Великобритания планира да инжектира въглерод от 2028 г.

Великобритания ще задели 25 милиарда паунда за разработването на проекти за улавяне и съхранение на въглерод, съобщи премиерът на страната Киър Стармър. Инвестиционната програма се мандат от 25 години. Според заложеното в нея ще бъдат изградени 3 центъра в бивши индустриални зони в северозападна Англия. Един от тях ще е край Ливърпул.

Снимка; Пресцентър на ЕК

Според правителството тези проекти ще създадат 4000 работни места, а в дългосрочна перспектива броят на заетите ще се увеличи десетократно. С тази амбициозна задача Обединеното кралство ще намалява въглеродните емисии с 8,5 милиона тона годишно. Очаква се съхранението и инжектирането да започне през 2028 г.

Комитетът по изменението на климата, органът, отговорен за консултирането на изпълнителната власт относно нейната стратегия за климата, веднага е изпратила приветствие след анонса на премиера.

"Фантастично е да видиш как финансирането на тези големи проекти се осъществява. Без тях не можем да постигнем климатичните цели, казва Джеймс Ричардсън, директор на комитета.

И когато някоя страна обяви подобни проекти, светкавично излиза и с критика "Грийнпийс", 22 милиарда паунда са много пари, които щели се похарчат „за нещо, което ще удължи живота на производството на нефт и газ и ще продължи затоплянето на планетата", коментира Дъг Пар, служител на неправителствената организация. 

Според него по-голямата част от тези пари трябвало да бъдат инвестирани в създаването на нови работни места в зелените индустрии на бъдещето, като офшорната вятърна енергия, или в национална програма за саниране на жилищата.

Анонсът за многомилиардната амбициозна програма на кралството някак изглежда закъсняло на фона на съседите от Белгия, Нидерландия или Франция.

За сравнение Белгия и Нидерландия още през 2023 година обявиха, че започват реални дейности по инжектиране на въглерод и въглероден диоксид. От преди близо две години е и амбициозен план за изграждане на подземно хранилище под Ротердам.

Политики като на страните от Белелюкс са давани за пример от Европейската комисия, чиито неин председател наскоро се похвали, че за две десетилетия е събрала над 200 млрд. евро от емисии .

Въпреки, че напусна Европейския съюз, премиерът на страната Киър Страмър е потвърдил по време на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в Брюксел, че ще продължи да работи по взаимоизгодни проекти като енергетика, климат, кръгова икономика и опазване на околната среда. 

„Ние сме тясно съгласувани в борбата си срещу изменението на климата и глобалното затопляне. И двамата работим интензивно за декарбонизирана и кръгова икономика. Така че има много теми, по които споделяме общи ценности“, заявила фон дер Лайен.

Новият френски премиер захапа ударно реформи в енергетиката

Новият министър председател на Франция Мишел Барние едва седнал в новото кресло и обяви, че ударно се захваща с енергетиката на страната.Той пое поста от Габриел Атал след месеци на политическа безизходица, породена от  решението на президента Еманюел Макрон да разпусне кабинета след катастрофалните резултати на неговата партия по време на европейските избори  през юли.

Снимка: www.bfmtv.com

Приоритет по време на мандата ще бъде развитието на атомната енергетика, заложена от дългосрочната програма на неговите предшественици.

Любопитна подробност обаче представлява намерението на премиера да се ревизира екологичното влияние на разрастващите се вятърни паркове. Със сигурност нови реактори ще се строят, но и ще се работи балансирано по внедряването на нови ВЕИ мощности.

Под „ревизиране“ от новата власт, медиите в страната твърдят, че ставало дума за лек реверанс към намеренията на новоизлюпения се евроизборите Нов социалистически алианс, който обеща на електрората си по време на предизборната кампания да спре необузданото изграждане на вятърни турбини по цяла Франция за сметка на ядрената енергия.

Ще се работи също за повече проекти, свързани с биомаса и ще развива сектора на биогорива за авиацията. Устойчивите авиационни горива ще са гръбнакът на декарбонизацията на авиационния сектор.

Новият премиер се ангажира да изготви и нова стратегия в областта на енергетиката, която се забавила и е очаквана „с нетърпение от  сектора и екологичните асоциации“. В нея трябвало да се заложат спешни проекти, с които да се навакса изоставането с близо година по отношение  енергийното и климатичното планиране.

Мишел Барние заяви, че в новия секторен документ ще стъпи на вече изградена основа френската дългосрочна енергийно-климатична програма и националния план за адаптиране към изменението на климата.

Друг аспект от енергийния курс на кабинета е доколко ще си партнират и ще черпят идеи от червения четирипартиен алианс „Нов народен фронт“, съставен от "Еколози", "Непокорна Франция", Френската комунистическа партия и Социалистическата партия.

Тих бунт

Кабинетът на Барние поема курса в момент на напрежение от страна на Водородния сектор, който недоволства срещу пасивната позиция на държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и Зеления преход.

Няколко браншови организации изразиха в петиция притеснение и недоумение по отношение на редица сигнали, които поставяли под съмнение водещата роля на водорода за икономиката.

Пред Барние стои не леката задача да укроти недоволните и да докаже на  Европейската комисия, че нисковъглеродните проекти вървят с пълна сила, независимо политическия вакуум и смяната на различните кабинети за кратко време.

И ако наистина смята да стъпи на утвърдена почва, Барние ще се наложи да продължи политиката на бившия икономически министър Бруно льо Мер, който в поредица от изяви в страната и в Европа обеща да опрости процедурите, да намали времето, необходимо за обявяване на търгове, и да увеличи броя на служителите, които разглеждат досиетата – мерки, които да улеснят работата на сектори като водородния по пътя в Зеления преход.

Възход

Милиардният транш и кабинет идват в изключително важен етап за френската енергетика след критичен период от 2 години, в който страната стигна от енергиен износител до вносител на ток заради почти замрялата дейност на ВЕЦ-овете и половината спрели атомни реактори за ремонт.

Водородната икономика, съпътстващата инфраструктура и изграждането на атомни реактори от ново поколение са само една малка част от амбициозните проекти на Франция, включени в актуализирания през 2023 г. енергиен закон.