Дискусията за трудовата миграция завладя редица страни в Западна Европа. Тази тема е гореща точка за правителствата на Германия и Нидерландия. Берлин даде знак, че е готов да облекчи трудовия режим за работници извън ЕС, най-вече Индия, докато новоизбраният кабинет с премиер Дик Схоф е на позиция, че трябва да се удари спирачка на мераклиите да се препитават в ниската земя.
 |
| Снимка: Аудиовизуален портал на ЕК |
Сигналите за затягане на режима в Нидерландия по никакъв начин не кореспондират на сигналите на бизнеса, че много сектори се борят с недостиг на кадри и казват, че не могат без работници-мигранти. В момента на пазара са обявени 400 000 свободни места и се очаква тази бройка да не намалее през следващите години.
В Нидерландия има глад за кадри както за общи работници, така и сред водещите технологични компании, които са готови да приема с отворени обятия най-добрите специалисти от всички краища на света.
Една от притегателните дестинации за работна ръка за германците е Индия. След подписано междуправителствено споразумение между двете страни, техният брой ще нарасне от 20 000 на 90 000, съобщава нидерландският бизнес онлайн сайт Ню Ен Ел.
"Посланието
е, че Германия е отворена за квалифицирани работници на Индия", заявил
канцлерът Олаф Шолц, след като подписал споразумение с индийският премиер
Нарендра Моди.
С облекчения
режим Германия ще облекчи процедурите за индийска виза и ще признае индийското
професионално обучение. Двете страни преди две години се договориха за обучение
на индийски студенти в Германия.
Подписаното
споразумение донякъде ще успокои германските компании, които подобно на
нидерландските им колеги също от известно време бият тревога за недостиг на
персонал.
Засега обаче вопълът
на нидерландския бизнес оставка като глас в пустиня. Фирмите за момента ще
могат да разчитат на мигранти от ЕС. Според изнесена статистика най-многочислените
са българи,
румънци и поляци.
Трудовите
мигранти са най-многобройни в селското стопанство, градинарството,
дистрибуторските центрове, строителството, логистиката, хранително-вкусовата
промишленост и металургичния сектор. Повечето източноевропейци са директно
наети от местни фирми, а една по-малка част чрез агенция по заетостта или
чрез HR агенции,
които оперират локално в съответните страни.