Сериозни инвестиции в устойчивост през следващите години; сътрудничество с дружества извън ЕС; предвидимост и контрол върху доставките на ключови суровини; поставяне на ясни политически цели; държавите членки трябва да излязат с по-общи политики. Това са пет препоръки на икономисти, до които се е допитала за нуждите на анализ нидерландската обществена медия.
 |
| Снимка: Пресслужба на ЕК |
Всички са единодушни, че над европейската индустрия са надвиснали тъмни облаци, които може да провалят икономическия преход .
Подобен апел отправи наскори и в ключовия за ЕС доклад на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги: "Ако не направим нищо, след 50 години Европа няма да бъде нищо повече от музей на открито за американски туристи".
Повечето държави са съгласни, че трябва да се направи нещо. Но какво трябва да направи Европа, ако иска да остане глобален финансов играч заедно с Китай и САЩ? Поставяне на ясни цели и инвестиране на много пари през следващите години, казват икономистите.
ЕС все още е глобален играч, но има опасност да бъде изпреварен. Китай влага много пари в "зелената" индустрия от години. През последните 10-15 години страната се превърна във водещ играч в производството на слънчеви панели, чипове, електромобили и нужните за тях батерии.
Европа все по-трудно ще може да бъде конкуретноспособна и САЩ. От петдесетте най-големи технологични компании само четири са от ЕС. През последните десетилетия няколко стартиращи компании в Америка се превърнаха в големи компании с пазарна капитализация от трилиони евро.
"Ако ние, като европейци, вярваме, че можем да изградим сами големи компании след няколко години, грешим. Ще отнеме много време и пари, за да може ЕС да остане конкурентоспособен с другите световни икономики", казва Самуеле Муртину, професор по икономика в университета в Утрехт.
Трябва ли европейските промишлени компании да си сътрудничат по-тясно? Това се случи в General Motors в Съединените щати - сега една от най-големите автомобилни компании в света. Успешен европейски пример е Airbus. Започва през 1960-те години на миналия век като сътрудничество между британски, френски и германски производители на самолети. Но изглежда има малка подкрепа за тази идея сред икономистите.
"Имаше идея за сливане на големи европейски компании, но в крайна сметка това не беше позволено заради монопола", казва пред NOS Никлас Поатие, икономист в европейския мозъчен тръст Breugel.
Това, с което всички изглежда са съгласни, е, че в близко бъдеще ще трябва да се вложат много повече пари в европейската икономика. Съединените щати инвестират 700 млрд. долара в прехода към устойчивост. Според оценките Китай прави същото, но Европа все още няма еднозначен план.
Бившият
главен изпълнителен директор на ЕЦБ Драги също се замисли за такава сума. В
крайна сметка кое е по-важно: да станем по-устойчиви възможно най-бързо или да
запазим големите европейски дружества на повърхността и по този начин да
запазим работните места? В момента има много различни мнения за този избор, отбелязва
нидерландската медия.
Подобен апел, през ефира на друга нидерландска медия – BNR отправи в интервю
и евродепутатът Мохамед
Чахим (GroenLinks-PvdA, според когото Европа инвестира твърде малко в нови технологии.
Подобно на икономистите и той смята, че един от големите
проблеми, е че икономическите политики на страните-членки са все още твърде
фрагментирани. „Поради неравномерното разпределение на държавната помощ и
бюджетите на ЕС, страните нямат шанс срещу другите две суперсили. Никоя
страна-членка не е в състояние да се конкурира самостоятелно с Китай или със
Съединените щати", смята политикът.