Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

четвъртък, 27 февруари 2025 г.

Тежката индустрия не остана очарована от новия план на Брюксел

Европейската комисия официално представи стратегическия си план за стабилизиране на индустрията под името Сделка(пакт) за чиста индустрия. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия, които щадят околната среда.

Снимка: Аудиовизуална пресслужба на ЕК

De Clean Industrial Deal moet een compromis zijn tussen de groene doelstellingen van de Europese Green Deal en de internationale economische context, met bikkelharde concurrentie uit onder meer de Verenigde Staten en China(vrt.be) - meer lees 

От почти паралелните изявления на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в Антверпен и на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра в Брюксел стана ясно, че Комисията ще опрости правилата за държавна помощ за ВЕИ и екологично насочени проекти, както и ще се насочи към усилено електрифициране и подсилване на остарялата мрежа – едно от изискванията, които силно апелира от години енергоемката индустрия.

Още по темата от 3е News:  

Представеният пакт обаче някак си се приема със смесени чувства и не толкова ентусиазирано от бенефициентите, за които е разработен. От първите изяви на водещи индустриални мениджъри става ясно, че за тях той е неясен и в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай.

Флаш отзивите след анонсирането на документа на 26 февруари лично чу фон дер Лайен при посещение при индустриалци на белгийска почва. Един от най-големите критици и радетели, че ЕК трябва да промени нещо, за да защити своята индустрия и да я опази от нашествието на китайската евтина продукция, е стоманодобивният гигант ArcelorMittal. Регионалният мениджър на завода в Гент Герт Полворде коментира пред местните медии, че иска да чуе повече конкретика как ще му бъдат защитени търговските интереси в Европа. Впрочем компанията беше първата още през есента, която заяви, че докато Брюксел не промени нещо в полза на индустрията, ще спре да инвестира в екологични инсталации. В един момент дори заплаши, че ще премести бизнеса си извън Стария континент.

От чутото никак не са очаровани и от химическия гигант Ineos, който заедно с колегите им от ArcelorMittal, изпратиха десетки петиции и предложения за реформи. Позицията на компанията е, че не виждат как реално тези мерки може да спрат упадъка на европрейската индустрия.

Според позиция на Ineos, разпространена чрез VRT,  химическата промишленост в Европа е застрашена от изчезване поради високите цени на енергията и въглеродния данък. "Вместо да можем да инвестираме в бъдещето, това е борба за оцеляване." Ineos нарича "концепцията за декарбонизация чрез индустриализация" идиотска. С други думи, те всъщност не смятат, че намаляването на емисиите на CO2 чрез индустрията е страхотна стратегия.

Шефът на енергийния гигант TotalEnergies Патрик Пуяне също не смята, че предложените планове могат да обърнат хода на събитията. ". Наистина ли Европа е способна да преосмисли собствения си модел от нулата?", чуди се той.

Американският мениджър Питър Хънтсман е всичко друго, но не и убеден в плана. Неговата международна компания Huntsman, която също има отдел в пристанищната зона на Антверпен, инвестира сериозно в Белгия. В един момент там е имало 800 служители - сега са останали само 150, казва той. "Губим пари в Европа от 3 години поради високите цени на енергията и суровините. Това се отнася не само за химическия сектор, но и за автомобилния и за технологичния сектор. Не мисля, че планът дава отговор на фундаментални въпроси, като например как Белгия може да се конкурира с Китай, САЩ и разрастващата се индустрия в Близкия изток."

Той има своите въпроси относно намаляването на цената на енергията: основният фокус е върху по-ниските данъци и налози, но самото електричество остава скъпо, казва той "Дори и без налозите, самата енергия тук е 5 пъти по-скъпа от това, което плащам в Тексас, и 6 пъти по-скъпа, отколкото в Китай".

В отговор на изказаните критики по отношение на цените на електроенергията, ЕК предвиждат намаляване на таксите за пренос на електроенергия.

Според бизнеса някак неясно остава и решението как ще се подобри достъпа до електрификация, за който пита от много отдавна браншовите асоциации. Още през миналия мандат на Комисията беше внесена петиция, в която се настоява за спешен план за улесняване на достъпна и чиста електрификация на промишлеността, създаване на необходимата мрежова инфраструктура.

Неадаптираната мрежа създава спънки и на заводите в Нидерландия, които не могат да разширят мощностите си, да преминат на електроенергия и да се откажат от природния газ. Според наскоро излязло проучване три четвърти от енергоемките индустриални във вътрешността на страната няма да изпълнят начертаните проекти за устойчивост. Най-потърпевши са хартиената, картонената, стъкларската, тухлената и хранително-вкусовата промишлености. В своя апел до нидерландския кабинет те казват, че „хем плащат квоти CO2, хем нямат достъп до елмрежа.

Европейските разпределителни мрежи трябва спешно да бъдат модернизирани, за да позволят масивна електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността, да интегрират възобновяеми енергийни източници и да издържат на по-чести екстремни метеорологични и кибернетични заплахи.

Проучване Grids for Speed на сдружението Eurelectric от 2024 г. показва, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г.