На 17 юли 2014 г. самолет на Малайзийските авиолинии изпълнява полет от Амстердам за Куала Лумпур. В 16,20 часа местно време е ударен от ракета "Бук" над територията на Източна Украйна. Тя е изстреляна от региона на Донбас, която се контролира от проруските сепаратисти. Русия отхвърля обвиненията И до днес никой не е поел отговорността за смъртта на загиналите в катастрофата 298 души.
10 години по-късно,
казва Лекс, продължаваме да се тормозим и да си казваме как искахме да ги
върнем и тези две жертви у дома.
НОВИНАТА
 |
Лекс и колегите
му си давали сметка за огромната отговорност. Осъзнавали, че поемат
най-голямото идентификационно проучване, провеждано някога в Нидерландия. За да
няма минимално съмнение от всяко тяло са били изследвани около 5000 части.
Защото, роднините на жертвите го заслужавали. Да знаят, че това е техният любим,
да се простят достойно с него.
С наближаването
на годишнината Лекс мисли все по-често за този период. „За мен цялото
разследване беше влакче на ужасите, емоционално, отговорно и същото време
приятно, че можеш да си в полза на роднините на 298 напълно невинни жертви. Можеше
да се случи на всеки: всеки можеше да се качи на този самолет, за да отиде на
почивка, и всеки можеше да познава някой, който е бил на него. Чувствахме
се добре, че можем поне да направим нещо за жертвите и близките".
Завръщане от ваканция
Няколко негови
колеги дори се върнали от ваканция,
за да отидат веднага на работа, когато жертвите се върнали в Холандия. Това беше на 23 юли. Първите части от телата пристигнали в Айндховен, след което а закарани в
колона с 40 катафалки до Korporaal van Oudheusdenkazerne в малкото градче Хилверсум (провинция Норд Холанд). Улиците
били изпълнение с хора, които с аплодисменти по пътя отдавали почит на
минаващите 40 катафалки. "Беше толкова сюрреалистично да видя това шествие
от катафалки, а в същото време всичко беше направено с толкова уважение. Начинът,
по който пристигнаха в Айндховен, с церемонията там и как след това бяха
откарани до Хилверсум. Това беше много впечатляващо. Осъзнаването, че в тези
коли са хора, които тръгнали
на почивка, а сега са се прибират у дома по този начин. В този момент и ние експертите гледахме на това със същите
емоции като останалата част от хората
в Нидерландия", спомни
си Лекс.
ВЕЩИТЕ
Екипът, които
трябвало да идентифицира жертвите, трябвало бързо да превъзмогне гледката с
катафалките и безпристрастно да се захване с намерените предмети: четки за
зъби, гребени, плюшени животни от малки деца, дори една бебешка пелена. "Тази
пелена, да, това беше съсипващо. За мен тази пелена е символ на ужаса от
случилото се, спомня си Лекс и гласът му
се дави в сълзи.
В началото на
2015 година екип от разследващи посетил отново мястото на инцидента в източна
Украйна, за да приберат последните останки от пътници. Тогава станало напълно
ясно, че ракетата е ударила в средната част на фюзелажа. Заедно с украинските
власти бил претърсен отново периметър от 35 квадратни километра. „Доказахме, че
жертвите са паднали от 10 километра след експлозията. И не забравяйте, че това
беше военна зона и много горещо заради лятото, така че беше огромна работа“.
Нови дилеми за
оцелелите роднини
"За
съжаление, това е всичко: 296 – 2 така и не прибрахме у дома. Новите събрани улики обаче принудили
разследващите отново да потърсят роднини на вече идентифицирани жертви. 186
семейства трябвало да бъдат попитани дали искат и новооткртите части на телата
да добавят към вече погребаните или
кремирани части от тялото на жертвата? Или не искат да знаят дали има нова
идентификация?
Опитът на разследващия е доказал едно. С поглед назад ДНК-експертът е убеден, че с колегите и разследващите са направили всичко по силите да направят поне по-алка мъката на опечелените.
Една поговорка
гласи, че "неизвестността е по-лоша от смъртта. Хората непрекъснато ще си
казват може да е жив, да е изпуснал полета. Физическото доказателство е
необходимо, за да можем да приемем, че любим човек вече не е жив и да можем да
се сбогуваме, дори и да става въпрос само за части от тялото", обяснява
философски съжденията си.
Поглед назад
Лекс поглежда
назад към един изключително интензивен период, в който не е имало бягство от
ужасите на бедствието.
"На работа
постоянно работехме с жертвите. Вкъщи включвах телевизора, четях вестник и
виждах техни снимки, роднини или изображения на мястото на бедствието. И отново
и отново преживявах всичко като непрестанен кръговрат. Понякога, напълно
неочаквано, се просълзявах - от чуто по радиото сладко детско стихче или плюшено
играчка, оставена от близки в знак на уважение към жертвите.
За всичко това –
съкровени мисли и професионални доказателства Лекс Мелендрук е описал в книга
заедно със стотиците почернени семейства на полет MH17 „Пътуването към дома“
В 17 юли 2024,
точно 10 години след бедствието, Лекс също пак размишлява върху случилото се –
с много тъга, уважение, но и с мисълта за достойно изпълнен дълг.