10 години по-късно: 2 жертви от MH17 така и не се връщат у дома

На 17 юли 2014 г. самолет на Малайзийските авиолинии изпълнява полет от Амстердам за Куала Лумпур. В 16,20 часа местно време е ударен от ракета "Бук"  над територията на Източна Украйна. Тя е изстреляна от региона на Донбас, която се контролира от проруските сепаратисти. Русия отхвърля обвиненията И до днес никой не е поел отговорността за смъртта на загиналите в катастрофата 298 души.

10 години по-късно две жертви така и не биват идентифициирани. Фактът, че нищо не е намерено от тях продължава да тормози нидерландските следователи и експерти. Един от тях – Лекс Мелендрук, се съгласява пред канал RTL да върне лентата назад и да разкаже от първо лице за своите спомени по ужасяващото разследване, променило не само живота на стотици семейства, но и авиационните практики.

10 години по-късно, казва Лекс, продължаваме да се тормозим и да си казваме как искахме да ги върнем и тези две жертви у дома.

НОВИНАТА

На 17 юли ДНК- експертът и двама негови колеги пътували с кола на път за Утрех. Слушали новини и били доволни, че местен сериен изнасилвач и бил арестуван, отчасти по съвпадение от ДНК, което те открили. И радостта им мигновено се изпарила, след като чули за покушението. И тримата веднага си помислили, че могат да бъдат в помощ на разследващите екипи. Вече имали подобен опит – 4 години по-рано с жертвите на авиационната катастрофа в Триполи, при която загинали 103 души и оцеляло само едно холандско момче. „Така че бързо решихме: ако бъдем призовани, ще направим това, можем да направим това", спомня си експертът.

Лекс и колегите му си давали сметка за огромната отговорност. Осъзнавали, че поемат най-голямото идентификационно проучване, провеждано някога в Нидерландия. За да няма минимално съмнение от всяко тяло са били изследвани около 5000 части. Защото, роднините на жертвите го заслужавали. Да знаят, че това е техният любим, да се простят достойно с него.

С наближаването на годишнината Лекс мисли все по-често за този период. „За мен цялото разследване беше влакче на ужасите, емоционално, отговорно и същото време приятно, че можеш да си в полза на роднините на 298 напълно невинни жертви. Можеше да се случи на всеки: всеки можеше да се качи на този самолет, за да отиде на почивка, и всеки можеше да познава някой, който е бил на него. Чувствахме се добре, че можем поне да направим нещо за жертвите и близките".

Завръщане от ваканция

Няколко негови колеги дори се върнали от ваканция, за да отидат веднага на работа, когато жертвите се върнали в Холандия. Това беше на 23 юли. Първите части от телата пристигнали в Айндховен, след което а закарани в колона с 40 катафалки до Korporaal van Oudheusdenkazerne в малкото градче Хилверсум (провинция Норд Холанд). Улиците били изпълнение с хора, които с аплодисменти по пътя отдавали почит на минаващите 40 катафалки. "Беше толкова сюрреалистично да видя това шествие от катафалки, а в същото време всичко беше направено с толкова уважение. Начинът, по който пристигнаха в Айндховен, с церемонията там и как след това бяха откарани до Хилверсум. Това беше много впечатляващо. Осъзнаването, че в тези коли са хора, които тръгнали на почивка, а сега са се прибират у дома по този начин. В този момент и ние експертите гледахме на това със същите емоции като останалата част от хората в Нидерландия", спомни си Лекс.

ВЕЩИТЕ

Екипът, които трябвало да идентифицира жертвите, трябвало бързо да превъзмогне гледката с катафалките и безпристрастно да се захване с намерените предмети: четки за зъби, гребени, плюшени животни от малки деца, дори една бебешка пелена. "Тази пелена, да, това беше съсипващо. За мен тази пелена е символ на ужаса от случилото се, спомня си Лекс  и гласът му се дави в сълзи.

В началото на 2015 година екип от разследващи посетил отново мястото на инцидента в източна Украйна, за да приберат последните останки от пътници. Тогава станало напълно ясно, че ракетата е ударила в средната част на фюзелажа. Заедно с украинските власти бил претърсен отново периметър от  35 квадратни километра. „Доказахме, че жертвите са паднали от 10 километра след експлозията. И не забравяйте, че това беше военна зона и много горещо заради лятото, така че беше огромна работа“.

Нови дилеми за оцелелите роднини

"За съжаление, това е всичко: 296 – 2 така и не прибрахме у дома.  Новите събрани улики обаче принудили разследващите отново да потърсят роднини на вече идентифицирани жертви. 186 семейства трябвало да бъдат попитани дали искат и новооткртите части на телата да добавят към  вече погребаните или кремирани части от тялото на жертвата? Или не искат да знаят дали има нова идентификация?

Опитът на разследващия е доказал едно. С поглед назад ДНК-експертът е убеден, че с колегите и разследващите са направили всичко по силите да направят поне по-алка мъката на опечелените.

Една поговорка гласи, че "неизвестността е по-лоша от смъртта. Хората непрекъснато ще си казват може да е жив, да е изпуснал полета. Физическото доказателство е необходимо, за да можем да приемем, че любим човек вече не е жив и да можем да се сбогуваме, дори и да става въпрос само за части от тялото", обяснява философски съжденията си.

Поглед назад

Лекс поглежда назад към един изключително интензивен период, в който не е имало бягство от ужасите на бедствието.

"На работа постоянно работехме с жертвите. Вкъщи включвах телевизора, четях вестник и виждах техни снимки, роднини или изображения на мястото на бедствието. И отново и отново преживявах всичко като непрестанен кръговрат. Понякога, напълно неочаквано, се просълзявах - от чуто по радиото сладко детско стихче или плюшено играчка, оставена от близки в знак на уважение към жертвите.

За всичко това – съкровени мисли и професионални доказателства Лекс Мелендрук е описал в книга заедно със стотиците почернени семейства на полет MH17 „Пътуването към дома“

В 17 юли 2024, точно 10 години след бедствието, Лекс също пак размишлява върху случилото се – с много тъга, уважение, но и с мисълта за достойно изпълнен дълг.