ЕСП: България и Румъния спешно се нуждаят от мерки срещу глобалното затопляне

Негативното въздействие върху климата продължава и ефектът от човешката дейност става видима със всяка изминала година. Последните такива примери от тази година се проявиха в България и Румъния където двете страни бяха в капана на силни горещини, суша и впоследствие последвала буря. На запад пък Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания трябваше да се борят в незапомнени валежи.

Снимката е илюстративна. Личен архив

Ето защо светът трябва да предприеме спешно мерки за забавяне на глобалното затопляне, се казва в репортаж на белгийската телевизия VRT.

С проблема вече работят климатолози, държавни институции дори Европейската сметна палата, според която пред страните стоят големи предизвикателства при адаптирането към новата климатична реалност

Клаус-Хайнер Лене от Палатата разказва, че институцията е проучила как се справя ЕС с екстремните климатични явления. Изводът бил, че правителствата изпитват проблеми с политиките на практика. С други думи на теория законодателството е в крак, но има проблеми при изпълнението. Ако нещо не се подобри в тази насока може да се окаже, че амбициите вече не отговарят на действителната реалност.

„Ако Европа не се адаптира достатъчно бързо, рискува да плати висока цена както в човешко, така и в икономическо отношение. Икономическите загуби вследствие на екстремните метеорологични условия като засушавания или наводнения вече възлизат средно 26 милиарда евро годишно през последните 10 години“, отбелязват от ЕСП.

„Ако Земята продължи да се затопля до още 3 градуса над прединдустриалните, годишните икономически загуби за Стария континент могат да набъбнат от 42 млрд. до 175 милиарда евро.

Одиторите на ЕСП са разгледали 36 конкретни проекта за адаптиране във Франция, Полша, Естония и Австрия. На терен открили много добри примери, които по различни причини все още не давали очакваните резултати.

От Палатата посочват, че в Австрия са построени допълнителен водоем като басейн и дренажна инсталация за събиране на излишната дъждовна вода. Това предлагало допълнителна защита, но в същото време властите са издадени разрешителни за строеж на нови къщи в район, застрашен от наводнение. Пример за десинхронизирани политики.

В югозападната част на Франция са посетили плантация за киви с новопостроен е водоем за напояване в сухи периоди. През зимата обаче резервоарът се пълни с вода от близка река, което само по себе и било добра мярка, но с недообмислени решения. Едно от предложенията на институцията било да се смени културата – да се замени вечножадното киви с култури, които не изискват вода.

Наред с други неща, одиторите провели проучване сред 400 общини, за да разберат дали финансирането подкрепя местните нужди. Резултатите били доста притеснителни по отношение на информацията

Почти 70 % от анкетираните заявили, че не са запознати със стратегията на ЕС за адаптиране. 60% казали, че не са запознати с националните планове за приспособяване. Половината от общините казали, че не са съгласни с регионалните планове за адаптация.

Според последни данни на Европейския парламент за последните 30 години наводненията в Европа за причинили щети за над 170 млрд. евро, засегнати са над 5,5 млн. души.

Зачестилите екстремни явления и особено разразилото се наскоро водно бедствие в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят безпокойство у евродепутатите, се казва в разпространена  обща декларация още по време на първата пленарна сесия на новия ЕП през септември. С единодушие бе прието, че ЕП настоява от ЕК да излезе със спешни мерки.

В приета резолюция се подчертава, че европарламентът не одобрява направените бюджетни съкращения във важния Механизъм за гражданска защита на ЕС.

Като начало в кратък срок Парламентът призова Комисията да ускори подпомагането на засегнатите държави. В дългосрочен план да се мисли за повече инвестиции в сферата на регионалната и местната политика, за да се смекчи негативния ефект от изменението на климата.

Евродепутатите настояха още Комисията бързо да представи Европейски план за адаптиране към изменението на климата, включително конкретни законодателни предложения, както е обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Комисията за периода 2024—2029 г., за укрепване на устойчивостта на ЕС, адаптиране към последиците от изменението на климата и координиране на националните действия за готовност, планиране и трансгранично сътрудничество. 

Сред препоръките още се казва, че е необходимо бързо да се вземат спешни мерки за предотвратяване на риска от наводнения.

Проблемът с нетипичните количества валежи тормози още от преди 2 години учените в Нидерландия. Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, които принудиха няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори в лятната си почивка през миналата година. За истинско лято не може да се говори и през 2024 г. в Западна Европа.

Според Морис Миддендорп, необичайното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.

До същият извод е достигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.

Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Метеоролог: Честите градушки са заради климатичните промени

Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят своевременно с населението. В Нидерландия например е създаден национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.

Фактът, че градушките стават все по-големи на Стария континент е очевиден и от проучване на Европейската лаборатория за тежки бури (ESSL), която изследва тежките метеорологични условия в Европа и Средиземноморието.

Щети

Според анализ, направен въз основа на метеорологични данни между 1950 и 2021 година, наблюдава се нарастваща тенденция, а ледените късове с все по-големи размери. През последните години е измерен лед с диаметър над 10 сантиметра, нещо нехарактерно за петдесетте години на миналия век.

Според световната метеорологична организация, щетите може да се минимизират с 30%, ако хората обезопасят имуществото си навреме, да затворят плътно прозорците или да преместят на сигурно място автомобилите си, ако са под дървета.

Напредъкът на технологиите има една единствена цел – ранна осведоменост и минимизиране на щетите, разказа в репортаж нидерландския обществен оператор NOS в началото на 2023 г. Медията тогава цитира данни на националната асоциация на застрахователите, според които през последните години драстично е нараснал размерът на щетите. Като пример посочва, че за 2022 г. сумите от екстремното време са възлизали на над 886 млн. евро. За сравнение през 2016 г. от градушка са нанесени щети за 210 млн. лева.

Информацията на застрахователите е събрана на базата на действащ вече почти две десетилетия Мониторинг на щетите, причинени от мълнии, градушки, валежи, наводнения, слани и бури.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Застраховател: Екстремното време ще струва все повече пари на страните

„Екстремните метеорологични условия ще струва все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите. Неговият апел към управляващите на страната е да помислят спешно за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Нека подчертаем, че този апел е една година преди европейските институции да се задвижат и осъзнаят, че проблемът става все по-голяма с всяка следваща година.

Страните трябва да бъдат подготвени както за обилни валежи каквито се случиха през 2021 в Белгия и Нидерландия и Германия, така и за дълги засушавания като това лятото на 2022 г., заради които най-силно си изпати френската енергийна система.