Франция има нов премиер – известният с Брекзит Мишел
Барние, който пое поста от Габриел Атал след месеци на политическа безизходица
заради решението на президента Еманюел Макрон да насрочи предсрочни избори след
катастрофалните резултати на неговата партия по време на евровота през юли.
Снимка: www.bfmtv.com |
Едва седнал в новото кресло Барние обяви, че ударно се
захваща с енергетиката на страната, която с планираните си проекти изоставала
близо година.
Сред приоритетите, които не подлежат на промени, е
атомната енергетика. За този кабинет тя ще продължи да бъде топ приоритет, така
както е наредил още преди повече от две години президентът Еманел Макрон и в дългосрочната енергийна стратегия
Любопитна подробност обаче е намерението да се ревизира
екологичното влияние на разрастващите се вятърни паркове. Със сигурност нови
реактори ще се строят, казва Барние, но и ще се работи балансирано по
внедряването на нови ВЕИ мощности.
Под „ревизиране“ от новата власт, медиите в страната смятат,
че ставало дума за лек реверанс към намеренията на новоизлюпения се точно преди
евроизборите Нов социалистически алианс, който обеща на електрората си да спре необузданото
изграждане на вятърни турбини по цяла Франция за сметка на ядрената енергия.
Ще се работи също за повече проекти, свързани с биомаса и
ще развива сектора на биогорива за авиацията. Устойчивите авиационни горива ще
са гръбнакът на декарбонизацията на авиационния сектор.
Самият Барние заяви на пресконференция, че се ангажира да
изготви и нова краткосрочна стратегия, в която да се набележат най-спешните проекти
и да се компенсира изоставането по отношение енергийното и климатичното планиране.
Новият секторен документ ще стъпи на вече изградена основа френската дългосрочна енергийно-климатична програма и националния план за адаптиране към изменението на климата.
Друг аспект от енергийния курс на кабинета е доколко ще
си партнират и ще черпят идеи от червения четирипартийния алианс „Нов народен
фронт“, съставен от "Еколози", "Непокорна Франция",
Френската комунистическа партия и Социалистическата партия.
Тих бунт
Кабинетът „Барние“ поема курса в момент на напрежение от
страна на Водородния сектор, който недоволства срещу пасивната позиция на
държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и
Зеления преход.
Няколко браншови организации изразиха в петиция през
лятото притеснение и недоумение, че нямат чуваемост по отношение на редица
сигнали от депутати, които поставяли под съмнение водещата роля на водорода за
икономиката. Въпросната петиция така и не получи кой знае какъв обществен
отзвук, тъй като страната се намираше в ситуация на временни кабинети, а и
самият Макрон имаше далеч по-големи главоболия по съставянето на стабилно
парителство.
В близките месеци пред Барние стои не леката задача да укроти
недоволните от една страна, а от друга - да докаже на Европейската комисия, че нисковъглеродните
проекти вървят с пълна сила, независимо получилия се политически вакуум и
смяната на различните кабинети за кратко време.
И ако наистина смята да стъпи на утвърдена почва, Барние
ще се наложи да продължи политиката на бившия икономически министър Бруно
льо Мер, който в поредица от изяви в страната и в Европа обеща да опрости
процедурите, да намали времето, необходимо за обявяване на търгове, и да
увеличи броя на служителите, които разглеждат досиетата – мерки, които да
улеснят работата на сектори като водородния по пътя в Зеления преход.
Водородната икономика, съпътстващата инфраструктура и
изграждането на атомни реактори от ново поколение са само една малка част от
амбициозните проекти на Франция, включени в актуализирания през 2023 г.
енергиен закон.
Смяна на караула в етап на възход
Новият френски кабинет поема щафетата в момент, в който
енергетиката тъкмо си е поела глътка свеж въздух, след 2-годишния ужас заради
дефектиралите атомни блокове и сушавата 2023 година. Фактори, които превърнаха
страната от износител в нуждаещ се вносител на енергия предимно от съседите.
Наред с атомния парк все повече в микса ще се разчита и
на зеления ток. В краткосрочен план се очаква генериране на ток от
вятър и слънце между 33,2 и 34,7 GW вятърна енергия на сушата през 2028 г. До
момента има изградени два вятърни парка, а 7 други са в различна проектна
готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания.
В дългосрочната енергийна политика на страната е заложено
броят на вятърните паркове да нарасне значително през следващите десетилетия
като през 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. Очаква се да произвеждат 40
гигавата енергия.
