегически компании от ключовото нидерландско пристанище затвърждава притесненията на общини и мениджмънт до правителството, че „Портите на Европа“, както е известно по света, може да загуби стратегическата си водеща позиция и лидерство в пристанищната икономика.

В началото на февруари, ви разказах, че десетки мениджъри и кметове апелират портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти. В документа за пореден път се споменава думата предвидимост и ясна политика – нещо честно споменавано през последните месеци не само от химическата, но и от енергоемката индустрия.

И докато правителството на Нидерландия тупка топката или се занимава с други за него по-приоритетни области ( като миграционна политика, убежище или се опитва да изгради единна позиция между парламент и държава по ключови теми като отбраната) много от фирмите отчаяно се борят с бюрократичния батак, бумащината и нереформирата електроенергийна система. Това им коства забавени проекти, невъзможност за разширяване на мощностите, пречка за изпълнение на инвестиционните програми и невъзможност за постигане на пълна декарбонизация и климатична неутралност. 

А докато държавата не изгради стройна и прогнозируема дългосрочна стратегия - на редица браншове им остава единствено да чакат в списъци по цяло десетилетие, за да реализират инвестиционните си планове или просто да закрият или преместят мощностите си както смятат вече някои-  една от които Shell.

Реакцията на Брюксел

На всички тези опасения, които тресат не само нидерландската индустрия ( а както каза в свое изказване ресорния комисар Стефан Сежурне – те са едни и също по цяла Европа), Европейската комисия отговори с изготвянето на спешен план по името Пакт за чиста индустрия. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия, които щадят околната среда.

Комисията ще опрости правилата за държавна помощ за ВЕИ и екологично насочени проекти, както и ще се насочи към усилено електрифициране и подсилване на остарялата мрежа – едно от изискванията, които силно апелира от години енергоемката индустрия.

Представеният на 26 февруари пакт обаче не бе приет ентусиазирано от бенефициентите, за които е разработен. Водещи индустриални мениджъри се оплакаха, че е неясен и в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай.

Един от най-големите критици и радетели, че ЕК трябва да промени нещо, за да защити своята индустрия и да я опази от нашествието на китайската евтина продукция, е стоманодобивният гигант ArcelorMittal. Регионалният мениджър на завода в Гент Герт Полворде коментира пред местните медии, че иска да чуе повече конкретика как ще му бъдат защитени търговските интереси в Европа. Впрочем компанията беше първата още през есента, която заяви, че докато Брюксел не промени нещо в полза на индустрията, ще спре да инвестира в екологични инсталации. В един момент дори заплаши, че ще премести бизнеса си извън Стария континент.

От чутото никак не са очаровани и от химическия гигант Ineos, който заедно с колегите им от ArcelorMittal, изпратиха десетки петиции и предложения за реформи. Позицията на компанията е, че не виждат как реално тези мерки може да спрат упадъка на европейската индустрия.

Шефът на енергийния гигант TotalEnergies Патрик Пуяне също не смята, че предложените планове могат да обърнат хода на събитията. "Наистина ли Европа е способна да преосмисли собствения си модел от нулата?", чуди се той.

Американският мениджър Питър Хънтсман е всичко друго, но не и убеден в плана. Неговата международна компания Huntsman, която също има отдел в пристанищната зона на Антверпен, инвестира сериозно в Белгия. В един момент там е имало 800 служители - сега са останали само 150, казва той. "Губим пари в Европа от 3 години поради високите цени на енергията и суровините. Това се отнася не само за химическия сектор, но и за автомобилния и за технологичния сектор. Не мисля, че планът дава отговор на фундаментални въпроси, като например как Белгия може да се конкурира с Китай, САЩ и разрастващата се индустрия в Близкия изток."

Белгийската икономика - тих растеж сред глобални бури

Белгийската икономика отчита плахи резултати на тих разтеж фона на политическата несигурност и геополитическата турбуленция по света и политиката на Докато Тръмп. Според първите оценки на Националната  банка на Белгия,  икономиката расте с доста стабилен темп от малко под 1% на годишна база. 

