Shell и дилемата на европейската индустрия: високи разходи и затваряния

Shell започва цялостна ревизия на химическите си подразделения по целия свят. Това означава, че през следващите няколко години може да се стигне до частично или някъде напълно затваряне на клонове. Засега се говори за два от тях в американския град Пермис и нидерландския Мурдайк, пишат NOS и Wall Street Journal.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Енергийният гигант наскоро е представил пред инвеститори дългосрочна стратегия, която разкрива планове за още по-печеливши бизнеси идните години. В нея е споменат химическият сектор. За САЩ се говори, че ще се търси стратегическо партньорство, но за Европа може и да се стигне до частични затваряния на мощности.

"Трябва да се направи нещо"

Компанията посочва, че до решението се е стигнало заради "много предизвикателните пазарни условия" в Европа, свързани с високите разходи за енергия, емисии CO2 и разходи по поддръжка на мрежата.

"Трябва да се направи нещо. Опитваме се да подобрим още повече работещите звена, но също сме принудени да се освободим от неработещите“, казват от компанията.

Засега Shell не иска да разкрива много за бъдещето на холандското подразделение, защото било твърде рано. Но пак повтаря, гоорителят, „трябва да се направи нещо“.

Че трябва да се направи нещо „биха камбаната“ пред Брюксел и други големи промишлени компании. В среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен те в прав текст заявиха, че се страхуват за бъдещето си поради високите разходи за енергия.

Същата участ и тревоги тресе цялата тежка промишленост в съседна Нидерландия, която с няколко писма до Камарата на представителите и до премиера Дик Схоф заявиха, че трябва да се действа бързо, защото фалитите напират, а плановете за декарбонизация остават неизпълнени. Проблемът според бранша е голям, тъй като касае не само един сектор, а цялостния държавен ангажимент пред Брюксел за пълна климатична неутралност до 2040 година.

Главният изпълнителен директор на Shell Нидерландия Франс Евертс отваря и друг сериозен проблем пред бранша- неясната правителствена политика, която ще срине цялата индустрия.

Медиите в ниската земя припомнят, че и друг американски химически гигант LyondellBasell съобщи, че фабриката в Ротердам ще затвори. Такива сигнали идват и от  компанията Tronox за клона си  също на ключовото пристанище.

Сигналите за напускащи стратегически компании от ключовото нидерландско пристанище затвърждава притесненията на общини и мениджмънт до правителството, че „Портите на Европа“, както е известно по света, може да загуби стратегическата си водеща позиция и лидерство в пристанищната икономика.

В началото на февруари, ви разказах, че десетки мениджъри и кметове апелират портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти. В документа за пореден път се споменава думата предвидимост и ясна политика – нещо честно споменавано през последните месеци не само от химическата, но и от енергоемката индустрия. „Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреждава общински съветник Робърт Саймънс, a само няколко седмици по-късно и започват да се оправдават неговите опасения. Две от американските компании вече са предприели стъпки, докато Shell не казва, но обмисля.

Защо?

Сигналите за напускащи стратегически компании от ключовото нидерландско пристанище затвърждава притесненията на общини и мениджмънт до правителството, че „Портите на Европа“, както е известно по света, може да загуби стратегическата си водеща позиция и лидерство в пристанищната икономика.

В началото на февруари, ви разказах, че десетки мениджъри и кметове апелират портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти. В документа за пореден път се споменава думата предвидимост и ясна политика – нещо честно споменавано през последните месеци не само от химическата, но и от енергоемката индустрия.

И докато правителството на Нидерландия тупка топката или се занимава с други за него по-приоритетни области ( като миграционна политика, убежище или се опитва да изгради единна позиция между парламент и държава по ключови теми като отбраната) много от фирмите отчаяно се борят с бюрократичния батак, бумащината и нереформирата електроенергийна система. Това им коства забавени проекти, невъзможност за разширяване на мощностите, пречка за изпълнение на инвестиционните програми и невъзможност за постигане на пълна декарбонизация и климатична неутралност. 

А докато държавата не изгради стройна и прогнозируема дългосрочна стратегия - на редица браншове им остава единствено да чакат в списъци по цяло десетилетие, за да реализират инвестиционните си планове или просто да закрият или преместят мощностите си както смятат вече някои-  една от които Shell.

Реакцията на Брюксел

На всички тези опасения, които тресат не само нидерландската индустрия ( а както каза в свое изказване ресорния комисар Стефан Сежурне – те са едни и също по цяла Европа), Европейската комисия отговори с изготвянето на спешен план по името Пакт за чиста индустрия. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия, които щадят околната среда.

Комисията ще опрости правилата за държавна помощ за ВЕИ и екологично насочени проекти, както и ще се насочи към усилено електрифициране и подсилване на остарялата мрежа – едно от изискванията, които силно апелира от години енергоемката индустрия.

Представеният на 26 февруари пакт обаче не бе приет ентусиазирано от бенефициентите, за които е разработен. Водещи индустриални мениджъри се оплакаха, че е неясен и в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай.

Един от най-големите критици и радетели, че ЕК трябва да промени нещо, за да защити своята индустрия и да я опази от нашествието на китайската евтина продукция, е стоманодобивният гигант ArcelorMittal. Регионалният мениджър на завода в Гент Герт Полворде коментира пред местните медии, че иска да чуе повече конкретика как ще му бъдат защитени търговските интереси в Европа. Впрочем компанията беше първата още през есента, която заяви, че докато Брюксел не промени нещо в полза на индустрията, ще спре да инвестира в екологични инсталации. В един момент дори заплаши, че ще премести бизнеса си извън Стария континент.

От чутото никак не са очаровани и от химическия гигант Ineos, който заедно с колегите им от ArcelorMittal, изпратиха десетки петиции и предложения за реформи. Позицията на компанията е, че не виждат как реално тези мерки може да спрат упадъка на европейската индустрия.

Шефът на енергийния гигант TotalEnergies Патрик Пуяне също не смята, че предложените планове могат да обърнат хода на събитията. "Наистина ли Европа е способна да преосмисли собствения си модел от нулата?", чуди се той.

Американският мениджър Питър Хънтсман е всичко друго, но не и убеден в плана. Неговата международна компания Huntsman, която също има отдел в пристанищната зона на Антверпен, инвестира сериозно в Белгия. В един момент там е имало 800 служители - сега са останали само 150, казва той. "Губим пари в Европа от 3 години поради високите цени на енергията и суровините. Това се отнася не само за химическия сектор, но и за автомобилния и за технологичния сектор. Не мисля, че планът дава отговор на фундаментални въпроси, като например как Белгия може да се конкурира с Китай, САЩ и разрастващата се индустрия в Близкия изток."