Франция навлиза в неизследвана територия и бурни времена. Изненадващият победител от парламентарните избори „Национален събор“ ще му е много трудно да сформира кабинет, може да му отнеме месеци докато отделните формации стигнат до политически консенсус. Политолозите дори вече говорят за „белгийски сценарий“, коментира изборните резултати обществената белгийска телевизия VRT.
 |
| Pictures:www.bakersfield.com |
Тъй като нито една партия не спечели абсолютно мнозинство във френския парламент, не е ясно какво ще се случи по-нататък. За партиите ще бъде много трудно да намерят допирна точка за съвместна работа в близко бъдеще, прогнозира за медията политологът Рони Ван Гастел.
Левият съюз „“Национален събор“ се появи на политическата сцена едва преди около месец. В него влизат няколко леви партии. Най-голяма е радикалната лява партия La France Insoumise (LFI). Останалите с по-внушителна членска маса са социалистическа партия (PS), зелената Les Ecologistes и комунистическата Parti Communiste Français (PCF). Техни коалиционни партньори са още няколко леви без особено политическо присъствие и малко познати на световната общественост.
Флагман на алианса е Жан-Люк Меланшон - човек, за когото мненията са крайно поляризирани. Лидерът на левия радикал La France Insoumise иска Франция да се сбогува с НАТО, критичен е към Европейския съюз и не е против анексирането на Крим от Русия. "В началото на войната между Украйна и Русия все още имаше симпатии към Кремъл от този квартал", коментира бившият кореспондент на нидерландската RTL във Франция Стефан де Фрийс.
72-годишният Жан-Люк Меланшон спечели симпатиите на младите избиратели с възгледите си младите избиратели за миграцията като казва, че „всяко човешко същество има право на убежище“.
Едва спечелила изборите коалицията е изправена пред вътрешни противоречия – както по отношение на политики, така и по отношение личностите, отбелязват медиите в Белгия и Нидерландия. Като симптоматичен пример посочват бившият президент Франсоа Оланд, който също беше избран за депутат, изпитва големи трудности в комуникацията с крайната левица и дори не се опитва да го прикрива.
Любопитна и предизборната платформа, която новият алианс представи буквално в навечерието на изборите. В нея прозират редица предложения, по които партиите би било чудо, ако постигнат консенсус. Например, че заплатите трябва да бъдат повишени, данъкът върху богатството трябва да бъде намален и възрастта за пенсиониране трябва да бъде намалена от 64 на 60 години. Въобще от доста време насам темата за пенсионната възраст е чувствителен въпрос. Миналата година тя беше увеличена от партията на Еманюел Макрон, което доведе до седмици на демонстрации и безредици във Франция.
Напълно нереалистично" е да се работи по темата за пенсионната възраст, убеден е и бившият нидерландски кореспондент. Според него когато всички останали страни вдигат пенсионната възраст, във Франция да се говори за намаляване е просто немислимо. Освен това самата страна е изправена пред проблема със застаряващото население. „Тази тема и останалите в партийната програма на левия блок е само списък с диви идеи“, казва Стефан де Фрийс.
Сред основните икономически мерки, обявени в предизборната програма, са още замразяването на цените на стоките от първа необходимост за храна, енергия и горива, увеличаването на минималната работна заплата до 1600 евро нето и връщане на възрастта за пенсиониране - 60 години.
По отношение на ядрената енергетика терминът "ядрена" се използва само за обозначаване на връщане към реформата на ядрената безопасност, материализирана от сливането между Агенцията за ядрена безопасност (ASN) и Института за изследване на ядрената безопасност (IRSN).
Не се споменава за амбициозната програма на досегашния кабинет и широко прокламирана от президента Еманюел Макрон за съживяване на сектора, която трябва да доведе изгради 8 нови реактора от ново поколение (EPR) от 2027 г. нататък.
Въпреки че в програмата, публикувана на 14 юни, сред учредителите не е изрично взета ясна позиция относно ядрения сектор, коментира местната телевизия Би Еф Ем.
От партията на зелените потвърдили пред медията, че са се договорили за правителствена програма с мандат 100 дни. Атомните електроцентрали се отварят и не се затварят за 100 дни или две години.