За първото тримесечие на се очаква ръст от 0.8% на годишна база, по-нисък от нормалното, но все пак положителен. Въпреки този растеж има важни предупредителни знаци, които не бива да се пренебрегват, пише в свой анализ Барт Ван Крейнест е главен икономист във фламандската асоциация Voka и автор на книгата "Белгия може да се справи по-добре“. Някои от тезите му са поместени в електронното издание BusinessAM.

Снимка; Аудиовизуална служба на EK

Встъпването на Доналд Тръмп  като президент и последвалата търговска война срещу Европа заема водещо място в анализа на белгийския специалист, който ги подрежда по следния начин:

 - Несигурност в международната политика

Политиката на Дондалд Тръмп с изпратените множество сигнали към света (включително вносни мита) създава много несигурност. Освен това не е още ясно как другата икономическа сила Китай ще реагира на това. В резултат на това показателите за несигурност на белгийската политика се повишиха до върхови нива, подобни на ситуацията в началото на 2020 г., когато Covid предизвика хаос. 

- Нарастващи рискове от рецесия в САЩ

Американските фондови пазари бяха разтърсени от поредица разочароващи икономически данни. Все по-често възниква въпросът дали икономиката на САЩ е на път към рецесия. Фондовият пазар не е на този етап надежден предсказател на икономическата динамика. Това не означава, че нищо не е наред. Растежът на американската икономика се забавя и политическият хаос на Тръмп със сигурност не помага. Но засега частният сектор изглежда достатъчно силен, за да избегне сценарий на рецесия. Въпреки това рискът е по-висок отколкото преди няколко месеца и, разбира се, остава трудно да се предвиди какви ще бъдат следващите стъпки на Тръмп. Във всеки случай - по-слабата икономика на САЩ не е добра новина за останалата част от света.

- Търговска война

През първите си седмици Тръмп използва вносните мита като основен инструмент в своята икономическа и международна политика. Това е особено лоша новина за белгийската икономика, която е много зависима от международната търговия  -дори и да е предимно в рамките на Европа.

-  Големи части от частния сектор под натиск

През последните години белгийската икономика продължи да расте, но забележително е, че публичният сектор расте по-бързо от частния. Това всъщност не е здравословна ситуация. Икономическият растеж в частния сектор беше едва 0,9% през 2024 г., около половината от нормалния темп на растеж. Икономическата активност се свива в ключови сектори като промишлеността, търговията и финансите, които заедно представляват почти половината от дейността на частния сектор (общо -0,6%). Това беше компенсирано от относително силен растеж на ИКТ и свободните професии и административни услуги. Но фактът, че голяма част от частния сектор е на "червено", очевидно води до рискове за цялата икономика.

- Предприемачите остават притеснени

Доверието на белгийските предприемачи (според месечното проучване на Националната банка) остава на ниво, което в миналото съответстваше на стагнация на икономиката. Проучване на Voka сред 700 фламандски предприемачи рисува още по-песимистична картина: почти 2 от 3 от анкетираните оценяват настоящата икономическа ситуация като негативна. Тази мрачна оценка вероятно се дължи главно на многото неясноти, с които се сблъскват предприемачите. Гореспоменатият политически хаос и търговската война, но и европейските регулации, плановете на новите правителства у нас, динамиката на цените на енергията и другите суровини, ... създава труден климат за правене на бизнес.

-  Пазарният дял на международните пазари намалява бързо

Според последните прогнози на Националната банка белгийският износ ще намалее с 13% в сравнение с периода 2022. Пре тази година износът се очаква да бъде на същото равнище като през 2019 г. Очаква се чуждестранни пазари на продажби да нараснат с около 11%. Това означава, че белгийските износители губят повече от 10 % от пазарния си дял на международните пазари. Според настоящите очаквания тази загуба ще се увеличи още повече през 2026-2027 г. Ерозията на конкурентната позиция подкопава потенциала за растеж в дългосрочен план.

