About Me

My photo
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание на телевизия Bulgaria On Air, телевизия Канал 3 и агенция БГНЕС. Бил съм и кореспондент на национални медии от Лондон. Ресори: енергетика, инфраструктура и транспорт. От 2020 година живея в Белгия. Работя и специализирам в логистична компания. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, „зелената енергия“, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

Thursday 4 July 2024

ЕК одобри държавна помощ на Франция за офшорни паркове

Франция ще отдели над 10 млрд. евро в подкрепа на офшорната вятърна енергия, става ясно от съобщение на Европейската комисия, след като страната е поискала одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени следващите години  два дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.

Снимка: Личен архив

Очаква се вятърният парк в южната част на Атлантическия океан да има капацитет от 1000 до 1200 MW и да генерира най-малко 3,9 TWh електроенергия от възобновяеми източници годишно. Този в Нормандия ще е с капацитет от 1400 до 1600 MW и  ще генерира най-малко 6,1 TWh електроенергия годишно.

Страната въпреки че лансира няколко ключови вятърни проекта като цяло изостава в сравнение със своите съседи отвъд Ламанша. За да се ускори участието на страната, лично президентът Еманюел Макрон е поел щафетата и стриктно следи за развитието на проектите.

Амбициите на Франция са големи – 40 гигавата вятърни мощности до 2050 година и ускорено изграждане на вятърни паркове, които да компенсират проблемите атомни електроцентрали и несигурните ВЕЦ-ове заради все по-очертаващите се засушавания в Европа идните години.

В дългосрочната правителствена програма се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за вятърни паркове и фотоволтаични и панели през следващите години.      

В своя реч през миналата година в Белфорт, превърнала се като манифест за бъдещето на енергетиката, президентът Еманюел Макрон заявява, че до 2035 година в микса на страната 20% от енергията трябва да е от вятър и слънце, т.е. около 18 гигавата, еквивалент на 11 ядрени реактора.

Изграждането на нови вятърни паркове обаче е затруднено заради мудната бюрокрация. Средно отнема 7 години след получаване на разрешителни, екооценки, становища на различни институции. Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

След преминалите перипетиите и бюрокрацията са испанската компания Iberdrola, която наскоро съобщи, че е присъединила към мрежата на страната втори вятърен парк. Той е с 62 вятърни турбини Siemens Gamesa от по 8 мегавата (MW). Очаква се годишно паркът да произвежда по 1820 гигаватчаса (GWh), или 9% от потреблението на електроенергия в Бретан, достатъчно, за да снабди повече от 800 000 жители с електроенергия. Общата инвестиция в обекта, разположен на 16 километра от брега, възлиза на 2,4 милиарда евро, изцяло финансирани от Iberdrola.

Макар и бавно, но проектите с международно участие се случват. През пролетта стана ясно, че е подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации. Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

Инвеститори и международни партньори се надяват, че нещата ще се случват по-лесно, след като през 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта  на зелената индустрия в Европа, преходът ще бъде и възможност за инвестиране във френското производство.

В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса на енергиен вносител, в който беше изпаднала заради безводието през лятото на 2021 и половината спрени стари атомни блокове.

В дните около Коледа страната е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW, показват данни на оператора на електропреносната мрежа RTE.

Миналата година делът на вятърната енергия е съставлявал близо 8% от микса на страната (6,3% през 2019 г.), което я прави третият източник след ядрената (около 3%) и водноелектрическата енергия.

No comments:

Post a Comment