Сърбия и Европейския съюз ще си сътрудничат в секторите за акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства, става ясно от съобщение на ЕК след подписано споразумение в Белград.
 |
| Screenshot: EC AV Portal |
Под документа за бъдещите съвместни действия са положили подписите си енергийният министър на страната Дубравка Ханданович и заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович.
На пресконференция в сръбската столица двамата са заявили, че целта на меморандума е да подкрепи развитието на нови местни индустрии и висококачествени работни места по веригата на стойността на електрическите превозни средства „при пълно зачитане на високите екологични и социални стандарти, като същевременно отговори на опасенията на местните общности с пълна прозрачност“.
От съобщението на ЕК става ясно, че Брюксел и Белград ще си сътрудничат в областта на научните изследвания и иновациите в рамките на програмата "Хоризонт Европа".
Въз основа на
меморандума за разбирателство двете страни ще споделят знания и технологии,
свързани с устойчивото проучване, добив, преработка и рециклиране на вторични
суровини.
След
подписването на меморандума за разбирателство ЕС и Република Сърбия ще
разработят съвместно в рамките на шест месеца пътна карта с конкретни действия
за прилагане на стратегическото партньорство на практика.
ЕС разполага с добре установен и разрастващ се пазар за
екологични технологии, като например акумулаторните батерии, който предлага
много възможности за офтейк споразумения, съвместни предприятия и съвместни
проекти за научноизследователска и развойна дейност.
Партньорството ще подкрепи развитието на устойчиви вериги на доставки между двете страни и ще даде възможност за задълбочаване на екологичните, социалните и управленските стандарти и обмена на знания относно суровините.
Меморандумът за разбирателство между ЕС и Сърбия относно устойчивите суровини, веригите за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии и електрическите превозни средства е свидетелство за нашия общ ангажимент за насърчаване на зеления преход. Чрез стратегическо сътрудничество в тези ключови сектори ние отключваме огромен потенциал за устойчив растеж и иновации, като същевременно засилваме интеграцията на Сърбия с единния пазар на ЕС и допълнително стимулираме икономическото, социалното и екологичното сближаване с ЕС, казва Марош Шефчович, изпълнителен вицепрезидент, отговарящ за Европейския зелен пакт, междуинституционалните отношения и прогнозирането
Подписването на Меморандума за разбирателство между ЕС и Сърбия относно устойчивите суровини, веригите за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии и електрическите превозни средства поставя важна основа за задълбочаването на интеграцията на Сърбия във веригите за доставки на зелени технологии в ЕС, като подкрепя ключовите цели на Новия план за растеж на ЕС за Западните Балкани. Нашето сътрудничество ще създаде нови възможности за работа в промишлените сектори, които са от решаващо значение за бъдещето, имат добавена стойност при разработването на преработката и производството на батерии и имат значителни икономически ползи. Той също така потвърждава пътя на Сърбия към ЕС. Въз основа на споделени ценности перспективата на ЕС предлага да трансформира обществата и икономиките по всеобхватен и устойчив начин за изграждане на дългосрочен просперитет и устойчивост, коментира и Оливер Вархели, комисар по въпросите на съседството и разширяването
От ЕК припомнят, че освен с Белград вече има поредица от
партньорства в областта на суровините в съответствие с Плана за действие относно суровините от
изключителна важност и Закона за суровините от критично значение. Такива
споразумения са подписани с Канада и Украйна през 2021 г., с Казахстан и Намибия през
2022 г., с Аржентина, Чили, Замбия, Демократична република Конго и Гренландия
през 2023 г. и с Руанда, Норвегия, Узбекистан и Австралия през 2024 г.
Двустранното споразумение идва в момент, в който сръбската
страна е решила да възобнови проект за изграждане на литийна мина, коментира AFP и допълва, че суровината
е стратегически ценен метал за производството на батерии за електромобили.