- Бъдещето на промишлеността в Белгия остава несигурно

Икономическата активност в производствената индустрия намалява 8 поредни тримесечия. В края на 2024 г. добавената стойност в промишлеността беше с 6,4% по-ниска, отколкото точно преди Ковид. Този спад е главно в енергоемките промишлени сектори. Сектори като химическата промишленост, стоманата и пластмасите са изправени пред спад от 20 до 30 % от края на 2019 г. насам. През последните месеци както европейското, така и фламандското правителство обявиха планове за подкрепа на индустрията

- Колеблив пазар на труда

Икономическото неразположение и несигурността се усещат и на пазара на труда. Водещи показатели като активност на временна заетост и очаквания за заетост в основните сектори изглежда са се стабилизирали донякъде през последните месеци, но на ниски равнища. Ясно подобрение в краткосрочен план изглежда все още не е в картите.

- Рекорден брой фалити

След впечатляващо увеличение през последните години броят на фалитите се стабилизира през последните месеци, но на високо равнище. През последните 12 месеца (до края на февруари) 11 000 компании фалираха в Белгия. Загубени са 33 000 работни места. Във Фландрия броят на фалитите е дори на историческо рекордно ниво. През последните дванадесет месеца 6300 компании фалираха във Фландрия, което беше придружено от 19 000 загубени работни места.

- Риск от допълнителни данъци

С по-ниската икономическа активност, факта, че правителството на Аризона успя да започне твърде късно, за да промени тази година, и особено допълнителните милиарди, които са необходими за отбрана с ускорени темпове (вече 4 милиарда допълнително до лятото), бюджетните планове на Аризона вече трябва да бъдат преразгледани. Вече е ясно, че ще са необходими допълнителни усилия за овладяване на бюджетния дефицит. В същото време вече има много протести срещу планираните мерки за икономии (дори и да останат ограничени като цяло). Съществува реален риск новото правителство в крайна сметка да потърси допълнителни данъчни приходи, за да отговори на бюджетните предизвикателства. Като се има предвид и без това тежката ни данъчна тежест, това ще натежи на икономическата активност.

С поглед към Германия

Белгийската икономика ще продължи да расте засега, макар и с по-бавни темпове от обикновено. Това означава, че малко (допълнително) трябва да се обърка, преди да се появят сценарии за рецесия. Възможна по-нататъшна ескалация на търговската война и несигурността около нея може да бъде спусък. От друга страна, има и възможност Европа (отчасти под натиска на Тръмп) най-накрая наистина да се заеме с някои неща, които могат да създадат положителна динамика.

Плановете на новото германско правителство да инвестира масово вече са стъпка в правилната посока, която ще има положителни последици и икономиката (дори и да отнеме известно време, преди това наистина да започне). В краткосрочен план обаче несигурността продължава да засенчва перспективите.

Полша реновира енергийната си инфраструктура със заем от 405 млн.евро

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна 405 милиона евро на оператора Energa и на доставчика на електроенергия на Orlen Group. Това финансиране е последният транш от пакет от заеми за модернизация на електроенергийната инфраструктура на Полша.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Заемът от ЕИБ ще позволи на оператора "Енерга" да направи значителни подобрения в съществуващата електрическа мрежа, която се простира на повече от 4600 километра. Освен това е планирано изграждането на още 2 300 км електропроводи за около 25 000 нови клиенти. Усилията за модернизация ще включват и системи за измерване на електроенергия в мрежата.

Заместник-председателят на ЕИБ Тереза Червинска подчерта стратегическото значение на тази инвестиция за устойчивия икономически растеж на Полша и подчерта ангажимента си за справедлив и истински екологичен преход.

Проектът е в съответствие с целите на ЕС, определени в инициативата RePowerEU, която се фокусира върху разширяване на чистите енергийни източници като вятърна и слънчева енергия, постигане на неутралност по отношение на климата до средата на века и намаляване на зависимостта от вноса на енергия.

Магдалена Бартош, вицепрезидент на управителния съвет и главен финансов директор на Orlen, нарече това рекордно финансиране от ЕИБ важна подкрепа за тяхната стратегия за растеж. Средствата ще бъдат използвани за инвестиции в електроразпределителната мрежа, като изграждане на нови електропроводи и присъединяване на нови клиенти, особено клиенти, използващи възобновяеми енергийни източници.