Политолози и
журналисти отбелязват също високата избирателна активност. Според тях тя се
дължи като протестен вот, за да попречат на крайната десница да заеме
доминиращо мнозинство в парламента.
Във Франция
хората са започнали да казват, че с вота си са направили нещо "републикански
фронт". В Белгия се говори за същото явление, но под наименованието "санитарен
кордон" или „язовирна стена“ срещу срещу крайната десница. В
изявленията си номинираният за премиер на "Национален сбор" Джордан
Бардела говори за "фронт на срама", който е отнел победата на него и
партията му.
Френските
избиратели изпратиха ясно послание към политиците отбелязва в анализа си Стивън
Декрен от VRT. Левицата може да въздъхне с облекчение, но френската политика не
трябва да забравя, да не отблъсква радикално-десния избирател, защото ако това
се случи, левицата може да проправи пътя за силен кандидат като Марин льо Пен
на президентските избори.
Това, което
френските политици трябва да направят сега, е нещо, с което белгийците имат
голям опит, добавя Декрен: разговаряйки помежду си, отвъд партийните линии, да
формират коалиции. Но във Франция има много по-малко опит с това, защото нито
френската система, нито френските политически умове са настроени за това. На
Франция и предстоят бурни времена.
Според медиите,
сега на ход е самият Макрон, който всъщност забърка тази каша. Той ще трябва да
я оправи като назначи нов премиер, който да е с широк консенсус. Засега
действията му показват, че ще продължава да гласува доверие на сегашния премиер
Габриел Атал, след като го помоли да остане на поста си, ‚за да се гарантира
стабилността на страната".
От Елисейския дворец съобщиха, че Макрон му е благодари за това, че е ръководил кампаниите на неговия центристки алианс за европейските и парламентарните избори".
Оставката идва и
само няколко седмици преди началото на Олимпийските игри в Париж, които са
важна демонстрация на позицията на Франция на световната сцена, отбелязва и
АФП.
На парламентарните избори във Франция центристкият съюз на Макрон остана на второ място след левия съюз "Нов народен фронт" (ННФ). Резултатите бяха голямо разочарование за крайнодесния “Национален сбор” (НС) на Марин льо Пен. Десницата заемаше първото място на първия тур.
Припомням, че Еманюел Макрон насрочи извънредни парламентарни избори, след като дясната националистическа партия на Марин льо Пен спечели убедителна победа на европейските избори този месец. Тази партия води и в социологическите проучвания за парламентарните избори.
Решението на Макрон да разпусне парламента дойде много бързо. Толкова бързо, всъщност, че може да си помислите, че той вече се е подготвил за лош резултат. Той и малка група негови приближени не отхвърляли тази опция и загатвали дни преди вота. Някои министри също били наясно с ходовете на президента, но те били единици.
Френската преса реагира много критично към посланието на Макрон. Веднага след вота на 9 юни всекидневникът "Либерасион" излиза с челно заглавие "Големият хазарт" и коментира, че предсрочните избори могат да застрашат политическото му бъдеще, 3 години преди края на мандата му като президент.
Парижкият университетски преподавател и политолог Люк Рубан смята, че Макрон иска да хване партията на Льо Пен на скорост. "Остава да видим дали това е толкова добра стратегия", допълва той с резерви.
Във всеки случай много французи се опасяват, че ситуацията в Националното събрание няма да се подобри. Не се изключва и вариантът никой да не спечели абсолютно мнозинство и тогава Макрон да се окаже с парламент, който е станал още по-дълбоко разделен. Тогава наистина, според анализаторите, страната ще се окаже в политическа безизходица.
Ефектът на
доминото
Изборите във
Франция сякаш бяха завлечени в ефекта на доминото, който се получи при
проведените избори в съседните страни Белгия и Нидерландия. В рамките на
няколко месеца победители се оказаха изненадващи претенденти
В Нидерландия партията на крайнодесния Герт Вилдерс беше големият победител. В Белгия федералните избори пък бяха спечелени също от крайнодесни – фламандската партия „Вламс Беланг“, която впоследствие се оказа решаващ коз за новия алианс в европейския парламент, учреден от унгарския премиер Виктор Орбан.