Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

сряда, 20 май 2026 г.

Европа влиза ударно в AI надпреварата

Бъдещото развитие на единния европейски пазар в контекста на изкуствения интелект и облачните технологии бе обсъден в Европейския парламент. Пред депутатите застана председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и представи краткосрочните инициативи на нейния екип по отношение на законодателството.

Най-важното препятствие за развитието на пазара, от който зависят 450 милиона души и се оценява на 18 трилиона евро, според Комисията е да се отстранят бюрократичните спънки за фирмите.

Снимка: Пряко излъчване на ЕП

Вече има на разположения механизма EU Inc – набор от правила, олекотят бумащината и по-лесно регистриране на фирма от една страна в друга. На дневен ред и в кратки срокове предстои да се вземат законодателни решения, с които да се имплементират ударно възможностите на Изкуствения интелект в реалните бизнеси.

Oще по темата: 

„Технологии като AI трябва да бъдат свързани с физическите системи. Добрата новина е, че Европа има добра отправна точка. Имаме световни индустриални лидери, както и разрастваща се стартъп индустрия. Сега имаме нужда да създадем среда, която стимулира търсенето на европейски дигитални решения тук у дома“, отбеляза от пленарната зала в Страсбург председателката.

Фон дер Лайен посочи, че най-късно до средата на лятото ще има видими решения в тази насока. Ще бъдат дефинирани проекти със стратегическо значение и ще бъдат подкрепени действащи бизнес казуси, защото няма време за чакане, а „Европа има нужда от технологични шампиони“.

Европейската комисия няма да започне от нулата по отношение на Al законодателството. Екипът ще залага като основа на създадения преди три години Закон за чиповете, благодарение на който са „отключени“ инвестиции за 32 милиарда евро по проекти за полупроводници в цяла Европа. Този закон ще бъде надграден с оглед на новите нужди на индустриите. Паралелно с него ще се появи до месеци и нов Закон за облачните дейности и изкуствения интелект. Съвместно двата закона ще поставят началото за бъдещо развитие на силна AI екосистема. До лятото ще бъдат обявени покани за първите AI гигафабрики. Така превръщаме мащаба на Единния пазар в актив в надпреварата за изкуствения интелект.

Бъдещото развитие на облачните технологии върви ръка за ръка с квалифицираните кадри. В тази насока ЕК ще направи промени за по-бързо и безпроблемно движение и без бюрократични спънки за квалифицираните работници. В ход е пакет от мерки за трудова мобилност, въвежда се Европейски пропуск за социално осигуряване, дигитализирано признаване на професионалните квалификации и укрепване Европейската трудова агенция. В тази връзка председателят на ЕК призовава Парламентът да направи следващата стъпка: да приеме електронната декларация като законодателен акт, защото логиката е проста „ една Европа. един портал. една форма“.

Намаляването на административната бумащина е една от целите, поставени в този мандат на Европейската комисия. Казано иначе, единен и прост набор от правила, които ще се прилагат безпроблемно в целия Съюз. За да може бизнесът да функционира в държавите членки много по-лесно.

Бизнес не може да се прави без достъпна енергия. Това е пределно ясно казано още на предния управленски екип начело с Фон дер Лайен. Обнадеждаващо е, че от устата й все по-усилено се заявяват намерения за интегриран, достъпен и единен енергиен пазар, от какъвто крещящо има нужда България и целия регион на Западните Балкани. Пазар с по-ниски цени и повече конкуренция. Въобще, Европа се нуждае от енергиен план, който обедини всички негови части. Това е нашият План за действие за достъпна енергия“, посочва председателят на ЕК и спира вниманието на възможности и приоритетни дейности като енергийна сигурност и независимост, интерконектори и мрежи. Все проблеми, чието решение „ще сложи край на ценовата волатилност, манипулацията и шока в предлагането“.

В своя кореспонденция за 3е-news от Брюксел вече и по друг повод съм коментирал, че за Фон дер Лайен и ресорните и замесени по тези политики еврокомисари Вопке Хукстра, Тереза Рибера и Дан Йоргенсен едва ли е новина, че Европа се нуждае от спешни действия, а не от приказки. Защото, както заяви по време на последния икономически форум в Давос в началото на годината председателката „имаме всички предпоставки да бъдем лидери и добра отправна точка. Ние сме дом на световни шампиони в области като вятърна енергия, батерийни технологии, аерокосмическа и военна индустрии оръжия. 

Европа е в надпревара за ключовите технологии на утрешния ден. Но докато глобалната конкуренция става безмилостна, трябва да покажем истинска амбиция – особено в онези сектори, жизненоважни за нашата независимост.

И още един факт, който някак не работи в полза на Европейската комисия. В началото на тази година германският вестник Die Welt публикува статия, че въпреки цялата реторика, при Урсула фон дер Лайен през 2025 г. имало повече нови законодателни решения отколкото през предишните години. В материала се обръща внимание, че по данни на индустриалната асоциация Gesamtmetall, през миналата година институцията е започнала 1 456 законодателни акта, предложила 21 директиви, 102 наредби, издала 137 делегирани и 1 196 изпълнителни акта – повече от всякога от 2010 г. насам. Статистиката говори, че въпреки амбициите на председателката, регулациите не намаляват.