Дългосрочните планове на оператора Energa включват разширяване на националната мрежа на Полша с 11 000 километра нови електропроводи и 7 000 километра подземни кабели, заедно с подобряване на почти 10 000 километра съществуваща инфраструктура до 2035 г. Тези инвестиции ще позволят свързването на 350 000 нови клиенти и интегрирането на 9 GW възобновяеми енергийни източници, увеличавайки инсталираната мощност на националната мрежа с повече от 16 процента. Планирани са и съоръжения за съхранение на енергия за подобряване на стабилността на електроенергийната система.

Нека припомним, че Европейската инвестиционна банка е именно институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз, собственост на нейните държави членки. Още с формирането си се крепи на  8 основни приоритета и финансира политики в областта на климата, околната среда, цифровизацията и технологичните иновации, сигурността и отбраната, сближаването, селското стопанство и биоикономиката, социалната инфраструктура, инвестициите с голямо въздействие извън Европейския съюз и съюза на капиталовите пазари. 

От март 2025 стана ясно, че Банката ще разшири своето портфолио по проекти, свързани с модернизацията на военната промишленост на блока. Тази нова политика е с оглед на променените цели на ЕК в плана за превъоръжаване ReArm.

През 2024 г. финансирането от групата на ЕИБ в Полша нарасна до 5,7 милиарда евро. Това засили устойчивото развитие на градовете и регионите, енергийния преход и включи най-големия проект за защита на сигурността на групата миналата година, се казва в съобщението на банката по повод отпуснатия пореден транш.

ORLEN Group е интегрирана енергийна компания, включена в престижната глобална Fortune Global 500. Тя беше първата компания в региона, която обяви постигане на пълна неутралност по емисии през 2050 г. Благодарение на последните придобивания и сливания тя се превръща в една от 150-те най-големи компании в света. Компанията оперира на 10 вътрешни пазара: Полша, Чехия, Германия, Литва, Словакия, Унгария, Австрия, Канада, Норвегия и Пакистан. Продажбите на дребно се извършват с помощта на най-голямата мрежа от 3 500 бензиностанции в региона.  

До края на това десетилетие операторът ще инвестира над 320 милиарда полски злоти за изпълнение на стратегически проекти, от които приблизително 40% ще бъдат разпределени за зелени инвестиции, включително вятърна енергия по море и на сушата, фотоволтаици, биогаз и биометан, биогорива, електромобилност, зелен водород и синтетични горива.

Макрон сменя шефа на EDF Люк Ремон с Бернар Фонтана

След като бе отново национализирана френската компания EDF, президентът Емануел Макрон смята да направи рокади в нейното ръководство. Според източници на телевизия Би Еф ЕМ, цитирана и от медиите в съседна Белгия. На поста на Люк Ремон се спряга името на шефа на Framatome Бернар Фонтана,  от който се очаквало да "ускори“ възраждането на ядрената енергетика.

Снимка: radioclassique.fr

Люк Ремон пое управлението на EDF преди 2 години и мандатът му изтича през лятото. За мнозина във Франция остава недоумението за готвената рокада. Под неговата „палка“ компанията премина разгара на енергийната криза в Европа, проблемите с авариралите атомни блокове и непрекъснатата заплаха от прекъсвания на тока.

Медиите подозират, че смяната е заради публичните несъгласия по някои въпроси, свързани с начертаната дългосрочна стратегия от Елисейския дворец.  За повече от година отношенията на Люк Ремонт с най-големите му клиенти, френските производители и индустриалци видимо се влошили. От химици до леярни за стомана или алуминий, производители на стъкло и хартия, в цяла Франция мениджърите на основни енергоемки индустрии, се жалвали на Макрон, че заради високите цени едва оцеляват в условията на изострена конкуренция

За капак в началото на март EDF окончателно „пали фитила на търпението“ с решение да продава квоти за електроенергия на търг - т.е. да продаде на най-високата цена - квоти за електроенергия и да загърби старо обещание да продава ток  под формата на дългосрочен договор на конкурентна цена на индустриалците.

