Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

вторник, 11 март 2025 г.

Бюджетният дефицит на Белгия може да достигне 6% от БВП до 2029 г.

Дефицитът в бюджета на Белгия може да достигне близо 43млрд.евро или 6% от БВП до 2029 г., ако не се направят спешни реформи от правителството. Прогнозата е на висши федерални служители към специален Комитет за наблюдение на бюджетната ситуация.

Банката на Белгия. Снимка. Уикипедия

Данните на Комитета се основават на прогнозната оценка на Федералното бюро за планиране, в която се споменава за очакван икономически растеж през 2025 г. от 1,2%.

Една от причините за нарасналия дефицит са социалноосигурителните обезщетения, които на годишна база са се увеличили с 869 милиона евро.

Експертите дебело подчертават, че тези данни са се получили като не са отчетени планираните драстични реформи и рязане на бюджетни разходи от страна на новия премиер Барт Де Вевер, заложени в коалиционното споразумение.

Резултатите поставят Белгия в класа на лошите ученици на Европейската комисия. По регламент страните-членки трябва да поддържат бюджетните си дефицити под 3% БВП. Така белгийският се оказва два пъти по-голям, заради което е под засилено наблюдение от Брюксел през последните две години, припомня в статия местният вестник HLN.

Белгия е си изпълнила още едно голямо домашно – да предостави на ЕК средносрочния фискално-структурен план. Затова бе публично назована и порицана пред медиите от комисаря Домбровскис по време на пресконференция. Осен нея още три държави Австрия, Литва и Германия  трябва представят плановете си през следващите седмици и месеци. Последният получен план е от България. Така 22 страни са изпълнили ангажимента.

Тази ситуация не може да продължава така, заяви категорично лидерът на дясноцентриската партия Нов фламандски алианс (N-VA) Бард Де Вевер, победил на изборите през 2024 г. Седем месеца му отне да преговаря с две фламандски партии (CD&V и Vooruit) и две валонски партии (MR и Les Engagés) по коалиционно споразумение. Фракцията се сдоби с атрактивното прозвище „Коалиция Аризона“ заради знамето на американския щат Аризона. В него се появяват цветовете червено, оранжево, жълто и синьо каквито са социалистите, християндемократите, либералите и фламандски националисти в Белгия.

Жестоката ножица

От изтегли документи става ясно, че Бард де Вевер смята да направи колосални икономии в размер на 18 милиарда евро, според "супермеморандума", който самият той нарича най-важните теми за федералното правителство. Меморандумът между партиите много наподобява коалиционната програма на нидерландския кабинет, който също е амбициран да реже „ до кокъл“

Миграционна политика

По отношение на миграцията със затягане на режимите новият кабинет смята да спести 1,6 млрд.евро от политики по убежище  на мигранти. За изготвянето на програмата белгийците са потърсили за съвет своите съседи, които също затегнаха режимите в това направление.

Друга поразителна прилика, която открива телевизионния канал Ер Те Ел при съпоставка на програмите на двете страни, е че победителят в изборите  N-VA иска да сключи споразумения с трети страни за приемането на търсещи убежище. Един от плановете, които съществуват за това, е да се наеме лагер в Косово, за да приютява нелегални мигранти. Подобен план има и Холандия, която смята да депортира мигранти в Уганда.

Белгийско гражданство

Новият кабинет смята да затегне режима по получаване на белгийско гражданство и както и да се получават социални помощи от чужди граждани, едва след 5 години пребиваване в Белгия и куп усложнени бюрократични и документални процедури. Експерти по миграцията вече виждат, че ако това стане закон, правителството ще е в пълно нарушение на правата на човека

След изтеклите документи на „супермеморандума“ фламандският канал VTM отбелязва, че се готвят значителни съкращения на други държавни разходи като пенсии и социално осигуряване някои данъци.

Данъци и солидарна вноска от богатите

Друга фламандска телевизия – VRT пък е получила аргумент от преговарящите, че спестените средства ще бъдат необходими, за да се намали бюджетният дефицит до 3% от БВП до 2030 г. и да се следват нови политики. По всяка вероятност парите ще бъдат генерирани от реформи на пазара на труда, пенсиите и социалното осигуряване. Планира се най-печелившите в страната професии да допринасят повече в бюджета чрез солидарна вноска за хора.

Планирани са и данъчни реформи. Това ще струва около 3,5 милиарда евро до 2029 г., но също така би трябвало да генерира допълнителни приходи в дългосрочен план поради по-високата покупателна способност и по-големия растеж.

Oблекчението върху данъка върху доходите ще бъде увеличено, което трябва да даде на хората повече в джоба си. Ще бъдат въведени мерки за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса, включително чрез намаляване на разходите за заплати.

Драстична пенсионна реформа

Въвежда се система "pension malus" - т.е. ще получите по-ниска пенсия, ако се пенсионирате по-рано от законната пенсионна възраст. Сумата ще бъде с 2% по-малка годишно до 2030 г., с 4% по-малка между 2030 г. и 2040 г. и с 5% по-малка от 2040 г. нататък. Всеки, който работи по-дълго от законната пенсионна възраст, ще получи пенсионен бонус. Трябва обаче да сте работили повече от 35 години и процентите са подобни на тези на пенсионния малус.