Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

вторник, 23 юли 2024 г.

Бурно афишираната от Макрон реформа в енергетиката закъснява с година

Големите енергийни федерации призоваха новите депутати да приемат енергийната програма на Франция, която закъснява с една година, и да работят за стабилността, необходима за развитието на Зеления преход.

Screenshot: EC AV Portal, archive 

В отворено писмо те заявяват, че промишлените сектори се намират в повратен период след кризисната за Европа 2022 година. Секторът имал нужда от стабилност, а не от задвижвани и впоследствие отменяни решения, които ще се окажат пагубни за дългосрочните планове на бизнеса.

„Уважаеми избрани представители на нацията, призоваваме да се ангажирате с приемането и необходимите закони за справедлив енергиен преход“, апелират от Enerplan, FEDENE, France Renewables, France Gas, Съюзът за възобновяеми енергийни източници, SFEN и Френският електроенергиен съюз (UFE).

Браншовиците призовават още за стриктното изпълнение на многогодишната програма, определяща основните цели за 2035 г. по видове енергия и националната нисковъглеродна стратегия, национална пътна карта за борба с изменението на климата.

Текстът с дългосрочните цели беше приет през пролетта на миналата година. В публичното пространство се знаят основните проекти, но не и как ще се финансират. По тази причина в писмото си браншовите организации искат прозрачност за осигурените финанси.

Според плановете в документа, до 2035 година във Франция трябва да бъдат построени минимум 6 нови реактора от ново поколение (ERP) и с опция да се планира изграждане в последствие на още 8.

За шестте нови реактори е известно, че страната ще търси 51 млрд. евро. Сред възможните варианти са грантове, банкови заеми или пък апортна вноска в капитална на задлъжнявала компания EDF, чиито основен акционер е държавата.

В новоприетия закон ясно е разписано, че ще се строят нови мощности, разположени на територията на съществуващи ядрени обекти или в непосредствена близост.  

Предишният парламент също така отмени текст, в който се казва, че делът на ядрената енергетика трябва да бъде намален до 50% в микса на страната. Очаквано това отприщи вълна от недоволство от страна на „Грийпийс“, които обвиниха правителството, че действа политически прибързано.

Друг текст, който също не се нрави на екоактивистите е, ако някой нахлуе на територията на ядрен обект или в близост до АЕЦ – наказанието се увеличава от една на две години затвор и глоба до 30 000 евро.

Пробойните в стария ядрен флот поетапно ще се запушват. Плановете са през идните години да бъдат реновирани всички 56 реактора в страната. Все повече ще се разчита и на повторно национализираната компания EDF, която ще получава по 25 милиарда евро годишно инвестиции, за да изпълнява начертания план на модернизация.

Наред с ядрения парк все повече в микса ще се разчита и на зеления ток. В краткосрочен план се очаква генериране на ток от вятър и слънце между 33,2 и 34,7 GW вятърна енергия на сушата през 2028 г. 

След това страната възнамерява да увеличи дела на вятърната енергия в производството на електроенергия до 20%, като офшорните паркове представляват една четвърт от тази цел. Целта е до 2050 година да техният капацитет да стигне 40 гигавата. Така че Франция да бъде конкурентоспособна на своите съседки около Северно море.

До момента има изграден един вятърен парк край бреговете на Сен Назар в края на 2022. 7 други са в различна проектна готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания.

В следващото десетилетие е заложено броят на вятърните паркове да нарасне значително като до 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. Очаква се да произвеждат 40 гигавата енергия. 

Изграждането на повече мощности изисква в бъдеще и повече кадри за управлението им. Затова отсега се мисли за обучение на над 100 000 души през следващите години. 

Видно от проектната програма е, че в енергетиката следващите години ще се залагат огромни инвестиции. Експерти обаче вече се питат дали това няма да окаже влияние върху цената на тока. Според енергийният специалист Никола Голдбърг дали французите ще плащат по-скъп ток, всичко ще зависи от това как ще тръгне дългоочакваната секторна реформа и как ще се финансират всички изброени проекти. Нямало съмнение според него, че ще скочи регулираната цена. Засега обаче едно е ясно – секторната реформа закъснява с цяла година.