Ситуацията принудила министърът на енергетиката и индустрията Марк Ферачи да се срещне на място в страната с повечето големи индустриални мениджъри, които в един глас му казвали едно и също – трудности при договарянето и получаването на приемливи тарифи за електроенергия, които да ги държат конкурентоспособни в Европа.

Макрон взел под внимание и наскоро организирана среща на върха за стоманата в Берси, където цената на енергията била в центъра на дебатите. Химическата индустрия също казва, че е задушена.

• Защо Бернар Фонтана?

Бернард Фонтана има предимството да познава добре енергийната компания и клиентите на групата, които от месеци са ангажирани в интензивни търговски преговори за доставка на енергия. Химическа индустрия, бетон, енергоемки сектори - всички са познати добре за Фонтана. В своята биография е управлявал някои от тези водещи фирми. През цялата си богата кариера като лидер на индустрията, Бернар Фонтана е работил в сектори, коит са били в криза и  чиято конкурентоспособност е силно зависима от цените на електроенергията, особено след като те често са обект на ожесточена конкуренция от страна на САЩ и Китай.

В допълнение към своя "по-индустриален профил", той има и много добри познания за ядрената енергетика. От 2015 г. той се превръща в ключов играч на френската ядрена индустрия: начело на Framatome, дъщерно дружество на EDF, което проектира и въвежда в експлоатация ядрени реактори. Той също така поема управлението на подразделението "Индустрия и услуги" на EDF през март 2024 г., по време на реорганизацията на ядрените дейности на групата.

След като допринесе за възстановяването на Framatome, което беше в сериозни финансови затруднения след провала на някои инвестиции и след ядрената катастрофа във Фукушима, Фонтана се превърна в един от ключовите хора на енергийната компания, която е 100% собственост на държавата, като част от реорганизация, предназначена да подобри промишлените резултати на групата в контекста на съживяването на ядрената промишленост.

Русия подсилва арктическия флот с ядрени подводници

Русия разширява арктическия си флот с ядрени подводници, някои от които ще влязат в експлоатация през следващите две години, съобщават след съвместно проучване на United 24Media и The Barents Observer, цитирани от медиите в Нидерландия.

Снимка; www.svoboda.org

Наблюдението било, че Русия бързо адаптирала оръжията си към арктическата война и е засилила военното си присъствие в региона, включително чрез добавяне на ядрени подводници към Северния флот.

Този флот се състои от близо 100 кораба и подводници от различен клас. Флагманът е самолетоносачът "Кузнецов", който от години е в ремонт и не е ясно кога ще се върне в експлоатация.

Една трета от Северния флот се състои от подводници. Русия значително е подобрила конструкцията на така наречените "стелт подводници" (подводници, които трудно могат да бъдат проследени, бел. ред.), което ги прави много страховити противници.

31 подводници се подготвят за употреба от началото на 2025 г. Това не са, както в миналото, модернизирани стари съветски подводници, повече от половината от флота е пуснат в експлоатация след разпадането на Съветския съюз, една на всеки три подводници е относително модерна, което означава, че са въведени в експлоатация в периода  2000 - 2010 г.

Освен това Русия непрекъснато добавя нови подводници към Северния флот: 3 са влезли в експлоатация през последните 5 години, а друга е на по-малко от 10 години.

Руските планове са амбициозни: през следващите 4 години флотът ще разполага с 3 атомни подводници от клас "Борей", всяка от които може да носи 16 балистични ракети "Булава" - ракети, способни да носят ядрени бойни глави на разстояние от близо 9300 км, които могат да ударят както Европа, така и американския континент.

Освен това руснаците работят по 3 проекта, включително атомни подводници от клас "Ясень", които могат да носят ракети "Оникс", "Калибр" и "Циркон". Основната им мисия е унищожаването на вражески надводни флотилии, въпреки че тези ракети могат да бъдат оборудвани и с ядрени бойни глави, ако желаят. 

Планирани са и две така наречени подводници от клас "Лада", специално проектирани за териториално патрулиране, защита на военноморски бази и унищожаване на вражески подводници и надводни кораби.