До 2035 година във трябва да бъдат построени минимум 6
нови реактора от ново поколение (ERP) и с опция да се планира изграждане в последствие
на още 8.
Екоглавоболия и завещани спорове
Наред с належащите проблеми не бива да се забравя още
един и той е постоянен за всяко едно правителство – „Грийнпис“ и останалите
екоактивисти със своите акции и искания. Като нерешен въпрос остава приет в
края на 2023 г. текст в законодателството, който казва, че делът на ядрената
енергетика трябва да бъде намален до 50% в микса на страната. Очаквано това
отприщи вълна от недоволство от страна на „Грийпийс“, които обвиниха предишните
управляващи, че действат политически прибързано и няма да се примирят докато не
променят текста.
В същия нов закон за енергетиката бе включен и друг параграф, който не се понрави на екоактивистите. Според него, ако някой от тях нахлуе на територията на ядрен обект или в близост до АЕЦ – наказанието се увеличава от една на две години затвор и глоба до 30 000 евро.
Климатична готовност?
Мишел Барние още в първите си изяви дебело подчерта, че
ще стъпи на здрава основа в политиката си. В тази връзка, не бива да пропуска
един огромен доклад от 200 страници на Висшия съвет по климата, публикуван през
лятото на 2023 г.
Според авторите Франция не е "готова да
посрещне" последиците от изменението на климата и препоръча на предишния
кабинет да изготви най-спешни мерки, свързани с екологията, климатичните
промени и ускоряване на декарбонизацията. За съжаление обаче, динамичната
политическа ситуация, довела до смяната на временни правителства в последващата
година така и не доведе до някакъв видим резултат под формата на закон или
стратегия в тази насока.
Според институцията, Франция все още не намалила
достатъчно емисиите си, за да изпълни своята роля в борбата срещу изменението
на климата. Също така не е "готова да посрещне" последиците от него.
2022 година беше белязана с рекордни горещини. Отчетен бе
температурен рекорд от + 2,9°C в сравнение с периода 1900-1930 г. Същевременно са
регистрирани са 25% по-малко валежи в сравнение с 1991-2020 г.
Добивът намаля с 10% до 30%" в селското стопанство,
производството на ток от ВЕЦ е с 20% под средното в сравнение с 2015-2019 г. ,
водни проблеми и увеличена смъртност заради горещините. Засегната е и
популацията при някои водолюбиви птици, изброява докладът.
В допълнение на изброените фактори, AFP, припомня поет
ангажимент на Франция да намали въглеродните емисии с 40% до 2030 г. в
сравнение с 1990 г. А регистрираният 2,7% спад през 2022 г. е недостатъчен за
постигане на целите
За да има ефект и постигане на целите, се призовава за публично и частно финансиране в порядъка на 30 милиарда евро годишно до 2030 г.", за да се декарбонизира икономиката, транспортът и индустрията. "Това означава, че всички данъчни „вратички“ за финансиране на изкопаемите горива трябвало да бъдат премахнати.
Ядреният алианс
Новото правителство подчертава, че ще залага на атома. В
тази връзка, пред Барние стои и задачата да продължи започнатото на
международната сцена с политиката на създадения на 1 март 2023 Ядрен алианс в
Европа, чиито инициатор е именно Франция.
Припомням, че тогава 11 страни, сред които и България,
потвърдиха с декларация желанието си да засилят европейското сътрудничество в ядрената
енергетика при
разработването на нови проекти.
Като част от реформата на европейския пазар на
електроенергия Франция се застъпва за дългосрочни договори на гарантирани цени,
включително за ядрено производство нещо, което Германия не приема.
Ание-ПаниеРюнаш: Скрийншот: личен акаунт в социалната мрежа X |
Нов данък
Част от тези битки се водят на международната сцена от Ание-ПаниеРюнаш, която по всичко личи, че ще се наложи и да удря по масата по някои драстични решения на кабинета „Барние“. Последното такова е да се увеличи данъка върху електроенергията от 1 февруари, съобщава AFP. По време на телевизионно интервю тя заявява, че с такава мярка може да се „отиде твърде далеч“ и да рефлектира върху обикновения потребител. Сред най-засегнатите щели да бъдат домакинствата с най-ниски доходи, които са с договори на свободния пазар.
Другите най-засегнати ще бъдат малките и семейните бизнеси като пекарите, които при данъчно облагане ще се отрази и върху техния годишен бюджет. „Всичко обаче е в ръцете на парламента, който трябва да се съобрази с тези факти при разглеждането на централния бюджет за следващата година“, казва министърът.