Сърбия разполага с огромни залежи на литий в близост до
западния град Лозница. Именно там спорният проект за добив, управляван от
англо-австралийския миннодобивен гигант Rio Tinto, е
постоянна политическа разломна линия в балканската страна през последните
години.
Правителството наскоро е дало зелена светлина на минния проект, след като през 2022 г. е отменило разрешенията, предоставени на Rio Tinto, след масови протести във връзка с опасения за околната среда.
Връзка с важното
за балканската страна споразумение, президентът Александър Вучич е припомнил преди проведена Среща на върха в Белград,
че Германия ще подкрепи развитието на търговска верига за дистрибуция на литий,
което щяло да донесе милиарди евро инвестиции
Канцлерът Шолц
предложи подкрепата на Германия за Сърбия да развие по-обширна верига на
стойността на производството на литий, което ще ни донесе милиарди
инвестиции", добави Вучич.
Самата компания "Rio Tinto е заявила, че сръбската мина "Лозница" може да произвежда
около 58 000 тона литий годишно, което е достатъчно, за да се направят батерии
за 1,1 милиона електрически превозни средства, отбелязва в репортажа си
френската телевизия France24.
По време на
интервю за германския Handelsblatt Вучич е разкрил, че продължават разговорите с редица европейски
автомобилни производители, включително Mercedes, Volkswagen и Stellantis. „Износът
на литий от страната засега ще се продава само на европейски партньори, въпреки
интереса от страна на китайските производители“, категоричен е президентът.
От своя страна Германската
асоциация на автомобилната индустрия VDA похвали сделката, заявявайки, че тя ще помогне за "постигането на
амбициозните цели за опазване на климата".
Не са малко обаче и противниците на идеята за повторното разкриване на мината, които отдавна критикуват президента и неговото правителство за лоши резултати в регулацията на индустриалния сектор.
Picture:shutterstock.com/ TV N1
Гласът на сектора
и учените
След като споразумението
вече е факт, хърватският транспортен инженер Желко Марушич коментира за местната телевизия N1, че
експлоатацията на литий не е свързана само с енергетиката, но и с политиката. „Това
е цената, която Сърбия ще трябва да плати, за да се присъедини към ЕС“, казва
той.
Професорът по
география Ведран Зубич от Босна и Херцеговина смята, че сме свидетели на
първата глобална енергийна война, която се случва заради енергийните ресурси, в
случая лития.
Професор Бранимир
Йованчичевич от Химическия факултет в Белград твърди, че Сърбия има природен
ресурс, но академичната общност не е била достатъчно интегрирана в
политическите събития през последните 12 години, което е довело до автокрация и
слаба държава. Той добави, че много страни имат запаси от нефт и газ, като
Либия, Иран и Ирак, но не са спечелили толкова, колкото биха могли, докато от
друга страна, страни като Норвегия се справят чудесно, когато става въпрос за
използване на природните им ресурси.
"Обстоятелствата
са такива, че въпреки наличието на такъв природен ресурс, ние не сме в
състояние да извлечем някаква особена полза от него," каза Йованчичевич.
Говорейки за
експлоатацията на литий, Зубич казва, че това трябва да бъде регионален въпрос,
защото "атмосферата, хидросферата и педосферата наистина нямат нищо общо с
политическите граници". Той твърди, че меморандумът, подписан в Белград,
трябва да се нарича "Меморандум за минната експлоатация на Сърбия" и
че това изглежда се случва и в Босна и Херцеговина, "в полза на компаниите
от ЕС, предимно тези в Германия".
"Трябва да попитаме защо Германия настоява да добива литий в Сърбия, когато очевидно има повече литий в Германия. Така че, става въпрос за преместване на замърсяването и въвеждане на нови технологии, които водят до по-голям просперитет за богатите страни, докато преместват мръсните технологии на други места", казва Марушич, добавяйки, че е странно, че целият проблем с лития, който вече е наблюдаван в мините на Rio Tinto в световен мащаб, сега се повтаря.
Пълният текст на договора може да прочетете тук.