Двойка градинари блокира една от най-натоварените жп линии в Германия

Една от най-натоварените железопътни линии в Германия -между Хамбург и Хановер с връзка до съседните държави бе блокирана няколко дни заради двойка гневни градинари, разказват за абсурда нидерландските медии.

Снимка: ЕК, архив

Проблемът тръгнал, след като мъж и жена, прехвърлили педесетте, решили да отсекат клон на дърво, който засенчвал зеленчуковата им градина. Дървото за беля останало на жиците, което оставило без влакове целия пограничен регион.

Вандалската проява не останала незабелязана и тепърва за действието си двамата ще носят отговорност пред полицията за вандализъм. Те може да се наложи и да платят щети, тъй като малка част от клона паднал върху предното стъкло на преминаващ влак и то било напукано.

Един малък клон и една необмислена постъпка причинили на железничарите главоболия и ремонти в продължение на два дни. Потърпевши се оказали и още хиляди невинни пътници, които трябвало да изтърпят променени маршрути, а някои и без превоз.

Нидерландия изгражда нов център на военната си индустрия

Нидерландия предприема ключова крачка за засилване на вътрешното военно производство. Министерството на отбраната и водещи компании за военно оборудване са сключили споразумение за партньорство.

Снимка: Пресслужба на ЕК

От държавата е осигурен терен, на който ще се произвеждат военни дронове и техника. Наемът за обекта е поет от националния бюджет.

Това сътрудничество ще позволи да се реализира допълнителен военен производствен капацитет в Холандия", казва министърът на отбраната Рубен Брекелманс. Според него така Нидерландия ще стане  по-малко зависима от страни извън Европа.

Идеята за публично-частното партньорство е развивана от доста време и няма нищо общо с последните събития около активизиралата се инициатива на Европейската комисия за ударно инвестиране на 800 млрд. евро в отбраната на ЕС.

Още по темата:

• Пестеливата критична четворка на Европа
• Нидерландия сензационно отхвърли плана на ЕС ReArm Europe

Министерството на отбраната и групата VDL, към която са обединени няколко водещи компании за военно оборудване, от доста време работят по намирането на подходяща база за разполагане на производствени мощности. Най-подходящ обект се оказал стар автомобилен завод в Борн, провинция Лимбург. Плановете са били подробно описани в писмо на министерството до парламента и неговата Камара на представителите още през пролетта на миналата година.

В документа до парламента е посочено, че страната има нужда от собствено военно производство – тъй като войната в Украйна показала, че военната индустрия на Стария континент се оказала твърде малка и зависима от трети страни.

С встъпването на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати допълнително се засили необходимостта от още оборудване и укрепване на европейската отбранителна индустрия. Тръмп иска Европа да поеме отговорност за собствената си сигурност. Той заплашва да не помогне на страните от НАТО, които не харчат достатъчно за отбрана в нужда, припомня една от заканите местно радио.

Новата промишлена зона на Нидерландия. Снимка: военно министерство

Флагманът 

От всички компании-партньори на държавата с най-солиден опит и считана за флагман е  VDL Groep. Създадена през 1953 г. под името Metaalindustrie en Constructiewerkplaats P. van der Leegte днес е известна като VDL Groep (Van Der Leegte Groep). Това е семеен бизнес (като повечето за Белгия и Нидерландия) от Айндховен и има различни подизпълнители. Произвежда широка гама продукти - от автомобилни части до автобуси и камиони за боклук. VDL също вече работи с Министерството на отбраната за разработването на електрически военни превозни средства.

Какво точно ще слезе от производствената линия в Борн все още не е ясно за момента. Това, което е сигурно, е, че холандското правителство инвестира сериозно в разширяване на производствения капацитет на Министерството на отбраната, отбелязва в свой репортаж и фламандската обществена телевизия. Засега е ясно само едно – че ще работи по оборудване  за собствени нужди. Впоследствие обаче може да се търси пазар и на други европейски страни. Идея, застъпена и в Белгия неотдавна от белгийския министър на отбраната Тео Франкен (N-VA) за обекта на Audi във Форест, отбелязва в свой репортаж и фламандската обществена телевизия.

Глътка свеж въздух

Новината за нидерландската инициатива се възприема като добър знак и глътка свеж въздух за целия пограничен район с Белгия, който за последната година понесе жесток удар от масови фалити на фирми, сред които и производителят на автомобили VDL Nedcar – именно в Борн, Холандия.  Там са се сглобявали Mini по поръчка на BMW. След като е спряна поточната линия 2000 души от двете страни на браздата отиват на Борсата и чакат своето ново препитание и нов шанс като този във военната автомобилна индустрия. Защото, както казват Борн – значи традиция за автомобилостроенето – още от 60-те години на миналия век. Първоначално това е фабрика на DAF, а през 70-те години е поета от Volvo. Впоследствие  Mitsubishi и Smart също слизат от производствената линия. През последните десет години BMW е основният клиент докато не решава да премести производството в Лайпциг

Но BMW иска да произвежда новото Mini в Лайпциг отсега нататък. Търсенето на нов клиент досега не е дал никакъв резултат и за местните власти от двете страни на браздата и за хилядите безработни остава в Брюксел надеждата за по-добри дни. 

Планът ReArm Europe 

Европейската комисия наскоро обяви, че иска да освободи 800 милиарда евро през следващите четири години, за да укрепи отбраната. Тези пари трябва да дойдат чрез европейски заеми и разхлабване на европейските бюджетни правила – идея, която предизвика остри полемики и спорове между парламента и премиера Дик Схоф, който отхвърли плана на Брюксел ReArm Europe и това му спечели прозвището, че е станал флагман на четирите най-стиснати страни в Европа - Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания.

След разразилия се скандал, който изправи във воюващ лагер срещу премиера собствените му евродепутати, Схоф промени твърдата си позиция и заяви, че когато се стигнело до дебатите в пленарната зала ще има конструктивна позиция, което не означавало безусловна подкрепа. „Ще си запазим правото да отхвърлим част от пакета или да се въздържим при гласуване“, заявява Схоф в интервю за местно радио. От изявлението му обаче ясно личи, че позицията е ревизирана след спешнo неговите неговите коалиционни партньори.

Подобна на Нидерландия теза за силна и гъвкава отбранителна индустрия изказа преди това и българският премиер Росен Желязков при визита на двата ни военни завода – ВМЗ и Арсена „Българската отбранителна индустрия трябва да бъде достатъчно гъвкава - и като бройка на изделия, и по отношение на тяхното разнообразие. От барута до крайното изделие - всичко да е в наши ръце. Естествено това става най-правилно, когато имаме непрекъсваема верига на доставките“.

България има около 30 високотехнологични предприятия в индустрията и те трябва да бъдат обединени в клъстер и така страната да се превърне водеща в европейската отбранителна индустрия, казва той.

Бялата книга

Освен със самостоятелни публично-частни инициативи страните членки може да се възползват новата „Бяла книга за европейската индустрия“. Планът на Брюксел представя решения за преодоляване на критичните пропуски в способностите и изграждане на силна отбранителна промишлена база. В него се предлагат начини държавите членки да инвестират масово в отбраната, да възлагат обществени поръчки за отбранителни системи и да повишават готовността на европейската отбранителна промишленост в дългосрочен план. За ефективно справяне с тези предизвикателства се очертават редица ключови насоки за действие като:

• Преодоляване на пропуските в способностите с акцент върху критичните способности, установени от държавите членки.
• Подкрепа за европейската отбранителна промишленост чрез засилено съвместно възлагане на обществени поръчки.
• Подкрепа за Украйна чрез увеличаване на военната помощ и по-задълбочена интеграция на европейската и украинската отбранителна промишленост.
• Задълбочаване на отбранителния пазар в целия ЕС, включително чрез опростяване на регулациите.
• Ускоряване на трансформацията на отбраната чрез революционни иновации като изкуствен интелект и квантови технологии.
• Повишаване на европейската готовност за най-лоши сценарии чрез подобряване на военната мобилност, натрупване на запаси и укрепване на външните граници, по-специално сухопътната граница с Русия и Беларус.